Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини

Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини

Ексцентричният застаряващ милионер Джон Джамелски построява бетонен затвор в своята порутена къща в американския град Сиракюз, където държи своите секс робини. Всяка от отвлечените пет жени е от различен етнически произход: индианка, латиноамериканка, виетнамска, чернокожа и бяла. Джамелски предшества всяко изнасилване с четене на пасаж от Библията.

Въведение

Джейми Гъм е името, измислено от писателя Томас Харис, с което нарича побъркания сериен убиец от “Мълчанието на агнетата”. Гъм отвлича жени от улицата и ги хвърля на дъното на кладенец в мазето на своята усамотена къща. След това ги подлага на неописуеми мъчения. Героят на Джейми Гъм е вдъхновен от няколко истински серийни убийци, които Харис изучава, за да може да пресъздаде достоверно неговото поведение в книгата си.

Както е известно обаче истинският живот понякога е доста по-странен от книгите.

През пролетта на 2003 г. ексцентричен, 67-годишен милионер от щата Ню Йорк е арестуван и обвинен в отвличането на 16-годишно момиче. Първоначално случаят изглежда като обикновено сексуално нападение. Но с разкриването на повече подробности картината на истинския ужас, случвал се в продължение на 15 години в град Сиракюз, кара сюжета на “Мълчанието на агнетата” да изглежда като детска приказка.

Неговото име е Джон Т. Джамелски. Той е обикновен на вид, крехък старец, обвинен в отвличането на жени от улиците на Сиракюз и превръщането им в свои лични секс робини. Част от плана на Джамелски включва построяването на страховит бетонен затвор под къщата му, където оковава жертвите си и ги принуждава да правят секс, често по няколко пъти на ден. Възрастта на жертвите му варира от 14 до 53 години. Държи ги затворени за периоди от два месеца до три години в толкова мизерни условия, че е цяло чудо как оцеляват. Джамелски се тъпче с виагра, за да не се излага в леглото и заставя жените да се снимат в секс филми, храни ги с трохи по един път на ден и ги държи затворени в мрака на неговата готическа тъмница.

Колекционерът

“Баща ми винаги е бил странен” – казва синът му на репортерите. Джон Т. Джамелски е роден в предградието Деуит на град Сиракюз в централната част на щата Ню Йорк. Той е единственото дете на баща часовникар.

Джамелски посещава гимназията в близкия град Файетвил, където го познават като тих и необщителен ученик. “Той не говореше много” – спомня си по-късно негов съученик. – “Казваше здрасти и с това разговорът приключваше”. Избягва спортните занимания и се справя под средното ниво в останалите предмети. Младият Джамелски обича часовете по история, но изпитва трудности с математиката. Окуражен от баща си, успява да отиде в колеж и по-късно получава диплома от щатски университет.

Къщата на Джамелски
Къщата на Джамелски

Впоследствие Джон Джамелски се оженва и има трима сина. Семейството остава да живее в Деуит, където момчетата играят в малката бейзболна лига и посещават местните училища. През онези години Джамелски работи в местните магазини за хранителни стоки.

Той е изключително пестелив и често се кара с хората за дребни стотинки. Даже е убедил служителите в местната библиотека да му запазват купоните за храна, които се изрязват от вестниците.

Къщата на Джамелски от въздуха
Къщата на Джамелски от въздуха

Почти всеки ден Джамелски обикаля пътищата на окръг Онондага, в търсене на празни бутилки и консерви, които връща на вторични суровини. Но въпреки че цепи стотинката на две, не е никак беден. Още преди години е убедил баща си да инвестира на борсата. Инвестицията се оказва успешна и след смъртта на родителите му той влиза във владение на ценните книжа. Но Джамелски никога няма вид на богаташ. Често облича стари джинси и овехтели тениски. Добре познат е в района на Файетвил като размъкнатия мъж, който събира бутилки и боклуци. Макар да не влага нищо в подобрения по дома си в Деуит, той инвестира в недвижими имоти в Калифорния и Невада. През 1988 г. голям участък от земята зад къщата му е продаден на местен строителен предприемач. До 2000 г. Джамелски вече е милионер, поне на хартия.

Но неговият дом, разположен на “Хайбридж Роуд” в Деуит, представлява все същата бъркотия от бутилки, боклук, разнебитени мебели и отпадъци. Всеки в квартала е запознат със състоянието на къщата на Джамелски. Властите са посещавали имота няколко пъти. Там виждат изоставени коли, стари кухненски уреди, столове, лампи и множество други предмети, разпръснати по земята. “Каквото и да посочехме, той казваше, че му трябва. Или ще му потрябва. Пазеше всичко!”.

Дворът на Джамелски
Дворът на Джамелски

С течение на годините местният предприемач, закупил земята на Джамелски, застроява района и го нарича “Уотърфорд Уудс”. Десетки модерни и просторни домове, струващи стотици хиляди долари, са построени на неговата улица. Но Джамелски отказва да се премести или да подобри състоянието на къщата си. Вместо това поръчва двуметрова дървена ограда от колове, с която загражда своя имот от един акър. Съседите са отвратени от боклучавия му двор и порутената му къща. Контрастът между спретнатите, скъпи къщи, с техните поддържани морави и ужасната съборетина на Джамелски е драматичен и шокиращ. Но нищо не може да се направи по въпроса.

Първата

Едно от любимите занимания на Джамелски е да обикаля улиците в своята разнебитена кола. Още като тийнейджър е обичал да кара безцелно по широките булеварди в центъра на Сиракюз. На 17 септември 1988 г. той прави точно това, когато се натъква на 14-годишно момиче, разхождащо се само по улица “Саут Гедес”.

“Щяхме да правим секс… без съмнение… подкарах право към къщата на майка ми” – разказва Джамелски по-късно. Само за няколко минути той успява да убеди момичето да се качи в колата му. Закарва я в дома на майка си в Деуит. “Взех една верига и я сложих на глезена й, след което намерих къде да я закача” – разказва той. – “На нея никак не й хареса!”. Той хвърля затворничката си в дълбок кладенец до къщата и я заплашва, че ако се опита да избяга, ще убие семейството й. “Събудих се там и нямах никакви дрехи” – разказва по-късно момичето, наречено “Кирстен”, в шоуто на Лари Кинг – “Там беше студено”. Макар момичето да е държано едва на няколко метра от къщата, не съществуват директни доказателства, че майката на Джамелски е знаела какво става.

Първата жертва
Първата жертва

“Никога не съм ги смятал за жертви на отвличане” – казва Джамелски на пресата – “За мен отвличане е тогава, когато вземеш някой, който има пари и му кажеш, че ще го убиеш… ако не ти даде половин милион долара или нещо такова”. Но за Кирстен онзи ден през 1988 г. е началото на години на сексуално насилие. Джамелски я заставя да си води дневник, в който да записва всичко, което й се случва, включително и изнасилванията. Трябва да записва кога си мие зъбите и кога се къпе. След време Джамелски започва да й носи подаръци и да се преструва, че между тях съществува нормална любовна връзка. Изплашена от странния човек и принудена да се подлага на всекидневните му сексуални похождения, Кирстен става все по-покорна и податлива.

“Той я е контролирал, заплашвайки я, че ще убие брат й” – казва по-късно полицейски източник – “Брат й е малко момче. Как е знаел това, не знам. Той би могъл да е подбирал жертвите си случайно или да ги е дебнел преди това”. Но страхът на жертвата е съвсем истински. “Показа ми снимка на малкото ми братче и каза, че ще го нарани” – разказва Кирстен. – “И ми донесе снимка на семейството ми и къщата ни!”. Семейството на момичето я обявява за изчезнала още на следващия ден, но полицията не успява да я открие. В крайна сметка тя се превръща в една от хилядите бегълки, чийто лица са разлепени из полицейските управления в цяла Америка.

Джамелски скоро осъзнава, че всеки път, когато изважда момичето от кладенеца, за да прави секс с нея, се излага на риск. Решава, че има нужда от по-сигурно убежище, в което да държи жертвата си. През 1998 г. започва изграждането на сложен бетонен бункер в имота си. Казва на съседите, че това е бомбоубежище. Тъй като вече е известен като ексцентрик, никой не се замисля особено над обяснението му. Снабдява се с машини, с които да изкопае дълбоки дупки в задния си двор. В тях излива от бетон две помещения, в които ще се влиза през гаража му. Монтира тежки стоманени врати, заключващи се и от двете страни. Вътре в стаите няма електричество, тоалетни и прозорци. Единственият приток на свеж въздух влиза през осеминчова тръба, идваща от къщата. Конструкцията е завършена за няколко месеца и Джамелски вече разполага със свой собствен затвор. Извратеният скъперник ще бъде едновременно пазач, надзирател и съдия.

Стените на подземието
Стените на подземието

През лятото на 1989 г., под прикритието на нощта, той премества Кирстен в новия й дом. Там оковава крака й с верига за пода и й дава кофа, която да използва за тоалетна. Носи й храна един път на ден и впоследствие й позволява да се къпе няколко пъти в месеца с градинския маркуч. През следващите две години изплашената тийнейджърка е подлагана на всекидневни изнасилвания и психологически тормоз, а Джамелски тържествува над новото си кралство. Той е преизпълнен от собственото си могъщество, безкрайно доволен от себе си и няма търпение да засити сексуалните си перверзии.

Лоши неща

“Правил съм някои лоши неща” – казва по-късно Джамелски за първата си жертва – “Но смятам, че тя щеше да свърши някъде мъртва, ако не беше прекарала това време с мен”.

Семейството на Кирстен подава сигнал за изчезването й на следващия ден след нейното отвличане.

Научи повече за:   Дейвид и Катрин Бърни: Убийствата на улица "Мурхауз"

Близките й казват на полицията, че за последен път са я виждали у дома в петък, на 16 септември. Родителите й признават, че и друг път не се е прибирала вкъщи, но приятелите й винаги са знаели къде е. Това, което разтревожва семейството й е, че приятелите й са се обадили у тях, за да питат за нея. През следващите няколко седмици полицията разпитва познатите и семейството на Кирстен, но разследването не довежда до нищо.

Леглото на жертвите
Леглото на жертвите

В края на септември семейството получава писмо от Кирстен, написано с нейния почерк, в което казва, че много й липсват и че ще се прибере с автобуса през октомври. Казва им да поместят обява в “Ню Йорк Пост”, ако не са й ядосани. Родителите й публикуват обявата, плюс телефонен номер, на който да се обади, но месеците минават без никакъв контакт от нейна страна. Тогава през декември Кирстен оставя съобщение на телефонния секретар на своя приятелка, казвайки, че е добре и ще се върне скоро. От време на време тя продължавала да праща писма, да се обажда и дори им изпраща аудиокасети. Полицията знае, че Кирстен е жива, но няма представа къде е. На един от записите тя казва: “Нямам търпение да ви видя. Липсвате ми!”. Семейството може да чуе как гласът й се задавя от сълзи.

В края на 90-те години неизвестно защо Джамелски решава да освободи Кирстен. Той й слага превръзка на очите и качва вече 17-годишното момиче в колата си. Перверзникът кара сина си Брайън да ги закара на летището в Сиракюз. Казва му, че Кирстен е имала проблем с наднормено тегло и родителите й са го помолили да я държи в къщата си, докато отслабне. Когато стигат на летището, маха превръзката от очите й и двамата заедно се качват на самолета за Лейк Тахо, Невада. Обикалят града цяла седмица и дори посещават казино. Накрая й дава билет за връщане в Сиракюз. Кристен се връща у дома, но не казва какво й се е случило през годините на нейното изчезване и се преструва пред семейството си, че просто е избягала. Благодарение на крехката си възраст, момичето остава изплашено и объркано за години напред. Междувременно Джамелски се връща към събирането на боклук и празни бутилки по магистралите в окръг Онондага. Но скоро съжалява, че е пуснал първата си жертва.

Зарешетените прозорци на гаража
Зарешетените прозорци на гаража

Мишел

В нощта на 31 март 1995 г. Джамелски отново обикаля улиците на Сиракюз със своята кола, търсейки следващата секс робиня. Кара нагоре-надолу по авенютата в центъра на града и се озовава на улица “Катрин”, недалеч от улица “Саут Гедес”, където е отвлякъл Кирстен преди седем години.

Джамелски вижда много младо момиче от латиноамерикански произход да се разхожда само. Спира колата си и я заговаря. Тя се казва Мишел (не е истинското й име). Скоро Мишел сяда до него в колата му и двамата потеглят към предградието Деуит.

Тайният вход към бункера
Тайният вход към бункера

Когато пристигат в дома му, Джамелски отвежда момичето долу в подземието си, където е незабавно окована и оставена сама в тъмното. Част от тактиката му е да сплашва жертвите си веднага, за да развие у тях чувството на страх и примиреност. Дава й хапчета, от които Мишел загубва съзнание. Когато се събужда, осъзнава, че е гола и с оковани глезени. Но Мишел е борбена натура. Удря Джамелски, псува го и дори го наплюва. Той я снима с Полароид, докато лежи безпомощна на пода и почти всеки ден идва да прави секс с ужасеното момиче. Взима непрекъснато виагра и някакво друго незаконно лекарство за засилване на потентността. Казва на Мишел, че продава млади момичета като секс робини в чужбина. Показва й снимки на семейството й и я заплашва, че ще ги убие, ако не прави каквото той иска.

Джамелски позволява на жертвата си да се къпе само веднъж на една или две седмици. Пъха градинския маркуч през една дупка в стената и пуска по него да тече ледено студена вода.

В една от стаите поставя стара, разнебитена вана върху дървена платформа. В нея има канал, но той не е свързан с водопровода. Когато ваната се изпразва, водата няма къде да отиде, освен да се разлее по циментовия под, където остава, докато се изпари. Това прави тъмницата още по-влажна и усойна.

Друг изглед на тайния вход
Друг изглед на тайния вход

Семейството на Мишел я обявява за изчезнала почти незабавно. Полицията не се отнася с пренебрежение към нейния случай, но всичко е въпрос на приоритети, а съмнението, че може би е избягала и фактът, че е употребявала наркотици, не накланят везните в нейна полза. Тя също става част от растящата полицейската статистика за избягали от дома си младежи.

През 1997 г. Джамелски решава да я освободи. Мишел се обажда на майка си и й казва, че се прибира у дома. Той я откарва до къщата на майка й в Сиракюз, където е посрещната от близките си с бурни сълзи. Когато я питат какво се е случило с нея, Мишел им разказва, че е била държана насила от някакъв стар мъж, който я е изнасилвал почти всеки ден. Семейството й иска да подаде сигнал в полицията, но тя е ужасена, защото той й е казал, че ще я убие, ако някога съобщи какво се е случвало в дълбините на бетонния бункер.

Гаражът на Джамелски
Гаражът на Джамелски

През няколкото седмици след нейното завръщане майката на Мишел забелязва, че покрай дома им често минава с колата си стар човек, който доста втренчено заглежда дъщеря й. Мъжът е блед, слаб, носи очила и има посивяла коса. Когато пита Мишел за непознатия, тя казва, че това е човекът, който я е отвлякъл.

Семейството обаче решава да не съобщава за случая в полицията.

Нощен хищник

До лятото на 1997 г. Джамелски вече е изработил модел на действие за своите отвличания. Обикновено дебне през нощта из улиците на Сиракюз в своята разнебитена кола и търси определен тип жена, която според него няма да липсва на никого. Негова мишена са обърканите тийнейджърки, взимащи наркотици и често отсъстващи от къщи. Следващата жертва на Джамелски обаче е по-възрастна от предишните две, макар начинът й на отвличане да е същият.

На 30 август 1997 г. Джамелски минава с колата си по улица “Джон”, район на града населяван главно от азиатци. Забелязва 52-годишна виетнамка, която се разхожда сама. Заговаря я, казва й, че е самотен и има нужда от приятели. Тя му казва името си – Тина (не е истинското й име) и той я убеждава да се качи в колата му. Когато стигат в дома му, той натиква дребната жена в подземието и затръшва вратата след нея. На 3 септември разтревоженият приятел на жертвата я обявява за изчезнала, но и този път полицията не стига доникъде.

През следващите няколко месеца Джамелски многократно изнасилва своята пленница в подземния бункер. “Тя ми пееше на виетнамски” – казва по-късно той – “Имаше най-красивия глас, и то без никакъв акомпанимент. Абсолютно прекрасен!”. Занася телевизор на затворничката си и й позволява да гледа вечерната програма.

“Плачех и се молех всеки ден от моето пленничество” – разказва Тина – “Но никога не заплаках отново пред него, след като ме зашлеви толкова силно, че нарани ухото ми… Правех всичко, което ми казваше с надеждата, че ще ме освободи. Не исках да умра там долу в онези стаи, защото никой никога нямаше да открие тялото ми и душата ми щеше да остане завинаги на онова студено място!”.

За период от няколко седмици Джамелски поставя изкуствен скелет в човешки ръст до рогозката, на която спи Тина. “Бях толкова изплашена” – казва тя на полицията. – “Той беше бял и имаше черни очи!”. В нощта на 23 май 1998 г. Джамелски изкарва ужасената си жертва от бункера и без обяснение я оставя на една автобусна спирка. Тя е с превръзка на очите и не знае къде се намира. Тази жертва обаче отива директно в полицията и им разказва за случилото се.

“Каза, че е била държана в някаква постройка в Рочестър” – спомня си детектив Джак Шмитд  – “Описа заподозрения като бял мъж, около 45-годишен, висок 1,72 м, тежкосложен, с кръгло петно по рождение на челото”.

През следващите месеци детектив Шмитд и неговите колеги ще изиграят важна роля в разследването на Джон Джамелски.

От трите отвлечени жени, само една подава сигнал за престъплението. Още в началото полицията се усъмнява в историята на Тина.

“Те ми крещяха и казваха, че не ми вярват!” – казва по-късно тя на пресата – “Удряха с юмруци по масата и казваха… че си измислям!”.

Според Тина един детектив й бил казал, че “обикновено, когато някой бъде отвлечен, той не се връща в къщи”. Без да разполага с реални следи и заподозрени разследването на полицията не довежда до нищо.

Самият Джамелски има съвсем различна версия за събитията от тази на Тина.

“Вероятно, ако се бяхме срещнали навън, нали се сещате, тя щеше да зареже приятеля си незабавно. Смятам, че тя трябва да гледа на случилото се положително… Аз така правя”.

Дженифър

В края на 1999 г. съпругата на Джамелски умира след дълго боледуване. Макар да живее в къщата по времето, когато той държи момичетата в подземието си, не съществуват индикации, че е знаела за зловещите му практики.

През пролетта на 2001 г. Джамелски е готов за следващата си секс робиня. Нощ след нощ обикаля из околностите в търсене на подходящата жертва. В нощта на 11 май паркира колата си на улица “Гедес” в Сиракюз. Там забелязва млада жена, прибираща се след гостуване у приятелка. Момичето работи в заведението “Аутбек Стекхаус” в Деуит. Тя е на 26 години и е майка на две малки деца. Джамелски се провиква след нея и я пита дали й трябва превоз.

Научи повече за:   Журналист на смъртта: Виенския удушвач Джак Унтервегер

“Намирах се в лош квартал” – разказва тя по-късно – “а преди малко след мен вървяха някакви мъже, които ми подвикваха глупости. Така че бях леко изнервена”.

Жената, която използва пред медиите името “Дженифър”, се качва в колата на Джамелски и му казва, че иска да се прибере у дома. Според собствените й показания Дженифър е била подпийнала и не може да си спомни точно какво се е случило по време на пътуването. Пътуват известно време и накрая пристигат в гаража на Джамелски. Без да знае къде се намира Дженифър се опитва да излезе от колата. “Опитах се да изляза от колата и не можах. Това е последното нещо, което си спомням”. По-късно се осъзнава в тъмна бетонна килия, напълно гола и сама в студения мрак. “Не можех да виждам. Беше тъмно като в рог”. Няколко дни по-късно семейството й я обявява за изчезнала, но последвалото разследване не донася никакви резултати.

През следващите два месеца Джамелски прави секс със своята затворничка почти всеки ден. Казва й, че положението й е безнадеждно и полицията нищо не може да направи. Заплашва я, че ще я продаде в интернет за 30 000 долара и й дава да яде само по веднъж на ден. Трябва да използва импровизирана тоалетна, която се състои от пластмасова кофа, поставена под изтърбушен стол, и да спи върху тънък дунапрен, метнат на влажния, хлъзгав под. Контролира всеки аспект от нейното съществувание. “Той имаше талант за промиване на мозъци”. Джамелски прекарва часове в бункера при Дженифър, като й чете и проповядва Библията. Иска й се да го удари с нещо и да избяга, но той е помислил за тази възможност. Когато влиза в подземието, заключва вратата с някаква комбинация.

“Трябваше да правя секс с него всеки ден. Казваше, че това е част от ритуала. Къпех се веднъж на всеки две седмици… Ходех до тоалетна в кофа. Беше отвратително!”.

Джамелски решава да я пусне само след два месеца. На 7 юли влиза в тъмницата, където Дженифър е прикована за пода.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

“Влезе в стаята и ми даде дрехите, с които бях дошла. Хвърли ги към мен и каза, че си отивам вкъщи. А аз бях ужасена! Помислих си, че ще ме убие!”.

Но Джамелски слага качулка на главата й и я оковава в белезници. Качва я в колата си и пътуват в продължение на около 30 минути. Дженифър няма представа къде се намира и къде отиват. Внезапно колата спира. Джамелски маха белезниците и качулката. Тя установява, че стои пред къщата на майка си.

“Никога не му бях казвала къде живее майка ми” – разказва тя – “Благодарях на Бога!”.

Детектив Шмитд и полицията в Сиракюз внимателно изслушват историята на жената.

“Каза, че е била държана в тъмница и описа стаята, в която е била затворена. Каза, че думите “СТЕНА ОТ ГЛАВОРЕЗИ” са написани на стената с червена боя, заедно със знака на мира”.

Но Дженифър смътно си спомня други подробности. Нейното обяснение за начина, по който е била отвлечена, не съвпада с това на другите свидетели. Не знае къде се намира бункерът, защото очите й са били покрити. Шмидт напразно се опитва да открие къщата на заподозрения.

“Обикалях с нея из целия град” – казва той – “Опитахме се да намерим и колата му”.

Дженифър е описала колата като меркюри “Комет”, модел 1975 г. Шмидт преглежда данните за подобни коли и открива само една регистрирана в щата Ню Йорк. Но се оказва, че това не е търсеният автомобил.

В крайна сметка случаят увисва във въздуха, а Джамелски, който става все по-безочлив с всяко следващо отвличане, продължава да събира празни бутилки и жени от градските улици.

Мийка

Както и преди след освобождаването на Дженифър Джамелски се връща за известно време към обичайните си занимания. Всеки понеделник сутрин се появява пред местния пункт за вторични суровини с празните бутилки. Но продължава да обикаля като жаден вампир нощните улици на града.

Една нощ през октомври 2002 г. Джамелски минава с колата си през кръстовището на улиците “Елк” и “Салина”, където забелязва да се разхожда само чернокожо момиче. След няколко минутен разговор тя се качва в колата му доброволно.

“Казах: “Искаш ли да изкараш малко пари?”, и тя каза, “Да”. Накрая се разбрахме за цифрата и че ще бъдем заедно около месец”.

Но момичето по-късно казва на полицията, че това е лъжа. Разказва, че когато Джамелски я е хвърлил в мазето си, е разкъсал дрехите й на парчета и й е казал, че ако се опита да избяга ще бъде разкъсана от свирепи кучета. Момичето не знае, че семейството й не е подало сигнал за изчезването й в полицията. Никой не я търси.

Момичето е на 16 години и е изнасилено още в първия ден от пленничеството си. Джамелски й дава името “Мийка” и й казва, че и други мъже искат да я изнасилват. След известно време тя се сприятелява с похитителя си убедена, че това е единственият начин да оцелее. Може би дори започва да се привързва към него.

“Определено в този случай си имахме работа със Стокхолмски синдром. За разлика от другите жертви Мийка е имала някакъв достъп до къщата над бункера и дори е била допускана в спалнята на Джамелски” – казва детектив Шмитд.

Но с минаването на месеците пленничеството й става все по-странно. Мийка изглежда е разполагала с доста голяма свобода за затворник, много повече от предишните момичета. Когато по-късно получава възможност да говори с пресата, Джамелски прави някои стряскащи твърдения:

“Вместо да се движи с хората, с които се е движила преди, тя се забавляваше… очакваше с нетърпение да отидем на боулинг… нямаше търпение да играем билярд. Да, аз исках да имам огромно влияние над нея”.

Караоке

До известна степен Мийка се различава от останалите жертви, защото е чернокожа. Останалите момичета са по реда на отвличането им: индианка, латино, виетнамка и бяла. Вероятността нарочно да е избирал жени от пет различни етнически групи е доста голяма.

Джамелски започва да показва специално отношение към Мийка. След няколко седмици й позволява да излиза от затвора и да се качва горе в къщата. Макар да може да се разхожда свободно наоколо, Джамелски е поставил метални решетки отвътре на прозорците си. Той позволява на Мийка да посещава банята, но и там прозорците са покрити с шперплат. Тя не може да махне шперплата и да избяга.

“Единственото нещо, което ме държеше през този ужасен кошмар, бе моята силна вяра в Бог, на когото се молех всеки ден да ми помогне да се върна у дома!”.

Но сексуалното насилие продължава. Тя е заставяна да се снима на видео и да задоволява всяка фантазия на Джамелски. Той редовно взима виагра и никога не се насища.

До април 2003 г. Мийка вече е успяла да изгради някаква връзка с мъчителя си, почиваща на известна степен на доверие между тях. Даже я е извеждал от къщата, за да ходят на пазар в близките градове и поне веднъж я е водил на боулинг. Джамелски всеки път стои близо до нея, страхувайки се да не направи нещо, но постепенно започва да се чувства все по-удобно със своята затворничка на публично място.

На 3 април Джамелски завежда Мийка във “Фреди Бар енд Грил” в Матидейл. Това е известно заведение, където често се организират караоке-вечери.

“Двамата страшно биеха на очи” – казва по-късно управителят на заведението – “Беше очевидно, че не са двойка”.

Но Мийка се записва за караокето и скоро се качва на сцената, за да пее пред публиката. Според хората в бара тя е изглеждала съвсем нормално и никой не се е досетил, че е затворничка. Защо просто не е изкрещяла за помощ, веднъж щом се е качила на сцената, е въпрос задаван от мнозина впоследствие.

Сутринта на 8 април 2003 г. Мийка убеждава Джамелски да й позволи да ползва телефона. Казва му, че иска да се обади в местната църква, за да провери в колко часа започва службата. Вместо това се обажда на сестра си и й казва, че Джамелски я държи затворена в мазето си и я изнасилва.

Само след минути пристига полицията. Не заварват двамата в къщата, но бързо ги откриват във фирма за продажба на коли наблизо и Джамелски е арестуван.

“Стена от главорези”

“Най-голямото ни опасение е, че не знаем колко жени е отвлякъл през годините” – казал шериф Кевин Уолш на пресата на следващия ден. – “Някои от тях са били много млади, други може да са загинали там долу, а трети може и сами да са отнели живота си”.

След разпита на Джамелски полицията решава да посети дома му. Към мястото се отправят детектив Джак Шмидт и неговият партньр детектив Еди Браг. Онова, което откриват, надминава всичките им очаквания.

Дървеният кръст с главата
Дървеният кръст с главата

В предния двор на къщата се извисява триметров дървен кръст, върху който е закрепена малка реплика на човешка глава.

“Не знаехме какво трябва да представлява това” – разказва детектив Шмидт – “Може би е нещо като помен за жертвите му”.

Вътре в къщата е пълно с боклуци и вехтории, натрупани чак до тавана. На всяка врата, включително и тази на банята, има катинар и резе. Прозорците в гаража са покрити с решетки от хладилник, което му придава вид на клетка. Навсякъде са разхвърляни вестници, полуизядена храна, дрехи, книги, мебели, тенджери, тигани, счупени уреди и всякакви други отломки. В кухненските шкафчета детективите намират спретнато подредени салфетки, зърнени закуски и други готварски пособия. В мазето откриват редици от стелажи пълни догоре с празни бутилки от различни напитки. Шишетата са разделени по цвят, размер и марка и подравнени като по конец. По-късното преброяване установява, че в къщата има общо 13 000 празни бутилки.

Научи повече за:   Казахстанският канибал Николай Джумагалиев: Железния зъб

Вътре в гаража, зад един стелаж с бирени бутилки, детективите Шмидт и Браг откриват метална врата. Отварят я и влизат в тясното пространство. В тъмното напипват къс тунел, водещ към друга метална врата. Когато отварят и нея, трябва да направят още няколко крачки преди да могат да се изправят напълно. “Беше тъмно и миришеше ужасно, като в някаква средновековна тъмница” – разказва Шмидт. Запалват фенерчетата си, за да разгледат наоколо. Това, което виждат, кара кръвта им да изстине. Защото на стената точно пред тях е написано с огромни червени букви “СТЕНА ОТ ГЛАВОРЕЗИ”. Това са думите, които Дженифър е казала, че е виждала по време на нейното отвличане преди три години.

Надписите по стената
Надписите по стената

“Бях поразен. Веднага разбрах, че сме открили похитителя на Дженифър и бетонния затвор, който тя описваше”.

Полицаите напускат къщата и подават искане за издаване на заповед за обиск на целия имот.

В подземията

На следващия ден полицаите се връщат с брадви, фенери, камиони и още десетки служители, които да помагат в претърсването. Координацията на мащабната операция се извършва от мобилния команден център на шерифското управление в окръг Онондага. Специален радар е използван, за да се търсят тела, заровени под земята. Екипите от криминалисти започват да сортират невероятните купища вехтории, натрупани от Джамелски през годините. Всяко нещо би могло да се окаже доказателство. На имота и къщата са направени хиляди снимки.

Стелажите с бутилки
Стелажите с бутилки

Вътре в къщата Джамелски разполага с десетки метални шкафове, пълни с хартии, календари и бизнес документация. Той е събирал стотици броеве от стари списания от 30-те и 40-те години, старателно сортирани по дати. Стотици пощенски пликове съдържат стари сметки, касови бележки, фактури и други. “Всичко, което този човек е правил някога в живота си, се намираше в тези шкафове” – казва детектив Шмидт. Но чак когато полицаите слизат в дълбините на бетонното подземие, осъзнават колко умопобъркан е Джон Джамелски в действителност.

В утрото на 9 април, докато пред къщата се събира истинска армия от репортери, детективите се приготвят да влязат в подземния затвор на Джамелски. Командният център е разположен в края на автомобилната алея. Въоръжена със заповед за обиск и предвождана от детектив Джак Шмидт, групата стига до входа на бункера. Над вратата виси малко разпятие, окачено на пирон. Точно до него се мъдрят думите: “МИР ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ВЛИЗА ТУК”, написани с бяла боя. Полицаите пропълзяват през тесния тунел и стигат до първата по-голяма стая.

Виждат думата “ОМРАЗА”, написана с червено на отсрещната стена, и лозунга “ГОТОВИ ЗА БУНТ, ДАЙТЕ НАСАМ БОЛКАТА”, отпечатан на стената в тъмнопурпурен цвят. Стаята е влажна, задушна и мирише ужасно. Помещението е плашещо тихо и полицаите осъзнават, че дори жертвите да са крещели с всичка сила, виковете им е нямало как да бъдат чути отвън. В средата на стаята, върху дървена платформа, стои мръсно сива петносана вана. В нея жертвите са били принуждавани да се къпят с градинския маркуч. Тоалетната представлява кофа, поставена под алуминиев стол без седалка. Върху мръсния преносим хладилник стои радиочасовник.

Във втората стая има кирливо парче дунапрен, което жените са използвали за легло. То не е сменяно от години.

“Стаята, в която са спели, е наистина страховита” – казва заместник окръжният прокурор Рик Труфино – “Мястото изглежда отвратително. Влажно. Тъмно. Без да има светлина вътре сигурно е много страшно”.

Срещу импровизираното легло са поставени два сини тапицирани стола, а по влажния под лежат разхвърляни вестници. Всичко в килията е ръждиво и плесенясало.

На една от стените е грубо нарисуван символът на мира. Други части от стената са изрисувани от самите жертви. Върху малка дървена маса стои стара микровълнова печка. Кабел от жълт разклонител се спуска от дупка в горната част на една от стените. Точно до него алуминиева тръба вкарва в килията топъл въздух от къщата на Джамелски.

Полицейските фотографи правят стотици снимки на подземието, докато Шмидт и Браг продължават с претърсването. Виждат десетки фрази, надраскани по стените. Натъкват се и на календар, който очевидно е използван от някоя от жертвите. Дните в него са маркирани с буквите “С”, “Б” и “З”. По-късно става ясно, че жертвите са били принудени да отбелязват по този начин дните за Секс, Баня и миене на Зъбите.

Колкото до Джамелски, той остава зад решетките на окръжния затвор в Сиракюз. Неговите обяснения за действията му през изминалите 15 години озадачават детективите. Отказва да поеме отговорност за стореното и не признава вината си с аргумента, че някои от девойките са “извлекли полза” от пленничеството си.

“Болен страхливец”

На 14 юли 2003 г. Джон Джамелски е изправен пред съда в окръг Онондага, за да получи присъдата си. Той е въведен в съдебната зала, претъпкана до тавана от семействата на жертвите, служители на полицията и десетки репортери от пресата и телевизията. Изглежда същия крехък и безобиден човечец за онези, които го познават, и никак не прилича на “владетел на робини”.

Окованият Джамелски в съда
Окованият Джамелски в съда

Окръжният прокурор Уилям Фицпатрик прочита показанията на жертвите. Първата жертва, чието име остава поверително, споделя, че все още чувства болката от престоя си в средновековния затвор на Джамелски. “Заплахите и ужасът… оставят в нея неизличими следи, които я преследват с години” – казва Фицпатрик пред съда.

“Преследвана съм във всеки един момент, дори и в съня ми, от мисълта за месеците прекарани с г-н Джамелски” – пише Кирстен в своите показания. – “Студът, влагата, тъмнината и самотата. Никога не ще забравя постоянния глад, жажда и умора. Мисълта за смъртта… Не мога да говоря за ужасните неща, които причини той на тялото ми и ме караше да правя с него… Когато мисля за нещата, които трябваше да правя, само за да остана жива, не ми се вярва, че още съм тук!”.

Съдия Антъни Алои, както и голяма част от обществото, е разярен от деянията на подсъдимия и от очевидно безразличното му отношение.

“Вие сте един болен страхливец” – отбелязва той – “Вие сте зъл човек. Вие сте похитител и изнасилвач… Вашето кралство на терора рухна!”.

Съдията осъжда Джон Джамелски на доживотен затвор с минимален срок от 18 години – присъда, която ще излежава в Щатския затвор в Ню Йорк. По всяка вероятност стария перверзник ще умре в затвора. Джамелски седи на масата на защитата без да показва никакви емоции и очевидно без да се трогне от присъдата. Когато го питат дали има да каже нещо, той се обръща към съда:

“Наистина искрено съжалявам за онова, което направих” – казва той – “Имах доста време да мисля за това и просто съжалявам за това, което сторих, и как то се е отразило на всички, и Бог да благослови всички тях!”.

Джамелски е изведен от сградата на съда и отведен в затвора на окръг Онондага, който се намира от другата страна на улицата. По-късно е преместен в затвора с максимална сигурност “Клинтън”, по-известен с името на спящото градче Данемора, където се намира, който е краят на пътя за най-жестоките престъпници в щата Ню Йорк.

Част от уговорката между страните е, че имуществото на Джамелски ще се продаде и сумата ще бъде разделена между жертвите му. Спекулациите на пресата измерват състоянието му на два милиона долара, но действителната сума не е известна. Жертвите му се опитват да се върнат към нормалния живот, но това не е лесно. Две от тях, Дженифър и Кирстен, се появяват в шоуто на Лари Кинг по телевизия CNN, а другите също са интервюирани от медиите. Колкото до Джон Джамелски, той си остава загадка.

“Както винаги съм казвал, нали се сещате, аз не съм общоприет. Казвал съм на стотици хора, че съм леко луд” – казва той на един репортер.

От всичките му интервюта и разпити в полицията ясно си личи, че наистина няма представа от сериозността на престъпленията си. Настоява, че никога не е възнамерявал да нарани тези жени и дори твърди, че им е направил добро, като ги е отвлякъл. Изразява загриженост за начина, по който го представят медиите. Джамелски казва, че този образ на зъл човек не е точен и дава на хората грешна представа за това, какъв е всъщност. Казва, че когато е бил дете, е другарувал с момичетата в училище.

“Аз бях най-доброто малко момче, за което можете да се сетите” – хвали се той.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
Таняc.zdravkova Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
c.zdravkova
Сътрудник

Всякакви болни мозъци на този свят!!!Да пази Господ!!!

Таня
Гост
Таня

Лудо, откачено старче дано изгние в затвора.