Джоел Рифкин: Изкормвачът от Ню Йорк

Джоел Рифкин: Най-профилният сериен убиец в Ню Йорк

Джоел Рифкин е прочут сериен убиец, отнел живота на 17 жени в периода 1989-1993 г. Заловен е през юни 1993 г., опитвайки се да избяга с колата си от двама патрулиращи полицаи. Откриват в багажника му тялото на последната му жертва, от което е бил на път да се отърве. Повечето от жените, които погубва, са пристрастени към наркотиците проститутки.

Градинарят

На 28 юни 1993 г. двама щатски полицаи, патрулиращи по Южната магистрала на Лонг Айлънд, забелязват мазда пикап без заден регистрационен номер. Когато шофьорът не обръща внимание на светлинния им сигнал, те му заповядват по високоговорителя да отбие встрани от пътя. Но вместо това той увеличава скоростта и поема по отбивката за градчето Уантаг.

Следва луда надпревара. Полицаите се обаждат за подкрепления, преследвайки плячката си с 140 км в час. Към конвоя се присъединяват още пет патрулни коли с виещи сирени. Шофьорът на маздата пропуска отбивката за Минеола и разбива колата си в един телефонен стълб. Не оказва съпротива, когато полицаите го изкарват от пикапа, обискират го за оръжие и конфискуват макетния нож, който откриват в джоба му.

Шофьорската книжка идентифицира беглеца като 34-годишния Джоел Дейвид Рифкин, живеещ на улица “Гардън” в Ийст Медоу, Лонг Айлънд. Той има доста неподдържан вид, а на мустаците му е намазан дебел слой крем за лице. Рифкин уверява полицаите, че регистрационният номер е бил на колата му, когато е потеглил от дома си преди около 40 минути. Няма обяснение защо е побягнал, но причината за паниката му е разкрита след броени минути.

Джоел Дейвид Рифкин

Привлечени към задната част на пикапа от някаква зловонна миризма, полицаите повдигат синьото покривало и откриват гол и разложен женски труп. Жената изглежда е мъртва от няколко дни. Това обяснява защо Рифкин е намазал крем на мустаците си. Този трик за предпазване от лошата миризма на труповете е показан преди две години в култовия филм “Мълчанието на агнетата”.

Рифкин казва, че жената е проститутка, която е качил в колата си на улица “Алън” в Манхатън. Правил е секс с нея, но после нещата са излезли от контрол и я е удушил. Интересува се дали ще му трябва адвокат.

Откаран е в ареста на Хемпстед, където детективите го подлагат на маратонен разпит. Поставят под наблюдение къщата в Ийст Медоу, където Рифкин живее със сестра си и възрастната си майка. Телефонно обаждане от полицията уведомява 71-годишната Джийн Рифкин, че синът й е задържан след пътен инцидент. Тя ще разбере останалото часове по-късно от телевизията, когато детективите излагат пред медиите основните щрихи по случая.

Жертвата на Рифкин е идентифицирана като 22-годишната Тифани Брескиани, родом от Луизиана, която е проституирала през последните две години в Манхатън, за да поддържа нуждата си от наркотици. По време на разпита той описва смъртта й с клинични подробности, но емоционалната му откъснатост не е най-лошото в случая. Детективите разбират, че това убийство не е първото.

Рифкин им казва, че Брескиани е жертва номер 17.

Около 20:00 ч. властите се появяват на прага на Джийн Рифкин със заповед за обиск и претършуват двуетажната й къща за доказателства срещу човека, който изглежда ще се окаже най-продуктивният сериен убиец в щата Ню Йорк. Когато си тръгват шест часа по-късно, отнасят със себе си 228 предмета, свързани с четиригодишния смъртоносен поход на Рифкин. В спалнята му са открити 75 женски бижута, снимки на няколко неидентифицирани жени, най-различни женски дрехи, гримове, маша за коса, портмонета и тефтерчета, както и плик с най-различни документи за самоличност. Една от шофьорските книжки принадлежи на Мери Делука, открита мъртва в Корнуол през октомври 1991 г. Друга книжка е на Джени Сото – извадена от река Харлем през ноември 1992 г. В библиотеката на Рифкин е открита книга за все още неизвестния тогава “Убиец от Грийн Ривър“, като и изрезки от вестниците за нюйоркския сериен убиец Артър Шоукрос.

Домът на Рифкин в Ийст Медоус

Следвайки носовете си към претъпкания гараж на Рифкин, детективите се натъкват на миризлива ръчна количка, от която извличат 85 г човешка кръв. На пода, край купчина въжета и покривала, лежат женски гащички. Верижният трион, намерен в гаража, е покрит с кръв и парченца човешка плът. Съседите са обръщали внимание на странните миризми, носещи се от гаража на Рифкин, но са си ги обяснявали с инсектицидите, които е складирал там и които е използвал в градинарския си бизнес.

Не са били прави.

Това е била миризмата на смърт, която още дълго ще се носи във въздуха.

Смотаняк

Джоел Рифкин е роден на 20 януари 1959 г. Родителите му са студенти и не са готови за семеен живот. В Деня на свети Валентин той е осиновен от бездетната двойка Бърнард и Джийн Рифкин, които го кръщават Джоел Дейвид. През 1962 г. семейството осиновява и дъщеря на име Джен. Три години по-късно се преместват в Ийст Медоу в Лонг Айлънд, където Джоел тръгва на начално училище.

Адът започва още на първия учебен ден. Някакво необяснимо качество у Джоел го превръща в аутсайдер и в лесна плячка за побойниците. Съучениците му го кръщават “Костенурката”, заради прегърбената му стойка и флегматична походка. Изключен от отборните спортове и съседските игри, той се превръща в мишена за садистичните шеги на връстниците си. Побойниците го нападат в училище, смъкват гащите му, крадат обяда и учебниците му, и постоянно го тормозят. Той се оказва и пълен академичен провал, понеже страда от неоткрита дислексия, въпреки че коефициентът му на интелигентност е 128.

Слабите оценки на Джоел притесняват баща му, който е член на училищния борд. Той беснее срещу него: Защо не  можеш да направиш нищо като хората? Джийн Рифкин споделя неговата любов към градинарството и фотографията, оставайки в пълно неведение за неволите му. Мисли, че той просто е самотник и осъзнава в пълна степен какво се е случвало с него години по-късно.

Нещата в училище се влошават още повече. Напук на слабите си оценки Джоел прилича на типичния зубър – очилат и обут в подгънати панталони с бели чорапи. Един от неговите мъчители го описва по-късно като “боксова круша”. Излъчва нещо, което дразни околните. Опитвайки се да се впише в училищната обстановка, той се присъединява към отбора по лека атлетика, само за да си спечели прякора “Лоен задник”. Съотборниците крият дрехите му и веднъж натикват главата му в тоалетната чиния. Вместо да им се противопостави, той ги кани у дома си да гледат телевизия и да пият бира.

Проваляйки се като атлет, Джоел се включва в групата, съставяща училищния годишник, но фотоапаратът му незабавно е откраднат. Въпреки това хвърля страшно много усилия, за да завърши годишника и за благодарност е изключен от купона по случай завършването. Това го опустошава напълно, но получава компенсация. Родителите му му подаряват кола и той я използва, за да ходи по проститутки, първо в Хемпстед, а по-късно и в Манхатън. Фантазиите му се изразяват в бондидж, изнасилване и женски бой до смърт. В някои от мечтите си изнасилва и намушква с нож жени, като жертвите във фантазиите му са мълчаливи и пасивни. След като през 1972 г. гледа филма на Алфред Хичкок “Полуда”, вдъхновен от лондонския “Джак Изкормвача“, Рифкин фиксира фантазиите си върху удушаването на проститутки.

Любовта го избягва в реалния живот. Една от срещите му с момиче е провалена, когато съотборниците му го затварят в гимнастическия салон и го замерват с яйца. Друг път успява да заведе момичето на пица, където се появяват същите побойници и подгонват и двама им, принуждавайки ги да потърсят убежище в обществената библиотека.

Джоел Рифкин - 1977г.
Джоел Рифкин – 1977 г.

Завършвайки гимназията като един от последните по успех в класа си през 1977 г., Джоел Рифкин насочва своя взор напред към колежа и истинския живот. Вярва, че оттук насетне всичко ще бъде наред.

Но най-лошото тепърва предстои.

Ярост

Първият порив на Джоел Рифкин към висшето образование го отвежда в Обществения колеж “Насау” в Лонг Айлънд. Отегчен и неспокоен, той редовно пропуска лекции и през академичната 1977-78 г. завършва един-единствен курс. През есента на 1978 г. се прехвърля в Университета в Брокпорт. Записва се в клуба по фотография, но скоро отново става безотговорен към учението и напуска университета през 1980 г. В Брокпорт среща единствената истинска приятелка в живота си, но връзката им не продължава дълго. Той се връща у дома при родителите си и отново опитва да учи в колежа “Насау”, като най-накрая се отказва от висшето образование през 1984 г.

Научи повече за:   Ричард Рамирез: Нощният ловец

През 80-те години се издържа чрез серия от нископлатени служби из цял Лонг Айлънд, като рядко се задържа дълго на едно място. Лошата лична хигиена, хроничното кръшкане и абсолютната му негодност пречат на кариерното му израстване. Един от неговите работодатели разказва, че дори не е можел да преброи до десет. В свободното си време мечтае да се превърне в прочут писател и съчинява фрагменти на мрачна поезия. Поддържа интереса си към фотографията и градинарството, но не съумява да изкарва пари от тях. Напуска родителите си на няколко пъти, но не след дълго, загубвайки поредната си работа, се завръща.

Самият Рифкин признава, че в онзи период едва е свързвал двата края, харчейки и малкото си пари по проститутки. Целият фокус на живота му е насочен към улиците. Проявява се като загубеняк дори и там, тъй като е обиран над десет пъти от проститутките и сводниците. Едно от момичетата го подхлъзва два пъти, използвайки един и същи номер, за да измъкне парите му преди секса.

Бащата на Рифкин е хронично болен. Заклетият пушач, вече страдащ от емфизема, е диагностициран с рак на простатата през есента на 1986 г. През февруари 1987 г., обезумял от болка, той поглъща голямо количество барбитурати и умира след четири дни в кома. Рифкин изпада в депресия. През август 1987 г. е арестуван в Хемпстед, след като плаща за секс на полицайка под прикритие, но се разминава с минимална глоба. Вместо да извлече поука от този инцидент, нездравият му интерес към проститутките се задълбочава още повече.

През 1988 г. се записва на двегодишен курс по градинарство в Щатския колеж по технология във Фармингдейл. За първи път в живота си се справя добре и получава стажантски пост в Ботаническата градина в Ойстър Бей.

Назначението е голяма чест и му донася неочакван бонус. Джоел чувства привличане към една от колежките си. Въпреки че се превръща в нейна неотстъпна сянка, никога не събира смелост да я покани на среща. Вместо това изгражда в ума си сложна измислена връзка и изпада в отчаяние, когато обектът на вълненията му не отговаря на тайната му страст.

Това му идва в повече. Потисканите с години гняв и унижение напират навън. Рифкин достига точката си на избухване.

Всичко, от което се нуждае сега, е мишена.

Загуба на контрол

Рифкин планира убийството на първата си жертва през май 1989 г. По това време неговите морбидни фантазии са по-интензивни от обикновено. Майка му избира този месец, за да предприеме пътуване извън щата, оставяйки къщата в Ийст Медоу на негово разположение.

Една вечер около 22:00 ч. Рифкин обикаля Ийст Вилидж в търсене на проститутки. Избира млада жена на име Сузи. Тя е силно пристрастена към наркотиците и го кара да спре на няколко места, за да се снабди с дрога, преди да потеглят към Лонг Айлънд. След безжизнения секс Сузи отново помолва Джоел да я изведе навън, за да си потърси наркотици. Вместо това той я пребива жестоко с декоративен снаряд от гаубица. Спира да я удря, чак когато се уморява.

Сузи е още жива и когато се опитва да я премести, тя го ухапва по пръста. Тогава Рифкин я задушава до смърт. Натиква тялото й в найлонова торба за боклук, почиства кръвта и следите от борба в дневната, след което ляга и поспива няколко часа, сякаш нищо не се е случило. Щом се събужда, завлича Сузи долу в мазето, полага тялото й върху пералнята и сушилнята, и го разчленява с макетен нож. Гледа на тази зловеща задача като на дисекция в час по биология. За да попречи на идентифицирането на трупа, отрязва връхчетата на пръстите на Сузи и изважда зъбите й с клещи, след което натиква отрязаната й глава в кутия от боя. Останалите части от тялото й отиват в торби за боклук, които натоварва в колата на майка си.

Рифкин откарва частите от трупа отвъд щатската граница с Ню Джърси, захвърляйки главата и краката в горите край Хоупуел. Насочвайки се обратно към Манхатън, мята торса и ръцете в река Ийст Ривър. Вярва, че жертвата му никога няма да бъде открита, но се оказва, че разсъждава твърде безгрижно. На 5 март 1989 г. един от членовете на голф клуба в Хоупуел запраща топката си в гората и се натъква на кутията с главата. Рифкин изпада в страшна паника, когато научава, че Сузи е била ХИВ позитивна. Полицията изготвя скици на жертвата, но така и не успява да я идентифицира. Случаят остава неразкрит до момента, когато Рифкин си признава за убийството й през 1993 г.

Джоел изчаква повече от година преди да посегне на втората си жертва. Той самият не може да си спомни точната дата и полицията смята, че престъплението се е случило приблизително 14 месеца след смъртта на Сузи. Жертвата е проститутката Джули Блекбърд, която избира заради приликата й с Мадона. Откарва я в дома си, докато майка му отсъства и двамата прекарват нощта заедно. Около девет часа на следващата сутрин Рифкин превърта и пребива Блекбърд с масивен крак от маса, след което я удушава. Когато е мъртва, се замисля над идеята да изнасили трупа й, подобно на серийния убиец Тед Бънди, но самата мисъл за това го отвращава.

Твърдо решен да не допуска грешка с отърваването от трупа този път, Рифкин купува цимент. Разчленява тялото както преди, поставяйки главата, ръцете и краката в кофи пълни с цимент. Изхвърля главата и торса в Ийст Ривър, а ръцете и краката в канала в Бруклин. Останките никога не са открити.

Убийството е лесна работа.

Джоел няма търпение да опита отново.

Работещи момичета

Рифкин започва собствен озеленителен бизнес през април 1991 г., наемайки помещение в местния разсадник, където да складира оборудването си. Не работи с особен ентусиазъм и до лятото вече изостава с плащането на наема си. Обсебеността му към убийствата е погълнала живота му и той започва да използва наетото място като междинна станция в транзита на трупове.

Следващата му жертва е Барбара Джейкъбс – 31-годишна наркоманка, с досие за автокражби и проституция. Джоел я качва в колата си на 13 юли 1991 г. и я отвежда в дома си за секс. Когато заспива, я пребива със същия крак от маса, който е използвал върху Джули Блекбърд, след което довършва работата си, удушавайки я с ръце. Отблъснат от мисълта за поредното разчленяване, Рифкин увива Джейкъбс в найлони, поставя я в кашон и я натоварва в пикапа на майка си. Потегля към река Хъдсън и хвърля тялото й във водата край циментов завод. Тя е открита часове по-късно от пожарникари, излезли на обучение, но този път Рифкин изобщо не се притеснява от новината.

Съдебният лекар определя причината за смъртта й като свръхдоза наркотици и Джейкъбс е погребана без да бъде разпозната.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Наркоманката от Лонг Айлънд Мери Елън Делука (22 г.) е видяна за последно жива в 23:00 ч. на 1 септември 1991 г., когато изоставя приятелките си, за да припечели пари за следващата си доза. Рифкин я намира на авеню “Ямайка” в Куинс и двамата обикалят Ню Йорк до зори, похарчвайки 150 долара за наркотици. Взимат си стая в евтин мотел и Делука първоначално отказва да прави секс с него, настоявайки за още наркотици. В крайна сметка се съгласява да легне с Рифкин, но се оплаква през цялото време. Раздразнен от мрънкането й, той я пита дали иска да умре и тя му казва да. Когато започва да я души, не се съпротивлява, приемайки съдбата си. Рифкин си спомня за това си убийство като за едно от най-странните.

То го изправя пред нов проблем. Страхувайки се да изкара трупа на дневна светлина и черпейки вдъхновение от филма на Хичкок “Полуда”, той излиза да купи голям куфар и натиква тялото в него. Потегля към окръг Ориндж и оставя трупа на крайпътна спирка за отдих извън Корнуол, близо до Уест Пойнт. Делука е открита на 1 октомври. Тялото й е голо, само по сутиен и без документи за самоличност. Разлагането попречва да се установи причината за смъртта й и тя е погребана безименна, оставайки неидентифицирана до юни 1993 г.

Научи повече за:   Семейните войни на престъпната фамилия Коломбо

Избирателният процес на Рифкин е хаотичен, включвайки проститутките, на които е редовен клиент или други жени, които избира спонтанно. През една септемврийска нощ качва в колата си 31-годишната корейка Юн Лий, с която е излизал и преди. Това е втората му проститутка за последния час и той не може да се представи както трябва. Удря я импулсивно, докато тя се труди над него и я удушава. Това е първото му убийство на жена, която е познавал от преди, и той чувства слабо разкаяние.

Рифкин напъхва Лий в същия куфар, който е използвал за тялото на Делука, и я изхвърля в река Ийст Ривър. Тя е открита на 23 септември – осем дни преди Делука. Бившият й съпруг идентифицира тялото й, спестявайки й заравянето в безименен гроб.

Рифкин не може да си спомни името на шестата си жертва, която е убил няколко дни преди Коледа на 1991 г. Той я качва в колата си на авеню “Уест” и 46-та улица в Манхатън и я удушава по време на орален секс. След това потегля към Лонг Айлънд с тялото до себе си, покрито с платнище. Отива в преработвателния завод в Уестбъри, където някога е работил, и отмъква оттам варел за гориво. Хвърля бидона с тялото в Ийст Ривър, но точно преди да си тръгне е спрян от патрулни полицаи, които го обвиняват в незаконно изхвърляне на отпадъци. Рифкин успява да ги убеди, че не хвърля, а събира боклук, и те го пускат да си върви само с предупреждение.

Варелът свършва толкова добра работа, че Рифкин купува още няколко такива, за да ги използва като импровизирани ковчези. Използва следващия за 28-годишната Лорейн Орвието, която страда от маниакална депресия и се опитва да контролира рязката смяна на настроенията си с кокаин. Това е скъп навик и тя продава тялото си, за да се снабдява с дрога. Рифкин попада на нея на 26 декември 1991 г. в Бейшор. Паркира край оградата на едно училище и я удушава, докато тя му прави орален секс. Когато преравя чантата й и открива вътре шишенце с AZT, разбира, че е била ХИВ позитивна. Рифкин запазва хапчетата, както и бижутата и документите й, като сувенири от убийството. Връщайки се в градинарската си работилница, натиква тялото й във варел, потегля към Бруклин и го изхвърля в река Кони Айлънд Крийк. Орвието е открита от рибар на 11 юли 1992 г., два месеца преди нейното семейство да подаде сигнал за изчезването й.

Лорейн Орвието
Лорейн Орвието

Изглежда дори родителите на неговите жертви не се интересуват от плячката му.

Това е като сбъдната мечта за всеки сериен убиец.

Полуда

Успехът ражда повторение. На 2 януари 1992 г.,  седмица след убийството на Лорейн Орвието, Рифкин отново излиза на лов. Най-възрастната му жертва, 39-годишната Мери Ан Холоман, е наркоманка, която шие прашки за стриптизьорки, когато не работи на улицата. Рифкин я откарва на същия паркинг, където е отвел Юн Лий, и я удушава по време на фелацио. Процедурата по отърваването от тялото е същата като при Орвието: поставеното във варел тяло е изхвърлено в Кони Айлънд Крийк.

На 9 юли 1992 г., два дни преди откриването на Орвието, анонимно обаждане в полицията докладва за носещите се по течението на реката останки на Холоман. Тялото е идентифицирано по зъболекарския й картон и върнато на роднините й за погребението. Намерените в реката тела в разстояние на два дни подсказва за наличието на действащ сериен убиец, но полицията в Ню Йорк е заета с разрешаването на 2 000 случая на убийство на година, а убитите проститутки-наркоманки никога не са се ползват с приоритет.

За ирония, деветата жертва на Рифкин излиза наяве преди откриването на номер седем и осем. В по-късните си признания той не е в състояние да си спомни името на жената. Помни татуировките й, знае, че я е качил в Манхатън и че се е борила за живота си. Някъде през зимата разчленените й останки попадат в последния от варелите на Рифкин. Той я изхвърля в река Нютаун Крийк в Бруклин. На 13 май 1992 г. ръждивият варел с надничащ от него крак е забелязан да се носи по течението. Кокаинът, открит в организма й, кара детективите да решат, че е била муле за наркотици, убита случайно от скъсването на пълния с дрога презерватив в стомаха й. Полицията разбира за грешката си година по-късно, когато Рифкин си признава за убийството, но името на жертвата му остава неизвестно и до днес.

През пролетта на 1992 г. Рифкин се връща обратно в училище, записвайки се на курсове в Щатския университет на Ню Йорк във Фармингдейл. Неговият озеленителен бизнес е затънал и той дължи 700 долара за наем. Както и преди не се заема сериозно с учението и фокусира по-голямата част от вниманието си върху поправянето на колата си, гледане на порно и обикаляне за нова плячка.

Той попада на 25-годишната наркоманка Айрис Санчез, проституираща на “Първо авеню”, в уикенда на Деня на майката. Рифкин е в отпуска от работата си в един магазин за спиртни напитки и търси неприятности. Качва Санчез в колата си посред бял ден и я удушава по време на секс. После потегля към моста Бруклин, търсейки подходящо за изхвърляне място. Спира се на едно незаконно бунище, намиращо се близо до международното летище “Кенеди”. Натиква тялото под гниещ матрак, като преди това освобождава Санчез от часовника и бижутата й. Тя ще бъде открита едва през юни 1993 г., когато Рифкин посочва местонахождението й на властите.

Полицията прибира останките на Айрис Санчез
Полицията прибира останките на Айрис Санчез

Анна Лопез (33 г.) има три деца от трима различни бащи, но работи на улицата, основно за да си осигурява пари за кокаин. Рифкин попада на нея на 25 май 1992 г. на авеню “Атлантик” в Куинс и двамата се оттеглят в една уличка, за да правят секс. След като я удушава в колата си, той потегля към Брюстър в окръг Пътнам и захвърля тялото й край магистрала I-84. На следващия ден е открита от един моторист. Впоследствие нейната липсваща обица е открита в спалнята на Рифкин.

Анна Лопез
Анна Лопез

Минава почти година, преди Рифкин да отведе в дома си следващата си жертва, 21-годишната проститутка Вайълет Онийл. Той я удушава след секса и разчленява тялото й във ваната. Разхвърля останките й във водите, заобикалящи Манхатън. Торсът й, увит в черен найлон, изплува в река Хъдсън, а ръцете и краката й са открити в куфар.

Мери Катрин Уилямс някога е била кралица на бала и популярна мажоретка в родната си Северна Каролина. След като се развежда, тя пристига в Ню Йорк в търсене на актьорска кариера, но свършва на улицата, пристрастена към наркотиците.

Мери Катрин Уилямс
Мери Катрин Уилямс

Рифкин е излизал два пъти с нея, преди да я качи в пикапа си на 2 октомври 1992 г. Той я снабдява с дрога и когато тя се отнася на предната седалка, се опитва да я удуши. Уилямс се събужда и му оказва силна съпротива, счупвайки с крак лоста за скоростите, преди да успее да я омаломощи. Рифкин с мъка подкарва колата си и занася тялото й в Йорктаун, където то е открито на 21 декември 1992 г.

Той запазва кредитните й карти и плетената й чанта, пълна с украшения. Накитите са толкова много, че когато детективите ги откриват в дома му, правят погрешното заключение, че жертвите му са много повече от действителност. Уилямс запълва поредния безименен гроб и е идентифицирана чак след признанията на Рифкин, шест месеца след смъртта си.

Наркоманката Джени Сото (23 г.) е последната жертва на Рифкин за 1992 г. Той я качва в колата си около 23:00 ч. на 16 ноември край моста Уилямсбърг в долната част на Манхатън. Тя се оказва най-трудната за убиване жертва. Момичето счупва и десетте си нокътя, забивайки пръстите си в лицето и врата му, докато той я души. Рифкин прибира сутиена, гащичките, обиците, документите и спринцовката за дрога на момичето, като сувенири от убийството. Мята тялото й в река Харлем, близо до мястото, където преди 14 месеца е била открита Юн Лий. Сото е намерена на следващия ден и е идентифицирана по пръстовите й отпечатъци, взети при последния й арест. Първоначално полицията заподозира за убийството нейния бивш приятел.

Джени Сото
Джени Сото

Усилената борба на Сото за живот кара Рифкин да излезе във ваканция. Убийството й го оставя с многобройни съмнителни рани, които трудно успява да обясни. Той ще направи следващия си удар чак след 15 седмици и тогава ще положи много по-големи усилия да прикрие следите си.

Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънският удушвач

Последни жертви

Първата жертва на Рифкин за 1993 г. е 28-годишната Лиа Евънс, която живее с майка си в Бруклин. Изоставена от бащата на двете си деца, тя намира утеха в наркотиците и работи на улицата, за да поддържа вредния си навик. Рифкин попада на нея на 27 февруари и я закарва на един празен паркинг. Евънс започва да се съблича, но после се отдръпва, казвайки, че иска по-голяма усамотеност. Рифкин отказва и когато тя се разплаква, започва да я души. Погребва тялото й в горите на източен Лонг Айлънд. Тя е открита от туристи, които забелязват стърчащата й от земята ръка на 9 май. Полицията се обръща към услугите на криминален антрополог, който да реставрира лицето на жертвата, но Рифкин е заловен и си признава още преди моделът да бъде завършен. Шофьорската книжка на Евънс е открита в дома му.

Лиа Евънс
Лиа Евънс

Следващата жертва, Лорън Маркез, е 28-годишна наркоманка и проститутка, родом от Тенеси. Рифкин я среща на 2 април 1993 г. на “Второ авеню”. Откарва я на място близо до моста Манхатън и я удушава без обичайните си увертюри. За кратко се разсейва от човек, разхождащ кучето си наблизо, и за малко да я изпусне. Тя се бори с него, но в крайна сметка той пречупва врата й. Захвърля тялото й в боровите гори в окръг Съфолк, където остава неоткрита до ареста му. Освен счупен врат, Маркез има счупени ребра, макар че Рифкин не си спомня да я е удрял. Тя е идентифицирана чрез ДНК тестове на 20 август 1993 г.

Последната жертва на Рифкин, Тифани Брескиани, е поредното момиче от южните щати. Тя израства в Луизиана и идва в Ню Йорк, водена от мечтите си за актьорска кариера. Вместо това се пристрастява към наркотиците и обслужва клиенти в стриптийз баровете и колите им. Когато Рифкин я среща в ранните часове на 24 юни, тя е втората му проститутка за вечерта. Качва я на улица “Алън” и я удушава на един паркинг. Оттам потегля към Ийст Медоус, спирайки по пътя да купи въже и брезент, докато Брескиани лежи простряна на задната седалка на колата на майка му. Увива я в брезента и я слага в багажника.

Рифкин точно пристига у дома и майка му си поисква ключовете от колата. Тя потегля на 30-минутна пазарска обиколка с трупа в багажника. Той няма време да премести тялото, но майка му така и не разбира за него. Успокоен след този неочакван прилив на паника, Джоел премества Брескиани в претъпкания си гараж, оставяйки тялото й в ръчна количка. Прекарва следващите три дни в работа по колата си, без да обръща внимание на летните горещини и усилващия се мирис на разложена плът. Когато най-накрая потегля, за да изхвърли трупа край републиканското летище “Мелвил”, той е спрян от патрулните полицаи, заради липсващия му заден номер.

Смъртоносната игра приключва, но походът за справедливост тепърва започва.

На чисто

Детективите от отдел “Убийства” започват да разпитват Рифкин в 8:25 ч. на 28 юни 1993 г. Въпросите им продължават осем часа, но поради неизвестна причина не са записани на лента. По-късно Рифкин заявява, че е искал адвокат поне 20 пъти, но детективите са му казвали, че не може да го получи, докато не им даде поне още едно убийство.

Той описва всичките си 17 убийства в отсъствието на адвокат. Записва имената, които си спомня и рисува карти, които да помогнат на полицията да открие липсващите жертви. Говори безстрастно, наричайки убийствата инциденти или случаи, и изброява жертвите си по номера.

Джийн Рифкин заварва къщата си в Ийст Медоу обградена от полицията. Първоначално властите я уведомяват, че синът й е задържан за пътно произшествие, а след това, че е затворен за престъпление, което отказват да коментират пред нея. В 9:00 ч. новините по медиите разкриват мистерията и Джийн се обажда на адвоката си, който й препоръчва услугите на криминалния адвокат Робърт Сейл. Сейлс се свързва с полицията в 15:30 ч. и им заповядва да прекратят разпита на клиента му, но въпросите продължават в негово отсъствие поне още един час.

Паметта на Рифкин далеч не е перфектна. Той не помни датата на смъртта на баща си и казва на полицията, че е убил Барбара Джейкъбс през август 1991 г., макар че тялото й е открито през юли. Забравил е имената на няколко от жертвите си, а други познава само под работните им псевдоними. Насочва полицията към останките на Лорън Маркез и Айрис Санчез, но Джули Блекбърд е изчезнала завинаги.

Робърт Сейл се среща с клиента си за първи път в 9:00 ч. на 29 юни и Рифкин му се оплаква, че полицията е взела очилата му, чиято липса му причинява жестока мигрена. Тридесет минути по-късно Рифкин се изправя пред съда и пледира невинен в убийството на Брескиани. Сейл подава молба за освобождаване под гаранция, знаейки, че е безнадеждно тя да бъде одобрена.

Правосъдие

Изправен пред съда за убийството на Брескиани на 15 юли 1993 г., Рифкин отново пледира невинен. Адвокатът му се надява, че ще съумее да убеди съда да не допуска самопризнанията на клиента му за доказателство, на основание, че не е бил предупреден за правата си от полицията. Когато не успява да постигне това, решава да се опита да обедини всичките обвинения в убийство в един процес, надявайки се, че съдебните заседатели ще бъдат склонни да оневинят Рифкин поради невменяемост. Рифкин обаче има други планове. Той уволнява Сейл и наема двама нови адвокати.

Прокуратурата му предлага сладка сделка – доживотна присъда с минимален срок от 46 години за всичките 17 убийства, в замяна на което трябва да пледира виновен – но той отхвърля предложението, убеден, че ще бъде оправдан поради невменяемост.

Психиатърката, призована от защитата, описва случая на Рифкин като най-патологичния, с който се е сблъсквала през 20-годишната си кариера. Свидетелят-експерт на обвинението д-р Парк Дийц – който някога е бил свидетел и в процесите срещу Артър Шоукрос, Джефри Дамър и Джон Хинкли – заявява, че Рифкин е болен, но не и ненормален. Знаел е точно какво върши.

Съдебните заседатели се съгласяват с д-р Дийц и след кратко заседание обявяват Джоел Рифкин за виновен в убийство и бягство от правосъдието. Съдията му дава доживотен затвор с минимален срок на излежаване от 25 години за убийството и от 2 до 7 години за второто обвинение.

Още преди произнасянето на присъдата му Рифкин е откаран в окръг Съфолк, където ще се разглежда делото за убийствата на Евънс и Маркез. Той пледира виновен и в двете престъпления и получава още две доживотни присъди с минимален срок от 25 години. През ноември пледира виновен за убийството на Санчез в Куинс и за още три престъпления в Бруклин: убийствата на Орвието, Холоман и неизвестната жертва, убита през 1992 г. През януари 1996 г. вече е осъден на общо 183 години затвор за 7 убийства. Остават още десет неразгледани обвинения в убийство.

През 2002 г. Върховният съд в Ню Йорк отхвърля обжалването на Рифкин на присъдата му за деветте убийства.

В момента Джоел Рифкин излежава вече набъбналата си до 203 години присъда в затвора “Клинтън” в Данемора – известен като Сибир на нюйоркските затвори. Той ще има право на явяване пред Комисията по предсрочно освобождаване чак през 2197 г.


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Agent47IviВероникакоментар Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
коментар
Гост
коментар

Много ще е интересно да намерите статия обясняваща защо в САЩ има толкова много серийни убийци. Наскоро научих,че след пускането на телевизията в САЩ убийствата там са се увеличили с около 90 процента. А при пускането на телевизията в Африка убийствата при бялото население са се увеличили с над сто процента! Любопитно е да се разбере какви са причините точно в САЩ и в по-цивилизованите държави да има толкова серийни убийци а не някъде другаде. Би била интересна някаква таблица с извършени убийства като процент в различните места по света.

Вероника
Гост
Вероника

Не знам за вас, но аз докато четях за детството на този човек, и през какъв ужас е преминавал всекидневно, имах чувството, че чета описание на изключително брутално и мъчително убийство! Как може хората и до ден днешен да възпитават и поощряват толкова жестоки изчадия, считайки ги за напълно нормални и дори “добри”, и да се изненадват когато обществото ни роди някой като Джоел Рифкин. Наскоро срещнах фразата “Сериен убиец или серийно убиван”, колко е вярна в повечето случаи! Ще ми се хората да не бяхме толкова жестоки и гадни едни към други, какво по-страшно и показно трябва да се… виж още »

Ivi
Гост
Ivi

Понякога хората просто се раждат лоши..

Agent47
Гост
Agent47

нека да ви подхвърля една друга мисъл над която да се замислите: изборът му на жертви това са не просто проститутки който са излезли да изкарват пари за прехранване за себе си или семейство а наркоманки който са там за да изкарат пари за да се надрусат да разболяват хората който ползват услугите им с всякакви венерически и други болести да раждат деца за черния пазар за роби органи или секс играчки който в голям процент се раждат увредени и зависими към наркотиците още от раждането си и това е един порочен кръг от който няма излизане влезеш ли излизане… виж още »