Черната Далия: Убийството на Елизабет Шорт

Черната Далия: Убийството на Елизабет Шорт

Елизабет Шорт е изобразявана по много различни начини през последните шест десетилетия, откакто тялото й е захвърлено на две части в незастроен парцел в Лос Анджелис: манипулативна кокетка, изгряваща звезда, наивна авантюристка, неспокойна душа.

Освен всичко това времето е обезсмъртило Елизабет Шорт като рекламно лице на лосанджелиската криминална драма. Черната Далия. Нейният живот и особено нейното жестоко и неразкрито убийство, продължават да вълнуват хората и до ден днешен.

Историята на тази 22-годишна, безработна сервитьорка вдъхновява десетки книги, сайтове, видео игра и дори австралийски суинг бенд. През 2006 г. Елизабет Шорт изгрява и на големия екран във филма “Черната Далия”, режисиран от Брайън де Палма, заснет в България.

Полицията в Лос Анджелис отдавна вече е изгубила надежда, че някога ще успее да разреши случая; пък и убиецът вероятно е мъртъв от години. Но точно неизвестността около убийството на Елизабет Шорт придава на случая тази трайна привлекателност.

Зловеща находка

В утрото на 15 януари 1947 г. домакинята Бети Берсингър върви с тригодишната си дъщеря по улица в централен Лос Анджелис, когато нещо привлича погледа й. Сутринта е студена и мрачна, а Бети отива да прибере чифт обувки от обущаря.

Разполовеното тяло на Елизабет Шорт
Разполовеното тяло на Елизабет Шорт

Първоначално Берсингер мисли, че бялата фигура, лежаща на няколко сантиметра от тротоара, е счупен манекен. Вглеждайки се по-добре, установява страшната истина: това е тялото на жена, разрязано на две и лежащо по очи в калта. Ръцете на жената са вдигнати над главата й под ъгъл 45 градуса. Долната част на тялото й се намира на около 30 см от торса, а вкочанените й крака са широко разтворени. По тялото няма никаква кръв, а вътрешностите са прилежно натикани под трупа. Берсингър закрива очите на дъщеря си и хуква към най-близката къща, за да се обади в полицията.

Двама детективи са натоварени със случая – Хари Хансън и Финис Браун. Когато пристигат на местопрестъплението – на авеню “Нортън”, между улиците 39-та и “Колизеум” – то вече гъмжи от репортери и зяпачи, които безгрижно тъпчат по уликите. Детективите нареждат на тълпата да се отдръпне и се захващат за работа.

От липсата на кръв по тялото и тревата наоколо детективите заключават, че жертвата е била убита другаде и е довлечена до тук, парче по парче. Под тялото има роса, което означава, че трупът е бил захвърлен на мястото след 2:00 часа, когато температурите навън падат до 3 градуса.

Лицето на жертвата е жестоко нарязано: убиецът е използвал нож, за да направи 7-8-сантиметрови разрези във всеки ъгъл на устата й и мъртвата жена се усмихва зловещо подобно на умопобъркан клоун. Следите от въжета по китките и глезените й показват, че е била връзвана и вероятно изтезавана.

Обезобразеното лице на Елизабет
Обезобразеното лице на Елизабет

След като измерват двете половини на тялото, детективите пресмятат, че височината на жертвата е 1,70 см, а теглото й 52 кг. Нейната кестенява коса е къносвана наскоро, а ноктите й изгризани до кокал.

След като викат съдебния лекар да прибере тялото на детективите им остава нелеката задача да открият коя е тази жена.

Криминална драма

През 40-те години на XX век полицията и пресата живеят в симбиоза. Репортерите използват ченгетата за вътрешна информация, а ченгетата използват репортерите, за да разпространяват информация, която смятат, че може да помогне за разкриването на даден случай.

В случая с Черната Далия детективите дават на Лос Анджелис Екзаминър пръстовите отпечатъци, снети от мъртвата жена, и репортерите използват предшественика на днешния факс, за да изпратят уголемените отпечатъци в централата на ФБР във Вашингтон.

ФБР ги сравнява с 104-те милиона отпечатъци, които съхранява в своята база данни и бързо открива съвпадение с тези на Елизабет Шорт. Нейни отпечатъци са взимани, когато е започнала работа в пощенската служба на военна база в Калифорния, както и когато е арестувана за употреба на алкохол при ненавършено пълнолетие в Санта Барбара.

ФБР изпраща на репортерите снимка на Елизабет. Когато журналистите виждат, че жертвата е привлекателно 22-годишно момиче, разбират, че са попаднали на сензационен материал.

Новините се развихрят в стил криминална драма. За да направят материала още по-интересен, репортерите прибягват до не много почтени средства; обаждат се на майката на Елизабет Фийби Шорт и й казват, че дъщеря й е спечелила конкурс за красота. След като измъкват колкото се може повече лична информация за Елизабет от г-жа Шорт, накрая й съобщават, че дъщеря й всъщност е открита мъртва.

Бет и Фийби Шорт
Бет и Фийби Шорт

Секс. Красота. Жестокост. Историята съдържа и трите елемента и скоро се появява по първите страници на вестниците в цялата страна. “Полицията издирва луд первезник във връзка с убийството на момиче” – гласи заглавието в Уошингтън Поуст“.

Бети Шорт

Със своите закръглени форми и малко чипо носле Елизабет Шорт въплъщава идеала за красива жена от 40-те години. Тя боядисва косата в черно и забожда в нея бели цветя. С ярко червените си устни, алабастрова кожа и светло сини очи, прилича на порцеланова кукла.

Елизабет Шорт
Елизабет Шорт

Произходът на прозвището й е неясен. Според някои източници приятелите й са започнали да я наричат Черната Далия, заради любовта й към черния цвят и като препратка към филма от 1946 г. “Синята Далия”. Пресата незабавно подхваща прякора и превръща Елизабет Шорт в легенда.

В родното й градче тя е известна просто като Бети, твърди нейната съседка и приятелка от детинство Мери Пейшъс.

Родена на 29 юли 1924 г. в Хайд Парк, щата Масачузетс, Елизабет е една от петте дъщери на Фийби и Клио Шорт. По-късно семейството се премества в Медфорд – градче известно като мястото, където е написана коледната песничка Jingle Bells.

Клио Шорт започва успешен бизнес, изграждайки игрища за мини голф, но през 1929 г. борсата се срива и той банкрутира. Отчаян от неспособността си да издържа голямото си семейство, Клио инсценира самоубийство като оставя колата си на местния мост, така че да изглежда сякаш е скочил в реката. След няколко години жена му получава писмо от Калифорния, изпратено от него. Пишел, че спестява пари, за да може да прибере семейството при себе си, но съпругата му заявява, че не желае да има нищо общо с него.

След напускането на Клио семейство Шорт се премества в бедна кооперация в съседство с Мери Пейшъс и Фийби си намира работа като счетоводител. Елизабет става като по-голяма сестра на Пейшъс, която е с 10 години по-малка от нея и често я води за сладолед и на кино. Двете момичета са изгледали всичките популярни по онова време филми на Джинджър Роджърс и Фред Астер, както и дебюта на Отнесени от вихъра. Вероятно точно в онзи малък киносалон Елизабет е започнала да гради мечтите си за холивудска кариера.

Научи повече за:   Подмяната: Изчезването на Уолтър Колинс и убийствата в Уайнвил

Елизабет е родена с дихателни проблеми, които се развиват в астма и бронхит с течение на годините. Когато става на 16 години, майка й я изпраща да прекара зимата при приятелско семейство в Маями, където Бети си намира работа като сервитьорка.

На 19 години Шорт се качва на влака и прекосява страната, за да отиде да живее с баща си във Валехо, Калифорния. Той работи във военноморската база на остров Меър. Елизабет се надява, че преместването в Калифорния ще й помогне да пробие в киното.

Войнишка сладурана

Още от самото начало преоткритата връзка между Бети и баща й е обречена на неуспех. Тя не го е виждала от години. Той е изпълнен с разкаяние. Двамата живеят като пълни непознати под един покрив, непрекъснато спорейки за дребни неща. Клио Шорт очаква дъщеря му да готви и да чисти като някаква прислужница, но тя далеч не е заинтересована от домакинството.

Елизабет си намира работа в пощенския отдел на военната база “Кемп Кук” в Ломпок, на два часа и половина път северно от Лос Анджелис. На двете черно-бели снимки от служебната й карта – една в анфас и една в профил – тя не се усмихва. Устните й без червило са леко разтворени, а черната й коса небрежно разрошена. Въпреки това от снимките струи безпогрешно естествената й красота.

Полицейска снимка на Шорт от ареста й в Санта Барбара
Полицейска снимка на Шорт от ареста й в Санта Барбара

В “Кемп Кук” Шорт е обградена от цяла армия самотни войници, очакващи да бъдат изпратени на война. Откъдето и да мине, Елизабет оставя след себе си влажни, копнеещи погледи. Младите мъже се борят за вниманието й, провъзгласяват я за сладураната на лагера и я убеждават, че притежава качествата на филмова звезда.

Тази идилия приключва след няколко месеца, когато Елизабет е арестувана в Санта Барбара за употреба на алкохол в непълнолетна възраст и е изпратена обратно у дома в Медфорд.

Обречена любов

През следващите няколко години Шорт пътува напред-назад из страната с влак от Медфорд до Чикаго, Флорида, Калифорния и обратно в Масачузетс. Сервитьорската работа й осигурява пари, с които да изследва нови места и хора. Жаждата й за живот е невероятна.

Тя често посещава нощни клубове, където помита дансинга във вихъра на суинга и бибопа. Харесват й музиката, мъжете, атмосферата. Никога не остава сама, освен ако не иска да бъде. Но безгрижният й живот се променя през последния ден на декември 1944 г., когато среща млад мъж, чийто тестостерон я покосява сред ордата на другите мъжкари. Той е майор от Летящите тигри – военновъздушен доброволен отряд от Втората световна война. Елизабет изпраща на майка си крайно възторжено и сантиментално писмо:

Елизабет Шорт
Елизабет Шорт

“Срещнах някого на Нова Година, майор, казва се Мат Гордън. Толкова съм влюбена, че сигурно се вижда отдалече. Той е толкова прекрасен, не е като останалите мъже. И ме помоли да се омъжа за него.”

След като се завръща у дома в Медфорд, Шорт започва да си стяга чеиза, пълнейки сандъче с ръчно изработени покривки, които Мат й праща от Филипините. Освен това винаги носи забодена на блузата си неговата пилотска значка.

В края на август обаче съдбата й нанася жесток удар. Японците капитулират на 14 август и тя най-сетне престава да се тревожи, че Мат ще загине в битка. Започва да мисли за предстоящата сватба, копринената рокля, цветята и каква точно прическа да си направи за големия ден.

Но тогава пристига телеграма от майката на годеника й: “Мат убит в самолетна катастрофа на път към дома от Индия. Много съжалявам. Моли се да не е вярно.”.

Елизабет прекарва следващите няколко дни в шок, препрочитайки отново и отново писмата на Мат. Когато настъпва зимата, тя се връща в Маями, затъквайки копие от некролога му в куфара си.

Фиклинг

В Маями Шорт започва да лекува разбитото си сърце с купища мъже. Харесва компанията на всички – войници, предприемачи, стари, млади – но най-много харесва онези с достатъчно дебели портфейли.

Елизабет осъзнава цената на красотата си. Когато върви по тротоара на високите си токчета, с високо вдигната глава, тя е напълно наясно с ефекта, който предизвиква у мъжете минувачи. Те подвикват, подсвиркват, канят я на вечеря. Тя често приема поканите им. Те плащат за храната, питиетата, наема и дрехите й. Дават й пари в брой. Какво са няколко зелени гущера пред привилегията да се огреят в ослепителната й аура? Според някои автори Шорт не просто е флиртувала, а направо е работила като високоплатена проститутка, но не съществуват доказателства в подкрепа на това твърдение.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺 Marina 🍺
Дарители: AleksandarKalinaNadezhdaNadezhdaDesislava
350
212

Елизабет харчи всичките си спечелени от сервитьорството пари, за да увеличи дрехите в гардероба си. По-скоро би ходила гладна, отколкото облечена в излезли от модата и износени дрехи. Когато излиза навън е винаги перфектно облечена, обикновено с шити по поръчка черни костюми, женствени блузи с жабо, обувки с висок ток и дълги ръкавици. Олицетворява самоуверената изтънченост на работещо момиче от 40-те години.

Шорт има слабост към мъжете в униформи. През юли 1946 г. тя се връща в Южна Калифорния, за да бъде по-близо до Гордън Фиклинг – крайно привлекателен лейтенант от ВВС, с чувствени черни очи. Запознават се две години преди това в Калифорния, малко преди той да замине на война. Връзката им е трънлива още от самото начало. В писмата си – конфискувани от полицията и публикувани във вестниците след нейното убийство – Фиклинг изразява недоволството си от флиртовете на Елизабет с други мъже.

Очевидно тя не успява – или не иска – да го убеди, че той е най-важен за нея. Той се премества в Северна Калифорния, за да работи като пилот на граждански самолет, но двамата продължават да си пишат. Фиклинг не спира да й изпраща пари. Месец преди смъртта й й изпраща 100 долара. Последното писмо, което получава от Елизабет, е с дата 8 януари 1947 г., седем дни преди убийството й. В него тя пише, че ще се премести в Чикаго, където се надява да пробие като модел.

Последни дни

През последните шест месеца от живота й Елизабет Шорт постоянно се мести, като сменя десетки хотели, апартаменти, пансиони и частни домове в Южна Калифорния. Където може, отсяда безплатно или плаща колкото се може по-малко. Непрекъснато е на червено с парите.

Научи повече за:   Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

От 13 ноември до 15 декември Шорт живее в претъпкан апартамент с две спални в Холивуд, с още осем други момичета – сервитьорки, телефонистки, танцьорки – все амбициозни провинциалистки, надяващи се да пробият в шоубизнеса. Жените плащат по 1 долар на ден за походно легло и половин метър място в гардероба. Но Елизабет не може да си позволи да плати дори и тази мизерна сума, затова се измъква през задната врата, когато идва време да плаща наема.

Нейните съквартирантки разказват за Ел Ей Таймс, че Шорт е излизала “всяка вечер с различно момче” и не е имала работа. “Обикновено търсеше плячка на булевард “Холивуд”” – казват те.

Елизабет е неуловима както в живота, така и в смъртта. Няма близки приятелки или приятели, а предпочита компанията на непознати и непрекъснато сменя обкръжението си.

Последният човек, който я вижда жива, е неин скорошен познат – 25-годишният Робърт Манли, с прякор “Червения”, получен заради ярко рижавата му коса. Според информацията в пресата Манли я среща на уличен ъгъл в Сан Диего. Забелязва, че е красива, сама и очевидно не се е запътила на никъде, затова спира до нея и я пита дали има нужда от превоз. Шорт се прави на недостъпна, фръцва се и отказва да го погледне. Но Манли продължава да говори, уверявайки я, че е безобиден и просто иска да я закара у дома.

По онова време Елизабет е отседнала у семейство, което се съжалява над нея, когато я срещнали в денонощно кино, където смятала да прекара нощта. Но те скоро се уморяват от нея. По цял ден мързелува в малката им къща и вечер излиза навън да се забавлява. В началото на януари 1947 г. я помолват да се изнесе. Манли идва да я вземе.

Двамата отсядат в местен мотел. По-късно Манли разказва на репортер, че Шорт е спяла с дрехите си и двамата не са правили секс. На следващия ден 9 януари я закарва в Лос Анджелис и й помага да занесе багажа си до автобусната спирка. Елизабет му казва, че заминава за Бъркли, за да живее при сестра си, с която има среща в хотел “Билтмор” в центъра. Манли я придружава до лобито на хотела и си тръгва в 18:30 ч., за да се върне при семейството си в Сан Диего.

“Билтмор” е точно като местата, на които Шорт обича да се подвизава. Хотелът е точно толкова великолепен и луксозен, колкото тя е очаквала да бъде, и е пълен с богати джентълмени. Построен в началото на 20-те години, това е най-големият хотел на запад от Чикаго, разполагащ с 1 000 стаи.

С огромните си, рисувани на ръка, катедрални тавани, кристални полилеи и мраморни настилки лобито е черешката на тортата. Контрастът между този елегантен мизансцен и калния парцел, където е захвърлено оскверненото тяло на Елизабет седмица по-късно, едва ли би могъл да бъде по-голям.

Разследването

В утрото след убийството на Елизабет Шорт 40 полицейски служители претършуват квартала, обикаляйки къща след къща в търсене на следи и улики. Проверяват канализацията и автоматите за пране за кървави дрехи, разпитват живущите в района, ровят се в боклука. Тези усилия не довеждат до нищо съществено.

Детективите издирват Клио Шорт, който живее на по-малко от 5 км от калния парцел. Той им казва, че не се е чувал с дъщеря си от три години. Очевидно все още й е сърдит, че не е пожелала да се грижи за дома му, а вместо това е прекарвала времето си “в шляене”. Отказва да разпознае тялото й.

Съдебният лекар установява, че Шорт е починала от масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от удари по главата. По тялото не са открити следи от сперма. Аутопсията разкрива умело крит от Елизабет недостатък: зъбите й са в ужасно изгнило състояние, като дупките в тях са запълнени с восък.

Разпитани са повече от 20 бивши гаджета на Шорт, но това не донася нови следи. Когато историята изтича във вестниците, появяват се над 30 “изповедници”, които са от официално освидетелствани луди до копнеещи за внимание неудачници, търсещи своят звезден миг. Полицията пропилява ценно време и усилия в доказване на тяхната невинност, докато продължава да търси истинския убиец. Детектив Хансън се оплаква в пресата, че отделът му губи време, занимавайки се с писмата на “шегаджии” и “дървени философи”, пристигащи чак от Ел Пасо и Бронкс. Според него убиецът на Елизабет Шорт не е някой, когото е познавала, а по-скоро случаен човек.

Полицията разпитва хиляди хора, имащи дори бегли познания за Елизабет Шорт и нейните познати и бързо натрупва цял шкаф със записки и доклади.

В един момент властите в Лос Анджелис са толкова сигурни, че чистият разрез на тялото на Шорт е дело на професионалист, че убеждава Университета в Южна Калифорния – намиращ се в същия район, където е открито тялото – да им предаде списък със студентите по медицина.

ФБР е залято с писма до Дж. Едгар Хувър от хора, твърдящи, че познават убиеца или обвиняващи за престъплението някого, на когото имат зъб.

Липсващата седмица

Какво се е случило от момента, когато Шорт е забелязана да напуска хотел “Билтмор”, до момента, в който тялото й е захвърлено в калния парцел, остава загадка. Едно нещо е сигурно: през един от тези седем дни тя е имала фатална среща с убиеца си, който я е измъчвал и изтезавал, преди да пререже младия й живот по този ужасяващ начин.

На 25 януари черната дамска чанта на Елизабет и една от нейните високи обувки са намерени на боклука, на няколко километра от местопрестъплението. Робърт Манли потвърждава, че вещите са нейни. Той разпознава обувките, защото е платил на обущар за смяна на подметките им в Сан Диего, а чантата ухае на тежкия парфюм на Шорт, който е изпълвал колата му, докато я е карал от Сан Диего за Лос Анджелис.

Манли разпознава чантата на Шорт
Манли разпознава чантата на Шорт

Петте всекидневника в Лос Анджелис се нахвърлят върху тази информация в свирепа борба кой ще създаде по-голяма сензация. Девет дни след смъртта на Шорт неизвестен подател – може би убиецът – изпраща на в-к “Екзаминър” пакет. Той мирише силно на бензина, който изпращачът е използвал, за да заличи отпечатъците си от плика. Вътре в него има вещи на Шорт, сред които фотографии, актът й за раждане, социалната й осигуровка и некрологът на Мат Гордън. Освен това пакетът съдържа и тефтерче с имената на 75 мъже. Полицията бързо ги издирва и всеки от тях разказва на детективите изненадващо подобна история: запознали са се с Шорт на улицата или в някой бар, след това са я черпили с питие или вечеря и никога повече не са я виждали отново, тъй като тя им е заявявала, че не се интересува от физическа близост.

Научи повече за:   Джордж Йънг: Човекът, който внесе кокаина в Америка

Заподозрените

Полицията в Лос Анджелис се въздържа от спекулации за самоличността на убиеца. Истината е, че убиецът на Елизабет Шорт най-вероятно е мъртъв – ако не от болест, то от старост – и никога няма да може да бъде изправен пред правосъдието. Този факт обаче не пречи на многобройните детективи- аматьори да продължават опитите си да разкрият случая. Техните хипотези варират от леко фантастични до направо абсурдни:

  • В книгата си, написана по случая, Мери Пейшъс (приятелката от детинство на Шорт), хвърля вината върху режисьора Орсън Уелс, понеже той някога е изпълнявал фокус, в който е “разрязвал” жена на две.
  • В друга книга, “Татко беше убиецът на Черната Далия”, пиарът Джанис Ноултън обвинява баща си за убийството. Тя пише как терапията й е помогнала да си възвърне забравени детски спомени, в които баща й я е заставял да гледа как измъчва и разсича Елизабет Шорт. Ноултън обвинява баща си в още девет подобни убийства, включително и в това на сина й, заченат от него. Книгата й претърпява провал, но тя продължава да спори с всеки, който не споделя възгледите й, и през 2004 г. се самоубива чрез свръхдоза лекарства.

Ето още няколко заподозрени, стоящи начело в списъка с възможните извършители през последните 60 години:

Робърт Манли

Манли е последният човек, който е виждал Шорт жива. Първоначално е арестуван като заподозрян, но след като се подлага на детектор на лъжата го освобождават. Години наред се бори с умствено заболяване и когато през 1954 г. заявява на жена си, че чува гласове, тя го изпраща в психиатрична клиника. Там, в опит да получат информация за убийството на Черната Далия, лекарите му слагат инжекция със натриев пентотал/тиопентал – известен като “серум на истината”. Манли издържа и този тест. Той умира през 1986 г. като съдебният лекар определя, че смъртта му е настъпила вследствие на инцидент с падане.

Манли на детектора на лъжата
Манли на детектора на лъжата

Марк Хансън
Името на Хансън присъства в тефтерчето с адреси, изпратено на в-к “Екзаминър”. Петдесет и петгодишният датчанин е управител на лъскавия холивудски нощен клуб “Флорентайн Гардънс”. Много от момичетата, работещи за Хансън, живеят в дома му, който се намира зад клуба. Шорт също е живяла там за няколко месеца през 1946 г. Според слуховете застаряващият донжуан се е опитал безуспешно да спи с нея.

Джордж Ходел

През 2003 г. пенсионираният детектив от лосанджелиската полиция Стив Ходел публикува още една вариация на темата “татко-го-направи”, но този път книгата се превръща в национален бестселър. В “Отмъстителят на Черната Далия: Талант за убийство” Ходел описва баща си като тиранин и извратен женомразец, който прави оргии в семейния им дом и е съден за изнасилването на собствената си 14-годишна дъщеря (за което е оправдан). След смъртта на баща му през 1999 г.  Стив Ходел намира личния му фотоалбум, в който има две снимки на жена с черна коса. Ходел твърди, че тази жена е Елизабет Шорт, но нейното семейство опровергава това.

Джак Андерсън Уилсън

В книгата “Посечена: Истинската история на Черната Далия” актьорът и криминален писател Джон Гилмор обвинява в убийството алкохолика скитник Джак Андерсън Уилсън. Когато Гилмор го интервюира в началото на 80-те години, Уилсън му разказва подробности за убийството, които само убиецът би могъл да знае. Разказва, че Елизабет Шорт е имала някакъв вагинален дефект, заради който е отказвала да прави секс. Няколко дни преди да го арестуват Уилсън загива при пожар в хотел. Истинността на книгата е подложена на съмнение от изследователите на Черната Далия, които не успяват да открият основните източници на информация на Гилмор – което ги кара да вярват, че те изобщо не съществуват.

Джак Андерсън Уилсън
Джак Андерсън Уилсън

Уолтър Алонзо Бейли

През 1997 г. журналистът от “Лос Анджелис Таймс” Лари Харниш изважда наяве поредния заподозрян: д-р Уолтър Алонзо Бейли – хирург, чийто дом се намира на една пресечка южно от мястото, където е открито тялото на Шорт. Дъщерята на Бейли е приятелка на сестрата на Шорт Вирджиния. Харниш предполага, че Бейли е страдал от умствено разстройство, което го е накарало да убие Шорт. Въпреки че полицията е смятала, че убиецът може би има професия, свързана с употребата на нож – като хирург или касапин – Бейли е бил на 67 години по време на убийството и е нямало данни някога да е извършвал престъпление или да е прибягвал до насилие. Също така не е известно някога да се е срещал с Елизабет.

Полицията не подкепя нито една от тези хипотези. Тъй като повечето веществени доказателства са изчезнали от досието на Черната Далия – сред тях и 13 вулгарни писма, изпратени (вероятно от убиеца) до медиите и полицията – малко вероятно е този случай някога да бъде разкрит.

През 2006 г. – шест десетилетия след смъртта й – Елизабет Шорт най-сетне изгрява на големия екран, в продукцията на “Юнивърсъл Пикчърс”, създадена по книгата на Джеймс Елрой от 1987 г. “Черната Далия”.

Филмът, с бюджет от около 50 милиона долара, е режисиран от холивудския титан Брайън де Палма и е заснет в България. Актьорският състав включва имена като Джош Хартнет, Аарън Екхарт, Скарлет Йохансън, Хилъри Суонк и др.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺 Marina 🍺
Дарители: AleksandarKalinaNadezhdaNadezhdaDesislava
350
212
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
ТаняpacetoЛискоmlimmapa6ata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
elinkataaaaaaaaaa
Гост
elinkataaaaaaaaaa

iskam da go gledam tozi film mislq 4e e interesen no ybiistvoto e mnogo jestoko.i e vqrno 4e ot 40-te godini na 20 vek i do den dne6en xorata se interesyvat!

Лилия
Гост
Лилия

Истината за живота и убийството на Елизабет Шорт можете на научите в книгата ПОСЕЩЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА от Силвия Браун

pa6ata
Гост
pa6ata

Liliq,ako moje da ni svetne6 nakratko za istinata za ubiistvoto i.Vse pak ne si struva da etem cqlata kniga samo zaradi tozi slu4ai.

mlimma
Гост
mlimma

Strahotna statiq!!!!!!

Лиско
Гост
Лиско

Здравейте. Няма смисъл да си купувате т.нар. “книга” на Силвия Браун. Тази жена е пълен шарлатанин и всички писания в нея са плод на развинтеното й въображение. Ако не ми вярвате – има цял сайт посветен на нея и прочутата й “дарба” да общува с мъртвите. http://www.stopsylvia.com/home/ А относно Черната Далия искам и тук да се възмутя от гаврата, която си направиха с нейния персонаж в нов американски сериал – “American Horror story”. До сега не ми се беше случвало да намесят реално съществувала личност, с истинското й име и с начина по който е умряла да я изкарат жертва… виж още »

paceto
Гост
paceto

Нещо си в грешка относно смъртта й в този сериала, защото там тя умира на зъболекарският стол, а не я убива призрака на онзи извратен хирург от 1922-ра година.
Той само е “разфасова” както е била намерена в действителност и това си е гледна точка на сценаристите и нищо повече.
Просто навързаха и тази история с идеята на сериала както сториха и с другите смъртни случаи станали в миналото.

Таня
Гост
Таня

Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот, както и за красотата на момичето.Не съм гледала филма, но с удоволствие ще го направя заради гледната точка на сценаристите