О Джей Симпсън: Делото на века

О Джей Симпсън: Делото на века

В началото това е просто двойно убийство, превърнало се в грандиозен процес, или по-скоро в шоу спектакъл. Делото срещу О Джей Симпсън става най-спряганата от медиите и обикновените хора тема, докато законът прави всичко по силите си да го осъди.

О Джей Симпсън се превръща в най-прочутия обвиняем в американската история и става толкова популярен, че хората го наричат просто О Джей. Процесът продължава девет месеца. Зад обвиняемия стоят 11 адвокати, а 25-има прокурори работят денонощно, за да го вкарат в затвора.

Процесът се превръща в най-публикувания случай в историята на САЩ, а също така и в най-дългото дело, водено някога в щата Калифорния, разноските по което се изчисляват на 20 милиона долара.

Едва ли сценаристите на някой адвокатски филм биха се осмелили да развият историята по подобен начин. Не случайно всичко това се случва в Лос Анджелис, наричан често от циниците “Ку-Ку Ленд” и единственото място на света, където бъркат културата с киселото мляко. Останалата част от страната не остава по-назад и е обсебена от звездните съдебни репортажи.

Мнозина, особено хората от малцинствата, очакват процесът срещу Орентал Джеймс Симпсън да реши не толкова дали е виновен или не, а по-скоро дали един чернокож би могъл да получи правосъдие от законова система, създадена и администрирана главно от бели. За други, основно от бялата раса, ключовият въпрос е дали съдебното жури, съставено предимно от представители на малцинствата, би осъдило една чернокожа знаменитост.

За трети трагичната смърт на Никол Браун Смит и Роналд Голдман остава на заден план, докато телевизионните канали предават на живо как обвиняемият отстоява тезата си, че истинските причини за делото са сляпата непримиримост и расизмът, а неговите хлъзгави адвокати заобикалят границите на законовия етикет, успявайки да превърнат клиента си в нещо като политически затворник.

Кървава неделя в Брентууд

Кучето не спира да лае в късната и мъглива неделна вечер на 12 юни 1994 г. Сценаристът Пабло Фенжвес си спомня, че е чул лая за първи път около 22:15 часа. Елзи Тистеърт, живееща от другата страна на улицата, също го чува и когато поглежда през прозореца, вижда как бялото куче от порода акита обикаля напред-назад пред къщата на улица “Саут Бънди Драйв” №875. Луис Каупф, живеещ в съседство, се прибира късно от летището и излиза към 22:50 ч. да прибере пощата си. Кучето все още лае и обикаля неспокойно. Малко преди 23:00 ч. по улицата минава Стивън Шуаб, който разхожда собственото си куче. Бялата акита го следва до дома му, където Шауб забелязва, че козината по коремчето и лапите на кучето е изцапана с червено.

Къщата на Никол в Брентууд
Къщата на Никол в Брентууд

Шуаб помолва съседа си Сука Бозтепе да гледа кучето за през нощта. Той се съгласява, но тъй като животното продължава да бъде неспокойно, Бозтепе и неговата приятелка Бетина Расмусен, решават да го разходят, за да се успокои. Кучето ги повлича обратно към №875, където спира и се втренчва в мрачната, засенчена от дървета алея, водеща към къщата. Те поглеждат в същата посока и виждат силуета на тяло, лежащо пред стъпалата, като част от него е под желязната ограда.

Тялото на Никол Браун
Тялото на Никол Браун

В 00:13 часа, в отговор на обаждането на съседката Тистеърт, пристига първата полицейска кола. В нея са полицаите Робърт Риск и Мигел Теразас. Те предпазливо тръгват по алеята, водеща към входа на къщата.

Двамата са на път да станат действащи лица в драма, за която всеки сценарист или писател би продал бъбрека си. В ранните часове на тази лятна утрин откриването на две жестоко обезобразени тела дава началото на събития, които обсебват вниманието на американските и световни медии, унищожават не една професионална кариера и най-важното – променят междурасовите отношения в САЩ.

Тялото на Роналд Голдман
Тялото на Роналд Голдман

В онзи момент обаче полицай Риск е по-загрижен да не стъпи в малкото езерце от кръв, когато се натъква на първото тяло. То е на жена, лежаща с лицето надолу, а краката й се подават изпод металната ограда. Облечена е в къса черна рокля, напоена от кръвта, изтекла от раните по торса и гърлото й. Вдясно от нея, зад един храст, лежи тялото на мъж. Очите му са отворени, а светлокафявата му риза и сините му джинси са пропити от кръв.

След като установяват, че и двамата са мъртви, Риск и Теразас се обаждат за подкрепление. След няколко минути пристигат сержант Мартин Куун и полицаите Едуард Макгоуан и Ричард Уокър, и започват да отцепват района на местопрестъплението.

Тялото на Никол Браун
Тялото на Никол Браун

В 00:45 ч. пристига линейка от близката пожарна служба и екипът потвърждава смъртта на мъжа и жената. Полицай Риск и негов колега вече са установили, че жертвата е най-вероятно е Никол Браун Симпсън, собственичка на къщата и бивша съпруга на О Джей Симпсън – бивш футболист и настоящ спортен новинар. Вътре в къщата се натъкват на двете й деца, 9-годишната Сидни и 6-годишният Джъстин, които спят дълбоко в леглата си. Полицаите ги събуждат и уреждат закарването на децата в полицейския участък, където ще изчакат формалното си разпознаване от роднина. Кучето също е откарано в кучкарник. До този момент не е установена самоличността на убития мъж.

Краката на Никол
Краката на Никол се подават изпод оградата

В 00:10 ч. инспектор Рон Филипс и детектив Марк Фърман пристигат на улица “Саут Бънди” и правят предварителен оглед на района без да доближават телата и фактическото местопрестъпление. В 2:30 ч. пристига партньорът на Фърман Брад Робъртс, който е осемнадесетият полицейски служител дошъл до този момент.

Малко след това инспектор Филипс е уведомен, че разследването се предава на Специалния отдел за убийства на лосанджелиската полиция. Съставен само от дузина следователи, този отдел е считан за най-добрия екип за разследване на убийства в града.

Главният капитан на отдела Уилям О. Гартланд назначава детективите Том Ланг и Фил Ванатър да водят разследването. Те пристигат на местопрестъплението съответно в 4:05 и 4:25 ч.

Убитата Никол
Убитата Никол

До този момент никой от полицаите не е доближавал телата. Филипс извиква полицейски фотограф, който пристига в 3:25 ч., но е ограничен само до снимането на района, тъй като политиката на полицейското управление му забранява да прави снимки на тела и улики без надзор от главен детектив или криминалист от Специалния отдел за разследване. Това са цивилни служители на лосанджелиската полиция, занимаващи се с научни анализи на физически и химически улики и материали. Главните им функции са да събират, тестват и анализират доказателства като наркотици, кръв, бои, стъкла, експлозиви, косми, дрехи и други свързани с престъплението материали. От тях се очаква също да дават показания в съда за събраните данни. Детектив Филипс докладва на Ванатър и го завежда на местопрестъплението.

Без физически преглед на телата, който може да бъде извършен само от съдебен лекар, двамата полицаи не могат да бъдат сигурни каква е причината за смъртта. Те не се доближават на повече от два метра от сгърчените фигури, но забелязват няколко предмета до тялото на мъжа.

детектив Том Ланг
Детектив Том Ланг

Това са ключодържател, тъмносиня плетена шапка, пейджър, опръскан с кръв бял плик за писма и покрита с кървави петна лява кожена ръкавица, лежаща под храста на няколко сантиметра от тялото на Никол Браун. Вижда се следа от кървави стъпки, водеща от телата към задната част на къщата, както и диря от кървави капки.

Докато Филипс, Фърман, Ланг и Ванатър обсъждат как да процедират по-нататък, главен командир Кийт Буши се свързва с тях и им дава нареждане да открият О Джей Симпсън, за да прибере децата си. Фърман споменава, че докато е бил патрулен полицай, е посещавал къщата на Симпсън, намираща се на около 3 км на север. Лейтенант Джон Роджърс се съгласява да контролира местопрестъплението в отсъствието на Ланг и Ванатър.

детектив Фил Ванатър
Детектив Фил Ванатър

В качеството си на бивш съпруг на жертвата О Джей Симпсън е потенциален заподозрян от самото начало; но тъй като на местопрестъплението няма директни доказателства срещу него, все още не е главен заподозрян.

През последвалия час четиримата детективи предприемат първото от веригата действия, оказали огромно влияние върху изхода от разследването.

Находки в нощта

В 5:00 ч. четиримата детективи тръгват към къщата на Симпсън. Пред портите на дома на авеню “Рокингам” е паркиран бял форд, модел 1994 г. Колата гледа на север, предните гуми са качени на тротоара, а задницата стърчи в тясната уличка.

Детективите се опитват безуспешно да събудят обитателите на къщата по интеркома на портата. Тогава Фърман осветява с фенерчето си белия форд “Бронко”. Макар да предполага, че колата е на Симпсън, тъй като вътре има пакети с надпис “Орентал Продъктс”, а детективите знаят, че Орентал е “О”-то в инициалите на О Джей, все пак проверяват номера на колата по радиостанцията. Оказва се, че автомобилът е собственост на корпорация “Херц”, която използва Симпсън за свое рекламно лице.

Марк Фърман
Марк Фърман

Докато трае проверката, Фърман открива кърваво петно близо до дръжката на шофьорската врата. Детективите се сдобиват с домашния телефонен номер на Симпсън и звънят многократно, но без отговор. Тогава решават да влязат в имението, в чиято алея са паркирани коли, а лампите вътре в къщата светят. Преценяват, че става въпрос за спешен случай, което им позволява да проникнат в частната собственост без заповед за обиск.

На мястото пристига служител на частната охранителна фирма “Уестек” и потвърждава, че Симпсън и домашната му помощница би трябвало да са си вкъщи. Загрижен, че може да са изправени пред второ местопрестъпление, Фърман се прехвърля през каменната стена и отключва портата отвътре.

Приблизително в 5:45 часа четиримата детективи започват да звънят и тропат по входната врата, но тъй като отново не получават отговор, заобикалят къщата и откриват отзад три бунгала. Почукват на вратата на първото и им отваря мъж, който се представя като Кейто Кейлин, приятел и гост на Симпсън. В следващото бунгало събуждат атрактивна млада дама, която се представя като Арнел Симпсън, дъщеря на О Джей. Фърман остава с Кейлин, докато останалите трима детективи, заедно с Арнел, отиват да проверят дали всичко е наред в къщата. Домът се оказва празен и те се връщат да разпитат Кейлин.

Като Кейлин
Кейто Кейлин

Той им казва, че предната вечер двамата с О Джей са ходили  до ресторант на “Макдоналдс” в Санта Моника и са се върнали в къщата по-късно вечерта. Той се е прибрал в бунгалото си, а Симпсън в къщата. Около 22:45 ч., докато е говорел с приятелката си по телефона, е чул гърмежи откъм задната част на сградата, близо до климатика. Звукът и вибрациите са били толкова силни, че си е помислил, че става земетресение, грабнал е фенерче и е излязъл да провери какво става.

Навън пред портата е видял паркирана кола. Симпсън е поръчал лимузина, която да го откара до летището в Ел Ей, за да хване полет до Чикаго. Кейлин и шофьорът на лимузината Алан Парк са натоварили куфарите му в багажника, с изключение на малка черна чанта, която Симпсън е запазил у себе си. След това Парк е потеглил към летището.

Детективите разпитват и Арнел Симпсън, която не знае къде е баща й, но се свързва с личната му асистентка Кати Ранда, с чиято помощ установяват, че е отседнал в хотел “Охеър Плаза” в Чикаго. Когато научава, че втората й майка е убита, Арнел незабавно се обажда на Ал Каулингс, най-добрият приятел и бивш съотборник на баща й.

Арнел Симпсън
Арнел Симпсън

Докато тя говори с Каулингс, Филипс се свързва със Симпсън в Чикаго и му казва, че жена му е убита. Въпреки очевидно шокираната му реакция от новината и тревогата, която показва за състоянието на децата си, той не задава никакви въпроси, касаещи подробности за убийството. Казва на Филипс, че ще хване първия възможен полет за Лос Анджелис.

Том Ланг осъзнава, че щом медиите научат за станалото, то ще се превърне в топ новина по радиото и телевизията и затова решава сам да съобщи на семейството на Никол Браун, преди да го научат по друг начин. В 6:21 ч. се обажда в дома на родителите й в Дейна Пойнт в окръг Ориндж и говори с бащата на Никол Лу Браун. Когато му съобщава тъжната новина, чува в слушалката писъците и вайканията на женски глас: “О Джей го е направил! О Джей я е убил! Знаех си, че този кучи син ще я убие!” – това е Денис, сестрата на Никол.

Детектив Фърман, който през това време оглежда района около къщата, се връща и казва на Ванатър, че е открил нещо в градината. Зад бунгалото на Кейто Кейлин, на покрита с листа алея, двамата осветяват с фенерчетата си окървавена кожена дясна ръкавица, съвпадаща с лявата такава, открита на местопрестъплението.

Оставят ръкавицата недокосната и двамата тръгват обратно към улица “Саут Бънди”, като оставят Ланг и Ванатър да установят дали имението не е сцена на второ престъпление, свързано с първото. По-късно Ланг също се връща на улица “Саут Бънди”, където полицаите все още чакат съдебния лекар и криминалистите.

Оставайки сам в имението, Ванатър открива следа от капки кръв близо до двата автомобила – бентли и сааб – паркирани пред къщата. Тя води навън през портата до задната част на белия форд “Бронко”. Вътре в автомобила забелязва още червени петна по шофьорската врата и по пътническото място. Връщайки се в градината, открива, че следата води и до входната врата на къщата.

В 7:00 ч. Марк Фърман се връща заедно с полицейски фотограф, който прави снимки на ръкавицата и кървавите петна. Тъй като са открити “случайно”,  те могат да се използват като доказателства и без заповед за обиск.

Ванатър заключава, че имението е свързано с двете убийства и отцепва района. В 7:10 ч. криминалистът Денис Фънг и неговата асистентката Андреа Мазола се заемат със събирането на улики под контрола на Ванатър. Инструкциите им са да опишат кървавите петна и ръкавицата и след това да уредят преместването на форда в полицейски гараж за по-нататъшни изследвания.

Денис Фънг
Денис Фънг

Оставяйки Фърман на местопрестъплението, Ванатър се присъединява към партньора си Том Ланг на “Саут Бънди”. След това се насочва към управлението в западен Лос Анджелис, за да подготви заповед за обиск в дома на О Джей Симпсън.

Защитавам и служа

Когато се връща на улица “Саут Бънди”, Том Ланг урежда идването на съдебните лекари да стане в 8 часа, за да може през следващия час да направи оглед на мястото и да събере всички улики. Другите детективи вече са се пръснали из квартала и разпитват съседите, записват номерата на колите и претърсват кофите за боклук за оръжието на убийствата.

Медиите вече прииждат на тълпи и заемат позиции на хълмче от другата страна на улицата. За да защити тялото на Никол от очите на камерите, а също и уликите по и около тялото й, Ланг нарежда да я покрият с одеяло, взето от къщата. Тази постъпка го преследва дълго след това, защото става част от стратегията на адвокатите по защитата в последвалата съдебна сага.

В задната част на къщата Ланг забелязва паркиран черен джип “Чероки”. Той е собственост на Никол, както и бялото ферари в гаража с регистрация “L84AD8”, (номерът се произнася като “Late for а date”, в превод “Закъснявам за среща”). На перилата на стълбището, водещо към къщата, е оставена купичка с разтопен сладолед, на което той не обръща особено внимание, защото го смята за нещо естествено в къща с деца. В кухнята върху печката има нож с дълга дръжка. Нищо друго не изглежда разместено.

Навън той проследява кървавите стъпки и капки до задната порта и на една от рейките й също открива две малки капки кръв. Продължава надолу по алеята обратно към местопрестъплението. Поглеждайки в белия, покрит с кръв плик край телата, Ванатър намира чифт очила.

Съдебният лекар и неговият асистент пристигат в 9:10 ч. и детектив Ланг им показва района. Разглеждат тялото на Никол. Босите й крака са чисти, което показва, че най-вероятно е паднала преди младия мъж и впоследствие е умряла на същото място, тъй като не е стъпвала нито в неговата, нито в собствената си кръв. Гърлото й е прерязано, като главата е почти отделена от тялото, а кръвта от раната е потекла надолу по алеята, стигайки почти до отдалечената на 4-5 метра порта. Кървавите следи от лапите на кучето водят от локвата кръв до тротоара. Ланг забелязва по голия  гръб на жертвата някаква странна шарка от кървави пръски; най-вероятно оставени от убиеца или от оръжието на убийството.

Денис Фънг
Денис Фънг

В 10:15 ч. пристигат криминалистът Денис Фънг и неговата асистентка, които вече са приключили със задачите си в дома на Симпсън. Те правят снимки на тялото на Никол от всеки възможен ъгъл, запечатвайки местоположението му спрямо околните предмети и другото тяло, в случай че при залавяне на извършителя неговите защитници в съда решат да търсят пропуски в действията на полицията. Най-сетне безжизненото и обезкървено тяло на Никол е сложено в сив пластмасов чувал и пренесено в буса на съдебния лекар.

Тогава детективите обръщат вниманието си към окървавеното мъжко тяло. Убитият лежи на дясната си страна свит в кръста, а отворените му очи се взират безжизнено. Лицето му е надрано, а кръвта е засъхнала на ручейчета от носа и лявото му ухо. Левият му крак, изпънат върху десния, е подгизнал от кръв. Светлокафявата му риза е вдигната и усукана около гърба, което може би означава, че убиецът го е сграбчил и завъртял в борбата, или че го е убил на алеята и после го е завлякъл зад храста. Гърлото му е прерязано и по тялото и лявото му бедро има още прободни рани.

След като приключват със снимките и прегледа на тялото, то също е сложено в найлонов чувал. Съдебният следовател Клодин Ратклиф претърсва дрехите му и открива портфейл в задния джоб на джинсите. Шофьорската книжка идентифицира мъжа като 25-годишния Роналд Лайл Голдман. Той е висок 1.85 м. и тежи 77 кг. Щом тялото е изнесено, детектив Ланг и Денис Фънг разглеждат лявата ръкавица. Тя е с голям размер, изглежда скъпа, от тъмнокафява кожа и с кашмирен хастар, а на етикета пише “Aris-Isotoner”.

Роналд Лайл Голдман
Роналд Лайл Голдман

Около 11:00 ч. Фил Ванатър се връща на улица “Саут Бънди” с вече готовата заповед за обиск в дома на Симпсън – проверена, одобрена и подписана от съдия Линда Лефковиц от окръжния съд в западен Лос Анджелис. Детективът не предполага колко неприятности ще му донесе този документ в бъдеще. Той изважда заповедта чрез заместник-окръжен прокурор Марша Кларк и иска от нея да присъства в имението на авеню “Рокингам” по време на обиска. Тя е изпечен и агресивен адвокат, с над 20 съдебни дела за убийство, сред които и спечеленото от нея дело срещу лудия фен, убил холивудската актриса Ребека Шефър.

Ванатър е работил с Кларк и по други случаи и уважава способностите й на прокурор. Той разпитва партньора си за хода на разследването на местопрестъплението и се отправя към дома на Симпсън, където пристига малко преди обяд.

Там заварва известния криминален адвокат Хауърд Уайзман, извикан от Симпсън. Вътре в къщата го чакат Бърт Лупър от полицията в Ел Ей, който ще му помогне с претърсването.

Докато разискват как да подходят към обиска, чуват някаква глъчка навън. Когато излизат да проверят какво става, виждат, че О Джей Симпсън е окован в белезници от патрулния полицай Дон Томпсън и детектив Брад Робъртс – партньорът на Фърман. Ванатър е наредил на Томпсън да не пуска Симпсън извън имението, но никога не е споменавал да се използват белезници за тази цел. Той побързва да освободи О Джей и докато отключва белезниците му забелязва, че средният пръст на лявата му ръка е бинтован. Детективът не иска да задържа все още заподозрения. Ванатър знае, че веднъж щом го арестува, полицията ще разполага с максимум 48 часа да повдигне обвинения срещу него, което не е достатъчно време да приключат с разследването и да получат потвърждение от кръвните анализи.

О Джей Симпсън
О Джей Симпсън

Важно е обаче да разпитат Симпсън и със съгласието на адвокат Хауърд Уайзман се отправят към Централното полицейско управление. По пътя Ванатър се обажда на партньора си и двамата се разбират Ланг да напусне местопрестъплението и да се срещнат в участъка.

В полицията Симпсън се съветва с личните си адвокати Уайзман и Скип Тафт. За удивление на полицаите адвокатите са толкова спокойни, че дори го оставят сам в участъка и отиват да обядват.

Разпитът на Симпсън, проведен от Ванатър и Ланг, започва в 13:35 ч. и продължава точно 37 минути. Впоследствие двамата детективи са широко критикувани за начина, по който са провели разговора. Но повечето наблюдатели пренебрегват факта, че тогава това е било по-скоро разговор, отколкото официален разпит на заподозрян, срещу когото има солидни доказателства, свързващи го с убийствата. На онзи етап полицията не разполага с такива и детективите знаят, че във всеки един момент Симпсън може просто да стане и да си тръгне. Той не е арестуван и не е длъжен да отговаря на въпросите им.

От изключително значение е Симпсън да се чувства спокоен и предразположен към разговор: колкото повече говори, толкова по-вероятно е да изпусне нещо. Но те също толкова отчаяно искат да вземат проба от кръвта му и да получат разрешението му да снимат раната на ръката му, преди тя да заздравее, както и да вземат отпечатъци от пръстите му. Всичко това изисква пълно желание за съдействие от негова страна.

Детективите не научават почти нищо от разговора, въпреки че Симпсън изпада в някои противоречия: времето, през което е използвал форда; начинът, по който си е наранил ръката; твърдението му, че е носил обувки за тенис във вечерта на убийствата, а снимките на полицейския фотограф доказват обратното. В един момент казва, че страшно много е бързал да се приготви за пътуването си; а в следващия, че съвсем спокойно е подходил към същото, като дори е ударил няколко топки за голф на ливадата в имението си.

Когато интервюто приключва, двамата детективи съпровождат Симпсън в друга част на сградата, където му снемат отпечатъци от пръстите. След това правят снимки на раната му и го отвеждат в медицинския диспансер, където му взимат кръвна проба. Пробата е взета от мъжката медицинска сестра Тано Ператис и съхранена в епруветка съдържаща EDTA, съкращение от Trisodium Ethylenediaminetetraacetate Trihydrate – аминокиселинен консервант, използван за запазването на кръв и други субстанции от бързо разваляне, преди да бъдат замразени. Епруветката е надписана и сложена в официален плик за улики на лосанджелиската полиция.

Много предположения се направени впоследствие за количеството кръв, взето от Симпсън през онзи следобед. На предварителното съдебно заседание Ператис твърди, че е изтеглил 8 куб. см. Тъй като от полицията предоставят само 6,5 куб. см, защитата на Симпсън заявява, че разликата е била подхвърлена, за да го обвинят в двете убийства. Всъщност Ператис никога не е знаел колко кръв е взел от Симпсън. Количеството не е официално документирано и твърдението за 8 куб. см е просто неговата преценка “на око”.

Оказва се, че EDTA присъства и в кръвните проби, взети от местопрестъплението, което впоследствие се превръща в неизчерпаем източник на спорове между защитата и обвинението.

Симпсън напуска сградата на полицейския участък в 15:30 ч., придружен от двамата си адвокати. Детективите докладват на началника си капитан Гарланд убедени, че О Джей Симпсън е убил жена си и Роналд Голдман.

Докато говорят с капитана, научават, че детектив от чикагската полиция е направил оглед на стая №915 в хотел “Охеър Плаза”, в която Симпсън е бил отседнал предната нощ. Той е открил счупена чаша в мивката в банята. Симпсън заявява, че е порязал ръката си преди да тръгне за Чикаго и след това отново е отворил раната си в хотела, порязвайки се на счупената чаша.

Ланг и Ванатър напускат участъка и се връщат на местопрестъплението в Брентууд, където Денис Фънг вече е приключил с работата си. За Ванатър е повече от ясно, че анализът на кръвните проби е от огромно значение за разрешаването на случая.

Следващата му постъпка ще го преследва месеци наред. Действията му довеждат до масивни критики за етиката му на работа и до обвинения, че е участвал в конспирация срещу О Джей, с цел да го натопи в убийствата, като подхвърли негова кръв на местопрестъплението. Всъщност действията му изхождат от необходимостта да следва правилните процедури и да задвижи работата по кръвните проби възможно най-бързо.

В лосанджелиската полиция се използва каталожна система за съхранение на данни, известна като “Раздел протоколни номера”. Главният детектив в разследването предава данните по случая в съответния раздел и тогава му се издава протоколен номер, под който се съхранява цялата информация за разследването. Всички доклади, циркулиращи в разследването, трябва да носят този номер и нищо не може да бъде класифицирано като доказателство без същия. Случаят “Браун/Голдман” ще има два номера, по един за всяка жертва, но самото разследване ще се води под номер 94-0817431, издаден за убийството на Никол.

Криминалистът Денис Фънг е отговорен за описването, събирането и съгласуването на уликите от двете местопрестъпления. Преди кръвта, взета от Симпсън, да бъде пратена за анализ, тя трябва да бъде описана от Денис Фънг.

Ванатър пристига в къщата на Симпсън в 17:16 ч. Криминалистите работещи там вече приключват и се готвят да си тръгват.

Детектив Ванатър дава плика, съдържащ кръвта на Симпсън, на Денис Фънг, който проверява съдържанието му и го надписва: “Получен от Ванатър на 6-13-94 в 17:20 часа”. Той дава плика на асистентката си Мазола, която го прибира. До този момент всички процедури са спазени според закона.

Всичко това става пред очите и камерите на журналистите, които записват на видео как детективът влиза в имението, носейки сивия плик, как го подава на Фънг и как Мазола го слага в черна торба за доказателства и го отнася в колата.

Адвокатите на Симпсън обаче правят от мухата слон, когато се захващат с тази проста процедура.

Докато Ланг и Ванатър разпитват Симпсън, Фънг и асистентката му събират доказателства от дома му на авеню “Рокингам” под надзора на детектив Бърт Лупър, който наглежда местопрестъплението от името на главните детективи.

Сред намерените и описани предмети са: “чорапи №13, морскосини, открити в голямата спалня”. Също като одеялото, използвано да се покрие тялото на Никол, и кръвната проба, подадена на Денис Фънг, и тези чорапи ще създадат проблеми на обвинението от страна на адвокатите на Симпсън.

Лосанджелиската полиция обикновено използва видеокамери, с които заснема претърсването. Това ги застрахова срещу всякакви бъдещи обвинения за грешки. Фотографът Уили Форд заснема къщата на Симпсън, включително и спалнята, в 15:00 часа. Фънг намира чорапите и ги описва и прибира като доказателство преди заснемането на видеото. Камерата не е използвана дълго време и часовникът й не е верен, което кара защитата да твърди, че чорапите са били подхвърлени от полицията. Те стават важно доказателство, тъй като са пропити от кръв. ДНК експертизата установява, че шансовете кръвта да не е на Никол Браун Симпсън са 1 на 7,7 милиарда.

Кръгът от доказателства за бруталните убийства в Брентууд се стеснява все повече около О Джей Симпсън.

Обикновени хора

Никол Браун Симпсън е на 35 години по времето на смъртта й. Родена е на 19 май 1959 г. в Германия. Малкото момиче се превръща във висока платинено руса красавица – идеалът за хубава жена в Южна Калифорния. Според неин приятел тя е: “много семпла, неподправена жена, която не беше подготвена да се справя сама в живота. Нямаше никакви професионални умения”.

Никол Браун Симпсън
Никол Браун Симпсън

Когато за първи път влиза в контакт с О Джей Симпсън, Никол работи като сервитьорка в нощен клуб “Маргаритката” в Бевърли Хилс. Тогава е на 18, а той на 30 години и женен със семейство. Осем години по-късно той се развежда и на 2 февруари 1985 г. се жени за нея.

Тя се нанася в просторния му дом на авеню “Рокингам” и заживява щастливо, или поне така изглежда, до януари 1992 г., когато двамата се разделят и тя и децата отиват да живеят под наем само на няколко пресечки от улица “Саут Бънди”. Впоследствие подава молба за развод, който приключва на 15 октомври същата година.

Научи повече за:   Лизи Бордън: Убийствата със секира

Симпсън изглежда е прибягвал до физическо насилие по време на брака им. В новогодишната вечер на 1989 г. един инцидент приключва с идването на полицията в дома на авеню “Рокингам”. Срещу него е повдигнато обвинение за телесна повреда над съпругата му, което не оспорва, и е осъден на 120 часа общественополезен труд и две години пробация.

На 25 октомври 1993 г. двамата са вече разведени, но Никол отново се обажда в полицията. Диспечерката чува как някакъв мъж крещи неразбираемо на заден план. При пристигането си в дома на Никол полицаите заварват там О Джей. Той е разбил с ритник френските прозорци в задната част на къщата. Никол отказва да повдигне обвинения, но по-късно същата вечер разказва на сержант Крег Лали колко се страхува от него и неговите настроения:

“Когато О Джей се побърка така, умирам от страх. Става като животно, очите му потъмняват, стават студени – като на животно”.

О Джей Симпсън е посягал на жена си и през 1985 г., когато тя се обажда в полицията бременна с първото им дете. Дошлият на място полицай Марк Фърман вижда, че той е удрял колата на Никол (която е на негово име) с бейзболна бухалка, но нито полицията, нито тя повдигат обвинение.

Според дневника на Никол домашното насилие е започнало някъде през 1977 г. и когато стартира делото за убийствата през 1995 г., обвинението вече разполага със списък, съдържащ 62 инцидента от физическо и психическо естество, както и многобройни заплахи и примери за манипулативен контрол, упражнявани от Симпсън върху Никол в продължение на години.

Никога не се разбира защо в действителност се е разпаднал бракът им. Освен на насилието, това може би се дължи и на залитането на О Джей по други жени. Една от приятелките на Никол казва на полицията, че основният проблем в брака им са били неговите постоянни изневери. Никол е била очевидно разстроена и притеснена, че той може да я зарази със СПИН. Когато се е опитвала да му обясни това, той се е ядосвал и й е посягал.

Според терапевтката на Никол Симпсън:

“Никол беше малтретирана постоянно и редовно, през цялото време. Не казвам по 24 часа на ден, но честотата на побоите беше необичайно висока”.

Без съмнение Никол е много разтревожена от физическия тормоз и най-вече от страха, че някой ден О Джей ще прекали. Нейната майка Джудита казва на детективите, че месец преди убийствата дъщеря й е повторила пред нея думите на Симпсън:

“Ако някога те видя с друг мъж, ще те убия”.

Възможно е Никол да е започнала да наваксва пропуснатото покрай ранната си връзка със Симпсън, тъй като след развода се впуска в няколко несериозни връзки.

Докато живее под наем в къща на улица “Гретна Грийн”, тя преотдава една от стаите на младеж, на име Брайън Джерад Кейлин, по прякор “Кейто”, когото среща в Аспен. Той е амбициозен актьор, чийто функции в къщата се изчерпват с безплатно гледане на децата и чистене. Когато купува къщата на улица “Саут Бънди” и се премества там през 1993 г., Никол отново предлага стая на Кейлин. Тогава Симпсън, очевидно притеснен от присъствието на млад мъж в нейното жилище, му предлага бунгалото в имението си.

Като Кейлин в Плейгърл
Кейто Кейлин в списание “Плейгърл”

Следобедът в деня на убийствата Никол и децата й, придружени от родителите й и няколко приятели, посещават танцов рецитал в училището на Сидни. О Джей Симпсън също е там, но седи отделно и не общува с тях.

Децата на Никол и О Джей
Децата на Никол и О Джей

След това около 19:00 ч. Никол и компанията й отиват на вечеря в “Мезалуна Тратория”, приятен италиански ресторант на булевард “Сан Висенте” в Брентууд. Там Никол им представя сервитьора Роналд Голдман, младеж с мечти за кариера на модел и актьор, които никога няма да се сбъднат. Като истинска жертва на съдбата, по-късно същата вечер той се озовава в смъртоносен капан без изход.


Роден в Чикаго през юли 1968 г., Роналд Голдман се премества със семейството си в Лос Анджелис през 1987 г. Тук от срамежливо момче се превръща в щастлив и общителен млад мъж, обожаващ калифорнийския начин на живот – играе тенис, волейбол, баскетбол, кара сърф и ходи на фитнес. Понякога помага в грижите за хора с церебрална парализа. Близък негов приятел го описва като: “Един от най-обичливите и раздаващи се хора, които някога съм познавал.”. Неговата сестра казва за него: “Брат ми беше човек с голямо сърце, земен, трудолюбив, с ясно определени цели. Искаше да се ожени, да има семейство и да преуспее в живота.”.

На 20 години той се изнася от къщата на родителите си и попада в Брентууд, където му харесва дружелюбната атмосфера. През февруари 1994 г., за да си помогне финансово, започва работа като сервитьор в “Мезалуна”.

Няколко месеца преди смъртта си той среща Никол и тя му позволява да я вози с нейното ферари – изживяване, което той описва на приятелите си като “най-якото нещо”, което е правил. И двамата ходят в една и съща фитнес зала, недалеч от ресторант “Мезалуна”, и въпреки че изглеждат близки, всички знаят, че са просто добри приятели.

Роналд има много приятели, обича семейството си; той е от онзи тип хора, които са винаги готови да помогнат, но накрая това довежда до смъртта му.


Компанията приключва с вечерята и излиза от ресторанта около 21:00 ч. Никол, нейните две деца и още едно момиченце пресичат улицата, за да си купят сладолед. Джудита си спомня как е гледала след дъщеря си: “Пресичаха улицата. Нещо ме накара да спра и да погледна след нея. Помислих си “Страхотно момиче; прекрасни крака”. Това ми мина през главата. Тогава я видях жива за последен път.”.

След около 40 минути майката на Никол установява, че си е забравила очилата и се обажда на управителя на ресторанта. Един от служителите намира очилата навън в канавката. Никол се обажда на Голдман, който се съгласява да й донесе очилата, когато му свърши смяната. Когато приключва работа, той първо се прибира у дома, за да се преоблече и после тръгва към дома й. Шофира кола, взета от приятел, която паркира на улица “Дороти”, където е открита на следващия ден.

Така Роналд Голдман става жертва на съдбата. Шансовете да умре по този начин са по-невероятни от това да го удари гръм. Той е висок 1.80 м, як и силен, владее бойни изкуства и въпреки това е елиминиран от убиец, притежаващ нещо повече от физическа сила. Човекът, който наръгва Роналд Голдман до смърт, е обсебен и кипи от заредена с адреналин ярост, или някаква лудост, която го прави непобедим.


Третият ключов играч в тази драма, Орентал Джеймс Симпсън, е роден на 9 юли 1947 г. в Сан Франциско, а негови родители са Джими и Юнис Дърдън Симпсън. На две години му откриват рахит и се налага да носи шини на краката си до петгодишна възраст. На 13 години става член на бандата “Персийски воини” и през 1962 г., когато е на 15, го изпращат за известно време в поправителен дом. Баща му се оказва хомосексуалист и напуска майка му заради друг мъж. Той умира от СПИН през 1986 г.

Едва 18-годишен О Джей се оженва за училищната си любов Маргърит Уайт и тяхното първо дете Аарън се ражда през декември 1968 г. Второто им дете Арнел се ражда на 21 април 1970 г.

О Джей става почетен играч и в двата футболни сезона в Университета в Южна Калифорния, поставя няколко национални рекорда и отбелязва завършването си със спечелването на трофея “Хайсман”. След това се превръща в професионален футболен играч, като прекарва по-голямата част от кариерата си в “Бъфало Билс”, а я приключва във “Форти Найнърс” от Сан Франсиско.

Той се отказва от професионалния футбол през 1979 г. и прави специално появяване на Олимпийските игри през 1984 г. Пез 1985 г. е приет в Отбора на славата на Националната Футболна Лига и отдава заслугата за успеха на майка си, на което тя отговаря така:

“Не вярвах, че ще стане такъв какъвто е, но той винаги ми казваше, че някой ден ще чета за него във вестниците, а най-голямата ми дъщеря добавяше “В криминалната хроника””.

Десет години по-късно това пророчество се сбъдва.

Хващай пътя, Джак

На 14 юни по обяд д-р Ървин Голдън приключва с аутопсиите на двете жертви. Той работи в Отдела по съдебна медицина от 1980 г. и е извършил над 5 000 аутопсии. Прегледът на двете тела провежда в присъствието на двамата главни детективи.

По тялото на Никол се наблюдават четири дълбоки порезни рани, една от които почти е причинила обезглавяването й. Забелязва се голяма контузия в задната част на главата, говореща за удар с тъп предмет. По ръцете й има порезни рани, означаващи, че се е опитвала да се защити от нападателя си. Съдейки по раните, патологът заключава, че нападателят е прерязал гърлото й изотзад с дясната си ръка.

Роналд Голдман също има тежка контузия на главата и най-вероятно също е бил нападнат в гръб. По лицето и шията му има шест рани и още няколко по тялото му – общо 19. Някои от раните се пресичат, което говори за свирепа атака; четири от прорезите са фатални.

Тъй като е открит само един чифт кървави стъпки, предполага се, че убиецът е един. Ножът, използван за убийствата, най-вероятно е с острие дълго 15 см. По-късно се разбира, че Симпсън е купил точно такъв нож.

Около 8:00 часа на 15 юни детектив Ванатър посещава съдебно-медицинския отдел и изписва двете кръвни проби, взети от жертвите и оставени на съхранение в залата за аутопсии. Той ги занася лично в Отдела по серология и ги предава на кръвния специалист Колин Ямаучи.  Отделът ще извърши всички кръвни експертизи, с изключение на ДНК анализите, които са твърде сложни и ще бъдат изпълнени от друга държавна агенция.

ДНК анализите на кръвните проби ще обхванат две области – PCR (Полимеразна верижна реакция) и RFLP (Анализ на полиморфизми по дължината на рестрикционните фрагменти). Методът PCR обикновено се използва, за да се елиминират заподозрени, докато RFLP анализът може да докаже категорично виновността на един от милиони, дори милиарди хора.

По обяд Ланг и Ванатър се срещат с лосанджелиския адвокат Робърт Шапиро, който ги уведомява, че е поел защитата на Симпсън.

Робърт Шапиро
Робърт Шапиро

Същият следобед шофьорът на лимузината на Симпсън Алан У. Парк казва на полицията, че е бил инструктиран да дойде пред имението не по-късно от 22:45 ч. Пристигнал е 20 минути по-рано. Опитал се е безуспешно да се свърже с някого в къщата по интеркома на портата. В 22:50 ч. е видял мъж в тъмно облекло да бърза към къщата от страната на авеню “Рокингам” и когато пак се е обадил по интеркома, отговорил му е мъж, който се е представил като Симпсън и му е казал, че се е успал и веднага ще слезе. Когато е слязъл, Симпсън се е потял забележимо и е настоял климатикът да остане включен по целия път до летището.

Детективите получават обаждане и от съседка на Никол, на име Джил Шивли. Тя им разказва, че в неделя вечерта, докато е шофирала към близкия магазин, е видяла как две коли за малко да се сблъскат на пресечката между булевард “Сан Висенте” и улица “Саут Бънди”. Бързодвижещ се бял форд “Бронко” е преминал на червено в посока север и почти е ударил друга кола, движеща се на запад по булеварда. Тя разпознава О Джей Симпсън като шофьора на бронкото и казва, че това се е случило около 23:00 ч. Шивли живее в квартала отдавна и е виждала Никол и О Джей много пъти.

Шивли обаче се дискредитира като свидетел, тъй като твърди, че е обсъждала този инцидент само със семейството си, а се оказва, че е участвала в телевизионно предаване, където е разказала за случая, за което са й били заплатени 5 000 долара. В резултат на това обвинението се отказва да я призове като свидетел.

В четвъртък на 16 юни предварителните резултати от ДНК изследванията показват, че кръвта по ръкавицата, намерена в имението на Симпсън, принадлежи на него и на двете жертви. Предполага се, че по-сложните RFLP тестове ще потвърдят това становище.

Същата вечер Ванатър и Ланг преглеждат доказателствата, събрани по случая. Всичко сочи, че Симпсън е убиецът и двамата детективи решават да повдигнат официални обвинения.

Никол Браун е погребана по-рано същия ден  в гробището “Лейк Форест” в окръг Ориндж. Джудита Браун си спомня впоследствие как по време на опелото О Джей Симпсън се е навел над ковчега, целунал е Никол по устните и е прошепнал: “Толкова съжалявам, Ники, толкова съжалявам”.

Гробът на Никол
Гробът на Никол

На следващата сутрин детективи Ланг и Ванатър и прокурор Марша Кларк подготвят заповед за арест дълга четири страници, която е проверена и одобрена от окръжния прокурор Гил Гарсети. Тогава Том Ланг се свързва с адвокат Робърт Шапиро и го инструктира да придружи клиента си в 11:00 ч. до Централното управление, където трябва се предаде, защото в противен случай ще бъде арестуван. След погребението на Никол Симпсън е отседнал в дома на Робърт Кардашиан в долината Сан Фернандо.

В 12:35 ч. Симпсън и адвокатът му още ги няма и три патрулни коли се отправят към дома на Кардашиан, за да го арестуват. Там научават, че О Джей и неговият близък приятел Ал Каулинг са заминали нанякъде в бял форд “Бронко”.

В 14:00 ч. официалният говорител на полицията съобщава на пресконференция, че е издадена заповед за ареста на Симпсън, който е на свобода и се издирва.

В 17:00 ч. неговият адвокат Робърт Шапиро се появява по телевизията и го призовава да се предаде незабавно. Робърт Кардашиан открива в дома си самоубийствено писмо, написано по-рано от Симпсън. Писмото е дълго, несвързано, сантиментално и мрачно и в него той твърди, че е невинен. Полицията проследява мобилните телефони на Каулинг и Симпсън и установява, че те се движат с колата някъде из окръг Ориндж. В 18:45 ч. полицай от окръг Ориндж забелязва бялото бронко, движещо се на север по международен път №5. Той нарежда на колата да отбие и да спре, но Каулинг продължава да се движи, въпреки че включва аварийните си светлини и намалява скоростта до 60 км/ч. В този момент Каулинг се обажда на 911 и казва на полицията да не се приближава, защото Симпсън е насочил пистолет в главата си.

Гонитбата на Симпсън
Гонитбата на Симпсън

Медиите научават за ставащото и небето над форда се изпълва с хеликоптери на телевизията. Бавното преследване се превръща в най-гледаното живо предаване в историята на американската телевизия. Единственото събитие, което се доближава до него, е кацането на Луната.

Докато конвоят се придвижва на север по магистрала 405, Каулинг иска да му позволят да кара право към дома на Симпсън на авеню “Рокингам”. Капитан Уилям О. Гартланд, началник на отдела “Кражби и убийства”, удовлетворява искането му и заповядва на парламентьорите и специалните части да отцепят периметъра около имението.

Приблизително в 19:50 ч. дългото, бавно, маниакално пътуване идва към своя край, когато Каулинг спира в алеята пред дома на Симпсън и изключва двигателя.

Двамата са посрещнати от малка армия полицейски служители. Почти цял час по-късно, в 20:45 ч., след неспирни увещания от страна на Каулинг и екипа от парламентьори, Симпсън най-накрая излиза от колата и се предава.

Преследването свършва, но ловът за справедливост тепърва предстои.

Първото нещо

“Първото нещо, което трябва да направим – нека убием всички адвокати.”

Уилям Шекспир, “Хенри VI”

Орентал Джеймс Симпсън е арестуван на 17 юни 1994 г., а процесът за двойното убийство е насрочен за 25 януари 1995 г.

Той и най-добрият му приятел Ал Каулинг са отведени в Централното управление и срещу тях са повдигнати обвинения. В белия форд “Бронко” детективите откриват пътническа чанта, съдържаща паспорта на Симпсън, комплект за дегизиране, състоящ се от фалшиви мустаци и брада, и един револвер 357 “Магнум”. У Каулинг са открити 8 000 долара в брой, дадени му от Симпсън.  Два дни по-късно О Джей пледира за невинен и е изпратен обратно в окръжния арест.

Там, в килия с размери 3×2 м и съвсем сам в цялото крило, му предстои да прекара следващите 15 месеца. Извън килията му има обща стая с мебелировка, телевизор, вестници и списания, както и платен телефон. Въпреки че е обвинен в две брутални убийства, Симпсън не е третиран като обикновен престъпник още от самото начало.

Същият този ден съдия Ланс Ито е избран да председателства предстоящия процес. Дребният човечец с кръгло като луна лице, пронизващи черни очи, нервно изкривена уста и черна брада е съпруг на топ полицайката капитан Пеги Йорк – началник на отдел “Вътрешни афери”.

Съдия Ланс Ито
Съдия Ланс Ито

Ланс Ито е от японско-американски произход. В тийнейджърските си години е смятан за хаймана, защото е декорирал стените на стаята си с плакати на “Плейбой” и е шофирал секси мустанг “Бос” 302. Известен е и с това, че е празнувал Деня в памет на Пърл Харбър като си е слагал авиаторски шлем на главата и е тичал из студентския кампус, крещейки “Банзай”.

Назначаването му за съдия от губернатора на Калифорния през 1989 г. се счита за мъдър политически ход, главно заради азиатския му произход. Но като съдия в процеса срещу О Джей Симпсън Ито се оказва твърде податлив на емоциите си и оставя чувствата да диктуват решенията му.

През това време Робърт Шапиро събира екип от адвокати, който да води защитата на Симпсън. Сред тях са Ф. Лий Бейли и Алън Дершовиц, а също и Джони Л. Кокран – високоплатен и елегантен лосанджелиски адвокат.

Еф Лий Бейли
Ф. Лий Бейли

По-късно към тях се присъединяват Джералд Улман, Робърт Кардашиан, Карл Дъглас, Скип Тафт, Робърт Блейзиър, както и станалите впоследствие известни с прякора “ДНК близнаци” Бари Шек и Питър Нюфелд – нюйоркски адвокати, специализирани в областта на ДНК. Всички те са скъпоплатени професионалисти със силни характери и не случайно се сдобиват с името “Отборът на мечтите”.

Според асистент-прокурор Кристофър Дардън обаче, единственото нещо, по което си приличат членовете на “Отбора на мечтите” е склонността им да защитават богати хора, както и умението им да създават публичност. Главните детективи Ланг и Ванатър гледат по-непредубедено на групичката, като ги наричат “Плъх-патрул”. Според полицията и служителите от прокуратурата “Отборът на мечтите” е хлабав откъм логика, но пък ловък в инсинуациите.

Названието “Отбор на мечтите” е измислено от медиите, имащи навика да слагат заглавия на всичко без оглед на правдивостта. Защитата на Симпсън от тази групичка адвокати, някои от които без никакъв опит в дела за убийство, му струва десетки хиляди долари на седмица (50 000 долара на ден според някои източници).

Шапиро никога не е участвал в процес за убийство; Кокран е основно адвокат по граждански дела и също няма почти никакъв опит в тази сфера. Последният порив за слава на Ф. Лий Бейли е отпреди 20 години, когато загубва делото, в което защитава Пати Хърст за нейния прочут банков обир и оттогава кариерата му тръгва надолу. Алън Дершовиц е отличен адвокат, но в областта на апелативното право, а не в наказателното и съдебно производство. Срещу тях са изправени групата обвинители, представляващи щата Калифорния.

Джони Кокрън
Джони Кокран

Главният прокурор Марша Кларк е на 41 години. Родена в Бъркли, щата Калифорния, тя завършва местния университет през 1974 г. и получава диплома по право през 1979 г. от Югозападния университет. Две години работи като криминален защитник, преди да се присъедини към Районната прокуратура на Лос Анджелис през 1981 г. Там през нея минават 60 съдебни производства, сред които и 20 дела за убийство.

Като тийнейджърка тя е изнасилена по време на пътуване в Европа. По-късно е емоционално тормозена от първия си съпруг и преживява горчив развод и борба за попечителството над двете си деца с втория си мъж.

Кристофър Дардън е асистент-ветеран четвърта степен от Главна прокуратура, участвал в 19 дела за убийство без споразумение, преди да бъде въвлечен в делото на Симпсън. Мнозина смятат, че участието му в процеса се дължи единствено на факта, че е чернокож. Един вид уравновесяване на силите.

Кристофър Дардън
Кристофър Дардън

Това са ключовите играчи на обвинението, поддържани от поне още 10 адвокати и помощен персонал. Винсент Булиоси – човекът, успешно осъдил семейство Менсън – обаче ги нарича най-некомпетентният обвинителен състав, който някога е виждал.

Адвокат Дершовиц също не изпитва голямо уважение към тях. В телевизионно интервю той казва:

“Практикувам право от 35 години и никога не съм се сблъсквал с по-некомпетентни некадърници от Кларк и Дардън”. Той твърди, че е чул как Марша Кларк шепне на друг адвокат в залата: “Искам да запомниш, че не нося никакво бельо”. Дершовиц добавя: “Това беше един от най-добрите й моменти”.

Алън Дершовиц
Алън Дершовиц

Всички те, разбира се, трябва да се съобразяват с главния играч в съда, а именно съдия Ито. Прокурор Кристофър Дардън разказва: “Съдия Ито нямаше никакъв контрол над съдебната зала. Той предаде съдийското си чукче. Залата се контролираше от Джони Кокран, а не от него”.

Винсент Булиоси казва: “Съдия Ито показа малко здрав разум и неговите неправилни преценки станаха нарицателни”.

За обвинението случаят изглежда сравнително прост и подкрепен от “планина от доказателства”: О Джей Симпсън е упражнявал насилие над Никол; станал е ревнив след раздялата им; поръчал е нож, подобен на този използван в убийствата. Загубил е окървавените ръкавици – една на местопрестъплението и една в имението си.

Носил е същия размер обувки като отпечатъците от стъпки на местопрестъплението. Кръвта му е навсякъде, като част от нея е смесена с тази на жертвите. Имал е мотив и възможност; и няма алиби за времето на убийствата.

За защитата случаят е още по-лесен. Техният клиент е невинен, натопен от безкрупулните, непочтени, лъжливи полицейски служители, насочени и подбудени от некомпетентните си началници и държавни служители. Защитата обрисува Симпсън като поредната черна жертва на бялата наказателна система.

О Джей Симпсън обаче не е идеалният пример за разделението между черни и бели. Той има бяла съпруга и богат живот в света на белите, с които прави бизнес, играе голф и завързва приятелства. По-скоро символизира разделението между бедни и богати, показвайки как парите могат да купят правосъдието.

Гил Гарсети
Гил Гарсети

Главният прокурор Гил Гарсети дава началото на цирка като прави загадъчно и спиращо дъха с нелогичността си решение, което предопределя бъдещия изход на процеса още преди да е започнал.

Да натопиш виновен?

Стандартна практика в окръг Лос Анджелис е делото да се подаде в най-висшия съд в района, в който се е случило престъплението. В случая с убийствата на Никол Браун и Роналд Голдман делото попада в Санта Моника. Вместо там обаче, Гарсети решава да подаде делото в центъра на града. Според него Санта Моника не разполага с подходящите условия, за да разглежда процес от такъв мащаб. Другата причина е желанието му да прати О Джей Симпсън на съд чрез разширен съдебен състав, вместо чрез метода на предварителното изслушване. Разширеният съдебен състав или т.н. “голямо жури”, включва повече съдебни заседатели – граждани, обикновено 12-23 души – и работата му е да реши дали обвинението има достатъчно доказателства за предаване на делото в съда.

Изборът на разширен съдебен състав е стратегическо предимство за обвинението, защото заседанията се провеждат тайно и защитата не участва в тях, което позволява на обвинението да не разкрива тактиката си пред защитата преди започването на процеса. В Лос Анджелис има само един разширен съдебен състав и той обикновено се свиква в центъра на града. Въпреки всичко защитата успява да разпусне голямото жури, под предлог че заседателите са покварени от огромната публичност на случая.

В месеците, оставащи до процеса, става ясно, че стратегията на защитата ще бъде базирана на улики, показващи, че полицията е натопила клиента им. Адвокатите се захващат първо с детектив Марк Фърман.

На 25 юли в списание “Ню Йоркър” се появява статия, в която се намеква, че детективът, който свидетелства на предварителното заседание за намирането на ръкавицата в имението на Симпсън, всъщност сам я е подхвърлил там. Статията споменава също за обезпокоителни прояви в поведението на детектива в миналото, както и силно расистките му възгледи. Очевидно авторът на статията е извлякъл голяма част от информацията в нея от разговорите си с адвокат Робърт Шапиро.

За детективите, водещи разследването, самата мисъл, че Фърман би могъл да подхвърли ръкавицата е смехотворна. Той е седемнадесетият поред детектив дошъл на местопрестъплението, почти два часа след патрулните полицаи Риск и Теразас. Много полицаи преди него вече са видели местопрестъплението и нито един от тях не е докладвал за повече от една ръкавица около телата.

На 18 август защитата предприема действия за сдобиване със служебното досие на детектив Фърман.

Главните детективи, разпитани от адвокат Шапиро на предварителното заседание, са обвинени в нарушение на правата на Симпсън по Четвъртата поправка за това, че са проникнали незаконно в собствеността му. Детективите изтъкват, че са си позволили това, защото в онзи момент са се опасявали за сигурността му, а не защото са го смятали за главен заподозрян.

На 9 септември прокурор Гил Гарсети обявява, че няма да търси смъртно наказание за О Джей Симпсън. Въпреки че са свирепи и жестоки, убийствата не попадат в рамките, изискващи тази крайна мярка.

На 21 септември адвокатите от защитата заявяват, че заповедта за обиск е била неправилно попълнена, надявайки се, че всички доказателства, намерени при обиска, ще бъдат обявени за недопустими. Въпреки суровите обвинения на съдия Ито, че действията по издаване на заповедта от страна на детектив Фил Ванатър са “небрежни и безразсъдни”, той все пак подкрепя документа и допуска доказателствата.

Всъщност грубите критики на съдия Ито срещу процедурните действия на детективите са сами по себе си “небрежни и безразсъдни” – класически пример за понякога странното му поведение на юрист. В заповедта за обиск Ванатър е направил само едно неправилно предположение, другите две са верни, но все още непотвърдени в онзи момент и е пропуснат един факт: Ванатър е написал, че пътуването на Симпсън до Чикаго е било “неочаквано”. Всъщност то е било планувано от доста време. Ванатър е извадил заключенията си от отговора на Кейто Кейлин, когато го е запитал за местонахождението на Симпсън в онази нощ, а той се е обърнал към Арнел, тъй като не е бил сигурен. Арнел от своя страна е заявила, че баща й сигурно е в къщата. В резултат на казаното от Кейлин и Арнел, Ванатър е предположил, че пътуването на Симпсън до Чикаго е било “неочаквано”.

Друг факт, който Ванатър е пропуснал, е че Симпсън доброволно се е съгласил да се върне в Лос Анджелис от Чикаго. Но той не е присъствал на телефонните разговори, проведени с него от Ланг и Филипс, които пропускат да му споменат, че не те са го накарали да се върне, а той сам е изявил това желание.

Друга грешка на Ванатър е прибързаното му заключение, че червените петна по шофьорската алея и дясната ръкавица са от кръв. Въпреки че това заключение се потвърждава по-късно при анализите на Денис Фънг, Ванатър го включва в заповедта без основание, разчитайки само на наблюденията си и дългогодишния си опит да разпознава кръв на местопрестъпленията.

Коментарът на съдията — въпреки че няма доказателства за злонамереност или преднамерена лъжа от страна на детектив Ванатър – е следният: “Не мога да установя дали това се дължи просто на небрежност или на чисто безразсъдство”. Все пак съдия Ито се съгласява, че доказателствата от обиска, извършен с безразсъдната заповед на Ванатър, са допустими.

В края на септември защитата решава да използва стратегията, че не само Фърман, а и други полицаи са подхвърлили доказателства на местопрестъпленията. Началникът на детективите командир Джон Уайт получава информация, че екипът на Симпсън е подхвърлил слух в списание “Тайм” за сложна полицейска конспирация, имаща за цел да натопи клиента им.

Научи повече за:   Народът срещу Лари Флинт

На 26 септември защитата изисква проби от косите на главните детективи и Марк Фърман, както и претърсване на дрехите и колите, които са използвали в онзи ден. Поискват също снимки на подметките на обувките им, за да установят дали някой от тях не е оставил кървавите отпечатъци на улица “Саут Бънди”. Такива действия са нечувани в лосанджелиската полиция и за да станат нещата още по-лоши, на 5 октомври адвокат Джералд Улман обвинява детективите в добре организирана лъжлива платформа и лъжливи показания.

До 8 ноември е селектирано съдебно жури, състоящо се от осем афроамериканци, двама от смесен произход, един латиноамериканец и един бял заседател. Избрано е и резервно жури в състав от седем афроамериканци, един латиноамериканец и четирима бели. До края на процеса остават само шестима от първоначално избраните. Председател на журито е съдебен заседател №230 Арманда Кули.

На 30 септември 1996 г. “Нюзуийк” пише: “обвинението на теория загуби делото в момента, в който бяха избрани предимно афроамерикански заседатели”.

На 9 януари съдебните заседатели са свикани и уведомени, че от 11 януари ще бъдат уединени на петия етаж в хотел “Интерконтинентал”, където ще останат до края на делото, което в крайна сметка продължава 267 дни.

Съдебните заседатели в делото срещу Симпсън изслушват маса подробни доказателства, сочещи за вината му. В сърцевината на действията на всяко обвинение лежат събраните доказателства, анализирани от многобройни специалисти и експерти в дадената област – детективи, криминалисти, патолози и др. Както изтъкват прокурорите по време на процеса – при такава планина от доказателствада се окаже, че О Джей Симпсън е невинен, означава, че абсолютно всеки замесен в случая е корумпиран лъжец, участващ в огромна конспирация.

В окръжната прокуратура темата с конспирацията срещу Симпсън се превръща в работна шега. Крис Дардън казва: “Разполагаме с достатъчно доказателства, за да осъдим Исус Христос”. Тогава негов колега му отговаря: “Може би трябва да съдите него тогава”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Но според “Отборът на мечтите” О Джей Симпсън е изправен на позорния стълб заради цвета на кожата си, а не защото е заподозрян в две брутални убийства.

Нека циркът започне

Процесът, известен като “Гражданите на щата Калифорния, като тъжител, срещу Орентал Джеймс Симпсън, като обвиняем, Дело №BAO97211”, започва на 23 януари 1995 г.

На 24 януари прокурори Марша Кларк и Крис Дардън излагат пред съда фактите по делото във встъпителната си реч:

Симпсън не може да се примири с липсата на Никол след развода им. Тя от своя страна продължава живота си, като започва да излиза с други мъже. Подтикнат от неспособността си да я контролира повече и след като е пренебрегнат от нея и семейството й на училищния рецитал в онзи следобед, той решава да я убие. Роналд Голдман просто няма късмет и попада на грешното място в грешното време. Според доклада на патолога убиецът е нападнал жертвите в гръб, което не му е позволило да се опръска с кръв. Убийството на Никол Браун е епилогът на една изпълнена с насилие 17-годишна връзка и е предизвикано от раздялата й с него и последвалата й молба за развод.

Симпсън няма алиби за времето от 21:40 ч., когато се връща с Кейто Кейлин от “Макдоналдс”, до момента, в който се появява пред шофьора на лимузината в 22:55 ч. Обвинението смята, че убийствата са извършени около 22:15 ч., когато съседите на Никол за първи път са чули лая на бялата акита.

След това прокурор Марша Кларк описва доказателствата срещу Симпсън, казвайки, че е имало пътека от “кръв там, където не би трябвало да я има”, водеща от къщата на Никол, до дома на Симпсън. “Тази кървава диря от “Саут Бънди”, в неговия форд и оттам в имението му на авеню “Рокингам”, е унищожително доказателство за вината му”, казва тя на заседателите. Върху плетената шапка е открит косъм, съвпадащ с косата на Симпсън, чорапите, открити в спалнята му, носят следи от кръвта на жертвите, порязването на ръката му…  

Марша Кларк
Марша Кларк

“Планината от доказателства” расте все повече с напредването на делото.

На следващия ден адвокатът на Симпсън Джони Кокран казва на заседателите, че бившата футболна легенда е невинен човек, несправедливо обвинен от прокуратурата, която иска да спечели делото на всяка цена. Започва обръщението си с цитат от Мартин Лутър Кинг младши: “Неправда, където и да е, е заплаха за справедливостта навсякъде”. След това продължава, напомняйки на журито, съставено главно от чернокожи, че те са съвестта на обществото, в което ще трябва да живеят след края на процеса.

Централна тема във встъпителната реч на Кокран е критиката към прибързаните съждения на обвинението. “Този случай почива на прибързани заключения и желание да се спечели на всяка цена”, казва той на съдебните заседатели. Според него Симпсън се е примирил с края на брака си. Той е бил дружелюбен и общителен по време на рецитала на дъщеря си. Не е бил в близост до улица “Саут Бънди” по време на убийствата и не е показал никакви признаци на стрес и паника по време на полета си до Чикаго, като дори е раздавал автографи.

Кокран заявява, че полицията е пренебрегнала поне двама свидетели, можещи да оневинят клиента му. Единият свидетел е жена на име Мери Ан Герчас, собственичка на бижутерия, която разказва, че докато е вървяла в близост до местопрестъплението в нощта на 12 юни, е видяла четирима мъже, носещи плетени шапки, които са идвали тичешком от мястото на убийствата и са отпрашили в автомобил без номера. Другата свидетелка Роза Лопез, домашна помощничка в дома на един от съседите на Симпсън, твърди, че колата му е била паркирана пред имението по времето на убийствата. Впоследствие и двете свидетелки се оказват напълно ненадеждни и защитата никога не ги призовава.

В края на адвокатската реч Симпсън се изправя и бавно закуцуква към скамейката на заседателите, показвайки им белязаните си и обезформени от спорта колене, очевидно с идеята да предизвика съжаление и да докаже, че не е физически годен да убие когото и да било.

Според закона за размяна на доказателства в Калифорния и двете страни са длъжни да предоставят една на друга всякаква информация, касаеща доказателствата, които ще бъдат представени, и свидетелите, които ще бъдат призовани по време на процеса. Защитата нахално пренебрегва тези правила, представяйки 26 отделни нарушения в опит да обърка обвинението. Обвинителят Уилям Ходжман пледира пред съдията да прекрати така наречената от него съдебна засада, но Ито, отново показвайки неспособността си да контролира нещата, позволява на Кокран да продължи с встъпителната си реч.

Все пак на 30 януари съдията преосмисля подхода си към този проблем и порицава защитата, че споменава необявен свидетел във встъпителните си изявления. Казва, че защитата преднамерено е укрила от обвинението имената на 14 нови свидетели. Съветва съдебните заседатели да пренебрегнат коментарите, направени за шестима от тях. Отхвърля молбата на обвинението за 30-дневна отсрочка на процеса, но отсъжда правото на прокурорите да изложат отново встъпителната си реч.

След това решение Кокран продължава с изложението си и казва на заседателите, че доказателствата, събрани по случая, са “компрометирани, омърсени и напълно подправени”. Отбелязва също, че през онази вечер в 22:10 ч. Симпсън е упражнявал своите голф умения в задния си двор, пет минути преди посочения от обвинението за време на убийствата час, като същевременно се е приготвял за пътуването си до Чикаго.

Кокран парира и кървавата следа, която обвинителите приписват на Симпсън, като изтъква, че полицаите са разнасяли кръвната му проба наоколо няколко часа, вместо веднага да я пратят в лабораторията. В резултат на това, казва той, част от кръвта липсва. Излага твърдо предположението си, че липсващата кръв е била подхвърлена върху чорапите, намерени до леглото на Симпсън.

“Отборът на мечтите” полага основите на бъдещата си стратегия. Техният клиент не само че не е виновен, но е натопен в убийствата.

След като се възползва от рядката възможност да изнесе наново встъпителната си реч, на 31 януари обвинението призовава първия си свидетел – Шарин Гилбърт, диспечерка на телефон 911. Тя дава показания, че е била на смяна в нощта на 1 януари 1989 г., когато Никол Браун Симпсън се е обадила, за да търси закрила от съпруга си. След кръстосан разпит, проведен от Кокран, Гилбърт признава, че не е говорила лично с Никол, а около 3-4 минути е слушала какво става в къщата в телефонната слушалка.

Вторият свидетел е полицай Джон Едуърдс, който отива на мястото след обаждането. Той разказва как жестоко пребитата Никол е изскочила от храстите и го е сграбчила, крещейки: “Той ще ме убие, той ще ме убие”, като е имала предвид О Джей Симпсън. Лицето й е било зле ударено, с цепната устна и подути и насинени ляво око и буза; полицаят е можел да види отпечатъци от пръсти по шията й. Никол е казала, че това е осмият път, в който се обажда на полицията, за да се спаси от побой.

В късния следобед на 25 януари прокурор Уилям Ходжман колабира в сградата на съда и е откаран в болница. Стресът от делото и 18-часовият работен ден най-сетне си казват думата. Той предава щафетата на Кристофър Дардън, на когото му предстои да носи тежък товар – чернокож мъж, изправен срещу друг чернокож, пред предимно чернокожо съдебно жури. Много хора виждат в това някаква символика.

Уилям Ходжман
Уилям Ходжман

Според много наблюдатели Дардън е единственият обвинител, който може спокойно да се изправи срещу расистките атаки на защитата. Но според собствената му равносметка за процеса, въпреки усилията му, той не успява да спаси справедливостта от коварните похвати на Кокран и неговия екип.

Да гониш Михаля

В слънчевата неделна утрин на 12 февруари съдия Ито повежда целия съдебен състав на опознавателна екскурзия в света на богатите и известните.

Образувайки кавалкада от коли, минивани и автобуси, съдията, съдебните заседатели и екипите на защитата и обвинението се насочват към Брентууд по същата магистрала, на която се е състояла полицейската гонка на Симпсън и Ал Каулинг през юни миналата година. Охраняван от полицията и специалните части с коли и хеликоптери, и следван по земя и въздух от медийни екипи, конвоят се придвижва на север от центъра на града. Части от магистралата са затворени за гражданите и цялата процесия силно напомня на карнавално шествие.

Първата спирка на кортежа е апартаментът, в който е живял под наем Роналд Голдман, след това минават през ресторант “Мезалуна” на булевард “Сан Висенте” и после се насочват към улица “Саут Бънди”. Оттам се отправят към авеню “Рокингам”. Въпреки че има съдебно постановление и двете местопрестъпления да останат недокоснати, защитата се е потрудила да създаде подходяща атмосфера за клиента си.

Всички картини на полуоблечени жени в дома му, включително и голата снимка на Пола Барбиери – приятелката му по времето на убийствата – както и тези на белите му приятелчета по голф, са заменени от по-пристойни образи – фотографии на майка му и Мартин Лутър Кинг, и копие от картина на Норман Рокуел, изобразяваща интеграцията на чернокожо момиченце в училище за бели. На нощното шкафче до леглото на Симпсън, като красиво допълнение, целомъдрено се мъдри Библията.

Каква е ползата от тази екскурзия е трудно да се каже. Единствената книга, написана от член на съдебното жури, изобщо не споменава за него. Крис Дардън смята, че заседателите са приели пътуването като развлечение, добре дошло след дългото им заточение в хотела. Сигурно им е било трудно да повярват на очите си – 600 кв. м жилищна площ, със седем спални и седем бани, тенис корт и басейн с олимпийски размери, заобиколен от водопади. Симпсън купува имота през 1977 г. за 650 000 долара и хвърля още 2 милиона в подобрения по него. Къщата е далеч над представите на заседателите, мнозинството от които са обикновени работещи хора, живеещи в далеч не толкова здравословните предградия на Лос Анджелис.

Главните детективи за първи път виждат подобно нещо и се чудят защо съдията не е организирал пътуването по тъмно, когато е щяло да има по-малко движение – а и убийствата са станали през нощта. Но съдията смята, че е над законите, както обвинението и защитата ще се убедят през идните месеци.


На 17 февруари детектив Том Ланг е призован на свидетелската скамейка, с което започва 8-дневното му даване на показания. Той е избран от обвинението като своеобразен гид, който да пресъздаде пред съда намирането на доказателствата на местопрестъплението.

По време на кръстосаните разпити, проведени от адвокат Джони Кокран, компетентността и почтеността на детектива са подложени неколкократно на съмнение. Кокран се опитва да направи от мухата слон решението да се покрие тялото на Никол с одеяло, за да бъде защитено от хищните очи на репортерските камери. Но при лабораторните анализи по тялото и дрехите й не са открити чужди влакна и косми.

Сред другите си доводи Кокран изтъква и въпроса защо от кървавите петна, открити по задната порта на къщата на Никол, не са били снети проби чак до 3 юли – 20 дни след убийствата. Детектив Ланг дава инструкции на криминалиста Денис Фънг да събере и опише всички доказателства от местопрестъплението, а самият той трябва да се срещне с детектив Фил Ванатър за разпита на Симпсън. Никой не може да обясни защо от петната не са взети проби чак до момента, в който Бил Хогман ги забелязва, когато обхожда района отново на 3 юли.

Кокран пита Ланг и защо полицията не е разследвала възможността убийствата да са свързани с наркотици. Обосновава се с приятелството на Никол с Фей Резник, която е замесена с наркодилъри и употребява дрога.

Фей Резник, 27-годишна купонджийка от Бевърли Хилс, е родена в Чикаго. Омъжва се първо за продавач на прахосмукачки, след това за наркодилър и накрая става петата съпруга на бизнесмена от Бевърли Хилс Пол Резник. Тя е близка приятелка с Никол и описва О Джей Симпсън като човек със “свиреп характер, с мания за контрол , чието усмихнато за пред обществото лице бързо лъсва в ужасяващата маска на чиста омраза”. Кокран се опитва да прокара тезата, че Никол и Голдман може да са убити от наркодилъри, опитващи се да сплашат Резник да си върне дълговете за дрога.

Фей Резник в Плейбой
Фей Резник в Плейбой

Полицията получава 518 различни следи, по които да разследва случая, включително и 50, които се отнасят за други заподозрени, освен Симпсън. Всички те са проверени и предадени на защитата, която назначава бившия полицай Бил Павелич да ги разследва. Защитата така и не успява да открие връзка между убийствата и наркодилърите. Цялото това “гонене на Михаля” е просто една от тактиките на адвокатите да объркат заседателите, като им отклонят вниманието.

С настъпването на месец март обвинението продължава да строи стената от доказателства, издигаща се около Симпсън. Защитата се хвърля в битката с всички сили, фокусирайки се върху две от най-силните карти в стратегията си. Първата – расисткото отношение на полицията – и втората – подхвърлянето или небрежното отношение към биологичните проби от страна на криминалистите.

Ченге под обсада

След като изплуват свидетелства за расисткото му отношение в миналото, детектив Марк Фърман се превръща в главната цел на защитата. Много наблюдатели считат за недопустимо това, че съдия Ито позволява на защитата да попита детектива дали е използвал думата “негър” през последните 10 години. Допускайки това, Ито коренно променя характера на делото.

Марк Фърман се превръща в средството, чрез което защитата възнамерява да отърве клиента си от този привидно неспасяем процес.

Очевидно е, че Фърман не е могъл да отмъкне втората ръкавица от местопрестъплението (поне 17 полицаи оглеждат мястото и всички виждат само една ръкавица в близост до телата), да я занесе на авеню “Рокингам” и да я подхвърли там, с цел да натопи Сипмсън. Защитата завърта целия случай около две неща, отклонявайки вниманието на заседателите от Симпсън и прицелвайки се в предполагаемата расова нетърпимост на Фърман, като комбинира това с неправилното боравене с кръвните проби и тяхното събиране и представяне от обвинението.

Както бащата на Роналд Голдман казва в една пресконференция: “Делото сега е срещу Фърман, защитата дотолкова отклони нещата, че е направо срамота. Ако позволим това да им се размине, ще бъде убийствено само по себе си”.

Патрик Джеймс Маккена е частен детектив, нает от защитата на Симпсън. Чрез свой контакт той разбира за съществуването на записи, собственост на жена на име Лора Харт Маккинли, професор в Училището по изкуства в Северна Каролина.

Записите са направени преди 10 години, за период от шест месеца, когато Маккинли живее и работи в Лос Анджелис. Тогава тя прави доста журналистически разследвания, свързани с расизма и сексизма в лосанджелиската полиция. Запознава се с детектив Марк Фърман в ресторант и двамата стават приятели. Маккинли възнамерява да използва записите като основа за написването на пиеса, наречена “Мъже срещу жени”.

Лора Маккинли
Лора Маккинли

Според Фърман тези записи са художествена измислица. В тях той споменава думата “негро” най-малко 41 пъти. Първоначално съдия Ито разрешава само два откъса от тях да бъдат пуснати на заседателите, но на 29 август уважава частично искането на защитата и пуска всичките 61 записа в съдебната зала, но без присъствието на журито.

Съдия Ито заявява, че не е искал да бъде обвинен в “задържане на информация от голям публичен интерес”, но всъщност единственото, което постига е да възпламени страстите сред чернокожото население. Отново действайки нерационално, той отнема правото на защитата да включи и останалите изявления на Фърман от записите с мотива: “Предположението, че Фърман е подхвърлил ръкавицата на авеню “Рокингам”, за да натопи Симпсън в бруталните убийства, би изисквало твърде свободно боравене с логиката и закона, представяйки това доказателство пред журито”.

Не става ясно защо, ако останалите скандални изявления на Фърман в записите не означават, че той се е опитал да натопи Симпсън, как тогава използването на думата “негро” означава, че го е направил.

В записите Фърман описва многобройни свои действия, които дават кураж на адвокатите на Симпсън да го заклеймят като расист и полицай-единак, който неведнъж е взимал закона в свои ръце.

Цели шест месеца отдел “Вътрешни афери” провежда разговори с хора, арестувани от Фърман, както и със сегашни и бивши прокурори, занимавали се със случаите му. Много от тези хора са от малцинствата и повечето казват за него само добри неща. Това разследване е направено с цел да се установи дали казаното от Фърман е истина или просто е преувеличавал, за да впечатли интервюиращата го Лора Маккинли. Не се намират никакви доказателства, които да потвърдят казаното от него в записите.

Но вредата, нанесена в съдебната зала, е непоправима. Защитата прави голям въпрос от твърдението, че детектив Фърман е опасен полицай със склонност към създаване на лъжлива информация срещу афроамерикански заподозрени. Сред другите доказателства представят и писмените клетвени показания на бившата му агентка по недвижими имоти, която твърди, че Фърман е казал пред нея: “Ако можех, щях да събера всички негри накуп и да ги изгоря”.

В разпалената си и емоционална заключителна реч адвокат Кокран призовава заседателите да оневинят Симпсън, като сравнява действията на детектив Марк Фърман с тези на Адолф Хитлер. Апелира към журито да се изправи срещу едно “лъжливо, геноцидно ченге”, срещу полициятa, която го прикрива и прокурорите, които търсят победа на всяка цена. Обръща се към тях разпалено:

“Вие имате властта да кажете, че това е грешно. Спрете криенето на истината! Спрете криенето!”.

Вбесеният баща на убития Роналд Голдман възроптава срещу манипулацията на Кокран:

“Видяхме един човек, който сам по себе си е най-големият расист. Този човек е най-долното човешко същество, което можем да си представим. Той твърди, че расизмът е най-важното нещо, в което трябва да се вслушаме и че заради расизма трябва да оставим настрана всички други мисли и аргументи и да пуснем неговия клиент-убиец на свобода. Този човек е болен и трябва да бъде затворен”.

Коментарът на Кокран е: “Аз просто си върша работата”.

По време на заключителната си реч прокурор Марша Кларк показва на заседателите голяма фотография на Никол Браун.  Тя изглежда като великолепен модел от реклама за козметика, с брадичка подпряна на ръцете й и дълга, свободно пусната руса коса. Тя напразно се опитва да напомни на съдебните заседатели, че Никол е единствената думичка с буквата “Н”, която е от значение в това дело.

Кървава диря

“На кого ще повярваш – на мен или на очите си?”

– Граучо Маркс във филма “Патешка супа”.

След като полага неимоверни усилия да унищожи репутацията на полицаите, замесени в разследването, защитата насочва унищожителните си умения към свидетелите на обвинението, призовани да дадат показания за кървавите проби, намерени на местопрестъпленията. Това се оказва най-сложната и техническа част от процеса и много наблюдатели остават с впечатлението, че заседателите, като пълни лаици по тези въпроси, изпитват трудност да вникнат в понякога замайващо глупавите доказателства.

Заседател №98 Кери Бес, по професия пощенски служител, казва следното за тази техническа част от процеса: “По-късно разбрахме, че хората, следящи ДНК показанията по телевизията, са изпитвали трудност в проследяването на подробностите. Точно така се чувствахме и ние”.

Алан Дершовиц, професор по право в Харвард и може би най-опитният адвокат в съда, също е затруднен понякога. Той казва: “Много от показанията на експертите бяха неразбираеми за мен – а аз преподавам право от четвърт век”.

Главният криминалист Денис Фънг е призован на 3 април и прекарва следващите три седмици на свидетелската скамейка под кръстосания разпит на адвокатите на Симпсън. Той е опитен професионалист, с единадесетгодишен стаж и над 500 местопрестъпления зад гърба си.

Фънг обяснява на заседателите старателния процес на събиране на кръвни проби и други улики и за тяхното описване и съхранение. Обвинението отстоява тезата, че ДНК уликите свързват Симпсън и с двете убийства чрез кръвта по ръкавицата, намерена зад бунгалото за гости, в белия форд “Бронко”, по чорапите в спалнята му и кървавите следи от стъпки на улица “Саут Бънди”.

Адвокатите Бари Шек и Питър Нюфелд (“ДНК близнаците”) от защитата атакуват тази ДНК теза. Пионер в използването на генетични отпечатъци в съда, Шек има славата на експерт, използващ научни доказателства, за да защитава хора без средства за скъпоплатени адвокати, обвинени в сериозни престъпления. Той и неговият партньор Питър Нюфелд създават про боно организацията “Проект Невинност”, която помага на несправедливо обвинени в убийство чрез ДНК анализи.

Бари Шек
Бари Шек

Четиридесет и четири годишният Нюфелд, дипломиран в Университета по право в Ню Йорк, работи в отдел за правна помощ в южен Бронкс, когато се запознава с Шек. Той е пионер в съдебната психология и е един от първите адвокати, успешно използвали “синдрома на малтретираната жена”, като защитен похват в дело за убийство.

Шек се захваща първо с Фънг и пожелава да разбере, защо фордът не е бил запечатан като обект, съдържащ важни улики, защо той е бил единственият криминалист, работещ и на двете местопрестъпления, и какво влияние би могло да окаже одеялото върху тялото на Никол. Фокусира се също на въпроса, защо е било позволено на младши криминалиста Андреа Мазола  да събира повечето кървави улики.

Питър Нюфелд
Питър Нюфелд

По време на кръстосания разпит Шек изтъква факта, че на една от снимките от местопрестъплението се вижда ръка без ръкавица, държаща опръскания с кръв плик, съдържащ очилата на г-жа Браун. Фънг признава, че е събирал само “характерни” кървави петна от форда и затова по колата все още са можели да бъдат открити такива дори шест месеца след конфискацията й. Признава също, че е поставял кръвни проби в найлонови пликове, но твърди, че това е била временна мярка, която обаче би могла да доведе до развитието на бактерии, които да провалят по-нататъшните тестове.

Шек обвинява Фънг в унищожаване на доказателства и в опит да прикрие това, когато е получил пробата от кръвта на Симпсън. Криминалистът си спомня, че е дал кръвта на асистентката си Мазола и тя я е отнесла в колата им в черен найлонов плик. Разгорещява се дебат и за липсващата страница от контролния списък на местопрестъплението, за която Шек смята, че е била подменена, защото доказва, че Фънг не е могъл да получи кръвната проба във времето, в което твърди, че я е получил. Тази страница впоследствие е открита в една лабораторна тетрадка и съдия Ито се произнася, че липсата й е била непредумишлена.

Показанията на Фънг приключват на 18 април. Той отрича обвиненията на Шек, че прикрива грешки, използвайки избирателна памет и “казвайки това, което обвинението му е наредило да каже”, вместо истината. След това изумява залата като се приближава до масата на защитата и се здрависва със Симпсън и неговите адвокати. Според някои наблюдатели това се е дължало на облекчението му, че най-накрая мъката с показанията е приключила.

Освен изнурителните дни на свидетелската скамейка, криминалистът е подложен и на не една шега. Местен китайски ресторант подарява на адвокат Шапиро кутия курабийки с късметчета и той я разнася наоколо, представяйки я като комплимент от ресторант “Hang Fung” (“Обесете Фънг”). Шегата се разчува и става хит в медиите.

Андреа Мазола е призована на 20 април и четири дни е въртяна на шиш от Питър Нюфелд, който я подлага на същите мъки, изпитани преди това от колегата й.

Тя се съгласява, че е събирала повечето от кръвните проби без надзора на Фънг, въпреки че по време на предварителното изслушване той е твърдял обратното. Нюфелд прави всичко по силите си да докаже, че тя е вършила небрежно работата си, използвайки видеозапис, на който се вижда как слага голата си ръка на мръсната алея, бърше пинсети с мръсни ръце и изпуска няколко тампони за събиране на кръвни проби. Мазола признава, че понякога е допускала грешки, но отрича категорично възможността някой, включително и тя самата, да е съсипвал злоумишлено доказателствата.

Мазола не е в състояние да потвърди, че е отнесла пробата с кръвта на Симпсън в колата на криминалистите и по този начин затвърждава тезата на защитата, че тази проба изобщо не е била давана на Фънг в онзи ден, като това забавяне е дало предостатъчно време на полицията да подхвърли кървавите улики на местопрестъпленията.

Мазола приключва показанията си на 27 април. Шек и Нюфелд свършват блестяща работа, създавайки съмнение у съдебните заседатели за уместността на действията на криминалистите през онзи юнски ден. Това объркване обаче е нищо в сравнение с последвалите събития.

Генетични отпечатъци

На 1 май обвинението призовава Грег Матсън, главен съдебен химик и отговорник в Отдела по серология на криминалната лаборатория. Той защитава действията на Мазола, показани във видеото, заявявайки, че не са предпоставка за замърсяване на уликите.

Матсън свидетелства, че кървавите капки, открити на местопрестъплението, са съвместими с кръвта на Симпсън, наблягайки на факта, че само един от 200 000 души има тази кръвна група. Потвърждава, че лабораторните тестове не включват ДНК анализите, които ще бъдат представени по-късно в съда.

От форда, авеню “Рокингам” и улица “Саут Бънди” са взети общо 45 кръвни проби за ДНК експертиза. Стратегията на защитата е да намекне не само че кръвта на Симпсън е подхвърлена от корумпирани полицаи, но и че тестовете, извършени с тези проби, са съмнителни.

На 8 май обвинението призовава д-р Робин Котън, лабораторен директор на “Сел Марк Дайъгностикс” в Джърмантаун, щата Мериленд, където са извършени повечето от ДНК тестовете на кръвните проби, взети от местопрестъпленията.

д-р Робин Котън
д-р Робин Котън

В продължение на три дни д-р Котън обяснява природата и функциите на ДНК и тестовете, използвани за разпознаването й. В същността си ДНК е тази част от хромозомите, която носи информацията, програмираща един организъм от момента на зачеването му. С изключение на еднояйчните близнаци, няма двама души с едно и също ДНК.

Научи повече за:   Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?

За така наречените тестове за извличане на генетичен отпечатък се използват два метода. RFLP (Анализ на полиморфизми по дължината на рестрикционните фрагменти) и PCR (Полимеразна верижна реакция). Вторият изисква по-малко кръв и е по-бърз, но не е така надежден като RFLP теста.

В показанията си от 10 май д-р Котън заявява, че ДНК тестовете са показали съвместимост между кръвта на Симпсън и дирята от кървави стъпки на улица “Саут Бънди”. Потвърждава и че част от кръвта по чорапите, намерени в спалнята в имението на Симпсън, носи същия генетичен отпечатък като този на Никол – характеристики, съвпадащи само с 1 от 9,7 милиарда представители на бялата раса. С други думи – кръвта е нейна. Тя заявява, че шансът кръвта, намерена близо до телата, да е дошла от някой друг, а не от Симпсън, е 1 на 170 милиона.

Адвокатът на защитата Питър Нюфелд се опитва да подложи на съмнение статистическите изчисленията на компания “Селмарк” и намеква, че може да има грешка в базата данни с ДНК. Той предполага също, че ако криминалистите от полицията са събирали и съхранявали неправилно уликите, то резултатите от тестовете на “Селмарк” може да са грешни. Нюфелд изважда наяве и факта, че лабораторията на д-р Котън неведнъж е допускала процедурни грешки в миналото, като по този начин хвърля съмнение върху ефикасността и надеждността й, но тя не се поддава на провокацията му и отстоява позициите си.

На 16 май е призован вторият ДНК експерт Гари Симс. Той има 19-годишен стаж като криминалист в ДНК лабораторията на калифорнийския Департамент по правосъдие. Симс свидетелства, че кръвта по чорапите съвпада с тази на Никол. Като допълнение потвърждава, че кръвните проби, взети от вътрешността на форда, носят смесица от генетичните отпечатъци на Симпсън, Никол и Роналд Голдман. За първи път се представя доказателство, че в колата, която според обвинението е била шофирана от Симпсън в нощта на убийствата, има кръв от Голдман.

С настъпването на 18 май съдебните заседатели са засипани със статистическа информация за генетични съвпадения, достигаща невероятни размери. Имайки предвид тестовете, направени от “Селмарк” и Департамента по правосъдие, шансът кръвта по чорапите да не е Никол е само 1 на 21 милиарда. Но така представената техническа и научна информация е отвъд възможностите за възприятие на повечето хора, включително и на заседателите.

Адвокат Бари Шек се връща на бойното поле и подема спор със Симс, задавайки му сложни хипотетични въпроси за възможността ДНК тестовете да са неточни или да бъдат тълкувани по различни начини. В един момент Шек задава толкова объркан въпрос, че съдия Ито се обръща към свидетеля: “Разбирате ли факторите, засегнати във въпроса?”.

“Около половината” – отговаря Симс.

На 23 май обвинението представя третия си експертен свидетел Рени Монтгомъри, криминалист от Държавния департамент по правосъдие, който обяснява, че дирята от капки кръв на местопрестъплението би могла да е оставена от Симпсън. Кръвта във форда съдържа следи от ДНК-то на Никол и Голдман. Кръвта по ръкавицата, намерена зад дома на Симпсън, също носи следи от ДНК-то на Симпсън, Браун и Голдман, и чорапите съвпадат с ДНК-то на Никол.

Последният технически експерт, призован от обвинението, е Колин Ямаучи, криминалист от лосанджелиската полиция, който първи анализира повечето от ключовите доказателства.

Бари Шек прекарва целия 30 май в опити да докаже, че Ямаучи е работил неправилно с уликите като не си е сменял ръкавиците между отделните тестове, не е документирал правилно резултатите и по принцип не е следвал правилата за съхранение на кръвни проби.

Ямаучи признава, че в един момент без да иска е изсипал малко от кръвната проба на Симпсън върху ръкавиците си и Шек прави заключението, че може би по този начин е попаднала кръв по кожената ръкавица, открита в дома на Симпсън. Ямаучи категорично отрича да е участвал в каквато и да е конспирация, целяща да натопи Симпсън в убийствата.

Съдебните заседатели са засипвани с подобна техническа информация в продължение на цели два месеца. В 50 000 страници от записките по делото има 10 000 препратки към ДНК. Ако всичко това е трудно за разбиране дори за адвокат Алън Дершовиц, не е ясно как точно заседателите биха могли да го възприемат. Свързването на Симпсън с жертвите чрез кръвта на местопрестъпленията е най-съществената част от делото, но обвинението очевидно не успява да обясни както трябва тези връзки на журито.

Председателят на журито Аманда Кули разказва:

“Свидетел след свидетел, ден след ден, ние изпуснахме нишката. Тя (д-р Котън) ни говореше снизходително, а когато говориш така на хората, те не те слушат. Когато излязохме в почивка, всички въздъхнаха облекчено. Колин Ямаучи бе твърде зает да защитава отдела си. Смятам, че Фънг и Мазола бяха хванати в небрежност и бързаха да прикрият нещата с обяснения, които ги накараха да изглеждат още по-несериозно. Трудно е да се повярва, че това е първият случай, в който правят 30-40 грешки. Кой знае колко хора са в затвора, заради тяхната небрежност – това се повтаряше отново и отново всеки път, когато изникнеше въпросът за събирането на доказателства”.

Прокурор Крис Дардън и неговият екип смятат, че са показали на журито солидна стена от доказателства: кръв, косми и влакна от три различни места, водещи към подсъдимия. Следата от улики е толкова ясна, сякаш Симпсън е бил заснет с видеокамера как извършва убийствата. Той е оставил отпечатъци от обувките си на улица “Саут Бънди”, шапка с неговите косми по нея и поне осем отделни капки от неговата кръв. В имението си е изпуснал ръкавица, съвпадаща с тази до телата и по нея има кръв от Голдман. Чорапите в спалнята му са пропити с кръвта на Никол. В колата му е открита кръв от Никол и Голдман.

Експертизите са направени под строг контрол в две отделни лаборатории, потвърждавайки без капка съмнение, че Симпсън е свързан с убийствата. Никога в историята на съдебната система в Калифорния не са събирани и представяни толкова много улики от кръв и ДНК, които да докажат вината на обвиняемия.

Здравият разум би трябвало да насочи заседателите в посоката, в която разсъждава обвинението. Но както е казал великият френски философ Волтер: “Здравият разум въобще не е толкова здрав”.

На 6 юли, след като представя 58 свидетели и 488 доказателства, обвинението се оттегля и преотстъпва сцената на “Отбора на мечтите”, който се хвърля в атака, за да защити клиента си. В този момент положението не е никак розово за обвинителите. Техните главни свидетели, полицейските следователи и техническите експерти, са компрометирани. Планината от доказателства се стопява без следа и за да станат нещата още по-лоши, ръкавицата се превръща в главен герой на сцената.

Ръкавици, обувки, влакна и косми

Очевидно е, че кожените ръкавици са крайъгълният камък в процеса срещу Симпсън. И на двете местопрестъпления е открита по една от тях. От всички веществени доказателства, събрани през онзи ден, ръкавиците са може би най-същественото. Голяма ирония има и във факта, че те са подарък на Симпсън от съпругата му, а той може би ги е използвал, за да отнеме живота й.

Ръкавиците са много голям размер, изработени от тъмнокафява кожа, с кашмирена подплата. Произведени са от “Арис Глоувс”, дъщерна фирма на “Консолидейтид Фуд Корпорейшън”, с търговската марка “Изотонер Лайтс”, модел №70263, и на пазара са пуснати само 300 чифта, предлагали се основно в търговския център на “Блумингдейлс”, намиращ се на 3-то авеню в Ню Йорк, в периода от 1989 г. до 1992 г. Магазинът продава само 240 чифта и връща останалите на производителя. На 20 декември 1990 г. Никол Браун поръчва два чифта от тези ръкавици за 110 долара. Те имат характерен шев и V-образна шарка на дланта, което ги прави лесно разпознаваеми. Обвинението представя снимки от пресата и видеозаписи, на които Симпсън носи такъв тип кожени ръкавици във футболни репортажи от 1993 г. и 1994 г.

На 15 юни прокурор Кристофър Дардън призовава на свидетелската скамейка Ричард Рубин. Бившият вицепрезидент на “Арис Глоувс” потвърждава, че ръкавиците са част от партидата, продадена на “Блумингдейлс”. Той измерва ръката на Симпсън и я определя като голям или много голям размер. Полицията вече е установила това и сред вещите на Симпсън са открити още три чифта ръкавици със същия размер.

По-рано същия ден обвинението е изпробвало идентични ръкавици върху детектив Фил Ванатър. Неговите ръце и пръсти са със същите размери като симпсъновите и ръкавиците му пасват идеално. Вместо да чака защитата да се сети първа за това, Дардън решава да направи демонстрация, при която самият О Джей да ги изпробва.

Кокран обаче настоява клиентът му да си сложи латексови ръкавици и да пробва кожените върху тях. Телевизионните камери в съда заснемат как Симпсън се бори с ръкавиците и казва: “Твърде тесни са”.

Симпсън мери ръкавиците
Симпсън мери ръкавиците

Когато е попитан по-късно защо ръкавиците не са станали на клиента му, Джони Кокран отговаря: “Не мисля, че той би могъл да “изиграе”, че ръцете му са по-големи. Ако можеше да го направи, би бил страхотен актьор”.

Впоследствие Рубин свидетелства, че влагата от кръвта би могла да е причинила смаляването на ръкавиците и по-късно в процеса Симпсън отново премерва, този път чисто нови “Изотонер” ръкавици, които му прилягат идеално. Но непоправимата вреда вече е нанесена.

Адвокат Кокран вдига голям шум около объркалото се мерене на ръкавиците. Във финалното си обръщение към заседателите казва, че делото се е изплъзнало на обвинението в момента, в който са накарали клиента му да си сложи ръкавиците.

“Винаги ще помните онези ръкавици” – казва той, – “как Дардън го накара да си ги сложи, а те не му станаха. Каквото й да правят, не могат да променят това. Обвинението би направило всичко, за да промени този факт, но” – и той шеговито римува пред журито тезата си, – “Щом пробата не става, клиентът се освобождава!”.

Интересното е, че поне двама от заседателите не са чак толкова впечатлени от изпълнението на Симпсън през онзи ден.

Заседател №98 Кари Бес казва: “Ръкавиците му ставаха. Той просто не ги слагаше правилно… Вярвам, че му ставаха и нямам съмнение по въпроса. Демонстрацията не ме впечатли изобщо. Ни най-малко”.

Заседател №984 Марш Рубин-Джаксън се съгласява: “Разбира се, че му ставаха. Биха станали на всеки”, казва тя.

Съществуват и други доказателства, свързващи Симпсън с убийствата. Установено е, че кървавите отпечатъци от стъпки идват от подметките на определена марка обувки.

Уилям Боджиак, агент от ФБР и един от най-изтъкнатите специалисти по обувни отпечатъци, свидетелства, че стъпките са оставени от обувки на “Бруно Мали”, модел “Лоренцо”, с вафлена подметка тип “Силга”. Обувките, произвеждани в Италия, струват 160 долара и се продават само от 160 търговци в Америка. От размера на Симпсън (46) са продадени всичко на всичко само 300 чифта. Само 9% от населението носи номер 46. Симпсън отрича някога да е притежавал такива обувки, наричайки ги “ужасно грозни”.

Но на 26 септември 1993 г. фотографът Хари Скъл младши е заснел бившия футболист да носи точно такива обувки на стадион “Рич” в Ню Йорк. Това обаче не впечатлява журито.

Дъг Дийдрик, също агент от ФБР и специалист по влакна и косми, свидетелства, че космите по шапката и 12-те косъма, намерени по ризата на Голдман, носят характеристиките на косата на Симпсън. Той идентифицира космите, открити по ръкавицата в “Рокингам”, като съвместими с тези на Никол и Голдман.

Агентът казва още, че синьо-черните памучни влакна, открити по ризата на убития Голдман, съвпадат с тези по чорапите, намерени в спалнята на Симпсън. Кашмирените влакна, открити по плетената шапка, съвпадат с тези от подплатата на ръкавиците. Влакната, открити във форда, съвпадат с тези по ръкавицата от “Рокингам” и плетената шапка. Това също не впечатлява журито.

Онова, което впечатлява заседателите, е свързано с EDTA (аминокиселинен консервант, използван за временно съхранение на кръв).

Съдебният токсиколог Фредрик Райдърс, призован от защитата, свидетелства, че EDTA е открит по чорапите и в едно от кървавите петна, намерено по задната порта на къщата на Никол. Според адвокатите на Симпсън това доказва, че кръвта е дошла от кръвната проба, взета от клиента им в полицейското управление. Въпреки че EDTA се използва за съхранението на кръв в лабораторни условия, той се среща също и в човешката кръв, както и в химикали като прах за пране и бои.

Д-р Котън свидетелства, че в “Селмарк” също използват EDTA. Когато проверява кръвната проба, взета от аутопсията на Никол, установява, че тази кръв е в по-напреднала степен на разлагане от онази по чорапите. Веднъж започне ли разложителният процес, ДНК тестовете се затрудняват значително. Според конспиративната теория на защитата кръвта по чорапите би трябвало да е дошла от аутопсията на Никол, но същата е с много по-лошо качество от тази по чорапите. С други думи, била е много по-прясна, когато е опръскала чорапите на Симпсън, отколкото два дни по-късно, когато съдебният лекар е извършил аутопсията. Невъзможно е разлагаща се вече кръв да стане прясна отново, което доказва, че кръвта на Никол по чорапите не може да е била подхвърлена.

Заседателите обаче не могат да проумеят как така EDTA е попаднал по чорапите и портата, а не е попаднал в дирята от кървави капки, която според защитата е дошла от порязания пръст на Симпсън, докато е напускал дома си. Чудят се също как ДНК отпечатъците от кървавите петна по портата са повече от тези в другите проби, особено щом тази кръв е била събрана 20 дни след убийствата. Журито не може да разбере как тази кръв не се е разложила непоправимо, след като е стояла толкова дни на слънце и дъжд.

“Планината от доказателства” изглежда започва да се срива, дали защото обвинението не свършва добра работа в подготвянето и излагането им, или защото адвокатите на Симпсън са достатъчно умели, за да ги интерпретират по такъв начин, че да всеят съмнение в умовете на съдебните заседатели.

Би било интересно да се види как биха погледнали заседателите на останалите доказателства, които обвинението, поради една или друга причина, избира да не изложи в съда.

Завесата се спуска

Съществува и друга “планина от доказателства”, които обвинението решава да не използва в процеса срещу Симпсън. Вероятно обвинителите са се чувствали уверени, че съдебно-медицинските експертизи ще бъдат достатъчни за спечелването на делото. Доказателствата, които съдебните заседатели не чуват по време на процеса, са:

Показанията на Джил Шивли, която е очевидец на за малко станалата катастрофа между Симпсън в неговия форд “Бронко” и светлосив двуврат нисан на пресечката между булевард “Сан Висенте” и “Саут Бънди”, малко преди 23:00 ч. в нощта на убийствата.

Преследването на Симпсън. Въпреки че изглежда, сякаш той се е опитал да избяга от правосъдието, стягайки в багажа си маскировка, паспорт и над 8 000 долара в брой, обвинението решава да не споменава гонката в съда, опасявайки се, че самоубийственото му настроение в онзи момент ще предизвика съжаление у заседателите и ще надделее над фактическата полза от излагането на гонитбата като доказателство за вината му.

Ножът, закупен от Симпсън от магазин “Рос Кътлъри” в центъра на Лос Анджелис, който е с острие подобно на оръжието на убийствата. Обвинението решава да не излага това доказателство, когато разбира, че “Нешънъл Енкуайърър” са заплатили 12 500 долара на продавачите в магазина, за да им разкажат историята за покупката на ножа.

Показанията от Центъра за малтретирани жени “Соджурн”, които получават обаждане от Никол четири дни преди смъртта й, в което тя търси помощ и съдействие срещу бившия си съпруг, който я преследва и заплашва, че ако я види с друг мъж, ще я убие. Обвинението обаче е сигурно, че съдия Ито няма да приеме показанията под предлог, че са основани на слухове.

Подобни разговори на Никол с нейните приятелки Фей Резник и Синтия Шахиян, които казват: “Никол знаеше, че животът й ще свърши. Многократно ми е казвала по време на връзката им, че той ще я убие, ако някога я види с друг мъж”.

Освен това има улики, засягащи Рузвелт Гриър.

След ареста на О Джей Симпсън Гриър е редовен посетител в окръжния арест на Лос Анджелис. Той е бивш гигантски футболен нападател, впоследствие ръкоположен за свещеник.

На 13 ноември 1994 г. около 16:30 ч. Гриър говори със Симпсън в телефонната слушалка през разделящото ги стъкло в залата за свиждания. Пазач на име Джеф Стюърт, който седи наблизо, чува как Симпсън тряска телефонната слушалка и извиква: “Не исках да го направя. Съжалявам”. Приятелят му Гриър се навежда напред и извиква в отговор: “О Джей, трябва да излезеш начисто. Трябва да кажеш на някого!”.

Тогава Симпсън заравя лице в ръцете си и изглежда объркан. После двамата разговарят още няколко минути и Гриър си тръгва.

Въпреки че Джеф Стюърт и Рузвелт Гриър дават показания пред съдия Ито за този разговор, той не разрешава на обвинението да използва показанията на пазача.

Процесът вече е счупил рекорда, поставен от делото срещу Чарлз Менсън, за най-дълъг процес в историята на щата Калифорния. Заседателите са изтощени от деветмесечното си отшелничество. Съдия Ито е критикуван, че е позволил делото да се проточи толкова. Понася критики и за очевидната си неспособност да контролира адвокатите.

Прокурорите Кларк и Дардън правят всичко възможно да смекчат последиците от атаката срещу детектив Фърман, показваща го като расист и като най-лошия полицай в лосанджелиската полиция, и призовават заседателите да не използват това като основателна причина, за да оправдаят Симпсън.

“Вие разполагате с изобилие от доказателства” – казва Кларк на журито, – “и всички те сочат към един човек – обвиняемия.”

Превеждайки съдебните заседатели стъпка по стъпка през убийствата, гонитбата и ареста на Симпсън, прокурор Кристофър Дардън осмива идеята, че полицията би могла да се наговори да натопи О Джей.

“Ако това е било прибързано заключение”, казва той, “защо полицията е ходила осем пъти в дома на Симпсън, преди да го обвини в побоя над Никол през 1989 г.? Защо са чакали пет дни преди да го арестуват за убийствата?”.

Той призовава съдебните заседатели: “Претеглете доказателствата и отсъдете правилно”.

Заключителната реч на адвокат Джони Кокран внася още противоречия и в без това обърканото дело. Впоследствие Робърт Шапиро заклеймява Кокран, че не само е използвал картата с расизма, но и че я е изтеглил от дъното на тестето. Кокран бомбардира Фърман и обвинението, изтъквайки прилики между тях и Адолф Хитлер, защото защитават унищожението на чернокожите и особено на онези със смесен брак. Нарича детектива: “геноциден расист, лъжесвидетел, най-лошият американски кошмар и олицетворение на злото”.

В залата цари впечатлението, че язвителната атака на Кокран ще спомогне за оправдателна присъда. Но според заседателката Марша Рубин-Джаксън:

“След като излязохме, с изненада установих, че всички смятаха, че сме се хванали на думите на Кокран. Искам да изясня нещата. Единственото, което заключителната реч на г-н Кокран направи за мен, е че ми помогна да си припомня много неща. Той не ме впечатли изобщо. Изявлението му бе твърде крещящо за моя вкус”.

В късния следобед на 29 септември съдия Ито дава инструкциите си на съдебните заседатели и ги изпраща обратно в хотела, като им казва да не започват обсъждането на присъдата до понеделник 2 октомври.

Със заседател №230 Аманда Кули в ролята на председател, журито сяда в заседателната зала в 9:16 ч. и започва да решава присъдата. В 14:28 ч. заседателите уведомяват съдия Ито, че са стигнали до съгласие. Той обявява пред съда, че решението им ще бъде изслушано на следващата сутрин в 10:00 ч.

В деня на присъдата новинарски хеликоптери кръжат над съда, полицейски коли обикалят улиците на Лос Анжделис и барикади блокират движението пред сградата на Криминалния съд.

В 8:00 ч. растящата тълпа е изтикана от полицията извън района. Стотици полицаи патрулират по улиците. Президентът Бил Клинтън е уведомен, че може да се наложи намесата му в помощ на властите в Калифорния.

В 9:45 ч. съдебната зала е пълна; възцарява се абсолютна тишина, докато съдебните заседатели заемат местата си. Съдията открива заседанието и моли председателя на журито да предаде решението си на секретарката Диърдре Робъртсън.

Нервно и със запъване, тя прочита на глас:

“Върховният съд на Калифорния, окръг Лос Анджелис, в процеса на щата Калифорния срещу Орентал Джеймс Симпсън, дело номер BA 097211. Ние съдебните заседатели намираме обвиняемия Орентал Джеймс Симпсън за невинен по обвинението в убийство”.

Реакцията от присъдата е лесно предсказуема. Чернокожите в цяла Америка ликуват, а белите изпадат в отчаяние.

Поздравления след присъдата
Поздравления след присъдата

Този безпрецедентен американски медиен цирк се превръща във важна новина и за останалата част от света.

Във Великобритания редакторът на Независимата Телевизионна Мрежа Майкъл Джереми казва:

“Мисля, че много хора гледат на американското общество през призмата на процеса срещу О Джей Симпсън, виждайки расовото разделение, правораздаването, подпомогнато от извънмерно богатство, което може би довежда и до някои изводи за социалната система в Щатите”.

Обикновен англичанин, интервюиран в лондонски пъб, е доста по-директен: “Това дава доста лошо отражение на американската правораздавателна система”, казва той, “Мисля, че съдебната им система смърди”.

Британският репортер Бари Уигмор казва за новините по CNN: “Това е като цирк с три арени, пълен хаос. Има повече шоубизнес, отколкото стремеж да се търси истината и правосъдието”. Той казва, че неговият вестник ще издаде статия за делото със заглавието “Какъв фарс!”.

В Италия вестник “Ла Стампа” пише:

“На италианците им е трудно да разберат американската правораздавателна система. Сюзън Смит не получи смъртна присъда в южна Калифорния, братята Менендез бяха оправдани, О Джей Симпсън е оправдан, биячите на Родни Кинг са оправдани, за нас това е непонятно… как американската система работи или не работи”.

Телевизионен коментар в Бразилия гласи: “Това, което се решава в делото, е всъщност расизмът в Съединените Щати”.

Повечето коментатори и наблюдатели на дългия, проточен процес, се съгласяват с това.

Междувременно, говорителят на окръжната прокуратура обявява, че Марша Кларк и Кристофър Дардън ще получат “награда за извънредни заслуги” за времето и усилията, положени в процеса. Наградата възлиза на 14 330 долара за Кларк и 10 747 за Дардън. Тя им е заплатена върху годишните заплати, възлизащи на 96 828 долара. Някои от така наречените “експерти” на защитата печелят толкова само за седмица.

Справедливост за мъртвите

Криминалният процес вижда своя край, но законът още не е приключил с Орентал Джеймс Симпсън. Година по-късно, на 23 октомври 1996-а, започва още един процес, в който той отново е обвиняем.

Този път мястото на действието е съдебната зала в Санта Моника. Пред съдебни заседатели в състав от един чернокож, един латиноамериканец, един азиатец и деветима бели, срещу него започва гражданско дело за убийствата на Роналд Лайл Голдман и Никол Браун Симпсън.

В това гражданско дело, заведено от семействата на Голдман и Браун, Симпсън няма право да се позове на Петата поправка, както прави в криминалния процес и е принуден да свидетелства. Стандартът за доказване на вина също е доста по-нисък. В криминалния процес вината трябва да се докаже “извън всякакво съмнение”. В гражданския вината се доказва по-скоро чрез “превес на доказателствата”. С други думи, целта му е да реши дали е по-вероятно обвиняемият да е извършил престъплението или не.

Луис и Джудита Браун
Луис и Джудита Браун

На 4 февруари 1997 г. съдебните заседатели присъждат 8,5 милиона долара обезщетение за нанесени вреди на Фред Голдман и бившата му съпруга Шарън Руфо за загубата на обичния им син. Няколко дни по-късно присъждат обезщетение от 25 милиона долара, които да бъдат поделени между децата на Никол и Фред Голдман.

Журито стига до решението си за шест дни, след четиримесечен процес. Решението им изглежда доста по-премислено от това на криминалното жури, което взима своето само за пет часа, след деветмесечен процес.

Водачът в битката срещу Симпсън Фред Голдман казва на репортерите: “Най-сетне получихме справедливост за Рон и Никол. Семейството ни е благодарно за тази отговорна присъда”.

Изглежда най-накрая правосъдието си казва думата. Парите, разбира се, никога не са изплатени. Адвокатът на Симпсън Робърт Бейкър заявява в съда, че Симпсън е фалирал и има дългове от 856 157 долара при положение, че преди това богатството му се е изчислявало на 10 милиона долара. Дължи пари на адвокатите си, дължи 685 248 долара  на данъчните служби, има неплатени вноски по ипотеката на къщата си и като резултат от това няма никакви средства. Малко вероятно е някой да си получи парите.

Симпсън обаче продължава да си живее живота, благодарение на пенсионния си фонд на стойност 4 милиона долара, натрупан през футболните му години. Този фонд му носи повече от 20 000 долара всеки месец и съдът не може да ги пипне. Това е доста приличен доход за повечето хора, но далеч от дните, изпълнени с шампанско и рози, с които той е свикнал.

Симпсън се премества в Кендал, щата Флорида, в къща на стойност 1,5 милиона долара, със сина си и дъщеря си. След гражданското дело родителите на Никол подемат горчива съдебна битка за попечителство над децата, която загубват през 2000 г. Преместването на Симпсън е ловко обмислен ход. Според законите на Калифорния всички пари, които той спечели в бъдеще, могат да му бъдат отнети, за да се изплатят присъдените обезщетения. Но във Флорида законите са различни. Както казва той на журналистите:

“Не могат да ми пипнат парите тук. И по-скоро адът ще замръзне, отколкото да им дам и една стотинка”.

Междувременно собственикът на ипотеката на къщата му, компанията за недвижими имоти “Хоторн Истейтс”, продава на търг имението на авеню “Рокингам” за малко под 3,9 милиона долара и новият собственик го разрушава, за да построи на негово място още по-величествен палат.

Интересът към О Джей Симпсън отслабва и убийствата и процесите са оставени за анализ на писателите и коментаторите, които да ги предъвкват. След края на делото заседателите също имат какво да кажат.

Марша Рубин-Джаксън споделя: “Ако бяха представени повече доказателства, например дневникът на Никол с описания на побоите или маскировката, открита във форда след гонитбата, щях много повече да се замисля”.

Председателят на журито Арманда Кули също има какво да каже за представянето на доказателствата:

“Когато обвинението излагаше случая си, смятах, че г-н Симпсън е виновен… Промених си мнението, когато изслушах доказателствата за ръкавицата… друг момент, който ме накара да размисля, бе… събирането на улики седмици по-късно… голямата разлика в резултатите… съдържанието на ДНК беше толкова различно”.

Тя коментира още: “Въз основа на представените доказателства… много от тях сочеха вината на г-н Симпсън… тъй като нямахме преки доказателства… нямах друг избор, освен да мисля, че той не е виновен. Много въпроси останаха без отговор”.

Може би най-уместният коментар идва от заседателката Кари Бес:

“Според мен г-н Симпсън щеше да е зад решетките, ако полицията си беше свършила работата както трябва”.

Дълго преди да приключи, тази съдебна одисея се превръща от борба за справедливост и налагане на закона, в грандиозен по рода си медиен спектакъл, предназначен да убие скуката у отегчената публика като я хвърли в сложния, вълнуващ и понякога трагичен свят на известните и богатите.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

24
Напиши коментар

avatar
23 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
20 Автори на коментари
rumen77ТаняДениPolly.tСтанимир Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Рей
Гост
Рей

Не го дочетох докрая, но и не беше нужно. УЖАС!!! УЖАС!!! И пак УЖАС! За снимките да не говорим….

bozhidara
Гост
bozhidara

Нищо чудно, че Рей не го е дочел докрая.
Много ви моля, при такива дълги публикации (и не само) и с толкова много имена в тях, от време- на време пишете в скоби кой кой е. Понякога се връщам за да си припомня. Имам предвид адвокати, детективи, свидетели, роднини… То е ясно, че на жертви, заподозрени и обвиняеми се помнят имената, но за останалите “участници”…объркващо е.
Това не се отнася само за тук. И друг път съм искала да ви помоля за това.
Отдавна ви чета, но за 1-ви път коментирам.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Жалко,че процесът е завършил така…
Но в днешния свят виновните са невинни,а невинните са виновни.

Bra1nSicK
Гост
Bra1nSicK

Много хубава статия. Прочетох я с голям интерес, жалко за крайния изход от нещата. Присъединявам се към Божидара за забележката. Специално в този случай има толкова много адвокати и други лица, че става доста объркващо 🙂

Bra1nSicK
Гост
Bra1nSicK

Може да се добави и още нещо към статията. В това дело с/у О Джей Симпсън за първи път се използва като доказателство сателитна снимка, на която се вижда белия джип на Симпсън, паркиран пред къщата на Никол.
В статията се споменава и че одеялото е ключово за защитата, но не се казва защо. Адвокатът Кокрън изтъква, че разследващите завиват тялото на Никол с това одеало, което Симпсън е позлвал всеки път като е идвал в къщата на Никол и по този начин е възможно да са попаднали негови косми в/у тялото на жертвата.

valentin
Гост
valentin

нямам думи как може толкова доказателства и накрая невинен.това е абсолютен фарс.20 000 000 похарчени,вместо за 3 минути да го сложат на стола.сигурно тия пари са отишли при съдиите.ВЕРНО Е ДЕЛОТО НА ВЕКА. СЛЕД ВСИЧКИ ТИЯ УЛИКИ. НЕВИНЕН.САМО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАКВО ОБЩО ИМА ЧЕРНИ И БЕЛИ.УБИЛГИ Е В ЗАТВОРА. ОТ УТРЕ ЩЕ ИМА ПОВЕЧЕ УБИЙСТВА.КАТ НЕ ГИ ВКАРВАТ.

——————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

Калоян
Гост
Калоян

Просто полицията е виновна в случаят и нямат право да се жалват. Найстина имаше прекалено много доказателства но полицията се “усра” (с извинение) !

ata
Гост
ata

Ако журито ни беше пълно с афроамериканци,присъдата щеше да е друга.Всички знаят,че той е убиеца.

Elena
Гост
Elena

Чудно ми е какво е чакала тази женица цели 17 години, преди да се разведе с този изрод? Е не мога да ги разбера такива жени, честно, до известна степен сами са се докарали до това положение! Ни най-малко не одобрявам това, което е станало, но човек трябва да си има себеуважението, в крайна сметка!

rumen77
Абонат
rumen77

Повечето жени са готови на всичко, за да имат луксозен живот. В статията пише, че не е имала никакви професионални умения, обаче е имала джип Чероки, Ферари и т.н. Ако не беше такъв паразит, а сама да си е изкарала парите за тоя лукс, тогава нямаше да я колят.

Надежда Янева
Гост
Надежда Янева

Относно забележката-на който му е трудно да чете да не го прави.И на който му е по-лесно да възприема някакви обяснителни думички(русият,дебелият,азиатецът,вторият адвокат и т.н.-например) да чете приказки,басни или някой жълт вестник,а не статии,изпълнени с ФАКТИ т.е ИМЕНА,НОМЕРА,ДАТИ!

Надежда Янева
Гост
Надежда Янева

Статията е много подробна и добра,за жалост с нежелания край.

Ивелина
Гост
Ивелина

Потърсих информация защото филма почна вчера по FOX …благодаря,на мене не ми беше досадно да изчета всичко…а и филма наистина показа всичко точно както го описвате…дори актьорите приличат на прототипите си…интерсно ми беше това което сте публикували …а истината,тя ще си остане тайна за нас ,уви.

Varg
Гост
Varg

Несъмнено Симпсън е убиецът и справедливостта възтържествува през 2008 година,коато го осъдиха на 33 години за въоръжен грабеж.
Тогава вече беше почти фалирал и нямаше кои да го спаси.

Alexa
Гост
Alexa

В края на миналата година излезе един доументален филм, който е доста сполучлив – O.J. Speaks: The Hidden Tapes. Включва интервюта както с хора познавали Симпсън, така и родинини на двете жертви и хора, работили по случая. Цялата информация е представена доста стегнато, включва и кадри от самото дело. Аз го гледах по канал CI.

Alexa
Гост
Alexa

Всъщност филмите са два: The Secret Tapes of the O.J. Case: The Untold Story – за криминалното дело и O.J. Speaks: The Hidden Tapes – за гражданското.

Ели
Гост
Ели

Благодаря за статията и съм съгласна а Надежда Янева относно забележката!!!

Силвия
Гост
Силвия

Ако полицията, не беше сгафила, О Джей Симсън нямаше да бъде на свобода! Обаче се чудя, защо тя не се е развела с него при първото вдигане на ръка и да замине някъде далеч, където той няма да открие нея и децата!

Станимир
Гост
Станимир

Само на мен ли ми се струва, че нещо в този случей не е както трябва, и че е прекалено очевадно кой е убиецът, за да бъде истина. Не знам… изгледах доста филми по темата и някак си не мога да приема, че О Джей е извършителят. Има доста неща, които за мен не се връзват. Ако искате да видите и друга гледна точка към това престъпление, препоръчвам ви да изгледате този филм на BBC: “BBC – OJ Simpson the Untold Story” (https://www.youtube.com/watch?v=QG5CPhGoT3M). След това пак се запитайте дали този случей ви се вижда толкова ясен и дали “планината от… виж още »

Polly.t
Гост
Polly.t

Планината от доказателства наистина е голяма. Гледах филмите, които представят и друга гледна точка, но като цяло те са неубедителни. Може би единственото, което ми допадна като алтернативна версия е тезата за големия син на О Джей, който е копие на баща си. Никога не е било тайна,че О Джей е бил просто отвратителен човек – безскрупулен, безпардонен,егоцентричен,над- Менен,агресивен и непредвидим като поведение. Подобна смесица от характеристики си е бомба със закъснител. Синът е бил същия – с не много добро алиби и мотив за убийствата. Като цяло О Джей е патологичен случай и психопорпретите му го доказват, психопат още… виж още »

Станимир
Гост
Станимир

Polly.t, от това, което си написал, може би това ще ти е интересно(ако не си го гледал вече разбира се :)):

https://www.youtube.com/watch?v=v4Puonm_Fgw

Дени
Гост
Дени

Прокурорите се издъниха тотално.Това е.

Таня
Гост
Таня

Доколкото разбирам всъщност цялото дело се е проточило само, защото през цялото време докато прокуратурата е подавала доказателства срещу Симпсън, работата на неговите адвокати е била да поставят под съмнение всяка улика и да размотават съда, докато самите доказателства придобият съмнителен смисъл и олекнат като тежест, пред заседателите. Жалко за жената, жалко и за децата, както и за всички, онези косвени жертви на този човек.