Уесли Алан Дод: Кошмарният педофил

Уесли Алан Дод: Кошмарният изнасилвач и убиец на деца

Уесли Алан Дод е кошмарът на всеки родител. Това чудовище внимателно планира екзекуцията на малките си жертви, отвлича ги и след това ги изтезава и убива. През 1989 г. насилва и убива три момчета, на възраст 11, 10 и 4 години. Неговите методи са толкова ужасяващи, че криминалните психолози го определят като един от най-жестоките убийци в историята. Заснема всичко със своя фотоапарат “Полароид” и води подробни дневници с описания на бъдещите си убийства.

Хищник в киното

Уесли Дод е самотник. Когато не е зает с конструирането на своята зловеща “рамка за изтезания”, седи прегърбен на бюрото си и записва дълбоко потресаващите си фантазии в своя дневник. Описва плановете за следващата си жертва така:

“Инцидент 3 ще умре евентуално по следния начин: Ще бъде завързан като Лий от Инцидент 2. Вместо да сложа торба на главата му, както първоначално възнамерявах, ще залепя устата му с тиксо. След това ще използвам нещо като щипка за пране, за да запуша носа му. По този начин ще мога спокойно да го снимам и наблюдавам как умира, вместо ръцете ми да са заети да стягат въжето около врата му – това също ще елиминира следите от охлузване по шията… Ще мога ясно да виждам лицето и очите му… Електрошокът също е подходящ начин за бърза смърт”.

Рамката за изтезания на Уесли Дод

Няколко вечери по-късно Дод отива на кино и сяда на последния ред в залата. Филмът е “Скъпа, смалих децата”, но Дод не се интересува от него. Вместо екрана, очите му автоматично обхождат публиката, в търсене на следващата му жертва. Забелязва момче, което се отправя само към тоалетната. Дод небрежно става от мястото си и тръгва след детето.

Служителите в киното си почиват в тихото лоби. Но изведнъж детски писъци нарушават спокойствието им. Носят се от мъжката тоалетна. Дод отваря вратата, носейки крещящото момче на рамото си. “Момчето беше в истерия” – разказва един от служителите в киното. – “Пищеше толкова високо, че гласът му се чуваше на километри”. Те наблюдават как дребният младолик човек, с тъмна коса и гъст мустак, тръгва към изхода, носейки момчето, което се гърчи и извива в отчаяна надежда да се измъкне. “Спокойно, синко” – казва той, потупвайки детето по гърба. – “Спокойно”.

Не се случва за първи път дете да се тръшка в кинотеатъра. Но упоритите викове на момчето за помощ разтревожват служителите. Те се втурват след Дод, който забързва надолу по тъмната улица, стягайки хватката си върху уплашеното до сълзи момче. Наближавайки колата си, затърсва ключовете си, като диша тежко и се озърта през рамо. Разсеяността му позволява на 6-годишния Джеймс да се измъкне и да побегне с всичка сила. Една от служителките в киното го завежда обратно в салона, за да потърсят майка му.

Междувременно приятелят на майката на момчето Уилям Грейвс разбира какво се е случило. Някой му казва, че колата на похитителя е форд “Пинто” с цвят на горчица. Грейвс изтичва на улицата, оглеждайки се за колата. За негово учудване пинтото е още там и очевидно има проблем с потеглянето. Грейвс предпазливо се доближава и небрежно предлага на шофьора помощта си. Дод го стрелва нервно с поглед, но все пак приема помощта му.

При първата удобна възможност Грейвс го сграбчва за гушата и го завлича обратно в киното, където изчакват идването на полицията. Устоява на желанието да нарани човека, похитил Джеймс. Завързва ръцете му зад гърба с колан. Дод седи с поглед втренчен в пода и не казва нищо.

Признание

Малкият Джеймс знае много добре как да вдигне патардия, ако някой се опита да го отвлече. Майка му се e разтревожила след убийствата на Лий Айсли и братята Ниърс и е научила децата си да пищят, да ритат и да хапят, ако някой се опита да ги вземе. “Това момче е истински герой” – казва лейтенант от полицията в град Камас, щата Вашингтон. Най-прочутият и най-жесток убиец на деца от Северозапада Уесли Алан Дод е заловен благодарение на малко момче.

В ареста 28-годишният Дод отрича всякакво участие в убийството на другите момчета, открити през последните 10 седмици. Десетгодишният Коул Ниър и неговият 11-годишен брат Уилям са открити, намушкани до смърт, в парк във Ванкувър. Четиригодишният Лий Айсли е открит край езерото Ванкувър на по-малко от 16 км от парка. Дод казва на полицията, че работи във фабрика за хартия, намираща се само на километър и половина от езерото.

Снимка на Дод в ареста

След по-малко от час Дод си признава. Разпитващите го детективи са отвратени от чутото – той се наслаждава на собствените си описания на мъченията на децата и сякаш изживява отново удоволствието от убийствата им. Когато полицията претърсва дома му, там е открита неговата рамка за изтезания, вестникарски статии за престъпленията му и други солидни доказателства.

Най-шокиращите улики са намерени в куфарче под леглото на Дод. Вътре е пазил снимки на деца, сред които са сърцераздирателните и спиращи дъха полароидни фотографии на убития Лий Айсли. Освен това си е водил дневник, който ще шокира и покруси обществото. Не само е описал методично в него всичките си престъпления, но е направил сценарий на садистичните си фантазии за мъчения, на които е щял да подложи следващите си жертви.

Апартаментът на Дод

Уесли Алан Дод е вероятно един от най-пресметливите хищници, дебнещи край детските площадки. Дребният на ръст мъж, с тънко момчешко гласче, не съответства на профила на опасния, облечен с шлифер “непознат”, когото децата са учени да отбягват. Мит е, че насилниците на деца са отблъскващи тролове, които подмамват малките с бонбони. Точно обратното – това обикновено са хора, на които децата имат доверие. Дод знае как да се сближи с жертвите си – сприятелява се с тях с помощта на подаръци и игри – и знае как да ги подлъже без да използва сила. Описван е като човек, имащ подход към децата. Малцина знаят, че подходът му всъщност е смъртоносен.

Тринадесетгодишен насилник

Уесли Алан Дод започва да посяга сексуално на деца още на 13-годишна възраст. Показва се гол на прозореца на спалнята си, криейки лицето си зад завесите така, че да могат да го видят минаващите по улицата ученици от началното училище. Едно от децата съобщава адреса на ексхибициониста в полицията, която уведомява родителите на Дод, че “някой” в дома им се излага на показ пред децата. Властите не проявяват интерес коя е тази личност, а родителите помислят, че това е някой от приятелите на Уесли.

След като осъзнава, че излагането на показ в собствената му къща може да му навлече неприятности, Дод изнася “шоуто” си на улицата. Обикаля с колелото си из квартала, оглеждайки се за деца под десетгодишна възраст. Подвиква им и когато се обръщат, им разкрива “прелестите” си. Търси момчета, защото те по-рядко се оплакват на родителите си от момичетата. Дод твърди, че е станал ексхибиционист, тъй като е навлязъл в пубертета, а не е знаел нищо за секса. По-късно хвърля вината за нещастното си детство върху непрестанните скандали на родителите му и липсата на емоционална подкрепа от тяхна страна.

Бащата на Уесли Джим Дод разказва, че рядко е обсъждал неговите сексуални отклонения. Като цяло е избягвал да говори за тях, въпреки увеличаващите се арести и предупреждения на полицията към сина му. Уесли е най-голямото от трите им деца и, като се изключи ексхибиционизмът, е добре възпитан. “Той не взимаше наркотици, не пиеше и не пушеше” – казва баща му. Когато родителите му се развеждат, ексхибиционизмът на Дод преминава в насилие.

Според изследване, класифициращо и описващо умствени разстройства, педофилията се проявява най-често у самотници с ниско самочувствие. Те се чувстват сексуално неадекватни и се страхуват да не бъдат отхвърлени от връстниците си. Избягвайки зрелите връзки, те самите не успяват да съзреят. Самият Дод се описва като социално изолиран и изпитващ страх от момичетата. Когато връстниците му започват да ходят на срещи и да посещават училищните танци, Дод си остава вкъщи, обмисляйки различни начини, чрез които да реализира сексуалната си активност с деца.

Както повечето подобни насилници, Дод предава доверието на децата, с които се сближава. Децата рядко са отвличани от непознати. Ако сексуалният хищник има достъп до деца, които го познават и му се доверяват, той би се възползвал от тяхното доверие. Първите жертви на Дод са неговите собствени братовчеди. На 14 години блудства с 8-годишната си братовчедка в килера и по-късно същия ден посяга и на нейния 6-годишен брат. След седмица се изгавря с още един свой братовчед. Насилва и децата на жената, с която баща му се среща.

Научи повече за:   Харви Глатман: Убиеца на самотни сърца

Когато братовчедите му не са наоколо, Дод се поставя в ситуации, в които да бъде около деца. Сприятелява се с кварталните момчета и предлага услугите си като детегледач. На 16-годишна възраст е извикан да наглежда децата на съседско семейство и блудства с тях в съня им. По-късно си търси работа на места, където ще бъде близо до деца, като например ръководител в детски лагер.

В началото не използва сила. Обикновено подлъгва децата към непристоен контакт, измисляйки разни забавления. Предизвиква ги да тичат голи наоколо и им предлага игри от сорта на “шише”, стриптийз-покер, голо къпане и “истина или предизвикателство”.

Арестите не го спират. На 15-годишна възраст е арестуван за излагане на публично място, но не е съден. Вместо това властите му препоръчват срещи с психиатър.

Когато навършва 18 години и съседските хлапета порастват, Дод започва да преследва непознати деца. Осъзнава, че с тях би могъл да действа по-твърдо. При един такъв инцидент среща момче, което ловящо риба в гората. Пита го дали иска да види нещо “много яко”. Детето се съгласява и Дод го отвежда на усамотено място, където му нарежда да се съблече. За щастие на момчето двамата са прекъснати от друга група деца. Когато не може да намери само дете, Дод се приближава до група деца и настоява някое от тях да смъкне панталоните му. Понякога посред нощ тръгва на чудати “голи екскурзии”, забавлявайки се както майка го е родила по детските площадки.

Във флота

“Ако тогава не бях отишъл във флота, сигурно щях да започна да убивам след по-малко от година” – казва Дод.

Няколко седмици преди постъпването му в армията през септември 1981 г., той се опитва да отвлече две малки момиченца. Не е арестуван, въпреки че го предават на полицията.

Дод е разпределен в подводническата база в Бангор, Вашингтон и започва да дебне децата, живеещи там. Предприема екскурзии до Сиатъл, където злоупотребява с деца в тоалетните на кината. Започва да използва парите като примамка, подлъгвайки малките да го последват на усамотено място, където им заповядва да свалят панталоните му. Веднъж е арестуван, след като предлага по 50 долара на някакви момчета, за да отидат с него в мотел и да играят на покер със събличане. Признава в полицията, че е възнамерявал да насили децата, но обвиненията срещу него са мистериозно свалени.

В крайна сметка Дод е освободен от флота след поредния арест. Залавят го да се гаври сексуално с момче, за което получава само 19 дни затвор и наредбата да посещава (отново) психиатър.

През май 1984 г. отново е арестуван за гавра с 10-годишно момче. Съдията му налага условна едногодишна присъда при условие, че ще се лекува. През този период е арестуван още два пъти, но не е вкаран в затвора.

Дод е свободен да издирва още “мишени”, както нарича децата. Всяко решение, което взима, се върти около тях – избира жилище в сграда с много деца и постъпва на работа в заведения за бързо хранене, сладкарници и благотворителни организации, в които задължението му е да обикаля къщите, за да събира дарения.

Събирайки дарения, често е канен в къщи с деца. Само смяната на бебешки пелени е достатъчна, за да го възбуди. В случай, че си хареса някое дете, той записва адреса му, с намерението да се върне след това и да го засече само. Обръща внимание също на изоставените райони в околността и ги отбелязва на картата.

Дод често предлага услугите си като детегледач. Завежда сина на своя колежка на риболов и го насилва сексуално. Неколкократно е посягал на децата на своя съседка, на 2 и 4 години, но жената не иска да травматизира момчетата допълнително и не повдига обвинения срещу него.

Нарастваща жестокост

През 1986 г. 25-годишният Дод се премества в Сиатъл. Чувства се “недосегаем”, тъй като до този момент е блудствал безнаказано с поне 30 деца.

“Сега, когато бях в Сиатъл, вече знаех, че е много по-малко вероятно да ме предадат за гавра, отколкото само за опит. Реших, че от сега нататък ще действам малко по-твърдо. Повече нямаше да приемам отказ на исканията ми” – пише той по-късно.

Дод избира най-уязвимите деца, сред които е 2-годишният син на неговия съквартирант, който е частично глух и все още не може да говори. Момченцето се съпротивлява и той завързва ръцете му с колан. “Идеята за прилагане на сила ми действаше възбуждащо” – казва той.

Макар че продължава да ходи на психиатър, Дод няма никакво намерение да контролира педофилските си импулси. Даже започва да фантазира за убиването на жертвите си.

“Колкото повече мислех за това, толкова по-вълнуваща ми се струваше идеята за убийство. Планирах най-различни начини, по които бих могъл да убия момче. След това започнах да мисля за изтезания, кастрация и дори канибализъм”.

През 1987 г. Дод избира първото дете, което да убие – 8-годишно момче, което среща, докато работи като охранител на строителен обект. В почивния си ден отива с колата си до дома му, надявайки се да го подмами в една от изоставените сгради наблизо. Планира след това да отведе детето в гората и там да го убие.

Но момчето усеща, че неговият нов “приятел” е опасен. Дод го помолва да му помогне да потърсят “загубено малко момченце”, а детето му казва, че първо иска да вземе от стаята си играчки за изгубеното дете. То се прибира вътре и повече не излиза, а майка му се обажда в полицията. За този инцидент Дод получава поредната леко наказание – 118 дни затвор и една година условна присъда.

През следващата година, само няколко месеца преди началото на убийствата, Дод се събира за кратко със своя бивша приятелка, която довежда със себе си бебе, за което твърди, че е негово. Но тя го напуска само след пет дни, прекарани в мотел. След това той се премества във Ванкувър.

През септември 1989 г. Дод вече работи във фабриката за хартия. Неговите колеги смятат, че нещо не е наред с този човек. Разправя им й, че е назначен от шерифа на окръг Кларк да “стои на ъгъла и да наблюдава децата”. Освен това твърди, че е разведен, а бебето му е починало от “внезапна детска смърт”. Той е умен и добросъвестен и лесно би могъл да се изкачи в компанията. Но Дод не се интересува от кариера. Неговото тайно призвание, ловът на деца, е на път да ескалира в насилие.

Той открива популярен сред децата район в парк “Дейвид Дъглас” във Ванкувър и записва в дневника си:

“Това ще бъде подходящо място за изнасилване и убийство, или отвличане, изнасилване и убийство… добро място за лов”.

Били и Коул Ниър

В събота на 2 септември 1989 г. Дод се настанява в началото на една алея и зачаква. Вижда три момчета, но не предприема нищо. Видът им обаче разпалва жестоките му фантазии.

В неделя сутринта описва в дневника си своите планове за деня:

“Ако мога да докарам жертвата вкъщи, ще имам повече време за най-различни изнасилвания, вместо само едно бързо преди убийството”.

Прекарва безплоден ден в парка и се прибира обезкуражен. Започва да фантазира как ще нападне цяла група деца. Ще убие по-големите и ще се позабавлява с най-малкото дете.

В понеделник Дод вече започва да се отчайва. Трябва да се приготви да нападне две или повече жертви наведнъж. Събира “ловните си принадлежности”, изразяващи се в нож, прикрепен на глезена му, и връзки за обувки, с които да върже жертвите си. Но и през този ден няма късмет. Прибира се у дома и пописва в дневника си. В 18:15 часа вечерта се връща в парка и закрачва неуморно по алеята.

Уилям Ниър (10 г.) и неговият брат Коул (11 г.) се прибират у дома с колелата си. Те вече са закъснели за вечеря и затова минават по прекия път през парка. Изведнъж пред тях се изпречва някакъв млад мъж. Наоколо няма жива душа.

Уилям Ниър

Дод казва на момчетата да слязат от колелата си. “Искам да дойдете с мен”. Когато Били го пита защо, той отговаря: “Защото така ви казвам”. Някак си успява да упражни контрол над двете момчета и те му се подчиняват. Двама тийнейджъри минават покрай тях и Дод предупреждава братята да мълчат. Повежда ги извън алеята и им казва да оставят колелата си легнали в тревата, за да не се виждат от пътя. Тримата продължават през храсталака към уединено място.

Научи повече за:   Цутому Миязаки: Убиецът Отаку

Там Дод нарежда на Били и Коул да застанат гръб в гръб и завързва китките им с връзки за обувки. “Защо?” – пита Коул отново и отново. Дод казва, че един от тях ще трябва да свали панталоните му. Момчетата са ужасени и объркани. “Ще боли ли?” – пита Коул и Дод обещава, че няма. Коул се съгласява да го направи, може би едновременно от страх и от желание да защити по-малкия си брат.

Коул Ниър

Дод започва да се гаври с тях и момчетата изпадат в паника. Обещава им да ги пусне, но Бил се разплаква, когато Дод насочва вниманието си към него. Той изгаря от желание да се позанимава с по-малкото момче, но то плаче твърде силно.

Дод накарва момчетата да застанат на колене, изважда ножа си и прерязва връзката, която ги свързва един с друг. Били го пита дали може да си отиде в къщи и да каже на баща си, че ще закъснеят. Дод отговаря, че не може и му заповядва да седне, докато той блудства с Коул.

“Остава само още едно нещо” – казва накрая Дод с нож в ръката си. Наръгва Били в корема и после атакува Коул, пронизвайки го отстрани. Били обаче успява да избяга и да се добере до оживена улица. Дод пронизва още два пъти Коул, за да престане да се движи и хуква да гони Били.

Настига го преди момчето да успее да излезе на улицата. Пронизва го с ножа си отстрани в тялото и в рамото. Оставя Коул и кървящия до смърт Били в храсталака и се постарава да прибере всички потенциални улики. След това спокойно се отдалечава, криейки окървавената си ръка в джоба.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Едва дишащият Били е открит бързо. Но момчето не оцелява, за да каже на полицията името си и какво се е случило.

Междувременно разтревоженият баща на момчетата ги търси из целия квартал и накрая се обажда в полицията. Тогава ченгетата решават да претърсят парка и за друга жертва. В 02:00 часа откриват Коул Ниър.

Родителите във Ванкувър са ужасени. Организират караули за наблюдение на парковете и маршрутите, по които децата минават на път за училище. Децата са инструктирани да избягват изолираните райони. Въпреки че се появяват няколко очевидци, описващи някакъв подозрителен мъж, който се е мотаел в парка в деня на убийството, полицията разполага с много малко следи. Скици на предполагаемия извършител са пуснати в обращение, но без резултат.

Дод не е доволен от нападението. Не е успял да направи нещата, за които си е фантазирал. Отива на работа, но страни от всички, страхувайки се, че някой може да го свърже с полицейската скица. Връщайки се у дома, изрязва статиите за случая от вестника и описва своите садистични фантазии в дневника си. Спомня си кървящия до смърт Коул Ниър и това го възбужда.

Дод решава, че “получава повече удоволствие от убийството, отколкото от насилието”. Записва в дневника си най-различни начини за убиване на деца, които разделя на “бързи”, като пронизване с нож, и “бавни”, по-мъчителни убийства, като гладуване или кървене до смърт. Двадесетте минути, които е имал с братята Ниъри, не са достатъчни – иска да запази следващата си жертва за неопределено време. Дод вече си фантазира за “експериментални хирургически операции”, които иска да изпробва върху своите жертви.

Въжетата, открити в апартамента на Дод

В едно от многото писма, които написва след залавянето си, Дод сам повдига въпроса за канибалските си фантазии от онова време:

“Защо? Не знам. Исках да ям гениталии. Мъртвите деца щяха да бъдат евтин начин да изхранвам “робите” си, ако някога се сдобиех с такива”.

Възнамерява да отреже половите органи на някое момче и да го остави да изкърви до смърт, или да го остави живо, да сготви гениталиите пред очите му и да го накара да яде от тях. Ще му сервира “мистериозен зеленчук” – тестисите на други момчета – и след като разкрие какво всъщност представлява “зеленчукът”, ще каже на детето, че ще отреже и неговите тестиси. Плановете му преминават границите на психопатията, съревновавайки се с най-умопобърканите извращения на прочутия Албърт Фиш.

Много сексуални убийци разцъфтяват под влияние на садистичните си фантазии. Колкото повече фантазират, толкова повече изгубват връзка с реалността и се отчуждават от онези, които биха могли да ги издърпат обратно. Техните жертви се превръщат в марионетки на жестокото им въображение. За да реализират фантазиите си, трябва да дехуманизират жертвите си, а мъченията са най-доброто средство за това. Поради някаква причина, Дод иска да унищожи самата детска невинност.

Лий Айсли

Към края на октомври Дод замисля следващата си атака. Решава, че съботните следобеди биха били най-подходящото време за намирането на ново момче и сега му остава само да определи къде ще го търси.

За целта отива в Портланд, щата Орегон, и спира в парк “Оукс” – място пълно с деца. Приближава се към едно малко момче, чакащо реда си за въртележката, и го пита дали иска да види нещо интересно. Но бащата на детето се появява и Дод бързо се изпарява.

Тогава се отправя към югоизточен Портланд в търсене на детски площадки. Минава покрай училище “Ричмънд” и решава да намине оттам по-късно – вече се свечерява и наоколо няма деца.

Дод отива на кино, с намерението да отвлече дете в тоалетната. Избира семейния филм “Мечката” и сяда на последния ред, но пропуска възможностите си. Раздразнението от неуспехите му надделява над предпазливостта и той решава на всяка цена да отвлече дете на следващия ден.

В неделя на 29 октомври Джъстин и неговият малък брат Лий казват на баща си, че отиват да играят в училищния парк заедно с приятел. Бащата ги предупреждава да стоят заедно и да не говорят с непознати.

Лий Айсли

Същата сутрин Дод отива при училището и зачаква. Забелязва 4-годишния Лий да си играе сам на върха на бетонно съоръжение, което децата наричат “вулкана”. След известно време детето слиза долу, а Дод го приближава със сърдечна усмивка и казва: “Здравей! Как си?”.

Лий се усмихва в отговор и казва: “Зрасти”.

“Искаш ли да се позабавляваш и да изкараш малко пари?” – пита го Дод.

Момчето изглежда уплашено, оглежда се колебливо наоколо и казва “не”. Но той настоява и му протяга ръката си. Лий автоматично посяга и го хваща за ръка. Дод отвежда русото и синеоко момченце в колата си, но Лий започва да се опъва. “Не искам никакви пари” – казва той. Усещайки страха му, Дод се опитва да го увери, че всичко ще бъде наред. Лъже го, че баща му го е изпратил да го прибере. Когато потегля с колата, Лий казва: “Аз живея в другата посока”.

Колата на Дод

“Отиваме в моята къща, където ще си поиграем” – казва му Дод. – “Просто прави каквото ти казвам и ти обещавам, че няма да те нараня. Но трябва да бъдеш тих, когато пристигнем. Моята хазяйка не обича малки деца”.

Лий се тревожи, че брат му ще го търси, но Дод го успокоява, че двамата ще се забавляват и че брат му също се забавлява.

В момента, в който Дод пристига в апартамента си във Ванкувър заедно с новата си жертва, разтревоженият Робърт Лий се обажда в полицията, за да съобщи за изчезването на сина си. Неговият по-голям син се е прибрал у дома в паника. Не е могъл да открие Лий никъде. В един момент брат му си е играел на “вулкана”, а в следващия е изчезнал.

Зверството

Хазяйката на Уесли Дод не си е у дома и никой не го вижда да пристига с малкия Лий. Той щраква няколко снимки на момчето с полароида си, нарежда му да се съблече и го завързва за леглото с въжета. После прави още снимки, развързва момчето и го изнасилва.

Научи повече за:   Хърбърт Мълин: Спасителят на Калифорния

Продължава да се гаври с него през цялата нощ, спирайки от време на време, за да пише в дневника си. Рано сутринта се заема да души детето, което се съпротивлява с всички сили, преди да изпадне в безсъзнание. Дод го свестява, само за да го обеси на въже в килера си, снимайки го с полароида си.

Килерът, в който Дод обесва Лий

Скрива малкото телце на Лий в килера, зад одеялата и възглавниците. Време е да тръгва на работа, а не иска да закъснява.

Когато се прибира у дома, Дод записва в дневника си, че трябва да се снабди с торби, в които да скрие Лий. “След това ще трябва да намеря място, на което да изхвърля “боклука””. Отървава се от тялото в храсталака близо до езерото Ванкувър.

Изгаря дрехите на детето във варел в задния си двор, но запазва бельото му, с щампа от филма “Ловци на духове”, в куфара под леглото си.

Тук Дод скрива тялото на момчето

В утрото на 1 ноември 1989 г. ловец на фазани открива тялото на Лий. Ченгетата са шокирани от гледката на детското телце, захвърлено сред боклуците в храсталака.

Д-р Роналд Турко изготвя психологически профил, според който убиецът е вероятно на 25-35 години и е “изхвърлен от военна служба”. Той е самотник и пази снимки на жертвите си, води си дневник, събира изрезки от вестници и детска порнография. Вероятно предпочита момчета, защото смята момичетата за “дефектни”. Макар да описва Дод с голяма точност, профилът не е достатъчен да ориентира полицията към определен заподозрян. Детективите посещават погребението на Лий, надявайки се да видят там убиеца, но Дод не е там. Той е у дома си, сам със своя дневник, и сглобява “рамка за мъчения” от дъски и въжета, предназначена за следващата му жертва.

Дод решава, че ще има най-голям шанс да отвлече следващата си жертва от някое кино. Проверява програмата на кината и избира семейния филм “Скъпа, смалих децата”. Този път обаче ще бъде заловен.

Куфарчето

Когато претърсват малкия, но много подреден апартамент на Дод, криминалистите откриват въжета и колани, скалпели и въжета, прикрепени към таблата на леглото. Натъкват се на томове с детско-родителски книги и копие от Новия завет, в който са надраскани думите “Сатаната е жив”. Намират също и рамката за мъчения на Дод, която още не е използвана.

Но най-уличаващата находка е в куфарчето му, скрито под леглото.

Куфарчето на Дод

Първото нещо, което детективите забелязват, отваряйки куфара, е сгънатото бельо на Лий с щампата “Ловци на духове”. Откриват дневниците, в които с болезнена точност са описани нападенията му и плановете му за следващи убийства. Дод прилежно е организирал статиите за убийствата на братята Ниър и Айсли и систематично е подредил записките си за престъпленията, разделяйки ги в отделни пликове, озаглавени “Инцидент 1”, “Инцидент 2” и “Инцидент 3”.

Фотоалбум, с думите “Семейни спомени” на корицата, служи за порнографската му колекция, включваща образи на Христос като младенец. Албумът съдържа и рекламни материали на деца по бельо. Вътре има полароидни снимки на голия Дод, на Дод, насилващ Лий, и такива на вече мъртвото момче, висящо обесено в килера.

Библията с надпис “Сатаната е жив”

Уесли Алан Дод е обвинен за убийствата на братята Ниър и Лий Айсли, както и в опита за отвличане на момче в киното. Първоначално пледира за невинен, но през януари 1990 г. пледира за виновен по всички обвинения против желанието на адвоката си. По-късно същата година се изправя пред съда и прочита изявление, в което поема отговорността за всички обвинения.

Признава, че престъпленията му са били предварително планирани. Сега не се налага съдът да определя вината му и съдебните заседатели трябва направо да решат дали ще получи смъртна присъда.

Леглото на Дод

Журито, в състав от шест мъже и шест жени, изслушва откъси от дневниците на Дод с безверие, отвращение и печал, и вижда снимките, изобразяващи бруталностите, които е причинил на Лий Айсли. Един от заседателите почти припада, докато слуша части от дневника. На заседателите са прочетени и подробните планове за бъдещите му жертви, изразяващи се в обезобразяване, осакатяване и смърт.

Защитата на Дод не призовава никакви свидетели, нито представя доказателства пред съда. Адвокатът му се опитва да прокара тезата, че само луд човек би могъл да напише тези дневници. По време на процеса Дод седи тихо и с каменно изражение. По-късно казва, че е бил отегчен от заседанията.

Обвинението настоява за смъртна присъда и в събота на 15 юли 1990 г. съдебните заседатели се съгласяват, че Уесли Дод трябва да умре за престъпленията си.

Смърт чрез обесване

Дод се оказва в странната позиция да защитава решението си да умре:

“Не предложих никакви оправдаващи ме доказателства по време на процеса, защото в ума ми това би било просто извинение. Не обвинявам правосъдието в нищо… но системата не работи и аз мога да ви кажа защо. Няма значение защо са се случили престъпленията. Трябва да бъда наказан с цялата сила на закона, както и всички останали сексуални насилници и убийци”.

Уесли Алан Дод

Той заявява, че смъртта му ще донесе облекчение на семействата на жертвите и че трябва да бъде екзекутиран възможно най-скоро.

Настоява, че най-подходящата екзекуция би била смърт чрез обесване и че не иска да обжалва.

“Трябва да бъда екзекутиран преди да имам възможността да избягам или да убия някого в затвора. Ако избягам, обещавам ви, че ще убивам и изнасилвам и ще се наслаждавам на всяка минута от това”.

Той иска да бъде обесен “защото Лий Айсли умря така”. Съдът определя датата за екзекуцията му на 5 януари 1993 година. Организация за граждански права се опитва да го спаси от бесилката, настоявайки, че това е жестоко и необичайно наказание. Но правосъдната система във Вашингтон надделява. Изборът на тази особено жестока форма на смъртно наказание поляризира обществените дебати за смъртното наказание и мнозина се събират на протести срещу екзекуцията. Макар да настоява, че иска да умре, изглежда Дод иска да умре като мъченик, а не като престъпник.

Той използва времето си до екзекуцията, съблазнявайки медиите с обещанието, че ще им разкаже историята си. След залавянето си написва брошура със съвети как да се предпазват децата от сексуални насилници.

Неговият порнографски дневник, многобройните му писма и брошурата изразяват нуждата му да говори за болния си фетиш. Той се отваря за медиите и те доверчиво хващат ръката му, приемайки го за “експерт”. Рекламира се като чудовище – вижте ме! Пазете се от такива като мен! Навън има и други като мен! Появява се в телевизионни предавания, обажда се на радиопредавания от килията си и дава безбройни интервюта на всеки, който иска да чуе спомените за престъпленията му. По време на процеса на съдията му идва до гуша от непрестанните му интервюта и го заплашва, че ще го затвори без право на телефон и поща.

С наближаването на екзекуцията му Дод изразява разкаяние за стореното.

“Признах всичките си грехове” – казва той в интервю. – “Вярвам в ученията на Библията: аз ще отида в Рая. Имам съмнения, но наистина ми се иска да вярвам, че ще отида горе при трите малки момчета, ще ги прегърна, ще им кажа колко съжалявам и ще мога да ги даря с истинска любов, без да имам желание да ги нараня по какъвто и да е начин”.

Залата за обесване

Уесли Дод увисва на бесилото в 00:05 часа на 5 януари 1993 г. Той е първият затворник в САЩ, екзекутиран чрез обесване от 1965 г. насам.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
9 Автори на коментари
Москвич 412LokiSheyLegionHanna Montana Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Говори се че тези, които се бесят в мига преди да умрат “чуват” ангелски хор. В определени щати е разрешено осъденият сам да избере как да бъде екзекутиран. Преди 3 години Дарил Холтън си издейства да го екзекутират на електрическият стол и имаше страшни скандали, разни хомо-либерали и защитници на правата скочиха, че не било хуманно и незнам си какво, той щото много хуманно тегли по 1 куршум в главите на 4-те си деца. Ако съм на тях ще искам както правеха братушките с макаров в тила това със иглата също е тегаво спират ти постепенно функцийте в организма и… виж още »

Георги
Гост
Георги

От всичко което изчетох до тук ми се струва че гоялмата вина се пада на нас и нашите закони,30 нападения 137 дни затовр от две присъди и незнам си колко пробация
смещно,странно,мнооого глупаво,
помислете над това ;(

Zlati
Гост
Zlati

Mislq si, 4e i besiloto mu e malko na tozi izverg! Aide ubil si, ama za6to s takuv sadizum, s takova mu4enie? Mrusen kopeldak i ni6to pove4e! Otvratena sum!
Za teb Silvia, otnovo pozdravlwniq za dobre napisaniq material!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Не може “айде убил си” все едно е някаква ежадневна задача за отмятане!
Убийствата и садизма вървят ръка за ръка,не е сниман филма “Убивай ме нежно”.Това са взаимнодопълващи се деяния.
А относно бесилото..и всякакви други методи за “възвисяване” на престъпната “душа” трябва да се изследва продължителността на мъките и времето необходимо за настъпване на смъртта за да открием най-подходящото наказание за дете-убийците.

Legion
Гост
Legion

Голям майтап – все още търсите начините за удължаване на мъчения при екзекуция … Трябва да се помни само, че Господ бди над нас и всяккъв вид отнемане на живот е недопустим, или не? Ако ли да – как човек отнемащ живот би могъл да съди друг отнемащ живот… Няма значение защо – тъкмо защото поривите и на двамата са някаква причина, а щом по каквато и да е причина може да се отнеме човешки живот излиза, че той може да бъде прекратяван. А щом може – значи всеки може да си намери струваща причина, все едно да се съберат… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Леле,леле,съвършения как не ми се иска Господ да ти прати група активни хомосексуалисти да те изнасилят в задното отверстие та да видим дали ще намериш причина да ги убиеш!В живота важи израза око за око зъб за зъб. Убийството за възмездие не е убийство.То е мярка едно непотребно същество причиняващо другиго зло да отиде при чичко Хитлер в Ада!Приемам го като смитане на маса боклук на едно и също място. Слава на Бога,че на този свят има смъртни присъди.Той,Бог,това вижда и като гледам не се бърка много много в човешките дела. Всеки си носи кръста.Щом вадиш нож умираш от нож.… виж още »

Legion
Гост
Legion

1. Някога да съм казвал, че съм грамотен, то аз не съм научил всичките букви, всеки път с гугъла си ги търся
2. Идеята изобщо не си я схванала, нямах предвид, че не трябва да се отстраняват индивиди, които излизат от общоприетите социални рамки, ни щом не схвана идеята, сега няма пак да се обеснявам
Поздрави на всички пасивни пацифисти…

Само ми е интересно, тя България не участва във войни, ама примерно политиците погубват много народ, а никой не вика лозунгите да ги бесет и да ги колят

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Добре,пацифиста,не съм схванала идеята ти защото не можеш да я формулираш разбираемо.
Айде разбери се първо със себе си-трябва или не трябва да се ликвидират същества излезли грубо от общоприетите морални и социални порядки,или не трябва?Или ти може би още фантазираш за самотния остров?Не ме разсмивай повече с тази теория,моля те.
А пък от мен,много поздрави на пасивните пушачи и на онези,които вярват във възмездието за невинните души чрез смъртната присъда!

Shey
Гост
Shey

Неотдавна открих този сайт. Не спирам да чета и чета и просто не мога да повярвам. Не съм първата, но… Наистина, искрено не мога да разбера семействата на всички тия изверги, гламавата съдебна система, която на практика изобщо не работи, както и самите мозъци на самите чудовища… И моментите, в които убийците твърдят, че са “плод на обществото”… Пълни малоумици!!!! И кви са тия “мистериозно свалени обвинения”?! Не е първата статия, в която чета подобно нещо. Отвратително. И свидетели, които си затварят очите. Повечето дечица нямаше да пострадат, ако всеки, който е имал допирна точка с такива престъпления, беше поел… виж още »

Loki
Гост
Loki

Получил си е заслуженото.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

От защитник по-голям лицемер няма!”Организацията за граждански права се опитала да спаси Дод от бесилката, настоявайки, че това е жестоко и необичайно наказание. Но правосъдната система във Вашингтон надделява.” Дано някога имат смелостта (въпреки,че се съмнявам те са силни само когато държавата и телевизията са зад гърба им) да кажат това на някоя от роднините на жертвите,да видят къде ще им заврат правата!