Народът срещу Лари Флинт

Народът срещу Лари Флинт

Този човек внася нов смисъл в думата “полемика”. Той се появява по-често в съдебните зали, от който и да е окръжен съдия, срещу него има повече повдигнати обвинения за нарушение на благоприличието от тези срещу Майкъл Джексън и е по-осъждан от обществото дори от О Джей Симпсън. Лари Флинт изгражда цяла порно империя, като междувременно си създава врагове при всеки възможен контакт, а понякога и от разстояние.

Неговото списание става все по-неприлично с годините и дори се стига дотам, че през 1978 г. Лари Флинт и неговият адвокат са простреляни пред сградата на съда в Лорънсвил, където се води процес точно за аморалността на “Hustler”. Атентаторът е мъж на име Джоузеф Пол Франклин, който признава, че е искал да убие Флинт, защото е бил вбесен от междурасова фотосесия в неговото списание.

Горещ ръжен в стомаха

В понеделник сутринта на 6 март 1978 г. издателят на списание “Hustler Лари Флинт пристига заедно с адвокатите си в сградата на съда в Лорънсвил, щата Джорджия, за да се изправи пред обвинения за нарушение на благоприличието. Това не е първият му сблъсък със закона, свързан с незаконно разпространение на порнография, така че той е добре подготвен. Флинт чувства, че Исус е на негова страна, защото миналата година е станал евангелист в духовенството на Рут Картър Стейпълтън – сестрата на тогавашния президент на САЩ Джими Картър. Между Флинт и Стейпълтън възниква близко приятелство.

Когато съдът се оттегля в обедна почивка, Флинт и неговите адвокати Джийн Рийвс и Пол Камбриа, отиват в ресторант наблизо, където той си поръчва две чаши сок от грейпфрут. Неговият приятел, комедийният актьор и политически активист Дик Грегъри наскоро го е убедил да стане вегетарианец и му е помогнал да свали 11 килограма, така че Флинт се старае да се поддържа в добро здраве.

След като приключват с обяда си, тримата мъже се отправят обратно към съда. Когато стъпват на тротоара пред сградата, внезапно се чува изстрел. Флинт се обръща точно навреме, за да види как куршумът пронизва ръката на Рийвс. Адвокатът пада на земята и тогава се чува втори изстрел. Флинт се усеща така, сякаш горещ ръжен” пронизва стомаха му. В своята автобиография Непристоен човек той разказва, че когато е погледнал надолу, видял как вътрешностите му висят от корема. Куршумът от “Магнум” .44 калибър според неговите думи: почти отнесе предната част на стомаха ми”.

Мъчителна болка

Абдоминалната му артерия е прекъсната и кръвта му изтича. Линейката го откарва в болницата, където лекарите отстраняват два метра от червата му и правят всичко възможно да спрат кръвоизлива, но не успяват да локализират една утечка. Непрекъснато му преливат кръв, но лекарите знаят, че така няма да оцелее дълго. Налага се медицински хеликоптер да го закара в по-голяма болница в Атланта, където претърпява 11 операции, за да се открие източникът на кръвоизлива. Накрая използват CAT скенер, който е сравнително нова технология по онова време и откриват къде е проблемът. Парче от шрапнел е заседнало на около 2 см от сърцето му и лекарите успяват да отстранят повредата, но проблемите на Флинт едва сега започват.

Куршумът е повредил нервен сноп в основата на гръбнака му, оставяйки краката му парализирани, но пронизвани от мъчителна болка. Ако изстрелът беше прекъснал гръбнака му, краката му пак щяха бъдат неподвижни, но поне нямаше да има болка. Болката е неуморима и той се чувства като потопен във вана с вряща вода.

Неспособен да приеме един Бог, който допуска такива безмилостни мъки, Флинт се отрича от християнството и се премества да живее в Лос Анджелис, където купува имение, построено от актьора Ерол Флин, в миналото дом на знаменитости като актьора Робърт Сак, актьора Тони Къртис и Сони и Шер. В безкрайните си опити да намери облекчение за болката, Флинт развива зависимост към лекарства, приемайки взривоопасна смес, обикновено предписвана на болни от рак в последен стадий, наречена коктейл „Бромптън“, съдържаща 60% морфин, 30% кокаин за медицински цели и 10% алкохол с малко ментов сироп.” Освен това са му предписани всички известни обезболяващи на пазара и като резултат той е в непрекъснат наркотичен транс. Но сърцето му е силно, а и винаги е успявал да оцелее. Може би това, което го крепи, е отдадеността му към двете неща, имащи най-голямо значение в живота му: Първата поправка и порнографията. Тази двойна страст донася на Лари Флинт почетно място в аналите на американското криминално правосъдие: той е не само знаменит престъпник, но и знаменита жертва на престъпление.

От селско момче до Принца на порното

Сексуалната одисея на Лари Флинт започва на 9-годишна възраст с една от кокошките на баба му. По-големите от него момчета му казали, че усещането е подобно на това да бъдеш с жена, но опитът не се оказва онова, което очаквал. Страхувайки се, че баба му ще разбере какво е направил, когато види поруганата птица, Лари извива врата на пернатото и го хвърля в потока.

Флинт е роден в Лейквил, щата Кентъки, през 1942 г. Детството му е помрачено от бедност и от отсъствието на баща му, който участва във Втората световна война и след завръщането си започва да пие. Родителите му се развеждат, когато е на десет години и Лари се премества с майка си в щата Индиана. На 15 години се записва в армията, лъжейки за възрастта си, но тъй като са мирни времена го освобождават след по-малко от година. Не успявайки да си намери добра работа, той се записва във Военноморските сили през 1959 г. и учи за радист. Впоследствие е назначен в Бойния информационен център на борда на първия американски атомен самолетоносач “USS Enterprise”. Позицията му е доста престижна – под негово командване са 95 моряка, а той едва е навършил 20 години.

С парите спечелени във флота Флинт купува от майка си нейния бар в Дейтън, щата Охайо. Променя името му от “Кийуий” на “Рай за селяците”, с желанието да привлече работниците, придошли от земеделските щати Кентъки, Тенеси и Западна Вирджиния, за да изкарват хляба си във фабриките на Охайо. Лари познава пазара и прави добър бизнес, отваряйки още няколко бара в района. Когато чува за “стриптийз баровете”, процъфтяващи по Западния бряг, решава да отвори първия такъв на изток. Флинт има предчувствието, че идеята ще пожъне успех в Дейтън. Жени в мини-полички и високи ботуши ще танцуват на бара, а срещу 100 долара всеки клиент може да накара момиче по свой избор да свали горнището си и да покаже гърдите си. Решава да нарече своя първи стриптийз бар “Хъслър Клуб”. В периода от 1968 до 1971 г. отваря още “Хъслър” клубове в Клийвланд, Синсинати, Кълъмбъс, Ейкрън и Толедо.

Списанието “Хъслър, което се превръща в основен стълб на неговата секс империя, започва като обикновени брошурки за клиентите в неговите клубове, станали толкова популярни, че Флинт решава да ги превърне в лъскаво списание. Първият брой излиза през юли 1974 г. Верни на грубоватия вкус на Флинт, голите снимки в “Хъслър са вулгарни и доста по-образни от онези, публикувани от конкурентите му. За разлика от нагласените, физически съвършени жени в “Плейбой, или артистично позиращите модели на “Пентхауз“, жените, които позират за “Хъслър, изглеждат точно като момичетата, които можеш да забършеш в някои от баровете на Флинт. Той иска жените в списанието му да изглеждат лесни и често поставя ясен фокус върху гениталиите им.

Списанието не жъне незабавен успех, но с всеки следващ брой става все по-дръзко и интересът към него започва да расте. Тогава през 1975 г. Флинт шокира и вбесява нацията, когато публикува в “Хъслър пет илюстровани страници, посветени на бившата Първа лейди Джаки Кенеди Онасис, хваната от папараци да се пече гола. Продажбите скачат неимоверно и достигат до 3 милиона броя. Продавайки на високата за онова време цена от 2.25 долара, селското момче от затънтените гори на Кентъки открива златна мина и се превръща в Принца на порното.

Научи повече за:   О Джей Симпсън: Делото на века

Алтеа и Рут

През 1973 г. Върховният съд на САЩ, в делото “Милър срещу Калифорния”, отменя необходимостта от национален консенсус по въпроса за морала и дава правото на всяка индивидуална общност сама да определя стандартите, засягащи безнравствеността. Обвинението вече няма нужда да доказва, че дадена книга, филм или списание са неприлични. Ултраконсервативните “Граждани за благоприличие чрез закона”, начело с Чарлс Х. Кийтинг младши, (който впоследствие влиза в затвора за измама и рекет в нашумял скандал със спестявания и заеми), набелязват Лари Флинт и през 1976 г. притискат окръжната прокуратура да повдигне срещу него обвинения за безнравственост, сводничество и организирана престъпност, заради разпространяването на списание “Хъслър в окръг Хамилтън, щата Охайо. За Флинт няма съмнение, че съдията и обвинението са твърдо решени да го хвърлят на лъвовете.

В своя драматичен преразказ на процеса той описва как главният прокурор Саймън Лийс е извадил тебешир от джоба си и е начертал линия на пода в съдебната зала. “Време е да сложим черта на безнравствеността”, заявил той.

Не е изненадващо, че Флинт е признат за виновен по всички обвинения, окован на място с белезници и изправен пред съдията, за да чуе присъдата си. Той пожелава да се обърне към съда и съдията му позволява. Флинт е толкова ядосан, че не може да се въздържа: “По време на целия процес Вие не взехте нито едно разумно решение”, нахвърля се той на съдията, “и не очаквам, че сега ще го направите”.

За това изказване съдията го награждава с максималната присъда – от 7 до 25 години затвор, без възможност за условно освобождаване и глоби в размер на 11 000 долара.

Флинт е хвърлен в затвора, но неговите адвокати подават молба за обжалване и успяват да го освободят условно само след шест дни. Впоследствие присъдата му е отхвърлена официално.

Докато се бори за свободата си в съда, Флинт се оженва за своята четвърта съпруга, 24-годишната Алтеа Лийжър, която е момиче на броя в “Хъслърза юли 1975 г. и впоследствие се изкачва до главен редактор на списанието. След поредица от неуспешни връзки Флинт най-сетне намира любовта на живота си в лицето на бисексуалната Лийжър.

През същата тази година Флинт развива странна близост с евангелистката Рут Картър Стейпълтън. Двамата са привлечени един към друг от общата им нетърпимост към насилието над деца и скоро Стейпълтън става близък личен съветник на Флинт, привличайки го към нейното паство от преродени християни. От своя страна Флинт дава на Стейпълтън възможността да хвърли поглед отблизо в света на порнографията и да придобие по-добра представа срещу какво точно проповядва. За кратък период Флинт сякаш е готов да се поправи и да обърне нова страница, заявявайки, че е отегчен от порнографията“. Според автора Джон Хийдънри:

“Флинт се закле, че ще промени визията на списанието, внасяйки нов, по-здравословен поглед към секса и религията”.

Но флиртът на Флинт с християнството е кратък: той приключва, докато лежи пронизван от болките, следствие от огнестрелната му рана.

Нищо не е неприлично за “Хъслър”

Осакатен за цял живот и прикован в инвалиден стол, Флинт живее дълги години в невъобразима болка. Постоянно търсейки лекарство, което да му донесе облекчение, той става зависим и често надвишава дозите. Неговата съпруга Алтеа също е зависима, неспособна да устои на изкушението от винаги достъпните законни и незаконни наркотици. Флинт живее в мъгла от болка и наркотици, но с помощта на своя дългогодишен партньор, по-малкият му брат Джими, продължава да публикува “Хъслър, като изданието става все по-дръзко, разкривайки нови хоризонти в света на мъжките списания. “Хъслър публикува неща от сорта на голи плакати в цял ръст, снимки на бременна жена, участваща в лесбийски секс, снимки на хермафродит и най-различни фетиши. Нищо не е твърде безвкусно за “Хъслър“. Списанието дори си позволява, под формата на карикатура, да се подиграе с мастектомията на Първата лейди Бети Форд. Кастрация, разчленяване, скатология и содомия често могат да бъдат открити на страниците на списанието.

Физическото страдание на Флинт като че ли зарежда неговата страст към Първата поправка на Конституцията, гарантираща на американските граждани свобода на словото. В своята автобиография той прави разграничение между порнографията и безнравствеността. Ако фотографиите са сексуални по природа, това не ги прави автоматично безнравствени, изтъква той, а онези, които твърдят това, всъщност се страхуват от секса и го отричат.

Още от 1983 г. Флинт непрекъснато е призоваван в съда и в много случаи обръща процесите в изпитания за Първата поправка, правейки се на шут в залата. Едно от делата, което го преследва от 1976 г., го отвежда чак до Върховния съд. Кати Кийтън, приятелката на издателя на “ПентхаусБоб Гучионе, съди Флинт за публикувана от него карикатура, според която тя е пипнала венерическа болест от Гучионе. Гучионе от своя страна завежда отделно дело за друга карикатура, в която е нарисуван как прави секс с мъж. Той спечелва обезщетение в размер на 39,6 милиона долара, което по-късно е отменено при обжалване на процеса. Кати Кийтън подава иска си в Ню Хемпшир, но щатът го прекратява под предлог че няма юрисдикция по този въпрос, така че тя се принуждава да отнесе делото до Върховния съд. Флинт изплува от своята изпълнена с болка уединености решава да се представлява сам пред най-висшия съд в страната.

“Мамка му на съда!”

Противно на неговото желание, съдът му назначава служебен защитник. Флинт пожелава да говори от свое име, но му е отказано. Вилнеейки из кулоарите на съда, той чувства, че е лишен от конституционното си право да се защитава сам. Изкрещява на съдиите: “Вие сте просто осем задника, с една п*тка за цвят!”.

Главният съдия Уорън Бъргър го посочва и извиква: “Арестувайте този човек!”.

Съдебният пристав изкарва Флинт с инвалидната количка от залата, но тъй като никой досега не е арестуван за обида на Върховния съд, не са сигурни какво да правят с него. Нещата са допълнително усложнени от обстоятелството, че Флинт трябва да ходи по малка нужда, а тоалетните на Върховния съд не са пригодени за инвалиди. Налага се да се отбият в близката болница, където той се облекчава и после е отведен в друг местен съд. Докато чака в килията, Флинт скъсва ризата си, за да покаже тениската, която носи отдолу. На нея с големи печатни букви е написано: “МАМКА МУ НА СЪДА”. След разгорещен спор с разпоредителите, той все пак успява да влезе с тениската в залата. Съдията се въздържа от коментар и набързо прочита обвиненията срещу него и обявява гаранцията му.

Адвокатът на Флинт Алън Айзъкман, който го представлява на повечето от делата, премества процеса в Калифорния и обещава да призове като свидетели всичките девет съдии от Върховния съд. Съдът впоследствие премества процеса на Кийтън обратно в Ню Хемпшир, където той се протака с години.

Капан за Делорейн

В своята автобиография Флинт разказва как се сдобил с неудобно доказателство, свързано с клопка на ФБР. Читателите на “Хъслър имат навика да му изпращат любителски видеокасети и снимки на “богатите, известните и скандалните, хванати на местопрестъплението” и Флинт си признава, че изпитва огромно удоволствие да публикува някои от тези материали, с цел да унизи известни публични фигури, особено политиците от дясното крило. Но през 1983 г. той получава една необичайна видеокасета, изпратена анонимно от офисите на адвокатите, представляващи производителя на коли Джон Делорейн.

Научи повече за:   Маделин Смит: Мистерия с арсеник

Делорейн създава луксозен автомобил, последен писък на техниката, който кръщава на себе си и отчаяно се опитва да го наложи на пазара. Автомобилът е единствен по рода си, с изчистен метален екстериор – купето е взаимствано от филмовата поредицата Завръщане в бъдещето – но колата няма успех на пазара и скоро компанията се озовава на ръба на фалита. Твърдо решен да спаси мечтата си, Джон Делорейн прибягва до някои отчаяни бизнес начинания, при което е арестуван от ФБР за притежание и разпространение на наркотици. Според тях намерението на Делорейн е било да закрепи бизнеса си чрез парите от продажбите на дрога.

Но охранителният видеозапис, който получава Лари Флинт, показва ареста на Делорейн и предшестващите го събития. Агент на ФБР под прикритие, преструвайки се на дилър, предлага кокаина на Делорейн с увещанието, че това ще го измъкне от финансовите му проблеми.

Ясно е, че става въпрос за клопка и Флинт е твърдо решен да покаже на нацията, колко далеч може да стигне правителството, за да осъществи подобен високопрофилен арест. Той показва касетата на продуцента на предаването 60 минутиДон Хюит, който се съгласява да излъчи записа. Правителството се опитва да възпре телевизията от показването на касетата чрез съдебно разпореждане, но опитът му се проваля и тя е излъчена, предизвиквайки широк негативен отзвук в цялата общественост.

Повит в стари лаври

Междувременно Флинт се сдобива и с аудиокасета от клопката на Делорейн. (В книгата си той не обяснява как се е добрал до нея). На доста лошия запис се чува как Делорейн се опитва да отклони сделката с наркотици, но агентът под прикритие го заплашва, че ще нарани дъщеря му, ако се откаже. Флинт свиква пресконференция в двора на имението си в Калифорния и пуска записа на репортерите. Впоследствие обаче касетата изчезва и той твърди, че под влияние на замайващите го лекарства не помни какво се е случило с нея.

Съдия Робърт Такасуги, назначен за процеса срещу Делорейн, призовава Флинт да се яви като свидетел с касетата. Чувствайки се зле от непрекъснато измъчващите го болки, Флинт умишлено пренебрегва призовката и впоследствие е арестуван от 15 федерални агенти на 41-я си рожден ден. В съда Такасуги му заповядва да предаде касетата, но Флинт заявява, че тя е загубена. Тогава съдията му заповядва да разкрие от кого я е получил. Флинт вярва, че правителството няма право да иска от един журналист да издаде източника си и отказва да отговори на съдията. Такасуги загубва търпение и заплашва Флинт с глоба от 10 000 долара на ден, ако не издаде източника си. Той му нарежда да се яви в съда на следващия ден.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

На следващия ден Флинт се явява пред съда облечен в памперс, скроен от американското знаме. Той решава, че щом ще го третират като голямо дете, тогава ще се държи като такова. Съдията изненадващо се въздържа от коментар за памперса, но Флинт е арестуван веднага щом излиза от залата по обвинение в поругаване на националния флаг.

Делото му се прехвърля в залата на съдия Мануал Рийл, където Флинт отново се изправя в открит двубой със съдията. В един момент дори го наплюва и съдията нарежда на съдебния пристав да му запуши устата. Флинт обещава, че ще се държи прилично, но веднага щом му отпушват устата, продължава да сипе обиди по съдията.

“Осъждам Ви на шест месеца затвор във федерално заведение за психично болни!”, изкрещява съдия Рийл,”Сега напуснете залата ми!”.

“Копеле – само това ли можеш?”, отговаря Флинт.

“Не! Нека бъдат дванадесет!”.

Флинт изкрещява в отговор: “Слушай, кучи сине, само това ли можеш?”.

“Петнадесет месеца!”,  обявява съдията и бързо напуска залата.

Флинт излежава присъдата си в два затвора: Спрингфийлд, Мисури и Бътнър, Северна Каролина. Той далеч не е примерен затворник и федералната система си отдъхва с облекчение, когато идва време да излезе на свобода.

Проповедник срещу смутител на реда

Докато Флинт излежава присъдата си след сблъсъка със съдия Рийл, списание “Хъслър публикува в броя си от ноември 1983 г. сатирична пародия на широко известна по онова време рекламна кампания. Производителят на алкохол “Кампари” има реклами във всички по-големи списания, в които най-различни знаменитости описват първия си път с “Кампари””. Гъделичкащият двоен смисъл на посланието е очевиден и направо плаче за осмиване. От “Хъслър съчиняват забавна версия на първия път с “Кампари””, с главно действащо лице преподобният Джери Фолуел, лидер на политическата организация Морално болшинство”. Флинт смята Фолуел за един от най-големите лицемери в Америка и пародията на “Хъслър изобразява как този свят човек описва първия си път – във външен клозет с майка си, “скъсвайки богобоязливите си задници от пиене на Кампари, Джинджър ейл и сода”, а “… мамчето изглежда по-добре от баптиска курва със 100 долара дарение”. В дъното на страницата с дребен шрифт е написано: “Пародия на реклама – да не се приема сериозно”.

Но преподобният Фолуел го приема много сериозно. Той е толкова обиден, че подава иск за 45 милиона долара срещу Флинт и неговото списание. За ирония, свещеникът наема за адвокат Норман Рой Грътман, нюйоркски адвокат, който редовно представлява Гучионе и “Пентхаус“. Грътман подава жалба в щатския окръжен съд на Западния район на Вирджиния. В нея Фолуел заявява, че в пародията са използвали името и образа му без негово съгласие, че съдържанието й го е очернило и злонамерено му е причинило емоционални вреди. За изслушване на делото в Роаноук е избран съдия Джеймс Търк.

Лари Флинт трябва да даде показания под клетва, докато все още излежава присъдата си и според собствените му думи е болен, упоен, ядосан и погълнат от болка“. Това е потвърдено от неговите неадекватни отговори. Опасявайки се, че това ще навреди на делото, адвокатът на Флинт Алън Айзъксън иска от съда да отхвърли показанията му на база, че Флинт е в маниакално-депресивно състояние, подсилено от силните медикаменти.

В същото време Айзъксън подава и втора молба, в която твърди, че адвокатът на Фолуел е платил 10 000 долара на един от бившите бодигарди на Флинт, за да се закълне, че е бил свидетел как издателят на “Хъслър е обявил, че възнамерява да пипне Фолуел. Съдия Търк отхвърля и двете молби.

Плясване през китката

На процеса преподобният Джери Фолуел се изправя на свидетелската скамейка и се обрисува като дълбоко религиозен въздържател с мила и свята майка. С помощта на въпросите, задавани му от Грътман, Фолуел разкрива дълбочината на страданието, причинено му от пародията на рекламата на “Кампари”. По-късно в процеса консервативният сенатор Джеси Хелмс свидетелства за характера му, давайки го за морален пример.

Когато идва редът на Флинт да даде показания, болката му е под контрол и той няма нищо общо с френетичния човек отпреди. Отговаря на въпросите спокойно и рационално. Айзъксън го пита дали е имал намерение да навреди на Фолуел с пародията на рекламата.

“Ако исках да навредя на преподобния Фолуел”, заявява Флинт, “щяхме на напишем сериозна статия, да направим журналистическо разследване и да говорим за частния му самолет или за банковата му сметка в Швейцария. Ако наистина искаш да навредиш на някого, трябва да използваш неща, които са правдоподобни“.

Давайки наставленията си на съдебните заседатели, съдията отхвърля обвиненията за незаконно използване на името и образа на Фолуел. Журито заседава само един ден и излиза с раздвоено решение. Въпреки че пародията е нанесла емоционални вреди на ищеца, тя не го е очернила. На Фолуел се присъждат 100 000 долара за компесаторни вреди и 100 000 долара за наказателни.

Научи повече за:   Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

Флинт си отдъхва с облекчение. Глобите са плясване през киткатав сравнение с онова, което можело да се случи и сумата е капка в морето за един издател мултимилионер. Но тъй като според него въпросът е принципен, той незабавно обжалва решението, рискувайки още веднъж да се съсипе финансово в защита на правата си по Първата поправка.

“Пълен с глупости”

Апелативният съд на Четвърти съдебен окръг в състав от трима съдии разгледа жалбата на Лари Флинт, но на 5 агуст 1986 г. отказва да отхвърли решението по делото на Фолуел. Флинт е бесен. Както пише в автобиографията си:

“За първи път в един такъв голям случай съдът прие концепцията, че може да търси отговорност за неволно причинена емоционална вреда, въпреки че публикуваният материал не е нито клеветящ, нито представлява нахлуване в личното пространство”.

Ако това решение бъде оставено така, то на пресата ще се наложи да подхожда по-внимателно, когато публикува материали за публични фигури и да отстранява част от информацията под заплахата от съдебно преследване. Флинт няма никакво намерение да допусне това, затова упражнява правото си да поиска ново процес, който да бъде разгледан от всички членове на Четвърти съдебен окръг, но съдът решава с един глас разлика да не преразглежда делото.

На Флинт му остава само едно: да се отнесе до  Върховния съд, където миналата година е бил арестуван заради лудориите си. Адвокатите му подават молба за преразглеждане на решението на Апелативния съд и тя е одобрена на 20 март 1987 г.

Сега председател на съда е Уилям Ренкуист, известен с решенията си против правата на журналистите по Първата поправка. Осъзнавайки важността на процеса на Флинт, пресата – отначало неохотно – застава на негова страна. Зад каузата на Флинт се изправят в качеството си на amicus curiae (консултант на съда), първо “Ричмънд Таймс-Диспач” и “Ричмънд Нюз Лийдър”, последвани от компаниите “Таймс Мирър” и “Ню Йорк Таймс”, Американската вестникарска асоциация, Сдружението на издателите на списания, Сдружението Вирджиния Прес, Сдружението на американските карикатуристи, Американският писателски съюз, Американският съюз за граждански свободи, HBO, и политическият сатирик Марк Ръсел.

Съдебната зала е препълнена със зрители в деня на изслушването. Фолуел и Флинт също присъстват, но този път Флинт се държи прилично и позволява на адвоката си Алън Айзъксън да говори. Както е обичайно, всяка от страните разполага с по 30 минути да изложи случая си, като в същото време съдиите отправят въпросите си към адвокатите.

“Съществува обществен интерес в полза на правото на “Хъслър” да заяви, че твърденията на Джери Фолуел са… глупост.”, изтъква Айзъксън, “И “Хъслър” има пълното право да обяви всеки, който не е съгласен с това, казвайки, че… тровим умовете на Америка… за пълен глупак”.

Решението на съда е обявено година по-късно, на 24 февруари 1988 г. То е единодушно – 8 гласа в полза на Флинт.

Съдия Ренкуист обяснява решението си така:

“Фактът, че обществото възприема дадено изказване като обидно, не е достатъчна причина то да се забрани. Ако човек изразява личното си мнение, той трябва да получи защита от конституцията. Защото в основата на Първата поправка е заложено, че правителството трябва да остане неутрално на пазара на идеи”.

Решението ясно показва, че публичните фигури, представяни в пародии и сатири, не могат да съдят авторите им, само защото чувствата им са наранени.

Семеен мъж

Докато Върховния съд взима решението си, съпругата на Флинт, 33-годишната Алтеа, която е болна от СПИН, се удавя във ваната в дома им в Калифорния. Флинт я погребва в семейната гробница в Лейквил, Кентъки. Тяхната връзка е много особена. Според автора Джон Нийдънри Флинт понякога я биел. В интервю заХъслър” Алтеа казва:

“Не виждам нищо лошо в това един мъж да удари жена. Всъщност, доста жени се възбуждат от това”. По време на брака си с Флинт тя има няколко връзки с други жени.

В своята книга Това диво ЕкстъзиХийдънри твърди, че смъртта на Алтеа всъщност е убийство, поръчано от мафията в южна Флорида за неизплатени дългове. Според него Флинт е дълбоко обвързан с мафията, която решава, че Алтеа знае твърде много и трябва да бъде елиминирана.

Флинт, баща на пет деца, се жени за петата си съпруга Лиз Бериос през 1998 г. Бериос е неговата медицинска сестра.

Впоследствие една от дъщерите на Флинт, Тоня Флинт-Вега, го обвинява в сексуален тормоз и през 1998 г. публикува книга за преживяванията си от детството и по-късното си духовно пробуждане. Бивш зет на Флинт дава интервю за “Пентхаус, в което го обвинява в сексуално насилие и над друга негова дъщеря. Официални обвинения срещу него никога не са повдигани.

Ако не морал, то скрупули

Докато хулителите на Флинт виждат в негово лице най-вулгарния порнограф в страната, той самият предпочита да носи мантията на защитник на Първата поправка и разобличител на двуличните политици и самопровъзгласили се спасители. През 1998 г., когато преобладаващият от републиканци Конгрес надава вой за импийчмънт на президента Бил Клинтън, размахвайки лъжелицемерно пръст срещу аферата му с Моника Люински, Флинт предлага 1 милион долара награда на всеки, който му предостави доказателства, касаещи любовните лудории на републиканските законодатели. Той публикува същата оферта и през 2007 г. в “Уошингтън Поуст”, търсейки доказателства за сексуалните забежки на правителствените служители и членовете на Конгреса.

Възкачен на позлатения си инвалиден трон, Флинт носи своята лоша слава със същата гордост, с която носи крещящите си ризи и безвкусните си бижута. Както самият той неведнъж е заявявал, лошата слава не е престъпление и американците имат конституционното право да пишат и четат за нея, ако искат. За мнозина той е човек без морал, но Флинт показва, че дори той има скрупули. По стечение на обстоятелствата се сдобива с голи снимки на редник първа степен Джесика Линч, която е драматично спасена от иракските си похитители през 2003 г. Първоначално възнамерява да ги публикува, но после размисля. Флинт и други критици на администрацията на Буш смятат, че момичето е било нечестно използвано от правителството, за да събере подкрепа за войната. Въпреки че според неговите думи е платил 750 000 долара за снимките, Флинт решава да не ги публикува, заявяйки, че Линч е добро хлапе“, неволно попаднало в пропагандната машина на правителството.

През 1996 г. режисьорът Милош Форман създава филм за неговия живот, наречен Народът срещу Лари Флинт, с участието на Уди Харълсън в ролята на Лари Флинт и рок-звездата Къртни Лав, в ролята на Алтеа.


Източник: crimelibrary.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме