Ричард Трентън Чейз: Вампирът от Сакраменто

Ричард Трентън Чейз: Вампира от Сакраменто

През януари 1978 г. Ричард Трентън Чейз става известен като Вампира убиец от Сакраменто, когато в продължение на четири дни отнема живота на шест души. Преди да се впусне в този кървав гуляй той се е опитвал да инжектира във вените си кръв от зайци и попада в клиника заради странното си поведение. Персоналът в болницата му дава прякора “Дракула”. Той настоява, че някой е откраднал пулмоналната му артерия и че главата му непрекъснато променя формата си. Ричард вярва, че кръвта му се превръща в прах и че нацистки престъпен синдикат, който го преследва още от гимназията, плаща на майка му да го трови. Затова прави онова, което всеки човек, в чийто вени тече червена кръв, би направил след подобни изпитания. Превръща се във вампир.

Като типичен “дезорганизиран” убиец Чейз избира жертвите си безразборно и оставя колкото се може повече доказателства в дома си и на местопрестъплението. Източва кръвта на жертвите си, миксира я с органите им и изпива този коктейл, за да попречи на собствената му кръв да се превърне на прах.

Създаването на Вампира

Ричард Трентън Чейз си пада по кръв. Освен това се страхува да не се разпадне във въздуха.

Ричард Трентън Чейз
Ричард Трентън Чейз

Той е роден на 23 май 1950 г. и като дете обича да пали огньове и да измъчва животни. Има сестра с четири години по-малка от него, а баща му е строг възпитател, който непрекъснато се кара с майка му. Още преди да навърши десет години вече убива котки. Като тийнейджър взима наркотици и няколко пъти се забърква в неприятности, без обаче да покаже разкаяние за това.

Излизал е с няколко момичета, една от които разказва, че Рик не е бил в състояние да прави секс, тъй като не е можел да задържи ерекцията си. Този проблем го притеснява и когато става на осемнадесет, отива на психиатър. Там научава, че причината за неговата импотентност се корени в потиснатия му гняв. Психиатърът смята, че той може би страда от сериозно умствено заболяване, но не му предлага да се лекува в клиника.

След като се изнася от дома на родителите си, Чейз живее със серия от съквартиранти, много от които разказват за неговото странно поведение и тежка злоупотреба с наркотици. Малкото приятели, които има, го смятат за странен. Разказват, че веднъж е заковал вратата на килера в спалнята си с пирони, понеже му се е струвало, че през нея в стаята му влизат някакви хора.

Ричард с тревога следи за всякакви симптоми, показващи, че нещо с него не е наред – чувство, което го преследва през целия му живот. Веднъж нахлува в спешното отделение на болница и заявява, че търси човека, който е откраднал пулмоналната му артерия. Освен това се оплаква, че черепът му се показва навън, че стомахът му е на обратно и че сърцето му често спира да бие. Друг психиатър му поставя диагнозата параноиден шизофреник, но по-вероятно е да е страдал от причинена от наркотиците токсична психоза. Психиатърът го поставя под наблюдение за 72 часа и го съветва да остане в болницата, като му е разрешено да напуска винаги когато иска. В крайна сметка е изписан напълно.

Животът му се влошава все повече и той потъва в хипохондрията си и в злоупотребата с наркотици. Ричард е висок 1,80 м, а тежи само 65 кг. За известно време живее с вече разведената си майка, но започва да вярва, че тя го трови. Неговият баща го кара да се изнесе и му намира апартамент.

Скоро Чейз започва да убива и изкормва зайци, които хваща или купува, като яде вътрешностите им сурови. Понякога слага животинските органи и кръв в блендер, миксира ги и изпива този буламач, за да предотврати изсъхването на сърцето си. Веднъж инжектира във вените си заешка кръв и се разболява. Вярва, че този заек е погълнал акумулаторна киселина, но в действителност получава тежко отравяне на кръвта.

Накрая е хоспитализиран като шизофреник, страдащ от соматични делюзии. Лекарите опитват да го третират с антипсихотични медикаменти, които не свършват работа, което показва, че неговата психоза може би е причинена от наркотиците. През 1976 г. избягва от болницата и се появява в дома на майка си. Върнат е обратно и впоследствие е преместен в заведението за душевно болни “Бевърли Менър”, където си спечелва прякора “Дракула”. Ричард често говори за убиване на зайци и един ден е намерен в стаята си с кръв около устата. Две мъртви птици със счупени вратове лежат на перваза на прозореца му – класически Синдром на Ренфийлд (от романа “Дракула”).

В крайна сметка Чейз е освободен, тъй като според лекарите не представлява заплаха за никого. Родителите му стават негови надзорници и майка му плаща наема му и му пазарува.

Чейз се премества в друг апартамент и започва да лови и измъчва котки, кучета и зайци. Убива ги, за да пие кръвта им. Понякога отвлича съседските домашни любимци и веднъж дори се обажда на едно семейство, чието куче е изчезнало, за да им каже какво е направил с животното им. Купува си оръжия и започва да се упражнява с тях.

Макар да е на лекарства, не той е наблюдаван за взимането им. Майка му сама го отказва от тях, решавайки, че синът й няма нужда от лечение. През 1977 г. назначеното от съда надзорничество изтича и родителите му не правят постъпки да го подновят, оставяйки по този начин Чейз в ръцете на съдбата.

Един ден Ричард посещава майка си. Тя чува силен шум, отваря входната врата и вижда сина си с умряла котка в ръка. Той хвърля животното на земята и разкъсва стомаха му, размазвайки кръвта по лицето и шията си. Майка му не предприема нищо и никога не докладва за този инцидент.

На 3 август през същата година полицейски служители откриват форда на Чейз заседнал в пясъка близо до езерото Пирамида в Невада. На седалката лежат две пушки, заедно с купчина мъжки дрехи. Кървавите петна по вътрешността на колата и пълната с кръв пластмасова кофа, в която плува черен дроб, предизвикват подозренията им. Когато оглеждат местността през бинокъл, забелязват Чейз гол и покрит с кръв. Той ги вижда и побягва, но полицаите го хващат и го отвеждат обратно до пикапа му. Ричард заявява, че кръвта е негова. Изтекла е от него. Оказва се, че черният дроб е на крава.

Чейз се превръща в заклет фен на Хилсайдските удушвачи, подвизаващи се недалеч от него, и жадно чете вестникарските статии за убийствата им. Притежава оръжия, страхува се от хората и няма усещане за граници – сама по себе си смъртоносна комбинация, дори и без неговите чудати фантазии за кръв.

Скоро става още по-дързък.

Първата жертва

Денят е 29 декември 1977 г. Името на мъжа е Амброуз Грифин. Той е 51-годишен инженер и баща на двама сина. По-късно съпругата му разказва на полицията, че преди мъжът й да се строполи на земята е чула два странни пукота, на които не е отдала значение в онзи момент.

Двамата точно се връщат от пазар и г-жа Грифин отваря багажника на колата, за да извади чувала с картофи. Съпругът й я следва, натоварен с две торби с покупки и тъкмо се връща обратно към колата, когато се свлича на земята като покосен от сърдечен удар, както тя си помисля първоначално.

Научи повече за:   Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Скоро ще научи доста по-жестоката истина. Съпругът й е застрелян от преминаваща кола.

Един от синовете на Грифин съобщава, че е виждал мъж с пушка да се разхожда из квартала. Полицията издирва човека, но се оказва, че той не е техният заподозрян. Пушката му не е .22 калибър като оръжието на убийството.

На следващия ден новинарски екип се натъква на две гилзи близо до дома на Грифин. Детективите разследват сигнали за подозрителна кола, обикаляща из квартала, но не успяват да получат ясно описание от очевидците.

В следобеда след убийството на Грифин 12-годишно момче съобщава, че около 25-годишен мъж с кестенява коса е стрелял по него от кафяв понтиак “Транс Ам”, докато си е карало колелото. Момчето е подложено на хипноза и си спомня регистрационния номер на колата –  219EEP. Той не довежда до никъде.

Тогава в полицията постъпва сигнал от жена, която се оплаква, че на 27 декември някой е стрелял по дома й. Тя живее само на няколко пресечки от семейство Грифин. При огледа на кухнята й е открит куршум от .22 калибър, за който се установява, че е бил изстрелян от същото оръжие, с което е убит Амброуз Грифин.

Оттук насетне всички следи пресъхват.

Нападателят

На 11 януари 1978 г. Доун Ларсън преживява странен сблъсък с Ричард Чейз. По време на шестте месеца, в които двамата са съседи в една и съща кооперация в Източен Сакраменто, на авеню “Уат”, тя го е виждала да внася три животни в апартамента си, но никога не е виждала тези животни след това. Смята го за странен, но мисли, че е просто самотник.  В този ден той я среща и й поисква цигара. Тя му дава една, но той я спира и я пуска, чак когато му дава целия пакет.

Близо две седмици по-късно, на 23 януари, Джийн Лейтън забелязва на улица “Бърнис” неподдържан млад мъж с дълга коса, който се е запътил към дома й. Наблюдава как той се опитва да отвори вратата на вътрешния й двор и след това се насочва към прозорците. Те също са заключени, така че той се връща при вратата. Г-жа Лейтън излиза и се изправя срещу него лице в лице. Той не показва никаква емоция, докато тя го гълчи. След това се обръща, поспира да запали цигара и си тръгва.

По надолу по улицата Робърт и Барбара Едуардс тъкмо внасят покупките си вкъщи, когато чуват отвътре някакъв шум. Който и да е натрапникът, той изглежда ги е чул и хуква да бяга. Чуват трясването на прозорец в задната част на къщата и после раздърпан млад мъж се появява иззад ъгъла и тръгва към тях. Семейство Едуардс се опитва да го спре, но той изтичва покрай тях, излиза на улицата и прескача една ограда, изчезвайки от очите им.

Полицията пристигна, за да завари къщата нагоре с краката, като очевидно кражбата на скъпоценности е била главният мотив. Но освен това извършителят е уринирал в едно чекмедже с току-що изпрани бебешки дрешки и се е облекчил по голяма нужда в детското креватче.

Натрапникът продължава да опитва портите на случайни къщи в квартала. Накрая стига до дома на улица “Тайога Уей” №2360.

Осакатени трупове

Впоследствие ФБР профайлърът Робърт Реслър задава на Чейз въпроса как е избирал жертвите си. Той му отговаря, че просто е вървял по улиците и е пробвал вратите на къщите, докато не се натъкне на отключена врата. “Ако вратата е заключена, означава, че не си добре дошъл”.

Очевидно е заварил вратата в дома на семейство Уолин незаключена. Вътре се натъква на 22-годишната и бременна в третия месец Тереса Уолин. Преди да влезе Чейз поставя куршум от .22 калибър в пощенската кутия. Отваря вратата и се сблъсква с Тери, която тъкмо излиза да изхвърли боклука. Тя изпуска торбата, а той вдига пистолета си и я прострелва два пъти в лицето. Един от куршумите преминава през вдигната й да се предпази ръка и одрасква шията й. Другият минава през горната част на черепа й. Тя пада и Чейз коленичи над проснатото й тяло, за да изстреля още един куршум в слепоочието й.

Местопрестъплението Уолин
Местопрестъплението в дома на сем. Уолин

После завлича тялото й в спалнята, оставяйки след себе си кървава следа.

След това взима нож от кухнята и празна кофичка от кисело мляко от торбата с боклук, която Тери е изпуснала.

Когато Дейвид Уолин се прибира у дома в шест часа вечерта, заварва къщата тъмна. Влиза и заварва немската овчарка да го кача, но от жена му няма и следа. Странно, но стереоуредбата е включена. Разтревожва се от торбата с боклук и някакви особени петна по килима. Дейвид проследява петната до спалнята. Тогава започва да крещи.

Съпругата му лежи по гръб точно пред вратата. Пуловерът й е вдигнат над гърдите, а панталоните и бельото й са смъкнати до глезените. Коленете й са разтворени, подсказвайки за сексуално насилие. Зърното на лявата й гърда е отрязано, торсът й е отворен под гръдната кост, а далакът и вътрешностите й са извадени навън. Чейз я е пробол многократно в дробовете, черния дроб, диафрагмата и лявата гърда. Освен това е изрязал бъбреците й и е разполовил панкреаса й. След това е поставил бъбреците обратно на местата им.

В банята също има кръв и по-късно става ясно, че Чейз е размазвал кръвта на Тери по лицето и ръцете си, облизвайки я от пръстите си. Хвърлената близо до тялото кофичка от кисело мляко също е цялата в кръв, тъй като я е използвал, за да пие от нея. Най-чудовищната му постъпка се състои в това, че е натъпкал животински изпражнения в устата й. Около тялото има странни кръгове от кръв, като че ли някой е поставял там кофа.

Кървавите кръгове по пода
Кървавите кръгове по пода

Два дни по-късно недалеч от къщата на Уолин е открито убито и осакатено кученце. Странен мъж с гъста коса, шофиращ форд “Ранчеро”, е купил две кученца от едно семейство, очевидно без да има претенции дали са мъжки или женски и след тръгването му семейството е открило, че едно от другите кученца в котилото е мъртво.

На 27 януари 38-годишната Евелин Мирот гледа в дома си, намиращ се на миля от къщата на Уолин, своя двадесетмесечен племенник. На гости й идва нейният 51-годишен приятел Дан Мередит. В този ден Евелин е имала уговорка да изпрати своя 6-годишен син Джейсън в дома на приятелско семейство. Тъй като Джейсън така и не се появява там, приятелката на Евелин изпраща дъщеря си да провери какво става. Малкото момиче вижда някакво движение през предния прозорец и се връща да каже на майка си, че никой не отваря вратата. Съседите се разтревожват и един от тях се престрашава да влезе в къщата, където го очаква шокираща гледка.

Къщата на Мирот
Къщата на Мирот

Дани Мередит лежи в коридора в локва от кръв. Офицерът, който го проверява, вижда огнестрелна рана в главата му. Вижда кръв и в банята, а ваната е пълна с кървава вода.

След това открива Евелин, лежаща гола на леглото в спалнята с разтворени крака. В главата й има куршум, коремът й е разпорен, а червата й висят навън. Наблизо лежат два ножа за рязане на месо, оцапани в червено. Изглежда се е къпела, когато е била изненадана от убиеца си. Той я е изнасилил анално, след което я е намушкал най-малко шест пъти в ануса и матката, направил е няколко разреза на шията й и се е опитал да извади едното й око. Кървавите кръгове по килима показват, че и този път е използвал някакъв контейнер, за да събира кръвта. В ректума на Евелин е открито огромно количество сперма.

Евелин Мирот
Евелин Мирот

От другата страна на леглото полицаите откриват тялото на момче, което се оказва Джейсън. Той е застрелян два пъти в главата от упор.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Научи повече за:   Делмар Анхолт и Дяволското семе

Нападателят е оставил кървави следи от стъпки, съвпадащи с отпечатъците от подметки, намерени на местопрестъплението в дома на семейство Уолин. По-късно 11-годишно момиче от квартала разказва на полицията, че е видяло някакъв мъж близо до къщата на жертвите около 11:00 часа. Според нея възрастта му е малко над 20 години. Той съвпада с описанието на мъжа, който е забелязан многократно да обикаля района.

Джейсън Мирот
Джейсън Мирот

Червеният автомобил на Дан Мередит липсва от мястото пред къщата, където съседите са го видели паркиран същата тази сутрин.

Тогава пристига Карън Ферера, търсеща сина си Дейвид, когото е оставила на грижите на Евелин същата тази сутрин. Никой не го е виждал, но във възглавницата която стои в креватчето му има дупка от куршум. Има и доста кръв.

Впоследствие се оказва, че Чейз е пил от кръвта на Евелин и е разчленил тялото на бебето в банята, отваряйки главата му и изсипвайки парчета от мозъка във ваната. Почукването на вратата вероятно го е прекъснало и той е избягал с тялото.

Докато полицията го търси, той занася бебето в дома си и отрязва главата му. След това изважда някои от органите му и ги изяжда.

На Чейз му се струва, че тази жестока серия от убийства ще му се размине, но не осъзнава колко бързо полицията стяга обръча си около него.

На лов за Вампира

Колата на Мередит е открита изоставена недалеч от местопрестъплението, с ключовете в стартера. Полицията храни малко надежди, че бебето е още живо. Не знаят това, но паркингът, на който намират липсващата кола, се намира само на около 100 метра от апартамент №15 в жилищната сграда на авеню “Уат”, където живее Ричард Трентън Чейз.

ФБР вече са се заели със случая. Робърт Реслър и Ръс Ворпейгъл изготвят профил на мъжа, когото вероятно търсят. Според тях той ед езорганизиран убиец, като някои фактори сочат за възможна психоза. Очевидно не е планирал тези убийства и не е направил почти нищо, за да скрие или унищожи доказателствата. Оставил е отпечатъци от пръсти и обувки и вероятно се е разхождал посред бял ден с окървавени дрехи. С други думи той не мисли особено за последствията от действията си. Неговият дом сигурно е занемарен и тъй като местопрестъпленията са сравнително близо едно до друго, вероятно няма кола. Тъй като е взел кола от едната от къщите, това означава, че е пристигнал на мястото пеша. Много възможно е да убие отново и да продължи да го прави, докато не бъде заловен. Налага се да работят бързо.

Според профайлърите убиецът е на около 25 години, слаб и недохранен. Те са уверени, че в жилището му ще бъдат открити доказателства за престъпленията, както и в колата му, в случай че има такава. Сигурно има диагностицирано умствено заболяване или злоупотребява с наркотици и най-вероятно е самотник. Смятат, че е обикновен работник или е безработен. Взимайки предвид неговото възможно умствено заболяване, предполагат, че може би получава пенсия за инвалидност. Вероятно живее сам и страда от параноя.

Много хора в района на убийствата са разпитани и някои от тях споделят, че са забелязвали бял мъж, каращ червен автомобил. Полицейският художник се опитва да състави скица, но само едно от описанията на очевидците може да свърши работа.

Полицейска скица
Полицейска скица

В същият ден, когато Робърт Едуардс пропъжда натрапника от дома си на улица “Бърнис”, Нанси Холдън преживява странен сблъсък. Тя пазарува в търговския център “Таун енд Кънтри”, недалеч от авеню “Уат” и в близост до жилището на Уолин, когато към нея се приближава млад мъж, който изглежда объркан. Тя се опитва да го избегне, но той й задава следния въпрос:

“Беше ли на мотора, когато Кърт загина?” – пита я той.

Нанси се стряска. Преди десет години тя наистина се е срещала с момче на име Кърт, който е загинал с мотоциклета си. В този момент забелязва нещо познато в този младеж. Пита го кой е и той отговаря: “Рик Чейз”.

Тя е потресена. Мъжът пред нея няма нищо общо с прилежния, чисто облечен Рик Чейз, когото е познавала в гимназията. Чувала е, че се е забъркал с наркотиците и гледайки го сега осъзнава, че тези слухове са верни. Той е мрачен и мръсен, а възбуденото му поведение я изнервя. Нанси говори с него няколко минути, опитвайки се да се измъкне, и накрая излиза от магазина, докато той си плаща сметката. Чейз обаче я следва на паркинга, възнамерявайки да я помоли да го закара. Нанси успява да влезе в колата си, вдига прозорците, заключва вратите и потегля преди да успее да я спре. Знае, че се държи грубо, но просто иска да се махне от него.

След като вижда полицейската скица на размъкнат мъж, облечен в оранжева ски парка, който е забелязван в квартала, и си спомня, че Чейз е бил облечен с подобно яке в онзи ден, Нанси Холдън е сигурна, че това е човекът, търсен от полицията.

Полицията се сдобива и с друга следа, проследявайки регистрацията на полуавтоматично оръжие .22-калибър, продадено през декември 1977 г. на Ричард Чейз, живеещ на авеню “Уат”. На 10 януари той си е закупил муниции.

Тогава, гледайки новините, Доун Ларсън си спомня за своя съсед, на когото е дала кутията си с цигари, но се опасява да не си създаде враг като го докладва на полицията.

След като получават сигнала на Холдън, детективите проверяват миналото на Чейз и откриват историята на умственото му заболяване (включително и бягството му от болницата), както и обвинение в укриване на оръжие и един арест в Невада. Научават адреса му на авеню “Уат” и в събота следобед, един ден след тройното убийство, се отправят натам да го проверят.

От домакина на сградата научават, че майката на Чейз плаща наема му и че според нея синът й е жертва на злоупотреба с ЛСД. Чейз отказва да пуска майка си апартамента.

Детективите чукат многократно на вратата, но Чейз не отваря. Преструват се, че си тръгват и зачакват. Чейз излиза с кутия в ръце и се запътва към колата си. Детективите го залавят, но не без силна съпротива от негова страна. Забелязват, че носи оранжева парка, по която има тъмни петна и че по обувките му също има кръв. От него е иззет полуавтоматичен пистолет .22-калибър, по който също има кървави петна. След това откриват портфейла на Дан Мередит в задния джоб на Чейз, заедно с чифт латексови ръкавици.

Съдържанието на кутията, която носи, също се оказва интересно: парчета от окървавена хартия и дрипи. Отвеждат го в полицейското управление и се опитват да го накарат да си признае. Той признава, че е убил няколко кучета, но упорито отказва да говори за убийствата. През това време детективите претърсват апартамента му, с надеждата да намерят някаква следа от липсващото бебе.

Онова, на което се натъкват във вонящото на разложение място, е отвратително. Почти всичко е покрито с кръв, включително храната и чашите. В кухнята откриват няколко малки парченца от кости, а в чиниите в хладилника има човешка плът. Съдържанието на една от кутиите е човешки мозък. Електрическият блендер е целият омазан в неописуеми петна и мирише на гнилоч. Открити са три нашийника на домашни животни, а от самите тях няма и следа. На една маса лежат снимки на човешки органи, преснимани от някаква научна книга, а до тях вестници, в които са заградени обявите за продажба на кучета. На календара датите на убийствата на семействата Уолин и Мирот са отбелязани с думата ДНЕС, а още по-стряскащ е фактът, че същата тази дума е написана на още 44 дати през тази година.

Блендерът на Чейз
Блендерът на Чейз

Процесът

От самия Чейз са събрани улики, които да бъдат сравнени с пробите от местопрестъпленията. По дрехите му има достатъчно кръв, а освен нея взимат проби и от косата му. Но когато се опитват да му вземат кръвна проба, се налага да приложат сила. Нямат представа какъв първичен страх изпитва той от загубата на кръв.

Научи повече за:   Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция?

За адвокат на Чейз е назначен Фарис Салами и задържаният незабавно е отделен от детективите, които са прекарали толкова много време в опити да изтръгнат самопризнанията му.

Полицейските служители продължават да търсят бебето с помощта на хрътки. Дори отиват в дома на майката на Чейз, която отказва да им съдейства, настоявайки, че въпреки откритите досега улики, няма преки доказателства, че синът й е извършил нещо.

В ареста Чейз признава пред свой съкилийник, че е пиел от кръвта на жертвите си, понеже страда от отравяне на кръвта. Имал е нужда от кръв и се е уморил да преследва и убива животни.

Накрая бебето е открито. На 24 март чистачът в една църква се натъква на кутия с останките на малко момченце. Той се обажда в полицията.

Кутията с бебето
Кутията с бебето

Полицията веднага разпознава дрехите на детето. Това е изчезналото момченце от дома на семейство Мирот. Бебето е обезглавено и главата му лежи под трупа, който е частично мумифициран. Дупката в центъра на главата показва, че детето е било застреляно. По тялото има няколко прободни рани и няколко от ребрата му са счупени. Под детето има и връзка ключове, които се оказват от колата на Дан Мередит.

Главен обвинител по делото “Калифорния срещу Ричард Трентън Чейз” е прокурор Роналд Токтърман. Той възнамерява да се бори за смъртна присъда.

Защитата пледира за невинен поради невменяемост, но Токтърман е твърдо решен да покаже, че обвиняемият познава разликата между добро и зло и че не е бил заставен да убива от вътрешни импулси. Част от стратегията му включва изравянето на легендата за Дракула. Прокурорът се постарава да прочете доста книги, разказващи за престъпления, свързани с жаждата за кръв и кървавите ритуали у различните култури, установявайки, че доста хора споделят вярването, че поглъщането на човешка кръв заздравява и лекува тялото.

Защитата иска смяна на мястото за гледане на делото, настоявайки, че популярността на случая в района ще навреди на клиента им и процесът е преместен на 32 км на юг в окръг Санта Клара. Междувременно Чейз е прегледан от дузина психиатри. Признава на един от тях, че се притеснява от убийствата на жертвите си и се тревожи, че могат да се върнат и да го преследват от отвъдното. Неговите показания с нищо не показват, че е бил заставян да убива. Просто вярва, че кръвта има лечебни сили. Един от психиатрите заключава, че той е антисоциална личност, а не шизофреник. Неговите мисловни процеси не са накъсани и е съвсем наясно какво е сторил и колко лошо е то.

Дани Ферера
Дейвид Ферера

Процесът започва на 2 януари 1979 г. Срещу Чейз са повдигнати шест обвинения в убийство. Прокурорът набляга на факта, че подсъдимият е имал избор и че е донесъл на местопрестъпленията ръкавици, което издава намерение за убийство. Обвинението представя общо 250 доказателства, като най-силните от тях са пистолетът на Чейз и портфейлът на Дан Мередит, открит в задния джоб на обвиняемия.

Първият свидетел по делото, което се проточва четири месеца, е Дейвид Уолин, който описва ужасяващата сцена, на която се е натъкнал, когато се е прибрал у дома си. След него са призовани още около стотина свидетели

Тогава Чейз се изправя на свидетелската скамейка в своя собствена защита. Той изглежда ужасно, понеже е отслабнал до 48 кг. Очите му са потънали в орбитите и нямат никакъв блясък. Заявява, че е бил в полусъзнание по време на убийството на Уолин и описва с детайли как е бил мачкан през целия си живот. Признава, че е пил от кръвта на Уолин. Не си спомня много за втората серия от убийства, но знае, че е застрелял и обезглавил бебето, и след това го е поставил в кофа с надеждата да източи от него повече кръв. Според него проблемите му се дължат на неговата неспособност да прави секс като тийнейджър. Казва, че съжалява за убийствата.

Защитата иска присъда за неумишлено убийство, за да спести на Чейз смъртното наказание, тъй като очевидно не е бил нормален и никога не е получавал адекватна помощ. Токтърман се противопоставя, заявявайки, че обвиняемият е сексуален садист – чудовище, което знае какво върши и не може да бъде спасено.

На 8 май 1978 г., след петчасови дебати, съдебните заседатели се връщат с решение виновен по шест обвинения в предумишлено убийство.

По време на фазата за решаването на умствената му стабилност журито заседава един час и решава, че Чейз е вменяем. Още четири часа са им нужни, за да решат, че той трябва да умре в газовата камера на затвора в Сан Куентин.

Кончината на Вампира

В деня след Коледа на 1980 г. пазачът поглежда в килията на Ричард Чейз. Осъденият лежи по гръб на койката си и диша нормално. Не отвръща на поздрава на пазача, което не е необичайно. В 11:05 ч. същият пазач отново поглежда в килията. Чейз лежи диагонално на леглото по корем, като двата му крака са на земята. Главата му е опряна в матрака, а ръцете му са протегнати към възглавницата. Пазачът го повиква, но Чейз не помръдва. Пазачът се приближава и го дръпва от леглото. Става ясно, че “Вампира от Сакраменто”, известен още като “Дракула”, е мъртъв.

При претърсването на килията му намират странна самоубийствена бележка, говореща за някакви хапчета. Чейз е взимал ежедневна доза “Синекван” за халюцинациите и депресията си, като лекарството му се е давало в пакетче с три хапчета. Очевидно е събирал хапчетата известно време и сега е взел свръхдоза.  При аутопсията сърцето му се оказва в добра форма, въпреки неговите дългогодишни притеснения.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
ВесиNikolaip2q Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
p2q
Гост
p2q

Хора тоя е за изследване,поради простата причина че може да бъде като опитно зайче.Сигурен сам -психиатрите ,психолози и тея дето работят в полицията ще удвоят знанията си по сферите , с които се занимават-психиатрите ще имат богата гама от лечения и някакви по яки медикаменти,психолозите ще се добият по-големи знания за процесите на деконструктивното им мислене и поведение.Дори ще се докоснат до личната стая на мозъка-там където човек таи и от себе си тайни,а полицията ще развие по-добра орентация за по-динамично съставяне на психологични протрети-ще “запълни” вероятните “дупки” за мотиви ,пориви,поведение и дори следващ ход на такива хора. Но тъй… виж още »

Nikolai
Гост
Nikolai

Този е един от най-бруталните и отвратителни убийци за който съм чел,а полицията е била на едно изключитено слабо ниво.Човекът се е разхождал из квартатала,стреляйки с пушка в окървавени дрехи и въпреки това име е трябвало твърде много време за да “затегнат примката”,цели 20 дни…

Статията е доста изчерпателна,продължавайте все така.

Веси
Гост
Веси

Нaпълно съм съглaснa с предишните коментaри.Този е aбсолютен изрод.И е един от тези дето сa нaй-зле,aко и не нaй-зле от всички.Пълен изверг.Потресенa съм.