Пародия на невинността: Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи

Първите образи на Джонбеней Рамзи, излъчени по света, показват едно красиво момиченце, намазано с тежък грим и облечено в безвкусно ярки дрехи, позиращо щастливо пред обектива на камерата. Медиите я описват като “боядисано бебе, сексуализирана невръстна кралица на красотата”.

От деня през 1996 година, в който Джонбеней е открита мъртва в мазето на дома си в град Боулдър, щата Колорадо, полицията и огромна част от световните медии вярват, че нейните родители Джон и Патси Рамзи са отговорни за смъртта ѝ.

Бележката

Преди убийството на дъщеря им животът на Джон и Патси Рамзи изглежда почти идеален. Бившата кралица на красотата се омъжва за преуспял бизнесмен. Преместват се в град Боулдър в щата Колорадо през 1991 г., откъдето Джон управлява компютърната компания, чийто основи е положил в гаража си. Семейство Рамзи бързо се приспособява към новия си живот в Колорадо и се сдобива с много нови приятели. Издигат огромна къща в елитно предградие и често посрещат гости. Тяхното последно парти, състояло се три дни преди трагедията, е особено щастливо. На коледната им забава присъстват над сто гости. Семейство Рамзи вярват, че имат добър повод за празнуване. Ракът на яйчниците на Патси е в ремисия, а Джон е бил избран за бизнесмен на годината в град Боулдър.

Джон и Патси Рамзи
Джон и Патси Рамзи

В коледната вечер семейство Рамзи гостуват у съседско семейство. Когато се прибират в 21:30 часа, Патси и Джон слагат заспалата още в колата Джонбеней в леглото ѝ. Малко след това те също си лягат, тъй като смятат да станат рано, за да се приготвят за пътуване до ваканционния си дом на езерото Мичиган.

На следващия ден Патси се събужда малко след 5:00 часа сутринта и тръгва към кухнята. На стълбите намира дълга две страници и половина бележка, която твърди, че Джонбеней е била отвлечена от “малка чуждестранна фракция” и е държана за откуп в размер на 118 000 долара. Ще бъде разменена за парите на следващия ден. Писмото предупреждава, че ако парите не бъдат доставени, детето ще бъде екзекутирано. Патси изкрещява на Джон да дойде и се затичва обратно нагоре по стълбите към стаята на дъщеря си. Джонбеней не е там. Патси решава да се обади в полицията. Диспечерът от телефон 911 регистрира обаждането ѝ в 5:25 часа. Полицията пристига в къщата седем минути по-късно.

Униформените полицаи изпитват подозрение още в самото начало. Семейство Рамзи сякаш възприемат бележката за откуп много сериозно и вече правят опити да съберат парите. Писмото твърди, че похитителите ще се свържат с Джон Рамзи, обаче така и не го правят.

Бележката за откуп гласи:

Г-н Рамзи

Слушайте внимателно! Ние сме група лица, представляващи малка чуждестранна фракция. Уважаваме вашия биззнес [sic], но не и страната, на която той служи. В този момент държим дъщеря Ви в рацете си [sic]. Тя е жива и здрава и ако искате да види 1997 г., трябва да следвате нашите инструкции буква по буква.

Ще изтеглите 118 000 долара от вашата сметка. 100 000 ще бъдат в 100-доларови банкноти, а останалите 18 000 в 20-доларови банкноти. Постарайте се да донесете достатъчно голямо куфарче в банката. Щом се приберете вкъщи, ще поставите парите в кафява хартиена торба. Ще Ви се обадя между 8 и 10 часа утре сутринта, за да Ви инструктирам за предаването. Предаването ще бъде изтощително и затова Ви съветвам да си починете. Ако засечем, че вземете парите рано, може да Ви се обадим по-рано, за да уредим по-ранно предаване на парите и съответно по-ранно предаване [sic] прибиране на дъщеря Ви.

Всяко отклонение от моите инструкции ще доведе до незабавната екзекуция на Вашата дъщеря. Освен това няма да получите останките ѝ за да я погребете подобаващо. Двамата господа, бдящи над дъщеря Ви не Ви харесват особено, така че Ви съветвам да не ги провокирате. Ако говорите с някого за ситуацията Ви, като Полицията, ФБР и т.н., дъщеря Ви ще бъде обезглавена. Ако Ви хванем да говорите с бездомно куче, тя е мъртва. Ако предупредите служителите в банката, тя е мъртва. Ако парите са маркирани или манипулирани по какъвто и да е начин, тя е мъртва. Ще бъдете сканиран за електронни устройства и ако такива се намерят, тя е мъртва. Можете да се опитате да ни измамите, но бъдете предупреден, че сме запознати с контрамерките и тактиките на праовохранителните органи. Вероятността да убиете дъщеря си е 99%, ако се опитате да ни из играете [sic]. Следвайте нашите инструкции и ще имате 100% шанс да си я върнете обратно.

Вие и Вашето семейство сте под постоянно наблюдение, както и властите. Не се опитвайте да се правите на умен Джон. Не сте единствената важна клечка наоколо, затова не мислете, че убийството ще бъде трудно. Не ни подценявайте Джон. Използвайте този Ваш добър южняшки здрав разум. Сега всичко зависи от Вас Джон!

Победа!

S.B.T.C

Подозренията се засилват

Докато чакат обаждане от похитителите, полицаите допускат няколко критични грешки. Не извършват цялостно претърсване на къщата, районът не е отцепен и приятелите на семейството влизат и излизат, когато си поискат. Не са предприети мерки за опазването на веществени доказателства. Мащабът на грешките на полицията става очевиден по-късно същия следобед, когато детектив Линда Арндт помолва приятеля на семейството Флийт Уайт да вземе Джон и заедно да прегледат къщата за “нещо необичайно”. Двамата започват от мазето. Впоследствие Джон Рамзи описва:

“Отворих вратата към една стая и веднага знаех, че съм я намерил, защото там имаше бяло одеяло – очите ѝ бяха затворени, страхувах се за най-лошото, но все пак – бях я намерил”.

Джон Рамзи намира тялото на шестгодишната си дъщеря в малка стаичка в мазето, покрито с бяло одеялце. Окото врата ѝ е увита найлонова връв, вързаните ѝ ръце са вдигнати високо над главата, а устата ѝ е залепена с тиксо. На лявата ѝ длан с червено мастило е нарисувана фигура, наподобяваща сърце.

Художествено пресъздаване на тялото на Джонбеней
Художествено пресъздаване на тялото на Джонбеней

Полицията изпраща покрусените родители в дома на техни приятели, а къщата им се превръща във важно местопрестъпление. Това е единственото убийство в Боулдър през онази година и разследващите полицаи нямат почти никакъв опит с подобни престъпления, а някои от тях за първи път се сблъскват с убийство. Въпреки това веднага предполагат, че родителите са виновни. Фактът, че Джонбеней е открита в собствения ѝ дом от собствения ѝ баща е счетен за особено подозрителен. Още преди тялото да бъде изнесено от къщата същата вечер, властите споделят част от подозренията си с местен журналист.

На 27 декември вестник “Роки Маунтинс Нюз” цитира областния прокурор да казва:

“Много е необичайно тялото на жертва на отвличане да бъде открито в дома ѝ… не се връзва”.

Според журналиста Чарли Бренан, който написва материала, полицията му е дала да разбере, че изпитва силна увереност във вината на родителите. Телевизионният репортер Джули Хейдън, която отразява случая по същото време, също си е съставила подобно впечатление. По-късно тя обяснява, че още в началото полицаите са ѝ дали ясно да разбере, че не претърсват района за “някакъв луд похитител”, а вместо това са концентрирали усилията си върху Джон и Патси Рамзи.

От този ден насетне се оформя ясен модел на отразяване на случая. Макар началникът на полицията да прави малко коментари, репортерите разполагат със свои собствени източници, имащи склонността да уличават семейство Рамзи. В този момент Джон и Патси са поставени под полицейска закрила, но все още нямат голяма представа за трупащите се срещу тях подозрения. Един човек обаче вижда ранните знаци и решава да действа. Майк Байнъм – адвокат и приятел на Джон Рамзи, наема свой колега – адвокат Брайън Морган, да действа като личен защитник на семейството.

Медийни доказателства

С настъпването на 28 декември местните медии вече са успели ясно да втълпят на читателите си, че двамата Рамзи са основните заподозрени в случая. Макар полицията да избягва да коментира доказателствата, уличаващи родителите, медиите започват да цитират свои собствени “доказателства”. Първата “следа”, върху която се фокусират, е предполагаемата липса на следи от стъпки в снега около къщата, което според журналистите означава, че някои от живущите в нея е виновен. Впоследствие медиите признават, че това тяхно мнение е било базирано на официално изказване на полицай от мястото на престъплението, който е отбелязал: “Странно, няма стъпки”. Следващата им следа също идва от полицейско сведение, гласящо, че в дома няма следи от проникване с взлом.

Кметът на Боулдър Лесли Дърган добавя допълнителна тежест към историята, когато заявява по телевизията:

“Според всички сведения няма видими следи от влизане с взлом. Тялото е открито на такова място, което според запознати подсказва, че извършителят трябва да е познавал къщата”.

Фактите, заобикалящи така наречените “улики”, разказват съвсем различна история.

Първата разкритикувана “следа” е снежната покривка. Новинарските видео репортажи от 26 декември ясно показват, че големи участъци около къщата въобще не са покрити със сняг.

Снежната покривка около дома на Рамзи
Снежната покривка около дома на Рамзи

Въпреки крещящо очевидните кадри, доказващи, че тази теория е безпочвена, историята за липсата на стъпки в снега продължава упорито да се тиражира. Още по-съмнително е твърдението за “влизане без взлом”. Полицейският доклад от 26 декември отбелязва, че в дома има няколко отворени прозорци и поне една незаключена врата; следователно е нямало нужда от влизане с взлом. Едно от възможните места за влизане е бил прозорецът в мазето. Не само че решетката му се вдига лесно, но и е бил счупен малко преди Коледа. Тези факти, макар добре документирани от полицията, стават публично достояние чак година след инцидента.

Отвореният прозорец в мазето
Отвореният прозорец в мазето

Всичко това подсказва, че нарушителят би могъл лесно да проникне в къщата през прозореца в мазето и да се движи буквално необезпокоявано вътре. Стаята на Джонбеней се намира един етаж под тази на родителите ѝ, а стълбите са покрити с дебел килим, заглушаващ стъпките. Застланото с килим стълбище на няколко метра от стаята ѝ води надолу към кухнята. От кухнята само на няколко стъпки се намира вратата, водеща до стълбите на мазето. В дъното на тези стълби има къс коридор, водещ право в стаята, наричана от семейството “винарска изба”, а от медиите “тайна стаичка”, където е открито тялото.

Бялото одеяло, с което е покрито тялото на Джонбеней
Бялото одеяло, с което е покрито тялото на Джонбеней

Тоест няма тайна стая, няма нужда от проникване с взлом и има много малко сняг. Всичко това води до едно или две заключения – или пресата е изкривила фактите, за да разкраси историята си, или вътрешен човек от полицията е издал фалшива информация, преднамерено или не. Макар и доказано неверни, тези три сведения продължават да се въртят в медийното пространство.

Лична атака

Четири дни след убийството на 29 декември в местната църква е извършена мемориална служба в памет на Джонбеней Рамзи. Докато родителите оплакват дъщеря си, полицията и медиите насочват вниманието си към тяхното поведение. Според една история, публикувана в списание “Венити Феър”, Джон Рамзи е напуснал къщата преди пристигането на полицията с извинението, че излиза да вземе пощата. Историята се оказва фалшива – поредното изтекло от полицията сведение. Любопитното е, че дори след като е потвърдено със сигурност, че историята не отговаря на истината, полицията не прави никакъв опит да поправи ситуацията. Може би са се надявали, че подобни публикации ще упражнят допълнителен натиск върху семейство Рамзи.

Следващата атака е насочена срещу нивото на скръб у родителите. “Венити Феър” цитира думите на полицай, заявил, че в онази първа сутрин Патси Рамзи е ридаела, но е “надничала през пръсти”. Приятелите и близките на семейството разказват доста различна история, описвайки как Джон и Патси са били толкова съкрушени от мъка, че не са можели да говорят без да плачат. Мнението им бързо е отминато като предубедено.

В понеделник на 30 декември семейство Рамзи вече са в Атланта, където ще погребат Джонбеней. В медиите се появява поредната история, обясняваща как са стигнали там. Според статията Джон Рамзи е откарал семейството си в Атланта с частния си самолет. Публикацията, опитваща се да изкара бащата безчувствен снобар, също не отговаря на истината. Самолетът всъщност е собственост на “Локхийд-Мартин”, които вече са купили компанията на Джон Рамзи “Аксес Графикс”. Научавайки за загубата на семейството, те са им предложили един самолетите си.

Погребението на Джонбеней се състои на Нова година в църквата, посещавана от семейството в Атланта. В този ден близките им трябва да предпазват Джон и Патси от растящата враждебност, създадена от медийното отразяване на случая. Още докато погребват детето си, се появява нова история, която разкрива, че Джон и Патси са си наели няколко адвокати по наказателно право. Макар не те, а техният приятел Майк Байнъм да е наел адвокатите, присъствието им е сметнато за още един признак за вината на родителите. Разтревожени от трупащите се критики, адвокат Байнъм и близките им подтикват Джон и Патси да се появят по телевизията и да се защитят. На следващия ден двамата дават интервю за телевизия CNN.

Гробът на Джонбеней Рамзи
Гробът на Джонбеней Рамзи

Убиец на свобода

Един от въпросите в това интервю е: “Вярвате ли, че някой извън Вашия дом е убил Джонбеней?”.

Патси отговаря с просълзен глас:

“Има убиец на свобода, не знам кой е, не знам дали е той или тя – но ако е жител на Боулдър, бих посъветвала приятелите си да пазят своите деца близо до себе си”.

Вместо да обясни гледната им точка, предаването още повече засилва теорията, че семейство Рамзи се преструват и биха говорили по-скоро с телевизията, отколкото с полицията.

На следващия ден кмет Лесли Дърган дава пресконференция, за да отхвърли твърденията на Патси:

“Хората в Боулдър няма защо да се страхуват, че някои дебне по улиците на града и напада малки деца, както твърдят някои хора. Боулдър е сигурно място, винаги е бил безопасен и ще продължава да бъде”.

Семейство Рамзи се чувстват страшно оскърбени. Просто не могат да разберат защо някой, като кмет Дърган, би заявил нещо подобно публично, когато е очевидно, че убиецът на Джонбеней е все още някъде навън. За нещастие тепърва ще осъзнаят, че коментарите на Дърган отразяват мнението на полицията и голяма част от обществото, които вярват, че те двамата са единствените отговорници за смъртта на дъщеря си.

В интервю от 1997 г. кмет Дърган обяснява причината за изявлението си:

“Направих го до голяма степен, за да успокоя страховете на гражданите и да им кажа, че според информацията, с която разполагах в онзи момент, по улиците на града не дебне някакъв умопомрачен убиец”.

Когато я питат откъде е взела тази информация, кметицата отговаря: “От началника на полицията”.

Сериозни твърдения

Когато се връщат в Боулдър, за да съдействат на полицейското разследване, семейство Рамзи нямат представа, че лошото тепърва предстои. Нанасят се у приятели, където са обсадени от медиите, които прибавят трети елемент в историите, разпространявани за тях. Появяват се репортажи, според които полицията вярва, че Джонбеней е била насилена сексуално преди убийството. Телевизионни записи от конкурсите за красота на Джонбеней и предположението, че родителите ѝ биха могли да са я подлагали на сексуален тормоз привличат над 300 журналисти в Боулдър. Скоро след това историята експлодира.

Джонбеней с баща си Джон Рамзи
Джонбеней с баща си Джон Рамзи

Сериозните журналисти следват жълтите таблоиди. Всяко споменаване на името Рамзи привлича читатели и вдига рейтинги. Историите постоянно критикуват Джон и Патси, че са “унижавали” дъщеря си в “сексуализирани” конкурси за красота, както и за наемането на двамата адвокати; това според пресата ги кара да изглеждат “два пъти по-подозрително”. Двамата са обвинени, че отказват да съдействат на полицията и че нарочно забавят разследването. Според техния адвокат Брайън Морган реалността е съвсем различна:

“Семейство Рамзи бяха разпитани на 26-и, а после и на 27-и. На 27-и дадоха проби от кръв, косми и пръстови отпечатъци. Когато се върнаха от Атланта, дадоха доброволно проби от почерка си. Да се каже, че не са съдействали на разследването, е грубо манипулиране на фактите”.

По-късно е установено, че почеркът на Джон не носи никаква прилика с този от бележката за откуп, но този на Патси не може да бъде изключен категорично.

Желанието на семейство Рамзи да съдейства на полицията не продължава дълго. Отношението им към властите се променя рязко, когато се връщат в Боулдър и научават от Майк Байнъм, че предната седмица полицията е отказала да освободи тялото на Джонбеней, докато Джон и Патси не се съгласят да бъдат разпитани. Макар Байнъм да е успял да освободи тялото навреме за погребението, полицията е продължила да настоява за допълнителни разпити. Чувайки това, Джон и Патси най-сетне осъзнават, че полицията по думите на Джон – “Не искаха да ни помогнат, искаха да ни обесят”. Двамата стават много подозрителни и недоверчиви към властите и се правят нови опити да се защитят.

Патси и Джон Рамзи
Патси и Джон Рамзи

С минаването на седмиците полицията започва да упражнява все повече натиск върху семейство Рамзи. През февруари 1997 г. областният прокурор Алекс Хънтър казва на журналистите:

“Искам да кажа нещо на лицето или лицата, отнели това дете от нас – списъкът със заподозрени се стеснява. Скоро единствените в него ще бъдете вие”.

Изказването му сякаш намеква, че има предвид директно Джон Рамзи и от този момент нататък бащата е открито заклеймен като убиец.

Скоро след това поредното изтичане на информация от полицията подсказва, че властите уреждат заповед за обиск в къщата на Рамзи, за да търсят порнографски материали. Медиите тиражират истории как извратеното сексуално поведение на бащата е довело до смъртта на дъщеря му. През май семейство Рамзи дава пресконференция. Джон Рамзи поглежда право в камерите и заявява категорично: “Не съм убил дъщеря си Джонбеней”. Това е последният им отчаян опит да заявят невинността си, но никой не им вярва.

Джон го направи!

В основата на новите “доказателства” лежи твърдението, че Джон Рамзи е бил чест посетител в порнографски магазин в центъра на Денвър. Той ожесточено отрича обвинението, заявявайки, че никога не е бил в подобен магазин през живота си. Въпросният магазин никога не е назован и така и не се появяват доказателства за тази теория. Щателното полицейско претърсване за порнографски материали в дома на семейството не донася нищо, но резултатите от обиска никога не са обявени. След като не успява да докаже, че Джон Рамзи е забъркан в порнография, полицията насочва взора си към нещо още по-зловещо: предполагаем сексуален тормоз от негова страна върху дъщеря му. И този път Джон Рамзи непреклонно отхвърля обвиненията.

Джон Рамзи с бебето Джонбеней
Джон Рамзи с бебето Джонбеней

Както преди, историите са подхванати от медиите, чиито мнения тенденциозно клонят в подкрепа на “доказателствата” на полицията. Една от историите им описва как Джонбеней е била водена в местната педиатрична клиника 27 пъти в период от 4 години. Педиатърът д-р Франсиз Буф заявява по-късно в интервю, че не счита броя на посещенията за прекален и смята, че медицинската история на Джонбеней е сходна с нормалното за нейната възраст. Що се отнася до следи от сексуален тормоз, той казва, че никога не е виждал признаци за нещо подобно.

Научи повече за:   Крадци на животи: Лунатички изтръгват неродени бебета

Други теории твърдят, че “вагиналното изтъркване”, споменато в съдебномедицинската експертиза, предполага сексуално насилие, но това заключение не е подкрепено от преобладаващите мнения на медицинските лица. Патологът д-р Томас Хенри от Денвър казва:

“От това, което забелязах в експертизата, няма признаци за наранявания по ануса, няма признаци за наранявания по кожата около вагината и малките срамни устни, и няма никакви други индикации за зараснали белези в тези зони.”

За съжаление, отсъствието на веществени доказателства само по себе си не е убедително, но изявленията, дадени пред медиите от бившата съпруга на Джон Рамзи, и от неговия брат и балдъза, категорично отричат той някога да е бил детски насилник. За да защитят още повече тезата си, децата на Джон Рамзи от предишния му брак – синът му Джон Андрю и по-голямата му дъщеря Мелинда, казват на журналистите, че техният баща винаги е бил обичлив и внимателен човек, който много е обичал децата си и никога не ги е насилвал по какъвто и да е начин. И двете деца са разпитани като възможни заподозрени, но по-късно съмненията отпадат.

Семейна снимка с децата от предишния брак на Джон - Мелинда (горе вляво) и Джон Андрю (горе вдясно)
Семейна снимка с децата от предишния брак на Джон – Мелинда (горе вляво) и Джон Андрю (горе вдясно)

Макар че показанията на семейството биха могли да са предубедени, техните коментари са подкрепени от Службата за грижа на семейството в Боулдър. След убийството те записват на видео дълго интервю с деветгодишния брат на Джонбеней Бърк, наблюдавано от полицията през двупосочно огледало. Социалните служби докладват впоследствие, че: “Няма индикация за физическо или сексуално насилие”.

Всички обвинения срещу семейство Рамзи се оказват напълно безпочвени, но липсата на каквито и да било истински доказателства срещу тях и провалът на полицията да разгледа други обяснения за убийството, не намалява натиска върху родителите. Медиите продължават по гребена на вълната, като водещият на популярно американско ток шоу стига даже до там да проведе “процес за убийство” на живо. Присъдата, произнесена в предаването е, че Джон и Патси Рамзи са “отговорни за убийството на дъщеря си Джонбеней”.

Няма начин – Патси го направи!

Жълтото телевизионно предаване “Хард Копи” предлага история, според която в нощта на убийството Джонбеней е отишла в спалнята на родителите си, защото е подмокрила леглото си. Предаването предполага следното:

“Най-вероятният сценарий е, че нейната побесняла майка напълно е загубила контрол и я е пребила”.

Семейство Рамзи отрича това твърдение като “абсурдно”.

Следва твърдението, че Джон Рамзи си има любовница. Предполагаемата “друга жена” Кимбърли Балард е попитана по националната телевизия дали смята, че Джон Рамзи е способен да извърши такова престъпление. Тя отговаря:

“Не знам дали наистина го е направил, но чувствам, че определено е замесен, познавайки го добре”.

Джон Рамзи
Джон Рамзи

След излъчването на репортажа Джон Рамзи отрича да е имал любовна афера и дори да е познавал жената. Тези твърдения никога не са разследвани, а историята и Кимбърли Балард изчезват в небитието.

На 29 октомври журналистка от “Венити Феър” се появява по телевизията и съобщава, че полицията в Боулдър е толкова сигурна в случая си срещу семейство Рамзи, че вече има молби за издаване на заповеди за арест, подготвени още през май. Заявяват, че молбите “включват доказателства срещу двете лица в доста специфични подробности”. Полицията не пожелава да потвърди или отрече историята ѝ.

Загрижеността на семейство Рамзи за медийната агресия е подкрепяна от много журналисти, вярващи, че тяхната професия е в упадък заради отслабения контрол и възприемането на новините като средство за печалба, вместо като журналистическо разследване. За съжаление, новините са се превърнали в средство за забавление, вместо за осведомяване и личните трагедии често се израждат в публичен спектакъл.

В края на 1997 г. кмет Лесли Дърган прави опит да се дистанцира от медийния цирк, заобикалящ случая на Джонбеней, като казва:

“Научих важен урок и той е да не вярвам повече на онова, което чета в пресата и чувам по новините и по радиото. Бях доста наивна, смятах, че щом е в пресата, значи вероятно е истина”.

Това е странен коментар, имайки предвид твърдението ѝ, че е получила информацията си от полицията.

Последната дума в този “медиен процес” е на Джон Рамзи, който казва:

“Къде е здравият ни разум на човешки същества? Американското общество е болно от рак, приел формата на нашата информационна система”.

Кой го направи?

Следва въпросът, ако семейство Рамзи не са го направили, тогава кой? Има две основни теории. Първата е, че Джонбеней е убита от неизвестен нападател, влязъл в къщата през прозореца на мазето. Тя е открита увита в одеяло и със залепено върху устата ѝ тиксо. Лежи с ръце, вдигнати над главата, а около врата ѝ е хлабаво увито бяло въженце. Същата връв е вързана хлабаво около китките ѝ. Въженцето е омотано около счупена дръжка от четка за боя, дълга около 10-12 см, за да образува нещо като гарота. Главата на четката е намерена в кутията с принадлежности за рисуване на Патси Рамзи, но долната третина от дръжката така и не е открита, въпреки старателното претърсване. Според експерти направата на гаротата е изисквала специални познания по връзване на възли.

Импровизираната гарота, направена от счупената дръжка на четка
Импровизираната гарота, направена от счупената дръжка на четка

По времето на смъртта си Джонбеней е била облечена с тениска над блуза с дълъг ръкав. Долната половина от тялото ѝ е била обута в долнище на пижама върху бели гащички.

На средния пръст на дясната ѝ ръка е имало тънък златен пръстен, а на лявата ѝ китка гривна с нейното име, гравирано от едната страна, и датата “12/25/96”. На шията ѝ е висяла златна верижка с кръстче. Уликите подсказват, че някой е извел насила момиченцето от стаята му или я е подмамил в кухнята с обещанието за храна, което обяснява несмлените остатъци от ананас в стомаха ѝ. На кухненската маса наистина има купа с нарязан ананас. Според полицията по купата има отпечатъци от Патси, но тя твърди, че не си спомня да е поставяла ананаса на масата.

Джонбеней е била отведена в мазето, устата ѝ е била залепена с тиксо и е била вързана с найлоновата връв. След това е била насилена сексуално, удушена с гаротата и удряна по главата. После убиецът или убийците са написали бележката за откуп на тефтерче, намерено в къщата, и са я оставили в подножието на стълбището.

Ако тази теория е вярна, то убиецът би трябвало да е лице, което:

  • е запознато с разположението на къщата.
  • познава семейството достатъчно добре, за да знае, че Джон Рамзи е получил бонус в размер на 118 000 долара.
  • е достатъчно дребно, за да се промъкне през прозорчето в мазето и вероятно да излезе по същия начин.
  • е достатъчно уверено, за да прекара в къщата време достатъчно за извършване на убийството и написването на дългата бележка.

Бившият агент от ФБР и криминален профайлър Робърт Реслър вярва, че:

  • Джонбеней е познавала убиеца си.
  • убиецът би могъл да идва от малкия кръг приятели около семейния дом на Рамзи в Боулдър.
  • кръгът включва семейството, съседите и служителите на Рамзи.

Анализът на Реслър е допълнително подсилен от откъс от писмото за подаване на оставка, което детектив Лу Смит изпраща на областния прокурор Алекс Хънтър:

“Случаят ми казва, че съществуват солидни, достоверни данни за нарушител и липса на доказателства, че родителите са замесени”.

Външен човек

Уликите, забелязани от полицията на местопрестъплението, внушават убедително, че нападението е дошло от външен човек, например:

Прозорецът на мазето
Прозорецът на мазето
  • Отпечатък от туристическа обувка е намерен в праха на пода в мазето. Той не е свързан с никого от семейството, нито с над 400-те човека, влизали в къщата.
  • Неидентифициран отпечатък от длан е намерен на вратата на винарската изба. Той не принадлежи на Джон, Патси или Бърк Рамзи. (Впоследствие е установено, че този отпечатък принадлежи на Мелинда – по-голямата дъщеря на Джон Рамзи от предишния му брак).
  • Пубисен косъм е открит върху одеялото, с което е увита Джонбеней. Той не принадлежи на Джон, Патси или Бърк Рамзи.
  • Парче счупено стъкло е открито под прозореца в мазето. Прозорецът е отворен и по перваза личат следи от проникване.
  • На стената на мазето под прозореца има следа от ожулване, подсказваща, че някой е влязъл или излязъл през този прозорец.
  • Тиксото и връвта, използвани в убийството, не са открити в къщата. Нападателят трябва да ги е донесъл и отнесъл със себе си.
Следата от ожулване по стената
Следата от ожулване по стената

Списъкът с възможни заподозрени в този случай е огромен. Не само че семейство Рамзи са приемали стотици гости в дома си, но са използвали и услугите на голям брой строително-ремонтни работници, докато са ремонтирали къщата. Една теория предпола, че тъй като семейство Рамзи са раздали ключове от дома си на няколко свои приятели, то някои от тях е отговорен. Ако това е вярно, защо убиецът си е направил труда да влиза през прозореца на мазето?

Другата възможност е убиецът да е бил човек с история на минали сексуални престъпления срещу деца, който често е посещавал детските конкурси за красота в търсене на бъдеща жертва. Имайки предвид гостоприемството на семейство Рамзи, не би било трудно за бъдещия извършител да се внедри в техния социален кръг, за да се сдобие с необходимата информация за извършване на престъплението. Полицията проверява дали известните им подобни престъпници са имали връзка с хора, познаващи семейството или имащи достъп до къщата.

Друга странична теория е, че убиецът може да е бил забъркан в мрежа за детска порнография, действаща във или около Боулдър, и да е набелязал Джонбеней като подходящ обект. Връзката между детската порнография и сексуалните убийства на деца не е нова. През 1997 г. 18-годишният Джереми Строхмайер издебва седемгодишно момиченце в казино в Лас Вегас, и го изнасилва и убива в тоалетната. Строхмайер се оказва отдаден почитател на детската порнография в интернет. Ако връзката с порнографията е вярна, то убиецът би могъл да е само част от по-голяма организирана група, която е целяла отвличането на Джонбеней – план, който е бил изоставен, когато жертвата им е умряла, преди да може да бъде изведена от къщата.

Времето на смъртта

Друг важен фактор е времето на смъртта на Джонбеней. Нормалната температура на човешкото тяло е 36-37°, а тялото започва да се охлажда постепенно след смъртта. Скоростта на охлаждане се определя от температурата на въздуха, от големината на тялото и от неговото облекло. Температурата на трупа обикновено се измерва ректално. Топлината напуска тялото на мъртвец с около 0.5° в час, но това често зависи от външната температура и от възрастта и пола на жертвата.

Рисунката на лявата ръка на Джонбеней
Рисунката на лявата ръка на Джонбеней

Скоростта на настъпване на ригор мортис (послесмъртно вкочаняване) е друг метод за установяване на времето на смъртта. Ригор мортис е вцепеняването на мускулите, причинено от физико-химични и биохимични процеси в мускулните тъкани след смъртта. То започва обикновено след 2-4 часа след смъртта и отнема от 6 до 12 часа за пълното вцепеняване на тялото. След 24-36 часа въздействието на ригор мортис изчезва.

Според полицейския доклад Джонбеней е видяна жива за последно около 22:00 часа на 25 декември 1996 г. Джон Рамзи и неговият приятел Флийт Уайт я намират мъртва в мазето в 13:05 часа на следващия ден. Когато виждат тялото за първи път, полицаите забелязват, че то е в състояние на напреднал ригор мортис. Ригор мортис се разпространява първо в малките мускулни части на тялото и постепенно обхваща и по-големите. Тялото на Джонбеней подсказва, че тя е умряла между 22:00 часа на 25 декември и 6:00 часа на 26 декември.

Полицията съобщава също и за миризма на разлагане, носеща се от тялото. Скоростта на разлагане също зависи от околната температура, нивата на бактерии в тялото и ензимната активност. Обикновено скоростта се удвоява с всяко петградусово покачване на външната температура. За да може полицията да усети миризма, Джонбеней би трябвало да е умряла в долната граница (22:00 ч.) на изчислената времева рамка. Ако това е така, извършителят би трябвало да е разполагал с достатъчно време да извърши нападението, да напише бележката за откуп и да избяга.

Втората теория е, че убийството е извършено от някого в къщата. Имайки предвид, че уликите срещу двамата Рамзи са основани до голяма степен на слухове и инсинуации, остава само една друга възможност – братът на Джонбеней Бърк Рамзи. Но полицията никога не го е разглеждала сериозно като заподозрян.

Продължаваща сага

На 10 октомври 1999 г. членовете на екипа на областния прокурор Алекс Хънтър се срещат с добре познатия криминалист д-р Хенри Лий, за да обсъдят съдебномедицинските експертизи, извършени по случая. Тестовете, направени от Бюрото за разследване в Колорадо, са извършени върху проби, взети от под ноктите на Джонбеней, кръв от гащичките ѝ и космени проби. Някои от тях съдържат следи от кръвта на жертвата и друго ДНК, което би могло евентуално да осигури връзка с убиеца. Но тестовете върху проби, взети от семейство Рамзи и други заподозрени не намират съвпадение. Д-р Лий, прочул се покрай случая с О Джей Симпсън, става криминален съветник на Хънтър още в началото на разследването.

Алекс Хънтър
Алекс Хънтър

На 13 октомври 1999 г. Алекс Хънтър свиква пресконференция, за да съобщи, че голямото жури, събрано 13 месеца преди това да изслуша доказателствата по случая, е решило, че няма достатъчно основания за повдигането на обвинения срещу който и да е заподозрян в убийството на Джонбеней. Освен Джон и Патси, полицията не е назовала публично никакви други заподозрени.

Три седмици след това съобщение, губернаторът на Колорадо Бил Оуенс казва на журналистите, че все още счита Джон Рамзи за “главен заподозрян” в убийството.

Губернаторът не е единственият държавен служител, хвърлящ обвинения. Въпреки провала на голямото жури да обвини семейство Рамзи, новоназначеният началник на полицията в Боулдър Марк Бекнър заявява, че според него родителите все още са “под сянката на съмнение”.

В края на октомври семейство Рамзи отговарят на коментарите на губернатора със заплахата, че ще предприемат съдебни действия срещу тези “клеветнически забележки”. В отговор кабинетът на Оуенс се произнася, че губернаторът е бил напълно в правото си, когато е отбелязал, че родителите трябва “да спрат да се крият зад адвокатите си” и да съдействат на следствието, търсещо убиеца на дъщеря им “без значение къде ще ги отведе тази следа”.

Смъртта на невинността

В средата на този скандал Джон и Патси Рамзи, опитвайки се да отбият враждебното обществено мнение, правят доста ненавременното съобщение, че са подписали договор за книга с едно религиозно издателство. Обявяват, че са решили, че е време да напишат книгата “Смъртта на невинността“, за да могат да обяснят своята страна от историята и да покажат на света своята невинност и вярата си в Бог.

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

Появяват се бурни критики и обвинения, че двамата родители се опитват да изкарат пари от смъртта на дъщеря си. Джон Рамзи обяснява, че печалбите от книгата ще отидат за съдебни разходи и във фондацията “Децата на Джонбеней Рамзи”, която той и съпругата му са основали, за да “помагат за духовното израстване на децата”.

Дни след обявяването на книгата семейство Рамзи отново се появяват в новините, когато става ясно, че са наели адвокат Л. Лин Ууд, специалист в дела за клевета. Ууд потвърждава назначението си, завявайки:

“Джон и Патси Рамзи са вероятно най-осъжданите индивиди в близката история, срещу които никога не е повдигано обвинение в престъпление. Те не са убийци. Сигурен съм в това”.

Той казва на репортерите, че не би поел случая, ако се съмнява във вината им и заявява, че ще му бъде платено, ако спечели делото. Ууд казва, че ще започне с гражданско дело срещу седмичника “Дъ Стар” от името на 12-годишния син на Рамзи Бърк. “Дъ Стар” е публикувал на първа страница в броя си от 25 май 1999 г. история под заглавието “Джонбеней убита от брат си Бърк”. Вестникът оттегля твърденията си по-късно.

Една от главните критики на Ууд към медиите е тяхното обвинение, че семейство Рамзи са се “държали странно” след убийството на дъщеря им. Самият Ууд е имал опит с подобна внезапна загуба.

“Открих тялото на майка си, когато бях на 16” – казва той. – “Няма учебник, който да те научи как да изглеждаш и реагираш в подобна ситуация. Ако смятате, че не се държат правилно, съветът ми е да се въздържате от обвинения, докато самите вие не изпитате същото”.

Губернатор Оуенс обаче настоява на своето:

“Ако са невинни, със сигурност не се държат като такива”.

Случаят изстива

Въпреки упоритите твърдения в противното, с минаването на месеците разследването на смъртта на Джонбеней Рамзи показва очевидни признаци, че започва да замира.

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

Документацията по случая е преместена в архива; водещият прокурор на голямото жури Майкъл Кейн се премества на Източния бряг; а детективите са разпределени по други случаи. Най-накрая областният прокурор на Боулдър Алекс Хънтър обявява, че кабинетът му няма повече пари за разследване и в момента не прави планове да търси повече средства.

Изглежда разследването най-сетне започва да издиша, въпреки изявлението на ключовите играчи през октомври: “Не се отказваме от този случай”.

До този момент щатът Колорадо е похарчил общо 2 063 456, 42 долара за трите години разследване на смъртта на Джонбеней Рамзи. От тях остават само 25 500 долара, които са използвани, за да задържат договора със специален прокурор Майкъл Кейн, въпреки че той се е преместил в Пенсилвания.

В средата на ноември областната управа одобрява бюджета на Алекс Хънтър в размер на 2,9 милиона долара, като нищо от него не е предвидено за разследването на случая Рамзи.

Ответен удар

Още преди края на ноември Джон и Патси показват ясно как смятат да продължат. Искат разследването да продължи и по него да работят хора, наистина опитни в подобен вид престъпления. Последното нещо, което желаят, е да видят случая в архивите.

В отговор на тяхното изявление пред медиите, прокурор Майкъл Кейн и бележитият криминалист д-р Хенри Лий се заемат да прегледат доказателствата от местопрестъплението. В същото време говорителят на полицията в Боулдър потвърждава, че по уликите все още се работи.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангелът на милосърдието

Следващият месец семейство Рамзи обявяват чрез адвокатите си, че ще продължат със съдебните действия срещу вестник “Дъ Стар” и ще търсят обещетение в размер на 25 милиона.

В края на 1999 г. бившият член на прокуратурата Лу Смит съобщава, че работи заедно с Джон и Патси Рамзи по доказване на теорията, че външен човек е убил детето им. Смит е подал оставката си от кабинета на Алекс Хънтър, притеснен, че екипът му погрешно се е прицелил в семейство Рамзи.

Лу Смит
Лу Смит

През януари 2000 г. единствената дейност по случая Рамзи е заснемането на минисериала “Перфектно убийство, перфектен град” на телевизия CBS, създаден по едноименната книга на Лорънс Шилер.

Януари идва и си отива, д-р Хенри Лий слага на масата откритията си от последните криминални анализи, но никакви мерки не са предприети, освен че Лий казва на пресата, че все още смята разследването за “топъл случай”. Той обяснява, че все още има много доказателства за изследване.

През февруари обикновените граждани успяват да хвърлят поглед в разследването, когато показанията под клетва на Джон Рамзи са направени публично достояние.

Макар да разкриват много малко за самото убийство, дългите показания на бащата показват още по-добре как семейството се е справяло с нещастието и със законовите и медийни аспекти на разследването.

Най-обсъждано е признанието на Джон Рамзи, че от две години е под лекарско наблюдение и приема антидепресанта “Прозак”.

На въпроса дали подозира някого за убийството на дъщеря си, той отговаря:

“Нека ви кажа две неща. Първо, когато нещо такова се случи в живота ти, губиш доверие”.

“Значи подозирате всички?”

“Да” – казва той. – “Второ, опитвам се да си напомням да не бързам да раздавам присъди, както очевидно става в този случай, и не искам да бъда обвиняван в същото”.

Рамзи разкрива също, че интервюто за телевизия CNN, което е дал седмица след убийството, е било направено по предложение на семейния им приятел Флийт Уайт.

Клетвените показания излизат на бял свят като част от делото за клевета, заведено от фотографа Стивън Майлс срещу “Нешънъл Инкуайърър” и Джон Рамзи. Той обвинява Рамзи, че е издал информация на таблоида за това кой е извършил убийството. Делото в крайна сметка е прекратено от федералния съд, но клетвените показания на Рамзи виждат бял свят в материал, публикуван от всекидневник “Дейли Камера” в Боулдър. Въпреки появата си по CNN, Рамзи казва в декларацията си, че иска да запази случая далеч от “светлините на медиите”, тъй като вярва, че това ще затрудни полицията да свърши работата си.

Клетвените му показания описват също как семейство Рамзи са се опитвали да разкрият случая, с помощта на своите адвокати и други лица. Техният адвокат Брайън Морган споделя притесненията си, че полицията доста често допуска изтичане на информация в пресата.

Полицията и областната прокуратура също са подложени на прицел от адвокат Лий Хил, който е взел клетвените показания. Началникът на полицията в Боулдър Марк Бекнър и представител на прокуратурата признават, че не са знаели за клетвените показания преди да бъдат публикувани в “Дейли Камера”. Бекнър отрича, че в тях има нещо съществено за криминалното разследване и добавя, че Джон и Патси Рамзи са били подложени на 40-часов разпит от членове на разследващия екип.

На 27 февруари четиричасовият телевизионен филм “Перфектно убийство, перфектен град”, заснет по книгата на Лорънс Шилер, се излъчва по националната телевизия. Един човек го гледа с повече от случаен интерес. Бившият полицейски началник Джон Елър е бил началник на детективски отдел, когато полицията е пристигнала в дома на Джон и Патси Рамзи в утрото на изчезването.

Елър е един от четиримата полицейски служители, чиито кариери са унищожени от случая Рамзи. Той е напуснал Боулдър през 1998 г., за да работи в прокуратурата във Флорида.

След излъчването на филма Елър дава интервю за “Роки Маунтинс Нюз”, в което споделя наблюденията си по случая.

Според него полицията е разполагала с улики за арест, но не достатъчно, за да повдигне обвинения в убийство и да спечели в съда.

Той добавя, че е могъл да остане в разследването, ако си е “държал устата затворена” и е следвал указанията на прокуратурата в Боулдър.

Възможен свидетел?

Също през февруари частен терапевт казва на пресата, че една от клиентките му разполага с решаваща информация за смъртта на Джонбеней Рамзи.

Мери Биенковски, лицензиран брачен, семеен и детски консултант, заявява, че нейната клиентка е дала на полицията имената на лица, станали свидетели на убийството на Джонбеней, както и на продължаващия сексуален и физически тормоз над други деца.

Биенковски твърди, че е лекувала клиентката си повече от 10 години от травма, причинена от сексуално насилие, и разполага с информация, че зад убийството на Джонбеней стои огромна мрежа за детска порнография.

На следващия ден офисът на шерифството в Боулдър съобщава, че жената, разпространяваща тези твърдения, има дълга история на подаване на фалшиви сигнали и като такава нейната история не бива да се приема сериозно.

Все пак Алекс Хънтър дава натиск за пълно разследване, казвайки, че свидетел, страдащ от проблеми с паметта от насилие в миналото, не бива автоматично да се пренебрегва. От ФБР също признават, че са разпитвали жената, която по-късно се укрива.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

В началото на март, след месеци на спекулации Алекс Хънтър обявява, че няма да се кандидатира отново за поста на областен прокурор, обяснявайки, че решението му е било повлияно от случая Рамзи.

Теорията за външен човек

В средата на март пенсионираният детектив Лу Смит предлага неизвестни досега доказателства, каращи го да вярва, че Джон и Патси Рамзи не са отговорни за смъртта на дъщеря си.

Според Смит тези доказателства включват:

  • Метална бухалка за бейзбол, намерена извън дома на Рамзи. Влакна по бухалката съвпадат с килима в мазето, близо до стаичката, където е открито тялото на Джонбеней. Бухалката е намерена на “място, където не биха играли деца”, казва Смит без да даде повече уточнения.
  • ДНК улики, не съвпадащи с Джон Рамзи, показват, че нападателят на Джонбеней е бил мъж.
  • Парченце изолационна пяна с формата на фъстък и листа, намерени в мазето, карат Смит да смята, че са били внесени вътре от лице, проникнало през прозореца в мазето.
Лу Смит демонстрира как похитителят е влязъл в мазето
Лу Смит демонстрира как похитителят е влязъл в мазето

Смит не е просто опитен детектив. Той е отговорен за разкриването на един от най-объркващите случаи в щата Колорадо – убийството на 13-годишната Хедър Чърч край нейния дом в Блек Форест през 1991 г.

Той разглежда снимките от аутопсията на Джонбеней и забелязва по тялото ѝ следи, които го карат да вярва, че върху нея е употребено електрошоково оръжие (тейзър).

Снимка от аутопсията на Джонбеней
Снимка от аутопсията на Джонбеней

Според патолога Майкъл Добърсон разстоянието между двата електрода на върха на тейзър съвпада идеално с двете ранички под брадичката на момиченцето. Той отбелязва, че елекрошокът едва ли би могъл да бъде смъртоносен.

Началникът на полицията Бекнър заявява, че вече са наясно с теорията на Лу Смит, обаче казва, че “разполагаме с доказателства, сочещи противното”.

Няколко седмици по-късно Джон и Патси продължават да настояват теорията на Смит да бъде разследвана, съветвайки полицията да хвърли поглед върху хората от техния “вътрешен кръг”, за да открие убиеца на дъщеря им. Някой, запознат със семейството и вероятно педофил.

Книгата

На 16 март излиза книгата на семейство Рамзи “Смъртта на невинността”. В нея присъстват остри критики към действията на полицията. Книгата изброява седем ключови доказателства, които според Джон и Патси биха помогнали за разкриването на убиеца. Освен това двамата назовават имената на няколко потенциални заподозрени:

  • Една от бившите икономки на семейство Рамзи, която би могла да е искала да отвлече Джонбеней, тъй като е имала проблеми с парите.
  • Мъж, който е играел ролята на Дядо Коледа на техните партита, включително и на онова, състояло се в седмицата на убийството.
  • Бивш служител на “Аксес Графикс”, напуснал компанията с особено лоши чувства към Джон.
  • Бивш писател на свободна практика, за когото приятелката му съобщила, че се е държал подозрително в деня след убийството.

В отговор на тези твърдения шефът на полицията Марк Бекнър казва на репортерите, че всички лица, изброени в книгата, са били разследвани индивидуално и не се считат за “активни заподозрени”.

Книгата изброява също и доказателствата, които семейство Рамзи смятат, че трябва да бъдат изследвани наново:

  • ДНК, открито под ноктите на Джонбеней.
  • Връвта, намерена около врата ѝ и тиксото, залепено на устата ѝ.
  • Пубисният косъм, открит върху одеялото.
  • Бележката за откуп.
  • Тейзърът, който би могъл да е използван, за да я зашемети.
  • Отпечатъкът от длан, открит на вратата на мазето.
  • Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото.
Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото
Отпечатъкът от туристическа обувка, намерен близо до тялото

В книгата Джон и Патси предлагат също профил на убиеца, описващ го като мъж педофил, на възраст 25-35 години, който би могъл да е бивш затворник и да е използвал техники, видени във филма “Откуп” с участието на Мел Гибсън. Филмът е бил излъчен в Боулдър малко преди убийството на Джонбеней. Двамата предполагат, че първоначалният план на похитителя е бил да използва електрошок, за да зашемети Джонбеней и да я отвлече за сумата от 118 000 долара.

Според тях планът му е пропаднал, когато Джонбеней се е събудила и го е познала. Тогава кандидат-похитителят се е превърнал в убиец.

Родителите вярват, че убиецът е влязъл в дома им, докато са били на гости у Флийт и Присила Уайт. Вероятно е познавал разположението на къщата, понеже я е посещавал преди като гост и би могъл да знае за бизнес състоянието на Джон от историите в местните вестници.

Според книгата Джон и Патси са съдействали на полицията неколкократно:

Полицията е разпитала и двамата на 27 декември, а Джон отново на 28-и. Властите са били в дома им денонощно от 6:00 часа сутринта на 26 декември, когато е открито тялото на Джонбеней, до 14:00 часа на 29-и, когато семейството е заминало за погребението в Атланта.

Джон и Патси Рамзи
Джон и Патси Рамзи

Полицията е разпитала сина им Бърк на 26 декември. Разговорът се е записвал без присъствието на нито един от родителите му и без тяхно съгласие. Полицейски психолог е разговарял с Бърк на 6 януари. Той е бил разпитан отново, в период от три дни, през май 1998 г.

Джон е дал мостра от почерка си на 26 и 27 декември и на 5 януари 1997 г. Патси е направила същото на 28 декември, 4 януари, 28 февруари, 12 април, 20 май, а Бърк на 28 декември.

След завръщането им от погребението в Атланта, техните адвокати са предложили на полицията клиентите им да дойдат за разпит на 18 януари. Полицията е отклонила предложението и е заявила, че подобен разговор не би бил “полезен”, защото “времето за разпит на Джон и Патси Рамзи като свидетели, които биха могли да осигурят съществена информация, която да е от полза в началните стадии на разследването, вече отмина”.

Полицията е отправила контрапредложение. Семейство Рамзи да дойде в управлението в 18:00 часа вечерта и да се подложи на разпит без определено време за край. Това предложение е било отхвърлено.

Патси и Джон са дали проби от кръв и косми, както и пръстови отпечатъци, веднага щом полицията е поискала това; същото са направили и останалите членове на семейството. През февруари 1997 г. и двамата са дали доброволно проби от пубисни косми.

В началото на разследването семейство Рамзи е предложило полицията да претърси и двете им къщи, офисът на Джон, колите им и неговия самолетен хангар без заповед за обиск.

На 11 април 1997 г. Джон и Патси, придружени от адвокатите си, са се срещнали с Питър Хофстром от прокуратурата и Том Уикман от полицията в Боулдър. Семейството е получило извинение за начина, по който е било третирано. Джон и Патси са се съгласили да бъдат подложени на допълнителни разпити и да продължат да съдействат. Джон е приел извинението и се е съгласил да продължи напред. Не са били поставени условия за това как ще бъдат проведени разпитите.

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

На 12 април 1997 г. двамата са позволили властите да претърсят дома им отново без заповед за обиск и са се съгласили да бъдат подложени на отделни разпити на 23 април. Полицията е отменила разпитите на 22 април.

Джон и Патси са се съгласили да бъдат разпитани от полицията и областната прокуратура на 30 април. Разговорът е продължил 2 часа за Джон и 6 часа за Патси.

Двамата са били разпитвани от прокуратурата в продължение на три пълни дни през юни 1998 г.

Предоставили са на властите медицинските си картони, извлечения от кредитните си карти и дори списък с видеокасетите, взимани под наем.

Бърк Рамзи и децата от предишния брак на Джон – Джон Андрю и Мелинда, са били призовани да свидетелстват пред голямото жури.

Джон и Патси също са предложили да свидетелстват пред голямото жури, но така и не са били призовани. Искали са да се срещнат с губернатора, но молбата им е останала без отговор.

Все още под подозрение

През март 2000 г. губернатор Бил Оуенс се появява по телевизия ABC и обявява, че са открити нови доказателства по случая Рамзи, без обаче да разкрие повече подробности.

Губернаторът казва също, че има “много добра причина” Джон и Патси Рамзи да са заподозрени. На въпроса дали вярва, че двамата или един от тях са отговорни за смъртта на детето им, той отказва да отговори директно.

Три дни след телевизионното участие на губернатор Оуенс, полицейски началник Марк Бекнър съобщава, че вероятно ще приеме предложението на семейство Рамзи да се подложат на тест с детектора на лъжата. Но в края на март областен прокурор Хънтър заявява, че според него това не е добра идея, защото двамата са на лекарства, които могат да повлияят на показателите за сърдечен ритъм и кръвно налягане.

На 9 април един от бившите водещи детективи в случая Стив Томас също стъпва на медийната арена, когато казва по телевизия ABC, че според него Патси е написала бележката за откуп. Томас, който си подава оставката заради “липсата на агресивно разследване”, също написва книга по случая, озаглавена “JonBenet: Inside the Ramsey Murder Investigation“.

В нея обяснява как от 73-имата заподозрени, чийто почерци са били анализирани от експертите, Патси Рамзи е единствената, която не може да бъде изключена категорично като автор на бележката. Според него тя се е постарала да промени почерка си след убийството.

Бележката за откуп
Бележката за откуп

Томас изтъква и това, че Патси е имала навика да подписва писмата си с абревиатури, подобно на подписа в бележката за откуп: “S.B.T.C.”. Хартията съвпада с тази от личното ѝ тефтерче, а мастилото – с нейната химикалка.

Стив Томас базира теорията си на графологичната експертиза, направена на бележката за откуп от Доналд Фостър – учен лингвист, който, както става ясно впоследствие, е предложил услугите си на семейство Рамзи на 18 юни 1997 г., защото е бил “твърдо уверен в невинността на Патси”. Тогава Фостър е описал писмото като дело на “млад човек с незряло въображение, повлияно твърде много от криминална литература и холивудски трилъри”. Предложението му за помощ е било отхвърлено.

Стряскащо откровение

Друга стряскаща подробност, която Томас предлага в своята книга, е, че полицията е поставила подслушвателно устройство и скрита камера край гроба на Джонбеней. Детективите са наблюдавали гроба в продължение на три дни с надеждата, че ще чуят признанията на опечалените родители. Но Джон и Патси не са посетили гроба нито веднъж през това време.

Патси на гроба на дъщеря си
Патси на гроба на дъщеря си

Четири месеца по-късно детективите са се върнали на гробището и са поставили микрофон под фалшив надгробен камък, поръчан от фирма за специални ефекти. Планът им обаче е пропаднал, когато едно дете е открило плочата и е съобщило на висок глас, че е направена от дърво.

Книгата на Томас описва как детективите са планирали да проникнат в къщата на семейство Рамзи в Атланта и да инсталират там подслушвателни устройства. Този план в крайна сметка е бил изоставен, тъй като не е получил одобрение от ръководството.

Стив Томас, който е детектив от отдел “Наркотици” без никакъв опит в разследването на убийства, излага теорията си, че Патси Рамзи е убила Джонбеней случайно, вбесена, че детето е подмокрило леглото си, и след това е замаскирала случилото се като отвличане.

Заради твърденията на Томас Патси Рамзи се съгласява да осигури на властите четвърта проба от почерка си, този път и от двете ръце. Семейството обявява, че възнамерява да съди писателя.

Време за тестове

В крайна сметка, след като променят мнението си няколко пъти, властите в Боулдър съобщават, че ще приемат предложението на семейство Рамзи да се подложат на тест с полиграф и се съгласяват с техните условия – тестовете да бъдат проведени от независим експерт в Атланта и резултатите да бъдат обявени публично.

Планираните тестове обаче пропадат, когато полицията в Боулдър обвинява семейството, че е променило критериите си, отказвайки да позволи на служител от ФБР да проведе теста, тъй като не смятат, че той е “независим експерт”.

Несъгласията около тестовете продължават и през месец май, когато Джон и Патси се появяват по телевизия CNN, за да опишат как са предложили няколко имена на изтъкнати експерти в сферата на полиграфските изследвания, които полицията е отхвърлила в полза на служителя от ФБР.

По-късно Рамзи предлагат тестовете да бъдат проведени от признатия експерт от Лос Анджелис Едуард Гелб, но полицията в Боулдър продължава да настоява за ФБР.

Няколко дни след това председателят на Американската полиграфска асоциация Ричард Кийфър обявява, че дружеството е готово да осигури квалифицирано лице за провеждане на тестовете по същия начин, който се използва от ФБР. Адвокатът на семейство Рамзи се съгласява. На 16 май полицията в Боулдър отхвърля официално предложението на Кийфър.

Резултатите

Няколко дни по-късно полицията съобщава, че не е открила доказателства в подкрепа на теорията, че Джонбеней Рамзи е убита от организирана мрежа за детска порнография.

Джонбеней Рамзи
Джонбеней Рамзи

На 24 май Джон и Патси Рамзи се подлагат на тест с детектор на лъжата, проведен от Едуард Гелб, и обявяват, че резултатите ги оневиняват напълно за смъртта на дъщеря им. Полицията реагира незабавно, наричайки тестовете “публична кампания” и настоява, че единствено правителствена агенция би могла да проведе надеждно такъв тест.

Семейство Рамзи отговарят на това, предлагайки на полицията да разпита Ед Гелб за методите му на провеждане на теста. Не получават отговор.

Научи повече за:   Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите

Резултатите на Гелб впоследствие са разгледани и потвърдени от основателя на полиграфския отдел в ЦРУ и създател на техниките за отчитане на резултатите, които се смятат за стандарт в индустрията.

Въпросите към Джон и Патси са били следните:

“Нанесли ли сте някои от нараняванията, причинили смъртта на Джонбеней?”

“Знаете ли със сигурност кой уби Джонбеней?”.

“Криете ли самоличността на лицето, убило Джонбеней?”.

Патси Рамзи е получила допълнителни въпроси, касаещи бележката за откуп:

“Вие ли написахте бележката за откуп, открита в дома Ви?”.

“Ваш ли е почеркът на бележката за откуп, открита в дома Ви?”.

Заключението на Гелб е следното:

“Нито Джон, нито Патси Рамзи направиха опит да излъжат, когато даваха отговори на съответните въпроси”.

Официалният отговор на полицията?

“Резултатите от тестовете не са валидни, защото не са проведени от ФБР”.

Медийният цирк

През юни 2000 г. семейство Рамзи предизвикват Стив Томас да се изправи по националната телевизия и да отправи обвиненията си срещу тях лично. Томас се съгласява и тримата се появяват на малкия екран в живото предаване на Лари Кинг по CNN.

Стив Томас
Стив Томас

Срещата им бързо се превръща в състезание по надвикване с водещия Кинг в ролята на рефер. Накрая Томас предизвиква семейството да реализира предложението си да се срещнат с детективите от Боулдър.

Джон Рамзи казва, че има готовност да се срещне с тях, за да сподели разкритията си и да им зададе въпроса: “Защо трябва да доказваме, че сме невинни?”.

Томас отговаря, че съществуват доказателства, сочещи за вината им.

“Кажете ми едно доказателство, което би се приело в съда?” – предизвиква го Джон.

Томас се обръща към Патси Рамзи и заявява, че срещу нея има достатъчно доказателства, за да бъде арестувана за убийство.

Патси отговаря: “Иска ми се да бях”, обяснявайки, че ако е била арестувана е щяла да бъде оневинена в съда.

Няколко дни след шоуто става ясно, че Джон и Патси са се съгласили да се срещнат с полицията, само ако детективите са склонни да подходят различно към случая и да разнищят убийството на дъщеря им, вместо да ги разпитват.

Анкета, проведена от местен вестник, показва, че само една осма от жителите на Колорадо вярват, че резултатите от тестовете с полиграф доказват, че Джон и Патси не са замесени в смъртта на Джонбеней.

В отговор адвокатът на семейството Лин Ууд коментира, че тази анкета акуратно отразява “анти-Рамзи” кампанията, водена от медиите още от деня на убийството.

Зад всички тези събития най-важният факт остава все по-назад в общата картина: едно невинно момиченце е брутално убито, а убиецът му все още е на свобода.

Разпитите

На 28 август 2000 г. така дългоочакваните разпити на семейство Рамзи най-накрая стават реалност, когато Патси се среща със следователите за първи път от две години. Тя е интервюирана в продължение на 7 часа, разпределени в два дни, докато разговорът с Джон протича само за два часа.

На следващия ден началникът на полицията Бекнър заявява пред CNN и други медии, че срещата между детективите и семейство Рамзи е донесла “по-малко, отколкото очаквахме”.

Екипът на Бекнър първоначално е възнамерявал да обясни на двамата родители доказателствата, заради които ги смятат за заподозрeни и да провери дали те имат обяснения за тях. Това не се е случило, защото се е разгорял спор с адвокатите заради въпросите на полицията, касаещи сина на Джон и Патси – Бърк.

Адвокатът на семейството Лин Ууд обяснява, че е посъветвал Патси да отговаря на всички въпроси, освен на тези, засягащи сина й, защото е смятал, че те нямат отношение към разследването.

На 31 август 2001 г. телевизия CNN съобщава, че Патси Рамзи е отправила предизвикателство към полицията, подканяйки ги да “я обвинят, ако смятат, че могат да докажат, че е убила дъщеря си”.

Случаят се връща обратно в медийното пространство на 10 септември 2001 г., когато “Дейли Камера” съобщават, че на 8 август началникът на полицията Марк Бекнър е получил имейл от неизвестно лице с информацията, че интернет потребител на AOL е публикувал мнение във форум, твърдящо, че е бил свидетел на убийството на Джонбеней.

Властите в Боулдър се свързват с полицията в окръг Лаудън в щата Вирджиния, където е базирана компанията AOL, за да се сдобият информация за самоличността на потребителя.

Проверката установява, че предполагаемото “признание” не е нищо повече от лоша шега на 14-годишно момиче от щата Охайо.

Разследването на Лу Смит

2002 г. не започва добре за семейство Рамзи. През февруари Патси разбира, че ракът на яйчниците ѝ отново се е завърнал. Междувременно пенсионираният детектив Лу Смит представя доказателствата си, каращи го да вярва, че Джонбеней е била убита от външен човек:

  • Джон и Патси са любящи родители, нямащи никакъв мотив за убийството на дъщеря си и без история на криминално или агресивно поведение.
  • Красивата Джонбеней е “мечтата на всеки педофил” и популярността ѝ я е направила лесна мишена. Също така богатството и статуса на родителите ѝ са ги направили потенциални мишени за похитителя.
  • Три подозрителни събития сочат към външен човек: непозната кола е паркирала пред дома на Рамзи около времето на убийството; Джонбеней е казвала на хората, че ще получи “специална визита от Дядо Коледа”, макар Патси никога да не я е била чувала да казва нещо такова.
  • Твърденията на полицията, че няма отпечатъци от стъпки в снега са подвеждащи, защото в по-голямата част от периметъра около къщата е нямало сняг.
  • Отвореният прозорец на мазето, преместването на решетката на прозореца и присъствието на листа и боклуци под него, както и други следи, сочат, че похитителят е влязъл точно оттам.
  • Същите листа и боклуци са открити в стаичката, където е намерено тялото на Джонбеней.
  • Куфарът под отворения прозорец, преместен там не от семейството, изглежда е послужил на похитителят да се изтласка нагоре, за да излезе от къщата.
  • Много косми и влакна, свързани с престъплението, не принадлежат на никой член от семейството.
  • Следите по тялото на Джонбеней съвпадат с употребата на електрошок, който е имал за цел да я зашемети, за да бъде изнесена от спалнята ѝ.
  • Пресните неидентифицирани отпечатъци от стъпки, видими по праха на пода в мазето, не принадлежат на никой от семейството.
  • Тестовете показват, че писъкът, за който е разказала една съседка, би могъл да е дошъл от мазето без да бъде чут от родителите.
  • Умелата употреба на гаротата показва, че убийството е дело на опитен сексуален садист.
  • Нараняванията на Джонбеней са се случили преди смъртта и не биха могли да са част от инсцениране на убийство.
  • ДНК от неизвестен мъж е открита под ноктите на Джонбеней и друга непозната ДНК – по тялото и гащичките ѝ.
  • Бележката за откуп е написана почти със сигурност преди смъртта на Джонбеней от брутален, спокоен и предпазлив индивид.
  • Експертите заключават, че Джон Рамзи не е написал бележката, а Патси също не може да бъде определена категорично като неин автор.

През ноември 2002 г. става ясно, че ДНК уликата от неизвестен мъж би могла да е попаднала по плата на гащичките още при произвеждането им. За да проверят тази теория, детективите се сдобиват с неразопаковани “контролни” мостри от идентично бельо, произведено в Югоизточна Азия, и тестовете откриват по тях човешка ДНК.

Куфарът под прозореца в мазето
Куфарът под прозореца в мазето

В края на 2002 г. полицията в Боулдър обявява, че повече няма да работи по случая и прехвърля разследването към кабинета на областната прокуратура.

Най-сетне оправдани

В продължение на години медиите и жълтата преса провеждат публичен процес срещу Джон и Патси Рамзи за убийството на дъщеря им. Доказателства за вината им не са нужни – според пресата всеки родител, набутал детето си в нещо толкова политически некоректно като детските конкурси за красота, е способен на всичко.

Леглото на Джонбеней
Леглото на Джонбеней

Слуховете и инсинуациите се сипят в абсурдна лавина: Рамзи трябва да са виновни, защото ги съветва адвокат. “Мотивът” на Патси за убийството на дъщеря ѝ е напикаване в леглото. Джонбеней е била насилвана сексуално. Поведението на властите в Боулдър с нищо не помага за вкарване на здрав разум във вестникарските заглавия. Те упорито държат семейство Рамзи “под чадъра на съмнението” и настояват, че в дома им не е влизал външен човек. През 1999 г. губернатор Оуенс заявява, че двамата се крият зад адвокатите си.

Най-сетне, след години на мъка по загубеното им дете и стрес от демонизирането им в медиите, семейство Рамзи намират реабилитацията, която са търсели от първия ден. Съдът в Атланта и областният прокурор на Боулдър се съгласяват, че те може би са били прави през цялото време и че тежестта на доказателствата подкрепя убеждението им, че за смъртта на Джонбеней е отговорен чужд човек.

Анализ на бележката за откуп

Ключово доказателство за разкриването на убийството на Джонбеней Рамзи е бележката за откуп. Полицията, както и семейство Рамзи, вярват, че който е написал тази бележка е убиецът. Ако полицията успее да намери съвпадение в почерка, случаят ще бъде разкрит. Проблемът е, че категорично съвпадение все още няма. Бившият щатски шериф Марк Маклиш се опитва да разбули загадката чрез анализ на съдържанието на бележката.

Едно от първите неща, които правят впечатление според Маклиш е, че бележката за откуп е доста дълга. Повечето подобни бележки са кратки и ясни, например:

“Детето ви е при нас и е добре. Ще ви струва 500 000 долара да си го върнете обратно. Не се обаждайте в полицията. Ние ще се свържем с вас”.

Но тази бележка е написана на три листа хартия. Това е първата следа, навеждаща на мисълта, че тя би могла да е фалшива.

Освен това писмото като че ли няма много смисъл. “Ние сме група лица”. Какво точно има предвид авторът с това? Всяка група се състои от лица. Това я прави група. Може би авторът иска да каже, че въпреки че са група, те поддържат своята индивидуалност?

Авторът също така твърди, че те “представляват малка чуждестранна фракция”. Употребата на думата “чуждестранна” няма смисъл. Дори да са чужденци, похитителите не биха се нарекли сами така. Те не са чужденци в собствените си очи. Биха казали например “Ние сме Ислямски джихад”. Ако човек отиде в Иран и отвлече някого, едва ли ще остави бележка с твърдението, че е чужденец.

Авторът продължава с изявлението: “Ние уважаваме вашия биззнес [sic], но не и страната, на която той служи”. Трябва ли да повярваме, че Джонбеней е била отвлечена и убита, защото някой изпитва омраза към Съединените Щати? Повечето хора ще се съгласят, че това престъпление не е международен инцидент.

Авторът изписва неправилно две често употребявани думи – “бизнес” и “ръцете”, обаче изглежда не изпитва затруднение в правописа на думи като “attache” (куфарче), като дори слага ударението. Това навежда на мисълта, че той нарочно е сгрешил първите две думи, за да си даде вид на необразован човек или чужденец. Двете правописни грешки са в първия параграф. След това писмото е граматически правилно, с изключение на един непълен член. Това е още едно доказателство, че грешките са направени нарочно.

Сумата от 118 000 долара е сравнително малка. Похитителите обикновено са алчни и биха поискали много повече пари.

Фразата “вашата сметка” е доста интересна. Един похитител едва ли би ви казал откъде да се сдобиете с парите. А ако го направи, вероятно би казал “от банката”, а не от “вашата сметка”.

Авторът казва на семейство Рамзи да “донесат достатъчно голямо куфарче в банката”. Повечето похитители няма да си правят труда да ви напомнят това. Също така е съмнително, че един похитител би ви посъветвал да “си починете”, защото “предаването ще бъде изтощително”.

По-нататък авторът предупреждава: “Ако засечем, че вземете парите рано”. Думата “засечем” предполага непрекъснато наблюдение. Това е подсилено допълнително малко по-надолу с фразата “Вие и вашето семейство сте под постоянно наблюдение”. Похитителите искат внушат, че държат семейството под непрекъснато наблюдение, което е малко вероятно.

Авторът задрасква думата “предаване”, може би защото осъзнава, че един похитител не би предал заложника си, а би казал на семейството къде да го намери. Затова променя думата на “прибиране”. Съмнително е, че един похитител би направил подобна грешка.

Похитителят осведомява, че “Двама господа бдят над дъщеря ви”. Каква е разликата между това да “бдиш над някого” и да “пазиш някого”? Най-добрият пример е може би сравнението с Бог. Когато казваме, че Бог бди над нас, ние си представяме, че той го прави отдалеч. Той ни вижда, но също така вижда и целия останал свят. Той ни вижда, защото сме част от този свят. Докато бди над нас, той бди и над всички останали. Ако обаче кажем, че Бог ни “пази”, нещата стават много по-лични. Макар да вижда целия свят, той фокусира вниманието си върху нас.

В едно отвличане, похитителите “пазят” жертвата си. Те биха искали да я държат под око, за да не се измъкне. Написвайки “бдят” в бележката за откуп, авторът сякаш ни казва, че не пазачите ѝ не наблюдават Джонбеней от непосредствена близост. Има само две причини един заложник да не бъде пазен добре: 1. Ако сте сигурни, че той е добре и не може да избяга; 2. Ако знаете, че е мъртъв. Тъй като мъртвото тяло не може да отиде никъде, то над него може да се “бди”.

Авторът твърди, че семейството е под непрекъснато наблюдение, но сам си противоречи, казвайки “Ако ви хванем да говорите”.

В бележката фразата “тя е мъртва” е използвана четири пъти. Проблемът е, че авторът би трябвало да използва бъдеще време – “тя ще умре”. Може би Джонбеней е била вече мъртва при написването на бележката.

Бележката е адресирана до “Г-н Рамзи”. Но към края г-н Рамзи става “Джон”. Авторът се обръща към него с “Джон” три пъти. Ако това е чуждестранна фракция, те биха продължили с употребата на обръщението “Г-н Рамзи”. Използването на малко име е твърде лично за неизвестен похитител.

Изучавайки местоименията става ясно, че това престъпление не е извършено от група. Ако пишете от името на група, бихте говорили в множествено число през цялото време. Но авторът сякаш забравя това и пише “Всяко отклонение от моите инструкции” и “Ще ви се обадя”.

След обстоен анализ на съдържанието на бележката Марк Маклиш стига до заключението, че отвличането не е дело на терористична група. Според него тя е написана от един човек, вероятно жена. Той клони към теорията, че това е Патси Рамзи.

Джон Марк Кар

Минават цели 7 години преди полицията в Боулдър да изпрати на ФБР ДНК пробата, открита по гащичките на Джонбеней. Отдавна вече е установено, че това ДНК не принадлежи на никого от семейството.

В края на декември 2003 г. ФБР се произнася, че част от пробата, взета от кръв, открита по гащичките на Джонбеней, е с достатъчно добро качество, за да бъде вкарана в ДНК индексиращата система и сравнена с проби от други престъпления и престъпници. ФБР не открива съвпадение, но продължава да проверява пробата всяка седмица.

Патси Рамзи не дочаква да види как ще продължи разследването на смъртта на Джонбеней. Тя умира от рак на яйчниците на 24 юни 2006 г. на 49 години и е погребана до дъщеря си.


На 16 август 2006 г. бившият учител Джон Марк Кар (41 г.) признава неочаквано за убийството на Джонбеней, когато е задържан за детска порнография. Властите го проследяват чрез интернет, когато той изпраща имейли, касаещи случая Рамзи, на професора по журналистика Майкъл Трейси.

Джон Марк Кар
Джон Марк Кар

През юни 2006 г. професорът изпраща на областната прокуратура в Боулдър копия от писмата на заподозрения, чийто имейл адрес е “[email protected]”. 26 декември 1996 г. е датата на смъртта на Джонбеней. С помощта на този имейл адрес имиграционните власти засичат местоположението на заподозрения в Банкок, Тайланд, където е задържан. Джон Марк Кар признава, че е бил с Джонбеней по време на убийството и заявява, че смъртта ѝ е нещастен случай. Когато го питат дали е невинен, казва: “Не”.

Но ДНК-то на Кар не съвпада с пробата, открита по тялото на Джонбеней. На 28 август 2006 г. прокуратурата обявява, че няма да му повдига обвинения за смъртта ѝ.

Освен това властите така и не успяват да открият доказателства, че Кар е бил в Боулдър около Коледа на 1996 г. Уликите, свързващи го с убийството, са косвени. Почеркът му обаче като че ли съвпада с бележката за откуп. Особено буквите Е, Т и М, които според медиите той изписва по особено рядък начин .

Джон Марк Кар прави някои необичайни изявления, противоречащи на резултатите от аутопсията на Джонбеней. Казва на медиите, че я е упоил, макар аутопсията да не е открила следи от лекарства в тялото.

Сетне казва, че е прибрал момиченцето от училище, макар тогава да е била коледната ваканция.

Когато го питат как е влязъл в къщата, отказва да коментира.

В крайна сметка властите се отказват да го разследват като заподозрян. Обвиненията за детска порнография също са свалени, когато полицията загубва конфискувания му компютър. Впоследствие Джон Марк Кар се подлага на операция за смяна на пола и понастоящем живее като жена под името Алексис Райх.

Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи продължава на измъчва детективите, медиите и нейните близки. Случаят е отворен наново през октомври 2010 година. Комисия от щатски и федерални служители провежда нови разпити и се надява да разбули загадката с помощта на последните ДНК технологии.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Материалът е написан по идея на bubka46
Източници: trutv.com, wikipedia.org, cbsnews.com, statementanalysis.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

23
Напиши коментар

avatar
21 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
19 Автори на коментари
мариян - rambo 2трифонЗизуемаЛилия Костова Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Luiza
Гост
Luiza

Измъчих се, докато прочета статията ,но пък бе интересна

B.
Гост
B.

Много благодаря за статията.Отдавна исках да прочета историята.Поздравления за старанието.

Мими
Гост
Мими

Още помня случая-тогава го отразиха в списание Паралели и на корицата беше много красива снимка на същото момиченце

pa6ata
Гост
pa6ata

Силвия можеш ли да намериш нещо свързано с този случай? http://zamunda.net/details.php?id=297574&hit=1

Reginella
Гост
Reginella

Много интересен сайт. Само ако позволиш една забележка към статията – името на момиченцето е Джонбенет (Jonbenet).

Габи
Гост
Габи

Личи си, че статията е пристрастна. Нещата са извъртяни, все едно родителите са жертвите, а ако се поинтересувате и от други статии, ще разберете, че не е точно така.

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Та кой в крайна сметка е убиеца така и не става ясно на края и до ден днешен точно като убийствата на Зодиака-на скоро,гледах филм за него и мисля и тук някъде бях чела историята но не помня къде…

Кристина
Гост
Кристина

Горкото дете! Дори майка и е умряла от рак на яйчниците!

Лилия
Гост

Този случай за съжаление е доказателство , че детските конкурси за красота не водят до нищо добро . Всеки път като гледам по TLC “Детски конкурси за красота ” от една страна ми става мъчно за тези деца . Ненормалните им алчни за слава и пари родители ги превръщат в големи в името на короната и парите ,слагайки им бронзанти , изкуствени зъби , мигли ,перуки и какво ли още не , с което заличават всичко невинно и чисто в тях. По този начин сякаш ги поднасят на сребърен поднос на педофилите , които не се и съмнявам са щастливи… виж още »

Лилия
Гост

Вината за смъртта на детето до голяма степен е и на родителите и техния стремеж да го направят известно . С влаченето по конкурси те не само са само са и отнели детството гримирайки я и обличайки я като голяма ,като и с дългите репетиции за следващото участие ,но и благодарение на тях се е стигнало до този фатален край .

Елена
Гост
Елена

Кой нормален човек оставя отворени прозорци в къщата си, не си заключва вратата и раздава ключове от къщата си на външни хора?? :O

Александра Арсов
Гост

Доста материал гледах и четох за случая и мисля, че родителите са невинни.

Александра Арсов
Гост

Съгласна съм с Лилия! И аз съм на мнение, че тези конкурси не са подходящи за толкова малки момиченца. Убедена съм, че точно това е причината това красиво дете да го няма днес на този свят. Как може да облечеш 3-4 годишната си дъщеричка като танцьорка на пилон, да и сложиш грим, нокти, мигли, да я учиш да се кълчи пред очите на хората и да се гордееш с това???! Да не говорим, че в споменатия от Лилия конкурс, който излъчват по TLC се появяват и по-малки деца. Нямам думи просто!Какви са тези извратени родители, каква е тая жажда за… виж още »

Лилия
Гост
Лилия

https://www.youtube.com/watch?v=Urn6tg8xb0E Вече се знае и кой е убиецът дано го осъдят на смърт гадния изверг !

Саманта
Гост
Саманта

Гледах по ID Extra предаване именно за убийството на Джонбеней ,дадоха и видео от разпита на родителите и по всичко си личи че са те и много умело го прикриват ,яърво почерка на бележката и този на майка и са идентични ,второ във въпросната сутрин когато тя открива че дъщеря и я няма е слязла по стълбите от задната страна не от предните и въпросната бележка за откуп е била на задните стълби ,няма как убиеца да е знаел че тя ще слезе точно от там ,другото което е че на масата е имало купа с ананас ,родителите и твърдят… виж още »

damnson
Гост
damnson

Хора вижте и тази статия , още по митично става -> http://www.nydailynews.com/life-style/conspiracy-theorists-claim-katy-perry-jonbenet-ramsey-article-1.2545246

Лилия Костова
Гост
Лилия Костова

Снощи даваха за нея по ТЛС. Всичко сочи към родителите и прекалено дългата бележка за откуп с почерка на Патси, химикалката , с която е писана бележката също е нейна , отпечатъците им по купата с ананас, бързането им да заминават дни след убийството на детето . Хипотезата беше , че е възможно Патси да се е ядосала за това , че малката понякога подмокряла леглото и този път се е вбесила за пореден път ударила я е смъртоносно и след това е инсценирала театъра с отвличането . Интересно ми е как толкова години не са ги окошарили досега ?

ема
Гост
ема

Моето мнение е, че брат й Бърк я удря на шега, защото е поискала от ананаса му.Но тъй като все пак е дете на 9 години не е преценил силата.Родителите изпадат в паника и правят всичко възможно да го прикрият.

Зизу
Гост
Зизу

Добре, ако са родителите, откъде се взима двата вида чужда ДНК едната по гащичките, а другата по тялото на детето? Да не говорим за това под ноктите й. Също споделям мнението и съмнението, че може да е бил брат й, но родителите да го прикриват.

трифон
Гост
трифон

няма как да е брат и, и то заради ананаса..защото тя е яла от него а не му е поискала..

мариян - rambo 2
Гост
мариян - rambo 2

Aз бих започнал със следното: малко преди убийството на момиченцето, Джон Рамзи признава че е счупил прозореца на мазето уж неволно..имало е и уставена бележка за откуп, която била необичайно голяма – три страници..в нея е поискана необичайно ниска сума в размер на 118000 хил.долара. майката е бивша кралица на красотата, а бащата е преуспял бизнес мен, който малко преди убийството на Джон БЕНЕТ, ТОЙ получва 118000 хил.долара от работата си в брой. случайно или не, тази сума съвпадала със сумата поискана при откупа..и така на сутрината след трогателното обаждането на майката, на тел 911..започнало най голямото ДОМАШНО разследване ако… виж още »