Фил Спектър: Лудият гений на рокендрола

Фил Спектър: Лудия гений на рокендрола

Ексцентричният музикален гений Фил Спектър е обвинен в убийството на залязващата филмова актриса Лана Кларксън. Съдът трябва да реши дали под влияние на алкохолен пристъп на ярост Спектър е пъхнал зареден револвер в устата на Лана и е дръпнал спусъка, или тя самата е била достатъчно отчаяна, за да извърши самоубийство.

Мисля, че просто я застрелях

Жертвата е намерена във фоайето на имението с десет спални, известно като “Замъка на Пиренеите”, намиращо се на улица “Саут Грандвю Драйв” №1700 в лосанджелиското предградие Алхамбра. Някога този дом е бил хотел с 28 стаи. Високата блондинка седи свлечена в един стол, застреляна с куршум в устата. Облечена е с малка черна рокля, черен чорапогащник и черни обувки. От рамото й виси леопардова чанта. По червения килим са разпръснати счупените й зъби. Два чифта доспехи стоят изправени наблизо и сякаш тихо бдят над нея.

Мъртвата Лана Кларксън
Мъртвата Лана Кларксън

Стоманеносин револвер “Колт” .38 калибър с двуинчова цев лежи на пода под левия й крак. В него има още пет пълни и един празен патрон. Полицията открива на пода в банята до фоайето напоена с кръв покривка и мокра хавлиена кърпа за ръце в мивката. Кръв е открита върху дръжката на вратата, по стълбището и парапета, и по мъжките палта, окачени в дрешника на втория етаж.

Върху камината във всекидневната горят свещи. На масичката за кафе стои наполовина пълна чаша за бренди. Кутия с безалкохолно и бутилка с текила са намерени на друга маса.

Претърсването на къщата донася други девет огнестрелни оръжия, сред които още два стоманеносини револвери “Колт”.

Името на жертвата е Лана Кларксън. Тя е залязваща вече актриса, участвала в многобройни второкласни филми, известна най-вече с ролите си във “Варварска кралица” и “Амазонки на Луната”. Неин бивш приятел я характеризира като много шумна, много енергична и винаги подхващаща нещо ново. Преди смъртта си Кларксън се надява да вдигне кариерата си отново на крака, но на 40-годишна възраст трудно получава роли. За да свързва двата края, започва работа като салонна управителка в нощен клуб “Къщата на блуса” в Западен Холивуд. Там, в ранните часове на 3 февруари 2003 г., среща легендарен рокендрол продуцент – 62-годишният Фил Спектър. Той е създател на “Стената от звук” – техника, превърнала се в златен стандарт за рок хитовете от 60-те години. Студиото му работи с легендарни групи като “Бийтълс”, “Рамонес” и др.

През онази нощ Спектър и Кларксън напускат “Къщата на блуса” заедно в неговата лимузина и се отправят към имението в Алхамбра, където той живее сам. Спектър и неговата гостенка влизат вътре, а шофьорът Андриано де Суза чака навън в колата. Десет минути по-късно Спектър излиза, за да си вземе кафявото кожено куфарче, което е оставил в лимузината. Един час след това Де Суза чува изстрел.

Имението на Спектър
Имението на Спектър

Спектър напуска къщата през задния вход с оръжие в ръка. Според клетвените показания на шофьора Спектър е казал: “Мисля, че току-що я застрелях”.

Когато полицията пристига в 5:02 ч., заварва Спектър надвесен над тялото на Кларксън с ръце в джобовете си. Молят го да им покаже ръцете си, но той отказва. Според полицейските доклади оказва съпротива, когато се опитват да го арестуват и се налага да използват електрошок, за да го усмирят. Макар да твърди, че Кларксън се е застреляла сама, той е арестуван в 6:09 ч. и по-късно е освободен срещу гаранция от 1 милион долара.

Полицията и прокуратурата се заемат със задачата да разберат какво точно се е случило между кралицата на второкласните филми и прочутия ексцентричен рок продуцент в “Замъка на Пиренеите”.

Тя целуна оръжието

Детективите сглобяват времевата линия на движенията на Спектър от нощта на 2 февруари 2003 г., преди да се срещне с Лана Кларксън. Преди да отиде в “Къщата на блуса” той е посетил три ресторанта: “Грилът” в Бевърли Хилс, където вечерял, “Дан Танас” в Западен Холивуд и “Трейдър Викс” в Бевърли Хилс.

Лана Кларксън
Лана Кларксън

Свидетелите разказват, че Спектър е консумирал алкохол във всяко от тези заведения. В “Къщата на блуса” си поръчва коктейл и бутилка вода, като оставя 450 долара бакшиш. По-късно казва на полицията, че през онази нощ не той, а Кларксън е била пияна.

В интервю, публикувано в “Ескуайър” през юли 2003 г., Спектър разказва, че Кларксън е целунала оръжието преди да се застреля. Твърди, че няма представа откъде е взела револвера и че никога преди това не я е срещал. “Не я познавах” – казва той. – “Преди онази нощ дори не я бях виждал. Нямах представа коя е тя и какви са намеренията й”.

Спектър казва, че в “Къщата на блуса” Кларксън е била пияна и шумна и на излизане от клуба взела със себе си бутилка текила. “Помоли ме да я закарам до дома й, но после поиска да види замъка ми” – разказва той за “Ескуайър”. – “Няма основание за процес. Тя се самоуби… Това е класически случай на лъжливи обвинения”.

Фил Спектър
Фил Спектър

Спектър наема за свой адвокат Робърт Шапиро, който е ключов играч в “Отбора на мечтите” в процеса срещу О Джей Симпсън.

Дали наистина Кларксън е имала намерение да се самоубие през онази нощ, както твърди Спектър?


Лана Кларксън е родена в Южна Калифорния и получава първата си роля на 18 години във филма “Щури времена в Риджмънт Хай” (1982). По-късно се появява във филма “Белязаният” с участието на Ал Пачино. Участва и в доста телевизионни продукции. Според официалния й сайт нейните изпълнения са вдъхновени от русата сексбомба Мерилин Монро. Работи усилено през 20-те и 30-те си години, използвайки успешно своя висок ръст и атрактивен външен вид, като дори в един момент се сдобива с къща на венецианските канали в Калифорния. Получава първата си главна роля, когато режисьорът на второкласни филми Роджър Корман я избира за филма “Варварска кралица” – роля, която повтаря и във “Варварска кралица 2: Императрицата отвръща на удара”.

Но когато навлиза в средната възраст, започва трудно да си намира роли. На Коледа 2001 г. Кларксън пада, докато танцува на детско парти и счупва двете си китки, което я изважда от играта за цялата 2002 г. Поради липсата на роли, започва работа като салонна управителка в “Къщата на блуса”. Нейният бивш приятел Робърт Хол разказва за “Тайм Юръп”:

“Тя се стараеше да мисли позитивно, но през последните няколко години едва успяваше да си изплати вноските за колата”.

Възможно е Лана да вижда в Спектър възможност да съживи кариерата си. От години в Холивуд се върти слухът, че се готви филм за живота на продуцента. Може би Кларксън се надява да изкопчи някаква роля за себе си. Може би това е нейният план. Ако намеренията й са да сложи край на живота си, защо би го направила в дома на един непознат?

Неговата лична тъмнина

Фил Спектър е роден в Бронкс и на 13-годишна възраст, четири години след като баща му се самоубива, се премества в Лос Анджелис заедно с майка си. През 1958 г. издава първия си хит със своята група “Теди Беърс”. Заглавието на песента му “Да го познаваш, значи да го обичаш” е взето от посвещението върху надгробната плоча на баща му.

Въпреки че е изключително талантлив музикант, Фил страда от много тежка степен на сценична треска. Групата “Теди Беърс” се разпада и Спектър започва работа като стенограф, докато учи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Но музиката е неговата страст и той открива своята ниша в продуцирането й. Наставляван от независимите продуценти Лий Хейзълууд и Лестър Сил, Спектър изучава бизнеса и доказва, че може да създава хитове и зад контролното табло. През 1960 г. Спектър участва в създаването на хитове като “Корина, Корина” на Рей Питърсън, “Хубави малки, ангелски очи” на Къртис Лий, “Обичам как ме обичаш” на Парис Систърс и “Испански Харлем” на Бен Е. Кинг. През следващата година, заедно с Лестър Сил, създава “Филис Рекърдс”, с което започва формирането на неговия уникален стил на записване.

За да постигне ефекта на своята стена от звук, Спектър натъпква своето малко студио в Холивуд с цяла плеяда от музиканти – много китаристи, беквокали, двама басисти, трима пианисти, барабанисти, перкусионисти и други. Без значение с кои изпълнители работи, песните които продуцира, са безгрешно разпознавани заради техния увличащ и динамичен стил. За три години създава 20 хита. Спектър е обявен за първия тийнейджър магнат, тъй като спечелва първия си милион преди да навърши 21 години.

Но неговият феноменален успех трудно може да се конкурира с британската инвазия, която нахлува в Америка. През 60-те години класациите са превзети от “Бийтълс” и други британски групи, които успяват да засенчат американските изпълнители. Все пак Спектър успява да се задържи на крака, продуцирайки хитовете на синеокото соул-дуо “Райтчъс Брадърс”. Опитва се да повтори този успех с Айк и Тина Търнър с парчето “River Deep, Mountain Wide”, но то не се харесва особено на публиката и кариерата започва да му се изплъзва.

През онзи период Фил Спектър става по-саможив и започват да изпуват някои тъмни черти от характера му. Той се жени за Рони Бенет, вокалистката на група “Ronnie and the Ronettes”, но през 1966 г. започва да я малтретира, държи я като затворничка в имението си и дори заплашва, че ще наеме човек да я убие.

През 1969 г. получава малка роля във филма “Волният ездач”, където играе дилър на наркотици. За следващата Коледа изпраща на познатите си картичка, изобразяваща сцена от филма, в която смърка кокаин. Посланието гласи: “Малко снежец на Коледа не е навредил никому!”.

В началото на 70-те години Спектър започва да работи с “Бийтълс” и някои техни индивидуални проекти. Той е извикан за довършването на техния последен албум “Let It Be”, тъй като по онова време членовете на Великолепната четворка почти не разговарят един с друг и имат нужда от човек, който да движи проекта.

Спектър и Джордж Харисън
Спектър и Джордж Харисън

През 1970 г. Спектър копродуцира първия солов опит за изява на Джон Ленън – групата “Plastic Ono Band”, както и много негови соло хитове, като “Instant Karma” (We All Shine On), “Power to the People” и прочутата балада “Imagine”, която Ленън написва в дома на Спектър.  Също така работи върху соло дебюта на Джордж Харисън – “All Things Must Pass” и “The Concert for Bangla Desh”.

През 1975 г. Спектър отново е в студиото с Джон Ленън, продуцирайки неговия албум “RocknRoll” – колекция от интерпретации на Ленън на ранни класики в рока. Времената са трудни и за двамата и те често се напиват, докато записват песните. Проектът потъва в алкохолна мъгла и Спектър е много разтроен. Накрая избухва. Според автора Марк Рибовски в книгата “Той е бунтовник” Спектър стреля в тавана на студиото си, за да накара музикантите да се осъзнаят. Ленън подскача с ръце на ушите си.

“Фил” – казва той, – “ако ще ме убиваш, убий ме. Но не се ебавай с ушите ми. Те ми трябват”.

Спектър вече е развил обсебеност към оръжията и този инцидент е само преглед на онова, което предстои да се случи.

През 1977 г., по време на записа на албума “Death of a Ladies Man” на певеца Ленърд Коен, цигуларят Боби Брус се осмелява да имитира фъфленето на Спектър право в лицето му. В отговор Спектър изважда пистолет, насочва го към Брус и го изгонва от студиото под дулото на оръжието.

Твърде съм зъл

През 2000 г. Фил Спектър споделя в свое интервю за “Венити Феър” какъв е най-големият му страх.

“Страхувам се, че Бог няма да ме пусне в рая, защото съм твърде зъл” – казва той, – “а Дяволът няма да ме пусне в ада от страх, че ще го изместя”.

През цялата му кариера Спектър приема публичния си образ на луд гений, но когато славата му на създател на хитове е застрашена, започва да показва една своя по-зловеща черта. Историите за неговите ексцентричности попадат в пресата, която рисува картината на един умопобъркан отшелник, обитаващ своя замък в Калифорния.

Появяват се слухове, че Спектър е забелязан да тича из имението си, облечен в костюм на Батман. Говори се, че държи стъклен ковчег в мазето си и се е заканвал, че ако неговата съпруга Рони някога го напусне, ще я убие и ще изложи тялото й в ковчега, също като в приказката за Снежанка.

Спектър обикновено се преоблича по четири пъти на ден и всеки път сменя оръжието си, за да е в тон с облеклото му.

Четири седмици след смъртта на Лана Кларксън Спектър казва за “Лондон Дейли Телеграф”:

“Взимам лекарства за шизофрения, но не бих казал, че съм шизофреник, по-скоро имам биполярно разстройство. Аз съм най-лошият си враг. Обсебен съм от демони, които са по-силни от мен”.

Вероятно на това се дължи неговото опасно поведение през годините. Бившата му съпруга Рони твърди, че той я е държал като затворничка в къщата им. Басистът на групата “Рамонес” Дий Дий Рамоне също отправя подобни обвинения към него.

“Спектър винаги носеше оръжие” – казва Рамоне – “и понякога не ме пускаше да изляза от дома му дни наред”.

Атмосферата в студиото по време на записите на албума на “Рамонес” “End of the Century” е напрегната и маниакална. Спектър пие непрекъснато и вдига скандали. Накрая Дий Дий не издържа и избухва, казвайки на Спектър, че ще го убие. Последният отново реагира твърде бурно, насочвайки оръжието си към главата на басиста.

След убийството на Кларксън изникват още предполагаеми потърпевши, пострадали от особените маниери на Спектър. Детективите от Лос Анджелис издирват бившата стриптизьорка Сенди Кейн, която заявява, че преди 25 години Спектър я е принудил да му прави орален секс под дулото на пистолет.

Кейн се съгласява, страхувайки се за живота си, но не подава оплакване в полицията. “Бях стриптизьорка” – разказва тя. – “Смятах, че ще изкарат мен виновна”.

Вероятно най-уличаващите обвинения идват от двамата осиновени синове на Спектър Донте и Гари, които през декември 2003 г. разкриват ужасите от детството си на медиите. “Години наред бяхме като животни в клетка, които се пускаха навън само за забавлението на татко” – споделя Донте. Насилственото поведение на баща им се засилва след развода му с Рони Спектър.

Донте твърди, че като дете е бил принуждаван да симулира секс с една от приятелките на баща му. На 9-годишна възраст е окован и очите му са завързани, след което приятелката на баща му се гаври с него.

Гари Спектър също твърди, че е бил връзван и малтретиран сексуално, а баща му му е казвал, че прави това, за да му даде ценен житейски опит.

Братята също са държани като затворници в имението на Спектър, където прозорците на къщата са обезопасени с решетки и бодлива тел.

“Бяхме заключвани в отделни стаи от нашата гувернантка, пускаха ни за закуска и после ни отвеждаха с охрана на училище” – разказва Гари.

Висене на нокът

Обвинен в убийството на Лана Кларксън, Фил Спектър се явява на предварителното заседание на съда на 17 февруари 2004 г. със своя адвокат Лесли Ейбрамсън. Продуцентът е сменил адвоката Робърт Шапиро, но нито един от двамата не дава обяснение за решението му.

Лесли Ейбрамсън
Лесли Ейбрамсън

Ейбрамсън, която е известна със защитата на братята Менендез, отлага планираното си пенсиониране, за да поеме случая на Спектър.

Спектър пристига в съда облечен целия в черно. Черна риза, закопчана до шията, дълго черно палто, черни панталони и черни ботуши с 10-сантиметрови подметки. Единственият цвят по бледия продуцент идва от розовите му очила. Проблемът, поставен пред съда, се състои в доказателство, което обвинението смята, че защитата укрива : а именно – счупен нокът от палеца на Лана Кларксън, почернял от барутен нагар.

След заседанието Ейбрамсън казва на репортерите, че не разполага с нокътя. “Ако разполагах с нокътя, щях да окача снимката му на всички билбордове в Лос Анджелис”.

Но обвинението мисли другояче, водено от информацията, получена от пенсионирания детектив от отдел “Убийства” Стан Уайт, който работи като следовател за екипа на защитата.

Фил Спектър и Робърт Шапиро
Фил Спектър и Робърт Шапиро

Прокурорите твърдят, че през лятото на 2003 г. Уайт се е похвалил на бившите си колеги за нокътя, казвайки им, че е намерен, след като криминалистите вече са приключили работата си в дома на Спектър. Ейбрамсън от своя страна контраатакува обвинението за това, че са вкарали шпионин в редиците й.

Нокътят може да определи изхода от процеса срещу Спектър. Ако обвинението успее да докаже, че е счупен, защото Кларксън е вдигнала ръката си, за да защити лицето си от изстрела на оръжието, то Спектър ще бъде признат за виновен. Но ако защитата съумее да докаже, че нокътят се е счупил, докато Кларксън е стреляла сама в себе си, то Ейбрамсън би могла да убеди журито в невинността на клиента си. В случай, че нокътят се появи, защитата възнамерява да го изпрати за анализ при експерта-криминалист Хенри Лий, който е свидетелствал в процеса срещу О Джей Симпсън.

Първоначално върховният съдия Карлос Уранга нарежда на защитата да предостави нокътя, но след среща при закрити врата с двете страни, отлага решението си за 21 май 2004 г., когато е насрочено заседание за разглеждане на доказателствата.

Спектър е освободен под гаранция в размер на 1 милион долара. На съдебните заседатели им предстои да решат дали той ще продължи да създава своите стени от звук или ще бъде затворен зад каменни такива. Адвокат Ейбрамсън е убедена, че ще спечели последното си дело преди пенсия.

“Честно, момчета, победата ми е сигурна” – казва тя на репортерите. – “Ако смятам да приключа кариерата си с този случай, няма да допусна да го загубя”.

Смъкнати панталони

Съдебният процес срещу известния продуцент Фил Спектър започва на 25 април 2007 г. във Върховния съд на Лос Анджелис. Спектър е обвинен в убийството на актрисата Лана Кларксън. В своята встъпителна реч прокурор Алан Джаксън казва на журито, че Спектър е “напъхал зареден пистолет в устата й и я е застрелял”.

Фил Спектър
Фил Спектър

Джаксън обещава да докаже, че Спектър е имал и предишни случаи на заплашване на жени с оръжие и ще призове на свидетелската скамейка четири от тях, които са оцелели от неговите предизвикани от алкохол пристъпи на ярост.

Научи повече за:   Виктор Саенко и Игор Супрунюк: Маниаците от Днепропетровск

“Кларксън” – казва той, – “е просто последната от дългия низ жени, станали жертва на Фил Спектър”.

В залата избухва фурор, когато защитата разбира от речта на прокурора, че обвинението няма да представи пред съда показанията на Спектър, дадени от него на самото местопрестъпление. Според закона в Калифорния подобни изявления се разглеждат от съда като свидетелски показания, основани на факти, дочути от трето лице. Те не се допускат в процеса, освен ако не бъдат представени от самото обвинение. На предишните заседания обвинението се е борило за допускането на показанията на Спектър, а сега се отказва от тях.

Водещият адвокат на Спектър Брус Кътлър казва на съдия Лари Фидлър: “Чувствам се така, сякаш някой ми е смъкнал панталоните и сега стоя гол пред цялата зала”. Част от защитната стратегия на Кътлър почива върху включването на тези показания в процеса.

Полицейските служители, пристигнали в имението на Спектър в Алхамбра в нощта на убийството, са го записали как говори с пренебрежение за жертвата, наричайки я лайно. Спектър е записан да казва: “Не знам какъв беше шибаният й проблем, но със сигурност нямаше право да идва в шибания ми замък, за да си пръсне шибаната глава”.

Защитата възнамерява да използва ядосаната декламация на клиента си, за да подкрепи своето твърдение, че Кларксън е отнела сама живота си, а Спектър е бил вбесен и разстроен, че го е направила в дома му.

“Това е абсолютно нечестно” – оплаква се яростно Кътлър.

“Такъв е законът” – отговаря му съдия Фидлър.

Кътлър е третият адвокат на Спектър след освобождаването на Робърт Шапиро и Лесли Ейбрамсън. Той е най-добре познат като адвокат на мафиота Джон Готи и често предизвиква недоволството на съдия Фидлър, заради бруклинския си маниер. Съдията го предупреждава да не говори и да не заплашва свидетелите, а да ги проучва от адвокатската скамейка, както е по правило в Лос Анджелис.

Адвокат Кътлър изнася своята встъпителна пледоария на следващия ден. Казва, че смъртта на Лана Кларксън е едно трагично самоубийство. Съдията подкрепя почти дузина възражения, повдигнати от обвинението срещу коментарите на Кътлър.

Сред зрителите на първия ред в залата присъстват майката на Кларксън Дона, нейната сестра Фоун и 26-годишната съпруга на Спектър Рейчъл Шорт.

Фил-режим

Първият свидетел на обвинението описва състоянието на обвиняемия под влиянието на алкохол, като изпадане във Фил-режим. Дороти Мелвин, някога мениджър на комедийната актриса Джоан Ривърс, казва пред журито, че когато Спектър пие: “изведнъж си променя настроението и се превръща в лунатик”. Тя е помолена да разкаже за инцидент от 1993 г., в който Спектър я е заплашил с пистолет и я е заставил да си съблече дрехите.

Всичко започва като “една прекрасна вечер”, спомня си Мелвин. В един момент Спектър седи пред пианото в неговия дом с пета чаша водка до себе си. Времето минава и Мелвин се унася на кушетката. Когато се събужда посред нощ, Спектър не е там, а тя забелязва, че водката в шишето е почти изпита. Тръгва да го търси и го открива навън, където той насочва пистолета си към нейния нов мерцедес. Изкрещява й да се “връща веднага в шибаната къща”. Мелвин отказва и той я удря с оръжието. След това й вдига скандал, че я е търсил навсякъде, защото е откраднала някакви рокендрол сувенири от дома му.

Мелвин се връща обратно вътре и той я следва. Нарежда й да се качи на горния етаж и да се съблече. Тя отказва и той отново я удря с оръжието. Мелвин грабва ключовете си и се затичва към колата, опитвайки се да избяга. Но когато стига до края на алеята, установява, че портите са заключени.

Спектър се втурва след нея, този път въоръжен с пушка. “Казах ти да се махаш от тук, мамка ти!” – крещи той.

“Портата не се отваря!” – извиква тя, страхувайки се, че ще я застреля.

Тогава Спектър внезапно престава да я заплашва и изтичва обратно в къщата, за да отвори портата.

Мелвин се обажда в полицията и иска помощта им, за да си върне дамската чанта, която е забравила в дома му, но не повдига обвинения, макар да има рани и подутини по главата. Обяснява, че не е искала да привлича негативно публично внимание. Мелвин е принудена да признае, че е продължила да поддържа контакти със Спектър и дори се е чувствала поласкана, когато е показвал интерес към нея.

Малко бяло нещо

Проведено е специално заседание без присъствието на съдебните заседатели, разглеждащо въпроса със съществуването на доказателство, за което се предполагало, че е намерено от екипа на защитата, но не е предоставено на полицията.

Д-р Хенри Лий
Д-р Хенри Лий

Грег Дайъмънд, бивш служител на първия адвокат на Спектър Робърт Шапиро, свидетелства, че е присъствал във фойето в дома на обвиняемия, заедно с адвокатите на защитата, в деня след смъртта на Кларксън. Там са и експертът по анализ на кървави петна д-р Хенри Лий и криминалният патолог д-р Майкъл Бедън. Тялото на Лана Кларксън е открито на стол във фоайето. Според Дайъмънд един от адвокатите е забелязал някакъв малък бял предмет на килима. Тогава д-р Бедън разглежда предмета и казва, че това е парче от зъб. Полицията обаче никога не е получавала зъб от защитниците на Спектър.

След това на свидетелската скамейка се качва д-р Бедън и заявява, че подобен инцидент никога не се е случвал, добавяйки, че досега не е бил обвиняван в подправяне на доказателства.

Адвокат Сара Каплан, част от екипа на защитата, свидетелства, че е видяла доктора да вдига “малко бяло нещо” от килима и да го поставя в плик за доказателства. Описва предмета като “плосък, с неравни краища” и горе-долу с размера на нокът. Казв, че няма представа какво се е случило с този предмет, след като д-р Лий го е поставил в плика.

Частният следовател Станли Уайт свидетелства, че също е присъствал във фоайето и е чул д-р Лий да казва, че белият предмет е от човешки произход. След това той и Лий спорили за естеството на предмета. Уайт е сигурен, че това е нокът, но Лий не е съгласен и му казва: “Имаш нужда от очила”. Когато го молят в съда да определи по скала от 1 до 10 до каква степен е сигурен, че това е било нокът, Уайт казва “9,5”. Добавя, че преметът “изглеждаше като наранен при самозащита нокът”. Според него е бил сивкав на цвят, което може би се дължи на барутния нагар, а част от него е била червена, но не може да каже със сигурност дали това е била кръв или лак за нокти.

Д-р Лий не може да присъства на заседанието, защото в това време пътува в Китай.

Този загадъчен бял предмет представлява голяма важност, тъй като в нощта на смъртта й Кларксън е носила изкуствени нокти, а криминалистите са установили, че от десния й палец липсва малко парченце от нокътя. Защитата възнамерява да докаже, че счупеният нокът със сигурност говори за това, че жертвата сама е насочила оръжието към себе си и вероятно е натиснала спусъка с палец.

Показанията на свидетелите си противоречат на места. Грег Дайъмънд казва, че д-р Лий изобщо не е докосвал предмета. Твърди, че Сара Каплан го е намерила, вдигнала го е и го е показала на д-р Бедън. Каплан обаче заявява, че никога не го е докосвала и казва също, че Станли Уайт не е бил във фоайето по време на тази случка. Според нея той е бил сложен на пост отвън.

Но Бил Павелик – друг следовател на защитата, който също е бил на мястото, свидетелства, че не е виждал д-р Лий, или някой друг, да държи малък бял предмет. Когато по-късно телевизия “Court TV” иска коментара му за показанията на Уайт, той ядосано отговаря, че счита Уайт за “свидетел на обвинението” и “доносник”.

Обладан от демон

На свидетелското място сяда кастинг координаторът Даян Огдън и описва две покъртителни случки, които е преживяла с Фил Спектър през 1989 г. Огдън, която работи като личен асистент на Спектър през 1988 г., отива на парти в неговия дом през март 1989 г.

Даян Огдън
Даян Огдън

Когато гостите си тръгват и Огдън решава да се сбогува с домакина, Спектър внезапно грабва пушка и започва да й крещи. След това изважда пистолет, насочва го към лицето й и, псувайки, настоява тя да остане. Според Огдън Спектър е пил по време на цялото събиране.

“Това не беше моят Фил” – казва Огдън. – “Това не беше човекът, когото обичах… не беше той. Сякаш се беше превърнал в демон”.

Тя разказва на журито как Спектър я е завлякъл под дулото на пистолета в спалнята си и се е опитал да прави секс с нея, но не е успял. На следващата сутрин се е събудила от звука на неговото пеене под душа.

Няколко седмици след този инцидент Огдън отива на вечерно парти в дома на Спектър и той отново пие през цялото време. Когато се опитва да си тръгне, той пак настоява да остане и тръгва да я гони с Узи. Тя изтичва до колата си и се заключва вътре, но той започва да удря с оръжието по прозорците. Огдън подкарва колата и вижда в огледалото за обратно виждане как той насочва оръжието си към нея. От този момент нататък Огдън внимава никога да не остава насаме със Спектър.

Стефани Дженингс
Стефани Дженингс

Фотографът Стефани Дженингс разказва подобна история. През 1995 г. тя е в Ню Йорк за церемонията по въвеждане на музиканти в Залата на славата на рокендрола. Запознава се е със Спектър миналата година и стават “интимни” според “Лос Анджелис Таймс”. Стефани свидетелства, че двамата са отседнали в хотел “Карлайл” в Манхатън, но в отделни стаи. Една нощ тя спи в стаята си, когато охранителят на Спектър чука на вратата й и я кани в апартамента на шефа си. Стефани Дженингс отклонява поканата и се опитва да заспи отново, но тогава на вратата пак се чука. Този път отпред стои самият Спектър и е очевидно много пиян. Настоява тя да се качи с него в апартамента му.

“‘Аз плащам за тази стая” – казва той. – “и ти ще дойдеш в апартамента ми, щом ти казвам”.

Но тя отказва и избухва скандал. Втурва се към банята, потънала в сълзи, а той тръгва след нея. Спектър я зашлевява и тя го бута във ваната. Той се измъква от там, застава пред вратата, изважда пистолет и й казва, че не може да излезе. По-късно Стефани съобщава за случая в полицията, но отказва да повдигне обвинения.

При кръстосания разпит Дженингс признава, че в онзи момент не е смятала, че той ще я застреля нарочно, а се е страхувала, че това може да стане случайно. Адвокатът на защитата Роджър Дж. Росен подчертава факта, че тя е казала на полицията, че Спектър не е насочвал оръжието си към нея.

“Тогава ли излъгахте или лъжете сега?” – пита я той, но съдия Фидлър го порицава и казва на заседателите да игнорират въпроса.

Съдия Фидлър
Съдия Фидлър

Тогава Росен представя договор, който показва, че от “Нешънъл Инкуайърър” са й платили 1 000 долара, за да направи интервю със Спектър и за негови снимки.

По-късно заседателите изслушват две гневни съобщения от телефонния секретар на Дженингс, които Спектър е оставил, когато тя не се е появила на партито за рождения му ден през 1996 г. В едното съобщение той заплашва да я прогони от бизнеса. “Лос Анджелис Таймс” правят преброяване на думите и съобщават, че “от 166 думи, около 20 са нецензурни”.

Още една жена, познаваща Спектър, разказва на журито за своите преживявания с пияния звукозаписен продуцент. През 1992 г. Мелиса Гросвенър работи като сервитьорка в Ню Йорк, когато Спектър я кани да прекара известно време с него в Калифорния. Щом пристигат, я завежда на вечеря. След това отиват в неговия дом в Пасадена, където танцуват. Според Гросвенър Спектър “… беше определено малко пиян и заваляше думите си”.

Мелиса Гросвенър
Мелиса Гросвенър

Около 02:00 ч. Гросвенър решава, че е време да си ходи и изведнъж “цялото поведение на Спектър се промени”. Той излиза от всекидневната и се връща, носейки кобур с пистолет. Изважда оръжието, вдига го пред лицето й и казва: “Ако се опиташ да си тръгнеш, ще те убия”. Тя остава да седи на стола си, страхувайки се какво може да й направи и накрая заспива там с чантата си на рамо. Лана Кларксън също е намерена да седи в стол във фоайето на имението на Спектър, с преметната през рамото й чанта.

По време на кръстосания разпит защитата се опитва да дискредитира Гросвенър, повдигайки въпроса за нейния престой в затвора в миналото. През 1989 г. тя е осъдена за незаконно присвояване на средства от банката, в която работи. Гросвенър признава, че е пропуснала този факт в молбата си за работа и разкрива, че през 1992 г. Спектър е платил половината от сумата за операцията на едното й око.

Да, трябва

Тогава обвинението обръща вниманието си към нощта на смъртта на Лана Кларксън и събитията, довели до срещата й със Спектър. Роми Дейвис е първата среща на Спектър в онази нощ. Двамата са стари приятели и бивши съученици. Той я завежда на вечеря в ресторант “Grill on the Alley” в Бевърли Хилс, по време на която си поръчва две дайкирита.

Роми Дейвис
Роми Дейвис

Дейвис не може да заяви със сигурност, че нейният стар приятел е бил пиян през онази вечер. “Не съм експерт по алкохолизъм и не мога да определя какво точно значи да бъдеш пиян”. Но все пак признава, че Спектър “не беше на себе си”.

Следващата среща на Спектър за вечерта е с Кати Съливан, негова приятелка и сервитьорка в “Grill on the Alley”. Тя не е на работа, а вечеря в ресторанта с приятел. Според показанията й Спектър изпраща съобщение на нейната маса, питайки я дали иска да излязат заедно на питие. Тя приема и двамата отиват в близкия “Trader Vic’s”, където той поръчва два “Моряшки грога” – коктейл, съдържащ плодови сокове и 85 мл различни видове ром. След това отиват в “Dan Tana’s”, където си поръчва две дайкирита и салата, която не изяжда. Последната им спирка е в “Къщата на блуса” в Западен Холивуд, където си поръчва чист ром.

Съливан свидетелства, че Спектър не изглеждал пиян и се е държал добре, докато е бил с нея. Рразказва също, че е раздавал щедри бакшиши през онази нощ – оставил 150 долара за сметка от 44 долара в “Trader Vic’s” и 450 долара за сметка от 13 долара в “Къщата на блуса”.

Спектър се е натъква на Лана Кларксън в “Къщата на блуса”, където тя работи като салонна управителка. Спектър, висок 1,60 м, два пъти се опитва да влезе във ВИП залата на клуба и двата пъти Кларксън, висока 1,80 м, го спира, защото там има частно парти.

“Знаеш ли кой съм аз?” – пита я Спектър.

Когато разбира, че той е прочутият продуцент, работил с много велики имена в рокендрола, включително и с “Бийтълс”, тя казва: “О, съжалявам, г-н Спектър, влезте. Казвам се Лана”.

Когато Съливан си поръчва вода, вместо алкохолна напитка, Спектър й нарежда да напусне клуба и кара Кларксън да я изпрати до мерцедеса.

Съливан се чувства унизена и докато върви с Кларксън към колата на Спектър, казва на актрисата: “Трябва ли да го правиш”.

Кларксън отговаря: “Да, трябва”.

Прокурор Алан Джаксън пита Съливан: “Останахте ли с впечатлението, че тя следва заповедите, дадени й от г-н Спектър?”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“Така си помислих” – отговаря Съливан.

След това Съливан заявява, че Спектър никога не е насочвал оръжие срещу нея и не се е опитвал да я задържи против волята й, но веднъж я е придружил от дома си до колата й с пушка в ръка, за да осигури безопасността й.

Тя казва на журито, че го е виждала с оръжие и друг път в неговото имение, но не се е чувствала заплашена. Описва отношенията си с него като такива между баща и дъщеря.

Целият им случай е Де Суза

Шофьорът на Фил Спектър Андриано де Суза свидетелства, че Спектър е излязъл от имението си в около 05:00 ч. на 3 февруари 2003 г., държейки револвер в окървавената си ръка. Според Де Суза Спектър му е казал: “Мисля, че убих някого”. Обвинението смята тези думи за несъмнено признание в убийство.

Андриано Де Суза
Андриано Де Суза

Но защитникът Брус Кътлър характеризира бразилеца Де Суза като нелегален имигрант, работещ в Щатите със студентска виза, чийто познания по английски език са доста ограничени. Кътлър поставя под съмнение точността на неговата интерпретация на казаното от Спектър в онази сутрин. “Целият им случай е Де Суза” – казва Кътлър, визирайки обвинението.

Научи повече за:   Народът срещу Лари Флинт

Де Суза обаче се оказва надежден свидетел на обвинението. Свидетелства, че е започнал да учи английски език на 13-годишна възраст в Бразилия и на скамейката разбира и отговаря без проблеми на задаваните му въпроси. Все пак признава, че английският му се е подобрил през четирите години, изминали от смъртта на Лана Кларксън. Разказва, че през онази нощ е закарал Спектър и Кларксън в имението и че шефът му миришел на алколохол.

При кръстосания разпит защитникът Брадли Бранън пита Де Суза дали е разбирал какво казва Спектър през онази вечер и го моли да опише гласа му.

“Не съм добър в описанията” – отговаря Де Суза и вместо това имитира носовия глас на Спектър: “Андриано, Андриано, карай към “Грилът””. Заседателите не могат да сдържат смеха си.

Когато го питат за пиянството на Спектър, Де Суза заявява: “Не мога да кажа, че беше пиян, но не беше и същият човек, при когото дойдох на работа в 19:00 ч”.

Едно плюс едно е равно на пет

Първият свидетел, призован от защитата, е д-р Винсент Димайо, бивш съдебен лекар на окръг Бексар в щат Тексас. Димайо свидетелства: “Веществените доказателства говорят най-вече за самопричинена огнестрелна рана”, подкрепяйки по този начин тезата на защитата, че смъртта на Лана Кларксън е инцидентно самоубийство.

Д-р Винсент Димайо
Д-р Винсент Димайо

Димайо прекарва на скамейката три дни, предоставяйки обширни показания върху низ от криминални области и поставяйки под съмнение някои от показанията, дадени преди това за обвинението от помощник съдебния лекар на Лос Анджелис д-р Луис Пеня.

Д-р Пеня е казал на заседателите, че жертвите на самоубийство от женски пол рядко използват оръжие и никога не се прострелват в лицето. Но д-р Димайо свидетелства, че жените, които възнамеряват да отнемат живота си, най-често използват пистолет или револвер и че 99% от смъртните случаи в резултат на изстрел в устата са “самоубийства”. Така той хвърля съмнение върху твърденията на обвинението, че Фил Спектър е застрелял Кларксън в устата.

Когато искат мнението му по въпроса защо Кларксън не е оставила предсмъртно писмо, Димайо отговаря, че повечето самоубийства представляват спонтанни актове и повечето хора, които отнемат живота си, не оставят бележки.

Анализът на кръвта на Кларксън след смъртта й показва ниво на алкохол 0,12 (законният лимит за шофиране е 0,08). Преди това д-р Пеня е свидетелствал, че в организма й са открити следи от болкоуспокояващите “Aleve” и викодин, но в малки количества. На скамейката д-р Димайо обяснява, че комбинацията от алкохол и викодин създава синергично въздействие. “Тогава едно плюс едно не е равно на две” – казва той, – “едно плюс едно е равно на пет”.

След това защитата засяга въпроса за това колко далеч биха могли да стигнат пръските кръв след изстрел в устата. Димайо се съгласява с позицията на защитата, че кръвта би могла да се разпръсне до 1,80 м, опръсквайки бялото сако на Фил Спектър. Но обвинението оспорва това твърдение, заявявайки, че кръвта би могла да стигне на по-малко от метър при тези обстоятелства, което означава, че за да опръска сакото си, Спектър трябва да е бил в непосредствена близост и да е стрелял в устата на жертвата си.

Алан Джаксън
Алан Джаксън

По време на кръстосания разпит прокурор Алан Джаксън многократно пита д-р Димайо дали вади заключенията си от настоящия случай или просто цитира общи криминални статистики. Въпросите на Джаксън са обстойни и често заядливи, а отговорите на Димайо сухи и граничещи със снизхождението.

Джаксън повдига въпроса за охлузването по езика на Лана Кларксън. Димайо заявява, че подобни ожулвания не биха могли да бъдат причинени от насилственото натикване на оръжие в устата й. Обяснява, че езикът е мускул и е необходима доста сила, за да бъде ожулен. Според него то се е появило в резултат от газовете, причинени от изстрела.

Прокурор Джаксън поставя под съмнение изявлението на Димайо, че жените най-често отнемат живота си с оръжие. Той цитира статистики, показващи, че жените от възрастовата група на Лана Кларксън най-често се самоубиват с отрова.

След смъртта на Кларксън по ръцете на Спектър не е открита кръв, но тя е размазана навсякъде из къщата. Полицаите са намерили окървавена кърпа до една от тоалетните. Джаксън пита Димайо дали е възможно Спектър да е измил ръцете си в тоалетната чиния.

“Човек обикновено си мие ръцете в мивката, а не в тоалетната” – отговаря Димайо, предизвиквайки смях сред съдебните заседатели.

“Ами ако току-що е убил някого?” – не се отказва Джаксън.

Димайо не допуска такава възможност и допълва, че хората са същества на навика и вероятно Фил Спектър би измил ръцете си в мивката, както обикновено.

Димайо коментира също разликите между ниския, слабоват Спектър и Кларксън, която е висока 1,82 м. Според него, ако е имало борба за оръжието, по всяка вероятност тя е щяла да бъде спечелена от Лана.

Джаксън пита Димайо дали свидетелства повече като адвокат на защитата или като безпристрастен учен. Димайо заявява многократно, че неговите мнения почиват на научната обективност, но все пак признава, че взима по 400 долара на час за услугите си.

Много, много депресирана

Обвинението призовава на свидетелското място бившия бодигард на комедийната актриса Джоан Ривърс, който разказва как две години подред е изхвърлял Фил Спектър от новогодишните партита в дома на Ривърс, понеже правел заплашителни коментари за стреляне по жени. Пенсионираният детектив от нюйоркската полиция Винсент Таназо казва, че при първия случай мениджърът на Ривърс Дороти Мелвин го е информирала, че Спектър е извадил пистолет на партито. (Самата Мелвин дава показания, според които Спектър е заплашвал лично нея с оръжие). Таназо казва, че докато изпровождал Спектър навън, можел да усети оръжието под сакото му. Бодигардът предупреждава Спектър да не докосва оръжието, за да не се наложи той самият да извади неговото и да го застреля. Излизайки навън, Спектър използва вулгарен термин, с който описва жените и заявява, че “всички заслужават куршум в главата”.

Година по-късно Спектър прави сцена на коледното парти у Ривърс и отново Дороти Мелвин моли Таназо да го изхвърли. Той сваля Спектър в лобито, а в същия момент една жена излиза от асансьора и Спектър казва: “Ще я застрелям в главата”. Таназо извежда войнствения продуцент навън и го вкарва в лимузината му.

Защитата продължава да представя случая си, призовавайки серия от свидетели, чиито показания създават у съдебните заседатели образа на една тревожна Лана Кларксън. Медицинският служител от пожарната служба Дейвид Старк свидетелства, че когато оказвал помощ на Кларксън по време на коледно парти през 2001 г., е подушил алкохол в дъха й. Тогава тя счупва и двете си китки, падайки на партито.

Приятелят на Кларксън, писателят Дейвид Шапиро, казва на журито, че тя му се е оплаквала от паричните си неволи. В имейл до него от 2000 г. тя пише: “Смятам да си подредя нещата и да се откажа, защото не издържам повече. Твърде съм изморена, за да се насилвам да ям”. При кръстосания разпит Шапиро признава, че Лана е била известна със склонността си да преувеличава нещата.

Драматургът Джон Барънс свидетелства, че три месеца преди смъртта на Кларксън я е уволнил от своята продукция “Brentwood Blondes”, тъй като е била непредсказуема и с нея е било трудно да се работи.

Според нейната приятелка Дженифър Хейс-Рийдл в дните преди смъртта си Лана Кларксън е била “абсолютно не на себе си и депресирана”. Принудена да работи в “Къщата на блуса”, за да свърже двата края, Кларксън се е чувствала “унижена”. В добавка към финансовите й проблеми, наскоро е приключила връзката си с мъж, за когото е мислела, че е “избраният”. Хейс-Рийдл казва на съдебните заседатели, че Кларксън е пиела твърде много и често е комбинирала викодин с шампанско или текила.

При кръстосания разпит прокурор Патрик Диксън пита Хейс-Рийдл по какъв начин Кларксън е гледала на своята кариера. Хейс-Рийдл признава, че приятелката й е била изпълнена с надежди, но това е била надежда от типа “притиснат в ъгъла”. Кларксън, казва тя, “беше много, много депресирана”.

Защитата продължава с най-добрата приятелка на Лана Кларксън Пънкин Лафлин, която подкрепя показанията на Дженифър Хейс-Рийдл, отнасящи се до злоупотребата на Кларксън с алкохол и лекарства, и нейното състояние на депресия. Лафлин свидетелства, че само няколко дни преди смъртта си Кларксън й е казала, че е загубила волята си за живот. Лафлин разказва за определен инцидент, който е причинил огромен стрес на Кларксън. По време на парти холивудският режисьор Майкъл Бей не е могъл да я познае. Клърксън, която е работила с него в някаква реклама за коли, която той е режисирал, е била неутешима. В интервю за “Лос Анджелис Таймс” самият Майкъл Бей казва, че този инцидент “никога не се е случвал”.

“Не искам да живея повече” – казва Кларксън на Лафлин в телефонен разговор. – “Не искам да живея в този град. Искам да сложа край”.

Труден въпрос

Защитата поставя под съмнение точността на тестовете на пробата от урина, взета от Спектър в утрото на 3 февруари 2003 г. Криминалният токсиколог Робърт А. Мидълбърг заема свидетелското място и казва на журито, че тези тестове не са надеждни, тъй като тестът с урина не е най-добрият метод за определяне на наличието на алкохол. Обяснява как от естествено присъстващите в урината захар и мая би могъл да се получи алкохол и в случай че човек не е уринирал от известно време, нивото на алкохола би се вдигнало.

Прокурор Джаксън пита Мидълбърг дали човек тежащ 61 кг, колкото тежи Спектър, би се опиянил след консумирането на толкова много напитки, колкото Спектър е изпил според свидетелите в нощта на смъртта на Кларксън.

Мидълбърг казва, че това е “много, много труден въпрос”. За да отговори, има нужда от повече информация, като например колко бързо са били изпивани питиетата. Казва също, че хората имат различни нива на поносимост към алкохола и са нужни още тестове, за да се определи дали Спектър е бил под въздействието на алкохол.

Защитата призовава експерта по анализ на кръвни петна Стюарт Джеймс. Джеймс свидетелства, че кръвта при изстрел би могла да измине до 1,80 м, но при кръстосания разпит признава, че не би могъл да определи със сигурност дали Спектър е стоял твърде далече от Кларксън, за да може да я застреля в устата. Джаксън посочва, че пръските от кръв са намерени върху предната част на роклята на жертвата, но не и по опънатите й крака и пита свидетелят как това би могло да се случи, ако Спектър е бил твърде далеч, за да блокира пръските. Джеймс казва, че се съмнява, че краката на Кларксън са били в тази позиция, когато спусъкът е бил натиснат. Джаксън се приближава до свидетеля и протяга ръката си, за да демонстрира колко близо би трябвало да е бил обвиняемият, за да е могъл да я застреля в устата и Джеймс се съгласява, че може би Спектър наистина е бил толкова близо.

Следващият свидетел на защитата е д-р Вернер Спиц, бивш главен съдебен лекар в окръг Уейн, Мичиган, който свидетелства, че по негово мнение смъртта на Лана Кларксън е самоубийство. През 50-годишната си практика не е виждал нито един смъртен случай в резултат на изстрел в устата, който да се дължи на убийство. Спиц казва, че комбинацията от изстрела в устата, нейната депресия, наличието на алкохол и лекарства в организма й и нагара, кръвта и тъканите, открити по ръцете й, говорят, че Лана Кларксън сама е отнела живота си.

Джаксън пита Спиц колко му плаща защитата и докторът отговаря, че взима по 5 000 долара на ден, като до този момент е получил 45 000 долара. Джаксън го му да задава въпроса дали очакването, че ще получи толкова много пари не е повлияло на професионалното му мнение. Спиц отговаря, че няма такова нещо.

Да се върнем на въпроса

Двадесет и четири годишната дъщеря на Фил Спектър Никол се появява закратко на свидетелската скамейка. Защитата се опитва да измъкне от нея показания, които да представят обвиняемия в светлина, различна от досега създаденото за него впечатление. Описвайки своите отношения с баща й след развода му с майка й, когато тя е на осем години, Никол започва да обрисува портрета на един любящ и грижовен баща, но съдия Фидлър бързо пресича сладките й спомени. “Да се върнем на въпроса” – смъмря той защитата. Съдията позволява на Никол да свидетелства, че баща й е десняк.

В същия този ден защитата призовава компютърния експерт от шерифското управление Томас Фортиър, който е преровил лаптопа на Лана Кларксън за думите самоубийство, убийство и депресия. Фортиър разказва как е попаднал на имейл от 2002 г., който тя е написала на приятел и който съдържал изречението: “Степента на депресия, в която съм изпаднала, ме кара да се чувствам изчерпана и изхабена”. Кларксън е запазила също един имейл от Актьорската гилдия, в който се рекламира прожекция за депресията.

При кръстосания разпит прокурор Джаксън го пита дали е истина, че думата самоубийство не присъства никъде в лаптопа на Лана Кларксън. “Точно така” – отговаря Фортиър.

На съдебните заседатели е показано 30-минутното промоционално видео, което Кларксън е заснела, за да показва талантите си. На видеокасетата, озаглавена “Lana Unleashed”, тя играе моханиня, самотна жена, която няма късмет със срещите, стриптизьорка в Лас Вегас, рок-фенка, кукла Барби и певеца Литъл Ричард, продаващ гримове по телевизията. Записът предизвиква смях и сълзи сред зрителите в залата, където е и сестрата на Лана.

Записът е излъчен във връзка с показанията на свидетеля на защитата Ник Терзиан, който е агент на Кларксън от много години. Но вместо да подкрепи тезата на защитата, че Кларксън е една депресирана и отчаяна безработна актриса, Терзиан заявява, че тя е “истинска машина за пари” с “много добра кариера”. През 2002 г. остава без работа за девет месеца, след като счупва китките си, но след възстановяването й е щастлива, че е “обратно в играта” и добавя дублажите към репертоара си. Терзиан разкрива, че тя е получила две участия само три дни преди смъртта си. Снимките за реклама на мобилни телефони щели да започнат пет дни след кончината й.

Близката приятелка на Кларксън Нили Хъдсън свидетелства, че тя е била “много въодушевена да продължи напред”, след като се е възстановила. Хъдсън казва, че Кларксън е била депресирана, заради загубата на приходите си по време на възстановителния й период, но твърденията, че е била склонна към самоубийство са “абсурдни, напълно абсурдни”. Хъдсън казва също, че в деня преди смъртта си, Кларксън й е споменала, че възнамерява да отиде да си купи удобни обувки, които да носи по време на работата си в “Къщата на блуса”.

Филмовият режисьор Майкъл Бей се качва на свидетелското място и опровергава показанията, дадени от Пинкин Лафлин, според които не е познал Лана Кларксън на някакво парти. Бей, сред чийто филми са заглавия като “Пърл Харбър” и “Трансформърс”, свидетелства, че Кларксън не е била повяхнала теменужка и той със сигурност би я забелязал на парти. “Тя беше забавна, беше секси и не изпитваше притеснение да заговори някого”. Добавил, че тя би го зашлевила през лицето, ако се е опитал да се надува по този начин пред нея. Макар Бей да не си спомнял точната дата на въпросното парти, той е уверен, че не е виждал Кларксън в онзи период. “Нямах контакт с Лана” – казва той. – “Тя също не се беше свързвала с мен”.

Последни опити

Невропатологът д-р Ян Лийстма се явява като свидетел на защитата и заявява, че позата на тялото на Кларксън съвпада с тази, която обикновено се наблюдава при такъв тип самоубийства. Обяснява, че доста хора записват самоубийствата си и той е изучавал тези записи, за да установи някои типични “смъртни динамики”. Все пак при кръстосания разпит д-р Лийстма признава, че не е в състояние да каже със сигурност дали смъртта на Кларксън е самоубийство или убийство.

На 9 август 2007 г. дванадесетте съдебни заседатели и още шестима техни резерви посещават имението на Фил Спектър в Алхамбра, за да видят с очите си местопрестъплението. Спектър също е там, небрежно облечен в синя фланелка с дълги ръкави, спортни панталони и сандали.

Съдия Фидлър и други съдебни служители наблюдават, докато заседателите разглеждат фоайето, в което е умряла Кларксън. Четирима заседатели пробват да седнат в копие на стола, в който е открито тялото й. Предоставени им са увеличени фотографии на ключовите места, както и снимки на тялото на Кларксън, така както е намерено. Заседателите не са допуснати в стаята, където е открито опръсканото с кръв бяло сако на Спектър.

На мястото, на което е паркиран мерцедесът на Спектър в онази нощ, сега стои форд “Краун Виктория”. Някои от заседателите питат дали биха могли да влязат в колата, докато е със запален двигател и пуснат климатик, за да могат да добият представа за нивото на шума, на което е бил изложен шофьорът Андриано де Суза, но съдия Фидлър не удовлетворява молбата им под предлог, че климатикът на форда може да не шуми по-същия начин като този на мерцедеса. Той отказва също и на молбата им във фоайето да бъде възпроизведен силен шум, подобен на изстрел, докато те стоят отвън.

Научи повече за:   Цутому Миязаки: Убиецът Отаку

Нова теория

Защитата призовава на свидетелската скамейка майката на Лана Дона Кларксън, за да разкаже за писмата, които е намерила в апартамента на дъщеря си. Те приличат на препоръки от директори на големите филмови студия, но защитата и обвинението са единодушни, че са подправени. Лана Кларксън очевидно е използвала тези препоръки, за да вземе заем от своя приятел, покойния Хюго Куокенбуш, основател на корпорацията “Чарлз Шуоб”. Защитата възнамерява да докаже , че тези писма демонстрират колко отчайваща е била ситуацията на Кларксън. Една от препоръките е написана от името на кастинг-директора в NBC Марк Хършфийлд, който по-късно свидетелства, че никога не е писал или подписвал подобно писмо.

При кръстосания разпит прокурор Джаксън се възползва от възможността да разпита майката на Кларксън за нейната последна среща с дъщеря й. Дона Кларксън обяснява, че в следобеда преди смъртта на Лана двете са ходили да купуват обувки. Лана възнамерявала да си купи един чифт, но накрая си купила седем. Според майка й след шопинга е отишла направо на работа.

Следващият свидетел, бележитият криминален патолог д-р Майкъл Бедън, разпалва страстите в залата, когато заема свидетелското място и предлага обяснение за това, как кръвта на Лана се е озовала върху бялото сако на Спектър. Количеството течност в дробовете на Кларксън показва, че гръбнакът й не е бил напълно прекъснат от изстрела. Докторът смята, че Кларксън е продължила да диша между 2 и 4 минути след изстрела. Продължава с теорията, че след като се е застреляла, Спектър се е затичал да й помага и тя е изкашляла кръв върху сакото му.

Обвинението протестира гласовито, тъй като не е предупредено за тази нова теория, което е ясно нарушение на правилата. Ядосаният съдия Фидлър изпраща съдебните заседатели навън и скастря екипа на защитата за това крещящо нарушение, отбелязвайки, че това не е първият път, в който укриват доказателства от обвинението.

Адвокатите на Спектър се възпротивяват, че тази нова теория е възникнала толкова скоро, че не са имали възможност да я споделят. Но съдията не се връзва на това. “Нямам съмнения и ще го кажа пределно ясно – това бе направено с цел да се придобие тактическо превъзходство”. Съдията заявява, че ще обясни поведението на защитата в своите инструкции към заседателите и ще ги посъветва да не взимат под внимание показанията на този свидетел.

Когато заседанието е възобновено, д-р Бедън казва, че не би могъл да заключи от доказателствата, че Лана Кларксън е възнамерявала да се самоубие. “Тя може да си е играела с оръжието, да го е разглеждала или просто да е била безразсъдна” – казва той.

При кръстосания разпит Бедън е запитан дали в този случай няма конфликт на интереси, тъй като неговата съпруга е една от адвокатите на Спектър. “Единственият ми интерес е г-н Спектър да получи справедлив процес с помощта на информацията, с която разполагам” – казва Бедън. Признава, че таксата за услугите му по случая ще достигне около 110 000 долара.

Прокурор Джаксън пита Бедън дали по някакъв начин е режисирал показанията на двамата предишни експерти, д-р Вернер Спитц и д-р Винсент Димайо, които споделят неговото мнение, че Кларксън се е застреляла сама. Бедън отхвърля тази възможност, казвайки, че те са по-изтъкнати в областта на криминалистиката от него самия. “В сравнение с тях аз съм некадърник”.

Студено дуло в челото

Тогава обвинението призовава бившата служителка и интимна приятелка на Спектър Девра Робитейл, която свидетелства, че Спектър два пъти е насочвал оръжие срещу нея. Първият инцидент се случва през 70-те години, след парти, на което той се е напил.

Девра Робитейл
Девра Робитейл

Спектър заключва вратата, за да не й позволи да си тръгне, след това опира оръжието в главата й и заплашва, че ще дръпне спусъка, ако се опита да си отиде. “То докосваше слепоочието ми” – казва Девра. – “Студено”.

Робитейл, която е от Лондон, казва “тогава показах британския си характер, казах му да престане и да свали оръжието”. В крайна сметка той го направил и й отключил вратата.

През 1987 г. Спектър повтаря изпълнението си след парти в дома му в Пасадена, където живее тогава. Той заключва вратата и я заплашва с пушка, настоявайки да остане с него. Този път тонът й на британска гувернантка няма ефект и той я държи затворена за няколко часа.

При кръстосания разпит тя свидетелства, че тогава не е мислела, че пушката е заредена. Признава също, че е приела 9 000 долара от жълт вестник, за да разкаже за преживяванията си със Спектър.

След това на скамейката се качва невропатологът Джон Андрюс, за да опровергае показанията на д-р Майкъл Бедън. Той обяснява защо според него Лана Кларксън не би могла да е дишала след изстрела. Казва, че дори гръбначната хорда да не е била напълно прекъсната от куршума, тя би изпаднала в гръбначен шок, който би довел до краткотрайна парализа. Вярва, че гръбнакът на Кларксън е бил напълно прекъснат от куршума, предотвратявайки по този начин всякакви нейни движения.

Що се отнася до наличието на течности в дробовете й, д-р Андрюс предполага, че те биха могли да са попаднали там в часовете, в които тялото е седяло във фоайето, или по време на местенето му в моргата. Друго възможно обяснение е, че сърцето й би могло да е продължило да бие закратко след изстрела, създавайки достатъчно налягане за пренасянето на кръв и течности в белите дробове.

Криминалният патолог д-р Вернер Спитц е призован отново, за да окаже подкрепа на теорията на д-р Бедън, че Кларксън е живяла достатъчно дълго, че да изкашля кръв върху сакото на Спектър. При кръстосания разпит прокурор Джаксън пита д-р Спитц дали е съгласен с теорията, че гръбнакът на Кларксън е бил прекъснат само отчасти. Спитц започва да разтяга локуми, отбягвайки да се съгласи напълно с мнението на Бедън.

В последния ден от призоваването на свидетели главният адвокат от защитата Брус Кътлър иска от съдията позволение да се оттегли от случая. По-късно Спектър обяснява, че е бил недоволен от агресивния подход на нюйоркския адвокат. “Освен това той беше трън в очите на съдията” – казва Спектър.

Лана, не си отивай!

В заключителната си реч прокурор Алан Джаксън моли членовете на журито да си представят, че са на паркинга пред “Къщата на блуса” в нощта на смъртта на Лана Кларксън, когато тя се готви да си тръгне с обвиняемия Фил Спектър.

Лана Кларксън
Лана Кларксън

Джаксън казва: “Вие бихте се приближили и бихте й прошепнали: “Не отивай. Не отивай. Лана, не отивай”. Причината да го кажете е, че знаете нещо, което тя не знае. Знаете в сърцата си, че той е виновен за смъртта й. Той я е убил”.

“Лос Анджелис Таймс” характеризира продължилата 4 часа и 13 минути реч на Джаксън като “пламенно изпълнение”, включващо Power Point презентация от 130 слайда и видеозаписи на различните свидетели на обвинението и самата Кларксън, които предизвикват сълзи в съдебната зала. Той нарича подхода на защитата на Спектър “купуване на показания”, заявявайки, че обвиняемият е платил огромни суми на експертите, които са свидетелствали за него.

Бавно и премерено Джаксън се обръща към съдебните заседатели: “На нас не ни се налага да доказваме намерение за убийство”. Сравнява Спектър с човек, който пуска топка за боулинг от мост над магистралата, само за да види какво ще стане. Топката уцелва кола и убива шофьора. Джаксън обяснява, че според закона в Калифорния подобно съзнателно незачитане на човешкия живот изисква присъда за непредумишлено убийство.

По-късно, когато съдът разпуска заседанието в обедна почивка, защитата възразява срещу начина, по който Джаксън е охарактеризирал закона, казвайки, че е объркал съдебните заседатели с твърде обширна дефиниция на непредумишленото убийство. Защита настоява процесът да бъде прекратен, поради неправилно провеждане. Съдия Фидлър отхвърля искането им, но моли Джаксън да коригира изявленията си, когато продължи с излагането на заключителните си аргументи.

Джаксън говори дълго през целия следобед. Приключва презентацията си с видеозаписи на петте жени, които са свидетелствали как Спектър ги е заплашвал с оръжие, както и със запис на шофьора Андриано де Суза, който разказва как шефът му е излязъл от дома си с окървавени ръце, казвайки: “Мисля, че убих някого”. Презентацията приключва с показването на бляскавите образи на Лана Кларксън от нейната промоционална видеокасета. Джаксън завършва, казвайки на съдебните заседатели: “Лана Кларксън има право на вашата справедливост”.

Всичко е от значение

Защитата започва заключителната си реч на следващия ден, обвинявайки прокуратурата в опит да спечели своята “първа червена точка в голямата книга на правителството” и по този начин да компенсира своите предишни “лоши резултати”, свързани с криминални процеси срещу известни личности като О. Дж. Симпсън и Робърт Блейк. Защитничката Линда Кени Бедън набляга на убеждението на защитата, че доказателствата говорят за невинността на клиента им.

Кени Бедън разглежда някои от ключовите аргументи на обвинението, изтъквайки пред журито, че много от тях не са доказани “извън всякакво съмнение”.

В къщата на Спектър няма следи от борба, а по тялото на дребния обвиняем няма никакви белези.

В центъра на презентацията на Кени Бедън е липсата на по-голямо количество кръв по сакото на Спектър. Ако той е държал оръжието и е натиснал спусъка, кръвта по бялото му сако би трябвало да е много повече.

“В този случай и сантиметрите имат значение… Всеки сантиметър в повече или по-малко предизвиква съмнение. А тук, дами и господа, говорим за метри съмнение”.

“Искат от вас да мразите Фил Спектър” – казва Кени Бедън на съдебните заседатели, имайки предвид обвинението – “и искат от вас да направите безумното заключение, че щом той е лош човек, значи трябва да е убил Лана Кларксън”.

Кени Бедън набляга на факта, че това да си известна личност с неприятно поведение не е достатъчна причина да бъдеш осъден за убийство.

След това прокурор Пат Диксън представя опровержението на обвинението. С помощта на анимации, илюстриращи теорията на обвинението за случилото се в нощта на смъртта на Кларксън, Диксън представя с тих и приятелски тон аргументите си. В пълна негова противоположност заключителните аргументи на Кени Бедън са изнесени с професионалния тон на лектор, който чете от дебела, научна книга.

Нахалната съпруга

В понеделник сутринта на 10 септември 2007 г. съдия Фидлър обръща внимание на едно тревожно развитие в често странната одисея, каквато представлява процесът срещу Спектър. Съдията предупреждава неговата съпруга Рейчъл Спектър да спре да говори пред медиите.

Съдия Фидлър
Съдия Фидлър

Предишната седмица тя се появява по “Court TV” , защитавайки съпруга си, а през уикенда се свързва и с други медии, приканвайки ги да гледат видео от интервюто й, качено на нейния уебсайт.

Действията на Рейчъл Спектър съвпадат по време с публикация в британския вестник “The Mail”, в която се казва, че Фил Спектър е критикувал съдебните заседатели. Вестникът цитира казаното от Спектър така: “Аз съм в ръцете на 12 души, които са гласували за Джордж Буш”. Адвокатът на защитата Линда Кени Бедън заявява пред съда, че клиентът й никога не е правил подобно изказване, но авторът на статията Викрам Джаянти казва за “Асошиейтед Прес”, че Спектър е направил това изявление в интервю, проведено преди началото на процеса, и е имал предвид всички съдебни заседатели като цяло, а не участващите в настоящото дело.

Рейчъл Спектър
Рейчъл Спектър

Съдия Фидлър предупреждава строго и двете страни да не разговарят с медиите, за да не пречат на безпристрастността на журито. След това лично порицава Рейчъл Спектър:

“Няма да говорите с пресата. Ако го направите, ще бъдете в нарушение с моята заповед”.

Г-жа Спектър шокира всички, отговаряйки на съдията:

“Но аз не съм свидетел” – протестира тя. – “Значи Луис (синът на Спектър) и всички останали могат да говорят, а аз не?”.

Адвокатът на защитата Кристофър Плоърд скача от мястото си и тръгва към нея с разтворени ръце в знак, че трябва да спре да говори. Ядосаният съдия й казва: “Ако нарушите моята заповед, бъдете готова за последствията”.

Щом редът в съдебната зала е възстановен, журито е въведено и съдията му дава последните си инструкции. Заседанието на съдебните заседатели започва в 10:45 ч.

Рейчъл Спектър по-късно изпраща извинителна бележка до съдията. Приемайки извинението й, съдия Фидлър признава, че продължилото пет месеца дело се е отразило стресиращо на всички.

Прекратен процес

След като заседават седем дни, съдебните заседатели уведомяват съдия Фидлър, че са изпаднали в безизходица. Председателят на журито му казва, че гласовете са разделени на 7 на 5.

Журито споделя със съдията, че проблемът е в неговата “Специална инструкция №3”. В своите последни наставления към заседателите съдия Фидлър е казал:

“Обвинението твърди, че деянието, извършено от обвиняемия, причинило смъртта на г-ца Кларксън, се състои в насочването на оръжие към нея, като при това то е попаднало в устата на г-ца Кларксън, докато е било в ръката на г-н Спектър. Обвинението е натоварено с отговорността да докаже, че обвиняемият Спектър е извършил този акт. Ако вие не смятате, че обвинението е доказало извън всякакво съмнение, че обвиняемият е извършил този акт, трябва да стигнете до присъдата невинен”.

Изглежда не всички заседатели са съгласни със сценария на обвинението, относно това какво е причинило смъртта на Лана Кларксън.

Адвокатите се препират три дни по въпроса за написването на нови инструкции. В крайна сметка съдия Фидлър се произнася, че Специална инструкция №3 “не формулира правилно закона” и представлява “абсолютна грешка”. За да излекува ситуацията, той казва на журито да я игнорира и издава коригирана инструкция, в която се казва, че за да намерят Спектър за виновен в непредумишлено убийство, ще трябва да се съгласят по въпроса, че той “е действал с огнестрелно оръжие по начин, който е довел до смъртта на Лана Кларксън, като например:

a. Поставил е оръжието в устата й или я е заставил да го постави в устата си, в което време то е възпроизвело изстрел;

b. Насочил е оръжието към или го е опрял в главата й, при което то е попаднало в устата й и е възпроизвело изстрел;

c. Насочил е оръжието към нея, с цел да й попречи да напусне къщата му, което е довело до борба и в резултат на това оръжието е попаднало в устата й и е произвело изстрел”.

Съдия Фидлър обяснява, че това са просто примери и за да го обявят за виновен, заседателите ще трябва да се съгласят, че Спектър е действал със “злонамерена предумишленост”.

Защитата протестира срещу пренаписаната инструкция и иска прекратяване на делото, поради неправилно провеждане. Съдията отхвърля искането им и журито продължава да заседава.

Фил и Рейчъл Спектър
Фил и Рейчъл Спектър

Но на 26 септември 2007 г., на дванадесетия ден от заседанията, журито изпраща бележка на съдия Фидлър, съобщавайки му, че не могат да стигнат до съгласие. Гласовете са 10 на 2 в полза на решението виновен. Съдията обявява прекратяване на процеса.

Спектър, който може да получи от 15 години до доживотна присъда зад решетките, остава на свобода срещу гаранцията от 1 милион долара.

На последвалата пресконференция говорителят на окръжната прокуратура в Лос Анджелис заявява: “Ние сме разочаровани и незабавно ще започнем подготовка за повторно провеждане на процеса”.

Селекцията на състав от съдебни заседатели за новия процес е насрочена за 20 октомври 2008 г.

Спектър е застрашен и от граждански иск, подаден от семейството на Лана Кларксън, който вероятно ще започне след произнасяне на присъда по криминалния процес.

Виновен

Преразглеждането на процеса срещу Фил Спектър започва на 20 октомври 2008 г., отново под председателството на съдия Фидлър. Този път процесът не се предава по телевизията. На 13 април 2009 г., след 30-часово заседание, съдебните заседатели стигат до решението, че Фил Спектър е виновен в убийството на актрисата Лана Кларксън, извършено преди повече от шест години.

Облеченият в черен костюм Спектър не показва никаква реакция при обявяването на решението. Съдията отказва да го пусне на свобода под гаранция до датата за обявяне на присъдата, цитирайки неговата дългогодишна “история на насилие”, свързана с огрестрелни оръжия.

Наказателната присъда на 69-годишния Спектър е обявена на 29 май 2009. Той получава от 19 години до доживотна присъда. Спекър ще бъде на 88 години, когато ще може да се яви пред Комисията по предсрочно освобождаване.


Източници: trutv.com, wikipedia.org


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ЖелязкоТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Личи си му, че е откачен! Колкото грозен, толкова и луд! Е,наистина не разбирам жени като неговата как приемат да спят до мумия , пък било и то за пари

Желязко
Гост
Желязко

Една от историите с най – необичайни обстоятелства. Не съм напълно сигурен дали я и убил или сама се е самоубила, но всичко звучи някак много неизяснено. Най – вече, че няма следи от съпротива, а не може да пъхнеш оръжие в устата на човек без да се противи, освен ако евентуално не е била заспала, което може да звучи по – верояно, но каква е причината да го прави?! Дори да е бил пиян и не на себе си, изглежда тя не е била и би трябвало да направи нещо за да се защити, но и цялата идея да… виж още »