Расовата лудост на Убийците Зебра

Расовата лудост на Убийците Зебра

“Убийствата Зебра” са поредица от расово мотивирани покушения, които се случват в Сан Франциско, Калифорния в периода от октомври 1973 г. до април 1974 г.

Те са дело на група наречена “Ангели на смъртта”, която е част от “Нацията на исляма”. Според догмите на тази организация бялата раса е била създадена от чернокож учен на име Якуб. Освен това “Ангелите на смъртта” вярват, че колкото повече бели хора убиват, толкова по-голям е шансът им да отидат в рая. Ученията на “Нацията на исляма” представят белите хора не като човешки същества, а като сбирщина от “синеоки дяволи”, “бели демони” и “лукави змии”.

Нападение с мачете

В една късна есенна вечер на 1973 г. професор и съпругата му минават с колата си през индустриалната зона на Сан Франциско, когато от сенките към тях с препъване се приближава човек.

Районът е пуст, осветен само от редките и мътни улични лампи, и двойката си помисля, че мъжът е поредния блуждаещ пияница.

Тогава забелязват, че ръцете му са вързани отзад на гърба.

Професорът излиза от колата и предпазливо се приближава към непознатия, който мърмори неразбираемо и се опитва да се задържи на крака. Професорът го повиква и когато мъжът се обръща с лице към него, ахва. Непознатият е чудовищно обезобразен – кожата виси на кървави парцали от черепа му, сякаш някой е сякъл лицето му с мачете.

Точно това се е случило.

Няколко часа преди това група мъже отвличат Ричард Хейг и съпругата му Кита, докато се разхождат след вечеря из квартала си и ги вкарват насила в микробус. Прерязват гърлото на жена му с мачете, като почти я обезглавяват. След това се нахвърлят върху Ричард, но го оставят, когато той спира да мърда, предполагайки, че е мъртъв. Но грешат. Щом микробусът им се отдалечава, Ричард се добира до улицата, където е открит от професора и съпругата му.

Това е първото от серията брутални нападения, извършени от “Убийците Зебра”. Името им идва от радио честотата “Z”, която полицията използва за цялата комуникация, отнасяща се до случая. Безчувствените убийци до такава степен тероризират Сан Франциско, че жителите му се страхуват да излизат на улицата след залез слънце, а туристите предпочитат да прекарват ваканцията си другаде.

Шокиращо престъпление

Ричард Хейг (30 г.) и Кита (28 г.) са женени от седем години. Той е минен инженер и работи в местния офис на “Международна компания Юта”. Тя е репортер за “Индъстриъл Сити Прес” в Южен Сан Франциско.

На 19 октомври те вечерят в дома си и решават да се разходят. Двамата вървят, хванати за ръце, когато забелязват пред себе си двама чернокожи мъже, стоящи от двете страни на тротоара. Когато минават покрай тях, един от тях се пресяга и сграбчва Ричард за ръката.

Кита се втурва да бяга, но мъжът изважда оръжие и заплашва, че ще убие мъжа й, ако не се върне. Ричард я убеждава да съдейства на нападателите и тя се съгласява неохотно, което се оказва най-голямата й грешка.

Мъжете подкарват двойката към бял товарен микробус и ги карат да легнат по лице в задната част. Ръцете им са вързани зад гърба с канап. Младото семейство за малко е щяло да бъде спасено, когато полицаите в минаваща патрулна кола надушват нещо подозрително и спират до микробуса. Един от тях смъква прозореца си и пита мъжете дали всичко е наред.

“Всичко е наред, офицер” – отговаря учтиво шофьорът. – “Трябваше да сменим гумата”. Мъжете са облечени добре и гледат открито в очите на полицаите. Не приличат на престъпници и ченгетата си тръгват.

Докато бусът се движи към магистралата, един от мъжете пъха ръката си под блузата на Кита. Съпругът й протестира, но е ударен по лицето с кръстат ключ, който счупва челюстта му на две места.

Микробусът навлиза в промишления район на Сан Франциско и спира край железопътните линии. Един от мъжете измъква Кита от буса, държейки 40-сантиметрово мачете в ръка. Задърпва я до релсите и с няколко удара отсича главата на молещата се за милост жена.

Ричард като по чудо оцелява след ударите на мачетето и успява да се добере до улицата, където е открит от професора и съпругата му, зашеметен и обезобразен до неузнаваемост.

Един се измъква

Десет дни по-късно, на 29 октомври 1973 г. Ангелите на смъртта се заемат с втората си жертва. Франсиз Роуз (28 г.) шофира своя златист мустанг към Калифорнийския университет, когато  чернокож мъж се изправя пред колата й. Той вдига ръка, карайки я да спре, след което се надвесва над прозореца и я помолва да го закара. Нещо в него кара Роуз да настъпи газта, но дясната врата е отключена и мъжът я отваря и стреля в колата, пронизвайки с куршуми шията, бузата и гърдите й.

Робърт Стокман има повече късмет.

На 9 ноември около 20:00 ч. чиновникът от компанията “Пасифик Газ & Илектрик” е по работа на улица “Арми”, където добре облечен чернокож мъж го доближава и го пита как да стигне до еди къде си. Робърт го упътва и мъжът, по-късно идентифициран като 35-годишния бивш затворник Лирой Доктър, му благодари за помощта.

След като свършва работата си на адреса Стокман с изненада вижда, че Доктър го чака на улицата.

“Избута ме зад оградата, извади оръжието си и го насочи в устата ми” – разказва Стокман. – Наблюдавах го през цялото време и той не изглеждаше прекалено възбуден, сякаш редовно се занимаваше с подобни неща. Огледа се в двете посоки и усетих, че се готви да стреля. Наклоних се на една страна и куршумът ме ожули по шията…

Препънах се няколко крачки и паднах по лице. Сигурно е помислил, че съм мъртъв, но установих, че мога да се движа. Той беше точно над мен и опираше оръжието си в стомаха ми, но този път му се противопоставих.

Сграбчих оръжието, което за щастие беше револвер, а аз го държах за цилиндъра и той не можеше да стреля, ако цилиндърът не се върти. Отместих оръжието далеч от мен, разтърсих го и то отлетя някъде в двора”.

Двамата мъже се втурват едновременно към револвера, но Стокман пръв се добира до него.

“Обърнах се, а той се приближаваше към мен. Този път обаче изглеждаше леко разстроен. Тъй като не спираше, стрелях по него, но нищо не се случи. Стрелях отново и пак нищо. Внезапно се уплаших, че оръжието може да е заредено с халосни патрони. Но след това си спомних за раната на врата ми. Стрелях отново и той се просна на земята”.

Полицията открива Лирой Доктър по-късно, скрит под железопътна естакада с огнестрелни рани в ръката, рамото и стомаха. Той настоява, че Стокман го е нападнал пръв, но впоследствие е осъден за нападение със смъртоносно оръжие.

Бакалинът и наркоманът

Неговото име е Салим Еракат, но клиентите му казват “Сами”. Петдесет и три годишният йорданец, собственик на бакалия на улица “Ларкин” №452 от 13 години, е убит защото изглежда твърде бял.

Еракат и съпругата му Сомиха имат четири деца и цялото семейство работи в магазина, обслужващ клиентите си седем дни в седмицата. Бакалията се намира близо до общински център и държавните служители го посещават в обедната си почивка, за да си купуват сандвичи, студени напитки и плодове.

Неделният ден на 25 ноември 1973 г. започва мразовито и дъждовно. Еракат е сам в магазина, когато вътре влиза чернокож мъж, носещ шлифер и дипломатическо куфарче, и го поздравява на арабски.

Научи повече за:   Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

Еракат го познава; той е редовен клиент.

“За ябълка ли сте дошли днес?” – шегува се бакалинът.

“Не точно” – отговаря черният мъж и изважда оръжие от куфарчето си.

Мъжът го подкарва към задната част на магазина, където Еракат му посочва торба с пари и му казва да ги вземе. Мъжът не проявява интерес. Вместо това завързва ръцете му с една от собствените му вратовръзки и го заставя да коленичи в тясната тоалетна. Движенията на мъжа са бавни и методични. Той обвива дебело парче плат около дулото на оръжието си и го опира зад дясното ухо на Еракат. Натиска спусъка и слага край на живота на един баща и на американската мечта на един имигрант.

Пол Данчик не е толкова амбициозен. Той е 26-годишен зависим от хероина наркоман.

В последния ден от живота му, 11 декември, Данчик умира за дозата си. Току-що е освободен от затвора, където е лежал за притежание на наркотици и няма търпение да се надруса. Върви по улица “Хейт” и се оглежда за обществен телефон.

Когато застава пред телефона с монета в едната си ръка и парче хартия с номера на дилъра си в другата, чернокож мъж го доближава изотзад.

“Хей, ти” – извиква го мъжът. Данчик се обръща и чернокожият изстрелва три куршума в гърдите му. Наркоманът зяпва недоумяващо нападателя си преди да се свлече на паважа.

Пиратки

Във вечерта на 13 декември 1973 г. бъдещият кмет на Сан Франциско Артър Агнос (35 г.) присъства на среща, на която се обсъжда изграждането на финансирана от държавата здравна клиника в район, обитаван предимно от чернокожо население.

Убийците Зебра също са в този квартал и търсят бели жертви. След края на срещата Агнос спира на тротоара, за да си поговори с две жени. Един мъж се приближава зад него и го прострелва два пъти в гърба, разкъсвайки белите дробове, далака и бъбреците му. Той едва оцелява.

“Жените видяха този човек да се приближава към нас и предположиха, че ще пита за посоката. Видяха го да изважда оръжието си и да стреля. Аз не го видях. Помислих си, че някой хвърля пиратки.

Почувствах тъп удар в гърдите, но предположих, че една от пиратките ме е ударила. Жените се отдръпнаха с писъци, а аз понечих да ги успокоя, че нищо ми няма. Те казаха: “Той се опитва да те убие” и чак тогава се обърнах назад.

Бях на около 18 метра от човека, който се опитваше да ме убие. Никога не го бях виждал преди. Стоеше там с оръжието в ръката си. Гледаше ме с празен поглед, без да мига. Не правеше заплашителни физиономии. Сякаш беше в някакъв транс”.

Мъжът избягва в нощта, а Агнос е отнесен в една от къщите наблизо, откъдето някой се обажда на спешна помощ.

Твърдо решен да не позволи на това нападение да го стресне, Агнос се връща в същия квартал по-късно, за да присъства на друга среща за здравната клиника. Но този път е придружаван от и до колата си от четирима полицейски служители, и четирима огромни чернокожи мъже, и нищо не се случва.

В нощта на покушението срещу Артър Агнос е нападната и Мариета Диджироламо (31 г.).

Тя се уморява да чака приятеля си и излиза да го търси на улицата малко след 21:00 ч. Тръгва към “Дивисадеро” – оживена улица с много барове и бутици.

Докато върви по улицата черен мъж внезапно я натиква във входа на една бръснарница, изважда оръжие и я застрелва два пъти в гърдите. Тя се завърта с лице към вратата на бръснарницата и мъжът я прострелва отново в гърба.

Тя се свлича по гръб на тротоара и умира заобиколена от непознати.

Плюшено мече

Двадесетгодишната студентка Анджела Росели е в отлично настроение в нощта на 20 декември 1973 г. Връща се от коледното парти, където е пийнала с приятели и няма търпение да си почине от ученето по време на празниците.

Докато паркира колата си пред апартамента си, забелязва двама чернокожи мъже, които си говорят в автомобил, паркиран по-надолу на улицата. Един от тях слиза от колата и тръгва към нея. Тя си помисля, че ще я сваля.

“Имаше наистина хубаво палто, светло на цвят, може би от камилски косъм, с дължина три-четвърти – разказва тя по-късно. – И носеше бяло кепе. Изражението му, преди да се обърна и да ме простреля, беше като на зомбиран. Сякаш беше в транс – гледаше през мен”.

“Не видях оръжието. Сигурно е било в ръкава му. Помислих си, че първите два изстрела са пиратки. Третият изстрел подкоси краката ми. Паднах и вероятно това ме спаси от куршум в главата”.

Третият изстрел засяга гръбнака й. Росели минава през седмици на физическа терапия, но оцелява.

Иларио Бертучио, който е прострелян през същата нощ, не успява.

Осемдесет и една годишният чистач работи в бутилиращата компания на “7-Up”, намираща се в района Бей Вю, известен с високата си престъпност. След като приключва с метенето на товарачната рампа, той взима полагащата му се безплатна бутилка 7-Up и я прибира в хартиена торба.

Трябва да измине цяла миля пеша до апартамента си, но се наслаждава на тази разходка, както и на работата си. Макар семейството и приятелите му да го карат да се пенсионира, Бертучио обича да води активен живот. Той е дребен човек, висок 1,60 м, тежи 60 кг и може да се похвали с гъсто кече бяла коса.

Старецът едва ли е видял нещо нередно във фигурата, задаваща се срещу него по тротоара. Твърде тъмно е, за да се види оръжието в ръката на мъжа отсреща. Непознатият се приближава и открива огън по Бертучио, прострелвайки го четири пъти в рамото и гърдите. Скъпоценната бутилка 7-Up на стареца се разбива на цимента, когато той пада на земята. Бертучио умира почти моментално.

Два дни по-късно, на 22 декември, загиват още двама белокожи.

Малко след 20:00 ч. Нийл Мойнихан (19 г.) върви по улицата близо до общинския център. Току-що е привършил с коледното пазаруване и е купил плюшено мече за малката си сестричка. Докато минава край хотела до общинския център, чернокож мъж се приближава до него и го прострелва в лицето, врата и сърцето. Той се свлича безжизнено на тротоара, опръсквайки с кръвта си плюшената играчка.

Убиецът на Мойнихан побягва по една алея и се натъква на Милдред Хослър (50 г.), която върви към автобусната спирка. Застрелва я четири пъти в лявата гърда, преди да продължи да бяга надолу по улицата, без съмнение много доволен от себе си: елиминирал е двама бели само за шест минути.

Тези спонтанни стрелби объркват полицията. Наблюдава се пълно отсъствие на мотив. Няма грабежи. Няма изнасилвания. Няма гневни изблици преди да се разлетят куршумите.

Това е най-големият кошмар за всеки гражданин – произволна и необяснима агресия. Никой не е в безопасност. Еднакво тревожно е и етническото естество на престъпленията. Във всеки един от случаите убиецът е черен, а жертвите бели.

Властите знаят някои неща за убийците. Стрелецът винаги се приближава до жертвата, изстрелва няколко куршума от упор и след това се отдалечава пеша. Предпочита .32-калибров пистолет; гилзите са разпръснати по паважа на всяко местопрестъпление.

Полицейският началник Доналд Скот обявява, че радио честотата “Z” ще бъде резервирана за всякакви комуникации, отнасящи се до случая, кръстен от медиите “Убийствата Зебра”.

Най-смъртоносната нощ

В нощта на понеделник на 28 декември дебнещите стрелци отнемат живота на четирима души.

Научи повече за:   Шарл Сображ: Лукавият бикини-убиец

В онази вечер Джейн Холи (45 г.) решава да посети обществената пералня, намираща се на няколко пресечки от дома й.

Тя е единственият бял човек в пералнята и докато дрехите й се въртят в машината, пийва газирана напитка и чете вестник заедно с  друг клиент – черен мъж, който седи до нея.

Когато понечва да извади дрехите си от сушилнята, друг чернокож мъж изважда оръжие и я прострелва два пъти в гърба. Тя пада върху редицата от неръждаеми перални, а черният мъж, с когото е споделяла вестника си, се втурва към нея и я подхваща преди да се свлече на земята.

Очевидците описват убиеца като висок и слаб черен мъж, облечен с кожено палто с дължина три-четвърти и мустак “а ла Фу Манчу”. Нападателят е напуснал местопрестъплението в кадилак, модел от 1969 г.

Същата вечер около 20:00 ч. на кръстовището на булевард “Гиъри” и улица “Дивисадеро” секретарката Тана Смит (32 г.) е простреляна два пъти в гърба от не много мургав чернокож мъж с мустак и тъмно палто.

Мъжът побягва, а около Тана се събира тълпа. Друг чернокож сваля палтото си и го подпъхва като възглавница под главата й. Тя се оплаква от силна болка. Умира малко след като е качена в линейката.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Полицията открива на местопрестъплението гилзи от .32 калибър и моментално разбира, че това е дело на Убийците Зебра.

Винсънт Уолин е убит на 69-ия си рожден ден. Пенсионираният служител на Брегова охрана живее в старчески дом. Обича да храни гълъбите на стъпалата на общината и да играе на домино с приятелите си.

За да отпразнува рождения си ден, той спира да хапне понички с кафе – любимата му закуска.

След това зяпа купувачите, напиращи към магазините “Мейси” и “Сакс” на площад “Юниън Скуеър”, след което се отправя към залата за билярд, намираща се на няколко пресечки… По-късно същия следобед играе домино, след което се наслаждава на залеза над моста “Голдън Гейт”.

Той е застрелян в гърба 10 минути след убийството на Тана Смит, на улиците “Дивисадеро” и “Фултън”. Пада по лице на тротоара. Очевидците описват убиеца му като млад черен мъж, среден на ръст, с къса афроприческа и светлосиво поло.

Уолин все още е жив, когато пристига линейката, но умира на път за болницата.

И този път полицията открива .32-калиброви гилзи на местопрестъплението.

Петнайсет минути по-късно идва ред на Джон Бамбик.

Бамбик (84 г.) живее в пансион на улица “Найнт” №285. Облича се в дрипи и е изгубил повечето си зъби. Допълва социалните си помощи с ровене в боклука и връщане на празни бутилки. Хората мислят стария човек за скитник.

Бамбик е застрелян в гърба от упор, докато се рови в поредната кофа за боклук. Усещайки жилването на куршума, той се обръща, сграбчва убиеца за гушата и започва да вие в лицето му. Жител от съседната сграда чува шума и поглежда през прозореца си, за да види черния мъж и стареца вкопчени в битка. Двама мъже, току-що излизащи от близкия бар, също стават свидетели на тази сцена. Чернокожият крещи на стареца да го пусне. Бамбик най-сетне го загубва сили и пада мъртъв в боклука на улицата.

Роксан Макмилан (23 г.) току-що се е преместила в Сан Франциско със съпруга си и четиримесечното си бебе. Апартаментът им се намира на първия етаж на улица “Единбург” №102. Докато пренася кашони с покъщнина от колата към новото си жилище, черен мъж се изравнява с нея и я поздравява.

Той я прострелва един път в гърба и втори път отстрани, когато тя се обръща. Стрелецът избягва, а съпругът й се втурва към нея.

Макар да я чакат години на болезнено възстановяване и живот в инвалидна количка, тя е късметлийка. Роксан е единствената жертва, която оцелява през онази нощ.

Фанатична черна секта?

Полицията в Сан Франциско обявява събитията от 28 декември за най-насилствената нощ в града от края на 20-те години насам, когато таксиметров шофьор на име Бък Кели полудява и застрелва няколко човека.

Градът се свива от страх. Нарисуваните с жълт тебешир очертания на жертвите по улиците напомнят на всеки минувач, че може да е следващият. С падането на зимния здрач хората бързат към домовете си, където заключват вратите и дърпат завесите.

Полицията се обръща за помощ към гражданите.

“В този случай обществото е нашият най-добър детектив” – казва главен инспектор Чарлз Барка. – “Престъпленията са безсмислени и немотивирани и е трудно да ги разберем”.

Барка признава, че полицията не разполага с много следи по случая. Знаят, че нападателите са млади слаби черни мъже, предпочитащи .32-калиброви пистолети. Знаят, че жертвите са произволни бели, които просто се оказват на грешното място в грешното време. Общо взето това е всичко, с което разполагат.

Властите уверяват гражданите, че ще запазят анонимността на всеки очевидец, който се свърже с тях.

Вестниците бълват репортажи, че убийствата са част от обред за ритуално приемане във “фанатична секта от чернокожи”, които убиват бели хора в цялата страна.

Във всеки един от случаите нападателите са описвани като учтиви, добре облечени чернокожи мъже, с късо подстригани или обръснати глави.

Градът поема малко въздух, когато насилието спира в продължение на няколко месеца.

Но после настъпва месец април.

Убийствата започват отново

В първия ден от месеца убийците си набелязват двама млади кадети от Армията на спасението.

Томас Рейнуотър (19 г.) и Линда Стори (21 г.) са курсанти първа година в Тренировъчния център на улица “Лагуна” №1450.

Двамата излизат в междучасие в 21:00 ч. и се отправят да хапнат към пазара “Мейфеър”, намиращ се на две пресечки. Разполагат с час и половина преди следващите занимания в 22:30 ч. Улиците около тренировъчния център са пълни с други млади кадети, облечени в морскосините сака на Армията на спасението.

Малко преди да стигнат до пазара черният мъж, който ги е следвал през цялото време, внезапно ги изпреварва и се изправя пред тях с пистолет в ръка. Ужасените младежи се втурват да бягат, но мъжът ги прострелва два пъти в гърба, след което избягва. Томас загива, но Линда оцелява.

Две ченгета седят в патрулната си кола наблизо, когато чуват изстрелите. Потеглят към мястото и пристигат 15 секунди след нападението.

“Ако беше побягнал в другата посока към нас, щяхме да го хванем” – казва по-късно един от полицаите.

Около 50 полицаи са изпратени да претърсят града за убиеца, но това е безплодно усилие. Единствената следа, с която разполагат, са .32-калибровите гилзи, оставени на паважа.

Убийците Зебра удрят отново на Великден. Уорд Андерсън и Тери Уайт чакат автобуса, когато са простреляни от някакви черни мъже. След това идва редът на 23-годишния Нелсън Т. Шийлдс, който е застрелян на улица “Върнън”.

Туризмът замира

След кратката пауза градът е хвърлен в състояние на паника. Улиците се изпразват. Непознатите се скупчват един до друг по автобусните спирки, нервно разговаряйки и хвърляйки нетърпеливи погледи в очакване на твърде бавния транспорт.

Когато шокиращите истории за Убийците Зебра се появяват в медиите из цялата страна, процъфтяващият туризъм на Сан Франциско замира. Потенциалните посетители резервират почивките си другаде. Дори Норт Бийч, известен с бурния си нощен живот, италианските си заведения и секс магазини, опустява след залез слънце.

Междувременно обърканите ченгета обикалят града в цивилни коли и не откриват нищо подозрително.

В деня след убийството на Шийлдс полицията в Сан Франциско свиква пресконференция и обявява нестандартен план, чрез който се надява да сложи край на убийствата.

Научи повече за:   Зодиак: Загадъчният убиец от Сан Франциско

Раздават на репортерите първите завършени скици и описанието на един от неизвестните Убийци Зебра – черен мъж с късоподстригана афроприческа и тясна брадичка. Едната скица го показва с плетена шапка, а другата без.

Полицейските скици
Полицейските скици

“Това е необикновена ситуация, за която са необходими извънредни мерки” – казва кметът Джозеф Алиото пред пресата. – “Ще спираме всеки човек в Сан Франциско, който отговаря на определен профил. Ще спираме много хора. Молим гражданите за съдействие и искаме да ги уверим, че техните конституционни права ще бъдат строго съблюдавани”.

Ловът

Стотици полицаи се разпръскват из града, за да спират, претърсват и разпитват младите чернокожи мъже, имащи дори далечна прилика със скицата. Наричат това мероприятие “Операция Зебра”.

Един от първите спрени мъже е 23-годишният частен охранител Робърт Брукс. Той носи дълго черно палто с кожена яка, обувки с платформа и оранжево-кафява плетена шапка. Чака автобуса, когато до него спира цивилна полицейска кола.

“Вкараха ме в колата и ми задаваха въпроси за убийствата” – разказва впоследствие Брукс. – “Искаха да знаят дали имам някаква информация от първа ръка”.

Брукс казва на полицаите, че единственото което знае за Убийствата Зебра е онова, което е гледал по телевизията и е чел във вестниците.

Първото нещо, което прави, след като е пуснат, е да изхвърли плетената си шапка, за да избегне повече проблеми със закона.

“Мисля, че кметът преследва черното общество, заради действията на няколко луди типове” – казва Брукс. – “Ако убийствата продължат, ще последват репресии срещу черните. Това ще бъде много лошо. Положението е достатъчно зле и сега”.

Над 500 чернокожи мъже са спрени и претърсени преди “Операция Зебра” да бъде прекратена.

Разглеждайки иск, подаден от Националната асоциация за развитие на цветнокожите и Американския съюз за граждански свободи, щатският съд се произнася, че поголовното профилиране на афроамериканци е противоконституционно.

Това решение е удар за полицията в Сан Франциско, която за пореден път се оказва безсилна да защити града срещу мистериозните убийци.

Ангели на смъртта

Полицията опитва с друг трик, предлагайки 30 000 долара награда за информация, която би довела до ареста на убийците, на която се отзовава Антъни Харис, служител на хамалската фирма “Черна помощ”.

Антъни Харис
Антъни Харис

Харис се бори да издържа съпругата и бебето си и 30 000 долара са доста пари за него. Няколко часа след като подава сигнала от обществен телефон, полицаите го вкарват в управлението за разпит. Той изплюва всички камъчета, разказвайки им за Ангелите на смъртта и за тяхната точкова система за убиване на бели хора.

Тази черна мюсюлманска секта вярва, че белите хора са низша раса, създадена от зъл учен на име Якуб и че убийвайки “синеоките дяволи” и “лукави змии” – както наричат белите – ще получат гарантиран достъп до райските порти. Ченгетата не могат да повярват на ушите си. Но слушайки разказа на Харис, скоро осъзнават, че всичко това е реално. Само човек, който е бил свидетел на убийствата, би могъл да ги преразкаже с такива подробности.

Харис им казва за едно убийство, за което не е писано във вестниците – на млад бездомен мъж, отвлечен от групата от площад “Джирардели”. Мъжете са закарали мъжа в “Черна помощ”, съблекли са го гол и са го завързали за една колона. След това всеки от тях си е избрал оръжие – нож, сатър и мачете – и са се редували да го режат на парчета. Харис признава, че той е изхвърлил тялото на бездомника в залива Сан Франциско.

Дава им имена, дати, адреси и подробности – всичко, от което полицията се нуждае, за да залови убийците.

В ранните утринни часове на 1 май над 100 ченгета участват в две едновременни акции за залавяне. Четиридесет офицери нахлуват в сградата на улица “Гроув” №844, където живеят Джей Си Саймън и Лари Грийн. Двадесет ченгета обграждат хамалската фирма “Черна Помощ” на улица “Маркет”, където живеят другите двама заподозрени – Джеси Лий Кукс и Мануел Мур. Нито един от арестуваните не оказва съпротива.

Лари Грийн
Лари Грийн

В акциите са задържани общо седем души, трима от които са освободени по-късно.

Процесът

Кметът на града Джозеф Алиото казва на пресата, че всичките заподозрени са членове на мрежа черни мюсюлмани, наречена “Ангели на смъртта”, която описва като група “отдадена на убийството и осакатяването на бели хора и чернокожи дисиденти”.

Дж. С. Саймън
Дж. С. Саймън

Местните черни лидери се обиждат от неговото изявление.

“Това твърдение навежда на мисълта, че човек трябва да се пази от хора, които се обличат като черни мюсюлмани” – казва говорител от Националната Асоциация за развитие на цветнокожите.

Лидерът на “Черните мюсюлмани” Джон Мухамад настоява за извинението на Алиото и казва, че арестът на заподозрените “не е нищо друго освен тормоз”. Осмива теорията за “Ангелите на смъртта” и отрича съществуването на национална конспирация за убийството на бели хора.

Мухамад атакува също достоверността на Харис като информатор, описвайки го като бивш пациент на психиатрията, наркоман и ненормален.

Вестник “Кроникъл” интервюира родителите на 22-годишния Лари Грийн, обвинен в убийството с мачете на Кита Хейг и осакатяването на нейния съпруг Ричард.

Мануел Мур
Мануел Мур

“Той е обичливо дете” – казва майка му. – “Всеки път като ме посети, ме целува”.

“Лари е тих човек” – добавя баща му. – “В каквото и да вярва, той вярва в доброто и никога не е бил войнствено настроен”.

Грийн работи като хамалин в “Черна помощ” и се присъединява към Черните мюсюлмани две години и половина преди убийствата. Живее със съпругата и 3-годишната си дъщеря.

Съдебният процес започва на 3 март 1975 г. и се превръща в най-дългото наказателно дело в историята на Калифорния, продължило повече от година.

Нацията на исляма урежда адвокати за Саймън, Грийн и Мур, но отказва да представлява Кукс, след като пледира виновен в убийството на Франсиз Роуз. Той получава обществен защитник.

Антъни Харис свидетелства в продължение на 12 дни и разказва всичко, което знае за това как Грийн е убил Кита Хейг и как Джей Си Саймън е убил Тана Смит. Отрича сам да е наранявал жертвите.

Джеси Лий Кукс
Джеси Лий Кукс

Защитата атакува показанията на Харис, изваждайки неговата дълга история на емоционални проблеми – той е бил приет за първи път в клиника на 14 години. Адвокатите се опитват да хвърлят вината за всички убийства върху него.

Колкото до обвиняемите, Мур е спокоен и прави добро впечатление на заседателите, но дава противоречиви показания за датите и събитията. Саймън се дискредитира като заявява, че е бил посещаван от Аллах. Грийн говори уверено и ясно, а Кукс изобщо не свидетелства.

Съдебните заседатели дискутират решението си в продължение на 18 часа и обявяват всички обвиняеми за виновни в убийство и конспирация за убийство. Всеки от тях получава доживотен затвор. Лари Грийн се изсмива, когато чува присъдата си.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
splatterhouseТаняEmilios Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Emilios
Гост

MASOVA DISKRIMINACIA OT STRANA NA CVETNOKOJITE,STRAXOTNO!!!!

Таня
Гост
Таня

Не е страхотно да си отидат млади, невинни хора! Нечии деца, родители, съпрузи. Затова не коментирайки, че която и дискриминация да е, щом погубва човешки животи няма как да е супер.

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Таня, мисля, че по-горния коментар е ироничен.