Никола Клокс: Вампирът от Париж

Никола Клокс: Вампира от Париж

След като е арестуван за убийството на хомосексуалист през 1994 г. Никола Клокс разкрива пред полицията ужасяваща история, свързана с оскверняване на гробове, канибализъм и пиене на кръв. Макар да е заподозрян в серия от убийства, властите не успяват да докажат връзката му с тях и той получава сравнително кратка присъда, излизайки на свобода след седем години. Той се превръща в популярна личност, благодарение на своите картини, лекции, уебсайтове и участия в телевизионни и радиопрограми.

Зловещ обиск

На 15 ноември 1994 г. офицерите от парижката “Криминална бригада” арестуват 22-годишния Никола Клокс пред световноизвестното кабаре “Мулен Руж” по подозрение в убийството на Тиери Бисонер (34 г.). Насилствената смърт на Бисонер на 4 октомври е част от серия хомосексуални убийства, седем от които се случват само през октомври. Ръководителят на екипа за разследване Жилбер Тиел смята, че за престъпленията е отговорен един единствен убиец и няма търпение да разпита Клокс. Но ветеранът-полицай не е подготвен за мрежата от смърт, канибализъм и садистични актове, която Клокс е изплел през краткия си живот.

Самият Клокс разказва:

“След ареста ме отведоха в управлението за разпит. Междувременно, без мое знание, криминалистите вече обискират апартамента ми на улица “Кусто” №9. Там, под леглото ми откриват 22-калибров пистолет и незабавно го изпращат за балистична експертиза. Макар вероятно да не са били изненадани от намирането на оръжието, едва ли са били готови за зловещата гледка, която ги е очаквала в жилището ми”.

Домът на Нико Клокс
Домът на Нико Клокс

“Натъкват се на разхвърляни кости и човешки зъби из целия ми апартамент; от тавана висят прешлени и кости от крака, а по рафтовете са наредени стотици видеокасети – главно ужаси и садо-мазо филми. Мога само да предположа какво е минало през главите на детективите, докато са оглеждали квартирата ми. На една от стените виси надупчена от куршуми мишена, а в другия край на стаята е телевизорът, върху който са подредени буркани с човешка пепел. В ъгъла е захвърлена купчина с бондидж списания, близо до която е открита моята раница, пълна с белезници, хирургически инструменти и тиксо. Освен всичко това, полицаите откриват и няколко откраднати банки с кръв в хладилника ми”.

Защо?

Не след дълго балистичната експертиза е готова и когато разбира, че резултатите от теста са позитивни, Нико си признава за убийството на Бисонер. Детективите се радват, че са успели да разкрият едно брутално престъпление, но съвсем разбираемо са доста разтревожени от всичките човешки кости, разпръснати из жилището на Клокс, както и от кръвта в хладилника му.

Никола Клокс
Никола Клокс

Без много да се колебае, Клокс ги информира, че е крал части от трупове от няколко парижки готически гробища. Когато го питат защо съхранява крадена кръв в хладилника си, той отговаря, че понякога, даже съвсем редовно, е пиел кръв. Работел е като асистент в моргата от 10 месеца и е използвал позицията си, за да изпълни дългогодишната си мечта да се занимава с канибализъм. Когато го оставяли сам да зашие телата след аутопсия, той си е отрязвал от тях ивици месо и ги е изяждал. Понякога е занасял парчета плът у дома си, където ги е сготвял и изяждал.

Изслушвайки неговите показания, детективите го питат: “ЗАЩО? Защо убиваш? Защо ядеш плът и пиеш кръв? И защо изравяш трупове?”. Трудно е да се отговори на тези толкова прости въпроси без да се потърсят следи в миналото на Никола Клокс.

Ранни мании

Никола Клокс е роден на 22 март 1972 г. в африканската държава Камерун. Баща му е френски гражданин, който работи в банка и често е изпращан заедно със семейството си в чужди страни за дълги периоди от време. Макар да е бил твърде малък, за да помни ранните си години в Камерун, Нико си спомня как семейството му се е преместило в Лондон, когато е бил на пет и после в южните райони на Париж, когато е бил на седем, където са останали до 12-годишната му възраст.

Детството му е предимно нормално, с изключение на това, че е много затворен и има малко приятели. Той е самотно дете, няма братя и сестри, с които да си играе, и прекарва повечето време в стаята си.

Макар родителите му да са много мили и да му дават всичко, от което се нуждае, той никога не чувства истинска привързаност към тях. Никога не го прегръщат и целуват, а просто го оставят да се занимава сам със себе си. Така той развива емоционална студенина и трудно изпитва съпричастност към околните, а само безразличие.

По същото време развива интерес към смъртта и окултното. Прекарва часове наред погълнат от книги за вампири и върколаци. Особено го очарова една снимка на статуя на шумерския демон Пазузу. Намира я в една книга, купена от родителите му в Англия. За него тя символизира нещо изключително древно и могъщо – сила, която го кара да се прекланя. Няколко години по-късно вижда същата статуя във филма “Екзорсистът” и интересът му към окултното става още по-силен.

Един ден, когато е на десет години, Нико се скарва с дядо си и старецът внезапно пада мъртъв в резултат на церебрална емболия. Подобен травматизиращ инцидент би повлиял разрушително и на най-нормалното дете, а за Нико се превръща в повратен момент от живота му. Той става буквално обсебен от физическата смърт и се вманиачава по погребалните обреди, бденията и атмосферата на моргите.

На 12-годишна възраст Нико и родителите му се преместват в Лисабон, където остават четири години. Смяната на обстановката не се отразява върху интересите му. Никой от съучениците му не споделя неговите мании и той отново се оказва без приятели. Чувството за самота се увеличава още повече и той започва да изпитва непреодолима омраза към всички около себе си.

На 16 години се премества отново в Париж, където заживява сам с баща си. Не след дълго опознава всяко гробище в Париж като дланта на ръката си. В периода 1990-93 г. прекарва по-голямата част от свободното си време в гробищата. Както ботаниците изучават растенията и цветята, така той изучава ръждясалите ключалки и пресмята тежестта на циментовите плочи. Мавзолеите са му любими. Най-впечатляващите се намират в гробищата “Пер-Лашез”, “Монмартр” и “Паси”. Той наднича през прозорците им, за да види какво има вътре. Някои от тях са декорирани с мебели, картини или статуи. Не след дълго започва да обмисля как да влезе вътре.

Гробището Пер-Лашез
Гробището “Пер-Лашез”

В крайна сметка Нико изработва собствени уреди за разбиване на ключалки. Ако ключалката на мавзолея е твърде ръждясала, за да се отвори, използва лост или влиза през прозореца. Вътре се чувства като “императора на Ада”. Мястото се превръща в негово царство. Често се случва да влезе в мавзолея през деня и да излезе чак през нощта, когато портите на гробището се затварят и да продължи да се занимава необезпокояван със своите чудатости.

Научи повече за:   Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Осквернител на гробове

След време вече не му е достатъчно просто да разбива мавзолеите и да обикаля гробищата, за да задоволи желанията си. Фантазиите му придобиват все по-садистичен привкус.

Един ден Нико се събужда с непреодолимото желание да изрови труп и да го разчлени. Събира малък лост, клещи, отвертка, черни свещи и чифт хирургически ръкавици в една раница. По обяд се качва на метрото до станция “Трокадеро”. Вратите на гробището “Паси” са широко отворени, но вътре няма никого. Пазачите са отишли да обядват.

“Паси” е малко готическо гробище с доста огромни мавзолеи, построени през XІX век. Намира се точно между две големи авенюта, така че вътре е невъзможно да се проникне през нощта. Едва ли на някого би му хрумнало, че някой би тръгнал да осквернява гробове посред бял ден.

Нико си е набелязал определен гроб. Става въпрос за малък мавзолей, последен дом на руски имигранти от революцията през 1917 г. Той вече е разбил вратата преди няколко дни и я е оставил затворена, за да не си личи, че някой я е пипал. Сега просто трябва да я ритне… В ума му цари абсолютен хаос. В главата му проблясват мъртвешки образи. Поема си дълбоко въздух и поема по стълбите, водещи надолу към криптата.

Мавзолеят, осквернен от Нико
Мавзолеят, осквернен от Нико

Тя е доста малка, с влажни стени и изкопана дълбоко в земята на гробището. Няма друг източник на светлина, освен свещите, които Нико е донесъл със себе си. За час успява да измъкне един от тежките ковчези от каменното му легло.

Оглежда добре солидния дъбов ковчег с големи винтове. Той изглежда като нов и Нико очаква да намери вътре пресен труп. Развива винтовете и отваря капака с лоста. Тогава отвътре се разнася ужасяваща миризма на разложение.

В ковчега лежи тялото на изгнила млада жена, обвита в бял чаршаф, покрит с кафяви петна. Лицето й сякаш е намазано с олио, но това са просто телесни течности. Смрадта е толкова интензивна, че той за малко да припадне. Опитва се да повдигне единия край на чаршафа, но той е залепен за изгнилата кожа. Зъбите се подават от устата, но очите ги няма. Нико се вглежда в празните орбити и изведнъж нещо в ума му се пречупва. Чувства се така, сякаш пропада във водовъртеж.

Той взима отвертката и започва да мушка с нея в корема, гръдния кош и раменете на трупа. Намушква тялото най-малко 50 пъти. Когато се осъзнава, ръцете му са покрити до лактите със слузта на мъртвата.

След това преживяване Нико посвещава голяма част от времето си в оскверняването на нови гробове и тази негова рутина продължава чак до ареста му.

Нова кариера

На 20 години Нико се присъединява към армията, където се обучава в боравене с оръжия. Но скоро намира този живот за отегчителен. Неговото единствено удоволствие идва от фантазиите за смъртта. След като служи една година решава, че иска да стане погребален агент.

Единственото местно училище за балсамиране отхвърля молбата му през 1993 г. и той започва работа в детската болница “Сен Винсен-де-Пол” в Париж. Това е единственият начин да прави онова, което харесва и да бъде в контакт с трупове. Получава работа като помощник в моргата и първият му досег с мъртво тяло е аутопсията на десетгодишно момиченце. Патолог му показва как да зашие корема й и това е първият път, в който се докосва до пресен труп. Нико е изумен от свежестта и чистотата на органите.

Той не остава в болницата за дълго и през декември 1993 г. получава работа като асистент в моргата в болница “Сен Жозеф”, също в Париж. Задълженията му се изразяват в асистиране при аутопсиите, почистване на масите и подготвяне на труповете за бдение. На горния етаж има малък параклис, където опечалените роднини могат да видят телата на обичните си покойници.

Моргата в болница "Сен Жозеф"
Моргата в болница “Сен Жозеф”

Повечето аутопсии са извършвани от асистентите в моргата. Патологът само прави дисекция на органите и ги поставя в кутия.

Нико остава насаме с тялото след аутопсията, за да го зашие, което е по неговата специалност. Междувременно си отрязва ивици от плътта и ги изяжда. Винаги проверява медицинския картон на починалия преди това. Един касапин му е казал, че месото става за ядене до три-четири дни след смъртта.

Понякога отнася подбрани парчета плът у дома си за готвене, но предпочита суровото месо. Според него то има вкус на стек тартар или карпачо. Големите мускули на бедрата и гърба са добри на вкус, но по гърдите няма месо, а само тлъстини. Нико разказва, че хората често го питат какво е минало през ума му, когато е хапнал човешко месо за първи път. Той им отговаря:

“Ами, честно казано си помислих: “Еха! Вече съм канибал! Жестоко!””.

Другото задължение на Нико в болницата е да доставя банки с кръв в коремната хирургия. Не след дълго открива начин да задига торбичките. Занася ги вкъщи и ги оставя да се изстудят в хладилника. Щом достигнат желаната температура, смесва кръвта с протеини на прах или с пепел от човешки останки и я изпива. Предпочита да сгъстява кръвта, тъй като в торбите няма плазма и тя е изключително рядка.

Фатален обрат

В утрото на 4 октомври 1994 г. Никола Клокс си казва, че е време да превърне още една от фантазиите си в реалност. Чакал е точния момент и най-сетне е готов да прекрачи линията, която ще промени живота му завинаги.

Никола Клокс
Никола Клокс

Нико прекарва сутринта в търсене на жертва, която и да е – нищо няма значение, нито възраст, нито раса, нито пол. В ранния следобед решава да опита късмета си в Минител (ранна версия на интернет) и скоро започва да си чати за бондидж и садо-мазо с мъж на име Тиери. Скоро двамата решават да се срещнат и мъжът му дава адреса си. Тиери няма представа, че сексът е последното нещо в ума на Нико.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
Научи повече за:   Марк Сапингтън: Вампирът от Канзас Сити

Клокс се съгласява да се срещне с Тиери по обяд. Взима със себе пистолет, който скрива в якето си. Почуква на вратата на едностайния апартамент и се представя на Тиери с фалшивото име, което му е казал в чата. После изважда оръжието си.

След няколко напрегнати секунди той дръпва спусъка. Тиери пада безмълвно по лице на пода. Нико гледа как кръвта му изтича на килима. След това решава да се поразходи из жилището.

След малко забелязва, че Тиери все още мърда и се опитва да диша. Прострелва го отново, този път в тила, но жертвата все още не умира и Нико стреля в него още няколко пъти. За негова изненада Тиери продължава да диша.

Нико отива в кухнята, взима си бисквити и сяда в ъгъла, наблюдавайки умиращия човек. Приключва с яденето и решава, че трябва бързо се изнесе от апартамента. Изпраща един последен изстрел в гърба на жертвата. След това разбива тежка саксия в главата му. После изтрива всичките си отпечатъци и преди да напусне местопрестъплението, прибира чековата книжка на Тиери, както и кредитната карта, портфейла, шофьорската му книжка, един будилник и телефонния му секретар.

Разследване

Тялото на Тиери Бисонер остава на пода в апартамента му три дни, преди да бъде открито от разтревожените му родители. За живота на жертвата няма много данни. Той е ресторантьор, класически музикант и има сериозна връзка с по-възрастен от него мъж.

Един от първите детективи, пристигнали на местопрестъплението, е Жилбер Тиел. Шокиращото убийство не е нещо ново за него. Много хомосексуалисти стават жертва на убийство в Париж, а само през този месец е имало още седем почти идентични случаи. Според новинарската агенция “Франс Прес” хомосексуалните убийства представляват около една трета от всички убийства в Париж. Жертвите обикновено споделят един и същ профил и имат сходни навици.

Според съдебномедицинската експертиза на Тиери Бисонер първият куршум е влязъл през очната му ябълка и е спрял преди да проникне в мозъка. Следващите изстрели са разбили черепа му, като само един е засегнал леко мозъка му. Последният изстрел е влязъл през гърба му и е пронизал сърцето, причинявайки незабавната му смърт. Сега за разследването остават два въпроса: кой и защо?

Нико Клокс може би е щял да се размине с убийството на Тиери Бисонер, ако не е допуснал една фатална грешка. В средата на октомври прави опит да подправи един от чековете на жертвата, за да си купи видеокасетофон. Когато му поискват документ за самоличност, показва шофьорската книжка на Бисонер, на която е залепил собствената си снимка. Продавачът бързо разкрива измамата, когато сравнява подписите. Нико Клокс избягва преди пристигането на полицията и е обявен за издирване.

На 5 ноември 1994 г. той е арестуван пред “Мулен руж” след скарване с някаква жена. Полицията го разпознава по снимката от подправената шофьорска книжка на Бисонер и в ареста той си признава за убийството му. По-нататъшното разследване установява, че е осквернявал няколко гробища в Париж, задигайки части от мумифицираните останки. Когато го питат защо държи крадена кръв в хладилника си, отговаря, че редовно пие от нея. Освен това признава, че е на много специална диета и описва работата си в моргата и канибализма.

Разследването се фокусира върху мотива му и дали убийството е било преднамерено или не. Защо е започнал да убива? Нико първоначално заявява, че мотивът му е бил обир. Но хладнокръвно пресметнатият метод на действие, многото изстрели в жертвата, както и внимателното премахване на отпечатъците, подсказват, че убийството е било предварително обмислено, макар и безразсъдно. Детективите се чудят дали в престъплението има хомосексуален мотив. Но такъв няма. Оказва се просто, че Нико е търсил смъртта. Скоро е изпратен в затвора “Фльори-Мерожис”, на юг от Париж, в който обвиняемите се държат до началото на процеса им. Често се случва престъпниците да останат там по три-четири години, преди случаят им да отиде в съда.

Намалена отговорност

През следващите две години Никола Клокс е преглеждан от съдебно назначен екип от психиатри и психолози. Експертите стигат до заключението, че страда от гранично личностно разстройство. Освен това го диагностицират като страдащ от некрофилия и сексуален садизъм. Не откриват обаче никакви признаци за психически или неврофизически разстройства, които биха могли да се отразят на преценката му или да му попречат да контролира действията си.

Процесът срещу Нико Клокс започва на 9 май 1997 г. Той пледира невинен. Първият ход на прокуратурата е да шокира съдебното жури със зловещите фотографии от местопрестъплението и апартамента му.

Обвинението се опитва да докаже, че Нико преднамерено е убил Бисонер. Освен това представя и списък с останалите му престъпления – кражбата на чековата книжка, кредитната карта, портфейлът и т.н. Накрая се опитва да докаже, че убийството на Бисонер е част от серията убийства, случили се в Париж през 1994 г.

Наричат го “пристрастен към смъртта” и “истински вампир”. Според теорията на прокуратурата той е имитатор на друг сериен убиец – Реми Р. (Убиеца с розата от Минител). Основните показания в подкрепа на тяхната теза идват от двамата детективи, водещи разследването. Подложен на кръстосан разпит обаче, един от тях признава, че полицията не разполага с никакви веществени доказателства, които да свързват Клокс с други убийства, освен с това на Тиери Бисонер.

Обвинението е принудено да насочи аргументите си главно към убийството на Бисонер. Няколко от експертите, преглеждали Нико, се качват на свидетелската скамейка и подемат дълъг дебат за различните му диагнози.

Научи повече за:   Хедън Кларк: Травеститът канибал

Актовете му на канибализъм и оскверняването на трупове в гробищата според психиатрите говорят за пълна откъснатост от реалността. Тестовете на Роршах показват наличието на “вътрешна празнина”, така типична за шизофренията. Според експертите Нико би могъл да пледира намалена отговорност, тъй като медицинското му състояние пречи на способността му да контролира импулсите си.

Заседателите стигат до присъдата само за три часа. Нико Клокс е обявен за виновен в предумишлено убийство, въоръжен грабеж, фалшификация и измама. Получава 12 години затвор.

Той никога не е осъждан за оскверняването на гробове и кражбата на кръв.

Нико в затвора

Нико Клокс прекарва първите си затворнически години във “Фльори-Мерожис”, където остава в продължение на четири години и два месеца, до февруари 1999 г., когато е прехвърлен в “Мезон Сентрал” в Поаси, на около 20 км северозападно от Париж. В цяла Франция има шест централи “Мезон”, всяка от които приютява най-малко 200 затворници. Строго охраняваният затвор в Поаси има репутацията на място, където излежават присъдата си серийни убийци и терористи. Клокс разказва, че по време на престоя му там, в неговия блок е имало поне шест серийни убийци.

Никола Клокс в затвора
Никола Клокс в затвора

В продължение на две години Клокс изучава компютърни науки за сметка на държавата, но в действителност прекарва повечето си време в гимнастическия салон, в стаята за рисуване и на двора, отколкото над учебниците. Започва да рисува през 1997 г. и скоро установява, че притежава вроден талант. Участва и във филмовия кръжок на затвора, където се научава да заснема и редактира филми.

Когато едно списание го помолва да оприличи с нещо емоцията си от поглъщането на човешка плът, Нико отговаря:

“Сякаш докосваш лицето Божие. Кара те да се чувстваш така, сякаш вече не принадлежиш към човешката раса”.

Повечето хора вероятно биха се съгласили поне с втората половина от това негово изказване.

Професорът по психология Кланси Макензи казва в едно свое интервю, че канибализмът е психотично поведение, което почти винаги се дължи на предишна травма, най-често от бебешка възраст. Той поддържа теорията, че в края на първата година от живота им, когато са отбивани от кърменето, бебетата фантазират как поглъщат майка си. След години някаква травма, особено в критично млада възраст, би могла да накара детето да се върне отново в онзи стадий на развитие.

Нико Клокс е лъжец?

Никола Клос е освободен от затвора на 22 март 2002 г. след като излежава седем години и четири месеца от 12-годишната си присъда.

Никола Клокс след освобождаването си
Никола Клокс след освобождаването си

Мнозина смятат предполагаемото странно поведение на Нико и неговият хладен и рационален интелект за несъвместими. Човек с неговия остър ум би следвало да осъзнае, че бъркането в изгнили трупове и яденето на човешка плът са свързани, ако не с друго, то с реална опасност за здравето му. Някои хора смятат, че сензационната му история е просто халюцинация или най-малкото чиста фабрикация.

Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че Нико Клокс е ограбил и убил един човек, след което се е опитал да фалшифицира чековете му. В документите по случая не се споменава нищо за оскверняване на гробове, некрофилия, вампиризъм или канибализъм, а във френските медии по времето на ареста му не присъства нищо, което да го описва като нещо повече от крадец и убиец. Всичко това той разказва впоследствие, може би за да се уреди с по-снизходителна присъда.

Скоро след освобождаването си от затвора Клокс използва своето обучение като програмист, за да създаде няколко уебсайта, в които да продава своите рисунки и картини на прочути убийци, да дава съвети на бъдещите осквернители на гробове и рецепти на начинаещите канибали. Неговите истории му осигуряват покани за доста радио и телевизионни програми, което още повече увеличава звездния му статус. Макар да твърди в уебсайтовете си: “Не извличам полза от миналото си”, очевидно той прави точно това.

Той казва още,че никога отново няма да се занимава с канибализъм – което очевидно е добра новина.

За да поддържа известността си и притока на пари, Клокс посещава вампирски и гот конвенции, на които изнася лекции за миналия си начин на живот и продава картини на феновете си. Изглежда най-сетне се научава да създава приятелства с живите. Те може и да не са приятелите, които повечето хора биха предпочели до себе си, но важното е, че го държат достатъчно приземен, за да не убие или изяде някого.

За известно време Нико се премества в Швеция и Англия, но през септември 2004 г. се връща в Париж, където живее заедно с постоянната си приятелка. Прекарва времето си в “рисуване, гледане на филми на ужасите, трениране, кореспонденция с други убийци, и гледане на документални филми за сакати и недъгави хора”.

И накрая Вампира от Париж си позволява да дава на своите читатели дори здравословни съвети:

“Искам да кажа на хората, които пушат, взимат наркотици, ядат нездравословна храна и пият алкохол… Вие не уважавате собственото си тяло… Спортувайте, спрете да пушите, минете на протеинова диета, грижете се за артериите си. Ще се почувствате много по-секси”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Някой сиGerganaСилвияklachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

Много интересно!И така излязъл от затвора и вече не убива,не канибалства и не осквернява гробове – нов човек,едва ли не.И съвети здравословни дава,постоянна приятелка си има,нормален живот води.Много добре.Разни разтревожени доктори се чудят как са го пуснали,ама как да му нарушиш правата – води се човешко същество.Дали пък това не е начина да се спасяват тия души – публичност и свобода да говорят за маниите си във виртуалното пространство и медиите,да се радват на фенове и почитатели,да бъдат боготворени,белким им се запълнят емоционалните празнини от невръстните години.И да не изпитват пак онази жажда…

Силвия
Гост

Интересна теория, още повече че той не е единственият подобен случай. Японският канибал Исеи Сагава също става мега известен и спира да канибалства… Може би наистина славата им действа благотворно или просто е по-трудно да изядеш някого, когато си в светлините на прожекторите.

Gergana
Гост
Gergana

Да Сагава наистина не е изял никого до сега,но все още му се иска.И все пак не можем да сме сигурни,че няма да го удари шайбата и да се върне към страстите си 😀

Някой си
Гост
Някой си

Преди няколко години си спомням,че писаха във вестника за него,тъй като той беше съставил календар със серийни убийци,канибали,некрофили и тн – до колкото си спомням беше в 168часа,ако на някой му се занимава може да потърси.