Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Кошмарът на Алисън Бота започва, когато е отвлечена от двама коравосърдечни убийци, които я изнасилват, изкормват и прерязват гърлото й с нож 16 пъти, след което я оставят да умре гола и кървяща в пясъка на крайбрежен път в близост до Порт Елизабет в Южна Африка.

Но Алисън отказва да умре. Не само това, но тя отказва да позволи на нападателите си да унищожат живота й.

Мъртвешко събуждане

Вълна от студ нахлула в дробовете й. Жива е. Лежи на пясъка върху счупени стъкла. Над лицето й се движи някаква ръка. Наляво и надясно. Наляво и надясно. Движенията на ръката издават звук. Мокър звук. Звукът на разсечената й плът. Той реже гърлото й с ножа. Отново и отново.

Мъжът се отдръпва. Чува гласовете им да се отдалечават и се обръща. От гърлото й се чува странен стържещ звук. Опитва се да го заглуши, страхувайки се, че ще го чуят и ще се върнат. Но дишането й не подлежи на контрол. Опитва се да запуши раната с ръката си. Пръстите й потъват вътре.

Говорят на африканс, а гласовете им се носят към нея. “Мислиш ли, че е мъртва?” – пита единият. “Никой не може да оцелее след подобно нещо”. Чува се паленето на двигател и колата с двамата мъже бавно потегля.

Тя е сама и умира. Никой няма да я намери тук. Не и навреме, за да спаси живота й. Поне ще разкрие кой й е причинил това. Тя написва имената им в пясъка, а отдолу добавя: “Обичам те, мамо”.

После сякаш се издига във въздуха и се понася на няколко метра над жената, лежаща в пясъка. Поглежда надолу към тялото си и чувства спокойствие. Осъзнава, че може да избира: да продължи да се носи, или да се върне и да се бори за живота си.

Вижда светлината от фарове през храсталака и се връща обратно в тялото си. Опитва се да стане и усеща мокрота по корема си. Червата й са отвън. Опитва се да ги събере, да ги натика обратно вътре, но те се хлъзгат и тя се бори да ги задържи. Намира захвърлената си наблизо риза и събира вътрешностите си в нея.

Сега е време да се движи. Запълзява през мръсотията и счупените стъкла, като с едната си ръка придържа ризата към корема си. С всяко следващо движение отпада все повече. Мисълта за майка й я държи жива.

С цената на всичките си сили най-сетне стига до пътя, където се оставя на тъмнината да я обгърне.

Отвлечена

18 декември 1994 г. Нещо ужасно ще се случи в южноафриканския град Порт Елизабет.

Двадесет и седем годишната застрахователка Алисън Бота се връща в апартамента си малко след 01:00 часа в неделя сутринта. Прекарала е съботната вечер навън с приятели. Тя паркира колата пред жилището си, но още преди да успее да излезе в гърлото й е опрян нож.

Алисън Бота
Алисън Бота

“Мърдай или ще те убия” – казва мъжът, държащ острието.

Тя се премества на пътническата седалка, а мъжът запалва двигателя. Колата потегля, а Алисън си мисли дали да не скочи в движение, но страхът и неочакваността на ситуацията са я парализирали напълно.

“Не се тревожи, няма да те нараня. Просто искам да използвам колата ти за около час” – казва й мъжът.

Както е обичайно в подобни ситуации, Алисън не може да повярва, че наистина я отвличат. Как е възможно това да й случва?

“Как се казваш?” – пита я той с нормален всекидневен глас.

“Сюзан,” – отговаря тя, не желаейки да му каже истинското си име. – “А ти?”.

“Клинтън”.

Малко по-късно тя го помолва да вземе колата й и да я пусне. Той й отговаря, че иска компанията й и че е тръгнал да търси “един приятел, който ми открадна телевизора”.

Спират пред един нощен клуб. Пред него има хора, но Алисън не се чувства обнадеждена от присъствието им. Изглеждат не по-безопасни от похитителя й. Той се оглежда за някого и се дразни, че не го вижда. В крайна сметка от тълпата се появява мъж, облечен в черно, който се качва в колата при тях.

“Запознай се с приятелката ми Сюзан” – казва му Клинтън и се обръща към Алисън. – “Това е Тиънс”.

Потеглят. Колата напуска очертанията на града и пътят става безлюден и тъмен. Клинтън намалява скоростта и спира. Мястото е покрито с пепел от стари огньове, захвърлени бирени кутии и други най-различни боклуци. Клинтън угасва двигателя и в колата настъпва тишина. Тиънс излиза навън, но не се отдалечава много.

Научи повече за:   Вампири убийци: Истински истории за хищници, обсебени от кръвта

Не издържайки повече на мълчанието, Алисън проговаря, опитвайки се да скрие страха в гласа си: “Сега какво?”.

Клинтън се обръща към нея с известна доза изненада:

“Не си ли разбрала още, че искаме секс?”.

Оставена да умре

“Ще се дърпаш ли?” – пита я той.

Алисън изиграва сценария в главата си. Очевидно няма как да спечели физическо надмощие в тази ситуация. Решава, че ако не се противи, ще й се размине само с изнасилване.

“Не” – отговаря тя най-сетне.

Може би изглежда странно, че една жена би могла да се даде толкова “лесно” и дори да не се опита да се защити. Специалистите, занимаващи се с жертви на изнасилване, разказват, че в повечето случаи потърпевшите се разминават без физическо насилие. Южноафриканските жени, живеещи в страна изобилстваща от сексуално насилие, са наясно, че съпротивата не може да предотврати изнасилването, а може само да доведе до обезобразяване и смърт.

“Събличай се”.

Тя се съблича.

Клинтън сграбчва главата й и завира лицето й в скута си, заповядвайки й да му направи фелацио.
“Ако ме ухапеш, ще те убия” – предупреждава я той и опира ножа си в главата й.

После отдръпва главата й и се спуска между краката й с устата си. “Приятелят ти прави ли така? Харесва ли ти? Сливата ти е чудно вкусна”.

Придвижва се нагоре към гърдите й, оставяйки лигава следа и завира езика си в устата й. И тогава я изнасилва. Тя вижда през рамото му как Тиънс ги наблюдава.

Когато свършва, Клинтън сяда обратно на шофьорската седалка и се обръща към Тиънс: “Искаш ли и ти да правиш секс с тази прекрасна дама?”.

Тиънс отваря вратата на колата и я целува. Макар ерекцията му да не е пълна, все пак прониква в нея. Но само за малко. Отдръпва се и казва: “Не, не мога да го направя”. Затръшва вратата и сяда на капака на колата. Изважда от джоба си ловджийски нож с 20-сантиметрово острие.

Ножът я изплашва и тя се чувства още по-уязвима без дрехи. Пита Клинтън дали може да се облече и когато не получава отговор, започва да събира дрехите си.

Тиънс става неспокоен и извиква името на приятеля си – “Франс”. Алисън запазва тази информация в главата си.

Двамата обсъждат какво да правят с нея. Единият вариант е да я оставят гола. Тогава един от тях задава въпроса: “Според теб какво би искал “Стария Ник” да направим с нея?”. (На езика африканс “Стария Ник” означава буквално “чичо Ник”, но освен това е евфемизъм за дявола).

“Мисля, че би искал да я убием” – отговаря другият.

Алисън не вярва, че говорят сериозно. Мисли, че просто искат да я изплашат.

“Сваляй си дрехите” – казва Франс.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Тя се съблича отново, оставяйки сандалите си, които ще й трябват за обратния път до града. Франс й нарежда да си свали пръстените, които дава на Тиънс.

Алисън е сигурна, че сега ще я пуснат. Но Франс се хвърля върху нея и я стиска за гушата.

“Моля те, не ме убивай” – прошепва тя.

“Съжалявам” – отговаря той.

Алисън усеща освобождаването на червата си и после всичко потъва в мрак.

Борба за живот

Всичко е черно, но тя все още е в съзнание.  Стои изправена, макар и нестабилно. Тогава осъзнава какво не е наред.

Главата й се е килнала назад. Вероятно всички главни мускули на шията й са прерязани и няма какво да държи главата й изправена. Алисън използва свободната си ръка – с другата придържа вътрешностите си – за да дръпне главата си напред и зрението й се възвръща. Поне засега. Докато върви напред очите й се премрежват. Пада много пъти, но някак намира сили да се изправи и да продължи.

Най-накрая, след цяла вечност, вижда пътя. Ляга по средата на платното, така че да бъде забелязана със сигурност от първата преминаваща кола.

След известно време се задава кола. Спира и фаровете я осветяват, но не се чува отваряне на врати. Алисън вдига ръката си и маха. Нищо. За момент помисля, че това може да са Франс и Тиънс, които са се върнали да я убият. Но тогава колата потегля, заобикаля я и се отдалечава.

Преди отчаянието да я обземе напълно, около нея се чуват звуци. Спират коли, отварят се врати, хора говорят и крещят. Някаква жена пищи.

Един мъж коленичи до нея и взима ръката й. Той е млад и говори спокойно. Опитва се да му отговори, но от устата й не излиза звук. Казва й да не се напряга.

Научи повече за:   Човекоядските ритуали на Сатанистите от Ярославъл

Макар Алисън да не знае това, от момента, в който Франс е влязъл в колата й, е изминал час и половина. Часът сега е 02:45 часа сутринта.

Спасител

Мъжът, държащ ръката й, е 20-годишният студент по ветеринарна медицина Тиан Ейлърд. Той и приятелите му виждат на пътя голо момиче, покрито с мръсотия и лежащо в локви гъста кръв. Очите й са отворени и тя е в пълно съзнание. Тогава забелязва разреза на гърлото й, в който се вижда всичко – вените, мускулите и прерязаният гръклян.

Тиан Ейлърд
Тиан Ейлърд

Докато негов приятел се обажда на бърза помощ, Тиан проверява пулса й, който е слаб, и езика й, който е побелял. Кожата й също е студена и очевидно е загубила огромно количество кръв. От разреза на шията й се подава нещо и той го набутва обратно, след което притиска раната с ризата си.

Тиан знае, че е жизненоважно тя да остане будна, защото ако се унесе, може да не отвори очи отново. Затова й говори, напомняйки й да диша бавно. Алисън обръща вниманието му към раната на корема си. Той разгръща ризата й.

Онова, което вижда, го разтърсва и ужасява. Макар да не показва реакцията си, когато я поглежда отново, той е още по-разтревожен от забавянето на линейката. Някой донася одеяло, с което покриват Алисън. Сърцето му се къса от храбростта на това момиче и от печалния факт, че линейката все още не идва. Изминава повече от час.

Най-накрая, след един час и 45 минути и четири телефонни обаждания, линейката пристига. Тиан се качва с нея, все още държейки ръката й, и й говори през целия път до болницата. Казва й, че ще я чака след операцията.

Анестезиологът изразява загрижеността си, че ще имат нужда от специалист, който да се погрижи за раните на Алисън. Но лекарят на смяна, българинът д-р Володя Ангелов, заявява, че тъй като е гръден хирург, ще може да извърши операциите.

Операция

Впоследствие д-р Ангелов разказва, че никога не е виждал пациент с раните и в състоянието на Алисън през 16-годишната си практика. Той я описва така:

Алисън и д-р Володя Ангелов
Алисън и д-р Володя Ангелов

“Тя беше мръсна, черна като миньор. Цялото й тяло беше покрито с фин пласт черен пясък. Очите й бяха кървясали, косата й сплъстена от мръсотия, клони, листа и изсъхнала кръв, коленете й бяха ожулени и нарязани, стъпалата й разранени, а ноктите черни”.

Гърлото й е разрязано от ухо до ухо от 10-сантиметрова рана, толкова дълбока, че се вижда гръбначния й стълб. По някакво чудо са пропуснати сънната артерия и гласовият апарат, но почти всичко останало е прерязано – предните мускули, трахеята, ларинксът и главните вени. “Нещото”, което Тиан е набутал обратно в раната, е щитовидната й жлеза. Тя е разполовена и Алисън би трябвало да умре от тази рана. Би трябвало да умре и задавяйки се в собствената си кръв.

Раната на шията на Алисън
Раната на шията на Алисън

В стомаха й са нанесени многобройни рани, а вътрешностите й са разкъсани и пробити на няколко места. Трябва да бъдат внимателно измити във физиологичен разтвор, за да бъдат почистени от мръсотията и всяка дупчица по тях трябва да бъде открита и закърпена.

Алисън лежи в операционната три часа и състоянието й след това е критично. Когато се събужда, всеки нерв в тялото й крещи от болка. Но е жива.

Родителите й пристигат в болницата и са шокирани от състоянието на дъщеря си. Тиан също я посещава редовно и между двамата разцъфтяват нежни чувства.

Макар през 1994 г. изнасилванията все още да се подминават с мълчание в Южна Африка, Алисън говори напълно открито за всеки аспект от случилото се. Не се чувства виновна, нито пък засрамена.

Заподозрени

Детектив Надя Суонапул има предчувствие. Всъщност е почти сигурна, че знае кой стои зад нападението на Алисън. Тя пристига в болницата с дебел албум с черно-бели полицейски снимки.

Алисън е убедена, че ще може да разпознае нападателите си. И наистина, разгръщайки безбройните страници, на една от тях изплува лицето на Франс.

Франс дьо Тоа и Тиънс Крюгер са арестувани в понеделник сутринта на 19 декември.  Оказва се, че Алисън не е първата жертва на двамата изнасилвачи.

Франс дю Тоа
Франс дьо Тоа

Във вечерта на 25 февруари 1994 г. 20-годишна студентка е отвлечена в колата си точно като Алисън. Франс използва пистолет, за да я сплаши. Изнасилва я, а тя не се съпротивлява и само го моли да не я убива.

Той не я убива, а я закарва до крайпътно заведение, където й купува сандвич и роза. След това я изнасилва още веднъж, като я кара да му казва, че го обича. Накрая я закарва обратно в града и я оставя пред един хотел с думите: “Ти си изключителен човек, надявам се някой ден да мога да ти се реванширам”.

Научи повече за:   Екзорсизмът на Анелизе Микел: Истинската Емили Роуз

Първоначално жената не казва на никого, но след седмица споделя със своя приятелка, която я съветва да съобщи в полицията. Франс дьо Тоа е арестуван и се явява пред съда на 15 март 1994 г. Освободен е под гаранция в размер на 100 ранда (16,40 долара).

Дьо Тоа се проявява отново на 4 декември 1994 г., този път с приятеля си Тиънс Крюгер. Тяхна жертва става 21-годишна жена, бременна в третия месец. Франс опира пистолета си в корема й и въпреки че тя му казва, че е бременна, й нарежда да млъква и да върви. Двамата я отвеждат на уединено място, където Франс се гаври с нея. След като Тиънс я изнасилва, Дьо Тоа й нарежда да му направи фелацио. Тя започва да се дави и той я изнасилва. Жената се оплаква се, че изпитва болка и го умолява да не наранява бебето й. Но той й казва да мълчи, казва на Крюгер да държи ръцете й и продължава.

Тиънс Крюгер
Тиънс Крюгер

След това двамата обсъждат дали да я убият и накрая решават да я пуснат да си върви. По пътя към къщи тя вижда полицейска кола и казва на полицаите какво й се е случило. Дю Тоа и Крюгер са арестувани.

Двамата се явяват пред съда на 5 декември. Освободени са с уговорката, че ще се явят в съда на 5 януари. След по-малко от две седмици отвличат Алисън.

След ареста си Франс дьо Троа и Тиънс Крюгер правят самопризнания и се явяват пред съда на 20 декември. Този път не получават право на освобождаване под гаранция.

Присъдата

Франс дьо Тоа се интересува живо от сатанизъм още от 13-годишна възраст. Чувства, че има тъмна страна, която често излиза наяве, когато пие. Когато прави секс, в главата му се въртят мисли за убийства. На 10 юни 1995 г. се подлага на “екзорсизъм” със съгласието на управата на затвора. В експеримента участват седем души, а за екзорсист е извикан пастор Артър Фрост. Събитието е заснето на видео. Според един от очевидците от тялото на Дьо Тоа наистина е излязъл демон. Той е станал “див и агресивен”, кълнял и псувал, и се е наложило петима души да го държат за стола. Друг от присъстващите твърди, че Дьо Троа не е бил в състояние да произнесе името “Христос”.

Тиънс Крюгер от друга страна рядко успява да задоволи сексуалните си нужди, тъй като не винаги намира желаещ партньор. Не вярва в Бог, а в дявола, и има два прякора – “Деймиън” от филма “Поличбата” и “Чъки” от филма “Детска игра”. Крюгер не изпитва чувства към никого, макар да харесва леля си, у която живее, но само защото “му дава храна и се държи добре с него”.

На 23 март 1995 г. Франс дьо Тоа и Тиънс Крюгер пледират за виновни по осем обвинения в изнасилване, отвличане и опит за убийство. Настояват в съда, че са били обсебени от демон по време на престъпленията си.

7 август 1995 г. е денят на произнасянето на присъдите им. Съдията казва на двамата обвиняеми, че изпитва дълбоки резерви към искреността на тяхното разкаяние и че според него техните престъпления са били обмислени и планирани предварително.

Съдията дава на Франс дьо Тоа три доживотни присъди. Тиънс Крюгер получава 25 години за изнасилването на бременната жена и доживотна присъда за нападението над Алисън.

Самата Алисън Бота намира нов смисъл в живота си. Днес тя е изключително популярен и влиятелен мотивационен оратор в над 30 страни. Алисън и нейният спасител Тиан Елърд сключват брак на 15 февруари 1997 г.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
12 Автори на коментари
ТаняДимитър ЛулчевАнтоанета АнгеловаAgent47Милена Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
litium
Гост
litium

Ако съда е бил по – строг още при първото им задържане, ще ли са да преотвратят следващите изнасилвания и опит за убийство.
Трябвало е да ги изпържат на електрическия стол, а не да ги затварят до живот.
Цяло чудо, че това момиче е оживяло след всичко това.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Az taka i predpolojih,4e dvamata sa se ojenili..Bog e spasil po 4ydo tazi jena…dano onezi dvama izrodi gniqt v ada kudeto tehniq Satana 6te bude vinagi do tqh.

Marti
Гост
Marti

Докторът, който има основна заслуга за спасяването й е българин! Един от първите лекари пристигнали 1990-1992 година в ЮАР, в момента е на 58 години, мисля че е от Варна.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Края на историята ме зарадва много.

Коментар
Гост
Коментар

Цитат :”Аз се чудех дали е българин или руснак.”
Отговор : Мисля, че Ангелов е само българска фамилия, макар Володя да е руско име.

Marti
Гост
Marti

Д-р Володя Ангелов Ангелов е българин, от Варна. Намерих много инфо за него миналата година, имаше и фейсбук профил. За съжаление всичко вече е махнато, защото доктор Ангелов е починал на 19-ти септември 2011 от рак. Повече инфо – на профила на самата Alison (Inspirational Speaker)… RIP Dr Volodia Angelov – your life made a huge difference!…

Т.Т
Гост
Т.Т

след прочетеното и не само това, смятам че съдебни магистрати също трябва да носят някаква отговорност, а не да пускат този и онзи срещу 16$ !

Милена
Гост
Милена

Наистина поклон пред куража и волята на това момиче!Дано успява да предаде поне една милионна от силата си на нуждаещите се от това хора!Не е могла да предотврати случилото се, но не е станала жертва.

Agent47
Гост
Agent47

магия чудо сила която не може да се опише …. който не вярва в тези неща му е достатъчна тази история,избора на борба избора за живот …..един детайл да не беше така както се е случил и можеше да бъде трагична история с ужасяващ край…толкова съдби са се преплели за да може тази жена да е сред живите…и съм сигурен че тя ще потрябва на някого толкова много колкото тя е имала нужда от тях в тези ужасяващи моменти… уникална история много добре представена разказана така че успях да усетя и страхът и ужасът и борбата възнесението…поклон пред трудът ви……

Антоанета Ангелова
Гост
Антоанета Ангелова

Аз съм съпругата на др. Володиа Викторов Ангелов, спасил живота на Алисон Бота в Порт Елизабетската “Provincial Hospital” , където той работеше от 1992 година като общ хирург.

Моля да обърнете внимание на факта, че той е роден в гр. София на 15.09.1952 г.

Той почина на 18.09.1911 г. в 23.55 ч. в Port Elizabeth, SA.

Преди да отидеме в Южна Африка той беше гръден хирург в “Клиника по Гръдна хирургия” на Димитър Несторов, гр. София.

Димитър Лулчев
Гост
Димитър Лулчев

Днес прочитам, съвсем случайно тази информация за Володя. Володя лека му пръст познавах от 1979 г. в Ирак. Семейството му работеше там а той беше ученик.Познавах както него така и семейството му. Познавах го и като студент по медицина също и като лекар.Моля Г-жа Ангелова да се свърже с мен.Г-жо Ангелова аз съм Дими.За Володя мога да пиша много. Прекрасен човек.Неговия живот е един роман. Много жалко че си е отишъл толкова рано от този свят. Бог да го прости.

Таня
Гост
Таня

Лека му пръст на доктора! Освен, че е сътворил чудо, посмъртно свърза и двама души, които ще пазят паметта му жива- имам предвид горните двама коментатори. Колкото до тези изроди причинили всичко това- дано се пържат и на този и на онзи свят! Имате ли представа дали книгата на Елисън Бита или филма за случая й ги има в превод на български?