Марк Сапингтън: Вампирът от Канзас Сити

Никой не обръща особено внимание на Марк Сапингтън, докато се разхожда безцелно из улиците на Канзас Сити през март 2001 г. Сапингтън върви и претегля възможностите си: “Той става ли? А тя?”. Тези въпроси са част от неуспешните му опити да заглуши гласовете, които чува в главата си. Тези гласове – слухови халюцинации – му заповядват да събира човешка плът и кръв. Какво ще стане, ако не им се подчини? Гласовете имат отговор. Ще убият 21-годишния дълбоко религиозен младеж.

“Той се е страхувал за собствената си безопасност” – казва по-късно един от детективите, разпитвали Сапингтън след ареста му.

Вампиризъм. Канибализъм

В крайна сметка Марк Сапингтън се подчинява на въображаемите заповеди. Той убива четирима души, двама от които в един и същи ден. Убийствата са страховити. Сапингтън се опитва да смуче кръвта на две от жертвите си – негови приятели. Този напън за пускане на кръв му спечелва прозвището “Вампира от Канзас Сити”. Той нарязва друга от жертвите си – 16-годишно момче, на удобни за поглъщане хапки, които консумира в мазето на майка си.

Но това, което наистина шокира в случая на Сапингтън, не е диващината на неговите престъпления, а самата негова обикновеност. Ченгетата, които разговарят с него, казват, че той е умен, изразява се добре и дори е забавен. Все пак патологията дебне зад ъгъла. В разговор с един от детективите той пита закачливо дали може да си гризне от крака му.

Марк Сапингтън остава нещо като загадка за криминалните експерти, тъй като не пасва на почти нито един познат профил на сериен убиец или канибал. Серийните убийци като цяло са по-възрастни, обикновено в трийсетте си години – отнема им време да си изградят модел. Сапингтън е млад, както и неговите жертви. Освен това неговото серийно клане се случва необичайно внезапно.

Според експертите серийните убийци обикновено сексуализират престъпленията си – още повече, когато е замесен канибализъм. Джефри Дамър е пример за това. Той описва своя канибализъм като окончателен акт на сексуален контрол. Но Сапингтън не показва признаци за сексуални отклонения. И, разбира се, серийните убийци – освен прочутото изключение на “Убиеца на деца” в Атланта Уейн Уилямс – са почти винаги бели. Сапингтън е афроамериканец, както и неговите жертви.

Така че как този чаровен млад мъж, с широка усмивка и бърз ум, се превръща в лукав канибал? Каквото и да го питат лейтенант Винс Дейвънпорт и неговите двама колеги, отговорът е мълчание. Опитват със сладки приказки, подмазване, заплахи, но нищо не му действа.

“Трябва да има начин” – мисли си Дейвънпорт. Опитът го е научил, че понякога само един въпрос, зададен с правилните думи и точната интонация, би могъл да пречупи съпротивата и да накара убиеца да се разкрие.

Този път обаче Дейвънпорт с трудност намира подходящите думи. Не иска да насилва късмета си. Освен това става късно. Обличайки палтото си, той си обещава да се справи по-добре на следващия ден. Да намери вълшебните думи. Тогава Сапингтън проговаря без да вдига очи. Първоначално Дейвънпорт не е сигурен, че е чул нещо. Но младият мъж повтаря думите си. Убийството е ясно. Но сега той говори за съвсем различни неща.

Научи повече за:   10 мита за серийните убийци

“Вампиризъм? Канибализъм?” – не може да повярва на чутото Дейвънпорт.

Въоръжен грабеж

Насилието започва няколко месеца по-рано. Докато обикаля из улиците на своя квартал в северната част на Канзас Сити, Марк Сапингтън завързва небрежно приятелство с младеж на име Армандо Гайтан. По-младият мъж е пример за всичко, което майката на Сапингтън се е опитвала да предотврати у сина си. Изгряващият кандидат гангстер вярва, че може и трябва да живее според законите на улицата. В началото на март двамата се сдобиват с автомат. Красиво оръжие от типа, придаващ статус на младите улични хулигани. Но единственият начин да направят себе си – и автомата – наистина важни, е да го използват.

Затова двамата решават да извършат въоръжен грабеж. Нямат определена цел на ум. Просто търсят произволна мишена. Така попадат на Дейвид Маршак. Намеренията на Армандо Гайтан са недвусмислени… Ще се приближат до Маршак, ще му покажат оръжието, ще му поискат парите и ценностите, и край. Гайтан ще говори; всичко, което се очаква от Сапингтън, е да размахва убедително полираната стомана на автомата.

Подобно на повечето хора в тази ситуация Маршак не оказва съпротива. Но сътрудничеството не му помага. По причини, неразбираеми и за него самия, Сапингтън открива огън и убива Маршак, превръщайки се внезапно в убиец.

След убийството Гайтан бяга в Тексас, а Марк Сапингтън остава в Канзас Сити. Макар да е арестуван скоро след това, Гайтан отказва да издаде на властите името на стрелеца.

Религиозен срам

Обратно в стаята за разпити Марк Сапингтън е започнал да говори без да спира. Той предлага подробно и емоционално описание на всичките си престъпления. Разказва как е пил кръв и е ял плът. С разгръщането на историята му се появява още един въпрос. Какво го е възпирало да говори в началото? Лейтенант Дейвънпорт вярва, че отговорът се крие в неговото религиозно възпитание. По просто казано – мълчал е от срам.

Любопитно е, че богобоязливостта на Марк Сапингтън не е имала ефект върху гласовете, които е чувал, или върху начина, по който е отговарял на тях. Обикновено страдащите от подобни самозаблуди си приписват някаква свръхестествена значимост. Те получават заповеди от Бог или Сатаната, или от двамата едновременно. Но Сапингтън никога не предлага обяснение – освен страха от наказание, който са му втълпявали гласовете, ако не им се подчинява – защо е следвал техните инструкции. Точно тази празнина в логиката на неговата лудост прави случая му толкова необичаен.

Колкото и контролиращи да са били гласовете, казвайки му кога да убива и какво да прави впоследствие, те никога не са избирали жертвите му. Това е било работа на Сапингтън. А неговата методология се е изразявала в удобния случай.

“Най-страшното е, че жертвите му са напълно произволни” – казва Дейвънпорт. – “Той ми разказа как е излизал на улицата… и гледайки хората, е питал гласовете в главата си: “Този става ли? А тази?”. Тези хора представа си нямат, че са можели да бъдат убити и изядени”.

Научи повече за:   Андрей Чикатило: Канибала от Ростов

Свирепо настървение

Марк Сапингтън търси първата си ритуална жертва цели три седмици. Въпреки обикалянето си в търсене на непознат, накрая се спира на свой приятел от квартала. Тери Т. Грийн е негов дългогодишен познат. Двамата често си ходят на гости. На 7 април 2001 г. Грийн се появява неканен на прага му, точно когато Сапингтън е превзет от гласовете в ума си.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Те му казват да примами Грийн в мазето на къщата. Освен това му казват да го нападне с ловджийския нож, който крие в един от ъглите на мазето. Клането се случва с такова свирепо настървение, че според криминалистите стените са били опръскани с кръв.

Грийн лежи безжизнен на пода, а гласовете казват на Сапингтън, че имат още една заповед за него. Подчинявайки се на командите им, той коленичи над тялото на приятеля си и започва да лочи кръвта му. Но оставя задачата си недовършена. Чува някакъв шум и гласовете му казват да се отърве веднага от трупа.

Сапингтън избира възможно най-очевидното място за целта. Пресича реката с колата на майка си и навлиза в Канзас Сити, щата Мисури. След това спира в дъното на паркинга на един нощен клуб, който двамата с Грийн често са посещавали, и захвърля покритото тяло на задната седалка на един незаключен автомобил.

Разбира се, не минава много време преди полицията в Мисури да открие тялото. Властите решават, че престъплението е извършено в техния щат. Макар че чуват за находката, властите в Канзас Сити, щата Канзас, просто изпитват облекчение, че няма да се разправят с още едно убийство.

“Чухме за това” – казва канзаският прокурор Горман. – “Но сметнахме, че това си е тяхно убийство, а ние вече имахме достатъчно наши”.

Приятел за вечеря

На полицията й трябват три дни, за да свърже Марк Сапингтън с убийството на Тери Т. Грийн . Но преди смъртоносната му серия да бъде разкрита той успява да убие още двама души. Арестуван е на 10 април, само три дни след смъртта на Грийн.

Гласовете му казват да излезе отново на лов и въпреки трудния избирателен метод, който използва за втори път, Сапингтън и този път се спира на позната жертва като в случая с Грийн. Той забелязва Майкъл Уивър да седи на стъпалата пред дома си. Двамата се заговарят и Сапингтън небрежно предлага да се повозят с колата на Уивър. Спират в една сенчеста алея на три пресечки от дома на Сапингтън и той намушква фатално приятеля си с нож.

След това продължава по вече познатия план. Гласовете му казват да пие от кръвта на Уивър, но той бързо изоставя тази задача от страх, че ще бъде открит. Побягва, оставяйки тялото в колата.

Сапингтън вече има три жертви – Маршак, Грийн и Уивър, което го превръща официално в сериен убиец. Тази бройка обаче не се задържа дълго. Прибирайки се към къщи след убийството на Уивър, той забелязва Алтон “Фреди” Браун – тийнейджър, който го обожава. Гласовете харесват новата мишена и Сапингтън поканва Фреди в дома си.

Този път използва за убийството пушка. Сега няма кой да го разсейва и той спокойно се заема с пиенето на кръв. Но тя не му се струва достатъчна. Сапингтън нарязва грубо тялото на Фреди и започва да пирува със суровата плът от крака му. Като приключва с гощавката, натиква остатъците от трупа в торба за боклук, оставяйки парченца месо на пода в мазето. След това излиза от къщата на следобедна разходка.

Научи повече за:   Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки

Майката на Сапингтън открива алено зловещата сцена няколко часа по-късно. Макар рядко да слиза в мазето – което е територия на сина й – тя трудно би могла да пренебрегне дирята от кървави капки край вратата и стълбището. Шокирана от панорамната гледка, тя веднага се обажда в полицията.

Най-ефективното средство

Полицията бързо намира Марк Сапингтън на улицата. Но той решава да избяга, спирайки минаваща кола. Избутва жената зад волана на пътническото място и въвлича ченгетата в кратка надпревара.

Междувременно неговият задържан съучастник в убийството на Маршак Армандо Гайтан все така отказва да издаде името му. Благодарение на оскъдното описание, дадено от очевидец на нападението, полицаите започват да подозират, че Марк Сапингтън е убиецът. Така че детективите, разпитващи Гайтан, прибягват до може би най-ефективното средство в полицейската работа: истината. Разказват на Гайтан за другите ужасяващи убийства на Сапингтън. Осъзнавайки, че вече не защитава просто свой колега уличен тарикат, а смъртоносен психопат, той назовава името на съучастника си.

Марк Сапингтън
Марк Сапингтън

След залавянето си Марк Сапингтън остава в областния затвор “Уиъндот” под гаранция от 2 милиона долара. Подложен е на цял куп психологически и психиатрични тестове. Макар някои прокурори да споделят неофициалното си мнение, че се съмняват в историята му за “гласовете”, дори най-циничните наблюдатели биха заключили, че обвиняемият страда от умствено заболяване. В резултат на това прокуратурата избира да не търси смъртно наказание. Вместо това очаква – и се надява – че съдебните заседания, които ще започнат през януари 2002 г., ще приключат за Марк Сапингтън с доживотен престой в заведение за умствено болни престъпници.

Адвокатите на Сапингтън хвърлят вината върху неговата шизофрения и всекидневната му употреба на халюциногенния наркотик пенциклидин (ангелски прах). Самият Сапингтън заявява, че гласовете в главата му са го накарали да яде човешка плът и да пие кръв, защото иначе е щял да умре.

На 23 юни 2004 г. Марк Сапингтън е признат за виновен в убийствата на Тери Грийн, Майкъл Уивър и Алтон “Фред” Браун. На 10 декември 2004 г. е осъден и за убийството при въоръжен грабеж на Дейвид Маршак. Присъдата му е потвърдена от Върховния съд на Канзас на 2 ноември 2007 г.

В момента Вампира от Канзас Сити Марк Сапингтън излежава четири последователни доживотни присъди.


Източници: crimezzz.net, wikipedia.org

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Plamena
Plamena
12.09.2015 16:38

Веществото, от което е бил зависим би трябвало да бъде Фенциклидин.
Поздравления за сайта и материалите 🙂