Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Кошмарът на Алисън Бота започва, когато е отвлечена от двама коравосърдечни убийци, които я изнасилват, изкормват и прерязват гърлото й с нож 16 пъти, след което я оставят да умре гола и кървяща в пясъка на крайбрежен път в близост до Порт Елизабет в Южна Африка.

Но Алисън отказва да умре. Не само това, но тя отказва да позволи на нападателите си да унищожат живота й.

Мъртвешко събуждане

Вълна от студ нахлула в дробовете й. Жива е. Лежи на пясъка върху счупени стъкла. Над лицето й се движи някаква ръка. Наляво и надясно. Наляво и надясно. Движенията на ръката издават звук. Мокър звук. Звукът на разсечената й плът. Той реже гърлото й с ножа. Отново и отново.

Мъжът се отдръпва. Чува гласовете им да се отдалечават и се обръща. От гърлото й се чува странен стържещ звук. Опитва се да го заглуши, страхувайки се, че ще го чуят и ще се върнат. Но дишането й не подлежи на контрол. Опитва се да запуши раната с ръката си. Пръстите й потъват вътре.

Говорят на африканс, а гласовете им се носят към нея. „Мислиш ли, че е мъртва?“ – пита единият. „Никой не може да оцелее след подобно нещо“. Чува се паленето на двигател и колата с двамата мъже бавно потегля.

Тя е сама и умира. Никой няма да я намери тук. Не и навреме, за да спаси живота й. Поне ще разкрие кой й е причинил това. Тя написва имената им в пясъка, а отдолу добавя: „Обичам те, мамо“.

После сякаш се издига във въздуха и се понася на няколко метра над жената, лежаща в пясъка. Поглежда надолу към тялото си и чувства спокойствие. Осъзнава, че може да избира: да продължи да се носи, или да се върне и да се бори за живота си.

Вижда светлината от фарове през храсталака и се връща обратно в тялото си. Опитва се да стане и усеща мокрота по корема си. Червата й са отвън. Опитва се да ги събере, да ги натика обратно вътре, но те се хлъзгат и тя се бори да ги задържи. Намира захвърлената си наблизо риза и събира вътрешностите си в нея.

Сега е време да се движи. Запълзява през мръсотията и счупените стъкла, като с едната си ръка придържа ризата към корема си. С всяко следващо движение отпада все повече. Мисълта за майка й я държи жива.

С цената на всичките си сили най-сетне стига до пътя, където се оставя на тъмнината да я обгърне.

Отвлечена

18 декември 1994 г. Нещо ужасно ще се случи в южноафриканския град Порт Елизабет.

Двадесет и седем годишната застрахователка Алисън Бота се връща в апартамента си малко след 01:00 часа в неделя сутринта. Прекарала е съботната вечер навън с приятели. Тя паркира колата пред жилището си, но още преди да успее да излезе в гърлото й е опрян нож.

„Мърдай или ще те убия“ – казва мъжът, държащ острието.

Тя се премества на пътническата седалка, а мъжът запалва двигателя. Колата потегля, а Алисън си мисли дали да не скочи в движение, но страхът и неочакваността на ситуацията са я парализирали напълно.

„Не се тревожи, няма да те нараня. Просто искам да използвам колата ти за около час“ – казва й мъжът.

Както е обичайно в подобни ситуации, Алисън не може да повярва, че наистина я отвличат. Как е възможно това да й случва?

„Как се казваш?“ – пита я той с нормален всекидневен глас.

„Сюзан,“ – отговаря тя, не желаейки да му каже истинското си име. – „А ти?“.

„Клинтън“.

Малко по-късно тя го помолва да вземе колата й и да я пусне. Той й отговаря, че иска компанията й и че е тръгнал да търси „един приятел, който ми открадна телевизора“.

Спират пред един нощен клуб. Пред него има хора, но Алисън не се чувства обнадеждена от присъствието им. Изглеждат не по-безопасни от похитителя й. Той се оглежда за някого и се дразни, че не го вижда. В крайна сметка от тълпата се появява мъж, облечен в черно, който се качва в колата при тях.

„Запознай се с приятелката ми Сюзан“ – казва му Клинтън и се обръща към Алисън. – „Това е Тиънс“.

Потеглят. Колата напуска очертанията на града и пътят става безлюден и тъмен. Клинтън намалява скоростта и спира. Мястото е покрито с пепел от стари огньове, захвърлени бирени кутии и други най-различни боклуци. Клинтън угасва двигателя и в колата настъпва тишина. Тиънс излиза навън, но не се отдалечава много.

Не издържайки повече на мълчанието, Алисън проговаря, опитвайки се да скрие страха в гласа си: „Сега какво?“.

Клинтън се обръща към нея с известна доза изненада:

„Не си ли разбрала още, че искаме секс?“.

Оставена да умре

„Ще се дърпаш ли?“ – пита я той.

Алисън изиграва сценария в главата си. Очевидно няма как да спечели физическо надмощие в тази ситуация. Решава, че ако не се противи, ще й се размине само с изнасилване.

„Не“ – отговаря тя най-сетне.

Може би изглежда странно, че една жена би могла да се даде толкова „лесно“ и дори да не се опита да се защити. Специалистите, занимаващи се с жертви на изнасилване, разказват, че в повечето случаи потърпевшите се разминават без физическо насилие. Южноафриканските жени, живеещи в страна изобилстваща от сексуално насилие, са наясно, че съпротивата не може да предотврати изнасилването, а може само да доведе до обезобразяване и смърт.

„Събличай се“.

Тя се съблича.

Клинтън сграбчва главата й и завира лицето й в скута си, заповядвайки й да му направи фелацио.
„Ако ме ухапеш, ще те убия“ – предупреждава я той и опира ножа си в главата й.

После отдръпва главата й и се спуска между краката й с устата си. „Приятелят ти прави ли така? Харесва ли ти? Сливата ти е чудно вкусна“.

Придвижва се нагоре към гърдите й, оставяйки лигава следа и завира езика си в устата й. И тогава я изнасилва. Тя вижда през рамото му как Тиънс ги наблюдава.

Когато свършва, Клинтън сяда обратно на шофьорската седалка и се обръща към Тиънс: „Искаш ли и ти да правиш секс с тази прекрасна дама?“.

Тиънс отваря вратата на колата и я целува. Макар ерекцията му да не е пълна, все пак прониква в нея. Но само за малко. Отдръпва се и казва: „Не, не мога да го направя“. Затръшва вратата и сяда на капака на колата. Изважда от джоба си ловджийски нож с 20-сантиметрово острие.

Ножът я изплашва и тя се чувства още по-уязвима без дрехи. Пита Клинтън дали може да се облече и когато не получава отговор, започва да събира дрехите си.

Тиънс става неспокоен и извиква името на приятеля си – „Франс“. Алисън запазва тази информация в главата си.

Двамата обсъждат какво да правят с нея. Единият вариант е да я оставят гола. Тогава един от тях задава въпроса: „Според теб какво би искал „Стария Ник“ да направим с нея?“. (На езика африканс „Стария Ник“ означава буквално „чичо Ник“, но освен това е евфемизъм за дявола).

„Мисля, че би искал да я убием“ – отговаря другият.

Алисън не вярва, че говорят сериозно. Мисли, че просто искат да я изплашат.

„Сваляй си дрехите“ – казва Франс.

Тя се съблича отново, оставяйки сандалите си, които ще й трябват за обратния път до града. Франс й нарежда да си свали пръстените, които дава на Тиънс.

Алисън е сигурна, че сега ще я пуснат. Но Франс се хвърля върху нея и я стиска за гушата.

„Моля те, не ме убивай“ – прошепва тя.

„Съжалявам“ – отговаря той.

Алисън усеща освобождаването на червата си и после всичко потъва в мрак.

Борба за живот

Всичко е черно, но тя все още е в съзнание.  Стои изправена, макар и нестабилно. Тогава осъзнава какво не е наред.

Главата й се е килнала назад. Вероятно всички главни мускули на шията й са прерязани и няма какво да държи главата й изправена. Алисън използва свободната си ръка – с другата придържа вътрешностите си – за да дръпне главата си напред и зрението й се възвръща. Поне засега. Докато върви напред очите й се премрежват. Пада много пъти, но някак намира сили да се изправи и да продължи.

Най-накрая, след цяла вечност, вижда пътя. Ляга по средата на платното, така че да бъде забелязана със сигурност от първата преминаваща кола.

След известно време се задава кола. Спира и фаровете я осветяват, но не се чува отваряне на врати. Алисън вдига ръката си и маха. Нищо. За момент помисля, че това може да са Франс и Тиънс, които са се върнали да я убият. Но тогава колата потегля, заобикаля я и се отдалечава.

Преди отчаянието да я обземе напълно, около нея се чуват звуци. Спират коли, отварят се врати, хора говорят и крещят. Някаква жена пищи.

Един мъж коленичи до нея и взима ръката й. Той е млад и говори спокойно. Опитва се да му отговори, но от устата й не излиза звук. Казва й да не се напряга.

Макар Алисън да не знае това, от момента, в който Франс е влязъл в колата й, е изминал час и половина. Часът сега е 02:45 часа сутринта.

Спасител

Мъжът, държащ ръката й, е 20-годишният студент по ветеринарна медицина Тиан Ейлърд. Той и приятелите му виждат на пътя голо момиче, покрито с мръсотия и лежащо в локви гъста кръв. Очите й са отворени и тя е в пълно съзнание. Тогава забелязва разреза на гърлото й, в който се вижда всичко – вените, мускулите и прерязаният гръклян.

Докато негов приятел се обажда на бърза помощ, Тиан проверява пулса й, който е слаб, и езика й, който е побелял. Кожата й също е студена и очевидно е загубила огромно количество кръв. От разреза на шията й се подава нещо и той го набутва обратно, след което притиска раната с ризата си.

Тиан знае, че е жизненоважно тя да остане будна, защото ако се унесе, може да не отвори очи отново. Затова й говори, напомняйки й да диша бавно. Алисън обръща вниманието му към раната на корема си. Той разгръща ризата й.

Онова, което вижда, го разтърсва и ужасява. Макар да не показва реакцията си, когато я поглежда отново, той е още по-разтревожен от забавянето на линейката. Някой донася одеяло, с което покриват Алисън. Сърцето му се къса от храбростта на това момиче и от печалния факт, че линейката все още не идва. Изминава повече от час.

Най-накрая, след един час и 45 минути и четири телефонни обаждания, линейката пристига. Тиан се качва с нея, все още държейки ръката й, и й говори през целия път до болницата. Казва й, че ще я чака след операцията.

Анестезиологът изразява загрижеността си, че ще имат нужда от специалист, който да се погрижи за раните на Алисън. Но лекарят на смяна, българинът д-р Володя Ангелов, заявява, че тъй като е гръден хирург, ще може да извърши операциите.

Операция

Впоследствие д-р Ангелов разказва, че никога не е виждал пациент с раните и в състоянието на Алисън през 16-годишната си практика. Той я описва така:

„Тя беше мръсна, черна като миньор. Цялото й тяло беше покрито с фин пласт черен пясък. Очите й бяха кървясали, косата й сплъстена от мръсотия, клони, листа и изсъхнала кръв, коленете й бяха ожулени и нарязани, стъпалата й разранени, а ноктите черни“.

Гърлото й е разрязано от ухо до ухо от 10-сантиметрова рана, толкова дълбока, че се вижда гръбначния й стълб. По някакво чудо са пропуснати сънната артерия и гласовият апарат, но почти всичко останало е прерязано – предните мускули, трахеята, ларинксът и главните вени. „Нещото“, което Тиан е набутал обратно в раната, е щитовидната й жлеза. Тя е разполовена и Алисън би трябвало да умре от тази рана. Би трябвало да умре и задавяйки се в собствената си кръв.

В стомаха й са нанесени многобройни рани, а вътрешностите й са разкъсани и пробити на няколко места. Трябва да бъдат внимателно измити във физиологичен разтвор, за да бъдат почистени от мръсотията и всяка дупчица по тях трябва да бъде открита и закърпена.

Алисън лежи в операционната три часа и състоянието й след това е критично. Когато се събужда, всеки нерв в тялото й крещи от болка. Но е жива.

Родителите й пристигат в болницата и са шокирани от състоянието на дъщеря си. Тиан също я посещава редовно и между двамата разцъфтяват нежни чувства.

Макар през 1994 г. изнасилванията все още да се подминават с мълчание в Южна Африка, Алисън говори напълно открито за всеки аспект от случилото се. Не се чувства виновна, нито пък засрамена.

Заподозрени

Детектив Надя Суонапул има предчувствие. Всъщност е почти сигурна, че знае кой стои зад нападението на Алисън. Тя пристига в болницата с дебел албум с черно-бели полицейски снимки.

Алисън е убедена, че ще може да разпознае нападателите си. И наистина, разгръщайки безбройните страници, на една от тях изплува лицето на Франс.

Франс дьо Тоа и Тиънс Крюгер са арестувани в понеделник сутринта на 19 декември.  Оказва се, че Алисън не е първата жертва на двамата изнасилвачи.

Във вечерта на 25 февруари 1994 г. 20-годишна студентка е отвлечена в колата си точно като Алисън. Франс използва пистолет, за да я сплаши. Изнасилва я, а тя не се съпротивлява и само го моли да не я убива.

Той не я убива, а я закарва до крайпътно заведение, където й купува сандвич и роза. След това я изнасилва още веднъж, като я кара да му казва, че го обича. Накрая я закарва обратно в града и я оставя пред един хотел с думите: „Ти си изключителен човек, надявам се някой ден да мога да ти се реванширам“.

Първоначално жената не казва на никого, но след седмица споделя със своя приятелка, която я съветва да съобщи в полицията. Франс дьо Тоа е арестуван и се явява пред съда на 15 март 1994 г. Освободен е под гаранция в размер на 100 ранда (16,40 долара).

Дьо Тоа се проявява отново на 4 декември 1994 г., този път с приятеля си Тиънс Крюгер. Тяхна жертва става 21-годишна жена, бременна в третия месец. Франс опира пистолета си в корема й и въпреки че тя му казва, че е бременна, й нарежда да млъква и да върви. Двамата я отвеждат на уединено място, където Франс се гаври с нея. След като Тиънс я изнасилва, Дьо Тоа й нарежда да му направи фелацио. Тя започва да се дави и той я изнасилва. Жената се оплаква се, че изпитва болка и го умолява да не наранява бебето й. Но той й казва да мълчи, казва на Крюгер да държи ръцете й и продължава.

След това двамата обсъждат дали да я убият и накрая решават да я пуснат да си върви. По пътя към къщи тя вижда полицейска кола и казва на полицаите какво й се е случило. Дю Тоа и Крюгер са арестувани.

Двамата се явяват пред съда на 5 декември. Освободени са с уговорката, че ще се явят в съда на 5 януари. След по-малко от две седмици отвличат Алисън.

След ареста си Франс дьо Троа и Тиънс Крюгер правят самопризнания и се явяват пред съда на 20 декември. Този път не получават право на освобождаване под гаранция.

Присъдата

Франс дьо Тоа се интересува живо от сатанизъм още от 13-годишна възраст. Чувства, че има тъмна страна, която често излиза наяве, когато пие. Когато прави секс, в главата му се въртят мисли за убийства. На 10 юни 1995 г. се подлага на „екзорсизъм“ със съгласието на управата на затвора. В експеримента участват седем души, а за екзорсист е извикан пастор Артър Фрост. Събитието е заснето на видео. Според един от очевидците от тялото на Дьо Тоа наистина е излязъл демон. Той е станал „див и агресивен“, кълнял и псувал, и се е наложило петима души да го държат за стола. Друг от присъстващите твърди, че Дьо Троа не е бил в състояние да произнесе името „Христос“.

Тиънс Крюгер от друга страна рядко успява да задоволи сексуалните си нужди, тъй като не винаги намира желаещ партньор. Не вярва в Бог, а в дявола, и има два прякора – „Деймиън“ от филма „Поличбата“ и „Чъки“ от филма „Детска игра“. Крюгер не изпитва чувства към никого, макар да харесва леля си, у която живее, но само защото „му дава храна и се държи добре с него“.

На 23 март 1995 г. Франс дьо Тоа и Тиънс Крюгер пледират за виновни по осем обвинения в изнасилване, отвличане и опит за убийство. Настояват в съда, че са били обсебени от демон по време на престъпленията си.

7 август 1995 г. е денят на произнасянето на присъдите им. Съдията казва на двамата обвиняеми, че изпитва дълбоки резерви към искреността на тяхното разкаяние и че според него техните престъпления са били обмислени и планирани предварително.

Съдията дава на Франс дьо Тоа три доживотни присъди. Тиънс Крюгер получава 25 години за изнасилването на бременната жена и доживотна присъда за нападението над Алисън.

Самата Алисън Бота намира нов смисъл в живота си. Днес тя е изключително популярен и влиятелен мотивационен оратор в над 30 страни. Алисън и нейният спасител Тиан Елърд сключват брак на 15 февруари 1997 г.

---

Източник: trutv.com