Хуан Корона: Убиецът с мачете

1971-а е бурна година за САЩ. Убийството на актрисата Шарън Тейт и семейство Лабианка от Семейство Менсън две години по-рано показва на хората, че не са в безопасност в собствения си дом. Четирима студенти, протестиращи срещу Войната във Виетнам, са застреляни в Университета “Кент Стейт”. Чернокожите се вдигат на бунт в големите градове в цялата страна, а правителството върви с уверени крачки към скандала “Уотъргейт”.

Полицията в Лос Анджелис току-що е разбрала за шестгодишната смъртоносна одисея на Мак Рей Едуардс, който се предава и казва, че се чувства виновен. От 50-те години насам, казва той, съм убил половин дузина деца. Скоро американците ще станат свидетели на най-големия брой убийства, извършени от един човек. До този момент само Бостънския удушвач с неговите 11 жертви е показал на страната през 1964 г. по един наистина впечатляващ начин що е то сериен убиец, още преди самият термин да влезе в официална употреба.

На 19 май 1971 г. японският фермер Горо Кагехиро тръгва на обиколка из прасковените си овощи в калифорнийския окръг Сътър, близо до река Федър, на 8 км северно от град Юба. Той забелязва прясно изкопана дупка с човешки размери между две дървета. Зачудва се защо някой би копал тук. Наблизо работят берачите на праскови, които Кагехиро е наел от Хуан Валехо Корона, който снабдява фермерите в района с евтината работна ръка на нелегални мексикански имигранти.

Зловеща находка

Мисълта за дупката мъчи любопитството на Кагехиро и той се връща същата вечер в овощната градина. Заварва дупката зарита. Това засилва безпокойството му и той се обажда в полицията, които пристигат на проверка на следващата сутрин. Всички смятат, че някой е нарушил границите на имота, за да зарови боклука си. Никой не очаква да намери в дупката нещо особено важно.

Прасковените овощи в окръг Сътър край река Федър
Прасковените овощи в окръг Сътър край река Федър

Няколко полицаи се захващат да копаят и за тяхна изненада вместо очаквания боклук, откриват тялото на строен млад мъж. Незабавно се свързват с детективите от отдел “Убийства”. Жертвата Кенет Уитъкър е намушкана в гърдите, удряна по главата и разрязана няколко път по тила. По ръцете му също има дълбоки разрези, сякаш се е защитавал. Той е напълно облечен, а в джобовете му откриват литература, подсказваща, че може би е бил хомосексуалист.  

По онова време движенията за права на хомосексуалистите точно набират сила в близкия Сан Франциско. Хората с предразсъдъци към техния начин на живот понякога отвръщат със сила на протестиращите, водени от гнева и страха си. Но все пак няма никакви следи, освен отпечатъците от гуми край самотния гроб, подсказващи кой би могъл да е убил и заровил жертвата там. Със сигурност става въпрос за убийство, но изглежда няма причини за тревога. Поне засега.

Мрачно знамение

Полицията прави отливки на следите от гуми, но като цяло смята, че това вероятно е изолиран инцидент – злощастно приключило сбиване, което някой се е опитал да прикрие. Съдебният лекар дори не се опитва да търси следи от сексуално насилие по тялото. След повърхностна аутопсия, от която става ясно, че много от раните по главата са били нанесени след смъртта на жертвата, убитият е предаден на погребалния агент. Инцидентът е счетен за случаен и неразкриваем – вероятно дело на някои от многото бездомни скитници в района. Имайки предвид силата на нападението, убиецът (или убийците) изглежда e бил гневен, но това e всичко, което полицията може да каже. Поне до 24 май четири дни по-късно, когато трактористи от съседното ранчо се натъкват на хлътнало в земята място.

Полицията разглежда гроба
Полицията разглежда гроба

Бригадирът Рей Дюрон проверява мястото и се обажда в полицията. Откритото кара ченгетата да действат много внимателно. Този втори гроб съдържа още един мъжки труп, идентифициран след няколко дни като Чарлз Флеминг – поредният скитник.  В остатъка от деня властите претърсват околността, но не откриват нищо подозрително. Тогава един полицай забелязва пътечка сред бурените край прасковена овощна градина. Край брега на реката откриват още хлътвания в почвата, подозрително наподобяващи на гробове. Изваждат отново лопатите и изкопават няколко касови бележки за покупка на месо от пазара в Юба, с дата отпреди четири дни и подписани с името Хуан В. Корона. Разравяйки още по-дълбоко същата дупка, полицаите разкриват поредния труп. Подобно на другите два, този мъж също е с разбит череп и е нарязан с голямо остро оръжие, вероятно мачете. Жертвата се оказва беден фермерски работник.

Шериф Рой Уитакър обмисля ситуацията. Вече се е снабдил с информация за предприемача Хуан Корона (37 г.), която го е обезпокоила. Според историята Корона е бил ключов заподозрян в инцидент случил се в Мерисвил, от другата страна на река Федър. Един мъж – Хосе Рейа, е бил пребит почти до смърт в местно кафене. Той е бил открит кървящ в тоалетната със сериозни рани по главата. Причината Корона да стане заподозрян е, че неговият доведен брат – известният като хомосексуалист Нативидад Корона, притежава кафенето. А Хуан не само е бил забелязан там онази вечер, но също така се говори, че той хич не обича гейовете и те го докарват направо до лудост. Освен това е лежал в заведение за душевно болни през 50-те години с диагноза шизофрения. Още по-интересни за шерифа са показанията на свидетели за появата на синьо-бял пикап в района на разкопките, който прилича на този на Хуан Корона.

Но все още няма време да се направи нещо по въпроса. Същата вечер разкопките донасят още трупове.

Мъртвешко гнездо

Наричат мястото “Гробищна алея”. Докато изкопават още трупове в района, окръжният прокурор Г. Дейв Тейджа пристига да хвърли едно око. Той винаги е искал да попадне на случай с тежко убийство и сега му се отдава тази възможност. Обсъжда заповедта за арест на Хуан Корона с шериф Уитакър, но последният се колебае. Иска по-добри доказателства от двете касови бележки и няколкото мъгляви истории за агресивния нрав на човека. Пожарната служба монтира прожектори, за да могат да продължат да копаят, с надеждата да се сдобият с още нещо уличаващо. Щом извършителят е бил толкова небрежен да допусне касовите бележки да паднат от джоба му, много вероятно е да е оставил и други улики след себе си. Доброволци се присъединяват към разкопките, не само за да помогнат, но и да зърнат с очите си тази чудата и зловеща находка. Хората в района са свикнали със случайното насилие, но не и с нещо такова. Някои от тях проронват сълзи, а на други им прилошава от гледката и всепоглъщащата миризма.

Изнасянето на чувалите с трупове
Изнасянето на чувалите с трупове

С изваждането на всяко тяло копачите се обзалагат колко още ще намерят. Никой от тях не познава. Сякаш са попаднали в нечие частно гробище. Признаците за очевидно сексуално насилие стават все по-явни. Жертвите са със смъкнати до глезените панталони, с открити полови органи или голи от кръста надолу. Това не са просто убийства за пари. Престъпленията показват определено сексуален характер.

Понякога копачите отрязват без да искат някоя част от трупа с острото на лопатата и колкото по-дълбоко копаят, толкова по-непоносима става миризмата на разложение. Няколко от телата са стояли в земята толкова дълго без ковчег и балсамация, че се разпадат на части при изваждането им. Екипът отделя, доколкото може, всяка жертва в отделен чувал. В този район са открити общо осем трупа. До този момент известните жертви са девет.

В моргата телата са положени едно до друго, за да се улесни разпознаването им, както и да се създаде времева линия на убийствата според степента на разлагане. Всички жертви изглежда са били пътуващи работници и всеки от тях е бил убит по сходен начин – удари с тъп предмет и намушкване. Няколко са простреляни, а според автора Дейвид Фрейзър в “Случаи на убийства през XX век”, по други има признаци за анално сношение (макар по време на процеса да не е споменато за това).

Шериф Уитакър продължава да търси още доказателства, предупреждавайки копачите да бъдат внимателни. Касовите бележки са добра находка, но трябва да открият нещо, което категорично да свърже Хуан Корона с една или повече жертви. Ако не го открият в гробовете или в извадените от тях трупове, трябва да го търсят при познатите на жертвите. А това ще бъде далеч по-трудна задача.

Шериф Уитакър
Шериф Уитакър

Следи

Местните хора успяват да разпознаят някои от жертвите, които бързо са свързани с Хуан Корона. Това са косвени доказателства, разбира се, но достатъчно косвени доказателства често биха могли да изградят даден случай – особено в дните преди появата на ДНК профилирането и високотехнологичното оборудване. Според прокуратурата косвените улики биха могли да сглобят толкова убедителна “мозайка”, че липсата на веществени доказателства да не бъде проблем. Например един от убитите е разговарял с друг работодател, когато край тях с колата си е минал Хуан Корона. В крайна сметка жертвата е тръгнала с Корона.

Научи повече за:   Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Други жертви също са били виждани с Корона или са работили за него. В някои случаи жертвата е била виждана за последно именно в неговата компания. Така, само за ден в препъване из гробището, шерифът и прокурорът събират достатъчно мотиви, за да се сдобият със заповед за обиск на дома, колата и офиса на Корона. Така подготвени се отправят към него.

Хуан Корона е арестуван в късния следобед на 26 май в собствения му дом. Неговата съпруга и четири дъщери са шокирани, но шерифът нарежда на екипа си да започне претърсването. В дома му полицията се натъква на голям брой потенциално важни за случая предмети:

  • лопата;
  • брадвичка;
  • сатър за месо;
  • още месарски квитанции;
  • тефтер с имената на 34 мъже;
  • дървена тояга с петна по нея;
  • паркиран отвън микробус, вътре в който има петна, приличащи на кървави, лопата, торба с куршуми, вързопи с дрехи и 40-сантиметрово мачете;
  • Шевролетът “Импала” на Корона, вътре в който има очевидни следи от кръв.
Хуан Корона арестуван
Арестът на Хуан Корона

Корона има офис в ранчото на Съливан, където е открито второто тяло, така че властите влизат да го претърсят. Там откриват зареден пистолет и дълъг нож с марката “Тенеси Тутпик” (Tennessee Toothpick). Намират също още касови бележки за месо и по-малък нож. Всичко това е прибрано и изпратено за експертиза.

При идентифицирането на жертвите е използван тефтерът, чрез който успяват да свържат някои от убитите мъже с Хуан Корона. През цялото това време разкопките продължават, за да е сигурно, че нищо няма да бъде пропуснато. Правят инфрачервени снимки от самолет, чрез които откриват още няколко подозрителни места. Убиецът е избрал усамотен район за своето масово гробище, но това не означава, че не е правил същото нещо и на друго място. Този ход се оказва правилен. В действителност потайните гробища са повече от едно.

Още тела

Край сливова овощна градина, дълбоко в горите, търсачите се натъкват на друга местност с хлътвания в почвата, останали след наводняването и последвалото отводняване на фермата. Изглежда, че евентуалните гробове са доста, затова повикват подкрепления и започват да копаят. Този път откриват още повече тела – почти два пъти повече. Жертвата в един от гробовете има документи и благодарение на тях успяват да я разпознаят и да я свържат с Корона. Главата на убития е почти отделена от тялото му от силата на смъртоносния удар. Портфейлът му, лежащ върху него, е бил претърсен, вероятно за пари, но личната му карта е непокътната.

Щом пресата надушва разгръщащата се драма, журналисти заприиждат да пишат за жертвите и заподозрения. Неговото тефтерче става известно като “дневник на смъртта”, защото се смята, че в него е записвал имената на жертвите си.  Щом историята излиза във вестниците, хората, страхуващи се, че близките им може да са сред жертвите, започват да изпращат писма или да се обаждат в шерифското управление за повече информация. Органите на реда се затрудняват да отговорят на всички. Пристигат над 1 500 запитвания.

Оказва се, че много хора не са чували роднините си от дълго време. Много семейства потеглят на път към фермата на Съливан, за да проверят сами. Освен това туристи с нездраво любопитство прииждат, за да позират за снимка с лопати край колата, използвана от Корона за транспорт на работниците му. Шерифът загражда гробовете, за да избегне замърсяване на местопрестъплението и в крайна сметка отцепва всички входове към ранчото.

Властите работят неуморно през уикенда, за да се уверят, че не са пропуснали някоя жертва. Поне една е била погребана на отделно място, така че е възможно да има и други. Макар прокуратурата да разполага с повече от достатъчно жертви за възбуждане на разследване и процес, детективите знаят, че трябва да продължат да работят и за семействата – хората имат нужда да разберат какво се е случило с изчезналите им близки. С всеки изминал ден бройката на труповете се вдига – от десет, на шестнайсет, на двайсет, а разкопките продължават.

Търсенето на жертви приключва официално на 4 юни. До този момент бройката на телата е достигнала 25, като всички жертви са били сезонни работници. Властите вярват, че има още неоткрити тела, но е невъзможно да се разкопава всяко място с хлътнала почва. Според слуховете всички жертви са били заровени на север от дърво, с ръце над главите им, сякаш убиецът е следвал някакъв ритуал или суеверие.  

Сред тях няма мексиканци и всички, без трима, са от англосаксонски произход. Другите трима са чернокожи или индианци. Най-младата жертва е на 40 години, а най-старата – на 68. Заради скитническия им начин на живот разпознаването им се оказва трудно, но в крайна сметка идентифицират 21 от жертвите и уведомяват близките им. Някои от жертвите са стояли в земята почти цял месец. Четирима никога не са разпознати.

А налице са и още доказателства. В един от гробовете копачите намират разписка за банков депозит на името на Хуан Корона. Това дава допълнителен тласък на случая. Твърде преждевременно шериф Уитакър свиква пресконференция, съобщавайки, че вече са задържали човека, смятан за отговорен. Той назовава Корона и допуска грешката да го осъди право пред пресата, преди изследването на доказателствата и провеждането на процес. Корона е обвинен в убийство, добавя Уитакър, и търсенето ще продължи, за да бъде открито мястото, където е убивал тези мъже. Междувременно властите ще се подготвят за процеса с онова, с което разполагат.

Портрет на един убиец

Хуан Корона първоначално се сдобива с обществен защитник, който наема няколко психиатри, които да преценят умственото му състояние. Скоро се очертава по-ясна картина на миналото му. Като трудов посредник той е изкарвал 20 000 долара годишно и е бил смятан за солиден семеен мъж с четири дъщери. Никога не е пропускал посещенията в църквата. Никой не успява да се докопа до истории, свързани с тормоз над работниците му. Появяват се само няколко оплаквания, че не е плащал достатъчно за свършената работа. Фермерите, които са ползвали услугите му за работна ръка, като цяло са го харесвали и уважавали. И докато жертвите са почти изцяло бели мъже, екипите на Корона се състоят главно от мексикански работници.

Хуан Корона
Хуан Корона

В затворническата си килия Хуан Корона изглежда тъжен и уморен, но смирен. Когато е бил в лудницата през 50-те години, тъй като е страдал от халюцинации и е твърдял, че вижда призраци, той е бил подложен на почти две дузини електрошови терапии. В онези времена се е вярвало, че подобно лечение е ефикасно за възстановяване на ума. После са го обявили за излекуван и са го пуснали.

Експертът психиатър, свидетелстващ за защитата, вярва, че Хуан Корона е бил наясно с действията си и не страда от умствено заболяване. Но психиатърът на обвинението решава, че подсъдимият е психично болен (обикновено се случва точно обратното). В затвора му предписват торазин за облекчаване на безпокойството. Макар да има коефициент на интелигентност от 130 т., Корона не чете много и говори развален английски. За да убива времето, се записва на курсове по рисуване и се надява да кандидатства за американско гражданство. Като цяло изглежда депресиран.

Около месец след ареста на Хуан Корона в град Юба пристига адвокат на име Ричард Хоук и поема случая. Той уволнява психиатрите, отхвърля заключенията им и завежда тлъсто дело за обещетение срещу окръжните власти, на основание неуместно боравене с доказателства, нарушаване на правата на Корона, клевета и причиняване на емоционални страдания. С това цели да покаже, че няма да играе на дребно. Според него доказателствата не са никак впечатляващи. Тефтерът съдържа имената на половин дузина от жертвите, но експертът графолог, нает от обвинението, не успява да каже със сигурност, че са написани от самия Корона. А дори да и може, това не означава непременно, че той ги е убил. До имената има записани дати.

Научи повече за:   Карл Панцрам: Омразата и отмъщението на един мизантроп

Колкото до експертизите, някои от “кръвните доказателства” се оказват боя или животинска кръв, а по мачетето не е открита кръв. Кръвта в една от колите на Корона е обяснена с това, че е превозвал някакъв наранен работник. Прегледът на единствената не толкова разложена жертва, която позволява да се сравни дали мачетето съвпада с раните ѝ, не донася категорична връзка. Следите от гуми също не съвпадат с никоя от колите на Корона, нито куршумът, изваден от една от жертвите, съвпада с неговото оръжие. Не е направена експертиза на касовите бележки, за да се докаже, че само Корона ги е пипал, нито да се свържат датите от тях със степента на разлагане на жертвите, в чиито гробове са намерени.

Освен това Хуан Корона има алиби. По време на нападенията на много от жертвите, той е бил на патерици. Адвокат Хоук дори възнамерява да призове клиента си да свидетелства, вярвайки, че от него ще стане прекрасен свидетел.

Но ако Хуан Корона не е убиецът, тогава кой е? Обикновено хората предпочитат случай като този да бъде разрешен бързо. Понякога дори съмнителни доказателства сработват за съдебните заседатели, защото те искат просто да приключат колкото се може по-бързо. Адвокатите от защитата осъзнават това. Хоук го осъзнава. Прокуратурата също.

Процесът

Минава повече от година след откриването на телата, докато случаят отиде в съда. Адвокат Хоук успява да премести процеса от окръг Сътър. Освен това създава връзки в пресата, с чиято помощ рисува по-благоприятен образ на своя клиент (и себе си), намеквайки, че истинският убиец е натопил Корона като е хвърлил в гробовете уличаващи го неща. Освен това разпространява информацията, че братът на Корона Нативидад е бил обвинен в нападение в Мерисвил през 1970-а, а жертвата Хосе Рейа е спечелил обезщетение в съда. Макар Рейа да е променял историята си няколко пъти, в крайна сметка той е разпознал Нативидад като своя нападател.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120
Хуан Корона
Хуан Корона

Тази стратегия се отплаща. Пред сградата на съда се събират демонстранти, обвиняващи прокуратурата и полицията, и изискващи честно правосъдие за Корона.

Процесът започва на 11 септември 1972 г. в окръг Солано, град Феърфийлд, Калифорния. Подборът на съдебни заседатели отнема няколко седмици, а самият процес още три месеца. Адвокат Ричард Хоук вярва, че може да покаже, че доведеният брат на Хуан е същинският убиец. Тъй като Върховният съд в Калифорния е отменил смъртното наказание в щата, смекчавайки всички смъртни присъди на доживотни, случаят няма да бъде въпрос на живот и смърт.

Това е първият сблъсък на прокурор Г. Дейв Тейджа със случай, в който се разглеждат толкова сериозни убийства, и макар да следва всяка стъпка от разследването, той не си е направил труда да сравни кръвта, открита по двата ножа в офиса на Корона, с тази на жертвите. Пропускът му е огромен и сега трябва да бърза, за да получи резултатите от експертизата навреме за процеса. Това ядосва съдията. Освен това Тейджа е намерил нови експерти графолози, които да сравнят записките в тефтера с почерка на Хуан Корона и е поискал проби от космите на подсъдимия за изследване. Експертизата на угарка от цигара, намерена в гроба с месарските квитанции, показва, че пробите взети от нея не съвпадат с кръвната група нито на Корона, нито на жертвата.

Помощник-окръжен прокурор Барт Уилямс, който съвсем скоро ще признае в съда, че изпитва съмнения по случая, излага встъпителната си реч, отнемайки два дни от времето на съда. Обвинението възнамерява да призове дълга редица от свидетели в подкрепа на теорията си и да представи доказателствата си в лъскава изложба – електронна карта с 25 светлинки, включващи се в съзвучие с описанието на разкопаването на всеки един гроб. Всяка страна в един съдебен процес е длъжна да запознае другата с доказателствата и свидетелите, които възнамерява да използва в съда. Но обвинението пропуска да сподели толкова много информация със защитата, че съдията накрая нарежда документите да бъдат донесени в съда и да бъдат предоставени изцяло на адвокат Хоук.

Сетне се оказва, че отливката на отпечатъка от гума, който е бил сравнен с гумите на колите на Хуан Корона, не е направена при първия гроб. Някой е объркал доказателството със съвсем различен случай. Накрая откриват правилната отливка и я изпращат за експертиза. Лабораторията на ФБР във Вашингтон, окръг Колумбия, заключава, че е “изключително вероятно” гумите, оставили отпечатъка край гроба, да са тези от колата на Корона, (макар по-късно да променят фразата на “възможно” съвпадение).

Тази експертиза очевидно дава увереност на помощник-прокурора и той излага съдържанието ѝ в съда. Но адвокат Хоук споделя с пресата, че тъй като микробусът на Хуан Корона е все още в полицията, те спокойно биха могли да са изфабрикували доказателството. Той иска освобождаване под гаранция за клиента си за седми или осми път от началото на случая, и отново получава отказ. Все пак съдия Ричард Патън смъмря обвинителите, че не му дават основателна причина за отхвърляне на гаранцията, което всъщност е тяхна работа.

В първите си седмици процесът ще продължи да показва негодността на служителите на прокуратурата, когато поискват повече време, за да довършат експертизи, които е трябвало да са готови преди месеци. Това не изглежда добре в очите на съдебните заседатели и един от членовете на журито споделя мнението си с адвокат Хоук. Така адвокатът остава с грешно впечатление за посоката, в която се развива процесът.

Адвокатски номера

Стратегията на защитата е да накара журито да се замисли над възможността, че някой се е опитал да натопи Хуан Корона, подхвърляйки касовите бележки в гроба. Жертвата е била мъртва от много по-дълго от четири дни, както показва датата на бележките, и Хоук обвинява полицията, че са разменили самоличността на телата, в опит да свържат един от по-пресните трупове с квитанциите.

Хуан Корона на път към съда
Хуан Корона на път към съда

Полицейски служител, призован като свидетел, заявява, че изкопаното тяло е било толкова свежо, че даже не е миришело на разложение, но погребалните агенти признават, че по време на прибирането на телата е настъпило объркване. Те номерират труповете по различна система от тази на полицията и в резултат на това някои от телата са получили повече от един номер. Според обвинението става въпрос за неволна грешка, а не за преднамерена манипулация на доказателства. Но адвокат Хоук настоява, че обвинението е могло да манипулира номерацията, за да извърти случая в своя полза. Никоя от страните не може да докаже позицията си.

Други доказателства, като парче свещ и части от свещник, наподобяващи този от офиса на Хуан Корона, накарват обвинението да твърди, че са част от някакъв суеверен религиозен ритуал. Хоук отново настоява, че предметите биха могли да бъдат подхвърлени – защо иначе един гроб би съдържал толкова много “доказателства”, и то последният отворен?

Хоук атакува отново и отново, посочвайки грешка след грешка на почти всички замесени длъжностни лица. Няма съмнение, че разследването и прибирането на телата е протекло доста зле, а докладите са непълни и неточни. До някаква степен това е разбираемо, имайки предвид дългото и неприятно копаене. Освен това никой в този окръг не се е сблъсквал досега с подобен случай и затова боравенето с доказателства е било толкова непрофесионално. Полицаите даже са оставили собствените си отпечатъци по предмети, все още непроверени за следи от пръсти (всъщност те така и не са проверени). Отпечатъци всъщност не са снети от нито едно доказателство. Случаят е надупчен като швейцарско сирене.

Самият Хуан Корона остава стоически мълчалив по време на заседанията, показвайки учтиво уважение към своя адвокат, и радвайки се на пълна подкрепа от страна на своето гневно и нещастно семейство. Една от сестрите му пристига от Мексико, за да присъства на всяко заседание, а четирите му деца също идват всеки ден. Понякога той отвръща на погледите им. Никой в историята на американския съд до онзи момент не е бил съден по толкова много обвинения за убийство – цели 25. Дори съдията се интересува защо обвинението е решило да включи всички тях – действие, което значително удължава делото и изстисква ресурсите на окръга – но стратегията на прокуратурата е да замае журито с очевидната бруталност на един човек, който е можел да убие и погребе толкова много мъже за толкова кратко време.

Научи повече за:   Ранди Крафт: Убиецът на морски пехотинци

Все пак обвинителите не успяват да докажат, че Хуан Корона се интересува от мъжкия пол, а първоначално случаят им е изграден върху теорията, че престъпленията са извършени от хомосексуалист. Адвокат Хоук преекспонира всичко това, обяснявайки, че жертвите са били изложени по такъв начин, за да покажат, че те са играли “мъжката” роля, което означава, че убиецът е бил покорната фигура, мазохистът. А мазохистите, особено когато са мексиканци, често се изпълват със срам заради тайните си копнежи. След сексуален акт подобен човек би изпаднал в смъртоносна ярост и би бил в състояние да убие партньора си.

Хоук е възнамерявал да включи братът на Корона Нативидад в картината чрез тази информация. Вече е известно, че той е хомосексуалист, така че лесно би могъл да бъде нарочен за засрамения партньор, способен на многократни убийства. Но полицаите в тяхната некомпетентност никога не са разследвали възможността за друг заподозрян. Затова Хоук не получава разрешение да назове Нативидад във встъпителната си пледоария, но това не го спира да прави чести намеци в тази посока, в опит да внуши на журито, че е възможно братът на обвиняемия да е истинският убиец. Според Хоук убиецът е посегнал на жертвите, вбесен от факта, че е пипнал сифилис по време на безразборен секс.

С развитието на случая репортерите и съдебните заседатели все повече се отегчават и объркват. Изходът от процеса като че ли няма да е в полза на прокурор Тейджа и неговия екип, защото изглежда, че те са построили сламена къщичка в центъра на ураган. Но предстоят още изненади, особено от страна на защитата.

Тежестта на случая

Един от свидетелите, Байрън Шанън, е казал, че е видял Хуан Корона да качва няколко от жертвите в камиона си. Той излага показанията си като свидетел на обвинението. Но неговата достоверност като свидетел се оказва под прицела на защитата и накрая той толкова се обърква, че изглежда сам не е сигурен какво точно е видял.

След него идват няколко криминални експерти. Мачетето е ключово доказателство, макар по него да няма кръв и острието му да не съвпада с раните на първата открита жертва. Експертът на обвинението описва видовете нарези, които подобно оръжие би могло да остави и казва, че другите жертви са били твърде разложени, за да може да се направи анализ на раните им. Все пак не отхвърля възможността раните им да се дължат на подобно острие.

Корона напуска съда (1978 г.)
Хуан Корона напуска съда (1978 г.)

Балистичният експерт казва, че куршумът, изваден от единствената застреляна жертва Уилям Кемп, макар да не съвпада с оръжието на Корона, е от същия калибър и марка като използваните от него боеприпаси. Но кръвта по дулото на пистолета на Корона не съвпада с кръвта на Кемп. Според Тейджа оръжието е било използвано за нанасяне на удари по някоя от другите жертви. Хоук изтъква, че нито една кръвна експертиза не доказва това.

Патологът свидетелства, че ножовете, открити в офиса на Хуан Корона, биха могли да са оставили гръдните рани по някои от жертвите, но не може да го заяви със сигурност.

Петната, открити по вещите на Хуан Корона и в неговите коли, се оказват от кръв, но твърде малко, така че Хоук настоява, че ако клиентът му е убиец, то е трябвало да има много повече кръв в дома му. Кървавите петна не доказват нищо, още повече че нито едно от тях не може да бъде свързано с определена жертва.

Тейджа е открил и няколко експерти графолози, които заявяват, че пробите от почерка на Хуан Корона съвпадат с някои от буквите в имената, написани в неговия тефтер. Но техният анализ не е особено убедителен.

Трети прокурор, Роналд Фейхи, се присъединява към случая през ноември. Той има доста богат опит и го използва, за да надвие Хоук. Това изравнява силите до известна степен, но често се налага съдията да разтървава дребнавите им спорове.

След 113 свидетели и месеци на показания, обвинението се оттегля. Тогава Хоук се изправя и шокира съдебната зала. Той иска оправдателна присъда на база на факта, че няма никакви доказателства в подкрепа на обвиненията. Когато не получава исканото, казва на съдията, че също се оттегля без да призове нито един свидетел.

И двете страни обобщават фактите в заключителните си речи и решението остава в ръцете на съдебните заседатели. През януари 1973 г., след многократна промяна във вота, те решават, че Хуан Корона е виновен по 25 обвинения в убийство – повече от всеки друг обвиняем в САЩ до този момент. Скоро след това Дийн Корл ще бъде обвинен в 27 убийства в Тексас, но тъй като е убит от един от своите съучастници, той никога не е съден.

Хуан Корона получава 25 доживотни присъди без право на помилване. Членовете на съдебното жури казват впоследствие, че Хоук е направил грешка, когато се е оттеглил без да призове нито един свидетел.

Обратно в съда

В края на първата си година, прекарана в медицинско заведение във Векъвил, Калифорния, Хуан Корона е нападнат от четирима други затворници. Те го срязват и намушкват толкова много пъти (32), че той за малко не умира. Загубва едното си око в инцидента, но все пак се възстановява. Според слуховете скоро след това признава за убийството на един свещеник.

Пет години след края на първия процес апелативният съд преразглежда записките от делото на Хуан Корона и решава, че адвокат Ричард Хоук не е представлявал компетентно своя клиент. Той е атакувал полицията, вместо да изследва други възможности, като защита на база невменяемост например. Също така не е призовал никакви свидетели, дори самият си клиент.

През февруари 1982 г. Хуан Корона се явява в съда за нов процес. Делото се разглежда в Хейуърд, Калифорния, и продължава два пъти по-дълго от първото. Ричард Фейхи отново се заема с обвинението, но този път Корона разполага с по-добър адвокатски екип. Макар няколко ключови свидетели да са вече мъртви, процесът продължава.

В период от 7 месеца са представени 1 300 доказателства и са призовани 175 свидетели. Разходите за данъкоплатците възлизат на почти 5 милиона долара. Но и този път защитата не пледира невменяемост, както е очаквал съдът. Доведеният брат на Хуан Нативидад, отново е представен на журито като обещаващ заподозрян, а полицейското разследване е старателно разкритикувано. Самият Корона свидетелства от свое име. С помощта на преводач той отрича всякаква замесеност в престъпленията.

Този съдебните заседатели се бавят още повече с решението си – две седмици –преди да се върнат с присъдата “виновен”. Впоследствие споделят с пресата, че най-уличаващото доказателство срещу Хуан Корона е бил така наречения “дневник на смъртта”. Двайсет и петте му доживотни присъди са възстановени, но с възможност да кандидатства за помилване на всеки четири години. Комисията по помилванията отхвърля последната му молба през 2016 година.

Хуан Корона на 77 години
Хуан Корона на 77 години

Мнозина вярват, че Хуан Корона е бил натопен, но други са убедени, че той е виновен и отговорен дори за още повече убийства. Така, заслужено или не, той заема мястото си в пантеона на американските чудовища.

Хуан Корона умира от естествена смърт в 08:15 ч на 4 март 2019 г. на 85 години.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Материалът е написан по идея на avangard
Източници: trutv.com, wikipedia.org, crime.about.com, dailymail.co.uk,news.cdcr.ca.gov, sfgate.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Renito
Renito
03.04.2012 18:05

Този случай е едно от множеството доказателства, че не е важно дали си виновен или не, а колко добър е адвоката ти!

Marina
Marina
03.04.2012 19:14

Благодаря : )

avangard
03.04.2012 20:13

Страхотен материал, благодаря!