Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Кой би могъл да погледне лицето на това сладко десетгодишно момиченце и да предположи, че тя е най-младият сериен убиец познат досега. Тя убива няколко от своите другарчета по игра без да чувства каквато и да е вина.

Представете си следната картинка. Годината е 1968-а, а мястото на действието идиличната английска провинция. Две деца, момче и момиче си играят на тревата край железопътните линии. Изведнъж момичето започва да души момчето, след което го намушква няколко пъти със счупени ножици. Птичките чуруликат. Момичето одира гениталиите на момчето и издълбава с бръснач буквата “М” в корема му. В далечината зайчета хрупат тревица.

Брайън Хауи

“Брайън си няма майка, така че на никого няма да липсва” –  Мери Бел.

Брайън Хауи
Брайън Хауи

“Брайън ли търсите?” – пита Мери Бел. Сестрата на Брайън Пат се тревожи за изчезналото си малко братче, което не се е прибрало вкъщи. Малкият, едва тригодишен, светлокос Брайън Хауи обикновено играе близо до дома си. Мери и нейната най-добра приятелка Норма ревностно предлагат помощта си в търсенето му. Те повеждат Пат през квартала, поглеждат тук и там, но всъщност през цялото време знаят точно къде се намира момченцето.

Пресичат железопътните линии и навлизат в индустриалната зона, където децата от Скотсууд често си играят сред строителни материали, стари коли и опасни отломки. Пат започва да се тревожи – само преди няколко седмици малкият Мартин Браун е открит мъртъв в изоставена къща. Мери посочва към големи бетонни блокове. “Може би си играе зад блоковете или между тях” – казва тя услужливо.

“О, не, той никога не ходи там” – авторитетно заявява Норма. А всъщност Брайън лежи мъртъв между бетонните блокове. “Мери искаше Пат Хауи да открие мъртвото си братче” – разказва по-късно Норма, – “защото искаше да я шокира”. Но Пат решава да си тръгне. Полицията в Нюкасъл открива телцето на детето в 23:10 ч. същата вечер.

Брайън е открит покрит с трева и лилави бурени. Той е удушен. В тревата наблизо лежат счупени ножици. По бедрата му има следи от удари, а гениталиите му са частично одрани. Косата му е стригана на места. Раните са освен страшни и доста странни:

“В престъплението се наблюдаваше някаква зловеща игривост, която го правеше още по-ужасяващо”, казва инспектор Джеймс Добсън.

На корема на Брайън с бръснач е изрязана буквата “М”. Този разрез е забелязан по-късно. Изглеждал сякаш някой е изрязал буквата “N”, а след това е добавил още една чертичка (от друга ръка?), за да се промени на буквата “M”.

Подозрително поведение

През лятото на 1968 г. икономически потиснатото градче Скотсууд, намиращо се на 440 км северно от Лондон, изпада в състояние на паника. Полицията обикаля навсякъде и разпитва децата на възраст между 3 и 15 години. Възрастните се чудят дали “инцидентът” с Мартин Браун също не е убийство.

“Всички бяхме страшно изнервени” – разказва лелята на Мартин, – “и децата също го чувстваха”.

Сред децата, открояващи се като най-подозрителни за следователите, са 11-годишната Мери Бел и 13-годишната Норма Бел (двете нямат роднинска връзка). Мери отговаря уклончиво на въпросите и се държи странно. Един от полицаите си спомня, че Норма е била възбудена от убийството:

“Тя постоянно се усмихваше,  като че ли всичко бе една голяма шега”.

Когато разследването се стеснява около Мери, тя внезапно си “спомня”, че е видяла осемгодишно момче заедно с Брайън в деня на смъртта му. Момчето е удряло Брайън без причина. Забелязала е същото момче да си играе със счупени ножици. Оказва се обаче, че момчето, за което говори, е било на летището в онзи следобед. Изпускайки се, че знае за ножиците, които са поверително доказателство, Мери уличава самата себе си. Тя ги описва съвсем точно: “сребристи на цвят и едното острие беше счупено или огънато”. Става ясно, че Мери, Норма, или и двете заедно, са присъствали на смъртта на Брайън. Една от тях вероятно е убиецът.

Мери Бел
Мери Бел

Брайън Хауи е погребан на 7 август. Детектив Добсън е там:

“Мери Бел стоеше пред къщата на Хауи, когато изнасяха ковчега. Аз разбира се я набюдавах. Когато я видях там, знаех, че не бива да губя нито ден повече. Тя се смееше. Смееше се и потриваше ръце. Помислих си, Боже мой, трябва да я прибера, защото ще убие още някого.”.

Обръчът се стеснява

“Важното беше да лъжа добре, нищо друго нямаше значение” – Мери Бел.

Преди погребението на Брайън Добсън разпитва Норма отново. Този път тя разказва как Мери е споделила с нея, че е убила Брайън и я е завела да види тялото му зад блоковете. Мери е казала на Норма: “Стиснах го за гушата и притиснах белите му дробове, така се убива. Дръж си езика зад зъбите и не казвай на никого”.

Когато е видяла Брайън, Норма е знаела, че е мъртъв. “Устните му бяха лилави. Мери прокара пръстите си по тях. Каза, че се е наслаждавала на стореното”. Същата вечер Норма е откарана в управлението, за да даде официални показания.

Разказът на Норма шокира полицаите и без да губят време те прибират Мери Бел в 00:15 ч. същата нощ. Нейните наситено сини очи са плувнали в сълзи, но тя се контролира напълно.

“Държеше се сякаш е попаднала в банален сценарий на криминален филм: нищо не я изненадваше и нищо не си признаваше” – казва детектив Добсън на авторката Гита Сърини, която описва подробно целия случай.

“Знам, че когато двете с Норма сте били близо до блоковете” – започва разпита Добсън – “един човек е извикал по някакви други деца, играещи наблизо, и вие двете сте избягали от мястото, като сте оставили Брайън да лежи на тревата. Този човек вероятно ще ви познае.”

“Той ще трябва да има доста добро зрение” – отговаря Мери.

“Защо ще му трябва добро зрение?” – пита Добсън и се приготвя да я хване в лъжа.

“Защото той…” – и тя продължава след кратка пауза – “трябва да е доста надарен, за да ме види, тъй като не бях там”. Тя се изправя. “Отивам си вкъщи… Тук ми промивате мозъка”. Но Добсън не е готов да я пусне. В един момент Мери се интересува: “Това място подслушва ли се?”.

Момичето отказва всякакво съдействие. “Няма да правя изявления. Вече казах достатъчно. Винаги аз излизам виновна. Норма е лъжкиня и винаги се опитва да ме вкара в неприятности”. Мери е пусната да си върви в 3:30 ч. сутринта. Добсън започва да се съмнява в преценката си. Но след като вижда поведението й на погребението на Брайън и когато получава допълнителни сведения от Норма, той я прибира в управлението за втори разпит.

“Тя беше много схватлива” – разказва Добсън. – “Останах с впечатлението, че знаеше, че моментът за разплата е дошъл”. При втория разпит Мери си признава, че е присъствала на смъртта на Брайън, но нейното “признание” поема в странна посока.

Показанията на Мери

“Не бих могла да удуша и пиле, защото това е ужасно” – Мери Бел.

Следват официалните показания на Мери Бел:

“Аз, Мери Флора Бел, искам да дам показания. Искам някой да записва онова, което имам да кажа. Информирана съм, че няма нужда да казвам нищо, освен ако не желая да го направя, а онова, което кажа, може да се използва като доказателство срещу мен.

Подпис, Мери Ф. Бел

Брайън беше на улицата пред дома му, а аз и Норма вървяхме към него. Когато го отминавахме, Норма му каза:  “Ще дойдеш ли с нас в магазина, Брайън?”, а аз казах: “Норма, ти нямаш пари, как ще ходим в магазина? Какво ти става?”. Тя каза: “Трай си”. Малкият Брайън тръгна с нас и Норма каза: “Върви напред”. Казвах, че Брайън трябва да се прибира, но Норма непрекъснато се правеше, че кашля и той не можеше да ме чуе.

Тръгнахме по “Кросхил Роуд”, а Брайън все още вървеше пред нас. Там Норма се опита да се сбие с едно черно момче. Каза: “Черньо, време е да се изкъпеш”. Тогава излезе големият брат на момчето и я удари. Тя изкрещя: “Хауи, вдигни си юмруците”. Голямото момче я погледна сякаш беше малоумна.

Покатерихме се на оградата отстрани на магазина на Диксън и пресякохме релсите. Тогава казах: “Норма, къде отиваш?”, а Норма отговори: “Сещаш ли се за онова малко езерце с поповите лъжички?”. Когато стигнахме, там имаше голям, дълъг резервоар с голям, кръгъл отвор и още малки дупки около него. Норма каза на Брайън: “Влизай тук, защото ей сега ще дойде една леличка и ще донесе сладкиши”.

Всички влязохме вътре, но Брайън започна да плаче и Норма го попита дали не го боли гърлото. Започна да го стиска за гушата и той започна да вика. Тя каза: “Леличката няма да дойде тук, а там при големите блокове”. Отидохме при блоковете и тя му каза: “Я, лягай долу” и той легна точно там, където беше намерен. Норма каза: “Вдигни си шията” и той го направи. Тя го стисна за гушата толкова силно, че пръстите й побеляха. Брайън се бореше, а аз я дърпах за раменете, но тя беше обезумяла.

Тя удари главата на Брайън в ръба на някакво дърво и той спря да мърда. Лицето му беше синкаво-бяло, а очите широко отворени. Устните му бяха лилави и целите в лиги. Норма го покри, а аз казах: “Норма, аз нямам нищо общо с тази работа, би трябвало да те издам, но няма да го направя”. Малкото куче Ласи беше там и започна да вие, а тя му каза: “Млъквай или ти си следващата”. Но кучето продължаваше да вие и тя се опита да го хване за гушата, но то изръмжа по нея. Тя каза: “Е, е, недей да се ядосваш”.

Тръгнахме към къщи, а аз взех кучето, за да го прибера. Норма се държеше много странно – кривеше лицето си и стискаше и разпускаше пръстите си. Тя каза: “Това беше първото, но няма да бъде последното”. Тогава се изплаших. Пренесох Ласи през релсите и излязохме на “Кросууд Роуд”. Норма влезе вкъщи и излезе с чифт ножици, които затъкна в бельото си. Каза ми: “Върви и донеси химикалка”. Аз казах: “Няма, за какво ти е?”. Тя каза: “За да напиша бележка на корема му”, но аз не исках да донеса химикалка. Тогава тя донесе самобръсначка “Жилет”. Върнахме се при блоковете и Норма отряза косата му. Опита се да отреже крака му и едното му ухо с бръснача. Опита се да ми покаже колко е остър, като отряза малко парченце от роклята си.

Тогава покрай линиите се зададе някакъв човек, с който имаше малко момиченце с дълга руса коса и сини джинси. Аз си тръгнах. Тя скри бръснача под един голям бетонен блок, а ножиците остави до Брайън. Стигна преди мен до “Скотсууд Роуд”. Не можех да тичам добре по тревата, защото бях с чехли. Когато се посъвзехме, тя каза: “Не трябваше да правиш това, защото сега ще си навлечеш неприятности”, а аз нищо не бях направила, защото не ми стискаше. Не бих могла да удуша и пиле, защото това е ужасно. Запътих се към къщи и бях готова да се разрева. Казах й, ако Пат разбере за това ще те убие, тя е голяма мъжкарана и винаги се катери и подвизава по старите сгради.

По-късно, докато търсехме Брайън, се опитах да подскажа да Пат, че той е при блоковете, но Норма каза: “Той няма да е там, той никога не ходи там” и така убеди Пат, че Брайън не може да е там. Прибраха ме вкъщи към седем и половина и си останах у дома.

Прочетох гореизложените показания и бях уведомена, че мога да коригирам, променя или добавя каквото пожелая и това изявление отговаря на истината. Направих го по мое собствено желание.

Мери Флора Бел (подписано в 18:55 ч).”

Показанията на Мери съдържат някои частични истини, но като цяло са очевиден опит да се обвини Норма. Детектив Добсън повдига срещу нея официално обвинение за смъртта на Брайън Хауи. “Все ми е тая” – казва тя. След това той арестува и Норма, която, разярена от обвиненията на приятелката си, й се заканва: “Ще си платиш за това”.

Момичетата са задържани в полицейския участък на Нюкасъл Ийст Енд. Техният процес ще привлече вниманието на цялата нация, запленена от случая и в същото време ужасена от него .

Предупредителни знаци

“Какво ще стане, ако удушиш някого, дали ще умре?” – из тетрадката на Мери Бел.

Детективите вече разглеждат съмнителната на смърт на Мартин Браун като убийство. Всъщност поведението на Мери Бел след неговата смърт е толкова фрапантно, че е учудващо как не е била заловена по-рано. Тогава животът на Брайън Хауи може би щеше да бъде спасен. Но, както казва едно местно момче, Мери е известна като “позьорка” и нейните викове Аз съм убиец! са приемани на майтап.

Още преди смъртта на Мартин Мери е наранявала и други деца.

На 11 май 1968 г. тригодишно момченце е намерено с кървяща глава зад старите бараки близо до кръчмата. Детето е открито от Норма Бел и Мери Бел. Момчето е братовчед на Мери. Той е “паднал” от терасата от няколко метра височина. Мери впоследствие си признава, че го е бутнала от ръба.

На следващия ден три момичета, играещи близо до детската градина, са нападнати от Мери, а Норма стои наблизо. Едно от децата разказва: “Тя ме хвана за гушата и ме стисна силно… Момичето (Мери) ме пусна и направи същото със Сюзан”. Скоро е извикана полицията и Норма разказва на полицаите: 

Научи повече за:   Да убиеш за историята, част 1: Писателят Кристиан Бала

“Мери отиде при момичето и го попита “Какво ще стане, ако удушиш някого, дали ще умре?”. Тогава Мери я стисна за гушата и момичето започна да става лилаво… Тогава избягах и оставих Мери. Сега не съм й приятелка”.

Според официалния доклад от 15 май: “Момичетата Бел бяха предупредени да внимават за в бъдеще”. Десет дни по-късно Мартин Браун е убит.

Мартин Браун

“Имаше едно момче, което просто легна и умря” – из тетрадката на Мери Бел.

Мартин е видян за последен път в 15:15 ч., а е открит мъртъв на пода в изоставена къща в 15:30 ч. Три момчета, влезли вътре в търсене на дървен материал, намират детето да лежи по гръб до прозореца, а от устата му се стича струйка кръв, смесена със слюнка.

Уплашените момчета извикват на помощ строителните работници отвън и те си спомнят, че това е малкото момче, което са почерпили с бисквити по-рано същия ден. Опитват се да го съживят, но Мартин вече е мъртъв.

Мартин Браун
Мартин Браун

Едно от момчетата вижда Мери Бел и нейна приятелка да идват към къщата и да спират точно под прозореца. “Може ли да се качим?” – пита Мери. Тя е довела Норма, за да й покаже, че е убила Мартин, но възрастните им казват да си вървят.

Тогава момичетата отиват да намерят лелята на Мартин и й казват, че е станал инцидент с него и “навсякъде има кръв”. “Ще ви покажа къде е” – казва Мери на разтревожената жена.

Полицията не може да открие никакви признаци за насилствена смърт. Наблизо лежи шишенце от аспирин – възможно е детето да е изяло хапчетата. По него няма видими следи от удушване или други наранявания и смъртта му е регистрирана като нещастен случай.

Официалният доклад за Мартин Браун гласи: “причина за смъртта неизвестна”. Жителите на Скотсууд не могат просто така да се примирят с трагедията и излизат на протест срещу опасното състояние на изоставените сгради в квартала.

Къщата, където бил намерен Мартин
Къщата, където е намерен Мартин

Междувременно двете действителни напасти за Скотсууд, в лицето на Мери и Норма, проявяват доста обезпокояващ интерес, задавайки твърде любопитни въпроси на лелята на Мартин.

“Непрекъснато ме питаха “Липсва ли ви Мартин?”, “Плачете ли за него?” и “На Джун липсва ли й?”, като в същото време се хилеха. Накрая не издържах повече и им казах да се махат и да не се връщат”.

Майката на Мартин Джун Браун също е притеснявана от момичетата. Тя чува почукване на вратата и когато отваря, Мери стои отвън.

“Мери се усмихна и попита дали може да види Мартин. Аз казах “Не, мила, Мартин е мъртъв”. Тя се обърна и каза: “О, знам, че е мъртъв. Исках да го видя в ковчега му”. През цялото време се хилеше. Аз онемях от това, че толкова малко дете би искало да види мъртво бебе и просто затръшнах вратата в лицето й”.

Майката на Мартин
Майката на Мартин

Злокобното поведение на Мери в никакъв случай не се ограничава само до скърбящото семейство на Мартин. В неделя, в деня след смъртта му, Мери отпразнува 11-ия си рожден ден като се опитва да удуши по-малката сестра на Норма. За щастие бащата на Норма вижда какво става. “Ударих я през ръцете, за да си ги махне” – разказва той, – “и я стиснах силно за раменете”.

Но денят не е свършил. На следващата сутрин служителите в целодневната детска градина на “Уудландс Кресент” ще се натъкнат на смразяваща находка.

Смъртоносни послания

“Огледайте се НАОКОЛО стават УБИЙСТВА” – надпис, открит в детската градина.

В понеделник сутринта на 27 май учителите от детската градина на “Уудландс Кресент” заварват сградата разбита.

Учебните пособия са разхвърляни безразборно наоколо, а почистващите препарати разпилени по пода. Но най-обезпокояващата находка са четирите надраскани бележки:

Една от бележките
Една от бележките

“Убивам, ЗА ДА мога да се върна”.

“ние убиваме пазете се Фани и Педала”

“ние убихме Мартин браун, Мамка ти Копеле”

“Вие сте мишоци защото ние убихме Мартин Браун по-добре се Огледайте НАОКОЛО стават УБИЙСТВА от ФАНИЯНД и старият ПЕДАЛ шибаняци такива”

Полицията отнася бележките в управлението и архивира случая като лоша шега. Впоследствие Мери си признава, че тя и Норма са написали бележките “за майтап”. Тъй като това не е първото проникване в детската градина, управата инсталира алармена система.

Тетрадката на Мери

Същата онази сутрин Мери Бел рисува в тетрадката си рисунка на дете в същата поза, в която е открит Мартин Браун – с шишенце, на което пише “ХАПЧЕТА” близо до него.

Към детето се приближава мъж. Под рисунката пише: “В събота си бях вкъщи, а мама ме прати да питам Норма дали иска да дойде у нас? когато стигнахме до Маргретс Роуд видяхме тълпи от хора до една стара къща. Попитах какво става. някакво момче просто лежало там мъртво”. Това съчинение в тетрадката на Мери не се струва странно на учителя й, макар че тя е единствената ученичка, писала за смъртта на Мартин.

Тетрадката на Мери
Тетрадката на Мери

Същата седмица, в петък, се включва новоинсталираната аларма в детската градина. Мери Бел и Норма Бел са заловени на местопрестъплението, но и двете отричат да са влизали друг път. Те са освободени под попечителството на родителите си и им е назначена дата за явяване в съда за малолетни нарушители.

Седмица по-късно Мери напада Норма близо до пясъчника на детската градина. Едно момче вижда как Мери одира с нокти приятелката си и я рита в окото, но само се изсмива с недоверие, когато тя изкрещява: “Аз съм убиец!”. Мери посочва към къщата, в която е намерен Мартин Браун. “Онази къща ей там, там убих… “. Тъй като Мери е известна като “позьорка”, момчето не приема злокобните й хвалби сериозно.

Към края на юли, преди убийството на Брайън, Мери посещава дома на семейство Хауи и заявява: “Знам нещо за Норма, за което веднага ще я приберат”. Тя им казва тайната си: “Норма хвана едно момче за гърлото. Това беше Мартин Браун – тя го стисна и той просто падна”. За да илюстрира по-добре картината, тя се хваща за собственото си гърло. Само след няколко дни Мери ще убие детето на семейство Хауи. Тази нейна неутолима нужда да “показва и да разкрива” смъртоносните си занимания ще бъде задоволена чрез още едно невинно детенце.

Заловена

“Убийството не е чак толкова лошо нещо, така или иначе някой ден ще умрем” – Мери Бел към един от пазачите й.

Двете момичета са неукротими през първата нощ в ареста, затворени в малките килии в полицейския участък. “Те си крещяха една на друга през вратите” – разказва една от полицайките. Управлението не е пригодено да приютява деца-нарушители и се налага да осигурят набързо необходимите удобства. “Най-сетне им казахме да млъкват. В един момент чух как Мери крещи ядосано за майка си”. Мери, която страда от хронично напикаване, се страхува да заспи, за да не подмокри леглото. След години Мери разказва как майка й я е унижавала жестоко, когато това се е случвало вкъщи, като натърквала лицето й в локвата с урина. След това е изкарвала напикания дюшек отвън, така че да го види целия квартал.

По време на престоя й в управлението жените-пазачи опознават добре Мери и я описват като уверена, интелигентна и арогантна. Понякога нейните небрежни изказвания шокират полицайките, но други пък гледат на нея като на изплашено малко момиче, което не осъзнава величината на престъплението си. Враждебността на Мери има някакво почти наивно качество: веднъж един от пазачите хваща улична котка и държейки я здраво за врата я дава на Мери, молейки я да не наранява животното. Мери отговаря: “О, аз обичам да наранявам само малки неща, които могат да се съпротивляват”. Една полицайка разказва как Мери е споделила с нея, че иска да стане медицинска сестра, “защото тогава ще мога да бода хората с игли. Обичам да причинявам болка на хората”.

Дори родителите й да са отговорни за нейното поведение, тя самата не желае да говори за това. Научена е да мълчи, особено покрай авторитетни фигури. Нейният баща Били Бел живее със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) са инструктирани да го наричат “чичо, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител. Били Бел е крадец, а майката Бети Бел е проститутка, която често пътува до Глазгоу “по работа”. Заради съмнителните им занимания властите разполагат с твърде малко информация за семейството на Мери. Детектив, посетил дома им, го описва като “лишен от домашен уют, просто някакъв подслон. Беше много особено… единственият живец, който почувствах, идваше от голямото лаещо куче”.

Психиатрите решават, че Мери е “психопатична”, може би защото е неотзивчива. Ако беше нарушила мълчанието си и им беше разказала за насилието вкъщи, може би щеше да получи по-състрадателна диагноза. “Виждал съм доста психопатични деца” – казва д-р Ортън, който първи я преглежда по време на задържането й, – “но не бях срещал никой като Мери: толкова интелигентна, толкова манипулативна и толкова опасна”. Поведението й през последвалия процес също не предизвиква съчувствието към нея.

Процесът започва

Мери Бел и Норма Бел са изправени пред съда за убийствата на Мартин Браун и Брайън Хауи на 5 декември 1968 г. Процесът продължава девет дни. Медийното внимание, макар и нищожно по днешните стандарти, допринася за нарастващия интерес с напредване на делото. Въпреки опитите съдебното производство да се направи по-малко застрашително за децата, Норма и Мери са шашардисани. Мери дава вид, че слуша внимателно, но самата тя по-късно признава, че е запомнила процеса като едно “мъгливо петно”.

Прокурор Рудолф Лайънс излага тезата си с презумпцията, че този който е убил Брайън Хауи, е убил и Мартин Браун. Лайън методично дава примери с подозрителното поведение на двете момичета след смъртта на Мартин – как са измъчвали скърбящото семейство с нездравите си въпроси и как са проникнали на следващия ден в детската градина, оставяйки послания, граничещи с признание. Тези бележки са най-разрушителни за Норма. Анализите на почерка доказват, че тя е написала “Аз убивам, за да мога да се върна”. Ако Норма наистина е невинна, защо би участвала в тези зловещи писания?

Откъде Мери е знаела, че Мартин е удушен? – пита Лайън. Тази информация е скрита от полицията, но тя демонстрира пред семейство Хауи как момчето е било удушено. Доказателствата също я уличават – по телата на двете жертви са открити сиви влакна от нейните вълнени рокли. Влакна от полата на Норма са намерени по обувките на Брайън. Въпреки че няма съмнения за вината на Норма, Мери е считана за главната виновничка. Според Гита Сърини, която присъства на процеса, главният въпрос е бил дали Мери е малко болно момиченце или чудовище.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Присъствието на семейството й в залата не помага особено. Майката Бети Бел прекъсва процедурите със своето вайкане и хълцане, а дългата й руса перука често пада от главата й. Подобно на лош актьор от сапунен сериал, тя шумно напуска залата, само за да се появи драматично отново след няколко минути. Бащата Били си седи тихо, игнорирайки спектакъла на съпругата си. Сърини описва Мери като много хубава и интелигентна, с тъмна коса и пронизващи сини очи, които “в гнева си изглеждаха изпразнени от емоция”. Наблюдателите в залата, пише Сърини, я “гледаха с някакво страховито любопитство”.

За толкова манипулативно и лукаво момиченце като Мери, неумението й да предизвиква състрадание е странно. Веднъж Мери казва на един от пазачите си: “… една жена от публиката ми се усмихна, но аз не й отвърнах. Тук няма място за усмивки. На заседателите няма да им хареса, ако се усмихвам, нали?”.

Норма, от друга страна, е заобиколена от много по-симпатично семейство. Тя е третото от единайсет деца и реагира на доказателствата и показанията с доста по-детската комбинация от страх и нервни сълзи. Мери презира плача като израз на слабост.

Момичетата свидетелстват

Норма първа се изправя на свидетелската скамейка. Нейният защитник Р. П. Смит я моли да разкаже за деня, в който е убит Мартин Браун. Норма разказва как Мери си е промушила главата през оградата (двете момичета са съседки) и й е казала: “Станал е инцидент”, след което я е завела до изоставената къща, където е било открито тялото на Мартин. “Мери искаше да каже на Рита, че е станало нещастие… и че навсякъде има кръв” – казва възбудено Норма.

Норма е важен свидетел за обвинението, решено да докаже, че Мери е предразположена към насилие. “Мери показвала ли ти е някога как се убиват малки момченца или момиченца? Показвала ли ти е това?”. Когато Норма отговаря с “да”, Лайънс продължава: “Това не ти ли се струваше много нередно – да мислите и да си говорите за убийството на малки деца?”. Норма се съгласява с него.

Вечерта, преди да даде своите показания, Мери пита една от пазачките си за значението на думата “незрял”. “Адвокатът каза, че Норма е по-незряла” – казва тя. – “Това значи ли, че ако съм по-интелигентна, то аз ще обера цялата вина?””.

На шестия ден Мери е призована на свидетелското място. Залата шуми нетърпеливо, разказва Сърини:

“Местата за гражданите и пресата бяха препълнени и атмосферата в залата за първи път – за разлика от друг път –  бе леко пропита с онова морбидно очарование, което обикновено лъха от някои процеси за убийство.”.

Мери е много сдържана и преливаща от здравомислие. Защо е поискала да види Мартин в ковчега му? “Провокирахме се една друга, кой ще се осмели да го направи и аз не исках да изглеждам страхлива…” – обяснява тя. За рисунката в тетрадката си на тялото на Мартин казва: “Слухове, хората разправяха, че до него е имало шишенце с хапчета. Прибавих го в рисунката, за да изглежда по достоверно”. Казала е на семейство Хауи, че Норма е убила Мартин, “защото се скарах с Норма през онзи ден и само това ми хрумна”. Мери е взела идеята за това, че Норма е удушила Мартин от телевизията.

Научи повече за:   Елиът Роджър: Девствения убиец

Графологичната експертиза показва, че бележките са написани и от двете момичета. Норма свидетелства, че идеята за тези послания им е хрумнала в спалнята на Мери.

Макар да се съгласява, че бележките са “съвместна идея”, Мери настоява, че решението да ги занесат в детската градина е било на Норма.

Между приятели

Независимо от взаимните им обвинения, момичетата демонстрират дълбока връзка. Според Сърини по време на делото “… те обръщаха глави една към друга, очите им се срещаха, лицата им внезапно се опразваха от изражение и двете сякаш се опитваха да потвърдят и подсилят взаимната си връзка”. Но показват и моменти на предателство:

“Клатеха глави невярващо или гневно на казаното от другата; обръщаха се рязко, втренчвайки се една в друга, когато чуваха цитати от взаимните си обвинения; и винаги коментираха на глас – Норма със сълзи и отчаяни викове “Не, не!”; Мери с високи и гневни забележки”.

Накрая съдията забранява контакта между двете момичета до края на процеса.

И двете отричат отговорността си за смъртта на Мартин Браун, но признават, че са били заедно с Брайън в деня на смъртта му. Според Мери маниакалната Норма е удушила Брайън. Когато я питат, дали не се е страхувала, че Норма може да убие и нея, Мери дръзко заявява: “Не би посмяла – защото щях да й фрасна един”.

Зловещата версия на Норма за случилото е по-близо до истината: “Мери каза на Брайън да легне долу и започна да му причинява болка”. Тя демонстрира как Мери е щипала носа на Брайън. Детето се е опитвало да отблъсне ръцете й. “Когато започна наистина да го измъчва, тя каза: “Норма, ще го поемеш ли ти, че ръцете ми изтръпнаха?””. Но Норма си тръгва, докато Брайън е все още жив. Ако Норма наистина е била обезпокоена от поведението на Мери, защо тогава се е върнала по-късно заедно с нея, за да изрязват букви по тялото на Брайън? Мери е взела ножици със себе си, защото е искала “да го остриже гола глава”. В нея е бил и бръсначът, с който са рисували по корема на Брайън.

Присъдата

“Какво толкова може да ми се случи? Ще ме обесят ли?” – Мери Бел

Присъдата е предопределена – Мери ще получи присъда за убийство или непредумишлено убийство. Въпреки че Норма се радва на повече съчувствие, все още не е ясно колко строго ще бъде нейното наказание. Защитата трябва да покаже, че Мери е била разстроена и не е можела да се контролира, нито да разбере тежестта на престъплението си. След показанията на децата защитата призовава психиатрите, които са прегледали Мери. Д-р Робърт Ортън свидетелства:

“Смятам, че това момиче страда от психопатично разстройство, демонстрирано от липсата на зачитане на другите човешки същества и склонността й да действа импулсивно без предварителен умисъл”.

По закон това е въпрос на “снижена отговорност”. Съдия Кюсак обяснява понятието на журито:

“През 1957 г. бе гласуван Указ на парламента, според който… когато някой убива или участва в убийство, той не може да бъде обвинен в убийство, ако страда от умствена аномалия, която е оказала влияние върху отговорността за неговите деяния”.

Когато идва моментът на заключителните речи, обвинението характеризира Мери като злодей. Бедната Норма сама е станала жертва на “зло и неустоимо влияние, почти като онова на литературния Свенгали”, казва прокурор Лайънс. “Норма е едно обикновено квартално момиче с интелигентност под нормата. Мери от друга страна е необикновено дете – агресивно, зло, жестоко, неспособно да изпитва разкаяние – момиче, сякаш обладано от доминираща личност с необичайна интелигентност и степен на лукавост, която е просто ужасяваща”.

В опит да спаси Мери от това да бъде заклеймена като “лошото семе”, защитата поставя по-широки въпроси. Защо се е случило това? Какво е накарало Мери да го извърши? “Много е лесно да демонизираш едно малко момиче и да я оприличиш на Свенгали, без нито за момент да се замислиш какво точно е довело до тази трагична ситуация…”.

Съдебните заседатели, в състав от пет жени и седем мъже, заседават по-малко от четири часа преди да вземат решението си. Норма се разтреперва от вълнение, когато чува, че е “невинна” и за двете убийства. Мери Бел е призната за “виновна в непредумишлено убийство поради снижена отговорност” за смъртта на Мартин и Брайън. Съдия Кюсак произнася присъдата “задържане до живот”, докато Мери плаче без да получи никаква утеха от семейството си. Предвид крехката й връзраст, лишаването й от свобода ще бъде за неопределен период от време.

По-късно Норма получава три години пробация за влизането с взлом в детската градина и е поставена под психиатрично наблюдение.

Лишаване от свобода

“Той ме нарече убийца и аз го сграбчих за косата и размазах лицето му във вечерята” – Мери Бел.

Тъй като в британското кралство не е прието да се задържат малки момиченца-убийци зад решетките, въпросът е къде да бъде изпратена Мери. Затворът е немислим за едно 11-годишно дете.

Психиатричните клиники не са достатъчно добре подготвени, за да я приемат. Тя е твърде опасна, за да постъпи в заведение за проблемни деца. Накрая малолетната убийца се озовава в учреждение “само за момчета”, където също се очакват проблеми с влизането й в пубертета.

Мери Бел на 16г.
Мери Бел на 16 г.

Затворническият живот на Мери е интересен, защото в един момент тя изглежда се “поправя”. Когато е освободена на 23-годишна възраст, тя продължава с живота си и ражда дъщеря. Мери твърди, че е съвсем друг човек, а не психопатичното дете, което някога е била.

Възможно ли е да се излекува един социопат-насилник? Възможно ли е на 11 години психиката на Мери все още да се е поддавала на влияние? Настъпило ли е морално пробуждане, както твърди авторката Гита Сърини? Или тя просто играе наистина добре ролята си? Социопатите са експерти в двуличието. Какъвто и да е случаят, заслужава си да проучим живота й зад решетките.

Мери Бел е приютена в специализираното заведение “Ред Банк” от февруари 1969 до ноември 1973 г. “Ред Банк” представлява поправително училище, част от което е строго-охранявана. Учреждението е добре пригодено и разполага с необходимите удобства и поддържащ персонал, ръководен от бившия флотски офицер Джеймс Диксън, известен със силните си морални възгледи. Г-н Диксън подкрепя Мери, но й налага строга дисциплина и тя в крайна сметка започва да питае към него обич и уважение. За разлика от задушаващото влияние на нейната жестока и аморална майка, г-н Диксън изпълнява ролята на благосклонната и силна бащинска фигура, която досега е липсвала в живота й. Тя обича Били Бел (който не е биологичният й баща, но е присъствал в живота й от самото му начало), но като крадец той далеч не е модел за подражание. Когато е осъден за кражба през 1969 г., посещенията му при Мери приключват.

Майката на Мери е поддръжник на строгата дисциплина, но методите й не са особено подходящи за семейни ситуации. Нейната специалност като проститутка е да дисциплинира клиентите си с камшици и връзване, твърди Мери. Но Бети Бел все пак е взимала предпазни мерки: “Винаги криех камшиците от децата” – казва тя. Бети често посещава дъщеря си, а Мери с нетърпение очаква да види майка си, но след това винаги се разстройва и проявява агресивност. Един от лекарите иска посещенията на Бети да бъдат прекратени, но самата мисъл една майка да бъде отделена от дъщеря си е немислима в онези години. Служителите на “Ред Банк” мразят прекалено драматизиращата и манипулативна Бети. “Тя играеше ролята на майка” – казва един от учителите.

Мери Бел на 17г
Мери Бел на 17 г.

Бети Бел извлича полза от популярността на дъщеря си като продава историята й на вестниците и окуражава Мери да пише писма и поеми, които лесно биха могли да бъдат пробутани на пресата. Бети иска дъщеря й да види колко много страда тя като майка на прочута малолетна убийца. “Исус е бил прикован на кръста само веднъж, а мен ме коват непрекъснато” – оплаква се тя.

Философията на “Ред Банк” е фокус в настоящето. Да се мисли за миналото е пагубно и затова към детството и последвалите убийства на Мери не е подходено адекватно. Един психиатър смята, че Мери е блокирала травмиращото си минало и е била обезкуражена да се опитва да разбере защо е убивала. “В нея има една необикновена вътрешна напрегнатост… една нужда, която нито може да бъде разбрана, нито задоволена” – казва той. Тя минава през много специалисти, но малцина успяват да я опознаят добре. Мери е манипулативна и често се сбива с момчетата. Твърди, че има сестра близначка на име “Паула”.

“Мисля, че си измислях тази близначка, защото тя би могла да е направила онова, което аз в действителност бях извършила” – казва тя по-късно.

Затворът

“Без съмнение това прехвърляне се отразява разрушително на Мери” – пише Сърини в своята книга Нечут плач. Налага й се да се пригоди от момчешката атмосфера в “Ред Банк” към напълно женския затвор “Стайъл”. В началото Мери е непокорна затворничка и често е наказвана, но скоро се адаптира: “Това, което трябваше да направя, бе да продължа да се боря със системата, но вместо да бъда открита и гневна, реших да подходя подмолно и коварно”. Освен това решава да стане лесбийка, но не от нежния тип. Когато чува това, майка й казва: “Исусе Христе, какво следва? Първо стана убийца, а сега лесбийка”.

Детският психиатър, провеждащ ежеседмични групови терапии в затвора, стига до заключението, че “Мери е изминала дълъг път, за да убеди самата себе си, че е мъжествена. Ходи наперено, гримира се така, сякаш има набола брада и пъха чорапи, навити във формата на мъжки гениталии, в бельото си”. След време дори отива при лекар с желанието да си направи операция за смяна на пола, но той й отказва.

Когато я прехвърлят в учреждение с по-лек режим през 1977 г., Мери успява да избяга. Двама мъже качват нея и нейната партньорка по бягство в колата си. През краткото време на свобода Мери загубва девствеността си. Мъжът, с когото преспива, продава историята си на вестниците и твърди, че тя е избягала от затвора, за да забременее.

“С течение на времето пресата се превърна в кошмар за мен” – казва Мери. – “Така и не можах да разбера какво искат от мен”.

Заловена след бягството
Заловена след бягството

Няколко месеца преди освобождаването й през 1980 г., Мери е преместена в общежитие, където се запознава с женен мъж, от когото забременява. “Той каза, че е твърдо решен да ми докаже, че не съм лесбийка” – разказва тя. – “Беше ми трудно да не мисля за секса като за нещо мръсно”. Когато разбира, че чака дете, тя прави аборт, но след това изпада в нещо като морална криза: “Само като си помисля, че първото нещо, което извърших, след като лежах дванайсет години в затвора за убийството на две бебета, бе да убия и бебето в мен…”. Но тогава чувства, че няма друг избор.

Свободна на 23

“Мери се беше превърнала в две отделни личности за свое собствено добро” – надзорникът на Мери.

Мери Бел е освободена на 14 май 1980 г. и заживява в Съфолк. Първата й работа е в местната детска градина (!), но комисията по предсрочно освобождаване преценява, че тази работа не е подходяща за нея.

Свободна на 23г.
Свободна на 23 г.

Тя става сервитьорка и се записва да учи в университет, но е твърде демотивирана, за да се задържи. След като се премества да живее обратно при майка си, среща млад мъж, от когото забременява. Развихрят се големи дебати по въпроса дали жената, убила две деца, би могла да бъде майка, но тя се преборва за правото си да роди детето, което се появява на бял свят през 1984 г.

Мери твърди, че е започнала да гледа по различен начин на престъпленията си след раждането на бебето й. Тя получава възможност да се грижи за детето, което обаче остава официално под опеката на съда до 1992 г. “Ако е имало нещо нередно с мен като дете, то сега вече го няма. Вярвам, че ако беше възможно да се види на рентген душата ми, щеше да стане ясно, че всичко счупено е вече поправено” – настоява тя.

Мери успява някак да се превърне без съответното психиатрично лечение от дете-убиец в любяща майка. Годините в поправителното училище и затвора й донасят сексуален тормоз и пристрастяване към наркотиците, но тя твърди, че сега има нови морални ценности и изпитва дълбоко разкаяние за престъпленията си. Възможно ли е това? Можем ли да вярваме, както пише Гита Сърини, във “възможността за метаморфоза? Според авторката Мери Бел се е разделила “на двама души – детето и възрастната”.

В крайна сметка тя среща мъж, в когото се влюбва и се заселва в малко градче. Но нейният надзорник е длъжен да уведоми местните власти за присъствието й и скоро жителите на града се вдигат на протест по улиците, въоръжени с плакати Убийцата вън!”. Мери живее в постоянен страх да не бъде разпозната.

Научи повече за:   Джеси Тимендекас: Педофилът в съседство

Когато се опитва да обясни какво е минавало през главата й като дете, особено по време на гневните й изблици, Мери само отчасти осъзнава поведението си и с трудност признава за импулса си да души други деца. Вместо това, често описва насилието си като удряне и дърпане: “Сложих ръцете си около ушите й, или около косата й, нещо такова”.

Колкото до убийството на Мартин Браун, версията на Мери непрекъснато се променя и тя приписва случая понякога на инцидент, а друг  път на необясним импулс. Разказва, че се е скарала с майка си и за пръв път е отвърнала на ударите й. Спомня си със смътна чернота, че когато е “стискала” шията на Мартин:

“Не бях ядосана. Не беше чувство… а празнина, която нахлува… като бездна… отвъд яростта е, отвъд болката, сякаш чувствата ти пресъхват. Нямах намерение да нараня Мартин; защо бих имала? Той беше просто мъничко момченце, което живееше в къщата зад ъгъла…”.

Мери все още твърди, че Норма носи известна отговорност за смъртта на Брайън Хауи. “Слабият прави другия до себе си по-силен с това, че е слаб” – казва тя, защитавайки се, че е била “по-силната”.

Създаването на Мери Бел

“Разкарайте това нещо от мен!” – Бети Бел за новородената си дъщеричка Мери.

В сагата за Мери Бел майката Бети е считана за главния злодей и виновница за нейната психопатология. Бети Бел е родена в Глазгоу през 1940 г. и е описвана като дълбоко религиозно дете. “Всички мислехме, че тя ще стане монахиня” – казва нейната майка. “Тя обичаше религиозни неща”, спомня си сестра й. “Винаги рисуваше монахини и олтари, гробове и гробища”. Според семейството й тя не е била подлагана на строги наказания или насилие, но въпреки това Бети започва да се отдръпва от тях. Когато баща й умира: “Бети беше като луда”, казва нейната сестра Айса. Изпада в нервни пристъпи, инсценира отравяне с лекарства и през 1957 г. ражда Мери Бел. Кой е бащата на Мери остава загадка.

Краткото детство на Мери представлява кошмарен низ от изоставяния и злоупотреба с наркотици. Бети няма търпение да се отърве от дъщеря си – зарязва я при роднини, но винаги се връща, въпреки молбите на семейството й да им позволи да се грижат за малката. През 1960 г. Бети завежда Мери в агенция по осиновявания, където я дава на объркана жена, която няма право да бъде осиновител, тъй като заминава за Австралия. “Доведох я, за да бъде осиновена. Вие я вземете” – казва Бети, оставяйки Мери с непознатата. Слава богу, сестрата на Бети Айса я проследява и скоро открива жената, която вече е купила нови роклички за Мери.

Само на две годинки Мери вече отказва да се привързва към хората – държи се студено и откъснато. Никога не плаче, когато я боли, но проявява агресия и веднъж дори размазва носа на чичо си с играчка. Безотговорните отказвания на майка й от нея не помагат особено.

Като дете Мери става свидетел как нейно петгодишно приятелче е блъснато и убито от автобус. Това ужасно събитие вероятно още повече повлиява на нейната по-нататъшна неспособност да се обвързва. През 1961 г. Мери тръгва на детска градина. “Тя беше непослушна почти винаги”, казва учителката, която веднъж вижда как Мери хваща за гушата друго дете. Когато й казват да не прави така, тя пита: “Защо? Това ще го убие ли?”. Тя е самотна и останалите деца й се подиграват. Рита, удря и щипе другарчетата си и разказва “невероятни истории непрекъснато”.

“Инцидентни” свръхдози

Най-обезпокояващите инциденти от детството на Мери са свързани с честата й злоупотреба с лекарства, която очевидно е свързана с майка й. Когато Мери е на годинка, за малко е щяла да се самоубие, намирайки хапчета, скрити в тясна дупчица на грамофона. Изглежда не само невъзможно бебето да е достигнало само до лекарствата, но и странно как би погълнало толкова много от “киселинните” лекарства. Когато Мери е на три години, нейният брат е заловен да дъвче малки сини хапченца заедно с шоколада, който леля им Кат е донесла за децата. (Според Бети: Трябва да са се добрали до шишенцето с лекарства в чантата ми). Кат и съпругът й предлагат да осиновят Мери, но Бети отказва да пусне детето и скоро прекъсва всякакви контакти с тях.

Най-сериозната свръхдоза на Мери е причинена от поглъщането на хапчета, съдържащи “желязо”, принадлежащи на майка й. Тя изгубва съзнание и се налага да изпомпват стомаха й. Свръхдозирането с лекарства, особено при развиващите се деца, може да доведе до сериозни мозъчни увреждания.

Бети Бел е драматизираща личност и обича да се прави на мъченица. Тя вероятно страда от индиректен Синдром на Мюнхаузен и печели внимание на гърба на трагичните “инциденти”, случващи се с дъщеря й. Този синдром, описан за първи път през 1977 г., се характеризира с умишленото причиняване на нараняване, задушаване или отравяне, причинено родители или грижещи се за дадено дете лица, с цел получаване на състрадание от околните. Една такава майка обикновено има нежелано дете и е неомъжена. Това би могло да обясни защо Бети винаги е искала детето си обратно, въпреки вредите, които му е причинявала.

Този непреодолим импулс за драматизъм е илюстриран от друг инцидент: Бети през сълзи разказва на сестра си, че Мери е била прегазена от камион, което естествено предизвиква огромно внимание и съчувствие към загубата й. На следващия ден Бети признава, че е излъгала; Мери е у нейни приятели, които са я осиновили за известно време.

Психологически портрет

“Да манипулира хората е нейната главна цел” – д-р Уестбъри след прегледа на Мери.

По време на процеса психиатърът, прегледал Мери, свидетелства, че тя показва класическите симптоми на психопатия чрез неспособността си да чувства и да разбира чувствата на хората. “Тя не показа никакво разкаяние, нямаше сълзи или вълнение. Напълно лишена бе от емоции, докато говорехме за случилото се и просто негодуваше от затварянето си” – казва д-р Ортън. – “Не можах да установя истинска престъпна мотивация.”.

Нехайната майка на Мери, гените на неизвестния й баща и уврежданията, които вероятно са настъпили от честото предозиране с лекарства, със сигурност са повлияли на нейната социопатия. Тя реагира на околните така, както е свикнала да се отнасят с нея. Когато една майка е източник на страх за детето си, то се справя с това като развива защитен механизъм срещу външния свят, който представлява непрестанна заплаха за развиващия се социопат. Разбира се не всяко дете, отгледано в условия на насилие, се превръща в психопат. Генетичните фактори също играят роля.

Мери със сигурност не показва признаци, че се е наситила след смъртта на Брайън. Измъчва животни, страда от хронично напикаване чак до доста зряла възраст и въпреки че не пали огньове, унищожава чужда собственост по време на кратката си кариера на убиец. Запознатите с тази “триада” от симптоми, предвещаващи, че едно дете е възможно да се превърне в сериен убиец, вероятно биха се досетили, че тя не би спряла да убива сама. Мери ловува жертви по-слаби от нея и след убийствата се опитва да стане част от разследването или да се сближи с близките, за да се наслаждава на скръбта им.

Животът в измислен свят е нещо хубаво за децата, но когато говорим за психически разстроени насилници, фразата звучи злокобно. Мери и Норма фантазират как ще станат престъпници и ще избягат в Шотландия.

Медицинските експерти не вярват, че психопатите могат да бъдат “излекувани”. Те обикновено са устойчиви на терапия, което Мери доказва по време на живота си зад решетките. Съществува мнението, че агресивното им поведение утихва с течение на възрастта. Може би това е случаят с Мери. Никога няма да знаем със сигурност.

Манипулаторка

Като дете Мери е описвана като много манипулативна и интелигентна. Като възрастна, по време на интервюто й с Гита Сърини, тя преиграва скръбта си.

“Възстановяването й след дълбоките пристъпи на печал обаче настъпваше изумително бързо и тези мълниеносни емоционални обрати предизвикаха съмнение у мен” – казва авторката.

“Само едно нещо надделява над всичко останало” – пише Сърини за трагичните преживявания на Мери, – “дисциплината, която тя си налага, за да даде нормален живот на дъщеря си”. Сърини и Мери в един глас демонизират Бети Бел като майка и издигат Мери до образа на майката изкупител на грехове. Но нещо не се връзва в тази пълна промяна. Мери показва твърде много от театралния драматизъм на майка си, което навежда на мисълта, че Бети Бел може би все още живее в нея.

Мери като възрастна
Мери Бел

Мери позволява на Бети да бъде част от живота й и дори живее при нея след излизането си от затвора, въпреки продължаващото лошо отношение. Иска собствената й дъщеря да се среща с баба си. Според някои недоказани твърдения Бети е упражнявала сексуален тормоз върху малката Мери, като я е продавала на клиентите си. След това продава историята й на вестниците. Степента, до която Бети е увредила дъщеря си, е неизвестна. В цялата книга “Нечут плач” Мери доказва, че е много ненадеждна. Със сигурност има причина да лъже и да преувеличава за насилието на майка си, което много социопати правят, за да спечелят съчувствие и оправдание за своето поведение. Бети вече е мъртва и никой никога не успява да потвърди най-лошото от обвиненията срещу нея. Тази тишина вероятно е част от една друга, по-потисната епоха, преди темата за злоупотребата с деца да може да бъде свободно дискутирана, както това се случва днес.

Нечут плач

“Това, което искам най-много, е нормален живот” – Мери Бел.

Когато е публикувана през 1998 г., книгата”Нечут плач” предизвиква негодувание срещу престъпниците, които печелят, продавайки историите за престъпленията си. Мери получава пари за съдействието си в написването на книгата, което вбесява толкова много хора, че премиер-министърът Тони Блеър публично порицава случая. Създадени са закони, които да попречат на други престъпници, като Денис Нилсън например, да сторят същото. Мери се надява книгата да изясни нещата. Смята, че ако разкаже историята си, медиите ще я оставят на мира.

Но вместо това медийният интерес към нея се подновява и репортерите обсаждат къщатата й. Нейната дъщеря, вече тийнейджър, научава, че майка й е скандалната Мери Бел и двете напускат дома си с глави покрити с одеяла, отблъсквайки микрофоните и въпросите на медиите. Според Мери дъщеря й е приела нейната самоличност и й е простила. “Но, мамо, защо не ми каза? Ти си била просто дете, по-малко от мен” – е казала тя според Мери.

Може би най-голямото постижение на книгата “Нечут плач” е опитът й да открие отговорите за причините за жестокото поведение на децата, което се превръща в стряскащо често явление напоследък. По своему Мери Бел представлява една аномалия. Тя удушава жертвите със собствените си ръце, за разлика от тревожно зачестяващите убийства от огнестрелно оръжие в наши дни. Дали историята на Мери ще предотврати насилието у други деца, тепърва ще се види. Това е един необикновен предупредителен разказ за детската способност към жестокост.

Ако е вярно, че децата са благословени с вътрешна доброта, то тази благословия трябва да е много крехка.

Анонимност

На 21 май 2003 г. “BBC Online” съобщава, че убийцата на деца Мери Бел е получила право на доживотна анонимност.

По решение на Върховния съд самоличностите на Бел и нейната дъщеря от сега нататък ще бъдат пазени в тайна, за да бъдат защитени двете от саморазправа. Според условията на временната съдебна заповед настоящите самоличности и местонахождение на Бел и нейната дъщеря не могат да бъдат разкривани.

В интервю пред съдебната зала, проведено веднага след обявяването на решението, сестрата на убития Мартин Браун казва: “Това е подигравка. Жертвите изобщо не бяха на дневен ред – никой не се интересуваше от нашето семейство”.

Майката на Мартин Джун Ричардсън казва в интервю за “BBC”: “Най-доброто, което може да се случи, е тя да остане анонимна и просто да изчезне, за да можем да продължим живота си”.

Главният въпрос, който съдът трябва да реши, е”дали правото на Мери Бел на личен и семеен живот надделява над правото на обществото на открит процес и медийна свобода”.

Съдия Елизабет Бътлър-Слос изтъква, че “този случай е изключение и това решение не означава, че ще се дава анонимност във всички подобни случаи”.

Защитавайки мнението си, съдия Бътлър-Слос казва, че е взела решението си водена от мотиви различни от онези, които е имала, когато е дала доживотна анонимност на прочутите убийци на Джеймс Бълджър.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

41
Напиши коментар

avatar
36 Дискусии
5 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
32 Автори на коментари
АлфЙорданТаняСнежиКирил Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ЕМИЛИЯ
Гост
ЕМИЛИЯ

СПОРЕД МЕН, СОЦИОПАТИЯТА Е НЕЛЕЧИМА, И ТВЪРДЕ МНОГО ТОЛЕРИРАТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ. УБИЙСТВО САМО ЗА УСЕТА НА БЕЗНАКАЗАНОСТ И ПО-ГОЛЯМО НАДМОЩИЕ, ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ НАЙ-СУРОВО ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ АЗ СЪМ ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ!

Йордан
Гост
Йордан

Уби ли някой?

Алф
Гост
Алф

Майката на Мери уби 1 бебе, за което Мери изнесе окървавените и гащи пред обществото и в последствие бе обявена за ‘изтървано дете’.

м
Гост
м

Сайтът е страхотен, най-интересният, който съм чела от много време. Благодаря много за статиите!

Единствената ми забележка е към неправилната и прекалена употреба на пълен член. А като цяло статиите са написани на много грамотен език, приятна изненада сред иначе доста западналия правопис. Давайте все в същия дух и просто обръщайте внимание, че пълен член в изречението има само подлогът. С други думи, ако думата, за която се съмнявате, отговаря И на въпроса “кого”, значи тя е не-подлог и не може да носи пълен член.

Благодаря за страхотния сайт отново!

клима
Гост
клима

Този сайт е страхотен браво!!! Продължавайте

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Силвия,и аз го следя..продължавай си.Даже съм го сложила[саита] на отметка в Google Chrome!!!!!!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Разбира се,че има кой.Та аз съм запалена на такива теми от тинейджърка.Колко съм ровила в нета за да си намеря статии за серийните убийци[преди четях повечко книги] и сега,когато намерих този сайт…няма да го махна от браузъра НИКОГА.Даже много благодаря за статията с бебето П.

Някой си
Гост
Някой си

Хмм…това момиче е имало доста потенциал,естествено в негативен смисъл,сигурно ако я бяха оставили да се “развива”,би засенчила доста от най-жестоките убийци.

Изрод
Гост
Изрод

Трябва роднините на убитите да я издират и пред нейните очи бавно и брутално да убият детето и ! После в продължение на седмица трябва да я измъчват – рязане на език,изтръгване на нокти,горене с фасове и да я пречукат тая смрад !

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Друго си е смъртната присъда!

Рокси
Гост
Рокси

Малко офф-топик към Силвия и м :))) Най-лесния начин да установиш дали да ползваш пълен или кратък член е следния: ако в изречението, думата, за която се чудиш с какъв член да бъде, може да се замести с “той”, се слага пълен член. А ако може да се замести с “него”, значи е кратък :)))) Иначе и аз не съм шампион по правопис, но единствено по този начин ми става ясно кога какъв член да бъде. :))

Виктор
Гост
Виктор

Знам, че ще прозвучи глупаво, но оправдавам Мери Бел до някъде.

Трябва да имаш много финна душа да разбереш тези убийци като нея!

П.П. Звучи много психопатско това което написах, но не успях да намеря други думи.. интересно как е продължила напред, сигурно е било адски трудно.

П.П.2 Сега никой ли не знае къде е Мери Бел?

Алф
Гост
Алф

Всъщност убийцата е Норма, просто Мери никога няма да си признае наивността.

Елис
Гост
Елис

И аз въпреки че изобщо не ми се иска я оправдавам до някаде.При някой деца фантазиите самоувереността доминират.Мери Бел е била наистина с доста развита фантазия и 100% думата страх за нея не е същесвувала,сигорна съм че всички познавате деца които до 15 годишни са били безсърдечни лишени от много ценности (в случая Мери е била на 11) а след това те наистина се поправят.Но все пак има отнети 2 човешки живота!А Нора? Как така съучастник и хилещ се и задаващ глупави въпроси човек е оставен безнаказан?Според мен и тя е трябвало да получе някакво наказание ( а не само… виж още »

suziii
Гост
suziii

vijte tova nee normalno kak az ili vie (sega sam na 13) bih mogla da odu6a nqkoe malko detence bez da mi puka i da ne izpitvam 4uvstva?? i az ne poznavam ba6ta si naskoro omrq i liubito mi ku4e (mn go obi4ah)edinstveniq mi dqdo su6to umrq no kvo ot tova!dai sq da odu6avam na poraziq!!!prosto ne e normalno i zatova e vinovna maikata na meri!!!

stop
Гост
stop

Ot Angliiski istochnitsi prochetoh,che Mary Bell poluchava 50 000 angl.liri ot izdatelkata si za raskaza si.Po otnoshenie na Norma Bell az sushto sum uchudena.

Delyana
Гост
Delyana

Потресаваща история! Съвсем случайно се натъкнах на нея и на сайта и не можех да подмина! В този ред на мисли- поздравления за сайта, ставам фен! Интересува ме книгата на Гита Сърини ‘Нечут плач’дали е издадена на български, определено бих прочела повече по темата!

nai golemia fen
Гост
nai golemia fen

Аз убивам, ЗА ДА мога да се върна
Този случеи го гледах по TLC . И както казах ако едно дете е тормозено в къщи , то тогава може да се роди чодовище

Дориана
Гост
Дориана

До Изрод- правилно си избрал как да се подпишеш, не си ти който да определя дали едно дете да бъде убито пред очите на собствената си майка!!!Защото тази жена е също и майка!Какво вина има дъщеря й,че да бъде убита, не си в ред, май на теб трябва да се приложат тези “наказания” щом си съгласен с тях!

nvk
Гост
nvk

От седмица немога да сваля очи от сайта ! Поздравления за статиите 🙂

Петя
Гост
Петя

Потресаваща история! Статията е написана по един невероятно интригуващ и интересен начин.. Моето мнение е, че каквото и да се случва тази злоба и радост от причиняването на чужда смърт не могат да изчезнат просто така. Не вярвам в промяната й. Не е възможно след като е имала толкова изкривено мислене и се е отнасяла с такъв сарказъм спрямо страдащите семейства в толкова ранна възраст изведнъж да се промени и да стане грижовна и добра майка. По-скоро вярвам, че играе добре своята роля и би могла да създаде дори по-зловещо чудовище от самата себе си.

Антоанета
Гост
Антоанета

Само не разбирам какво са правели навън и самички 3 годишни деца?

alex
Гост

Антоанета,Вие не разбирате нещо,което и аз не разбирам,едно 3 годишно дете е кажи-речи още бебе,/моята дъщеричка в момента е на 3 годинки/и според мен е било крайно непредпазливо от страна на родителите на второто убито дете /и по принцип всяко толкова малко дете/ да го оставят да излезе само,още по-вече че дни преди това е имало мистериозен смъртен случай на дете на същата възраст.Болни мозъци има навсякъде около нас,не е останало местенце на този свят където човек да може да живее спокойно и да отглежда децата си.

D
Гост
D

Alex, Антоанета, не забравяйте, че става въпрос за преди 45 години. Определено не е нормално сами деца да се разхождат навън на тази крехка възраст, но също така не е и нормално малки момиченца да ги убиват. Преди да прочета за този случай, прочетох за Джеймс Бълджър. Знам, че вероятно не звучи добре за мен, но искам да си призная, че се почувствах зле за всички тези деца, не само за убитите, но и за убийците. За да бъдеш убиец на 10 годишна възраст, трябва да си преживял ужасяващи неща в детството си, които да те подтикват към това. Майката… виж още »

Кристина
Гост
Кристина

Статията е страхотна, поздравления за авторката и целия сайт!Всичко е идеално подредено, има смисъл и грабва още от първото изречение.Силвия, мисля че трябва да се замислиш да го направиш и на английски този сайт, не знам дали има други такива подобни, но мисля че ще имаш успех.Поздравления още един път.
P.S.Само не съм сигурна дали е хубаво 13-14 годишни да четат такива статии…но все пак…

Алос Унищожителя
Гост
Алос Унищожителя

Потресен съм.Това е много зловещо.Поведението на това момиченце е лишено от каквато и да е нормалност присъща на други серийни убийци които са на по-голяма възраст като Сергей Головкин,който поне може да каже защо е убива тийнейджъри-защото е искал да си отмъсти на хората,които са го тормозили като малък,като убива хора подобни на тях.Но тук това дете просто се забавлява по гнусен и девиантен начин.Съгласен съм с Някой си със сигурност би била по-гнусна от Игор Иртишов или гореспоменатият Сергей Головкин.

Алос Унищожителя
Гост
Алос Унищожителя

Сериозно Изрод тя е убила две малки момчета.Не че е добре,но все пак е била много млада и със сериозно разклатена психика-просто погледни бележките ,,аз убивам ЗА ДА мога да се върна,,.Да ти звучи нормално?Не.Не можеш да искащ да убиеш по толкова жесток начин някой толкова ментално болен.На темата със бруталните наказания за гнусни британски престъпници.Джейсън Оуен който е убил едногодишния си син по много гнусен начин за него предложеното наказние става,само без убиването на децата.

Ева
Гост
Ева

В началото на статията четем, че:

“Нейният баща Били Бел живеел със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) били инструктирани да го наричат „чичо“, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител.”

а по-надолу, че:

“Кой е бащата на Мери си остава загадка”.
Последно?

july
Гост
july
Azazel
Гост
Azazel

Любимата ми героиня от този сайт. Какво очарователно малко демонче! Моя любов, Мери Бел…

CFH
Гост
CFH

До Ева – Били Бел е бил нейн пастрок, а биологичният баща е неизвестен.

Картоф
Гост
Картоф

Тя е била едва едно малко дете на 11 годишна
въздраст с психическо растройство,
това е една неразумна въздраст,
в която повечето хора тепърва се развиват,
тя е живяла в свят с лоши условия,
несъзнателно симулирала поведението на хора,
които са я малтретирали,още като била 6 годишна.
Майката смазвала от бой Мери,
но тя не плакала.
Мъкар и делата на момиченцето,
да са изклчително жестоки,
се е поправила,
не е била в разумно състояние,
когато е извършила престъплението.
В момента,когато навършила 23,
и се родила е дъщеря.

Бог дава,бог взима,след това,идва обратното,това е един временен цикъл!

Ева
Гост
Ева

CFH, благодаря!

Алф
Гост
Алф

Защо Мери иска да види детето в ковчега?
За да разбере как е умряло и кой поръчва филма.

Кирил
Гост
Кирил

Историята ми хареса наистина много! Като във филм на ужасите е. Аз подкрепям Мери Бел, защото на такава възраст в такива тежки условия и обстоятелства, доста хора биха откачили. Разбира се това, което е направила си остава непоправимо, но е оправдано.
P.S – харесаха ми фалшивите показания и глупавите въпроси, които задаваше съдистчето. 😀

Снежи
Гост

Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в същия дух!Апропо,преди години имаше и в нашата страна такъв случай на убийство на дете от друго дете.Имате ли инфо за това?Мисля,че беше в едно село,убиецът беше също на около 10.Беше разбило главата му с камък.

Таня
Гост
Таня

Дяволско дете, семето на злото просто е било изначално в нея, затова лошотията й се отдава. Други също са живеели зле, но не са се отприщила към злото, защото децата изначално са добри, чисти и невинни, непонасящи гладките на кръв и насилие за разлика от това изчадие.

Алф
Гост
Алф

Върна ли се или беше отрязан?