Хърбърт Мълин: Спасителят на Калифорния

Хърбърт Мълин: Спасителя на Калифорния

През 1972 г. Хърбърт Мълин признава за убийствата на тринадесет души в Калифорния. Той взима жертвите си, подтикван от гласовете, които чува в главата си. Тези гласове му казват, че трябва да убива, за да предотврати разрушително земетресение, което ще потопи щата Калифорния в Тихия океан. Доста оригинална мотивация за един сериен убиец!

Природно бедствие

Защо Хърбърт Мълин убива жестоко тринадесет невинни жертви, сред които деца, тийнейджъри и един католически свещеник, когото намушква с нож в изповедалнята?

Хърбърт Мълин
Хърбърт Мълин

Ако питате полицията, Мълин е откачен наркоман, носещ на корема си татуировката “Легализирайте ЛСД”. Адвокатите му твърдят, че той е един объркан параноиден шизофреник. А, ако питате серийния убиец Едмънд Кемпер, тероризирал Санта Круз по същото време, ще ви каже: “Хърби беше просто един хладнокръвен убиец… убиваше наред, без основателна причина”.

Според самия Мълин той е герой и изкупителна жертва. Убил е “съгласните” си жертви, за да спаси Калифорния от разрушително земетресение. Неговият баща, ветеранът от войната Мартин Уилям Мълин, е командвал сина си да убива по телепатичен път.

Дори името на губернатор Роналд Рейгън е намесено в цялата работа. Неговата администрация закрива много психиатрични заведения в Калифорния в началото на 70-те години. След процеса срещу Мълин председателят на съдебното жури написва отворено писмо, в което заявява, че Рейгън е “виновен” за убийствата, колкото и самият Мълин. Рейгън нарича освобождаването на Мълин от психиатрията: “грешка на психиатрите”.

Смъртоносната мисия на Мълин продължава от 13 октомври 1972 г. до 13 януари 1973 г. Той убива тринадесет души. Разбива черепа на бездомен алкохолик с бейзболна бухалка, изкормва стопаджийка, намушква до смърт свещеник в изповедалнята, застрелва и намушква съпругата и децата на наркодилър, убива двойка младоженци и четирима лагеруващи младежи, и накрая застрелва с пушка пенсиониран боксьор в собствения му двор.

В тази касапница не се наблюдава повтарящ се модел. Самият Мълин е учтив човек, който е посещавал групи за изучаване на Библията и е работил в организацията с нестопанска цел “Гудуил Индъстрис”.

Очевидно е, че Мълин е умствено болен, страдащ от параноидна шизофрения. Той казва, че неговите жертви са му давали съгласието си да бъдат убити по телепатичен път. Но шизофрениците могат да изберат да не се “подчиняват” на своите гласове. Макар много серийни убийци да използват умствените болести като извинение за чудовищните си деяния, шизофрениците не са по-склонни към убийство от нормалните хора. Така че какво е накарало Мълин да убива?

Нормално детство, ненормален човек

Хърбърт Мълин е роден на 18 април 1947 г. – дата, която ще има огромно значение за него по-късно. На същата дата през 1906 г. се случва разрушителното земетресение в Сан Франциско, в което загиват над 3 000 души. В този ден се навършва и годишнина от смъртта на Албърт Айнщайн. В изкривения ум на Хърб тези две събития ще му дадат вселенското право да убива.

Хърбърт Мълин е описван като умно и мило дете. Когато е на пет години, семейството му се премества от малко фермерско градче в Сан Франциско, където баща му започва работа като продавач на мебели. Хърб и по-голямата му сестра посещават енорийско училище. Семейство Мълин са смятани за добре образовани и дружелюбни хора. Бил Мълин е герой от Втората световна война и е считан за строг, но не и жесток човек. Той се гордее с военната си служба, разказва истории от сраженията на сина си и го учи да борави с оръжие. Понякога старият Мълин и Хърб се упражняват по бокс преди вечеря – по-късно Мълин ще интерпретира тази игра като смъртоносно предизвикателство на един садистичен баща.

Според Хърб цялото му детство е било унищожено от някаква конспирация, замислена от родителите му. Той ги смята за “фанатични противници на доброто настроение, вярващи, че разваляйки радостта на околните, ще живеят по-добър живот в следващото си прераждане”. Вярва, че баща му е заплашвал да убие всекиго, който е искал да играе с него, и дори е обикалял от врата на врата, казвайки на другите деца да игнорират сина му.

Но това са твърдения от по-късната му шизофренична фаза. По онова време Хърб е щастлив. Докато е в гимназията, семейството се премества в малкото градче Фелтън в окръг Санта Круз. Хърб създава много приятели в новото училище и дори е сред “популярните” ученици. Тренира футбол, има постоянна приятелка и всички смятат, че е роден, за да преуспее. Завършва през 1965 г. и постъпва в колеж “Кабрийо”, където учи инженерство. След това смята да постъпи в армията. Всичко се развива чудесно, но тогава шизофренията се появява в живота му.

Инцидентът, който изглежда отключва неговия умствен срив, е трагичната смърт на неговия най-добър приятел Дийн Ричардсън, който загива в автомобилна катастрофа през лятото след завършването на гимназията. Хърб е съкрушен и изпада в състояние на мрачно отчаяние. Започва да гради “олтари” за Дийн в стаята си и прекарва пред тях часове наред. Пита се дали смъртта на Дийн не е част от космическа умисъл и става обсебен от идеята за прераждането. Макар да е отгледан като католик, Хърб започва да изучава източни религии, търсейки отговори – отговори за трагично изгубения си приятел и за гласовете, които внезапно се появяват в главата му. Отказва се от инженерството и се записва да следва философия, но след няколко седмици се отказва и от нея.

През пролетта на 1966 г. случайно среща на плажа един приятел на Дийн, на име Джим Джанера. Джанера му дава малко трева и му разказва за антивоенното движение.

Хърб се отчуждава от дългогодишната си приятелка и се потапя в света на халюциногенните наркотици. Говори за предстоящо земетресение в Калифорния и как ще замине за Канада, за да го избегне.

На повърхността бунтарските настроения на Хърб са типични за онези времена. Той експериментира с наркотиците и ужасява своя войнолюбив баща, заявявайки, че е съзнателен противник на Войната във Виетнам. Обявява, че ще замине за Индия, за да изучава йога. Неговото поведение ескалира от странно до тревожно. Една вечер през 1969 г., докато е на гости на сестра си, започва да имитира всяка дума и жест на нейния съпруг. (Тези повтаряния се наричат ехолалия и ехопраксия и са класически симптоми на шизофренията). На следващия ден семейството му го завежда в психиатрична клиника, където постъпва доброволно, но скоро се изписва. По-късно Хърб пита сестра си дали иска да спи с него и когато тя му отказва, се обръща със същото предложение към съпруга й.

Научи повече за:   Томи Лин Селс: Убиец между два бряга

Цялото семейство започва да се тревожи за сигурността му, както и за своята собствена.

Понеже е бил толкова нормален като дете, семейство Мълин решават, че неговото внезапно плашещо поведение се дължи на наркотиците. Все пак става въпрос за Санта Круз в края на 60-те години – в подножието на планините Лома Приета процъфтяват ферми за марихуана и лаборатории за халюциногени. Дори петокласниците продават хапчета в училище.

Макар Хърб да употребява наркотици, той не е пристрастен към тях повече от връстниците си – но смесването на дрогата с умствена болест е отлична предпоставка за психоза.

Опасен за останалите

Шизофренията е зловеща умствена болест, която може да съсипе живота на един обещаващ млад човек. Обикновено симптомите се появяват в късната тийнейджърска възраст, като сред тях са чуването на гласове, засилена параноя от околните и заблудено мислене.

След като излиза от психиатричната клиника през 1969 г., Хърб започва работа като мияч на съдове в заведение на езерото Тахо, но скоро напуска. Връща се в Санта Круз, където е арестуван от един рейнджър, тъй като се опитва да го нападне с нож. Скоро е освободен от ареста.

Мълин заминава за Сан Луис Обиспо, където казва на съквартиранта си, че “получава съобщения”, които му нареждат да прави разни неща. След медитация “ритуалистично” изгаря върха на пениса си с цигара, след което се нахвърля агресивно да опипва свой приятел, чийто баща е психиатър. В резултат на това, Мълин е изпратен незабавно в психиатрична клиника.

През 1970 г. се запознава с по-възрастна жена и заминава с нея на Хаваите, но само след броени дни се връща отново в клиниката. Там проповядва за ненасилие и практикува йога, но напуска заведението, за да си търси работа, облечен в болничния халат. Когато родителите му идват да го вземат с колата си от летището, той толкова ги уплашва с безумните си брътвежи, че те отбиват от пътя, за да се обадят в полицията.

Хърб е освободен и се връща в Санта Круз. Състоянието му все повече се влошава. Минава през най-различни стадии, сякаш в търсене на себе си. Обръсва главата си, подлага се на макробиотична диета и бързо загубва тегло. По-късно започва да носи черно сомбреро и да говори със силен мексикански акцент. След това става боксьор. Макар да е противник на войната, той се опитва да се присъедини към флота. Не е просто бисексуален или би-расов, както се преструва. Той е би-всичко – би-политичен, би-духовен, би-културен.

Хърб знае, че с него нещо не е наред. Опитва се да разбере какво се е объркало в живота му и кой е саботирал разума му. Първо обвинява баща си, че е бил твърде скован по темата за секса, а после заявява, че старецът е масов убиец, който го командва да убива чрез телепатия. Решава, че наркотиците са объркали главата му и обвинява за това дилърите. Обвинява хипитата, че са го направили противник на войната. Опитва се да посещава сбирки на зависими, опитва се да лекува умствената си болест, но не се задържа задълго на едно място.

През май 1971 г., когато е на 24 години, Хърб се премества в Сан Франциско, далеч от зорките очи на семейството си. Живее в запуснат апартамент заедно с наркомани и алкохолици, затъвайки все по-дълбоко в своите чудати идеи. За известно време става боксьор, но след това напуска боксовия ринг с идеята да стане свещеник. След това се обръща към изкуството. Когато продупчва стените на апартамента си, хазяинът го изгонва.

През септември 1972 г. Мълин се премества при родителите си, твърдо решен да направи нещо със себе си. Но скоро спира да взима лекарствата си и започва да изпитва дива ярост към баща си, под чийто покрив живее. Отгоре на всичко в ума му застрашително се върти мисълта, че ужасно земетресение ще унищожи Калифорния в следващите няколко месеца.

Убийства против земетресения

Във влажното октомврийско утро на петък 13-и 1972 г. Хърбърт Мълин намира бейзболна бухалка в гаража и решава да се повози с колата. Впоследствие твърди, че по-рано тази седмица баща му му е пратил по телепатичен път заповед да убива.

Докато кара по пътя край реката, Мълин забелязва минувач. Подминава, отбива край пътя, вдига предния капак и се престорва, че има проблем с колата. Бездомникът Лорънс Уайт спира да хвърли един поглед на двигателя и Мълин го удря по главата с бухалката. След това избутва безжизненото му тяло встрани от пътя и отпрашва.

Уайт е лесна мишена, която Мълин не пропуска. Той е споменат от вестниците само мимоходом, когато пребитото му тяло е открито няколко дни по-късно.

Впоследствие Мълин заявява, че Уайт е изглеждал като пророк Йона от Библията и му е изпратил телепатичното съобщение: “Ей, човече, вземи ме и ме хвърли през борда. Убий ме, за да спасиш останалите”.

Изтъкнатият профайлър от ФБР Джон Дъглас казва следното: “Ако искаш да разбереш един художник, погледни произведенията му”. Мълин разгръща това твърдение още повече: “Ако искаш да разбереш един художник, пресъздай творбите му”. След като прочита биографията на Микеланджело, той решава, че за да бъде сериозен творец, трябва да направи онова, което е правил ренесансовият скулптор – да подложи тяло на дисекция. Микеланджело е прекарвал часове, дисектирайки тайно трупове, за да научи повече за формата на човешкото тяло и да използва тези знания в творбите си. Майката на Мълин му е подарила книга за прочутия творец, надявайки се, че нейният Хърб ще се вдъхнови и ще използва изкуството като емоционален отдушник. Но вместо това книгата вдъхновява най-зловещото убийство в кариерата му.

Научи повече за:   Джон Джордж Хейг: Виртуозът на киселинните бани

Мери Гилфой закъснява за интервю за работа и прави онова, което много млади жени в Санта Круз правят в онези дни, въпреки предупрежденията – решава да пътува на стоп. Макар да има късмет, че Едмънд Кемпер не е на обиколка точно в този ден, Мери подценява шофьора на шевролета, който спира да я вземе. Тя е чувала историите за отвлечените, изнасилени и обезглавени жени, но слабият мъж с очи на кошута зад волана не й прилича на извратен звяр. Той е приятен, мил и не много по-едър от нея.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Мълин отбива колата в една тиха уличка, изважда ловджийски нож и я наръгва в гърдите и гърба. Гилфойд умира на място, но тялото й няма да бъде намерено още месеци наред.

След като завлича трупа й в изоставен район, Мълин я разрязва и започва да се рови в органите й. Смята, че може да вижда в главите на хората – но сега иска да види и какво има в телата им. Каквото и да открива там, то е достатъчно, за да го разубеди да повтори отново тази гротескна и страховита аутопсия.

На 2 ноември Мълин влиза в една църква в Лос Гатос. Той е пил и решава да посети католическата църква Сейнт Мери, “за да ми даде сила да не убивам никога повече”.

Мълин мисли, че църквата е празна, но когато чува гласа на отец Хенри Томей в една от изповедалните, решава да го убие. Опитва се да насили вратата на кабината. Чувайки шума, Томей отваря вратата, за да види какво става. Мълин го напада с ловджийски нож, пробождайки го в сърцето. Тогава в църквата влиза една жена и виждайки случващото се, изкрещява и побягва. Преди това успява да зърне млад човек, облечен в черно, който се бори със свещеника.

Обществото е разярено от безсмисленото убийство на 65-годишния Томей, който е герой от Френската съпротива през Втората световна война. Мнозина започват да се притесняват, че това може да е работа на сатанински култ. Полицията отива на погребението на отеца с надеждата да зърне човека, облечен в черно. Но Мълин не се връща. За сметка на това обаче е оставил отпечатъците си на местопрестъплението.

Отец Хенри Томей
Отец Хенри Томей

През ноември Мълин подава кандидатурата си работа в Брегова охрана. През декември пропада на психологическия тест и отново изпада в параноята си, че срещу него има конспирация. Гласовете се връщат и настояват за нова жертва. Този път Мълин се насочва към хипитата и дилърите, промили мозъка му с техните наркотици.

Избира за жертва своя дългогодишен приятел и наркоман Джон Хупър и донася ловджийския си нож в дома му. Но там има още девет души. Мълин осъзнава, че е време да усъвършенства метода си на убиване и си купува огнестрелно оръжие.

Но поради някаква причина Мълин решава да не избързва с убиването на “децата на цветята”. Вместо това кандидатства във Военноморския флот. Сержантът от наборната комисия не е склонен да го вземе, но Мълин му изважда душата и накрая той склонява. Написва в официалния си доклад: “Хърбърт Мълин е интелигентен и крайно мотивиран млад човек, изгарящ от желание да се присъедини към ВМС”. Мълин е страшно развълнуван, че молбата му е одобрена – сега има целенасочена мисия.

На 15 януари 1973 г. Мълин минава физическия и психиатричен тест, но е освободен, когато упорито отказва да подпише документ, че не е съден. Той е опустошен и горчиво обвинява своите родители за провалите им във възпитанието му. На тях им идва до гуша от неговите брътвежи и му казват, че е време да се изнася. На 19 януари Мълин се нанася в запуснат апартамент на плажа, където гласовете, нашепващи му за убийства, се развихрят отново.

Той решава да убие своя приятел от гимназията Джим Джанера, който навремето го е запознал с антивоенното движение и наркотиците.

Хипи клане

В изкривената логика на Мълин Джим Джанера символизира всичко объркано в живота му. Джанера му е дал наркотиците, объркали мозъка му; Джанера му е разказал за мирното движение, вярата в което е накарала обществото да го отхвърли.

На 25 януари 1973 г. Мълин отива с колата си в хижарска местност в планината. Подгизнал от дъжда, той изчаква Кати Франсиз да излезе на вратата на хижата, в която живее със съпруга си Боб (който в момента сключва наркосделка е в Бъркли), и двете им деца – 9-годишният Дейвид и 4-годишният Деймън. Когато Мълин настоява да види Джим Джанера, Кати му казва, че той и съпругата му Джоан са се преместили в града. Мълин й благодари и си тръгва. Но ще се върне.

Хижата на Кати Франсиз
Хижата на Кати Франсиз

Мълин отива на гости у Джанера. Когато Джим го пуска в дома си, изкрещява: “Ти ми промиваш мозъка!” и го прострелва. Раненият Джим се изкатерва по стълбите на втория етаж, където жена му си взима вана. Мълин го следва и застрелва и двамата в главите. След това многократно ги наръгва с ловджийския си нож. Телата им ще бъдат открити по-късно същия ден от майката на Джоан, която гледа тяхното невръстно момиченце.

Решението да се върне в хижата и да убие Кати Франсиз и нейните две момчета е “най-логичното” от иначе непредсказуемите идеи за убийства на Мълин. Франсиз е потенциален свидетел, а той се страхува до смърт от затвора. Връща се в хижата, отваря вратата и открива огън. Прострелва Кати в гърдите и главата и убива момчетата, играещи в стаята си. В гнева си продължава да ги мушка с ножа, въпреки че са вече мъртви.

Научи повече за:   Дженийн Джоунс: Смъртоносна смяна

За местните власти клането изглежда като разправа заради провалена наркосделка. Боб Франсиз и Джим Джанера са познати на полицията дилъри на марихуана. След като установява, че Боб е невинен, полицията го моли да им подскаже кой може да е извършителят. Той им предоставя дълъг списък с имена на наркодилъри, конкуренти и други разбойници, но Хърб Мълин не присъства в него.

В щатския парк “Хенри Коуел”, далеч от маршрута на горските пазачи, четирима младежи са си построили импровизиран къмпинг с помощта на подръчни материали. Четиримата тийнейджъри са изключени от училище и живеят в нелегалния си бивак. Мълин открива мястото, докато се мотае безцелно из горите.  Четирите момчета – Брайън Скот Кард, Дейвид Оликер, Робърт Спектър и Марк Драйбелбис – го канят при тях, но той се държи враждебно. Нарежда им да си взимат багажа и да си заминават, защото нарушават държавна собственост. Мълин е ядосан, понеже горски рейнджър му се е скарал наскоро за същото и не мисли, че е честно тези тийнейджъри да се разминат безнаказано. Момчетата поглеждат гълчащия ги Мълин, изглеждащ комично в желанието си да наложи закона, и му се изсмиват. Мълин разказва: “Реших да ги убия и ги попитах чрез телепатия дали мога и те всички отговориха да. Бяха седнали и всичко свърши за няколко секунди”.

Импровизираният къмпинг
Импровизираният къмпинг

Клането в горите е открито седмица по-късно от брата на една от жертвите. Местопрестъплението подсказва, че убийствата са отнели повече от “няколко секунди”. Мълин е задигнал пушката на убитите и двадесет долара.

Ела ме хвани

На 12 февруари са открити останките на Мери Гилфойл. Полицията отново предупреждава за опасността от пътуването на стоп и съветва младите жени да стоят далече от колите на непознати.

На 13 февруари Мълин решава да занесе малко дърва за горене в дома на родителите си. Но тогава получава от баща си следното телепатично съобщение: “Не носи никакви дърва, докато не убиеш някого”.

Мълин минава покрай двора на Фред Перез, който копае в градината си. Прострелва някогашния боксьор в сърцето и човекът умира моментално.

Този път има свидетел – съседка чува изстрела и надничайки през прозореца си, вижда колата на убиеца. Мълин се насочва към Фелтън, колата му е пълна с дърва за родителите му, а пушката лежи на предната седалка, покрита с хартиена торба. Той е спрян от полицията и е арестуван без да се съпротивлява.

В полицейското управление Мълин се чумери и отказва да говори – дори рутинните въпроси от сорта на “Имате ли адвокат?” и “Желаете ли да проведете телефонен разговор?”, са срязвани от неговия мощен вик: “Тишина!”. Продължава да повтаря “тишина”, докато накрая обърканите полицаи се принуждават да го пратят в килията му.

В апартамента на Мълин полицията намира Библия, книга за Айнщайн, тефтерче с адреси, в което присъства името на Джанера и вестникарски статии за скорошните убийства. Оръжието му е открито в колата и е изпратено за балистична експертиза.

Срещу Мълин са повдигнати обвинения в шест убийства. Бройката се вдига на десет, когато два дни по-късно са открити телата на четиримата тийнейджъри. Труповете сякаш изникват отвсякъде. Сега, когато имат арестуван заподозрян, властите в Санта Круз разглеждат скорошните убийства с надеждата, че ще могат да ги припишат на Мълин.

Колкото и да им се искало да свържат всички убийства с него, няма достатъчно доказателства, че той е извършил убийствата на стопаджийките. На 15 февруари, когато Мълин е призован в съда, са открити още две обезглавени жени, което убеждава полицията, че в района действа още един убиец. Макар Мери Гилфойл да съвпада с профила на жертвите на другия убиец, тя не е обезглавена и разчленена.

Докато чака началото на процеса си, Мълин се среща лице в лице с другия “смъртоносен маниак”, който тероризира Санта Круз по същото време – Едмънд Кемпер ІІІ.

Едмънд Кемпер
Едмънд Кемпер

На някого му хрумва забавната идея да сложи Кемпер и Мълин в съседни килии. Двамата серийни убийци се разбират като куче и котка. Двуметровият Кемпер се надвесва над мъничкия Мълин и го притеснява по всякакъв възможен начин. Нарича го “влечуго без никаква класа” и заплашва, че ще го издаде, ако го чуе да казва нещо уличаващо. От своя страна Мълин е отвратен от Кемпер и непрекъснато се оплаква от шума, който гигантът вдига, докато той се опитва да медитира.

И двамата гледат на убийствата си като на мисия и смятат, че престъпленията на другия са дивашки и аматьорски. Мълин убива, за да спаси Калифорния от земетресение и презира Кемпер, който за него е брутален сексманиак. Кемпер от своя страна казва за Мълин: “Той е просто хладнокръвен убиец… който убива всеки, който се изпречи на пътя му, без основателна причина”.

Процесът срещу Хърб Мълин започва на 30 юли 1973 г. и защитата пледира за невинен поради невменяемост.

На 19 август 1973 г. съдебното жури, в състав от шестима мъже и шест жени, заседава в продължение на 14 часа и накрая обявява Хърбърт Мълин за нормален и виновен. Той само свива рамене, когато чува присъдата си – доживотен затвор с право на помилване през 2025 г., когато ще бъде на 78 години.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Marti Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Marti
Гост
Marti

Мълин си е пълно куко. Още е жив и здрав в затвора. Ето ви малко негова поезия и линк за негови картини:

http://www.francesfarmersrevenge.com/stuff/serialkillers/mullinpoem.htm

http://www.francesfarmersrevenge.com/stuff/serialkillers/mullinart.htm