Гари Лион Риджуей: Убиецът от Грийн ривър

Гари Лион Риджуей: Убиеца от Грийн ривър

Големият брой убийства на жени в района на Сиатъл предизвиква най-дългото разследване на серийни убийства в историята на САЩ. В крайна сметка, с помощта на ДНК анализи, се разкрива самоличността на серийния убиец Гари Лион Риджуей.

На 5 ноември 2003 г. Убиеца от Зелената река (Грийн ривър) пледира за виновен в убийствата на 48 жени, извършени в периода от 1982 до 1998 г., слагайки край на най-големия неразкрит случай на серийни убийства в страната.

Потопени

Опал Милс

На 15 август 1982 г. 42-годишният Робърт Айнсуърт се качва в гумената си лодка и потегля на юг по река Грийн ривър, напускайки пределите на Сиатъл. Той е предприемал това плаване много пъти, но сега щяло бъде различно. Докато се носи бавно по течението, забелязва на брега на реката  плешив мъж на средна възраст и втори по-млад мъж, който седи в паркирания наблизо пикап. Айнсуърт предполага, че двамата са дошли да ловят риба.

Айнсуърт пита по-възрастния мъж дали са уловили нещо. Човекът отговаря, че не са. Двамата мъже не след дълго се качват на пикапа и си заминават, а Айнсуърт продължава да се носи надолу по реката. Минути по-късно е заобиколен от смъртта.

Докато се взира в бистрата вода, очите му срещат нечий втренчен взор. Лицето на млада, чернокожа жена се носи точно под повърхността на водата, а тялото й се полюлява под него заедно с течението. Айнсуърт си мисли, че това е манекен и се опитва да го придърпа с пръчка.

Марша Чапман и Синтия Хайндс

Внезапно, докато се опитва да освободи заклещилото се в камък тяло, лодката му се преобръща и Айнсуърт пада във водата. За свой ужас осъзнава, че това изобщо не е манекен, а мъртва жена. Секунди по-късно вижда още един плаващ труп на полугола чернокожа жена, частично потопен във водата.

Айнсуърт бързо плува до брега, където по-рано бил спрян пикапът. Напълно шокиран сяда на земята и чака някой да дойде на помощ. След половин час забелязва мъж с две деца, каращи велосипеди. Спира ги, разказва им за зловещата си находка и ги моли да извикат полицията. Не след дълго полицай пристига на мястото и разпитва Айнсуърт. Служителят на закона невярващо пристъпва в плитката вода и се пресяга към призрачното тяло. След като се уверява, че става въпрос за труп, незабавно обажда за подкрепление.

Дебора Бонър

Скоро колегите му пристигат. Детективите отцепват местопрестъплението и започват да търсят улики. По време на търсенето се натъкват на още една зловеща находка. Попадат на трето тяло – труп на младо момиче, частично облечено. За разлика от другите две момичета това е открито в тревата, на по-малко от 9 м от потопените във водата жертви. Съвсем ясно се вижда, че е умряла от удушаване. Около врата й са увити чифт сини панталони. По нея личат следи от борба – охлузвания по ръцете и краката й. Тя е идентифицирана като 16-годишната Опал Милс, убита преди не повече от 24 часа.

След като преглежда телата на местопрестъплението, главният съдебен лекар Доналд Рией установява, че и трите момичета са починали от удушаване. Пре двете момичета във водата, по-късно идентифицирани като 31-годишната Марша Чапман и 17-годишната Синтия Хайндс, намират камъни с пирамидална форма, натикани във вагиналните отвори. И двете са потопени в реката с помощта на камъни.

Рией установява, че Чапман – майка на две деца, обявена за изчезнала преди две седмици – е мъртва от повече от седем дни. Тялото й е в напреднал стадий на разлагане. Хайндс е хвърлена в реката едва преди няколко дни.

Уенди Лий Кофийлд

Трите тела не са единствените намерени във и около Зелената река в щата Вашингтон. Няколко дни по-рано е открито голото тяло на Дебора Бонър, простряно върху дънер в реката. Тя също е удушена до смърт.

Само месец преди това друго младо момиче, идентифицирано като Уенди Лий Кофийлд, е намерено удушено и носещо се по реката. Шест месеца преди откриването на Кофийлд, в празен парцел на няколко километра от реката, е открито тялото на нейната приятелка Лиан Уилкокс. Смята се, че тя не е убита от Убиеца от Грийн ривър, но наскоро детективите променят мнението си по въпроса.

В период от шест месеца във или край реката са открити шест тела. Детективите бързо осъзнават, че си имат работа със сериен убиец. Знаят, че трябва да го намерят и заловят колкото се може по-скоро, преди да изчезнат още жени.

Голямото разследване

За разследването на грийнривърските убийства е сформиран специален отряд от детективи от окръг Кинг. Според “Сиатъл Таймс” това е най-големия полицейски екип, събиран от убийствата на Тед Бънди насам.

Дейв Райхарт

Начело на отряда застават майор Ричард Краск, ръководител на отдела за криминално разследване, и детектив Дейв Райхарт от отдела за углавни престъпления в окръг Кинг. Към тях се присъединяват прочутият профайлър от ФБР Джон Дъглас и криминалният следовател Боб Кепел, който става известен със своя уникален и успешен подход в събирането на доказателствата по случая на Тед Бънди осем години преди това.

Разследването не тръгва лесно, заради огромния приток на информация, който залива полицейския отдел за изключително кратък период от време. Полицаите просто не са в състояние да обработват непрекъснато постъпващите сигнали и увеличаващи се доказателства, и голяма част от тях е загубена, преместена неизвестно къде или напълно пренебрегната. Ситуацията се влошава дотолкова, че се налага да прибегнат до помощта на доброволци.

Ричард Краск

Детективите установяват че много от убитите момичета са се познавали помежду си и са работели като проститутки. Решават да започнат издирването на убиеца в районите, където са работели момичетата. Нощните пеперуди са разпитани за всякакви подозрителни субекти, но много от тях отговарят неохотно, тъй като нямат доверие на полицията.

Джон Дъглас

Една от тях подава сигнал в полицията, че е била изнасилена от мъж, който би могъл да е Убиеца от Грийн ривър. Специалният отдел започнва издирването на заподозрения. На 20 август 1982 г. полицията съобщава, че е задържала мъж като потенциален заподозрян в грийнривърските убийства. Обаче властите не успяват да намерят никакви достоверни доказателства, които да го свържат с престъплението и той е освободен. Търсенето на убиеца е възобновено.

Има и други сигнали, подадени от проститутки, представляващи особена важност за полицията. Две различни работещи момичета разказват, че са били отвлечени от мъж в синьо-бял пикап, който се опитал да ги убие.

Боб Кепел

Според разказа на 21-годишната Сюзан Уидмарк тя се договорила за секс с мъж на средна възраст в синьо-бял пикап. Щом Уидмарк се качила в колата му, той насочил пистолет към главата й и потеглил с висока скорост към магистралата. Откарал я на изолиран път, изгасил двигателя и започнал жестоко да я изнасилва.

След като задоволил нагона си, нападателят й позволил да се облече, докато откарвал колата далеч от местопрестъплението. Шофирайки, споменал скорошните грийнривърски убийства, като продължавал да държи пистолета си насочен към главата й. Страхувайки се за живота си, тя успяла да скочи от колата, когато спрял на светофар. Уидмарк успяла да запомни част от регистрационния му номер, докато се отдалечавал.

Подобно преживяване има и 15-годишната Дебра Естес, която подава сигнал за изнасилване в полицията в края на август. Естес разказва, че както си вървяла по магистралата я доближил мъж в синьо-бял пикап и й предложил да я закара. Тя приела и се качила в колата му. За нейна изненада мъжът извадил пистолет и го насочил в главата й. Той я заставил с груба сила да му прави орален секс, след което я пуснал в гората окована с белезници.

Детективите от специалният отдел решават да последват тази следа и започват да търси пикапа и неговия шофьор.

През същия месец касапинът Чарлз Клинтън Кларк е спрян в синьо-белия си пикап, докато кара по главната артерия на Сиатъл. Проверката на миналото му установява, че притежава две оръжия. Детективите смятат, че той би могъл да е човекът, когото търсят. Сдобиват се със снимката му и я показват на Уидмарк и Естес. И двете потвърждават със сигурност, че Кларк е техният нападател.

Кларк е арестуван, а къщата и колата му претърсени. Полицията открива двата пистолета, за които се предполага, че са използвани при нападенията. След като е разпитан, Кларк си признава, че е нападнал жените. Появяват се съмнения обаче, че Кларк е Убиеца от Зелената река, тъй като освобождавал жертвите си след нападението. Освен това имал солидно алиби за изчезването на повечето грийнривърски жертви.

Мери Бриджит Мийхан

Докато се случвал арестът на Кларк, 19-годишната Мери Бриджит Мийхан изчезва по време на разходка. Мийхан е в напреднала осеммесечна бременност и изчезва близо до мотел “Уестърн Сикс”. Мотелът е често посещаван от много от проститутките, които стават жертви на убиеца.

Воден от нюха си, детектив Райхарт започва да подозира, че един от гражданите-доброволци, работещи по случая, би могъл да е Грийнривърския убиец. Съмнява се в 44-годишен таксиметров шофьор, когото полицията подлага на енергични разпити. Детективите са загрижени, тъй като две седмици преди изчезването на Мийхан са изчезнали загадъчно и две 16-годишни момичета – Кейс Ан Лий и Тери Рене Милиган. За тях също се смята, че работят като проститутки. Полицията мисли, че те също са станали жертва на серийния убиец, а таксиметровият шофьор съвпадал с профила, съставен от агента на ФБР Джон Дъглас.

Според Дъглас убиецът е уверен, но импулсивен мъж на средна възраст, който най-вероятно има навика да се връща на местопрестъпленията, за да може да изживява наново убийствата в ума си. Убиецът познава добре района и има дълбоки религиозни убеждения.

Кейс Ан Лий и Тери Рене Милиган

Дъглас вярва, че той показва жив интерес към полицейската работа и особено към разследването на скорошните убийства. Убиецът дори би могъл да се свърже с полицията под предлог, че иска да окаже съдействие в разследването.

През по-голямата част от зимата на 1982 г. полицията непрекъснато следи движенията на таксиметровия шофьор, макар той да твърди упорито, че няма нищо общо с убийствата. В крайна сметка таксиджията се превръща в главен заподозрян. Арестуват го за неплатени глоби за паркиране, тъй като не разполагат със солидни доказателства, които да го свързват с убийствата, с изключение на факта, че познавал пет от жертвите.

На 26 септември 1982 г. са открити разложените останки на 17-годишна проститутка на име Жизел А. Ловорн. Тя е изчезнала преди повече от два месеца и голото й тяло е намерено от велосипедист, близо до изоставените къщи на юг от международното летище “Сий-Так”. Тя е удушена до смърт с чифт мъжки черни чорапи. Интересна особеност на случая е, че по време на изчезването си Жизел е руса, а когато откриват тялото й, косата й е боядисана черна. Макар да не е открита в непосредствена близост до злощастната река, полицията вярва, че момичето също е жертва на Убиеца от Грийн ривър.

Жизел А. Ловорн

В периода от септември 1982 до април 1983 г. изчезват още приблизително 14 момичета. Сред тях са Мери Мийхан, Дебра Естес, Денис Буш, Шонда Самърс, Шърли Шерил, Ребека Мареро, Колийн Брокман, Алма Смит, Делорес Уилямс, Гейл Матюс, Андреа Чайлдърс, Сандра Габърт, Кими-Кай Питсор и Мари Малвар. Повечето от момичетата, на възраст от 15 до 23 години, са проститутки, които често работят по главната пътна артерия в Сиатъл.

Вниманието на специалния отдел е временно привлечено от възможен заподозрян, за когото се предполага, че е замесен в изчезването на последното момиче – Мари Малвар. На 30 април приятелят на Мари я вижда да се уговаря с потенциален клиент, който шофира тъмен на цвят пикап. Приятелят й твърди, че е видял Малвар да се качва в колата, която отпрашила с висока скорост.

Приятелят на Малвар решил да ги проследи, тъй като шофьорът му се сторил подозрителен. Следеният пикап обаче се усетил и успял да му се измъкне, докато чакал на червен светофар. След като Мари така и не се връща, приятелят й съобщава за изчезването й в полицията.

Научи повече за:   Хърб Баумайстер: Удушвача от Фокс Холоу

След по-малко от седмица той, заедно с бащата и братът на Мари, забелязва същия подозрителен пикап близо до мястото, където го е видял първия път. Тримата проследяват колата до къща, разположена на улица “Саут” №348  и се обаждат в полицията. Органите на реда пристигат на адреса и разговарят със собственика на колата Гари Риджуей, който отрича някога да е виждал Малвар. Полицаите се задоволяват с това негово обяснение и не разследват повече случая.

Пикап, подобен на този на Риджуей, е замесен и в изчезването на младата проститутка Кими Кай Питсор през април. Нейният сводник я вижда да се качва в тъмно-зелен пикап, с прикачена към него малка каравана. Той описва шофьора като човек с белязано от шарка лице. Сводникът наблюдавал как колата потегля с Кими и никога повече не я видял. По-късно съобщава за това в полицията, но случаите с изчезването на Питсор и Малвар така и не са сметнати за свързани помежду си.

С настъпването на пролетта на 1983 г. разследването на убийствата от Грийн ривър започва да замира. Детективите осъзнават, че вероятността таксиметровият шофьор да е убиецът е нищожна, но продължават да го считат за главен заподозрян. Не разполагат с никакви следи, а проститутките продължават да изчезват главоломно из целия град.  Специалният отдел е залят с лавина от сигнали и не е в състояние да се справи с този огромен прилив на информация. Включва в редиците си детектив Боб Кепел, който щял да им помогне с организирането на планината от данни.

Дълъг списък

В края на април Кепел прекарва три седмици в разглеждане на информацията, събрана до момента. След като приключва с анализа си, съставя доклад до шерифа на окръг Кинг Върн Томас. За удивление на специалния отдел докладът е доста критичен към досегашното разследване.

Карол Ан Кристенсен

Според Кепел, за да бъде заловен убиецът, е нужно да се направят много промени. Докладът му твърди, че повечето данни, доказателства, досиета и показания на очевидци са в пълен безпорядък. Първото нещо, което трябва да се направи, е пълна реорганизация и категоризация на данните. След това трябва да се идентифицират приликите и разликите между случаите, за да могат да се открият следи, свързващи убийствата с един или повече убийци.

Без съмнение едно успешно и старателно разследване би струвало на областната управа много повече време и пари от очакваното. Разследването до този момент вече се е превърнало в най-мащабната операция в историята на страната. Сумата, необходима, за да се реализират предложенията на Кепел, далеч надхвърля предвидените 2 милиона долара. Но нещо трябва да се направи, за да се спрат смъртоносните набези на убиеца.

Жертви на Гари Риджуей

На 8 май 1983 г. е открито още едно тяло, идентифицирано по-късно като Карол Ан Кристенсен (21 г.). Нейните останки са намерени от семейство, берящо гъби в гористата местност близо до Мейпъл Вали. Убиецът е оставил тялото й в необичайно страховита поза.

Върху главата на Кристенсен е нахлупена кафява хартиена торба. Когато торбата е свалена се оказва, че на шията на момичето внимателно е поставена риба. Убиецът е закрепил още една риба на лявата й гърда и бутилка между краката й. Ръцете й са кръстосани на корема, а върху лявата й ръка се мъдри прясно смляно говеждо месо. По-нататъшният преглед установява, че е удушена с връв. Тялото изглежда така, сякаш е престояло във вода известно време, макар че реката е на километри разстояние. Специалният отдел допуска възможността това да е поредната жертва на Убиеца от Грийн Ривър.

През пролетта и лятото на 1983 г. изчезват още много млади жени, доста от които са проститутки. Някои от липсващите са Мартина Отърлий, Черил Лий Уимс, Ивон Антош, Кари Роа, Констанс Нейон, Тами Лилис, Кели Макгинес, Тина Томпсън и Ейприл Бътрам. Повечето от момичетата са открити мъртви и включени в растящия списък с възможни жертви на грийнривърския убиец. Някои от тях обаче не попадат в списъка, тъй като телата им са открити далеч от периметъра, в който се смята, че убиецът изхвърля труповете на жертвите си.

През същото лято са открити още тела. През юни неидентифицираните останки на 17-19-годишно момиче са открити на югозападния път “Туалатин”. На 11 август, близо до летище “Сий-Так”, е намерено тялото на изчезналата Шонда Самърс. Ден по-късно в северния участък на летището е открито още едно неидентифицирано тяло. Есента и зимата на 1983 г. щели да донесат още много изчезвания и дори още повече трупове.

Жертви на Гари Риджуей
Жертви на Гари Риджуей

Между септември и декември 1983 г. изчезват още девет жени и са открити седем тела. За всички тях се смята, че са отвлечени и убити от Убиеца от Грийн Ривър. Изчезналите жени, предимно проститутки, са Деби Абърнати, Трейси Ан Уинстън, Патриша Осбърн, Морийн Фийни, Мери Сю Бело, Пами Ейвънт, Делис Плейгър, Ким Нелсън и Лиза Лорейн Йейтс.

Сред откритите тела е и това на Делорес Уилямс, която изчезва на 8 март 1983 г. Останките й са намерени на 18 септември край езерото Стар. В същия този ден край езерото са открити и останките на Гейл Матюс.

През следващите няколко месеца са открити телата на още пет жени.

На 15 октомври близо до потока “Суус крийк”, на пътя “Обърн-блек Дайъмънд Роуд”, са открити скелетните останки на Ивон Антош, видяна за последно на 31 май. Дванадесет дни по-късно в района южно от летище “Сий-Так” се появява и отчасти погребаният скелет на Констанс Нейон.

Детективите вярват, че вероятно в този район има още неоткрити тела и решават да организират претърсване с помощта на бойскаутски отряд от тийнейджъри. На 29 октомври, докато претърсват празните парцели,заобикалящи летището, един от скаутите се натъква на скелет, засипан с боклук и скрит под храстите. Останките са идентифицирани като Кели Уеър.

Още две тела са открити преди Нова Година. На 13 ноември, след обширно претърсване на няколко парцела, заобикалящи летище “Сий-Так”, са открити крайно разложените останки на Мери Мийхан и нейното бебе. Около и върху тялото са намерени няколко необясними предмета, сред които две малки пластмасови парченца, голяма туфа коса близо до интимните части на тялото, парче кожа, закачено за черепа, върху което имало влакна, два полуизхабени жълти молива и една чиста пластмасова тръбичка.

Кели Уеър
Кели Уеър

Месец по-късно в град Обърн, щата Вашингтон, близо до гробището “Маунтин Вю”, е намерен черепът на Кими-Кай Питсор. Изглежда убиецът е сменил мястото, на което изхвърля телата на жертвите си.

Две седмици след откриването на Питсор специалният отдел за разследване Грийнривърските убийства удвоява редиците си, заради непрекъснато увеличаващите се убийства в района. Детективите се опасяват, че в идните месеци ще се случат още убийства. Предчувствията им се оправдават.

Макар “официалната” бройка на жертвите от “Грийн ривър” по онова време да е обявена на 11 или 12, това число е подложено на съмнение. Точната бройка и до ден днешен не се знае, но се вярва, че е много по-висока от първоначалните изчисления. В последните месеци на 1983 г. в района на Сиатъл са открити приблизително 18 тела. Много от жертвите не са включени в списъка, макар да са убити по-твърде подобен на предишните жертви начин. Полицията не може да обясни защо тези жени не са попаднали в списъка.

Преследване на злото

През януари 1984 г. ръководството над отдела за разследване на убийствата е поето от капитан Франк Адамсън, началник на отдел “Вътрешно разследване”. През първите няколко месеца от неговото управление се случват драстични промени. Първото му решение е, че от най-добър интерес за разследването ще бъде, ако щабът на отдела се премести в полицейския район на окръг Бюриън, който е близо до летището и местата където се случват престъпленията.

Следвайки съветите на Кепел, Адамсън разделя отделните задачи и ги разпределя между служителите си. Смята се, че този метод ще спомогне за по-пълната организация, сглобяването и събирането на огромните количества информация и ще доведе до по-успешни резултати в разследването. Екип, съставен от седем следователи и един ръководител, е натоварен с разследването на жертвите на убиеца, а друг екип, в подобен състав, щял да се занимава с информацията, засягаща възможните заподозрени.

След това Адамсън назначава трима детективи в новосъздадения отдел за криминален анализ, чийто задължения покриват проследяването на следите и анализ на възможните тенденции и методи, използвани от убиеца. Към отдела са прикрепени 22 полицейски служители, чиято задача е да развиват нови стратегии за наблюдение на проститутките и да следят за всякакви необичайни събития, случващи се в района.

От Кепел е наложена и още една стратегия, която прехвърля фокуса на разследването от възможната вина на заподозрените, върху вероятната им невинност. В резултат на това разследващите успяват бързо да елиминират хората под подозрение, които разполагат с алиби, и да се съсредоточат върху по-вероятните заподозрени.

Оставащите заподозрени са подредени по важност, според степента им на заплаха: онези, които са най-близко свързани с жертвите и които съвпадат с профила на убиеца и неговите движения, са поставени в категория “А”; другите, които са по-малко свързани с престъпленията, попадат в категории “B” и “C”. Точно когато започва да изглежда, че реорганизираният отдел е по-добре подготвен да залови Убиеца от Грийн Ривър, се случва неизбежното.

На 14 февруари 1984 г., на 60 км от града и близо до междущатска магистрала 40, са открити скелетните останки на жена, която по-късно е идентифицирана като Денис Луиз Плейгър. Тя е първата намерена жертва за тази година, но не и последната. През следващите два месеца щели да бъдат открити още около девет тела.

Габърт и Алма Смит
Габърт и Алма Смит

Сред жертвите са Черил Уимс, Лиса Йейтс, Деби Абърнати, Тери Милиган, Сандра Габърт и Алма Смит. Останалите тела не могат да бъдат идентифицирани. Повечето момичета имат нещо общо помежду си и това е проституцията.

Макар да изглежда, че разследването изобщо не напредва, все пак детективите събират впечатления за модела на поведение на извършителя, което позволява на екипа да състави по-точен профил на убиеца и неговите ходове. Убиецът използва няколко места, на които да се отървава от телата на жертвите си. С изключение на Мийхан, откритите тела са или частично погребани, или затрупани с боклуци или шума. Повечето от останките са открити до изолирани пътища или край незаконни сметища. Профайлърът Джон Дъглас заключава, че убиецът хвърля жертвите си на подобни места, защото гледа на тях като на “човешки боклук”.

През 1983 г. местата за изхвърляне се отдалечават от реката и се концентрират главно около летище “Сий-Так” и езерото Стар. През 1984 г. останките са откривани в района около гробището “Маунтин Вю” и Норт Бенд, или близо до междущатска магистрала 90. Жертвите също така изчезват от два основни района – главната пътна артерия или центъра на Сиатъл.

Отделът разследва версията, че убиецът работи или живее близо до района, където изхвърля телата. Когато свързват тези места на картата, точките образуват груба триъгълна форма. Смята се, че извършителят живее някъде в този триъгълник.

Заедно с откритите през април скелетни останки е намерена и друга важна находка. Когато детективите отместват храстите, покриващи отчасти телата, откриват отпечатък от обувка, който най-вероятно принадлежи на убиеца. Следата е оставена от обувка 44-45 номер и представлява важна улика, която би могла да свърже убиеца с неговите жертви.

В средата на април доброволно помагащата на разследването ясновидка Барбара Кюбик-Петърн получава видение, че близо до магистрала 90 ще бъде открито още едно женско тяло. Тя незабавно се свързва с полицията и им разказва за видението си, но се разстройва, когато не предприемат никакви действия. Вземайки нещата в свои ръце, тя и нейната дъщеря се запътват да намерят жената.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Следвайки образите от видението си, Кюбик-Петърн и дъщеря й в крайна сметка наистина се натъкват на труп. Двете жени незабавно потеглят към най-близкия район, където патрулират полицаи. Когато гадателката съобщава за откритието си на служителите на реда, те я срязват и дори я заплашват с арест, заради нахлуване в охраняем периметър.

Научи повече за:   Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Ядосаната Кюбик-Петърн отива при репортерите, които стоят наблизо. Чак когато я забелязва да говори с медиите, офицер от отдела се доближава до нея и я моли да им покаже тялото. Малко след това полицията се изправя пред зловеща гледка.

Амина Агишеф
Амина Агишеф

Разложените останки принадлежат на 36-годишната Амина Агишеф. Тя е видяна за последен път на 7 юли 1982 г., когато се прибира от работата си в ресторант в центъра на Сиатъл. Агишеф не прилича на останалите жертви.

Тя е по-възрастна от другите и не е проститутка, а сервитьорка. Освен това има стабилна връзка по време на изчезването си и е майка на две деца. Макар разликите между начина й на живот и този на останалите убити жени да са големи, детективите сметят, че тя също е жертва на Убиеца от Грийн Ривър.

На 26 май две деца, играещи на пътя “Джоувита Роуд” в окръг Пиърс, преживяват истински шок, когато откриват скелет. Полицията е незабавно уведомена за новата находка. Медицинският преглед установява, че останките принадлежат на 15-годишната бегълка Колийн Брокман. Детективите все още не разполагат с други следи, водещи до самоличността на убиеца, освен местата на които изхвърля телата и отпечатъка от обувка. След почти цели три години краят на убийствата още не се вижда.

Помощта на Тед Бънди

След намирането на тялото на Брокман убийствата сякаш понамаляват. Въпреки това залавянето на убиеца остава приоритет за отдела. През август 1984 г. детективите решават, че са успели да разрешат случая, когато двама престъпници, излежаващи присъдите си в Сан Франциско, признават за убийствата при Зелената река.

Тед Бънди
Тед Бънди

Но след задълбочените разпити на двамата затворници отделът стига до заключението, че самопризнанията им са лъжливи.

Няколко месеца по-късно скандално известният сериен убиец Тед Бънди предлага от своята килия, в която очаква екзекуцията си, да помогне на Кепел и специалния отдел да хванат техния човек. Бънди предлага на стария си враг рядката възможност да надникне в ума на един сериен убиец – предложение, на което Кепел не може да устои. Двамата провеждат общуването си главно чрез писма, в които Кепел задава своите обширни въпроси, надявайки се, че Бънди ще може да им отговори.

Голяма част от информацията на Бънди представлява огромен интерес за разследването. Бънди предполага, че убиецът познава жертвите си и дори е възможно да се сприятелява с тях, преди да ги подмами към смъртта. Според книгата на Кепел “Речният човек” Бънди допускал, че е вероятно убиецът да е изхвърлял още тела на местата, където полицията е намерила най-скорошните жертви. Освен това вярвал, че местата за изхвърляне на телата се стесняват все по-близо до дома на убиеца.

Бънди съумява да вникне в случая от гледната точка на убиеца, което е от голяма полза за разследването. Чрез информацията, получена от него, детективите успяват да разберат по-добре поведението на серийния убиец. Всъщност Бънди се превръща в един от основните консултанти, заедно с Дъглас и Кепел, които допринасят за изграждането на профила на убиеца. Но дори и с тази необичайна помощ детективите продължават да бъдат в безизходица, що се отнася до самоличността на грийнривърския убиец.

Мартина Отърлий
Мартина Отърлий

Макар да изглежда, че са намалели, убийствата все пак не спират съвсем. Между остомври и декември 1984 г. са открити още две тела, идентифицирани като Мери Сю Бело и Мартина Отърлий. И двете тела са намерени край магистрала 410. Общата бройка на жертвите достига 31, макар че само 28 от тях попадат в растящия списък с грийнривърските убийства. Още 14 жени се водят за безследно изчезнали.

На 10 март 1985 г. близо до езерото Стар е открито още едно частично погребано тяло. Жертвата е идентифицирана като 15-годишната Кери Роа. Тя изчезва през лятото на 1983 г.

В средата на юни мъж, работещ с булдозер на парцел в град Тайгард в щата Орегон, открива скелетните останки на още две жени. Те са идентифицирани като Денис Буш и Шърли Шерил – работещи като проститутки в Сиатъл. Тази находка потвърждава съмненията, че Убиеца от Грийн Ривър е разширил периметъра си извън щата. Изглежда това е новото му гробище.

Междувременно профайлърът Джон Дъглас преразглежда своя профил на убиеца и стига до ново заключение, а именно, че става въпрос за двама отделни убийци. Той обяснява, че макар профилите на двамата много да си приличат, то начините, по които се отървават от телата леко се разминават. На Дъглас му се струва, че единият убиец се старае много повече да скрие добре телата, за разлика от другия. Затова някои от труповете са отчасти заровени на изолирани места, а други лежат съвсем на открито, като онези намерени край Зелената река.

С настъпването на зимата са открити останките на още три жертви. Първото, намерено в гориста местност в парк “Сюърд” в Сиатъл, е на Мери Уест. Другите две тела се оказват на Кими-Кай Питсор и на още едно неидентифицирано момиче на възраст между 14 и 19 години. Необичайният аспект от това последно откритие се състои в това, че останките на Питсор са намерени на две различни места. Черепът й е открит през декември 1983 г. в гробището “Маунтин Вю”, а остатъкът от тялото й е открит две години по-късно в една клисура, недалеч от същото място.

Съществува възможността черепът да е пренесен от животно, но за това няма доказателства. Полицията смята, че убиецът е свършил тази работа. Детективите не знаят защо убиецът би разделил тялото на две, но предполагат, че целта му е била да се подиграе с тях и да обърка разследването.

През февруари 1986 г. изглежда се случва пробивът, на който всички се надяват. Мъж, когото следователите описват като “представляващо интерес лице”, е отведен и претърсен в полицейското управление. Това събитие е широко отразено от медиите.

Агент от ФБР и детектив Джим Дойон от специалния отдел разпитват задълбочено новия заподозрян. Не минава много време обаче преди двамата да осъзнаят, че това не е техният човек. Скоро след това задържаният е освободен.

Междувременно липсата на резултати от страна на разследването започва да предизвиква все по-голямо обществено недоволство. Досега са задържани няколко заподозрени и всеки от тях успява да докаже, че няма връзка с убийствата. Гневът и страхът на гражданите достига точката на кипене. Медиите се изказват с пренебрежение към разследването и замесените в него служители.

Морийн Фийни и Ким Нелсън
Морийн Фийни и Ким Нелсън

Като капак на всичко през лятото на изток от Сиатъл са открити скелетните останки на още три жени. Жертвите са Морийн Фийни, Ким Нелсън и още една неидентифицирана млада жена. Детективите успяват да свържат единствено Фийни с кариерата на проститутка. Броят на жертвите бързо се увеличава до главозамайващото 40.

До края на 1986 г. работещите в отдела са съкратени до 40 души, а Адамсън е назначен към друг проект. Капитан Джеймс Помпей става новият ръководител на разследването. Помпей незабавно се захваща да реорганизира екипа и информацията по случая.

През декември, точно когато Помпей е във вихъра си, са открити още две тела. Този път труповете са много по-далеч от очакваното, в район на север от Ванкувър, в Британска Колумбия. И този път сякаш убиецът се подигравал с детективите. Още по-интригуващ е фактът, че около телата на двете жени са разпръснати частичните останки от още няколко жертви. Макар телата да са открити на голямо разстояние от предишните жертви, за разследването нямало никакво съмнение, че това е дело на Убиеца от Грийн Ривър.

Заподозрян

През първите месеци на 1987 г. разследването се сдобива с нов заподозрян. Той е стар познат на полицията и през месец май е прибран при опит да склони към проституция полицейска служителка под прикритие. Мъжът обаче е освободен, след като минава успешно през детектора на лъжата. Когато детективите поглеждат по-дълбоко в миналото му, откриват, че през 1980 г. е бил обвинен в душене на проститутка близо до международното летище “Сий-Так”. Тогава задържаният се оправдава, че се е отбранявал, тъй като жената го е ухапала и скоро след това е пуснат.

Детектив Мат Хейни изпитва големи подозрения към този човек и решава да се задълбае още повече в историята му. Открива, че през 1982 г. колата му е била спряна и е бил разпитван от полицията, докато е возел в пикапа си проститутка. Детективът научава, че онази проститутка е една от жените в списъка с убийствата от Зелената река – Кели Макгинес.

Полицията разговаряла с мъжа отново през 1983 г., във връзка с отвличането и убийството на Мари Малвар. Приятелят на Малвар проследил пикапа на заподозрения до неговата къща. Детектив Хейни започва да вярва, че е хванал следите на Убиеца от Грийн Ривър.

Той научава от бившата съпруга на заподозрения, че често е посещавал сметищата, на които са открити много от телата. Освен това няколко проститутки заявяват, че са виждали мъж с неговото описание редовно да минава по работната им отсечка в периода 1982-83 г. Оказва се, че човекът минава оттам всеки ден на път за работа. Едно от най-уличаващите доказателства е, че мъжът, който боядисвал коли, е отсъствал от работа по време на изчезването на всяка една от жертвите.

Най-сетне на 8 април 1987 г. полицията се сдобива със заповед за обиск и претърсва къщата на мъжа. Властите вземат “телесни проби” от заподозрения, за да могат да ги сравнят с доказателствата, събрани от жертвите. Доказателствата обаче се оказват недостатъчни, за да го арестуват и той е освободен от полицейското управление. Името на заподозрения е Гари Риджуей.

Няколко седмици след освобождаването на Риджуей капитан Помпей умира от масивен сърдечен удар по време на гмуркане. Злощастното събитие е подхванато от медиите и превърнато в сензация. Разпространява се теорията, че Убиеца от Грийн Ривър всъщност е полицейски служител, който е убил Помпей. Един от вестниците дори призовава за официално разследване на смъртта на Помпей. Изглежда нервите на обществото са се опънали доста след толкова много смърт в града.

Специалният отдел, вече под ръководството на капитан Грег Бойл, е свикан отново през месец юни, когато три момчета се натъкват на частично погребани скелетни останки на млада жена. Момичето, идентифицирано като Синди Ан Смит, е намерено в дефилето зад обществения колеж в Грийн Ривър. Тя е изчезнала преди три години.

Дебра Естес
Дебра Естес

През следващата година са открити още тела на изчезнали млади жени. Сред тях са останките на 14-годишната бегълка Деби Гонзалес и 15-годишната Дебра Естес, които изчезват шест години по-рано. Тяхната смърт е приписана на грийнривърския убиец.

През 1988 г. откриването на повече от 20 тела на проститутки в Сан Диего кара мнозина да вярват, че убиецът се е преместил и сега продължава да вилнее в Калифорния. Детектив Райхарт и новият началник на отдела Боб Еванс временно се присъединяват към полицията в Сан Диего, опитвайки се да открият убиеца. През декември 1988 г. разследването попада на нов заподозрян.

Мъж на име Уилям Дж. Стивънс привлича вниманието на полицията, след като няколко души се обаждат в ефира на предаването “Спри престъпника” и го обявяват за потенциален заподозрян. Стивънс е беглец от затвора, живеещ в нелегалност от осем години, след като изкарва две години зад решетките за кражба с взлом. Когато полицията го преоткрива, той се е записал в Университета във Вашингтон като студент по фармакология.

Когато проверяват миналото му, детективите научават, че той вече е бил заподозрян в убийствата при Зелената река. Разбират също така, че Стивънс изпитва нескрита омраза към проститутките и на няколко пъти се е заканвал да убие някоя. Когато претърсват дома му, намират огромно количество оръжия, няколко шофьорски книжки и кредитни карти с фалшиви имена и порнографски снимки на проститутки. Стивънс се занимавал с обири и фалшифициране на кредитни карти.

Научи повече за:   Уилям Макдоналд: Осакатителя от Сидни

През цялото лято и есента на 1989 г. детективите разпитват Стивънс и претърсват дома му. Дори обискират къщата на баща му, но не намират нищо, с което да го свържат с убийствата.

При това извлеченията от кредитни карти и снимките, предоставени от брата на Стивънс, му осигуряват непоклатимо алиби. Според многобройните извлечения и квитанции през летните месеци на 1982 г., когато се случват много от убийствата, той е пътувал из страната. В крайна сметка подозренията към Стивънс отпадат.

Андреа Чайлдърс и Денис Буш
Андреа Чайлдърс и Денис Буш

През октомври 1989 г. са открити скелетите на още две млади жени. Една от жертвите, идентифицирана като Андреа Чайлдърс, е намерена в празен парцел близо до езерото Стар и “55-то авеню” и улица “Саут”. Както и при много други жертви преди нея причината за смъртта не е ясна поради напредналия стадий на разлагане. В началото на февруари 1990 г., в гористата местност близо до парк “Саутгейт” в Тъкуила, щата Вашингтон, е открит черепът на Денис Буш. Останалото тяло на Буш било намерено в Орегон преди пет години.

И този път изглежда, че убиецът нарочно мести костите на жертвите си в опит да заблуди разследването. Детективите започват да вярват, че убиецът ги е победил. Нивото на духа им е по-ниско от всякога.

През юли 1991 г. специалният отдел е съкратен до един единствен служител на име Том Дженсън. След девет години, около 49 жертви и 15 милиона долара, отделът все още не е заловил Убиеца от Грийн Ривър. Разследването става известно като най-големия неразкрит случай на убийства в страната. Случаят изпада в застой през следващите 10 години.

Големият пробив

През април 2001 г., почти 20 години след първото известно убийство при Зелената река, детектив Райхарт, който междувременно е станал шериф на окръг Кинг, подновява разследването. Той е твърдо решен да залови убиеца, а сега специалният отдел има на своя страна и предимството на съвременните технологии.

Райхарт сформира нов екип, първоначално състоящ се от шест души, сред които експерти по ДНК, криминалисти и двама детективи. Не след дълго отделът набъбва до над 30 души. Всички улики и проби от убийствата се изследват повторно.

Първите проби, изпратени за повторен анализ в лабораторията, са взети от трите жертви, убити между 1982-83 г. – Опал Милс, Марша Чапмън и Карол Кристенсен. Пробите се състоят от семенна течност, за която се предполага, че принадлежи на убиеца. Тя е подложена на новосъздаден метод за анализ на ДНК и е сравнена с пробата, взета от Риджуей през април 1987 г.

Гари Лион Риджуей
Гари Лион Риджуей

На 10 септември 2001 г. от лабораторията изпращат на Райхарт новина, която го кара да се просълзи. Открито е съвпадение между семенните проби, взети от жертвите и Гари Лион Риджуей. На 30 ноември Риджуей е спрян от детективите, прибирайки се от работа, и е арестуван по обвинение в извършването на четири особено тежки убийства.

Обвиненията включват освен убийствата на трите момичета и Синтия Хайндс, в чийто случай също са открити косвени доказателства, свързващи го с нейната смърт. Човекът, когото детективите търсят в продължение на 20 години, най-сетне е задържан. Този път няма да го пуснат.

Сексуално ненаситен

Гари Лион Риджуей е роден на 18 февруари 1949 г. в град Солт Лейк Сити, щата Юта, и когато го арестуват, работи в компютърна компания. По време на убийствата боядисва джипове във фабриката “Кентуърт” в град Рентън, щата Вашингтон. Риджуей разполага с доста коли по онова време, една от които представлява специален интерес за полицията. Според сиатълската телевизия KING5, черен форд F-150 от 1977 г., притежаван от заподозрения, има връзка с част от жертвите.

Според журналиста от списание “Таймс” Тери Маккарти Риджуей има необичаен сексуален апетит. Неговите три бивши съпруги и няколко стари приятелки разказват на репортера, че той е сексуално ненаситен и изисква секс по няколко пъти на ден. Често искал да прави секс на публично място или в гората, дори на някои от местата, където са открити телата на жертвите му.

Също така Риджуей е обсебен от проститутките – фикс-идея, на границата между любовта и омразата. Съседите му разказват, че непрекъснато се оплаквал от това, че в квартала работят проститутки, а в същото време често се възползвал от услугите им. Възможно е да е бил разкъсван между неконтролируемата си страст и твърдите си религиозни убеждения. Маккарти твърди, че според една от съпругите на Риджуей, той се е превърнал в религиозен фанатик и често плачел след проповеди и четене на Библията.

Сделка

На 5 ноември 2003 г. 54 годишният Гари Риджуей се спасява от смъртното наказание в окръг Кинг, щата Вашингтон, като признава за убийствата на 48 жени, повечето от които са убити в периода 1982-84 г.

Гари Лион Риджуей
Гари Лион Риджуей

Сделката, която Риджуей сключва с властите, е да съдейства за решаването на тези случаи, в замяна на 48 доживотни присъди без право на помилване. Официалната му присъда е произнесена през януари 2004 г.

Все пак Риджуей е застрашен от смъртна присъда, тъй като някои от жертвите му са погребани и вероятно убити в Орегон и други райони извън окръг Кинг, където би могъл да бъде съден отделно.

Семействата на жертвите му изпитват гняв от присъдата. Те са накарани да повярват, че прокуратурата ще се бори за смъртна присъда, а вместо това получават сделка. Щом човек, убил жестоко 48 жени, не получава смъртна присъда, то кой тогава би получил?

Като типичен психопат Риджуей забравя жертвите си, трудно му е да ги помни и никога не научава имената им. За него те представляват жени за еднократна употреба.

“Някои от тях убивах навън. Спомням си, че оставях телата им точно на местата, където ги намираха” – разказва той. – “Повечето от тях убивах в къщата си близо до “Милитъри Роуд”, а доста и в джипа си, близо до местата, откъдето ги качвах”. Той твърди, че всички жени са убити в окръг Кинг, надявайки се, че прокурорите от другите юрисдикции ще се хванат на думите му и няма да го съдят.

Презрението на Риджуей към проститутките и жените като цяло ясно си личи в неговото изявление:

“Избирах проститутките за мои жертви, защото мразя повечето проститутки и не исках да им плащам за секс. Избирах ги също, защото лесно могат да изчезнат без никой да забележи. Знаех, че няма да бъдат обявени за издирване веднага и дори може би никога. Избирах проститутки, защото смятах, че мога да убивам колкото си искам от тях без да бъда заловен.”.

Риджуей показва типичното поведение на сериен убиец, когато говори за интереса си към повторното изживяване на убийствата, което го кара да чувства сила, липсваща му във всекидневния живот.

Властите в окръг Кинг искат да създадат впечатлението, че тази сделка ще помогне да се сложи край на случая. Но това не се случва. Съмнително е, че Риджуей е бил в убийствен цикъл през 1982-84 г., после изведнъж е спрял да убива напълно и накрая е убил веднъж през 1990 г., и отново през 1998 г. За съжаление, това обикновено не се случва в света на серийните убийци. Те могат да забавят крачката си, особено ако усетят засилена полицейска дейност, но не и да спрат напълно. Трудно е за вярване, че след 1984 г. той наистина е издържал толкова дълго без да убива, при положение че е убил около 46 жени в предишните няколко години!

Мнозина вярват, че още много жертви са погребани във и извън окръг Кинг. Нужни са много години, за да се открият телата, за които Риджуей успява да сключи сделка.

Съпругата на Гари проговаря

Известно време след като Гари Риджуей шокира света, признавайки си за 48 убийства, неговата трета съпруга Джудит обявява, че има намерение да сътрудничи при написването на книга за него. Нейната цел не е да си “напълни гушата”, а по-скоро да разкаже на хората, че Гари не само се е отнасял добре с нея, а направо бил съпруг-мечта. В сравнение с другите мъже, с които имала връзка (предишният й брак е с бисексуален мъж), Гари бил истински герой. Очевидно Джудит оказва положително влияние върху него, защото след тяхната женитба жаждата му за убийства сякаш намалява. Но все пак не спира напълно.

Експертът по графология Пени Морхед написва с нейна помощ книгата “Серийният убиец от Грийн Ривър: Биографията на една неподозираща съпруга”, в която включва и собствените си заключения от анализа на почерка на Риджуей.

“Когато за първи път се срещнах с Джудит Риджуей” – казва тя в предговора, – “тя все още се надяваше, че нейният съпруг – скандалният убиец от Грийн Ривър – е невинен”. През 2002 г. Джудит и няколко нейни приятели се надяват, че графологичният анализ ще подкрепи вярата им, че Гари не е извършил престъпленията. Тогава той вече е арестуван, но все още не е направил самопризнания.

Джудит Риджуей
Джудит Риджуей

Морхед остава с впечатлението, че Джудит е изстрадала много през живота си, но за нейна изненада се оказва, че болката на Джудит идва от минали случаи на малтретиране. Гари е нейният състрадателен и грижовен джентълмен, така че не е чудно, че тя не може да си представи как би могъл да е извършил ужасните неща, за които впоследствие си признава.

Веднъж щом един сериен убиец бъде заловен, обществото е склонно да вярва, че всеки, който е бил близо до него – особено жена му – “трябва да е знаел”. В действителност Риджуей е разпитван от детективите точно след като среща Джудит, но тъй като тогава е освободен, тя не заподозира нищо. Трудно е да възприемем колко лесно психопатите съумяват да прикриват същността си, преструвайки се, че водят нормален живот и в същото време продължават да сеят смърт. Някои от тях наистина успяват да го постигнат. Макар Гари да е средно интелигентен, той доста успешно развива своята способност да крие от останалите какво представлява наистина.

Противно на стереотипа за серийните убийци, според който те обикновено са скитници-самотници, в действителност мнозина от тях се женят или имат сериозни връзки. Много малко от семействата на осъдените серийни убийци изявяват желание да говорят за тях, но онези които го правят, хвърлят ценна светлина върху всекидневното съществуване на подобни престъпници. Джудит, която сега е разведена, не само че се съгласява да сътрудничи за написването на книгата, но се появява и в различни телевизионни предавания, където описва колко обикновена и дори чудесна е била връзката й с Гари. Въпреки това в крайна сметка той съсипва живота й и тя посвещава книгата си на “онези, чието бъдеще е било отнето от коварството на любимия им”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Secret
Secret
27.09.2011 19:55

Един хитър мръсник , който успява да се измъкне от смъртното наказание , а го е заслужавал , както никой друг!

мусаката
мусаката
20.06.2012 10:51

Ето видео по случая : http://www.vbox7.com/play:8abd2b54

Силвия
Силвия
27.03.2013 13:50

Някой може ли да даде малко информация за Кепел и книгата му “Речният човек”?
Ако някой има инфо, моля нека пише или препрати материала на [email protected]

ПС.Адмирации за добрата статия!