Екзорсизмът на Анелизе Микел: Истинската Емили Роуз

Американският филм “Екзорсизмът на Емили Роуз” е вдъхновен от трагичния случай на германското момиче Анелизе Микел. Без никакво предупреждение животът на щастливата и доста религиозна девойка се променя внезапно през 1968 година, когато тя получава първия си необясним пристъп. Припадъците на Анелизе се влошават с времето, а поведението й претърпява демонична и плашеща промяна. Тя спира да се храни, вижда призрачни лица, чува гласове и звуци и е убедена, че в нея живее цяла плеяда демони.

Изплашени за безсмъртната й душа, вместо да потърсят медицинска помощ, нейните родители се обръщат към католическата църква с молба над детето им да бъде извършен екзорсизъм.

Необяснима промяна

Историята започва в баварския град Лайблфинг в Германия на 21 септември 1952 година, когато Йозеф и Анна Микел се сдобиват с втората си дъщеря Анелизе. След нея се появяват още три сестри – Гертруд, Барбара и Росвета.

Семейство Микел
Семейство Микел

Анелизе и трите й сестри са възпитавани в строго католическо семейство. Нейният баща Йозеф някога е смятал да стане свещеник, а три от лелите й са монахини. Семейството редовно посещава църковните служби и се моли заедно.

Но семейството пази срамна тайна, която оказва огромно влияние върху малката Анелизе. Четири години преди раждането й нейната майка е дала живот на извънбрачна дъщеря – Марта. Заради това срамно събитие тя е била принудена да носи черен воал на сватбата си с Йозеф. Когато Анелизе е малка, майка й я окуражава да изкупва греховете на извънбрачното й раждане чрез пламенни молитви. Марта умира на осемгодишна възраст, по време на операция за отстраняване на тумор от бъбрека й и това вероятно още повече е засилило желанието на Анелизе да се покайва за греха на майка си.

Малката Анелиз
Малката Анелизе

Йозеф притежава и управлява доходна дъскорезница в Клингенберг и съпругата му Анна също помага в семейния бизнес. Дълбоко религиозната баба на Анелизе често помага в гледането на децата и ги запознава усърдно със своята католическа вяра. Като малка Анелизе страда от различни детски болести, като заушки, шарка и скарлатина и заради честите си отсъствия по болест изостава с една година в училище. Тя е добра ученичка и се надява един ден да стане учителка. Свири на пиано и акордеон.

През септември 1968 година в живота на Анелизе настъпва необяснима промяна. През деня й причернява за кратко, а по-късно през нощта получава конвулсии, подобни на епилептичен припадък. Бори се за въздух, ръцете й се сковават, езикът й се парализира и подмокря леглото си. Тя бързо се възстановява и всичко изглежда наред за цяла една година, когато отново получава подобен пристъп.

Неврологът в болницата й поставя диагноза “гранд мал” епилепсия (позната днес като генерализиран тонично-клоничен припадък). Здравето на Анелизе е доста влошено по онова време. Премахватсливиците й и последователно се разболява от плеврит и пневмония. През февруари 1970 г. е приета в болница за белодробни заболявания. Там й откриват проблеми със сърцето и кръвообращението.

Анелиз Микел
Анелизе Микел

Нейната съквартирантка в болницата описва Анелизе като щастливо и религиозно момиче, с позитивна нагласа към живота. Тя никога не говори за болестите си.

Третата атака се случва през юни 1970 г. Анелизе най-накрая е изписана от болницата през август същата година. Семейството и приятелите й веднага забелязват огромната промяна настъпила у нея. Тя е тиха и вглъбена в себе си. По-късно Анелизе ще опише някои от преживяванията си в болницата. Казва, че по време на всекидневните си молитви е била преследвана от мъртвешки демонични лица, които са я оставяли в състояние на дълбока депресия и ужас. Освен това е усещала разни отвратителни миризми, които описва като “изгорели екскременти”. Започва да вярва, че е обсебена от демон. Изглежда няма друго обяснение за дяволските образи, които я преследват. Скоро в главата й се появяват гласове, казващи й, че ще “ври в ада”.

След пореден пристъп през юни 1972 г. неврологът й предписва лекарството дилантин, което се използва за третиране главно на гранд мал епилепсия и някои определени двигателни нарушения. Тялото на Анелизе често се сковава и тя не помни нищо от припадъците си. Въпреки дилантина продължава да вижда демоничните лица и да усеща ужасните миризми.

Анелиз Микел
Анелизе Микел

В началото на 1973 г. Анелизе се оплаква, че чува чукане в килера си, под пода на стаята си и горе на тавана. Веднъж нейната леля я заварва във всекидневната пред статуята на Дева Мария. Лицето й е изкривено в омразна гримаса, а очите й катранено черни.

Надвиснала беда

През есента на 1973 г. Анелизе казва на психолога си, че депресията често я кара да мисли за самоубийство. Баща й решава, че едно поклонение в Параклиса на Дева Мария в Сан Дамиано в Италия може да й се отрази добре. Когато пристигат пред параклиса, тя не може да влезе вътре, завявайки, че краката й горят. Не е в състояние да пие светената вода, нито да гледа свещенодействията и иконите. Откъсва медальона от шията на Тиа Хайн – близка приятелка на семейството, която е организирала поклонението. Всички около нея усещат, че тялото й излъчва някаква отблъскваща миризма, подобна на екскременти.

Въпреки провала от пътуването до Сан Дамиано и нетипичното поведение на Анелизе, тя и Тиа Хайн стават приятелки. Тиа започва да се моли за нея. Анелизе й споделя, че Исус й е казал, че ще дойде време, когато целият свят ще заговори за Ада и Дявола.

Тиа Хайн
Тиа Хайн

Убедена, че Анелизе е обладана от демони и че “лекарската история за епилепсията” е нелепа, Тиа Хайн се заема да търси свещеник, който да извърши екзорсизъм. Повечето свещеници й казват, че Анелизе трябва да се обърне към лекар. Тиа Хайн се свързва с отец Адолф Родеуик, добре познат като експерт и автор на няколко книги за екзорсизма и демоничните обсебвания. Макар да допуска, че в случая на Анелизе става въпрос за обсебване, той отказва помощта си, тъй като живее твърде далече – във Франкфурт. Накрая, в един близък град, Тиа Хайн попада на пастор Ернст Алт, който, след като вижда Анелизе, обявява, че тя “не изглежда като епилептичка”.

Отец Ернст Алт и отец Карл Рот, заедно с още няколко свещеници, се срещат няколко пъти да обсъдят състоянието на Анелизе. Няколко седмици преди да се срещне с нея, отец Алт получава две писма. Едното, написано от Анелизе, а другото от майка й Анна. Когато взима писмата в ръка, отецът чувства нещо необяснимо. Прилошава му и го обзема странна възбуда, и усещане за надвиснала беда. По-късно същата вечер не е в състояние да присъства на църковната служба и го преследва миризма на изгоряло. Чувства облекчение чак в 5 часа сутринта.

Отец Ернст Алт
Отец Ернст Алт

На следващата вечер, когато отецът разказва за случилото се на няколко други свещеници, всички те усещат същата противна миризма.

Две седмици след като се среща с Анелизе за първи път, отец Алт я описва като модерна, вярваща, интелигентна и честна. През есента на 1973 г. тя постъпва в университета във Вюрцбург, избирайки специалностите педагогика, музика и теология. Отец Алт я посещава редовно. Тя често изпада в депресия, тъй като демоничните лица продължават да я преследват.

През ноември Анелизе се запознава със свой колега студент на име Петер. Двамата започват да се виждат често. Тя му разказва за състоянието си през декември 1973 г. Обяснява му, че понякога не може да се контролира. Депресията й върви ръка за ръка с мъртвешките лица и миризмите. Пак по същото време Анелизе посещава своя невролог и своя психолог във Вюрцбург. Психологът заключава, че тя страда от психоза, причинена от доминиращия й баща и неосъзната омраза към майка й. Той предполага, че припадъците й се дължат на епилепсия. По същото време неврологът й сменя дилантина с тегретол.

Приятелят на Анелиз Петер
Приятелят на Анелизе Петер

Когато се среща с отец Алт през март 1974 г., Анелизе му споделя, че понякога не е в състояние да се моли. Отецът продължава да се моли за нея. Тя винаги чувства подобрение след неговите посещения. Отец Алт вярва, че много от нещата, които тя преживява физически и емоционално, не могат да бъдат обяснени единствено с епилепсията. Много от писмата, които тя пише до него, разкриват дълбочината на нейното състояние. Неспособността й да се контролира я хвърля в депресия. Понякога се чувства като в транс. Друг път изпитва непреодолимо отвращение към изповедите, което й пречи да получи причастие.

Научи повече за:   Рецепта за смърт: Звезди, пристрастени към лекарства

През септември 1974 г. отец Алт пише до епископа на Вюрцбург Йозеф Стангл с молба да му позволи да извърши екзорсизъм на Анелизе, ако ситуацията достигне критично ниво. Епископът отхвърля молбата му и препоръчва момичето да продължи да води дори още по-религиозен живот, за да намери покой. Но пристъпите не спират и поведението й става дори още по-хаотично.

Епископа на Вюрцбург Йозеф Стангл
Епископа на Вюрцбург Йозеф Стангл

Божествено видение

През януари 1975 г. Анелизе загубва апетита си и понякога остава в леглото си с дни. По същото време споделя с приятеля си Петер, че чува някакъв глас, който й казва, че е прокълната завинаги. Тази идея я ужасява, въпреки че няма основателна причина да вярва, че душата й е погубена.

През лятото на 1975 г. нещата се влошават още повече. Анелизе споделя в писмата си до отец Алт, че макар да копнее за компанията на сестра си Росвета и приятеля си Петер, в същото време изпитва необяснимо и внезапно желание да ги удари или да хвърля по тях разни предмети, когато са около нея. Помолва свещеника за помощ. Молитвите и благословиите, които са я облекчавали преди, вече не вършат работа.

Тъй като е възпрепятстван, отец Алт изпраща при нея отец Род, за да се помолят заедно. Но от очите на Анелизе закапват сълзи на отчаяние, защото не е в състояние да се моли. Свещеникът продължава сам, а тя се изправя и заема отбранителна поза, сякаш да се защити от нещо и разкъсва броеницата си. С дълбок, чужд глас Анелис нарежда на пастора да си върви. Той се обажда на родителите й и ги съветва да я приберат у дома.

Вече у дома, краката й се сковават и тя с трудност се придвижва из къщата. Все така не е в състояние да се моли. Отец Алт прави посещение и при влизането си в дома на семейство Микел усеща ужасна миризма на изгорени нечистотии, която сякаш извира от всякъде.

Анелизе стои затворена вкъщи около седмица. Накрая майка й помолва Петер да я разходи с колата. Те излизат от очертанията на Клингенберг и спират край един тих селски път. Тръгват пеша, но Анелизе едва си мести краката. Изведнъж пада на колене и сякаш изпада в транс. Петер безуспешно се опитва да я накара да реагира. След около десет минути тя се изправя и извиква възбудено:

“Мога да ходя! Мога да ходя! Виж ме!”.

Анелиз и Петер
Анелизе и Петер

Петер се стряска от внезапната промяна в емоционалното й и физическо състояние. Когато я разпитва какво е станало, Анелизе му отговара, че е видяла светата Дева Мария, която я е попитала дали иска да принесе страданията си в жертва на грешното духовенство и на младежта в Германия. Крайно развълнувани, двамата бързат да се приберат, за да споделят новината със семейството й. Анелизе казва на майка си, че е изцяло свободна и може да ходи нормално. Разказва и на нея за видението си. В продължение на седмица се чувства добре, но не след дълго споделя с Петер, че състоянието й отново ще се влоши.

Анелизе се връща във Вюрцбург, за да се запише за следващия семестър. Петер я заварва в стаята й пред едно разпятие – лицето й е разкривено от омраза и тя ръмжи като диво животно. Двамата се връщат в Клингенберг същия ден.

Демонични пристъпи

У дома, Анелизе крещи с часове: “Исусе мой, опрощение и милост!”. Прекъсва само за час-два през нощта, за да поспи. Коленичи толкова често, че коленете й се разраняват и подуват. След дълги периоди на крещене се разтреперва, сгърчва и изпада в безсъзнание. Понякога мускулите в шията й се стягат като стоманени въжета. Не може да яде твърда храна и почти не пие течности. Въпреки това поглъща паяци и мухи и уринира на кухненския под. Понякога лиже урината, а веднъж дори отхапва главата на една мъртва птица. Друг път пропълзява под масата и остава там, лаейки като куче в продължение на два дни.

Майката на Анелиз Анна й помага да ходи
Майката на Анелизе й помага да ходи

Близките й се научават да залягат. Анелизе изтръгва картини на светци от стените, къса броеници и хвърля разпятия по тях. Петер разказва един случай, в който тя е взела ябълка в ръката си и я е стиснала с такава лекота, че плодът се е пръснал като бомба из цялата стая.

Демоните често я изкушават с мисли за самоубийство. Тя споделя с Петер, че понякога починалата й баба и сестра й Марта идват да я утешават. По краката й има рани, но тя твърдо отрича да си ги е причинявала сама.

Близките й се редуват да я наблюдават, за да й попречат да се наранява. Но положението стана непоносимо и те се свързват с отец Алт и отец Адолф Родеуик, който продължават да следи с интерес случая на Анелизе.

Отец Адолф Родеуик
Отец Адолф Родеуик

Отец Родеуик решава да направи посещение на семейство Микел в началото на септември, за да прецени ситуацията с очите си. Заварва Анелизе в състояние на хипноза или транс. Отецът я пита:

“Какво е името ти?”

Тя му отговаря с дълбок променен глас: “Юда”.

Преди отец Родеуик да си тръгне Анелизе го зашлевява през лицето. След това сяда на пианото и засвирва сякаш нищо не се е случило.

Макар че изпитва глад, понякога тя не може да си отвори устата или да преглътне храната. Изпада в това състояние все по-често за тревога на родителите й.

Екзорсизмът на Анелизе

Отец Родеуик вече е убеден, че Анелизе е обсебена и организира среща, на която присъстват отец Алт и отец Род. Те се съгласяват, че отец Алт трябва да пише на епископа и да поиска официално разрешение за извършване на екзорсизъм. Отец Алт решава, че за провеждането на ритуала ще бъде най-подходящ отец Ренц, който е благочестив свещеник, живеещ наблизо. Отец Ренц се съгласява с молбата им.

Отец Ренц
Отец Ренц

На 16 септември 1975 г. епископът на Вюрцбург Йозеф Стангл изпраща писмо до отец Ренц с разрешение да бъде извършен екзорсизъм. Този ритуал е базиран на “Rituale Romanum” от XVІІ век, който все още е в сила по онова време. На 23 септември отец Ренц вижда Анелизе за първи път. Той не забелязва никакви признаци за обсебване, а напротив, намира момичето за много скромно, възпитано и религиозно.

Първият сеанс започва на 24 септември на втория етаж в къщата на семейство Микел. Отец Ренц, отец Алт, отец Род, Йозеф, Анна, Росвета, Барбара, Тиа Хайн и Петер се събират в спалнята на Анелизе. В началото тя се държи кротко и спокойно, но когато я напръскват със светена вода, изпада в ярост. Тялото й трепери и се гърчи, а омразата ясно си личи в лицето й.

Въпреки че е държана от трима мъже, тя продължава да се опитва да удари някои от присъстващите. Крещи и вие като куче. Повтаря:

“Махнете тия лайна! Престанете с тия лайна!” – имайки предвид светената вода.

Първият сеанс от екзорсизма продължава повече от три часа и половина. Когато впоследствие я питат какво е почувствала, Анелизе заявява, че е била в пълно съзнание за действията си, но сякаш е стояла отстрани, без да може да поеме контрол над тялото си. Казва, че демоните са използвали гласа й, а тя е била просто наблюдател.

Според отец Ренц понякога е изглеждало така сякаш някой друг разтърсва Анелизе като парцалена кукла.

Всички решават, че ще е удачно да запишат втория сеанс от екзорсизма на лента. Думите от 67 сеанса, проведени през следващите 10 месеца, запълват 42 аудиокасети.

Шест демони, живеещи в Анелизе, се разкриват с времето – Юда, Луцифер, Каин, Хитлер, Нерон и низвергнат свещеник на име Флашман. Те говорят за църковни и мирянски дела и често спорят помежду си. В един от сеансите отец Ренц внася в стаята три чаши с вода – една съдържа светена вода от Лурд, втората – светена вода от Сан Дамиано, а третата – вода от чешмата. Когато вдига чашата от Сан Дамиано, Анелизе казва:

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

“Лайняна вода от Сан Дамиано” – и изпива вместо нея чешмяната вода.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Друг път Анелизе заявява: “Мога да говоря на всеки език, но вие можете да ми говорите на немски”.

Веднъж отец Ренц, който обикновено чете латинските молитви от книга, започва да говори на латински без да чете. Анелизе веднага го поправя и му казва, че латинският му не струва. Отец Ренц и отец Алт са изумени и от отговорите й на въпроси, зададени й на холандски и китайски. Отец Ренц е бил мисионер в Китай за повече от 15 години и там е научил езика.

Отец Ренц
Отец Ренц

Демоните могат да бъдат разпознати по начина, по който говорят, интонацията на гласа им и изразите, които употребяват. Луцифер казва:

“Няма да я освободя. Разгонената кучка е наша. Трябва да се молите много повече. Това ще продължи най-малко още половин година. Тя беше прокълната от самото начало, още преди раждането си.”.

“Няма да оцелея”

Извън екзорсистките сеанси и пристъпите си, Анелизе продължава да учи и сякаш води нормален живот. По време на сеансите често чувства присъствието на Дева Мария, най-различни светци и починали роднини. На 13 октомври настъпва промяна. Според Анелизе Дева Мария е започнала да й говори. Тя трябва да записва поръките й и да ги предава на отец Ренц. Анелизе започва да си води дневник.

Сеансите през ноември и декември не се отличават с нищо особено. Междувременно Анелизе работи по дипломната си работа. В началото на 1976 г. сеансите стават дори още по-кратки и “скучни”.

От края на февруари нататък демоните сякаш нямат какво повече да кажат. Единствено тялото на Анелизе се гърчи в конвулсии. През март тя прави няколко опити да се прибере у дома за уикендите, но не успява, защото тялото й се сковава и се тя чувства много зле.

Тялото й понякога става толкова тежко, че няколко мъже не са в състояние да я вдигнат и да я качат в колата. Анелизе извиква Тиа Хайн да я посети и я накарва да обещае, че ще попречи на когото и да било да се опита да извика лекар от нейно име. Страхува се да не я обявят за луда и изпратят в заведение за душевно болни.

През април Анелизе казва на отец Алт, че май и юни ще бъдат много трудни месеци, но с юли ще настъпи развръзката на състоянието й.

На Велики четвъртък 1976 г. Анелизе отива в църквата да се моли. Но едва започва, когато по тялото й избива пот. Връща се в стаята си и прекарва нощта на пода без да може да заспи. На сутринта на Разпети Петък отново се връща в църквата и остава там след края на службата. Няколко часа по-късно една приятелка я намира в състояние на транс със затворени очи и с молитвеник в ръце. Приятелката й довежда Петер и двамата я заварват в същото положение. Анелизе не отговаря на въпросите на Петер и той успява да я прибере вкъщи чак в полунощ.

Анелизе обяснява на Петер какво се е случило и че сега има представа какво е изстрадал Исус. Състоянието й се влошава.

Близките й решават, че тя трябва да остане известно време при отец Алт. Понякога момичето стене и крещи с часове. Отказва да яде и спи на пода. Заявява много сериозно на отец Алт:

“Сега знам какво ще се случи. Знам, че идващото лято ще бъде болезнено и ужасно. И знам, че няма да оцелея. Никой не може да ме убеди в противното. Няма да оцелея”.

Краят на мъките

Когато не страда от пристъпите си, Анелизе е весела и приятна компания. В един момент е нормална, а в следващия сякаш полудява.

Около очите на Анелиз се появили тъмни кръгове
Около очите на Анелизе се появяват тъмни кръгове

Анелизе се връща в Клингенберг след седмица. Спи много малко и не е в състояние да се храни. Когато все пак хапва нещо, не успява да задържи храната. По това време около очите й се появяват тъмносини кръгове. Често се самонаранява и близките й се принуждават да я връзват.

На 30 май 1976 г. приятелят на отец Алт доктор Рихард Род идва да види един от сеансите по екзорсизъм. Той вече е слушал някои от записите и споделя с отец Алт, че чутото го е накарало да се моли отново. Доктор Род изгаря от любопитство да види събитията с очите си, а отец Алт се радва, че на сеанса ще присъства лекар, тъй като физическото състояние на Анелизе е изключително лошо.

Щом вижда Анелизе, докторът възкликва: “Боже, тя има стигмата!” – и добавя. – “Срещу дявола няма инжекции!”.

Отец Алт пристига за следващия сеанс на 8 юни. Тогава вижда Анелизе жива за последен път. В писмо до епископа той описва раните й и как си е счупила зъбите, отхапвайки парче от стената. Отец Ренц продължава със сеансите до края на месец юни. Той също докладва на епископа за раните на Анелизе. Тя е крайно измършавяла и почти не се храни или пие течности. Самата Анелизе повтаря често, че с удоволствие би се хранила, ако това й е позволено.

Анелиз Микел
Анелизе Микел

Посред болката и ужаса има моменти, в които тя разговаря нормално със семейството си и с Петер. Според Петер тя винаги е била много наясно с решенията си. Най-обсъжданите въпроси са били дали да потърси медицинска помощ и надеждата, че всичко ще свърши през месец юли.

На 27 юни Анелизе вдига почти 40 градуса температура, която близките й свалят със студени компреси. Йозеф се обажда на отец Алт, който го съветва да повика лекар. Но Анелизе отказва. На следващия ден отказва да яде и да пие. На 30 юни 1976 г. в къщата са отец Ренц, Йозеф, Анна, Росвета, Барбара и Петер. Температурата на Анелизе отново се вдига над 39 градуса. Тя внезапно се примолва за последно причастие и отец Ренц удовлетворява молбата й. Останалите отиват да си легнат, а Анна остава при дъщеря си. Последните й думи са:

“Мамо, моля те, остани при мен, страх ме е!”.

Анелиз Микел
Анелизе Микел

В 8 часа на следващата сутрин Анна извиква Йозеф, за да му каже, че Анелизе е мъртва. Тя най-сетне е свободна.

Анна се обажда на отец Алт, който незабавно се свързва с доктор Род, който определя времето на смъртта на около 6 часа сутринта. Тъй като докторът не разполага с нужните документи за издаване на смъртен акт, семейството повиква друг лекар. Той обаче отказва да издаде смъртен акт, защото не може да установи със сигурност, че смъртта на Анелизе е настъпила по естествени причини.

Случаят “Клингенберг”

Аутопсията на Анелизе Микел показва, че възможните фактори за смъртта й са дългото гладуване и физическо изтощение. Започва криминално разследване. Случаят се радва на особено внимание от страна на медиите. Много хора посещават гроба на Анелизе и се молят за душата й.

Прокуратурата се бави две години преди да отнесе случая в съда, използвайки това време, за да прегледа и да се запознае добре със странните факти. На 13 юли 1977 г. родителите на Анелизе и двамата езкорсисти отец Алт и отец Ренц са обвинени в убийство поради престъпно нехайство. “Случаят Клингенберг” трябва да отговори на два въпроса: Какво е причинило смъртта на Анелизе Микел и кой е отговорен?

Процесът започва на 30 март 1978 г. в Ашафенбург и се превръща в най-обсъждания случай от Нюрбергския процес насам. Общественото мнение, подкрепяно от становището на медиите, като цяло не е отворено към възможността за демонично обсебване.

Подсъдимите - отец Алт, отец Ренц, Анна и Йозеф Микел
Подсъдимите – отец Алт, отец Ренц, Анна и Йозеф Микел

Семейство Микел не свидетелстват на процеса. Отец Алт казва, че Анелизе е приемала своите страдания като изкупление за греховете на духовенството и германската младеж. В съда са пуснати аудиозаписите от екзорсизма, за да се убедят всички, че дяволът и духовният свят съществуват. Ако болестта на Анелизе е била физическа, той и отец Ренц са щели да потърсят медицинска помощ, настоява Алт. Той разказва за различните демони, които са различавали по гласовете и изразите им.

Научи повече за:   10 зловещи начина за отмъщение след раздялата

Анелизе не се е хранила, защото демоните не са й позволявали да го прави. Доктор Род, когото защитата е смятала за добронамерен свидетел, се качва три пъти на свидетелското място. Той като че ли нищо не помни. Отец Алт заявява, че няколко от изявленията на доктор Род не са истина.

Отец Алт в съда
Отец Алт в съда

Отец Ренц представя откъси от записите на екзорсизма и обяснява как са стигнали до извода, че Анелизе е обсебена от демони. Добавя, че никой никога не е умирал в резултат от провеждане на екзорсизъм. Отец Родеуик свидетелства, че е бил напълно убеден, че Анелизе е обсебена и че не е разполагала с волята си, когато е била под влиянието на демоните и се е държала напълно нормално, когато те не са я контролирали.

Експертът на обвинението доктор Сатис прави обобщение на медицинската история на Анелизе. Той заявява, че дилантинът успешно е потиснал припадъците, но тогава болестта е потърсила друг отдушник. Сатис вижда у Анелизе психогенно състояние. Вярва, че тя е страдала от заблудата, че е грешна и е халюцинирала за Дявола. Това е често срещано явление при религиозните хора, страдащи от депресия, твърди той. Екзорсистките сеанси само са затвърдили психозата й и са влошили нещата.

Преди месец април Анелизе е можела да бъде спасена, ако някой от свещениците я е убедил да се храни, но през юни вече е било твърде късно. Сатис заявява, че той лично би упоил Анелизе, би я сложил на изкуствено хранене и би я лекувал с електрошокова терапия. Една от сестрите й казва в съда, че Анелизе не е искала да попадне в заведение за умствено болни, където е щяла да бъде упоена и заставяна да се храни.

В своята книга “Екзорсизмът на Анелизе Микел” доктор Фелисити Гудман посочва няколко грешки в твърденията на д-р Сатис. Книгата й безспорно е най-добрата по случая, тъй като тя е имала достъп до свещениците, съдебните преписки и писмените показания на няколко от очевидците на екзорсизма.

Доктор Фелисити Гудман
Доктор Фелисити Гудман

Двамата психиатри, призовани от защитата, подкрепят показанията на д-р Сатис за голямо разочарование на адвокатите. Според тях двамата свещеници са действали водени от религиозното си убеждение, изхождайки от своите наивни и примитивни вярвания. Били са склонни да прегърнат едно магическо и мистично обяснение, което е необичайно за теолозите от модерните времена. Психиатрите смятат, че демоните на Анелизе са израз на нейната наивна набожност. Нейната индивидуалност е била обусловена от епилепсията й, което е довело до развитието на шизофренична психоза.

Обвинението настоява подсъдимите да бъдат признати за виновни в убийство поради престъпно нехайство заради бездействието им. Искат глоби за свещениците, но не търсят наказание за родителите, тъй като те са изстрадали достатъчно.

Защитата настоява за оправдателна присъда, тъй като Анелизе е поставила живота си в ръцете на Бог и е било нейно морално и конституционно право да откаже медицинско внимание.

Съдиите изцяло приемат показанията на медицинските лица, призовани от обвинението. Епилепсията е преминала в психоза и през месец май Анелизе вече не е била в състояние да прецени кое е най-добре за нея. Екзорсизмът само е влошил състоянието й. Обвиняемите е трябвало да потърсят медицинска помощ, заключава съдът. Четиримата подсъдими получават по шест месеца затвор, което е заменено по-късно с три години условна присъда. Двамата свещеници са глобени, а всички трябва да заплатят разходите по процеса. Мнозина считат, че присъдата е много по-лека от очакваното.

Анелиз Микел
Анелизе Микел

По-късно приятелят на Анелизе Петер заявява в едно интервю за телевизия БиБиСи:

“Ние наистина вярвахме в думите й, че на 1 юли ще настъпи промяна. Разбира се, никога не сме си представяли, че нещата ще се развият така. Това се случва, когато си имаш работа със свръхестественото.”

“Знам, че постъпихме правилно, защото видях знака на Христа върху ръцете й. Тя носеше стигмата и това бе знак от Бога, че трябва да изгоним демоните й. Тя умря, за да спаси други загубени души, да изкупи греховете им” – Анна Микел (майката на Анелизе, 2005 г.).

Последици

Впоследствие германската католическа църква обявява, че Анелизе Микел не е била обсебена, но много хора продължават да вярват, че смъртта й е мъченическа. На 25 февруари 1978 г., почти две години след смъртта й, останките на Анелизе са ексхумирани и преместени в нов дъбов ковчег.

Смята се, че желанието на нейните родители да преместят тялото й от евтиния ковчег, в който тя е погребана набързо, е само извинение. Всъщност са искали да проверят твърдението на една монахиня, която им казва, че е получила видение, че тялото на дъщеря им е непокътнато. Според официалните доклади обаче трупът е бил в доста напреднал стадий на разлагане, както и може да се очаква. Снимките на ексхумираното тяло никога не са публикувани, а родителите на Анелизе получават забрана да присъстват на изравянето му. Те могат да виждат гроба на дъщеря си от прозореца на дома, в който майка й живее и до днес.


Филмът на режисьора Уилям Фридкин “Екзорсистът” излиза по кината в Германия през 1974 г., две години преди да бъдат направени аудиозаписите от сеансите на Анелизе. Гласът й в тези записи звучи наистина страховито и носи стряскаща прилика с ръмжащия, лаещ и нечовешки глас на Линда Блеър от филма на Фридкин. Това кара много хора да стигнат до заключението, че Анелизе просто е имитирала видяното във филма, ако, разбира се, го е гледала.

След излъчването си филмът създава вълна от паранормална истерия в страната. Психиатри от цяла Европа съобщават за увеличаване на маниакалните идеи сред пациентите им. Все пак филмът не може да обясни годините преди 1974-а, когато Анелизе проявява множество други симптоми, които тя и близките й приписват на демонично обсебване.

През 1999 г. кардинал Медина Естевез представя на журналистите във Ватикана новата версия на “Rituale Romanum”, наречена “De exorcismis et supplicationibus quibusdam”, или позната още като “Екзорсизмът на идващото хилядолетие”. Тази нова форма на екзорсизъм се появява повече от 20 години след смъртта на Анелизе Микел.

Майката на Анелизе не подкрепя създаването на филма “Екзорсизмът на Емили Роуз” (2005). “Не искам да гледам филма и не искам да знам нищо за него” – казва г-жа Микел, която тогава е над 80-годишна. Бащата на Анелизе Йозеф умира шест години преди излъчването на филма.

“Реквием” (2006) е друг филм, създаден по случая на Анелизе Микел. Главната героиня Микаела Клинглер е епилептичка, смятана от себе си и от членовете на църквата за обладана от демон. Филмът пренебрегва специалните ефекти и драматичната музика и вместо това разчита на документален стил, за да се фокусира върху борбата на Микаела, която се опитва да води нормален живот, затворена в капана на демоничното обсебване или умствената си болест.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Материалът е осъществен благодарение на Петя Пеева.
Източници: youtube.com, chasingthefrog.com, fotofetch.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
22 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Kpaxian
Kpaxian
09.05.2011 11:03

Много добра статия, поздравления! Не съм чела на български толкова подробно описание на случая. (Милостиво сте спестили от снимковия материал на Анелизе в разгара на екзорсизма, но това не нарушава статията.)

Вярващата в духове и демони
Вярващата в духове и демони
Отговори на  Kpaxian
20.04.2020 15:53

Аз вярвам в такива неща, като духове, демони и така нататък.!!!

Мария-Магдалена
Мария-Магдалена
17.05.2011 22:48

Много се интересувах от този случай след като гледах “Екзорсизмът на Емили Роуз” …Не съм очаквала да бъде публикувана такава статия тук,но наистина благодаря за което.

Анонимник
Анонимник
01.06.2011 18:15

Стенанията са ужасяващи :X Изглежда хубаво и лъчезарно момиче, жалко че плаща греховете на други хора.

Alex
Alex
07.06.2011 15:33

оо добре, че са спестили сниимков материал защото ще полудея сигурно… а клипа го спрях до 49 сек нямаше да издържа повече… колкото и ме е страх от такива неща толкова и вярвам …

ilko
ilko
28.06.2011 13:52

Alex ти си по-добре от мен.Аз го спрях на 21 сек.

Alex17
Alex17
29.06.2011 0:09

Аз пък изгледах всички 10 клипа с пълните записи от екзорсизма http://www.youtube.com/watch?v=blLJk3PqHl4&playnext=1&list=PL9C74D823B4021461 е линка Поведението на свещеника според мен е недопустимо, през цялото време на записите той подхранва илюзията на Микел, като ‘разговаря’ с демоните, вместо да ги гони. Изморих се да му слушам гласа: ‘sag noch mehr’ (казвай още). Дори на много места отецът иска от демоните (!!!) съвет за това какво трябва да се промени в църквата (напр. Анелизе казва, че хората трябва да носят броеници). Бях заинтригувана от случая, понеже съм религиозен човек, но след като изслушах записите, съм на мнението, че нито Бог, нито Дявола са… виж още »

Юля
Юля
01.07.2011 18:32

Да,наистина.Пронизитeлни писъци сякаш идващи от заклано прасе.Много съм възмутена!!!Взех едни тапи за уши и сякаш гонена от зли духове затиснах слуховият си канал с тях и побегнах към най-близкият надпис EXIT!!

diqnnn
diqnnn
08.08.2011 23:29

Оле, наистина ли има хора, които вярват в демони, обсебване и др, глупости. Ето до какво води религията. Щом учениге имат обеснение всичко друго е измислица.

Хейтарио
Хейтарио
08.09.2011 19:20

ФЕЙК !

Саха
Саха
13.02.2012 3:25

Някой има ли представа и информация за майка и и сестрите и? Ище ли живеят на същото място и доколкото тазбирам, Анелиз е погребана близо до родната къща?

kaputo
kaputo
20.10.2012 0:47

Наистина ли вярвате в такива шитни(казано по английски му). Това са ГЛУПОСТИ!!!

Мария
Мария
09.03.2013 15:21

Настръхнах като чух гласа и… Това е било едно много болно момиче, объркано от малко от майка си и въобще семейството. С крехка, ранима и впечатлителна психика. Вярвам в демоните, но те в нейния случай нямат място – те са при другите изверги описани в сайта…

tb
tb
13.07.2013 7:00

Ех, прочетох и това, пуснах и дадения запис за минута и нещо. Обаче още се чудя дали е истина, или не. Дали тези записи са истински наистина, или не? Колко ли лъжи има в показанията? Много сложна работа е този случай. 😐

anatoli
anatoli
15.01.2015 15:25

екзорсизмът съществува и деиства

metko
metko
01.08.2015 22:28

Тук става на въпрос за шизофрения…. ако я бяха завели на лекар, може би част от симптомите щяха да изчезнат или поне потиснат… но тъй като са религиозни, са решили да я мъчат… Еми, горкото момиче… цял живот е страдало.

NIkoleta
NIkoleta
06.12.2016 11:57

Момичето е страдало от шизофрения,а свещениците се възползват. Това за мен не е вяра. Екзорсизмът е демоничен ритуал и е против всякакви религиозни закони. Човек се ражда с демоните в себе си, но трябва да се научи да ги контролира, не да ги гони. Тези демони са лакомията, алчността, завистта и т.н. Всеки един е опасен, но има едно нещо, което ни е дал Господ. Оръжие срещу тях. Не екзорсизъм, не лъжливи свещеници, а нашата собствена воля.

Вярващата в духове и демони
Вярващата в духове и демони
Отговори на  NIkoleta
20.04.2020 16:07

Много ти знае устата, ама ако ти беше обладаният, хич нямаше да ти е смешно!!!

Роса - Поса
Роса - Поса
27.10.2017 18:22

Тук става дума за шизофренична психоза, депресия и епилепсия едновременно. Грешката е била не само на двамата отци, които са постъпили много неетично и жестоко, но и на родителите. Това не е просто престъпно нехайство, това е престъпление! Да оставиш собствената си дъщеря да се мъчи така, да не вземеш мерки – как се нарича подобен тип поведение? Ако трябва, насила ще я храниш и нонстоп ще я наблюдаваш! Но съм съгласна, че психиатрите с нищо нямаше да помогнат, а психиатричните клиники са инструмент на фашистки тоталитаризъм. Жалко за момичето – толкова чувствително и емоционално. Бог да го прости! А… виж още »

Иванова
Иванова
09.02.2020 0:08

Аз също съм вярваща християнка. Забелязахте ли нещо по случая-не са позволили на родитeлите да присъстват на изравянето на тялото за да се види дали е нетленно както са предполагали родителите щото са я мислели дъщеря си за мъченица -А и може и тялото да е било наистина неразложено след смъртта на Анелизе след 2 години,но служителите дето са я изровили да са подменили излъгали са което е естествено да го направят не ,че е честно.Просто официалните власти са решили да не бунтуват духовете на хората, че има с неразложено тяло и са решили просто да излъжат и са показали… виж още »

Вярващата в духове и демони
Вярващата в духове и демони
Отговори на  Иванова
20.04.2020 16:12

Това е просто трагедия 😱😱😱

Иванова
Иванова
18.10.2020 23:40

Аз лично не вярвам на това, че е обладана а е страдала от психоза. Няма как да е обладана може което да са казвали родителите и свещенниците да е било пълна лъжа. Анелизе е страдала от психоза не е правила нищо че да е обладана. Може нейните родители да не се грижели добре за нея. Не знам какво и се е случило не знам истинската и история, но знам, че е била болна от психоза и е страдала достатъчно, А майка и е много гадна, защото кара собствената и дъщеря да и изкупува греховете как не я е срам не… виж още »