Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас

Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас

Хенри Лий Лукас е американски престъпник, описван като един от най-продуктивните серийни убийци в САЩ. Лукас признава за около 600 убийства, но за по-достоверна се смята версията за 350. По-късно обаче се отрича от признанията си и заявява, че е измислил всичко.

Предполага се, че Лукас е извършил много от убийствата със своя съучастник Отис Туул, като двамата са обикаляли Щатите, изнасилвайки, убивайки и осакатявайки, а понякога и изяждайки многобройните си жертви.

Разни лоши неща

На 11 юли 1983 г. Хенри Лий Лукас е арестуван за притежание на незаконно оръжие в Стоунбърг, Тексас. Тъй като е осъждан, той няма право да носи такова. Четиридесет и шест годишният Лукас е заподозрян в изчезването на две жени, но срещу него няма доказателства. Детективите с облекчение научават за ареста му, тъй като смятат, че докато е задържан, ще успеят да го накарат да говори за жените: той е познавал 82-годишната жертва Кейт Рич, а едва 15-годишната Беки Пауъл е била негова интимна приятелка. Видян е с Кейт в деня на изчезването й. Самият вид на едноокия пройдоха е повече от съмнителен. Полицията се надява поне, че Лукас ще може да обясни защо малката Беки вече не е с него.

Хенри Лий Лукас
Хенри Лий Лукас

Лукас не е особено доволен от ареста си, защото му липсват кафето и цигарите. Заявява, че е бил на път да намери Кейт сам, но сега няма да съдейства. Заключен е в малка килия, в затвора на окръг Монтаг. По-късно Лукас заявява (по-вероятно излъгва), че полицаите са го тормозили, събличали, отказвали са му цигари, държали са го в много малка килия и са му забранявали да се вижда с адвоката си. Търпял е това цели четири дни и най-сетне е решил да привлече вниманието им.

Докато си говори с един от пазачите Джо Дон, Лукас признава, че е правил “разни лоши неща”. Сякаш, за да се оправдае, казва, че е опитал да потърси помощ, но не е могъл да намери. “Убивах през последните 10 години” – признава си той, – “и никой няма да ми повярва”. Очевидно е, че е готов да говори и детективите вярват, че скоро ще получат информацията, от която се нуждаят, за да разкрият тези два случая. И наистина ги разкриват… и още доста други случаи освен тях.

Опашатата лъжа

Историята на Лукас е разказана в две големи книги: “Признанията на Хенри Лий Лукас” от Майк Кокс и “Ръцете на смъртта” от Макс Кол, (въпреки че Кол очевидно вярва на всяка дума на Лукас, което в светлината на изложените по-долу подробности прави книгата му доста недостоверна). Лукас е тема и на няколко документални филма, като “Митът за серийния убиец”, както и игралният филм от 1986 г. “Хенри: Портрет на един сериен убиец”, смятан за класика в жанра.

След като признава, че е убивал, Лукас е обвинен в убийствата на Кейт Рич и Фрида “Беки” Пауъл. Той дава на полицията достатъчно доказателства, включително и разложените останки на Беки, а на 21 юни заявява в съдебната зала на окръг Монтаг, че е намушкал Кейт Рич до смърт. След това продължава да разказва, отхвърляйки правото си на адвокат, как е правил секс с тялото й, нарязал го е на парчета и го е изгорил в печката за дърва, намираща се зад хижата му. “Аз убих Кейт Рич” – казва той в съдебната зала, пълна с любопитни ченгета и репортери, – “и поне още стотина души”.

Реакцията на това изказване е изумено мълчание. Стотина! Или този човек е безочлив лъжец, или му предстои да се превърне в най-продуктивния сериен убиец в американската история. Съдията пита Лукас дали някога му е поставяна диагноза от психиатър и той отрича (това е лъжа, тъй като Лукас няколко пъти е диагностициран по време на престоите си в затвора). Но добавя: “Знам, че не е нормално човек да убива момичета, само за да прави секс с тях”. В отговор на следващия въпрос на съдията Лукас заявява, че е напълно годен да се изправи пред съда, при което му е назначен служебен защитник в лицето на адвокатът Дон Максфийлд. Лукас пледира за невинен и се интересува: “Дали пак ще мога да помагам в намирането на телата?”. Съдията му отговаря да се посъветва за това с адвоката си.

Лукас признава за убийства
Лукас признава за убийства

С настъпването на 22 юни, благодарение на първите страници на вестниците, Хенри Лий Лукас вече е национално известен сериен убиец.

Лукас се доразвива

Тексаският Отдел за обществена безопасност има достатъчно неразкрити случаи под ръка и Лукас изглежда подходящ за някои от тях. Служителите започват да се свързват с другите юрисдикции в щата и да уреждат разпити. Това бързо се разчува и в другите щати, където имат неразкрити случаи на убийства. Тъй като Лукас е бил по пътищата на страната през последните няколко години, възможно е разказите му да съвпаднат с някои от тях. Когато полицейските служители от други щати споменават пред Лукас от къде са, той казва: “О, да, имам няколко и при вас”.

Не всички му вярват, но Лукас предлага подробности за убийства, за които не е писано в пресата, така че описанията му изглеждат достоверни. Твърди, че знае как да не оставя следи и в много от случаите единственото, което го свързва с телата, са неговите признания. Това прави доста трудни опитите да го разобличат като измамник. Всяка юрисдикция решава сама за себе си дали да приеме Лукас като вероятен извършител на неразрешените си случаи.

Назначени са трима психиатри, които да прегледат Лукас, за да решат годен ли е да се яви пред съда и въпреки че издаването на информация пред медиите е забранено, репортерите прииждат в Тексас, за да се доберат до каквото могат, било то и разказа на някой служител в заведение, сервирал на престъпника чаша кафе. Известността му процъфтява и няколко телевизионни новинарски емисии искат да излъчат видеозаписите от разпитите му.

Лукас подписва свидетелски показания за някои убийства и предлага на полицаите, дошли да търсят информация, рисунки на повече от 70 тела. Скоро помага да се разкрият 7 случая, един от които става особено известен. Лукас описва как е убил жена през 1979 г. и е хвърлил тялото й в дренажната тръба на междущатска магистрала 35, на север от Джорджтаун, Тексас. Когато я намират, тя носи само оранжеви чорапи, така че полицаите кръщават случая “Оранжевите чорапи”. Лукас не само описва жертвата и признава, че я е убил, но освен това завежда полицията точно на мястото, където я е захвърлил.

През следващите месеци той дава информация за убийства, за които никой даже не го е питал, като например убийството на мъж и жена, собственици на магазин за алкохол в окръг Тексас. Понякога е убивал за пари и след това е премахвал свидетелите; друг път се е наслаждавал на краткотрайното чувство за сила, което му е давало убийството. Обикновено е убивал жените и момичетата, които качвал в колата си, защото е предпочитал да прави секс с труп (макар според някои източници да е импотентен). “За мен” – казва той в едно интервю, – “живата жена нищо не струва”. Лукас използва нож или ги души, но го прави по различни начини, за да не следва определен модел, който би могъл да бъде проследен от полицията.

Той посреща ареста си с изненадваща жизнерадостност и приема със задоволство факта, че би могъл да получи смъртно наказание. Изглежда престоят в затвора го устройва идеално, сигурно защото се отнасят добре с него и получава по-добра храна и подслон, отколкото е свикнал. Той прави всичко, за да съдейства на полицията и като цяло е дори симпатичен на повечето служители. Въпреки всичко ще се окаже мошеник.

Лукас в съда

Лукас е изправен на съд за убийството на “Оражевите чорапи” на 2 август 1983 г., но на 12 август изненадващо заявява, че не е виновен за убийството на непълнолетната си приятелка Беки Пауъл. В края на септември отхвърля правото си да отиде на съд със съдебни заседатели и пледира за виновен в убийството на Кейт Рич, за което получава 75 години затвор. През следващия месец адвокатът на Лукас иска от съдията да не приема като доказателства писмените и записани на видео показания на Лукас за убийството на Беки Пауъл. На записа Лукас спокойно обяснява как я убива, разчленява и прави секс с трупа й, така че съдията решава да приеме видеото като доказателствен материал. В добавка пледирането му за невинен поради невменяемост е отхвърлено. Защитникът му остава със съвсем малко опции, но самият Лукас се оказва най-голямата пречка за него.

Лукас свидетелства в процеса и изглежда се надява да бъде осъден. Неговият адвокат Том Уитлок се опитва да докаже, че не клиентът му н е искал да убие Беки. Просълзеният Лукас се качва на свидетелската скамейка и признава за убийството, но казва, че не е много сигурен как се е случило и че е пълен с разкаяние. Когато получава доживотна присъда, той поздравява обвинението с думите: “Свършихте добра работа”. След това заявява, че не е спечелил делото, защото не е искал. (Преди това се хвали пред полицията, че е достатъчно умен, за да се измъкне, ако иска). Следващото дело ще бъде за “Оранжевите чорапи”, но този път ще се разглежда особено тежко престъпление, за което го грози смъртна присъда.

Лукас пред Голямото жури
Лукас пред Голямото жури

Преди това да се случи Лукас се свързва със стария си приятел и партньор Отис Туул. Точно покрай него той се е запознал с Беки.

Отис

През 1976 г. във Флорида, след години прекарани в затвора за най-различни престъпления, Лукас се съюзява с 29-годишния подпалвач и сериен убиец Отис Елууд Туул, обичащ да осакатява трупове. Срещат се в приют за бездомници в Джаксънвил. Обикновено скрит в сянката на Лукас, Туул има собствена страховита история и е много вероятно да е бил по-извратеният от двамата. Той отпада от училище с коефициент на интелигентност малко над прага на умствената изостаналост и се запознава със секса още на 10-годишна възраст, с помощта на по-голямата му сестра и негов съсед хомосексуалист.

Туул е роден на 5 март 1947 г. в Джаксънвил, Флорида. Изоставен от баща си алкохолик, той е отгледан от майка си, която го облича като момиче, и от сестра си. Майка му е религиозна фанатичка, а баба му е поклонник на Сатаната, която го нарича “детето на дявола”. Туул я наблюдава как разкопава гробове в търсене на човешки останки за ритуалите си. На 14 години, когато извършва първото си убийство, той вече е сериен подпалвач (от което получава сексуална възбуда), и често бяга от къщи. При едно от тези бягства пътуващ търговец го качва в колата си с уговорката за секс и когато отиват в гората, Туул прегазва човека със собствената му кола. Навик му е да се облича в дрипи и да търси “романтични срещи” в приюта за бездомни.

Отис Елууд Туул
Отис Елууд Туул

Туул е заподозрян в четири други убийства, извършени в различни точки на страната, когато се среща с Лукас във Флорида. Сред тях са стрелба в Небраска и Колорадо и две убийства с нож в Колорадо. Туул е женен съвсем за кратко, но жена му прекарва с него едва три дни, преди да го напусне. В ретроспекция това никак не е изненадващо.

Младият Отис Туул
Младият Отис Туул

Среща на отклоненията

Когато Туул среща Лукас в кухнята за бедни, двамата отиват в дома му да правят секс и скоро стават редовни любовници.  Усещат, че имат сродни души и обикалят заедно страната от 1978 до 1982 г. В интервю Лукас разказва, че е трябвало да образова Туул в изкуството да убива (тази тема служи за основа на филма “Хенри: Портрет на един сериен убиец”). Изучавал е историите на затворници за начина, по който са били заловени и е искал да се увери, че Туул може да следва правила и да избягва разкриване. “Той извършваше престъпленията си по един и същи начин” – казва Лукас. – “Аз го наставлявах да ги извършва така, че да не оставя следи”.

Научи повече за:   Сергей Головкин: Подмосковския кървав удушвач a.k.a Фишер

Пътували заедно от щат в щат (посещават 26 щата и Вашингтон, окръг Колумбия) и тяхната любима плячка са жените-стопаджийки за Лукас, а мъжете за Туул. Убиват хора и при обири. Лукас не изпитва нищо към хората, които погубват. Забавлява се с тях, убива ги и ги захвърля край пътя. Един път дори прекосява границите на два щата преди да осъзнае, че все още държи на задната седалка на колата си главата на една от жертвите си.

Туул и Лукас
Туул и Лукас

Според някои версии точно в този период Туул е запознал Лукас с култа “Ръката на смъртта”, разказвайки му как неговите членове убиват деца в приношение към Сатаната. Писателят Макс Кол описва действията им в служба на този култ, изразяващи се в изнасилване като средство за наказание и убийство. Според Туул култът обучава мъже като тях и ги превръща в машини за убиване. За тази история обаче няма потвърждение, така че органите на реда я приемат за бълнуването на неудачник, който се опитва да изглежда по-специален.

През 1977 г. Туул се оженва за жена по-възрастна от него с 24 години и я заставя да спи с Лукас. В по-късните интервюта, които дава, той разказва, че не е можел да си представи да бъде с жена, ако не е сигурен, че след това ще спи с мъж. Връзката със съпругата му се разпада на следващата година.

Историята на Лукас е също толкова жалка и в нея се наблюдават някои странни съвпадения.

Да убиеш Мама

Лукас е роден на 23 август 1936 г. в затънтените гори на Вирджиния. Баща му е загубил и двата си крака при инцидент с влак (според някои източници, това е вторият му баща), а майка му Вайола е наполовина с индианска кръв и изхранва семейството си с проституция и контрабанда. Когато се напие, става доста зла. Обслужва клиентите си пред него, баща му и брат му. (Според някои източници той е имал осем братя и сестри).

Веднъж, когато излиза от стаята погнусен, майка му го намира и го набива, задето не е искал да я гледа с клиента й. Облича го като момиче, което го унижава. Една от доведените сестри на Хенри твърди, че притежава негова снимка, на която той е облечен с рокля. Психолозите, които впоследствие се занимават с Лукас, стигат до заключението, че източникът на неговото свирепо женомразство се корени в омразата му към майка му. Бащата на Лукас умира от пневмония.

Лукас като момче
Лукас като момче

Когато е на пет години, майка му го удря по главата с дъска. Той е в безсъзнание цели три дни и след това страда от главоболия, замаяност и загуба на паметта. Загубва окото си в училищен инцидент и то е заменено със стъклено. Неговите връстници го смятат за враждебен и необщителен.

Един от клиентите на майка му разкрива пред него чудесата на содомията, давайки му нагледни примери с помощта на заклани кучета и овце. Първото си убийство извършва малко преди да навърши 15 години през 1951 г. Причината да убие момичето е, че иска да разбере какво е да правиш секс с човек.

Младият Лукас
Младият Лукас

През 1952 г. Лукас се забърква в неприятности със закона. На 12 юни ограбва магазин за електроуреди и е изпратен в поправителен дом за две години. Когато го освобождават, извършва углавно престъпление и получава четири години в щатския затвор във Вирджиния. Успява да избяга оттам, открадва кола и отива в Мичиган, където е заловен и върнат обратно в затвора. Когато присъдата му изтича, отива да живее при доведената си сестра в Текумсех, Мичиган. Тогава майка му, вече на 72 години, решава да им отиде на гости.

На 11 януари 1960 г., след като си пийват повечко, Лукас и майка му се скарват жестоко заради жената, за която възнамерява да се ожени. Той сграбчва нож и го забива в шията на майка си. (Спомня си само, че малко я е поступал и тя е получила сърдечен удар). Лукас е осъден за непредумишлено убийство и е изпратен в щатския затвор в южен Мичиган. Там се опитва да се самоубие и е прехвърлен в психиатрично заведение. За убийството на майка си излежава 10 години от 20-годишната си присъда. Скоро след като го пускат е осъден отново на три и половина години за опита си да отвлече две момичета. Щом излиза от затвора, заминава за Пенсилвания, където през 1975 г. се оженва, но изоставя съпругата си, когато тя го обвинява, че е посягал на дъщерите й. Така започва пътешествието на едноокия убиец. Във Флорида той се събира с Туул и двамата тръгват на поход из страната.

Малката Бети

В един момент към тях се присъединяват осиновените племенници на Туул Франк и Беки Пауъл. Лукас започва да прави секс с Беки, която е само на 12 години. Изглежда тя е готова на всичко, за да бъде с него и той постепенно се научава да я обича. Харесва му, че се съгласява с всичко, което казва.

Когато майката на Туул умира през 1981 г., той започва да пие и да взима наркотици. Точно по онова време, на 27 юли, шестгодишният Адам Уолш изчезва от един търговски център. На 10 август главата му е открита в канавка във Веро Бийч. Туул по-късно заявява, че той е убиецът, а това престъпление дава началото на предаването “Най-търсените в Америка”, чийто водещ е бащата на Адам Джон Уолш. (Полицията в началото му вярва, но впоследствие го отхвърля като заподозрян, а и той се отрича от думите си.)

Беки Пауъл
Беки Пауъл

През 1982 година Лукас се отделя от Туул и отвежда Беки, защото я иска само за себе си. Туул е толкова ядосан от тяхното предателство, че убива девет души в различни щати (което не е доказано), в период от 13 месеца. Залавят го да подпалва сграда във Флорида и получава 20-годишна присъда. Признава си за около 40 палежа.

Това разбира се не връща бившия му любовник и племенницата му. Всъщност Туул никога повече не вижда Беки жива.

Молитвен дом

Междувременно Лукас обикаля Тексас със своята “дете-невеста” и накрая се установява у Кейт Рич. Роднините й обаче не харесват двамата натрапници и ги изритват. Намират нов дом близо до Стоунбърг в религиозна фундаменталистка комуна, известна като “Молитвен дом”. Водачът на групата Рубен Муур e едновременно пастор и строителен предприемач, така че e в състояние да бракосъчетае Беки и Лукас и да им намери колиба (каравана), в която да живеят. Муур намира на Лукас временна работа.

Беки не може да свикне с тези условия на живот и иска да се върне у дома. На 24 август 1982 г. тя се скарва с Лукас. Казва, че семейството й й липсва и иска да си тръгне, но Лукас се опасява, че ще я загуби и не я пуска. Но Беки не се отказва. Цупи се и плаче, докато накрая той склонява и й казва да се приготви за път.

Тъй като няма регистрационни номера на колата си, Лукас решава, че ще пътуват на стоп и така стигат до Дентън на север от Далас. Там Лукас си купува стекче с бира и отново се опитва да убеди Беки да се откаже от идеята си. Тя му се озъбва, което напомня на Лукас за майка му и след това го зашлевява. В отговор той забива в гърдите й нож за месо. За негов ужас тя умира веднага. “Тя си отиде преди да се усетя”.

Тогава, на одеялото, което Беки е постлала на земята точно край магистралата, той изнасилва трупа й. Това е най-добрият секс, който е правил с нея. След това отрязва главата и крайниците й, а торсът разделя на две големи парчета. Отначало ги слага в калъфка от възглавница, но после ги изважда и просто ги разхвърля в полето наблизо. По този начин се отървава от чантата й и малкия й куфар. Лукас смята, че тъй като никой не ги познава по тези места, няма как да го проследят. По-късно изразява разкаяние и заявява, че наистина е обичал Беки. Щом се почиства от кръвта, Лукас се връща на стоп в “Молитвения дом” и казва на Муур и на останалите, че Беки се е качила в някакъв камион и го е зарязала. Две седмици по-късно се връща да зарови някои от останките й в плитък гроб близо до групичка дървета. Само след седмица Лукас ще извърши ново убийство.

Кейт

На 16 септември, три седмици след кончината на Беки, нещата загрубяват за Кейт Рич. Впоследствие Лукас разказва на тексаските рейнджъри как е отишъл в Рингголд, където живее тя, почукал е на вратата й и я е помолил да му помогне да намерят Беки. Доволна да излезе от къщи, тя се съгласява и Лукас спира първо да си купи бира. Между седалките на колата има касапски нож. Тъй като Беки вече е мъртва, очевидно Лукас има други планове.

Идеята да убие Кейт му хрумва чак след като изпива доста бира. Той отбива по черен път и спира колата. Грабва ножа и го забива в Кейт, притискайки я до вратата. Сетне слиза от колата, заобикаля и отваря вратата, при което Кейт се свлича на земята. Тя е вече мъртва от рана в сърцето. Лукас моментално се възбужда, замъква тялото й зад един насип и сваля дрехите й. “Съблякох се” – разказва той на рейнджърите, – “и я чуках, докато не свърших”. След това я завлича до голяма дренажна тръба близо до пътя. Напъхва тялото и дрехите й колкото се може по-навътре, докато не се уверява, че никой няма да може да ги намери.

На следващия ден Лукас напуска “Молитвен дом” и успява да стигне до Нийдълс, Калифорния, преди колата му да сдаде багажа. Но той не е свършил с Кейт. След един месец се връща на мястото, където я е оставил. Лукас разбира, че го подозират в изчезването й и се подлага доброволно на тест с полиграф, който минава успешно. Никой не го арестува. Той прибира разлагащите се останки и ги отнася в “Молитвен дом”, където ги изгаря в печката.

След признанията му полицията отива на мястото на убийството и открива в тръбата счупени дамски очила и бельо. В печката за дърва в “Молитвен дом” намират пепел и изгорени остатъци от човешка кост и плът. На мястото, където Лукас е изхвърлил голяма част от пепелта, са открити още фрагменти от кости. Лукас им показва и мястото, на което е изхвърлил чантата на Кейт – същото, на което е намерена няколко месеца преди това.

Полицията и тексаските рейнджъри отвеждат Лукас в района на Дентън, за да им покаже къде са останките на Беки. Той се насочва право към групичката дървета, където я е погребал и посочва към няколко места в полето наоколо. Разкопават седем различни точки от местността и откриват дрехи, кости, череп и разлагащи се останки. Потвърждаването на тези две престъпления, показващи опит в убиването и прикриването на доказателства, прави доста вероятна възможността Лукас да казва истината и за останалите – било то и стотици.

Лукас иска напълно да изчисти съвестта си и затова, след като е осъден за убийството на Беки, пише на Отис Туул писмо от четири страници, в което го информира за смъртта й и го моли за съдействие в примомнянето на подробности от останалите убийства, които са извършили заедно. Казва, че оставя на него да прецени дали иска да бъде замесен. Всъщност полицията в Джаксънвил вече е уведомена за убийствата, извършени в техния район от тези двама лунатици.

Събиране

Писмото пристига при Туул в затвора. Той е научил за признанията на Лукас и с готовност ги подкрепя, прибавяйки свои собствени страховити подробности. Туул дава информация, която изглежда решава около две дузини убийства в единадесет щата, и се съгласява, че той и Лукас са били партньори в над сто убийства.

В единствения обезпокояващ телефонен разговор, който им е позволен (това е първият им контакт от две години насам), Туул поощрява Лукас да “изплюе камъчето”. Опитва се да подтикне Хенри да си признае, че е практикувал канибализъм. На записа от разговора се чува как Туул казва: “Помниш ли как един път ти казах, че искам ребърца? Това прави ли ме канибал?”. Споменава, че двамата са рязали месо от телата, а той самият е опитал кръвта на една от жертвите, за да провери какъв вкус има мъжката кръв. Лукас отговаря: “Виждал съм много повече нарязани тела от тебе”. Отис не обръща внимание на това фукане и подмята, че със сос за барбекю месото има вкус на истинско. Лукас казва, че се въздържа от подобно поведение, защото не харесва вкуса на соса за барбекю. Изрича и следните думи: “Ти и аз се превърнахме в едно и също нещо – хората ни смятат за зверове”.

Научи повече за:   Ричард Рамирез: Нощният ловец

След около половин час се сбогуват, очевидно доволни от отвратителното шоу, което са изпълнили пред полицията. Според Боб Принс, ръководител на Специалния отдел, разследващ случая, целият разговор е бил просто театър. Въпреки твърденията на Лукас, че иска да се поправи, очевидно е как се наслаждава на стореното. По-късно, когато Лукас е отведен в Джаксънвил, за да говори с местната полиция, “партньорите” са изправени един срещу друг, но не казват нищо съществено. Туул прощава на Лукас за убийството на Беки, казвайки, че сигурно й е било време да умре.

Туул получава смъртна присъда, когато се установява, че в един от причинените от него пожари е загинал човек. Получава и втора смъртна присъда за убийството на възрастна жена, но и двете му наказания са намалени на доживотен затвор.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Най-опасният убиец

След Деня на благодарността през 1983 г. тексаските рейнджъри разпитват Лукас с надеждата, че ще могат да решат отворените случаи. До този момент Лукас е поел отговорност за около 126 убийства, от които според рейнджърите поне 35 са със сигурност негово дело. Те са наясно, че Лукас лъже за доста от тях, казвайки, че не си спомня подробности, понеже е бил под влиянието на алкохол и наркотици. Докато събират информация и се свързват с други юрисдикции, лека-полека запълват празнините за движенията на Лукас през годините.

Тогава, през януари 1984 г., се провежда тридневна конференция, на която присъстват 107 полицейски служители от осемнадесет щата. На нея е обявено, че 72 случая със сигурност са дело на Лукас и Туул и двамата са заподозрени в още 71. Лукас ще бъде разпитван лично и по телефона до месец март, когато е насрочен процеса за убийството на “Оранжевите чорапи”. За неговите права следят двама съдебно назначени адвокати. Рейнджърите предупреждават полицейските служители от цялата страна да не дават на Лукас твърде много детайли и снимки, тъй като искат да са сигурни, че той казва истината.

Лукас наистина помага да се разкрият някои случаи и води разследващите точно на местопрестъпленията. Знае подробности за тези престъпления, които никога не са публикувани в пресата. Във връзка с един такъв случай в Кенеуик, Вашингтон, той описва с поразяващи детайли убийството на жена, а кръвта му съвпада с кръвта, открита на кърпа, която убиецът е използвал, за да избърше ръката си, след като се е порязал с оръжието на убийството.

“Не чувствах нищо към хората, а и към самите престъпления” – заявява той. – “…качвах ги на стоп, или бягащи, или играещи, ей такива работи. След това потегляхме и се забавлявахме. После, преди да се усетя, ги убивах и изхвърлях някъде.”

Най-сетне той се изправя пред най-сериозното обвинение.

Оранжевите чорапи

Процесът за убийството на жертвата, позната като “Оранжевите чорапи”, се провежда през март в Сан Анджело, Тексас. Главен обвинител е окръжният прокурор Ед Уолш, а Дон Хигингботъм и Паркър Макколоу защитават Лукас. Делото ще се ръководи от съдия Джон Картър, който наскоро е председателствал и в процеса срещу медицинската сестра Дженийн Джоунс, обвинена в убийството на дете.

Съдия Джон Картър
Съдия Джон Картър

Делото започва с докладите за това как е била убита жертвата и съкратените признания на самия Лукас. В писмените си показания и на запис той описва как я е качил на стоп, правил е секс с нея и накрая я е убил и е захвърлил тялото й в канала, ожулвайки кожата на коляното си. Показан е видеозапис, на който се вижда как Лукас води полицаите към мястото, където е захвърлил тялото на жертвата си.

Защитата обаче успява да докаже, че несъкратената версия на видеокасетата показва как Лукас понякога си противоречи и очевидно страда от големи пропуски в паметта. По време на разпита даже се е налагало шерифът да му освежава спомените, което предполага, че Лукас може просто да е “отгатнал” желанията му и да му е казал онова, което е искал да чуе. Защитата успява да докаже чрез работодателя на Лукас , че той е бил във Флорида на 31 октомври, а на 1 ноември е осребрил там чек. Неговите адвокати свързват всичко това с показанията на психиатрите, за да покажат, че Лукас е невменяем. Психологът Том Кубишин казва, че Лукас има коефициент на интелигентност 84, изпитва нуждата да се чувства важен, има комплекс за малоценност и вярва, че не е отговорен за собствените си действия. Освен това е шизофреник. Когато чува всичко това Лукас се разплаква, принуждавайки съдията да обяви почивка.

Обвинението отвръща на удара, доказвайки, че шефът на Лукас може само да си е мислел, че той е бил на работа. Представят показанията на психиатър, според който Лукас не е луд. Освен това на един от записите Лукас поема отговорността за 360 убийства: “Убивахме ги по-всякакви възможни начини, без отрова” – изпадайки след това в подробни описания.

Въпреки всичките усилия на защитата, затруднена от клиента си, който сякаш е на страната на обвинението, съдебните заседатели го признават за виновен и той е осъден на смърт. Лукас изглежда спокоен и почти щастлив. Може би чувства, че най-сетне е станал важен. Не всички са съгласни с присъдата обаче. Причината е, че в признанията си Лукас излага единствено ключови факти, и то след като шерифът опреснява паметта му. “Това беше най-лошото признание” – казва Хю Айнсуърт, репортер от далаския “Таймс-Херълд”, който решава да се порови по-дълбоко в случая.

Шепот на демони

Макс Кол е един от тексаските рейнджъри, водещи разследването на случая. Неговата книга “Ръката на смъртта” е широко критикувана, тъй като той се сприятелява с Лукас и приема безрезервно всичко, което му разказва, но все пак тя съдържа най-доброто описание на признанията на Лукас. Кол дава ясно да се разбере, че Лукас е получавал много внимание, строго охранявана килия, хубава храна и многобройни пътувания в компанията на двама рейнджъри.  Това е достатъчна мотивация за човек, който преди това е нямал нищо, да започне да си измисля разни работи.

“Хенри е поклонник на Сатаната” – пише Кол, – “и вярва на лъжите си, защото смята, че по този начин му служи”. Кол вярва, че Лукас се е присъединил към Туул в така наречения култ “Ръката на смъртта” и смята, че чрез книгата си ще предупреди хората за тази опасна организация. Той искрено вярва, че Хенри Лий Лукас е участвал в 360 изнасилвания и убийства, извършени в името на култа, за който се предполага, че има връзки с организираната престъпност. Лукас разказва, че е бил вербуван и обучен, за да стане машина за убиване и описва с големи подробности жертвоприношенията на култа.

Лукас през 1984г.
Лукас през 1984г.

Най-вероятно Лукас е усетил слабостта на Кол, изразяваща се в неговите собствени религиозни вярвания, и просто си е играел с него. Книгата е пропита с религиозна идеология – особено твърдението, че Беки е искала да напусне Лукас, защото е намерила правия път чрез Библията. На Кол изглежда му допада този морален ъгъл и той го използва както намери за удобно. Освен това Кол приема всичко, което Лукас му казва. Например описва Туул като “симпатичен млад човек”, докато в действителност той би могъл да спечели без никакво усилие конкурс за най-грозен сериен убиец.

За съжаление голяма част от главите, посветени на детството на Лукас и отношенията с майка му, съдържат напълно недоказани неща. Лукас е ядосан на майка си и най-вероятно я е описал във възможно най-черни краски.  Всичко написано от Кол би трябвало да се разглежда с голяма доза скептицизъм.

С течение на времето преброяването на жертвите на Лукас достига 600 убийства, извършени в 27 щата и Канада. Изглежда той е просто един компулсивен лъжец. За да направи бройката по-достоверна, Лукас намесва в историята си и сатанински култ, което кара мнозина да мислят, че всичко това е една голяма измама.

Играта

Репортерът Хю Айнсуърт, който е съавтор на книга за Тед Бънди, следи целия процес с известни съмнения. Той прави собствено разследване и открива, че Лукас е бил извън щата или в затвора по време на някои от убийствата, за които е направил самопризнания. Това вдъхновява прокурора на окръг Макленън Вик Фийзъл да хвърли по-дълбок поглед в показанията на Лукас и в двете убийства случили се в района му.

Лукас е написал писмо до репортер в Форт Уърт, заявявайки, че не е отговорен за всички убийства, а след като разглеждат показанията му родителите на една от предполагаемите му жертви решават, че той не е отговорен за смъртта на дъщеря им. Самият Айнсуърт провежда интервю с Лукас и публикува обширна статия на 14 април 1984 г. В нея задава важния въпрос: било ли е всичко това лъжа? Според него е така и той обвинява разследващите в небрежност, като например пропускът им да проследят някои нишки, подкопаващи истинността на историите на Лукас или по-точно разстоянията между местопрестъпленията, които правят фактически невъзможно Лукас да е извършил убийства, случили се в един и същ период от време. Айнсуърт смята, че на Лукас са били подхвърлени подробности за доста от убийствата, само за да може полицията да закрие случаите си. Впоследствие Лукас признава, че през живота си е извършил всичко на всичко три убийства: на майка си, Беки и Кейт.

Хю Айнсуърт
Хю Айнсуърт

Но след това Лукас казва на една монахиня, която от своя страна споделя чутото с медиите, че е излъгал Айнсуърт и всъщност наистина е чудовищният убиец, за какъвто се е представял. Новооткритата му религия изисква от него да казва само истината. Замесените полицаи твърдят, че не са вярвали на всичко казано от Лукас, но когато им е давал ключова информация и ги е отвеждал директно до местопрестъплението, са считали това за достатъчно убедително доказателство. Той със сигурност е погубил много повече от трима души. Всъщност до този момент вече са разкрити и са му приписани 189 убийства. На 23 април Лукас заявява, че единственият човек, когото е убил, е майка му, а и това е било нещастен случай. Могъл е да “разреши” толкова много случаи, защото рейнджърите му са давали всичко необходимо – снимки, доклади и дори са го водели на местопрестъпленията. Появява се на живо в сутрешното предаване “Добро утро Америка”, за да повтори това изявление. Решението му да се отметне идва от вярата му в Бог (същата причина, която по-рано го е накарала да признае за всичките убийства).

Вик Фийзъл и Лукас
Вик Фийзъл и Лукас

Тези новини са точно толкова шокиращи, колкото и първоначалните му признания и замесените полицаи бързо се мобилизират, за да излязат от цялата ситуация с някакво достойнство.

Метаморфози

Очевидно Лукас се забавлява, шокирайки органите на реда с огромни бройки, перверзии и страховити подробности. Въпреки съмненията, той наистина ги насочва към местата, където са открити жертви и в момента се смята, че е отговорен за около 40-50 убийства. От друга страна властите, правещи изчисленията, може би се стремят да се спасят от срама и не желаят да признаят, че са му подхвърляли информация.

Начинът, по който Лукас обикновено прави признанията си, е следният: ако органите в дадена юрисдикция го подозират и ако Лукас си признае, че е замесен – а неговите 3 000 признания говорят, че рядко отрича –  изпращат на Специалния отдел, разследващ Лукас, досието с информация, касаеща неразкрития случай. След това Лукас е разпитван подробно и дори му позволяват да чете полицейските доклади, като по този начин научава голям брой детайли, известни само на полицията, които впоследствие разказва като свои.

Научи повече за:   Майка върна девствеността на дъщеря си, за да я подари на своя съпруг-педофил

Рейнджърите настояват, че Лукас е сериен убиец и твърдят, че са правили всичко възможно да скрият подробностите от него.

Лукас под арест
Лукас под арест

Но вредата е налице. Медиите се добират до новината за измамата и статусът на Лукас се променя от най-прочутия убиец в света на най-прочутия лъжец. Без значение какво казва сега, никой вече не му вярва. Няколко пенсионирани вече рейнджъри разказват, че по време на разпитите на Лукас често са оставали с впечатлението, че той лъже. Все пак за тях е било трудно да приемат, че той няма нищо общо със случаите, в които ги е завеждал право на мястото, където лежи жертвата. Знаел е твърде много за някои престъпления без чужда помощ и подсказки.

На 29 април Лукас отново се връща към някои от първоначалните си изявления. Дава интервю за радиопредаване, където казва: “Убил съм толкова хора, колкото съм казал, че съм убил”. Отново поставя цифрата на 360.  След това заявява, че всичко е лъжа и споменава, че култът “Ръката на смъртта” възнамерява да го убие.

Фалшиви признания

Полицията познава няколко вида лъжливи самопризнания, сред които тези на хора, признаващи си доброволно за нещо, което не са направили. Обикновено го правят в голямо по мащаб разследване, с надеждата да станат известни. Друг път става въпрос за криво разбрано чувство за вина, когато изповедникът вярва, че трябва да бъде наказан за нещо. Съществуват и насилствените самопризнания, при които разпитваният обикновено е изтощен, наивен, изплашен или умствено обременен. Някои хора се страхуват, че разпитът ще бъде стресиращ и бързо капитулират, но в редки случаи човек може да се идентифицира с престъплението и наистина да повярва, че го е извършил. Най-често лъжливи самопризнания правят младежите, хората с ниска интелигентност, умствено болните или обърканите, лесно податливите на внушение, доверчивите, тези с ниско самочувствие, безпокойство или лоша памет.

Лукас е от типа, който се опитва да се присламчи към определен случай. Тъй като изгарят от желание да приключат студените си досиета, рейнджърите го снабдяват с цялата необходима информация. Според тях това е освежаване на паметта, но той го използва за свои собствени цели. Лукас няма какво да губи, а може да спечели много, под формата на забавление и чувство за власт.

Голямото жури гласува
Голямото жури гласува

Всъщност Лукас признава за едно убийство в Литъл Рок, Арканзас, което вече е разкрито и това прави окръжния прокурор доста подозрителен. Същото се случва и с полицаите от Западна Вирджиния, когато Лукас заявява, че е отговорен за убийството на техен колега, а всъщност се оказва, че той се е самоубил. В друг случай от Арканзас Лукас не може да предложи никакви подробности до момента, в който не му пускат видеозапис от местопрестъплението. Признава и за едно убийство в Делауеър, за което вече е арестуван заподозрян, който също си е признал.

“Целта ми беше да пречупя и да покваря всеки служител на закона, до който се добера” – казва Лукас. – “Мисля, че свърших доста добра работа”.

Чрез “съмнителни методи” – пише пресата, – “Рейнджърите измъкват буквално стотици признания от Хенри Лий Лукас”. Според друг автор Лукас живее на принципа: “Ако правилата му изнасят, той ги следва. Ако ли не, ги нарушава”.

На 11 юни 1984 г. разследването на неразкритите случаи е прекратено, а онези, които вече са “разкрити”, са отворени наново. Лукас е транспортиран в затвора в Хънтсвил. Твърди, че правата му по време на процеса за убийството на “Оранжевите чорапи” са били нарушени. Вярва, че поведението му ще му донесе свобода.

Любов в затвора

През 1991 г. Отис Туул получава още четири доживотни присъди за убийствата на три жени и един мъж във Флорида, извършени през 1980-81 г. Лукас е обвинен заедно с него, но не присъства на съдебния процес. Пет години по-късно, през 1996 г., Туул умира в затвора от цироза на черния дроб. Преди това обаче нещо любопитно се случва с неговия бивш партньор Лукас.

Много серийни убийци привличат фенове и макар Лукас да не е сред най-красивите мъже на света и той има своя дял от обожателки. Жена на име Филис Уилкокс дори измисля план за бягството му от затвора, в който ще се представи за уж мъртвата му приятелка Беки.

През октомври 1992 г. Уилкокс се представя за порасналата вече Беки и заявява, че е жива и иска да измъкне Лукас от капана на смъртта. В действителност 40-годишната жена е майка и баба и живее в Кейп Жирардо, Мисури. Запознава се с Лукас чрез кореспонденция, след като прочита книга за него и скоро след това го посещава в затвора. Въпреки че е нервна от предстоящото посещение в затвора и доста стресната от вида на Лукас, окован в белезници и обграден с охрана, все пак си прекарва чудесно и го посещава още много пъти след това. Една от темите на разговорите им е Беки Пауъл.

Окованият Лукас
Окованият Лукас

Лукас й казва, че е видял Беки да се качва в някакъв камион, но е казал на полицията, че я е убил, за да не я замесва в неговите убийства. С други думи, казва на Уилкокс, че Беки е все още жива.

Лукас отрича също да е убивал Кейт Рич и “Оранжевите чорапи”, казвайки, че фурната, в която уж е изгорил тялото на Рич, е била твърде малка за дебела жена като нея. Той е убеден, че полицията е открила там пилешки кости и е преувеличила тяхното значение. За “Оранжевите чорапи” твърди, че синините около врата й изобщо не съвпадат с ръцете му. Но си признава, че е убил майка си.

Уилкокс хваща вяра на всяка негова дума и по-късно разказва как е била обсебена от него и въпреки че е омъжена, е мислела и мечтаела за Лукас през цялото време. Знаела е, че се влюбва. Лукас приема чувствата й и й казва, че и той я обича. Не след дълго Уилкокс започва да се страхува от предстоящата екзекуция на Лукас и затова изработва план за спасяването му. Вярва, че е невинен. Когато тя се представя за Беки, Лукас подкрепя историята й. Заявява, че си е признал за убийството й, само за да затрудни полицията. (Изглежда е забравил, че останките на Беки са открити, когато самият той е показал на полицията къде се намират). Естествено номерът им не минава.

Скоро се установява, че Уилкокс е диагностицирана шизофреничка и е водила кореспонденция и с Джон Уейн Гейси и Чарлз Менсън . Но Лукас все още е твърдо решен да се пребори със смъртната присъда.

Предизвикателство към закона

Въпреки фактът, че Лукас е осъден за четири убийства, един от тези случаи, “Оранжевите чорапи”, скоро е поставен под съмнение. Единственото, което свързва Лукас с него, са собствените му признания. Смъртното наказание за този случай остава в сила с години, макар че Лукас получава две отлагания поради недостиг на доказателства. Фактът, изваден по време на процеса, че е бил на работа по време на убийството, сега се обръща в негова полза.

Бившият следовател от Отдела по правосъдие Майкъл Фиъри събира дебела папка с данни за местонахождението на Лукас в нощта на убийството. От тази документация става ясно, че наистина е бил в Джаксънвил, Флорида. Фиъри е събрал доказателства като чекове от заплатата му и застрахователни отчети, чрез които може да се проследи пътя на Лукас по югоизточното крайбрежие. Той е готов да предаде всичко това и го прави през 1996 г., когато Лукас се явява на заседание, преразглеждащо смъртното му наказание.

Лукас застава на свидетелската скамейка и заявява, че не е убивал жената, известна като “Оранжевите чорапи”. Разплаква се и говори около петнадесет минути с треперещ глас пред съдия Сам Р. Къмингс. Лукас заявява, че е дал лъжливи самопризнания, за които е получил факти от предоставените му полицейски доклади. Всъщност има алиби – бил е във Флорида, където е гасил горяща кола. Заместник-окръжният прокурор Джина Блаунт го укорява, че е играл игрички с полицаите и Лукас отговаря, че това не е било игра. “Имах си причини” – казва той. Получава отлагане на присъдата и две години по-късно случаят отива на по-висока инстанция – при губернатора.

Помилването на Буш

През 1998 г., поради липса на доказателства и съществуването на противоречиви такива, тогавашният губернатор на Тексас Джордж У. Буш намалява присъдата на Лукас на доживотен затвор – Лукас е единственият човек, получил подобна милост по време на губернаторството на бъдещия президент на САЩ. През 1998 г. сестра Хелън Приджийн, автор на книгата “Осъденият на смърт идва”, пише за решението на Буш.

Джордж У. Буш
Джордж У. Буш

Според нея той е бил мотивиран “повече от изгода, отколкото от съвест”. Тя излага факти в полза на това твърдение: по време на шестгодишното си управление в Тексас Буш одобрява над 152 екзекуции – повече от който и да е друг губернатор в останалите щати в близката история. Не намалява нито едно друго смъртно наказание на доживотен затвор, въпреки че в някои от другите случаи съществуват фактори за това. Журналистът Алън Берлоу разкрива, че Буш е прегледал доста набързо 57 от тези случаи в деня преди екзекуцията на осъдените да се състои. В един от тях Буш е пропуснал важни доказателства, доказващи, че осъденият е умствено болен и следователно не подлежи на смъртно наказание.

Хелън Приджийн обявява комисията по помилванията в Тексас за “фарс”, за който Буш не е направил нищо.

Тя пише: “В случая на Хенри Лий Лукас от 1998 г. Буш показа къде всъщност лежи властта”. Губернаторът се намесва преди комисията да обсъди решението си, след което бордът гласува с 17-1 гласа в полза на неговото решение.

Лукас в затвора
Лукас в затвора

Приджийн посочва, че в онзи момент е било пределно ясно, че Лукас не би могъл да е извършил убийството на “Оранжевите чорапи”. “Освен това” – пише тя, – “той не представлява опасност за обществото, тъй като има да излежи шест последователни доживотни присъди за други убийства, които може и да не е извършил, ако съдим по лъжливите му показания за стотици такива. Буш твърди, че съдебните заседатели на неговия процес не са знаели за определени факти, които стават известни впоследствие”. По този начин той се възползва от възможността да прояви явна съпричастност, която в същността си е чиста политика.

Финални думи

Никой не знае колко точно убийства са извършили Хенри Лий Лукас и Отис Туул. Имайки предвид номерата на Лукас и навика му да послъгва, малко вероятно е някой да знае цялата истина, с изключение на майка му, Кейт Рич и Беки Пауъл. Съществуват достатъчно солидни доказателства, че може да е убил и други, но съдиите отказват да приемат показанията му, така че тези случаи никога не са разглеждани в съда.

Скорошна снимка на Лукас в затвора

Хенри Лий Лукас умира в затвора през март 2001 година от естествена смърт. Това слага край на един от най-необичайните случаи в аналите на криминалната психология.

Любопитен факт е, че през 90-те години далечен братовчед на Лукас, Боби Джо Лонг , е осъден във Флорида за 10 убийства. Той също изнасилва около 50 жени, които намира по обяви във вестниците.


Гледай видео биографията на Хенри Лий Лукас ТУК

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ТаняХана Монтана Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Хана Монтана
Гост
Хана Монтана

Тези две “творения” на майката пророда-Отис Туул и Хенри Лий Лукас са едни от най-гнусните и жалки същества,за които някога съм чела.Бях забравила що за изверги са,та сега си опресних паметта.
Този смешник Буш отменя смъртната присъда на онзи плужек-Лукас.Няма никакво правосъдие-ще ми умира от естествена смърт.Заслужавал е,заедно онзи болничен експеримент Туул,да бъдат разчекнати до смърт от няколко коня насред някои площад в Америка.

Таня
Гост
Таня

Да, точно така Хана Монтана, напълно съм “за” това, което казваш е точно, още повече, че този изрод Лукас е ревал като бебе за да не го усмъртят, когато се е явява на изслушване пред Голямото жури, а какво е причинил на невинните- не е важно. И този този подлизурко Буш, ще помилвал той