Бела Киш: Целувката на смъртта

Малко се знае за Бела Киш, освен че е един от най-прочутите серийни убийци в Европа. Неговата история напомня на приказката за „Синята брада„, който наказвал непослушанието на жените си с жестока смърт. Мотивите на Киш обаче са доста по-практични от тези на неговия приказен колега. Той убива 30-ина свои любовници и се пренася успешно в света на легендите благодарение на Първата световна война.

Тенекиеният левент

В началото на ХХ век младият унгарец Бела Киш се нанася да живее под наем в къща на улица „Кошут“ №9 в предградията на тихото малко градче Цинкота край Будапеща.

Киш е доста привлекателен мъж с руса коса и забележително живи сини очи. Прехранва се като тенекеджия и е на 37 години, когато през 1914-а получава повиквателно за армията.

Киш е не просто самоук тенекеджия, но и страстен читател със завидни познания в областта на изкуството, литературата и историята. Макар да няма никакво образование, той може да разговаря буквално на всякаква тема дори с най-интелигентните и начетени хора в града.

Неговите съграждани го смятат за приветлив и трудолюбив човек, чиято слабост е да организира гуляи в местния хотел. Слави се като щедра личност. Всички харесват Бела Киш, а за жените в града той е най-желаният ерген.

Киш обаче не изгаря от особено желание да се жени и наема възрастната г-жа Якубец да върши домакинската работа, която обикновено се полага на една съпруга.

Изборът на женска компания в Цинкота е ограничен и затова Киш държи апартамент в Будапеща, като публикува обяви за запознанства в столичните вестници. Радва се на богата кореспонденция с женския пол.

Слуховете разказват, че през годините доста хубавици от Будапеща са гостували за кратко в дома на Киш в Цинкота, но никой в града, дори г-жа Якобец, не е бил запознаван с тези млади жени, които са идвали и са си отивали така бързо.

Резервоари на смъртта

През юли 1916 година доктор Карл Наги – главен детектив на полицията в Будапеща, получава тревожно обаждане от един хазяин в Цинкота, който твърди, че е открил доказателство за убийство в своя имот.

Хазяинът обяснява, че войник на име Бела Киш е бил наемател в къщата му на улица „Кошут“, но отдавна не си бил плащал наема и се говорело, че е станал военнопленник и дори че е загинал във войната. Хазяинът е отишъл в къщата си, за да види дали се нуждае от ремонт преди да я пусне отново под наем.

В двора е намерил няколко големи метални варела. Когато е пробил един от тях, отвътре се е разнесла отвратителна воня. Съседът-химик му е казал, че това без съмнение е миризма на гниещо човешко тяло. Хазяинът моли д-р Наги да предприеме незабавно разследване. Не може да даде отново къщата си под наем, докато този проблем не бъде разрешен.

Наги взима двамата си най-добри детективи и се забързва към тихото градче Цинкота. Щом стигат до къщата на улица „Кошут“, хазяинът се втурва да ги посрещне. Но възрастната г-жа Якубец, която е обещала на господаря си да пази вещите му, разгневено крещи на полицаите да оставят собствеността на шефа й на мира.

Без да обръща внимание на старицата, Наги накарва да отворят един от варелите и потвърждава най-лошите опасения на хазяина. Вътре, напъхано в чувал, лежи запазеното тяло на млада жена с дълга и гъста тъмнокестенява коса. Въжето, с което е удушена, също е вътре. Варелът е пълен с дървесен спирт, който е изиграл ролята на консервант.

Г-жа Якубец разказва, че се е изненадала, когато Бела Киш е донесъл големите метални контейнери в дома си преди войната. Хората са започнали да говорят, че той сигурно съхранява незаконен алкохол в тях. Полицейският служител на Цинкота е отишъл да си поговори с него по въпроса с варелите. Киш спокойно го е уверил, че не се занимава с варене на ракия. Войната идва и затова се запасява с гориво.

Детективите отварят и другите шест варела и във всеки от тях откриват тяло на гола млада жена. Всички жертви са удушени.

След като изнасят телата, полицаите се заемат да претърсват къщата и двора на Киш, при което откриват още тела, този път погребани. Всяка жертва, дори заровените, е запазена в алкохол. Телата все още са разпознаваеми и лесно биха могли да бъдат идентифицирани, ако детективите разполагат с имена, с които да работят.

Научи повече за: Уилям Бонин: Магистралният убиец от Калифорния

Тайната стая

Изправен пред най-сериозния случай в кариерата си, детектив Карл Наги предприема незабавни мерки. Първо, уведомява военните, че, ако Бела Киш е все още на фронта, следва веднага да го арестуват. Заповедта за арест стига до армията само за час. Второ, Наги задържа и разпитва ужасената икономка. Сетне, разтревожен от мисълта, че Киш може да е имал съучастник, нарежда на пощенските и телеграфни служби в областта да задържат всички съобщения, предназначени за Бела Киш. Новините за зловещата находка се разпространяват бързо из Цинкота и скоро ще стигнат до вестниците в Будапеща. Наги иска да се увери, че евентуалният съучастник няма да може да предупреди Киш.

Няколко неща правят разследването доста по-трудно от обикновено. Хиляди унгарски войници са пленени, а армията – разпръсната и дезорганизирана. И още по-лошо – имената Бела и Киш са изключително често срещани в Унгария. Вероятно има много, много мъже със същото име в армията.

Накрая д-р Наги се фокусира върху идентифицирането на жертвите. Следите в металните контейнери са много оскъдни. Наги открива върху парче облекло бродираните инициали „К. В.“, а върху една носна кърпичка – избледнели букви, приличащи на „М. Т.“.

Едно от телата във варелите, снимано отгоре

Вътре в къщата, поддържана безупречно от вярната прислужница цели две години, Наги заварва г-жа Якубец да седи в кухнята, парализирана от страх.

„Моля Ви, господине“ – замолва го тя, – „не знам нищо за това ужасно нещо. Познавам Бела Киш само като човек, който беше добър с мен и ми плащаше добре“.

Тя показва на Наги и неговите детективи спалнята на Бела Киш, която е старателно претърсена, но не донася нищо съществено в полза на разследването. Тогава Наги забелязва една друга заключена врата.

„Това е тайната стая на Бела Киш“ – казва г-жа Якубец. – „Той ми каза никого да не пускам вътре“.

Г-жа Якубец изважда от престилката си един старовремски ключ и отваря вратата. Наги веднага обръща внимание, че помещението е пълно с рафтове, отрупани с книги. Единствените мебели са огромно бюро и стол.

Вътре в бюрото Наги открива масивната кореспонденция на Киш с най-различни жени. Намира и албум с фотографиите на повече от сто дами.

В този момент главният детектив започва да се тревожи, че жертвите може би са много повече от вече откритите.

Д-р Наги се връща към стотиците писма, сортирани в пакети, така че пощата от всяка жена да бъде отделно. Тези жени са отговаряли на обявата за запознанство на Киш във вестниците. Всички са търсели брак. Впоследствие се установява, че Киш е получил 174 предложения за женитба. Той е дал съгласието си на 74 от тези жени и е продължил да си пише с тях.

Още нещо се изяснява на Наги, докато чете многобройните писма. Бела Киш е измъквал спестяванията на тези жени, като в много от случаите ги е лишавал от всичките им източници на доходи. Някои от писмата датират от 1903 година.

Наги оставя писмата за малко, за да разгледа многото книги в стаята. Удивлява се от количеството литература, посветена на отровителство и методи за удушаване.

Запитва се как е възможно Киш да е кореспондирал и да е водил в дома си толкова много жени, без никой да заподозре намеренията му.

Със сигурност някой трябва да е имал представа какво се случва.

Приветлив млад мъж

Д-р Наги започва с г-жа Якубец. Вторачва се в нея както си седи в кухнята. Тя не издържа и виква: „Аз съм просто една стара жена! Не ме изпращайте в затвора!“.

Наги я успокоява и тя му разказва, че се е грижела за Бела Кис от 1900 година, когато той е дошъл в Цинкота.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:

Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf

„Беше толкова хубаво момче на 23. Толкова бяхме привързани към него. Той беше мил с всички; не би наранил живо същество. Веднъж прибра едно куче със счупен крак и му постави шини и го излекува. Сигурна съм, че това е грешка – той не е убил тези жени! Някой друг го е направил!“.

Тя признава, че е виждала много различни жени да посещават Бела Киш през годините, но твърди, че не знае имената им.

Научи повече за: Колин Айърланд: Палача на гейове

„Аз почти не говорех с тях. Само прислужвах и прекарвах нощите у дома си. Какво правеше Бела Киш с онези жени не ми влизаше в работата. Те всичките бяха градски дами, а не селянки като мен. Идваха за по ден-два и после си отиваха“.

Колкото повече Наги я притиска за подробности, толкова по-истерична става тя: „Невинна съм!“ – изкрещява накрая старицата.

Наги изважда от джоба си един документ, който е намерил в бюрото на Киш.

„Виждате ли това?“ – и й показва завещанието на господаря й. – „Той Ви оставя доста значителна парична сума“.

„Нищо не знаех за това“ – настоява жената и избухва в сълзи.

Наги и неговите колеги разпитват всички съседи на Киш и всеки в града, който го познава. Всички харесват Бела Кищ и не смятат, че е особено необичайно един привлекателен ерген да се забавлява с голям брой жени. Женените мъже в града дори му завиждат.

Чудовището от Цинкота

Наги се свързва с полицейските управления навсякъде, където Бела Киш си е писал с жени. Постепенно започва да разбира техниката, която той е използвал, за да улови жертвите в капана си.

Когато е получел писмо от жена, живееща сравнително наблизо, Киш е отивал да посети своята кандидат-жертва и я е засипвал с пари и внимание. Междувременно е проявявал настойчив интерес към роднините й. Интересувал се е единствено от жени, които нямат родственици наблизо и които няма да липсват на никого, ако изчезнат.

Много от писмата показват, че жените са му изпращали пари, понякога дори всичките си спестявания. Щом е усетел, че жертвата се готви да го предаде на полицията, той незабавно е пристъпвал към елиминирането й.

Д-р Наги проследява инициалите К. В., които е намерил върху дрехите на една от жертвите, до мадам Катарина Варга – привлекателна, млада и доста заможна вдовица от Будапеща. Тя е била собственик на доходен шивашки бизнес, който е продала, за да отиде в Цинкота при своя бъдещ съпруг Бела Киш.

Катарина Варга е нямала роднини, на които да липсва.

После настъпва още един пробив в случая. Наги е намерил в къщата на Киш дрехи с извезано на тях името Юлиана Пасчак. Един от детективите преглежда старите съдебни архиви и открива две жени – Юлиана Пасчак и Елизабета Комероми, които са съдили Бела Киш за това, че е отнел парите им и ги е излъгал, че ще се ожени за тях. Делата са пропаднали, тъй като никоя от тях не се е явила в съда. И двете са изчезнали безследно.

До този момент Наги вече разполага с достатъчно доказателства, че Киш е убил 30 жени, но все още една от жертвите в металните варели остава неидентифицирана.

Тогава две жени посещават д-р Наги – г-жа Тот и нейната доведена дъщеря. Г-жа Тот разказва на детектива за другата си дъщеря Маргарета, която е заминала да работи в Будапеща. При едно от посещенията на майка си Маргарета я е запознала с Бела Киш, който е убедил г-жа Тот да му даде малко пари с обещанието, че ще се омъжи за дъщеря й. Но след известно време Маргарета е обвинила Киш, че се отмята от обещанието си. Когато г-жа Тот е отишла в Цинкота, за да му иска обяснение, Киш й е заявил, че просто е искал да отложи женитбата, а Маргарета се е ядосала и е заминала за Америка.

В крайна сметка д-р Наги сглобява парченцата от пъзела и разбира какво се е случило. През 1906 година, когато Маргарета Тот е посетила Киш в дома му, той я е заставил да напише писмо до майка си, в което твърди, че не може да понесе срама от отхвърлянето на Бела Киш и ще замине да търси нова любов в Америка. Щом е привършила с писмото, Киш я е удушил, скрил е тялото й в металния контейнер и е изпратил писмото на майка й.

Жертва на войната?

На 4 октомври 1916 година д-р Наги получава съобщение от една сръбска болница, в което се твърди, че войник на име Бела Киш е починал от тиф там през 1915 г. То е последвано от още едно писмо, съобщаващо, че Киш е жив и е пациент в същата болница. Д-р Наги потегля незабавно към болницата, която тогава се намира на австро-унгарска територия.

Научи повече за: Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

„Смятаме, че Вашият човек е при нас“ – казва военният комендант на д-р Наги. Той изтръпва от радостна възбуда. Пристигат в болницата чак по тъмно, но когато влизат в крилото на пациента се оказва, че той е мъртъв и съвсем не е Бела Киш.

Наги не отхвърля възможността, че някой е предупредил убиеца и той е сложил в леглото си тялото на друг войник.

Д-р Наги се постарава цяла Унгария да разбере, че Чудовището от Цинкота е все още живо. Заваляват сигнали от всяка част на страната. После запристигат сведения, че Бела Киш е бил забелязван на най-различни места по света. Един човек твърди, че е видял серийния убиец да се разхожда по улиците на Будапеща през 1919 година.

През 1920 година член на Френския легион отива в полицията и споделя съмненията си, че един от неговите колеги може би е Киш. Мъжът, представящ се под името Хофман, което Киш понякога е използвал като псевдоним в писмата си, се е хвалил колко е добър в удушаването. Полицията отива да разпита въпросния Хофман, само за да разбере, че той е дезертирал без предупреждение.

Друг унгарски войник твърди, че Бела Киш лежи в румънски затвор за обир с взлом. Трети пък казва, че той е умрял от жълта треска в Турция.

Нюйоркският детектив Хенри Осуалд е убеден, че е видял Бела Киш да излиза от станцията на метрото на Таймс Скуеър през 1932 година. Осуалд е наричан „Орловото око“ от колегите си, защото има необикновена памет за физиономии. Поради тази причина много хора вярват на твърдението му. Но голямото стълпотворение на Таймс Скуеър е попречило на детектива да проследи заподозряния. Благодарение на неговия сигнал, мнозина са убедени, че Киш, който вече би трябвало да е на около 60 години, живее в Ню Йорк.

През 1936 година се разнасят слухове, че Киш работи като чистач в една жилищна сграда. Полицията отива да говори с него, но той вече е изчезнал.

Въпреки всички тези „появи“ на Киш из земното кълбо, повече убийства не са му приписвани. Но това не означава, че Бела Киш, ако, разбира се, е бил жив, е спрял да убива. По-скоро никой не се е сетил да свърже убийствата с него.

Вампирската версия

Съществува и друга по-различна версия за живота и престъпленията на Бела Киш. Според нея през 1912-а той се е оженил за красива руса жена на има Мария и двамата са заживели в Цинкота. Но младата съпруга на тенекеджията скоро е изчезнала безследно. Киш е бил необщителен и неразговорлив човек, който се е интересувал от астрология и окултни науки. Всички са се изненадали, когато е постъпил в армията малко след избухването на Първата световна война.

Преди войната в района се случват много изчезвания. Племенницата на министъра на търговията Изабел Коблиц изчезва от дома си. Друга млада жена – Луиза Руц твърди, че е била нападната от кръвожаден звяр с дълги кучешки зъби, докато е вървяла по осветената от луната улица.

Шест месеца след заминаването на Киш на фронта в градчето пристига новина, че е загинал в битка. Съседите се заемат да опразват къщата от имуществото му, когато се натъкват на няколко варела, пълни с промишлен алкохол и грижливо запазеното тяло на неговата изчезнала съпруга Мария. В още четири варела има тела, а претърсването на имота разкрива телата на още 26 млади жени. Също като Мария, всички жени са удушени, но по гърлата им се наблюдават серии от дълбоки разрези. Кръвта е източена от телата им.

Появяват се още жени, които идентифицират Киш като техен нападател. Той никога не е заловен и много от жителите на селото вярват, че Бела Киш е безсмъртен хищен демон, който все още ходи между нас, избирайки плячката си в лунните нощи.

Източници: trutv.com, crimezzz.net, wikipedia.org