Джон Джордж Хейг: Виртуозът на киселинните бани

Джон Джордж Хейг: Виртуоза на киселинните бани

Джон Джордж Хейг се появява на първите страници на британските вестници през 1949 г. като нечовешкото чудовище, убивало за изгода в продължение на много години. Според собствените му признания той е разтварял жертвите си в киселина, като преди това е пиел от кръвта им. Макар някои от изданията да преувеличават образа му, описвайки го като кръвожаден вампир, в действителност Хейг е лукав и хищен престъпник, опитващ се да измами бесилото, преструвайки се на луд.

Изчезнало лице

В четвъртък на 3 март 1949 г. британският ежедневник “Лондон Дейли Мирър” публикува първата статия от серия зловещи истории за убийства, озаглавена “Ловът на Вампира”. Вестникът не посочва имена, но за всички е повече от ясно, че става въпрос за определен престъпник – Джон Джордж Хейг.

Ловът на Вампира

Тези истории са предшествани от сигнал за изчезнало лице, подаден две седмици по-рано. На 20 февруари мъж и жена влизат в полицейския участък в Челси и съобщават за изчезването на 69-годишната г-жа Олив Дюран-Дийкън.

Изчезналата жена е живяла през последните две години в хотел “Онслоу Корт” в Южен Кенсингтън. Имала е уговорена среща с човека, който сега съобщава за изчезването й – а именно г-н Джон Хейг – в неговия бизнес офис в Съсекс. Когато тя не идва на срещата, той се обръща към нейната приятелка Констанс Лейн, за да провери какво се е случило.

Джон Джордж Хейг

Г-жа Лейн е забелязала, че г-жа Дюран-Дийкън не е на себе си напоследък. Тя говори с камериерката й, която й казва, че господарката й не се е прибирала цяла нощ. Лейн решава, че трябва да съобщи за този инцидент в полицията. Приятелката й няма навика да изчезва без да каже на никого. Олив е много подредена и организирана жена. Нещо не е както трябва. Хейг й предлага да я закара до районния участък.

Г-жа Дюран-Дийкън

Снимката и описанието на изчезналата жена са разпространени из всички полицейски управления, в пресата и хотелите. Сержант Ламборн, натоварена да разговаря със служителите на хотел “Онслоу Корт”, където живее и г-н Хейг, разпитва управителя и установява, че той не е плащал стаята си отдавна и далеч не е харесван от персонала. Ламборн си помисля, че Хейг е твърде бърз в отговорите, а това, че живее в обкръжението на богати застаряващи жени го прави още по-подозрителен. Решава да направи проверка на миналото му. Само след час от Скотланд Ярд я уведомяват, че той е бил арестуван няколко пъти за мошеничество и е лежал три пъти в затвора за измама, фалшификация и кражба. Това незабавно го превръща в заподозрян.

Хейг се опитва да помогне. Сините му очи, обиграните маниери и спретнатостта му правят добро впечатление на репортерите. Отговаря на всички въпроси с очевидна загриженост към изчезването на жената. Някои хора забелязват, че носи ръкавици и не след дълго се разбира, че той е маниакален чистоплътник, който мие ръцете си непрекъснато и винаги носи ръкавици – и зиме и лете. Ненавижда мръсотията.

Докато Хейг уверява репортерите, че г-жа Дюран-Дийкън ще бъде открита жива и здрава, полицаите от Западен Съсекс проверяват неговата фирма “Хърстли Продъктс” в Кроли.

Хейг твърди, че е директор, но това скоро се оказва лъжа. В действителност той е наел от тази компания двуетажен магазин, заобиколен с двуметрова ограда, който нарича “експериментална инсталация”. Казал е на директора на “Хърстли Продъктс”, от когото наскоро е заел пари, че се занимава с “конверсия”. Конверсията е обичайна индустриална практика, която обикновено се използва за разтварянето на материали в силна киселина. Хората, занимаващи се с това, изкарват добри пари.

Полицията, предвождана от детектив Пат Хеслин, прониква в сградата, за да се запознае със съдържанието на стаите. Откриват инструменти, корита, жици, лист червена целофанена хартия и парче памук край една пейка. Три 40-литрови, стъклени съдове с тесни гърла, пълни с киселина, са наредени в редица и пакетирани със слама. Един от тях е празен, а друг пълен до половината. Наблизо лежи нова помпа, от която липсва част, а от кукичка на вратата виси гумена престилка, зацапана с химикали. В стаята има и гумени ботуши и ръкавици, а в една войнишка торба е открит противогаз.

Полицаите намират и кутия за мъжка шапка, както и дипломатическо куфарче, носещо инициалите Дж. Дж. Х. Детектив Хеслин оставя охрана в работилницата и докладва за находките си на инспектор Шели Саймс, който му разрешава да извърши официален обиск.

Натъкват се на документи, споменаващи имената Арчибалд Хендерсън, Роуз Хендерсън и трима души на име Максуон, както и на едно брачно свидетелство, няколко паспорта, лични карти и шофьорски книжки. Вътре в кутията за шапки лежи .38-калибров револвер и муниции. Оръжието е използвано съвсем наскоро.

Не след дълго ченгетата попадат на квитанция за химическото чистене на палто от каракул, което се оказва собственост на г-жа Дюран-Дийкън. В кошчето за боклук в стаята й в хотела са открити парченца от палтото, които са изпратени в лабораторията.

Тогава в пресата се появява материал, в който бижутерът г-н Бул от Хоршам разказва как след изчезването на жената в магазина му са били заложени някакви бижута. Един от роднините на г-жа Дюран-Дийкън е идентифицирал бижутата като нейни. Човекът, заложил ценностите, се е подписал с името “Дж. Маклийн”, с адрес улица “Сейнт Джордж Дроув” №32. Помощникът на г-н Бул разпознава този човек в лицето на Хейг. Той е посещавал магазина и преди и е залагал и други бижута, представяйки се като Джон Джордж Хейг.

Това е достатъчно основание за полицията, за да го арестува. Хейг тръгва към управлението с думите: “Разбира се. Ще направя всичко по силите си да ви помогна”.

Не след дълго полицията разбира не само къде се е изпарила г-жа Дюран-Дийкън, но установява и че тя не е била единствената.

Признанията на Хейг

Хейг има време да се окопити, когато се озовава в полицейското управление в Челси. Той пуши, чете вестници и даже подремва. За известно време полицията не му съобщава какво иска от него. Минават три часа преди ченгетата да се приготвят за разпита му – достатъчно време за него да си измисли стратегия. Междувременно се получава сигнал от брата на Роуз Хендерсън, който заявява, че Хейг е бил последният човек, който я е виждал, преди тя да изчезне неизвестно къде. Това още повече затвърждава съмненията на полицията.

Джон Джордж Хейг

Хейг незабавно започва да лъже за посещенията си в Хоршам. С цялата си арогантност предполага, че полицията не може да го пипне и затова говори съвсем свободно. Естеството на задаваните му въпроси му подсказва, че полицията има доказателства срещу него. Първоначално казва, че палтото е принадлежало на г-жа Хендерсън, но след това признава, че е продавал бижута на г-жа Дюран-Дийкън и знаел, че палтото е нейно. Детективите го питат как се е сдобил с нейните ценности и какво знае за местонахождението й. Той съчинява история за изнудване, която бързо е разбита на пух и прах. Когато остава насаме с един от детективите, му задава въпроса какви са шансовете на човек да бъде освободен от криминалното заведение за душевно болни в Бродмур. Това издава виновността му, както и неговата стратегия – да се прави на невменяем. Детективът не го удостоява с отговор.

В този момент Хейг слага картите си масата, все още сигурен в своя имунитет към правосъдието.

“Ако ви кажа истината” – казва той, – “няма да ми повярвате; тя звучи твърде невероятно, за да повярвате”.

Очевидно мислейки, че ще бъде изпратен право в лудницата в Бродмур, той игнорира предупреждението на детективите и казва:

“Ще ви разкажа. Г-жа Дюран-Дийкън вече не съществува. Тя изчезна напълно и от нея никога няма да може да бъде открита и следа. Унищожих я с киселина. Ще намерите само утайка, която се намира на улица “Леополд Роуд”. Всяка следа е изчезнала”. След това показва наивната си арогантност, казвайки: “Как можете да докажете убийство без тяло?”.

Това изявление първоначално изглежда неясно, но с развитието на историята на Хейг, се изяснява какво е имал предвид.

Докато е лежал в затвора преди години, Хейг е дискутирал това слабо място на закона със своите колеги зад решетките. Убеден е, че ако няма труп (така разбира термина corpus delicti (състав на престъплението)), не може да има осъждане. Разисква тази тема толкова често, че накрая се сдобива с прякора “Стария Корпус Деликти”. Смята, че полицията трябва да разполага с физическото тяло, за да е в състояние да преследва някого за убийство и знае, че съществуват начини да се избегне това. Точно в затвора Хейг експериментира с киселина върху мишките, за да види как се разтварят техните трупове. Също е споменавал неведнъж, че за да се сдобие човек с истински пари, негова плячка трябва да бъдат основно възрастните заможни жени.

Но Хейг не е взел предвид тежестта на косвените доказателства, които, дори без наличието на тяло, биха могли да бъдат използвани за доказване на вина. Вече е предложил признанията си, което само по себе си доста помага на полицията да докаже случая си. Сега имат нужда единствено от малко потвърждаващи доказателства. Разполагат с палтото и бижутата на г-жа Дюран-Дийкън. Време е да се опитат да изровят малко улики от киселинната “утайка”.

Хейг отново е предупреден да не говори, но пренебрегвайки това, предлага пълно описание на онова, което е сторил с г-жа Дюран-Дийкън. Диктува заявлението си, за чието написване са нужни два часа и половина. Разказва, че докато жената е оглеждала някаква стока, той я е застрелял в тила. След това е отишъл до колата си, донесъл е джобно ножче и чаша и е използвал тези предмети, за да източи кръв от жертвата си и да я изпие. После е сложил й тялото в цилиндър с киселина и го е оставил да се разтопи.

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Това престъпление му е донесло приблизително 111 лири и 10 шилинга. Заявил, че освен нея е убил още петима души, чийто тела е разтворил в киселина, като преди това е пил от кръвта им. Изпитвал е нужда от кръв и точно затова е убивал. Описва свой кървав сън, който винаги е предшествал тази негова компулсивна нужда. Хейг е пленен от червената течност още като дете. През 1944 г. претърпява автомобилна катастрофа, след която започва да сънува разпятия, от които капе кръв. Обяснява, че няма контрол над действията си.

Хейг е обвинен в убийството на г-жа Дюран-Дийкън и задържан в затвора в град Луис. Там признава за убийството на още трима души – една жена от Хамърсмит, един младеж от Кенсингтън и едно момиче от Ийстборн. И този път казва, че е бил подтикнат от жаждата за кръв.

Така общият брой на жертвите му се увеличава на девет души. Не показва и капка разкаяние или страх към съдбата си оттук нататък. Неговите нови самопризнания са записани и той ги подписва, но срещу него не са повдигнати допълнителни обвинения.

Благодарение на странните му изявления, неговото умствено състояние се превръща в предмет на спорове в съдилищата и пресата. Твърденията му, че е убивал единствено, за да пие от кръвта на жертвите си, без никаква проява на сексуални перверзии, става горещо разисквана тема. Няма друг случай като неговия и повечето от преглеждащите го лекари не му вярват.

Освен това Хейг сам си нанася вреда. Преди да се впусне в чудатите си спомени е попитал дали ще има шанс да се измъкне от лудницата Бродмуур. Това навежда на мисълта, че крои нещо.

След първоначалните му самопризнания началникът на полицията в Западен Съсекс иска помощ от Скотланд Ярд, под формата на главен инспектор и патолог. Главен инспектор Махон поема разследването. Заедно с д-р Кийт Симпсън и инспектор Саймс той посещава склада в Кроули, където Хейг е извършвал “експериментите” си.

Складът на Хей
Складът на Хейг

Тяхната цел е да се опитат да открият още улики. Това ще бъде трудна задача, но те се надяват, че киселината може да не е унищожила всичко. Прибързаните признания на Хейг се оказват най-голямата му грешка.

Еволюцията на един сериен убиец

Джон Джордж Хейг е роден в Йоркшир, Англия. В родата му няма данни за каквото и да е умствено заболяване, но майка му Емили твърди, че е чувствала силна изнервеност в последните три месеца от бременността си. Тя е на 40 години и Хейг е първото и единственото й дете. Омъжена е за Джон Робърт Хейг от 11 години, когато той внезапно загубва работата си като техник в електрическа компания. Това поставя семейството в трудно финансово положение. Принудени са да взимат пари на заем, което смятат за срамно.

Хейг е роден на 24 юли 1909 г. Няколко месеца по-късно баща му си намира нова работа. Преместват се в Аутууд, където Хейг прекарва следващите 24 години от живота си. Разказва, че е живял мирно и тихо, без обичайните радости на детството.

Малкият Хей
Малкият Хейг

Неговите родители принадлежат към религиозна секта, известна като “Избрания народ” или “Плимутското братство”, чийто членове са пуристи и антиклерикали. Хейг слуша библейските притчи и му е забранено да участва в каквито и да било спортове или забавления. Това го устройва напълно, понеже вече е развил отвращение към мръсотията. Баща му го предупреждава, че каквото и да прави, трябва да внимава да не “наскърбява Бог”. Светът е зъл и семейството трябва да се пази далеч от него. Баща му дори издига висока ограда около къщата и градината им, за да държи съседите на разстояние.

Джон Хейг старши има на челото си синьо петно по рождение, за което казва, че е дамга на дявола. Белязан е, защото е съгрешавал и предупреждава сина си никога да не прави същото. Майка му не е дамгосана, защото е ангел и Хейг цял живот възприема майчинската фигура в тази светлина. Смята за забележителен факта, че е син едновременно на ангел и грешник. Непрекъснато се страхува да не направи нещо, което би оставило печата на грешник върху него. Бдително изучава околните за подобни белези и често остава буден нощем, чудейки се дали петното не се е появило на собственото му лице. Не след дълго обаче осъзнава, че нищо не се случва, когато съгреши. Малките бели и лъжите не карат кожата му да се покрие с петна. Разбира, че е бил лъган.

Като момче показва силна чувствителност към другите и особено към животните. Има куче и няколко зайчета, явяващи се заместители на приятелите, които не може да има. Понякога дава собствената си храна на съседските кучета и не може да понася гледката на каквото и да било страдание. Впоследствие твърди, че дори жертвите му не са страдали изобщо. Очевидно е, че цени животните повече от хората.

Рядко е непослушен, а когато прави бели, майка му го удря по опакото на ръката с четка за коса. Това наказание кара кожата му да кърви. Той ближе кръвта си и по този начин развива зависимостта си към нея. (Мнозина смятат, че е измислил това, за да се изкара невменяем, но други хора с вампирски наклонности също са разказвали за подобни инциденти в детството си.).

Въпреки че ходи на училище, Хейг се прибира право в къщи след занятията, вместо да играе с другите деца. Той е самотник и индивидуалист. Освен това се превръща и в лъжец. За да не тревожи родителите си, придобива навика да им казва онова, което искат да чуят.

Най-големият интерес на Хейг е музиката и той се научава да свири на пиано и орган. Освен това се присъединява към църковния хор, което налага присъствието му на катедралните служби в Уейкфилд, на 5 км разстояние от дома му. Навлиза в религиозен свят, много по-структуриран и зависим от авторитетни фигури, отколкото допуска неговото антиклерикално възпитание. Така заживява в два различни свята с фундаментално противоположни вярвания. В действителност от десет до шестнайсетгодишна възраст той участва точно в онези неща, които родителите му смятат за грешни, и те му позволяват да го прави. Чувства се така, сякаш всичко може да му се размине и един психиатър след години ще стигне до заключението, че това е била повратната точка в превръщането му в социопат. Той често медитира пред образа на кървящия Исус в катедралата и по-късно заявява, че това му е повлияло неблагоприятно и отчасти е вдъхновило жаждата му за кръв.

Хейг обича колите и след като завършва училище си намира работа като чирак в автосервиз. Тъй като работата е мръсна, издържа там само една година и напуска. След това работи като чиновник, но и това не му харесва. После опитва в застрахователното и рекламното поприще, където успява за известен период. Опознава света на големите финанси и дори успява да си купи скъпа кола – ярко червено “Алфа Ромео”. На 21-годишна възраст се сблъсква със закона, заради измамните си практики. Заподозрян е в кражба на пари, но е освободен без последствия, загубвайки обещаващата си работа.

Според автора Дейвид Брифлет Хейг вероятно е бил запознат със случай във Франция, за който са пишели английските вестници по онова време. Френският адвокат Метр Саре изобретява схема за бързо забогатяване, включваща застраховка, убийство и разтваряне на тела в киселина. Той застрахова един умиращ мъж и убеждава своя приятелка да се омъжи за него. Жената използва друг фалшив съпруг, за да убеди застрахователната компания, че той не носи здравословни рискове. Когато първият мъж умира, те си разделят парите. Фалшивият съпруг обаче започва да изнудва адвоката, който убива и него и любовницата му. След това поставя телата им в метален варел и ги разтваря в киселина. Това е можело и да му се размине, ако не е продължил да повтаря измамата си и в крайна сметка е бил заловен и осъден на смърт. Ако Хейг наистина е чел тази история – което е много вероятно – без съмнение е вярвал, че е по-умен от Саре и никога няма да го пипнат.

През 1934 г. Хейг спира да посещава църквата на родителите си и се оженва за жена, която едва познава, на име Беатрис Хамър. Тя е на 21 години, независима и духовно извисена. Той я впечатлява с маниерите и чара си и когато поисква ръката й, тя веднага казва да.

Родителите и на двамата не одобряват връзката им, но тези на Хейг им позволяват да живеят у тях. Бракът им продължава едва четири месеца и свършва, когато той е арестуван през октомври и изпратен в затвора. Докато е там, жена му ражда момиченце, което дава за осиновяване. Хейг я вижда само още веднъж за кратко, за да й каже, че бракът им е невалиден, понеже вече е бил женен за друга. Това е лъжа.

Затворът го спира само за малко. Хейг прочита във вестника история за мошеник, продаващ коли, дадени вече на лизинг. Това му се струва лесен начин за забогатяване и той пренебрегва факта, че човекът от историята е бил заловен и изпратен в затвора. Вярва, че ще му се размине. Става продавач в автомобилна компания и използвайки вратичките в системата, започва да трупа активи. Успява да върти измамата си в продължение на няколко месеца, преди да бъде арестуван и вкаран в затвора за 15 месеца.

Научи повече за:   Страстта и отровата на доктор Хоули Харви Крипън

Това е първото му истинско наказание, но и то не успява да го насочи в правия път. Не след дълго вярата в собственото му превъзходство го забърква в много по-сериозни неприятности.

Търговецът

С влизането си в затвора Хейг е отлъчен от църквата на родителите си. След освобождаването си се връща в техния дом и започва бизнес с химическо чистене. Справя се добре до момента, когато неговият партньор загива в мотоциклетна катастрофа. Последвалата ликвидация на бизнеса го огорчава и той напуска родния си град и заминава за Лондон.

Там Хейг се отзовава на обява за шофьор/секретар в увеселителен парк. Това е началото на нова глава в живота му и по стечение на обстоятелствата човекът, който го наема, се превръща в първата му жертва. Собственикът на увеселителния парк г-н Уилям Доналд Максуон, по прякор “Мак”, е млад човек с обещаващо бъдеще. Той харесва Хейг и го смята за отличен служител. Хейг никога не споменава за миналите си прегрешения. Мак го запознава с родителите си, които също веднага го одобряват. Двамата млади мъже стават приятели. Харесват колите, модните дрехи и лондонските пъбове. Хейг опознава бизнеса и е повишен в управител. Но след една година напуска и се захваща със собствен бизнес. Семейство Максуон съжалява, че трябва да се раздели с него, но той не харесва да работи за други хора.

Уилям Доналд Максуон
Уилям Доналд Максуон

Хейг открива фалшива адвокатска кантора, използвайки името на почтена фирма. След това обявява фалит, отървава се от дяловете на компанията и осребрява чековете. После се премества в друг район, където повтаря измамата си.

Все пак властите го спипват и той отново попада в затвора, този път за четири години. Една година след освобождаването си е задържан за кражба и е осъден на 21 месеца.

Докато лежи в затвора, Хейг се заклева, че никога повече няма да попадне там. Измисля план, чрез който да се възползва от възрастни заможни жени. Според него точно там са големите пари. Научава се да работи със сярна киселина в работилницата на затвора. Експериментира върху мишки и прави обширно проучване за въздействието на киселината върху животинските тъкани. Открива колко е лесно да се отървеш от тяло, ако разполагаш със значително количество киселина и усамотено място. Една мишка се разтваря само за половин час.

Когато излиза от затвора, си намира работа като счетоводител в инженерна фирма, собственост на г-н Стивънс. Хейг живее закратко със семейството на шефа си. Той има две дъщери и по-голямата Барбара споделя страстта на Хейг към музиката. Двамата стават близки приятели и дори заговарят за брак, макар че той все още е женен.

През 1944 г. Хейг претърпява автомобилна катастрофа, в която получава травма на главата, при което кръвта от раната се стича в устата му. Това възражда детските му фантазии за кръв.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

През същата тази година Хейг започва да убива. Наема мазе на улица “Глочестър Роуд” №79, а помещението му се струва твърде удобно, за да може да му устои. Снабдява се с варели с киселина и не след дълго прилага уменията, придобити в затвора, на практика.

По една случайност отново се среща с Мак Максуон, за когото е работил преди. Той се радва да го види и го завежда при родителите си. Те му разказват за скорошната си инвестиция в имот, носещ им приличен доход. Хейг слуша много внимателно и измисля план.

Максуон и Хейг започват да прекарват доста време заедно и на 6 септември 1944 г. Мак е видян за последен път.

В дневника на Хейг, открит от полицията по-късно, под датата 9 септември е нарисуван червен кръст. Вероятно на тази дата той е убил или се е отървал от тялото на Максуон. Той разказва, че е почувствал внезапна жажда за кръв и затова е ударил приятеля си по главата с крак от маса или тръба. След това е прерязал гърлото му. “Взех една чаша, източих малко кръв от шията му в нея и я изпих”. След това е трябвало да реши какво да прави с тялото.

Хейг разполага с доста киселина в работилницата си и с един 150-литров варел, в който с мъка натиква тялото на Максуон, като преди това сваля ценностите и дрехите му.

Слага си престилка и ръкавици, и налива киселина в кофа, която излива във варела. Докато работи, изпаренията от действащата киселина го замайват. Не е предвидил това. Вентилацията в помещението не е добра и се налага често да излиза навън, за да поема чист въздух. Минават часове преди тялото напълно да изчезне в кипящата течност. Първоначално студената киселина се нагрява неимоверно от реакцията си с влагата в тялото. Хейг покрива варела, заключва работилницата си и се прибира в къщи. Докато той спи, неговото бивше другарче по чашка се превръща в лигава каша.

Хейг се връща в мазето след два дни, за да провери как върви “експериментът” му. Поглежда във варела и вижда вътре черна лигава субстанция, нашарена от червени жилки. С помощта на дървен прът разбърква човешкото задушено, за да провери дали Максуон се е разтворил напълно. Сместа е по-гъста отколкото е очаквал, но все пак достатъчно течна, за да я излее в канализацията – което и прави. За негово огорчение на дъното на варела все още има големи буци, които трябва да извади и да натика с усилие в отходните тръби. След това почиства варела.

Щом изпълнява задачата си, Хейг изпитва чувство на еуфория. Убил е човек и никой никога няма да бъде в състояние да го обвини. Тялото никога няма да бъде открито. Сега настъпва моментът да се възползва от състоянието на Мак.

Хейг посещава родителите му и им казва, че синът им е заминал, за да избегне вербуването си в армията. Те не се усъмняват, тъй като Мак често е казвал, че по-скоро ще потъне в земята, отколкото да отиде да се бие на фронта. Хейг дори им изпраща фалшиви пощенски картички от негово име от Шотландия. После измисля план как да се сдобие с парите им.

Установявайки колко е трудно да се диша под действието на киселината, Хейг си прави маска, с която да защитава лицето си в бъдеще. Освен това се сдобива и с помпа, с която да извлича киселината от варела.

Два месеца по-късно той убива жена на средна възраст от Хамърсмит, която никога не е идентифицирана. След това се заема с убийството на възрастните родители на Максуон. Удря ги по главите със същата тръба, с която е убил сина им, пие от кръвта им и ги разтваря в киселината. Казва на хазяйката им, че са заминали за Америка. Преравя документите им и прави така, че цялата им поща да идва при него – включително и пенсията на стария Максуон.

Впоследствие заявява, че бил убил и двамата, понеже кръвта на бащата не го е задоволила напълно. Но фактът, че е сложил ръка върху имуществото им, подсказва различен мотив. Представяйки се за Уилям Доналд Максуон, той подправя подписа на младежа и продава имотите на семейството, сдобивайки се с над 6 000 лири. Тяхното изчезване никога не е съобщено в полицията и е открито чак след признанията му през 1949 г.

Междувременно Хейг се премества в стая №404 в хотел “Онслоу Корт” в Кенсингтън – сграда, приютяваща предимно заможни възрастни вдовици. Представя се за посредник, занимаващ се с патенти, изобретения и инженерни фирми. Компанията му, хвали се той, се казва “Юниън Инджиниъринг Груп” и има клонове в четири града.

Според показанията му същата есен той е убил младеж на име Макс от Кенсингтън, но това негово твърдение никога не е доказано.

Две години след убийството на семейство Максуон Хейг е похарчил парите им и вече се оглежда за нова жертва. Чрез обява за продажба на къща се свързва с д-р Арчибалд Хендерсън (52 г.) и неговата съпруга Роуз Хендърсън (41 г.).

Семейство Хендерсън
Семейство Хендерсън

Хейг им предлага повече, отколкото искат за къщата, но сделката пропада, тъй като не успява да събере парите. В действителност той няма никакво намерение да купува имота. Онова, което цели, е да си пробие път в живота им. Продължава да се вижда с тях и се превръща в техен приятел, въпреки че по принцип не одобрява поведението им. Те живеят нашироко, пият и са доста светски личности. Това е вторият брак на Роуз. Но фактът, че очевидно разполагат с пари, му се харесва. Окуражава ги да говорят за себе си и така научава всичко за техните имоти и навиците им. Приятелството им продължава цели пет месеца, което показва колко търпелив може да бъде той с набелязаната си плячка.

През това време Хейг наема склад на улица “Леополд роуд” в Кроули и премества оборудването си там. На 22 декември 1947 г. поръчва три контейнера със сярна киселина и два 150-литрови варела без капаци.

През февруари 1948 г. Хейг посещава семейство Хендерсън и прекарва у тях няколко дни. Твърди, че тогава е започнал отново да сънува кървавите си сънища, което го е подтикнало към убийството им. В същото време дълговете му се трупат.

На 12 февруари той закарва д-р Хендерсън в Кроули, където го застрелва в главата със собствения му револвер. Оставя го в склада и се връща да вземе съпругата му, на която казва, че мъжът й се е почувствал зле. Застрелва и нея и преди да остави двете тела в склада за през нощта, задоволява жаждата си с кръвта им.

Научи повече за:   Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

Разтваря телата им в киселината, както е направил и със семейство Максуон. Кракът на Хендерсън остава цял, но той го изхвърля заедно със слузта в ъгъла на един боклучав двор, без да си прави труда да се отърве от тази толкова явна улика. Очевидно се е чувствал неуязвим.

На следващата сутрин Хейг се явява в хотела, където живеят Хендерсън и представяйки пълномощно, написано уж от доктора, взима вещите и кучето им. Продава всичко, включително и колата им, но запазва кучето за себе си. Слага ръка и на къщата им и продава някои от дрехите на г-жа Хендерсън на Барбара Стивънс. Г-жа Дюран-Дийкън, с която Хейг се запознава в хотела, купува от него една чанта. Благодарение на тези търговски операции, той се сдобива с около 8 000 лири. Пише на познатите им, подправяйки почерка и подписа на Роуз – и дори изписва цели 15 страници, за да приспи вниманието на брат й, който иска да отиде в полицията. Хейг му обяснява, че Хендерсън са емигрирали в Южна Африка. Братът се разтревожва, но не знае как да ги намери.

След това според показанията му убива момиче на име Мери от Ийстборн. Това също никога не е доказано и не е сигурно, че тя наистина е съществувала.

През юни 1948 г. Хейг обявява колата си за открадната. Тя е открита размазана в подножието на една скала. След по-малко от месец наблизо е намерено неидентифицирано женско тяло, но полицията не смята двата инцидента за свързани. Но Хейг е показал разбитата кола на Барбара Стивънс и й е казал да не споменава на никого за нея. Освен това е разправял на хората, че колата му е омръзнала и му се иска някой да я открадне. Дали наистина просто се е отървал от нея или я е използвал, за да се отърве от тяло, не е ясно. Колата е добре застрахована и той използва парите, за да си купи нова.

В края на годината парите привършват и Хейг отново затъва в дългове, пропилявайки големи суми на хазарт.

Дължи пари на хотела и е взел назаем достатъчно, за да си плати сметката, но се налага да изплати дълга си до пет дни. Когато г-жа Дюран-Дийкън се обръща към него с идеята за изобретяването на изкуствени нокти, той я кани в работилницата си. Но дори нейното убийство не успява да покрие дълговете му и ако не е бил заловен, вероятно е щял да убие отново, и то много скоро.

Криминалното разследване

В двора на склада полицията открива киселинната слуз, описана от Хейг. Вещото око на доктора забелязва нещо необичайно с размерите на череша, което се оказва важна находка: камък от жлъчка. Киселината не е успяла да го разтвори. В тлъстата неразтворила се мазнина са открити и няколко добре запазени фрагменти от човешки кости.

Полицията претърсва дворът
Полицията претърсва двора

Екипът от криминалисти събира 215 кг мазнина и пръст, които са откарани в лабораторията за изследване. Прибират също и един от варелите, на чието дъно има от същата субстанция, както и една фиба за коса.

Вътре по стените са забелязани малки пръски кръв, които са внимателно фотографирани. След това мазилката е изчегъртана и събрана за анализ. Експертизата показва, че кръвта е човешка, но групата й не може да бъде установена.

Слузта е изследвана в продължение на три дни. В нея са открити:

  1. 13 кг човешки мазнини
  2. три жлъчни камъка
  3. част от не напълно разложен ляв крак
  4. 18 фрагмента от човешки кости
  5. напълно запазена долна и горна зъбна протеза
  6. дръжка от червена чанта
  7. опаковка от червило

Протезите се оказват важна находка. Полицията отива при зъболекаря на г-жа Дюран-Дийкън, който потвърждава, че са нейни.

Костите показват наличието на остеоартрит в ставите. Скоро се установява, че г-жа Дюран-Дийкън е страдала от това костно заболяване. Полицията прави отливка на откритото ляво стъпало и то съвпада идеално с обувките на жертвата.

По персийското палто на г-жа Дюран-Дийкън, както и по ръкавите на една от ризите на Хейг, също са открити кървави пръски.

Дръжката се оказва от чантата на г-жа Дюран – същата, която е носела със себе си, когато е отишла в Кроули с Хейг. По-късно самата чанта е открита в двора – очевидно изхвърлена там от Хейг.

Полицията намира и очевидци, които са виждали възрастната дама заедно с него в последния ден от живота й.

В стаята на Хейг е открит “пазарски списък” с нещата, които е трябвало да купи преди да убие г-жа Дюран-Дийкън.

Д-р Търфит от криминалната лаборатория решава да експериментира със сярната киселина, за да провери теориите на Хейг. Той използва ампутиран човешки крак, крак на овца и други органични материали и установява, че киселината работи с различна скорост, в зависимост от количеството на течности в материалите. Мазнината се оказва доста устойчива и очевидно точно наднорменото тегло на г-жа Дюран-Дийкън е помогнало за запазването на някои от нещата, намерени в слузта.

Само месец след ареста на Хейг прокуратурата е готова за процеса.

Доказване на убийство без труп

На 1 април 1949 г. прокуратурата представя случая си пред магистратите в Съсекс. Хейг присъства в съдебната зала и изглежда цъфти от оказваното му внимание, очевидно без да се притеснява от сериозността на ситуацията си.

Хей се усмихва на процеса си
Хейг се усмихва на процеса си

Неговият защитник не представя никакви доказателства по време на продължилия два дни процес. Той и прокурорите се съгласяват да разглеждат единствено случая с убийството на Дюран-Дийкън и да се въздържат от споменаването на твърденията на Хейг, че е пил от кръвта на жертвите си.

От своя страна Хейг очаква да получи десет години в заведение за душевно болни. Чете преувеличените статии във вестниците, описващи го като кръвожаден вампир, и е повече от щастлив да играе тази роля. За да добави още колорит към своя образ, пие от собствената си урина, докато е затворен в килията си.

Хейг е прегледан от дванадесет лекари преди и след процеса. Те са особено заинтересовани от твърденията му, че е пристрастен към пиенето на кръв. Обикновено подобна мания е част от сексуално отклонение и рядко се проявява самостоятелно. Хейг не показва признаци за каквато и да е перверзия. В действителност като че ли не се интересува особено от секса.

Той е подложен на няколко изследвания, сред които и електроенцефалограма. Резултатите са нормални. Повечето от докторите са на мнение, че е умствено здрав и просто симулира лудостта си.

Четирима психиатри преглеждат Хейг като експерти на защитата. Никой от тях не е в състояние да каже, че той не е бил отговорен за действията си. Единствено д-р Хенри Йелоулийс е на различно мнение. Той вярва, че Хейг е параноик, но дори тази диагноза не е достатъчна, за да бъде обявен за луд. Неговото професионално мнение е единствената спасителна сламка на защитата.

Процесът започва на 18 юли 1949 г. В малкото градче Луис прииждат около 4 000 души, надяващи се да си намерят места в залата.

Хейг пледира невинен и за неговата умствена компетентност не е повдигнат въпрос.

Прокуратурата представя случая си с помощта на 33-ма свидетели, никой от които не е разпитан от защитата. Обвинението се оттегля в следобеда на същия ден.

Очевидно е, че адвокатът на Хейг ще използва картата с невменяемостта. Той описва на съда неговото умствено заболяване и как то пречи на способността му да различава доброто от злото. За да му помогне с това, призовава д-р Йелоулийс. Психиатърът разказва за разговорите си с Хейг и описва как неговото умствено състояние съвпада напълно с описанието на параноята в “Учебника за умствени заболявания”.

По време на процеса Хейг се занимава с решаването на кръстословици, без да изявява желание да говори в своя защита.

На съдебните заседатели са им нужни само 15 минути, за да стигнат до консенсус: Джон Джордж Хейг е виновен.

Съдията го пита дали иска да каже нещо. Той вдига глава и казва: “Абсолютно нищо”.

Тогава съдията слага черна шапка и го осъжда на смърт.

Убиецът Джон Джордж Хейг, който разтваря жертвите си в киселина, е екзекутиран на 6 август 1949 г. в затвора “Уондсуърт”. Той завещава дрехите си на Залата на ужасите на Мадам Тюсо, където е издигната неговата восъчна фигура. Изпраща инструкции, според които тя винаги трябва да бъде поддържана в изряден вид – с изгладени панталони, зализана коса и показани ръкавели. Така Хейг получава мястото си в историята, редом с други прочути убийци, увековечени от восък.

Восъчната статуя на Хей
Восъчната статуя на Хейг

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
АделайдеivanЯворgabi_ktБуржоа-бохем Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Nanny
Гост
Nanny

Благодаря много за статията. С голямо нетърпение я очаквах.

jeny
Гост
jeny

имам въпрос към nanny -какво означава “с голямо нетърпение “очакваш статия за престъпник ? има нещо болно в това “нетърпение , да ?

Буржоа-бохем
Гост
Буржоа-бохем

@jeny, няма нищо болно тук, нарича се любопитство, породено от интерес към самото болно съзнание на убиеца. Има няколко научни дисциплини, които изучават това съзнание и поведение, без самите изучаващи го, да бъдат определяни като “болни”. Не забравяй, че уасът и страхът, във всичките им форми и проявления, са едни от най-интригуващите емоции.

gabi_kt
Гост
gabi_kt

Интересна статия…

Явор
Гост
Явор

Няма нищо болно в това тук ?? Престъпленията са напълно нормални, но зад тях стоят напълно ненормални, много важно като не е бил психично болен и добре че не са го оправдали заради това а са го обесили всички престъпници са ненормални !!

Nanny
Гост
Nanny

Джени, не виждам нищо болно в интереса ми към психологията на серийните убийци, вероятно не по различен от твоя. Тъй като нямам много време,за да седя пред компютъра, редовно посещавам само 2-3 блога и този сайт и мисля, че няма нищо ненормално в това да очаквам с нетърпение дадена статия, пък била тя и за сериен убиец. : )

ivan
Гост
ivan

to pkazva do kolko roditelite imat vina

Аделайде
Гост
Аделайде

Боже, тези хора като че ли по учебник убиват… Между другото, няма нищо лошо човек да се интересува от криминалистика, аз, например, много се интересувах от съдебна медицина, когато учехме това, нищо, че съм стоматолог. Много интересни случаи има, не само родителите имат тук вина, имат вина и околната среда, и влиянието й над хората като цяло. Родителите на тези убийци май наистина си нямат представа какво са чели, видяли или чули децата им, но все пак контролът е доста разхлабен, за съжаление. Само се моля Господ да пази хората от такива ненормалници. А за господин киселинният виртуоз да кажа… виж още »

Аделайде
Гост
Аделайде

corpus delicti – състав на престъплението, доказателствен материал, corpus тук се тълкува като лице, а не като тяло или труп