Смъртоносната двойка Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Смъртоносната двойка Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Чарлз Старкуедър се намира в пълна безизходица. Отчаяно иска да се омъжи за своята непълнолетна приятелка. Изпитва належаща нужда да изкара малко пари, за да се измъкне от преследващата го мизерия. Повече от всичко на света копнее да напусне родния си град в Небраска, където всички го смятат за неудачник.

Той и Карил Фюгейт тръгват на смъртоносно приключение, което хвърля в ужас цялата страна. Техният зловещ и непокорен дует вдъхновява цяла серия от филми като “Опасни земи” (1974 г.) на Теренс Малик, “Диво сърце” на Дейвид Линч, “Истински романс” (1993 г.) на Куентин Тарантино и Тони Скот, “Калифорния” (1993 г.) на Доминик Сена и “Родени убийци” (1994 г.) на Оливър Стоун.

Чарли

Чарли Старкуедър е роден в бедно необразовано семейство на обикновени работници от Линкълн, щата Небраска, на 24 ноември 1938 г. Той е третото от седемте деца на Гай и Хелън Старкуедър.

Макар децата да са родени в годините на Голямата депресия, те никога не са лишавани от храна и подслон. Семейството е бедно, но сплотено и Чарли може да се похвали със спокойно и нормално детство.

Всичко това се променя, когато тръгва на училище. Спокойствието, което изпитва сред близките си, изчезва в класната стая. Останалите деца се подиграват на лекия му говорен дефект и на кривите му крака.

Чарли е средно интелигентен, но тъй като никога не взима участие в учебния процес, е смятан за бавно възприемащо дете. Освен това страда от силно късогледство, установено чак на петнадесетата му годишнина, което още повече затруднява учението му.

Единственият предмет, в който показва успехи, са часовете по физическо възпитание. Там се чувства координиран и силен. Спортните му умения са единственият основателен източник за неговото самочувствие. Обратната страна на монетата е, че той използва тези свои способности, за да се бие непрекъснато с останалите момчета в училището. Спечелва си репутацията на едно от най-лошите и силни деца в Линкълн.

В девети клас Чарлз се запознава с Боб вон Буш. Двамата първо се сбиват, но след това се превръщат в най-добри приятели. Боб казва за него:

“Той можеше да бъде най-милият човек. Правеше всичко за онези, които харесва. Освен това с него никога не беше скучно. Всичко обръщаше на майтап. Но си имаше и друга страна. Можеше да бъде лош и страшно жесток. Когато видеше на улицата някой по-голям, по-добре изглеждащ или по-добре облечен от него, правеше всичко възможно да принизи бедното копеле до своето собствено ниво”.

Двете момчета са фанатични почитатели на Джеймс Дийн. Гледали са всичките му филми. Чарли имитира неговите маниери, дрехи и прическа.

Той е дълбоко чувствителен не само към подигравките на своите съученици, но и към социалното положение и бедността на родителите си. За него бедността е капан, от който не вижда изход. Страхува се, че ще попадне в омагьосания кръг на работническата класа – нископлатена работа, съпруга, деца и накрая безславна смърт.

Карил

През 1956 г. най-добрият приятел на Чарли Боб вон Буш започва да излиза с Барбара Фюгейт. Скоро Чарли усеща привличане към по-малката й сестра Карил, която току-що е навършила 13 години.

Карил е хубаво момиче с тъмнокестенява коса и сияйна усмивка. Тя също като него има буен и непостоянен характер и не е особено добра ученичка.

Чарли се отнася с нея като с богиня. Благодарение на младостта си, тя го смята за много готин и не забелязва очевидните му недостатъци. Карил е впечатлена от колите, външния му вид, силата му – и въпреки бедността му – от това, че й дава всичко, което поиска. Карил означава всичко за Чарли. Успява дори да го накара да се харесва до известна степен.

Чарли напуска училище на 16 години и започва работа като товарач на камиони в склада на “Уестърн Нюспейпър Юниън”.

Складът е близо до училището на Карил и той може да я вижда всеки ден. Научава я да шофира, въпреки че по закон още няма право да изкара книжка. Един ден Карил взима колата на Чарли и претърпява лека катастрофа. Автомобилът е наполовина собственост на бащата на Чарли и той трябва да заплати щетите по другата кола. Този случай става причина за голям скандал между баща и син, който преминава в бой. След този инцидент се налага Чарли да си намери друго място за живеене.

Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт
Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Той се премества под наем в къщата, в която живеят младоженците Боб и Барбара Фюгейт. Сега, когато е прекъснал връзка със семейството си, Карил се превръща в центъра на неговия живот. Започва да разправя на хората, че двамата ще се женят, защото тя е бременна от него – лъжа, която стига до родителите й и никак не им харесва.

Чарли напуска работата си в компанията за хартия и става боклукчия. Това далеч не е израстване в кариерата, но той го прави, за да може да е свободен, когато Карил свършва училище. Заплатата му е едва 42 долара на седмица, които не стигат за самия него, а какво остава за двама. Неговата хазяйка не проявява разбиране към паричните му проблеми и заключва стаята му, докато не се върне с дължимия наем.

Чарли започва да се чувства хванат в капана на немотията. Единственият изход, който вижда, е да направи нещо драматично, като например да обере банка.

Първото убийство

Постепенно Чарли започва да се самоубеждава, че за да изкарва пари и да получава полагащото му се уважение, трябва да води престъпен живот. Един ден иска да купи плюшена играчка за Карил от бензиностанцията, но осъзнава, че няма достатъчно пари. Служителят отказва да му даде играчката на кредит. Тогава Чарли се заканва, че ще натрие носа на хората, които го унижават.

В първия ден на декември 1957 г. температурите в Небраска са под нулата и духа безмилостен, студен вятър. Часът е почти 3 през нощта. Време е да се захваща за работа.

Той взима пушката, която е задигнал от братовчеда на Боб вон Буш, и потегля към бензиностанцията.

Двадесет и една годишният Робърт Колверт, който е унижил Чарли, отказвайки да му даде играчката, е сам на смяна. Ниският слаб младеж има млада съпруга, очакваща дете.

Робърт Колверт
Робърт Колверт

Колверт поправя карбуратор, когато Чарли влиза в бензиностанцията. Той си купува пакет цигари “Кемъл” и си тръгва. Но след няколко минути се връща обратно. Този път си купува дъвки и пак си отива.

Чарли паркира наблизо и си слага маскировката: омотава лицето си с голяма кърпа и нахлупва шапката си ниско, за да не се вижда рижавата му коса. После влиза обратно в бензиностанцията, въоръжен с пушката и чувал, в който да събере плячката.

Колверт отново работи по колата и дори не чува, че някой влиза, докато не усеща дулото, опряно в гърба си. Чарли го подкарва към офиса и го заставя да отвори чекмеджето с парите, които изсипва в чувала си. “Отвори сейфа!” – нарежда той, но Колверт му казва, че само шефът му знае комбинацията. Чарли приема това обяснение и решава, че ще трябва да се задоволи със 100-те долара, които е намерил в чекмеджето.

Той решава да качи Колверт в колата си. Принуждава ужасения служител да го закара до къщата на Кървавата Мери – луда старица, която стреля по всеки, осмелил се да припари до имота й. Казва да излезе от колата. Двамата се сборичкват за оръжието, Колверт пада на ръце и колене, а Чарли му тегли един куршум в черепа.

Научи повече за:   Луис Алфредо Гаравито: Звяра от Колумбия

Вестниците вдигат голям шум около случая и Чарли взима предпазни мерки, като пребоядисва колата си. Но след това допуска някои грешки. Всички знаят, че по-голямата част от откраднатите пари са в монети, но той ги използв, за да си купи дрехи. За щастие полицията смята, че убийството е дело на случайно преминаващ човек и Чарли е оставен на мира.

Убийството позволява на Старкуедър да почувства за първи път от дълго време еуфория и спокойствие. Сега има пари. Има момиче. Извършил е убийство и никой не го закача. Законът е безпомощен пред него.

На следващия ден той признава на Карил за убийството. Тази тайна ги обвързва още повече и скрепява съдбите им завинаги.

Когато еуфорията му преминава, Чарли е изправен пред грубата реалност: вече е уволнен от новата си работа като боклукчия; хазяйката го е изхвърлила на студа, защото не си е плащал наема; неговото и семейството на Карил са против връзката им и правят всичко възможно да ги разделят. Карил е качила малко тегло и родителите й са сигурни, че е бременна. Чарли е отчаян.

Семейството на Карил

Във вторник следобед на 21 януари 1958 г. Чарли Старкуедър спира колата си пред бедняшката колиба, която Карил и семейството й наричат свой дом. Къщата и двора са обсипани с боклуци и неизползвани строителни материали. Той взима пушката си и почуква на задната врата. Отваря му майката на Карил Велда Бартлет.

Какво наистина се е случило след това е трудно да се каже със сигурност. Самият Старкуедър заявява по-късно, че е носел пушката, защото се е надявал да отиде на лов с втория баща на Карил Марион Бартлет, в опит да оправи отношенията си с него.

Велда и Марион Бартлет
Велда и Марион Бартлет

Чарли влиза вътре и чува плача на двегодишната сестричка на Карил. Велда и Марион му казват, че не искат повече да се среща с дъщеря им. Избухва шумен скандал и Велда няколко пъти удря Чарли. Впоследствие той твърди, че е излязъл от къщата без пушката си и е обикалял наоколо с колата си известно време, преди да се върне да я вземе. Когато го е направил, Марион буквално го е изритал от вратата.

Старкуедър се обажда от уличен телефон в службата на Марион Бартлет и казва на колегите му, че той е болен и няма да идва на работа няколко дни. После се връща пред дома на Карил и я зачаква да се върне от училище. Когато й казва какво се е случило, тя се втурва у дома и започва да се кара с майка си. Старкуедър я следва вътре.

Велда започва да го удря отново, обвинявайки го, че е направил дете на Карил. Той й отвръща на удара и двамата се боричкат, докато Чарли не се докопва до оръжието си. В този момент в стаята влиза Марион, държейки в ръката си чук и Старкуедър го застрелва в главата. Тогава Велда го напада с нож и той я застрелва в лицето. Това не обаче не я убива. Тя се опитва да се надигне и протяга ръце към бебето си и той я удря с приклада на пушката няколко пъти. След това удря и бебето с приклада по главата. Детето започва да пищи.

Бети Джийн Бартлет
Бети Джийн Бартлет

Старкуедър разказва:

“Вдигнах ножа, който държеше дъртата… тръгнах към спалнята… малкото момиче продължаваше да крещи и аз й казах да млъкне, но тя продължаваше и аз хвърлих ножа по нея… казват, че съм я уцелил в гърлото, но мисля, че я ударих в гърдите… После влязох в спалнята. Г-н Бартлет мърдаше и се опитах да го намушкам в гърлото, но ножът не влизаше, затова ударих дръжката отгоре с ръка и той потъна в него”.

Замазване на следите

Ролята на Карил в това клане и реакцията й към него така и не получават задоволително обяснение. Впоследствие тя твърди, че е скъсала с Чарли точно преди трагедията и е била ужасена от нападението над семейството й.

Тялото на Велда е завлечено във външната тоалетна и хвърлено в дупката. Сестричката на Карил е поставена в кутия за боклук и също е изхвърлена в нужника. Марион Бартлет е захвърлен в птичарника.

След това Карил и Чарли почистват кръвта и бъркотията и прекарват остатъка от вечерта в пиене на “Пепси” и ядене на чипс. Остават в къщата, на метри разстояние от гниещите трупове на семейството, в продължение на седмица, като от време на време ходят до магазина.

В дните след убийствата в къщата идват хора. Карил успява да ги отпрати с бележка, закачена на входната врата: “Стойте далече Всички са болни от Грип”.

Един ден пристига шефът на Марион Бартлет, за да провери колко е болен служителят му, но Карил излиза и му казва, че баща й наистина лежи на легло. После идват сестра й Барбара и нейният съпруг Боб, но тя обезкуражава и двама им със същата история за грипа.

Те не й вярват и по-късно Боб се връща с брат си, за да разнищи случая. Този път историята на Карил се променя. Казва им през сълзи да си вървят: “Моля ви, не се опитвайте да влезете. Животът на мама е във вашите ръце!”. Братята отиват в полицията.

По-късно идва полицията и Карил казва и на тях, че семейството й е болно от грип. Когато полицаите я питат, защо тогава зет й им се е обадил, им казва, че Боб вон Буш не се разбира добре със семейството й. Тя им се струва искрена и тъй като не си личи да я грози някаква опасност, ченгетата си тръгват. Боб е уведомен, че няма причина за притесненията му.

Боб и Барбара обаче изпращат на проверка нейна приятелка, която чува друга история. Карил й казва шепнешком: “Един тип е вътре с Чарли. Има автомат. Мисля, че ще ограбят банка”. Приятелката й не казва на Вон Буш, но споделя с баща си, който се обажда в полицията на следващия ден.

Бабата на Карил Панси също идва да види роднините си. Карил изглежда знае, че номерът с грипа няма да мине пред старицата, затова запява друга песен: “Върви си, бабо. О, бабо, тръгвай си! Животът на мама е в опасност, ако не го направиш”.

Панси се ядосва, че внучка й не я пуска вътре. “Ако не отвориш тази врата на секундата, ще се върна със заповед за обиск. Знам, че Чарли е вътре с теб, не се опитвай да ме баламосваш!”.

Карил отказва да я пусне и Панси извиква полицията. По нейно настояване ченгетата правят бърз оглед на къщата, но не откриват нищо нередно. По-късно същия ден Боб вон Буш настоява полицията да направи по-обстоен оглед на имота, но полицаите отказват. Междувременно Гай Старкуедър се опитва да убеди властите да приберат сина му за разпит, но и той няма успех.

Тогава Боб вон Буш и неговият брат решават сами да претърсят къщата. Карил вече не е там, за да ги спре. Един поглед във външния клозет и птичарника потвърждава най-лошите им страхове. Този път полицията им обръща внимание.

Научи повече за:   Шарл Сображ: Лукавият бикини-убиец

Властите издават заповед за ареста на Чарли Старкуедър и Карил Фюгейт.

Още убийства

Двамата влюбени осъзнават, че ще е най-добре да напуснат града, но бързо разбират, че колата на Чарли няма да ги отведе много далеч. Гумите са спаднали. Той се опитва да ги поправи, но скоро им се налага да търсят автосервиз.

Решават да потърсят убежище при 72-годишния семеен приятел на Чарли Огъст Майер. Човекът е мил стар ерген, който го познава от малко момче. Притежава ферма на около 20 мили извън Линкълн, където Чарли често ходи на лов. На 27 януари двамата бегълци завиват с колата си по черния път, водещ към фермата, и незабавно затъват в гъстата кал.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Трудно е да се каже защо – историите на двамата влюбени са доста противоречиви – но Чарли застрелва Огъст Майер в главата. По-късно заявява, че го е направил при самозащита. Сетне прострелва и кучето му.

Отнася тялото на стария си приятел в една външна постройка и го покрива с одеяло. После той и Карил влизат в дома му, открадват парите и оръжията му, изяждат храната му и лягат да спят.

На следващия ден един съсед им помага да изкарат колата си от калта и те стигат до фермата по друг път. Когато проверява тялото на Огъст, Чарли е стреснат от факта, че одеялото е изчезнало. Изплашени, двамата се мятат в колата и бързайки да се махнат от фермата, отново минават по калния път. Не е изненадващо, че интелектуално обременената двойка отново засяда в калта. Те взимат оръжията си и зарязват форда.

Криейки пушките си, двамата се качват на стоп при 17-годишния Робърт Дженсън и 16-годишната Каръл Кинг. Щом влизат в колата, опират оръжията си в главите им и Чарли иска парите им. Заставя Дженсън да ги откара обратно във фермата на Майер, където има изоставено скривалище против урагани.

Каръл Кинг и Робърт Дженсън
Каръл Кинг и Робърт Дженсън

Там пуска шест куршума в главата на Дженсън. Неговата приятелка е простреляна един път в главата. Тялото й е оставено полуголо, с дънките и бельото й смъкнати до глезените. Намушкана е многократно с нож в областта на корема и половите органи, но в тялото й няма следи от семенна течност.

Телата на двамата тийнейджъри са оставени в скривалището, а Чарли и Карил се качват в тяхната кола. Макар да са говорили как ще избягат в щата Вашингтон, където ще потърсят убежище при брата на Чарли, всъщност те правят нещо изключително глупаво. Заминават обратно за Линкълн, където всички ги търсят и познават.

Като че ли това не е достатъчно глупаво, но дори минават покрай дома на Бартлет, за да проверят дали телата на семейството са открити. Получават отговор на въпроса си, виждайки паркираните пред дома полицейски коли. Тогава се отправят към най-богатата част на града и заспиват в крадената си кола.

На следващия ден, 28 януари 1958 г., колата на Старкуедър е забелязана в калта до фермата на Майер. Скоро след това са открити и телата на стареца и двамата тийнейджъри.

На върха на света

Макар и беден, Чарли е много добре запознат с богатата част на града, благодарение на работата си като боклукчия. Той избира голямата къща на 47-годишния С. Лауър Уорд – приятел на губернатора и президент на компаниите “Капитал Бридж” и “Капитал Стийл”.

През онази сутрин в дома на индустриалеца са неговата съпруга Клара Уорд, почти глухата им 51-годишна камериерка Лилиан Фенкл и двете им кучета – ретривърът Куини и пуделът Сузи.

Лилиан Фенкл
Лилиан Фенкл

Когато Лилиан Фенкл отваря вратата, Чарли я заплашва с оръжието си. Карил е в колата. Нарежда на камериерката да заключи Куини в мазето. Осъзнавайки, че жената има проблем със слуха, й написва на хартия точно какво иска от нея. Казва й да продължи да приготвя закуската на г-жа Уорд.

Когато Клара Уорд слиза в кухнята, Чарли я уверява, че нищо лошо няма да й се случи. Тя запазва спокойствие и се съгласява да му съдейства. Той извиква Карил в къщата и накарва г-жа Уорд да й приготви кафе. После момичето отива в библиотеката и заспива.

Чарли заповядва на Клара Уорд да му направи палачинки и да му ги сервира в библиотеката. Когато палачинките са готови, той си променя мнението и я кара да му приготви гофрети. Г-жа Уорд продължава да пази присъствие на духа и се държи колкото се може по-уважително с него.

Клара Уорд
Клара Уорд

Той ликува над постижението си – една от най-богатите жени в Линкълн прислужва на него – бившият боклукчия.

Около 13:00 ч. Клара Уорд иска разрешение да се качи горе и да смени обувките си. След няколко минути Чарли я следва, за да провери какво прави. Тя го чака с оръжие в ръка, но не успява да го уцели. Чарли я намушква многократно с нож в областта на шията и гърдите.

Сузи започва да лае по него и той пречупва врата й с приклада на оръжието си.

След това се обажда на баща си и му казва да предаде на Боб вон Буш, че ще го убие, задето се е намесил във връзката му с Карил.

После сяда да пише несвързано писмо, адресирано “единствено до закона”, представляващо едновременно неграмотна тирада, признание и опит за самооправдание.

“Аз и Карил съжаляваме за случилото се, защото аз нараних всички по този начин и Карил също. Но едно нещо ще ви кажа, всички дето дойдоха имаха късмет, че ги оставих живи, дори сестрата на Карил”.

По-късно двамата натоварват черния пакард на семейство Уорд с храна и се приготвят да пътуват със стил. Претърсват къщата и задигат всичко, което изглежда ценно.

Финалът

Около 17:30 ч. пристига вестникът и Чарли е крайно въодушевен. “Хей, Карил, скивай това! Ние сме звезди! На първата страница сме!”. Той е достигнал своя зенит. Сега вече е някой.

Половин час по-късно С. Лауър Уорд се прибира у дома, само за да се озове срещу дулото на оръжието на Старкуедър. След дълго боричкане Чарли най-сетне надвива и застрелва индустриалеца.

С. Лауър Уорд
С. Лауър Уорд

Тогава идва редът на Лилиан Фенкл. Карил и Чарли я завързват за едно легло и я намушкват до смърт.

На следващия ден сутринта братовчедът и бизнес партньор на Уорд звъни по телефона, за да провери защо не е дошъл на работа. Тъй като никой не му отговаря, решава да посети къщата на обяд. Влиза вътре и открива телата на Уорд, неговата съпруга и камериерката. Ретривърът лае ожесточено в мазето, а Сузи е захвърлена под едно от леглата със счупен врат.

Губернатор Андерсън е уведомен незабавно за убийството на приятеля му. Той свиква Националната гвардия и те тръгват да обикалят улиците, въоръжени с картечници. Родители с извадени оръжия тичат да приберат децата си от училище. Градът е напълно отцепен. Търсенето започва пряка по пряка. ФБР започва разследване. Кметът обявява награда в размер на 1 000 долара. Самолети са изпратени във въздуха, за да търсят черния пакард на Уорд.

А къде са избягали “хитрите” бегълци? Как къде, обратно в дома на родителите на Карил разбира се! Да, те наистина отиват там, но проявяват достатъчно разум да не влизат вътре, понеже на алеята отпред е паркирана кола, а къщата е осветена. Разбират, че няма как да се скрият в дома на Бартлет и се насочват към щата Вашингтон.

Научи повече за:   Родни Алкала: Играч на запознанства

Пътуват цяла нощ и на следващата сутрин, 29 януари 1958 г., пресичат границата с щата Уайоминг. По пътя се оглеждат за кола, която да откраднат, и накрая се натъкват на пътуващия търговец Мърл Колисън, който спи в буика си, паркиран край магистралата.

Чарли го събужда и му съобщава, че ще разменят колите си, но човекът очевидно не се е съгласил достатъчно бързо, защото Чарли го прострелва няколко пъти в главата, врата, крака и ръката.

Оставят мъртвия Колисън на предната седалка, Карил се качва отзад, а Старкуедър запалва двигателя, но не може да разбере как да освободи ръчната спирачка. Няколко минути по-късно млад геолог спира да им помогне.

“Вдигни си ръцете” – казва Чарли на мъжа, насочвайки оръжието си към него. – “Помогни ми да освободя ръчната или ще те убия”.

Геологът вижда мъртвия мъж на предната седалка и осъзнава, че ще трябва да вземе оръжието от Старкуедър, ако иска да остане жив. Докато двамата се борят за пушката, до тях спира колата на заместник-шериф Уилям Роумър.

Гонитбата

Карил незабавно изскача от колата и се затичва към Роумър, викайки “Отведете ме в полицията!”.

“Аз съм заместник-шериф” – успокоява я той.

“Той уби човек” – изхлипва тя и посочва към колата.

Междувременно Чарли се затичва към пакарда и го подкарва към град Дъглас. Роумър се нарежда по радиостанцията да се блокира пътя и се впуска в гонитбата. Началникът на полицията в Дъглас Робърт Айнсли, който в момента е в колата си заедно с шериф Ърл Хефлин, получава съобщението на Роумър.

Бягащата кола профучава покрай тях с над 100 мили в час и двамата мъже се впускат в гонитбата. Хефлин уцелва задното стъкло на пакарда с карабината си. Внезапно Старкуедър спира рязко точно в средата на пътя.

Двамата опитни служители на реда предпазливо захождат към колата и изчакват беглеца да излезе. Казват му да вдигне ръце, но той не го прави и Айнсли стреля в земята до краката му. Нарежда му да легне на земята, но вместо това Чарли се пресяга към задния джоб на панталоните си. Айнсли решава, че прави опит да извади оръжие и отново стреля по него. Чарли разбира, че моментът не е подходящ да загащва ризата си и ляга на земята.

Защо е спрял така внезапно? Защото е помислил, че е ранен. Всъщност кървенето от ухото му се дължи на порязване от счупеното задно стъкло. Хефлин е отвратен. “Смяташе, че ще изкърви до смърт. Затова спря. Страхливото копеле”.

Страхлив или не, Чарлз Старкуедър изглежда на снимките във вестниците като холивудска знаменитост. Окървавен, окован, разрошен, с цигара висяща от устните му, облечен в черно кожено яке и тесни дънки, и обут в бели каубойски ботуши – изглежда като перфектния млад и непокорен убиец. Първия американски спонтанен убиец, заснет на лента.

Вариантите за Чарли не са особено обнадеждаващи. Може да бъде изпратен на смърт в газовата камера в Уайоминг за убийството на Мърл Колисън, или на електрическия стол в Небраска за убийствата извършени там. Той избира Небраска и двамата с Карил са екстрадирани в края на януари 1958 г. Онова, което не знае и никой не благоволява да му каже е, че ако остане в Уайоминг, вероятно ще получи доживотна присъда, защото губернаторът на щата е противник на смъртното наказание.

Междувременно Карил поддържа версията, че е била негова заложница през цялото време, защото Чарли я е заплашил, че ще убие и нея, както е убил семейството й. Единственият проблем с тази история е, че тя е присъствала на всички убийства в Небраска, включително и тези на родителите и сестра й.

Задържаната Карил Фюгейт
Задържаната Карил Фюгейт

Чарли и Карил са обвинени в умишлено убийство по време на обир. Двамата са съдени като възрастни и ги грози реалната опасност да бъдат изпържени на електрическия стол. Прокуратурата избира да ги съди за убийството на Робърт Дженсън, тъй като преценява, че с него може най-ефикасно да шокира и разгневи съдебните заседатели.

Процесът започва на 5 май 1958 г. Чарли твърди, че е бил напълно с всичкия си, докато адвокатите му отчаяно се опитват да го изкарат невменяем. За него и семейството му стигмата да те обявят за луд е по-страшна алтернатива от това да бъдеш хладнокръвен убиец.

Първоначално Чарли казва на властите, че Карил няма нищо общо с престъпленията. Първите му думи след ареста са: “Не закачайте момичето. Тя няма абсолютно нищо общо с това”.

Молба за милост

С течение на времето Чарли осъзнава, че Карил се опитва да влезе в образа на негова заложница и тогава започва да я свързва с престъпленията. Заявява, че е отговорна за няколко от убийствата, както и за всички обезобразявания.

Един от неговите адвокати отправя крайно емоционална молба към съдебните заседатели:

“Това момче е продукт на нашето общество. Обществото ни, което е причина за този индивид, сега иска да го принесе в жертва. Карил Фюгейт би трябвало да получи същото наказание като този момък, но мога да ви кажа още сега, че тя никога няма да получи смъртна присъда. Неговия живот и моят живот са почти идентични до 19-ия ни рожден ден. Аз стоя тук и ридая без да се срамувам. Мразех всички и всичко и не можех да се подмазвам на никого. Обществото се отнесе с мен по същия начин, както с Чарлз Старкуедър, но, слава богу аз имах късмета да имам по-добри родители от неговите.

“Ще ви заведа в крилото на смъртниците, за да го видите прикован на електрическия стол, с обръсната глава и прикачени електроди. И когато шалтерът бъде дръпнат, ще видите електрическите искри и пушека, излизащи от главата му, изправената на тила му коса, и тялото му, гърчещо се от тока. Това е ваша отговорност, не моя. Дами и господа, моля ви за живота на Чарлз Старкуедър”.

Чарлз Старкуедър в затвора
Чарлз Старкуедър в затвора

Съдебните заседатели взимат решението си за 24 минути: виновен. Журито категорично настоява за смъртна присъда. Тяхната препоръка е изпълнена на 25 юни 1959 г.

Защитата на Карил е построена върху твърдението й, че е била заложница на Старкуедър. Също като Чарли, тя е призната за виновна на 28 ноември 1958 г.

Карил получава доживотна присъда, вместо смъртно наказание, тъй като е само на 14 години. Изпратена е в женския затвор в Небраска, където лежи до юни 1976 г., когато е освободена предсрочно.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
CSIЕлицаСилвияDiscip Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Трябва да пуснете една статия за Лоурънс Биттейкър и Рой Норис има я в английският вариант на сайта ви. До колкото помня жертвите бяха малко 5-8, но затова пък другите двойки серийни убийци сравнени с тях са като от скаутска трупа. Може би Отис и Хенри ама при тях беше повече количество. Винаги съм се чудил дали тези касетки, където са ги правили в действителност съществуват. Вместо Пантера слушаш агонизиращи женски писъци. Както се казва музикални вкусове всякакви други пък слушат чалга :).

Елица
Гост
Елица

Много интересно. Благодаря за статията =)))

CSI
Гост
CSI

тия ми напомнят за Natural Born Killers или филма е правен по този случай