Смъртта на принцеса Даяна: Убийство или нещастен случай?

От трагичната смърт на принцеса Даяна на 31 август 1997 г. са изписани и изговорени милиони думи за онова, което наистина се случи в нощта, в която тя загина, и защо. Вероятно подобно на убийството на американския президент Джон Кенеди, никога няма да разберем отговорите на всички въпроси, възникнали покрай разследването на онази фатална катастрофа.

Беше ли смъртта на принцеса Даяна наистина нещастен случай или поръчково убийство? Мнозина все още твърдят, че тя е била убита. Малко преди трагичния й край, самата Даяна предрича в писмо до своя верен иконом, че ще бъде убита в автомобилна катастрофа.

Лоша новина

Телефоните на чуждестранните кореспонденти в Париж започват да звънят пронизително в 1 часа през нощта на 31 август 1997 година.

След много горещото парижко лято слънцето в онази скучна събота най-сетне се скрива зад гъсти облаци и градът си поема глътка свеж въздух. Гражданите на Париж са уморени, лятната ваканция е свършила, но все още никой не е готов да се върне на работа, в училище или в университета.

Журналистите също се чувстват премалели; “мъртвият сезон” идва към края си и есента ще донесе нови политически скандали, бедствия и войни за отразяване.

На телефоните на спящите кореспонденти упорито звънят редактори от цял свят. Всички задават един и същ въпрос:

“Чухме, че Ди е претърпяла автомобилна катастрофа в някакъв тунел. Можем ли да разчитаме на история в следващия половин час за нашето първо сутрешно издание?”.

Никой от тези журналисти не успява да мигне повече в следващите няколко дни, знаейки, че може би работи по най-големия случай в кариерата си. Впоследствие някои от най-нечувствителните от тях признават, че са спечелили толкова много пари от тази трагедия, че са могли да се отдадат на луксозна почивка след това.

Защото в онази августовска нощ Даяна, принцесата на Уелс, умира само на 36 години от раните си, получени в автомобилна катастрофа в един парижки тунел.

А преди онази нощ, ако бяхте попитали някого – мъж или жена – коя е най-красивата и състрадателна жена в света, с която бихте искали да излезете на вечеря, те щяха да ви отговорят: принцеса Даяна.

Слава

Благородническите титли са изключително важни в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Те показват статуса на човек в британското общество – кой кого наследява, кой на кого се покланя и кой може да се ожени за член на кралското семейство. Такива неща.

Принцеса Даяна
Принцеса Даяна

Най-високата титла в блародническата йерархия е тази на Краля (понастоящем на Кралицата), а най-ниската е просто благородник. Даяна е Лейди (баща й е граф), което е само с една титла по-високо от благородник, но все пак й позволява да се омъжи за най-големия син на кралица Елизабет, бъдещият крал принц Чарлз.

Макар да донася двама синове – наследник и резерва – техният брак, по думите на Даяна, не е щастлив. Освен това в него участват трима души: съпругът й обича друга жена. Даяна се справя с това унижение като повръща след хранене и крещи нецензурни думи под прозорците на двореца, хвърляйки в шок гостите на своята величествена свекърва.

През август 1996 г. бракът им, сключен на 29 юли 1981 г., приключва официално. След известни преговори между нейните адвокати и тези на принц Чарлз Даяна получава тлъсто обещетение от 17 милиона паунда.

Отново неомъжена, тя е свободна да излиза на срещи и не пропуска да го направи. Не че не се е радвала на любовници дори по време на брака си. Както британската жълта преса често отбелязва, ангелската Даяна – жената, която може да прегръща дете, болно от СПИН в ръцете си с очи, плувнали в сълзи – може да се похвали със завиден брой любовници. Дори се носят слухове, че Чарлз не е биологичният баща на по-малкия им син принц Хари, трети кандидат за трона след баща си и по-големия си брат Уилям.

Сред любовниците на Даяна присъстват заможен и женен търговец на изкуства от Лондон, капитан от армията, женен капитан от националния отбор по ръгби, поп певец, продавач на коли, капитан от Кралската гвардия, пакистански сърдечен хирург и един женен бодигард. Последният – полицейски сержант – е свален от поста си на неин личен охранител, когато Чарлз забелязва, че тя прекарва твърде много време с него. Той умира в загадъчна катастрофа. Шофьорът на мотоциклета, на който се вози любовникът на Даяна, се сблъсква с идваща насреща кола, чийто светлини го заслепяват. Тази кола никога не е открита и Даяна вярва, че бодигардът й е бил премахнат, заради връзката си с нея.

Тогава се появява Доди ал Файед и разлюлява почвата под краката й.

Доди ал Файед
Доди ал Файед

Цялото име на Доди е Емад ел-Дин Мохамед Абдел Монеим Файед. Роден в Александрия, Египет, през 1955 г., той е син на един от най-богатите мъже в Обединеното Кралство – милиардерът Мохамед Ал Файед. Майка му е Самира Кашоги – сестра на милиардера и оръжеен търговец Аднан Кашоги.

По онова време Мохамед Ал Файед е собственик на луксозния търговски център “Хародс” и на футболен клуб Фулъм. Притежава също хотел “Риц” в Париж.

Доди, образован в престижно частно училище в Швейцария и в английската Кралска академия “Сандхърст”, е изпълнителен филмов продуцент и името му стои под успели заглавия, като “Chariots of Fire” (1981). Той се развежда с американския модел Сюзан Грегард и оттогава името му се свързва с няколко красавици, сред които и актрисата Брук Шийлдс.

През онова лято на 1997 г. отново се заговаря за него. На 42 години той се сгодява за друг американски модел – Кели Фишър. Двамата планират да плават в Средиземно море на една от яхтите на баща му, наречена “Куджо”.

Ди и Ди

“Английската роза”, както Елтън Джон ще нарече Даяна на погребението й в песента си, посветена на нея, и елегантният Доди, с неговите тъмни очи, черна коса, загорял тен и свобода да харчи бащините милиони, вече са се срещали преди онова фатално лято на 1997 г.

За първи път се изправят лице в лице преди десет години, в лятото на 1986-а, по време на турнир по поло в парка “Грейт Уиндзор”. Играта на поло е задължителна за всеки млад човек от висшето общество в Англия, а Доди е отличен играч. През онзи ден неговият отбор побеждава тима на принц Чарлз. Даяна подава на Доди купата на победителя. След ръкостискане и задължителния поклон от негова страна, двамата си разменят няколко думи и сетне той пристъпва назад, както се очаква от обикновен човек в присъствието на кралска особа.

Принц Чарлз играе поло
Принц Чарлз играе поло

Турнирът по поло може и да е единственият път, в който Доди е имал възможност да говори с Даяна, но неговият баща Мохамед ал Файед и нейният баща граф Джон Спенсър са приятели от много години.

По времето на онзи поло мач бракът на Даяна и Чарлз вече е доста разклатен.

Според собствените признания на Чарлз в едно телевизионно интервю, в онази година той е възобновил предбрачната си любовна афера с жената, която ще стане негова втора съпруга и вероятно бъдеща кралица – разведената Камила Паркър-Боулс. Даяна обаче твърди, че Чарлз е подновил авантюрата си с Камила още през 1984-а, тоест две години по-рано. Тя казва, че той се е оженил за нея само заради нуждите на държавата; трябвало му е “добро момиче, девица, без сенчесто минало”, което да го дари със син и наследник, и семейството му я е избрало за негова съпруга.

Камила Паркър-Боулс
Камила Паркър-Боулс

Все пак, въпреки нещастния й брак с Чарлз, ще минат още десет години преди Даяна да види в Доди нещо повече от син на приятеля на баща й.

Лятото на 1997 година

Месец юни. Всяка година кралското семейство се оттегля заедно на дълга лятна ваканция в замъка Балморал в Шотландия. Там яздят коне, ходят на риба, организират си пикници, разхождат кучетата си, играят на семейни игри, имитират гласовете и маниерите на държавните глави, с които са се срещали през годината или обсъждат влажното планинско време над чашите с чай.

Замъкът Балморал в Шотландия
Замъкът Балморал в Шотландия

Даяна никога не се научава да се наслаждава на тези летни ваканции, но през 1997 г. и без това вече не е член на кралското семейство. На 36 години и разведена от 10 месеца, тя се чувства особено нещастна и се чуди къде ще прекара лятото. Този месец е скъсала с последния си любовник – пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан. Двамата са държали връзката си в пълна тайна, понеже британският народ не би искал да я види в обятията на мюсюлманин, а и семейството на хирурга не е одобрявало аферата им; искали са да го видят женен за пакистанско момиче, което вече са били избрали за него.

Пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан
Пакистанският сърдечен хирург Хаснат Кан

Нямайки къде да отиде, Даяна започва да пита приятелите си дали би могла да се присъедини към тяхното летуване. Тъй като не получава покана от никого, решава да наеме къща в престижния район Хамптънс в Лонг Айлънд, в щат Ню Йорк. Макар след развода й да не е вече Нейно кралско височество, а само “принцеса”, Кралската охрана все още е отговорна за сигурността й и решава, че Щатите представляват твърде голям риск. Съветват я да се спре на друга дестинация. Фактът, че двамата й синове ще прекарат част от лятната си ваканция с нея също оказва влияние върху решението на Кралската охрана.

Тук се появява Мохамед ал Файед. Дочул, че дъщерята на приятеля му няма къде да отиде, той поканва Даяна и момчетата й да се присъединят към семейството му в неговата вила в Сен Тропе. Вилата е строго охранявана от собствените му бодигарди и Кралската охрана не намира повод за възражение.

Даяна на яхтата Йоникал
Даяна на яхтата “Йоникал”

Когато получава потвърждение, че Даяна и двамата принца ще идват през юли, Ал Файед незабавно ремонтира новопридобитата си 60-метрова яхта “Йоникал”, в случай че тримата високопоставени гости решат да плават на нея.

Даяна и синовете й са във вилата от три дни, когато пристига Доди. Той е извикан от баща си да забавлява гостите. Кели Фишър също идва с него, но не се присъединява към годеника си във вилата. Откарват я с хеликоптер на яхтата “Куджо”, закотвена край брега на Сен Тропе.

Две седмици по-късно Даяна отново е сама в апартамента си в Лондон и разказва на приятелите си, че е прекарала най-хубавото лято в живота си. Според книгата на Тина Браун “Хрониките на Даяна” тя е разказвала, че Доди я е накарал да се чувства “обгрижвана”.

Преди лондонските вестници да надушат за новата й афера, тя и Доди прекарват един уикенд в парижкия хотел “Риц”, връщат се в Лондон за филмова премиера в частен киносалон в Сохо и се наслаждават на многобройни романтични вечери на свещи в апартамента на Доди на “Парк Лейн”. Когато не са заедно, непрекъснато разговарят по телефона.

На 7 август лондонските таблоиди най-сетне заподозират, че нещо се случва с бившата снаха на кралица Елизабет и сина на Мохамед ал Файед. Знаейки, че двамата са в Лондон, папараците заемат позиции пред апартамента на Доди. Тъкмо навреме, защото същата вечер Даяна, облечена в прилепнала синя рокля, пристига там и не излиза повече чак до 1 часа през нощта.

По-късно същия ден Даяна заминава за Босна, като част от кампанията против противопехотни мини останали след войната. Десетки репортери и фотографи също се втурват натам.

Даяна и Доди на яхтата
Даяна и Доди на яхтата

На 15 август Даяна се връща в Лондон и отлита за Гърция, за да прекара няколко дни там. Взима със себе си приятелка. Двете жени пътуват в частен самолет, собственост на “Хародс”, или с други думи – на Мохамед ал Файед.

Шест дни по-късно, на 21 август, Даяна отново е в Лондон. Доди също се връща в града от Лос Анджелис. Според слуховете е бил там, за да купи жилище за себе си и Даяна: щели са да се женят и да се установят в Ел Ей.

На следващия ден двамата се качват на самолета; заминават за Ница за поредната си ваканция. На летището се качват в хеликоптер, който ги отнася на яхтата “Йоникал”. Бащата на Доди, втората му майка и техните деца вече ги чакат там. Даяна и Доди се присъединяват към тях, за да направят това, което богатите и благородни европейци правят през лятото от край време – круиз по Средиземноморието.

На тази втора ваканция със семейство Ал Файед няма и следа от Кели Фишър. През юли, докато е стояла сама на яхтата “Куджо”, Фишър все още е нямала представа за истинската роля на принцесата в живота на годеника й, но на 6 август, когато се връща в САЩ, тя вижда снимките на двамата във вестниците.

Кели Фишър
Кели Фишър

Опитва се да говори с Доди, но той не си вдига телефона. Когато се обажда в апартамента му в края на деня, слушалката вдига Мохамед ал Файед и й казва, че между нея и сина му е свършено. На следващия ден тя все пак се свързва с Доди и записва разговора им. Той отрича да се е сгодявал за нея, но отрича и че има афера с Даяна. В един момент от разговора Кели му казва:

“Не се ебавай с мен, Доди. Бил си с нея в Сен Тропе по цял ден, а после ме чукаше през нощта”.

Впоследствие Фишър съди Доди за нарушаване на обещанието му, но оттегля жалбата си след смъртта му.

Знаейки, че Даяна и Доди са на яхтата, лондонските редактори, както на таблоидите, така и на сериозните издания, изпадат в безпомощна лудост. Тормозят за снимки папараците, които от своя страна също полудяват, но от радост; знаейки, че ще могат да поискат висока цена за каквато и да е новина или кадър, които успеят да направят. Тъй като не се налага вече да пази връзката си в тайна, Даяна решава да покаже на света, че наистина има нов мъж до себе си. Облечена в бели шорти и изрязана черна фланелка, тя гордо крачи до Доди по крайбрежната ивица на Сен Тропе. Мохамед ал Файед споделя с репортерите, обсадили яхтата “Йоникал”:

“Давам им благословията си. И двамата са големи хора. Тя е прекрасно момиче, а той ми е син и аз много го обичам. Изглежда много се харесват и се радвам да ги виждам толкова щастливи”.

Тиражът на вестниците и списанията се удвоява, утроява и даже учетворява. Поданиците на бившата свекърва на Даяна искат да знаят за всяко движение на влюбените.

Междувременно Даяна оставя впечатлението, че се наслаждава на вниманието; веднъж доближива с моторница една от лодките на папараците, обсаждащи яхтата, и им изкрещява:

“Скоро ще имам новини за вас! Ще се изненадате от това, което ще ви кажа!”.

Идва неизбежният момент, в който една сутрин заглавията на таблоидите обявяват: “Целувката!”.

"Целувката" на Даяна и Доди
“Целувката” на Даяна и Доди

Снимката на първа страница показва Даяна и Доди по бански на палубата на яхтата край бреговете на Сардиния, прегърнати и с почти доближени устни.

Но Доди е син на Мохамед ал Файед и поданиците на нейната бивша свекърва не смятат поведението й за правилно. Докато само е флиртувала, британците са се забавлявали, но да го прегръща и целува полугола е съвсем друга работа.

Фалшивият фараон

Британците изпитват смесени чувства към Мохамед ал Файед. Да, той има пари, но те не са “стари” пари, а той не е чистокръвен британец. Идва от Египет.

Мохамед ал Файед
Мохамед ал Файед

Роден в Александрия през 1933 г. като син на учител, Мохамед ал Файед и неговите двама братя основават корабна компания. Когато президент Гамал Абдел Насър започва да национализира частната собственост в страната, Мохамед и братята му преместват офисите си в Геноа, Италия. Откриват клон в Лондон през 60-те години.

Осъзнавайки потенциала на малката заливна държава Дубай, Мохамед се сприятелява с нейния владетел шейх Рашид ал Мактум и започва да играе важна роля в развитието на кралството, окуражавайки британски предприемачи да инвестират в Дубай. Самият той основава там втора корабна компания, занимаваща се с ремонт на петролни танкери.

През 1972 г. Мохамед вече е достатъчно богат, за да си купи замък в Шотландия, а през 1974-а – огромно имение в Съри, в южна Англия. Дотогава е бил известен като Мохамед Файед, но сега се е превърнал в Мохамед ал Файед. Британските медии го обвиняват, че е добавил “ал” към името си, в опит да изглежда като член на благородна египетска фамилия от град Файед. Таблоидите му лепват злъчния прякор: “Фалшивия фараон”.

Мохамед ал Файед купува търговския център “Хародс” през 80-те години, след като вече е горд собственик на хотел “Риц” в Париж.

Макар френският президент Франсоа Митеран да го е направил рицар на престижния френски Почетен легион, британците продължават да го омаловажават заради начина, по който е купил “Хародс”. Търговският център притежава “кралски грамоти”, което означава, че някой член на кралското семейство пазарува там. В момента “Хародс” няма нито една грамота, понеже през 2000 година съпругът на Елизабет ІІ принц Филип оттегля своята, в резултат на което вбесеният Мохамед ал Файед връща и останалите.

Р. У. Роуланд
Р. У. Роуланд

Начинът, по който Мохамед се е сдобил с търговския център, се струва нередовен на британците. Първо той купува 30% от дяловете на холдинговото дружество през ноември 1984 г. Сетне, през март 1985-а купува останалите 70%, заплащайки 975 милиона долара. Сделката е оспорвана от основателят на акционерното дружество Р. У. Роуланд, който също е искал да купи дяловия пакет, но не е можел да се мери с предложението на Мохамед ал Файед.

В следващите седем години г-н Роуланд, собственик на британския “Обзървър”, провежда безмилостна вендета срещу Мохамед, използвайки вестника си, за да очерни своя опонент, като пише, че тримата братя Файед са излъгали за миналото на семейството си и че всъщност са египетски селяни. Дори успява да убеди тогавашния британски премиер Маргарет Тачър да проведе разследване на сделката с “Хародс”, под предлог че магазинът има статут на “британска институция”, която трябва да остане в ръцете на британците.

Нищо не излиза от това разследване, но през 1995 г. Роуланд обвинява Ал Файед, че е прибрал от сейфа му в “Хародс” скъпоценни камъни, редки монети и пощенски марки. Срещу Мохамед и шестима служители на “Хародс” са повдигнати обвинения, но през 1998 г. Скотланд Ярд обявява, че няма да преследва седмината, заради слабата вероятност случаят да издържи в съда. Все пак Роуланд завежда граждански иск срещу тях, който е решен извън съда през 2000 г., когато Ал Файед се съгласява да заплати на вдовицата на вече покойния Роуланд 1,2 милиона долара, въпреки че продължава да отрича, че е взимал ценности от сейфа.

Има и друга причина Мохамед ал Файед да се ползва с лоша репутация сред британците. Точно по време на скандала със сделката за “Хародс”, той подкупва двама членове на парламента, за да повдигнат въпроса за неговия проблем. Очевидно се е надявал, че парламентарният дебат ще покаже, че е постъпил почтено. Това обаче не се случва и въпреки факта, че усилията му в Дубай донасят на Великобритания около 8 милиарда паунда, неговата лоша слава остава непроменена.

Славата му всъщност е толкова лоша, че до онова лято на 1997 г. имиграционните служби вече два пъти са отхвърляли молбата му за британско гражданство.

Събота, 30 август

В 15:20 часа на 30 август 1997 г. частният самолет на Мохамед ал Файед докосва пистата на парижкото летище “Ле Бурже”.

На борда на самолета са загорялата от слънцето Даяна, Доди и неговите двама бодигарди Тревър Рийс-Джоунс и Кес Уингфилд.

Чакат ги няколко коли: два наети мерцедес-бенц 600 и черен рейндж роувър, собственост на Доди, две черни пежо и три мотоциклета. В мерцедесе ще пътуват Доди и Даяна; рейндж роувъра е за техния багаж, а пежотата и моторите – за полицаите от френската Служба за охрана на важни лица. Даяна не е уведомила британското посолство, че ще бъде в града, както е трябвало да направи, но френският вътрешен министър знае за пристигането им и е уредил ескорта им.

Около колите стоят няколко мъже. Двама от тях са шофьорът на Доди Филип Дурну и шефът на охраната в хотел “Риц” Анри Пол. По-далече вече се разполагат няколко папараци, с готови за щракане фотоапарати.

Анри Пол натоварва багажа на Доди и Даяна в рейндж роувъра, който ще шофира. Доди Филип Дурну насочва двойката към един от мерцедесите, който ще управлява той.

Дурну казва на Пол да закара багажа в апартамента на Доди, намиращ се на улица “Арсен-Усе”. Доди и Даяна няма да отидат в апартамента веднага. Понякога той си позволява да бъде нескромен и този ден се оказва точно такъв.

През 1986 г. неговият баща е взел под наем за 50 години напред триетажно имение с 14 стаи, намиращо се на зелената улица “Шамп д’Онтренмо”, гледаща към Булонския лес. Имението навява горчиво-сладки спомени на английското кралско семейство. Крал Едуард VІІІ абдикира през 1936 г., за да може да се ожени за жената, която обича – разведената американка Уолис Симпсън. През 50-те години херцогът на Уиндзор избира да прекара живота си в Париж и френските власти му предлагат това имение за по-малко от 30 долара наем годишно. Херцогът умира през 1972 г., а херцогиня Уолис Симпсън през 1986-а. В същата година тогавашният кмет на Париж и бъдещ президент на страната Жак Ширак предлага на Мохамед ал Файед 50-годишна рента на имота.

Кралското имение в Париж
Кралското имение в Париж

Кралица Елизабет не е никак щастлива от факта, че този недолюбван чужденец ще живее в дома на нейния скъп чичо Дейвид. Но новият собственик не се нанася в имението. Твърди, че e купил имота, за да го запази в историята.

Без съмнение Доди е бил наясно какво чувстват британците за бащината му придобивка и за нейното историческо значение за нацията, но не може да устои да води приятелите си и да им показва имението. Особено обича да води приятелките си там, за да ги впечатли.

Така че, влюбвайки се в Даяна, Доди изпитва нуждата да разведе и нея в някогашното кралско имение.

Най-краткият маршрут от летище “Ле Бурже” до Булонския лес е околовръстният път на Париж, булевард “Периферик”, и Дурну се насочва натам, предвождан от Службата за охрана и следван от двамата бодигарди във втория мерцедес. Когато движението не е натоварено, разстоянието може да се вземе за 45 минути. Благодарение на официалния ескорт, Дурну пристига в имението за по-малко от половината време – в 15:45 часа, половин час след кацането на летището. Дори успява да събори папараците от мотоциклетите им. Когато пристигат в имението, Доди го поздравява за това.

След половин час Даяна и Доди се качват отново в мерцедеса и Дурну ги откарва в хотел “Риц”. Папараците ги чакат край главния вход на хотела на площад “Вендом”.

Двойката остава в хотела през следващите четири часа. Настаняват се в Императорския апартамент. Докато фризьорът оправя изсветлялата от слънцето коса на Даяна, Доди се връща в мерцедеса. Дурну отново сяда зад волана, а отзад до Доди се настанява бодигардът Рийс-Джоунс.

Този път Дурну трябва да измине по-малко от 100 метра. Доди иска да отиде в бижутерския магазин “Репоси”, намиращ се срещу хотела.

Защо Доди отива в “Репоси”?

Чичото на Доди Хюсеин Ясин ще каже по-късно, че е получил телефонно обаждане от племенника си, който му е казал, че двамата с Даяна идват в Париж, за да може Доди да купи годежен пръстен. Готвел се е да направи предложение за брак на принцесата.

Икономът на Доди също потвърждава впоследствие, че двамата влюбени са щели да се сгодят в онази нощ. Той разказва, че по-късно ги е заварил във всекидневната – Доди е бил на  колене пред нея, а тя е гледала ръката си. Икономът я е чул да казва “Да”.

Вече сгодени, Даяна и Доди са щели да отлетят за Лондон на следващия ден, където тя е щяла да сподели новината със синовете си. След това са щели да направят официално публично изявление.

Мерките за сигурност в бижутерия “Репоси” изискват всичко, случващо се в магазина, да бъде записвано от охранителните камери.

В онзи съботен следобед камерите заснемат първо пристигането на някакъв мъж в костюм. Няколко минути по-късно в магазина влиза небрежно облеченият Доди. Първият мъж е заместник-управителят на хотел “Риц” Клод Руле.

Доди (в средата) разглежда бижута в бижутерския магазин
Доди (в средата) разглежда бижута в бижутерския магазин

Камерите заснемат също собственикът на бижутерията Алберто Репоси, неговата съпруга Анджела и няколко техни служители. Щом Доди и Руле влизат в магазина, персоналът окачва на вратата табелка “Затворено”. Часът е 17:40.

Десет минути по-късно камерите заснемат излизането на Доди. В хотел “Риц” също има охранителни камери и те засичат връщането му. Той носи каталог за бижута, даден му от Алберто Репоси.

Руле е останал в магазина и камерите продължават да го следят. Той си записва някакви бележки и също напуска магазина, за да се върне в “Риц” пеша, придружен от бодигарда Уингфилд.

Завръщането на Руле също е заснето от хотелските камери. От лобито той се отправя право към Императорския апартамент, от който излиза в 18:27 часа с каталога в ръце. Руле се връща обратно в бижутерския магазин. След няколко минути отново напуска магазина с каталога и някаква малка торбичка. В лобито на “Риц” се спира на рецепцията и написва нещо на лист хартия. След това се отправя към Императорския апартамент, носейки каталога, торбичката и бележката. Впоследствие става ясно, че на хартията е била изписана цената на годежен пръстен – 115 000 франка.

Руле влиза в апартамента в 18:43 и излиза в 18:46 часа – три минути по-късно. След това се връща на рецепцията, отново носейки малката торбичка, но този път без каталога. Там попълва някаква бланка и я подписва, след което отива в трезора на хотела. Когато излиза, вече не носи торбичката.

Даяна и Доди излизат от хотела десет минути по-късно – в 18:56 часа. Качват се в мерцедеса и Дурну потегля към апартамента на Доди на улица “Арсен-Усе”, следван от напористите папараци. Качвайки се в колата пред хотела, Даяна и Доди изглеждат видимо разстроени от присъствието на ордата раздърпани и крещящи фотографи.

Пръстенът

През 2000 г., две години и седем месеца след смъртта на принцеса Даяна, бижутерът Алберто Репоси предоставя на медиите видеозаписите от охранителните камери в магазина си, заснели посещенията на Доди и Руле на 30 август. Показва им също и подписана касова бележка. Важно е да отбележим, че Мохамед ал Файед е заплашил бижутера, че ще го съди, ако не публикува записите. Ал Файед иска света да узнае, че неговият син и принцеса Даяна са щели да се женят и счита купуването на пръстена за достатъчно доказателство за това.

Алберто Репоси
Алберто Репоси

Репоси споделя с пресата, че през август, докато е бил в своята вила в Монте Карло, е получил обаждане от “директора” на хотел “Риц”, който му е казал, че в събота на 23 август Даяна и Доди са харесали един от пръстените на витрината на неговия магазин в Монте Карло и искат да знаят дали могат да видят пръстена лично.

“Няколко дни по-късно се срещнах с Доди и принцеса Даяна в Сен Тропе, за да им покажа пръстена. Той беше годежен пръстен от моята колекция “Dis Moi Oui” (Кажи ми да)” – разказва Репоси.

Но откъде Доди е купил пръстена в действителност?

Последвалото разследване разкрива, че директорът на хотел “Риц”, който се е свързал с г-н Репоси, е Франц Клайн. След разговора си с него Репоси е изпратил факс до хотела с описанието и цената на три пръстена, както и на някои други бижута. Датата на факса е от събота 23 август – денят, в който според Репоси Даяна и Доди са видели пръстена на витрината в магазина в Монте Карло. Двамата наистина са били в Монте Карло в онзи ден, както показва корабният дневник на яхтата “Йоникал”.

Научи повече за:   Даниел Пелка: Невидимото момче

Репоси е пристигнал в магазина си в Париж, тъй като е искал да обслужи двойката лично, а те са му казали, че ще вземат пръстена оттам на 30 август.

Касовата бележка, която показва Репоси, е предоставена на разследването. Номерът й е “01554”, датата – 30.08.97 г. Документът всъщност не е истинска касова бележка, а квитанция, която бижутерите обикновено дават на клиент, взел от магазина им скъпоценност за “проба”. Тази практика е често срещана, макар че понякога предоверяването от страна на бижутерите ги прави жертва на кражби.

Подписът на квитанцията е на Клод Руле, като фамилията му е сгрешена. След името му за уточнение пише “хотел Риц”.

В квитанцията са записани два пръстена.

Първият, с номер 4/7014, е описан като звезден пръстен с диаманти и е задраскан с две черти.

Вторият, с номер 97/326, е описан като годежен пръстен с триъгълни диаманти. Думите “годежен пръстен” са обградени с червено мастило.

Цената на първия пръстен е 600 000 франка (124 000 долара), а на втория – 115 000 франка (24 000 долара). Същата сума е записана на бележката на Руле.

До първия пръстен е записано: даден на 30.08.97 – върнат на 03.09.97. С други думи, три дни след смъртта на Даяна и Доди.

В дъното на квитанцията е записано името на лицето, получило пръстените. Полетата за вписване на номер на паспорт, и дали лицето е нов или редовен клиент, са оставени празни.

Под думите “върнат на 03.09.97” стои още един подпис, който е нечетлив.

Квитанцията вероятно означава, че първият, по-скъп пръстен е бил върнат на Репоси, а вторият годежен пръстен е бил купен или поне не е бил върнат в магазина заедно с другия на 3 септември.

Следователно Доди вероятно се е готвел да даде този втори пръстен на Даяна в нощта на 30 август.

Мохамед ал Файед казва: “Да, със сигурност този пръстен беше годежен; синът ми и принцеса Даяна щяха да станат съпруг и съпруга”.

Бижутерът Репоси също казва така. После се отмята. След това пак се съгласява. През октомври 2007 г. той обяснява колебанията си пред италианските медии с тормоз от страна на Скотланд Ярд. Инспекторите са го разпитвали три пъти, като всеки разговор се е записвал на няколко аудиокасети. На финала на разпита са му казали направо, че ще е най-добре за неговата репутация, ако промени версията си за събитията. Естествено на касетите не се чува нищо такова. Репоси твърди, че Скотланд Ярд са изтрили тази част от записа.

Икономът Рене Делорм също казва, че Доди и Даяна са посетили бижутерски магазин в Монте Карло, макар да не си спомня кой точно. Бодигардът Рийс-Джоунс обаче твърди, че двойката изобщо не е припарвала до такъв магазин. Тъй като е чакал отвън, докато Доди е бил в магазина в Париж, охранителят няма как да знае дали той е купил нещо и какво.

Всички приятели на Даяна твърдят, че тя не е имала намерение да се омъжва за Доди. Нейната приятелка лейди Анабел Голдсмит заявява на разследването, че принцесата й е казала, че има нужда от брак, колкото от обрив по лицето.

Но никой не може да отрече, че Доди е бил в магазина на Репоси в Париж и че Руле се е върнал оттам с някаква малка торбичка.

Дали Доди се е готвил да предложи на Даяна през онази нощ? Или вече го е бил направил на яхтата и само е трябвало да вземе пръстена от Париж? Двамата са щели да останат в Париж само една нощ.

Единствените двама души, които знаят истинската причина защо Доди е взел годежен пръстен от Репоси са той самият и Даяна, но те вече няма как да разбулят загадката.

Фаталната нощ

Над Париж ръми лек дъждец, когато в 21:35 часа Доди и Даяна пристъпват на тротоара пред неговия апартамент на улица “Арсен-Усе” и попадат насред развълнувана глутница папараци.

Качват се в мерцедеса и Дурну потегля към следващата им дестинация – ресторант “Шез Беноа”, известен със своите традиционни френски ястия.

Дурну умело маневрира с колата през натоварения съботен трафик по “Шанз-Елизе” – двойката вече е освободила полицейската охрана – а медийните фурии ги следват плътно по петите. По средата на дългия около километър и половина булевард Доди казва на шофьора да ги откара обратно в “Риц”; заради шумния цирк, който ги следва, той е решил двамата с Даяна да вечерят в хотела. Метр д’отелът на “Шез Беноа” научава едва по-късно, че масата, която е пазел за “мосю Руле от хотел Риц”, всъщност е била предназначена за Даяна и Доди.

В 21:53 часа Дурну спира пред “Риц” и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела. Според Тина Браун в “Хрониките на Даяна“, ядосан от това, че папараците не ги оставят на мира, Доди се е провикнал на служителя на охраната Франсоа Тендил, че цялото му посещение в Париж е “преебано”. Ресторантът е пълен, двамата не искат да чакат поръчката си там и побързват да излязат. Няколко минути след 22:00 часа Доди и разплаканата Даяна се връщат в Императорския апартамент.

В 21:53 часа Дурну спира пред "Риц" и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела.
В 21:53 часа Дурну спира пред “Риц” и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела.

Междувременно охранителят Тендил се обажда на шефа на охраната Анри Пол. Подобно на Руле, Пол също вече не е на смяна, но се налага да се върне, за да се увери, че всичко е наред със сигурността на важната двойка.

Какво са правили Даяна и Доди освен да вечерят не се знае, но 14 минути след полунощ двамата излизат от стаята си в коридора, където ги чака бодигардът Рийс-Джоунс. Възнамеряват да се върнат обратно в апартамента на Доди на улица “Арсен-Усе”.

Впоследствие Руле ще каже на френската полиция, че се е обадил на шефа на охраната Анри Пол в 23:15 часа, за да провери каква е ситуацията в хотела и той го е уверил със спокоен тон, че няма никакви проблеми. Не му е споменал нищо за плановете на двойката да се върнат в апартамента на Доди.

Планът е Даяна и Доди да напуснат хотела през задния вход на улица “Камбон”, докато шофьорът Дурну и охранителят Уингфилд се преструват, че приготвят мерцедеса и рейндж роувъра за оттеглянето им пред главния вход. Според Рийс-Джоунс планът е бил на Доди.

Но с каква кола ще напуснат хотела?

Хотел “Риц” разполага с цял автопарк, предоставен от луксозната рентакар компания “Етоал Лимузин”. Собственикът на компанията Жан-Франсоа Муса някога е бил шофьор в “Риц” и понякога все още продължава да вози важни клиенти. Късно този следобед шефът на охраната Пол му се е обадил и го е помолил да дойде в хотела, за да се качи в черния рейндж роувър на Доди – резервното возило на двойката. Затова Муса е карал след тях до апартамента на Доди и след това обратно до хотела, когато двамата са решили да не вечерят в “Шез Беноа”.

В събота вечерта около 23:50 часа Руле се обажда на Муса и го пита дали разполага с друг мерцедес, който биха могли да използват. Той отговаря, че има един “Мерцедес” S 300. Всъщност в подземния паркинг на хотела са на разположение още шест коли.

Муса разказва впоследствие, че е искал да остане в хотела, за да бъде на разположение да управлява мерцедеса, но Руле му е казал, че това няма да бъде необходимо. Трябвало е само да закара колата до задния вход на улица “Камбон”. Тясната уличка пресича еднопосочната улица “Дьо Риволи”, която от своя страна преминава в площад “Дьо ла Конкорд”, откъдето почва булевард “Шанз-Елизе”, в чийто горен край, близо до Триумфалната арка, се намира улица “Арсен-Усе”.

До днес е спорен въпроса дали Руле е бил този, който е попитал Муса дали има друга кола или това е бил Пол. Руле казва на полицията, че не е знаел нищо за размяната на коли. Рийс-Джоунс също твърди, че Доди е решил Пол да закара него и Даяна до апартамента на ул. “Арсен-Усе”.

Муса е в лобито на хотела, когато един от охранителите му казва, че Даяна и Доди са готови да тръгнат и че е време да закара мерцедеса до задния вход. Рийс-Джоунс се свързва с Пол по станцията, за да го извика при задния вход.

Планът за отърваване от папараците изглежда перфектен, и Доди и Даяна, преоблечена в тесни бели панталони, черно сако и високи обувки на Версаче, са записани от хотелските камери как влизат в малкия асансьор на техния етаж заедно с Рийс-Джоунс. Друга камера записва появата на Пол пред задния вход. Той се оглежда за папараци и ги забелязва да чакат в края на улицата на мотоциклетите си. Даяна и Доди изчакват в коридора Муса да докара мерцедеса. Пол се качва зад волана, а Рийс-Джоунс придружава Даяна до задната врата и й отваря да влезе първа. Доди се мушка след нея, а Рийс-Джоунс заобикаля и сяда отпред. В крайна сметка Доди седи зад шофьора Пол, а Даяна – вдясно до него, зад Рийс-Джоунс. Никой не си слага задължителните предпазни колани.

Междувременно Муса се връща в лобито, където той, Дурну и Уингфийлд продължават да се правят, че подготвят другия мерцедес и рейндж роувъра за потегляне. Във Франция личните шофьори трябва да имат специална книжка, каквато Анри Пол няма. Муса го знае, но не отваря дума за това през онази нощ.

Пол, който носи очила, потегля от хотела в 00:17 часа с нормална скорост.

От улица “Камбон” до улица “Арсен-Усе” може да се стигне по няколко маршрута. Този, избран от Пол, не е най-прекият, нито най-сложният. Най-бързият и лесен път от улица “Камбон” е по еднопосочната улица “Дьо Риволи”, през площад “Дьо ла Конкорд” и оттам по булевард “Шанз-Елизе”. Но Пол пренебрегва “Шанз-Елизе” и минава по пътя “Курс Албер 1”, минаващ край река Сена, успоредно на “Шанз-Елизе”.

Мерцедесът вдига скорост на широкия площад “Дьо ла Конкорд” и Рийс-Джоунс си слага колана, а Даяна и Доди се обръщат назад, вероятно за да проверят дали папараците са тръгнали след тях. Дурну и Муса междувременно са потеглили от хотела и няколко фотографи са ги последвали.

Бодигардът Рийс-Джоунс (вляво), Анри Пол (зад волана) и Даяна, обърната назад
Бодигардът Рийс-Джоунс (вляво), Анри Пол (зад волана) и Даяна, обърната назад

На “Курс Албер 1” се намира двупосочния тунел “Понт д’Алма”, който минава под площад “Алма”. Единствената цел на тунела е да облекчи натоварването на площада. Това означава, че не е нужно да се минава оттам, когато няма силен трафик. Но Пол избира този вариант. От тунела ще излезе на булевард “Марсо”, като Айфеловата кула ще остане зад него, а отпред го чака Триумфалната арка. Логичното продължение на този маршрут ще бъде минаване през Арката, завъртане около нея и след това навлизане в булевард “Шанз-Елизе”. Разстоянието е малко повече от километър и половина и няма да отнеме повече от 7 минути, но Пол така и не излиза от тунела. Поне не жив.

Мерцедесът навлиза в тунела приблизително в 00:20 часа. Въпреки късния час и по двете платна се движат коли. Според показанията на техните шофьори и пътници, дадени по-късно, мерцедесът се е движел с твърде висока скорост.

Доди и Даяна на задната седалка на Мерцедеса, минути преди катастрофата
Доди и Даяна на задната седалка на мерцедеса, минути преди катастрофата

Впоследствие медиите предлагат различни версии за скоростта на колата. Някои журналисти пишат, че тя се е движила с около 170 км в час, а други казват, че не е вдигнала повече от 100. Трети, цитирайки полицейски източници, твърдят, че скоростомерът е бил заседнал на 195 км в час; с други думи, това е била скоростта на автомобила в момента на катастрофата. Адвокатите на Мохамед ал Файед обаче настояват, че скоростомерът е бил спрян на нулата. Ограничението за скорост в населените места във Франция е 50 км в час, но в лошо време става дори по-ниско. През онази нощ в Париж ограничението е било 30 км в час.

Шофьорите и пътниците в другите коли казват също, че водачът на мерцедеса трудно го е контролирал. Движел се е на зиг-заг. На известно разстояние зад него са се задавали няколко мотоциклета.

Мъж на име Беноа Бура е в тунела и точно ще излезе от него, когато вижда “Мерцедес” S 300 да го застига по другото платно. Той разказва, че пред него са се движели два автомобила “Пежо”, а пред мерцедеса една “тъмна кола”. Вниманието му е било привлечено от мерцедеса и тъмната кола заради свиренето на гумите на първата. Тогава шофьорът на мерцедеса е загубил контрол над колата, която се е ударила в един от стълбовете, разделящи двете платна и автомобилът се е обърнал и е спрял в посоката, от която е дошъл. В този момент Бура е забелязал мотоциклет в близост до мерцедеса. Помислил си е, че мерцедесът и тъмната кола са се ударили и затова шофьорът е загубил контрол. Моторът не е спрял, а е увеличил скоростта си и е излязъл от тунела.

Мохамед Меджахди и неговата приятелка Суад Муфакир пътуват в тунела, когато чуват скърцането на спирачки зад тях. В огледалото за обратно виждане Мохамед вижда как мерцедесът се носи през платното. Той казва на френската полиция, че точно преди да чуе спирачките, един мотоциклет с двама души на него е минал покрай колата му. Приятелката му не е видяла мотора, но обяснява, че вероятно го е пропуснала, защото е била твърде изплашена да не бъдат ударени от изгубилия контрол мерцедес.

Катастрофиралият Мерцедес
Катастрофиралият мерцедес

Намиращите се над тунела хора също виждат мотоциклета. Те казват на полицията, че той е излязъл от тунела с превишена скорост, точно след като са чули шума от разбиваща се кола. Не могат да кажат дали на него са се возили един или двама души, защото всичко е станало много бързо. А и е било тъмно.

Катастрофиралият Мерцедес
Катастрофиралият мерцедес

Друг очевидец, 42-годишен финансист, познат само като Жорж Д., който е шофирал през площад “Алма” със съпругата си в колата, казва на полицията, че е видял стар мръснобял двуврат фиат “Уно” да излиза с висока скорост от тунела. Фиатът е криволичел толкова зле, че когато се е изравнил с неговата кола, той се е изплашил да не го удари. Жорж Д. разказва също, че фиатът не е бил с парижки номер; регистрационният му номер е свършвал на 78 или 92. Номерата на колите, регистрирани в Париж, завършват на 75. 78 и 92 са номера на коли, регистрирани в парижките предградия. Шофьорът е бил “европейски тип” – бял мъж на възраст 40-50 години, с къса кестенява коса. На задната седалка на колата е имало голямо куче – черна немска овчарка или лабрадор. Кучето е носело червен намордник.

Показанията на Жорж Д. за белия фиат “Уно”, движещ се превишена скорост, са подкрепени и от други очевидци.

Платната на тунела се спускат доста остро за влизащите в него коли. Както показва спирачният път, Пол е започнал да натиска педала още в първите метри от тунела. Колата е спряла, обърната в обратна посока, удряйки се в 13-ата подпора. Дванайсетата е само одраскана.

Анрив Пол е мъртъв още при спирането. Доди също. Бодигардът Рийс-Джоунс диша, но е в безсъзнание.

Даяна не само диша, но е в пълно съзнание.

Дурну, Муса и Уингфилд вече ги чакат живи и здрави пред апартамента на Доди.

Смърт

Районът на “Понт д’Алма” в Париж е съвсем различен през нощта. През деня туристи обикалят наоколо – Айфеловата кула е само на няколко минути път. През нощта тук се връщат неговите обитатели – хора на средна възраст, които могат да си позволят високите цени на жилищата в квартала. Тишината на нощта се нарушава единствено от бръмченето на такситата и автобусите. Понякога тишината се нарушава и от сирените на полицейски коли, но неприятностите винаги се оказват някъде другаде в града.

В онзи първи час на неделния 31 август спокойствието на нощта е разтърсено по доста различен начин. Първо се появява звукът на автомобилни спирачки, а сетне тътенът на метал, удрящ се в бетон, последван от продължителен вой на клаксон. После какофонията на полицейски сирени и линейки разкъсва нощта.

През 1997 г. все още много малко хора във Франция разполагат с мобилни телефони, но папараците мотористи, следващи мерцедеса, правят изключение и щом се окопитват, веднага почват да звънят. Някои от тях впоследствие твърдят, че първо са се обадили в полицията, но вероятно повечето са бързали да се обадят в редакциите си. В 00:31 часа агенция Франс Прес съобщава новината за инцидента на целия свят:

“Лейди Ди е тежко ранена в автомобилна катастрофа в тунела “Понт д’Алма” в Париж. Арабският принц, който е бил с нея в колата, също е ранен според полицията. Префектът на Париж е на мястото на инцидента. Според сведения от очевидци тя е била преследвана от папараци, което е причинило катастрофата”.

Тогава телефоните на чуждестранните кореспонденти в Париж започват да звънят. Техните редактори също са получили новината за катастрофата от агенциите, за които работят папараците и, разбира се, знаят, че въпросният арабски принц е Доди ал Файед. Но преди кореспондентите да могат дори да започнат да пишат материалите си, редакторите отново се свързват с тях, за да им кажат, че според папараците Доди е мъртъв. В резултат на това заглавията в първите издания на неделните вестници съобщават, че Даяна е жива.

Първият човек, озовал се край смачкания мерцедес, е папаракът Ромуалд Рет. Той работи за фотографска агенция “Гама”. С него е мотоциклетистът Стефан Дармон от същата агенция. Снимките, направени на колата в онази нощ, са на Рет. Той снима умиращата Даяна и мъртвия Доди, и предлага фотографиите си на лондонските медии още същата нощ. Британският редактор Кен Ленъкс от ежедневника “Сън” свидетелства по-късно, че се е съгласил да плати на Рет и неговата агенция 300 000 паунда за снимките. Ленъкс обяснява, че в онзи момент не е знаел, че Даяна също е мъртва, но когато е разбрал, веднага е отменил сделката. Рет и “Гама” предлагат снимките си на всички лондонски редакции. Тези снимки, които Рет измъква от тунела с помощта на друг папарак, показват Даяна да лежи на задната седалка на колата с окървавено лице. На някои от тях тя е с кислородна маска на лицето.

Снимка на ранената Даяна
Снимка на ранената Даяна

Полицията арестува Рет и неговия шофьор, както и други петима папараци, които са били в тунела в онази нощ, и конфискува лентите им. Седмината са претърсени, фотографирани, но въпреки че са разследвани по подозрение, че не са оказали помощ на застрашено лице – наказуемо деяние по френските закони – са освободени след 48 часа. Един от арестуваните – не папарак, а признатият фотограф Жак Лангевин от фото агенция “Сигма” – пристига на мястото 10 минути след катастрофата. Впоследствие той разказва за унижението, което е преживял в ареста.

По-късно Рет говори с медиите и с автори на книги за видяното и преживяното през онази нощ, но отказва да се яви като свидетел пред британското разследване. Той споделя пред телевизия “CNN”, че не е започнал да прави снимки веднага, а чак когато е пристигнала медицинската помощ. Шефът му се застъпва за него, казвайки, че Рет се е опитал да помогне на Даяна. Имал е свидетелство за оказване на първа помощ.

Френските власти в крайна сметка изчистват подозренията срещу седмината фотографи. Някои от тях продължават да снимат звезди и да печелят тлъсти суми. Но други се отказват от фотоапаратите си завинаги. Собственикът на вече несъществуващата агенция “ЛСПрес” Лорен Сола споделя, че е бил толкова отвратен от действията си през онази нощ, че се е отказал от професията си.

През 1998 г. двамата разследващи журналисти от седмичното списание “Л’Експрес” Жан-Мари Понто и Жером Дюпоа започват да работят по книгата “Разследването на смъртта на Даяна”, публикувана през юли 2001 г.

Докато все още проучват случая, Понто и Дюпоа дават интервю за кореспондент на британския “Обзървър”. Казват му, че първият човек, появил се при колата, е бил минаващ пешеходец. Този човек е видял Даяна без да осъзнава коя е тя, да лежи ранена в задната част на колата. Тя е плачела и е мълвяла: “Боже мой, Боже мой”. След това на мястото се е появил папарак. Първият полицай Себастиен Дорзи не е могъл да стигне до колата, заради тълпата от папараци и зяпачи, събрали се в тунела да проверят какво се е случило. Полицаят е казал на двамата автори, че Даяна, която той също не е познал в онзи момент, наистина е била в съзнание и е мълвяла нещо.

“Тя обърна глава и видя приятеля си. Очите й се отвориха широко и мисля, че каза: “Боже мой!”. После се хвана за корема. Трябва да е чувствала болка” – разказва полицаят.

Докато се е опитвал да я извади от колата, тя отново е обърнала глава и е погледнала към Анри Пол, осъзнавайки, че той също е мъртъв. “Това отново я разстрои. Тя ме погледна и после затвори очи”.

Според Понто и Дюпоа първата линейка е пристигнала в 00:33 часа, 7-8 минути след катастрофата.

Първото медицинско лице, стигнало до Даяна, е д-р Фредерик Мелиез, който минава наблизо с колата си, прибирайки се от рожден ден заедно със своя приятел. Той носи лекарската си чанта и се втурва в тунела няколко минути след катастрофата. Задната врата на колата е отворена. Хвърляйки бърз поглед на четиримата пострадали вътре, д-р Мелиез веднага се обажда на пожарната Спешна помощ. След два месеца той разказва за “Таймс”:

Д-р Фредерик Мелиез
Д-р Фредерик Мелиез

“Започнах да преглеждам младата жена на задната седалка. Виждах, че е хубава, но тогава не осъзнах коя е”.

Д-р Мелиез изтичва обратно до колата си и се връща с бутилка кислород и маска, но Даяна се дърпа. “Тя стенеше и махаше във всички посоки” – разказва докторът. Той покрива Доди с одеяло, защото срамните му части се виждат.

В този момент на мястото се появява полицай Дорзи. Той и неговият партньор Лино Галиардоне минавали наблизо и били извикани от минувачите.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Бърза помощ пристига в червена линейка, специално оборудвана за подобни случаи, и пожарникарите поемат случая от д-р Мелиез. Десетимата обучени огнеборци виждат, че шофьорът на колата е мъртъв и затова насочват вниманието си към Доди и го изнасят от колата, полагат го на земята и му правят сърдечен масаж. Това се оказва ненужно – той също е мъртъв. Други двама се заемат с Рийс-Джоунс. Той лежи с глава опряна в предното табло. Повдигат главата му и поставят яка около врата му. Колата е толкова смазана, че пожарникарите знаят, че няма да могат да го повдигнат преди смачканата ламарина да бъде отстранена.

Междувременно двама сержанти от пожарната команда работят върху Даяна. В този момент вече всички знаят коя е русата жена, благодарение на папараците. Сержант Ксавиер Гурмелон и сержант Филип Бойер покриват Даяна с изотермално одеяло. Докато го правят, я чуват да казва нещо на английски, вероятно: “Боже мой, какво се е случило?”.

През цялото това време алармата на мерцедеса продължава да пищи, но звукът й се слива с останалите звуци от сирените на полицейски коли и линейки, идващи от всички посоки.

Някои от линейките са на държавната Служба за медицинска помощ, стояща не по-долу от пожарникарската. Двете служби работят в унисон и коя се озовава първа на мястото на даден инцидент зависи от това коя първа ще получи сигнал за помощ. Общопрактикуващите лекари обаче обикновено съветват пациентите си да се обаждат на пожарникарската Бърза помощ, защото тя идва по-бързо. Но линейките и на двете служби са оборудвани с всичко необходимо за спасяването на човешки живот. Когато получат сигнал, службите изпращат такава линейка и ако преценят че има нужда, се обаждат допълнително на специалист, който идва на мястото на инцидента със специално оборудвана линейка за спешна помощ, в която даже биха могли да се извършват операции.

Почти незабавно възниква спор за това как френските власти се са справили със ситуацията. Обвиняват ги, че им е отнело твърде много време да стигнат в тунела.

Когато Медицинската служба пристига в тунела с линейка за спешна помощ, часът е 40 минути след полунощ. Пожарникарите са пристигнали осем минути след инцидента, а д-р Мелиез – след две. Французите са обвинени във фаталната грешка да не откарат веднага Даяна в болницата.

В линейката на Службата за медицинска помощ, предупредена за ситуацията от пожарникарите, присъстват докторите Арно Дероси и Жан-Марк Мартино. След бърз преглед на все още будната Даяна и оценка на състоянието й – тя все още е в съзнание, но е неадекватна и те се притесняват, че има вътрешен кръвоизлив – експертът по съживяване Мартино се заема да стабилизира кръвното й налягане и сърдечния й пулс. Междувременно Дероси се обажда в центъра и обсъжда с други медицински експерти какво да прави. Решават да я откарат в болница “Питие-Салпетрие”, но първо да стабилизират състоянието й на място – в линейката за спешна помощ.

В 1:00 часа д-р Мартино успява да стабилизира кръвното налягане и сърдечния ритъм на Даяна чрез кардиопулмонална ресусцитация (КПР), насищане с кислород и интубация с 2 мг от наркотичния аналгетик фентанил, и шестима пожарникари се заемат да я извадят от колата. Това е трудна и бавна задача, по време на която Даяна няколко пъти изпада в сърдечен арест. С помощта на специални ремъци и надуваеми възглавници, пожарникарите първо я полагат на изотермален матрак край колата, после я повдигат на носилка и я вкарват в линейката. Процесът отнема 18 минути.

Вече в линейката двамата доктори свързват принцесата с респиратор, но кръвното й налягане отново тревожно пада. Тя отново изпада в сърдечен арест и й правят КПР, добавяйки допамин в системите й.

В 1:30 часа линейката най-сетне потегля към болницата, но д-р Мартино уведомява колегите си в Службата за медицинска помощ, че ще трябва да се движат много бавно, защото и най-малкото сътресение би могло да причини поредно спиране на сърцето.

Университетската болница “Питие-Салпетрие” е една от най-големите в Европа. Основана е по заповед на Краля Слънце Луи XIV (1638-1715), и името й идва от думата “salpêtre” – селитра – защото на мястото преди това е имало фабрика за барут.

Линейката избира най-прекия път до болницата. Разстояние от около 7 км, което би отнело на кола, движеща се с не повече от 30 км в час, около 10-15 минути. Но по пътя линейката спира внезапно. Даяна е получила поредния сърдечен арест и д-р Мартино иска да увеличи допамина. Сърцето й започва да бие отново и линейката може да продължи пътя си. Тя е придружавана от полицейски ескорт от мотоциклети, но папараците въпреки това успяват да я следят и да направят снимки на спрялата линейка.

Линейката пристига пред болницата в 2:06 часа и Даяна незабавно е предадена на очакващия я медицински екип. Професор Бруно Риу нарежда на д-р Монсеф Даман да отвори гръдния кош на Даяна още на носилката. Вече на операционна маса професор Риу, асистиран от професор Пави, зашива разкъсаната й главна пулмонална вена. Изваждат сърцето от гръдния й кош и го масажират с ръце, с надеждата да го накарат да бие отново. Но то си остава все така безмълвно.

С първите слънчеви лъчи, озарили покривите на Париж малко след 5:00 часа сутринта, проф. Риу съобщава за смъртта на Даяна на десетките чуждестранни кореспонденти и телевизионни екипи, събрали се пред крилото на болницата. Тя е издъхнала в 4:00 часа, казва професорът. В болницата присъстват френският президент Жак Ширак и неговата съпруга Бернадет, френският вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, британският посланик сър Майкъл Джей, както и заместник държавният прокурор мадмоазел Мод Кужард и елегантно облечената мадам Мартин Монтейл, началник на парижката криминална полиция.

Научи повече за:   Анатолий Москвин: Повелителя на мумиите

Майор Жан-Клод Муле от парижката Префектура на полицията издава смъртния акт на принцеса Даяна в 4:00 часа. Както обичайно се прави във Франция, в документа не е записана причината за смъртта.

Но Даяна всъщност не е починала в 4:00 часа. Франсиз Гилери, един от най-уважаваните разследващи журналисти във Франция, пише в своята книга, че журналистката Ан Корпи му е казала, че в 2:45 часа същата сутрин, докато е събирала информация в тунела, е получила обаждане от един от своите колеги в “Радио Франс”, който й е казал, че е получил обаждане от друга тяхна колежка, че Даяна е мъртва. Тази колежка от своя страна е научила това от своя роднина професор Л., работещ в същата болница. Този професор Л. току-що е бил завършил някои козметични операции по лицето на Даяна – по лицето на вече мъртвата Даяна. Гилери пише, че по-късно се е свързал с роднината на професор Л., но тя му е казала, че професорът вече си има достатъчно проблеми за това, че е говорил с нея и няма да каже нищо повече.

Тревор Рийс-Джоунс
Тревор Рийс-Джоунс

Чуждестранните кореспонденти също знаят, че Даяна е мъртва дълго преди официалното съобщение. Около два часа в онази сутрин техните редактори са им се обадили да ги уведомят, че току-що са чули, че “Лейди Ди също е мъртва”, като Доди и шофьорът на мерцедеса. Бодигардът е от толкова малко значение, че дори не е споменат. Как редакторите са узнали това? Шефовете на папараците са им се обадили с новините. А те как са знаели? Един папарак има контакти – персоналът в хотели, самолети, летища, болници и полицейски управления, адвокати и съдии – и вероятно някое ченге, медицинска сестра или лекар се е разприказвал в онази нощ.

Но защо е това несъответствие между истинския и обявения час на смъртта на принцеса Даяна?

Обяснението е, че когато пациент издъхне в болницата, времето на смъртта му, което се записва в смъртния акт, е времето официално установено от лекаря, завеждащ въпросното отделение в този момент. Понякога се случва да мине време от момента на смъртта и пристигането на доктора край леглото на мъртвеца. Това означава, че пациентът би могъл да умре в 20:00 часа вечерта, но докторът да обяви смъртта му официално в полунощ. Тогава часът на смъртта ще бъде записан като полунощ в смъртния акт. Малко вероятно е в случая на Даяна завеждащият лекар да е бил зает с нещо друго, но тялото й е трябвало да бъде подготвено, да бъдат направени съответните телефонни обаждания, които да подсигурят, че няма да има изтичане на новини от болницата и семейството й да бъде уведомено за смъртта й. Членовете на кралското семейство са спели сладко в замъците си отвъд Ла Манша и вероятно е отнело известно време да бъдат събудени.

Освен това различните западни тайни служби също е трябвало да бъдат уведомени, за да бъдат в готовност в случай, че смъртта на принцесата се окаже атентат, и предстоят опити за убийство и на други кралски особи или държавни глави.

Шофьорът пиян?

Преди да излязат наяве всички подробности за инцидента, редакторите вече са питали своите кореспонденти дали има някакви признаци, че “Ди е била пречукана”. Един журналист винаги търси конспирацията, затова, докато Даяна лежи в болницата под бял чаршаф, те звънят един на друг и на своите контакти в полицията, задавайки същия въпрос:

“Убита ли е принцеса Даяна?. Отстранена ли е, защото се е готвела да се омъжи за Доди ал Файед, който е арабин и още по-лошо – син на Мохамед ал Файед?”.

Докато полицията все още разследва папараците, обвинявани от цялото общество за смъртта на Даяна, журналистите се опитват да открият повече за човека, стоял зад волана на мерцедеса. Освен че е мъртъв и че тялото му се намира в градската морга, не знаят нищо друго за него. Не знаят дори името му, което е разкрито от полицията 48 часа след катастрофата. Журналистите тогава задават въпроса: “Анри Пол? Кой е той?”. Той е, отговаря полицията, действащият шеф на охраната в хотел “Риц”. Това е следа, в която журналистите могат да забият зъби.

Анри Пол
Анри Пол

Някои от тях имат контакти в “Риц”, но опечаленият Мохамед ал Файед е забранил на персонала да говори. Всеки разприказвал се ще бъде уволнен. Но някои все пак го правят. От онова, което успяват да научат от приятелите на Пол и от разбъбрилите се служители на хотела, журналистите сглобяват биографията загадъчния мосю Пол.

Анри Пол е роден през 1956 г. в Бретан, северна Франция. Има диплома за пилот и два дни преди катастрофата е минал през задължителния годишен медицински преглед. Тестът е показал, че е много здрав мъж, без слабост към алкохола или наркотиците. Работел е в хотел “Риц” от 11 години. Колегите му са го харесвали. Според тях той е бил затворен човек, но както журналистите много добре знаят, затвореността не е типична френска черта.

Анри Пол е имал 15 банкови сметки. Това също не е необичайно; във Франция колкото повече сметки има една банка, толкова по-висока е класификацията на нейния персонал, което означава, че служителите на банковия клон се опитват да открият колкото се може повече сметки на един клиент, дори с по 15 евро в тях. Заради това е доста трудно за един клиент да закрие сметката си; банковият служител веднага го съветва колко неразумно би било това. Французите също така обичат да оставят парите си в различни банки, а не да слагат всички яйца в една кошница, така да се каже.

Пол държи голяма сума пари в тези 15 сметки. Точната цифра не е известна, но според някои сведения сумата е достигала 1 700 000 франка (350 000 долара), а според други е била далеч по-малко – 170 000 франка (35 000 долара). През 1997-а с тези пари човек е можел да си купи луксозен апартамент в Париж. Мъртвецът в мерцедеса е носел у себе си 12 565 франка (2 600 долара) в брой. Това са много пари за човек, който изкарва не повече от 5 000 франка (1 000 долара) месечно. Как би могъл да разполага с толкова пари в себе си? Това се обяснява с факта, че гостите на хотел “Риц” са богати хора и дават тлъсти бакшиши.

Никой не успява да открие източника на парите на Пол, макар неговите роднини и приятели да наблягат на факта, че той е бил ерген и е можел да спестява. Освен това е имал няколко имота, които е давал под наем. Но тук отново изниква въпросът откъде се е сдобил с пари да купи тези имоти? Едно от обясненията е, че е получавал пари от най-различни тайни служби; информирал ги е за гостуващите в хотела държавни глави, министри, петролни шейхове и принцове от Близкия Изток.

Анри Пол е прекарал съботата на 30 август като всяка друга. Започнал е деня с тренировка по тенис с приятеля си Клод Гарек. Двамата са играли в тенис клуб в парижките предградия и след играта са отишли в бистро “Льо Пеликан”. Пол е разказал на Гарек, че принцеса Даяна и Доди ще пристигнат от Сардиния този следобед и той трябва да ги посрещне на летището. Двамата обикновено са пиели бира в бистрото, но в този ден Пол е пил само кока-кола. В 12:30 часа е напуснал бистрото без Гарек.

След като е оставил багажа на Даяна и Доди в апартамента на последния, Пол се е върнал в “Риц”, където е останал до 19:00 часа. Има няколко версии за това какво е правил след това. Една от тях е, че е отишъл право в “Харис Ню Йорк Бар”, където е изпил “две-три уискита”, а после се е отбил в лесбийския бар “Шампмесле”, чийто собственик му е приятел. Докато е бил там, е получил обаждане и е казал на една от сервитьорките: “Трябва да ходя на работа. До скоро”. Тя казва на полицията, че Пол не е пил никакъв алкохол. Руле обаче разказва друга версия. Той го е видял в 19:30 часа в “Бар Бургон”, намиращ се на улицата, на която е живеел Пол. Той не е пиел и не е бил пиян. Всички тези заведения са на няколко минути пеша от хотел “Риц”.

След като са го привикали обратно в хотела, Пол се е качил в своя скромен черен мини купър и пристигането му в “Риц” е записано от камерите на площад “Вендом” в 22:08 часа. На видеото се вижда, че той прави няколко маневри напред-назад преди да успее да паркира колата.

Мненията за това какво е правил Пол от пристигането си, до момента когато два часа по-късно се е качил в мерцедеса с Даяна и Доди, са доста спорни.

Според книгата на френския журналист Жан-Мишел Карадек “Лейди Даяна, Криминалното разследване” Анри Пол се е присъединил към двамата бодигарди Рийс-Джоунс и Уингфилд в бара на хотела, където те са вечеряли. Охранителите са похапвали омари и са пиели швепс, а Пол не е пожелал нито да яде, нито да пие.

Бодигардът Кес Уингфийлд
Бодигардът Кес Уингфийлд

Но Карадек пише също, че метр д’отелът на бара е казал на полицията, че един от барманите е сервирал на Пол два двойни шота пастис “Рикар”. Когато е станал от масата, Пол закратко е загубил равновесие и се е ударил в друг барман.

Двамата охранители и Пол са консумирали на сметката на Руле. Касовата бележка на стойност 1 260 франка (260 долара) показва, че са си поръчали за ядене две порции омар, пържени картофки, препечен хляб и десерт, а за пиене – 4 швепса, 2 кафета и два двойни пастиса “Рикар”.

“Рикар”, дестилирана за първи път от швейцареца Анри-Луи Перно през 1797 г., е безцветна анасонова напитка, която става млечно бяла, когато в нея се добави вода. Традиционно се сервира с 5 части вода и 1 част “Рикар”. Чистият “Рикар” е 45°, което означава, че разреден с пет части вода не би могъл да напие възрастен мъж, редовно консумиращ алкохол. Два двойни шота “Рикар” също не биха били достатъчни, но не и ако преди това човек е пил някакъв друг алкохол. Двамата бодигарди заявяват пред френските власти, че не са знаели, че това което пие Пол е “Рикар”.

Някои журналисти, опитващи се да помогнат на набедените за смъртта на принцесата папараци, тиражират версията, че Анри Пол е бил мъртво пиян и затова е загубил контрол над колата. Следователно е виновен за смъртта на принцесата. Полицията не прави нищо, за да изясни ситуацията; казват само, че Пол е навлязъл в тунела с превишена скорост.

Дали Анри Пол е бил пиян и биха ли се качили Даяна, Доди и Рийс-Джоунс в кола с пиян шофьор? Рийс-Джоунс няма спомен за инцидента. Заради тежките травми на главата той е поставен в изкуствена кома, а комата понякога изтрива спомените за събитието, довело до нараняването. Подобна загуба на паметта може да продължи седмица, месец, година и дори завинаги. Всичко, което си спомня, е качването си в колата. Той обаче твърди, че Пол не е бил пиян онази вечер.

Аутопсията на Анри Пол е извършена от професор Доминик Леком. Тя изтегля общо 15 проби от кръв, тъкани, вътреочна течност, урина и косми от тялото му. Пет от тези проби са кръвни – изтеглени право от сърцето на Пол. Д-р Леком изпраща шишенце с тази кръв, надписано “Образец 11 Код D.1306” на директора на отдел “Токсикология” в парижката полиция професор Иван Рикордел. Изпраща второ шишенце със същата проба и на д-р Жилбер Пепин в частна лаборатория в Париж. То е надписано “Образец 12 Код D.1307”.

По-късно същия ден професор Рикордел й съобщава, че в кръвната проба, която е получил като “Образец 13 Код D.822”, има 1.87 промила алкохол. Д-р Пепин също изпраща своя доклад. Неговият анализ на пробата, получена като “Образец 14 Код D.828”, показва ниво на алкохола в кръвта от 1.74 промила.

И двете нива означават, че Анри Пол трябва да е изпил 12 алкохолни напитки в часа преди смъртта си, ако е приел храна, или 24 питиета – ако не е ял нищо. Или е изпил 10 нормални шота “Рикар”. Ограничението за шофиране след употреба на алкохол във Франция е 0.5 промила.

И двата анализа показват, че Анри Пол има “терапевтично ниво” (нормално предписваната доза) от антидепресанта прозак и успокоителното тиапридал в кръвта си. Неговата терапевтка потвърждава пред френската полиция, че го е лекувала от две години от депресия, причинена от края на дълготрайната му любовна връзка. Тя казва също,че му е предписала и лекарството “Аотал”, което се дава на хора с проблеми с пиенето, които искат да спрат. Лекарството причинява повръщане при употреба на алкохол. Обяснява, че Пол не е бил зависим от алкохола, но се е страхувал, че може да стане. Според нея той не винаги е приемал лекарството, за да може да пие. Празна опаковка от него е открита в коша за боклук в кабинета му, но в кръвта му няма следа от лекарството. А черният му дроб не показва никаква следа от злоупотреба с алкохол.

Двете изследвания също така установяват много високо ниво на въглероден едноокис в организма на Пол. Въглеродният едноокис е безцветен, безвкусен и отровен. Нивото в организма на Пол е 20.7%, каквото е обикновено при самоубийците, отнемащи живота си чрез вдишване на изгорели автомобилни газове. Когато въглеродният едноокис се комбинира с човешкия хемоглобин, се получава карбоксихемоглобин и симптомите са главоболие, гадене, замаяност, объркване, дизориентация, нарушаване на зрението, припадъци и гърчове. Ако човек в това време е зад волана, неизбежно би загубил контрол над колата.

Но защо Анри Пол е бил изследван за въглероден едноокис?

За това никога не е дадено обяснение, но практика в много страни е, когато се тества за алкохол и лекарства в кръвта при фатални инциденти, да се проверява и за въглероден едноокис. Във Франция практиката е същата, но не и законът. Според един патолог, пожелал да остане анонимен, възможно е тъканите на Пол да са имали яркочервен цвят, вместо нормалния кафяв, което да е накарало патолозите да направят въпросния тест.

По време на британското разследване присъствието на въглероден едноокис е обяснено с изтичането му от една от въздушните възглавници на мерцедеса. Това, че Пол е загинал на място при удара и не би могъл да погълне каквото и да е, е игнорирано. Два други факта също са игнорирани. Първо, компанията “Мерцедес Бенц” заявява, че въздушните възглавници в автомобилите й не съдържат въглероден едноокис и второ, френските пожарникари са носели детектори за въглероден едноокис, но никой от тях не е засякъл изтичане на смъртоносния газ. Телата на Даяна и Доди не са били подложени на този тест. Следователно не се знае дали те също са погълнали газа. Бодигардът Рийс-Джоунс, който е лежал на животоподдържащи системи в болницата, също не е бил изследван.

Преди професор Доминик Леком да извърши аутопсията на Анри Пол, тя преглежда тялото на Даяна в болницата, както и тялото на Доди в градската морга.

Професорката извършва аутопсията на Даяна малко след като лекарите прекратяват опитите си да я съживят и приключва в 5:30 часа. В доклада си тя прави скица на предната и задна част на тялото на принцесата, на която отбелязва дори най-малките синини и рани.

Час по-късно, в 6:30, професор Леком се заема с прегледа на тялото на Доди. После си почива един час и се захваща с Пол.

В четвъртък на 4 септември разследващият магистрат съдия Ерве Стефан, назначен от префекта на Париж да води разследването на смъртта на Даяна, отива в градската морга и наблюдава как полицейски хирург изтегля още две кръвни проби от тялото на Анри Пол. Тези проби са изпратени за нов анализ на д-р Пепин, който вече е изследвал кръвта на шофьора на 31 август. Кръвта този път е изтеглена от бедрената артерия.

Шест дни по-късно, на 10 септември, д-р Пепин предава резултатите от второто си изследване. То показва, че кръвта на Пол съдържа 1.75 промила алкохол, докато предишните проби от август са показали 1.74 промила, а тези на колегата му д-р Рикордел – 1.87. Подобни колебания биха могли да се дължат на най-различни фактори, като замърсяване на кръвта, температурата на помещението, гниенето на тялото или грешка на лаборантите. Освен това съдържанието на алкохол в бедрената артерия е по-ниско от това в сърцето.

Причината за смъртта на Даяна е определена като масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от изтръгването на сърцето и белите й дробове от гнездата им.

Доди е загинал от масивен кръвоизлив в разкъсания му гръден кош и е имал многобройни наранявания по цялото тяло, сред които четири на десния и три на левия крак.

Анри Пол също е умрял от масивен кръвоизлив в гръдния кош и също е имал множество травми, като шийните му прешлени и гръбначния му стълб са били счупени.

В ранния следобед на 31 август общинската морга предава тялото на Доди на баща му. Мохамед ал Файед иска синът му да бъде погребан преди падането на нощта, както се изисква от мюсюлманската вяра. Затова, когато хеликоптерът му излита от Париж за Англия, тялото на сина му е на борда. Погребението се състои в семейното имение в Съри. Мохамед ал Файед е уведомен от френската полиция, че тялото не може да бъде кремирано, в случай че се наложи ексхумация за провеждане на допълнителни изследвания.

Родителите на Анри Пол погребват сина си в събота на 20 септември в Бретан, където живеят и където е бил отгледан той. Неговото погребение първоначално е определено за 6 септември, но родителите му са уведомени, че това е датата за погребението на Даяна и ще изглежда неуважително от тяхна страна да го извършат в същия ден. Тогава двамата решават да го изместят за 13 септември, но тогава разследващият магистрат Ерве Стефан ги помолва да изчакат още една седмица, в случай че се наложат още изследвания на кръвта на сина им.

Принцеса Даяна е положена за вечен покой на остров в малко езерце в имението на нейното семейство в Алторп в събота на 6 септември, след предавана на живо църковна служба в Уестминстърското абатство, гледана от 2,5 милиарда души по целия свят.

Разследване

В 7 часа на неделната утрин на 31 август тунелът “Понт д’Алма” е отворен за движение. Обикновено по това време в неделя няма голям трафик, но не и сега. Парижани искат да видят къде е загинала “Лейди Ди”.

В съгласие с френската правосъдна процедура, разследването ще бъде проведено от няколко висшестоящи служители на парижката криминална полиция. Начело на екипа застава Жозеф Ореа, а отделът е официално наречен “Група Жозеф Ореа”. Ореа трябва да докладва на полицейски майор Жан-Клод Муле, който е присъствал, когато професор Леком е извършвала аутопсията на Анри Пол. Майор Муле от своя страна трябва да докладва на комисар Жан-Луи Мартину. Комисар Мартину ще състави доклад, който ще предаде на разследващия магистрат Ерве Стефан, който ще реши дали има основание да бъдат повдигани криминални обвинения.

Екипът е подложен на незабавни критики от английската преса за бързината, с която са решили да отворят тунела за движение. Британските журналисти се опасяват, че полицията може да е пропуснала някоя важна улика. Французите се защитават, казвайки, че са прегледали мястото под лупа и нищо не са изпуснали. Измерили са тунела и пилоните; измерили са, заснели са и сетне са изнесли всичко, което е лежало в тунела; преместили са мерцедеса и сега той седи заключен в полицейския паркинг в очакване да бъде проучен подробно.

Първото заключение на полицията е, че мерцедесът, преследван от папараците, се е разбил с превишена скорост в 13-ата разделителна колона, а шофьорът на колата е бил под въздействието на алкохол.

Британската преса не е доволна. Нито британските и френските граждани. Всъщност хората по целия свят вярват, че френската полиция крие нещо, и то в заговор с колегите им от Скотланд Ярд. Говори се и се пише, че Даяна е жертва на атентат. Тя е щяла да се омъжи за арабски мюсюлманин, който е щял да стане втори баща на принцовете Уилям и Хари, и някой ден – втори баща на краля на Англия. Това е било немислимо – неприемливо. Официалната религия във Великобритания е протестантската. Следователно единствено християнин протестант би могъл да наследи британския трон и ако някой не-протестант иска да се ожени за кралска особа, то той трябва да приеме протестантската религия.

Но кой е убил принцесата?

Съдия Стефан изпълва доклада си с 6 000 страници и в края на 1999 г. представя резултатите в парижката Съдебна палата.

Групата Жозеф Ореа е открила ивици бяла боя от дясната страна на мерцедеса, където са седели Даяна и Рийс-Джоунс. Червеният преден мигач на колата е бил счупен и намерен на входа на тунела. На мястото е открит още един червен мигач. Дългото и старателно разследване идентифицира, че втория мигач е от фиат “Уно”, произведен в периода май 1983 г. – септември 1989 г. Експерти установяват, че бялата боя от дясната страна на мерцедеса е използвана от производителя на фиат за модела “Уно”, който се е произвеждал в двата италиански автомобилни завода в Ривалта Торино и Мирафиори в периода 1983-89 г.

Криминалистите заключават, че мерцедесът се е одраскал във фиат “Уно”. Следите от спирачки в тунела показват, че мерцедесът е пътувал с по-висока скорост от фиата. Ударът между двете коли обаче не би могъл да е бил толкова силен, че да предизвика катастрофа. Тъй като мерцедесът се е разбил, това означава, че шофьорът му не е бил в състояние да задържи колата на платното, докато шофьорът на фиата е успял да запази контрол и да излезе от тунела. Мерцедесът не е могъл да го направи, понеже шофьорът му е бил под влиянието на алкохол и силни лекарства.

Присъдата на френското дознание гласи, че принцеса Даяна е загинала в резултат на автомобилна катастрофа, причинена от пияния и дрогиран Анри Пол. Папараците са действали неразумно, но не те са причинили инцидента.

Самоличността на шофьора на фиата “Уно” не е установена, но той просто е избягал след удара, нищо повече.

Следователно Даяна не е била убита.

Теории на конспирацията

Или пък е била убита, оспорват любителите на конспиративни теории.

Сред тях е и скърбящият Мохамед ал Файед. В следващите години той обвинява тайните служби на Франция, Великобритания и/или Съединените Щати, че са убили Даяна, сина му и Анри Пол. В един момент дори набеждава съпруга на британската кралица принц Филип, херцог на Единбург, за лицето, наредило на тези тайни служби да убият принцесата. Даже се опитва неуспешно да накара френските власти да преразгледат решението си за нещастен случай. Настоява, отново неуспешно, органите във Франция и Великобритания да изследват повторно пробите от кръв и урина на Пол.

През 2009 г. Мохамед ал Файед обвинява френската полиция, че е опорочила разследването и настоява да бъде компенсиран. Печели частична победа: съдът се произнася, че в разследването се наблюдават сериозни грешки, които обаче не са могли да повлияят на решението за нещастен случай. Мохамед ал Файед получава само 6 800 долара за причинени щети и 4 000 долара за разходи по делото от иска за 1,4 милиона, който е подал.

Странното е, че имал още един любител на теориите за конспирация: самата принцеса Даяна.

През октомври 1997 г., десет месеца преди смъртта си, Даяна пише писмо до Пол Бюрел – когото неофициално е издигнала от иконом до свой довереник и приятел – че ще бъде убита в автомобилна катастрофа. Бюрел пише в своята книга “Кралски дълг“, че Даяна му е казала, че ще напише това писмо, обяснявайки:

“Ще му сложа дата и искам да го пазиш. За всеки случай”.

Тя е пъхнала писмото в плик и го е надписала с “Пол”. Икономът е запазил не само писмото, но и плика. Даяна назовавала лицето, което ще я убие: всекидневникът “Мирър” публикува част от писмото, но опасявайки се от съдебно преследване, скрива въпросното име. Даяна пише:

“Седя тук на бюрото си през октомври, жадувайки някой да ме прегърне и да ме окуражи да бъда силна и да държа главата си високо. Тази определена фаза от живота ми е най-опасната”.

Сетне продължава с подробности как ще бъде убита и назовава името на своя убиец. Тя пише:

“[Име] планира “инцидент” с колата ми, авария на спирачките и сериозна травма на главата, за да разчисти пътя си за женитба с Чарлз”.

Даяна назовава тази жена, но трябва да се отбележи, че е грешила за нейната роля в живота на принца. Името й става известно по време на британското разследване – Александра Лег-Бърк по прякор Тиги. През 1993 г., малко след раздялата на Чарлз и Даяна, той назначава английската аристократка Лег-Бърк за гувернантка на синовете си. Тя остава на тази позиция до 1999 г., когато се омъжва за своята ученическа любов и днес е майка на две собствени деца. По времето на смъртта на Даяна се носят слухове, че Лег-Бърк е играла по-интимна роля в живота на тримата принцове – Чарлз, Уилям и Хенри – но днес се смята, че това са били просто злостни клюки.

Александра (Тиги) Лег-Бърк
Александра (Тиги) Лег-Бърк

След две проведени разследвания – френско и британско – и много написани книги все още има много въпроси без отговор за онази нощ. Дали принцеса Даяна е щяла да се омъжи за Доди ал Файед? Дали той вече й е бил дал годежния пръстен на Репоси? Дали е очаквала дете от него? Дали Анри Пол е бил наистина толкова пиян? Какво е означавало необичайното ниво на въглероден едноокис в кръвта му? Дали наистина в тунела е имало бял фиат “Уно”? Дали този фиат е причинил катастрофата?

Въпроси без отговор

Пръстенът: Доди наистина ли е възнамерявал да даде на Даяна годежен пръстен?

Според Мохамед ал Файед пръстенът е бил намерен в апартамента на Доди. Баща му го е открил там на 3 септември – денят, в който пръстен №4/7014 с цена 600 000 франка е бил върнат в магазина на Репоси. Алберто Репоси вече е потвърдил на полицията, че Доди е взел годежен пръстен от магазина му и му е казал, че двамата с Даяна ще се женят. Репоси също вече е помолил Мохамед ал Файед да върне двата пръстена или да ги плати, защото ако пръстените са били загубени, е трябвало да уведоми застрахователите. Тогава Ал Файед е върнал по-скъпия пръстен и е платил другия.

Това означава, че когато Руле е депозирал малката торбичка в хотелския трезор, в нея е имало само един пръстен – по-скъпият, който не е бил годежен.

Но тъй като Даяна не е носела пръстен по време на катастрофата, следователно Доди все още не й го е бил дал. Дали вече й е бил направил предложение и какъв е бил нейният отговор, знаят само те двамата.

Ако Даяна е обичала Доди, защо да не се омъжи за него? Вече е показала, че не я е грижа за произхода или религията на любимия й, когато се е срещала с мюсюлманския пакистанец и сърдечен хирург Хаснат Кан; тя е била толкова влюбена в него, че е писала на южноафриканския пионер в сърдечните трансплантации професор Кристиан Барнард с молба да помогне на д-р Кан да си намери добра позиция в Южна Африка, за да могат двамата да се преместят там и да живеят заедно в мир и любов. Доди пък е бил красив, богат и е пръскал пари по нея като луд.

Научи повече за:   Артьом Ануфриев и Никита Литкин: Чукобойците от Иркутск

Бременността: В 48-те часа след обявяването на смъртта на Даяна чуждестранните кореспонденти в Париж получават по факс доклад, напечатан на бланка от болницата “Питие-Салпетрие”. Този доклад, с дата неделя 31 август, е написан от професор Пиер Кориа, началник на отдела по анестезиология, и е адресиран до френския вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, плюс копия до френските министри на здравеопазването и външните работи.

Според доклада кръвта на Даяна е показала наличието на ЧХГ – човешки хорион гонадотропин или хормон на бременността, който се появява в кръвта и урината на жените 8-9 дни след забременяването. Нивото на ЧХГ в кръвта на Даяна означава, че тя е била бременна от около 9-10 седмици. Никой от журналистите не вярва, че този доклад е истински – преди 9-10 седмици Даяна все още не е излизала с Доди. Редакторите искат да видят въпросния факс от чисто любопитство, но не публикуват историята във вестниците си.

Болницата незабавно отрича, че Даяна е бременна и че е правен подобен тест на кръвта й. Писмото е груба фалшификация, пълна с граматически грешки, заявява говорителят на болницата.

В своята книга “Лейди умря” авторът Франсиз Гилери пише, че френският журналист Крис Лафейл от седмичника “Парис Мач” му е разказал за фалшификатора на факса, когото авторът нарича “професор С”. Според Гилери двама папараци (за които той също няма имена) бързо са открили къде живее този професор в Париж и са се настанили пред вратата му. Тактиката им се е оказала успешна: той е излязъл и те са го проследили. Дестинацията му е била летище “Шарл де Гол”.

Папараците са го изгубили от поглед в огромното летище; той си е купил билет от гишето на израелската авиокомпания “Ел Ал” и папараците не са могли да го следват по-нататък. Убедили са една от стюардесите да им покаже списъка с пасажери, но името на професора не е било в него. Както е казал Крис Лафейл на Гилери – да не бъде вписан един пътник в списъка на израелската авиокомпания “Ел Ал” означава, че този човек разполага с влияние или силни контакти.

Нито френската, нито британската полиция предприемат действия срещу фалшификатора и днес никой повече не говори за него.

Алкохолът: Анри Пол не е изглеждал мъртво пиян – дори не е изглеждал пиян – на записите от охранителните камери и на фотографията, направена от папарак, когато мерцедесът е потеглял от улица “Камбон”.

Единствено Ален Виламез, барманът от хотелския бар “Хемингуей”, потвърждава, че онази вечер е сервирал на Пол алкохол: два двойни шота “Рикар”. Дали барманите в другите заведения, които шофьорът е посетил същата вечер, са излъгали полицията?

Родителите на Пол упорито твърдят, че техният син не е бил алкохолик. В интервю за Радио 4 те казват, че той дори не е пиел много.

Неговата майка Жизел казва:

“Ако се замислите, щяло е да бъде очевидно, ако е бил пиян. Доди е имал друг шофьор. Личният му шофьор. Би ли използвал човек, който е пиян, вместо професионалния си шофьор? А там също е имало и бодигард. Нима той би позволил на пиян шофьор да ги вози, когато е имало и друг вариант?”.

Двамата родители казват, че онази нощ в градската морга е имало 30 тела. Бащата Жан Пол казва:

“Можете да си представите как са могли да объркат нещата. Може да са допуснали грешка”.

Те признават, че не могат да докажат, че синът им не е алкохолик. Жизел Пол казва:

“Не можем да го докажем. Той е мъртъв. Лесно е да нападаш мъртвец. Казват, че черният му дроб е бил в перфектно състояние. А ние щяхме да знаем, щяхме да видим, ако пиеше. На 28 август той мина физически преглед за пилотската си книжка. Всичко беше наред. А три дни по-късно го обявиха за алкохолик”.

Двамата споменават също и въглеродния едноокис, открит в кръвта на сина им. Жизел Пол казва:

“Откриха 20% въглероден едноокис в кръвта му. Ние не сме специалисти, но винаги когато говорим с хора, които разбират, ни казват, че това е невъзможно. Той не би могъл да се държи на крака с такова ниво в кръвта си”.

Възможно ли е през онази нощ пробите на Пол да са били объркани с тези на някои от другите трупове? Жан Пол смята, че със сигурност би могло да е така.

“Никой не казва лесно, че е сгрешил. Особено, когато са замесени важни хора” – казва той за BBC.

По време на това интервю родителите на Пол подемат съдебна битка с френските власти, настоявайки да получат кръвните проби, изтеглени от сина им, за да докажат чрез ДНК тест, че това не е неговата кръв. Две години по-късно, през 2006-а, такъв тест е направен с помощта на ДНК профила на Жизел Пол и кръв от сакото, което Пол е носел в онази нощ. Други проби няма, тъй като полицията не е запазила пробите взети от него, а по закон, единствено кръвта по сакото му има директна връзка с него. Изследването показва, че има 99.9997% вероятност за майчинска връзка между двата ДНК профила. Показва също, че нивото на алкохол в кръвта на Анри Пол е в законния минимум. Нужно е да се отбележи, че сакото е било върнато на Жан и Жизел, след като полицията е приключила с него. Следователно е било в ръцете на мнозина и е било съхранявано без специална защита.

Тестът не показва никакви следи от въглероден едноокис. Френското разследване дотогава вече е обяснило нивото на въглероден едноокис в кръвта на Анри Пол с това, че той е живеел в силно застроен район и че е бил пушач на пури, като е изпушил поне една в хотелския бар.

Според един токсиколог, не е невъзможно да стане грешка с пробите, когато в моргата чакат 30 трупа. Лицето, което взима пробите от дадено тяло, не е лицето, което ги изследва; анализът се прави от лаборант, който тества проба след проба. Така че грешки се случват и когато изследването засяга важна особа като принцеса Даяна, е повече от възможно да има опит за прикриване на гафа.

Ако катастрофата се беше случила днес, принцеса Даяна и Рийс-Джоунс щяха да бъдат откарани в парижката военна болница “Вал де Грас”, където се лекуват важни държавни лица, а телата на Доди и Пол също щяха да бъдат отнесени там за аутопсия. Животът на Даяна едва ли щеше бъде спасен, но резултатите от аутопсията на Анри Пол сигурно щяха да са доста по-различни. Това не означава, че служителите в парижката градска морга са некомпетентни, а просто че в онази нощ тялото на Пол вероятно е щяло да бъде единственото в болницата, което би елиминирало възможността за грешка.

Защо полицията не е запазила пробите на Пол? Нормална практика във Франция е да не се запазват подобни проби, веднъж щом разследването приключи и случаят се закрие. На първо място съхраняването на всички проби изисква много място, а на второ – във Франция има закони, защитаващи самоличността на индивида, според които ДНК тестовете са незаконни, освен ако въпросното лице или негов наследник не получи официално разрешение за подобно изследване. Не запазвайки пробите, французите елиминират възможността за бъдещи изследвания, които биха могли да злепоставят тяхната компетентност.

Компетентност, която вече е злепоставена поради няколко аномалии. Първо, кодовете на шишенцата с проби, изпратени на професор Рикордел и д-р Пепин, са различни от кодовете, посочени от двамата доктори в докладите им. И второ, името на Анри Пол не фигурира в документите на градската морга, придружаващи въпросните шишенца. Няма име, а само буквата Х, последвана от думата “мъжки”. Впоследствие “Х мъжки” е задраскано във факсовете, разменяни между моргата и полицията, и на мястото му е записано името ПОЛ Анри. Когато медиите надушват тази аномалия, майор Муле я обяснява с “лоша компютърна манипулация”.

Трето, професор Леком е поставила един и същи номер на докладите от аутопсиите на Пол и Доди – 2146. Когато в моргата забелязват това, номерът на Пол е променен на 2147. Но в по-голямата част от онази неделя на 31 август и понеделникът на 1 септември двата доклада са носели един и същи номер.

Белият фиат “Уно”

Много рано сутринта на 31 август на летище “Орли” един френски папарак се качва на самолет, летящ за средиземноморския остров Корсика. Името на фотографа – богат мъж описван от медиите и полицията като милионер, е Джеймс Андансон (54 г.). Пълният и оплешивяващ Андансон е французин, роден като Жан-Пол Гонин, който променя името си след брака си с англичанка. Той работи за агенция “SIPA Press”, но преди 30 години е бил един от основателите на фотографска агенция “SYGMA”, една от най-големите в света по онова време.

Джеймс Андансон
Джеймс Андансон

Джеймс Андансон е мъртъв. Според официалните данни той се е самоубил през 2000 година.

Той е бил собственик на черно бмв 3 и червен мотоциклет. Но е притежавал също и бял фиат “Уно”. Използвал е червения мотоциклет и белия форд, когато е щракал с обектива си знаменитости в най-неподходящ за тях момент.

Около Коледа на 1997 г., четири месеца след инцидента с Даяна, Андансон започва да се хвали на други папараци и на приятелите си, че има снимки на Даяна, заключени в таен сейф. Снимките, казва той, ще предизвикат нечуван скандал, ако някога реши да ги продаде. Как се е сдобил с тези снимки? Той казва, че е бил в тунела в онази нощ, но е бил достатъчно хитър да остане по-назад и полицията не го е арестувала с останалите папараци. Неговите твърдения стигат до ушите на “Групата Жозеф Ореа” и нейния лейтенант Ерик Гигу се обажда на Андансон и го помолва да дойде в управлението, за да говорят с него. Според лейтенанта Андансон е отговорил, че няма време, което да губи в полицията. Казал е, че изобщо не е бил в Париж на 30-31 август, а е бил в Сен Тропе. Казал е също, че няма да допусне полицай в имението си.

Но по настояване на майор Муле на 12 февруари 1998 г. – шест месеца след инцидента – Андансон все пак отива в полицията и историята, която разказва на майора, се различава от онази, която е разказал на лейтенанта. Той заявява, че в нощта на 30 август си е бил у дома в леглото със съпругата си; легнал си е около 22:30 часа и е “трябвало да излезе от къщи около 3:45 часа”, за да хване самолета за Корсика от летище “Орли””.

Доказва това с квитанции за платена магистрална такса и самолетен билет. Билетът е бил купен от летище “Орли” в 6:23 часа сутринта и е бил платен с кредитната карта на съпругата му. В Корсика е наел кола със същата кредитна карта, за да отиде на уговорената си среща с някакъв френски певец. После отново я е използвал, за да си купи билет за връщане в Париж. Неговата съпруга потвърждава, че той си е бил вкъщи в онази нощ и че е трябвало да стане рано, за да хване самолет за Корсика.

В показанията си пред британското дознание майор Муле казва, че Андансон се е извинил за държанието си към лейтенант Гигу. Майорът споменава, че Андансон си мисли, че стои “над закона”. Запитан от английския съдия какво означава това, майорът отговаря, че Андансон има много високопоставени приятели – политици и министри, което го кара да смята, че може да прави каквото си иска.

Андансон наистина има впечатляващ брой важни приятели. Сред тях е дядото на Доди Аднан Кашоги, френският премиер-министър Пиер Береговоа, който умира при съмнителни обстоятелства (с два куршума в главата) два месеца след като напуска поста си през 1993-а, и Фредерик Дард (1921-2000) – френски писател с над 300 криминални романа. Андансон е казал и на него за снимките на Даяна.

Според показанията на вдовицата на Фредерик Дард нейният съпруг й е казал, че Андансон му е споделял за някакви “експлозивни” снимки на катастрофата в тунела, които са скрити на сигурно място в таен сейф. Тя казва също, че Андансон е описал на мъжа й как се е скрил от папараците и е преследвал мерцедеса от момента на потеглянето му от хотел “Риц” до самия тунел. Той е бил на мотоциклет в онази нощ, а не в своя бял фиат “Уно”. Дъщерята на Дард също дава показания, според които Андансон е бил голям фантазьор и не е можело винаги да му се вярва.

Но френските власти не вярват на казаното от Андансон и продължават да не вярват дори след като криминалистите изследват неговия фиат “Уно”. През онзи февруари 1998 г. той вече не притежава колата. В седмиците след катастрофата в тунела е пребоядисал автомобила в синьо и през октомври, два месеца след инцидента, го е продал на фирма за скрап. Полицията намира колата. Фиатът стои на дървени трупчета и според историята на Андансон не е бил в движение от юни 1997 г. – два месеца преди катастрофата. Извършва се експертиза, която установява, че белите следи от боя, оставени по мерцедеса, са идентични с предишния цвят на фиата.

Въпреки това френската полиция не смята, че фиатът на Андансон е бил в тунела през онази нощ и това е заключението в официалния им доклад за катастрофата, макар смъртта на Джеймс Андансон на 5 май 2000 г. да е странна и да повдига доста въпроси.

В 21:45 часа в онзи петък пожарникарите пристигат в горите край Нант. Военните от близката база са съобщили за черен пушек, издигащ се в небето от посока на гората. Пожарникарите карат 3 км по неравен черен път и още километър и половина край пасище за крави преди да стигнат до горящо бмв. Пожарът вече е погълнал по-голямата част от колата, но първият пожарникар, Кристоф Пелат, озовал се при нея, все пак може да различи очертанията на горяща човешка фигура, превърнала се вече почти в скелет. Освен това Пелат вижда дупка в лявото слепоочие на черепа. Криминалистите от полицията пристигат на мястото и правят оглед на трупа. Но дотогава черепът се е разпаднал и дупката вече не се вижда.

Остатъците от регистрационните номера на колата показват, че тя е собственост на Жан-Пол Андансон, но минава цял месец преди съпругата му да получи потвърждение, че именно той е загинал в нея; полицията трябва да идентифицира тялото чрез ДНК и денталния картон на мъртвеца.

Разследването заключава, че Андансон е извършил самоубийство, като се е полял с бензин вътре в колата и се е подпалил. В кръвта му са открити високи нива на въглероден едноокис, което е означава, че той е бил жив в пламтящия автомобил известно време.

Въпреки това остават много въпроси за неговата смърт, за които все още няма отговори.

Според британския “Дейли Експрес” извлеченията от кредитната карта на Андансон са показали, че той е платил 600 франка (123 долара) за 100 литра дизелово гориво в хипермаркет “Жеон”, намиращ се близо до мястото с горящото бмв. Но според криминалистите колата е била полята с бензин. БМВ 3 има дизелов двигател с капацитет 60 литра. Следователно, ако Андансон е напълнил резервоара, какво е станало с другите 40 литра? Край колата не са били открити никакви туби от гориво. (Тъй като хипермаркетите във Франция продават гориво на по-ниски цени от бензиностанциите, мотористите имат навик да купуват гориво оттам в туби, въпреки предупрежденията на полицията и пожарната, че това е опасно).

Какво е направил Андансон с дизела? Френската полиция не може да даде отговор, но след неговата смърт някои производители на коли обясняват на журналистите, че дизелът и бензинът горят различно, но не могат да определят кое от двете е било използвано в изгорялото бмв. Казват, че: (1) Димът от дизелов пожар е черен; пушекът, видян от войниците е бил такъв; (2) Петролът избухва, когато се подпали; колата не е експлодирала. (3) Дизелът има нужда от много висока температура, за да пламне и би било почти невъзможно да се запали от клечка кибрит или цигара. За целта е нужно нещо като горелка, а такава не е била открита в колата. Въпреки това полицията остава все така убедена, че Андансон се е подпалил с кибрит или запалена пура.

Други два озадачаващи аспекта от смъртта на Андансон са защо е отишъл в непозната за него част на Франция, за да се самоубие и защо изобщо се е самоубил?

Неговата съпруга Елизабет Андансон казва за британския всекидневник “Експрес” през юни 2000 г., че в сутринта на смъртта му той й е казал, че отива да прави някакви снимки. Както обикновено тя не го е попитала къде ще ходи. Елизабет не вярва, че той се е самоубил.

Според британския “Сън” френската полиция смята, че Андансон е посегнал на живота си, защото е открил, че жена му му изневерява. Елизабет отрича това.

Колкото и странна да е смъртта на Андансон и колкото и да изглежда като убийство, полицията не се заема да търси убиец. Вместо това обявяват, че пожарът е унищожил ценни веществени доказателства и затова няма да има по-нататъшно разследване. Из медиите се появяват сигнали, че бмв-то е било заключено, но в колата не е бил намерен ключ, а някои дори твърдят, че колата е била заключена отвън.

Френската полиция не успява да установи със сигурност дали в тунела е имало фиат “Уно”.

В двете парижки предградия, чийто регистрационни номера свършват на 78 и 92, са регистрирани 113 000 автомобила фиат “Уно”, а в останалата част на Франция са регистрирани още няколкостотин хиляди. Да бъдат проверени всичките би било непосилна задача, но полицията успява да засече 30 000 от тях. Собственикът на една от тях изглежда подозрително. Този фиат “Уно” принадлежи на 22-годишен виетнамец. Той има алиби за нощта на катастрофата. По колата му не са открити следи от одраскване, а левият му мигач не е счупен или подменен.

С това приключва търсенето на фиат “Уно”, защото полицията вече знае, че няма да бъде в състояние да докаже със сигурност дали в тунела е имало такава кола. Проверили са камерите за наблюдение по маршрута на Пол в онази нощ и са установили, че те не са насочени към пътя, а към сградите.

Авторът Жан-Мишел Карадек изброява тези камери в своята книга. Двете камери на “Риц” гледат към задния вход на хотела, а не към улица “Камбон”. На площад “Де ла Конкорд” има три камери, но те гледат към сградата на Военноморското министерство. На “Курс Албер 1” няма камери за наблюдение. Противно на докладите, че камерата на входа на тунела е била изключена, оказало се е, че там изобщо няма такава.

Все пак камера е имало на площад “Д’Алма”, но тя е била изключена в 23:00 часа. Наблюдателните камери по улиците във френските градове и села се контролират от специален отдел – Дирекция на обществения ред и движението (ДОРД). В голям град като Париж ДОРД имат няколко контролни центъра, всеки от които наблюдава различен участък. Служителите в контролния център, отговарящ за площад “Д’Алма”, са приключили работа в 23:00 часа и са изключили камерите. Ако не е била изключена, камерата е щяла да запише приближаването на мерцедеса и дали на мястото е имало фиат “Уно”.

Абсурдно правдоподобно

За чуждестранните кореспонденти в Париж е невъзможна задача да смогнат на всичките слухове за атентат, които се носят наоколо.

Един от тях гласи, че принцеса Даяна не е умряла. Изпълзяла е от колата окървавена и объркана и после, вярвайки, че някой се е опитал да я убие, се е укрила. Според този слух сега тя живее някъде в Патагония, вероятно заедно с президента Джон Кенеди и Елвис Пресли.

Друг слух твърди, че смъртта на Даяна е дело на религиозен култ. Вярващи в магии, вещерство и свръхестествени феномени от целия свят въодушевено обсъждат тази възможност.

Според техните обяснения името “Алма” произлиза от латинските думи за душа – anima – и подхранване – almus. Тъй като думата мост, идваща от латинското pontis, би могла да означава преход, път – конспираторите обясняват името “Понт д’Алма” като “път към подхранване на душата”.

Освен това, продължават вярващите в тази теория, през Периода на Меровингите (457-751 г.) там, където днес се намира “Понт д’Алма”, е имало подземна зала, в която спорещите за короната монарси са решавали в битка кой ще седне на трона. Това означава, че всички сегашни монарси са потомци на победителя – последния от Меровингите. Но кои са тези Меровинги?

Според привържениците на тази теория Меровингите са потомци на децата на Исус и Мария Магдалена, тъй като Исус не е умрял на кръста, а е избягал от римляните и е живял дълго и щастливо с Мария Магдалена, и децата, които тя му е народила. Като кралска особа принцеса Даяна също е била потомка на Исус и Мария Магдалена и е трябвало да бъде убита, защото е щяла да се омъжи за мюсюлманин. Нейните убийци – таен меровингски култ – са избрали тунела за мястото на смъртта й не само заради връзката с Исус Христос, но и защото някога последователите на римската богиня на лова Диана са използвали подземната зала, за да й се покланят.

Вярващите в тази нелепа история пропускат факта, че Даяна не е кралска особа по рождение.

Пропускат и факта, че името Алма идва от Битката при Алма (20 септември 1854 г.), считана за първото сражение от Кримската война (1853-1856). Мостът “Понт д’Алма” е въведен в експлоатация през 1856 г. Колкото до Меровингите, те са династия франкски крале, управлявали империя, включваща днешните Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Германия, Австрия и северна Италия.

Кралският адвокат Майкъл Мансфилд, представляващ Мохамед ал Файед по време на британското разследване, написва книга през 2009 г., озаглавена “Мемоарите на един радикален адвокат”, в която твърди, че му е трудно да повярва, че смъртта на принцеса Даяна е “просто трагичен случай”. Той пише, че катастрофата не е била инцидент.

През 2010 г. в интервю за испански всекидневник той потвърждава казаното в книгата си.

“Не вярвам някой да е искал да я види мъртва. Мисля, че е имало план да се саботира връзката й и да се сложи край на поведението й”.

Даяна е участвала в кампания срещу противопехотни мини и е казвала, че принц Чарлз не става за монарх. Адвокат Мансфилд твърди, че тя се е готвела да изобличи участието на Великобритания в продажбата на оръжия на страни, незачитащи човешките права.

Великобритания наистина продава оръжия на такива страни. Както правят и Франция и САЩ.

Първите съобщения в медиите, според които Анри Пол е бил на заплата при тайните служби, което обяснява тлъстите му банкови сметки и голямата сума в брой у него, скоро са разкрасени от анонимни сведения, че Джеймс Андансон също е бил таен агент. Говори се, че той е бил информатор за британското разузнаване MI6, или за френската Дирекция за териториално наблюдение (ДТН).

Шпионската теория за Андансон получава подкрепа, когато в годината след смъртта на Даяна бивш шпионин и издайник от MI6 – роденият в Нова Зеландия британец Ричард Томлинсън – започва да говори, че папаракът е бил информатор за MI6. Томлинсън е противоречива фигура. По онова време той живее на таен адрес в южна Франция. През 1997 година, ядосан от освобождаването си от MI6, изпраща предложение на едно австралийско издателство да напише книга за британското разузнаване. С това нарушава британския Закон за поверителност на тайните и е арестуван. В съдебния процес признава вината си и е осъден на 12 месеца затвор. Излиза след 6 месеца за добро поведение и изчезва в самоналожено изгнание. Неговата книга “Големият пробив” все пак е публикувана през 2001 г. в Москва, а по-късно същата година и в Австралия.

Ричард Томлинсън
Ричард Томлинсън

Томлинсън повтаря твърденията си на френското разследване за смъртта на Даяна и казва, че в нощта на катастрофата в Париж е имало двама офицери от MI6. Намеква също, че MI6 са използвали специално “импулсно оръжие” в тунела, чийто блясък е заслепил Анри Пол. Някои от пешеходците наистина разказват, че са видели много ярък проблясък на светлина в тунела. Френската полиция обяснява, че тя би могла да се дължи на светкавиците от фотоапаратите на папараците. Томлинсън казва, че Пол също е бил информатор за MI6.

През 2006 г. британският ежедневник “Дейли Експрес” съобщава, че Дирекцията за териториално наблюдение е нахлула в дома на Томлинсън в южна Франция. Конфискували са комютърни хард дискове, както и много документи от къщата. Томлинсън обаче не е бил там по време на набега. Шест години по-рано, през 2000 година, френските медии също са публикували подобна новина; тогава обаче властите са нахлули в помещенията на пресагенцията “SIPA”. Въоръжени и маскирани служители на реда са нахълтали в офиса, прострелвайки охраната в крака. Операцията се е случила няколко дни преди Андансон да бъде намерен изгорял в своето бмв. Въоръжените и маскирани мъже са иззели хард дискове, лаптопи и според някои сведения цялото портфолио на Андансон, в което са вероятно са били и тайнствените снимки на принцеса Даяна.

Пред британското разследване обаче Томлинсън се отмята от твърденията си, че Андансон и Пол са били информатори на MI6, както и от историята за “импулсното оръжие”. Според “Дейли Експрес” той е сключил сделка с MI6: Ако спре да говори за Даяна и да се оплаква за несправедливото си уволнение, ще може да се върне на Острова, без да се страхува от преследване. Той наистина се връща закратко, но в момента местонахождението му е неизвестно. Съществуват няколко блога с неговото име, но те са неактивни от 2008 г.

Британското разследване, подобно на френското, решава, че Даяна е умряла, защото папараците са преследвали колата й и шофьорът е бил пиян. Смъртта на принцесата е наречена “противозаконна” – с други думи непредумишлено убийство.

Мохамед ал Файед продава хотел “Риц” и се премества закратко в Швейцария, само за да се върне отново във Великобритания, която нарича свой дом. Той отрича британската присъда, както и френската. Вярва, че Доди и Даяна са заедно на небето. И все още вярва, че двамата са били убити.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, guardian.co.uk, dailymail.co.uk, coverups.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

8
Напиши коментар

avatar
8 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
mircho77Надеждаdvdan_koloffЧасовници реплика Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Смешни картинки
Гост

Според мен има нещо гнило като цяло в смъртта на Даяна, но какво е… никога няма да се разбере!
Гонка с мотори, заслепявания и т.н. прекалено като филм на Джеймс Бонд са тези неща, убиха жената да прикрият нещо, но какво е… едва ли ще стане ясно!

Катя
Гост
Катя

Браво, чудесно написана статия, пълна с подробни факти и теории. Не можех да се откъсна от текста дори за минута. Поздравления, и продължавай в същия дух.

Парфюми онлайн
Гост

Жалко за Даяна, беше скромна и красива жена, както и истинска принцеса. Какво се е случило знаят само тези виновни за смъртта на Доди и Даяна. А че не е инцидент съм на 100% сигурен

Часовници реплика
Гост

Съгласен съм с горните мнения, едва ли има нещо случайно в смъртта на Даяна. Дано почива в мир.

dan_koloff
Гост
dan_koloff

Убиха си я жената без капка съжаление! Нека почива в мир! Дано някой ден се разбере истината, бодигарда е жив казва, че не си спомня нищо, но може и да помни просто да са му казали да си мълчи иначе…

dv
Гост

31 август, … черна дата. Точно тръгвах за море когато всички весници имаха отвратително заглавие. Помня само че ми се подкосиха нозете. Какво ли е изпитал един 14 годишен хлапак.

При вида на снимките .. мога да кажа само че това е Мерцедес S300 SE. тежи около 2 тона и за да се откъсне по този начин, скоростта е била висока. Справка http://www.youtube.com/watch?v=AenIm5ljNBk
Това е краш тест на този модел мерцедес при 90 км/ч. при челен удар в бетонена СТЕНА !. Читателите тук са много интелигентни и могат сами да преценят каква е била скоростта

Надежда
Гост
Надежда
mircho77
Сътрудник

Надке , незнам кой е писал тази статия в бургас нюс , но така ме разсмя , че щях да падна от стола :))))))))))) … Достатъчно съм запознат с илюминатите , масоните и т.н. , но с тея рептили и нло-та направо неиздържате хахахахаха .