Андрю Кънанан и убийството на Джани Версаче

Андрю Кънанан и убийството на Джани Версаче

Привлекателният, изискан, ерудиран и речовит Андрю Кънанан още на съвсем крехка възраст притежава качествата да покори света. На 21 години гениалният му мозък е усвоил до съвършенство седем езика и умението да разговаря в кръговете на доста по-възрастни от него приятели. Познава като енциклопедия дизайнерските етикети, надминава по остроумие и най-духовитите известни личности и винаги е център на вниманието, благодарение на своето безгрижно и самоуверено поведение. Той е гей и се гордее с това. Андрю Кънанан не се притеснява от нищо. От нищо.

Но вътре в него се таи адът, чакайки да избухне и да помете със себе живота на няколко души, сред които и този на световноизвестния моден дизайнер Джани Версаче.

Първи стъпки

Още преди раждането на Андрю Филип Кънанан на 31 август 1969 г. бракът на неговите родители е доста разклатен. Офицерът от Военноморския флот Модесто Кънанан, в когото се влюбва Мери Ан Шилачи, съвсем не се оказва предан съпруг. След раждането на първото им дете Кристофър през 1961 г. двамата започват да се карат. Роденият във Филипините Модесто често отсъства от къщи и започва да си въобразява, че съпругата му му изневерява. Когато през 1963 г. се ражда дъщеря им Елена, дори заявява, че детето не е от него. През 1967 г. се ражда третото им дете Реджина. Когато Андрю се появява на бял свят, семейството живее в Сан Диего.

Мери Ан не е способна да се грижи адекватно за бебето, понеже се лекува от депресия. Обвиненията на съпруга й за невярност нанасят непоправими белези в душата на отдадената католичка. Модесто от своя страна изпитва егоистична гордост от факта, че отглежда сина си сам.

Модесто Кънанан със сина си Андрю
Модесто Кънанан със сина си Андрю

Детството на Андрю не е мелодраматично. Съседите, които го познават добре, нямат причина да го сочат с пръст. Семейство Кънанан изглежда щастливо и сплотено. Когато Андрю е на четири години, умира баба му по майчина линия и оставя на семейството наследство, което те инвестират мъдро в нов дом в малкото предградие Бонита.

С течение на годините скандалите между родителите му стават постоянни. Те действат съкрушително на малкия Андрю, но той открива лек за това: оттегля се в стаята си и се потапя във фантастичните светове от страниците на комиксите и приключенските книги.

Андрю рядко се оплаква, когато в неделя сутрин майка му измъква децата от леглата, за да отидат на църква, нито пък се бунтува, когато го карат да чисти стаята си или да помага в домакинската работа.

Благодарение на неразбирателството между родителите му, Андрю започва да ненавижда самата идея за брак, понеже вярва, че всички семейства са нещастни като неговото. Заклева се, че ще остане ерген завинаги.

Андрю със семейството си
Андрю със семейството си

Когато комиксите и романите загубват очарованието си, Андрю решава сам да се превърне в герой в очите на околните. Започва да се хвали пред приятелите си колко богат, храбър и грижовен е баща му, как му купува това и онова.

Приятелите му първоначално се усмихват на неговите фантазии и мечти, но разказите му стават толкова невероятни, че скоро Андрю се сдобива с репутацията на патологичен лъжец.

Междувременно Модесто се пенсионира от армията и решава да вземе университетска диплома. Записва се на курсове за борсов агент и получава лиценз за практика. За да затвърди новия си имидж, завежда своя любим син Андрю по магазините и го облича от главата до петите в дизайнерски дрехи. Момчето не е на себе си от щастие и гордо се перчи по училищните коридори с новите си премени.

Неговите модни дрешки натриват сол в раните на съучениците му, облечени в дънки и тениски. Започват да шушукат зад гърба му, че е обратен. Той не приема слуховете сериозно, защото за него външният вид е по-важен от всичко останало.

Андрю със свой приятел
Андрю със свой приятел

Когато е на 12 години, родителите му го записват в престижното училище “Бишъп”, близо до Сан Диего.

Умният и общителен Андрю веднага съумява да изпъкне в училището. Вътрешно обаче той е изплашен от своето подрастване. Зад образа на момчето-купонджия се крие един объркан тийнейджър. Страхува се от по-напористите момичета. Андрю ги сравнява със своята любяща майка, но никоя от тях не прилича на нея. Изпитва все по-голямо влечение към по-тихите и слаби деца – а много от тях са момчета.

Светът на Андрю

Андрю Кънанан преживява своя първи хомосексуален контакт в ранните си тийнейджърски години. Странното в случая е, че се хвали за новооткритата си страст, описвайки я с големи подробности на другите момчета, които първоначално си помислят, че се шегува. Тъй като изобщо не се притеснява от сексуалните си предпочитания и говори за тях без никакъв срам, Андрю не е подложен на обичайния тормоз, който преживяват обикновено момчета с неговите влечения. Учениците го приемат като някаква любопитна забележителност.

На 15 години Андрю е по-едър за възрастта си и далеч по-опитен от връстниците си. Тъмнокосият хубавец може спокойно да посещава и да пие алкохол в гей заведенията в Сан Диего, без никой да му задава въпроси.

Андрю на снимка за годишника
Андрю на снимка за годишника

Но всичко това е повърхностна маска. Андрю Кънанан не харесва много неща у себе си. Блясъкът за него е ключовата дума; той иска да бъде звезда. Срамува се да бъде филипинец и започва да се представя като латино, играейки тази роля като същински Антонио Бандерас. По баровете е познат като Андрю Дасилва или Дейвид Моралес. Като същински хамелеон сменя дрехи и роли с такова умение, че хората в баровете не могат да го разпознаят на следващата вечер.

След завършване на гимназията Андрю се записва в Калифорнийския университет, за да учи история, но среднощните разходки от бар на бар го разсейват от ученето. Колежът е желание на родителите му, а не негово и той предпочита да прекарва времето си в леглото с някой як жребец.

Но дори мускулестите бицепси и трапчинките на тези “сладки момчета” скоро заемат второ място в стратегическия ум на Андрю. Наблюдавайки поведението на по-популярните хомосексуалисти на неговата възраст, той скоро осъзнава, че най-умните от тях предлагат телата си на по-зрелите и финансово подплатени мъже. Повечето от тези мъже водят таен живот, за който съпругите, децата и колегите им в службата не подозират нищо. Плащат добре за добре свършена работа; това са хората с парите – изпълнителни директори, архитекти, адвокати и политици.

Андрю осъзнава, че е вкусна хапка и цената му е висока. Става мъжка проститутка, но не се интересува от клиенти за една вечер. Предпочита дълго да дои възрастните си любовници.

Андрю посещава клубовете в компанията на няколко по-възрастни мъже, от които получава най-различни подаръци – автомобил за 30 000 долара, кредитни карти и други. Водят го по светски събирания, представяйки го като свой “асистент” или “служител”. Така Андрю се среща с политици и звезди. Усвоява начина на говорене, походката и стила. И се научава да пази тайни.

Модесто и Мери Ан Кънанан нямат представа, че синът им е хомосексуалист. Майка му би била особено ужасена. Хранят подозрения за произхода на новите му дрехи, скъпи часовници и очевидно охолния му живот, но когато му задават въпроси, той ги лъже или ги игнорира.

Мери Ан може би щеше да се тревожи повече, ако не са други, по-належащи семейни проблеми. Модесто се е провалил с трясък в новото си начинание на борсов посредник и става все по-потиснат. Той е обвинен във финансова злоупотреба в размер на 106 000 долара и не след дълго напуска страната, спасявайки се в родните Филипини.

Научи повече за:   Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Неговото бягство оставя Мери Ан без приходи. Принудена е да продаде къщата и да се премести в по-малък дом в по-лош квартал. Децата й помагат доколкото могат. Андрю не обича да я посещава, защото слуховете за начина му на живот са стигнали до нея. Един ден двамата си разменят тежки думи и загубвайки контрол, Андрю блъска майка си в стената с такава сила, че й измества рамото. Чувства се много виновен и се опитва да й се извини, но тя отказва да приеме обясненията му. За да й направи напук, Андрю напуска колежа и заминава при баща си във Филипините.

Това посещение е кратко и катастрофално. Андрю установява с ужас, че баща му живее в мизерна колиба: без подови настилки, без канализация, на осеяна с боклук и фекалии улица. Опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от това място, той обикаля улиците с червените фенери, за да спечели пари за връщане в САЩ. Продава се всяка нощ; без значение, че мъжете са мръсни и некъпани с дни и понякога го карат да се облича като жена. Прави всичко за пари. Най-сетне спечелва достатъчно за обратен полет до Сан Франциско и напуска Филипините без да се сбогува с баща си.

Нощният живот в Сан Франциско го кара бързо да заличи вкуса на Филипините от устата си. Там, в Града на Залива, той навестява скандалния квартал “Кастро” – същински мини Лас Вегас за хомосексуалистите. Разнообразните кафенета, нощни клубове, бистра, барове и спа центрове могат да удовлетворят всички потребности на хомосексуалния начин на живот. Представяйки се под няколко различни имена, Андрю добива най-голяма популярност като младия, вежлив и изискан лейтенант от флота Дрю Къмингс.

Обладан

Най-накрая в квартал “Кастро” Андрю открива онова, което търси, и дори повече – вниманието на много, много богати господа. Един от неговите нови приятели, адвокатът Илай Гулд, го въвежда в свят, за който винаги е мечтал – свят на безкрайни партита, изобилстващ от холивудски звезди, супермодели и хора от първите страници на вестниците.

Един от тези известни хора е кралят на модата Джани Версаче. Представителният и хомосексуален дизайнер провежда разговор с Андрю на едно след оперно парти в дискотека “Колосус”, взимайки го за друг човек. Естествено Андрю не му казва, че греши и продължава играта.

Дизайнерът влиза с голям антураж и е представен набързо на няколко човека. След като в продължение на 15 минути разговаря и помахва на няколко младежи, нетърпеливи да се запознаят с него, Версаче започва да оглежда помещението. Забелязва Андрю, който стои до адвокат Илай Гулд, и се тръгва към тях. “Аз ви познавам” – казва той на Андрю. – “Езерото Комо, нали?”. Версаче има предвид своята къща, намираща се на езерото Комо, близо до швейцарската граница. Андрю е зашеметен, а Илай не може да повярва. “Точно така” – окопитва се бързо Андрю. – “Благодаря Ви, че ме помните, синьор Версаче”.

Джани Версаче със сестра си Донатела
Джани Версаче със сестра си Донатела

Това е един от най-светлите моменти в живота на младия Кънанан. Той се забавлява страхотно.

Но кристалният живот на богатите е само едната страна на неговия нов живот в Сан Франциско. Андрю е преминал в другия край на спектъра, където изкуството означава порнофилми, а културата доста прилича на зоология. Потопил се е в мрачната поквареност на садомазохизма и паралелния еротизъм, така разпространен в калифорнийското гей общество в началото на 90-те години. Андрю и неговите любовници се вихрят в безкраен лабиринт от оргии, камшици, кожи и вериги.

Той се снима във филми, които все още се продават в еротичните магазини. Бързо се превръща в най-търсения сексуален роб в подземния порносвят.

Постепенно започва да проявява агресия и да изпада в мрачни настроения.

Трейл и Медсън

Андрю забелязва, че проявява симптоми, свързани със СПИН. В началото на 1997 г. отива да си направи изследване, но така и не се връща за резултатите, самозалъгвайки се, че не е заразен. Тъмнината започва да поглъща мислите му. Притеснява го факта, че в гей средите мъжете се считат за стари, след като навършат 25 години, а той току-що е направил 28. Става все по-унил и запуска външния си вид. Косата му пораства дълга и несресана, качва 13 килограма и сменя модерните дрехи с евтино и размъкнато облекло. Започва да взима болкоуспокояващите, които понякога продава за пари, и да ги смесва с големи количества водка.

През 1997 г. вече е изоставен от богатите си любовници. Кредитните му карти започват да надвишават лимита си. Андрю осъзнава, че е фалирал и няма никакъв изход.

Освен това изгаря от ревност. Двама от неговите по-млади любовници, Джеф Трейл и Дейвид Медсън, се срещат зад гърба му.

Джеф Трейл е млад офицер-стажант от флота, запознал се с Андрю през 1992 г. Двамата започват да се срещат често, но в един момент на Трейл му омръзват ограниченията на военния живот и напуска армията, за да приеме работа в Минеаполис, Минесота. Кънанан е съкрушен, но обещава да посещава често любимия си.

Джеф Трейл
Джеф Трейл

По време на една от тези визити Андрю забелязва друга своя бивша изгора – богатият, млад архитект Дейвид Медсън от Сан Франциско, който също като Трейл се е преместил в Минеаполис. Архитектът предлага да помогне на Трейл в новия град, като го запознае със своите приятели. Това подразва Андрю, който все още харесва и двамата мъже и не му допада възможността те да станат прекалено близки.

Дейвид Медсън
Дейвид Медсън

Още нещо гризе Андрю. Трейл и Медсън са станали нещо, което той никога не би могъл да бъде. Те се развиват професионално и имат много общи неща, докато той тъпче на едно място.

Ревността му расте и в края на април 1997 г. Андрю е обладан от някакъв бяс. Воден от импулса си, той се обажда на Трейл, за да го разпита. Последният отрича да има връзка, но Андрю го обвинява в лъжа. Следва размяна на обидни епитети и преди да тресне слушалката, Андрю изкрещява: “Ще те убия!”.

Същата вечер казва на свой приятел: “Заминавам за известно време. Трябва да свърша една работа”. След което си купува самолетен билет.

На 26 април 1997 г. Дейвид Медсън го посреща на летището в Минеаполис и го закарва в шикозния си апартамент в престижната част на града. Обещава да успокои подозренията му, като покани Джеф Трейл в дома си и двамата ще го убедят, че помежду им няма нищо. Междувременно Медсън получава обаждане от свои приятели от Западния бряг, които го предупреждават да внимава с Андрю. Но Медсън им отговаря: “Според мен той просто се нуждае от приятел и се опитва да оправи живота си. Просто има нужда от подкрепа”.

Когато Трейл пристига на следващата вечер, във въздуха се усеща напрежение. Той говори с Андрю за първи път след онзи разгорещен телефонен разговор. Само след минути двамата започват да си разменят отново обиди и въпреки опитите на Медсън да ги успокои, спорът преминава в насилие.

В разгара на скандала Андрю се втурва към кухнята и се връща, държейки в ръка огромен чук. Преди двамата мъже да могат да реагират, спуска с всичка сила чука върху черепа на Трейл – отново и отново. Кръвта оплисква стаята и убиеца, а пребитият мъж се сгърчва на земята.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Умът на Медсън се парализира от видяното. Усеща се, че помага на Андрю да претърколят трупа върху персийския килим във всекидневната. При първа възможност трябва да се отърват от тялото. Но жертвата остава опакована в килима в един ъгъл на стаята през следващите два дни, докато двамата мъже обмислят следващата си стъпка.

Научи повече за:   Джи Джи Алин: Последният месия на пънк рока

Когато Медсън не се явява на работа в продължение на два дни, негов колега му звъни по телефона. Понеже не получава отговор, колегата заподозира, че нещо може да не е наред и помолва хазяина му да провери какво става. Хазяинът изпраща домакина на сградата, който влиза в апартамента и открива кървави петна по пода и стените, както и пребитото тяло на Джеф Трейл, натъпкано в килима. Научавайки, че тайната им е разкрита, убиецът и неговият съучастник напускат Минеаполис в червения джип “Чероки” на Медсън. В джоба на якето си Андрю държи .40-калибров пистолет, в чийто цилиндър има три куршума. В другия си джоб носи още седем.

Полицията намира раницата на Андрю в апартамента на Медсън. В нея има негови документи, както и празен кобур и кутия от патрони. Когато претърсват жилището на Джеф Трейл, намират съобщение на телефонния му секретар, в което Андрю го кани у Медсън, за да си изяснят нещата.

Убиването не е приключило. Андрю се чувства на гребена на вълната и това чувство му харесва. Приятно е да освободи цялата тази враждебност. На 72 км от Минеаполис той отбива джипа край пътя и изстрелва три куршума в главата на приятеля си.

Милин

Никой не знае кога Андрю е срещнал следващата си жертва, ако изобщо двамата са се виждали преди вечерта на 3 май 1997 г. Но на този ден, по-малко от седмица след като Дейвид Медсън е открит мъртъв в Минесота, той извършва още една атака над нищо неподозиращ човек. Следващата му жертва е 72-годишен богат строителен предприемач от Чикаго на име Лий Милин.

Лий Милин
Лий Милин

Семейство Милин са добре известни с благотворителните си мероприятия в полза на града, в който живеят и обичат. Съседите им ги намират за топли и дружелюбни хора.

Във вечерта на 3 май съпругата на Милин Мерилин е в града на бизнес обиколка. Рано вечерта съсед забелязва Лий да стои сам пред дома си. Предполага се, че Андрю е обикалял из района и вероятно под влиянието на наркотиците е решил да излее омразата си върху първия срещнат.

Той отвежда Милин, вероятно под дулото на оръжие, в гаража до къщата. Там завързва китките му, облепя лицето му с тиксо, оставяйки само пролука за носа му, и започва да го изтезава методично, може би черпейки вдъхновение от собствените си порнофилми. Удря го с юмруци, рита го и накрая забива няколко пъти градинските ножици в гърдите му. Докато Милин все още диша, Андрю бавно прерязва гръкляна му с резачка. Но това не го задоволява и той поставя тялото му под колата и започва да я движи напред-назад, докато не го превръща в пихтия.

За да отпразнува отнемането на човешки живот, Андрю влиза в дома на Милин, където се подкрепя със сандвичи, ябълка и чаша портокалов сок, изглежда няколко домашни видеофилми и прекарва нощта в семейното ложе. На сутринта открадва няколко златни монети и напуска Чикаго в зеления лексус на Милин.

Андрю не прави никакъв опит да прикрие следите си в Чикаго. Даже напротив. Когато полицията открива джипа на Дейвид Медсън, паркиран на няколко пресечки от дома на Милин, по предната седалка са разхвърляни негови снимки, на които предизвиква полицията да го хване.

ФБР поема случая и незабавно поставя Андрю Филип Кънанан в своя списък с “Десетте най-търсени престъпници”. Плакати с неговия лик са разлепени из цялата страна. Андрю е използвал телефона в лексуса и ФБР успява да проследи движението му. Когато научават, че наближава Пасадина, агентите предупреждават тамошната полиция да спре колата му, обявявайки го за въоръжен и опасен. Главните, второстепенните, черните пътища и железопътните линии са поставени под наблюдение, но Андрю Кънанан изчезва без следа.

ФБР издирва се Андрю Кънанан
Издирва се от ФБР – Андрю Кънанан

Зад волана на открадната си кола той слуша новините по радиото и се надсмива над издирващите го полицаи. Осъзнава грешката си с телефона в колата и го изхвърля през прозореца.

Властите са объркани. Как така са успели да го изпуснат? Къде е отишъл?

Андрю Кънанан е намерил рай, в който никой не би се сетил да търси жив човек. Гробищата.

Рийс

Гробището “Финс Пойнт” в Пенсвил, Ню Джърси, съществува повече от сто години. Точно това мирно и изобилстващо от история място е избрал Андрю Кънанан за почивка и скривалище.

Той разбира от новините по радиото, че е издадена общонационална заповед за ареста му. Осъзнава, че регистрационните номера на лексуса са в мерника на всяко ченге и трябва да смени колата. Обикаляйки из гробището, забелязва червен шевролет пикап, паркиран пред къщичката на гробаря. Спира пред дома и чука на вратата.

На почукването отговаря Уилям Рийс. Той намалява звука на госпелите, които слуша по радиото, и отваря вратата. Само след минута ще бъде мъртъв.

Уилям Рийс
Уилям Рийс

Четиридесет и пет годишният Рийс е бивш електротехник, напуснал работата си, за да се грижи за гробището, което обича. Той е историк-ентусиаст и основател на местна група за възстановки на Гражданската война. За него всеки гроб е изпълнен с история. Той е тих човек, винаги готов да помогне. В сутринта на 9 май Рийс е целунал съпругата и сина си и им е обещал да се прибере за вечеря.

Чернокосият непознат на вратата го пита дали може да получи чаша вода, с която да преглътне аспирина си. Рийс кимва утвърдително с глава и въвежда Андрю в малката кухня. Когато се обръща да му подаде чашата с вода, се изправя срещу дулото на пистолет. “Дай ми ключовете от колата си!” – заповядва му Андрю. “Разбира се, не искам проблеми” – казва Рийс, бръква в джоба си и му подава ключовете. Андрю се усмихва, взима ги и го застрелва. От упор.

Полицията е озадачена. На всички плакати са изобразени няколко от лицата на Андрю Кънанан, за да се илюстрира неговия талант да “изглежда различен”, когато си поиска. Онова, което наистина плаши полицията, освен неговата нечовешка неуловимост, е фактът, че никой не знае къде ще отиде и кога ще удари отново. А е сигурно, че ще удари пак.

Джани Версаче

Цялата нация, ФБР, семейството и приятелите на Андрю Кънанан си задават един и същи въпрос: Каква е неговата мотивация? Гей обществото в Сан Франциско спекулира с две версии – че ревността или подозрението, че е болен от СПИН, са го докарали до лудост.

Следващото убийство на Андрю изглежда предварително обмислено. Това е подкрепено от факта, че избира за своя дестинация Маями Бийч, мястото където се знае, че пребивава неговата цел. Там Андрю не се крие в сенките. Колкото и странно да звучи, убиецът, който е в списъка с “Десетте най-издирвани престъпници” на ФБР, почти не прави усилие да прикрие следите си. Движи се безпрепятствено сред хората денем и нощем, в продължение на повече от два месеца.

Андрю пристига в Маями Бийч на 10 май 1997 г., паркира откраднатия шевролет на Рийс на обществен паркинг и се регистрира в хотел “Норманди Плаза”. През 40-те години хотелът е бил често посещаван от холивудски звезди, но сега вече се е превърнал в евтин подслон за шофьори на камиони и пътуващи търговци.

Фактът, че е издирван от полицията, не го спира да посещава гей заведенията и да се прибира в къщи с интересни любовници. Разбира се носи маскировка. Понякога дори бръсне краката си и облича женски дрехи, за да привлича мъже, намиращи травеститите за привлекателни.

Научи повече за:   Александър Пичушкин: Шахматния убиец

Но мозъкът му никога не спи. Винаги е нащрек, но продължава да мечтае за следващото си завоевание. Знае, че ФБР не подозира за намеренията му. Следобедите често минава по 11-та улица и се спира пред ренесансовата фасада на имението на Джани Версаче, надявайки се да зърне човека, когото възнамерява да убие.

Къщата на Джани Версаче в Маями Бийч
Къщата на Джани Версаче в Маями Бийч

Името на Джани Версаче е синоним на новаторската модна линия, която създава; то говори за блясък и великолепие. Роден в бедност в южната италианска провинция Калабрия, Версаче внася нова концепция за модата, вдъхновена от чувствеността на женските форми – и грабва вниманието на целия свят. Стилът му провокира еротика, което му донася освен почитатели и врагове, но феминистите, заклеймяващи с презрение неговите творби, успяват само да увеличат популярността му и желанието му за работа.

През 1995 г. Версаче вече осъществява приходи от 900 милиона долара на година. Филмови звезди, кралски особи и рок икони се обличат в неговите уникални произведения на премиерите. Много от тях, като принцеса Даяна, са негови близки приятели.

На 12 юли синьор Версаче и неговият антураж пристигат в Маями Бийч след успешно и широко рекламирано турне в Европа. Изтощен от тежкия си график, Версаче възнамерява да си отдъхне в усамотение. Той е на 50 години и има нужда от малко спокойствие, за да се наслади на живота.

Андрю Кънанан тръгва да го търси из скъпарските барове, които Версаче обича да посещава. Неговите любими места са “The Twist”, “KGB Club” и “Liquid”. Всяка сутрин Андрю изминава пътя от желязната порта на Версаче на 11-та улица до “Нюс Кафе” на Оушън Драйв, където знаменитостта често пие кафето си. При една от тези разходки дизайнерът се оказва сам.

В утрото на 15 юли 1997 г. Андрю засича жертвата си и го следва от “Нюс Кафе” до дома му. Все още не е известно какво точно е имал против световноизвестния дизайнер – според една от теориите на ФБР някога Версаче е отказал да му даде работа като модел – но когато Джани пъха ключа в портата на имението си, Андрю пристъпва зад него и изстрелва два куршума от .40 калибър в главата му.

Комедия от грешки

Пресата полудява след убийството на Джани Версаче. Убиецът, на когото никой не обръща внимание, докато оставя трупове след себе си от Минесота до Ню Джързи, изведнъж се превръща в диаболична икона в американския медиен цирк и всеки нищожен детайл, свързан с него, независимо верен или не, се публикува незабавно на първите страници.

Благодарение на усърдието на медиите, всяка стъпка на полицията в Маями Бийч и ФБР се следи отблизо, с очакването за бързи резултати. Стотици агенти на ФБР работят по случая, а местната полиция изоставя всичко друго, за да се заеме с издирването на Андрю Кънанан.

Макар да има потвърдени сведения, че той е бил забелязван в Маями Бийч преди убийството, става ясно, че гражданите никога не са били предупредени за присъствието му. Градът се разярява след тази новина – особено гей обществото, в чийто кръгове се е движил убиецът.

В действителност Кънанан е щял за малко да бъде заловен само четири ден преди убийството на Версаче. Служител в заведение за бързо хранене го разпознава и отива да се обади на полицията от кухнята. Полицията пристига, но през това време друг служител вече е дал поръчката на Кънанан и несъзнателно го е оставил да си тръгне.

Шевролетът на Уилям Рийс, който Андрю е докарал от Ню Джързи и който е оставил на обществен паркинг близо до хотела си, остава неидентифициран до убийството на Версаче. Гневната общественост настоява да разбере защо полицията не е разследвала това очевидно изоставено превозно средство, особено след като присъствието на Кънанан в града е било установено.

Но най-съкрушаващият от всички пропуски е ведомствена грешка, която, ако е можела да бъде избегната, е щяла почти със сигурност да доведе до залавянето на Андрю и оцеляването на Версаче.

На 7 юли, осем дни преди убийството, Андрю закъсва за пари. Той спира в заложна къща, за да продаде една от златните монети, които е откраднал от дома на Милин. Служителят му дава за нея 200 долара. Тази процедура изисква от Андрю да покаже две форми на идентификация, подпис и местожителство. Задържайки дъха си, той изважда два документа за самоличност, подписва се с истинското си име и посочва като адрес хотел “Норманди Плаза”, в който наистина е отседнал. Действайки според закона, служителят незабавно изпраща този формуляр по факс в полицейското управление в Маями Бийч. Документът обаче остава на бюрото на един от служителите в управлението, който е в отпуск, чак до след смъртта на Версаче.

Комедията от грешки не свършва дотук. В хотел “Норманди Плаза” е изпратен специален екип, който заварва стаята на Андрю Кънанан празна. Но два дни по-късно управата на хотела осъзнава, че е направила грешка, давайки на ФБР номер на друга стая. Този път агентите нахлуват в стая 322 и намират няколко вещи на Кънанан, но, както и се очаква, собственикът им отдавна вече се е изпарил.

Осем дни след убийството на дизайнера, на 23 юли 1997 г., ФБР най-накрая се добира до своя човек. В този следобед португалски иконом прави рутинната си обиколка из къщата за лодки на германския милионер Торстен Райнек, намираща се на канала “Индиан Крийк”. Човекът забелязва, че вратата на дома е открехната и влиза да провери какво става. Качвайки се на горния етаж, той се озовава лице в лице с млад мъж, който, виждайки го, изтичва в спалнята на хер Райнек и затръшва вратата след себе си. Икономът излиза и се обажда на полицията.

Само след минути къщата е обградена. Четиристотин агенти и полицаи заемат позиции на пристана, а снайперистите се разполагат по прозорците на отсрещния жилищен комплекс; по реката обикалят полицейски лодки, а във въздуха кръжат хеликоптери. Обсадата започва. В продължение на три часа агентите на ФБР затягат обръча около къщата, готови да убиват, ако се наложи. След като Андрю не отговаря на обичайния призив, отправен по мегафона, да “излезе с вдигнати ръце”, в 20:15 ч. е дадена заповед за атака. Хвърляйки сълзотворен газ през прозорците, агентите нахлуват в къщата, готови да посрещнат лунатика с огън. Но всичко е тихо.

Първият етаж е обявен за чист и агентите се качват по стълбите, а пръстите им нервно държат спусъка на оръжията. На горната площадка спират и се ослушват. Тишина… Нищо… Точно когато вече мислят, че са изпуснали Кънанан за пореден път, го намират.

Той лежи на пода до леглото в една от спалните, с пистолет в ръка. Мозъкът му, приютявал някога мрачни и зловещи мисли, сега се разлива от дупката над дясното му ухо.

Мъртвият Андрю Кънанан
Мъртвият Андрю Кънанан

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ТаняЕлена Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Елена
Гост
Елена

Баси, какви гнусни отрепки ходят по този свят, направо ми се повдига!

Таня
Гост
Таня

Напразно пропилян живот и неизползван капацитет. Как може да сееш смърт, за да лекуваш демоните в попадналата си комплексиран душичка