Ричард Рамирез: Нощният ловец

Ричард Рамирез: Нощния ловец

Ричард Рамирез е познат като Нощния ловец. Той боготвори Сатаната и копнее да седи до него в царството на Ада. Рамирез извършва серия от чудовищни убийства в предградията на Лос Анджелис и Сан Франциско, за да докаже на Сатаната, че е по-зъл дори от Джак Изкормвача. Този зловещ хищник се възползва от прикритието на нощта и ограбва, изнасилва и убива невинните си жертви.

Невероятен е фактът, че Рамирез си спечелва множество страстни последователки, смятащи бунтарската му натура за неустоима. Очаквайки изпълнението на екзекуцията си в Калифорния, той дори сключва брак с една от тях.

Сатанистите не носят злато

Булката е облечена в дълга до прасците бяла рокля с дълги дантелени ръкави. Младоженецът е пременен в колосана затворническа униформа, с твърде дълги панталони и незагащена риза. Тя сияе от щастие; той е нервен. Церемонията се състои на 3 октомври 1996 г. в голямата боядисана в сиво зала за свиждания в калифорнийския затвор в Сан Куентин. Четиридесет и една годишната младоженка Дорийн Лиой е редактор на списание на свободна практика с бакалавърска степен по английска литература и коефициент на интелигентност 152 точки. Младоженецът Ричард Рамирез е сериен убиец и изнасилвач, очакващ изпълнението на смъртната си присъда.

Рамирез и Дорийн Лиой
Ричард Рамирез и Дорийн Лиой

Седем години преди това през 1989 г. Рамирез е осъден по 43 обвинения, сред които 13 убийства и властите имат добра причина да смятат, че е извършил и други. От началото на 1985 г. в продължение на повече от година жителите на Лос Анджелис живеят в страх от загадъчния “Нощен ловец”, който ги принуждава да променят нощните си навици, да си монтират по-сигурни ключалки на вратите и прозорците и да инвестират в електронни охранителни системи. Вестниците го наричат “Нощния ловец”, понеже атакува винаги нощем, подобно на жаден вампир.

През този ден залата за свиждания в Сан Куентин, с нейните оранжеви заковани за пода пластмасови столове и най-различни автомати за храни и напитки наредени край стените, е претъпкана от други затворници и техните близки и приятели. Много от тях се втренчват в скандалния затворник и се дръпват настрани, макар Нощния ловец да не изглежда вече толкова свиреп, както когато изплашва съдебната зала през 1989 г. Вместо обичайните си тъмни очила, 36-годишният Рамирез сега носи кръгли очила с диоптър. Движи се предпазливо и изглежда неспокоен.

Дългокосата брюнетка, копнееща да стане невеста на Нощния ловец, се свързва с него за първи път след ареста му през 1985 г. и по време на престоя му в затвора му изпратаща около 75 писма. Той най-накрая й прави предложение за брак през 1988 г., но правилата на затвора отлагат сватбата им. Други жени се опитват да й го откраднат, като го посещават в затвора и го засипват с внимание. Дорийн често се натъква на тях, когато идва на свиждане и дори веднъж е заплашена с физическо насилие, ако не остави Нощния ловец на мира. Но тя е упорита и накрая получава своя мъж.

Дорийн твърди, че е запазила девствеността си за сватбата и бракът й с Рамирез няма да промени това, тъй като на осъдените на смърт не се разрешават съпружески интимни визити. Осъденият изнасилвач е привлечен към нея точно заради непорочността й. Тя е възпитана като римокатоличка, но сега се смята за агностик и дори е склонна да приеме сатанизма, изповядван от Рамирез. Когато поръчва брачните халки, взима за себе си златен пръстен, но за него купува платинен.

“Сатанистите не носят злато” – обяснил й е Рамирез.

Гражданската церемония започва в 11:10 ч. и е изпълнена от г-н Л. Уайстър, който същата сутрин е съединил в свещен съюз още двама затворници с техните невести. Сестрата, братът и племенницата на Рамирез също присъстват на сватбата. Той предупреждава племенницата си да си дръпне полата, защото е наясно, че другите затворници я заглеждат. Докато двамата казват брачните си обети, Дорийн се пръска от радост и щастие. Нейната дългоочаквана мечта най-сетне се е сбъднала. Ще стане г-жа Ричард Рамирез.

Очевидно Дорийн е избрала да не вярва на планината от доказателства, представена на процеса срещу нейния нов съпруг, особено на показанията, описващи неговите зловещи занимания. Ричард Рамирез обикновено е дебнел в нощта и се е промъквал в спалните на жертвите си. Там бързо се е отървавал от мъжете, застрелвайки ги в главата. Жените е запазвал живи, докато е претърсвал дома им в търсене на скъпоценности. След това ги е изнасилвал и унижавал, понякога неколкократно, а после ги е убивал или поне се е опитвал да го направи. Някои от жертвите му успяват да оцелеят след жестоките му нападения.

От всички серийни убийци, които морят съвременния свят, Нощния ловец като че ли притежава най-сензационния начин на извършване на престъпленията си. Той е жив кошмар – страшилище, което прониква в спалните и изтръгва невинните хора от съня им. Хищник, отлично пригоден за своя ловен терен – Лос Анджелис.

Добро момче

През 1978 г. 18-годишният Рикардо Лейва, известен като Ричард Рамирез, се премества от родния си тексаски град Ел Пасо в южна Калифорния. Той е напуснал училище в девети клас и сега води лентяйски живот, изразяващ се в пушене на марихуана и хранене с вредни храни. Диетата му е толкова богата на захар, че зъбите му започват да гният. Дъхът му става зловонен и противен, което идеално подхожда на демоничния образ, който преднамерено изгражда за себе си. Пушенето на трева му донася няколко ареста за притежание на наркотици, както и един за кражба. В Калифорния е арестуван два пъти за автокражба – в Пасадена през 1981 г. и в Лос Анджелис през 1984 г.

Години по-късно неговият баща заявява, че синът му е “добро момче” и употребата на марихуана го е “изкарала от правия път”, но е трудно да се прецени какво в действителност е подтикнало Ричард Рамирез към сатанизма. Той често рисува символа на дявола – пентаграм – по тялото си, а по време на процеса крещи в залата “Хайл, Сатана!”.  Голям почитател е на рок групи, пеещи за сатанизма, и особено на австралийската група AC/DC, чийто албум “Highway to Hell” е любимият му. Трудно е да повярваме обаче, че рок песните и марихуаната биха могли да превърнат объркан младеж в един от най-жестоките серийни изнасилвачи и убийци в съвременната история.

Решаващият момент в живота на Рамирез вероятно настъпва в нощта, когато става свидетел как неговият братовчед Майк убива съпругата си. Майк е зелена барета във Виетнам, но войната го променя. Когато се връща вкъщи, се хвали как е измъчвал и осакатявал враговете и дори показва снимки на жертвите си. Той и неговият 13-годишен братовчед Ричард се мотаят заедно по цял ден и пушат марихуана. В един момент съпругата на Майк започва да му натяква да се стегне и да си намери работа. За да я накара да млъкне, Майк изважда оръжие и я застрелва в лицето. Рамирез е опръскан с кръвта на жената. Майк оказва голямо влияние върху Ричард, който е очарован от ужасните снимки на неговите жертви от войната. След убийството, Ричард, който е най-малкото дете в семейство с три момчета и две момичета, започва да бяга от училище и да пуши трева колкото се може по-често. Скоро започва да краде, за да си купува марихуана.

Полицията не разполага с данни, че Ричард Рамирез е убивал преди да се премести в Лос Анджелис. Не се знае много и за заниманията му през първите няколко години, прекарани там. Без съмнение престъпленията му ескалират през този период. Обикновените кражби се превръщат в обири с взлом, в които става истински експерт с времето. В началото краде каквито ценности намери в къщите и бързо си тръгва, преди да го хванат. Но с времето става по-умел и придобива по-голяма дързост, оставайки все по-дълго в къщите. Рамирез започва да взима сувенири от местопрестъпленията, като предпочита вещи, принадлежащи на жените. Също като братовчед си Майк, прави снимки на дома, на които се наслаждава по-късно. Това без съмнение го е възбуждало и му е помогнало да развие извратените си фантазии, които в крайна сметка превземат всичките му мисли.

В един момент той чувства желание да направи нещо повече. Ужасните сцени, минаващи през главата му, подобно на филм на ужасите, вече не го задоволяват. Трябва да излязат от мислите му и да се превърнат в реалност. Когато Ричард Рамирез най-накрая прекрачва тази линия и започва да разиграва фантазиите си, се ражда Нощния ловец.

Неговата първа известна жертва е 79-годишната Джени Винкоу, живееща в Гласъл Парк. На 28 юни 1984 г. тя оставя прозореца на спалнята си отворен заради горещата нощ. Рамирез просто маха мрежата и се вмъква вътре. Синът на Винкоу, живеещ в апартамента над нея, открива тялото й проснато на леглото. Старицата е многократно намушкана с нож, а гърлото й е прерязано с такава жестокост, че главата е почти отделена от тялото. Нападателят е претършувал апартамента и е прибрал намерените ценности. От перваза на прозореца са снети отпечатъци, а аутопсията установява следи от сексуално насилие. Фантазиите на Нощния ловец най-сетне са се превърнали в реалност.

Ще минат още осем месеца преди да удари отново.

Безумие

Без съмнение Ричард Рамирез, като всеки друг изгряващ сериен убиец, се надъхва от спомена за първата си жертва, преживявайки в ума си изнасилването и убийството й отново и отново. Ако е взел от местопрестъплението нещо, което криминалните профайлъри наричат сувенир – четка за коса, бельо, очила и всякакъв друг предмет, свързан пряко с жертвата – той го използва за попълване на колекцията си и за доразвиване на фантазията си. Но с течение на времето пресъздаването на първото престъпление в ума му престава да му носи същото удоволствие. Убиецът чувства нужда от ново преживяване, за да освежи фантазията си. Може би се е опитвал да се контролира за известно време, но напрежението вътре в него се е натрупвало все повече. В крайна сметка Рамирез се предава на импулсите си и убива отново.

На 17 март 1985 г., в 23:30 ч., 20-годишната Анджела Бариос се прибира у дома след дълъг работен ден. Тя живее в Роузмийд, градче на средната класа на североизток от Лос Анджелис, където дели жилището си със съквартирантка. Анджела вкарва колата си в алеята пред къщата и отваря гаража с дистанционно управление. Тя е уморена и още не е вечеряла. Иска само да се прибере и да разпусне. Но щом излиза от колата, чува нещо зад гърба си. Тъмна фигура я връхлита внезапно. Той е висок и облечен изцяло в черно, а на главата си носи морскосиня бейзболна шапка, закриваща половината от лицето му. Държи оръжие.

Научи повече за:   Джефри Дамър: Чудовището от Милуоки

Нападателят насочва оръжието към лицето й, само на сантиметри от носа й. Тя го моли да не я убива. Опитвала се да не го гледа в лицето, надявайки се, че това може да я спаси, но не може да се удържи. Очите му са студени и безмилостни.

Анджела продължава да го моли за милост, но той не й обръща внимание – може би е раздразнен от молбите й – и дръпва спусъка. Звукът от изстрела прозвучава като експлозия в затворения гараж. Анджела се свлича на циментовия под. Жива е, но твърде уплашена, за да мърда. Стрелецът я прекрачва и тръгва към вратата, водеща към жилището й, като избутва с крак тялото й, за да не пречи на отварянето на вратата.

Анджела лежи напълно неподвижно, преструвайки се на умряла. След малко – не знае колко – осъзнава, че ръката й кърви. Ключовете й още са в тази ръка. Тя е вдигнала инстинктивно ръцете си, когато мъжът я е заплашил с оръжието и куршумът по чудо е ударил ключовете и е рикоширал в тях. Анджела се окопитва и се изправя на крака. Хуква да бяга от гаража и чува след себе си втори изстрел. Продължава да тича, надявайки се да се измъкне, но мъжът в черно я пресреща откъм предната врата на жилището й.

Опитва се да се измъкне, но краката й треперят. Запрепъва се обратно към колата в гаража, убедена, че той се готви да я довърши. Но вместо да я преследва, мъжът пъха оръжието в колана си и побягва. Анджела Бариос се спасява от този луд.

Нейната съквартирантка, 34-годишната Дейл Оказаки, няма този късмет. Анджела я намира да лежи по очи на кухненския под, в локва от собствената й кръв. Кръвта е навсякъде – по стените, мебелите и уредите. Анджела се втурва да провери пулса й, но Оказаки е простреляна в челото. Тя грабва телефона и се обажда на 911. По-късно, когато претърсват местопрестъплението, полицаите намират бейзболната шапка на убиеца в гаража.

Точно какво се е случило в жилището е неизвестно, но по някаква причина убийството на Дейл Оказаки очевидно не се е оказало преживяването, което търси Ричард Рамирез. Същата нощ той удря отново близо до Монтерей Парк.

Полицейски служител е изпратен да провери празен жълт шевролет, оставен с работещ двигател. Скоростите са включени на задна и само колата паркирана отзад пречи на шевролета да потегли. Когато излиза от патрулната кола, за да провери автомобила, полицаят се натъква на жена, лежаща в безсъзнание на земята. Незабавно проверява жизнените й показатели и забелязва, че чорапогащникът й е скъсан, а на крака й има грозна синина. Бързо се затичва да извика линейка. Връщайки се при жената, открива на паважа скъсано парченце от двайсетдоларова банкнота и метален медальон. Опитва се да я съживи, надявайки се, че ще може да му каже какво се е случило, но дишането й е затруднено. Полицаят ижда, че тя се мъчи и се нуждае от незабавна медицинска помощ, но в тъмнината няма как да забележи, че е простреляна няколко пъти. Тридесетгодишната тайванка Циа-Лиан Ю, позната на приятелите си като Виктория, умира преди пристигането на линейката.

Убиецът е набрал скорост. Убийството на Дейл Оказаки не е задоволило неговата потребност и използвайки момента е решил да нападне Циа-Лиан Ю. Но нейното убийство изглежда също не го е задоволило, защото три дни по-късно убива осемгодишно момиченце в Ийгъл Рок, Калифорния.

Седмица по-късно, на 27 март 1984 г., Нощния ловец се проявява отново – този път с разработен метод на действие.

Ако пак ме погледнеш…

В утрото на 27 март 1984 г. Питър Зазара пристига в дома на родителите си в Уитиър, Калифорния. Неговият 64-годишен баща Винсънт е пенсиониран инвестиционен консултант и сега държи пицария. Майка му, 44-годишната Максин, е адвокат. Питър звъни на вратата няколко пъти, но никой не му отваря, така че решава да влезе сам. Онова, което открива, е ужасяващо.

Тялото на баща му лежи на канапето в кабинета. Той е застрелян в лявото слепоочие и изглежда е умрял на място.

Г-жа Зазара е открита простряна гола на леглото. Очите й са извадени и тя се взира в тавана с кървавите дупки на лицето си. Намушкана е многократно в лицето, врата, корема и слабините. В лявата й гърда е забит голям Т-образен нож. Аутопсията установява, че също като съпруга й, тя е била простреляна първо в главата и вероятно е издъхнала на място. Раните са нанесени след смъртта й. Къщата е претършувана и липсват ценни вещи.

С тези убийства Ричард Рамирез е открил метод, постигащ целите му и удовлетворяващ фантазиите му, който повтаря и занапред: бързо премахва мъжа, за да може да се гаври на спокойствие с жената в къщата. Мъжът е просто пречка, а не част от фантазията; жената е истинският обект на желание.

Шест седмици по-късно Ричард Рамирез се връща в Монтерей Парк и прониква в дома на Харолд и Джийн Ву, събуждайки ги от спокойния им сън. Рамирез се погрижва първо за г-н Ву, застрелвайки 67-годишния мъж в главата. След това пребива жестоко 63-годишната г-жа Ву с юмруци, настоявайки да разбере къде държат парите си. Рамирез не успява да измъкне нищо от нея, защото тя не е на себе си от тревога за съпруга си. Връзва ръцете й зад гърба с белезници за палци и тръгва да тършува из къщата. След като намира каквото търси, се връща обратно в спалнята, хвърля дребната женица върху леглото и я изнасилва. После си тръгва, смятайки я за мъртва.

Г-жа Ву обаче не е мъртва. Въпреки сериозните наранявания по главата, тя успява да допълзи до кабинета, откъдето се обажда на 911. Не е в състояние да обясни на диспечера какъв е проблемът, но обаждането й е проследено и към нейния адрес потеглят линейка и патрулна кола. Харолд Ву е закаран в болницата, но умира по-късно същата вечер. Джийн Ву се възстановява и успява да даде на полицията физическото описание на нападателя си.

Две седмици по-късно, на 30 май, 41-годишната Рут Уилсън се събужда посред нощ от светлината на фенерче, насочена в лицето й. Рамирез се е вмъкнал тихичко в нейния дом в Бърбанк и държи пистолет насочен към главата й. Нарежда й да стане от леглото и да отиде в стаята на 12-годишния си син. Рамирез скача на леглото на момчето и опира оръжието си в главата на детето, предупреждавайки Рут да не издава нито гък. Оковава момчето в белезници и го заключва в килера.

“Не ме гледай” – изръмжава той на Рут – “Ако пак ме погледнеш, ще те застрелям”.

Предполагайки, че е крадец, тя предлага да му даде най-скъпото си бижу – златно колие с диаманти. Повежда го към дрешника в спалнята, където държи украшението, надявайки се така да го умиротвори. Но не успява. След като претърсва къщата, той й нарежда да се обърне с гръб и връзва ръцете й с чорапогащник. След това я хвърля на леглото, скъсва розовата й нощница и я изнасилва. Дъхът му е толкова горещ и зловонен, че докато е върху нея, тя почти се задавя.

Според Клифърд Л. Лайндекър в книгата му “Нощен ловец” Рут Уилсън казва на Рамирез, че трябва да е имал “много нещастен живот”, за да й причини подобно нещо. Той й отговаря, че изглежда доста добре за възрастта си и че ще се смили над живота й, макар да е отнел много други. Когато се оплаква, че чорапогащникът около китките й прекъсва кръвообращението й, той го разхлабва. Преди да освободи сина й от килера, й донася халат и след това връзва двама им един до друг и си тръгва. По-късно момчето успява да се добере до телефона и се обажда в полицията. Когато полицаите помолват Рут да опише нападателя си, тя им казва, че той е бил висок латиноамериканец с дълга, черна коса.

Необузданост

Нападенията продължават, потапяйки Лос Анджелис в състояние на паника и ужас. Полицейски служител нарича убиеца-изнасилвач “Взломаджията от долината”. Вестниците го кръщават “Среднощния ловец”, описвайки го като смесица от съвременен Дракула и Джак Изкормвача. Но Рамирез едва сега започва. През пролетта на 1985 г. той минава през период на ескалация. През лятото вече е на върха на вълната.

На 29 май 83-годишната Мелвия Келър и нейната 80-годишна сестра инвалид Бланш Улф са открити в дома им в Монровия. И двете жени са удряни толкова жестоко с чук, че когато полицията намира инструмента, дръжката му е цепната. Черепът на Бланш е пукнат над едното ухо. По вътрешната част на бедрото на Мелвия е нарисуван с червило обърнат пентаграм, с връх сочещ надолу. Втори пентаграм е намерен на стената в спалнята, над коматозното тяло на Бланш. Рамирез очевидно се е опитал да изнасили по-старата сестра Мелвия. Полицейските експерти заключават, че нападението се е случило два дни преди сестрите да бъдат открити. Лекарите успяват да съживят Бланш, но Мелвия скоро умира от раните си.

Полицейска скица
Полицейска скица

Месец по-късно, на 27 юни, Нощния ловец изнасилва шестгодишно момиченце в Аркадия.

Ден след това тялото на 32-годишната Пати Илейн Хигинс е открито в дома й в Аркадия с прерязано гърло.

Пет дни по-късно, на 2 юли, тялото на 75-годишната Мери Луис Кенън е открито в дома й в Аркадия. Също като Пати Хигинс, тя е пребита и гърлото й е прерязано. Къщата е претършувана за ценности.

На 5 юли Рамирез се връща в Аркадия, за да пребие жестоко с железен лост 16-годишната Диъдре Палмър. Тя има късмета да оцелее.

Два дни по-късно, на 7 юли, тялото на Джойс Лусил Нелсън е открито в дома й в Монтерей Парк. Шестдесет и една годишната жена е пребита до смърт с тъп предмет.

По-късно същата нощ в Монтерей Парк 63-годишната медицинска сестра Линда Фортуна е събудена към 3:30 ч. от “висок, кокалест мъж, облечен в черно”. Мъжът, съвпадащ с описанието на Нощния ловец, насочва срещу нея пистолет. Заповядва й да стане от леглото и да отиде в банята, предупреждавайки я да не издава звук. Опитва се да я изнасили, но не успява да задържи ерекцията си. Това го разстройва и унижава и тя е сигурна, че ще я убие. Той й крещи яростно, но в крайна сметка събира ценностите, които намира, и си тръгва. Линда е изумена, че е пощадил живота й.

Научи повече за:   Психиатър-педофил получи 248 години затвор за изнасилването на приемния си син

След по-малко от две седмици, на 20 юли, Нощния ловец избира нова локация в района на Лос Анджелис – Глендейл. Максън Нийлинг и неговата съпруга Лайла са открити мъртви в леглото им, застреляни в главите и страховито накълцани с нож. Максън е заклан толкова брутално, че главата му е почти отделена от тялото. Полицейските експерти се затрудняват да пресъздадат нападението само по уликите. Възможно е Ловеца да е убил двамата с оръжието си и след това да ги е обезобразявал постмортем. Но, имайки предвид неговия еволюиращ метод на действие, също така е възможно да е запазил г-жа Нийлинг жива, за да разиграе перверзните си фантазии.

Рамирез вероятно не е успял да се представи добре сексуално с г-жа Нийлинг, защото още същата нощ удря пак, този път в Сън Вали. Тридесет и две годишният Читат Асавахем е застрелян в съня си. Неговата 29-годишна съпруга Сакима е изнасилена, заставена да прави орален секс на нападателя си и след това е безмилостно пребита. Тогава Рамирез изнасилва осемгодишния им син. Той завързва г-жа Асавахем в спалнята и си тръгва, отнасяйки със себе си 30 000 долара в брой и бижута.

На 6 август Рамирез си избира друга двойка – Кристофър и Вирджиния Питърсън, на възраст 38 и 27 години. Следвайки модела си, прониква в спалнята им в Нортридж и застрелва и двамата в главата. Но те не умират. Едрият и як шофьор на камион дори става от леглото и подгонва нападателя, въпреки че има куршум в мозъка. Семейство Питърсън успяват да оцелеят по чудо.

Две нощи след нападението над Питърсън Рамирез се проявява отново, този път в Дайъмънд Бар, Калифорния. Сега получава онова, което иска. Тридесет и пет годишният Ахмед Зия е застрелян в главата в съня си. След като се отървава от съпруга, Рамирез може на воля да разиграе фантазията си с 28-годишната Су Кай Зия. Той я изнасилва и по двата начина и я заставя да му направи фелацио. Този път нещата се случват точно както му харесва и експертите, изготвили неговия профил, вярват, че той ще атакува по същия начин отново и отново, вероятно добавяйки всеки път някоя нова перверзия и увеличавайки физическата бруталност.

Лос Анджелис е ужасен. Престъпленията на Нощния ловец стават все по-чести. Периодите на покой се скъсяват и яростта му ескалира. Без съмнение ще удари отново. Единственият въпрос е къде и кога. Но Рамирез изведнъж решава да изостави познатата си територия. След нападението над семейство Зия той потегля на север.

Обичам Сатаната

На 18 август Питър и Барбара Пан са открити в пропитото им с кръв легло в Лейк Мърсед, предградие на Сан Франциско. И двамата са застреляни в главите. Шестдесет и шест годишният счетоводител е обявен за мъртъв при пристигането на полицията. Шестдесет и четири годишната г-жа Пан оцелява, но ще остане инвалид до края на живота си. На стената с червило е нарисуван обърнат пентаграм и думите “Джак Ножа” от песента “Изкормвачът” на хеви метъл групата “Джудас Прийст”. Местната полиция установява, че убиецът е проникнал в къщата през отворен прозорец. Опасявайки се, че лосанджелиският Нощен ловец се е преместил в техния район, следователите изпращат куршума, изваден от г-н Пан, на криминалния екип в Лос Анджелис. Куршумът съвпада с тези, намерени на две от местопрестъпленията на Нощния ловец в Лос Анджелис.

Полицията в Сан Франциско разглежда своите неразкрити случаи на убийство и се натъква на още два инцидента, съвпадащи с метода на действие на Ловеца. На 20 февруари 1985 г. сестрите Мери и Кристина Колдуел, на възраст 70 и 50 години, са намушкани до смърт с нож в апартамента им в Телеграф Хил. Ако това наистина е работа на Нощния ловец, той е извършил престъплението около месец преди нощта, в която убива Дейл Оказаки и Цай-Лиан Ю и ранява Анджела Бариос.

Полицията открива също, че на 2 юни, в деня след нападението над възрастните сестри Бланш и Мелвия Келър, 25-годишният Тиъдър Уалдингс е бил застрелян в главата, докато е спял в апартамента си в Кау Холоу, Сан Франциско. Неговата приятелка, 25-годишната Нанси Брайън, е била жестоко изнасилена от убиеца.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Възможно ли е Нощния ловец да е действал едновременно в Сан Франциско и Лос Анджелис през 1985 г. и полицията да не го е осъзнала?

Паника обхваща града край Залива. За да уталожи страховете, кметът Даян Файнстайн говори публично за издирването на Нощния ловец, но ядосва детективите, тъй като издава твърде много подробности от престъпленията, което може да попречи на тяхното разследване. Не искат да се повтори ситуацията от Лос Анджелис, където 14 убийства и пет изнасилвания са извършени от подлудяващо изплъзващ се извършител.

Но полицията в Сан Франциско прави пробив, когато управителят на нощен приют в района на Тендърлойн разказва, че млад човек с описанието на Ловеца е отсядал при него няколко пъти през последната година и половина. Управителят си спомня, че мъжът е имал развалени зъби и е миришел ужасно. Полицията проверява стаята, в която е отсядал за последен път. На вратата на банята откриват нарисуван пентаграм. Мъжът е освободил стаята на 17 август. Семейство Пан са нападнати същата нощ.

Детективите попадат на мъж от Ел Собранте, който е купил бижута – диамантен пръстен и чифт копчета за ръкавели – от млад мъж с описанието на Нощния ловец. Последвалото разследване разкрива, че тези предмети са принадлежали на г-н Пан.

На 24 август, докато полицията в Сан Франциско се мъчи да открие мистериозния млад мъж с развалени зъби, Нощния ловец намира поредната двойка, която да използва за своите жестоки фантазии – само че тази двойка не е в района на Залива. Те спят в леглата си в Мишън Виехо, на 80 км южно от Лос Анджелис.

Компютърният инженер и неговата 29-годишна годеница току-що са се унесли в сън, когато са събудени внезапно от оглушителни изстрели в стаята. Тя инстинктивно се пресяга към годеника си, но той е сериозно ранен. Преди да осъзнае какво се случва, нападателят я сграбчва за косата и я завлича в другата спалня, където връзва китките и глезените й с вратовръзки. Пита я дали знае кой е той, признавайки, че е убиецът, за когото толкова много се говори в пресата и по телевизията. Тършува из къщата, търсейки ценности, но не открива нищо достатъчно малко, за да може да го вземе със себе си. Ядосан, че двойката не притежава много неща, той се връща при жената и я изнасилва не веднъж, а два пъти. Ужасната воня на дъха му я кара да се задави.

Мъжът все още е ядосан, че няма нищо за крадене. Страхувайки се да не я убие, тя му казва да погледне в едно чекмедже, където знае, че годеникът й държи пари.

“Закълни се в Сатаната” – изкрещява й той.

От страх тя прави каквото й е казал и се заклева в Сатаната, че казва истината. Ловеца намира парите и докато ги брои й казва, че тези пари са я спасили.

Тя си помисля, че всичко е към края си, че той ще вземе парите и ще си тръгне. Но той още не е приключил с нея.

“Закълни се, че обичаш Сатаната” – настоява той.

Страхувайки се от онова, което може да последва, тя се подчинява. “Обичам Сатаната”.

Той й заповядва да го казва отново и отново. Сграбчва я за косата и я принуждава да коленичи и да му прави орален секс. После отстъпва назад и се втренчва в нея. Тя е сигурна, че ще я застреля, както е направил с годеника й. Но той не го прави. Ловеца се изсмива и просто си тръгва.

Тя бързо се освобождава от вратовръзките и успява да стигне навреме до прозореца, за да го види как се качва в оранжева тойота. След това незабавно се обажда на 911.

По-рано същата нощ тийнейджър, поправящ мотора си в гаража на родителите си, е забелязал оранжевата тойота да влиза в квартала. Сега момчето я вижда да излиза. Усеща нещо подозрително и си записва регистрационния номер. На следващата сутрин се обажда в полицията и им казва за колата.

Разполагайки с номера, полицията е в състояние да определи, че оранжевата тойота от 1976 г. е била открадната от Китайския квартал в Лос Анджелис, докато собственикът й е вечерял в ресторант. Разпратено е съобщение, че колата се издирва и два дни по-късно е намерена в района на Рампарт в Лос Анджелис. Полицията поставя колата под наблюдение за почти 24 часа с надеждата, че Нощния ловец ще се върне при нея, но той не го прави.

Екипът от криминалисти претърсва колата за улики и намира един добър пръстов отпечатък, който изпращат в Сакраменто за анализ. Часове по-късно компютърът открива съвпадение. Отпечатъкът принадлежи на Рикардо “Ричард” Лейва Рамирез. По-нататъшните анализи откриват, че този отпечатък съвпада с друг, снет от перваза на прозореца в къщата на семейство Пан в Сан Франциско. Най-накрая полицията знае кой е нейният заподозрян. Сега трябва да го открият преди да удари отново.

Обичам да убивам хора

Седем дни след нападението над компютърния инженер и неговата годеница в Мишън Виехо, Рамирез тръгва на лов за нова кола. За негово нещастие избира грешния квартал за “купуването” й. Улица “Ийст Хъбърд” в Лос Анджелис е населена основно с латиноамерикански обитатели. Вероятно Рамирез е смятал, че сред тях би останал незабелязан. Но той няма представа колко ожесточено тези хора ще защитят собствеността си.

Първата грешка на Рамирез е, че се опитва да открадне любимия мустанг на Фостино Пипон. Облечен в черна тениска на Джак Даниелс, Рамирез прескача оградите между дворовете, търсейки лесно за крадене возило. Прогонен е от съседния на Пипон двор и се озовава в неговия. Рамирез трябва да се е зарадвал на късмета си, защото мустангът е паркиран в алеята с ключовете в стартера. Скача вътре и запалва двигателя. Но не е забелязал, че собственикът на колата лежи под нея и поправя предавателната кутия.

Ричард Рамирез
Ричард Рамирез

Когато чува запалването на двигателя, 56-годишният мъж се изтъркулва изпод колата. Разярен от факта, че някой се осмелява да докосне ценната му собственост, Пипон се пресяга през прозореца и сграбчва Рамирез за гушата.

“Имам оръжие” – предупреждава го крадецът, но Пипон не иска и да знае. Никой няма право да взима колата му.

Рамирез включва на скорост и се опитва да потегли, но Пипон не го пуска. Колата се удря в оградата и след това в гаража. Пипон отваря вратата, измъква Рамирез навън и го хвърля на земята.

Научи повече за:   Джон Кристи: Шепнещия удушвач от Нотинг Хил

Рамирез бързо се изправя на крака и побягва през улицата, точно когато 28-годишната Анджелина де ла Торес се качва в своя форд “Гранада”. Пъха главата си през прозореца и настоява да му даде ключовете, заплашвайки я на испански, че ще я убие, ако не го направи. Тя закрещява за помощ и нейният съпруг, 32-годишният Мигел, се появява тичешком от задния двор на къщата им. Минавайки покрай портата, той измъква една от металните пречки на оградата.

Междувременно Хосе Бъргойн, който е дочул суматохата в двора на Фостино Пипон, се обажда на полицията. Изтичва навън, за да помогне на Пипон и когато чува вика на Анджела, извиква синовете си – 21-годишният Джейми и 17-годишният Хулио. Братята се завтичат да помагат на г-жа Де ла Торес и виждат кльощав непознат да се опитва да се вмъкне на предната седалка в колата й. Джейми го разпознава от снимките, публикувани във вестниците и излъчени по телевизията. Извиква, че това е убиецът – Нощния ловец!

Джейми и Хулио Бъргойн
Джейми и Хулио Бъргойн

Тогава мъжете се втурват да го хванат. Рамирез хуква да спасява живота си, но Мануел де ла Торес го настига и го удря през врата с еднометровия метален лост. Рамирез продължава да бяга, но Де ла Торес не изостава от него и непрекъснато го удря с желязото. Джейми Бъргойн също го настига и го удря с юмрук. Рамирез се препъва и пада, но бързо се изправя и продължил да бяга с Де ла Торес и братята Бъргойн по петите му.

Неочаквано Рамирез спира и се обръща с лице към тях. Очите му проблясват, изсмива се и им се изплезва. Играе ролята на умопобъркан, но неговите преследвачи се хващат само за малко. Втурват се към него и гонитбата продължава. Най-накрая Де ла Торес замахва силно и удря Рамирез по главата. Нощния ловец колабира на земята. Джейми и Хосе Бъргойн го притискат долу, докато дойде полицията. Един ден след като лицето му става публично достояние, Нощния ловец е заловен и вкаран зад решетките.

Протакане

Ричард Рамирез е обвинен в 14 убийства и 31 други углавни престъпления, свързани с неговите кражби и изнасилвания. Над главата му виси и петнадесето убийство в Сан Франциско, процесът за което вероятно ще се проведе в окръг Ориндж, където ще бъде съден за изнасилване и предумишлено убийство.

Първоначално на Рамирез са назначени двама обществени защитници, но той не ги харесва. Още един адвокат идва и си отива, преди семейството му да се обърне към Дениъл и Артуро Хернандес (нямат семейна връзка). Те никога преди не са работили с клиент, достоен за смъртна присъда, но имат зад гърба си доста дела за убийства. Тяхното красноречие обаче не помага много на заседанията през октомври 1985 г., когато Рамирез показва изрисувания на дланта си пентаграм и изкрещява в залата: “Хайл, Сатана!”.

Рамирез показва пентаграмът на ръката си
Рамирез показва пентаграмът на ръката си

Това негово поведение очевидно изнервя присъстващите, защото когато веднъж осветлението в залата угасва, пазачите изваждат оръжията си и казват на всички да залегнат на земята. След което извличат Рамирез от помещението.

Двамата адвокати Хернандес се захващат да изпълняват своя дълъг списък от юридически ходове, настоявайки за смяна на съдебния окръг под предлог, че враждебната публичност в Лос Анджелис би се отразила на безпристрастието на бъдещите съдебни заседатели. Съдия Дион Мороу не се съгласява със солидността на аргументите им. Докато извеждат Рамирез от залата, той се ухилва на своите увеличаващи се обожателки. Някои вярват в неговата невинност. Други просто смятат, че е сладък. Вероятно защото не са подушвали зловонния му дъх.

Датата за процеса е определена твърде оптимистично за края на септември. Този случай ще се разпростре из другите щати и дори в Мексико, в търсене на свидетели и доказателства.

В последните месеци на 1987 г. адвокатите Хернандес настояват, че имат нужда от още време да се приготвят и датата за началото на процеса е преместена за февруари. Смятат да спечелят още време като се борят първо за провеждането на процеса в окръг Ориндж. Съдията обаче заявява, че няма да позволи на Рамирез да напуска областта, което означава, че не може да бъде призован в окръг Ориндж. Защитниците, търсейки нова хитрина, поискват някои от обвиненията да се разгледат в шест отделни дела, за да избегнат по този начин тежестта на многото уличаващи доказателства, събрани накуп в един процес.

През юли 1988 г., почти три години след арестта на Рамирез, той решава да промени решението си и да пледира за невменяем, вместо за невинен. Съдията нарежда да започне селекцията на съдебното жури.

Защитата иска още едно отлагане, но този път вече е време процесът да започне.

Процесът в Лос Анджелис

На 21 юли 1988 г. започва селекцията на съдебните заседатели. Съдия Тайнан решава, че ще имат нужда от дванадесет заседатели и още толкова резервни членове на журито.

Към прокурор Халпин се присъединява Алан Йочелсън и по време на селекцията Халпин и Даниъл Хернандес си разменят толкова обиди, че съдията им казва да оставят мачовското позиране за боксовия ринг. Той също назначава обществения защитник Рей Кларк да асистира на Даниъл Хернандес, тъй като Артуро не винаги присъства на заседанията.

Рамирез показва дяволският знак
Рамирез показва дяволският знак

След няколкомесечно избиране на жури и още отлагания, процесът започва на 30 януари 1989 г. Халпин произнася двучасова встъпителна реч, в която описва тринадесет убийства и тридесет углавни престъпления. Възнамерява да представи най-малко 400 доказателства, сред които пръстови отпечатъци, балистични експертизи и отпечатъци от обувки – един от които е снет от лицето на една от жертвите.

Хернандес отказва да изложи аргументите си на този етап и неговата стратегия остава обвита в мистерия.

Халпин използва косвени доказателства, за да свърже Рамирез с отпечатъците от обувки, оставени на местопрестъпленията, с неговия променящ се метод на действие и с кражбата на вещи от домовете на жертвите. Макар някои от свидетелите да се затрудняват да си спомнят подробности от случилото се преди четири години, други са доста уверени, че техният нападател е бил Ричард Рамирез. Обвиняемият носи тъмни очила през цялото време и отказва да ги свали.

На 14 април обвинението се оттегля, след като призовава 137 свидетели и представя 521 веществени доказателства. Тогава става ясно, че стратегията на защитата ще почива на това, че осем от очевидците – някои, от които са оцелелите жертви на Рамирез – погрешно са идентифицирали нападателя си. Адвокатите възнамеряват да докажат, че някой друг е виновен за престъпленията. Защитниците получават две седмици, за да се подготвят.

Едно от препятствията, които защитата трябва да преодолее, са многобройните пентаграми, оставени на местопрестъпленията – в кола, в която има и отпечатък на Рамирез, на бедрото на една от жертвите, на самия него и в килията му. Това определено свързва престъпленията, особено след като Рамирез се изтъква като сатанист.

Защитата се придържа основно към твърдението, че доказателствата на обвинението са неубедителни и непълни. Адвокатите отбелязват факта, че на местопрестъпленията има много отпечатъци, косми и кръвни проби, които не са нито на Рамирез, нито на жертвите. С изненадващ ход призовават на свидетелската скамейка бащата на подсъдимия Хулиан Рамирез-Тапиа, който казва, че Ричард е бил в Ел Пасо, Тексас за осем дни – около 24 май 1985 г. Две от нападенията, за които е обвинен, са се случили на 29 май и 1 юни.

Психологът Елизабет Лофтъс, експерт по свидетелски показания от Университета във Вашингтон, свидетелства, че стресът от нападението би могъл да е повлиял на достоверността на спомените на свидетелите. Посочва също, че когато жертвата и нападателят са от различни расови групи, грешките са по-вероятни.

На 25 май свидетелката на защитата Сандра Хочкис заявява, че е била съучастник на Рамирез в многобройни обири през 1985 г., някои от които са извършени в периода на убийствата, за които е обвинен. Казва, че той не е проявявал агресия в тези престъпления. Добавя, че е бил нервен и неопитен в грабежите. Сандра е скъсала с него и впоследствие е арестувана и осъдена за други обири с взлом.

Обвинението призовава свидетел, който опровергава показанията на бащата на Рамирез, доказвайки, че обвиняемият е посещавал стоматолог в Лос Анджелис по времето, когато баща му твърди, че е бил в Ел Пасо.

В заключителните си речи, продължили от 12 до 25 юли, всяка от страните набляга на слабостите в аргументите на противника и силата на собствените си тези.

Съдията инструктира журито в продължение на два дни. След почти една година от началото на процеса, на 26 юли съдебните заседатели най-сетне се оттеглят да обсъдят своето решение.

След почти два месеца, на 20 септември, журито съобщава, че е стигнало до единодушно решение. Рамирез избира да не присъства на заседанието, както и неговият кортеж от почитателки. Съдебните заседатели го обявяват за виновен по всичките 43 обвинения.

На 3 октомври 1989 г., след четиридневно заседание, журито гласува единодушно за смъртното наказание.

На 9 ноември Ричард Рамирез получава официално 19 смъртни присъди. След това изнася пред съда една бълнуваща реч:

“Вие не ме разбирате и не очаквам да го направите. Не сте способни на това. Аз съм отвъд вашите възможности. Аз съм отвъд доброто и злото. Легиони на нощта, нощна порода, не повтаряйте грешките на нощния ловец и не показвайте милост. Аз ще бъда отмъстен. Луцифер е във всички нас”.

Рамирез в затвора
Рамирез в затвора

Той заклеймява съдебните служители като лъжци, врагове и паразитни червеи. Казва, че е останал неразбран. Когато го отвеждат към затвора в Сан Куентин, пита “Къде са жените?”. След това показва с ръка дяволския знак на автобус, пълен със затворнички, а те крещят по него: “Убиец!”. Това го кара да се усмихне.

Нощния ловец умира от естествена смърт на 7 юни 2013 година в 9:10 часа сутринта.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

26
Напиши коментар

avatar
26 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
17 Автори на коментари
MYSTERYSlavkatapk89Faithmircho77Дъщерята на дявола Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Като прочетох доста статиите ми направи впечатление по колко интересен и увлекателен начин за написани.Браво,Силвия шапка ти свалям. 🙂

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Е в крайна сметка убит ли е този боклук? И ако да,кога?

Някой си
Гост
Някой си

Рамирез си е жив и здрав,това го знам от лична информация – е поне беше достоверна преди 2-3 години,но предполагам,че и сега е така.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Язък,че му се е разминало на мангала мръсен…

Psychosocial
Гост
Psychosocial

Да, още е жив и няма да бъде екзекутиран, защото присъдата му е доживотна, а не смъртна. Браво за статията, невероятна е. Имам само една забележка – “Той бил висок и облечен изцяло в черно, а на главата си носел морско-синя безбойлна шапка, която закривала половината от лицето му.” – въпросната шапка (открита по-късно в гаража на жертвата) е била с логото на AC/DC, което провокира религиозните критици да нарочат групата като сатанисти и да се опитат да настроят народа срещу тях. Доколкото ми е известно и самия прякор на Рамирез идва от песента “Night Prowler” на AC/DC. За самия… виж още »

air
Гост
air

пове4ето хора също мислят като теб да сериините убиици са съобразителни,остроумни това не е достатъ4но за да се наре4е 4овека гениален това са само 4аст от ка4ествата има и др области в 4овешкия мозък ,които са отговорни за др важни ка4ества IQ е сборът от вси4ки тези ка4ества. Зна4ение на iq коефициента- по- малко от 70 мн ниска интелигиентност,(70-90)-не особено съобразителен,(90-110)-нормално развит,(110-130)-над средното ниво,(130 и пове4е)- високо интелигентен,признак за гениалност.Eто някои сериини обиици-(Bobby Joe long- iq 118,Charles manson-iq106,Danny rolling iq89,HENRY LEE LUCAS IQ89 ,KEITH JESPERSON IQ102,GARY RIDWAY IQ80,GLEN EDWARD ROGERS IQ76,EDWARD GEIN IQ106,CORAL WATTS IQ75,DANIL BLANK IQ 85, JESSE CUMMINGS… виж още »

ФФФФФФФ
Гост
ФФФФФФФ

мн. интересно

крокодил
Гост
крокодил

голям пичага
кефи ме максимално

Jin
Гост
Jin

Не изглежда като сериен убиец

др.
Гост
др.

кефи много

ivan
Гост
ivan

до последния:
Дали щеше да те кефи толкова много ако беше се нахопал при теб и в момента в който те застрелва те попитам -Как си сега със кефенето а?

dessislava hambarliiska metal core 98
Гост

Интересна история особено много ми хареса цитатът на Рамирез 🙂

{....}
Гост
{....}

Статията е чудесно написана,поздравления и комплименти!Гледам всички по-нагоре се възмущават…Аз пък бих искала да проникна в мозъците на тези хора.Интересувам се от психологията,от мотивите,травмите,подтиците им.Ако не е против регламента на сайта,бих искала да си оставя имейла.Ако някой желае да обсъжда с мен всички страни на серийните убийци,нека ми пише на {….}

Cherry
Гост

С прискърбие и известна доза удовлетворение съобщавам, че този изрод вече е в ада при себеподобните си. На 7.VI.2013 в 9.10ч. Ричард Рамирез е умрял от естествена смърт в затвора в Сан Куентин.

Черешката
Гост
Черешката

Гадината най-сетне се е преселила при Дявола.

Крими1
Гост
Крими1

Интересен сайт като цяло.Винаги съм се чудила защо се обръща толкова голямо внимание на серийните убийци,но не и на техните жертви?Убедена съм,че всеки един от нас знае поне едно име на подобен психопат или садист,но не и име на някоя от жертвите му.Те остават забравени и са само поредната статистика.Жалко,но факт!

Дъщерята на дявола
Гост
Дъщерята на дявола

Обожавам го! Велик е! <3 Завинаги той остава моя идол :3 ще се срещна с него в ада <3

mircho77
Сътрудник

Не умира от естествена смърт . имал е хепатит Ц , но умира от усложнения на Б- клетъчния лимфома

Faith
Гост
Faith

Мирчо,ти пък си бил там да му светиш в затовра на тоя гей Рамирез,че даде и точна диагноза..А на аутопсията присъства ли?Или е бил освободен от такава…?Нещо час на смъртта да доложиш?Последни думи?Какво е ял за последно чичко ти Ричи???

mircho77
Сътрудник

абе ей дебил … за какво влизаш тука да се правиш на умен или да се дразниш? деградирал ретард си ти , ако повече четеше по-малко щеше да ти знае кирливата уста която освен простотии друго няма какво да измисли

Faith
Гост
Faith

Ох,Мирчо ,май докоснах някоя чувствителна хомосексуална струна…Успокой нервата,освен това ,за да докажеш,че не си именно ти ”ретард” се пробвай да научиш малко пунктоация и граматика,преди да злобееш.

mircho77
Сътрудник

Ти вярно си за преглед… Др. Ников приема всеки ден .Ако има дълга опашка ми се обади да му званна докато не сме те изтървали съвсем (прочети се първо и тогава говори за граматика )

Faith
Гост
Faith

Мирчо,виждам,че често посещаваш психиатъра си- др.Ников.
Кажи му да ти усили дозата Хлоразин,защото положението излиза извън контрол.

Slavkatapk89
Гост
Slavkatapk89

Това е един умствено болен психопат,който е требвало веднага да му влезне в сила смъртната присъда

MYSTERY
Гост
MYSTERY

Този психар не е никакъв “сатанист”, това е по скоро мотив. Ако беше чел сатанинска литература, днес изобщо нямаше да четем за него, и досието му щеше да бъде чисто. Познавам истински сатанисти, които са много начетени, и дори не им личи че са такива, по скоро си водят нормален живот, имат престижни професии, и дори са готови да помогнат ако видят човек на улицата изпаднал в беда. Лично аз не робувам на религиозни догми, предпочитам Тибетските учения които не са “религия” а философия. Но от интерес съм чел някои неща от сатанинска библия, и ще ви отворя очите че… виж още »