Канадският убиец Робърт Пиктън и неговите прасета човекоядци

Смятан за най-големия сериен убиец в Канада, Робърт “Уили” Пиктън преследва наркоманките и проститутките от Ванкувър, примамвайки ги в своята свинеферма, където често организира пиянски оргии със своите приятели. Там убива отхвърлените от обществото жени и разчленява труповете им, за да нахрани с тях своите любими прасета. Властите подозират, че е гощавал с човешка плът и гостите в дома си. Неговата серия от убийства довежда до най-скъпото и мащабно криминално разследване в историята на Канада.

Долен път

Ванкувърският централен Истсайд е най-бедният квартал в Британска Колумбия – всъщност в цяла Канада. Никое друго гето в страната не може да се сравни с мизерията на тази градска пустош, с нейните западнали хотели и заложни къщи, мръсни и разбити тротоари, канавки и алеи, обсипани с боклук, използвани презервативи и употребявани спринцовки. Централен Истсайд има и друго име, което се използва често от обитателите му и от полицаите, чистещи след тях. Те наричат квартала “Лоу Трек” (Долен път) и името чудесно му приляга.

Студеното сърце на Лоу Трек се намира на кръстовището на улиците “Мейн” и “Хейстингс”, носещо прякора “Пейн и Уейстингс” (Болка и загуба). Лоу Трек се явява в центъра на наркоманската сцена в Британска Колумбия, като пристрастеното му население наброява от 5 000 до 10 000 във всеки един момент. Предпочитаните наркотици са хероин и крек, доставяни от мотоциклетни банди или от азиатските картели. По-голяма част от жените-наркоманки, обитаващи Лоу Трек, поддържат навика си с проституция, обикаляйки улиците денонощно като изпосталели и измъчени призраци. Безопасният секс е илюзия в този квартал, където се наблюдава най-големият бум на СПИН в цяла Северна Америка.

Скорошната история на Лоу Трек гъмжи от непрестанни провали. Ванкувър привлича стотици хиляди туристи за “Експо ’86”, но перспективите за лесни пари довеждат и голям брой бедни и лишени от надежда хора, които в крайна сметка попадат в централен Истсайд. По онова време, благодарение на конкуренцията между наркокартелите, квартала се наводнява с евтини наркотици, окуражавайки нови поколения от наркомани да се качат на въртележката… и да паднат от нея. Околните райони прокарват нови закони, за да изчистят улиците си от проститутките. Нощните труженички от Бърнаби и Северен Ванкувър са преместени в централен Истсайд. През 1994 г. съкращенията на бюджета оставят социално слабите без помощи, а болниците изхвърлят умствено болните си пациенти на улицата. През 1997 г. безразборният секс и общите игли взимат своя дан в Лоу Трек, като една четвърт от обитателите му се оказват ХИВ позитивни.

Лоу Трек е известен и със своята “детска градина”, в която могат да се намерят проститутки на едва 11 години. Някои от тях работят на улицата, а други са осигурени от сводниците си със специални бордеи. Нови кандидатки пристигат в Лоу Трек всеки ден. Проучване от 1995 г. на работещите момичета в Истсайд разкрива, че 73% от тях са се запознали със секс бизнеса като деца, а същият процент се явяват и самотни майки, средно с по три деца. Над 80 процента от проститутките в Лоу Трек са родени и израснали извън Ванкувър. През 1998 г. тяхната смъртност се изчислява на една на ден, обикновено от свръхдоза.

Но на улицата дебнат и други опасности. Три години преди “Експо ’86” да отвори врати, проститутките започват да изчезват от Лоу Трек. До момента, в който полицията забелязва тази тенденция, което се случва 14 години по-късно, повече от две дузини от тях изчезват безследно.

Изчезнали

Нощните труженички по природа са неуловима порода. Много от тях започват като непълнолетни бегълки и никога не загубват навика да се измъкват тихомълком, променяйки имената и адресите си толкова често, че следователите по принцип не хранят особена надежда за проследяването им. Когато проститутките изчезват – вместо да бъдат заклани и захвърлени в кофа за боклук, канавка или на незастроен парцел – никой не може да каже със сигурност дали са се изпарили по собствено желание или става въпрос за престъпление.

А и в повечето случаи на никой не му пука.

В първите случаи не се наблюдава някакъв забележим модел. Ребека Гуно (23 г.) е видяна жива за последно на 22 юни 1983 г., а полицията научава за изчезването й три дни по-късно. Повечето от другите изчезнали жени не липсват чак толкова на никого. Следващата “официална” жертва, 43-годишната Шери Рейл, ще бъде обявена за издирване чак три години след нейното изчезване през януари 1984 г. Илейн Ауърбах казва на приятелите си, че ще се мести в Сиатъл през март 1985 г., но така и не пристига там. Тя е обявена за изчезнала в средата на април. Индианката Тереса Ан Уилямс (26 г.) е видяна за последен път през юли 1988 г., а за изчезването й е съобщено през март 1989 г. Четиринадесет месеца минават между изчезването на умствено болната пациентка Ингрид Соет (40 г.) през август 1989 г. и съобщаването му в полицията на 1 октомври 1990 г. Първата чернокожа жертва, Катлийн Уотли (39 г.), изчезва през юни 1992 г. и е обявена за издирване на 29-то число същия месец.

Първите жертви на Пиктън
Първите жертви на Пиктън

Неизвестният хищник (или хищници) си взима тригодишна ваканция преди да посегне на Катрин Гонзалез (47 г.) през март 1995 г. Нейното изчезване е съобщено на властите на 9 февруари 1996 г. Втората жертва за тази година, Катрин Найт (32 г.), изчезва през април и е в неизвестност седем месеца, преди полицията да научи за липсата й на 11 ноември. Дороти Спенс, 36-годишна индианка, изчезва четири месеца след Найт, през август 1995 г., но нейното изчезване е съобщено по-рано, на 30 октомври. Последната жертва за тази година е 32-годишната Даяна Мелник, която изчезва през декември и е обявена за издирване четири дни след Коледа.

Отново настъпва затишие, този път до октомври 1996 г., когато изчезва 24-годишната Таня Холик (обявена за издирване на 3 ноември). Оливия Уилямс (22 г.) не предизвиква подобна загриженост – тя изчезва през декември 1996 г., а липсата й остава игнорирана чак до 4 юли 1997 г.

Най-младата жертва до онзи момент, 20-годишната Стефани Лейн, постъпва в болница след приемане на свръхдоза наркотици на 10 март 1997 г. Изписана е на следващия ден и за последно е видяна жива в хотел “Патриша” на улица “Хейстингс”. Джанет Хенри, която по чудо оцелява след сблъсъка си със серийния убиец Клифърд Олсън през 80-те, сега изглежда е станала жертва на друг хищник, ловуващ в Лоу Трек. Тя е обявена за издирване на 28 юни 1997 г., два дни след последния си контакт с роднините.

Август 1997 г. се превръща в най-смъртоносния месец. Тогава изчезват безследно три жени, макар полицията да научава за тези случаи след повече от година. Марни Фрей (25 г.) не е обявена за изчезнала чак до 4 септември 1998 г. Деветнадесет дни по-късно, на 23 септември, е подаден сигнал за изчезването на 32-годишната Хелън Холмарк. Липсата на Джаклин Мърдок (28 г.) става достояние на полицията чак през октомври 1998 г. Детективите все още нямат никаква представа кога и къде са пропаднали тези жени.

Следващата официална жертва, 33-годишната Синди Бек, потъва вдън земя през септември 1997 г., но изчезването й е съобщено на 30 април 1998 г. Според приятелите на Андреа Борхейвън, тя “никога е имала адрес” и “просто е обикаляла от място на място”.  Тя изчезва някъде през 1997 г., но никой не си прави труда да съобщи за това в полицията до 18 май 1999 г. Кери Коски (39 г.) изчезва през януари 1998 г. и е обявена за издирване на 29-то число същия месец.

Още четири жени ще се изпарят преди полицията във Ванкувър да обърне внимание на случая. Джаклин Макдоналд (23 г.) изчезва в средата на януари 1998 г. и е официално обявена за издирване на 22 февруари 1999 г. Инга Хол (46-47 г.) е видяна за последен път през февруари 1998 г., Сара Джейн Дъврис се изпарява на 14 април 1998 г., като приятелите й я обявяват за изчезнала още същия ден. Шийла Игън (20 г.), която проституира от 15-годишна, изчезва през юли 1998 г.

Научи повече за:   Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Със залязването на това смъртоносно лято детективите от Ванкувър ще се сблъскат с едно кошмарно разследване.

Издирване

Официалното издирване на изчезналите жени от Ванкувър започва през септември 1998 г., след като индианска група изпраща на полицията списък с жертви, вероятно убити в Лоу Трек, настоявайки за старателно разследване. Властите преглеждат списъка и го обявяват за несъстоятелен – някои от “жертвите” са починали от болест или свръхдоза; други са напуснали Ванкувър и са открити живи и здрави – но детектив Дейв Диксън е заинтригуван от жалбата и започва свое собствено разследване, съставяйки списък с имената на жени от Лоу Трек, които просто са изчезнали без никаква следа. Имената са достатъчно много, че да разтревожат Диксън и да накарат неговите началници да сформират специален отдел за разследване.

Полицията започва разследването си с разглеждането на 40 неразкрити случаи на изчезнали местни жени от 1971 г. насам. Изгубените идват от всички слоеве на обществото и от различни райони на Ванкувър, но търсенето на определен модел стеснява списъка до 16 проститутки от Лоу Трек, обявени за изчезнали от 1995 г. до този момент. До момента, когато детективите правят първия си арест по случая, този списък ще набъбне до 54 жени, изчезнали в периода 1983-2001 г., а по разследването ще работят 85 следователи. Но в началото полицията е твърде заета да прецени дали си има работа със сериен убиец.

Един от вярващите в тази версия е инспектор Ким Росмо, създател на техниката за “географско профилиране”, с помощта на което на картата се отбелязват неразкрити престъпления, като по този начин изпъкват модели на криминално поведение в определен географски район. През май 1999 г. Росмо докладва за необичайна концентрация от изчезвания в централен Истсайд, но полицията игнорира това откритие и продължава да настоява, че изчезналите жени са напуснали Ванкувър доброволно.

Вътрешните разногласия не са единственият проблем в разследването. “Системата за свързване на сериозни престъпления” не проследява изчезнали лица без да има доказателства за престъпление, а детективите засега не разполагат с такива. Сводниците и проститутките не изгарят от желание да съдействат на същите онези полицаи, които ги вкарват в затвора.

Все пак детективите се опитват да работят с това, което имат. През юни 1999 г. се срещат с роднините на някои от изчезналите жени, търсейки информация и ДНК материал за евентуалното разпознаване на техните останки. Проучват полицейските бази данни и тези на патолозите в цяла Канада и САЩ, както и най-различните заведения за лечение на наркомани, програми за защита на свидетели, болници, психиатрични клиники и приюти за болни от СПИН.

Търсенето продължава, като всеки изминал ден напомня на детективите, че не разполагат буквално с никакви следи и преследват сенки в мрака.

През последните три месеца на 1998 г., докато специалният отдел продължава да събира данни по случая, от централен Истсайд изчезват още четири проститутки. Джули Йънг (31 г.) е видяна жива за последен път през октомври, а за липсата й е съобщено чак на 1 юни 1999 г. Анджела Джардин, 28-годишна жена с умствения капацитет на десетгодишно дете работи на улицата от осем години. Тя изчезва през ноември 1998 г. и сигналът в полицията постъпва на 6 декември. Мишел Гърни (30 г.) пропада без следа през декември, а властите научават за това три дни преди Коледа. Двадесетгодишната Марсела Кресон излиза от затвора на 27 декември 1998 г., но така и не се връща в апартамента, където майка й и приятелят й приготвят коледна вечеря. Полицията научава за изчезването й на 11 януари 1999 г.

Пет от 54-те имена на изчезнали жени са изтрити от списъка, тъй като се оказва, че са живи и здрави. Но празните места бързо са запълнени. Непрекъснато изчезват нови жени и никой не знае какво се случва с тях.

Заподозрени

Полицията винаги разполага със заподозрени, когато жертвите са проститутки. Всъщност проблемът е, че се появяват твърде много заподозрени, а нощните жрици често отказват да подадат жалба или да свидетелстват в съда.

Един от набелязаните от властите е 36-годишният Майкъл Леополд. Той е бил арестуван през 1996 г. за побой над проститутка в Лоу Трек. Леополд е пребил момичето и е натикал гумена топка в гърлото му. Минувач е чул писъците й и го е прогонил, но Леополд сам се е предал в полицията три дни по-късно. Оттогава той е зад решетките, но тъй като сред изчезванията има и такива от средата на 80-те, полицията решава, че си заслужава да го провери. Леополд щедро гощава своя съдебно назначен психиатър с разкази за фантазиите си за отвличания, изнасилвания и убийства на проститутки, но твърди, че инцидентът с гумената топка е единственото му реално нападение. В крайна сметка той е отхвърлен като заподозрян.

Друг съмнителен субект е 43-годишният жител на Албърта Бари Томас Нидермайер. Осъден през 1990 г. за сводничество на 14-годишно момиче, той напуска затвора изпълнен с лоши чувства към нощните жрици. През 1995 г. е осъден отново, този път за продажбата на контрабандни цигари. През април 2000 г. полицията във Ванкувър го обвинява в жестоко нападение над седем проститутки в Лоу Трек. Обвиненията включват нападение, отвличане, обир, неправомерно задържане и прилагане на вредни субстанции. Нито една от предполагаемите му жертви не присъства в списъка с изчезналите жени и полицията може само да го държи под око.

По-тревожни са онези заподозрени, за които полицията не разполага нито с имена, нито с адреси. На 10 август 2001 г. властите съобщават, че издирват неизвестен изнасилвач, нападнал 38-годишна жена пред хотел в Лоу Трек. Жертвата разказва, че мъжът й е казал, че е изнасилвал и убивал и други жени в централен Истсайд. Тя е успяла да скочи от колата на изнасилвача и въпреки че дава описанието му на властите, този хищник така и не е заловен.

Свински палат

В края на 1998 г. властите се сдобиват с най-добрата си следа от 37-годишния Бил Хискокс. Овдовелият преди две години мъж се обръща за утеха към алкохола и наркотиците, но е изваден от дъното благодарение на сестра си, която му намира работа във фирмата за промишлени отпадъци “П&Б Салвидж” в Съри, собственост на братята Робърт и Дейвид Пиктън. Хискокс взима заплатата си от свинефермата на двамата братя, намираща се в Порт Кокуитлам. Той я описва като “зловещо място”, охранявано от свиреп 300-килограмов шопар.

“Никога не бях виждал такова прасе, то ме гонеше и искаше да ме ухапе” – казва той на полицията. – “Обикаляше заедно с кучетата около имота”.

Хискокс започва да подозира братята Пиктън, след като прочита новините за изчезналите във Ванкувър жени. Роденият на 26 октомври 1949 г. Робърт Уилям Пиктън е “доста тих човек, труден за общуване”. Той шофира бус със силно затъмнени стъкла, който е неговата гордост.

“Не би се разделил с него за нищо на света. Уили много го използваше” – казва Хискокс на полицията.

Братята ужким се занимават с някаква благотворителност, наречена “Свински палат за забавления”, регистрирана през 1996 г. като дружество с идеална цел, създадено да “организира, координира, управлява и ръководи специални събития, тържества, танци, забавления и изложби от името на различни организации”. Според Хискокс “специалните събития” са се провеждали в “Свинския палат” – преустроена сграда в свинефермата –  и са представлявали пиянски оргии с участието на постоянно сменящия се състав на проститутки от централен Истсайд.

Полицията вече познава братята Пиктън. Дейвид Франсиз Пиктън е осъждан за сексуално нападение през 1992 г., за което е глобен с хиляда долара и е получил 30 дни условна присъда. Жертвата му разказва, че той я е нападнал в караваната си в свинефермата, но тя е успяла да избяга, когато вътре е влязъл трети човек и го е разсеял. През април 1998 г. властите в Порт Кокуитлам са искали да умъртвят едно от кучетата на Дейвид, защото е нападало добитъка, но случаят е останал без последствия поради неизвестни причини. Освен това Пиктън е бил съден три пъти за причиняване на щети в резултат от автопроизшествия.

Дейвид Пиктън
Дейвид Пиктън

Скоро след отварянето на “Свинския палат” братята Пиктън и тяхната сестра Линда Луиз Райт отново се озовават в съда, заради нарушаване на наредбата за градските зони. Според жалбата техният имот е регистриран като земеделски обект, но те са го използвали за организиране на танцови забави, концерти и други забавления, на които понякога са присъствали около 1 800 души. След едно грандиозно новогодишно парти, състояло се на 31 декември 1998 г., братята получават забрана да провеждат повече тържества, като съдът постановява, че полицията е в право да задържи всеки, който присъства на обществени прояви във фермата. “Дружеството” най-накрая изгубва статута си на нестопанско предприятие през януари 2000 г., защото не успява да предостави задължителните финансови отчети за работата си.

Научи повече за:   Мак Рей Едуардс: Погребани под асфалта

Срещу Робърт Пиктън са повдигани и по-сериозни обвинения. През март 1997 г. той е обвинен в опит за убийство на наркозависима проститутка на име Уенди Лин Айстетър, която намушква няколко пъти с нож в свинефермата. Айстетър казва на полицията, че той я е нападнал и оковал с белезници на 23 март, но тя е успяла да избяга, намушквайки го със собствения му нож. Двамата са оперирани от раните си в една и съща болница. Лекарите откриват ключа за белезниците на все още окованата жена в един от джобовете на Пиктън. Срещу него са повдигнати обвинения, които по-късно са свалени без обяснение.

Този инцидент затвърждава подозренията на Бил Хискокс по отношение на Робърт Пиктън, когото той нарича “доста странен тип”. Освен от нападението, Хискокс е притеснен и от “всичките изчезнали момичета и всичките тези чанти и документи, които се въргалят в караваната му”. Пиктън, казва той на детективите, “постоянно ходи в центъра за момичета”.

Полицията записва показанията на Хискокс и един детектив го придружава до свинефермата. Впоследствие същият детектив се заклева в съда, че е “положил всички усилия и е направил всичко необходимо за разследването”. Фермата е претърсвана цели три пъти, очевидно без резултат. Братята остават заподозрени по случая, но полицията не си прави труда да ги постави под наблюдение.

Междувременно списъкът с изчезнали жени става все по-дълъг, без изгледи да свърши някога.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Хищници

С настъпването на новото хилядолетие разследването се разгръща, за да обхване над три пъти повече изчезнали жени от онези в първоначалния списък. Някои от новите предполагаеми жертви липсват още от средата на 80-те и за изчезването им се разбира едва сега, а други продължават да се изпаряват от Лоу Трек. Предупрежденията и наблюдението изглежда нямат никакъв ефект, тъй като още и още жени пропадат вдън земя.

Какъвто и прогрес да са направили детективите в разкриването на тези изчезвания, убиецът – ако наистина има такъв – изглежда става все по-дързък. Полицията може само да наблюдава отстрани и да чака своята безименна плячка да направи грешка, която най-накрая да я вкара в капана им.

Тъй като изчезванията обхващат период от почти две десетилетия, полицията трябва да обмисли възможността, че за по-ранните случаи може да е отговорен сексуален хищник осъждан и за други престъпления. За нещастие, в Британска Колумбия и като цяло в Северозападния Пасифик не липсват кандидати от тази категория.

Пръв сред светилата в тази област е лукавият сиатълски “Убиец от Грийн Ривър“, обвиняван за смъртта и изчезването на 49 жени – повечето проститутки или бегълки. Той се подвизава в периода между януари 1982 г. и април 1984 г. Заподозрян е също в още 40 убийства в съседния окръг Снохомиш, но тези убийства спират внезапно, оставяйки полицията и профайлърите от ФБР да кършат ръце от безсилие. Накрая, на 30 ноември 2001 г. ДНК улики довеждат до ареста на 52-годишния Гари Лион Риджуей, срещу когото са повдигнати четири обвинения в убийство. Полицията във Ванкувър взима под внимание докладите, че той е посещавал града им, но така и не се появяват доказателства, които да го свържат с изчезналите жени.

Гари Лион Риджуей

Друг вероятен кандидат е Дейтън Лирой Роджърс – садист с фетиш към женски стъпала, с прозвището “Убиеца от гората Молала”. Той започва да преследва проститутките в Портланд, щата Орегон, през януари 1987 г. До август същата година отнема осем живота и ранява 27 жертви. Заловен е след като проявява небрежност в последното си убийство и е изпратен в затвора на 7 август 1987 г. Той е проучен и в крайна сметка отхвърлен като възможен заподозрян за изчезванията в Лоу Трек.

Дейтън Лирой Роджърс
Дейтън Лирой Роджърс

Роден през 1956 г. в Британска Колумбия, Кийт Хънтър Джесперсън прекъсва обучението си за конен полицай, след като претърпява нараняване на крака. Той хваща пътя като шофьор на тир и пътува из цяла Северна Америка, убивайки жени по маршрута си. Джесперсън получава прозвището “Убиеца с усмихнатото лице”, заради усмихнатото личице, с което подписва писмата си до полицията. Той попада в затвора заради убийство, извършено във Вашингтон през март 1995 г. В един момент поема отговорността за 160 убийства, описвайки жертвите си като “купчини боклук”, хвърлени край пътя, но по-късно се отрича от показанията си. Между него и изчезванията във Ванкувър също не е установена връзка.

Хийт Хънтър Джесперсън
Хийт Хънтър Джесперсън

Други предполагаеми извършители също са проучени и отхвърлени. Джордж Уотърфийлд Ръсел, осъден на доживотен затвор за три убийства на жени в Белвю, щата Вашингтон, е изваден от уравнението, защото е оставял осакатените си жертви в специални пози. Освен това е убивал жените в домовете им. Робърт Йейтс, осъден през октомври 2000 г. за убийствата на 13 проститутки край Спокейн, щата Вашингтон, също не може да бъде свързан с Ванкувър.

Робърт Йейтс
Робърт Йейтс

Джон Ерик Армстронг, ветеран от Военноморския флот, е арестуван през април 2000 г. и признава за убийствата на 30 жени из целия свят, но показанията му изключват Ванкувър и няма доказателства да е бил там.

Джон Ерик Армстронг
Джон Ерик Армстронг

Полицията във Ванкувър обръща вниманието си към два пъти осъждания изнасилвач Роналд Ричард Макколи. Осъден на 17 години затвор през 1982 г., той е освободен предсрочно на 14 септември 1994 г. Една година по-късно е обвинен в друго нападение, осъден и върнат в затвора през 1996 г. Макар никога да не е официално обвиняван в убийство, той е описван от полицията като техен основен заподозрян за убийствата на проститутки в Лоу Трек в периода от 1995 г. до началото на 1996 г. Три от жертвите са захвърлени между Агасиз и Мишън, където живее той; четвъртата е открита в планината Маунт Сиймор в северен Ванкувър. Освен тези случаи, през юли 1997 г. полицията обявява Макколи за заподозрян в изчезванията на Катрин Гонзалес, Катрин Найт и Дороти Спенс. Все пак срещу него не са повдигнати обвинения и след четири години той е забравен, тъй като прожекторите се насочват към друг заподозрян.

Този човек също се оказва стар познайник на полицията още от началото на разследването.

Фермата за трупове

Жителите на Ванкувър не са подготвени за новината, която идва на 7 февруари 2002 г. Полицията обявява на пресконференция, че провежда обиск в свинефермата на Пиктън и прилежащия й имот в Порт Кокуитлам. Робърт Пиктън вече е задържан и обвинен в притежанието на незаконни огнестрелни оръжия. Той си плаща гаранцията и излиза от ареста, но на 22 февруари е арестуван отново, този път по две обвинения в убийство. Властите идентифицират жертвите като Серина Абътсуей и Мона Уилсън.

Пиктън заявява, че е “шокиран” от обвиненията, но роднините на жертвите са не по-малко раздразнени от факта, че двете жени са изчезнали три години след като “Свинския палат” е бил идентифициран като потенциално местопрестъпление. На 8 март полицията обявява, че ДНК-то, открито във фермата, съвпада с това на Абътсуей. Месец по-късно на 3 април Пиктън е обвинен в още три убийства – на Джаклин Макдонъл, Хедър Ботъмли и Даян Рок. Шест дни по-късно следва и шесто обвинение за убийството на Анджела Джосбъри. Всички жертви са били убити след като Бил Хискокс е посочил Пиктън като заподозрян в изчезванията от Лоу Трек. На 22 май срещу него е повдигнато седмо обвинение в убийство, когато във фермата му са открити останките на Бренда Улф.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Пиктън се обявява за невинен по всички обвинения и процесът му е насрочен за ноември 2002 г., но детективите не са приключили с претърсването на Свинския палат. Цялата операция вероятно ще продължи около година. Полицията не повдига обвинения срещу Дейвид Пиктън или друг заподозрян.

Бездна

Заглавията във вестниците гръмко обявяват присъдата си на 10 април 2002 г.:

“54 жени хвърлени за храна на прасетата!”.

Но така ли е наистина?

До началото на съдебния процес срещу заподозрения Робърт Пиктън, обвинен засега в седем убийства, остават още шест месеца, а претърсването на фермата му ще приключи чак през пролетта на 2003 г. Тъй като резултатите от това претърсване не са готови, съдбата на 47 изчезнали жени засега остава неизвестна – а някои запознати предполагат, че официалният списък е само върха на айсберга, пресмятайки, че бройката достига 110-144 отвлечени и/или убити проститутки за последните две десетилетия.

Преди Пиктън да бъде обвинен, детективите са разглеждали и други теории. Някои от тях смятат, че проститутките са убивани от шофьор на тир, а други, че изчезналите жени са били подмамени в чужбина на борда на търговски кораби, където са били изнасилени и убити от екипажа и погребани в морската бездна.

На 2 октомври 2002 г. обвиненията срещу Пиктън нарастват на 15, а броят на жените в списъка с изчезнали достига 63. Случаят се превръща в най-голямото разследване на серийни убийства в историята на Канада.

Скоро полицията открива човешки останки във фризерите, в които Пиктън е съхранявал непродаденото свинско месо, и отрязани ръце и крака в кофи. Откриват човешка плът в ярмомелката – телата на жертвите са били превръщани в храна за прасетата. Бройката на жертвите, които властите свързват с Пиктън и неговата свинеферма на ужасите, достига 30.

Свинефермата на Робърт Пиктън
Свинефермата на Робърт Пиктън

За разлика от широкото отразяване на подобни новини в САЩ, подробностите за най-големия сериен убиец в историята на Канада са скрити от медиите. Макар този подход да осигурява на обвиняемия един непредубеден процес, той лишава обществото от възможността да поиска сметка на властите за скоростта и адекватността на разследването.

Робърт Пиктън вече е изправен пред 22 обвинения в убийство, а процесът му едва ли ще започне преди 2005 г., защото се изисква време за обработката на огромното количество доказателства намерени във фермата.

Въпреки лудите партита, организирани в Свинския палат, приятелите на Пиктън го описват като мълчалив самотник. Той не пие и не пуши, и е посветил целия си живот на работата във фермата, която той, брат му и сестра му са наследили след смъртта на родителите си.

През март 2004 г. здравният инспектор на Британска Колумбия публично съобщава още по-тревожни новини във връзка с Робърт Пиктън. Заявява, че е възможно останките на някои от жертвите да са били смесвани със свинско месо и приготвяни за човешка консумация.

Пиктън често е канел проститутки във фермата си, заедно с други гости. Отнасял се е щедро към тях, готвел им е, давал им е наркотици и е организирал диви денонощни купони. Властите се опасяват, че храната, която е поднасял на гостите си, би могла да е съдържала останките на някои от жертвите му. Месото от фермата му никога не е разпространявано в търговската мрежа, но Пиктън често го е раздавал на приятелите и съседите си. Полицията призовава всеки, който все още разполага със замразени свински продукти от фермата на Пиктън, незабавно да ги предаде на властите.

Разкопките в свинефермата струват на държавата почти 70 милиона долара. Докато Пиктън лежи в затвора в очакване на процеса си, в килията му е вкаран полицай под прикритие, който успява да се сприятели с него. Робърт с охота разказва на новия си “приятел”, че не му е трябвала още една жертва, за да достигне кръглото число 50. Убил е “само” 49 жени.

Доказателства

Процесът срещу Робърт Пиктън започва на 22 януари 2007 г. В съда е представен трионът, с който е рязал черепите, челюстите, ребрата и гръбнака на жертвите си. Той следи показанията на експертите с жив интерес и даже понякога се усмихва.

На съдебните заседатели са показани шокиращи снимки на разлагащи се глави, ръце и други останки, докато съдебните лекари разказват за аутопсиите. Три от жертвите имат огнестрелни рани, макар че балистичните експерти не успяват да свържат куршумите с нито едно от оръжията, открити в свинефермата. Заседателите научават още, че Пиктън е използвал дилдо, прикачено към дулото на револвер, по което е открит ДНК материал на една от жертвите му.

Антрополозите се качват на свидетелската скамейка, за да опишат изследването на десетките хиляди фрагменти от кости, открити на купчина във фермата, повечето от които са се оказали животински, но няколко са човешки. Сред тях има човешки пръсти на крака, една пета и ребра.

Всички доказателства са открити в радиус от 100 метра около караваната на Пиктън, в която той е водел жените. Сред веществените доказателства присъстват предмети с ДНК-то на няколко от жертвите, кофи с човешки части, ДНК от неизвестни лица и останките от две женски тела във фризер. Очевидец твърди, че е видял Пиктън с трион в стая, в която е било провесено женско тяло, а други свидетели го свързват с няколко от жертвите.

На свидетелската скамейка се качва един от приятелите на обвиняемия, Андрю Белууд, който разказва, че Пиктън му е описвал как убива проститутки и храни с тях прасетата си. Първо е правел секс с жените и след това ги е убивал. Разчленявал е труповете им, хвърлял е някои от частите им на свинете, които са ги изяждали, а останалите е смесвал с негодно месо във варели, които е закарвал в завод за преработка на отпадъци.

Белууд разказва, че методът на убийство на Пиктън се е изразявал в това да запуши устата на жертвата си, да й сложи белезници и да я удуши с кабел. Веднъж дори е разиграл сценка пред него, за да му помогне да добие по-добра представа.

Свинарят е виновен

Мнозина са изненадани, че журито заседава толкова дълго, за да вземе решение за присъдата на Робърт Пиктън.

Робърт Пиктън в съда
Робърт Пиктън в съда

Най-накрая на 9 декември 2007 г., след повече от девет дни, съдебните заседатели стигат до съгласие: Пиктън е виновен по шест обвинения в непредумишлено убийство, вместо в предумишлено. Това означава, че съдебните заседатели не са повярвали, че убийствата са били планирани. Много от присъстващите в съдебната зала са изненадани и разочаровани, въпреки че Пиктън вероятно ще лежи дълго в затвора. Съдебните заседатели оставят решението за размера на наказанието му в ръцете на съдията.

Когато чува присъдата си, Робърт Пиктън свежда очи към земята без да покаже никаква емоция. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване през първите 25 години. Върховният съд отхвърля искането му за преразглеждане на процеса и Пиктън очаква да бъде изправен на втори процес по още 20 обвинения в убийство.

Приблизителната цена на разследването досега се изчислява на 100 милиона долара и мнозина смятат, че друг процес няма да има, тъй като това би довело до още разходи, а е малко вероятно да се стигне до още една осъдителна присъда.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
6 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
trackback
11.10.2010 10:12

[…] убиец Робърт Пиктън и неговите прасета човекоядци https://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…ekoyadtsi/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти […]

Ро
Ро
11.10.2010 10:31

Нямам думи просто.Поредния ненормалник…
Изуми ме бройката на жертвите и безхаберието на ченгетата.Присъдата също ме изуми.Абе тия съдебни заседатели кьорави ли са,тъпи ли са или какво?Какво още трябва да видиш и чуеш,за да повярваш,че серия от престъпления случващи се в рамките на 2 десетилетия са умишлени?Той човека случайно ги е утрепал.Сигурно и без да иска ги е изпуснал при прасетата.
В Португалия имаше един случай на майка,убила малкото си дете.После хвърлила трупа на прасетата.

анонимно
анонимно
22.10.2010 1:15

Е аз си мислих , че само в България съдебните заседатели са слепи , но се обедих , че има други като тях.

Дам може съвсем случайно да ги е пускал при прасетата.

Таня
Таня
Отговори на  анонимно
30.05.2021 19:44

Имай предвид,че в България съдебните заседатели не вземат решенията а и много рядко съдията се допитва до тях. Те са само свидетели за честен процес и нищо повече.

Marti
Marti
12.04.2011 10:37

Брат му Дейвид твърди, че Роберт не бил извършил всичко това, защото бил изключително глупав. Аз също много се съмнявам, че той е убил всичките жени САМ, но наистина с удоволствие е споделял на негови приятели, че обичал да убива и реже проститутки. Интересен е фактът, че фермата (която е на снимката по-горе)граничи ограда с ограда с известен голф клуб, а от другата страна – със скъп новопостроен квартал. Интересно е какви са тези канадски закони, които допускат свинеферма почти в центъра на града:) Представете си каква смрад е била особено лятно време – и за глофаджийте и за жителите.… виж още »

Jin
Jin
24.08.2011 16:41

Тва го даваха на филма Престъпни намерения