Зад заключени врати: Убийството на Аруши Талвар

Оживени шарени пазари, потни туристи, покъртителна мизерия на фона на несметни богатства, наивни мечти и религиозни бунтове – това е Делхи, столицата на Индия, където в нощта на 15 май 2008 г. е убита 13-годишната Аруши Талвар. Единствената дъщеря на заможно семейство стоматолози е открита мъртва в леглото си, покрита с одеяло. Кръвта е навсякъде – по възглавницата, стените и пода. Челото й е размазано от удар с голф стик, а гърлото й прерязано с „клинична прецизност“.

Съвсем скоро е открит и трупът на единствения заподозрян за убийството на момичето – семейният слуга Хемраж Банджад – също с прерязано гърло.

Цялата нация следи неочакваните развития по случая с нарастващ интерес. Полицията прави грешка след грешка, извинява се, но не закъснява да сгреши отново. Централното бюро за разследване се заема да разкрие мистериозното двойно убийство, разтърсило Индия, съсипвайки по пътя си животите на всички замесени.

Действащи лица

Аруши Талвар е родена на 24 май 1994 г. Дружелюбното и весело момиче има много приятели, които я описват като леко срамежлива. Справя се добре в училище и мечтае да стане педиатър. В осми клас започва да съзрява, да се интересува повече от външния си вид и да проявява интерес към момчетата.

Тринадесетгодишната тийнейджърка е единствено дете на двама стоматолози – Раджеш и Нупур Талвар. Раждането й е най-щастливият миг в живота им. Според разказите на близки и приятели на семейството, двамата са изключително любящи и грижовни родители, а Аруши никога не им е създавала проблеми. Тя е получавала всичко, което поиска, но в същото време е изпълнявала задълженията си и се е отнасяла към родителите си с очакваното от нея уважение.

Стоматолозите Раджеш и Нупур работят заедно в частния си кабинет, намиращ се в Сектор 27 на предградието Нойда. Бащата на Аруши работи и в местната клиника и преподава в стоматологичния колеж.

Родителите поддържат много близки приятелски и колегиални отношения със семейството стоматолози Анита и Прафул Дурани, с които работят заедно в частния кабинет. Бащата на Аруши поемал сутрешната смяна заедно с Анита, а неговата съпруга Нупур работела следобяд заедно с Прафул.

Семейството живее в апартамент на втория етаж на уютна сграда в заможния квартал Нойда, на тиха зелена улица, обитавана предимно от бивши военни. Нойда е планирано предградие на Делхи и се смята за едно от най-добрите места за живеене в Индия. Същевременно е място, където всеки подозира всекиго. Животът на имигрантите, работещи като домашна прислуга в този район, е изключително труден. Налага им се да работят като роби, за да оцелеят, а в същото време индийците никога не ги приемат като свои.

В дома на Талвар живее 45-годишният Ям Прасад Банджад, по-известен като Хемраж. Той е слуга и готвач на семейството, родом от Непал. Подобно на хиляди други мизерстващи непалци и той идва в Индия да търси по-добър живот. Твърде често тези работници са подложени на дискриминация и всякакви видове експлоатация.

Хемраж Банджад работи за семейство Талвар за 3000 рупии на месец (38 евро). Раджеш и Нупур обикновено отсъстват по цял ден и той се грижи за абсолютно всичко в дома им – готви, пазарува, подрежда. Мъжът е напълно незабележим и сякаш се слива с интериора. Членовете на семейството рядко разговарят с него – най-често, докато им сервира вечерята.

Възстановка

В дните преди трагедията Аруши не може да си намери място от вълнение. Наближава рожденият й ден и момичето трескаво планира празничното парти с приятелките си. На 15 май 2008 г. Нупур Талвар взима Аруши от училище на връщане от работа и двете се прибират у дома за обяд. След това майката отива на работа, оставяйки дъщеря си сама, и се прибира около 19:30 ч.

Раджеш Талвар преподава в стоматологичния колеж от 8:45 до 15:30 ч., а после приема пациенти в клиниката. Той е докаран вкъщи от шофьора си Умеш Шарма около 21:30 вечерта. Шарма оставя ключовете от колата и чантата на Раджеш на слугата Хемраж, който в това време приготвя вечерята на семейството.

Шофьорът зърва Аруши и майка й на масата. Всички са живи и здрави и изглеждат напълно нормално.

След вечеря родителите на Аруши й дават по-рано от очакваното подаръка за рождения й ден – цифров фотоапарат. Аруши прави няколко снимки на себе си и на родителите си, като последната фотография е от 22:10 ч.

В жилището на семейство Талвар, с площ от 120 кв. м, са разположени две спални, гостна и столова, и стая за прислугата, където спи Хемраж. Стаята на Аруши се намира до спалнята на родителите й. 

Интернетът в дома на семейство Талвар не е особено добър. Редовно се налага да рестартират рутера, който се намира в стаята на Аруши.

В онази вечер, около 23:30 ч., Раджеш ляга с лаптопа си в леглото и посещава няколко уебсайта, посветени на стоматологията и фондовата борса. Иска да провери и имейла си, но връзката прекъсва и той помолва Нупур да отиде да включи и изключи рутера. Когато влиза в стаята на дъщеря си, момичето чете романа „Трите грешки в моя живот“ от Четан Бхагат. Майката рестартира рутера и се връща обратно в леглото.

Аруши обиновено стои будна до късно през нощта, чатейки с приятелите си. Но в нощта на 15 май мобилният й телефон „умира“ след 21:10 ч. Семейството разполага и със стационарен телефон, който се намира в родителската спалня. Около полунощ приятел на Аруши се опитва да я намери на домашния номер, тъй като мобилният й е изключен. Никой не му отговаря. Тогава той изпраща SMS на мобилния й телефон около 00.30 ч. Този SMS никога не е получен.

Последвалата проверка установява, че рутерът е работил без прекъсване от полунощ до 3:43 ч. сутринта, когато отново е бил рестартиран от някого. А Раджеш разказва, че малко преди полунощ е получил обаждане от САЩ на домашния телефон, чийто звън ясно се е чувал. Но нито той, нито Нупур са чули звъна от обаждането на приятеля на Аруши.

Точната последователност на събитията между полунощ и 6:00 часа сутринта не може да бъде определена от следствието с абсолютна сигурност.

На следващия ден, в 6 часа сутринта, домашната помощница Бхарти Мандал позвънява на вратата на тъмния апартамент. Тя работи за семейството само от шест дни. Всяка сутрин вратата й отварял Хемраж, защото Нупур и Раджеш обикновено спели до късно. Но сега никой не й отваря, въпреки че звъни три пъти. 

Най-накрая Нупур отваря дървената входна врата, намираща се зад две метални решетки, и казва на Бхарти, че не може да й отключи отвътре. Пита слугинята къде е Хемраж. Жената отговаря, че няма представа и тогава Нупур отбелязва, че той сигурно е отишъл за мляко и е заключил след себе си. Помолва Бхарти да изчака навън, докато той се върне, но слугинята не желае да чака и я моли да й хвърли ключовете от балкона. 

Нупур се опитва да намери Хемраж по телефона, но повикването прекъсва. Когато се опитва да му позвъни отново, телефонът му вече е изключен. По-късно, когато е проследено местоположението на мобилния телефон на слугата в онзи момент, се оказва, че той се е намирал в същия район.

В това време, според собствените му показания, Раджеш също се събужда. Влизайки в гостната, забелязва на масата отворена бутилка с уиски. Нито той, нито съпругата му са посягали към алкохол предната вечер и леко разтревожен Раджеш решава да провери дъщеря си.

Вратата на спалнята на Аруши по принцип се заключвала. Можела да се отвори само отвътре или отвън с ключ, който обикновено лежи на нощното шкафче на Нупур. Но сега не бил там. Въпреки това бащата забелязва, че тази сутрин вратата не е заключена. Ключът от стаята е намерен по-късно в гостната и никой нямал обяснение как е попаднал там.

Влизайки в стаята, родителите виждат мъртвото тяло на дъщеря си, лежащо на леглото. Раджеш започва да крещи и да блъска главата си в стената, а Нупур мълчи, по нейните думи – от шок.

Междувременно слугинята Бхарти също се появява и чува виковете им. Застанала на прага на вратата на детската стая, тя вижда как Нупур дръпва одеялото от тялото на дъщеря си. Гърлото на момичето е прерязано. И двамата родители се вайкат, че Хамраж трябва да е убиецът. Бхарти отива да съобщи на съседите за случилото се. 

Раджеш и Нупур се обаждат на своите роднини и приятели, но пропускат да съобщят на властите. Техен съсед, дошъл да провери каква е тази суматоха, извиква полицията. В момента, в който пристигат органите на реда, жилището напомня на „рибен пазар“ – вътре има повече от 15 души.

Местопрестъплението е напълно замърсено още преди разследването да започне. 

Първи арести

Полицията заварва тялото на Аруши наполовина отвито, с голяма рана на челото и прерязано гърло. Оглеждат всяко ъгълче на къщата, което не е никак лесно заради многобройните гости.

Бащата на Аруши побързва да обяви Хемраж за заподозрян пред полицията. Умолява ги да не губят време в огледи, а веднага да започнат да го търсят. Предлага им 25 000 рупии (315 евро), за да го открият. Първоначалната версия на полицията е, че Хемраж е влязъл в стаята на Аруши пиян и се е опитал да я насили, но тя се е съпротивлявала и се е наложило да я убие.

Медиите научават за случая в 8 часа сутринта и репортерите не закъсняват да пристигнат, любопитни да научат нещо повече за убийството. Камерите им заснемат как д-р Талвар изнася тялото на дъщеря си с помощта на полицаите и брат си, за да бъде откарано за аутопсия.

Чичото на Аруши Динеш Талвар, който придружава трупа до моргата, описва залата за аутопсии като изключително мръсно място. Вътре е толкова горещо, че двамата с бащата се притесняват, че тялото ще започне да се разлага. Затова Динеш се обажда на свой познат лекар, за да уреди аутопсията да се извърши възможно най-бързо.

Впоследствие Динеш получава много критики заради това обаждане, тъй като се появяват подозрения, че братята Талвар са нагласили резултатите от аутопсията. И наистина, в светлината на последвалите събития, учудващо е, че в съдебно-медицинската експертиза не се споменава нищо за „полов контакт“ или „изнасилване“.

При първия тест на вагиналните проби, изпратени в криминалната лаборатория, се установява наличието на ДНК на Аруши и на друга жена, което вероятно се е дължало на замърсяване на пробата. По-късно е направен втори тест, а резултатите от него се оказват повече от невероятни – не е открита и следа от ДНК-то на жертвата в собствената й проба. Това естествено довежда до съмнения, че изследването е било нагласено.

В 13:00 ч. тялото на Аруши вече е върнато обратно в дома й и изложено в гостната за поклонение. Трима приятели на семейството пренасят матрака от леглото й на покрива на съседите и го оставят там. Кремацията се състои още същия ден в 16:00 ч. По-късно се появяват обвинения към родителите, че са бързали да се отърват от трупа. 

Междувременно криминалистите не откриват никакви следи от влизане с взлом в апартамента. Единственият ключ от входната врата се е намирал в спалнята на Хемраж. Оглеждат стаята му, в търсене на евентуално оръжие на убийството, но не откриват нищо съществено. За сметка на това един от полицаите забелязва следи от кръв по стълбището на къщата, водещи към терасата на покрива. Той ги проследява и установява, че по ключалката на вратата, водеща към терасата, също има кръв.

Възможно е тази кръв да е била оставена от тримата мъже, носещи окървавения матрак на Аруши, които първо се опитват да го качат на терасата на Талвар, но тъй като не могат да я отворят, го отнасят на съседния покрив.

Въодушевени от тази интересна находка, полицаите искат да огледат покрива. Оказва се обаче, че никой не знае къде е ключът. Когато искат ключ от Раджеш Талвар, той влиза в апартамента си и не се появява повече дълго време.

В същото време въоръжени полицаи пристигат пред дома на слугата Хемраж и настяват да узнаят от уплашените му роднини къде се крие той. Казват им, че е убил дъщерята на доктор Талвар. Когато не получават задоволителен отговор, арестуват зет му Дживан. Оковават го в белезници и го отвеждат в полицейското управление, където го бият, за да им каже всичко. Взимат му телефона, за да проверят разговорите му и повече не му го връщат.

Същата вечер качват Дживан в кола и заминават за Непал да търсят Хемраж. По пътя разлепват стотици плакати с лика на издирвания слуга. На границата спират и карат Дживан да огледа всеки автобус, пътуващ за Непал. Накрая стигат до родното село на Хемраж, където естествено не откриват и следа от него. В един момент полицаите рязко загубват интерес към издирването на слугата и потеглят обратно към Индия. Дживан е държан в ареста още седмица без никакви обяснения.

Раджеш Талвар е споменал на властите, че има и друг служител от Непал на име Кришна Тадарай, който му помага в частния кабинет. За всеки случай решават да арестуват и него. Момчето изглежда чисто. По дрехите му няма следи от кръв, нито има следи от борба по тялото му. Кришна няма никакъв мотив да убива момичето.

Втори труп

В утрото на 17 май Раджеш и Нупур Талвар се отправят да разпръснат праха на Аруши в река Ганг, в съответсвие с индийските обичаи. В дома им, оставен на грижите на чичо Динеш, продължават да идват приятели, за да изкажат съболезнованията си.

Един от тях е бившият полицай К.К. Гаутам, който пристига в 9 часа и иска да види терасата. Гаутам бързо разрешава драмата с липсващия ключ, като кара колегите си да разбият вратата. На покрива, небрежно скрит зад капак от климатик, намират разлагащия се труп на слугата Хемраж – в локва от кръв и с прерязано гърло.

Огромната кървава диря подсказва, че слугата е бил влачен до покрива в чаршаф. Телефонът му, на който е звъняла Нупур предния ден, никога не е открит. Мобилният на Аруши също не е намерен в жилището на семейство Талвар. Апаратът й е открит две седмици по-късно, захвърлен край един черен път, с изтрита памет.

Динеш Талвар не може да идентифицира тялото и се обажда на брат си и снаха си, за да им каже веднага да се върнат вкъщи. Когато идват, Нупур не слиза от колата, а остава вътре с урната на Аруши, тъй като не иска да внася праха й в къщата. Раджеш потвърждава, че убитият е Хемраж. 

След това местопрестъплението се превръща в истинска манифестация. Необезпокоявани от полицията, на покрива се качват десетки репортери и зяпачи, които стъпват в кръвта и оставят отпечатъците и ДНК-то си на всеки квадратен сантиметър от терасата. Но полицейското безхаберие не свършва дотук.

Трупът на Хемраж е поставен в чаршаф и трима полицаи се заемат да го свалят по стълбите, хващайки чаршафа за краищата. В един момент им натежава и започват буквално да влачат товара си, хубаво размазвайки по стълбите телесните течности, капещи от разлагащото се тяло. По този начин замърсяват и последните запазили се улики.

Раджеш и Нупур отново потеглят на своето печално пътешествие до Ганг, където разпръскват праха на дъщеря си и се връщат още същия ден.

Аутопсията на Хемраж е извършена същата нощ. Установява се, че мъжът е бил ударен един-два пъти по тила с тъп предмет, а гърлото му е било прерязано с остър инструмент. Според патолога, възможно е извършителите да са били повече от един човек. Според съдебно-медицинските експертизи Аруши и Хемраж са били убити между 00:00 и 2:00 ч.

Откриването на убития Хемраж внася нов елемент на загадка в случая. До този момент слугата се е явявал като основен заподозрян в убийството на Аруши.

Но смъртта му променя всичко.

Класово разделение

Междувременно полицията се заема отново с роднините на Хемраж. Неговият зет е бит с бамбукови пръчки и е държан затворен в продължение на девет дни. За ченгетата е най-лесно да обвинят непалците в убийствата и да закрият набързо горещия случай.

Разпитани са и останалите слуги на Тарвал, които разказват доста неща за ежедневието и бита на семейството. Полицията остава с впечатлението, че родителите крият нещо. Доста от казаното по време на тези разпити изтича под формата на слухове в медиите, които изиграват изключителна роля в развитието на този случай.

В Индия дори медиите са неволно подчинени на класовото разделение. Репортерите от англоезичната преса често гледат с известна надменност и снизходителност на своите индийски колеги. Не е рядкост тези репортери да пристигнат на дадено местопрестъпление и когато видят, че става въпрос за хора от по-ниските прослойки на обществото, да отразят случая съвсем набързо. Индийските репортери от своя страна пък пренебрегват престъпления, които не са достатъчно брутални за вкуса им. Но двойното убийство в Нойда предлага по нещо за всекиго и кара всички медии да полудеят.

Предпоставките за това са налице – заможно семейство и две жестоки убийства. Все пак съществува известно разделение. Англоезичните медии сякаш искат да се окаже, че слугите са виновни, докато индийските поставят фокуса си върху родителите.

Скоро бащата и майката на Аруши не могат да излязат от къщи заради медийното внимание. Полицията им е забранила да говорят за случая, а в същото време непрекъснато изтича информация от разследването в общественото пространство. Това довежда до едностранчиво представяне на образа на родителите в медиите и съвсем скоро обществото започва да вярва, че работата им не е чиста.

Остава въпросът: кой е убиецът? В трагичната нощ в заключената къща е имало четирима души – двамата родители, тяхната дъщеря Аруши и слугата Хемраж. Двама от тях са убити. Другите двама остават живи. Простата аритметика подсказва на властите, че убийците вероятно са родителите.

Така разследването насочва вниманието си към доктор Талвар и неговата съпруга.

Любовни афери

Полицията свиква пресконференция, на която обявява, че разполага с достатъчно веществени доказателства, но не може да установи мотив за убийствата. Работи се по две версии – убийство на честта или престъпление от страст. Случаят се оказва много по-сложен, отколкото първоначално са смятали.

Някои несъответствия в показанията на родителите принуждават полицията да преразгледа стратегията си. На 24 май семейство Талвар и техни близки са извикани за разговор. Същата вечер началникът на полицията свиква пресконференция, на която съобщава, че са събрани достатъчно доказателства и е арестуван заподозрян. Бащата на Аруши.

„Не съм казал, че заподозреният е само един“, добавя той.

Според версията на властите целта на извършителите е била да премахнат момичето, а Хемраж е бил убит, за да няма свидетели. Полицията твърди, че разполага с доказателства, според които доктор Талвар е имал извънбрачна връзка и дъщеря му е научила за нея. Слугите също са знаели. Любовницата му е била неговата колежка и семейна приятелка Анита Дурани, с която работят в една и съща смяна в частния им кабинет.

Началникът на полицията обявява на пресконференцията, че Хемраж и Аруши са разговаряли за изневярата на баща й и тези разговори постепенно са ги сближили. Британските медии нямат нужда да чуят повече. Сензационни заглавия, описващи любовните отношения между 45-годишния слуга и 13-годишното момиче, заливат таблоидите.

Предполагаемата любовница на Раджеш отрича категорично да е имала връзка с него. Репортерите стигат дотам да я попитат дали двете семейства не са практикували смяна на партьорите, така наречения суинг.

Често се случва, когато властите разследват наистина горещ случай, обвиненията им да паднат върху невинен човек, когото да използват като изкупителна жертва. Точно това е тезата на адвокатите на семейство Талвар, според които полицията е измислила цялата история, за да сложи край на мъчителното и опропастено разследване, от което се срамува.

Централно бюро за разследване

Шумът около двойното убийство в Нойда достига нечувани размери и още преди мастилото в полицейските доклади да изсъхне, случаят е предаден в ръцете на Централното бюро за разследване (ЦБР) – най-престижният правоохранителен орган в Индия. Семейство Талвар и техните близки, уморени и обезсърчени от некадърността на местната полиция, въздъхват с облекчение. Сега всичко ще се оправи.

Екип от 25 детективи, воден от главен инспектор Арун Кумар, много показно и професионално отцепват улицата пред местопрестъплението в дома на Талвар. Само жителите на района имат право да влизат и излизат. Раджеш остава в ареста, но тъй като липсват свидетели на престъплението, основната надежда на властите се крепи на криминалистите и тяхната способност да открият улики в безобразно замърсеното местопрестъпление.

Местната полиция вече е снела отпечатъци от пръсти от апартамента и окървавената бутилка от уиски и ЦБР се надява нещо да изскочи оттам. Но експертизата на криминалната лаборатория е доста обезсърчаваща. Кръвта по бутилката се оказва на Аруши и Хемраж, но отпечатъците не стават за нищо, тъй като не са снети професионално. Местопрестъплението, отъпкано старателно от десетки хора, също не предлага никакви нови веществени доказателства.

ЦБР се опитва да сглоби картината с помощта на показанията на Нупур, домашната помощница Бхарти и Раджеш, вярвайки че поведението на заподозрените преди и след престъплението е от изключително значение.

Но сякаш нищо не подсказва, че между Аруши и родителите й се е случило нещо толкова сериозно, че да доведе до убийство й. Само 2-3 часа преди някой да пререже гърлото й, тя е седяла на трапезната маса с майка си и баща си и ги е снимала с новия си фотоапарат. На снимките и тримата са широко усмихнати и изглеждат много щастливи.

ЦБР се затруднява да открие и мотив за убийствата. Всички свидетели твърдят, че връзката между момичето и слугата е била напълно безобидна и отношенията им не биха могли да доведат до убийство на честта. Изниква въпросът и как е възможно родителите да не са чули нищо, при положение че спалнята на дъщеря им е точно до тяхната.

За да отговорят на този въпрос, разследващите провеждат експеримент. Включват климатиците и в двете спални горе-долу по същото време през нощта, когато се е случило убийството на Аруши. Установяват, че дори да са били будни, родителите не биха могли да чуят нищо, заради шума от климатиците.

Заключението от този експеримент е опровергано впоследствие, когато става ясно, че са тествали само шумове като стъпки пред вратата на стаята или изпускане на вилица на пода. Някак си никой от разследващите не се е сетил да имитира викове или шум от борба.

Слугински неволи

Междувременно непалският лаборант на доктор Талвар Кришна Тадарай отново е подложен на тест с полиграф и в медиите плъзва слух, че младежът не се е представил добре на него. Става ясно, че само два дни преди убийствата Раджеш го бил смъмрил за някаква грешка в работата и Кришна много се бил разстроил. Шофьорът на д-р Тарвал споделя с ЦБР, че Кришна бил казал в присъствието на Хемраж, че докторът го е обидил и той ще си отмъсти.

През цялото време лаборантът е държан неправомерно в ареста, без да бъде ясен статутът му – заподозрян или свидетел?

Появява се теория, че в нощта на убийствата Хемраж е имал гости в стаята си. ЦБР започва да издирва всичките му приятели и така стига до мъж на име Радж Кумар – слугата на семейство Дурани – когото веднага арестуват.

Решават да подложат Кришна на наркоанализ тест или така нареченият разпит със „серум на истината“. В този тест субектът се инжектира с натриев пентотал и се довежда до състояние на полусъзнание, като по този начин въображението му се неутрализира. Така за него става трудно да лъже и отговорите му се ограничават единствено до факти, които са му известни.

Според ЦБР резултатите от анализа на Кришна се оказват доста интересни.

Ново развитие

На 11 юли 2008 г. ЦБР свиква пресконференция, на която главен инспектор Арун Кумар споделя с медиите последните развития в разследването. Той съобщава, че доктор Раджеш Талвар и неговата съпруга Нупур са били подложени на тест с полиграф два пъти. Детекторът не отчита нито един лъжовен отговор от двамата. Това обаче не може да се каже за резултатите от наркоанализ теста на Кришна.

Според инспектор Арун Кумар, под влияние на серума на истината, лаборантът е признал за убийствата, и то с големи подробности. Разказал е, че в онази вечер е бил заедно с двама свои приятели – Радж Кумар и слугата на съседите Виджей Мандал. Базирайки се уж на неговия разказ, ЦБР пресъздава случилото се така:

В нощта на престъплението четиримата слуги се събират в стаята на Хемраж, изпиват доста алкохол и започват да обсъждат 13-годишната Аруши. Скоро, под влиянието на низките си страсти, Кришна и Радж решават да влязат в спалнята й. Там се опитват да я изнасилят, но Аруши се съпротивлява и се налага да я ударят по главата. След това неясно защо убиват Хемраж.

След като оставят трупа на Хемраж на покрива и заключват вратата, слизат обратно в стаята на Аруши и й прерязват гърлото. Виджей не участвал в престъплението, но видял всичко.

Раджеш Талвар е освободен от ареста в деня след пресконференцията, а адвокатът на Кришна излиза с изявление, че човешките права на клиента му са били нарушени от властите. Видимо уплашен от случващото се с него, младият лаборант настоява през сълзи пред телевизионните камери, че е невинен и е спял вкъщи по време на убийствата.

Неговото семейство потвърждава алибито му. Кришна се е прибрал у дома в 21:00 ч. на 15 май, взел си е душ, вечерял е и си е легнал в 22:00 ч. Той живее със сестра си и зет си в една единствена стая, затова няма как да се измъкне незабелязано през нощта. ЦБР са намерили непалски нож „кукри“ с кървави петна в дома на Кришна, но се оказва, че той е твърде тъп, за да бъде оръжието на убийствата, а кръвта по него не е човешка.

Ножът „кукри“ е важна част от културната идентичност на непалците и може да се намери в почти всяко непалско домакинство. Тоест, трудно би могъл да представлява някакво уличаващо доказателство.

Слугата на съседите Виджей Мандал също е разпитан от ЦБР. Той е бит и заплашван от полицията да даде фалшиви показания. Алибито му обаче е потвърдено от неговия работодател, който казва, че Виджей се е прибрал у дома около полунощ в нощта на убийствата.

Бюрото се опитва да убеди и Радж Кумар да им съдейства. Обещават му, че ще го направят актьор в Мумбай и ще бъде осигурен до края на живота си. Трябва само да каже, че Кришна е извършил убийствата. Слугата на семейство Дурани отказва да го направи.

Още в първия ден от разследването полицията в Нойда е направила снимки на целия апартамент на семейство Талвар. На нито една от фотографиите на стаята на Хемраж не се виждат следи от гости.

Единственото доказателство на ЦБР за виновността на слугите е тестът със серума на истината, направен на Кришна, но той не е допустим в съда и представлява очевидно нарушаване на човешките права. Нито Кришна, нито другите двама заподозрени са подписвали официални признания за убийствата.

Първият признак, че случаят на ЦБР се пропуква, се появява на 4 септември, когато съдът освобождава Виджей Мандал. Малко по-късно обвиненията срещу Радж Кумар и Кришна също са свалени.

Цялото разследване трябва да започне отначало.

Ново разследване

След провала на главен инспектор Арун Кумар и неговия отдел, през септември 2009 г. ЦБР сформира нов екип, който да се заеме с разследването на двойното убийство в Нойда. Начело на новия отдел застава инспектор Каул – корав следовател, готов на всичко, за да стигне до истината.

Първото нещо, което правят служителите на новия специален отдел, е да прекарат 24 часа в апартамента на семейство Талвар, за да се потопят напълно в атмосферата и обстановката на мястото, и да се опитат да си представят как са се развили събитията от онази нощ.

Запознавайки се със случая, детективите все повече се убеждават, че нищо не е могло да се случи без знанието на родителите. Особено внимание обръщат на размера и формата на нараняванията на двете жертви – дълбока рана на челото на Аруши и подобни рани на тила на Хемраж. Трябва само да разберат какъв предмет би могъл да нанесе подобни травми.

Разглеждайки снимките от местопрестъплението, детективите откриват, че в стаята на Хемраж има стикове за голф. Решават да сравнят ръба на голф стика с формата на раните. Размерите си пасват идеално.

По лактите и коленете на Хемраж има следи от ожулвания, подсказващи че може би е бил влачен до покрива. Разрезът на гърлото му е толкова дълбок, че главата му се крепяла само на гръбначния стълб.

Сърцето на Аруши е спряло да бие още преди гърлото й да бъде прерязано. Чаршафите на леглото й са гладко изпънати, без никакви следи от борба. На матрака под задните й части има кръгло мокро петно, но бельото и пижамата й са напълно сухи. Това предполага, че тялото й е било почистено и преоблечено.

Следите от кръв също подсказват, че леглото на Аруши е било подреждано след смъртта й. Ученическата й чанта и една розова възглавница лежат точно в обсега на кървавите пръски, но по тях няма следа от кръв. Това може да означава, че са били поставени в леглото след смъртта й. Сякаш някой се е опитал да създаде определен образ на жертвата – непорочно момиче в ученическа възраст, убито в съня си.

Вторият екип на ЦБР очевидно вижда проблем в характера на майката, която според тях е твърде враждебно и отбранително настроена към въпросите им. Това нейно поведение, разбира се, може би се дължи на недоверието й в способността им да разкрият случая.

Но инспектор Каул се доверява на полицейския си нюх. Усеща кога някой крие нещо. Още от самото начало той казва на колегите си, че не трябва да разследват бащата. Раджеш е направил, каквото е трябвало да се направи, но човекът, стоящ зад всичко, е майката, твърди инспекторът. Тя е организирала и ръководила цялото престъпление.

Когато се заемат с разследването, детективите от ЦБР се сдобиват със снимки, направени от местната полиция, които изпращат в своята лаборатория. Базирайки се на тези фотографии, експертите излизат със становище за това как може би е протекло престъплението.

Заключението на ЦБР е, че Раждеш Талвар е бил в стаята си заедно с Нупур, когато е чул някакъв шум и е излязъл да провери какво става. Бащата е заварил вратата на Аруши незаключена, надникнал е вътре в стаята, и е видял дъщеря си и слугата в компрометираща и срамна поза. Вбесен и посрамен, бащата е извършил убийствата, за да отмъсти за честта на семейството си.

Проблемът с тази версия е, че от присъствието на Хемраж в стаята на момичето няма следа – нито капка кръв или телесна течност, никакво ДНК по чаршафите, пода или стените.

Опит за правосъдие

В крайна сметка, тъй като не разполага с достатъчно доказателства, за да изправи родителите пред съда, ЦБР прибягва до лукавство. Бюрото изготвя доклад, чрез който официално иска от съда да закрие случая. Но документът е написан толково унищожително, че всъщност представлява по-скоро обвинителен акт, отколкото молба за закриване на случая. Съдията няма друг избор, освен да призове Раджеш и Нупур Талвар пред правосъдието.

Сега идва ред на родителите да бъдат подложени на тест със серума на истината и картографиране на мозъка. Макар да не може категорично да докаже вината му, вторият тест на Раджеш снабдява разследването с интересна информация за премълчавани досега проблеми у дома, и за неразбирателства между Аруши и нейната майка.

Родителите излизат с гневно обръщение по телевизията и подават искане за удължаване на разследването. Междувременно, след като получават призовки за предстоящия процес, майката и бащата получават достъп до документите от разследването, в които прочитат, че предишният екип на ЦБР е открил ДНК-то на Хемраж по калъфка от възглавница, открита в дома на Кришна.

Изправени пред тази неудобна информация, ЦБР обясняват, че е станала грешка в надписването на етикетите на пробите. Калъфката с ДНК е била открита всъщност в стаята на Хемраж.

В очакване на началото на съдебния процес, Раджеш и Нупур започват масирана кампания, появявайки се във всички медии, за да говорят за своята невинност и как са били нарочени от властите.

Процесът

Процесът срещу двамата родители започва на 11 юни 2012 г., четири години след смъртта на дъщеря им и техния слуга. Делото ще се разглежда в специален съд, в който Централното бюро за разследване съди своите обвинени. Съдията е известен с прякор, превеждащ се като „Човек, който винаги наказва“, но също така със своята честност и неподкупност.

Раджеш и Нупур Тарвал се сдобиват с отличен адвокат, с опит в наказателното право, който е напълно убеден в тяхната невинност. Според него ЦБР използва двамата родители като изкупителни жертви, тъй като са неспособни да открият истинския убиец.

Прокуратурата излага своята версия за случилото се: бащата на момичето е бил провокиран от неочакваната и шокираща гледка на неговата 13-годишна дъщеря в обятията на слугата Хемраж, което го е принудило да извърши двойното убийство.

Според обвинението нещата са от прости по прости – двамата оцелели трябва да докажат, че нямат нищо общо с двете убийства. Или поне да разкажат какво се е случило в собствения им дом в онази фатална нощ. Но Раджеш и Нупур продължават да държат на версията си, че са спали непробудно през цялото време и не са чули нищо.

Всъщност напълно вероятно е престъплението наистина да е преминало „мирно“ и тихо, без викове и борба, тъй като съседите също не били чули никакъв шум от апартамента на Талвар.

Неудобният момент за Талвар е, че през онази нощ рутерът, намиращ се в стаята на Аруши, е бил рестартиран в 3:43 ч., а те твърдели, че са разбрали за убийството на дъщеря си чак в 6 часа сутринта. След като няма признаци за проникване с взлом, а версията за гостите на Хемраж отпада, кой друг, освен някой от тях двамата, би могъл да е включил рутера?

Прокуратурата трябва да докаже едно единствено нещо: че когато слугинята Бхарти е пристигнала на работа, външната метална решетка на входната врата е била заключена отвътре. Така случаят се превръща в „загадка зад заключена врата“ и тежестта на доказване пада върху подсъдимите. Показанията на слугинята са от изключителна важност за тезата на обвинението.

Изправена на свидетелската скамейка, притеснената Бхарти разказва своята история. Тя е дошла на работа както обикновено, бутнала е с ръка външната решетка, но тя не е помръднала. Тогава е позвънила и зачакала някой да й отвори. Най-външната врата на жилището представлява метална решетка, след която има малко предверие и още две врати – мрежа и дървена – водещи към самия апартамент.

След третото позвъняване дървената врата е отворила майката на Аруши, но е казала, че не може да отвори мрежата отвътре и следователно не може да стигне до решетката. Слугинята я е помолила да й хвърли ключ през терасата, за да може да влезе. Ключът, който Нупур е намерила в стаята на Хемраж и е хвърлила на Бхарти, е бил всъщност от мрежата, а не от входната решетка и е работел и от двете страни. Нупур е можела преспокойно да си отключи сама, без да праща слугинята никъде.

Когато Бхарти се е качила обратно горе и я е бутнала с ръка, решетката веднага се е отворила.

Според обвинението родителите са „разиграли“ слугинята с ключа, за да спечелят малко време, в което да вдигнат резето на входната решетка и да скрият факта, че през цялото време са били заключени отвътре, а не отвън.

Още от самото начало родителите твърдят, че са намерили тялото на дъщеря си в промеждутъка от 2-3 минути, в които Бхарти се е качвала по стълбите. Този кратък отрязък от време изглежда им е бил напълно достатъчен, за да обработят шока от намирането на мъртвата си дъщеря. Покрили са детето си с бял чаршаф, излезли от стаята й и слугинята ги е заварила да плачат в гостната.

Тези 2-3 минути им били достатъчни също да стигнат до извода, че Хемраж е виновен. Нупур е показала тялото на Бхарти и е казала: „Виж какво е направил Хемраж“. Според обвинението родителите са знаели за смъртта на дъщеря си преди слугинята да позвъни на вратата.

Мнозина обвиняват родителите, че бавят правосъдието, използвайки всяка възможна правна маневра, за да проточат процеса до 30 ноември 2013 г., когато съдията по делото се пенсионира. За прокуратурата пък е изключително важно да довърши аргументите си именно пред този съдия, тъй като той е очевидно по-благосклонен към тяхната страна.

В крайна сметка съдията успява да обяви най-важната присъда в кариерата си преди да се оттегли в пенсия. На 26 ноември Раджеш и Нупур Талвар са осъдени на доживотен затвор за убийствата на дъщеря им Аруши и слугата Хемраж. Два месеца по-късно те подават жалба за преразглеждане на присъдата си.

Телефонни маневри

Докато тече обжалването на присъдите на Талвар, медиите продължават да следят с интерес случая и да търсят любопитни материали, свързани с него. Съпругата и децата на Хемраж Банджад в Непал са посетени от журналисти, с които споделят, че в последните си обаждания той им е казвал, че не харесва работата си, защото Раджеш често му се е карал за дреболии.

Според описанията на слугата господарят му е имал доста избухлив характер. Съпругата му твърди, че Хемраж изобщо не е близвал алкохол и не може да повярва на версията, че в онази нощ се е напивал в стаята си с другите слуги. Освен това строгият Раджеш едва ли би му позволил своеволието да си кани гости в дома му.

Хемраж разказва на жена си, че в дома на Талвар често са се състояли „щури“ партита. Казал й също, че двамата родители го били предупредили да не говори за делата на семейството пред външни хора, иначе ще го убият.

Появява се и негова позната, която споделя с журналисти, че скоро преди смъртта си Хемраж й е казал, че ще бъде убит. Не само неговият, но и животът на други хора бил в опасност. Сякаш в потвърждение на това изтича информацията, че още първоначалното разследване е установило, че е правено обаждане от мобилния телефон на Кришна до офиса на ЦБР на 14 май 2008 г. – ден преди убийствата. За съжаление няма как да се каже за какво е ставало дума в този разговор, а когато случаят преминава в ръцете на ЦБР, тази подробност потъва в забрава.

Бившият полицай и приятел на семейство Талвар К.К. Гаутам, благодарение на който е открито тялото на Хемраж, потвърждава съществуващите подозрения, че аутопсията на Аруши е била нагласена. Той разказва, че Раджеш и неговият брат са се обърнали към него с молба да им помогне да спасят честта на момичето, като им намери патолог, който да не споменава нищо свързано с изнасилване в доклада си. К.К. Гаутам твърди, че им бил отказал.

Полицията обаче е направила интересно откритие. Властите засичат верига от обаждания, направени във вечерта на 16 май, като двама от участниците в тях са Динеш Талвар и К.К. Гаутам, третият – познат на Талвар лекар, а четвъртият – неизвестно лице. Обажданията следват непосредствено едно след друго –първият звъни на втория, вторият на третия, третият на четвъртия и след това обратно по веригата. Този цикъл се завърта няколко пъти.

А на следващия ден, 17 май, тази телефонна щафета се повтаря и К.К. Гаутам се появява внезапно на местопрестъплението. Раджеш в онзи момент не е там – пътува, за да разпръсне праха на дъщеря си – но се обажда неочаквано по телефона на полицията, настоявайки да проверят терасата – тема, която е избягвал предния ден. Странното е, че в същото време, независимо от него, К.К. Гаутам настоява за същото.

Преди да се погрижи вратата към покрива да бъде разбита, К.К. Гаутам се обажда на свои познати журналисти, за да се увери, че терасата ще бъде отворена под зоркото око на медиите. Казва им, че вероятно горе ги очаква интересна находка. Находката наистина е много интересна, а уликите на терасата – унищожени от тълпата.

След като разбират, че слугата им е убит, Раджеш и Нупур не правят никакъв опит да се свържат със семейството му. Дори не изпращат на съпругата му заработените му до онзи момент пари. Държат се така, сякаш се е случило само едно убийство – това на дъщеря им.

В първите дни след трагедията, когато се появява версията за убийство на честта, Националната комисия за жените се самосезира и изпраща на място своя служителка, за да направи разследване и да се увери, че името на жертвата няма да бъде опетнено. На въпроса й как се чувства след случилото се, Нупур дава следния озадачаващо бездушен отговор:

„Репутацията ни бе разрушена и бизнесът ни пострада!“.

Продължаваме напред

На 12 октомври 2017 г. съдът решава, че случаят срещу семейство Талвар е несъстоятелен и присъдата им е отменена. Становището на съда гласи, че приведените доказателства биха могли да сочат както към вината, така и към невинността на обвиняемите.

Раджеш и Нупур излизат от затвора на 16 октомври, посрещнати от огромна тълпа журналисти, роднини и приятели. Заявяват, че въпреки болката от загубата на дъщеря им, изминалите години, прекарани в опити да докажат невинността си, са ги научили да ценят повече живота си и да се уповават на Бог.

„Станалото – станало, трябва да продължим напред“, казва Нупур Талвар.

Семейството на Хемраж Банджат и ЦБР обаче не желаят да продължат напред просто така. Те подават отделни жалби до индийския върховен съд, оспорвайки оправдателните присъди на Талвар. Последното известно заседание на този процес се е състояло през август 2018 г. и няма информация за по-нататъшното му развитие.

Засега Раджеш и Нупур Тарвал остават на свобода и продължават живота си без дъщеря си, чието убийство вероятно никога няма да бъде разкрито.

---

По идея на: Bibi Pavlova
Източници: „The Talwars: Behind Closed Doors“ на HBO, time.com, outlookindia.com, indiatoday.in, thedailybeast.com, zeenews.india.com, thestar.com, allthatsinteresting.com, truecrime.guru, hindustantimes.com, openthemagazine.com