Тед Казински: Юнабомбър

Тед Казински: Юнабомбър

Тиъдър Джон Казински (роден на 22 май 1942 г.), познат още като Юнабомбър, е американски математик и социален критик, извършил поредица от бомбени атентати. Казински е роден в Чикаго и е обявен за гений още от ранна детска възраст. Посещава Харвардския университет и получава докторска степен по математика от Университета в Мичиган, където специализира в геометрична теория на функциите. На 25 години става преподавател в калифорнийския университет в Бъркли, но напуска работата си след две години. През 1971 г.  се премества да живее в усамотена хижа в Линкълн, Монтана. От 1978 до 1995 г. Казински изпраща по пощата бомби до различни мишени, сред които университети и авиокомпании.

Студент по унищожение

Денят е 25 май 1978 г.

Внимателно опакован пакет лежи на паркинга на отдела по инженерство към Университета в Чикаго. По него има червени, бели и сини марки с лика на драматурга Юджийн О’Нийл. Адресиран е до професор Е. Дж. Смит от Политехническия институт “Ренсълър” в град Троя, щат Ню Йорк.

Пакетът изглежда като недоставена пратка, върната на подателя – професор Бъкли Крайст от Северозападния университет в близкия град Еванстън, Илинойс. Без да се запита как пратката е попаднала в различна институция, човекът, намерил пакета, се свързва с професор Крайст.

Професор Крайст заявява, че не знае за никакъв пакет, но той все пак му е изпратен. Когато го вижда на следващия ден, забелязва, че адресът е написан със собствения му почерк. Това го прави достатъчно подозрителен, за да извика охраната на кампуса – Тери Маркър.

Двамата се шегуват – “Може би е някаква бомба!” – но шегата скоро им загорчава, когато Маркър отваря пакета. Той избухва в ръката му и охранителят става първият човек, белязан от изделията на Юнабомбър.

За щастие нараняването е леко, главно защото бомбата е аматьорски направена. Ако беше избухнала с цялата си сила, каквито очевидно са били намеренията на нейния създател, Тери Маркър и хората около него щяха претърпят сериозни – ако не и фатални поражения. Все пак лявата ръка на охранителя е достатъчно увредена, за да го изпратят в болницата.

Университетът се обажда на Бюрото за Алкохол, Тютюн и Оръжия, които веднага обявяват бомбата за работа на аматьор поради няколко причини.

Странният уред е направен от частици и парчета, чиито произход изглежда е някоя домашна работилница. За основа му служи парче от метална тръба – с диаметър около 2,50 см и с дължина около 23 см. Но тръбата е натъпкана с нещо, което определено не е обичаен материал – бездимен барут. Примитивното задействащо устройство – пирон, изопнат с ластици – е поставено така, че да се удари в главичките на шест кибритени клечки, когато кутията се отвори. Тогава клечките би трябвало незабавно да се възпламенят и да подпалят барута.

Забелязват се и още две отличителни черти. Кутията е ръчно изработена от дърво, както и тапите, запушващи двата края на тръбата. Това е необичаен детайл – за тръбните бомби обикновено се използват резбовани краища, които биха могли да се купят от всеки железарски магазин – чрез тях напрежението вътре в тръбата постепенно се увеличава до степен, достатъчна да “издуе” тръбата и тя да избухне. Дървените тапи просто не притежават разтегливата сила, необходима за да се издържи на това напрежение.

За щастие на онези, наблюдавали как Маркър отваря пакета, когато пиронът е ударил кибритените клечки, само три от тях са се запалили, така че бомбата не е успяла да произведе очаквания ефект. За да я направи по обичайния начин, нейният създател е трябвало да използва батерии и нагряващи се жици, за да може да се възпламени експлозивът по-ефикасно.

Останалите компоненти на бомбата биха могли да бъдат изровени от всяко бунище. На този етап Юнабомбър става известен просто като “Бомбаджията вехтошар”.

Не става ясно защо професор Крайст е бил избран за мишена. Теориите варират от зле развила се лоша шега, до недоволен студент, който е искал да си отмъсти на професора за слаба оценка.

Агентите от Бюрото чинно фотографират останките от бомбата, написват доклад и разпитват оригиналния получател на пратката, професор Е. Дж. Смит от Политехническия институт “Ренсълър”. Смит няма представа защо някой би искал да го напада или натопява в нещо.

Целият сценарий е изготвен като “двойна игра”, целяща да всее объркване. Бомбаджията е направил така, че да изглежда сякаш Крайст е изпратил пакета на Смит и когато той не е могъл да бъде доставен по предназначение, е пристигнал в институция, с която никой от двамата няма нищо общо.

Бюрото за Алкохол, Тютюн и Оръжия обработват снимките и находките си и се впускат в поредици от “гонене на Михаля”. До този момент все още не съществува причина да се вярва, че сериен бомбаджия е направил първата си поява.

В онези ранни дни значението на необичайната употреба на дървени компоненти представлява пълна загадка. То ще бъде разнищено до смъртоносни подробности.

Някой да иска пура?

На 9 май 1979 г. студентът по гражданско инженерство Джон Дж. Харис решава да разгледа пакет, приличащ на кутия за пури. Пакетът, направен от облицован с дърво картон, се търкаля в стая №2424 на Северозападния университет от няколко дни. Върху него се мъдри логото на пури “Филис” и е облепен с тиксо.

Когато я отваря, кутията избухва доста по-мощно от първата. Въпреки това създава повече шум и бъркотия, отколкото нанася някакви вреди. Наоколо се разлитат дървени отломки и глави от кибритени клечки, но Харис за щастие се отървава само с незначителни порязвания и изгаряния.

Очевидно е обаче, че бомбаджията е станал по-изкусен в занаята. Ластиците и спусъкът-пирон са заменени с батерия и жици, които бързо са възпламенили химикалите и главите на клечките, поставени в хартиен контейнер.

Обикновените батерии за фенерче, използвани, за да захранват устройството, не носят по себе си никакви отличителни етикети, вероятно за да се попречи на проследяването им.

Другите останки включват жици, кабел от лампа, корда за риболов, дървени чепове и черно тиксо. И този път бомбаджията е събрал на едно място колекция от боклуци, които, сглобени заедно, не притежават силата да отнемат живот. Следващият му опит обаче се появява по първите страници на вестниците.

Полети с мен

Полет 444 на “Американ Еърлайнс” излита от Чикаго. Пътниците му, летящи за Вашингтон, окръг Колумбия, внезапно чуват силен приглушен звук, идващ от багажното на самолета.

Там в един пакет е поставен домашен барометър, преустроен да действа като висотомер. Когато самолетът достига 10 км височина, устройството стартира електрическата си верига, която възпламенява голямо количество барут. Импровизираната бомба започва да пуши в трюма. Пасажерите се борят за въздух, тъй като димът нахлува в пътническия салон. Кислородните маски се спускат, а екипажът се приготвя за извънредно приземяване на международното летище „Вашингтон-Дълес“.

Пътниците и екипажът са евакуирани, като дванадесет от тях са закарани в болницата, тъй като са погълнали много дим. Когато източникът на експлозията е проучен, се оказва бомба “направи-си-сам” – отново в дървена кутия, изпратена с въздушна поща от Чикаго. Очевидно бомбаджията не би могъл да знае точно кой самолет ще пренесе пратката му, така че властите заключават, че атаката не е била насочена специално към “Американ Еърлайнс”.

Незабавно към случая са въвлечени още две агенции. Тъй като бомбата е изпратена по пощата, инспекторите от Пощенски служби се присъединяват към разследването, а понеже престъплението пресича щатски граници, ФБР също се включва в него.

Този сблъсък на пълномощия попречва и забавя до голяма степен ареста на Юнабомбър. Със сигурност информацията не е обменяна на момента и агентите от различните агенции упорито настояват, че единствено техните заподозрени си заслужават преследването. Започват да се появяват териториални проблеми – всяка група иска да обере славата за крайното разкриване на случая. С течение на времето в базата данни от заподозрени лица са добавени над 50 000 души.

Човекът, получил малко внимание в медиите, но пък успял да се сдобие със звезден статус по друга линия, е ветеранът инспектор от Пощенски служби Тони Мулджат. Той прекарва 11 години в опити да разкрие Юнабомбър. Мулджат е първият, който забелязва, че употребата на дърво представлява почерка на престъпника.

Мулджат също така заключава, че ако бомбата е била конструирана по-ефективно, е щяла взриви самолета в небето. В случая повечето експлозив не е успял да избухне, а просто е започнал да пуши.

Инспекторът намира употребата на бариевия нитрат в бомбата за объркващ и обяснява, че той не притежава експлозивна сила, а е просто “…прах, използван да оцветява фойерверките в зелено”. Неговото значение ще бъде разбрано постепенно.

В началото на юни 1980 г. президентът на авиокомпанията “Юнайтед Еърлайнс” Пърси Ууд получава писмо, изпратено уж от г-н Инок Фишър от Лейк Форест, Илинойс. Писмото гласи:

“Скъпи г-н Ууд, изпращам копия от книгата “Ледените братя” от Слоън Уилсън на известен брой видни хора в района на Чикаго, защото вярвам, че [тази книга]… би трябвало да се чете от всички, които взимат важни решения, влияещи върху общественото благополучие”.

На 10 юни Ууд току-що е отпразнувал 60-ия си рожден ден, когато получава този колет в дома си.

Когато отваря книгата, устройството, скрито в издълбаните й страници, избухва. Парченца от метал и дървени тресчици се разлитат из въздуха, забивайки се във всичко по пътя си. Ууд претърпява поражения по ръцете, лицето и едното си бедро, в което се забива голям метален къс.

Впоследствие пощенският инспектор Тони Мулджат забелязва, че адресът върху пакета е написан със зелено мастило и че “дървеният” подпис присъства четири пъти в тази бомба: тя е адресирана до г-н Ууд (гора, дървесина), съдържа дървени парчета, действащи като шрапнели, а книгата е на издателство “Арбър Хауз” (дървена къща) , чието лого представлява символ на листо.

Освен това фалшивият адрес на подателя гласи “Рейвънсууд Стрийт” (улица “Гарванова гора”) .

Мулджат вижда връзката, но посланието все още му убягва.

Сега се наблюдава и нещо ново. Бомбаджията започва да се подписва на произведенията си. Върху част от металната бомба се мъдрят инициалите КС. Този подпис ще се повтори в бъдеще. Но през юни 1980 г. единствено изпращачът знае неговото значение – Клуб на Свободата.

След инцидента с Пърси Ууд ФБР обозначава случая като – ЮнАБом (UnAbom) — акроним от досегашните мишени –  UNiversities and Airlines BOMbings (Бомбардировки над Университети и Авиолинии).

Но бомбардировките в района на Чикаго спират и терористът изчезва за 16 месеца. Разследващите агенции започват да се успокояват и да предполагат, че техният човек може би е умрял, арестуван е за друго престъпление или се е самоубил. Други просто се надяват, че бомбаджията се е самовзривил!

Но нямат късмет – на 8 октомври 1981 г. бомба, носеща инициалите КС, е открита в Университета в Юта, но е обезвредена преди да причини вреда.

Следват седем месеца мълчание.

Разработка на Запада

Пакетът е изпратен в началото на май 1982 г. от пощата на кампуса в Университета “Бригам Йънг” в град Прово, щата Юта и е адресиран до професор Патрик С. Фишър от Щатския университет в Пенсилвания. Фактът, че Фишър не е преподавател в щата Пенсилвания от две години показва, че Юнабомбър е разполагал със стари данни. Колетът е препратен към новата месторабота на Фишър – Университета “Вандербилт”.

Когато пакетът пристига, професорът преподава в Пуерто Рико, така че го отваря секретарката Джанет Смит. Той експлодира и взривът нанася сериозни поражения върху лицето и ръцете й. Тя е откарана кървяща и ранена от шрапнел в болницата.

Пакетът е изпратен без – или с недостатъчно – пощенски разноски. Юнабомбър е предполагал, че ще бъде върнат на предполагаемия му подател – професора по електроинженерство Лирой Ууд Биърнсън в Университетът “Бригам Йънг”.

Биърнсън разбира се не знае нищо за този колет. А и той по принцип е изпратен на грешен адрес. Г-ца Смит го отваря само защото нейният шеф е на лекции в Пуерто Рико. Отново изпъква името Ууд, както и наличието на метални части с инициалите КС.

Два месеца по-късно Юнабомбър удря отново – този път в Бъркли, Калифорния.

На 2 юли 1982 г. професор Дайъджениз Ангелакос влиза в учителската стая и забелязва там някакво странно приспособление.

Първоначално го помисля за измервателен уред, тъй като част от него наподобява на шублер. Апаратът се състои от метален контейнер, върху който има ръчка, напомняща на дръжка на трион.

Когато повдига ръчката, тръбната бомба поставена вътре в металната кутия избухва. Почти незабавно металните шрапнели и самата ударна вълна нанасят ужасни поражения по лицето и ръцете на Ангелакос. Плътта е свалена от пръстите му, а сухожилията му прекъснати.

Това, че контейнерът с бензин не се възпламенява, представлява изключителен късмет. По-късно професор Ангелакос обяснява защо: “Идиотът беше напълнил резервоара до горе… и не беше оставил достатъчно въздух, за да може бензинът да избухне”.

И този път Юнабомбър е подписал по най-аматьорски начин работата си. Парче хартия оцелява от взрива. На него Юнабомбър е написал “- работи! Казах ви, че ще работи! РВ”.

Макар първоначално тази бележка да няма смисъл за разследващите, впоследствие се оказва, че Юнабомбър се е опитвал да натопи своите бивши колеги в Бъркли – Хънг Си Ву и Робърт Вот.

Бомбардировките спират за почти три години. Но след това Юнабомбър се завръща, за да преследва отново професор Дайъджениз Ангелакос.

На 15 май 1985 г. капитан от военновъздушните сили и студент последна година в Бъркли Джон Хаузър влиза в компютърната лаборатория. Там забелязва до един от компютрите поставена не на място папка. Когато я отваря, тя избухва.

Това е най-ефективният терористичен акт на Юнабомбър досега. Хаузър е ранен много сериозно. Четири от пръстите му са унищожени; загубва отчасти зрението в лявото си око. Кръв блика от артерията на едната му ръка и той крещи за помощ.

Човекът, притекъл на помощ, е професор Дайъджениз Ангелакос – предишната жертва на Юнабомбър. Той бързо скалъпва турникет от вратовръзката си и се обажда на 911.

Само за кратък миг мечтата на Джон Хаузър да стане астронавт се изпарява. Той казва по-късно за списание “Тайм”: “Можех да видя, че от ръката ми липсва огромно парче плът… беше направо унищожена… от всичките ми пръсти липсваха части…”

Инспекторите заключават, че през тригодишната си почивка Юнабомбър е усъвършенствал смъртоносните си умения. Сега се е специализирал в по-смъртоносните експлозиви, използвайки мощната смес от амониев нитрат и алуминий на прах. За да направи шрапнели, е напълнил своята последна тръбна бомба с кабарчета, парченца олово и пирони. И този път  подписът е отпечатан върху една от запушалките на тръбата – “КС”.

Разследващите са толкова близо до плячката си, колкото и преди седем години, което ги изпълва с тревожни предчувствия – ако не успеят да спрат Юнабомбър бързо, неизбежно ще се случи нещо фатално.

На 13 юни 1985 г. наблюдателен чиновник, работещ за компанията “Боинг” в град Обърн, щата Вашингтон, забелязва нещо странно.

Колет, адресиран до производствения отдел на “Боинг”, се появява пет седмици след като е бил изпратен в Оукланд, Калифорния. Тъй като не е отбелязано име за получател или отдел, чиновникът решава, че работата е достатъчно съмнителна, за да уведоми сапьорската бригада.

Научи повече за:   От Русия със страст: 17-те най-секси шпиони в историята

Прегледът с рентгенови лъчи установява, че пакетът съдържа експлозиви. Разследването показва, че обратният адрес – компанията “Уийбърг Туул енд Съплай” в Оукланд – е фалшив.

Уредът позволява на техниците от сапьорския отдел да хвърлят първи ясен поглед върху “новото и подобрено” изобретение на Юнабомбър. След като разглобяват и описват всеки компонент – включително и надписа “КС” – бомбата е унищожена.

Това е последният опит на Юнабомбър да удари самолетната индустрия и неговото последно осуетено нападение.

Програмирана смърт

На 15 юни 1985 г. професорът по психология в Университета в Мичиган Джеймс Макконъл получава в дома си в Ан Арбър някакъв пакет. Подател е Ралф Клопенбърг от Университета в Юта. Прикрепеното писмо казва на Макконъл: “Бих искал да прочетете тази книга. Всеки на вашата позиция би трябвало да я прочете”.

Като известен автор Макконъл често се появява в медиите. Радва се на популярност сред журналистите, тъй като в интервютата успява да опише работата си в сферата на поведенческата психология по един разбираем и същевременно увлекателен начин. Подателят на писмото “Клопенбърг” твърди, че също изучава поведенческите модели и тяхното влияние върху човешката природа.

Когато асистентът на Макконъл Ник Суино отваря пакета, експлозия разтърсва стята. Шрапнелите се забиват в ръката и корема му и се налага незабавно да бъде извикана бърза помощ. След възстановяването си той разказва: “Извадих относителен късмет. Други бяха загубили пръсти, крайници и дори живота си… аз се излекувах. От силния звук на експлозията вътре в къщата почти напълно загубих слуха си в онзи ден. След това имах трудности в чуването за около три месеца”. Слухът му впоследствие се възвръща напълно.

Макконъл, който стои наблизо, също претърпява частична загуба на слуха. За съжаление, особено за човек обичащ музиката, неговото увреждане остава за постоянно.

Парче дърво със забити в него пирони лежи на паркинга зад компютърния магазин “Рентек” в Сакраменто, Калифорния. Собственикът Хю Скрутон го забелязва, когато си тръгва с колата и си помисля, че подобно нещо би могло да спука нечий гуми.

Хю Скрутон
Хю Скрутон

Той отива да го махне – вероятно е възнамерявал да го метне в боклука наблизо. Но в момента, в който докосва парчето дърво, се разнася чудовищен гръм. Силата му е толкова голяма, че отнася по-голямата част от ръката му. Бомбата запраща метални частици в органите му и една от тях пронизва сърцето му.

Юнабомбър достига зловещ етап от кариерата си – вече е отнел човешки живот.

Самата бомба е произведение на жестокостта. За да бъде сигурно, че ще убие или нарани някого възможно най-фатално, бомбата е заредена със заострени парчета метал, пирони и трески. Това е най-мощната бомба на терориста до този момент, направена от 25-сантиметрови тръби, натъпкани със супер експлозивна смес от четири химикала – калиев сулфат, калиев хлорид, амониев нитрат и алуминий на прах.

Дори механизмът, задействащ експлозията, е подсигурен по нов начин. Както обикновено е очевидна употребата на дърво и инициалите “КС”.

Следващото престъпление дава на разследващите истинска надежда, че ще могат да идентифицират убиеца.

На 20 февруари 1987 г. в периметъра на компютърната компания “CAAMS, Inc.” в Солт Лейк Сити е забелязан непознат. Секретарка вижда мъж, облечен в суитшърт с качулка, да поставя нещо – не е сигурна какво – на земята.

Тя описва мъжа като висок около 1,80 м, с тегло около 75 кг. Носи авиаторски слънчеви очила. Нейното описание по-късно е използвано за скиците на Юнабомбър. Човекът я поглежда и се отдалечава.

Полицейска скица на Юнабомбър
Полицейска скица на Юнабомбър

По-късно вицепрезидентът на “CAAMS” Гари Райт паркира колата си на паркинга. “Забелязах, че на земята има парче дърво с пирони, стърчащи от него”, спомня си той. Когато понечва да изрита опасното нещо встрани от пътя, то експлодира със същата сила като предишната бомба. Райт по-късно описва взрива:

“Първо си помислих, че съм прострелян… Целият подскачах и когато погледнах видях, че панталонът ми липсва под коляното на левия ми крак. Обувките ми бяха изгорени… по тялото ми имаше доста дупки… Бяха необходими три отделни операции, за да се опитат да реконструират нервите и сухожилията в лявата ми ръка. Лицето ми бе подложено на обширна пластична хирургия. Стотици метални и дървени частици бяха извадени от тялото ми. До ден днешен (11 години по-късно) ми се налага да отстранявам шрапнелите, които са останали вътре в мен и понякога си пробиват път до повърхността на кожата ми.”.

Бомбата, вкарала Райт в болницата, представлява леко подобрение на предишната, оставена пред компютърния магазин. Задържащата система с накрайниците е подобрена и задействащият механизъм е по-чувствителен.

Бомбите спират за повече от шест години. Някои смятат, че Юнабомбър се е подплашил, защото е бил забелязан, което довежда до разпространяването на скицата му. Други развиват множество различни теории, сред които и тази, че Юнабомбър е открил религията.

Не е точно така.

Прероден бомбаджия

През 1993 г. той се завръща с чисто нов арсенал и нова жажда за мъст.

След шестгодишното си отсъствие Юнабомбър чувства, че е оставил много сметки за уреждане. Властите ще научат впоследствие как е пренесъл няколко бомби от дома си в Монтана до Сакраменто – база на операциите му за цяла една кръвопролитна седмица.

На 18 юни 1993 г. Юнабомбър изпраща по пощата две подобни бомби; всяка от тях е поставена в дървена кутия и опакована в хартиен плик.

Първата пристига в дома на генетика д-р Чарлс Ъпстайн от Университета в Калифорния, Сан Франциско. Ъпстайн няма причина да подозира, че пакетът представлява някаква заплаха, но когато го отваря, жестока експлозия разтърсва стаята. Шрапнели попадат в гърдите и лицето му, а взривът откъсва три от пръстите му и счупва ръката му. Бърза помощ и полицията пристигат бързо на мястото и той е откаран в болницата. Благодарение на бързата реакция на лекарите, д-р Ъпстайн продължава да живее.

Обратният адрес е подвеждащ – професор Джеймс Хил от щата Калифорния не е изпращал пакета.

По-късно д-р Ъпстайн разказва как случилото се би могло да бъде още по-зловещо:

“Ако беше някоя друга вечер, а не тази на 22 юни 1993 г., дъщеря ми, която донесе бомбата от пощенската кутия, и жена ми щяха да седят до мен, когато отварях писмата си.”.

Подобна бомба е доставена и на д-р Дейвид Гелърнтър, професор по компютърни науки в Университета Йейл. Предполагаемият подател – Мери Джейн Лий от отдела по компютърни науки в щата Калифорния – не знае нищо за този колет.

На 23 юни ученият получава пакет с размерите на кутия за обувки. Когато го отваря, настава истински ад. Димът от експлозията задейства противопожарните аларми и пръскачки, а самият той получава жестоки наранявания.

Взривът откъсва част от дясната му ръка, унищожава зрението на едното му око и слуха на едното му ухо. Кървящ, той успява да слезе, влачейки се пет етажа надолу и да се добере до медицинския център в кампуса. Когато стига дотам, жизнените му показатели вече са критични.

Ученият е стабилизиран и изпратен в болницата. Гелърнтър обича да рисува и му се налага да се научи да борави с лявата си ръка. Той оцелява и е последният човек, преживял нападение на Юнабомбър. “Съществуват много по-способни компютърни учени от мен… аз дори не обичам компютрите кой знае колко” – казва Гелърнтър, когато го питат защо според него е станал мишена на терориста, който е смятал компютрите за зло.

Скоро след атентата някакъв човек се обажда в болницата, където работи братът на Гелърнтър, който е генетик. Съобщението е кратко и заплашително: “Ти си следващият”.

В същия ден, в който е хоспитализиран Гелърнтър, редакцията на вестник “Ню Йорк Таймс” получава писмо с пощенско клеймо от Сакраменто, Калифорния. То е предадено на редактора Уорън Хоуг. Според написаното вътре писмото е изпратено от група, наричаща себе “КС”. Неговата автентичност не буди никакво съмнение. То не само че предрича последните две бомби, но споменава по-ранните актове на Юнабомбър чрез закодирани указания.

“Ние сме анархистка група, наричаща себе си “КС”. Обърнете внимание, че пощенското клеймо на този плик предшества събитие, което си заслужава да влезе в новините и което ще се случи горе-долу по времето, когато получите това писмо, ако нещо не се обърка. Това ще докаже, че ние знаем за събитието предварително и поемаме отговорността за него. Попитайте ФБР за “КС”. Те са чували за нас. Ще разкрием информация за целите ни в бъдеще. Точно сега искаме само да разкрием самоличността си и да предоставим идентификационен номер, който ще осигури за властите бъдещата комуникация с нас. Пазете този номер в тайна, за да не може никой друг да се преструва, че говори от наше име.”.

Идентификаторът — 553-25-4394 — прилича на социалноосигурителен номер. Оказва се, че представлява точно това и принадлежи на помилван затворник. По стечение на обстоятелствата той има видна татуировка, гласяща “Чиста гора”. Единствената възможна връзка, която ФБР може да измисли е, че Юнабомбър някак си е откраднал личната карта на затворника, който твърди, че я е изгубил.

Медиите и обществото настояват ФБР да даде отговори за хода на разследването. В същото време директорът на ФБР Уилям Стийл Сешънс е подложен на натиск да си подаде оставката. За всеки е очевидно, освен за него самия, че дните му като директор са преброени. Шест месеца по-късно Министерството на правосъдието съобщава, че срещу него са повдигнати обвинения за нарушения на морала.

В отчаянието си да се задържи на поста, Сешънс се опитва да привлече подкрепа като свиква пресконференция в Сан Франциско, на която говори за Юнабомбър. Разказва за писмото и обяснява как предишните атентати се връзват с двата скорошни взрива. Но неговото изявление не предлага никакви удивително нови разкрития. Сешънс просто потвърждава очевидното, казвайки:

“ФБР ще се върне назад и ще разследва всички подобни бомбени атаки и ако там бъдат намерени солидни връзки, те ще дойдат от доказателствата.”.

Пресконференцията не помага за неговото спасяване и президентът Бил Клинтън е принуден да го уволни, когато отказва да си подаде оставката. На 20 юли е назначен нов директор на ФБР – областният щатски съдия Луис Дж. Фрий.

Разследването все още безуспешно се опитва да открие някакви следи, водещи към убиеца. През същия месец юли е обявено решение, което би трябвало да бъде направено години по-рано – създаването на специален отдел “ЮНАБОМ”.

Трио за Тед

Главният прокурор, оглавяващ Департамента по правосъдието, Джанет Рино съобщава, че тази нова формация, съставена от три агенции – ФБР, Бюрото за Алкохол, Тютюн и Оръжия и Пощенските служби – ще работи заедно по решаването на случая. До този момент мнозина агенти се оплакват, че всяка една от трите групи се стреми да обере славата за разкриването на Юнабомбър като крие информация от другите две.

Очевидно е, че териториалните спорове са възпрепятствали работата още от самото начало на разследването. Сега групата е базирана в Сан Франциско и всеки екип е задължен да споделя информация и да работи рамо до рамо с останалите. За съжаление не разполагат с кой знае каква информация, по която да работят в продължение на почти година и половина.

На 10 декември 1994 г. изпълнителният директор на рекламна агенция Томас Мосер преглежда пощата си, натрупала се по време на командировката му. Сред нея има пакет, адресиран до него и носещ името на предишната компания, в която е работил – “Бърстън-Марстелър”. Важно е да се отбележи, че една публикация за опазване на околната среда го е свързала по погрешка с разливането на мазут от танкера “Ексон Валдес”. В статията Мосер е неправилно набеден за доктор, който се опитва да възстанови положителния имидж на “Ексон”.

Томас Мосер
Томас Мосер

Въпреки неправилно изписаното име на бившата му компания, Мосер отваря старателно опакования пакет. Жестока експлозия незабавно разлюлява къщата и живота на Мосер приключва. Главата му е почти откъсната от тялото, пръстите едва-едва се крепят на ръката му, а раните по корема му са огромни.

Самата бомба е по-зловеща от всякога – натъпкана с бръснарски ножчета, метал и пирони, тя е замислена така, че да разкъса и надупчи Томас Мосер по-най жесток начин.

Неговата съпруга Сюзан описва взрива с думите:

“… гръмотевичен звук отекна из къщата… бяла мъгла се просмукваше изпод кухненската врата… когато мъглата се уталожи, изникна ужасяваща гледка. Тялото на съпруга ми лежеше по гръб на пода, стомахът му беше напълно отворен, а лицето отчасти обгорено и неузнаваемо. Кръв. Ужас… Набрах 911 и изкрещях: “Трябва ми линейка!”. В този ден щяхме да избираме коледна елха. Денят, в който щяхме да отпразнуваме последното му повишение. Вместо това се превърна в деня, в който моят съпруг бе убит – денят, в който трябваше кажа на децата си “Татко е мъртъв””.

Знакът “КС” лежи между отломките, а смъртоносният товар отново е скрит в ръчно резбована дървена кутия. Обратният адрес е фалшив.

“Ние взривихме Томас Мосер, защото беше директор на “Бърстън-Марстелър”… “Бърстън-Марстелър” са може би най-голямата организация в сферата на връзките с обществеността. Това означава, че работата им е да развиват техники за манипулиране на общественото мнение – Юнабомбър”.

Предстои още една трагедия, в която Юнабомбър представя най-смъртоносната си бомба.

На 24 април 1995 г. президентът на Калифорнийската лесовъдска асоциация Гилбърт Мъри се захваща да разгледа пакет, изпратен до неговия предшественик – Уилям Денисън. Преди година Денисън е назначил Мъри за свой наследник.

Гилбърт Мъри
Гилбърт Мъри

Мъри предполага, че пакетът е свързан с работата му, а неговите податели – компанията “Клозет Дайменшънс” от Оукланд, Калифорния – са използвали за адрес остаряла информация.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Един от неговите служители отбелязва: “Тежичко е – сигурно е бомба!”. Духовитата му забележка е провокирана от скорошния бомбен атентат в Оклахома Сити.

Когато Гилбърт Мъри отваря пакета, настъпва истински ад. Офис оборудването се превръща в купчина трески, докато отломките от бомбата пробиват дупки в стените. Мъри загива моментално и жестоко. Лицето му е раздробено, а разкъсаното му тяло е разпръснато из цялата стая.

Имате поща

Същият ден няколко човека получават писма от Юнабомбър. През следващия месец той ограничава пощата си до безопасна кореспонденция. Писмата не съдържат нищо избухливо, но често са пълни с язвителност.

Писмото, изпратено до жертвата на бомба от 1993 г. д-р Дейвид Гелърнтър, е пълно с несвързани обиди:

“Хората с високи научни титли не са толкова умни, за колкото се смятат. Ако имахте и капка мозък, щяхте да осъзнаете, че съществуват хора, които горчиво презират начина, по който технически зубъри като вас променят света и нямаше да бъдете толкова тъп, че да отворите неочаквана пратка от неизвестен подател.

Опитахте се да оправдаете изследванията си под предлог, че всеки колежанин би могъл да се научи да работи с компютър – очевидно хората без диплома не се броят. Но разбирането от компютри няма да помогне на никого да спре нахлуването в личното пространство (чрез компютрите), генетичното инженерство (за което компютрите имат голям принос), упадъка на околната среда поради прекомерно отглеждане на култури, за което компютрите имат важен принос. Ние не вярваме, че прогресът и растежът са неизбежни.

Имаме още какво да кажем по въпроса.

КС

П.П. Уорън Хоуг от “Ню Йорк Таймс” може да потвърди, че това писмо идва от КС.”

Писмото потвърждава кои са враговете на Юнабомбър: компютрите, прогресът, генетичното инженерство и проблемите с околната среда.

Научи повече за:   Вещите на Юнабомбър ще бъдат продадени на търг

Доктор Филип Шарп от Масачузетския технологичен институт също получава писмо, което заплашва: “Ще бъде полезно за здравето Ви, ако спрете изследванията си по генетика.”.

Последното писмо, получено в онзи ден, е до Уорън Хоуг от вестник “Ню Йорк Таймс”. В него “КС” е представен като растяща група от хора и се обяснява защо са били избрани за мишени дадени хора и институции.

С несвързан и педантичен тон писмото обяснява, че растящата група се усъвършенства в правенето на бомби и заплашва:

“Тъй като не ни се налага повече да ограничаваме експлозивите в тръба, вече нямаме ограничения за размера и формата на бомбите ни. Знаем как да увеличим мощността на експлозивите и да намалим броя на нужните батерии. Надяваме се да бъдем в състояние да опаковаме смъртоносни бомби в още по-малки, леки и безопасни на вид пакети. От друга страна вярваме, че ще бъдем в състояние да правим и много по-големи бомби, с които да можем да взривим стените на важни сгради.

Очевидно сме в позицията да нанесем огромни щети. И не изглежда вероятно ФБР да ни хване скоро. ФБР е майтап”.”

После писмото излага основното си искане. “КС” ще спрат бомбардировките, ако уважаван вестник се съгласи да публикува техния “Манифест”, състоящ се от 35 000 думи. Свършва така:

“Ако отговорът е задоволителен, ще довършим ръкописа и ще ви го изпратим. Ако отговорът е незадоволителен, ще започнем да работим по следващата си бомба”.

Макар да казват в писмото, че ще спрат да изпращат бомби, ако вестниците се съгласят на сделката, “КС” все пак си запазват правото да извършват саботажи. С други думи няма да убиват хора, но ще унищожават собственост.

Три дни по-късно “КС” стават по-недвусмислени. В писмо до вестник “Сан Франциско Икзаминър” заплашват, че ще взривят самолет, излитащ от Лос Анджелис в рамките на шест дни. Властите предполагат, че това е блъф, но все пак полетите са спрени за известно време. Заплахата никога не е изпълнена.

В друго писмо от същата седмица “КС” пишат до издателя на “Пентхаус” Боб Гучиони, който се е съгласил да публикува “Манифеста”. “КС” отказват предложението под предлог, че предпочитат трудът им да се появи в по-престижно издание като “Ню Йорк Таймс” или “Уошингтън Поуст”. Все пак не отхвърлят напълно предложението на “Пентхаус”, но казват, че ако никой друг не публикува манифеста им до една седмица, ще изпратят още една бомба.

Манифестът на един луд

След като обсъждат идеята с главен прокурор Джанет Рино и директора на ФБР Луис Фрий, “Ню Йорк Таймс” и “Уошингтън Пост” решават да публикуват налудничавите послания на Юнабомбър. Изданията, които се договарят да си разделят разходите по публикуването на манифеста, са на едно мнение с Рино и Фрий – все някой ще разпознае автора по неговия специфичен стил на изразяване и философията му.

Манифестът представлява дълга и хаотична декламация, насочена срещу прогреса. Едно от най-налудничавите изречения в него гласи:

“За да успеем да предадем нашето послание на обществото така, че то да остави дълготрайно впечатление, трябва да убиваме хора”.

Манифестът на Качински, публикуван в Уошингтън Пост
Манифестът на Юнабомбър, публикуван в “Уошингтън Поуст”

Юнабомбър определя индустриалната революция и използването на технологии като “бедствие за човешката раса”. Все пак очевидно “КС” нямат нищо против напредъка в печатарството, който е направил възможна масовата дистрибуция на тяхната филипика.

На пръв поглед голяма част от доводите му изглеждат основателни, но в крайна сметка Юнабомбър разчита на псевдоинтелектуални аргументи, за да оправдае своите напълно неприемливи действия. Колкото до въпроса дали е луд или не, това зависи от мнението, което ще изберете да слушате. Със сигурност е социопат, тъй като постъпките му не предизвикват у него никакво чувство на разкаяние или вина – способността му да рационализира и да хвърля вината за поведението си върху другите е изключително голяма.

Друг симптоматичен факт е това, че когато няма възможност да насочва агресията си навън, Юнабомбър атакува самия себе си – опитва да се самоубие в затвора като се обесва със собственото си бельо.

Учени и аматьори от цяла Америка разнищват Манифеста с надеждата да открият някаква следа, която да ги доведе до Юнабомбър и да им донесе наградата от 1 милион долара, обявена за идентифицирането му.

Тогава човек на име Дейвид Казински стига до ужасното прозрение, че стилът и философията в Манифеста силно напомнят на тези на неговия по-голям брат Тиъдър (Тед) Казински. Дейвид и неговата съпруга Линда са опустошени от мисълта, че Тед би могъл да е прекарал 18 години в тероризиране и убиване на много невинни хора. Но колкото повече четат, толкова повече съвпадения откриват.

Най-издаваща е поговорка, която Юнабомбър използва: “Агнето цяло и вълкът сит”, вместо “Вълкът сит и агнето цяло”. Пишейки за негативните последици от елиминирането на индустриалното общество, той казва: “… няма как агнето да е цяло и вълкът да е сит. За да получиш едно нещо се налага да жертваш друго”. Дейвид и съпругата му забелязват обърнатия словоред на този афоризъм. Двамата братя са чували поговорката от майка си като деца точно с този обърнат словоред.

Присъстват и много други сходства – твърде много, за да бъдат пренебрегнати. Така че след доста колебания Дейвид и Линда решават, че са морално задължени да се свържат с ФБР преди да се случат още нещастия.

Все пак те искат да бъдат сигурни. Затова се свързват със стар приятел – частния детектив Сюзан Суонсън – за да я помолят за помощ. Изказват пред Сюзан подозренията си, че техен “приятел” би могъл да е Юнабомбър и я молят да анализира и сравни почерка на Тед с този от Манифеста.

Суонсън се връща с отговор, който Дейвид се е надявал да не чуе никога. След като са направили преценка и сравнение на писанията, експертите са заключили, че авторът е вероятно един и същи човек. Тогава Дейвид и Линда взимат болезненото решение да отнесат подозренията си до ФБР.

Суонсън урежда неин приятел – адвокатът Тони Бишели – да действа като посредник между семейство Казински и ФБР. Но преди това Дейвид и Бишели договарят някои условия. Включват най-вече въпроса с анонимността на Дейвид. ФБР се съгласява да не казват на Тед, че неговият брат го е посочил като възможен заподозрян.

По-късно, когато Бюрото нарушава обещанието си за конфиденциалност, медиите започват безмилостно да преследват Дейвид и Линда. Някои от праволинейните членове на агенцията са вбесени от това изтичане на информация – не заради случая на Юнабомбър, а поради възможността понижената степен на доверие към тях да се отрази на желанието на бъдещи свидетели да им съдействат.

Все пак ФБР спазва своето обещание да подходи дискретно към работата. Агентите осъзнават, че един вероятен натиск би могъл да подтикне терориста към зрелищна саможертва.

Дейвид и Линда все още се надяват да са сгрешили. Шест седмици по-късно, на 13 април 1996 г., специалният отдел арестува Тед Казински в неговата усамотена хижа в покрайнините на град Линкълн, Монтана.

Мъничкото убежище е осеяно с доказателства, ясно показващи, че най-сетне са успели да открият Юнабомбър.

Отшелникът от Монтана

Планирането и привеждането в действие на операцията са старателно обмислени. Най-деликатният аспект се състои в следенето и наблюдението. Ако могат да наблюдават Тед Казински, специалните агенти ще са в състояние да спрат евентуалните бъдещи пратки, които би се опитал да изпрати до мишените си. Подходът им се състои в това просто да се слеят с хората, посещаващи местността. По този начин се надяват потайно да се снабдят с информация за човека, когото хората в Линкълн, Монтана наричат просто “Отшелника”.

В своята книга “Юнабомбър: Желание за убийство” Робърт Грейсмит описва растящия брой агенти на ФБР, прииждащи в града – “планинари, които бяха твърде спретнати, пощальони, отклонили се твърде далеч от своя маршрут… туристи, пристигащи извън сезона, дървари и рудотърсачи…”. Той разказва как местните жители са забелязвали, че колите и снегомобилите им са твърде нови и лъскави. Един от тях казва: “Веднага разбрахме, че става нещо”.

Изолираността на Тед Казински му изиграва лоша шега – той няма съседи, от които случайно да научи за странните събития, случващи се в града. Постепенно са установени наблюдателни постове, снайперистите заемат позиции, а районът е наблюдаван с електронна апаратура. В небето сателитни системи педантично картографират местността, за да осигурят на ченгетата подробни карти. Казински е буквално обграден. Заслужава си да отбележим, че технологиите, които така презира, работят твърде успешно срещу него.

Хижата на Казински в Монтана
Хижата на Казински в Монтана

Първоначално ФБР възнамерява да изчака Казински да отиде до града за провизии или да посети местната библиотека. Но това не се случва и те започват да стават нетърпеливи.

За да подсили напрежението, телевизия “CBS” иска да предава пряко следенето на терориста – слуховете за операцията са изтекли някак в медиите. Накрая разследващите се обръщат за съвет към местния жител Бъч Геринг.

Бъч им казва, че отшелникът е дълбоко притеснен, че част от имота му би могла да лежи върху държавна земя. Така че ФБР извиква в редиците си лесничея Джери Бърнс и го праща в хижата, за да подмами Казински навън под претекст, че иска да провери границите на имота му.

С карта в ръка Бърнс прави точно това. Когато Казински излиза, за да говори с горския, двама агенти се хвърлят върху него.

Окован в белезници, заподозреният е отведен в хижа наблизо, където го слагат да седне и му казват да чака, докато се извърши обиск на къщата му. Когато го питат дали влизането в дома му ще представлява опасност, Казински не им дава определен отговор.

Агент Кандис Делонг, която пази Казински по време на обиска, разказва, че той е отговорил уклончиво:

“Ами, работата изглежда доста сериозна, а както всеки е наясно, когато имаш сериозни неприятности, не бива да говориш без адвокат. Така че мисля да почакам, докато си намеря адвокат”.

Докато чакат, Делонг дава храна и безалкохолно на задържания. “Показах му много повече състрадание, отколкото той е показвал на която и да е от жертвите си” – отбелязва тя.

Агент Делонг и Казински разговарят за всичко друго, освен за неговите престъпления. Тя го пита как се прехранва и той обяснява, че сам отглежда храната си и описва как се готвят репи и моркови в първобитни условия. Г-ца Делонг разказва: “Докато слушах монотонните му обяснения, започнах да се чувствам като на несполучлива среща”. Може би това е причината Казински никога да не е имал връзка с жена.

Скоро екипът по претърсването намира достатъчно доказателства, за да арестува Тед Казински по три обвинения в убийство.

ФБР прекарва 12 дни в описване на откритите части и чертежи на бомби, експлозивни химикали и – най-уличаващото – подробни описания на атаките. Всичко на всичко конфискуват и описват над 700 предмета, иззети от малкото бунгало. Агентите съобщават, че Тед е държал под леглото си готова за изпращане по пощата бомба и още една в процес на създаване.

Повечето от конфискуваните записки и дневници на Казински са написани на английски и испански. Някои дори са кодирани – доста несериозно, тъй като ключът за кода е открит в близост до писанията му. Открита е и пишещата машина, използвана за отпечатването на манифеста, както и черновите от документа.

Агентите осъзнават, че едва ли някога са щели да открият Юнабомбър с помощта на широко разпространената през 1987 г. негова скица. Но все пак намират в хижата суитшърта с качулката и очилата, които е носел тогава.

Местопрестъплението скоро е отцепено, живата бомба е обезвредена, а доказателствата изпратени за по-нататъшни анализи. По-късно цялото бунгало ще бъде преместено в бившата военновъздушна база “Матър”, близо до Сакраменто, Калифорния. Там съдебните заседатели ще се запознаят от първа ръка със зловещата работилница на обвиняемия.

Въпреки обещанието на Юнабомбър да приключи с тероризма веднага щом Манифеста му бъде публикуван, до медиите стига информацията, че той е имал списък с бъдещи мишени, съдържащ имената на академици и видни лица от дърводобивната индустрия. Първоначално властите отричат съществуването на този списък.

Ядосан от тези изтичания на информация, очевидно идващи от собствената му агенция, директорът на ФБР Фрий издава строго предупреждение към служителите си:

“В началото на този месец наредих да се извърши разследване на всички служители от ФБР, работещи по случая “Юнабом”, във връзка с изтичащата от него информация. Разследването се извършва от отдела “Професионална отговорност” и целта му е да разкрие всякаква информация, сочеща за неуместни действия от страна на служителите на Бюрото. Неправомерното излагане на информация от разследване или друг секретен материал ще доведе до незабавно уволнение от ФБР и попадане под ударите на закона”.

По-късно става ясно, че изтеклата информация за списъка с мишени е вярна. Взимайки предвид минималния шанс “КС” да има и други членове освен Тед, потенциалните мишени са предупредени да внимават.

Но както и предполагат профайлърите, “Клуб на свободата” не съществува. Юнабомбър е изваден от бизнеса и изпратен в затвора, където да изчака явяването си пред съда.

“Той миришеше на топли изпражнения и беше толкова мръсен, че даже дългите му мигли – над най-сините очи, които съм виждала някога , бяха покрити със сажди. Липсваше му един преден зъб” – разказва за срещата си с Юнабомбър бившият агент от ФБР Кандис Делонг.

Няма такова дело

Едно от най-дългите заглавия на книга, занимаваща се с един от най-кратките съдебни процеси състояли се някога, е това на произведението на Майкъл Мело “Съединените Американски Щати срещу Тиъдър Джон Казински: Етика, власт и изобретателността на Юнабомбър”. Авторът, бивш обществен защитник, поставя под въпрос подхода на защитниците на Казински. Той правилно отбелязва, че защитата ловко е вкарала своя клиент в позиция, от която Казински истински се е страхувал. Той категорично е предпочитал доводите на защитата му да почиват на неговата философия, а не на вменяемостта му.

Но тъй като осъзнават, че доказателствата срещу него са непреодолими, адвокатите му насочват усилията си към спасяването на живота му. Най-сигурния начин да успеят в това е да поставят под съмнение здравия му разум. Казински изобщо не желае да участва в това и първоначално отказва да се подложи на психиатрична оценка – може би от страх да не се окажат прави.

Втората опция на защитата е да пренебрегне въпроса с вменяемостта по време на самия процес, а да я представи в момента на решаването на присъдата, за да избегне смъртното наказание. Техният прагматизъм е очевиден от самото начало. Защитата се концентрира в елиминирането на най-уличаващите доказателства от представянето им в процеса, чиято начална дата е определена за 12 ноември 1997 г.

На 4 март 1997 г. защитата отправя искане към съда да отхвърли всички доказателства, събрани от хижата на Казински, тъй като според тях ФБР са получили заповедта за обиск едва след като са изкривили смисъла на показанията на роднините на Юнабомбър.

За да подсилят своето твърдение, те представят клетвена декларация от Дейвид Казински, който заявява, че е имал единствено подозрения, че брат му е Юнабомбър – а ФБР е извъртяло думите му така, че да изглежда сякаш е вярвал, че брат му е извършителят.

Научи повече за:   Хамбали: Осама бин Ладен на Югоизточна Азия

Защитата отправя подобно искане отново месец по-късно, твърдейки, че на съдията, издал заповедта за обиск, е била дадена фалшива и подвеждаща информация.

На 29 юли 1997 г. съдия Бюрел се съгласява с последния отвод на доказателствата, събрани при обиска. Изключение правят дневниците на обвиняемия, които ще бъдат допуснати като доказателство на обвинението. Това решение не е от голяма полза за Казински, тъй като собствените му писания са толкова уличаващи, че целият случай може да се изгради само върху тях.

Съдия Гарланд Бюрел
Съдия Гарланд Бюрел

На 12 ноември 1997 г. делото започва с избор на заседателите. В период от една седмица защитата събира доклади и декларации от много психиатри, описващи умственото заболяване на Тед Казински и презрението му към терапевтичното лечение. Вярват, че ако успеят да убедят журито в нестабилността на клиента си, той ще може да се спаси от смъртната присъда. Казински не е дал на екипа си разрешение да използва тази тактика.

Обвинението заявява, че отказа на Тед Казински от терапевтично лечение представлява рационално действие, защото той е ставал враждебен към експертите по умствено здраве, само когато са повдигали въпроса за заболяването му. Съдия Бюрел се опитва отново да накара Казински да се съгласи на психиатричен преглед, но той отказва, захвърляйки ядосано химикалката си през масата.

До 5 януари 1998 г. изглежда всички вече са съгласни, че няма да се използват медицински прегледи. Но преди да започнат заседанията Тед Казински пожелава да обсъди със съдията някакъв “важен въпрос”, засягащ адвокатите му. Следва тричасова закрита среща в кабинета на съдия Бюрел. Казински му казва, че иска да смени адвокатите си и съдът е разпуснат за два дни, докато Бюрел обмисли молбата му.

В последвалите заседания съдията казва, че искането на Казински да използва знаменития адвокат Тони Сера е неуместно и че делото ще продължи със защитата в оригиналния й състав.

Тогава Казински отново прекъсва заседанието и пожелава да се представлява сам. Съдия Бюрел се съгласява изненадващо, но при условие, че ще се подложи на психиатрична оценка. Заставен да доказва компетентността си, Казински неохотно се съгласява да мине на преглед. На следващия ден идва новината, че през нощта се е опитал да се обеси в килията си със собственото си бельо.

На 9 януари д-р Сали Джонсън е назначена да прегледа Казински. Психиатър от федерално изправително учреждение, тя е работила по случаи като този на прочутия телевангелист-мошеник Джим Бакър и неуспелия атентатор на Роналд Рейгън Джон Хинкли, като е преценила, че и двамата са вменяеми и годни за процес.

Нейният подробен доклад ни дава изключително дълбок поглед в личния живот на Тед Казински.

Светло начало

Тед Казински влиза в света по съвсем нормален начин. С изключение на кратък престой в болницата, когато е на девет месеца, обичайните детски болести не оставят върху него някакъв отпечатък. Неговата майка Уонда чувства, че този болничен престой – причинен от жестока алергична реакция към лекарства – го е направил отдръпнат и страхуващ се от раздяла с нея. Негова учителка го помни като изключително умно, но не много общително дете.

Тед не помни детството си с нещо значимо, но намеква, че е бил словесно и емоционално нараняван – проблем, който за първи път идентифицира, когато е на около двадесет години. Загатва, че майка му е била доста взискателна, тъй като го е насърчавала да говори с по-добро произношение от останалите деца.

Домът от детството на Тед
Домът от детството на Тед

Той е много способен в училище, но когато прескача шести клас, не може да се приобщи към по-големите деца. Твърди, че е бил мишена на обиди и закачки. Най-близкият му контакт вероятно е бил с неговия по-малък брат Дейвид.

В гимназията Тед прескача 11-и клас и на крехката 16-годишна възраст започва да учи в Харвард. На 25 години вече има магистърска и докторска степен. Не участва в спортни или други групови занимания, с изключение на уроци по свирене на тромбон.

След дипломирането си през 1967 г. Тед Казински става помощник-професор по математика в Университета в Бъркли, но напуска през юни 1969 г. Казва, че не вижда смисъл в онова, което преподава. От тогава до 1971 г., когато започва да се изхранва от природата, рядко си намира работа. Нуждата го заставя да поработва от време на време, но до момента на ареста му е главно безработен.

Дейвид и Тед
Дейвид и Тед

В Университета в Мичиган Тед започва много да се тревожи относно своята сексуалност. За първи път я поставя под въпрос, когато изпитва силна и упорита сексуална възбуда, фантазирайки си, че е жена. Казински изпада в убеждението, че трябва да се подложи на операция за промяна на пола и отива в университетския здравен център, за да започне процеса.

Докато чака консултацията с доктора, обмисля какви са начините да убеди лекарите, че е идеален кандидат за смяна на пола. Но, когато най-накрая влиза в кабинета, загубва смелост и се преструва, че е дошъл по друг повод. След това си тръгва, изпитвайки срам, гняв и унижение.

Тед в гимназията

В гората

Един от любимите му писатели Хенри Дейвид Торо вдъхновява Тед Казински по не един начин. Торо си построява колиба в пустошта и се прехранва от природата. Така прави и Казински – дори копира дизайна на къщичката на Торо.

В своята изолация Торо написва любимата американска класика “Уолдън”. В своето усамотение Тед написва своя ненавистен Манифест. Казински е повлиян и от интереса на Торо към Канада. След като посещава страната, поетът написва “Един янки в Канада”. Преди да се установи в Монтана, Юнабомбър се опитва да купи земя на север.

Когато канадското правителство отхвърля молбата му, Тед и неговият брат Дейвид купуват имота в Монтана, който се превръща в негов постоянен адрес до ареста му през 1971 г.

Като дете Тед е недоверчив към останалите деца. В гимназията е аутсайдер . “До момента, в който напуснах гимназията, определено бях считан за чудак от по-голямата част от учениците” – казва той на д-р Сали Джонсън.

Тед й разказва и как е направил малка тръбна бомба в час по химия, което му е донесло известна популярност и внимание.

Дори в колежа е асоциален. Казински си спомня как е бил неспособен да се приспособи в студентското общежитие. Дразни се е от шумовете, идващи от съседните стаи – особено на звуците, издавани от студентите, правещи секс. Докладва за шумовете с наивната вяра, че “университетската система” ще вземе някакви мерки. Вместо това статута му на отшелник се задълбочава още повече, едновременно с параноята му. Оттогава насетне е убеден, че управата на общежитието настройва останалите студенти срещу него.

Тед в колежа
Тед в колежа

Когато разговаря с майката на Тед Уанда и с брат му Дейвид, д-р Сали Джонсън установява, че той постоянно е изисквал извинения от семейството си за начина, по който са се отнасяли с него. Но не е считал техните извинения за достатъчно искрени, за да ги приеме.

В частност д-р Джонсън усеща разбираемо чувство на вина у Дейвид, породено от приноса му към залавянето на брат му. Близостта между двамата е прекъсната от Тед, когато Дейвид му съобщава, че възнамерява да се ожени за Линда. Тед проклина всички жени, наричайки ги манипулаторки.

Дори в малката монтанска общност, където рядко общува с други хора, той държи нещата винаги да стават по неговия начин. Всъщност Казински се оказва доста опасен съсед. Д-р Джонсън пише:

“Реагирал е срещу хората в околността като е разрушавал имуществото им, крадял е вещите им или се е опитвал да ги нарани, залагайки тел и капани. В записките си сериозно обмисля убийството на учен през 1971 г. В края на 70-те години започва да експериментира с експлозиви, които биха могли да убиват хора. Описва също желанията си да нарани хората, които някога са го унижавали… планирал е да обезобрази лицето на жена, която го е унижила като не е проявила интерес за романтична връзка с него”.

Един от малкото хора, които наистина искрено харесват Тед, е Шери Уудс – библиотекарка от Линкълн, Монтана. Тя го описва на д-р Джонсън като: “Изключително любезен, тих и деликатен, макар в началото да е била стресната от външния му вид…”.

Докладът на д-р Джонсън подчертава най-вече решимостта на Тед Казински да бъде възприеман като нормален. Той е извънредно разстроен от намеренията на защитниците му да използват неговата умствена нестабилност в съда.

Все пак признава, че би допуснал защитата да използва този коз, но само при условие, че съществува най-малко 80% възможност за успех. Разбира, че това е малко вероятно.

Д-р Сали Джонсън приключва с доклада си на 17 януари 1998 г. Нейната диагноза е параноиден шизофреник, склонен към делюзии и често към насилие. Тя заключава обаче, че Тед Казински е умствено способен да се защитава в съда, така че процесът продължава.

Обратно в съда

С идването на 22 януари и двете страни вече са на единодушното мнение, че Казински е годен да бъде изправен пред съда и че има законното право да се защитава сам. Но съдия Бюрел има други идеи – той отхвърля желанието на Казински да бъде свой собствен защитник, наричайки го “неуместно”.

Процесът вече е претърпял три фалш старта и Бюрел смята, че обвиняемият “последователно и недвусмислено” се стреми да отложи заседанията. Съдията определя молбата му като “неприемлива и очевидно неразумна”.

Казински в съда
Казински в съда

Час по-късно е обявено, че двете страни са постигнали споразумение за сделка. Въпреки че сделката е обсъждана в продължение на месеци, правителството постоянно отхвърля идеята, тъй като Казински настоява твърдо на своите искания – най-вече на правото си на обжалване и да не бъде изпращан в заведение за умствено болни.

Понеже това никога няма да бъде допуснато, страните стигат до компромис и оттук насетне събитията в съда се развиват главоломно.

Съдът: “Желаете ли да промените апела си?”

Обвиняемият: “Да, Ваша чест”.

Съдът: “Г-н Казински, как пледирате по обвиненията 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от обвинителния акт по този случай и обвиненията 1, 2, и 3 от обвинителния акт по случая от район Ню Джързи: виновен или невинен?”

Обвиняемият: “Виновен, Ваша чест”.

До края на деня Тед Казински пледира за виновен по 13 обвинения за нападения в три щата, при които са убити трима и ранени двама души. Съобразно сделката ще получи доживотна присъда без право на помилване, но ще бъде пощаден от смъртното наказание.

На излизане от съда Казински игнорира майка си и брат си, които седят зад него.

Произнасянето на присъдата се състои на 4 май 1998 г. Обвиняемият и жертвите са допуснати да говорят пред съда. Тед Казински е пръв:

Той се оплаква, че обвинението е изкривило мотивите и вярванията му. Нарича доводите им “…чисто политически. Дискредитирайки моята личност, те се надяват да дискредитират идеите, изразени от Юнабомбър… Искам само хората да се въздържат от правенето на заключения за мен… докато всички факти не бъдат направени публично достояние”.

Съвсем разбираемо отговорите на жертвите не са никак съчувствени.

Сюзан Мосер, чийто съпруг Том е убит през декември 1994 г., прави силно впечатление, описвайки убийството:

“Пирони. Бръснарски ножчета. Жици. Тръба. Батерии. Обикновени предмети във всяко домакинство. Събери ги заедно, взриви ги със силата на огнестрелно оръжие и ето че разполагаш с бомба. Дръж я в ръката си, когато избухне, както направи моят съпруг Том и ще изпиташ непоносима болка… болезнено страдание, причинено от стотици пирони, начупени бръснарски ножчета и метални частици, които пробиват сърцето ти, отрязват пръстите ти, изгарят кожата ти, разбиват черепа ти и вкарват шрапнели в мозъка ти…”

“Моля Ви, Ваша чест, направете така, че тази присъда да бъде защитена от куршуми, защитена от бомби… Заключете го, някъде толкова далеч, че да бъде близо до ада. Там е мястото на дявола!”.

Д-р Чарлз Ъпстайн, ранен през юни 1993 г., казва, че е “… единственият човек от модерните времена, който е бил избран да умре само защото е генетик”.

Д-р Дейвид Гелърнтър, който не успява да присъства, изпраща бележка в полза на смъртното наказание, която е прочетена в съда: “Налагането на смъртна присъда е лесно… Да убиваш хора с бомби е лесно, но да направиш това, което е правилно и уместно, обикновено е трудно. Трябва да го направим за доброто на тази страна и от дълг към тримата убити мъже”. Гелърнтър хвали брата на Тед за “неговото героично поведение”.

Гари Райт, ранен в Солт Лейк Сити през февруари 1987 г., разказва за продължаващия ефект от произведението на Казински: “До ден днешен ми се налага да изваждам парчета от шрапнелите, останали вътре в мен, които понякога си пробиват път до повърхността на кожата ми”. Райт също похвалва Дейвид Казински и неговата майка Уанда, отбелязвайки: “Без тяхната честност, почтеност и способност да постъпят правилно, Тед все още щеше да разполага със свободата да наранява невинните си жертви”.

Дейвид Казински
Дейвид Казински

Последната жертва, която взима думата, е Ник Суино, ранен през 1985 г. Той разказва за травмата, нанесена от бомбата, и се изказва в полза на смъртното наказание: “Ако съществува идеален кандидат за смъртна присъда, то това е г-н Казински… най-важното нещо за мен е да го видя осъден и да се уверя, че повече няма да може да изпраща смъртоносните си колети на никого”. Суино отбелязва странната еволюция на бомбаджията с думите:

“В действителност той се превръща точно в онова, от което най-много се страхува. Не в жертва на прогреса, а в празна машина, лишена от съвест”.

В заключение Ник Суино съветва оцелелите си събратя: “Моля ви, не се оставяйте да бъдете жертви. Вие и аз имаме по-важни неща за вършене. Когато си тръгнем оттук днес, ще можем спокойно да продължим живота си”.

Казински получава четири последователни доживотни присъди, които излежава във федерален затвор с максимална сигурност в Колорадо. Когато го питат дали се страхува, че ще загуби ума си зад решетките, Казински отговаря:

“Не, това, което ме тревожи е, че мога по някакъв начин да се приспособя в тази среда и да започна да се чувствам удобно тук и да спра да негодувам. И се страхувам, че с течение на годините мога да забравя, да загубя спомените си за планините и горите – това е, което наистина ме тревожи, че мога изгубя това чувство за контакт с дивата природа. Но не се страхувам, че ще пречупят духа ми”.


Новини за Тез Казински: Вещите на Юнабомбър ще бъдат продадени на търг

Източник: crimelibrary.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

21
Напиши коментар

avatar
21 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
14 Автори на коментари
rumen77русские идутД-р УотсънDoby_Sarutadimis Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Деница
Гост
Деница

Според мен Деница Красимирова Димитрова (12години) Тет е катастрофа за някои .
Тези хора са напълно прави ,но те не виждат колко е постигнал колко същотолкова прав . Те не преминават барерата да видиш това свое удоволстви например кола какво прчинява на околната среда.какво причинява на свят който ни е дал толкова много и толкова много трябва да дава

Силвети
Гост
Силвети

Границата е твърде тънка. Много от най-големите престъпници привидно се борят за справедлива кауза, но начинът им на действие преминава всякакви общочовешки норми. Вероятно, може би точно съвремието, в което живеем – свръх-консуматорското общество, прахосничеството на природни ресурси, отчуждеността между хората и т.н. – се явява като стресор за подобни умопобъркани елементи и те решават, че са избрани да променят света, с цената на човешки животи.
За мен те не са прави. По-скоро напълно са загубили връзка с реалността.

dimis
Гост
dimis

Много слаба и пристрастна статия, абсолютно некадърен превод от английски. “ратифицира своите напълно неприемливи действия”, “били опустошени от мисълта”, “живата бомба”… Върха обаче е “евалюация”! Може би преводача не знае, че на български тази дума означава просто ‘оценка’? Освен това правилната транскрипция на името на ‘Юнабомбър’ е Качински, а не Казински. Изглежда и оригинала е малоумно написан. “Заслужава си да отбележим, че технологията, която той така презирал, работела твърде успешно срещу него.” А как иначе??! Може би истински автор очаква ФБР да излезе срещу заподозрения с дървени тояги? И още: “нямал нищо против напредъкът в печатарството, който направил възможна масовата… виж още »

Legion
Гост
Legion

Което не ми хареса в цялата работа – малоумния му брат, и също най-вероятно “манипулативната” му снаха, все пак са се надявали на 1 млн. долара, а се правят на ударени. По-голямата част от американци са малоумници, които предават своите – недопустимо в едно нормално общество. Съжелявам за думата малоумници, за съжаление не успях да измисля друга дума, която да се вписва в кодекса на тъй-наречените интелегентни хора. Те роднините му са за клане. А човека успял да направи много здрав експеримент. Така че някой като ви прати 5 килограмова пратка с грешен адрес не бързайте да я отваряте ))

dimis
Гост
dimis

1. Да, приемам го лично. Истината е, че полагам големи усилия да бъда обективен (вкл. и тук). Сигурен съм, че постигам, доколкото е възможно. Ако бях написал абсолютно искрено какво мисля, думите ми щяха да бъдат много по-остри. Но ми е пределно ясно, че вие също приема нещата лично, не само от гледна точка на превода. 2. Не ми се иска да притежавам неговите умения и да вдигна некадърната преводаческа особа във въздуха. Приемам това като шега. 3. Никъде не съм изказвал каквото и да е твърдение за сайта като цяло, а единствено за тази статия. 4. Ще дам само… виж още »

dimis
Гост
dimis

Сигурна ли си кой е необратимо потънал в Матрицата? Цитирам думите ти: “Безусловната любов е нещо, което се среща толкова рядко, че все едно го няма. Така е било и така ще бъде, докато съществуваме като вид. Ничия идеология и революция не може да промени това.” В матрицата любовта не е на почит, да не говорим за безусловната! Нея все едно я няма 🙂 Хората преди хилядолетия НЕ са живели здравословно. Разликите между тях и нас са две: били са прекалено малко (като брой) и прекалено слаби (като ниво на технологии). Вследствие на това, Природата е била доста по-добре съхранена.… виж още »

dimis
Гост
dimis

Предлагам да престанем да си отговаряме лично един на друг. Защото всичко заприлича за личен конфликт, а такъв няма. Извинявам се за думата “идиотска” с която нарекох анкетата по-долу. Освен всичко друго, трудно може да се включи и някой друг, ако пожелае да го стори. Това е ТВОЯ сайт. Аз уважавам това, но беше важно да напиша всичко дотук. То е много добре обмислено и не цели да навреди на никого. Разбирам, че упоритостта ми се дължи до голяма степен на егото ми, но за мен човека и Природата са едно и ощетявайки нея, той ощетява и себе си. Всичко… виж още »

dimis
Гост
dimis

В момента съм 50,01% на 49,99% в полза на глобалното затопляне 🙂 Но същественото е, че хората силно влияят върху климата. Факт, който никой не може да оспори. Просто защото механизмите, поддържащи живота на тази планета са много фино регулирани и всяко вмешателство (дори и по-слабо от нашето) може да ги резцентрова. Тоест дългосрочни промени в климата, причинени от човека ще има, но не се знае какви и кога. Учените са безпомощни и това е една от причините да си противоречат. А за главната буква ‘П’ беше по-скоро шега, става дума повече за уважение и любов, отколкото за преклонение. Но… виж още »

dimis
Гост
dimis

В крайна сметка всеки вярва, в това, в което иска да вярва.

Трейси
Гост
Трейси

По повод манифеста на норвежеца Андерш, днес попаднах на тази статия. И ако dimis все още чете тук, бих искала да попитам – какво всъщност е постигнал Качински с бомбените атентати? С какво е допринесъл за опазване на околната среда? Ако мотивите му бяха толкова благородни, колкото се опитвате да ги представите, дали не би било логично още с първия атентат да постави и исканията си в защита на природата?
Термин луд няма, но параноидна шизофрения е медицинска диагноза. Други доводи в подкрепа на статията, мисля че не са нужни.

Сталкер
Гост
Сталкер

И аз попаднах на тази статия вчера,търсейки информация за събитията в Норвегия. Прочетох и дискусията ви, направиха ми силно впечатление мненията на dimis. Съгласна съм с него. Разбира се, насилието не би могло да е приемлив начин за постигане на каквито и да е цели. Трябва да се търсят други пътища. И Качински, и Андерш, си остават изверги. Изобщо максимата “целта оправдава средствата” не бива да се прилага в случаи, когато става дума за човешки живот.

michaela
Гост
michaela

Името всъщност е КаЗински, произнасят го така абсолютно навсякъде, освен ако само dimis e прав и от National Geographic така за спорта го казват грешно.

Doby_Saruta
Гост
Doby_Saruta

Започнах да пиша ,но спрях защото обърнах внимание на коментара,на Трейси.Обръщам се към всички ,които мислят че не е права.Според мен е права ,защото ако мотивите на Казински/Качински са с цел(опазване на природата и негодуването срещу изсичането на горите) то тогава защо създава тези бомби?Според мен,действията му са плод на неговите изблици на гхяв към съучениците му.Питате се защо?Ами аз гледах един епизод на Нешанъл Джиографик за него,миналата година по това време.И без да съм чел тази статич ,много добре помня че той е бил игнориран от съучениците си защото е бил беден или защото бил с една година по-малък…Не… виж още »

dimis
Гост
dimis

Oтказа да осъдиш нещо не означава, че го одобряваш. Означава само, че се отказваш да бъдеш негов съдия.

Doby_Saruta
Гост
Doby_Saruta

Много ми е интересно как се справя в затвора дали е избягал или дали е починал.Димис,понеже забелязах,че си писал доста коментари много искам да се запознаем.Без значение дали ще говорим за това или за друго.Ако имаш Фейсбук,скайп,ютуб,вбокс,абв, или какъвто и начин за комуникация те моля да го напишеш като коментар. 🙂 Бих искал да се запознаем! 🙂

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Без съмнение това е човек с качества на сериен убиец но няма нужната смелост да се изправи лице в лице с демоните си.90 процента от серийните убийци изпитват удоволствие от това да преследват,наблюдават и убият жертвата си в близост до нея дори ако може с голи раце за да се почустват господари на света,този човек обаче убивал от разтояние,без да изпитва желание да гледа жертвата, (далече от очите-далече от сърцето)за този убиец не е важна бройката ,а неговата кауза която все пак би могъл да преследва по доста по нормален начин предвид интелекта му но тогава нямаше да четем за… виж още »

русские идут
Гост
русские идут

статията има обучаваш характер???????????

rumen77
Абонат
rumen77

Брат му сигурно се е почувствал, все едно е ударил шестица от тотото, когато е прочел манифеста. Един милион сребърника не са малко. Жена му е била много щастлива.