Смъртоносният тандем Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото

Кървава трагедия потриса пловдивското село Бяла река на 13 май 2000 г. В онази фатална нощ двамата бивши затворници и партньори в престъпленията Людовик Толумов и Иван Серафимов–Сладкото разрушават завинаги живота и щастието на двама млади влюбени. Закоравелите бандити нападат и убиват младия Севгин Мюмюнов и жестоко изнасилват неговата приятелка Руждие Зекирия, оставяйки я да умре на пътя премазана от бой и с многобройни прободни рани.

Но момичето отказва да умре. Нейната силна воля за живот и последвалите й показания помагат на полицията на разплете случая. Съвсем скоро става ясно, че двамата безскрупулни злодеи са отговорни за много други престъпления.

Кървава трагедия

Началото на трагедията край с. Бяла река започва с веселба. Деветнадесетгодишната Руждие от с. Православен и 20-годишният Севгин от с. Воден решават да отидат на дискотека в комплекса Могилата край димитровградското село Върбица. Зареждат опела на бензиностанцията край с. Бяла река. Двайсетина минути след полунощ отбиват край пътя и започват да си приказват и да се целуват. Внезапно от тъмнината изплуват силуетите на двама мъже.

“Най-много ме изплаши това, че те ни нападнаха без да кажат една дума, сякаш предварително знаеха точно какво ще направят” – припомня си Руждие началото на кошмара.

Бандитите разбиват стъклото на опела и с шамари и ритници измъкват навън Севгин и Руждие. Нахвърлят се върху момичето, а приятелят й се опитва да я защити. Това вбесява нападателите и те го пребиват жестоко, и го прострелват в слепоочието и кръста. Казват на Руждие, че са приспали годеника й и той ще се съвземе след 3-4 часа. Пребъркват дрехите на убития, взимат му масивните златни обици и пръстени, телефона “Ериксон” и радиокасетофона. После скриват трупа в храстите край пътя. Качват изпадналата в шок Руждие в своята кола и я закарват до параклиса “Свети Илия”. Там я премазват от бой, разкъсват й дрехите и я изнасилват един след друг.

След гаврата извергите наръгват жертвата си с нож осем пъти в шията, гърдите и корема. После изчезват. Разчитат, че са ликвидирали единствения свидетел на престъплението. Надяват се, че когато телата на младежите бъдат открити, убийството и садистичните мъчения ще се изтълкуват като любовна драма между двамата. За неин късмет острието на ножа е минало на милиметър от сънната й артерия.

Изтезаваната Руждие известно време е в безсъзнание, но се съвзема. Няколко часа пълзи, докато стигне до пътя.

Към 6:40 часа полицай от Първомай случайно забелязва жертвата. Тя едва успява да промълви, че е била нападната и отново изпада в несвяст. Униформеният я закарва в болница. При огледа на района полицаите откриват трупа на младия мъж.

Руждие е поставена под охрана в болницата. Тя успява да направи описания на нападателите си. По тях е съставен компютърен портрет. По-късно се оказва, че този на Толумов е изключително точен. Лицето на втория е по-неясно, тъй като го е криел от жертвата си.

“Те бяха като Ромео и Жулиета, толкова се обичаха, всички им се радваха” – нарежда покрусената майка на Севгин. – “Чакахме да се оженят, да ни родят наследници, а то какво стана”.

Терор по пътищата

Полицията се впуска в денонощна работа и стеснява кръга на заподозрените до двайсетина имена от криминалния контингент. В разследването се включва голяма група криминалисти от отдел “Убийства” на националната полиция. Те работят рамо до рамо с пловдивските си колеги.

“Докато другите хора бяха на море и почиваха, момчетата работеха по 24 часа, за да разкрият авторите на грабежа, придружен с жестокото убийство на момчето и опита за убийство на момичето” – казва шефът на ДНСП ген. Васил Василев.

Междувременно тандемът Толумов-Сладкото продължава да безчинства.

Научи повече за:   Дъг Кларк и Каръл Бънди: Убийствата на Сънсет Стрип

На 6 юни двамата нападат пътниците на спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре. Задигат от тях ремъци, части за комбайни, лични вещи, пари на обща стойност 8 265 лева. С оръжие в ръка заплашват собственика Таньо Бахчевански и му отнемат микробуса “Мерцедес”. По-късно изоставят возилото.

Пет дни по-късно пребиват таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и й задигат оборота.

На 17 юни нападат софийски мерцедес на магистрала “Тракия”. Три седмици по-късно ограбват мъж и жена в спрял москвич край хисарското село Михилци. Стрелят по колата и принуждават шофьора да легне по очи на земята. Мъжът обаче хуква да търси помощ към близката бензиностанция. Людовик изоставя съучастника си, но Иван влиза в автомобила при жената и я принуждава да се съблече. Държи се с нея нежно и я кара да го милва. Жертвата подарява на Серафимов картичка с екипа на футболния отбор “Милан”, която по-късно е открита в дома му.

На 12 юли случайно е открит трупът на германски гражданин до архитектурно-историческия паметник “Арка на победителите” на Беклемето.

Толумов и Сладкото са спрели колата на двама немски туристи и са ги нападнали. Убили са Кристиян Херлем, а неговата придружителка Хайди Коломб са отвели на друго място, където се смята, че е била изнасилена. Черепът й е открит в една урва, а части от тялото й са пръснати в околността, вероятно от горските животни.

“Иван спомена, че има един червен голф, който не смеел да пипа” – разказва по-късно Толумов, като се опитва да се дистанцира от нападението. – “Даже ме заведе да я видя, беше паркирана точно зад Съдебната палата. По-късно разбрах, че е на немски туристи, които Иван нападнал край Павел баня. Хвърлил мъжа в пропастта, а жената изнасилил и бутнал в дерето”.

Полицията прави допитване до немските власти за колата на жертвите и изпраща техни вещи на колегите си в Германия. За разкриването на бандата и идентифицирането на убитите германски туристи в разследването се включват и служители на Интерпол. Портретите, нарисувани по описание на оцелелите жертви от специално наети художници, показват много точно външността на убийците.

Недоверие

През това време недоверието между двамата бандити започва да расте. Развръзката настъпва на 15 юли, когато Толумов и Серафимов се скарват. Те пътуват с откраднатия от немците автомобил към Хисаря. Толумов предлага да спрат. Има подозрение, че Сладкото възнамерява да го убие. Людовик решава да го изпревари, изважда оръжие и застрелва съучастника си. Качва трупа му в багажника и го изхвърля в една крайпътна канавка. За да заличи следите, подпалва колата.

На 20 (или 19-и) юли 2000 г. мъж и жена от телевизия Евроком, Пловдив, снимащи филм, се натъкват на труп на мъж с неустановена самоличност, облечен с моряшка фланелка и на приблизителна възраст около 40 години, в една канавка край село Царимир. Жертвата има огнестрелни рани в областта на гърба и гърдите. По пръстовите отпечатъци е установено, че това е 44-годишният Иван Серафимов–Сладкото.

Полицията предприема серия от разпити на всички от приятелския му кръг. Последователно са привикани девет души, сред които две жени и един виетнамец. На външното описание, дадено от жертвата Руждие, отговарят двама от тях. Единият се оказва Людовик Толумов…

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: PetarDilyanaMihailDonikaTANYA
360
20
Научи повече за:   Крадци се похвалиха с банков обир във Фейсбук

Разследващите установяват, че двамата са извършили много престъпления и че Толумов е убил съучастника си.


Людовик и Иван се познават от деца. Двамата са от пловдивското с. Дуванлий. Пътищата им се разделят, когато Людовик отива да живее в Хисар при новата си жена. После заминава на гурбет в Германия и в Намибия.

Двамата се срещат след години раздяла в Пловдивския затвор. Толумов лежи за кражба, а Серафимов изтърпява осма поред присъда за грабежи. Той е получил прякора си “Сладкото” заради сладкодумието си и страстта си към сладкишите. Прекарал е общо 15 години зад решетките. Излиза на свобода през март 2000 г., а през май същата година започва двумесечният “възход” в кариерата му – 4 убийства, три изнасилвания и шест грабежа. Людовик му е бил съучастник в някои от престъпленията.

Людовик Толумов е заловен от полицията в Хисаря без да окаже никаква съпротива. Той прави пълни самопризнания, но заявява, че е извършил убийството на Севгин, за да защити живота на семейството си и на други хора.

Куп доказателства

Властите разполагат с достатъчно неопровержими доказателства, като биологични и ДНК експертизи, за вината на Толумов, затова не се налага да карат Руждие да разпознава престъпника.

Установява се, че убийствата на немския гражданин и на Иван Сладкото са извършени с пистолет със заглушител, а на Севгин – с шмайзер, произведен през 30-те години, за който са се снабдявали с боеприпаси. В различни ситуации, според обстановката, са използвали едно от двете оръжия. Шмайзерът е открит на 10 август в дома на Толумов.

Иван Сладкото е бил основният извършител на престъпленията, но Людовик също е участвал в изнасилванията. Сладкото е заподозрян като вероятен извършител и на още едно убийство – това на Елена Филипова, извършено на пловдивския булевард “Марица” през 1996 година.

Срещу двамата са възбудени цял куп следствени дела. Едното е за грабеж на автобус на Беклемето, второто е за убийството на германския гражданин, третото за убийството на немската гражданка на територията на РДВР Стара Загора, четвъртото – за убийството на Иван Сладкото, петото – за кражба от американска гражданка на Беклемето, шестото – за убийството на Севгин и опита за убийство на Руждие до Бяла река, седмото – за изнасилване до с. Михилци, осмото – за опит за изнасилване на Иван Сладкото в ЖР “Тракия”, деветото – кражба на територията на Четвърто РПУ, десетото – въоръжен опит за грабеж край автомагистралата и единайстото – грабеж на таксиметрова шофьорка.

Според психопортрета, изготвен на Людовик Толумов, той е егоцентричен, самоуверен и изисква от другите подчинение. Чувства се добре, само когато той определя хода на събитията и доминира над поведението на останалите. Лишен е от скрупули, склонен е към демонстрации. Отличава се с висока степен на самоконтрол. Характеристиката му е направена от екип висококвалифицирани психиатри и психолози.

Присъдата

По време на процеса адвокатът на Толумов заявява, че обвинението за умишлено убийство трябва да отпадне, защото е извършено при самозащита.

“Мръсник, изрод, никога покой да не намериш” – изпуска нервите си разстроената майка на Севгин – Ембие Мюмюнова, по време на едно от съдебните заседания.

Майката на Севгин - Ембие Мюмюнова
Майката на Севгин – Ембие Мюмюнова

Разтреперано като лист, до нея стои момичето с детинско личице, което така и не е успяло да й стане снаха. Ембие я чувства като дъщеря и я пази далеч от журналистите, за да не я карат с въпросите си да изпита отново нечовешкия ужас, изживян в колата на годеника й.

Научи повече за:   Расовата лудост на Убийците Зебра

На 8 юли 2003 г. разширеният състав на окръжния съд в Пловдив произнася доживотна присъда за Людовик Толумов. Това е най-тежкото наказание, предвидено в закона за престъпления, извършени с изключителна жестокост. Той трябва да излежи наказанието си в Пловдивския затвор при специален режим.…

“Съжалявам за част от деянията, но не съм виновен за грабежа с убийството на Севгин” – казва Людовик Толумов в последните си думи пред съда. – “Признавам за участието си в изнасилването на момичето, но бях заставен насила да го сторя от Иван, ако не бях аз, момичето нямаше да е живо”.

Магистратите го признават за виновен и за серия грабежи над туристи в района на Беклемето през юни 2000 г. За екзекуцията на партньора му е осъден отделно на 15 г. затвор.

Толумов трябва да плати и общо 44 000 лв. обезщетение на Руждие, на родителите на убития Севгин и на ограбена туристка в Беклемето.

“Дали съм удовлетворена? Това, че убиецът ще лежи в затвора няма да ми върне сина, но поне доказа, че в България има правосъдие” – казва Ембие Мюмюнова. – “Човешката душа не може да се примири с такова нещо. Надявахме се на Севгин в този живот, да ни помага, да ни подкрепя, а то какво стана… Мъжът ми почина от инфаркт на 59 години, не можа да преживее смъртта на момчето ни, аз съм сама. Не съм взела нито лев от тези 25 000 лева, защото Толумов е прехвърлил имотите си на синове и дъщери, в затвора не работи, какво да направя?” – пита жената в черно.

През 2010 г. в Пловдив е основано сдружение “Евро Темида” по инициатива на журналисти и юристи. В него се включва и Ембие. Тя, както и близките на жертви, които трябва да получат обезщетение от престъпниците, но го чакат с години, настояват за законодателни промени. Целта на сдружението е убийците да не бъдат пускани на свобода условно предсрочно, преди да са изплатили поне част от кръвнината, присъдена от съдиите на роднините.

“Такива изобщо да не ги пускат от затвора” – смята Ембие.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: PetarDilyanaMihailDonikaTANYA
360
20

Материалът е осъществен по идея и благодарение на Анастасия
Използвани са материали от български новинарски сайтове. Тъй като голяма част от данните в тях бяха доста противоречиви, не гарантирам за точността на описаните събития. Ако някой открие някаква неточност, моля да съобщи за нея в коментарите – естествено, подкрепена доколкото се може с факти.
Източници: digsys.com, novinar.bg, marica.bg, standartnews.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
ВойводасъпричастенJudgeJkРисту Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ристу
Гост
Ристу

Тази история е едно от доказателствата, че затворите не поправят хората. Не са малко случаите, в които обикновен хлапак, влязал заради грабеж, се научава как да краде майсторски, как да разбива каси, как да прикрива следите си от по-старите си колеги в затвора.

Jk
Гост
Jk

Невероятно!Убийството в България се наказва само с 15 години затвор!Нямам думи!До сега изчетох няколко статий и определено се вижда огромната разлика в правосъдната система между другите държави и България.Надявам се управниците ни да се осъзнаят и да оправят тази абсурдна право(или криво)съдна система.Благодаря Силвия за чудесната статия!

Judge
Гост
Judge

Трябва да се върне смъртната присъда. Само тогава ще има оправия.Този идиот не стига че е убил толкова хора ами ни заставяте и да го храним цял живот ???Къде е логиката.По добре го пратете на небето и него…

————————————————-
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

съпричастен
Гост
съпричастен

Мисля, че е редно в българакото медийно пространство да се показавт лицата на подобни изроди, а не само тези на жертвите.Наблюдавам една такава тенденция-лицата на убийците се скриват , не се разпространяват снимки, портрети.Утре този човек ще бъде оправдан или ще избяга от затвора и хората няма да имат ни най-малка идея какво е извършил.Считам , че обществото трябва да бъде подготвено по всеки един възможен начин да разпознава и да се защитава от подобни хора.Един от най-достъпните начини е хората да знаят кой кой е, ако решат да потърсят информация или имат съмнения да могат да направят връзка между… виж още »

Войвода
Гост
Войвода

Как можеш да спиш нормално, знаейки че си извършил такива зверства? Нищо те ще си платят, единия вече си плаща в Ада.