Лари Ейлър: Убийства на магистралата

Лари Ейлър: Убийства на магистралата

Лари Ейлър е известен като “Магистралния убиец”, тъй като някои от неговите жертви са открити в близост до междущатските пътища. Той качва мъже в пикапа си под предлог, че се интересува от сексуални игри с връзване. Ейлър откарва мъжете на някое уединено място, където ги оковава с белезници, след което ги пребива и убива.

Убийства на пътя

Случаят с “Магистралните убийства” представлява истински кошмар. Брутален убиец обикаля пътищата в Средния Запад, набелязва си мъжки проститутки и стопаджии, накълцва ги до смърт и захвърля или погребва ритуално телата им. Най-малко десет жертви загубват живота си, преди органите на реда да осъзнаят, че тези отделни случаи са дело на един и същ хищник. Но годините на подозрения и тормоз над гей обществото възпират очевидците и травматизираните оцелели да съдействат на властите.

Магистралните убийства обхващат четири щата и 14 окръга, от югоизточен Уисконсин до централната част на северен Кентъки. Случаят изважда наяве липсата на комуникация на ниво градска, областна, щатска и федерална администрация, докато убиецът – или убийците – ловува на воля от бедняшките квартали на Чикаго и гей-баровете в Индианаполис, до малките фермерски поселища. Убийствата продължават дори след сформирането на специален екип и идентифицирането на заподозрян – още 13 души загубват живота си, докато полицията преследва своя човек.

Да знаеш кой е убиецът и да го заловиш понякога са две различни неща, както доказват небрежните и нескопосани разпити и обиски в този случай, довели до съдебен запор над критични доказателства и позволили убиецът да бъде пуснат отново на свобода. Съперничеството между полицейските отдели и тромавата комуникация позволяват на престъпника на пътува свободно и ненаблюдавано. За известно време изглежда, че той е недосегаем – докато неговата собствена наглост и непохватност го приземяват обратно в съда и в крайна сметка му донасят смъртна присъда.

Дори и тогава случаят с Магистралните убийства оставя още много изненади. Смята се, че осъденият убиец е имал съучастник – уважаван академик от водещ университет в Индиана – и той се съгласява да свидетелства срещу него. Убиецът твърди, че академикът е бил мозъкът зад тези убийства и се е наслаждавал на всяко едно от тях.

Повтарящ се модел

Деветнадесетгодишният Стивън Крокет е първата известна жертва на Магистралния убиец. Той е намушкан до смърт и захвърлен в царевично поле извън Канкакий, Илинойс, на 65 км южно от Чикаго и на 24 км източно от границата с щата Индиана. Откриването на обезобразеното му тяло на 23 октомври 1982 г. не предизвиква тревога извън района на окръг Канкакий.

Жертва номер две става 25-годишният Джон Р. Джонсън. Той изчезва в района на Ъптаун в Чикаго – квартал, населяван от скитници и преселници от Апалачите – седмица след като е намерено тялото на Стийв Крокет. След два месеца, в деня на Коледа, тялото му е открито близо до Лоуел, Индиана – на около 55 км североизточно от мястото, където е намерен Крокет.

Полицията в Илинойс и Индиана няма причина да подозира, че тези две престъпления са свързани и тъй като Националният център за анализ на жестоки престъпления към ФБР започва да компютъризира архивите с неразкрити убийства чак през юни 1984 г., в онзи момент не съществува лесен начин да се проверяват за сходство убийства, извършени в различни щати. Магистралният убиец обаче се оказва доста деен хищник и скоро предоставя на властите доказателство за своето съществуване.

За съжаление те предпочитат да не му обърнат внимание.

На 28 декември 1982 г. полицията в Индиана открива още две обезобразени тела. Първата жертва, 23-годишният Стивън Ейган, е излязъл от дома на майка си в Тер Хот, за да отиде на кино с приятели, и така и не се връща. Тялото му е открито в гористия район близо до Нюпорт в окръг Вермилион. Гърлото му е прерязано и е намушкан многократно в корема. Роднините, идентифицирали тялото му, заявяват, че белите чорапи, с които е обут, не са негови.

Стивън Ейган
Стивън Ейган

Жертва номер две е Джон Роуч, 21-годишен жител на Индиана, който е намушкан до смърт с маниакална жестокост и тялото му е захвърлено край междущатска магистрала 70 в окръг Пътнам. Връзката между тези два отделни случая лесно би могла да бъде пропусната, но съдбата решава другояче.

Тъй като окръзите Вермилион и Пътнам не разполагат със собствен криминален патолог, двете жертви са изпратени в болница “Блумингтън”, за да им бъде направена аутопсия от д-р Джон Плес. Престъпленията са достатъчно подобни, за да накарат доктора да сметне, че са дело на сериен убиец. Д-р Плес споделя подозренията си с полицията в Индиана, но те решават, че прави от мухата слон.

Смята се, че следващата жертва на убиеца е наскоро завършилият Университета в Йейл 22-годишен Дейвид Блок, който изчезва на 30 декември 1982 г., докато е на гости у родителите си в заможното предградие Хайленд Парк в Чикаго. Новият му фолксваген е открит на магистралата близо до Диърфийлд на север от Чикаго и макар Дейвид да продължава да липсва, властите обръщат внимание, че Диърфийлд се намира в окръг Лейк в Илинойс – на 100 км от окръг Лейк, Индиана и мястото на смъртта на Джонсън. Когато скелетните останки на Блок са открити на 7 май 1984 г., близо до Зайънсвил, Илинойс, напредналото разлагане попречва да се определи категорична причина за смъртта му.

Членовете на гей обществата в Чикаго и Индианаполис вече се досещат за онова, което полицията не иска да признае: че сериен убиец на хомосексуалисти върлува из Средния Запад. Престъпленията възкресяват грозния спомен за Джон Уейн Гейси – очакващ смъртната си присъда в Менърд, Илинойс – но докато Гейси е криел жертвите си, Магистралният убиец направо парадира с престъпленията си. През януари 1983 г. един гей вестник вече е открил гореща линия за подаване на сигнали, свързани със случая, и прави профил на убиеца, описвайки го като ненавиждащ себе си хомосексуалист, който убива своите еднократни партньори, за да опровергае пред себе си своите неканени желания. Местната полиция от своя страна все още отказва да свърже престъпленията и няма късмет в проучването на следите в градските гей барове, където тяхната поява се възприема като заплашителна и агресивна.

Следващата магистрална жертва става 27-годишният Едгар Ъндъркофлер, открит намушкан до смърт край Денвил, Илинойс, на 4 март 1983г. Също като в случая със Стивън Ейган, убиецът е свалил обувките и чорапите на Ъндъркофлер, сменяйки ги с бели чорапи до коленете, които не са собственост на жертвата.

Двадесет и шест годишният собственик на сладоледена къща в Лексингтън, Кентъки, Джей Рейнълдс е шестият мъртвец. Рейнълдс излиза от къщи, за да затвори заведението си в нощта на 21 март и никога не се връща. Обезобразеният му труп е открит на следващия ден, захвърлен край щатска магистрала 25, в окръг Файет.

Първата жертва за април – номер седем в списъка с жертви на Магистралния убиец – е 28-годишният Густаво Херера, намерен 8 април 1983 г. от строителни работници в окръг Лейк, Илинойс, близо до границата с Уисконсин. Херера е жител на Чикаго и баща на две деца, но често е посещавал местните гей барове. Освен многобройните прободни рани, убиецът е отрязал дясната му ръка и я е взел със себе си.

След една седмица, на 15 април, в окръг Лейк се появява още една жертва. Най-младият убит досега – 16-годишният Ървин Гибсън – е открит край Лейк Форест. Тялото му е грубо замаскирано с листа, а до него лежи безжизненият труп на куче. И двете жертви са захвърлени близо до изходите за междущатска магистрала 94.

Първата чернокожа жертва на убиеца, 18-годишният Джими Т. Робъртс, е открит в окръг Кук, Илинойс, близо до границата с Индиана, на 9 май 1983 г. Роденият в Чикаго Робъртс е намушкан повече от тридесет пъти, след което убиецът е свалил панталоните му и го е търколил в един поток. Водата е отмила всякакви следи от сексуално насилие, но садистичният мотив е ясен, както и в предишните осем престъпления.

Случаят се променя завинаги, когато на 9 май 1983 г. е открита поредната жертва. Двадесет и една годишният Даниъл Макнийв, който понякога се продава за пари в Индианаполис, е намерен в поле край щатски път 39 в Индиана, окръг Хендерсън. Той е намушкан 27 пъти, като една от коремните рани е толкова дълбока, че вътрешностите му се виждат. Понеже окръг Хендерсън не разполага с криминален патолог, трупът е изпратен в болницата “Блумингтън”, където д-р Джон Плес за пореден път забелязва познатия почерк на убиеца. Разтревоженият доктор повторно се свързва с щатската полиция.

Даниъл Макнийв
Даниъл Макнийв

Този път го изслушват и му вярват.

Заподозреният

Шест дни след намирането на трупа на Макнийвс – на 15 май 1983 г. – членовете на няколко правораздавателни агенции в Индиана се събират, за да обсъдят Магистралните убийства.

На срещата в Индианополис е сформиран специален отдел, официално назован Централен разследващ отдел. Лейтенант Джери Кембъл от полицията в Индианаполис е поставен начело на екипа, а за негов помощник е назначен сержант Франк Лав от щатската полиция. Един месец по-късно, на 14 юни, петдесет служители от осем юрисдикции се събират да прегледат големия брой неразкрити убийства.

Още преди да се състои тази втора среща, специалният отдел вече има налице главен заподозрян. На 6 юни получават телефонно обаждане от Индианаполис с информацията, че Магистралният убиец е 31-годишният Лари Ейлър. Обаждащият се няма директно доказателство за убийство, но загатва за един инцидент от август 1978 г., когато Ейлър е нападнал стопаджията Марк Хенри в Тер Хот.

Научи повече за:   Джефри Дамър: Чудовището от Милуоки

На 3 август Лари Ейлър качва Хенри в колата си, но когато последният отхвърля сексуалните му увертюри, изважда касапски нож, свива в една тъмна уличка и накарва Хенри да легне отзад в пикапа му. Съблича го и му слага белезници, завързва глезените му и започва да прокарва ножа по тялото му. Ужасеният Хенри успява да го отблъсне и скача от пикапа, но Ейлър го намушква с ножа толкова силно, че пробива единия му бял дроб. Хенри се престорва на умрял и Ейлър отпрашва от местопроизшествието с колата си. Хенри се препъва към близкия парк с каравани и събужда един от наемателите там, който го откарва в болницата.

Лари Ейлър
Лари Ейлър

Междувременно Ейлър спира наблизо, избира произволна къща, на чийто собственик признава за престъплението си и му дава ключа от белезниците на Хенри. Полицията го заварва да чака в пикапа си и го арестува, конфискувайки от колата му сабя, три ножа, камшик и флакон със сълзотворен газ. Първоначално гаранцията му е определена на 50 000 долара, но сетне е смъкната на 10 000 от милостивия съдия. Ейлър успява да се измъкне от процеса, след като адвокатът му дава на нападнатия Хенри чек за 2500 долара и той се отказва от обвиненията си.

Лари Ейлър
Лари Ейлър

Инцидентът с Хенри не е единственият сблъсък на Лари Ейлър с полицията. Три години след това, през 1981 г., той е арестуван след като упоява 14-годишно момче и го захвърля в безсъзнание в горите близо до Грийнкасъл, Индиана. Родителите на жертвата отказват да повдигнат обвинения.


Лари Ейлър е най-малкото от четирите деца в семейството си. Роден е през декември 1952 г. в Крауфордсвил, Индиана и става свидетел на развода на родителите си в съвсем крехка детска възраст. Отпада от училище в последната година, но след това взима дипломата си за средно образование и отива в колеж. Образованието очевидно не го привлича, защото в крайна сметка напуска колежа преди да вземе дипломата си. Обича военните униформи, но никога не е служил в армията. Живее в Тер Хот с Робърт Дейвид Литъл, професор по библиотечни науки в Щатския университет на Индиана. Ейлър работи на половин смяна в магазин за алкохолни напитки в Грийнкасъл и често пътува до Чикаго по неясна работа.

Майката на Ейлър
Майката на Ейлър

През юли 1983 г. членовете на специалния отдел вече са се фокусирали върху Ейлър като техен единствен заподозрян в случая с Магистралните убийства. Профайлърите от ФБР не са толкова сигурни, тъй като са забелязали признаци, подсказващи за различни убийци в поне две от убийствата. Служителите от Индиана се концентрират върху Ейлър, понеже нямат друга перспектива. Той е поставен под всекидневно наблюдение, но докато е следен, не се случват никакви убийства. На 2 юли 1983 г. обаче, в окръг Форд, Илинойс са открити скелетните останки на единадесетата жертва, която остава неидентифицирана. Детективите прилежно добавят трупа в списъка си.

На 27 август полицията го проследява до гей бар в Индианаполис, откъдето си тръгва след малко придружен от друг мъж. Ейлър откарва партньора си в мотел в Грийнкасъл, където двамата си взимат стая. Това не съвпада с модела на Ейлър, който предпочита да прави секс на открито в задната част на пикапа си – оборудвана с облицован с найлон матрак – и детективите започват да се опасяват, че може би докато чакат навън, в мотела се извършва убийство. Един от тях се промъква до стаята и надниква през прозореца, но не вижда вътре признаци за някакво насилие.

Пробивът

Около полунощ на 30 август 1983 г. 28-годишният Ралф Калис излиза от апартамента си в предградието Оук Парк в Чикаго, където живее с приятелка. Калис обича купоните и често изчезва за цяла нощ, но този път така и не се връща от тази екскурзия.

Обезобразеното му тяло е открито на 31 август в Лейк Форест, близо до местата, където през април 1983 г. са убити Густаво Херера и Ървин Гибсън.

Ралф Калис
Ралф Калис

Убийството на Калис съвпада с модела на Магистралните убийства. Той е намерен гол до кръста, със смъкнати панталони и тялото му е намушкано 17 пъти с нож с дълго острие. Белезите по китките му говорят, че е бил с белезници преди смъртта си. Отпечатъците от гуми и обувки на мястото предоставят на полицията първите истински следи водещи към убиеца, отнел най-малко дузина животи.

Проверката на миналото на Калис установява, че е водил бурен живот. Отпаднал е от колежа в първия семестър и има досие с арести за притежание на наркотици, палеж и инциденти, свързани с насилие. Полицията му е препоръчала лечение при психиатър, но Калис няма пари за терапия, а краткият му престой в Армията на спасението не успява да промени живота му. Познат е на семейството и приятелите си като сериозен пияница и наркоман. През месец август, когато среща убиеца си, Калис живее от социални помощи.

Прегледът на досегашните случаи в Илинойс подсказва на полицията, че четири от жертвите на Магистралния убиец – Крокет, Джонсън, Херера и Калис – са живели във или близо до района на Ъптаун, преди да бъдат убити и захвърлени извън града. Още по-съществен е фактът, че по едно време Херера и Калис са живели през две врати един от друг на улица “Норт Кенмор”. По времето, когато са направени тези разкрития – на 3 септември 1983 г. – детективите от Илинойс за първи път чуват, че в Индиана се води разследване по четири подобни случая.

Магистралната връзка става още по-правдоподобна, когато полицията в Чикаго научава за Крег Таунсенд, който е отвлечен от Ъптаун на 12 октомври 1982 г. Неговият похитител прекосява щатската граница, упоява и пребива Таунсенд и сетне го захвърля в полусъзнание близо до Лоуел, Индиана. Той е закаран в болница, но избягва от нея без да даде на полицията описанието на нападателя си. Полицията не успява да го намери, но разполага с негова снимка от предишен арест за притежание на наркотици.

На 8 септември 1983 г. детективите от Уаукийгън и Индианаполис се събират в Краун Пойнт на конференция за Магистралните убийства. Агентите от ФБР също са поканени на срещата, за да предоставят психологически профил на убиеца, изготвен от Отдела за анализ на поведението в Куонтико, Вирджиния. Профилът описва убиеца като мъжкар, който се облича във военни дрехи и посещава мъжкарски барове, в опит да отрече собствената си сексуалност. Убийството след секс се явява като пълно отрицание, а покриването на някои от труповете с листа или пръст също говори за опит на убиеца да заличи и отрече случилото се в съзнанието си.

Детективите от Индиана се съгласяват, че профилът изглежда съвпада по всички показатели с личността на Лари Ейлър – от неговите военноморски шапки и тениски, до пиенето и скоростните нощни преходи с пикапа му. Информирана за честите посещения на Ейлър в Чикаго, полицията в Илинойс предоставя на колегите си от Индиана снимките на следите от гуми и обувки, направени на местопрестъплението от убийството на Калис, за да бъдат сравнени с тези от пикапа и обувките на Ейлър.

Още преди края на месеца щатската полиция в Индиана ще има възможност да спре Магистралния убиец – но този удобен случай ще ги завари ужасно неподготвени.

Задържан

На 30 септември 1983 г. чикагската полиция засича Лари Ейлър да обикаля с колата си в търсене на среща в район, предпочитан от мъжките проститутки. Моментално е поставен под наблюдение и полицаите виждат как качва в пикапа си млад мъж и после го оставя след няколко пресечки. Детективите наобикалят младежа с въпроси и той им обяснява, че е отказал да прави секс за пари с Ейлър, защото просто е искал да се забавлява, а не да продава тялото си.

Наблюдението над продължава, докато Ейлър обикалял Ъптаун и накрая спира и качва в колата си арканзасеца Дарил Хейуърд. Предлага му 100 долара за секс, наблягайки, че предпочита игрите с връзване. Хейуърд се поколебава, но в крайна сметка се съгласява. Все още неподозиращ, че детективите го следят, Ейлър ги загубва като подкарва на юг по междущатска магистрала 90, оставяйки Чикаго зад гърба си и пресичайки границата в окръг Лейк, Индиана. Въпреки подозренията им за възможно убийство, никой от екипа съгледвачи не се сеща да предупреди полицията в Индиана, че Ейлър се е насочил към тях с потенциалната си жертва.

Ейлър паркира край магистралата източно от Лоуел и убеждава Хейуърд да свали ризата си. След това го кара да слезе от пикапа и да прекоси близкото поле, за да правят секс в изоставен хамбар. Вече се връщат към колата, когато няколко минути преди 7:00 ч. патрулиращият щатски полицай Кенет Бюръл забелязва неправилно паркирания пикап и двамата мъже излизащи от гората. Спира, за да ги разпита, с намерението да им напише акт за неправилно паркиране край магистралата.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaPetarDilyanaMihailDonika
360
40

Неговото намерение се променя за секунди, когато взима шофьорската му книжка и я проверява по радиостанцията. Служителите от специалния отдел чуват името на Ейлър и се втурват към мястото. Разпитват двамата мъже, след което оковават Ейлър и го закарват в управлението на щатската полиция в Лоуел заедно с пикапа му.

В управлението Хейуърд най-накрая си признава, че Ейлър му е предложил пари за секс. Стоте долара обаче все още са в джоба на Ейлър. Детективите започват да го разпитват в 13:30 ч. Огледът на ботушите му разкрива, че резките по подметките са същите като отпечатъците, взети от мястото на убийството на Калис. Ейлър се съгласява да претърсят пикапа му, смятайки, че ще го направят така или иначе. В колата е открит окървавен нож и детективите от Илинойс са призовани в Лоуел, но още преди да пристигнат Ейлър е освободен – без ботушите си, без да е провел телефонния разговор, на който има право и без да са му прочетени правата.

Научи повече за:   Джон Уейн Гейси: Клоунът убиец

Малко след 4:00 ч. на следващата сутрин лейтенант Джери Кембъл повежда отряд от офицери към дома на Робърт Литъл в Тер Хот. Този път разполагат със заповед за обиск. Сред конфискуваните предмети от стаята на Ейлър са белезници и разписки от кредитна карта, плюс разпечатки от телефонни разговори, намерени в кухнята. Ейлър не е арестуван и пикапът му не е задържан, а полицията се оттегля да проучва намерените потенциални доказателства.

Телефонната разпечатка ги изненадва, разкривайки поредица от междуградски обаждания на домашния номер на Литъл, направени от най-различни дестинации, често късно през нощта. Три от обажданията от Илинойс особено заинтригуват властите. Едното е направено от болницата в окръг Кук на 8 април 1983 г., няколко часа преди да бъде открито тялото на Густаво Херера. Второто е проследено до дома на Джон Доброволски в Чикаго. Третото обаждане е направено от вече несъществуващ номер и детективите напразно се опитват да открият източника му.

Вдъхновена от следата Доброволски, полицията в окръг Лейк посещава дома му на 3 октомври и заварва Ейлър и пикапа му там. Водени от импулса си, властите конфискуват пикапа и задържат Ейлър за разпит, уверявайки го, че не е арестуван и няма нужда от адвокат. До момента, когато Ейлър най-сетне поисква адвокат в 4:00 ч. на 4 октомври, той вече е признал, че има дълготрайна връзка с Джон Доброволски – женен мъж с деца – и казва, че предпочита да връзва партньорите си преди секс. Освободен в 4:40 ч. без пикапа си, Ейлър се качва на сутрешния влак за Чикаго и отива обратно в дома на Доброволски.

Малко след освобождаването му двама берачи на гъби се натъкват на разчленен мъжки торс, натикан в торба за боклук близо до магистрала 31 и Петрифайд Спрингс Парк в окръг Кеноша, Уисконсин. Аутопсията разкрива, че главата, ръцете и краката са отрязани с много остър трион и че торсът е бил изцеден от кръвта. Отрязаните части никога не са намерени, но чрез рентгеновите снимки жертвата е идентифицирана като 18-годишният Ерик Хансън – мъжка проститутка от Сейнт Франсиз, Уисконсин, видян за последен път жив в Милуоки на 27 септември.

Зловещите находки продължават. На 15 октомври фермерски плуг измъква от земята скелетните останки на неизвестна жертва в окръг Джаспър, Индиана, югозападно от Ренсълър. Костите са одраскани от нож, което говори, че смъртта е настъпила от прободни рани. Четири дни по-късно берачи на гъби се натъкват на частното гробище на Магистралния убиец. В отдавна изоставена ферма извън Лейк Вилидж в Индиана са открити още четири жертви в различен стадий на разлагане. Три от телата са на бели мъже, заровени близо един до друг, а черната жертва е отделена от останалите и закопана под едно дърво. В близкия хамбар детективите намерат пентаграм и преобърнат кръст – знаци, които се считат за сатанински – нарисувани с боя на една от изгнилите греди на тавана. Две от жертвите ще останат безименни завинаги; другите са идентифицирани като 22-годишният Майкъл Бауър и 19-годишният Джон Бартлет.

Джон Бартлет
Джон Бартлет

Новината за тези открития кара две от оцелелите жертви да се свържат с полицията. Ед Хийли пише на полицията в Западна Вирджиния, разказвайки спомените си от нощта на 1 юни 1980 г., когато Лари Ейлър го е оковал в белезници, за да правят секс, след което го е удрял жестоко в продължение на час и го е заплашвал с пушка. Джим Грифин от Чикаго идентифицира Ейлър като човека, който е довел у дома си на 30 ноември 1981 г., за да правят секс. Там, Ейлър изведнъж е станал агресивен и е започнал да удря Грифин с юмруци, заплашвайки го с два ножа и шило за лед. На 26 октомври 1983 г. полицията успява да открие следите на Крег Таунсенд и записва спомените му за нападението на Ейлър отпреди дванадесет месеца.

В същото време примката на доказателствата се затяга около шията на Ейлър. Лабораторията на ФБР установява наличието на човешка кръв от група А-позитивна по ножа, иззет от пикапа на Ейлър и отличителните резки по подметките на ботушите му са успешно сравнени с онези от убийството на Калис. Когато на 26 октомври лабораторните техници срязват ботушите, подплатата им е пропита с още кръв – отново А-позитивна, като кръвната група на Калис. Белезниците, иззети от дома на Робърт Литъл, съвпадат с белезите по китките на Калис. Гумите на пикапа на Ейлър също съвпадат със следите, оставени на местопрестъплението на Калис.

На 28 октомври 1983 г. в Уоукийгън е проведено предварително заседание, под председателството на щатския окръжен съдия Пол Плънкет. Свидетелите описват доказателствата, свързващи Лари Ейлър с убийството на Калис, и той е задържан до началото на процеса, тъй като му е обявена гаранция в размер на 500 000 долара, която не може да плати. Детективите от четири щата колективно въздъхват с облекчение.

Но радостта им е преждевременна.

Свобода

Адвокат Дейвид Шипърс може да познае веднага едно неправилно проведено разследване. Защитникът на Лари Ейлър непрестанно се натъква на проблеми с доказателствата и изявленията на детективите от случая с Магистралните убийства.

Дейвид Шипърс
Дейвид Шипърс

На 13 декември 1983 г. Шипърс подава искане за запор на всички доказателства, събрани по случая, включително и изявленията на Ейлър пред полицията от 30 септември и 3-4 октомври, плюс предметите, иззети при обиските на пикапа му и в дома на Робърт Литъл.

Заседанието за разглеждане на неговото искане се провежда на 23 януари 1984 г. в окръг Лейк, под председателството на съдия Уилям Блок. Показанията продължават четири дни и като свидетели са призовани седем полицейски служители, Джон Доброволски, неговата съпруга Сали и самият Лари Ейлър. Шипърс се опитва да покаже системно повтарящия се модел на небрежни и незаконни действия от страна на разследващите органи и настоява, че събраните от тях доказателства и записите от проведените от тях разпити не бива да бъдат допускани в съда.

Първи на свидетелската скамейка се явява щатски полицай Кенет Бюръл, който описва своята среща с Ейлър и Дарил Хейуърд на 30 септември. При кръстосания разпит Бюръл признава, че Ейлър не е извършил друго нарушение, освен неправилното паркиране на магистралата. Сержант Питър Попълуел от щатската полиция в Индиана признава, че е пропуснал да включи коментарите на Хейуърд от 30 септември в официалния си доклад. Притиснат, Попълуел също се съгласява, че е необичайно гражданите да бъдат оковавани в белезници и задържани за 12 часа, а колите им конфискувани, само защото са паркирали неправилно. Сержант Джон Павлакович отбелязва, че е наредил Ейлър да бъде закаран в Лоуел, но продължава да настоява, че той е бил задържан, а не арестуван.

Прокурор Питър Троуб открива заседанието на 24 януари със запис от показанията на Ейлър от 30 септември 1983 г. След това сержантът от специалния отдел Фран Лав описва разпита на Ейлър, признавайки, че отделът не е разполагал с доказателства, на базата на които да го обвини в някакво престъпление, докато е бил задържан. Друг служител от специалния отдел, Сам Макферсън, казва, че ботушите на Ейлър са достатъчно сходни със следите от местопрестъплението на Калис, за да си заслужават разследването – но не може да обясни, защо Ейлър е бил освободен, ако ботушите са били наистина толкова уличаващи. Ейлър заема свидетелското място на 24 януари, казвайки, че е дал съгласието си полицаите да претърсят пикапа му, страхувайки се, че ще го държат в затвора, докато не се съгласи. Казва, че е бил объркан и изплашен и се е съгласявал с всичко, което са искали от него, само и само да го освободят.

На 25 януари на свидетелската скамейка се качва детектив Дан Колин и описва повечето от жертвите на Магистралния убиец като мъжки проститутки. Признава, че Ралф Калис не е имал подобна слава, а на местопрестъплението му няма признаци за сексуално насилие. Ефрейторът от щатската полиция Дейвид Хокинс си спомня, че заповедта за обиск в дома на Робърт Литъл се е изгубила за цяла нощ, вероятно по грешка на съда в окръг Виго.

Джон и Сали Доброволски описват нахлуването на полицията в дома им на 3 октомври без заповед или разрешение. Джон си спомня, че сержант Рой Лемприч не само е отказал на молбата на Ейлър за адвокат, но е заповядал на Доброволски да не се обажда на такъв.

На 2 февруари съдия Блок постановява, че не е имало основателна причина за задържането на Ейлър и претърсването на неговия пикап. Фактите, съдържащи се в клетвената декларация към заповедта за обиск на дома на Литъл, също са недостатъчни за извършването на законно претърсване. Решението на съдията прави невъзможно използването на ботушите на Ейлър, неговите белезници и кървавия нож в съда. Остават само следите от гуми, но те са от твърде често срещан тип, за да бъдат полезни.

Гумата, ботушите и ножът
Гумата, ботушите и ножът

Лари Ейлър е свободен. Страхувайки се от тормоз от страна на полицията в Индиана, той незабавно си стяга багажа и се установява в Чикаго. Полицията не може да направи нищо друго, освен да го държи под наблюдение.

Научи повече за:   Надареният Джон Холмс и убийствата на авеню "Уондърленд"

Виновен

В 6:00 ч. на 21 август 1984 г. чистачът на жилищна кооперация на улица “Уест Шърман” в Чикаго подготвя боклука на сградата за прибирането му от боклукчийския камион. Сред отпадъците има доста сиви найлонови торби за боклук и той започва да ги сортира. Тогава една от тях се изплъзва от ръцете му и падайки на паважа, от нея изскача отрязан човешки крак.

Полицията пристига и установява, че останалите торби съдържат разчленените останки на млад бял мъж, чието тяло е нарязано на осем парчета. Очевидци си спомнят, че са забелязали наемателя от съседната къща да изхвърля торбите около 15:30 ч. на 20 август. Един от тях идентифицира човека като Лари Ейлър, живущ на улица “Уест Шърман” 1618. Ейлър е изглеждал особено предния ден и очите му са гледали със странен, стъклен блясък.

Полицията нахлува в апартамента на Ейлър в 7:00 ч. и го заварва в леглото с Джон Доброволски. Той е задържан за разпит, а човешките останки са изпратени в криминалната лаборатория, където са идентифицирани като 16-годишният Дани Бриджис. Пръстовите отпечатъци, снети от торбите, съвпадат с тези на Ейлър и в 20:00 ч. той е обвинен официално в умишлено убийство. Сред уликите, открити в апартамента му, са многобройни кървави петна, кутия с торби за боклук, съвпадащи с тези от алеята, трион и тениска, собственост на Дани Бриджис.

Прокуратурата обявява своето намерение да се бори за смъртна присъда и за случая са назначени Марк Ракоци и Рик Сток. Надеждите на Ейлър за оневиняване са възложени на обществените защитници Клеър Хилиард и Том Алън. Дейвид Шипърс отказва да представлява Ейлър на процеса, но се съгласява да асистира на адвокатите му в ролята на съветник.

На 13 септември Лари Ейлър пледира за невинен по обвиненията в убийство, а юридическите маневри отлагат процеса му за почти две години. Най-сетне заседанията започват на 1 юли 1986 г. в криминалния съд на окръг Кук, под председателството на съдия Джоузеф Урсо. На 9 юли съдебните заседатели намират Ейлър за виновен по всички обвинения, но неговата съдба ще бъде решена в наказателната фаза от процеса, която започва на 30 септември – три години след деня, в който е спрян за неправилно паркиране. На 3 октомври 1986 г. съдия Урсо осъжда Ейлър на смърт за убийството на Бриджис; той получава също 15 години затвор за отвличане и пет години за опита си да прикрие смъртта на своята жертва.

Започват обжалвания, но без успех. Три години след осъждането му – на 25 октомври 1989 г. – Върховният съд в Илинойс потвърждава присъдата и смъртното наказание на Лари Ейлър, насрочвайки датата за неговата екзекуция за 14 март 1990 г.

Разкаяние

Обжалванията от името на Ейлър продължават с надеждата, че той ще може да прекара години – дори десетилетия – в очакване на екзекуцията си. Първата изненада настъпва през октомври 1990 г., когато окръжният прокурор на окръг Вермилион Лари Томас обявява, че отваря наново случая за убийството на Ейган. Месец по-късно Ейлър се съгласява да съдейства на Томас и заявява, че е имал съучастник в това престъпление. Прави това изявление на 4 декември 1990 г., добавяйки: “Моля Господ да ми прости, защото аз никога няма да мога да си простя”.

Четири дни по-късно детективите пристигат със заповеди за обиск в дома на професор Робърт Литъл и в неговия офис в кампуса на Щатския университет в Индиана. Сред иззетите вещи има многобройни видеокасети и около 300 фотографии, на някои от които Лари Ейлър позира обут в жокейски шорти и ботуши и държи камшик за езда. Литъл е задържан в общината и отговаря на няколко въпроса, но когато темата засяга убийството, поисква адвокат. Адвокатът му е извикан, но още преди да успее да пристигне, Литъл е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения.

На 13 декември Ейлър е изпратен в Клинтън, Индиана, където пледира за виновен в убийството на Ейган и се съгласява да свидетелства срещу Литъл на процеса. Разказва, че двамата са закарали Ейгън в изоставена ферма на път 63, където са го провесили от гредите на тавана, след което са го намушкали до смърт. Според Ейлър, Литъл е снимал убийството и е запазил тениската на Ейган като сувенир.

На 18 декември Ейлър се връща в Клинтън и е подложен успешно на тест с полиграф. Литъл се предава на същия ден в Тер Хот и пледира за невинен по обвинението в предумишлено убийство. Той е задържан без право на гаранция и е отстранен от университетския си пост до решаването на случая. На 28 декември – осем години след деня, в който е открито тялото на Стийв Ейган – Ейлър получава 60-годишна присъда за неговото убийство.

Изведнъж Лари Ейлър се превръща в ценна собственост на щата Индиана. Прокуратурите от още пет окръга се свързват с адвокатите му, предлагайки намалени присъди в замяна на неговите признания за неразкритите убийства в техните юрисдикции. Той се съгласява, предлагайки да поеме вината за 20 убийства, в замяна на опрощаване на смъртното му наказание, но на 8 януари 1991 г. прокуратурата в окръг Кук категорично отказва да изпълни тази сделка.

Справедливост?

Робърт Дейвид Литъл не прилича на чудовище. Този 53-годишен мъж е уважаван професионалист и бивш президент на клона на Обединението за граждански свободи в Тер Хот, Индиана. Неговата грешка се състои в това, че е предложил дома си на Лари Ейлър – лоша преценка, която може да му струва живота.

Селекцията на жури за процеса срещу Литъл започва в Нюпорт, Индиана, на 9 април 1991 г. Прокурорът Марк Грийнуел ще се бори срещу адвокатите Денис Зан и Джеймс Войлс. Заседанията започват на 11 април с изявлението на Грийнуел, че в нощта на 19 декември 1982 г. Литъл е съставил план за убийство, след като е гледал изпълнения с насилие и сексуални сцени филм “Калигула” заедно с Ейлър. Копие от филма е конфискувано от полицията при претърсването на дома му, но не е открито нищо друго, което да подкрепи обвинението в убийство. Целият процес почива върху показанията на осъдения Лари Ейлър, признава Грийнуел. Без неговите заявления, ние нямаше да имаме случай, казва той.

Защитниците на Литъл контраатакуват с твърдението, че показанията на Ейлър не са нищо повече от лъжи, целящи неговата собствена изгода. Той се надява да спаси себе си, като пожертва Литъл. Войлс и Зан възнамеряват да докажат, че в нощта на убийството на Стивън Ейган, Литъл е бил на гости у родителите си във Флорида.

На 11 април Ейлър е призован в качеството си на свидетел на обвинението и повтаря разказа си за убийството, вдъхновено и режисирано от Литъл. Заявява, че Литъл е участвал и в намушкването с нож и после е мастурбирал, докато Ейлър е довършвал работата. Накрая е свалил камерата и се е оплакал, че всичко е станало прекалено бързо. Ейлър добавя и нов неочакван обрат, казвайки, че Литъл, а не той, е убил Дани Бриджис в Чикаго.

На 12 април Грийнуел представя зловещото убийство на Ейган на заседателите, показвайки им снимките от местопрестъплението и окървавените му дрехи. След това криминалистът Майкъл Голдман описва как е било разрязано тялото на Ейган, така че вътрешностите му са висели извън коремната кухина.

Тактиката на защитата е проста – адвокатите заклеймяват Ейлър като лъжец и представят алиби, според което Литъл е бил на стотици мили разстояние от местопрестъплението. Неговата майка свидетелства, че от 1958 г. до 1990 г. Литъл никога не е пропускал да посети родителите си в Тампа за Коледа и добавя, че той е пристигнал във Флорида преди 19 декември 1982 г. Един съсед потвърждава присъствието на Литъл в Тампа, но смята, че би могъл да е пристигнал едва на 22 или 23 декември. Грийнуел предоставя документи, доказващи, че колата на Литъл е била поправяна в гараж в Клинтън, Индиана и ремонтът е бил платен на 21 декември 1983 г. – но никой от служителите в сервиза не може да си спомни кой е докарал колата.

Литъл отказва да свидетелства, доверявайки се на преценката на журито и доверието му е възнаградено на 17 април 1991 г., когато обвиненията срещу него са свалени. Марк Грийнуел заявява, че е леко разочарован, но не много изненадан от това решение, тъй като осъзнава, че ключовият му свидетел Лари Ейлър е човек, на когото заседателите трудно могат да повярват.

Единственият осъден за Магистралните убийства умира на 6 март 1994 г. Лари Ейлър получава усложнения, свързани със заболяването му от СПИН, и умира в лазарета на затвора.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaPetarDilyanaMihailDonika
360
40
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме