Дузина серийни убийци от Азия и Близкия Изток

Серийните убийци не са явление типично само за една страна или един континент. Те съществуват в в света от стотици години. Техните убийства, извършени по най-различни причини и начини, отразяват мотивацията и подбудите на серийните убийци по целия свят. Ето историите на някои от най-прочутите серийни убийци в Далечния и Близкия Изток.

Китай

В края на XX век Ян Зинхай става известен като един от най-жестоките серийни убийци в историята на Китай. Той е арестуван през ноември 2003 г. и признава за 65 убийства и 23 изнасилвания, извършени в периода от 1999 г. до 2003 г.

Ян е роден през юли 1968 г. в провинция Женянг. Семейството му е едно от най-бедните в неговото село. Той е най-малкото дете и е интелигентен, но затворен в себе си. През 1985 г. напуска училище, бяга от къщи и тръгва да обикаля Китай, изкарвайки пари като наемен работник.

От 1988 г. до 1991 г. е пращан в няколко трудови лагери за кражба. През 1996 г. получава пет години за изнасилване и е освободен през 1999 г.

Убийствата на Ян се случват в периода от 1999 г. до 2003 г. „Чудовищния убиец“, както го наричат медиите, прониква в домовете на жертвите си, предимно фермери, късно през нощта и убива цели семейства с брадва, сатър, лопата или чук. Всеки път е облечен в нови дрехи и големи обувки.

През октомври 2002 г. Ян убива един баща и шестгодишната му дъщеря с лопата, и изнасилва бременна жена, която оцелява със сериозни травми на главата.

Задържан е на 3 ноември 2003 г., тъй като се държи подозрително по време на рутинна полицейска проверка. Полицията го прибира за разпит и установява, че е издирван за убийства в четири провинции.

Малко след ареста Ян си признава, че е извършил 65 убийства, 23 изнасилвания и пет нападения, довели до жестоки травми. Полицията открива съвпадение на неговото ДНК с пробите от няколко местопрестъпления.

След процеса, продължил малко повече от час, Ян Зинхай е признат за виновен. Екзекутиран е с изстрел в главата на 14 февруари 2004 г. Причината за убийствата му? Според медиите е започнал да убива, след като е бил отхвърлен от приятелката си, която е разбрала, че е лежал в затвора за кражба и изнасилване.

Самият Ян казва:

„Когато убивах хора, исках да убивам още. Вдъхновявах се за още убийства. Не ме интересуваше дали заслужават да живеят или не. Изобщо не ме беше грижа… Нямам желание да бъда част от обществото. Обществото не ме интересува“.

Друг сериен убиец от Китай, смятан за един от най-профилните лечители убийци в света, е Ху Ванлин. Той се нарича чудодеец и поставя диагноза на пациентите си само след петсекунден повърхностен преглед. Практикува източното изкуство за здраве и дълголетие Ки Гонг, което изисква от лечителя да излъчва „ки“ от тялото си. Ки-то притежава пречистващи сили и физическият контакт с пациента не е необходим. В Китай има хиляди такива лечители, радващи се на ревностни почитатели. Самият Ху се превръща в публична фигура, когато медицинската му практика и неговите „медицински чудеса“ са описани в книгата на добре познатия китайски писател Ке Юнлу. Но учените отказват да го признаят.

Това не е единственият проблем. Ху продава собственоръчно приготвени билкови лекарства, смесени с минералната сол мирабилит. Тези лекарства съдържат смъртоносни количества натриев сулфат. Той не спасява пациентите си; в действителност доста от тях умират.

Ху Ванлин е арестуван през януари 1999 г., на 50-годишна възраст, по подозрения, че е причинил смъртта на близо 150 пациенти, но не е съден за убийство. Обвинен е в незаконно практикуване на медицина и получава 15 години затвор. Като част от наказанието си загубва правото си да гласува на избори за пет години и е глобен със 150 000 юана.

Хонг Конг

Роденият през 1955 г. Лин-Гуо Юн е един от двамата известни серийни убийци в Хонг Конг. Лин, който работи като таксиметров шофьор, качва в колата си жени, удушава ги с електрически кабел и ги откарва в семейния си дом, където разчленява телата им. Псевдонимът му „Убиеца с бурканите“ се появява, когато полицията разкрива пред медиите, че е съхранявал половите органи на жертвите си в кутии за храна. Лин е запален фотограф и често прави снимки на жертвите си, като в един от случаите е заснел самият себе, извършвайки акт на некрофилия с една от тях. Китайската преса го нарича още „Касапина от дъждовните нощи“, тъй като няколко от неговите нападения са извършени в бурно време.

Лин спи в една стая с брат си, който не знае нищо за неговите занимания; той работи през нощта, а разчленява телата на жертвите си у дома през деня, когато семейството му отсъства. Телата изхвърля с таксито си в Новите територии и на остров Хонг Конг, и впоследствие всичките му жертви са открити.

Научи повече за: Какво ги кара да убиват: Серийните убийци - чудовища или жертви?

Лин-Гуо Юн е арестуван от цивилни полицаи на 17 август 1982 г. Опитва се да прояви лентата с фотографиите на една от своите разчленени жертви, но собственикът на студиото подава сигнал в полицията и те го очакват, когато идва да си вземе снимките. На 8 април 1983 г. Лин е обявен за виновен в четири убийства и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е намалена на доживотен затвор.

Другият хонгконгски сериен убиец е Лам Куок-вай, роден през 1971 г. Той е осъден за 10 изнасилвания и три убийства. Негови оръжия са собствените му ръце, като нарича дясната си ръка „моята вилица“.

Индия

Туг Бехрам от индийския култ Туги е един от най-продуктивните убийци в света. Смята се, че е убил 931 души в периода от 1790 г. до 1840 г. Той удушава жертвите си с помощта на церемониален плат, наречен румал (което на Хинди означава носна кърпичка). Екзекутиран е чрез обесване през 1840 г.

Макар да се смята, че е извършил 931 убийства, офицер от Източно-индийската компания цитира в свой ръкопис признанията на Бехрам, според които той само е „присъствал на 931 убийства“, като „е удушил със собствените си ръце около 125 мъже“.

Раман Рагав е друг по-скорошен сериен убиец-психопат, действал на територията на град Мумбай в средата на 60-те години. След ареста си е диагностициран с шизофрения. За ранния му живот и за обстоятелствата, подтикнали го към убийствата, се знае много малко.

През август 1968 г. серия от брутални убийства на бездомни хора в околностите на Мумбай разтърсват града. Убийствата се случват през нощта. Подобна серия от убийства се наблюдава и няколко години преди това, когато в източните предградия на Мумбай са нападнати 19 души, девет от които са убити.

Тогава полицията арестува подозрителен мъж, мотаещ се в района. Неговото име е Раман Рагав. Човекът е бездомник и се оказва, че е лежал пет години в затвора за кражба. Полицията обаче не може да намери солидни доказателства, с които да го свърже с престъпленията и го освобождава.

Когато убиецът удря отново през 1968 г., властите организират издирването му. След мащабната операция, която обръща града с главата надолу, полицията не само успява да го залови, но и да го накара да си признае.

Раман Рагав разказва, че е убил 23-ма души през 1966 г. и още дузина през 1968 г. Но твърде вероятно е бройката да е много по-висока и той просто да не си спомня за всичките си нападения.

Първоначално Рагав получава смъртна присъда, но на 4 август 1987 г. тя е намалена на доживотен затвор, тъй като медицинските лица се произнасят, че е невъзможно да бъде излекувано умственото му заболяване. Няколко месеца по-късно умира от проблеми, свързани с бъбреците.

Индонезия

Ахмед Сураджи е индонезийски шаман или магьосник, високо ценен от местните жители заради своите свръхестествени способности да лекува и да изпълнява желания. През 1997 г. 45-годишният шаман е арестуван, след като в захарната му плантация са открити телата на няколко изчезнали жени. Полицията открива 26 женски скелета, за които смята, че са останките на неговите жертви.

Убитите са главно проститутки, идващи при шамана с желанието да ги направи по-красиви. Най-възрастната съпруга на шамана е обвинена за негов съучастник.

Ахмед Сураджи признава за 42 убийства, казвайки, че всъщност е планирал да убие общо 72 жени. Твърди, че през 1986 г. с него се е свързал покойният му баща, от когото Сураджи е наследил свръхестествените си сили, и му е заповядал да извърши тези убийства като част от ритуал за черна магия. Признава, че след като е удушавал жените, е пиел от слюнката им, за да подобри шаманските си умения. След това ги е заравял до кръста в земята така, че лицата им да гледат към къщата му. Смятал е, че това ще го направи по-могъщ.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:

Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf

Научи повече за: Йън Брейди и Майра Хиндли: Тресавищните убийства

Той не показва разкаяние за действията си по време на процеса. На 28 април 1998 г. съдът решава, че Сураджи за виновен във всички убийства и го осъжда на смърт. Съпругата му също получава смъртна присъда.

Ахмед Сураджи е екзекутиран чрез разстрел в Джакарта на 9 юли 2008 г.

Пакистан

Джавед Икбал е сериен убиец от Пакистан, признат за виновен в сексуалното насилие и убийство на 100 деца. Впоследствие той се отмята от показанията си, но доказателствата срещу него са неоспорими.

Джавед Икбал е роден през 1956 г. в град Лахор в провинция Пенджаб и е шестото дете и четвъртият син на бизнесмен. През 1978 г. започва свой собствен бизнес, още докато следва в колежа. Неговият баща купува две къщи и той създава предприятие за преработка на стомана в една от тях.

През декември 1999 г. Икбал изпраща писмо до полицията и до един вестник, в което си признава за убийството на 100 момчета, на възраст между 6 и 16 години. Твърди, че е удушавал и разчленявал жертвите си – повечето от които бегълци или сирачета – и се е отървавал от телата им в цистерни със солна киселина. След това е хвърлял останките им в местната река. Полицията открива в дома му кървави петна по пода и стените, веригата, на която Икбал твърди, че е удушавал жертвите си, както и фотографиите на много от децата. Две цистерни с киселина, съдържащи частично разтворени човешки останки, нарочно са оставени така, че да ги намери полицията.

Икбал признава в писмото си, че планира да се хвърли в реката, но след като полицията неуспешно драгира дъното с мрежи и не намира тялото му, властите организират най-мащабното издирване в историята на Пакистан. Четирима негови съучастници-тийнейджъри, живеещи в апартамента на Икбал, са арестувани. След няколко дни единият от тях се самоубива, скачайки от прозореца на полицейското управление. Други двама са осъдени на смърт, а третият му съучастник – 13-годишно момче на име Сабир – получава 42 години затвор.

На 30 декември 1999 г. Икбал се предава сам в редакцията на един вестник, тъй като се страхува, че животът му е застрашен, ако отиде директно в полицията. Той си е водил подробен дневник за убийствата, вписвайки в него имената, възрастта и датите на смъртта на жертвите си. Пазил е също обувките и дрехите им. Водил си е отчет за разходите, свързани с отърваването от детските телца:

„Разходите, включително и киселината, за разтварянето на всяка жертва, ми излизаха по 120 рупии (2,40 долара) на жертва“.

Джавед Икбал е осъден на смърт чрез обесване, а съдията коментира, че би желал да може да го види удушен пред очите на родителите на жертвите му, а тялото му да бъде нарязано на 100 парчета и разтворено в киселина.

В утрото на 8 октомври 2001 г. Икбал и неговият съучастник Сабир са открити мъртви в килията им. Извършили са самоубийство, обесвайки се на чаршафите си, макар че според някои спекулации двамата са били убити. Аутопсиите им показват, че са били бити преди смъртта им.

Иран

В близките години в Иран има два случая на серийни убийци. Единият е Мохамед Биджех „Пустинния вампир“. Убиецът признава пред съда, че е изнасилил и погубил 16 момчета, на възраст от 8 до 15 години, в периода от март до септември 2004 г. Той и неговият съучастник Али Багхи примамват децата в пустинята, където ги убиват. Освен момчетата, той убива и двама възрастни.

На 16 март 2005 г. „Пустинния вампир“ е вързан за стълб пред множество, наброяващо 5 000 души. Ризата му е свалена и той получава 100 удара с камшик, които са част от присъдата му. Пада на земята няколко пъти по време на наказанието, но не извиква нито веднъж. Един от роднините на жертвите успява да се промъкне през охраната и го наръгва с нож. Майката на една от жертвите поставя синьо найлоново въже около врата му и той е издигнат с кран на 10 м височина, където виси, докато издъхне.

Също в Иран се подвизава Саид Ханай, познат като „Паяка убиец“. Той подмамва жени в дома си, където ги изнасилва и удушава. Той е класически убиец с мисия, тъй като жертвите му са проститутки и наркоманки. Избива ги, за да отърве град Машад от моралната разруха. Саид Ханай е обесен през 2002 г., макар че голяма част от религиозното фундаменталистко население на града напълно одобрява действията му.

Израел

Николай Бонер е сериен убиец от Израел, който през 2005 г., под тежкото въздействие на водката, убива четирима имигранти от бившия Съветски съюз в индустриалния град Хайфа. Жертвите, трима от които бездомници, са пребити до смърт, а телата им са изгорени до неузнаваемост. Той подпалва труповете им, за да заличи всички доказателства.

Николай Бонер е роден в Молдова и не е евреин. Получава разрешение да емигрира в Израел, тъй като съпругата му е еврейка. Пристига в страната през 2000 г. заедно с жена си, която по-късно умира от туберкулоза.

Научи повече за: Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

На 6 май 2007 г. Николай Бонер получава четири последователни доживотни присъди, плюс 17 допълнителни години затвор.

Турция

Озгюр Денгиз е турски сериен убиец и канибал. Заловен на 14 септември 2007 г. в Анкара, той признава, че е убил двама мъже, опитал се е да убие трети и е ял от една от жертвите си. Получава псевдонима „Канибала от Анкара“.

Озгюр Денгиз е роден през 1980 г. Баща му е ветеран от турската инвазия в Кипър, а майка му шивачка. Той се кара постоянно с родителите си и често бяга от къщи.

На 17 години убива един от приятелите си при скарване и получава само 10 години затвор заради възрастта си. Баща му е този, който го предава на полицията. Озгюр излежава три години от присъдата си преди да бъде освободен предсрочно.

После се присъединява към армията по настояване на баща си. По време на военната си служба на няколко пъти е хоспитализиран заради психически проблеми.

След като отслужва се връща в Анкара. Майка му отваря за него шивашки магазин, но той дори не стъпва там.

На 5 юни 2007 г. Денгиз убива компютърния инженер Седат Ерзурумлу, който го ядосва, казвайки му, че не може да си позволи лаптопа, който си е харесал. Той открадва два лаптопа от магазина му и взима мобилния му телефон. По-късно се опитва да продаде единия от лаптопите, но го измамват с парите. Другият задържа за себе си.

На 12 септември 2007 г. Денгиз застрелва боклукчия на сметището Мамак. Няколко часа по-късно среща Джафер Ер, 55-годишен комунален работник, и след кратък разговор го застрелва два пъти в главата. Завлича тялото в колата си.

Денгиз разчленява трупа със сатър и изяжда малко сурово месо, а останалото прибира в торбата си. Завива тялото с покривка, слага го в багажника и после го захвърля на сметището. Връщайки се в дома на родителите си, хвърля малко човешка плът на уличните кучета. Останалото месо прибира в хладилника. Може би още не е осъзнавал, че е изгубил телефона на Ерзурумлу на сметището.

Джафер Ер липсва от няколко дни, когато трупът му е открит на сметището. Още от пръв поглед е ясно, че е убит, тялото му е разчленено и от него липсват големи парчета месо. По-нататъшното разследване установява, че Ер е бил видян за последен път с някакъв млад мъж в парка, където е чистел алеите.

Полицията скоро проследява Денгиз с помощта на обажданията, които е направил от телефона на Ерзурумлу. Обискират апартамента му за доказателства и откриват в хладилника найлонова торба, пълна с прясно месо. Парчетата се оказват човешка ръка, задник и бедро.

Денгиз не показва разкаяние за престъпленията си, казвайки, че е неустоимо привлечен от човешката плът. Единствената емоция, която проявява, докато обяснява поведението си, са неочаквани изблици на смях. Казва, че е щял да продължи да убива, ако не е бил заловен.

Озгюр Денгиз е намерен за виновен в 2 убийства и получава 2 доживотни присъди. Впоследствие обаче е обявен за невменяем и го изпращат в психиатрична клиника.