Гари Хайдник и Избата на смъртта

Гари Хайдник и Избата на смъртта

Гари Хайдник има план. Той се спуска по наклонената плоскост на самоунищожението и търси ефикасно лекарство за болката си. Негова дългогодишна мечта е да бъде глава на многочленно семейство и той решава да я осъществи по един крайно обезпокоителен начин. Планът му се състои в това да отвлича жени, които ще родят така мечтаните му рожби. Готов е да подложи бъдещите майки на всевъзможни страдания, независимо дали това се налага или не – просто за всеки случай.

Една по една събира жертвите си и ги хвърля в дупка, изкопана в пода на мазето на къщата му. Жените са подлагани на системни побои, изтезания и ежедневни изнасилвания.

Благонадежден клиент

Нощта на 26 ноември 1986 г. ще остане незабравима за Джозефина Ривера. След скарване с приятеля си тя излиза от апартамента им, разположен в бедняшката част на северна Филаделфия, и решава да изкара малко пари с проституция, което не й е за първи път.

Джозефина Ривера
Джозефина Ривера

Борейки се с дъжда и хапещия студ, тя забелязва сребристобял кадилак, който бавно минава покрай нея и спира. Приближава се и брадатият шофьор я пита дали “работи”. Тя му отговаря утвърдително и се качва в колата.

Той се представя като “Гари” и след като се договарят за цената на услугата – 20 долара, спира в закусвалня на “Макдоналдс”, за да си купи кафе. В ярко осветеното заведение Джозефина успява добре да разгледа “клиента” си. Той е бял мъж с тъмна брада, която изглежда добре поддържана, за разлика от всичко останало по него. Чупливата му кестенява коса е мръсна и мазна, а евтините дрехи, с които е облечен, сякаш не са прани от седмици. Има уморен вид и нездрав цвят на кожата. Единствената му ясно отличителна черта са стоманено сините, потънали в тъмни кръгове очи, които рядко премигват. На врата си носи златна верижка с кръст, а на китката – огромен златен часовник “Ролекс”. Скъпите бижута изглеждат странно в контраст с износените му, евтини дрехи.

Мъжът не е особено разговорлив. Вместо да я задява като останалите клиенти, той просто си пие кафето и я наблюдава втренчено. Щом приключва с кафето, заявява, че потеглят. Това напълно устройва Джозефина. Колкото по-скоро приключи с този депресиращ индивид, с неговия втренчен поглед на зомби, толкова по-добре.

Гари Хайдник
Гари Хайдник

Гари подкарва колата към дома си на улица “Норт Маршъл”.

Докато той вкарва колата в гаража, Джозефина забелязва ролс-ройс от 1971 г., паркиран в сенките. Скъпичко возило, помисля си тя – очевидно на мъжа не му липсват средства.

На входната врата той изважда някакъв странно изглеждащ ключ, прерязан наполовина, и докато отключва вратата, тя го пита какво е това. Той надлежно й обяснява, че другата половина от ключа е вътре в ключалката и така крадците нямат шанс да отключат с шперц.

На всичкото отгоре, казва си Джозефина, тоя е параноик.

Сексуална робиня

Влизайки в къщата през кухнята, Джозефина забелязва, че една от стените е наполовина облепена с монети. Въвеждайки я в гостната, мъжът я пита дали желае да гледат заедно филм, но тя отказва, тъй като иска да приключи възможно най-скоро с неприятната част от работата. Това очевидно го подразва и тя бърза да му обясни, че не може да остане цяла нощ, защото трябва да прибере дъщеря си.

Успокоен от тази неистина, Гари я повежда нагоре по стълбите към спалнята си. Там я очаква още по-сюрреалистичен декор – колаж от банкноти от по един и пет долара, залепени на стената. Изглежда мъжът все още работи по него.

След механичното, но енергично сношение, Джозефина става от леглото, за да се облече. Точно тогава нещата тръгват на зле. Тя успява да облече само блузата си, когато усеща чифт силни ръце да я сграбчват за гърлото. Мъжът стиска все по-силно и тя започва да губи сетивата си. Тъкмо вече ще припадне и мъжът отпуска хватката си и й нарежда да сложи ръце зад гърба си. Тя чувства допира на студената стомана около китките си, когато белезниците щракват. Сграбчвайки я отзад за врата, той я изтиква от спалнята надолу по коридора. Гари Хайдник се е сдобил с първата си “робиня”.

Докато я води към малката стая под къщата, Джозефина усеща колко мразовит е въздуха там. Успяла е да облече само блузата си, преди Хайдник да “откачи” и да я нападне. Той я хвърля върху стар матрак и й нарежда да му съдейства, ако не иска да бъде жестоко пребита. Окована и безпомощна, Джозефина няма друг избор освен да прави това, което този човек иска от нея.

На голите й глезени са поставени метални скоби, прикачени към дълга верига. Действайки бързо и тихо, Хайдник запечатва скобите с лепило, което изсушава с помощта на сешоар. Другият край на веригата е увит около една от гредите на тавана. Тогава Хайдник ляга до полуголата и прикована към стената Джозефина, полага глава в скута й и заспива.

Когато се събужда е време да свърши и друга работа в мазето. Джозефина забелязва, че на пода е изкопана плитка яма, която Хайдник започва да разширява и прави по-дълбока.

За нея е трудно да повярва, че това й се случва. Мъжът в ямата от време на време прекъсва работата си и й подхвърля фрагменти от “грандиозния си план”. Оплаква се, че няма семейство. Казва й, че има четири деца от различни жени, но те са му отнети и едва ли някога ще ги види отново.

Тъй като мечтата му е да бъде глава на многочленно семейство, решен е да я осъществи на всяка цена и за целта възнамерява да се сдобие с десет “невести”. Смята, че десет е добра цифра и тъй като жените едва ли ще дойдат доброволно, дупката в земята се нуждае от сериозно разширяване, за да има къде да държи робините си между оплождащите сеанси.

Джозефина е имала достатъчно време досега, за да се убеди, че човекът не е с всичкия си, така че този нечуван проект не я изненадва особено. Той изглежда способен на всичко. Сякаш, за да й докаже това, Хайдник излиза от дупката и се намърдва между краката й. След като я изнасилва, се изправя и доволно се усмихва.

Когато похитителят й се качва горе, Джозефина отчаяно се опитва да се освободи от скобите на глезените си. Успява да разхлаби една от тях и измъква крака си. Наблизо има прозорче и тя се провира наполовина през него, колкото й позволява веригата. Съзнавайки, че похитителят й е някъде в къщата, все пак решава да поеме риска да бъде чута от него и закрещява за помощ.

Той наистина я чува и когато се връща, носи със себе парче дърво. Джозефина е издърпана за косата обратно в мазето и жестоко пребита с импровизираното оръжие. Осъзнавайки,  че колкото повече пищи, толкова по-силни удари получава, тя постепенно замлъква. Предупреждавайки я да не вдига повече шум, той я удря още веднъж за назидание и след това я катурва в дупката. Натискайки я с лопатата, я кара да се свие на две и покрива ямата с парче шперплат. Дупката е толкова плитка, че Джозефина чувства тежестта на шперплата върху себе си.

Изглежда ще остане тук доста дълго време.

Сандра

Пристъпи на клаустрофобия започват да обземат Джозефина и тя се опитва с всички сили да се пребори с тях. Докарана почти до лудост от теснотията на затвора си, тя чува само собствените си писъци и звуците на “хеви метъл”, носещи се от горния етаж. Хайдник е усилил радиото до дупка, за да заглуши виковете й.

Джозефина няма да бъде единствената обитателка на мазето. Хайдник ще прибави още жени към колекцията си, които също като нея ще бъдат оковани полуголи с вериги, периодично бити и изнасилвани и наказвани в “дупката”, ако се опитат да избягат или да привлекат внимание. Когато се сдобива с втората си пленница, Хайдник прибавя нов елемент в схемата си: мъченията.

Сандра Линдзи е умствено изостанала и познава похитителя си от няколко години. До момента, в който я отвлича и затваря в мазето си – което сега представлява тъмница за изтезания и сексуален тормоз – Гари Хайдник се е държал много мило с нея. Често я посещава в дома за специални грижи, където живее. Грижи се за нея и й помага да се чувства добре. Всъщност той й отдава толкова специално внимание, че накрая Сандра забременява от него.

Тя е убедена от приятелите и семейството си, че абортът е най-доброто решение. Но Гари Хайдник не мисли така и отчаяно се опитва да я убеди в противното. Усилията му обаче са неуспешни.

Сега настъпва време за разплата. Сандра Линдзи е чернокожа също като Джозефина и също като нея е окована в мазето. В следващите няколко дни Хайдник често слиза долу, за да не позволява на жертвите си да викат, когато се чука на вратата. В два от случаите това са роднините на “Сенди”, както е известна Линдзи. Те се чудят дали тя не е при него. Накрая той заставя Сандра да напише бележка до загриженото си семейство, че е решила да напусне града. Хайдник казва, че ще изпрати писмото от Ню Йорк за по-голяма достоверност.

Междувременно побоите над двете жени стават все по-свирепи. Изнасилванията са ежедневни, а след това идва ред на изтезанията. Едно от мъчително болезнените наказания е провесване от гредите на тавана. Понякога нещастната жертва е оставяна да виси за едната си ръка, окована с белезници, в продължение на часове.

Още придобивки

Двете жени са затворнички в мазето на Гари Хайдник вече от няколко седмици. Понякога той забравя да ги храни и постоянно ги държи полуголи, за да му е по-лесно да ги изнасилва.

През декемри довежда третата си придобивка, 19-годишната Лиза Томас. Той я води на вечеря, обещава й нови дрехи и неспирен купон и я убеждава да го последва в дома му, където ще изпият бутилка вино и евентуално ще правят секс.  Когато припада от упойката, сипана във виното, Хайдник я изнасилва. След това Лиза Томас е окована с белезници и отнесена долу в мазето при останалите пленници. Още седем наложници и Хайдник ще бъде господар на така мечтания харем.

Само след седмица той похищава четвъртата си жертва. Тя се казва Дебора Дъдли. Но това 23-годишно момиче се оказва боец. Още от първия ден, когато се опитва да я окове като животно, тя му оказва силна съпротива и продължава да го прави. Впоследствие му създава многобройни проблеми. В замяна той я пребива жестоко при всяко прегрешение. Въпреки жестоките побои не успява да пречупи духа й.

С течение на времето Гари Хайдник започва да показва нарастваща привързаност към Джозефина Ривера. Той демонстрира растящото си уважение и доверие към нея, като я натоварва с задължението да “пази” останалите жени, когато му се налага да напуска къщата. Дали това се е дължало на Стокхолмски синдром или тя чисто и просто се е преструвала, но Джозефина изглежда е започнала да се идентифицира с похитителя си. Гари Хайдник, който е умен човек и най-вероятно подсъзнателно е разбирал, че е манипулиран, е изглеждал готов да прегърне идеята за една вярна и отдадена Джозефина. Дори да е подозирал, че тя го мами, никога не го е показал.

Един от бонусите да бъдеш любимката на Гари Хайдник е отърваването от честите побои и изтезания. Джозефина обаче продължава да споделя с останалите честите изнасилвания, оскъдната храна и мизерните условия.

Основната храна, която Гари поднася на пленничките си, е затворническата – хляб и вода. Случва се понякога изобщо да забрави да ги нахрани. От време на време ги разглезва с престояли сандвичи и хот-дог, а накрая, по причини известни само на самия него, започва да ги храни с кучешка храна.

Още от първия ден той заставя жените да му правят орален секс, но с времето, търсейки още по-големи вълнения,  започва да ги кара да правят секс една с друга, а той наблюдава отстрани. Момичетата намират тази перверзия за още по-унизителна от ежедневните изнасилвания.

Хайдник очевидно не държи много на хигиената, но все пак им позволява да използват мокри кърпички, за да се почистят доколкото е възможно. Понякога им позволява да се изкъпят в банята, но трябва да мъкнат веригите със себе си до горния етаж. Веднага щом излизат от водата, той ги изнасилва. Освен това им осигурява подвижна тоалетна и малко тампони – но нищо повече.

Научи повече за:   Казахстанският канибал Николай Джумагалиев: Железния зъб

През януари в мазето на Хайдник се озовава и петата му жертва, Джаклин Аскинс. Той открива дребното 18-годишно момиче, докато обикаля по обичайния си маршрут в северната част на града.

Също като останалите Джаклин е окована, изнасилена и измъчвана. По едно време Хайдник е накаран да вярва, че е успял да забремени две от пленничките си – едната от тях е неговата любимка Джозефина Ривера.

Първа смърт

“Държал ги е полуживи, хранейки ги с кучешка и котешка храна. Едва ли е харчил повече от пет долара на месец за храната им” – Чък Перуто, адвокатът на Хайдник.

На 26-ия рожден ден на Джозефина Гари устройва голям празник. Донася на момичетата китайска храна и ги черпи с шампанско. Недохранените затворнички се нахвърлят като вълци върху храната. Хайдник ги наблюдава, отпивайки от чашата си. Усмихва се нежно на своите момичета, една от които съвсем скоро ще умре.

В събота на 7 февруари 1987 г. Гари Хайдник забелязва, че Сандра Линдзи се е опитвала да премести шперплата и тежестите, покриващи дупката в земята. След кратък, но свиреп побой, решава, че най-доброто наказание за нея ще бъдат продължителните изтезания. Сандра е провесена за белезниците на едната си ръка от тавана. В продължение на два дни.

Когато Хайдник най-сетне я сваля долу, тя е почти в безсъзнание и започва да повръща. Състоянието й бързо се влошава и вдига висока температура. Повръщането не спира. Сандра е другата жена, която той смята за бременна и последното нещо, което би допуснал е смъртта на нероденото си дете. “Семейството” е на първо място.  Щом Сандра не иска да се храни доброволно, ще я накара да яде. Той тъпче парчета сух хляб в устата й и движи челюстите й, докато не го сдъвче и преглътне, като си помага с шамари и ругатни.

На следващата сутрин Сандра Линдзи е мъртва. Останалите пленнички се опитват да я върнат към живота, но без успех. Хайдник проверява пулса й и като установява, че такъв липсва, мята тялото й на гърба си и изчезва с него на горния етаж.

През този ден радиото на Хайдник не е усилено до край и жените ясно чуват звука на електрическия трион. Изпадат в ужас. На горния етаж Гари Хайдник разфасова тялото на Сандра. Главата й слага в голяма тенджера на печката, а гръдния кош във фурната. Ръцете и краката й са замразени с идеята да бъдат сготвени по-късно. Той никога не си признава, че е вкусвал от плътта на Сандра, но съдейки по следващите му деяния, това е повече от вероятно. Продължавайки да реже трупа, Хайдник извиква двете си кучета – Флейки и Беър. Време е за вечеря.

В мазето “харемът” на Хайдник е изпаднал в истински шок. Вниманието им привлича звукът на куче, слизащо по стълбите. Появява се Беър, стиснал в челюстите си нещо, което ги кара да се разпищят. Това е човешки кокал, по който все още висят кървави парчета месо. Беър спокойно се настанява точно пред тях и започва да го глозга.

Горе в кухнята Гари зарежда кухненския си робот с месото на Сандра и го смила на кайма.

През следващите няколко дни момичетата извръщат глави все път, когато похитителят им се приближава към тях. Миризмата на изгоряла плът се е пропила в дрехите, кожата и косата му. Той самият изглежда не забелязва това, но съседите му обръщат внимание.

На следващия ден на вратата чука полицай, който се интересува на какво се дължи тази ужасна миризма, носеща се от къщата му. Съседите му са помислили, че той е умрял вътре.

Хайдник обяснява, че миризмата идва от изгорената му вечеря от снощи и полицаят решава да му повярва. В този момент главата на Сандра Линдзи къкри в тенджерата на котлона.

Робините на Хайдник са преглътнали, доколкото е възможно, мисълта, че “господарят” им е нарязал Сандра, за да нахрани с нея кучетата си. Но не знаят за другата му идея; той решава да смеси плътта на Сандра с кучешката храна, с която ги храни. Момичетата изяждат храната си, без да подозират, че Сандра Линдзи е част от менюто им.

Разделяй и владей

След първата смърт в мазето Хайдник експериментира по-нататък, измисляйки нови психологически игри за пленничките си. Момичетата са окуражавани да се издават една друга, ако на някоя от тях им хрумне да избяга. Обещава им поощрения, като например по добри условия за живот и по-щедри дажби храна. Хайдник е въодушевен от контрола, който упражнява върху тях по този начин. Джозефина Ривера е първата, която се възползва от тази възможност, когато чува останалите да кроят планове да нападнат Хайдник и да избягат. Горчиво ще съжаляват за това.

Един ден Гари Хайдник слиза в мазето с комплект отвертки в ръка. Усещайки, че се задава нещо лошо, жените се разтреперват, когато се приближава към тях. Хайдник завързва краката и ръцете на всяка от тях с белезници и скоби и след това ги провесва от гредите на тавана. Напъхва в устите им найлонови торбички и ги облепя с изолирбанд. Очите им изскачат от паника и те се опитват да крещят през превръзките, докато Хайдник подбира инструментите си.

Отвертката, на която Хайдник се спира, се озовава в ухото на най-близката безпомощна жертва. Стискайки здраво дръжката, той завърта навътре твърдия метал достатъчно дълбоко, за да пробие тъпанчето. Повтаря процедурата и с останалите момичета, чийто приглушени, агонизиращи писъци отекват в мазето. Джозефина Ривера гледа отстрани. Какво ли е минавало през главата й?

Това е наказанието за опита им да отхвърлят неговото садистично господство и да се измъкнат; налудничав способ да запази властта си. Допълнително предимство в оглушаването им е, че няма как да чуят онова, което е замислил да извърши на горния етаж.

Когато “проблемното дете” на Гари Хайдник Дебора Дъдли продължава да показва неуважението си и през следващите няколко дни, той маха оковите й и я качва горе, за да й даде урок.

Завежда я в кухнята и й показва отрязаната глава на Сандра Линдзи, все още вряща на печката. Във фурната са димящите останки от гръдния й кош, а в хладилника – ръцете и краката й, увити в найлони. Хайдник я пита дали би искала да бъде следващата. Дъдли бавно поклаща глава в отрицание и е отведена обратно в мазето.

Програмата с изтезания на Хайдник вече включва и електрошокове. Той допира оголени жици до веригите на момичетата и се забавлява с новото си откритие. Джозефина Ривера отново наблюдава това негово занимание отстрани.

Партньор в престъплението

Джозефина определено е включила механизма си за оцеляване. Тя е биела останалите момичета, за да угажда на болния му ум с надеждата, че все някога ще я пусне” – Чарлз Перуто, адвокатът на Хайдник.

Гари Хайдник вече открито приема Джозефина повече за партньор, отколкото за пленница и прекарва голяма част от времето си с нея – правят секс в спалнята му и гледат филми заедно. Стават толкова близки, че на 18 март, когато Хайдник решава, че робините му имат нужда от наказание, извиква Джозефина да му помага. Той подготвя жиците за любимото си занимание – електрошоковете – но този път иска да им пусне повече ток. Пробива две дупки в шперплата, покриващ ямата-затвор, и работата на Джозефина е да сипва през тях вода, за да напълни рова.

Жертвите, вързани както винаги с белезници и вериги, са изритани вътре. След това дъската с новопридобитите “отвори за въздух” е сложена отгоре, затискайки момичетата във водата. Хайдник подрежда тежестите върху шперплата и вече доволен, че никой не може да избяга, пъха една от оголените жици в дупката. Първият електрошок разбушува водата и пронизителни писъци изпълват мазето, особено от Дебора Дъдли. Жицата се е допряла директно в една от скобите на краката й и тялото й танцува във водата, разтърсвано от големия волтаж. Когато жицата е извадена, Дебора изпада в тежка конвулсия и пада по лице в калната вода. Тя е мъртва.

Останалите момичета, Лиза и Джаклин, пищят истерично, докато Хайдник издърпва дъската. Неповлиян от смъртта на Дебора Дъдли, той се качва догоре и се връща със сандвичи с кучешка храна за обяд. Освен това е донесъл лист и химикалка.

Докато зашеметените жени дъвчат храната си, Хайдник нарежда на Джозефина да запише датата и часа в горната част на листа, а след това подробно да опише случилото се преди малко. Трябва да признае и собственото си участие в мъчението и след това да се подпише отдолу. С очевидно задоволство Хайдник слага подписа си под нейния. Сега те са партньори в престъплението и ако ги разкрият ченгетата, тя също ще бъде арестувана. Ако Хайдник отиде в затвора, тя ще го последва.

Той заставя и другите две момичета да се подпишат за по-голяма достоверност на документа. Тази нощ Хайдник оставя трупа на Дебора Дъдли в мазето заедно с Лиза и Джаклин. Джозефина е освободена от оковите си и прекарва нощта в спалнята му. На следващата сутрин тялото на Дебора е качено на горния етаж, опаковано в найлони и замразено във фризера.

Джозефина Ривера, сега вече официална “приятелка” на Хайдник, получава все по-голямо внимание от него. Той я води на ресторант, позволява й да спи в леглото му, купува й дрехи и подаръци. Тя не прави никакви опити да избяга, когато я извежда навън. Едно от тези излизания е, за да му помогне да се отърве от тялото на Дебора Дъдли.

Четири дни след смъртта й, под прикритието на нощта, Джозефина помага на Хайдник да пренесе частично замразения труп, увит в одеяло, в колата му.

Потеглят към запустяла местност извън Филаделфия, където Хайдник измъква тялото на Дебора от колата и го захвърля в гората.

Бягство

На следващия ден Гари Хайдник решава да увеличи бройката на робините си като намери заместничка на Дебора Дъдли.  Тъй като две от пленничките му са мъртви, а Джозефина е вече негов партньор, той има нужда от още осем наложници, за да осъществи бленувания си харем. Заедно с Джозефина отново се впуска в търсене на жертва, обикаляйки улиците на северна Филаделфия.

Новото попълнение е 24-годишната проститутка Агнес Адамс. Тя познава Джозефина от дните, когато са работели заедно като стриптизьорки в местен клуб. Съгласява се да придружи Джозефина и нейния “приятел” и се озовава окована гола в мазето. Гари е много доволен, а неговата помощничка му казва, че споделя това чувство.

Почти четири месеца са минали от деня на нейното отвличане, когато най-сетне на 24 март 1987 г. на Джозефина Ривера й се удава възможност да приведе в действие плана, който отдавна замисля. Тя е чакала чиста възможност да се отърве от Гари Хайдник. Човекът е твърде опасен, за да рискува, а не иска да свърши като Сандра и Дебора.

Чувствайки, че вече е спечелила доверието на Гари, тя го помолва да посети семейството си и му обещава, че ако й позволи това, ще му доведе още едно момиче за колекцията. Хайдник е поблазнен от нейното предложение. Ще я закара близо до дома й и после ще я изчака на близката бензиностанция, за да я отведе заедно с обещаната робиня обратно вкъщи.

Това е огромна грешка от негова страна, но логиката му вече не работи както трябва. Той е причинил смъртта на две момичета и не показва никакви признаци, че възнамерява да се откаже от откачения си план. Умственото му разстройство явно се е задълбочавало и единствено Джозефина е можела да предотврати ново нещастие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Веднага щом излиза от колата на Хайдник и го изчаква да завие зад ъгъла, Джозефина се втурва към къщи. Заредена с адреналин и огромно вълнение от новопридобитата си свобода, тя нахлува в апартамента, в който живее заедно с приятеля си Винсънт Нелсън. Той е първият, изслушал нейната ужасяваща история. Полицаите са следващите.

Гари Хайдник арестуван
Гари Хайдник арестуван

Гари Хайдник е арестуван малко след полунощ на бензиностанцията, където търпеливо очаква завръщането на Джозефина. Докато го отвеждат в полицейското управление, той спокойно се интересува дали става въпрос за неплащане на детски издръжки. Полицаите го уверяват, че става въпрос за нещо доста по-сериозно.

Освобождаване

Малко преди 5 часа сутринта на 5 март 1987 г. полицейски екип, под ръководството на лейтенант Джеймс Хансън от отдел “Убийства”, пристига пред къщата на улица “Норт Маршъл”. Тъй като не могат да отворят вратата заради “сложната” заключваща система на Хайдник, лейтенантът нарежда да я разбият. Един от първите полицаи влезли вътре е Дейв Савидж. Следвайки указанията на Джозефина, той и партньорът му офицер Макклоски се запътват право към мазето.

Полицията открива жени, оковани с вериги, в мазето на Хайдник

Когато влиза в малката стая, Савидж вижда две жени, спящи на матрак по средата на помещението. Въпреки студа, те са покрити само с тънко, мръсно одеяло. Щом ги доближава, те се събуждат и започват да крещят, докато Савидж не ги уверява, че е полицай и е дошъл да ги освободи. Той забелязва, че жените са оковани с вериги, закачени за тавана, и са облечени само с блузи и чорапи. Когато ги пита дали в къщата има още жени, те посочват към шперплат на пода, върху който са натрупани торби пълни с пръст.

Научи повече за:   Сергей Головкин: Подмосковския кървав удушвач a.k.a Фишер

Макклоски отмества торбите и дъската и вижда голата фигура на Агнес, свита на дъното на дупката. Полицаите я изваждат, освобождават жените от веригите и ги качват горе в чакащата ги линейка. След това насочват цялото си внимание към претърсването на къщата. В кухнята на печката Савидж открива алуминиева тенджера пълна с тлъста, жълтеникава субстанция. На плота стои голям кухненски робот, който е използван наскоро, най-вероятно за мелене на сурово месо. Вътре във фурната открива тава, в която има изгорен кокал, наподобяващ човешко ребро. До този момент на Савидж все още му е трудно да повярва, че историята на Джозефина е вярна, но когато отваря хладилника, изчезва всякакво съмнение. На един от рафтовете в камерата лежи човешка ръка.

Разкопки в мазето
Разкопки в мазето

През следващите няколко дни полицията претърсва къщата и двора, описвайки всичко, което им се струва съществено. Разкопават предния и задния двор, но не откриват повече човешки останки. В къщата намират килер пълен с порнографски списания, посветени на чернокожи жени. Въпреки че къщата и земята около нея създават впечатлението, че собственикът е нестабилна личност, живееща само от ветеранската си пенсия, скоро става ясно, че всъщност Гари Хайдник е богат човек с капитал от 550 000 долара в инвестиционната му сметка. Докато претърсването продължава, полицията се опитва да се зарови по-дълбоко в живота и престъпленията на човека, когото пресата вече е нарекла “опасен луд”.

Баща и син

Гари Майкъл Хайдник е роден на 22 ноември 1943 г. в тихото предградие Ийстлейк в Клийвланд, Охайо. Състресенията започват рано за малкия Гари. Родителите му се развеждат, когато е само на две години. Въпреки че баща му Майкъл изтъква алкохолизма на майка му като една от главните причини за развода, той позволява на Гари и неговия невръстен брат Тери да живеят при нея и новия й съпруг. Когато Гари тръгва на училище, двамата братя се преместват при баща си, който също се е оженил повторно.

Още от началото момчетата не се разбират с новата съпруга на Майкъл Хайдник, която според тях е типичната зла мащеха. Баща им често сурово ги наказва заради кавгите, които имат с нея. Нещата се влошават още повече, когато по-големият син започва да се изпуска нощем в леглото. Майкъл му се подиграва и стига дотам, че провесва мокрите чаршафи от прозореца, за да видят съседите какво мръсно малко момче е Гари.

Това не е всичко. Според самия Хайдник пропитите с урина чаршафи не са единственото, което баща му е провесвал през прозореца, когато Гари е бил “лош”. Понякога Майкъл Хайдник провесва самия него надолу с главата и жестоко разтърсва малкото момче.

Нещата се влошават допълнително, когато Гари пада от дърво, разбивайки черепа си и лежи в безсъзнание известно време. Жестокото падане причинява черепна деформация и според някои е допринесло за значителни поведенчески отклонения у момчето. Те се проявяват в сърдити избухвания и свирепи караници с брат му, водещи до още повече побои от неговия склонен към насилие баща.

Първите години в училище са трудни за Гари Хайдник, въпреки откритието, че е един от най-умните ученици там. Той е наричан “футболна тиква” от връстниците си и вследствие на това става болезнено срамежлив и чувствителен към външния си вид. Не е грозен, но постоянните шеги за формата на главата му оставят у него дълготраен отпечатък. Гари Хайдник решава, че за да компенсира физическите си недостатъци, ще трябва да се концентрира в постигането на материално величие.

На 12-годишна възраст се присъединява към скаутския отряд и работи през лятото, за да изкарва пари. Дори излиза с няколко момичета, но неговата стеснителност често му пречи. Гари търси успокоение в своите фантазии за богатство и власт. Скоро изоставя комиксите и прехвърля интереса си към финансовите колонки във вестниците.  Младият Гари решава, че ще използва острия си ум, за да стане богат. Обяснява на всеки, който иска да го чуе, че един ден ще стане не само милионер, но и най-заслужилият войник.

Показвайки рядък случай на подкрепа към сина си, когото така често е тормозил, Майкъл Хайдник прави всичко възможно той да бъде приет в уважаваната военна академия “Стонтън” във Вирджиния. Гари е щастлив от този факт и неговата амбициозност го прави уверен, че един ден ще учи в легандарната военна академия “Уест Пойнт”.

Заслужил войник

Гари остава в академията две години. Оценките му са отлични и известно време изглежда, че е предопределен за велики неща. Но тогава, след загадъчна, но очевидно необходима визита на училищните психолози, Гари напуска академията и се връща у дома, за да се грижи за баща си. След кратък период на прехвърляне от гимназия в гимназия, недоволен от себе си и отчаяно търсещ развитие, Хайдник най-накрая се записва в армията.

Той се оказва отличен материал за военните и става добър войник, готов да поеме всяко предизвикателство и безпрекословно се подчинява на заповедите на старшите офицери. По време на тренировъчния период показва отлични способности и решава да кандидатства за пост във военната полиция. Молбата му е отхвърлена, най-вероятно заради психологическата му история.

На дневен ред идва Сан Антонио, Тексас. Младият войник пристига там с намерението да стане медик. Този път постига по-голям успех. Освен това Гари има резервен план готов за действие. Използвайки спестените пари и своя “бизнес ум”, той бързо полага основите на успешно оперираща лихварска схема. Негови клиенти са армейските му другари.

През май 1962 г. възходът на неговата процъфтяваща финансова институция е покосен от внезапното му преместване в чужбина. Изпратен е като санитар в 46-а Армейска хирургическа болница в Западна Германия. Хайдник е вбесен от този неочакван обрат. Той има да събере повече от 5 000 долара от дългове, които най-вероятно никога няма да види заради новото му далечно местоназначение.

След няколко седмици на новото си назначение интелектуално надареният млад човек получава резултатата от изпита си за средно образование, който е 96%. Нещата се развиват добре до август 1962 г., когато започва да се оплаква от замъглено зрение, замаяност и повръщане. Получава и ясно изразен тик – рязко движение на главата. Невролозите му поставят диагноза гастроентерит и откриват у него всички признаци на засилващо се умствено разстройство.

Докторите не могат да преценят дали страда от шизоидно личностно разстройство или е шизофреник. И в двата случая състоянието му ще се влоши, ако не се вземат мерки. Преценяват, че най-доброто лечение за него ще бъде приемането на стелазин – мощен транквилант, предназначен за употреба при изключителни случаи на делюзионна психоза.

Внезапно нещата тръгват на зле за младежа, който просто иска да бъде войник и евентуално един ден богат човек. Той е изпратен обратно в САЩ. Три месеца по-късно Гари Хайдник е освободен с почести от армията. Получава пълна пенсия заради умствената му нестабилност, която в крайна сметка е диагностицирана като “шизоидно личностно разстройство”.

Хоспитализиран

Гари заминава за Филаделфия, за да търси ново призвание. Неговата академична находчивост и предприемчивост не е повлияна от умствените му проблеми и той бързо се квалифицира като действаща медицинска сестра. След това се записва в Университета в Пенсилвания и показва отлични резултати в предмети като история, антропология, биология и  химия. Благодарение на квалификацията си за медсестра, получава работа в университетската болница.

Това не продължава дълго. Той започва да изпълнява задълженията си все по-небрежно и накрая го уволняват. Тогава се прехвърля в болницата за ветерени, където се записва на преквалификация за психиатрична медицинска сестра. Обявен е за негоден да се грижи за психично болни пациенти, тъй като самият той проявява индикации за множество умствени проблеми.

Гари Хайдник отново е без работа и не след дълго се връща в болницата, но този път като пациент. Осъзнавайки, че част от проблемите му се дължат на неразбирателствата в семейството му, той се връща в Клийвланд, за да се помири с майка си и баща си, но те не проявяват интерес. Гари се примирява с безразличието им и се връща да живее във Филаделфия, където го очаква неприятна изненада.

На 30 май 1970 г., обезумяла от болките на рака, майката на Гари отнема живота си като изпива бутилка с живачен хлорид. Тя се е снабдила с отровата от салона за красота, в който работи. Хайдник е потресен от смъртта й и скоро той самият прави първия от многото си опити за самоубийство. Методите му са най-различни – обесване, дъвчене на счупени стъкла, предозиране с медикаменти и каране на мотор право срещу задаващ се камион. След всеки неуспешен опит той е хоспитализиран. Като пациент Гари се отдръпва в себе и празният му поглед и безлично изражение наподобяват кататония.

Подложен е на множество тестове, един от които цели измерване на интелекта му. Пациентът проявява интерес към това проучване и се установява, че притежава изключителен интелект – 148 точки.

Междувременно по-малкият му брат Тери също е хоспитализиран заради психични отклонения – изглежда  умствените заболявания са наследствени в рода на Хайдник.

С всяко следващо приемане в болница състоянието на Хайдник се влошава. Той прекарва дните си в пълно мълчание, комуникирайки единствено чрез бележки. Категорично отказва да съблече любимото си кожено яке и изпада в ярост, ако се опитат да му го свалят насила. Хайдник не изпитва никакво желание да се къпе и често трябва да бъде принуждаван да си вземе душ. Започва да проявява странни привички – поздравява болничните служители с военни салюти и навива единия крачол на панталоните си в знак, че не желае да бъде приближаван.

Пациентът не показва кой знае какви признаци на подобрение, но въпреки ексцентричното му поведение, изглежда започва да се справя с потискането на агресията си и лекуващите го лекари решават, че е готов за изписване.

Епископ Хайдник

Вече на свобода, Гари Хайдник прави посещение на брат си и го пребива с дъска. По време на побоя информира Тери какво ще му се случи, ако се спомине от нараняванията. Брат му слуша невярващо как Гари му обяснява с равен тон, че ще сложи тялото му във вана пълна с киселина и ще го остави бавно да се разяде. Тери забелязва, че единствената грижа на брат му е да не би киселината да повреди тръбите на водопровода.

Жените са слабостта на Гари. Той се впуска в многобройни сексуални контакти, като главното му предпочитание са афроамериканките. Най-добре е, ако са умствено изостанали. Това дава на Хайдник повече контрол. Още тогава целта му е да има колкото се може повече деца и затова противозачатъчните средства са абсолютно табу.

Когато една от първите му приятелки забременява, той е в екстаз, но радостта му не продължава дълго. Тя ражда момиченце, но го напуска, взимайки дъщеря му.

Гари се отнася нечовешки към слабоумните жени, с които се среща под предлог, че ще се грижи за тях. Оковава ги в белезници, унижава ги сексуално, бие ги и нарочно не им дава храна.

През пролетта на 1971 г. Хайдник има кратък допир със свръхестественото. Той не е религиозен човек, но изведнъж получава “откровение” от Бог и подкарва колата към Малибу Бийч, Калифорния, където се взира в залеза и “общува с Господа”. Той е хоспитализиран отново и докато все още се лекува в болницата, полага основите на своя собствена църква.

Когато се връща във Филаделфия, подава молба, която е одобрена, за създаването на “Обединената църква на божиите служители”. Паството на “Църквата на Хайдник” се състои от петима души, сред които умствено обремененият му брат и слабоумно момиче, с което Гари се среща по онова време. През октомври същата година вече започва да се представя като “епископ” Хайдник.

Епископ Хайдник
Епископ Хайдник

През 1975 г. Хайдник открива инвестиционна сметка на името на църквата и през следващите 10 години демонстрира силата на финансовия си ум като акумулира в нея повече от половин милион долара. Неговата първоначална инвестиция е само 15 000 долара.

Научи повече за:   Мъж от Орегон арестуван за изнасилване на бебе

Неговите умствени проблеми не показват признаци за подобрение и той е чест посетител в градските болници. Все пак Хайдник намира достатъчно време да наглежда инвестициите си и да се грижи за паството си. Междувременно неговото име започва да става известно на полицията.

Случки в мазето

Хайдник притежава запуснат имот в също така запуснатия квартал в Западна Филаделфия, на един хвърлей камък от Университета в Пенсилвания. Там, в мазето на къщата, се случва един “инцидент”.

През есента на 1976 г. той дава къщата под наем на младеж на име Робърт Роджърс, но неговата приятелка му създава проблеми. Той решава да потърси отмъщение от самия Робърт и една вечер се скрива в мазето, въоръжен с пушка и пистолет и зачаква младежа да се върне от работа.

Гари избира пистолета. Прицелва се в лицето на ужасения Робърт и натиска спусъка. Куршумът одрасква бузата на младежа. Той успява някак си да успокои стрелеца и Хайдник се съгласява да не стреля повече. Полицаите не са и наполовина толкова любезни, когато нареждат на Хайдник да предаде оръжията си. Обвиняват го в тежко нападение и носене на оръжие без разрешително на “обществени места” и го арестуват. Незнайно по каква причина обвиненията са свалени след една седмица.

Тази къща е продадена и когато новите й собственици започват да я почистват, откриват кашони с порнографски списания и дупка, изкопана в циментовия под на мазето.

Осемнадесет месеца по-късно той отново привлича вниманието на полицията. Гари изписва сестрата на своя приятелка от психиатричната клиника, в която е настанена и я затваря в апартамента си. Слабоумното момиче е открито в заключен килер в мазето на Хайдник и върнато в болницата, където след преглед се установява, че е била изнасилена, содомизирана и заразена с гонорея – вагинално и орално. Хайдник е арестуван и обвинен в отвличане, изнасилване, задържане против волята, принуждаване към сексуални действия и намеса в попечителството на момичето.

“Епископ” Хайдник отказва да бъде представляван от адвокат и сам поема защитата си в съда, пледирайки за невинен.  Съдът решава да не му повярва и той получава присъда от 3 до 7 години затвор.

Последвалият психически преглед установява, че Хайдник е “психично-сексуално незрял”. Също така е обявен за манипулативен и изобретателен. Въпреки това прекарва по-голямата част от присъдата си в болницата, а не в затвора.

Съгласявайки се да остане под наблюдението на щатските здравни органи, свирепият криминален психопат Гари Майкъл Хайдник е пуснат за пореден път сред жителите на Филаделфия. Тази ужасна грешка е допусната през април 1983 г.

Ориенталска невеста

Малко след това умствено изостаналата приятелка на Хайдник Анжанет Дейвидсън изчезва завинаги. Гари никога не признава, че има нещо общо с това, но остава главният заподозрян за липсата на момичето.

Следващият план на Хайдник е да се сдобие на всяка цена с “ориенталска невеста”. Главното му изискване е тя да е девствена и той много лесно получава желаната стока по пощата. Тя се казва Бети Дисто. Младата филипинка кореспондира с “епископ” Хайдник известно време, преди да се съгласи да дойде в САЩ, за да бъде с него. Споразумението е да се оженят веднага щом пристигне.

След като я посреща на летището, Хайдник я завежда в дома си на улица “Норт Маршъл” и й показва стаята й. Тя е шокирана, когато вижда, че в нейното легло спи някаква бавноразвиваща се жена. Хайдник й казва, че жената е наемателка. Въпреки тези недоразумения, Бети се омъжва за него на 3 октомври 1985 г. в Мериленд. Първата седмица Хайдник се отнася добре с нея и й говори, че трябва да създадат семейство. След една седмица тя се връща от пазар и открива Хайдник да прави секс с три жени едновременно. Ужасената Бети иска от него да заплати билета за връщането й във Филипините. Гари отказва и й заявява, че той е шефът и ще прави секс с колкото жени си пожелае.

От този момент нататък Хайдник постоянно води жени в къщата и често кара Бети да гледа, докато прави секс с тях. Ако се оплаче, я бие и я заставя да готви за него и креватните му партньорки. Става все по-агресивен с всеки изминал ден и заплашва Бети, че ако посмее да го напусне, ще я открие и ще я убие.

Един ден през 1986 г. чашата за Бети най-сетне прелива. Тя възроптава отново, че той води жени в къщи и Хайдник я пребива, изнасилва я и я заплашва, че ще я убие. Тъй като познава само него и приятелите му, Бети е принудена да се обърне за помощ към членовете на филипинската общност. Те я убеждават, че е най-добре да го напусне и след четири дни под предлог че отива на пазар, тя си тръгва, за да не се върне никога. След две седмици Хайдник е арестуван по обвинение в нападение, неприлично посегателство, изнасилване на съпруга и принуждаване към нестандартно сексуално сношение. За негов късмет обвиненията са свалени, тъй като Бети не се появява в съда на предварителното разглеждане. През 1987 г.

Бети отново завлича Хайдник в съда в опит да получи финансова издръжка за сина си, който е заченала от Гари без негово знание. По време на делото съдията разбира за медицинската история на Хайдник и нарежда той да мине през серия от тестове, за да се установи умственото му състояние. До момента на провеждането на тези тестове две от момичетата в мазето за разплод на Хайдник вече са мъртви.

Луд или да?

Ескалиращото поведение на Хайдник се корени в неговата неспособност да контролира живота си. Неговите въображаеми физически и реални психически недостатъци, едновременно с неспособността му да ги коригира, го навеждат на безрадостната мисъл, че е напълно безпомощен. Той смята, че създавайки много деца и заедно с това живот извън своя собствен, най-сетне ще успее получи контрола, който така отчаяно търси.

Неговата враждебност и ненавист към жените по принцип – особено към онези, които го отхвърлят – в един момент прелива и Хайдник е готов да прекрачи границата и насила да установи контрол. Веднъж прекрачена границата става все по-размита и той постига точно обратното на онова, към което се стреми. Хайдник губи контрол с всеки изминал ден. За да се пребори с чувството си на безсилие, той вдига летвата на болката и терора, които създава за жертвите си, проектирайки върху тях собствените си недостатъци. Наранява ги, за да им прехвърли собственото си страдание.

Физическите проявления на търсещия контрол Хайдник се състоят в жестоките изнасилвания, експериментите с мъчения и канибализма. Все пак ужасната величина на деянията му като че ли е непосилна за него. Фактът, че той съвсем нелогично се съгласява да пусне Джозефина Ривера и вярата му, че тя ще се върне при него, сякаш демонстрира неговата подсъзнателна нужда да се освободи от тежестта на ролята, с която се е нагърбил.

Това е напълно възможно, защото с всяка чудовищност, която извършва, Хайдник се самоизгаря отвътре. Той самият не може да спре собствената си лудост, затова подсъзнателно сграбчва възможността, предоставена му от Ривера. Ако Хайдник не е бил заловен тогава, цикълът на ужасите е щял да екалира още повече и накрая е щял да доведе до масивна психологическа катастрофа. Омраза и ярост, работещи в тандем с неговите умствени дефекти, го разкъсват отвътре и той няма къде да отиде.

В едно дело за убийство винаги има спекулации дали човекът, извършил неописуеми неща, е бил с всичкия си по време на престъплението. Обвиненията в съзнателното причиняване на смъртта на жените, впоследствие погребани или нарязани на парчета, за да бъдат изядени от кучетата, и още по-лошо, от нищо неподозиращите пленнички, със сигурност повдигат въпроса за вменяемостта на подсъдимия.

Чудовищен “списък” с човешки части е открит в кухнята на Хайдник. Той включва две ръце под лактите, бицепс, две колена и части от бедрата, мускулни тъкани и кожа. В хладилника са внимателно съхранени 11 кг човешка плът, която той вари, пържи и пече, без да му пречи ужасната смрад, носеща се наоколо. Гари е давал тази храна на жертвите си и е повече от вероятно той самият да е опитвал от нея. Всичко това говори за един крайно увреден ум.

Летална инжекция

“Всеки човек, който смила кучешка храна и човешки останки в кухненския робот и нарича това деликатес, и го дава за храна на другите, очевидно не е съвсем наред”. – Чарлз Перуто младши, адвокатът на Хайдник.

Процесът започва в понеделник на 20 юни 1988 г., под председателството на съдия Ейбръхам, в сградата на общината във Филаделфия. Защитникът на Хайдник Чарлз “Чък” Перуто младши трябва да убеди журито, че неговият клиент е невменяем и не може да носи отговорност за извършените престъпления.

Гари Хайдник в съда
Гари Хайдник в съда

Срещу това твърдение са изправени показанията на оцелелите жертви на Хайдник. По време на предварителното разглеждане те обрисуват ясния образ на човек, който по време на ужасните си деяния изглежда се е държал под пълен контрол. Измъчвал ги е съвсем обмислено и клинически методично. Това е подкрепено от факта, че ги е накарал да се подпишат под документа, целящ да уличи Джозефина Ривера като съучастничка в убийството на Дебора Дъдли.

Ривера също е сложена на огъня, когато другите пленнички я обвиняват, че доброволно е съдействала на Хайдник. Единствено Джаклин Аскинс опровергава това, заявявайки, че Ривера е действала под натиска на Хайдник.

Съдебните заседатели са повече от объркани след многобройните езотерични показания на психиатри, разглеждащи темата за шизофренията и най-различни други психични заболявания. Свидетелите на обвинението изтъкват инвеститорските способности на Хайдник като доказателство, че умът му работи изключително логично, въпреки честите посещения по болниците.

Защитата трябва да създаде представата за човек, който е станал жертва на собствения си увреден ум. Дори обвинението не спори, че Хайдник страда от личностно разстройство. Действията му говорят достатъчно ясно за това.  Но дали е бил чак толкова умствено болен, че да не може да разбере последиците от престъпленията си? Категорично не. Обвинението твърдо се придържа към тезата, че Хайдник е лукав хищник с астрономически коефициент на интелигентност, който се е наслаждавал на престъпленията си и умело се е опитал да ги прикрие.

В заключителната си реч Перуто отново набляга, че Хайдник е по-скоро луд, отколкото лош човек. Съдебните заседатели се оттеглят, за да вземат решението си. На 30 юни 1988 г., след два дни и половина заседаване, те са готови с присъдата.

Гари Хайдник е признат за виновен по две обвинения в предумишелно убийство и още 16 други обвинения. На следващия ден съдия Ейбръхам го осъжда на смърт. Гари, също като много други осъдени убийци, не показва никакви емоции, докато съдията обявява присъдата. Когато съобщават на баща му, че синът му е осъден на смърт, той заявява, че това изобщо не го интересува.

Хайдник очаква екзекуцията си в продължение на 11 години. През това време жертвите му повдигат срещу него искове за обещетение заради частичната глухота, която им е нанесъл при мъчението с отвертките.

Хайдник остава верен на себе си и прави няколко опита за самоубийство в затвора.

Баща му, който се отказва официално от сина си след произнасянето на присъдата му, споделя с медиите строгото си мнение по въпроса: “Всеки, който извърши нещо подобно, заслужава да бъде обесен.”.

Смъртта най-сетне идва за Гари Хайдник в 22:29 ч. във вторник на 6 юли 1999 г., под формата на летална инжекция. Той е екзекутиран за смъртта на Дебора и Сандра. Едва ли някой, особено оцелелите от кошмара в избата на смъртта на улица “Норт Маршъл”, е пролял и една сълза за кончината му.


Източници: trutv.com, newcriminologist.com, phillymag.com, time.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
12 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
master puppetiviНиколетаМарияkleo70 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
антония
Гост
антония

Този изрод ми събра очите!! И все пак ми е странно защо през миналия век е имало толкова много серийни убийци.С какво е допринесъл за размножаването им-сега сякаш няма…

master puppet
Гост
master puppet

Повечето изроди си родени след и около периода на Втората световна война (може би има нещо общо). Това през 70-те години наистина е било пика на серийните убийци. Този даже е изключение в случая. И сега се случват, просто не ги дават по телевизиите, а и вече технологията за разобличаване на престъпниците е доста по-напреднала…

Discip
Гост
Discip

Технологийте не бяха толкова напреднали, и не се обръщаше достатъчно внимание понеже жертвите са от рисковият контингент. В САЩ ако 5 убийства си приличат чак тогава започва да се говори за сериен убиец aко ги хващаха след 2-3 убийство нямаше да се знае. Сега също има, ако се интересуваш потърси за онзи от Дайтона бийч до сега има 6 за 3 години в Кливлънд също има в момента, а миналата година хванаха във Финикс един и доказаха 16.

Хищникът 1987-1990
Гост

Да се надяваме,че с напредването на технологиите ще бъдат предотвратявани подобни престъпни намерения(макар,че самоунищожението си ни е в природата).
Поздравления за добре оформената статия!

Zlati
Гост
Zlati

Za poreden i sus sigurnost ne posleden put se ubejdavam, 4e otnovo golqma vina za ma6taba na prestupleniqta na tozi psihopat sa doprinesli otnovo ob6testvenite organi: policiq, lekari, sudii, ta dori i ot4asti svidetelite na nqkoi ot predi6nite mu prestupleniq! Vsi4ki tezi hora nekolkokratno sa si zatvarqli o4ite i sa puskali tozi izrod na svoboda. vednuj mu se razminalo, drug put svidetelq ne se qvil, treti put taka precenili………….. A koi 6te obqsni na maikite na jertvite, 4e ako nqkoi si be6e si svur6il rabotatqa i tova govedo be6e zatvoreno nqkude, tehnite deca 6tqha da sa jivi ili nqma6e da… виж още »

koko
Гост

Dali nqkoi znae – imali film za tozi?

Мим
Гост
Мим

Сигурно знаете, че по неговата история е създаден Ханибал Лектър.

6666
Гост
6666

az pak mislq,4e osnovo sa vinovni samo roditelite.egati roditelite,pove4eto alkoholici permanentno,bez nikakva grija i za deteto si,pove4eto takiva sadisti sa prejiveli takiva ujasii v detstvoto si,4e neznam koi da sajalqvam po napred.i pove4eto sa jestoko biti,s travmi po glavata,a tova znaem e osobeno opasno za umstvenoto i psihi4esko razvitie na deteto.abe ujas,gorkite deca.

Discip28
Гост
Discip28

@Мим пхахаха не незнаем и това надали и самият Томас Харис го знае. Хора преди да пишете простотии хванете и прочетете малко, има гугъл …. Само ей така между другото Фиш е прототипа на Лектър.

kleo70
Гост
kleo70

много ми напомня на МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

Мария
Гост
Мария

Снощи гледах филма Фабриката, нещо подобно беше, но модернизиран като че ли. Друго ме ужаси, днес като четох криминалната хроника разбрах, че в село Маринка, Бургаско (била съм на почивака там – истинска идилия), един българин (живял доста в Швейцария) и неговата приятелка “ромка” канели момичета от селото на кафе и ги подлагали на отвратителни сексуални мъчения, горили ги, били, връзвали… и го осъдили на 5 години!!! Слава Богу убити момичета няма, но те си знаят как ще живеят оттук нататък…

Николета
Гост
Николета

Сигурно знаете, че по неговата история е създаден Ханибал Лектър.
Не.Друг е филма не мога да се сетя за името, но съм го гледала.(Оковани мисля, че е но не съм напълно сигурна)

ivi
Гост
ivi

Поздравления за сайта. Страхотно написани материали.
Към коментиращите – за Бога, престанете да пишете с латински букви!!! Трудно за четене, а коментарите са любопитни!
Не е сложно да инсталирате кирилизатор и/или съответните програми.
А и в края на краищата сме българи.
Към автора на сайта-адмирации за работата, но би било добре да се вземат мерки по отношение на гореказаното.
Още повече, че с червено е подчертано как да се коментира…