Исеи Сагава: Японският канибал

Исеи Сагава: Японския канибал

Не е лесно да си изкарваш прехраната, ако си канибал и това е единственото ти умение. Ханибал Лектър поне има работа, с която да запълва времето си между храненията, но Исеи Сагава разбира, че сама по себе си известността не слага хляб на масата.

Едва ли можем да се сетим за друга култура с по-голяма обсебеност към перверзиите от японската. Вендинг машини за мръсни гащички на ученички, смъртоносно суши, порнофилми с анален секс със змиорки… като че ли няма дъно, което японците да не докосват.

Исеи Сагава се прочува през 1981 г. с убийството и канибализма на своята състудентка от парижката Сорбона Рени Хартевелт. Той е депортиран в Япония, където не след дълго е освободен и се превръща в суперзвезда, като дори прави фотосесия за корицата на списание за изискани ресторанти.

Фикс идея

Исеи Сагава е нисък човек, едва 1,52 м. Ръцете и стъпалата му са малки и дори гласът му звучи като на момиче. В някои свои интервюта казва, че не е от мъжете, които едно момиче би сметнало за привлекателни. Подозира, че точно ясното осъзнаване на собствените му недостатъци е довело до появата фикс идеята му за “перфектната жена”.

Исеи Сагава
Исеи Сагава

В своята книга “Канибали убийци” Мойра Мартингейл описва как Исеи Сагава,  блестящ японски студент, е обсебен от мисълта за високи жени със западни черти. В един момент тази фантазия вече не му е достатъчна и докато следва английска литература в Университета Уако в Токио, е привлечен от учителката си по немски.

“Когато срещах тази жена на улицата” – казва по-късно той пред британския репортер Питър Макгил – “се питах дали не мога да я изям”.

Един летен ден той се промъква през прозореца в апартамента на германката, възнамерявайки да я убие. За негова радост тя е заспала. Още по-хубаво е, че не носи почти никакви дрехи. Исеи се оглежда за нещо, с което би могъл да я удари или намушка и забелязва чадър. Преди обаче да успее да направи каквото и да било, жената се събужда и го вижда. Разкрещява се, което го изплашва и той избягва от апартамента й.

Но не забравя за най-голямото си желание. Да се доближи до жената се оказва твърде лесно и той е уверен, че ако се подготви по-добре, ще може да осъществи фантазията си. Просто трябва да планира всичко по-ефективно. Започва да търси следващата си жертва – която не би се измъкнала така лесно. Чак когато няколко години по-късно отива в Париж, попада на жена, която не може да изхвърли от ума си. Нейната бяла кожа, месестата форма на бедрата й и красивите й черти едновременно го отблъскват и привличат. Започва да се прокрадва неусетно в живота й.

Сагава вярва, че обича тази жена и би могъл да й демонстрира това, като я изяде.

Сагава атакува

Докато следва в Париж през 1981 г., Сагава забелязва високата и красива северноевропейка Рени Хартевелт. Когато сяда до нея по време на лекции, незабавно усеща, че е влюбен и не може да спре да мисли за бялата кожа на ръцете й. Тя е перфектната жена за неговите цели, но този път трябва да бъде по-внимателен.

Рени Хартевелт
Рени Хартевелт

Рени е на 25 години, руса и независима. Говори три езика и й предстои блестящо бъдеще. Сагава я моли да го научи да говори немски и тъй като баща му е доста богат, може да й плаща добре. Тя се съгласява.

Рени харесва неговата очевидна интелигентност и умението му да говори на всякаква тема, от импресионизма в картините, до Шекспир в европейската литература. Той е дребен, женствен и ходи с накуцване, но въпреки това тя често излиза с него и го кани в апартамента си на чай. Дори танцуват заедно, което позволява на Сагава да добие по-физическо усещане за фантазиите си. Той намира тези северни жени за завладяващи и въпреки че твърди, че ги обича, иска да ги притежава и унищожава.

Един ден той кани Рени на вечеря в апартамента си. Помолва я да прочете поема от любим негов немски експресионист и тя го прави. След като си тръгва, той души и ближе мястото, на което е седяла и се заклева, че ще я изяде – това би му позволило да я притежава завинаги.

Апартаментът на Сагава
Апартаментът на Сагава

Скоро отново я кани на вечеря. Казва, че има касетофон, на който би искал да я запише, докато тя чете поемата. Уговарят се за 11 юни 1981 г. и Сагава започва да се приготвя да изживее своята най-голяма фантазия.

Научи повече за:   Цутому Миязаки: Убиецът Отаку

При пристигането му в Париж той си е купил пушка .22 калибър. Тя е приготвена за пристигането на Рени. Сагава настанява гостенката си по японски обичай на пода, за да пият чай. В нейното питие сипва малко уиски, за да я направи по-податлива. Известно време разговарят, докато Сагава чака уискито да подейства. Сетне заявява на Рени, че я обича и иска да я заведе в леглото си.

Тя го отблъсква. Намира го за интересен, но не и сексуално привлекателен. Иска да бъдат просто приятели.

Сагава кимва. Сетне става, за да вземе книгата с поемите, а Рени сяда на един стол. Сагава й подава поемата, тя започва да чете, а той включва касетофона на запис.

Докато Рени рецитира поемата на родния си език, Сагава се промъква зад нея с пушката и я застрелва в тила. Тя пада от стола. Той продължава да й говори, но тя не отговаря. Изненадан е от нейното мълчание. Тогава забелязва количеството кръв, изтичащо от раната й. Първоначално понечва да изчисти кръвта, но после се отказва.

Най-голямата фантазия

След това Сагава я съблича, сваляйки с трудност дрехите от трупа й, като същевременно изпитва задоволство, че повече не може да му се противи. Тя му принадлежа. Сетне взима нож и го използва, за да отреже зърното на лявата й гърда и парченце от носа й. След това ги изяжда.

“Докоснах хълбока й” – пише той по-късно в своята книга “В мъглата” – “и се зачудих откъде да си отхапя първо”.

Спира се на десния й бут, но месото там му се струва трудно за отхапване, а и осъзнава, че го боли главата. По-нататък в книгата той продължава да описва, момент по момент, изгледът на нейната подкожна мазнина и мускулите й, както и техния вкус.

За мазнината, точеща се от една от раните, казва, че е имала консистенцията и цвета на жълта царевица. Помирисва я и установява, че няма мирис. Реже по-надълбоко, за да достигне до плътта и поставя едно парче в устата си. “То се разтопи в устата ми като сурова риба тон в суши ресторант”.

За него не съществува нещо по-вкусно и той поглежда в мъртвите очи на Рени, за да й го каже. Сега, когато изживява фантазията си, е във възторг. Разполага с това прекрасно тяло само за себе си. Трябвало е да чака до 32-годишна възраст, за да изконсумира желанията си и най-сетне го е постигнал.

После минава по същество. С помощта на електрически нож за рязане на месо Сагава започва да разфасова Рени на парчета. Отделя си ивици месо за по-късно и си отхапва малко от няколко сурови парчета. Сетне забърква бързо ястие от пържено човешко месо с горчица. Прави снимки на разчленения труп и прави секс с него. “Когато я прегърнах, тя сякаш въздъхна”. Казва й, че я обича.

Докато готви и яде още от останките й, той слуша записа от нейното четене на поемата. Когато приключва с яденето, използва бельото й вместо кърпичка, за да избърше устата си. След това се връща при тялото, отрязва една от гърдите й и я изпича, но мазната консистенция не му допада на вкус. Установява, че предпочита бедрата й.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Когато най-сетне усеща изтощение, той отнася остатъците от трупа в леглото си, за да спи с него. Знае, че на сутринта ще му се наложи да се отърве от доказателствата.

Научи повече за:   Джордж Йънг: Човекът, който внесе кокаина в Америка

На следващия ден, откривайки, че тялото не мирише, Сагава продължава да опитва части от него, особено от ръката, която така го е пленявала преди. Цял ден я дъвче от долната част до лакътя. “Нямах представа” – пише той в книгата си – “че ще бъде толкова вкусна”.

Сагава проявява любопитство към някои по-отблъскващите части на тялото. Поколебава се какво да предприеме, но в крайна сметка решава да ги опита. Изрязва ануса и го поставя в устата си, но миризмата го кара да го изплюе. Тогава се опитва да го изпържи, но и така не успява да се отърве от миризмата, така че се отказва.

Меденият месец свърши

Някъде по това време няколко тлъсти мухи започват да се въртят около трупа и Сагава вижда в това знак, че губи Рени. “Меденият месец” е свършил.

Той използва брадва, за да я нареже на парчета, които да се поберат в куфарите, приготвени специално за тази цел. Възбужда се, докато разчленява тялото й и използва ръката й, за да мастурбира. След това задъвква носа й и чува звука от трошенето на хрущяла. Често си е фантазирал как захапва устната й, затова я отделя и я слага настрана. Тази част ще запази за по-късни удоволствия.

“Искам езика й” – пише той в своята книга. – “Не мога да отворя долната й челюст, но мога да го достигна измежду зъбите й. Най-сетне той излиза”. Той го отрязва, мята го в устата си и се наблюдава как го дъвче пред огледалото. След това се заема с очите й.

Последната стъпка на Сагава е да изследва вътрешните органи, при което опарва ръцете си в стомашните киселини, след което използва брадвата, за да отсече главата й. От нея са премахнати толкова много части, че тя прилича на череп. Хваща главата за косата и я вдига пред себе – изживяване, което в ретроспекция го кара да каже: “Осъзнах, че съм канибал”.

Когато привършва с опаковането на парчетата и заключването им в куфарите вече е полунощ на втория ден. Той вика такси.

Пристигайки в Булонския лес, Сагава помъква куфарите в парка, с намерението да ги хвърли в езерцето. Обаче тежкият товар го затруднява. Забелязва, че някакви хора го гледат, уплашва се и просто зарязва куфарите. Очевидците се приближават и виждат женска ръка да се подава от покритите с кръв куфари. Обаждат се в полицията, която отваря куфарите, открива останките вътре и се заема да проследява собственика им.

Междувременно Сагава се връща у дома, за да се наслади на парчетата от Рени Хартевелт, които е прибрал в хладилника. Поглъщайки поредното си отвратително ястие, той разглежда порнографски списания. През дните, оставащи му на свобода, всяко следващо изядено парче му се струва по-сладко от предишното.

Вместо процес – слава

Когато два дни след убийството полицията пристига в апартамента му със заповед за обиск, Сагава ги пуска да влязат. Отварят хладилника и намират вътре части от женско тяло, сред които и устни. Сагава свободно си признава какво е направил, добавяйки, че има диагноза на умствено болен. В действителност неговите описания са толкова подробни и пикантни, че съдията решава, че той не е годен да бъде съден. Сагава е изпратен за неопределен период в приюта “Пол Жиро”. Тримата психиатри, които го преглеждат, заявяват, че никога няма да бъде излекуван.

Сагава на летището
Сагава на летището

Докато е в болницата, Сагава си кореспондира с няколко японски писатели, които му изпращат книги за други канибали. “Осъзнах, че това не е толкова необичайно” – казва той.

Да си богат не е лошо. През 1984 г. бащата на Исеи Акира Сагава, президент на токийската компания “Курита Уотър Индъстрис”, в крайна сметка успява да уреди прехвърлянето на сина си в психиатричната болница “Мацузава” в Япония. Главният лекар там вярва, че Сагава е напълно нормален и мястото му е в затвора. Той остава в това заведение само 15 месеца, след което през август 1985 г., отново благодарение на баща му и в противоречие с препоръките на главния лекар, е освободен. След като убива жена и изяжда останките й, Сагава може спокойно да се разхожда на свобода, само пет години след престъплението си. Дори получава паспорт за пътуване в Германия.

Научи повече за:   „Ние не искаме да умрем“: Жестоките убийства на Емине Булут и Йозгеджан Аслан

Още повече влошава ситуацията това, че се той забавлява с онова, което е сторил и е повече от щастлив да разказва за него в предавания по телевизията. Дори се съгласява да участва в няколко японски порнофилми и написва четири романа. Този, в който описва с големи подробности убийството, се продава в повече от 200 000 копия. Благодарение на баща си, Сагава се отървава от наказанието за убийство и е доста горд от този факт.

Сагава остава във фокуса на жълтата преса, участвайки охотно в интервюта и видеоклипове, с които да задоволява воайористичното любопитство на онези, искащи да се доближат до някого, който е ял човешка плът. Явно гледа на това внимание като на развлечение и не чувства, че е извършил нещо лошо.

“Обществото ме направи кръстник на канибалите” – заявява той – “и аз съм щастлив от този факт. Винаги ще гледам света през очите на канибал”.

Групата “Ролинг Стоунс” написва и издава песен за кървавото му дело, наричайки я “Твърде много кръв”. Сагава издава манга-комикс, в който пресъздава със собствената си ръка история си. Също така списва ежеседмична колонка в жълт вестник, става редактор на антология за канибалските фантазии и снимката му е публикувана на корицата на японско гурме списание. Дори успява с помощта на измислено име да накара жени да позират голи пред него.

Исеи Сагава в гурме списание
Исеи Сагава в гурме списание

В уебсайта си предлага откъси от описанието на своето престъпление и дискутира защо канибализмът всъщност не представлява чак толкова ужасно деяние. За онези, искащи да видят неговото изкуство, показва мостри от своите картини – основно изобразяващи месести задници на бели жени.

В статия за списание Исеи Сагава казва, че сега вече мечтае самият той да бъде изяден от млада западна жена, защото според него само така би могъл да бъден спасен.

Сексуален фетиш

Исеи Сагава, чийто канибалски глад очевидно е сексуално мотивиран, казва на британски журналист, че този натрапчив импулс идва от детски сън, който му е направил огромно впечатление. В съня си седи в казан с вряща вода, заедно с брат си, и двамата ще бъдат сварени като ястие за някой друг. От този момент нататък Сагава започва редовно да си фантазира за канибализъм, превключвайки от ролята на безпомощното “ястие”, в ролята на могъщия консуматор. Не е заинтересован от момичетата от собствената му раса, а си представя как изяжда едри руси жени с бяла кожа. За него възможността да бъде интимен с тях по този начин е силно еротична.

В действителност след първия му неуспешен опит да изяде жена в Токио, той отива на психиатър, за да признае мрачните си желания. Психиатърът преценява, че Сагава е много опасен – защото вече е започнал да търси начин да изживее фантазиите – но баща му успява да прикрие случая и изпраща сина си в друго училище в чужбина. Лекарите, преглеждали го впоследствие, също виждат опасни наклонности у него – от психоза до психопатия.

Но в края на краищата техните диагнози се оказват без значение.


Източник: trutv.com, francesfarmersrevenge.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

19
Напиши коментар

avatar
19 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
ТаняГеоргиД-р Уотсънhahahhaжжж Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Almirena
Гост
Almirena

Това е едно от най-отвратителните и потресаващи неща, които съм чела! След подобна статия, не мога да проумея в що за несправедлив и извратен свят живеем. ;(

beti
Гост
beti

potresena sam ot pro4eteneto…i ne moga da razbera kakuv e tozi ba6ta,koito ne osaznava,4e sina mu ima nujda ot pomo6t!!!vmesto tova mu pomaga za da bade osvoboden samo sled 5 godini…

Bilyana
Гост
Bilyana

Тъжна потресаваща история !!! Парите пак се оказаха мерило за справедливост…. Какво ли е станало с живота му, още ли е жив ?

Bilyana
Гост
Bilyana

Силве, искрено ти благодаря, че толкова бързо ми отговори ! Въпреки че се надявах по- скоро отговорът на моето запитване да е “не”, но…. Както и да е. С най- добри чувства за това , което правиш !

mariq
Гост
mariq

ne mi izliza linka ti ;(

mariq
Гост
mariq

za6to kade gi nameri teq snimki

mariq
Гост
mariq

mejdu dr bravo na teb malko hora biha se zaeli da pi6at za rova

ПРО
Гост
ПРО
мимитууу*
Гост

ебее нищо чудно то ъшш китайците са по тия работи да ядът всичко на четири крака амаа не се и учудвам че и япония е в тая работа етоо на и хора…”>..< аххтц!

789
Гост
789

Това е ужасяващо… догади ми се…

жжж
Гост
жжж

Аз пък съм потресен от обидите които се сипят срещу Япония във началото на статията!

hahahha
Гост
hahahha

А бе, тоя плъх за чий ч*п е още жив? Понеже тате е имал много пари сега тая гад е на свобода. Заслужава смърт на електрически стол.

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Не само ,че не е получил подобаваща присъда но са го превърнали и в национален герой, за това ,че е убил и изял бяло момиче и твърди, че пак би го направил пък дори краси и корици на известни списания ,представете си как ще се почуства някой нейн роднина като види тоя боклук ухилен до ушите на витрината на някоя вестникарска бутка.Аз бих го увековечил с едно публично растрелче на стадиона пред две -три хиляди души нека тогава бъде толкова важен

Георги
Гост
Георги

Страшен ненормалник, но не съм съгласен, че може да се съди за цяла нация, че имат извратен манталитет. Това колко са извратени японците е изключително расистко и не е истина. Вярно е, че от 130 милиона души все ще се намерят 50 души, които да снимат п*рно със змиорки, но как може да се съди по това за манталитета на цяла нация! Ами все едно извън Япония всички са бели и добри и дори в България все едно няма такива ненормалници! Само да напомня на авторката, че най-големите извратеняци в историята са били европейци- Борджиите, Тюдорите, Елизабет Батори, Маркиз дьо… виж още »

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Никой от нас включително и авторката нямаме комплекси към японския народ.
Имаме потив гореспоменатия откачен ненормалник погубил невинно момиче в разцвета на живота си по причини неразбрани за разумния човек.Япония се споменава като негова родина-на всички престъпници биографирани в сайта е написана родината им.Едивствения упрек от моя страна е твърде лекото наказание за откачения трол, тъй като в Япония са давани много по тежки присъди за далеч по леки престъпления.Тук ще се запитаме ,ако тролът беше убил японка дали щеше да е още жив?

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Не съм видял толериран убиец в сайта ,независимо от неговата раса, кожа и страна.
За всеки престъник изложен тук се казват подробности и детайли от престъпленията му и си получава упреците и отзивите на читателите.За мен не е от значение дали извратеняка е японец или немец обаче всеки трябва да си получи заслуженото.Все пак един невинен човешки живот не струва само 15 месеца в психиатрична клиника!

Таня
Гост
Таня

Пари, пари, пари и пак пари. В която част по света да е отново бъркат пътя на справедливостта. Дори и закона в неговия случай да не е бил справедлив, то обществото е могло да бъде паралелен съдник, като го отблъсне и игнорира а не да го величая и обсипва с внимание.