Широ Ишии: Експериментите в Отряд 731

В продължение на 40 години секретните занимания на японския Отряд 731 и неговите подразделения остават най-добре пазената тайна от Втората световна война. След победата си Съюзниците изгарят от желание да се доберат до знанията и тайните на японските разработки за биологично оръжие. Най-търсени са цялостни протоколи за експерименти, провеждани върху живи човешки същества.

Учени и медицински експерти от Форт Дитрик в щата Мериленд – американска свръхсекретна лаборатория за разработка на биологични оръжия – се втурват да интервюират японските техници. Едва ли някой от тях се спира да помисли за моралната страна на въпроса.

Конкурирайки по мащаби прочутия лагер на смъртта в Аушвиц, базата на Отряд 731 се намира в Пинфан, Манджурия. Този изолиран район е избран от съображения за секретност и безопасност. Лагерът в Пинфан е разположен на площ от 6 кв км. Той приютява летище, железопътна линия, електростанция, стадион, административни сгради, лаборатории, общежития за работниците, казарми, сграда за аутопсии и дисекции, както и специален затвор за опитните човешки обекти (наречен “склад за дърва”), и дори шинтоистки храм.

Отряд 731 разполага със свой собствен флот изтребители, чието задължение е да “свалят всеки летателен апарат, даже принадлежащ към собствената армия, който преминава без разрешение над територията на отряда”.

Три гигантски пещи се справят с унищожаването на човешки трупове. Затворниците, избрани за опитни зайчета, са подигравателно наричани “дънери” или “трупи”. В един по-малък лагер в Мукден (днес Шънян) са затворени американски, британски, австралийски и новозеландски военнопленници. Там също се извършват чудовищни секретни експерименти.

“Дънерите” нямат нужда от човешки имена. Всички пленници в отряда получават трицифрен номер, според който са разпределяни по оперативните изследователски групи в качеството си на материал за опити. В изследователските групи не се интересуват от миналото на тези хора, нито от тяхната възраст. Сред “дънерите” има и жени – рускини, китайки  – заловени по подозрение в антияпонска дейност. Жените се използват главно за изследване на венерически заболявания.

Последна дума на техниката

Секретният научно-изследователски център за подготовка и водене на бактериологична война, впоследствие наречен “Главна база за управление по водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия”, е дислоциран в град Харбин в североизточната част на Китай през 1933 година. В началото, за да се скрие истинското предназначение на това формирование, то е наречено “отряд Камо” (Камо – населено място в Япония). След окупацията на Манджурия от японските сили град Харбин попада в ръцете на японската Квантунската армия (най-голямата и престижна част от Японската императорска армия).

Разположен първоначално в Бейинх, на югоизток от Харбин, през 1938 г. “отряд Камо” се превръща в секретна част с огромни мащаби.

На 13 юни същата година районът край поселището Пинфан, намиращо се на около 20 км на юг от Харбин, е обявен за военна зона на Квантунската армия с особено предназначение.

В тази обширна военна зона, простираща се на 6 кв км, започва строителството на военни съоръжения, което продължава повече от година.

Отряд 731 в Пинфан
Отряд 731 в Пинфан

Това е грамаден проект, заобиколен с ров и ограда от бодлива тел, по която протича ток с високо напрежение. “Отряд Камо” се пребазира тук през 1939 г. и не след дълго е преименуван на “Отряд Того” (Того Хейхатиро – японски адмирал).

Строителството на съоръженията на отряда се контролира непосредствено от щаба на Квантунската армия. Това е особено строителство, за което не се жалят средства. Изразът “без жалене на средства” извиква в ума образа на великолепни разкошни здания. Но разкошът на съоръженията на “Отряд 731” е малко по-различен.

Преди всичко във всички сгради е прокарана канализация. Този доста необичаен за времето си факт се обяснява с това, че Квантунската армия повече от всичко се опасява от бактериална зараза в самия отряд, където се произвеждат огромни количества бактерии и се осъществяват огромни по мащаб експерименти.

Още един разкошен елемент е централното отопление и водоснабдяването с топла вода. Като в първокласен хотел.

На територията на отряда се намират две електроцентрали с парогенератори. Те доставят топлата вода за водопровода и отоплението. Близо до тях стоят газовите резервоари, обезпечаващи приготовлението на храна за целия отряд.

Всяка лаборатория разполага с вана от европейски тип, в която може да легне в цял ръст възрастен човек. В жилищните помещения има общи бани.

Питейната вода и водата за научни изследвания се подава от артезиански кладенци, изкопани на територията на отряда. Тя идва от голяма дълбочина и е с повишена твърдост. За омекотяването й има специална система.

Служителите в отряда оценяват целия този комфорт и се гордеят с това, че техният отряд е “най-чистия в цяла Манджурия”.

Канализацията е средство за профилактика на бактериално заразяване. Централното отопление е изключително необходимо за производството на бактериите, размножаващи се непрекъснато по цял ден. За експериментите и изследванията е нужно голямо количество електроенергия и топла вода.

Още една особеност на отрядните съоръжения е тяхното необичайно просторно планиране. Таваните навсякъде са високи.

Съоръженията на отряда са разделени на 6 блока. Главната сграда, където се помещават от 1-и до 4-и отдел, се нарича “Блок Ро”, защото по форма напомня на знака от японската азбука “ро”, наподобяващ квадрат.

Външните бетонни стени на блок “ро” са облицовани с млечно-бяла теракота.

В триетажните сгради на блок “ро” има асансьор с ръчно управление, който се издига до покрива.

Сградата на учебния отдел е от кирпич, а всички жилищни сгради – бетонни и напомнящи на крепост. Двуетажните сгради на специалния затвор, където държат “дънерите”, се отличават с особена чистота. Всичко е проектирано така, че едно завъртане на вентилатора е достатъчно, за да се напълни вентилационната система на всички килии с отровен газ.

Служителите в отряда знаят, че при спешни обстоятелства клапанът, намиращ се в кабинета на началника, ще бъде завъртян и всички “дънери” ще бъдат мигновено унищожени.

Първият етаж на блок “ро” служителите наричат помежду си “мазето”. Всеки коридор е опасан с релси за четириколни вагонетки. Произвеждащите се в масови количества бактерии се транспортират към склада в тежки метални съдове.

Системата на отрядните съоръжения е изпипана до най-малката подробност. Но има един проблем, с който никой не може да се справи: удрящата в носа силна миризма на разложение, която се носи из целия блок “ро”, а понякога даже и по-далеч.

Зловредната смрад като че ли символизира царящата в отряда атмосфера.

Една от причините за зловонието е разлагащият се агар-агар (хранителна среда за микроорганизми). Целият първи етаж на блок “ро” се заема от 4-и отдел на Карасава, който представлява “фабрика за производство на бактерии”. Оттам и зловонието.

В отряда съществува и още един източник на лоши миризми – пещта за изгаряне на трупове, намираща се близо до секционната зала.

Комините на "Отряд 731"
Комините на “Отряд 731”

При опитите се използват средно по три “дънера” на всеки два дни. След това, за да се заличат следите от престъплението, труповете се изгарят, а костите се хвърлят в една яма, наричана “костница”. Изгарянето протича при висока температура, димът е малко, но въпреки това тежката смрад от високите комини на пещта се разнася по вятъра.

Отрядът разполага с вивариум, с който се занимава специална група. В него развъждат зайчета, морски свинчета, плъхове и бълхи.

Според единодушните показания на бившите служители на отряда, на плъховете и бълхите, от гледна точка на тяхното използване в бактериологична война, е обръщано специално внимание по настояване на началника на отряда генерал-лейтенант Широ Ишии.

Ишии счита бактериите на чумата и холерата за двата основни вида бактериологично оръжие. Тези бактерии са отглеждани по разработена лично от него висша технология.

За използването на бактериални средства във войната са необходими преносители на болестотворни микроорганизми. Най-ефективните преносители на чумата са бълхите. Ако голямо количество бълхи се заразят с чумна бактерия  и се разсеят на нужното място, то в твърде кратък срок може да пламне чумна епидемия.

Докато “дънерите” се явяват просто материал за експерименти, чийто запаси могат лесно да бъдат попълнени, гризачите са незаменима част от бактериологичното въоръжаване и се пазят зорко.

Стаите на ужаса

Непосредствено до затвора на “дънерите” се намират “стаите на ужаса”, влизането в които е забранено за всички, с изключение на малък брой лица. Това са “изложбената стая” и секционната зала.

Още с доближаването до “изложбената стая” първо се усеща рязката миризма на формалин, след което, отваряйки вратата, човек затваря очи от ужас.

На лавиците покрай стените са наредени пълни с формалин стъклени съдове. Във формалиновия разтвор плуват човешки глави. Отделени от шията, с отворени или затворени очи, с поклащащи се коси, те тихо се носят в стъкления съд.

Глави с раздробени като плод на нар лица.
Глави, разделени на две от темето до ушите.
Глави, разрязани с изложен на показ мозък.
Глави с разложени лица, на които не е възможно да се различат нито очите, нито носа, нито устата.
Глави с широко отворени усти, с червени, сини, черни петна по кожата.
Китайци, монголци, руснаци…

Главите на хора от различни раси, мъже и жени, стари и млади, гледат от кафеникавия формалинов разтвор към влезлия в стаята човек и сякаш се обръщат към него с немия въпрос “Защо сме тук?”.

В “изложбената стая” има не само глави. Човешки крака, отрязани от бедрото, туловища без глави и крайници, стомаси и черва, причудливо преплетени в разтвори, и дори матки все още носещи своя ембрион.

Другата “стая на ужаса” на пръв поглед напомня на операционна, но в нея липсва каквато и да е медицинска апаратура. Вместо това в стаята има кофи и големи, пълни с формалин стъклени съдове. Това е секционната зала на “Отряд 731”.

Секционната зала на Отряд 731
Секционната зала на Отряд 731

От секционната се излиза към лабораторната група на Такахаси, занимаваща се с изследване на чума. За размножаването на чумните бълхи са нужни големи количества плъхове. Те са заразявани с чума и държани по един или два на дъното на метална кутия. След това пускат вътре бълхи и ги оставят да се размножат, смучейки кръв от гризачите, докато от тях не останат само кожа и кости.

В отряда има около четири и половина хиляди такива кутии. За два месеца по този начин е възможно да се произведат няколко десетки килограма чумни бълхи.

Направо от секционната и после надясно по централния коридор е лабораторията на групата на Касахара за изследване на вируси. На втория етаж на блок “ро” се помещава групата на Иосимура (изследване на замразяването), както и групата на Минато, занимаваща се с изследване на холера, групите на Окамото и Исикава (занимаващи се с проблемите на патогенезата). След това групата на Едзима (изследваща дизентерията), групата на Ооти (антракс), и накрая – групата на Утима (кръвен серум).

Секционната зала се намира на няколко минути път от всички тези лаборатории. Това помещение, непосредствено свързано чрез таен проход със затвора на “дънерите”, и максимално близо до всички лаборатории, е мястото където хората се режат живи.

Смята се, че за шест години – от 1939 до 1945 г., през потайния проход в секционната са попаднали стотици живи хора.

Дисекцията на живи хора се провежда основно с две цели. Първо, за да се установи увеличава ли се или остава същото сърцето на човек, подложен на епидемично заразяване? Какви процеси протичат в организма през всеки период от развитието на болестта? Дисекцията на живи хора е идеалният способ за наблюдение на измененията така, както те протичат в живата тъкан.

Дисекция на живи хора в Отряд 731
Дисекция на живи хора в Отряд 731

Другата цел на живата дисекция е изучаването на взаимовръзката между времето и вида на измененията, протичащи във вътрешните органи, след като “дънерите” са погълнали различни фармацевтични средства.

Какви процеси ще настъпят в организма на човек, ако във вените му се вкара въздух? Че ще настъпи смърт е ясно. Но научните сътрудници на отряда се интересуват от процесите, протичащи преди настъпването на агонията на смъртта.

Дисекция на живи хора в Отряд 731
Дисекция на живи хора в Отряд 731

След колко време ще настъпи смъртта, ако провесят “дънера” надолу с главата? Какви изменения ще настъпят междувременно в различните части на тялото? Провеждат се и такива опити: “дънерът” е вкарван в голяма центрофуга, която се завърта с огромна скорост до настъпването на фаталната агония.

Как ще реагира човешкият организъм, ако в бъбреците му се вкара урина или кръв от кон? Провеждат се опити за замяна на човешката кръв с маймунска или конска. Изяснява се какво количество кръв може да се източи от един “дънер”. Кръвта се изтегля с помпа. Човекът е буквално пресушаван.

Дисекция на живи хора в Отряд 731
Дисекция на живи хора в Отряд 731

Какво ще се случи, ако един лек човек бъде напълнен с голямо количество дим? Какво ще стане, ако димът се замени с отровен газ? Какви изменения ще настъпят, ако в стомаха на жив човек бъде вкаран отровен газ или гниеща тъкан? Подобни експерименти, самата мисъл за които е противоестествена за всеки нормален човек и би трябвало да бъде отхвърлена като нечовечна, се осъществяват в “Отряд 731” с хладна пресметливост. Тук се провеждат и многочасови облъчвания на живи хора с рентгенови лъчи, с цел да се изследва тяхното разрушаващо действие върху черния дроб. Провеждат се и съвършено безсмислени от медицинска гледна точка опити.

“Дънерите” се подлагат на обща или местна упойка и след час се превръщат в “пресни, като че ли още живи трупове”.

На дисекция на живо се подлагат не само “антияпонски елементи”. Един от бившите служители на отряда разказва за точно такъв случай.

Веднъж, през 1943 г. в секционната зала довеждат едно китайско момче. Детето не е от “дънерите”, а очевидно е било похитено някъде и доведено в отряда.

Момчето клечи в ъгъла на секционната зала като подгонено зверче, а около операционната маса в бели престилки стоят над десет служители на отряда, вдигнали нагоре готовите си за операция ръце. Един от тях накратко заповядва на момчето да легне на операционната маса.

Момчето се съблича, както му е наредено и ляга по гръб на масата.

На лицето му веднага е поставена маска с хлороформ. От този момент нататък той не осъзнава какво правят с тялото му.

Когато наркозата подейства напълно, цялото тяло на момчето е натъркано със спирт. Един от сътрудниците взима скалпел и се приближава към детето. Вкарва острието в гръдния му кош и прави разрез във формата на буквата Y. Показва се бяла мастна тъкан.

От тялото на момчето с ловки тренирани ръце сътрудниците изваждат един след друг вътрешните му органи: стомах, черен дроб, бъбреци, панкреас, черва. Отделят ги и ги хвърлят в стоящите наблизо кофи, а оттам други служители ги преместват в пълните с формалин съдове.

Скалпелът блести, пръска кръв. Долната половина от тялото на момчето бързо е опустошена от изкусните хирургически ръце. Поставените във формалина органи все още се съкращават.

“Гледайте! Още са живи!” – извиква някой.

Недокосната остава само главата на момчето. Малка, късоподстригана глава. Един от сътрудниците на група Минато я закрепя на операционната маса. След това прави разрез със скалпела си от ухото до носа. Когато кожата от главата е свалена, на ред идва пилата. В черепа е направен триъгълен отвор и мозъкът се открива. Сътрудникът го взима в ръце и с бързо движение го пуска в съда с формалин. На операционната маса остава нещо, което само напомня тялото на момче – опустошен торс и крайници.

Дисекцията приключва.

Дънерите

“Дънерите” представляват разнородна група от “бандити”, “престъпници” и “подозрителни елементи”. Сред тях има руснаци, китайци, монголци, корейци. При залавянето си от жандармерията или специалните служби на Квантунската армия те са подлагани на жестоки разпити, целящи да измъкнат от тях някаква полезна информация за врага. Но, озовавайки се в отряда, те се превръщат просто в материал за опити – “дънери” – и никой не може да ги измъкне оттам живи.

В затвора на отряда, иначе известен като “склад за дърва”, във всеки един момент има от 200 до 300 “дънера”. За разлика от жандармерията, тук няма изтезания. “Дънерите” не са разпитвани, нито са заставяни да вършат тежък физически труд. Освен това ги хранят обилно: получават пълноценна храна три пъти на ден, дори понякога десерт. Имат възможност да спят колкото си искат и им дават витамини. Пленниците са длъжни да възстановят силите си колкото се може по-бързо.

Научи повече за:   Якудза се притече на помощ на жертвите в Япония

Причината за това няма нищо общо с хуманността. За да се произведе едно биологично оръжие, необходими са точни данни за това как протича заразяването с тази или онази бактерия. При какви условия здравите хора заболяват от чума или холера? В резултат на какво умират или оздравяват? Достоверни резултати биха могли да бъдат получени само въз основа на продължителното изучаване на солиден “експериментален материал”. Опитните обекти трябва да са здрави и за това се полагат специални грижи.

Още една причина, изискваща обилното и правилно хранене на “дънерите”, са изследванията по профилактика и лечение на различните видове епидемии.

За воденето на бактериологична война е необходимо да се разпространи голямо количество бактерии в тила на противника. Такива военни операции естествено носят своя риск. Съществува реална опасност от заразяване на японските войници с болестотворни бактерии през кожата или хранопровода. Ако при тези условия не са налице методи за профилактика и лечение, цялата работа би могла да приключи трагично. Бактериологичната война е безсмислена, ако в крайна сметка покоси собствените ти войски.

За да поразяват войската на противника, като при това съхранят своите сили, е нужно да създадат ваксини за чума, холера, тиф и да се разработят методи за лечение. За това са нужни многобройни експерименти. Поради тази причина се следи за доброто здраве на “дънерите”.

“Дънерите” бързо заглаждат косъма от обилната храна и липсата на физическо натоварване. В момента, в който започнат да ги използват за опити, ги очаква или сигурна смърт, или страдания сравними само с мъките на ада. Но дотогава прекарват дните си в принудително безделие.

Циркулацията на “дънери” е доста интензивна. Средно през два дни в опитни зайчета се превръщат трима нови души.

Когато идва редът им да се превърнат в опитен материал, хората са заразявани с чума, холера, тиф, дизентерия, сифилис и други култури на живи бактерии. Те са вкарвани в организма им чрез заразена храна или най-различни други способи. Също така се провеждат експерименти по замразяване, заразяване с газова гангрена и разстрели с опитна цел.

Гангрена причинена от изгаряне с газ
Гангрена, причинена от изгаряне с газ

В качеството им на ефективни разпространители на чумна бактерия се изучават плъхове и паразитиращите в тях бълхи. Как да се заразят с болестотворната бактерия плъховете и бълхите и след това да се осъществи контакт с човек? По какъв начин да се разпространят множество живи плъхове на територията на противника. За решението на тези сложни въпроси се използва още по-голямо количество “дънери”.

Разпространението на бактериални средства за поражение е възможно не само с помощта на дребни животни и насекоми. Бактерията на антракса (сибирска язва), например, или бактерията на тифа, могат да се смесят с храна или питейна вода. Проучва се и производството на шоколад и тестени изделия със сладък пълнеж, заразени с бактерии. И за това са нужни здрави “дънери”. От опитните обекти се изисква само здраве. Всички останали човешки права са им отнети.

Замразяване

Всеки ден Широ Ишии и останалите членове на “Отряда Того” изтеглят по 500 куб см кръв от избрани затворници. Когато “дънерите” отслабнат твърде много, за да могат да ги използват повече, те са “пожертвани” с летална инжекция. Обикновено труповете им се подлагат на дисекция преди да бъдат хвърлени в крематориума.  Първите плахи стъпки на Ишии в разработването на биологични оръжия се фокусират върху три заразни болести: антракс, сап (болест по конете) и чума. Бълхи от плъхове, заразени с чума, са използвани за производството на бактерия, която след това се инжектира на затворниците. След десет-дванадесет дни заразените “дънери” се гърчат от треска, вдигайки температура до 40 градуса. Един затворник оцелява при тези условия цели 19 дни.

В един друг експеримент двама “бандити” са вкарани в облицована с тухли стая и обгазени с фосген. Друг е инжектиран с 15 мг калиев цианид. Трети са изгорени с 20 000 волта електричество. Тъй като това не е фатална доза, по-късно те са отстранени с отровна инжекция. А други са оставяни бавно да се пекат на по-нисък, но постоянен волтаж. Всички експерименти са надлежно и старателно записвани.

Отрядът живо се интересува и от експерименти със замразяване. Това е един наистина много важен проект. Студът намалява ефективността на войската през мразовитата зима в Манджурия. По времето, когато научното съоръжение на Ишии се премества в комплекса в Пинфан през 1939 г., тестовете със замразяване вече са се превърнали в рутина. С тези опити се занимава групата на Хисато Иосимура.

Зимата в Харбин е сурова. Температурите през нощта нерядко падат под минус 40 градуса. Затворниците се водят през нощта в специално оборудвана стая, където заливат ръцете и краката им с ледена вода, за да предизвикат изкуствено охлаждане. След това изкарват хората с оголените мокри крайници на открит въздух и ги държат на минусовите температури дотогава, докато не настъпи замръзване. Често крайниците на тези “дънери” са удряни с пръчки, докато не издадат силен кух звук – знак, че процесът на замръзване е завършил. Убеждавайки се, че замръзването е налице, експериментаторите връщат подопитните обратно в помещението. Този път за “лечение”.

Труповете на замразените "дънери"
Труповете на замразените “дънери”

Сега ръцете и краката на “дънерите” се потапят в топла вода. Температурата на водата постепенно се повишава, а “учените” наблюдават какви изменения настъпват при всеки режим. Хисато Иосимура публикува след войната научен труд, посветен на проблемите с човешката физиология в условия на студ. В него се споменава, че в опитите са били използвани китайски работници, японски студенти и китайски ученици на възраст от 7 до 14 години. Най-шокираща е таблицата с резултатите от опитите над живи бебета, родени едва преди три дни, или на месец и шестмесечна възраст.

Други експерименти включват “висящ материал” – хора, провесени надолу с главата, за да се установи след колко време ще се задавят до смърт. Ишии инжектира въздух в затворниците, за да изследва атаката на емболия. Почти неописуема е практиката на инжектиране на конска урина в бъбреците на затворниците. Честа практика е и редовното хранене на “дънерите” с храна и вода, силно подправени с холера, хероин, семена от рицин и други патогени.

Лишен от каквото и да било чувство на вина, Широ Ишии публикува научни трудове с резултатите от тези отвратителни експерименти. В кръговете на японските медицински и научни среди “дънерите” са известни като “маймуни”. Въпреки това кодово название, публична тайна е, че истинските обекти всъщност са хора, а не примати. Всичко на всичко Ишии патентова лично над двеста открития, извличайки огромни ползи от своите проучвания.

Тайният затвор

Затворническите помещения се ръководят от специална група. Неин началник е Такео – по-големият брат на Широ Ишии. Генерал-лейтенантът има трима братя: най-големия – Торао, след това Такео и Мицуо. Всички те, с изключение на вече починалия по онова време Торао, заемат отговорни постове в “Отряд 731”.

Специалната група наброява около 50 души, включващи охраната, надзирателите, кухненския персонал и служителите в канцеларията.

Повечето от служителите в спецгрупата са земляци на братята Ишии. Всички те са безимотни втори или трети синове на селски семейства (в Япония по традиция земята се наследява от първородния син). В отряда ги призовава самия Ишии. Опасявайки се, че тайната за специалния му затвор може да изтече навън, той поверява управлението му в ръцете на своите роднини и земляци.

В специалния затвор имат право на достъп само ограничен брой хора – помещенията на “дънерите” са тайно и забранено място в отряда.

Един от бившите служители на отряда разказва:

“На първия етаж в двата края на коридора, съединяващ корпусите 7 и 8, и пред стоманените врати, водещи към вътрешния двор, по 24 часа в денонощието стоеше въоръжена охрана. Помещението на “дънерите”, за което в отряда се носеха най-различни слухове, постоянно глождеше любопитството ни. Но само някой, минавайки по коридора, да посмееше да хвърли дори поглед в посока на затвора, се чуваше вик “Не гледай встрани!”. Затова винаги се стараехме да претичваме по този коридор със страх в душите”.

За това как е изглеждал самият затвор не съществуват почти никакви данни, тъй като почти никой от служителите в отряда не е влизал там, а сътрудниците на спецгрупата до един отказват упорито да говорят по въпроса.

“Това е военна тайна на негово превъзходителство Широ Ишии, която не подлежи на разгласяване” – в един глас заявяват те и мълчат риби.

Бивш служител на отряда си спомня:

“Татенцето – така наричахме помежду си Широ Ишии – е син на земевладелец от префектура Чиба. Завършил е Императорския университет в Киото и принадлежи към елита на обществото. Създавайки отряда в Пинфан, неговата основна грижа бе как да съхрани тайната за съществуването на затвора. Затова Татенцето обърна вниманието си към дребните селяни, работещи по земите му, и ги доведе в Манджурия. В предвоенно време земевладелецът е нещо като цар на селото. Татенцето умело използва страха на селяните от господарската му особа и освен това запуши здраво устите им с достатъчно пари.

Спецгрупата на Ишии се делеше на две части: тези, които се грижеха за животните и тези, които охраняваха “дънерите”. Ниските и набити екземпляри изпращаха при животните. Високите и добре сложени назначаваха при “дънерите”. Сред тях имаше и съвършено неграмотни, затова в канцеларията се назначаваха служители от другите отдели.

Повечето бяха прости селски момчета, доста страхливи при това. За да ги възпита в храброст, Ишии им устройваше тренировка. Тя се изразяваше в разстрел на “дънери”… След това даже новаците, които трепереха от страх при самата гледка, бързо привикваха с мисълта, че “дънерите” не са хора, а просто материал за опити. Освен това получаваха живот, за който не бяха и мечтали. Изпращаха значителни суми на родителите си, плащаха за образованието на братята и сестрите си… За членовете на спецгрупата Татенцето беше спасител, а отрядът – овощна градина със златни ябълки”.

Покосяване на дънерите

Най-трагичното от всичко случващо се в специалния затвор, било така нареченото “покосяване” на “дънерите”.

Веднага след построяването на специалния затвор във всеки негов корпус има от 20 до 24 единични килии. Но впоследствие повече от половината от първия етаж е превърнат в склад, а останалите килии са преустроени на общи.

С настъпването на 1943 г. броят на военнопленниците силно се покачва и специалният затвор се препълва.

Бившият служител в отряда разказва:

“В единичните килии можеха да се поберат не повече от двама души. Но сега се наложи да вкарват в тях по три и даже по четири човека. В резултат на това опитите съвсем не протичаха по план… Тогава започнаха да прилагат “покосяването”.

В началото ръководството на отряда дори се радваше, че затворът е препълнен с “дънери”. Решиха, че всяко зло е за добро и се опитаха да използват теснотията в килиите за експерименти по масово заразяване с различни бактерии, и на първо място с чума.

Посяваха един от “дънерите” с бактерии, а после го вкарваха с препълнената килия, за да наблюдават как ще се разпространи заболяването.

Но очакваното масово заразяване не се случваше. Беше регистрирано само, че след два-три дни “дънерите” в същата килия се заразяваха с чумна пневмония. Други епидемични болести не се разпространяваха… Заговори се, че сред “дънерите” има представители на интелигенцията, които знаят как да се предпазят от заразяване.

В дясното крило на специалния затвор се намираше банята, а до нея – специално оборудвано помещение с койки. Точно там протичаше “покосяването”.

На “покосяване” се подлагаха “дънери”, които вече няколко пъти са били използвани в експерименти, но въпреки това са оцелели.

За появяването на такива жизнеустойчиви индивиди имаше определена причина. За “най-важно оръжие” в отряда се считаше бактерията на чумата и тя се произвеждаше в огромни количества. Но при многократното им посяване в култиваторите бактериите постепенно губеха своята вирулентност. За да не се случва това бе необходимо да се разработи изходен материал с повишена вирулентност.

За решението на тази задача в групата на Такахаси бе измислен метод за постепенно “прехвърляне” на чумната бактерия от един “дънер” в друг. Например, обект А се посява с жива бактерия, заболява и умира. Но в човешкия организъм до самото настъпване на смъртта се води жестока борба между бактерията и образуваните в кръвта и лимфите антитела. Оцелелите от тази борба бактерии стават по-силни, заради оказаното им съпротивление. Отчитайки този факт, кръвта от обект А се вкарва в обект Б, след това неговите оцелели бактерии в обект В и т.н. По този начин се създаваха бактерии със силно повишена вирулентност.

Но така се появяваха и “дънери”, които придобиваха имунитет – те представляваха особен интерес за изследването на появата на имунитета, но от друга страна се оказа, че ако ги оставят живи, няма къде да сложат новопристигналите екземпляри. И тогава прибегнаха до метода на скоростното умъртвяване, който стана известен като “покосяване”.

Оцелелите затворници се изкарваха от килиите и се въвеждаха в помещението до банята, където им вкарваха 20 куб см хлороформ… След по-малко от секунда човекът започваше да се задушава, очите изхвръкваха от орбитите му, кожата му настръхваше и настъпваше смъртта… На такова “покосяване” се подлагаха по 20 “дънера” на месец”.

Бунтът на дънерите

Стените на затвора са с дебелина повече от 40 сантиметра. Направени са толкова дебели, защото вътре в тях минават тръби с доста голям диаметър, които имат изход във всяка килия.

Това вентилационно устройство би могло да бъде използвано за мигновенното унищожаване на всички затворници. По него може да потече отровен газ, който само за десет секунди да изпълни всички килии. Устройството е използвано веднъж по време на бунта на “дънерите”.

В затвора се случват някои неща, които служителите на отряда не успяват да си обяснят. Колкото и безсъвестно да се отнасят към “дънерите”, те все пак си остават хора. По цял ден събират енергия, а през нощта започват тайна борба. От килия на килия летят сигнали, хората разменят имената си и разказват един на друг какво се е случило с тях.

Понякога “дънерите” отказват да приемат заразена храна, сякаш научават отнякъде, че в нея са посети отровни бактерии. От килия на килия се предават най-различни предмети – храна, тоалетна хартия със записано на нея съдържание на експерименти. Спецгрупата започва да се тревожи от тези произшествия. Затворниците, смятани за организатори, първо се използват за експерименти, а после се убиват. Но по някакъв начин те успяват преди смъртта си да предадат щафетата на други… Скоро служителите на спецгрупата започват да разсъждават така: в края на краищата всички затворници ще умрат, голяма работа, че се свързват помежду си – и махват с ръка.

Но не след дълго в затвора избухва бунт.

Кога и при какви обстоятелства се случва това и до сега не е известно. Знае се само, че е бил “един слънчев ден” в началото на юни 1945 година.

В една от килиите, намираща се в лявото крило на 7-и корпус на втория етаж, са затворени двама руснаци. През онази сутрин единият от тях повиква пазача и му казва, че другарят му се чувства зле.

Тъй като здравето на подопитните представлява приоритет, дежурният се отправя към килията на проверка. Поглеждайки през прозорчето, вижда, че един от затворниците се е стиснал за гърдите и стене. Дежурният е виждал подобни сцени хиляди пъти. Без нищо да подозира поставя ключа в бравата със заучено движение и отваря желязната врата.

Научи повече за:   Чарлз Уитман: Снайперистът от Тексас Тауър

Всички единични килии се отварят с един и същи ключ. Това се обяснява с факта, че специалният затвор се попълва доста често. А различните ключалки биха загубили излишно много време на пазачите.

Оставяйки вратата на килията отворена, пазачът се приближава към стенещия затворник.

И тук се случва неочакваното. “Болният” изведнъж скача като пружина и се нахвърля върху дежурния. Към него се присъединява и другия “дънер”. Изуменият пазач получава силен удар по носа с чифт белезници. Оказва се, че и двамата затворници някак са успели да се отърват от оковите си.

Дежурният се замайва от удара, а двамата руснаци му взимат ключа. Всичко това се случва за броени секунди. Идвайки на себе си, пазачът се втурва по коридора и залоства вратата, водеща към стълбите до втория етаж. После хуква да съобщи на колегите си за бунта. Началникът на групата се успокоява, когато разбира, че пътят за бягство на бунтовниците е затворен. Въпреки това на мястото веднага е свикан въоръжен отряд. В това време, на втория етаж, руснаците бързо отключват килиите една след друга и викат: “Излизайте! Бягайте!”. Но изход за бягство няма.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Единият руснак е застрелян от въоръжения отряд, което охлажда ентусиазма на доста от бегълците и те се прибират по килиите си под прицела на оръжията.

Само преди час “дънерите” са били подопитен материал. Но сега отношението към тях рязко се изменя. Превръщат се в “опасни затворници, вдигнали се на бунт”. Метежът трябва да се потуши възможно най-скоро – това решение взима ръководството на отряда.

По стълба във вътрешния двор е спуснат газов балон, от който излиза дълъг маркуч. На въоръжената охрана са раздадени противогази.

Клапанът на балона е завъртян, а от маркуча, напъхан във вентилацията, потича бързодействащ отровен газ. Отровата се разпространява по вентилационните тръби до всички килии на втория, а след това прониква и до първия етаж.

Няколко минути по-късно всички затворници загиват в адски мъки.

За ирония през юни 1945 г., когато се случва бунтът, на всички е било ясно, че Япония е изгубила войната. Избухналият бунт на “дънерите” действа като шоков удар на служителите на отряда. Ако затворниците са били изчакали още два месеца, може би са щели да посрещнат края на войната.

“Жалко, че отиде на вятъра толкова ценен материал за експерименти” – с въздишка казва един от ръководителите на отряда след потушаването на бунта. Но тази загуба лесно може да се попълни веднага.

Дяволът побратим “Отряд 100”

След като “Отряд 731” се премества във военната зона край Пинфан, в Харбин и неговите околности започват да се случват едно след друго загадъчни бедствия. Ту тук, ту там избухват остри епидемични заболявания, разпространяващи се на значителна територия.

През лятото на 1940 г. в окръг Нунъан внезапно се разразява епидемия от няколко видове чума. Първоначално чумата избухва в центъра на окръга, след няколко дни се разпространява из околните селски райони и скоро като степен пожар обхваща целия окръг.

Хората измират като мухи. Спешно съобщение за епидемията постъпва в “Главна база за управление по водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия”, откъдето в окръга са командировани санитари за провеждане на дезинфекция. Но мащабите на епидемията са толкова големи, че предприетите мерки не могат да помогнат.

Но с това бедствията не приключват. Скоро в бедняшкия район на Харбин избухва коремен тиф. Заболяването мигновено се разпространява из целия град, отнемайки живота на много хора.

Едновременно с това в Санбугуан – гъстонаселен бедняшки квартал край град Синцзин – неочаквано избухва чума.

От какво е предизвикана цялата тази верига от инфекциозни заболявания?

Съществуват достатъчно основания да се подозира, че тези епидемии не са нищо друго, освен “координирани бойни действия”, провеждани в обстановка на строга секретност от “Отряд 731”, жандармерията на Квантунската армия и органите на специалните служби.

Работата е там, че в Квантунската армия, освен “Отряд 731”, има и още един бактериологичен отряд, който се нарича “Епизоотично управление” или “Манджурски отряд 100”. Отговорник за този отряд, създаден през 1935 г., е началникът на ветеринарното управление в щаба на Квантунската армия генерал-лейтенант Такаацу Такахаси. Командир на отряда под ръководството на Такахаси е генерал-майор Вакамацу.

Задачата на “Отряд 100” е създаването на бактериологично оръжие, предназначено за поразяване на животни и растения. Тя се изпълнява със съдействието на служителите от “Отряд 731”.

Основната база на “Отряд 100” се намира на 10 км южно от Синцзин. “Отряд 100” е няколко пъти по-малък от “Отряд 731”, като щатът на неговите сътрудници наброява 800 души. В отряда има два отдела. Първият се занимава с разработката на методи за водене на бактериологична война. Вторият отдел работи по няколко направления. Структурата му е следната: изследване и производство на бактерии на сибирска язва, сап и други епизоотични заболявания, изследване и производство на зловредни гъбички и мозаични вируси, производство на бактерии, предизвикващи заболявания по едрия рогат добитък, и изследване и производство на отровни химични вещества.

Тези изследвания, естествено, не са теоретични и не се провеждат в тихи кабинети. За експериментите на “Отряд 100” също се използват затворници.

Експериментите над живи хора са извършвани през август-септември 1944 г.. На седем-осем души незабелязано с храната са дадени сънотворни вещества и отрови.

В резултат от тези експерименти “дънерите” слабеят и стават негодни за по-нататъшна употреба. Отслабналите развиват дизентерия и са убивани с цианидни съединения. Труповете им са заравяни заедно с останките на животните.

“Отряд 731” и “Отряд 100” са дяволи-побратими, вървящи ръка за ръка по опасния път на подготовка за бактериологична война.

Маската на “Бога на войната”

Началникът на “Отряд 731” Широ Ишии се е съхранил в паметта на много от бившите служители на отряда, а в спомените им за него се наблюдават много общи неща.

 Широ Ишии
Широ Ишии

Първото нещо, за което се сещат повечето от тях, е че той е бил “хитър като маймуна”.

Високата фигура на Широ Ишии и неговият силен глас създават внушително впечатление. Той е висок над 1,80 м, носи пищни мустаци и винаги се облича във военен мундир, на който проблясват ордените му. Обича да държи речи и се вдъхновява от собственото си красноречие.

“Нашето Татенце е като сова” – разказват служителите на отряда. И настина, Ишии е нощна птица. През деня спи непробудно в кабинета си, а през нощта се събужда пълен със сили за работа.

Той е роден на 25 юни 1892 г. в село Тийода-Осато (близо до град Шибаяма) в префектура Чиба. Първоначално посещава местното училище, където удивлява преподавателите със своите способности: може да научи целия учебник почти наизуст. След това постъпва в общообразователно училище в Чиба. Ишии е четвъртият син на земевладелско семейство, което отдава имоти под аренда на целия окръг. Завършвайки училището в Чиба, а след това и школата в град Канадзаве в префектура Исикава, той постъпва в медицинския факултет към Императорския университет в Киото, след което постъпва на военна служба в качеството си на стажант – кандидат за командирска длъжност. От армията получава направление за целева аспирантура в Императорския университет в Киото.

Като младеж той се увлича по идеите на будистката секта Нити-рен и споделя идеята за “хармония на небесните и земни закони”, изложена в Сутра Лотос. Интересува се от възможността да използва отровни газове в хода на бойните действия и в частност от употребата на токсични вещества в Европа по време на световна война. Един от неговите съкурсници разказва, че Ишии се е прекланял пред германския “железен канцлер” Бисмарк – кумир за шовинистите.

Виждайки доказаните способности на Ишии в науката и възлагайки на него още повече надежди, ректорът на университета в Киото му дава ръката на любимата си дъщеря.

Широ Ишии със семейството си
Широ Ишии със семейството си

След завършване на аспирантурата си Ишии бързо се издига в службата. През 1921 г. става военен лекар втори клас (съответства на званието поручик), през 1924 г. – военен лекар първи клас (капитан). През 1927 г., защитавайки дисертация на тема за профилактиката на епидемични заболявания, получава докторска степен по медицина, а през 1931 г., на 39-годишна възраст – званието старши лекар трети клас (майор). След това става преподавател във Военно-медицинската академия и едновременно с това ръководител на работниците в Главния арсенал на японската армия. Съчетаването на тези две длъжности е важен период от биографията на Широ Ишии. Очевидно точно тогава у него се зараждат дяволските идеи за използването на бактерии в качеството на оръжие.

В японската армия най-висшето звание, което може да получи един лекар, е генерал-лейтенант. Ишии винаги е изразявал недоволство от този факт. Често, когато си пийне повечко, ругае армейските порядки:

“Аз съм талант, а офицерите в генералния щаб – безмозъчни глупаци”.

В кабинета на Широ Ишии в “Отряд 731”, редом с редките за онова време бинокулярни микроскопи, стои бюстът на Тецудзан Нагата – началник на управлението в служба войски към военното министерство. Сред хората, работещи с Ишии, битува мнението, че преклонението му пред Нагата е свързано с това, че “Нагата най-добре от всички разбира преимуществата на бактериологичното оръжие” и е “най-влиятелният човек в армията, поддържащ идеите на Ишии”.

Но в действителност зад преклонението на Ишии пред Нагата се крие нещо съвсем друго.

Прочут купонджия

Пролетта на 1932 г. На улица “Кагурадзака” в Токио, осеяна с многобройни ресторантчета и други увеселителни заведения, всяка вечер се появява един мъж, забавляващ се “с размах”. Преди войната на тази улица се намират десетки “домове за свиждане”, в които отлита младостта, а понякога и целият живот на продадените тук селски момичета.

“В последно време в заведенията на “Кагурадзака” всяка вечер идва млад пияница, който хвърля много пари” – съобщава в местната полиция собственикът на едно от заведенията. Полицаите организират наблюдение и скоро се убеждават, че клиентът наистина е подозрителен. Преди всичко на очи се набива неговата външност:

“Висок на ръст, добре развит физически, видимо владеещ военни изкуства (традиционни японски военни изкуства – стрелба с лък, фехтовка с меч, езда и др.), и леко глуповат поглед. Облечен в моден граждански костюм и щръкнали коси. Привечер пристига с кола и с широка енергична крачка се изкачва по склона на улица “Кагурадзака””.

Широ Ишии
Широ Ишии

“Е, какво, нямате ли млади красиви момичета при вас, а? Вашите гейши са баби!” – кара се той на собствениците на заведенията със силен и властен глас, издаващ в него кадровия военен.

Полицията предава секретния донос за “госта” в жандармерийското отделение: по онова време полицията няма право да се занимава с разследването на военни кадри.

Взимайки делото в свои ръце, жандармерията продължава да следи заподозрения, не преставайки да се удивлява с какъв размах купонясва “гостът”. Само като узнае, че в някое заведение е дошла 15-16-годишна девойка, той незабавно иска да му я изпратят. При това дава сто йени, сякаш това са жълти стотинки – а по онова време тези пари се равняват на тримесечната заплата на един млад военнослужещ.

Понякога “гостът” качва по няколко гейши в колата си, откарва ги в един от хотелите по крайбрежието и там дели постелята си с всички едновременно, наричайки това “експеримент”. Разходите, които плаща за тези удоволствия, далеч надминават заплатата на кадрови военен, а и самите развлечения излизат от общоприетите рамки.

Жандармерията продължава да го следи и накрая установява, че гостът е преподавател във Военно-медицинската академия – старши военен лекар Широ Ишии. Възниква въпросът: откъде военният лекар взима пари за покриването на огромните разходи за своите развлечения? Тук изплува името на “Акционерна императорска компания за производство на медицинско оборудване”. Оказва се, че компанията е получила монополна поръчка от армията за производство на водни филтри “по система на Ишии” – изобретение на военния лекар.

Ефективността на работа на тези филтри е изключително висока. Веднъж Ишии, демонстрирайки своето изобретение в генералния щаб, пречиства собствената си урина, превръщайки я в прозрачна чиста вода, която след това изпива.

С разширяването на военните действия в Китай и началото на войната в Тихия океан филтрите на Ишии се превръщат в необходимост от съществена важност.

Експеримент с водните филтри на Широ Ишии
Експеримент с водните филтри на Широ Ишии

Но в онези дни, когато жандармерията се занимава със старши военен лекар Ишии, неговото име е известно само на част от военната върхушка. Жандармерията подозира, че той получава подкупи. Представителите на компанията и самият Ишии са арестувани. Подозренията за корупция се потвърждават, при което се изяснява, че става въпрос за огромна за времето си сума – 50 хиляди йени.

Старши военен лекар Широ Ишии прекарва десет дни в жандармерията, където го подлагат на строг разпит. И ето че на единадесетия ден, когато възбуждането на углавно дело срещу него изглежда неизбежно, от ръководството на армията неочаквано постъпва “негласна заповед”: “Старшият военен лекар Широ Ишии да бъде освободен”.

Гледайки победоносно вбесените от яд жандармеристи, Ишии излиза от затвора и скоро узнава, че дължи внезапното си освобождаване на Тецудзан Нагата, който тогава е полковник.

Оттогава Тецудзан Нагата остава “благодетел” на Широ Ишии за цял живот. Той действително спасява военната кариера на Ишии.

Пътуване в Европа

Като непосредствен повод за това, че у Широ Ишии се заражда дяволската мисъл за превръщането на бактерии в оръжие и за разработването в Япония на методи за водене на бактериологична война, служи едно опознавателно пътуване в Европа през пролетта на 1930 г. Макар пътуването да се нарича опознавателно, в действителност това е тайна разузнавателна мисия, съгласувана с посолствата и консулствата на Япония в съответните страни.

Ишии е изпратен в Европа от полковник Тецудзан Нагата. Името на изобретателя на “системата Ишии” точно тогава става известно на ръководството на армията за първи път.

Ишии се завръща от шпионската си обиколка из Европа през есента на 1931 г. Скоро след това, през септември Квантунската армия провокира така наречения “Манджурски инцидент”, сложил началото на японската окупация в Манджурия. Ишии се досеща за бъдещето разширение на военните действия в Китай. Той докладва на Нагата, че в Европа и особено в Германия се предприемат опити за използването на бактерии в качеството на оръжия и при това подчертава, че “ако Япония не започне фундаментално изследване в това направление, може да “изпусне влака””.

Скоро след завръщането си в Япония Широ Ишии получава званието старши военен лекар трети клас и започва работа в Първа армейска болница, съчетавайки тази работа със службата си в Главен арсенал и преподаването си във Военно-медицинска академия. По същото това време пристъпва към култивирането на бактерии, изучаването на тяхната вирулентност, експерименти по бактериално заразяване и други изследвания. Негова заслуга е създаването на лаборатория по профилактика на епидемични заболявания в японската армия през 1932 г. Лабораторията бързо се разраства и скоро за нея е построена отделна железобетонна двуетажна сграда.

През 1936 г. Ишии заминава за Манджурия, където посвещава силите си на създаването на орган за профилактика на военните части. Още тогава използва за опитите си живи хора – своите помощници. Известно е, че няколко души, работили над изследването на бактерии заедно с него, са починали от бактериално заразяване.

Още от самото начало Широ Ишии спира избора си за “мощно оръжие” върху чумата , понеже при пътуването си в Европа е разбрал, че всички европейски страни, включително и Германия, са изключили чумната бактерия от числото на бактериологичните си оръжия.

Почва за разложение

При изучаването на “Отряд 731” прави впечатление внезапната и необяснима смяна на кадри. През юли 1942 г., веднага след специалните крупни маневри на Квантунската армия, Широ Ишии е свален от поста началник на отряда и на негово място е назначен Масадзи Китано. Междувременно Ишии е заминал за Нанкин, където ръководи мащабни операции по прилагане на бактериологично оръжие, които се сдобиват с печална известност в историята на войната в Китай като “операция Чжеган”. Но Ишии не е освободен от длъжност заради тези операции, а по съвсем друга причина. Отстраняването му е свързано с това, че в отряда са открити злоупотреби с колосални суми за неизвестна цел. Накратко, установява се, че Ишии и други офицери са замесени в корупция с грандиозни размери.

Научи повече за:   Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли

Като основание за възбуждане на следствие се оказват злоупотребите, свързани със строителството на едно от съоръженията в отряда – голямата лекционна зала в корпус 63. Открити са значителни разлики между архитектурните планове и завършената сграда.

Като свръхсекретно формирование на Квантунската армия “Отряд 731” получава огромни средства от секретни фондове. Бюджетът на отряда например през 1940 г. се изчислява на 10 милиона йени.

Основанията за освобождаването на Широ Ишии от длъжността на началник на отряда са три. Първо, възниква подозрение, че той е използвал голяма част от бюджета за лични цели. Имал е навика да изчезва с дни, забавлявайки се из увеселителните заведения на Чанчун и Мукден.

Второ, съществуват подозрения, че Ишии взима подкупи от свързани с него търговци – военни доставчици. И накрая, говори се, че при доставянето на “дънери” между отрядите от една страна и харбинската жандармерия и спецслужбите – от друга, се е случвала незаконна “размяна на ценности”. “Дънерите”, явявайки се необходимост за отряда като опитен материал, същевременно са били източник на доходи за жандармерията и специалните служби. Трудно е да се каже какви “нелегални комисионни” са заплащали отрядите за всеки “дънер”. Във всеки случай, това че жандармите живеят и се забавляват със замах не е тайна за никого.

Делото за финансовите злоупотреби в “Отряд 731” е предадено за разследване на специална комисия, която се занимава с него в продължение на няколко месеца. Престъпните действия изплуват едно след друго, както и замесените в тях многобройни лица. Решено е “да се освободи Ишии от длъжността началник на отряда и да му се наложи строго предупреждение”.

Унищожението на “Отряд 731”

Най-накрая идва и денят на ликвидацията на “Отряд 731”. Необходимостта от това е предизвикана от поражението на японския империализъм, но непосредствената причина се явява в обявената от Съветския съюз война на Япония на 9 август 1945 г.

В началото на 1945 г. Квантунската армия все още се нарича “непобедима на континента”. Големи надежди се възлагат на нейното “най-съвременно оръжие” – бактериите и отровите, разработени в “Отряд 731”.

През март 1945 г. Широ Ишии отново заема поста началник на отряда и променя шифъра му от 731 на 25202, а през май същата година на съвещание на ръководството на отряда дава разпореждане за “увеличаване на производството”.

Междувременно в отряда са разработени технологии за изсушаване на чумната бактерия и вече се произвежда такава с 60 пъти по-силна вирулентност от обичайната. Техниката за разпръскване на бактерии чрез дъждовни облаци достига най-високо равнище, керамичната бомба е усъвършенствана и поголовно се развъждат особено жизнеустойчиви плъхове и “кръвожадни” бълхи.

Бройката на плъховете трябва да достигне 3 милиона. За лова на плъхове и мишки са организирани “ударни групи с особено предназначение”.

Поставена е задача да се произведат 300 килограма чумни бълхи, тоест около милиард кръвопийци.

Но вакханалията на бактерии, плъхове и бълхи, вихреща се в отряда, е прекратена на 9 август 1945 г., когато в ранни зори съветските войски предприемат военни действия срещу Япония.

Предвиждайки мащабното настъпление на съветските войски, командването на Квантунската армия съсредоточава главните си сили в района на Муданцзян. Едновременно с това командването пристъпва към изграждането на огромна база в провинция Гирин, където започва да прехвърля стратегически материали и секретни документи, включително и част от документите на “Отряд 731”. Тази операция е наречена “Операция Ро”.

В неведение за случващото се остават единствено редовите войници, офицери и гражданското население. Върхушката на армията е прекрасно осведомена за създалото се положение.

Повечето жители на северно-източен Китай смятат появилите се над Чанчун съветски бомбардировачи за американски самолети, което свидетелства за пълната им неосведоменост.

Според единодушните разкази на бивши служители на отряда през онзи ден Широ Ишии не е бил в Пинфан. Отрядът е работел както обикновено. Това всеобщо спокойствие изглежда странно, ако не се вземе в предвид, че съветската авиация е бомбардирала северо-източен Китай и преди. Част от ръководството на отряда е заминало, за да ръководи евакуацията в района на Тунхуа. Затова няма кой да разшифрова телеграмата, която Широ Ишии изпраща и никой не знае какво е било нейното съдържание.

Вълнението обхваща отряда чак вечерта. Появилите се в тъмнината над Харбин няколко съветски самолети хвърлят осветителни бомби. По улиците на града настъпва паника, разнася се сигнал за въздушна тревога. Служителите на отряда и техните семейства прекарват една неспокойна нощ в противовъздушните убежища.

На следващата сутрин от щаба на Квантунската армия постъпва разпореждане: “Началникът на отряда Ишии да се яви за получаване на указания”. Но Ишии не е в отряда, местонахождението му е засекретено, и никой нищо не знае за него. Адютантът му спешно заминава за Чанчун, където му казват, че “отряд 731 трябва да действа по собствено усмотрение”.

Адютантът се връща в отряда по обяд на 10 август. Заповедта да се действа по собствено усмотрение предизвиква объркване сред ръководството. Ако Пинфан бъде завзет от съветските войски, ще стане известно за дяволските експерименти над три хиляди живи човешки същества и сътрудниците на отряда ще бъдат подведени под отговорност като военни престъпници.

Работата по евакуацията на отряда започва през нощта на 10-и срещу 11-и август. Ишии се завръща в отряда същата нощ и провежда още едно съвещание с ръководството, като между него и генерал-майор Кикути се разразява лют спор. Планът за евакуация, за който настоява Ишии, включва следните точки:

  1. главна задача – съхранение на тайните на “Отряд 731”;
  2. за тази цел във филиалите на отряда, намиращи се на пътя на настъпление на съветските войски, вече са изпратени съобщения за унищожаването на всички материали и други веществени доказателства и самоубийството на всички от личен състав;
  3. следват заповедите за самоубийството на всички членове на семействата на служителите в отряда, обитаващи “селище Того”;
  4. намиращите се в момента в затвора подопитни да бъдат унищожени до един, сградите на блок “ро” да бъдат изравнени със земята, останалите съоръжения на отряда да се взривят с помощта на сапьори;
  5. след това личният състав да отстъпи организирано на юг към Тунхуа.

Причината за спора между Ишии и Кикути са втора и трета точка от плана. Генерал-майорът настоява хората да не бъдат заставяни да отнемат живота си. В крайна сметка Ишии отстъпва. След което отново изчезва.

Предстои му да изпълни три задачи. Първо, да изнесе в Япония натрупаните в “Отряд 731” материали, свързани с производството на бактериологично оръжие. Второ, да подсигури придвижването по железопътните пътища на ешелоните на отряда и да се погрижи сътрудниците да не попаднат в плен на съветските войски. Третата задача на Ишии е срочно да евакуира сътрудниците от специалната група.

Тази специална група, както вече споменахме, е съставена от братята на Ишии и от жители на селцето Тийода в окръг Самбу, префектура Чиба. Недалеч от това село се намира неголямо поселище с името Камо. Повечето от служителите в спецгрупата са родом именно от това селце. Когато Широ Ишии създава отряда си, той го нарича “Камо” точно на името на това селище.

На 10 август затворниците в отряда са около 40 души. За мерките, предприети с тях, има различни версии. Някои разказват, че “те са били отровени с калиев цианид”, други – че “всички са били разстреляни”.

В действителност, “дънерите” са умъртвени с отровен газ. Някои от тях не умират веднага. Те блъскат по металните врати на килиите си, надават страшни викове и раздират гърдите си – с две думи, агонизират в непоносими мъки. Пазачите хладнокръвно разстрелват отказващите да умрат хора.

Убитите затворници са изхвърлени в голяма яма, залети с бензин и мазут, и подпалени… В пещите, където преди са горели трупове, сега изгарят огромни количества препарати, агар-агар, документи и оборудване… Труповете не горят добре в ямата. Тъй като бързат да си плюят на петите, убийците покриват криво-ляво останките с пръст и избягват… От земята тук-там стърчат ръце и крака, затова задачата им се смята за неизпълнена. Ръководството на отряда нарежда труповете да се изкопаят наново и да се изгорят напълно.

Всяка минута е ценна. Всички помещения и коридори на блок “ро” са полети с гориво и запалени. Нагоре се понася черен дим. Едновременно с това се разнася грохот. Това са рухналите от взрива, подготвен от сапьорите, стени на специалния затвор.

Гибелта на цитаделата на Дявола

В нощта на 12 август паниката в “Отряд 731” достига невероятни размери. Плъзват слухове, че “съветските войски вече са нахлули в Харбин и там се водят улични боеве”. В селището Того настъпва объркване сред евакуиращите се семейства на личен състав. Хората захвърлят мебелите и вещите си, грабват децата си и тичат към вагоните.

Едновременно с евакуацията на две и половина хиляди души се осъществява операцията по унищожаване на отрядните съоръжения. От време на време се чуват взривове, сградите пламват и черен дим се издига в небето.

Самолетите, освен тези, които се ползват от началника и отрядното ръководство, са изгорени. С грохот излитат във въздуха електростанцията и котелното. Един след друг пламват жилищните домове в селището Того. Множество плъхове се разбягват от вивариума из околните поляни. От подпалената сграда, в която се е помещавала групата на Танаки, на свобода се измъкват милиони бълхи. Служителите на отряда изгарят от единственото желание да избягат.

От лабораториите изчезват платинените петриеви панички и изпарители. Банкноти от стотици йени преминават от касите на отряда в джобовете на служителите. Някои от тях, въпреки суматохата, опаковат внимателно всичко ценно и след войната с тези средства отварят в Япония частни здравни клиники.

Ешелоните се състоят от платформи и товарни вагони – пътнически вагони няма.

На някои от семействата на служителите са раздадени флакони с отрова – съединение на синилната киселина, разработено от групата на Кусами – с думите: “Съветските войски са близо. Ако попаднете в плен, изпийте това…”.

Товаренето на вагоните приключва, но композицията не потегля. “Харбин е капитулирал, а лежащият на пътя ни Чанчун е превзет от съветските войски” – неизвестността поражда най-различни слухове.

От 11 до 15 август за евакуацията на служителите на отряда и техните семейства са сформирани петнадесет специални ешелона. Всеки от тях се състои от 20 вагона. Командването на Квантунската армия включва тези композиции в разряда на ешелоните с особена секретност. Те са пропускани с предимство на всички важни възли по пътя си.

Служителите на отряда и техните семейства научават за края на войната във вечерта на 15 август. Заедно с манифеста на японския император от вагон на вагон се предават най-невероятни слухове:

“В Япония са разпределени части на американската армия, които изнасилват жени”, “Цялата територия на Япония е подложена на бомбардировки, населението се е разбягало”, “Чанчун е превзет от съветски войски, водят се улични боеве”.

Във вечерта на 16 август, когато ешелоните пристигат в Чанчун, адютантите обявяват из вагоните, че “сега ще говори негово превъзходителство началникът на отряда Широ Ишии”.

Ишии се обръща към събралите се на платформите:

“… Япония е победена. Ние се връщаме в родината. Но при всички обстоятелства вие сте длъжни да пазите тайна за “Отряд 731″. Ако някой не съумее да я съхрани, то аз – Ишии – ще намеря този човек, където и да е, и ще се разправя с него! Разбрахте ли?”.

При пристигането на корабите в японските пристанища, членовете на отряда получават следната заповед:

“Всички от личен състав без изключение са длъжни строго да съблюдават следните три условия:
1) в родината да скриват своята служба и факта, че са пребивавали в “Отряд 731”;
2) да не заемат официални и обществени постове;
2) забранява се всякаква връзка между служителите от личен състав”.

Сделка с Дявола

На Международния военен трибунал за Далечния изток Съветският съюз настоява да бъде подведено под отговорност ръководството на “Отряд 731”, начело с неговия началник Широ Ишии. Спасявайки кожата си, Ишии бърза да отиде в щаб-квартирата на американските окупационни войски и предава на американците тайно внесените в страната материали за “Отряд 731”.

Американското военно командване ликува, сдобивайки се с огромно количество уникални за времето си данни, касаещи бактериологичното въоръжаване, и се постарава колкото се може по-скоро да прехвърли в Япония заловения в плен и намиращ се в шанхайски лагер Масадзи Китано – бивш началник на “Отряд 731” от 1942 до 1945 г.

Преди официалния разпит на Широ Ишии американците уреждат среща между него и Китано. Това е проява на “топли чувства” от страна на американското военно командване, стремящо се да прикрие неговите престъпления. Ишии и Китано получават възможност в продължение на цял ден да обменят информация и по този начин разпитът се превръща в куха формалност.

От съветска страна е предадено заключението, че “местонахождението на ръководството на “Отряд 731″ е неизвестно и няма основания за обвинение на отряда във военни престъпления”.

Американците осигуряват на Ишии специално помещение в Токио, където той се заема да сложи в ред документите на “Отряд 731”.

Широ Ишии и лидерите на “Отряд 731” получават имунитет от преследване за военните си престъпления през 1946 г., в замяна на предоставяне на данните за биологично въоръжаване, събрани с помощта на човешки експерименти. Сделката със САЩ е осъществена през 1948 г.

Така японците се отървават от отговорност. За разлика от Германия, която изкупува престъпленията си, Япония отрича доказателствата за “Отряд 731”. Когато най-сетне признава за съществуването му, тя отказва да поднесе извиненията и компенсациите си на Китай.

Много от служителите на “Отряд 731” развиват бляскави научни кариери в своите области.

Широ Ишии
Широ Ишии

Много обикновени японци днес желаят тяхното правителство да направи жест, с който да изкупи грешките си от войната. Междувременно, китайското правителство издига паметник в памет на жертвите на отряда в единствената оцеляла сграда в Пинфан.

Музеят не разполага с експонатите пазени от “Отряд 731”: бурканите, съдържащи глави, крака и вътрешни органи; нито с високия 180 см стъклен контейнер, в който във формалдехид се е пазело тялото на бял мъж, разрязан вертикално на две части.

Но музеят дава представа за това как е изглеждал този азиатски Аушвиц.

Широ Ишии никога не е преследван за каквото и да е военно престъпление. Според някои източници по-късно той се е преместил в американския щат Мериленд, където се е заел с проучване на биологични оръжия. Но според дъщеря му Харуми той е останал в Япония, където е умрял от рак на гърлото на 67-годишна възраст.


*Материалът е осъществен благодарение на Аделайде

Източници: “Кухнята на дявола” от Сейичи Моримура, deepblacklies.co.uk, en.wikipedia.org и др.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

47
Напиши коментар

avatar
46 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
26 Автори на коментари
АнтихристСилвияThe UndertakerAnonrigoletka Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Legion
Гост
Legion

Мерси за хубав материал. Наистина, те японците са много зле, да вземем дори и превземането на столицата на Китай през WWII. А за тоя лагер има худ. филм, за съжаление не се сещам как се казва. Обаче… щатите за пари и за биологичните оръжия много лесно дават имунитет, не само те де, ама те все изпъкват по новините.

dims
Гост
dims

Леле леле.. Hе мога да си представя как едно човешко същество може да измисли и да направи нещо подобно на друго… Иначе материалът е много добър

Аделайде
Гост
Аделайде

Еййййй, Силве, браво, браво, та пак браво! Много се радвам, че излезе такава хубава статия.

Аделайде
Гост
Аделайде

Тоя Ишии си е излязъл баш сух от водата

**
Гост
**

Филмът се казва philosophy of a knife
http://www.zamunda.net/details.php?id=138354&hit=1

legion
Гост
legion

има такъв китайски филм с китайски режисьор, понеже от техните “дънери” най много са изгорени. Иначе на мен филма не ми харесва, тъй като не разбирам китайския кинематограф, Може би за китайците е екстра.

Mishaka
Гост
Mishaka

Ужас!!! Имам чувството,че в този лагер е било по-страшно от Аушвиц!!!

Аделайде
Гост
Аделайде

Мишака, прав си. Японците от стари времена са били много крайни – и по отношение на война, и по отношение на културата.

stela pandova
Гост
stela pandova
Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Ужасно и потресаващо четиво си ни дала,Силви.
Аз лично четейки това стомахът ми неколкократно се преобърна(особено след описанието на дисекциите).Колко жестоко и варварско е това..нямам думи.Да деперсонализират човешки същества наричайки ги ”дънери”.Никоя кауза не струва потъпкването на човешки права превръщайки ги в опитни зайци.Това са едни от най-страшните военни престъпления,за които съм чела.

peyton
Гост
peyton

Тези дръпнатите винаги са си били най-извратените… Отврат!

Винаги Верен
Гост
Винаги Верен

ха, ха, смея ви се, сериозно. Да смятате, че това е нещо потресаващо. Жал ми е за вас,сериозно…имате ли идея американците какво вършат в момента? искате ли да знаете? аз зная малко им е отвращава хиляди пъти повече от това.
мила хана монтана – живота се произвежда масово и не струва пари. Нищо не го различава от кофа с лайна. Именно за това се провеждат подобни експерименти – това е един огромен тласък на медицината. Гадно е, факт. Обаче има и по – гадни неща . Както и по гадни престъпления

съжалявам ако съм бил неясен.

SOD
Гост
SOD

по отношение на война? Те са били най- добрите НО НЕ СА БИЛИ НАЙ КРАЙНИТЕ, ИДИОТ. ПРОЧЕТИ МАЛКО ВОЕННИ ТРАКТАТИ, ПРЕДИ ДА РЪСИШ ТЪПОТИИ
отностно културата им, кое е крайно? айде мислете преди да говорите, ебаси

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Винаги Верен,приятелю,не на мен този тон.
Това че съм възмутена от експериментите със човешки същества не ме прави наивна и смешна както ти се опитваш да представиш реакциите на хората тук.
Съвсем наясно съм какви експерименти и престъпления са извършени от американските военни,не се смятай за единственият просветен и знаещ.
И на последно място но не и по важност,всеки,който принизява човешкият живот до стойността на кофа с лайна се нарича подчовек и неговата стойност не надвишава съдържанието горепосочената кофа!!!

eScope
Гост

Да, верно е , че експерименти като тези и тези на Менгеле са дали сериозен тласък на медицината и е станало възможно лекуването на редица болести. НО
НО НО

ако това е цената на прогреса , аз лично като обикновен човек роден случайно или не на тази земя , предпочитам да живея в свят , в който се умира на 40 години от грип (примерно)

Аделайде
Гост
Аделайде

уф, защо трябва да ме наричат идиот… доста съм прочела, щом все пак предложих да се напише тази статия

мими
Гост
мими

незнам що за хора са това?и най-вече събалявам за дечицата,които са преживели този ужас,едно бебе…..това е нечовешко.незнам къде е тоя Бог ?

FLEUR
Гост
FLEUR

Даже не намирам думи, за да започна коментара си…изобщо има ли, какво да се коментира след като прочетох тази статия, преди това само бях чел оскъден материал…заедно с Холокоста, това е отвратително, безкруполно и НЕчовешко посегателство в/у човешкото създание, изобщо в/у човечеството…а това, че няма наказани и преследвани за деянията си, които минават границите на нормалното човешко съзнание…все пак благодаря на автора на материала!

daimyo
Гост
daimyo

Поздравления за поста! Точно писах в блога си за отряд 731. Напълно заслужено си е земетресението в джапан 🙂

Ще го публикувам в моя блог с референция разбира се 🙂

Поздрави!

daimyo
Гост
daimyo

И на мен ми бяха. Но това е отвъд представите за жестокост.

Любо
Гост
Любо

Благодаря за поста и информацията, получена от него. Виждал съм и съм чувал доста неща в живота си, но не съм предполагал такова безчовечие. Не виждам никаква човешка кауза, която може да го оправдае. Едно обяснение ми се върти в главата, от книгите за конспирациите, а и потвърдено частично от написаното. Ишии е изчезвал за дни (предполага се, че е ходил по бардаци, а дали е така??).Това може да е и защото няма човешки произход или му е инплантирано извънземно съзнание. Предлагам ви за прочит книгата “той говори”, изд. Ковачев. Има я и в електронен вариант….

някояси
Гост
някояси

Има неща в живота, за които когато научиш ти е трудно после да гледаш на света по същия начин. Най-жестоките животни сме хората, само болен човешки мозък може да измисли и да е способен на такива извращения.

Някой си
Гост
Някой си

Смешно ми е, че има такива,които вярват едва ли не във възвишеността на човешката природа и как способните да извършват такива деяния биват считани за единици или за някакви прецеденти без аналогия.Това не е вярно и ако си извадите главите от … ще осъзнаете,че не е така и че всъщност нещата далеч не са толкова шокиращи. Още пък по-смешно ми става,когато същите тези започнат да се възмущават от това колко жестокост имало и да не говорим,че тук става въпрос за събития по време на война, а както гласеше едноименният руски филм от 60-те “На войне как на войне”. Много е… виж още »

Любо
Гост
Любо

На война като на война – съгласен! Не съм толкова чувствителен,бил съм на бойно поле, сблъсквал съм се със смъртта ….без подробности. Не възвеличавам хората, но се питам къде е човешкото?? Съпоставям с природата. Има хищници, дето убиват заради кръвта (вълк сред овце, лисица в кокошарник…)но няма в природата животно, убиващо себеподобните си с такова настървение и изобретателност, като човека. При това не става въпрос само за убийства, а за смърт с изтезания – това ме кара да си задавам много въпроси за самата човешка природа и произхода на човека. Общ ли е корена на човешкия род или само привидно… виж още »

някояси
Гост
някояси

Умнико, въобще не вярвам във “възвишеността на човешката природа”, тъкмо напротив. Не знам от кое от написаното си си го направил този извод. Нито пък мисля, че описаното в статията е някакъв прецедент, а напротив – смятам че наистина ни е такава жестока природата по начало. И ми се струва нормална реакция човек като прочете статията да се отврати, отколкото да си каже “какво пък толкова станало.. на война като на война”. Щото започне ли всеки да го възприема като че е нещо в реда на нещата ще е наистина страшно. И последно – не мисли вместо мен и да… виж още »

Хана Монтана
Гост
Хана Монтана

Е,умницата не вярва във ”възвишеността на човешката природа”,впрочем като повечето от нас.
Аз пък,с течение на времето ,започнах да НE се отвращавам от прочетеното в статиите понеже се привиква и както ще цитирам моят скъп Някой си-„На войне как на войне“.
Сигурна съм,че не те е нападал,за всичко казано си има основателна причина,обаче някои реотани загряват по бавно,ако изобщо загреят.

Някой си
Гост
Някой си

Да, представи си умнице – чак пък ми е смешно. Да не повярва човек, нали ?! Аз самият не бих могъл да повярвам…
Като цяло мога открито да заявя,че хора с подобни на твоите разсъждение искрено ме забавляват (да не кажа,че са ми смешни),но в никакъв случай не в положителния смисъл на думата. А колкото до последното ти изречение,то не само че ми е смешно,но показаната в него свърхоригиналност е способно да ме докара до вътрешен,тих душевен истеричен смях,който току-виж помрачил чак и съзнанието ми…

някояси
Гост
някояси

Хана Монтана не е хубаво да се “привиква” с подобни неща, но ти си знаеш. Някой си, за разлика от тебе въобще не се опитвам да съм оригинална, интересна и да се подигравам на останалите за “разсъжденията” им. Просто изказах мнение, това, което ми беше на момента и някакси беше излишно така да бъда нападана, да ми се приписват неща, които не мисля и не съм и споменавала тук, да бъда наричана “смешна” и така нататък. От цялото ти остроумничене до сега стана ясно само, че ти харесва да се заяждаш, дори и да няма повод за това – ще… виж още »

Lora
Гост
Lora

Някой си.. тези с тихия, душевния,истеричния смях са в психиатрията!!!

Хана Монтана
Гост
Хана Монтана

Лоро,ти да не си психиатър???
Много ми се иска да ми сканираш диплома,дори такава,която не е свързана със това специфично образование,за да съм спокойна,че няма да имам проблеми с надостига на тоалетна хартия!!!!
Мери си приказките,момиче.

Някой си
Гост
Някой си

Лора, а тези на които коефицентът им на интелегентност не позволява да разберат дори една елементарна ирония,преди 70г. са ги пращали на места доста по-лоши от психиатрията !!!

Гошо от Почивка
Гост
Гошо от Почивка

Какво се филмирате хора ??? Особено последните двама се имат едва ли не за професори по психология . PEASE

Някой си
Гост
Някой си

Първо си написал ГРАХ ! И второ аз съм яростен милитарист и защитник на войната, като средство за разрешаване на конфликтни ситуации и съм противник на пацифизма,но въпрки това ще влеза в тона и ще кажа: ГРАХ МЕН !

някояси
Гост
някояси

Някой си, Лора прекрасно ти е разбрала иронията, но явно ти не схвана нейната. Научи се на търпимост към чуждо мнение, приеми, че хората сме различни, възприемаме нещата по своему, всеки за себе си. И не си избивай агресията тук, въобще не си интересен, жалък си.

hanna montana
Сътрудник

”някоя си,в такъв случай държа да ти цитирам надписа на вратата на Бухенвалд -”Jedem das Seine”(в превод за тебе-”Всеки му своето”)и те пускам да пасеш с твоите разбирания за търпението към чуждото мнение.”

-Цитирам дословно думите на Някой си тъй като той няма достъп до персоналният си компютър в момента.

някояси
Гост
някояси

Пак се опитваме да сме “оригинални”. Живи и здрави да сте.

albul alhazred
Гост
albul alhazred

китайския филм за отряд 731 се казва – Man Behind The Sun
четири части са и ги има в арена

Greq
Гост
Greq

Като гледам как се карате, май има защо да се водят войни, а? Нека спокойно си изчетем мненията, без да се караме. Нека се дискутира без да се обижда! Статията е много изчерпателна, благодаря! Мисля си, за хората, които това не ги впечатлява и за тези, които намират оправдание за нея…Желаете ли това да бяха вашите деца, любими и самите вие, ако нямате такива? Да видите майка си, колко ще издържи провесена надолу с главата, а? Защо не я принесете в името на науката. Ето така, може би невпечатлените ще се впечатлят. Против съм всяко насилие, без значение дали ще… виж още »

skyfox
Гост
skyfox

Къде са сега правозащитните организации?

rigoletka
Гост
rigoletka

здравеите ,страхотна статиq.От скоро посещавам саита и има наистина много интересни материqли,само едно нещо много ми се набива на очи и всqкчески ме дразни.Винаги изчитам коментарите,защото много пути ,можем да намерим интересна информациq.Но просто почнах да избqгвам след като след всqка статиq има “компетентен”коментар на двоиката песове ,които не зачитат друго мнение освен своето собствено,весело махат с опашкамкогато нqкои мисли като тqх и злобно лаqт и се зубqт след като има нqкои които не е с такова мнение.Просто молq администратора,ако може малко да окаже внимание при подобни злобни и не наместни спорове,защото смqтам ,че на никои не му е приqтно… виж още »

rigoletka
Гост
rigoletka

izvinqvam se za pravopisnite greshki,ne mi raboti kirilicata i putqt e slojen za da stane na kirilica

Anon
Гост
Anon

Структура на отряда [редактиране] 1-ви отдел: Група Касахара — изследване на вируси; Група Танаки — изследване на насекоми; Група Иосимура — изследване на подложени на екстремно ниски температури; Група Такахаси — изследване на чума; Група Едзима (по-късно група Акисада) — изследване на дизентерия; Група Оота — изследване на сибирска язва; Група Минато — изследване на холера; Група Окамото — изследване на патогенеза; Група Исикава — изследване на патогенеза; Група Утими — изследване по съсирването на кръвта; Група Танабе — изследване на тиф; Група Футаки — изследване на туберкулоза; Група Кусами — фармакологични изследвания; Група Ногути. Група Арита — ренгенови изследвания;… виж още »

trackback

[…] *Материалът е осъществен благодарение на Аделайде, публикуван в сайта Криминални досиета. […]

The Undertaker
Гост
The Undertaker

Шинтоизъм не синтоизъм

Антихрист
Гост
Антихрист

Хм, животни, вълци, лисици и кокошки, да-а. Хората произлизат от маймуните, най-близък родственик ние шимпанзето, доказано… един от най жестоките и отмъстителни бозайници в дива среда и природа