Американско престъпление: Убийството на Силвия Лайкънс

Американско престъпление: Убийството на Силвия Лайкънс

На 26 октомври 1965 г. момче се обажда в полицията в Индианополис, за да съобщи, че на улица “Ист Ню Йорк” №3850 има тяло на мъртво момиче. На адреса полицията открива трупа на 16-годишна девойка, бавно изтезавана и бита до смърт в продължение на няколко месеца. Пребитото й тяло е дамгосано. Мъртвото момиче е очевидно недохранено. Името й е Силвия Лайкънс.

Силвия Лайкънс е средното от петте деца в семейството си. Родителите й работят в карнавал и постоянно пътуват заради професията си. Децата непрекъснато се местят и често са оставяни на грижите на други хора, докато родителите им отсъстват. През юли 1965 г. бащата на Силвия Лестър Лайкънс урежда тя и 15-годишната й сестра Джени (инвалид от детски паралич) да останат в дома на Гертруд Банишевски и нейните деца в Индианаполис. Семейство Банишевски са напълно непознати за Лестър, но отчаянието го принуждава да остави дъщерите си на грижите на госпожа Банишевски. Той се уговаря с нея да й плаща по 20 долара на седмица, с които да покрива издръжката на децата му. Лестър също така окуражава жената да налага строга дисциплина на момичетата.

Само след три месеца една от дъщерите му ще бъде мъртва.

Убито е момиче

На 26 октомври 1965 година полицията в Индианаполис получава сигнал за мъртво момиче. Обаждането е направено от обществен телефон пред бензиностанция “Шел” в бедната част на града. Гласът очевидно принадлежи на тийнейджър. Младежът звучи много нервно и упътва полицията към улица “Ист Ню Йорк” №3850, където ще намерят мъртвата.

Когато полицаите пристигат в мръсната, запусната, облицована с дъски къща, към която ги упътва анонимното обаждане, откриват тялото на мъртвата 16-годишна Силвия Мери Лайкънс. Тя е цялата в рани, синини и изгаряния, за които по-късно е установено, че са направени с цигари и клечки кибрит и наброяват над 100. Големи участъци от горния слой на кожата й са обелени. На гърдите й е дамгосана буквата “3”. Най-забележителното от нараняванията й е надписът, жигосан с печатни букви на стомаха й: “АЗ СЪМ ПРОСТИТУТКА И СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА!”.

Стаята, в която била открита Силвия
Стаята, в която е открита Силвия

Така изглежда едно от най-ужасните престъпления, извършвани някога срещу една единствена жертва.

Престъплението е извършено от група тийнейджъри и деца, някои от които едва на 11-12 години, под ръководството на 37-годишна жена. Името на тази жена е Гертруд Банишевски. Силвия и нейната по-малка сестра, 15-годишната Джени Фей Лайкънс, която носи шина на крака си, заради детски паралич, са оставени на грижите на Банишевски от началото на месец юли.

Тогава родителите на момичетата ги поверяват на грижите на г-жа Банишевски – те я познават под името “г-жа Райт” – за да могат спокойно да пътуват с карнавала, в който държат сергия на концесия.

Миналото на г-жа Банишевски

Животът на Гертруд Банишевски преди срещата й със семейство Лайкънс е труден и тъжен, но в никакъв случай не е престъпен (поне от нейна страна). Тя е родена като Гертруд Ван Фосан през 1929 г. и е третото от шестте деца на бедно семейство. Гертруд обича баща си повече от майка си и страда много, когато той умира от сърдечен удар, когато тя е едва на 11 години. Често се кара с майка си като тийнейджърка и напуска училище на 16 години, за да се ожени за 18-годишния Джон Банишевски – и оттогава насетне е непрекъснато бременна. Въпреки че Джон Банишевски е полицейски служител, натоварен със съблюдаването на реда и закона, той често го нарушава като бие жена си, когато го дразни. Джон има навика да разрешава споровете между него и Гертруд с юмруците си. Двамата се разделят след едно десетилетие.

Гертруд Банишевски
Гертруд Банишевски

Скоро след развода Гертруд се запознава и омъжва за Едуард Гътри, но бракът им продължава едва три месеца, защото Едуард не желае да се натоварва с отговорността за прехраната на деца, които не са негови (тогава Гертруд има вече четири). Тя и Джон отново сключват брак, после пак се развеждат след седем години и тя ражда още две деца през 1963 г. Тогава доста по-младият от нея Денис Лий Райт започва да проявява интерес към Гертруд. Той е на 23, а тя на 37 години, когато разцъфтява техният романс. Въпреки че това не е прието в онези години, двамата заживяват заедно без да се женят. Денис понякога се държи грубо с партньорката си. Той надува корема на Гертруд два пъти. Първият път тя претърпява спонтанен аборт и след това, преди приятелят й да офейка, ражда Денис младши.

По времето на съдбовната й среща със семейство Лайкънс, кльощавата г-жа Банишевски излъчва смесен образ на “старост и младост”. Лицето й е изхабено от тъга и белязано с преждевременни бръчки. Макар да няма още 40 години, тя е забременявала около тринайсет пъти, родила е седем деца и е претърпяла шест спонтанни аборта. Като заклета пушачка страда от астма, бронхит и нервно напрежение. Приходите й идват от ненадеждните детски издръжки (и двамата от бащите на децата й са пълни хаймани), и малкото пари, които успява да изкара от гладене и гледане на деца. Тъй като не желае хората да разберат, че най-малкото от децата й е “незаконно”, тя се представя като “г-жа Райт”.

Бети Лайкънс, заедно с дъщерите й Силвия и Джени, наскоро са се нанесли в една от многото запуснати, подобни на кутии къщи в квартала. Бети и Лестър Лайкънс са отскоро разделени. Семейството често се мести, докато бащата си търси работа, за да държи финансовото състояние на домочадието си над водата. Те и преди са живели в този район.

Силвия и Джени, заедно с тяхната нова приятелка Дарлийн Макгуайър, се разхождат безцелно по улицата, когато срещат момиче на име Пола Банишевски. Пола е едро 17-годишно момиче, с недвусмислено подла жилка. Въпреки че все още не й личи, тя е бременна от краткотрайното й заиграване с възрастен, женен мъж.

Групата младежи се насочва към дома на Банишевски, където се черпят с газирани напитки и се забавляват. Пола ги кани да прекарат нощта у тях. На Силвия и Джени не им се налага да питат майка си за разрешение, тъй като точно в онзи момент тя е в ареста.

Храненици

На следващия ден Лестър Лайкънс е информиран за ареста на съпругата си и отива с най-големия си син, 19-годишният Дани, да прибере Силвия и Джени. След като не ги открива вкъщи, тръгва да ги търси из квартала. Дарлийн Макгуайър му казва, че момичетата са у Банишевски.

Когато се добира до дома на “г-жа Райт” вече се стъмва, а Лестър е изморен и разстроен. Той разказва на домакинята как двамата с Бети са се сдобрили и ще тръгват на пътуване с карнавала. Г-жа Райт щедро му предлага да прекара нощта на дивана в нейната разхвърляна и прашна всекидневна.

На следващия ден Лестър пита, или Гертруд предлага (версиите се разминават), дали може да остави Силвия и Джени на грижите й. Без значение чия е идеята г-жа Райт да се грижи за тях, те сключват сделка за храна и подслон срещу 20 долара на седмица.

Повече от година по-късно, вече в съда, Лестър Лайкънс ще бъде попитан дали е огледал добре дома, в който е възнамерявал да остави децата си. Той отговаря: “Не съм си пъхал носа” странен начин да опишеш нехайството си да огледаш мястото, в което децата ти ще живеят. Ако го беше направил, щеше да открие, че домакинството не разполага с готварска печка, че леглата са по-малко на брой от децата и че в кухненските чекмеджета се намират не повече от три лъжици. По време на трагичния престой на момичетата жалката бройка на лъжиците в къщата е сведена до една.

Ето така Лестър Лайкънс поверява своите непълнолетни дъщери на грижите на жена, която познава едва от два дни и която не му е препоръчана от никого. Все пак той знае, че тя от доста време се грижи за голямо семейство без да има подкрепата на съпруг или друг възрастен у дома.

Преди да си тръгне Лестър дава на г-жа Райт няколко съвета, за които след време дълбоко ще съжалява:

“Ще трябва да се грижите за тези момичета с твърда ръка, защото майка им ги оставяше да правят каквото си искат.”.

Коя е Силвия?

Снимката на Силвия показва хубаво момиче с лунички и чуплива, тъмна коса, гледащо в далечината с изражение, което един от обвинителите в процеса срещу убийците й описва като “пълно с надежда и очакване”. Силвия обича да ходи на църква и има среден успех в училище. Обича да кара кънки и да танцува. По прякор я наричат “Бисквитката” и е известна с чувството си за хумор. Обикновено се усмихва със затворена уста, защото се притеснява от липсващия си преден зъб (резултат от детско сбиване с един от братята й).

Неин познат си спомня, че Силвия се е чувствала като излишната в семейството, тъй като е била родена по средата между два чифта близнаци. Близнаците са двуяйчни и от различен пол. Дани и Даян са с две години по-големи от Силвия, а Джени и Бени с година по-малки.

Джени и Даян Лайкънс
Джени и Даян Лайкънс

Родителите й страдат от постоянна липса на пари и бракът им не върви; Лестър и Бети се разделят неведнъж и после се събират отново. Като се имат предвид допълнителните грижи, които изискват близнаците и Джени с нейното увреждане, разбираемо е защо Силвия се е чувствала пренебрегната от родителите си.

През своя шестнайсетгодишен живот Силвия живее на повече от шестнайсет места, защото родителите й непрекъснато се местят. За известно време е оставена в дома на баба си, тъй като за Лестър и Бети е непосилно да вземат нея и Джени със себе си.

Като повечето тийнейджъри и Силвия печели пари, извършвайки дребни услуги. Гледа деца и глади дрехи. Нейната любима група е “Бийтълс”. Самата тя обича да пее. В началото на престоя й в новото семейство пее на Стефани Банишевски.

Силвия е много близка със сакатата си сестра. Когато момичетата отиват да карат кънки на лед, Силвия поставя една кънка на здравия крак на сестра си и я тегли по пързалката, за да може и Джени да изпита удоволствието от това забавление.

Колеблив старт

Първата седмица на момичетата Лайкънс в дома на Банишевски минава без инциденти. Те се опознават с другите деца и тръгват в новото училище. Но през втората седмица плащането на родителите им се забавя. Гертруд крещи на хранениците си: “Поех грижата за вас двете кучки за едното нищо!”. Двете момичета са принудени да легнат напряко на леглото и да си свалят гащите, така че Банишевски да може да ги напердаши.

Плащането пристига на следващия ден.

Следващата седмица донася ново наказание за сестрите, защото г-жа Райт е убедена, че Силвия кара останалите деца да крадат от магазините.

С времето срещу Силвия започват да се повтарят три основни обвинения. Едното от тях е, че е нечестна, другото е, че е нечистоплътна, и третото, станало причина за жигосания на корема й надпис, е, че е сексуално активна.

Дали тези обвинения са верни? Майката на Силвия е заловена за кражба от магазин в Индианаполис и самата Силвия си признава, че е крала поне веднъж. Все пак също така е вярно, че г-жа Райт обвинява момичето в кражба и го наказва, дори когато то е напълно невинно. Момичетата често се ровели в боклука за празни бутилки, които връщали, за да изкарат пари, а Гертруд си вадела погрешните заключения, че лакомствата, които Силвия си купува с тези средства, са крадени.

Няма никаква причина – преди да бъде принудена насила да изпадне в това състояние – да се вярва, че Силвия е била особено нечистоплътна.

Силвия по всяка вероятност е била девствена. Но също така е възможно да е обичала да флиртува.

Гертруд Банишевски вероятно е проектирала своите собствени вътрешни страхове в тези обвинения. Няма доказателства, че тя самата е извършвала кражба, но кражбата е била разбираемо изкушаваща в нейното икономическо положение. Нейната собствена хигиена и тази на къщата й не са на ниво, което е разбираемо, като се има предвид, че тя е хронично болна жена с купчина деца плюс бебе, за които да се грижи. Имала е причини да се страхува за своята собствена и тази на дъщерите й целомъдреност при положение, че е забременявала два пъти без брак, а по времето, когато момичетата Лайкънс идват в дома й, нейната дъщеря Пола също е бременна.

Пола Банишевски
Пола Банишевски

В началото на престоя си Силвия ходи на църква всяка неделя с децата на Банишевски. Пола Банишевски се раздрънква пред майка си, че Силвия е яла като прасе на една църковна вечеря, заради което г-жа Райт и нейните деца й измислят наказание, носещо в себе си известна перверзна логика. Кренвиршът на Силвия е предаден около масата и всеки го пълни с различни боклуци. След това я карат да изяде този буламач. Момичето се подчинява, но веднага повръща, при което е заставено да изяде собственото си повръщано.

Известно време след този случай г-н и г-жа Лайкънс се отбиват на посещение, както са направили и няколко дни след като дъщерите им са напляскани заради закъснялото им плащане. Сега, както и при предишните им посещения и тези, които ще последват, никое от момичетата не се оплаква на родителите си за начина, по който се отнасят към тях.

Мазохистка?

Този факт представлява обезпокоителна психологическа загадка. В предговора си към “Мъчителното убийство в Индиана” прокурорът Лирой К. Ню пише: “Много пъти ми беше задаван въпросът защо Силвия просто не е избягала”. Когато престъплението е разкрито, един репортер задава въпроса: “Тя мазохистка ли е?”.

Съществуват няколко причини, освен мазохизма, които може би са довели до нейната пасивност. Първо, Силвия е имала ограничена представа за това, какво точно представлява строгата дисциплина. Както подчертава един автор, Силвия и Джени “са свикнали да бъдат наказвани, и то често несправедливо”. Първият “пердах”, който двете момичета получават, може да е несправедлив, но все още не се вписва в категорията садизъм.

Факт е, че поне един възрастен е ставал свидетел на част от жестокостите, извършени над момичетата и въпреки че е бил разстроен от видяното, не го е счел за достатъчно сериозно, за да се обърне към полицията.

Научи повече за:   Смъртта на Джеймс Бълджър

Според “Мъчителното убийство в Индиана” семейната двойка на средна възраст Реймънд и Филис Върмилион, които имат две деца, се нанасят в съседната къща в края на август 1965 г. Филис Върмилион работи нощна смяна и има нужда от гледачка за децата си. Тя решава да посети Гертруд Банишевски, смятайки, че като майка на седем деца и две поверенички, тя е идеалният човек, на когото да повери децата си.

Двете съседки седят на масата и пият кафе, докато децата крещят едно на друго, а бебето Денис се тръшка и пищи. Върмилион забелязва слабо и хубаво, но боязливо и нервно момиче с насинено око. “Това е Силвия”, въздъхва Гертруд. Пола Банишевски добавя: “Аз й насиних окото”. Точно преди да изрече тази хвалба, Пола пълни чаша с гореща вода и я хвърля по Силвия.

Съвсем разбираемо Филис Върмилион решава да потърси детегледачка някъде другаде. По-малко разбираем е фактът, че тя не счита за необходимо да съобщи на властите за чутото и видяното.

В началото на октомври Върмилион посещава за втори път голямото съседско семейство. Тя отново вижда Силвия, която изглежда замаяна, дори зомбирана, и отново има насинено око, плюс подута устна. “Аз я набих”, с готовност обяснява Пола. Малко по-късно Пола започва да налага изпадналото в апатия момиче с кожен колан.

И този път Филис Върмилион напуска къщата без да смята, че видяното трябва да бъде съобщено на полицията. Щом един привидно нормален и отговорен възрастен човек не е в състояние да определи тези действия като престъпни, как тогава това би могло да се очаква от неопитната тийнейджърка Силвия?

Бягството може би никога не й е хрумвало като вариант. Къде ще отиде? С времето животът на улицата със сигурност е станал за предпочитане пред този в дома на Банишевски, но тогава тя вече е нямала тази възможност: била е завързана и/или заключена в мазето.

Всъщност има един момент, за който ще бъде разказано по-нататък в тази история, когато Силвия и Джени в действителност се оплакват за лошото отношение към тях. Но не им вярват. Страхът от това неверие – който се оказва напълно обоснован – вероятно е допринесъл за мълчанието на Силвия.

Другата причина за нейното мълчание вероятно се дължи на въпроса, който обикновено се задава на едно тормозено от връстниците си дете – защо другите не те харесват? – а тя знае, че не може да отговори.

Да се оплаче ще означава да разкаже на хората какво й е било причинено. Много вероятно е Силвия да е мълчала от срам.

Силвия и Джени са ужасени от Гертруд, и то с пълно право. Двете се страхуват от нейния гняв, ако “кажат”.

И последно, вероятно Силвия пламенно е защитавала сестра си и се е страхувала, че ако “каже” това би довело до отмъщение срещу Джени.

Бавно спускане в ада

Важно е да се отбележи, че животът на Силвия в дома на Банишевски не се превръща в ад за една нощ. Това е бавен процес, който започва с леки, спорадични несправедливи наказания през юли, преминава към редовното и разнообразно физическо насилие през август и септември, и накрая завършва с безумните мъчения, случили се в последните седмици на октомври.

През първите седмици Силвия посещава църквата с Банишевски, слуша грамофонни плочи с останалите деца, гледа телевизия и се разхожда в парка с приятели. Ходи в местната гимназия с Пола и Стефани. Храни се с Гертруд и останалите деца.

Къщата на Банишевски
Къщата на Банишевски

Храненето в дома на Банишевски не представлява особено вълнуващо изживяване за никой от обитателите му. Десет души трябва да преживяват без готварска печка. Хранят се с неща като солети и сандвичи. Супата е основна част от диетата им, тъй като лесно може да се стопли на подвижния котлон. Налага се да се хранят на смени, тъй като разполагат само с три лъжици когато Силвия идва при тях, след това две, и накрая остава само една. Единствената лъжица се използа, след това се изплаква на мивката и се предава на следващия гладен.

Някъде в края на август Силвия се изпуска пред останалите деца, че веднъж е позволила на едно момче да се мушне под завивките й. “Значи си бременна!”, обявява Гертруд. След това г-жа Райт изритва с всичка сила момичето в чатала. Впоследствие Силвия претърпява още много удари по гениталиите и аутопсията ще покаже, че половите органи на момичето са ужасно деформирани.

Въображаемата бременност на Силвия вбесява действително бременната Пола Банишевски. Тя поваля Силвия на пода с думите: “Не си достойна да седиш на стол”.

Очевидно като отмъщение Силвия казва на няколко свои съученички в училище, че двете най-големи сестри Банишевски Стефани и Пола са “проститутки”.

Петнайсетгодишният приятел на Стефани Кой Хъбард чува този слух, изпада в ярост и пребива Силвия. Кой е привлекателен младеж с тъмна, къдрава коса. Той е едър за възрастта си и често има дисциплинарни проблеми в училище. Както ще направи много пъти след това, Кой упражнява върху Силвия своите умения по джудо, размятайки я по стените и пода. След това г-жа Райт също я набива за назидание.

Кой Хъбард
Кой Хъбард

Г-жа Райт окуражава съседските деца да мислят лоши неща за Силвия и да й “отмъщават”. Набитата, тринайсетгодишна Ана Сиско харесва Силвия, докато Гертруд не й казва, че тя е нарекла майка й “курва”. Ана ожесточено напада по-голямото от нея момиче. По време на боя Силвия се хваща за корема с думите: “О, бебето ми!”.

Изглежда Силвия, макар и девствена, е убедена от думите на останалите, че наистина е бременна. Вероятно момичето не е съвсем наясно със свойствата на репродукцията.

Гертруд шепне, че Силвия разпространява сексуални клевети за тях в ушите на дъщеря си Пола, както и на едно момиче на име Джуди Дюк, което води до още побои.

Дали Силвия е поставяла под съмнение морала на жените в къщата? Възможно е. Тя е тормозена, заради собствената й предполагаема бременност и може би се е опитвала да насочи това негативно внимание в друга посока, за да го махне от себе си. Също така е възможно Гертруд просто да си е измисляла тези обвинения, за да насъска другите срещу любимата си изкупителна жертва.

Пола Банишевски скоро превръща в хоби това да замеря Силвия по главата с каквото й падне под ръка – чинии, шишета или консерви. Често, когато се събират да тормозят Силвия, те карат сестра й Джени да я удря. Първоначално Джени боязливо отказва. Тогава вбесената Гертруд я зашлевява през лицето. Джени се подчинява, но по-късно разказва, че е използвала лявата си ръка вместо дясната, за да не нарани много силно сестра си.

Сексуално престъпление без секс

В началото на октомври се случва нещо, което кара г-жа Райт да нареди на Силвия да спре училище. Момичето нямало спортен екип за часа по физическо и Гертруд не желаела да й даде пари, за да си купи такъв. Силвия обаче се прибира вкъщи с чисто нов екип и казва, че го е “намерила”. Гертруд решава, не без основание, че го е откраднала. След като е притисната до стената, Силвия си признава, че наистина е така. Жената започва да й удря шамари, да я рита и накрая я набива с колан.

Г-жа Райт извърта нещата отново към нейната предполагаема сексуална активност и започва да я рита в областта на чатала. По-късно същия ден, чувствайки че момичето не е достатъчно наказано за кражбата, тя запалва клечки кибрит под “лепкавите й пръсти” и отново я набива с колана.

Огънят ще се превърне в едно от основните мъчения на Силвия. Това се дължи вероятно на инцидент, който Гертруд е преживяла със своя приятел Денис Райт, който изгася цигара в шията й.

Разнородната група деца започва да гори Силвия с цигари и кибритени клечки. Пола Банишевски си счупва ръката, удряйки Силвия и след това използва гипса си, за да бие момичето. Любимо занимание през свободното време на няколко квартални деца е да отидат на гости при Силвия: те я ритат, удрят, блъскат я наоколо, имитирайки джудо хватките на Кой Хъбард, и я горят с цигари.

Аутопсията разкрива два показателя за това, каква агония е изтърпяла Силвия: тя е счупила всичките си нокти от впиването им в юмруците си и е нахапала долната си устна толкова дълбоко, че тя е частично откъсната.

С влошаването си гонението на Силвия започва да придобива засилено сексуален оттенък. Но това е едно особено “сексуално престъпление без секс”. Сексуалният аспект започва с непрекъснатите подигравки, натякващи й, че е сексуално активна и ескалира в свирепите ритници, които г-жа Райт нанася по чатала на момичето. По-късно ще има и друго подобно на сексуално насилие, но не в действителност такова. Не съществуват доказателства, че Гертруд някога е докосвала Силвия по какъвто и да е начин, подсказващ лесбийство. Никое от момчетата, взимащи ентусиазирано участие в побоите и изтезанията над момичето, не я е изнасилвал или принуждавал към орален или друг вид секс. Аутопсията ще разкрие гротескно подуване в областта на гениталиите на Силвия, дължащо се на ритниците, но не са открити никакви вътрешни вагинални разкъсвания, говорещи за изнасилване, нито пък семенна течност.

При положение, че групичката е нанесла на момичето всевъзможни други наранявания, този пропуск изглежда странен. Вероятно г-жа Райт се е страхувала да не бъде сметната за “перверзна”. Може би Кой Хъбард се е опасявал да не обиди Стефани, защото тя можела да възприеме изнасилването като “изневяра” от негова страна. Също така е възможно всички те наистина да са вярвали, че Силвия е “мръсница” и да са се страхували от болести, предавани по полов път.

Жестокостите ескалират

През един ужасен ден г-жа Банишевски се изпълва с негодувание, когато разбира, че още в началото на гостуването си Силвия е разполагала с малка сума пари: тя е убедена, че момичето трябва или да е проституирало, или да е крадяло. Не вярва на твърденията на Силвия, че парите са изкарани от връщане на стъклени бутилки. Така, в присъствието на няколкото деца, които са на гости в къщата, Гертруд кара обляната в сълзи Силвия да изпълни пред групичката непохватен стриптийз. Когато момичето се съблича чисто голо, г-жа Банишевски я принуждава да завре бутилка от безалкохолно във вагината си.

В разгара на този кошмар Стефани Банишевски се прибира от училище. Виждайки как голата Силвия си завира бутилката пред група деца и без да знае  че майка й стои зад всичко това, вбесената Стефани се нахвърля върху момичето и го зашлевява. След това ядосано й нарежда да си върви в стаята.

През една октомврийска нощ Силвия подмокря леглото си. Това е в резултат от психическото й безпокойство – ако някой има причина да бъде нервен, то това е тя – или може би се дължи на многобройните жестоки удари в стомаха и чатала й, който са отслабили контрола й в тази област. Както и да е, нейните мъчители решават, че сега тя трябва да обитава мазето, защото е твърде мръсна, за да съжителства с нормални човешки същества. Пола наказва Силвия за подмокрянето на леглото като й забранява да ходи до тоалетната и по този начин я принуждава да се изпусне отново.

В същото това време нейните мъчители организират режим на къпане, изразяващ се във връзване на “мръсното момиче” в старомодната вана на Банишевски, напълнена с вряла вода. Тя е вкарвана във ваната от Гертруд и Пола, а в една от вечерите им асистира 14-годишният Ричард (Рики) Хобс. Хобс е симпатично момче с нежни черти, рогови очила и права руса коса, сресана на една страна, което често посещава къщата на Банишевски.

Банята на Банишевски
Банята на Банишевски

Пола Банишевски натрива сол в раните на Силвия.

Силвия често е държана гола или почти гола с дни. Тя се е превърнала в забавление за кварталните деца, които я горят, удрят и бутат надолу по стълбите в мазето, след което я изкарват обратно, за да повторят всичко отначало.

Веднъж гладуващото момиче е пуснато от мазето и му е позволено да хапне супа… само че с пръсти. Изгладнялата Силвия се опитва да го направи, но Джон й измъква супата изпод носа. След това г-жа Банишевски и Джон заставят момичето да яде изпражнения и да пие урина.

Без надежда за изход

Един от най-депресиращите аспекти от случая на Силвия Лайкънс е фактът, че на няколко пъти е съществувала реалната възможност тя да бъде спасена, само ако хората бяха действали по малко по-различен начин. Всеки задава въпроса: “Защо не са казали на никого?”. През септември Силвия и Джени казват на някого. Този някой е тяхната по-голяма, омъжена сестра, Даян Шумейкър. Тя е слаба, привлекателна жена с гарваново-черна коса. Двете момичета й се оплакват, че Силвия е тормозена. Нищо, което правя не е както трябва, казва Силвия. Когато се ядоса, г-жа Райт вика: “Пола, донеси дъската!”. Джени подкрепя твърденията на Силвия, че е постоянно наказвана за неща, които не е направила.

Даян не им обръща внимание. Никой не обича да бъде наказван, но те вероятно са си го заслужили, мисли си тя.

В дома на Банишевски понякога идват посетители. Вече описахме посещенията на Филис Върмилион, насилието, на което тя става свидетел и това, че решава да не предприеме нищо, за да го предотврати.

Дванайсетгодишната Джуди Дюк разказва за някои от нещата, които се случват със Силвия на майка си, докато тя мие чинии. “Те биеха и ритаха Силвия, беше ужасно” – докладва момичето.

“О, ами те сигурно просто са я наказвали, нали?” – пита реторично г-жа Дюк.

Преподобният Рой Джулиън се опитва да посещава всички членове на паството си. Банишевски ходят във Фундаменталистката християнска църква и той посещава дома им през септември. Той и г-жа Райт си бъбрят приятелски на износения диван във всекидневната.

Г-жа Райт се оплаква от съпруга си, който не й плаща детските издръжки, от многобройните си здравословни проблеми и всичките неприятности, които има с децата. Изтъква, че досега Силвия се е оказала най-лошата от всички. Със страховит тон споделя с божия човек: “Силвия бяга от училище и се предлага на възрастни мъже – за пари!”.

Преподобният Джулиън си спомня Силвия – хубавото момиче, което е дошло една неделя да се изповяда. Колко ужасно, че е изпаднала в такива страшни грехове! Той иска да говори с нея.

Научи повече за:   Психаротерапия: Холивудски звезди изпускат нервите си

Гертруд му казва: “Питайте сестра й”.

Джени, която е постоянно заплашвана от г-жа Райт, механично повтаря някои от измислените простъпки на Силвия: “Тя лъже. През нощта, когато всички спят, става и напада хладилника”. Джени се надява, че с това ще умилостиви Гърти и няма да се наложи да разказва за измислените сексуални прегрешения на сестра си. Така и става.

Преподобният Джулиън се помолва заедно с Гертруд и си тръгва.

След няколко седмици той идва отново на посещение. Г-жа Райт пак се оплаква от ужасните проблеми, които има със Силвия. “Силвия е казала на цялото училище, че Пола ще си има бебе” – заявява Гертруд. – “Но аз познавам дъщеря си, познавам и Силвия. Пола не е бременна; Силвия е тази, която чака дете”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

Свещеникът е загрижен от враждебността, която Пола си признава, че изпитва към Силвия. “Пола ми сподели” – казва той, – “че таи омраза в сърцето си към Силвия”.

Г-жа Райт го уверява, че всъщност е точно обратното и свещеникът напуска дома й за последен път.

На косъм от спасение

По някое време през октомври Даян Шумейкър идва в къщата, за да посети сестрите си. Гертруд не може да допусне тя види състоянието на Силвия и отказва да я пусне вътре. Заявява, че родителите им са й дали правото да държи Даян далеч от сестрите й. Даян настоява да ги види, но г-жа Райт й нарежда да се маха, заплашвайки я, че ще извика полиция и ще я арестуват като нарушител.

Много малко преди Силвия да умре Джени случайно се засича с Даян на улицата. Тя казва на по-голямата си сестра: “Не мога да говоря с теб, защото ще си имам неприятности” – и бърза да се отдалечи от нея.

В социалните здравни служби е получен сигнал, че в къщата на Банишевски има дете с многобройни сълзящи рани. На 15 октомври там е изпратена медицинска сестра. Тя е облечена в искрящо бяла униформа. “Г-жа Райт?” – пита служителката на вратата.

Гертруд кимва и я кани да влезе.

Непознатата информира Гертруд, че е сестра от здравните служби и иска да види децата й, защото е получено анонимно обаждане за момиче с многобройни язви.

В този момент Джени стои в стаята, ужасена от Гертруд и изпълнена с надежда. Дали ще се спасят?

Г-жа Райт поглежда към нея с очи пълни със заплаха, изричащи мълчаливо онова, което момичето е чувало хиляди пъти: “Ако кажеш нещо за Силвия, те чака същото като нея”. На глас тя казва на Джени да върви в кухнята и да измие чиниите. Джени незабавно се подчинява.

Сетне г-жа Райт обръща отново вниманието си към сестрата. “Знам кого търсите” – започва тя, – “сестрата на Джени – Силвия. Тя имаше рани по цялото тяло, защото беше много нечистоплътна. Накрая я изхвърлих от къщата си. Не заслужаваше да остане тук. Тя беше проститутка. Нямам представа къде може да е сега”.

Двете жени стоят точно над мазето, в което Силвия е заключена и завързана.

Мазето на Банишевски
Мазето на Банишевски

Социалната служителка се връща в офиса си и закрива случая.

Само пет дни преди смъртта на Силвия в дома на Банишевски пристига полиция. Гертруд е тази, която им се обажда. Според разказа на Джон Дийн:

“Робърт Брус Ханлън тропа по вратата и настоява децата да му върнат някакви неща, които са откраднали от мазето му. Гертруд му казва, че чука на грешната врата… Тя се обажда в полицията и им се оплаква, че Ханлън се е опитал да влезе през прозореца й. Полицията го арестува за опит за влизане с взлом”.

Съседите Филис и Рей Върмилион стават свидетели на това събитие от колата си, която паркират в този момент. Филис Върмилион проявява загриженост за Ханлън и говори с полицията за него, помагайки му да бъде освободен. Можем само да гадаем защо не е споменала на полицията за насилието над Силвия, на което е станала свидетел преди това.

Последен уикенд

Последният уикенд от живота на Силвия започва тогава, когато г-жа Райт решава да й позволи отново да спи в леглото си. Но това е свързано със странно условие: Гертруд нарежда на Джон, Кой и Стефани да завържат Силвия за леглото, така че да не може да отиде до тоалетната. “Няма да ходиш до тоалетната” – казва Гертруд, – “докато не се научиш да не подмокряш леглото”.

Същата нощ Силвия се напикава в леглото.

Следващата сутрин започва с втори принудителен стриптийз, който отново завършва с бутилка. Сетне г-жа Райт решава да си отмъсти за пореден път на Силвия за това, че е наклеветила Пола и Стефани в училище. “Ти заклейми дъщерите ми и сега аз ще заклеймя теб!” – обявява тя на замаяната тийнейджърка.

Тогава Гърти предлага на Рики Хобс да “татуира” Силвия. Той ентусиазирано приема задачата си. Силвия е съблечена, завързана, а устата й запушена. Гертруд нагорещява игла и издълбава “Аз”, след което подава иглата на Хобс и му казва да довърши започнатото.

Ричард Хобс и Гертруд Банишевски
Ричард Хобс и Гертруд Банишевски

Рики започва да пише и после спира, за да попита г-жа Райт как се пише “проститутка”. Тя му написва думата на лист и той я жигосва върху корема на Силвия.

След няколко минути Рики, Пола и десетгодишната Шърли Банишевски решават да сложат на Силвия още едно клеймо. Това ще бъде буквата “S” за Силвия или робиня (slave) – версиите се различават. Рики прогаря първата извивка от буквата на гърдите й. След това той и Шърли извикват Джени и я карат да довърши втората извивка на “S”-то. Джени се вкаменява. Когато се е опитала да откаже да удари Силвия е била зашлевена. Дали сега няма да я изгорят, ако откаже да участва в мъчението? Въпреки всичко тя отказва. Шърли прогаря втората извивка, но се обърква и така се получава цифрата “3” на гърдите на Силвия.

Пред Ранди Лепър, Шърли Банишевски, Ричард Хобс и Джени Лайкънс, г-жа Райт започва да се подиграва на Силвия за думите, дамгосани на стомаха й. “Какво ще правиш сега, а Силвия?” – пита тя злорадо. – “Не можеш да се омъжиш, не можеш да съблечеш пред никого. Какво ще правиш сега?”.

Плачещото, обезобразено момиче задавено казва: “Няма какво да направя. То е там”.

През същата онази вечер Силвия отново е хвърлена в мазето, където Кой Хъбард я блъска в стените известно време. По-късно Джени посещава сестра си, която й казва: “Ще умра. Сигурна съм”.

Позволяват й да спи на горния етаж през тази нощ, а на следващия следобед е изкъпана от г-жа Райт и Стефани; този път банята е нормална, а не щавещо гореща.

Писмо преди края

След това Гертруд и Пола заставят Силвия да напише писмо до родителите си. Тя започва бележката по начина, по който е започнала и предишната, която са я накарали да напише: “Мили мамо и татко”, но г-жа Райт й нарежда да спре и да започне отначало с неестественото обръщение “До г-н и г-жа Лайкънс”. След смъртта на Силвия г-жа Райт предава това писмо на един от полицаите. Казва му, че Силвия е отсъствала от дома й няколко дни, след което са я намерили в задния двор, стиснала посланието в ръка. Неподписаната бележка гласи отчасти следното:

“До г-н и г-жа Лайкънс,

Избягах с банда момчета посред нощ. Казаха, че ще ми платят, ако им дам нещо и аз се качих в колата и те всички получиха онова, което искаха… и когато свършиха, ме пребиха и оставиха рани по цялото ми лице и тяло.

Освен това написаха на корема ми Аз съм проститутка и се гордея с това.

Направих всичко възможно да подлудя Гърти и й струвах много повече пари, отколкото тя имаше. Скъсах новия матрак й се изпиках на него. Натрупах сметки за лекари, които тя не може да плати и превърнах в нервна развалина нея и децата й. . .”

Писмото на Силвия
Писмото на Силвия

Г-жа Райт предлага някой да хвърли Силвия на бунището. Тя дава тази задача на Джон и Джени, но преди да успеят Силвия прави опит за бягство. Ужасно обезобразеното и слабо момиче се затичва към входната врата. Гертруд хуква след нея и я хваща точно навреме. Завлича я обратно в кухнята и й предлага няколко препечени филийки. Болното момиче казва, че не може да ги преглътне. Вбесена, г-жа Райт я удря през устата с корниз за пердета.

Дванадесетгодишният Джон Банишевски завързва Силвия в мазето. Очевидно не желаейки нейната малка повереница да умре – поне не докато още е под нейните грижи – Гертруд слиза в мазето, носейки бисквити.

“Дай ги на кучето” – казва Силвия на мъчителката си, – “то е по-гладно от мен”. Вероятно е чувствала, че вече няма какво да губи и затова се е държала предизвикателно. Или може би думите дамгосани върху корема й са отнели желанието й да живее. Г-жа Райт започва да я удря в стомаха.

Следващият ден е неделя 24 октомври. Гертруд и Джон нанасят заедно побой над момичето. Г-жа Райт замахва към Силвия със стол, но той се счупва преди да я удари. Тогава изтощената жена се опитва да я удари с гребло, но вместо това удря себе си, насинявайки окото си. След това се отбива Кой Хъбард и се заема да налага Силвия по главата с дръжка от метла до безсъзнание.

През нощта Силвия многократно удря по пода на своето мазе-затвор с лопата; съседите са обезпокоени от шума, но не викат полицията.

На следващия ден Силвия е качена горе за последната си, нормална, баня. Тя е сложена във ваната с дрехите. Когато я изваждат, Стефани и Рики осъзнават, че не диша. Стефани се опитва да й направи изкуствено дишане. Но без резултат.

Силвия е мъртва.

Г-жа Райт казва на Рики да се обади в полицията. Той отива до обществен телефон, тъй като в къщата няма такъв. Когато полицията пристига в дома й, екзалтираната г-жа Райт им подава писмото, надявайки се, че то ще свали подозренията от нея за пребития труп, лежащ върху матрака. Но още преди полицаят да успее да го прочете, скърбящата и ужасена Джени му прошепва:

“Махнете ме оттук и ще ви кажа всичко!”.

Мъчителите пред съда

Гертруд Банишевски е обвинена в убийство и арестувана заедно с Пола, Стефани и Джон Банишевски, Ричард Хобс и Кой Хъбард. Ана Сиско, Джуди Дюк, Ранди Лепър и Майк Монро са обвинени в “причиняване на телесна повреда”. Повечето от децата с готовност признават за престъпленията си, но когато им искат обяснение за причините, казват: “Гърти ме накара”.

Живеещата в нищета и хронично болна г-жа Банишевски далеч не представлява харизматична гледка; тя не е нито хипнотизатор, нито контролираща личност, но децата очевидно вярват, че нейният статус на “възрастна” ще ги отърве от последствията за престъпленията им. Както се оказва впоследствие, те успяват да се скрият в полите й със завиден успех.

Обвиненията за телесна повреда са снети от най-малките обвиняеми. Адвокатът на Стефани Банишевски й урежда отделен процес и впоследствие обвинението за убийство срещу нея също е свалено.

На най-сензационния процес за убийство в щата Индиана пред съда са изправени петима души: един възрастен – Гертруд Банишевски, и четирима непълнолетни – Пола и Джон Банишевски, Ричард Хобс и Кой Хъбард. Джон току-що е навършил тринайсет години.

Престоят на Пола в съда е прекъснат от пътуването й до болницата, където ражда бебето, чието съществуване и тя и майка й толкова упорито са отричали. То е момиче. В израз на синовна преданост Пола кръщава детето Гертруд.

Съдебната зала е претъпкана от зрители всеки ден. Това е най-жестокото единично убийство, извършвано някога в щата, с най-голям брой обвиняеми, съдени едновременно. Обвинението иска смъртна присъда за всички обвиняеми и всеобщото очакване е, че поне г-жа Банишевски ще я получи. Смъртното наказание в Индиана по онова време се изпълнява посредством електрически стол.

Много години по-късно Джон Банишевски ще каже пред медиите, че наистина се е наслаждавал на процеса: “Намирах някакво удоволствие в него. Онова, което наистина исках, бе обич, но вместо това се задоволявах с вниманието.”.

Съдия на процеса е Саул Раб – прошарен, оплешивяващ и очилат юрист, известен с хапливите си реплики. Представител на Гертруд Банишевски е Уилям Ербекер – уважаван, тежко сложен адвокат, смятан за крещящо представителен. Психологът и юрист Джордж Райс става адвокат на Пола. Защитникът на Джон Форест Боуман е известен със своята акуратност и отдаденост. Всеки от тях работи за сиромашките си клиенти про боно. Единственият платен адвокат, Джеймс Дж. Недеф, представлява Ричард Хобс. Кой Хъбард първоначално е представляван от Джоузеф Кил, но той напуска след седмица и Форест Боуман поема и неговия случай.

Екипът на обвинението е воден от Лирой Ню – висок и привлекателен 40-годишен юрист, известен със своите умения при кръстосан разпит. Негов помощник е заместник-прокурор Марджъри Уеснър. Жените адвокати все още са рядкост в онези години, но се смята, че е хубаво да присъства жена, когато се разглеждат случаи, в които има обвиняеми и свидетели от женски пол и деца.

Много от свидетелските показания са сензационни и прочувствени, понякога и двете наведнъж. Сред първите свидетели са шокираните полицаи, които първи се натъкнали на жестоко обезобразеното тяло на Силвия Лайкънс и докторите, които са преброили нейните необичайни рани. Главният свидетел на обвинението е Джени Лайкънс. Тя докуцуква до свидетелската скамейка в новата си рокля и с глас, понякога твърд, друг път заекващ и често задавян от сълзи, разказва с подробности за ужасите преживени от сестра й. Когато Уеснър внимателно я пита защо не е потърсила помощ, Джени отговаря: “Беше ме страх. Гертруд непрекъснато ме биеше”. Адвокатите на защитата се заравят още по-дълбоко в този въпрос. Отговорът на Джени е винаги един и същ:

“Гертруд ме заплашваше, че ако кажа на някого, ще свърша като Силвия.”.

Жертвата е виновна

Въпреки че обвиняемите са съдени заедно, техните защитници често целенасочено си пречат един на друг. Защитникът на Гертруд Банишевски твърди, че тя е била твърде болна и уморена, за да знае какви ужасни неща са се случвали в дома й. Неговата версия е, че децата са издевателствали над Силвия без нейно знание. Адвокатите на децата пък се опитват да прехвърлят колкото се може повече вина върху Банишевски или върху някое от другите деца.

Научи повече за:   Вайълет Бърлинг: Акордеонът на мъченията

Г-жа Банишевски свидетелства в своя собствена защита. Тя твърдо отрича всичките ужасни обвинения. Не е “удряла, биела или ритала” Силвия. Веднъж се е опитала да я “напляска”, но е била твърде слаба и е трябвало да повика Пола да довърши работата. Спомня си само, че е удряла Силвия през ръцете. С всички тези деца в къщата, нейните и техните квартални приятелчета, често избухвали сбивания. Г-жа Банишевски понякога се е опитвала да се намеси, но обикновено е била твърде слаба и болна, за да се надигне.

Дори когато Гертруд свидетелства в своя защита, думите й звучат така сякаш свидетелства срещу мъртвото момиче и се опитва да намери вина в нея. В своята версия за това как за първи път е чула за Силвия, тя отново намесва измислените сексуални похождения на момичето. Според Банишевски някаква жена е почукала на вратата й, търсейки Дарлийн Макгуайър, която често идвала на гости при децата й. Гертруд разказва:

“… [тя] попита Дарлийн дали знае къде може да открие Силвия Лайкънс… причината тази жена да я търси беше подозрението, че Силвия излиза със съпруга й… Дарлийн доведе Силвия Лайкънс у дома след няколко дни и я представи като момичето, което онази жена търсеше. Ето така за първи път се запознах със Силвия Лайкънс.”.

Обвиняемата се опитва да обвини жертвата си, дори когато описва как е направена уговорката за подслоняването на двете момичета:

“Силвия попита баща си дали може да остане при нас… Аз веднага казах: “Не, не мога да се грижа за вас, деца. Имам твърде много свои деца и проблеми, твърде много отговорности, за да поемам още”. Силвия каза: “Ние можем да се грижим сами за себе си, свикнали сме””. Твърдо решена да остане при Банишевски – или поне така твърди Гертруд: “Силвия се обърна към баща си и каза, “Татко, можеш да й платиш, за да ни позволи да останем тук””.

При разпита на обвинението обвиняемата настоява, че Силвия е била ужасно непокорна:

Банишевски: Тя не правеше нищо, което й казвах, не.
Ню: Не се подчиняваше?
Банишевски: Не ме слушаше, не.
Ню: Бихте ли я с колан заради това?
Банишевски: Мисля, че вече свидетелствах, че я бих. Или поне се опитах веднъж.
Ню: Колко пъти тя не Ви се подчиняваше?
Банишевски: Казах Ви, тя изобщо не ме слушаше.
Ню: Колко пъти.
Банишевски: Мисля, че отговорих на въпроса Ви. Казах, че тя изобщо не ме слушаше.
Ню: Никога?
Банишевски: Поне аз не си спомням такъв случай.

Драма в съдебната зала

Мери Банишевски е призована на свидетелското място, за да подкрепи историята на майка си. Едва 11-годишната Мери е прекрасно момиченце с късоподстригана тъмноруса коса. Тя се появява в съдебната зала, облечена в пастелносиня рокля и печално изражение. Очите й са плувнали в сълзи и потичат по бузите й, когато Ербекер я пита защо е тук. Мери отговаря:

“Тук съм, за да свидетелствам дали мама е убила Силвия Лайкънс.”.

Мери разказва, че е виждала майка си да удря Силвия, само когато “тя беше лоша”. Кълне се, че никога не е виждала майка си да рита и да гори момичето, нито да я третира по някакъв лош начин. Мери е виждала другите деца да правят тези неща, но майка й не е присъствала; тя е лежала болна в леглото си.

Мари Банишевски
Мери Банишевски

На следващия ден Мери е подложена на кръстосан разпит от Ню. Малкото момиче се разревава още в самото начало. Когато прокурорът я пита защо плаче, този път тя казва истината: “Нервна съм!”.

Мери повтаря казаното от предния ден на прокурора, чийто въпроси към този крехък свидетел са относително безобидни. Накрая той я пита за деня, в който Силвия е дамгосана по корема. Както и преди Мери заявява, че нейната десетгодишна сестра Шърли е запалила кибритените клечки, за да нагорещи иглата, а майка й през това време е лежала болна в леглото, без да знае нищо за зверството.

Ню продължава с разпита, докато накрая хълцащото дете извиква: “О, Боже, помогни ми!”. Сетне, в стил Пери Мейсън, свидетелят на защитата изведнъж се превръща в свидетел на обвинението: Мери е нагорещила иглата; майка й е била там и е започнала “татуировката”. Тя е виждала майка си да гори Силвия и да я бие. Тя е чувала как майка й заповядва на Силвия да слиза в мазето.

В заключителното си обръщение към заседателите Ербекер разчита на единствения възможен смекчаващ фактор за г-жа Банишевски – умствено разстройство – въпреки че официално тя е пледирала за невинна. “Упреквам я, че се е превърнала в убийца, наистина е така” – казва Ербекер, – “но твърдя, че тя не е отговорна, защото не е с всичкия си!” – и той посочва към главата си.

Останалите защитници се опитват да хвърлят колкото се може повече вина върху Гертруд и настояват, че крехката възраст на техните клиенти ги прави по-малко отговорни.

Прокурор Ню произнася разпалена пледоария, настояваща за смъртно наказание за всички обвиняеми. Той казва:

“Тук става въпрос за… закон и ред. Ще позволим ли подобни деяния? Ще позволим ли подобна жестокост към човешко същество? Ако не обявите смъртна присъда в този случай, ще снижите цената на човешкия живот.”.

Когато решението е взето, единствено Гертруд е обвинена в умишлено убийство. За изненада и ужас на много от зрителите, съдебните заседатели не я осъждат на смърт. По-късно тя обжалва присъдата си, но отново е обявена за виновна и осъдена на доживотен затвор.

Джон и Гертруд Банишевски се прощават след присъдата
Джон и Гертруд Банишевски се прощават след присъдата

Пола е призната за виновна в непредумишлено убийство. Тя също обжалва, но после решава да се признае доброволно за виновна. Тя е освободена след няколко години.

Обвинението в убийство срещу Стефани Банишевски е снето, както и обвиненията в “телесна повреда” срещу Ана Сиско, Джуди Дюк, Ранди Лепър и Майк Монро.

Джон Банишевски, Кой Хъбард и Ричард Хобс са признати за виновни в непредумишлено убийство. Всеки от тях прекарва по 18 месеца в изправително заведение за непълнолетни.

Граждански протести

През 1985 г., след като излежава две десетилетия в женския затвор в Индиана, комисията по помилванията решава да освободи предсрочно Гертруд Банишевски. Тогава обаче съдът постановява, че изслушването на комисията не е било достатъчно прозрачно и ще трябва да се проведе отново.

Две организации, борещи се с престъпността – “Защита за Невинните” и “Обществен съюз срещу насилието” (ОССН) – моментално се мобилизират. Интересен факт е, че ОССН е основан от Пати Лайнбау, бабата на Ейми Сю Сайц – двегодишно момиченце, измъчвано и убито от осъдения насилник на деца Тиъдър Франк. Това престъпление, извършено в Калифорния, също е наречено “най-жестокото престъпление, извършвано някога срещу една единствена жертва в историята на щата”.

Членовете на ОССН и “Защита на Невинните” се изсипват по улиците на Индианаполис, събирайки подписи от гражданите за отмяна на помилването. Не срещат проблеми в събирането им, защото дори най-младите жители на града са чували името на “страшилището” Гертруд Банишевски. Само за два месеца са събрани над 4 500 подписа. Джени Лайкънс се появява по телевизията и призовава прочутата Банишевски да остане зад решетките.

Въпреки протестите, повторното гласуване на комисия приключва със същия резултат. Поведението на Банишевски в затвора е доста добро. Тя работи в шивашкия цех и прави добро впечатление както на служителите на затвора, така и на останалите затворнички. Много от по-младите затворнички наричат детеубийцата “мамче”. Според “Чикаго Трибюн” психиатрите на затвора “определят Банишевски като “здрава, стабилна, приятна и любезна” личност, която иска “да се опита да изкупи миналите си грехове и да направи света малко по-добър””. Банишевски на няколко пъти се разплаква и изразява разкаяние пред комисията, но заявява, че има амнезия за престъплението.

“Не съм сигурна каква е била ролята ми в него… защото бях на лекарства. Така и не успях да я опозная наистина. Но поемам пълната отговорност за онова, което се е случило със Силвия”.

Тя напуска затвора на 4 декември 1985 г.

Убийцата изтезателка се премества в щата Айова, където изживява живота си под името Надин ван Фосан. Заклетата пушачка умира през 1990 г. от рак на белите дробове.

Ричард Хобс, който свършва голяма част от мръсната работа по жигосването на Силвия, също умира от рак само на 21 години.

След краткия си престой в изправителен дом Кой Хъбард, който така ожесточено си отмъщавал на Силвия за опетнената чест на своята любима Стефани Банишевски, лежи няколко години в затвора за обир. След това си намира работа като механик. По-късно е съден за убийството на двама мъже, но е оправдан.

В памет

Джон Банишевски се появява на сцената няколко години след трагедията в Джоунсбъро, щата Арканзас, когато двама гимназисти застрелват четирима свои съученици и един учител. Решава да се покаже, за да увери младите убийци, че за тях има надежда и ако искат, могат да преобърнат живота си. Той е променил името си на Джон Блейк.

Когато говори за първи път публично за смъртта на Силвия, Джон казва, че все още не може да намери адекватно обяснение, защо той и останалите са се държали със Силвия по такъв начин. Казва, че тогава е таял в себе си доста гняв поради раздялата на родителите си и липсата на нормална храна и дрехи.

Джон признава, че наказанието му не е било адекватно за това ужасно престъпление. “Едно по-сурово наказание щеше да е по-справедливо” – коментира той. Заявява, че животът му се е преобърнал след като е открил Бог. Като възрастен няма сблъсъци със закона. Работи като шофьор на камион, агент по недвижими имоти и е ръкоположен за пастор. Щастливо женен е и е баща на три деца, но страда от диабет и зрението му е влошено.

Стефани Банишевски става детска учителка. Тя също се омъжва и има деца, както и Пола, и се премества в Айова, където се говори, че живее в малка ферма. Не е известно дали е установявала контакт с майка си след освобождаването й.

Семейство Лайкънс продължават да изпитват значителни трудности. Джени Лайкънс се регистрира в бюрото по труда през 1966 г. и по-късно си намира работа в банка. Тя също се омъжва. Лестър и Бети се развеждат през 1967 г . Бени Лайкънс, братът близнак на Джени, започва да показва признаци на жестоко умствено разстройство. Става саможив, измъчван от гласове, които само той може да чуе.

Бети Лайкънс умира през 1999 г. на 71 години. Сред вещите й е открита изрезка от пожълтял вестник с некролога на Гертруд Банишевски и прикрепена към него бележка от Джени: “Добри новини. Проклетата стара Гертруд е умряла. Ха ха ха! Щастлива съм!”.

Жителите на Индианополис не са забравили Силвия. В нейна чест е издигнат мемориал, на който е гравирана следната поема от Айвън Роджърс:

“Виждам светлина; надежда. Чувствам полъх; сила. Чувам песен; облекчение. Пуснете ги да минат, защото са добре дошли”.

Творби, вдъхновени от случая

Убийството на Силвия Лайкънс е разгледано в поне пет-шест произведения. Най-лесно достъпното от тях е “Мазето” на феминистката Кейт Милет. Преди да започне тази книга, Милет е представяла на изложби няколко свои скулптурни творби, вдъхновени от случая.

“Мазето” представлява особена комбинация от глупост и гениалност, факт и измислица, подправени с личните чувства на авторката към престъплението. Милет безразсъдно приписва на случилото се някакви космически влияния и проектира върху мъртвото момиче своите собствени феминистки възгледи, което далеч не спомага за правдоподобността на труда й.

От друга страна книгата съдържа доста могъща, поетична проза и проницателни наблюдения, които звучат логично. Описанието на Милет за показанията в съдебната зала е невероятно правдоподобно. Някои от измислените пасажи в “Мазето” са толкова емоционално наситени и достоверни, че сякаш прогарят дупка в страницата и ума.

Мнозина от читателите на “Мазето” затварят книгата с желанието да научат “само фактите” за случая. Тези факти са описани в малкото книжле на репортера Джон Дийн “Мъчителното убийство в Индиана”, който е призован да свидетелства на процеса. Милет използва голяма част от информацията в неговата книга и му отдава заслугите за това.

1966-а, годината на публикуването на тази книга, не е подходящото време за творби, писани по истински случаи на убийство. Книгата е разпространявана от издателство, специализирано в публикуването на евтина порнография, така че никога не успява да стигне до подходящата си аудитория.

Книгата е преиздадена впоследствие и представлява добра журналистическа творба, написана сдържано и умерено. И в нея обаче има неточности. Мнозина недоволстват от това, че авторът “почти канонизира Стефани” – момичето, което неведнъж е завързвало Силвия и вероятно е правило и по-страшни неща.

Случаят Лайкънс вдъхновява и романа “Съседката” от Джак Кечъм. Кечъм връща времето леко назад в книгата си, разказвайки историята през 50-те години. Хубавата Мег и нейната сестра Сюзан са осиновени и изпратени да живеят при леля си Рут Чандлър, майка на три момчета, чийто дом е магнит за кварталните деца. Кечъм придава на историята си натрапчив привкус, като я разказва от името на тийнейджъра Дейвид, който наблюдава изтезанията над Меги със смесено чувство на възбуда и отвращение. Кечъм много достоверно пресъздава обърканата съвест на момчето и неговото нежелание да се изправи срещу останалите и да прекрати шоуто – докато не става твърде късно. През 2007 г. излиза и едноименният филм по книгата на Кечъм “The Girl Next Door”.

През същата година излиза и филмът “Американско престъпление” на режисьора Томи О’Хейвър,   с участието на Елън Пейдж в ролята на Силвия Лайкънс.

О’Хейвър описва филма “Американско престъпление” като “интерпретация на фактите. Опитахме се да обясним как някой, който не е лош човек по начало, би могъл да премине границата и да извърши подобно жестоко престъпление.”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

48
Напиши коментар

avatar
48 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
42 Автори на коментари
Силвияk1425ТаняSecretМихаела Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
h
Гост
h

Господи, това е отвратително! На моменти давах minimize на страницата, за да си почина – толкова гадно ми ставаше, докато четях.
Тази г-жа Райт е заслужавала смъртно наказание, що за изверг?! Това не може човек да го е направил, както и малките идиотчета!
Направо съм потресена и отвратена, толкова е жестоко и несправедливо, чак се запитах има ли Господ…
Ако има не би трябвало такъв шибан урод като тая да бъде помилван.
Нямам думи. Потресаваща история. Горкото момиче. Толкова невинно, да си замине по такъв начин, да изживее толкова мъка. ><
Нямам думи!

силвети
Гост
силвети

По-същият начин се чувствах като гледах филма The girl next door(2007). После прочетох и истинската история и направо останах като покосена от факта, че съществуват подобни изроди на този свят:(

Пандора
Гост
Пандора

Има филм по този случай от 2007г. “An american crime”Дори актрисата която играела Гертруд на моменти почти се е отказвала от ролята. Това е нещо наистина ужасно. Аз самата съм на 16г. не мисля,че някой като мен или друг на тази възраст е способен да е толкова лош, че да заслужи и една трета от това което е преживяла Силвия.

kris
Гост
kris

жалка история,нямам думи.Милото момиче!Дъртата Гертруд направо си е била ненормална садистка,изрод нещастен при това жена и майка!!!О ,мили Боже,защо ги създаваш тези безмозъчни твари въобще!?!.Жалко,много жалко за Силвия,мир на душата й…

whatever
Гост

Не мога да намеря никаква информация за нея в добре известният ни гуугъл и дори името и не излиза нито като г-жа райт, нито като гертруд банишевски..некви предполкожения защо?? Всъщност търся името и на латиница и го спелувам тка как то мисля,ч е трябва да бъде на английски….ам нз,просто искам да прочета още по темата..помощ, моля?/?

whatever
Гост

намерих///ще ме прощавате 😉

joysana
Гост
joysana

Когато прочетеш нещо такова,възгледите ти за света и човека,за Бог…напълно се променят.Това не е човешко,това дори не е зверство.Това е един неописуемо ненормален извратен и изкривен свят на мизерства и ужаси,които няма кой да спре.Няма…не може да има Бог,ако той позволява такова нещо.Не смърт,а вечни мъчения и ужас заслужават хората извършващи такива зверства.Ако може да ги наречеш хора…Как може някой учавствал в такива ужаси да създаде земейство… да е ръкоположен за ПАСТОР???Не не..това е ужас… просто нямам думи…

[F]-[E]-[A]-[R]
Гост

6то не пише как са я садили тая луда скарида силвия и онея болни копелджаци малките изрудчета. гледах тоя филм The girl next door и толкова се ядосах че чак потарсих да видя кво е станало с тея паляци след тва ма не видях никаде как са садени а само че са фанали плодчетата и тая тиква силвия. не сам от тея де се нерват на филми ма тва че по деиствителен случаи напраен мн се ядосах.Пратете един линк ако некои знае каде мога да видя кво е станало след тва с тея побарканяци сичките. пратете линка на [email protected]

[F]-[E]-[A]-[R]
Гост

а то имало много страници за четене не била само една :Д видях кво е станало с тея здуханяци мн странно че не е тва което заслужават уш америка ги праят такива на въглени или ги душат или ги боцкат а в тоя случаи никаф не са го напраели.като четях кво е станало с тях замалко се обарках че в българия са съдени :Д :Д :Д Еи затва треа такиа се трепат на място както в любимия ми филм Man On Fire 🙂 при залавянето теглиш му куршума и после казваш твоята версия как се е случило и тва е… виж още »

vanq
Гост
vanq

prosto nqmah sili da go procheta do kraq 🙁 ne moga da povqrvam che sashtestvuvat takiva xora:x

beti
Гост
beti

nqmam dumi.prosto sam potresena i az sam gledala filma i trqbva da kaja 4e trudno go izgledax do kraq.za filma mislex,4e e prosto poredniq film no sega kato razbrax 4e e po istinski slu4ai i sam otvratena kakvi xora sa6tastvuvat i kak ne po4itat 4ove6kiq jivot!!!

dimitur
Гост
dimitur

nqmam dumi v momenta use6tam samo bolka i
tozi doklad promeni vijdaniqta mi za svetut
ve4e ne mislq 4e ima bog kak bi mogul toy
tozi koyto bdi nad nas koyto ni obi4a
da pozvoli ne6to takova gledah 2 filma
po tozi slu4ay edinstvenoto koeto izpitvam
e nujdata da izmu4a Gertrude Baniszewski
dokato ne se razcepi na 2 samo tova ni6to pove4e
ne izkam da me 6tadqt da hodq v ada no da polu4a vuzmojnost
TAKIVA KATO NEQ DA GI PALQ!

desanka
Гост
desanka

Милото момиче.Мир на праха му.

Night Walker
Гост

Тези “хора” са за убиване.Как може да съществуват…
А може ли линк за историята на The girl next door?

Deni
Гост
Deni

Kakvoto i da kaja, 6te se povtorq. Ujasnoto e, 4e vsi4ki samo si komentirame i nikoi ni6to ne vyr6i. Dale4 sym ot misylta, 4e nie tuk sme horata, koito trqbva da preobyrnat ne6tata s brytvejite si i bezsmislenite si komentari. Da, vsi4ko tova e mn ujasno, no za jalost go priemame samo za dnes, dokato trae filma, i sled tva vsi4ki zabravqme. Mislq 4e tova e nai-golemiq problem na 4ovecite.

Secret
Гост
Secret

Едно от най-садистичните престъпления , за което зная. За Гертруд Банишевски е било задължително да се приложи смъртно наказание , а за малките изродчета , които са й помагали при изтезанията , гаврите и убийството на Силвия – доживотен затвор! Как е възможно да има толкова зло по тази земя?!

albul alhazred
Гост
albul alhazred

еми като не можеш да накажеш справедливо човек за такова деяние
ще го прави пак отново и отново и така …

Gabiie
Гост
Gabiie

Олеле това което прочетох по скоро ми се стори някаква ужасно страшна и гнусна история а не истински случай!Възможно ли е да е истина забога!? Тези малки коп*л*нца-децата на Гертруд са заслужавали да им се случи абсолютно същото както и на цялата им рода!Потресена съм!Горката Силвия.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Ама и дъртата вещица се е отървала,трябвало е да я дерат на градския площад!

Lumpy
Гост
Lumpy

нямах сили да я дочета тази статия, хем съм момче, а се насълзих от мъка и гняв!

niako
Гост
niako

Дори и най-добрия писател и сценарист не може да измисли такова нещо. Никой звяр срещан някога не може да причини толкова болка и унижение. Не мисля, че тази жена може да е ” здрава, стабилна, приятна и любезна` личност, която иска `да се опита да изкупи миналите си грехове и да направи света малко по-добър`“ Винаги съм била против смъртното наказание, но за хора като нея даже ми се струва малко.

Виктория
Гост
Виктория

Мисля,че в “Американско престъпление” цялата история е описана изключително правдоподобно,страшно тежък филм.Всеки,който иска да разбере през какво точно е минало това момиче,може да го направи чрез този филм.Всъщност накрая просто ти се иска да ги избиеш всичките по възможно най-отвратителния и бавен начин..И все пак това – “Мненията на критиците за филма се разминават, както и тези на зрителите. Рейтингът му в IMDB като цяло е доста висок, над 7 звезди, но хората запознати със случая чувстват, че фактите са доста смекчени.” – ако е вярно то не мога даже да си представя какво по-лошо е могло да и се… виж още »

Жорката
Гост
Жорката

Защо никога няма възмездие…….?

Михаела
Гост
Михаела

Това нищожество Гертруд е трябвало да иде на електрическия стол на по-слаб волтаж, че да се мъчи колко се може по-дълго време. Изверг долен, че и малките чудовища с нея е трябвало да ги изпържат. И аз съм против смъртното наказание, но за такива… не знам как да ги нарека… твари и това е твърде малко, ако може няколко пъти да я убият най-добре ще е. Не знам какви причини могат да намерят тия глупави заседатели, че да им дадат по няколко години на тия малки изроди, а пък нея да я освободят предсрочно. Много тъжно, че Силвия не е… виж още »

chelseafc
Гост
chelseafc

аве аз тая я намеря цялата и рода няма да я познае аз докато го четох изпитвах гняв към тия дето са го направели направо ми идеше да отида и да им покажа кво мъка тез хора не заслужават дори и в ада да отидат напрао ше мъча така както те са мъчели силвия ко викат че тя е виновна те кат са виновни за земетресението в япония аз да не съм казал нещо 😀

——————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

Черешката
Гост
Черешката

Потресена съм!
Ето и едно видео по темата: http://www.youtube.com/watch?v=mg9nIadyMHM

A.
Гост

ИЗРОДИ! Дори и смъртта ще им е малко… Не можах да си сдържа сълзите просто… това наричам аз болни мозъци. Не мога да повярвам , че са се разминали с толкова малко! Искренно им пожелавах смъртта, докато четях… Не знам какво да кажа просто…

Веско
Гост
Веско

Четейки за другите убийци и всякакви боклуци изпитвам само гняв.Но след това прочетено,вече изпитвам и гняв и дълбоко съжаление. Ако това момиченце ми беше дъщеря – Щях да ги обеся пред колибата им ,Мумията и цялата и челяд

елена
Гост
елена

за мен смъртното наказание не е електрошок обесване или от познатите ми(които съм чувала).Това убийство не е справедливо към самите жертви макар и мъртви.Те са изпитали ужасни болки в продължение на дни,а техните мъчители ги слагат на стол и за по-малко от половин час те вече са мъртви.Те трябва да бъдат наказвани по начина,по който техните жертви са били изтезавани.По този начин те(или поне някой от тях)ще осъзнаят грешката,си макар че вече ще бъде късно.Нека всички жертви почиват в мир.

десислава
Гост
десислава

Гледах филма “американско престъпление” . това е най -трудният и тежък филм който съм гледала някога, а сега като прочетох материала се оказва че и нещата са предадени доста меко от действителността… нямам думи… не може да се опише това което гледах и прочетох…спирах филма на няколко пъти…не ми го побира ума как може да има такива хора…не мога да се успокоя…пред погледа ми все това момиче и обезобразеното му тяло…

KrisBorisov
Гост
KrisBorisov

Наскоро гледах един филм казваше се – The Girl Next Door http://www.imdb.com/title/tt0830558/?ref_=sr_2 в който историята беше съвсем същата и се води филм по действителен случай. Гледайте го

KrisBorisov
Гост
KrisBorisov

Дано гориш в ада сатанинска зган ! Ти и всички участвали в това престъпление ! Искрено се радвам че са мъртви ! Болни мозъци !

Светлето
Гост
Светлето

Това наистина е ужасно!!!Тая Гертруд заслужава жива да я одерат.Ако някога отида в Индианополис ще открия къде е заровена и ще и оскверня гроба!Намерете историята за Фурута Джунко или Джунко Фурута,ако мислите,че това е зле вижте тази страница!:-(

Бубка
Гост
Бубка

Покъртителна история… Гледала съм и двата филма, но те са доста смекчени, особено “An American Crime”, доближава се съвсем леко до траелата няколко месеца, жестока зверщина. Не е истина на каква жестокост е способен човек, да не говорим, че и много деца са замесени.. Наистина сме едно много болно, сподобно на всякакви изродски деяния, общество. Нищо чудно, че израза “животните са по-добре от нас хората” е верен, способни сме на неописуема жестокост и това е наистина болно, извратено и садистично.. А това, което са получили като присъда е наистина нищожно.. Не мога да опиша как ми влияе историята, която едва… виж още »

Анджи
Гост
Анджи

Наистина ужасно тъжна история! Главата ми не го побира как е възможно момичето да стане жертва на такава несправедлива и нечовешки брутална жестокост!
А и като се имам впредвид, че виновниците не са получили това,което заслужават,направо съм възмутена до дъното на душата си!
Дано Силвия да е попаднала на място, далеч от всякаква болка и мъка,а убииците да са получили накзанието,което им се полага за извършените зверщини!
Мир на прахта и!
Има създадена страница в памет на Силвия Лайкънс, в която са публикувани доста снимки,както и показанията на обвиняемите в съда.Изпращам линк:
http://www.sylvialikens.com/

Хриси
Гост
Хриси

Не мога да повярвам че това е станало…Аз съм на 15 и откакто се помня съм се чудела на човешката злоба но това…това е прекалено…Дори смъртната присъда би била малко за жена като Гертруд. Макар че съм твърдо против насилието, единственото справедливо наказание за което се сещам би било да и се причини това, което тя е причинила на Силвия. И все пак ще отбележа че не само тя е виновна, малко или много родителите на Силвия, след като са я оставили на непозната, а да не пренебрегваме и факта че е имало шанс момичето да бъде спасено… Само се… виж още »

Kane
Гост
Kane

Дано гориш в ада долен изверг.Rest in Peace Sylvia

The Undertaker
Гост
The Undertaker

Гори в ада Гърти,дано когато отида там,да ми възложат да те изтезавам

Доротея
Гост
Доротея

Мда…все повече се срамувам от човешкия си род…то затова вървим към самозатриване…

Иво
Гост
Иво

Чета коментарите..нормално е човек да е потресен. Но не един коментар изразява ярост – желание за раздаване на “правосъдие”. “Правосъдие” от ярост са раздавали и извършителите на това престъпление, спрямо техните си разбирания за вина и наказание…А повечето са били непълнолетни и са израснали в среда, която ако не е толерирала, то поне е позволила да се случи престъплението. Бедност, глад, безотговорност от възрастни свидетели, безотговорност от училище, църква и социални институции… От повечето коментари човек би си помислил, че едва ли не тази Гертруд и децата участвали в изтезанията са единственото превъплъщение на злото..А съвсем не е така, знаете… виж още »

Михаела Янкова
Гост
Михаела Янкова

Яд ме е за непълнолетните копелета, трябвало е да ги пратят в някаква американска версия на Торгау и там да им разкажат играта , да видят дали е толкова забавно и дали доставя удоволствие ,когато ти си този ,когото измъчват и с чието тяло се гаврят !
Яд ме е и че момичето за малко да бъде спасено , но тъпите й родители са искали “дисциплина”, сестра й не е вярвала, а свещеникът се е оставил да бъде манипулиран от и без това грозната и съсухрена Гърти !
Ебаси !

Михаела
Гост
Михаела

Между другото, аз съм гледала и двата филма-Съседката и Американско престъпление. И наистина съм съгласна с казаното в статията, първо, във филма са спестени много факти, които от части променят историята. Ясно е, че няма как всичко да се намести във филм, който е 2 часа, но все пак… Второ, ясно ми е, че са искали да покажат прехода на Гертруд Банишевски от обикновена самотна майка, в безмилостен мъчител, но режисьорът набляга прекалено много на нейните лични драми и проблеми, което едва ли не превръща нея в жертва. Нима нещо може да те оправдае да измъчваш невинно момиче и да… виж още »

Михаела
Гост
Михаела

Нещо последно. Истинското възмездие не може да просъществува в нашия свят. Има си Страшен съд и ад за това. Вярно, жалко е, че присъдите са несправедливи, но идеята на затвора трябва да е с цел не само наказание, а предпазване на хората от тези, които са опасни. Е, дано с децата на Банишевски това да се е случило…..

Secret
Гост
Secret

Пореден случай, в който се убеждавам, че смъртното наказание е наложително. Абсолютно вярвам, че такива “хора” като мъчителите на Силвия, заслужават само едно – смърт. Няма друго по-справедливо наказание. Това е една от най-садистичните истории, която добива световна популярност. Тя доказва колко зло и жестокост могат да бъдат посадени в човешкото сърце. Също така ще добавя, че съм напълно съгласна с мнението на Михаела, изказано по-горе.

Таня
Гост
Таня

Абсолютно съм съгласна с горния коментар. Изключително страшна и покъртителна история, илюстрираща необходимостта от смъртно наказание.

k1425
Гост
k1425

Аз съм потресен и просто бих обвинил всички наред без да правя база за сравнение деца или възрастни.Това което се проявява в отношението на децата не е само страх но и наслада,и го казвам защото в системните наказани в които са участвали и които са си измислили си проличава те са деца с много болни мозъци и не бих ги оневинявал независимо че малко или много и те са били пот терор.Това да не сигнализираш за подобна гавра е безмозъчна постъпка.Това са хора които доживотната за тях ще е спасение не метод за покаяние.На тях им трябва нещо по сериозно… виж още »

Силвия
Гост
Силвия

Не мога да разбера хората, които са знаели какво й причиняват това семейство и са си затваряли очите. Били са свидетели как са се отнасяли към нея и не са казали на полицията. А за родителите й да не говорим. Как може да оставиш децата си на непознат?