Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Робърт Лирой Андерсън е сериен убиец и садист, който се подвизава в американския щат Южна Дакота. Той дебне и отвлича женската си плячка, закарва жертвите си на усамотено място и ги изтезава. Щом приключи с изтезанията, Андерсън ги изнасилва и убива.

Първоначално Андерсън е осъден на доживотен затвор за отвличането на млада майка с две невръстни деца, но негов съкилийник, пред когото се разкрива, дава подробни сведения за престъпленията му на полицията и съдебните заседатели в Южна Дакота го осъждат на смърт. Той се самоубива в затвора, когато загубва надежда, че ще успее да обжалва присъдата си.

Отвличането на Пайпър

Понеделникът на 29 юли 1996 г. не е обикновен ден за семейство Стрейл от Канистота, Южна Дакота. Днес е вторият рожден ден на техния син Нейтън и те очакват с нетърпение празненството по-късно същата вечер.

Пайпър Стрейл (28г.) се готви да заведе Нейтън и 3-годишната му сестра Шейна при тяхната бавачка, преди да отиде на работа в Югоизточния детски център в Сиукс Фолс. Нейният съпруг, 29-годишният водопроводчик Ванс, е отишъл на работа преди три часа.

Някъде около 9:30 ч. мъж влиза в караваната на семейство Стрейл, докато Пайпър, Нейтън и Шейна са все още там. Разразява се ожесточена борба между Пайпър и мъжа, на която децата стават свидетели. Сетне натрапникът отвлича майката, оставяйки децата сами и напълно травматизирани от видяното.

Същия следобед Ванс се обажда по телефона у дома, но никой не му отговаря. Колежката на Пайпър Пати Синклеър също се обажда в къщата приблизително в 15:00 ч., за да провери защо Пайпър не е дошла на работа. Тя е изненадана, когато малката Шейна вдига телефона с истеричен рев.

Пати я пита дали има някой вкъщи, но Шейна казва, че са сами у дома. Пати е още по-шокирана, когато Шейна изказва предположението, че родителите й са мъртви и след това затваря телефона. Пати звъни отново и малката Шейна хлипа отчаяно, че не иска родителите й да умрат. После казва през сълзи, че майка им е тръгнала с някакъв познат чичко в черна кола.

Пати остава на линията около 45 минути, опитвайки се да успокои травматизираното малко момиченце. Докато говори с Шейна, тя инструктира своя колежка да се свърже с шерифа. Шериф Джийн Тейлър пристига в дома на сем. Стрейл около 17:00 часа.

Тейлър забелязва, че вратата на караваната е отворена. Влиза и вижда, че помещението е разхвърляно, сякаш е имало борба. Съдържанието на чантата на Пайпър е разсипано на пода, където се въргаля и друга покъщнина.

Тейлър проверява спалнята в задната част на караваната, където открива плачещата, но невредима Шейна. Двегодишният Нейтън, също невредим, се лута наоколо в замаяно състояние. От Пайпър няма и следа. Тейлър предполага, че децата са оставени сами от доста дълго време.

Той и щатският криминален следовател Джим Стивънсън, разпитват Шейна за случилото се. Малкото момиче им казва: “Мама ще умре”, и добавя, че “лош човек” е влязъл в караваната, скарал се е с майка им и е стрелял с пистолет. Страхувайки се, че мъжът може да нарани децата й, Пайпър извикала на Шейна и Нейтън да бягат и да се скрият, докато нападателят я влачел към черната си кола. Малкото момиче си спомня също, че преди да си тръгне, мъжът е взел подаръка за рождения ден на Нейтън – синя палатка.

Малко повече от час след пристигането на шериф Тейлър Ванс се прибира у дома. Шейна незабавно се хвърля в прегръдките на баща си и започва да плаче. Той пита детето какво се е случило, но тя е твърде развълнувана и стресирана от преживяното и й е трудно да говори. Разбира само, че някакъв мъж е дошъл и е откраднал палатката на Нейтън и че майка й няма да се върне.

Загрижеността на Ванс се превръща в ужас, когато научава повече подробности от шерифа и Стивънсън. Съпругата му е отвлечена. Не може да направи друго, освен да успокои децата си и да се надява, че шерифът ще намери Пайпър жива.

Три дни след отвличането на Пайпър Ванс си спомня важна информация, която споделя с полицията. Това се оказва пробивът, който търсят. Онова, което си спомнил, щяло да ги доведе до разкриването на един от най-садистичните сексуални убийци в Южна Дакота.

Очевидци

На 29 юли Ванс разказва на полицията за човек, който е посетил дома му няколко дни преди изчезването на неговата съпруга. Спомня си, че плешив около двайсетгодишен мъж на име Роб Андерсън е дошъл в караваната им около 7:30 ч. на 26 юли и казал, че иска да запише децата си в библейския лагер на Ванс и Пайпър, който те провеждали всеки юли.

Според Ванс Андерсън изглеждал изненадан да го види, сякаш не очаквал той да си е у дома. След като превъзмогнал първоначалната си изненада набързо попитал за лагера. Ванс го препратил към Пайпър, която му обяснила, че лагерът е приключил за това лято и му предложила да запише децата си за следващата година. Андерсън се съгласил и оставил името и телефонния си номер преди да си тръгне.

Полицията незабавно започва да разследва информацията, дадена й от Ванс. Техният пресен заподозрян е 26-годишният Робърт Лирой Андерсън, работник по поддръжката в “Джон Морел и Ко” – фабрика за пакетиране на месо. Научават, че Андерсън е женен два пъти и има четири деца.

Няколкото очевидци, разпитани по време на полицейското разследване, заявяват, че са виждали черен джип да се навърта край дома на сем. Стрейл в деня на изчезването на Пайпър. Един от очевидците е работник на магистралата и казва на следователите, че е видял черен форд “Бронко” три пъти през онзи ден – веднъж в 9:45 ч., втори път около час по-късно и накрая около 12:30 ч.

Съседското семейство казва на детективите, че в 11:45 ч. през въпросния ден са видели черен форд “Бронко” близо до караваната на Стрейл. Забелязали Шейна и Нейтън да стоят край пътя, видимо разстроени. Съседите видели джипа отново около час по-късно. Автомобилът бил спрян пред алеята на караваната и видели мъж с черна бейзболна шапка и джинси да излиза от жилището на Стрейл.

Бронко-то на Андерсън
Бронко-то на Андерсън

На 30 юли детективите се свързват с Андерсън и го молят учтиво да дойде доброволно в полицейския участък за разпит, което той прави. По време на осемчасовия, записван с камера разпит, Андерсън спокойно признава, че е ходил в дома на Стрейл преди четири дни. Въпреки че не може да предостави алиби за 29 юли, казва на детективите, че се е върнал през онзи ден, за да иска разрешението на семейство Стрейл да използва мишените за стрелба с лък в техния имот, но когато никой не му отворил вратата, си тръгнал. Андерсън отрича да знае нещо за отвличането на Пайпър или за нейното местонахождение.

Научи повече за:   Отвличането и убийството на Поли Клаас

Докато разпитват Андерсън, детективите се сдобиват със заповед за обиск на неговия син форд “Бронко” и дома му. По време на претърсването откриват силно уличаващи доказателства срещу Андерсън. За нещастие нищо не подсказва къде е Пайпър. Всъщност тя никога не е открита.

Уличаващи доказателства

Когато преглеждат джипа на Андерсън, криминалистите откриват в него няколко касови бележки от покупката на тиксо, черна боя на водна основа, четки за боядисване и кофа, купени само няколко дни преди изчезването на Пайпър. Детективите предполагат, че боята е използвана за маскировка на джипа на Андерсън и подозренията им се оправдават.

Извикват експерти, които анализират по-подробно боята на джипа. Взетите проби са химически тествани. Установява се, че бронкото е боядисано със същата боя, която Андерсън е купил около 29 юли. Тя е лесна за нанасяне и лесно се отмива.

Очевидец съобщава, че е видял Андерсън да мие колата си в деня на изчезването на Пайпър. Властите предполагат, че той е отмивал черната боя и се е отървавал от други уличаващи доказателства. Но не е свършил работата си както трябва.

Криминалистите откриват дори още по-уличаващо доказателство във вътрешността на джипа. Намират дървена платформа с изрязани в нея дупки, служеща като ограничително приспособление, в което глезените и ръцете на жертвата се връзват с метални халки, стратегически поставени по дъската. Платформата е оразмерена така, че да се побира идеално в задната част на джипа.

Освен дървената платформа, екипът от криминалисти открива и косми, които съвпадат генетично с косата на Пайпър. Освен това са открити мръсна лопата, хамалски въжета, трева, кутия с инструменти и кучешки косми, съвпадащи с кучето на семейство Стрейл. Става пределно ясно, че Андерсън има тъмна страна, която не е показал в полицейския участък.

В дома на Андерсън в Сиукс Фолс криминалистите намират в коша за пране джинси, покрити с петна, приличащи на кръв. Те са изследвани в полицейската лаборатория и се установява, че тяхната ДНК структурата не съвпада с тази на Андерсън или неговото семейство. Предполага се, че това може да е кръвта на Пайпър. По джинсите са открити и петна от сперма, която не успяват да свържат генетично с Андерсън, понеже пробата е твърде нищожна, за да може да бъде изследвана.

В дома му са намерени и ключета от белезници, но Андерсън енергично отрича да притежава такива. След разпита той е свободен да си тръгне. Полицията не се съмнява, че има пръст в отвличането на Пайпър, но има нужда от още доказателства, за да построи случая си.

В деня на разпита на Андерсън малките Шейна и Ванс са повикани в полицейския участък, за да разпознаят снимката на Андерсън сред пет други. Полицаите използват фотография от шофьорска книжка на Андерсън с изтекла давност, на която той е с дълга коса и мустаци. Шейна и Ванс не успряват да го идентифицират като мъжа, който е идвал в къщата им.

След два дни децата са повикани отново, за да видят още няколко снимки. Този път детективите разполагат с по-скорошна снимка на Андерсън, изобразяваща го с къса коса и гладко избръснат. Почти незабавно Ванс посочва неговата снимка, а след това и Шейна го идентифицира като човека, който е отвлякъл майка й.

Успешното разпознаване дава на полицията в Сиукс Фолс основанието, от което се нуждае, за да повдигне обвинение срещу Андерсън. На 2 август 1996 г. той е арестуван по обвинение в отвличане. Няма как да го обвинят в убийство, защото не разполагат с тялото на жертвата.

През септември същата година полицията организира мащабно издирване на Пайпър и на други доказателства, които биха могли да уличат Андерсън в убийството й. Искат да се уверят, че той ще излежи пълната присъда за престъплението си. Стотици доброволци претърсват гористата местност около Голямата Сиукска река, близо до град Балтик в Южна Дакота.

Фланелката с надпис Код Нула
Фланелката с надпис Код Нула

В това търсене са открити няколко значими доказателства. Намерена е скъсана наполовина тениска с логото “Код Нула” – каквато носела Пайпър в онзи ден. Другата половина от фланелката на черни и бели райета е открита от мъж на 29 юли, на пътя близо до Балтик. Според съдебните записки първоначално той си помислил, че това е реферска фланелка, но като видял, че не е такава, я хвърлил отзад в колата си и забравил за нея. По-късно, когато осъзнава значението й, я предава на властите.

Близо до Голямата Сиукска река, където е намерена половината от тениската, е открито и руло тиксо с човешки косми по него. След анализ се установява, че космите съвпадат с пробите, взети от четката за коса на Пайпър. Рулото тиксо е същото като онова, открито в джипа на Андерсън преди два месеца.

Край реката са намерени още злокобни улики – няколко въжета и вериги, шарнирни болтове, вибратор и наполовина изгоряла свещ. Предполага се, че тези предмети са използвани за изтезания над Пайпър. Освен това представляват неоспоримо доказателство, че Андерсън е сексуален садист.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

През май 1997 г. Андерсън е съден и обявен за виновен в отвличането на Пайпър. Впоследствие получава доживотна присъда в щатския затвор в Южна Дакота. Но това не е единственото обвинение, за което получава присъда.

Сексуален садист

Рой Хейзълууд
Рой Хейзълууд

Според книгата на Рой Хейзълууд и Стивън Мишо „Тъмни сънища“ съществуват достатъчно доказателства, че Андерсън е сексуален садист, който се възбужда от физическото и психическо страдание и безпомощността на жертвите си. Тяхното мнение е базирано на четири фактора:

Андерсън показва “очевиден интерес към връзването по време на секс (bondage) – отличителен белег на сексуалните садисти”, доказателство, за което са въжетата, вибраторът, свещта, шарнирните болтове, ключовете от белезници, тиксото и дъсчената платформа.

  • Доказателствата, намерени от следователите, ясно показват физическо насилие. Предполага се, че след като е отвлякъл Пайпър, Андерсън я е откарал в гориста местност близо до Балтик. Там най-вероятно я е приковал към платформата, запушил е устата й с тиксото, съдрал е тениската й и след това методично я е измъчвал с дилдото и свещта, преди да я изнасили. След това я е убил и се е отървал от тялото й.
  • Андерсън е признал пред полицията и пред свои приятели, че харесва аналния секс – интерес, който съпругата му не споделя. Изследване, проведено от Хейзълууд и Мишо, показва, че сексуалните садисти предпочитат тази форма на секса. Авторите предполагат, че дилдото е използвано от Андерсън, за да задоволи тази негова фантазия.
  • Също така сексуалните садисти обикновено планират много по-детайлно престъпленията си от останалите престъпници.

Един от дългогодишните приятели на Андерсън Джейми Хамър осигурява доказателство, което снабдява детективите с нова информация, касаеща неговото сексуално-садистично и хищническо поведение. Те научават, че Пайпър не е единствената му жертва. Освен това осъзнават, че той е щял да продължи да напада жени, ако не е бил заловен.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Джейми Хамър казва на детективите, че манията на Андерсън да измъчва и убива жени му е известна още от ученическите им години. Хамър е заинтригуван от идеята и двамата често обсъждат начини, по които да извършат перфектното престъпление. Разговорите им, а заедно с тях и фантазиите им, стават все по-детайлни с течение на времето. Не след дълго двамата младежи решават да ги осъществят.

Бодлите за пукане на гуми
Бодлите за пукане на гуми

Хамър и Андерсън планират да отвлекат заедно жена. Авторите Хейзълууд и Мишо разказват, че двамата мъже се снабдили с бодлива тел и я сложили на пътя. След това трябвало да чакат жертвата да мине с колата си през шиповете, да спука гума и тогава щели да нападнат нищо неподозиращата жена. Хамър не знаел това, но Андерсън вече си е набелязал жертва – 26-годишната Ейми Андерсън (съвпадение на фамилиите).

През ноември 1994 г. Ейми минава през бодливата тел, връщайки се към къщи от дома на своя приятелка близо до град Тий в Южна Дакота, точно според плана на Андерсън. Скоро гумата й спада и тя отбива встрани от пътя, за да я смени. Когато отваря багажника, за да извади резервната си гума, Андерсън я сграбчва отзад и я повлича към горичката край пътя. За щастие Ейми успява да се отскубне и спира минаваща кола, в която се качва.

Опитът за отвличане на Ейми остава неразкрит, докато не настъпва пробив в случая две години по-късно. Когато Андерсън е съден за отвличането на Пайпър през 1996 г., случаят на Ейми отново вижда бял свят. Тя успява да го разпознае в полицията, но той никога не е съден за нейното нападение. По онова време Андерсън вече е получил присъдата си за отвличането на Пайпър.

Вместо него, друг приятел на Андерсън, на име Глен Уокър, обира пешкира. Оказва се, че той също е въвлечен в неуспешното отвличане на Ейми. Няколко години по-късно, когато го изправят пред съда, той пледира за виновен. Но това не е единственото престъпление, в което признава, че е участвал заедно с Андерсън. Детективите разкриват, че няколко месеци преди нападението над Ейми Андерсън и Уокър са извършили друго страховито престъпление.

Убийството на Лариса Думански

През 1991 г. 29-годишната Лариса и Бил Думански емигрират от Украйна и се заселват в Южна Дакота. С нетърпение очакват да започнат новия си живот в Съединените Щати и скоро си намират работа във фабриката за пакетиране на месо “Джон Морел и Ко”. Впоследствие Бил сменя работата, но Лариса останава във фабриката, като работи предимно нощна смяна. Точно там се сприятелява със служителя от поддръжката Робърт Лирой Андерсън.

Глен Уокър
Глен Уокър

Освен на Хамър, Андерсън доверява своите жестоки фантазии за убийства и на дългогодишния си приятел Глен Уокър, който споделя интереса му. И двамата искат да узнаят какво ли е усещането да отвлекат жена и да я убият. Заедно измислят сложен план за отвличането на Лариса. Андерсън я следи вече от няколко месеца.

Андерсън и Уокър поставят бодлива тел на пътя, с цел да спукат гумите на Лариса и се надяват да я отвлекат, когато спре. Но първоначално планът им не проработва както се надяват. Съветската възпитаничка Лариса има опит със спукани гуми. Тя изобщо не спира колата на изолирано място, което затруднява отвличането й, тъй като двамата се страхуват да не бъдат забелязани. Тогава решават да изпробват друг подход.

На 26 август Андерсън се приближава към Лариса на паркинга на предприятието. Заплашва я с нож и й нарежда да влезе в колата му. Той и Уокър я откарват край езерото Вермилион. Когато стигат там, Уокър гледа как Андерсън изкарва Лариса от колата и я изнасилва няколко пъти. Според Хейзълууд и Мишо момичето отчаяно се молело за живота си, но Андерсън не й обръщал внимание.

Според показанията, дадени от Уокър няколко години по-късно, Андерсън удушава Лариса с тиксо и погребва тялото й под диво черешово дърво. По времето на смъртта си Лариса е бременна в шестата седмица.

Малко след като Андерсън е осъден за отвличането на Пайпър през 1997 г., Уокър признава на полицията за съучастничеството си в отвличането на Лариса. Казва им, че той и Андерсън са планирали и извършили отвличането методично, но твърди, че не е участвал в изнасилването и убийството й. Уокър се съгласява да покаже на полицията къде е заровено тялото на Лариса.

На 20 май същата година Уокър отвежда полицията до плиткия гроб на Лариса край езерото Вермилион. Когато разкопават останките й, осъзнават, че части от скелета й липсват. Според статия в “Мидуест Нюз” криминалистите откриват 57 части, включващи зъб, ребро, костите от лявата и дясната китка, няколко пръста, едно дясно стъпало и глезен, няколко нокътя, челюст и кости от гърлото. Близо до гроба намират чифт работни ръкавици, гилзи и куршуми, обувките на Лариса, част от колана й, бижута и парчета от дрехите й.

Властите са объркани от липсващите части от скелета на Лариса. Няма признаци големи животни да са разравяли гроба й – той е гладко покрит. Полицията щяла да получи обяснение на тази загадка от съвсем неочакван източник няколко месеца по-късно.

Научи повече за:   Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Признания и присъди

През август 1997 г. съкилийникът на Андерсън Джереми Брунър се свързва с прокуратурата с интересна информация. Той разказва, че по време на едноседмичния период, в който двамата са споделяли една килия, Андерсън се е хвалил непрекъснато и с големи подробности за убийствата на Пайпър и Лариса. Брунър е в състояние да им осигури сериозни доказателства, с които да закопаят Андерсън още повече.

Колието и пръстенът
Колието и пръстенът

Брунър разказва на властите, че Андерсън му е признал, че е сериен убиец и че пазел трофеи от жертвите си в къщата на своята баба. Дори описал на Брунър точното местонахождение на предметите. По-късно те са намерени точно там, където е казал – пъхнати между тавана и стената в мазето на къщата. Скритото съкровище включва пръстен и огърлица, принадлежащи на Пайпър и Лариса, както и пистолетът на Андерсън.

Андерсън казва на Брунър, че е очаквал Уокър да го издаде на полицията. Също така имал чувството, че Уокър ще им разкрие местонахождението на тялото на Лариса. За да попречи на полицията да идентифицира Лариса и да свърже убийството й с него, той изровил черепа и зъбите й от плиткия гроб. Това обяснява защо полицията е открила само части от тялото на Лариса.

Брунър твърди, че Андерсън се хвалел и с отвличането на Пайпър. Андерсън си признал пред него, че я е изнасилил и удушил и после е захвърлил тялото й в реката. Очевидци са видели Андерсън няколко пъти в деня на отвличането на Пайпър. Брунър обяснява причината за това – Андерсън си е забравил часовника и се е върнал в караваната да си го вземе.

По време на друг техен разговор Андерсън моли Брунър да убие Уокър, тъй като му няма доверие и мисли, че ще се разприказва за престъпленията им. След като Брунър се съгласява, Андерсън му рисува две карти. Първата изобразява местонахождението на къщата на Уокър, а втората – това на къщата на бабата на Андерсън, където Брунър можел да намери пистолета му в мазето.

В действителност Брунър няма никакво намерение да убива Уокър. Той сключва сделка с прокуратурата, разменяйки тази информация за по-лека присъда. Показанията му, заедно с тези взети от Уокър и Хамър, се оказват достатъчни за още едно обвинение.

На 4 септември 1997 г. Андерсън е обвинен в убийството на Лариса Думански. Освен това е обвинен и в изнасилването и убийството на Пайпър Стрейл. Процесът е насрочен за март 1999 г. и този път късметът му изневерява.

Смърт за убийство

Процесът срещу Андерсън се провежда в окръжния съд на Минехаха, Южна Дакота, в първата седмица на март 1999 г. Негови адвокати са Джон А. Шлимгън и Майк Бътлър. Начело на обвинението е заместник-окръжният прокурор Лари Лонг, а съдия – Тим Далас Тъкър. Цялото дело продължава около месец.

Показанията на Шейна не са изслушани на живо по време на делото, а на съда е представено нейното описание на събитията от 29 юли 1996 г. Очевидците, приятелите на Андерсън и неговият съкилийник Брунър също свидетелстват. Доказателствата срещу Андерсън са главозамайващи. Защитата няма никакъв шанс.

На 6 април съдебното жури, в състав от 8 мъже и 8 жени, бързо стига до решението си. Андерсън е признат за виновен по четири обвинения – изнасилването и убийството на Пайпър и отвличането и убийството на Лариса. Три дни по-късно същото жури осъжда Андерсън на смърт чрез летална инжекция.

Приятелят на Андерсън Уокър е съден за престъпленията си през март 2000 г. Той пледира за виновен в отвличането на Ейми Андерсън, съучастничество в отвличане и предумишлено убийство, и заговор с цел отвличането на Лариса Думански. Получава 30 години зад решетките в щатския затвор в Южна Дакота.

През януари 2002 г. Андерсън обжалва смъртната си присъда пред Върховния съд на Южна Дакота. Адвокатите му представят 18 спорни точки в жалбата си. Някои от повдигнатите аргументи включват тайната сделка между прокуратурата и Джейми Хамър, в замяна на показанията му. Андерсън се оплаква, че не е съден отделно за отвличането и убийството на Лариса, че не е имал възможност да се изправи срещу малката Шейна и че му е отнето правото да даде изявление пред съдебните заседатели преди произнасянето на присъдата му.

Върховният съд се събира да разгледа обжалването на Андерсън през март 2002 г. Съдът взима крайното си решение през май 2003 г., но Андерсън така и не успява да го чуе.

Андерсън в затвора
Андерсън в затвора

Той се самоубива на 30 март, докато чака развръзката от обжалването си. Андерсън не е в килията си в крилото на смъртниците, а сам в изолационната камера, когато е намерен да виси обесен на чаршаф, вързан за една от решетките. Пазачите го затворили в карцера, защото открили у него бръснарско ножче. Вероятно се е сдобил с ножчето, за да го използва за самоубийство.

Приблизително три месеца преди Андерсън да се самоубие неговият баща също посяга на живота си. Той умира от изстрел в главата. Най-вероятно постъпката на баща му е подействала на Андерсън като катализатор и го е подтикнала да отнеме собствения си живот.

След като Андерсън се самоубива, Върховният съд на Южна Дакота прекратява делото. Съдебните записки подсказват, че въпреки всичко едва ли са щели да отменят смъртното му наказание. Може би Андерсън е подозирал, че наказанието няма да му се размине и тези черни мисли са го довели до самоубийство.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
SVDragunovРисту Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ристу
Гост
Ристу

Обичам историите с хубав край. 🙂

Много ми харесва целият сайт. Дава ми страхотни идеи и вдъхновение.

SVDragunov
Гост
SVDragunov

И за какво ти дава “идеи и вдъхновения”,бе, извратеняк??!!/да,естественоче няма да го публикувате/…Този сайт е направен от хора с болни мозъци…