Адолфо Констанцо: Вещерът от Матаморос

Адолфо Констанцо: Вещера от Матаморос

Адолфо Констанцо успява да убеди десетки от своите последователи, че неговата специална черна магия ще ги защити от враговете им. В редиците на зловещия му култ попадат някои от най-влиятелните наркодилъри в Мексико, разчитащи на неговите човешки жертвоприношения за процъфтяването на бизнеса си. Успехът на ритуалите на Констанцо зависи от степента на агония на жертвите му.

“Те трябва да умират с писъци” – казва той на своето паство.

Пролетна ваканция

Мексиканското градче Матаморос – разположено през река Рио Гранде, на крачка от тексаския град Браунсвил – е популярно ваканционно място за американските студенти още от 30-те години на XX в. То е типичното гранично поселище, с всичките му плюсове и минуси: проституция и секс шоута, изобилие от алкохол и наркотици, бедстваща мизерия и престъпност. Всяка пролет около 250 000 студенти от Браунсвил се изсипват в Матаморос след изпитите си, за да полудуват на воля на чужда земя.

Младежите, пристигнали там през март 1989 г., не знаят, че в града вече се разследват изчезванията на 60 души от Нова година насам. А дори и да знаят, това едва ли ще ги спре.

Един от тези купонджии е студентът по медицина от Университета в Тексас Марк Килрой. Неговите приятели изгубват следите му в ранното утро на 14 март 1989 г. и съобщават за изчезването му в полицията на следващия ден. За разлика от останалите случаи, Килрой е младеж с връзки. Неговият чичо е служител в американската митница. Това става предпоставка за усилено издирване и обявяване на награда в размер на 15 000 долара за всякаква информация относно местонахождението на Килрой и ареста на неговите похитители. Американските власти следят отблизо случая, а полицията в Матаморос разпитва 127 известни престъпници – процес, в който често са употребявани тояги и газирана вода с чили сос, която полицаите сипват в ноздрите на заподозрените, за да им отпушат устите.

Марк Килрой

Всичко е напразно.

Точно по същото време мексиканските власти са заети с една от периодичните си кампании срещу трафика на наркотици, изразяващи се в издигането на пътни блокади и претърсването на граничните райони за невнимателни контрабандисти. Операциите обикновено се планират така, че да оставят богатите наркобарони недокоснати и да засегнат единствено дребните риби в техните организации.

Една от тези дребни риби е добре известният в Матаморос Серафин Хернандез Гарсия младши. Двадесетгодишният младеж е племенник и лакей на местния наркобарон Елио Хернандез Ривера. На 1 април 1989 г. Серафин минава без да спре през една от полицейските блокади на магистралата извън Матаморос. Полицаите го подгонват, но той сякаш не ги забелязва и ги отвежда до едно запуснато ранчо наблизо. Бързият обиск на имота донася следи от марихуана и разни окултни принадлежности. Осем дни по-късно полицията се връща на мястото и арестува Серафин Хернандез и още един наркодилър на име Давид Серна Валдез. Двамата се държат изключително спокойно и дори предизвикателно. Заявяват, че полицията не може да ги задържи, защото са “защитени” от сила, стояща над всякакви човешки закони.

Серафин Хернандез Гарсия

Все пак двамата остават зад решетките, докато детективите разпитват пазача на ранчото. Той с готовност им споделя имената на останалите членове на нарко дружинката на Хернандез, които често са посещавали ранчото, известно като “Санта Елена”. Друг еднократен посетител е бил не кой да е, а изчезналият студент Марк Килрой, когото пазачът разпознава на снимка. Серафин Хернандез свободно признава за участието си в отвличането и убийството на Килрой – едно от многото, извършени през изминалата година в ранчо “Санта Елена”. Убийствата са били човешки жертвоприношения, обяснява той, изпълнени, за да осигурят окултна протекция на най-различни наркодилъри. “Това е нашата религия” – казва той. – “Нашето вуду”.

Хернандез назовава името на лидера на култа – Адолфо де Хесус Констанцо, с прякор Ел Падрино (Кръстника), майстор в практикуването на африканската магия, наречена “Пало майомбе”. Констанцо е този, който е заповядвал убийствата. Освен това е изтезавал и изнасилвал жертвите си, предимно мъже, преди да бъдат убити, след което е изваждал органите им, за да ги свари в ритуалния си казан.

Полицията се връща в ранчото заедно с Хернандез. Той с готовност им посочва частното гробище на култа и собственоръчно изравя с лопата първото от 12-те тела, погребани в спретната редичка. Всички жертви са мъже. Някои от тях са застреляни от упор, а други посечени с мачете. Едно от телата е на Марк Килрой. Черепът му е отворен, а мозъкът му липсва. В близката барака детективите откриват пълно с кръв котле от ковано желязо, наречено “нганга”, животински останки и 28 пръчки – “палосите” на “пало майомбе”, с чиято помощ последователите на Констанцо са общували с духовете от отвъдното. Мозъкът на Марк Килрой е открит да плува в съд, пълен с паяци, скорпиони и други неописуеми неща.

Полицията разкопава телата в ранчото

Сега полицията знае, че си има работа с луд човек – богат при това, заобиколен от лукави и добре въоръжени последователи. Единственото нещо, което не знаят за Адолфо Констанцо, е къде да го намерят.

Чиракът на магьосника

Роден в Маями на 1 ноември 1962 г. Адолфо де Хесус Констанцо е син на 15-годишна кубинска имигрантка и първото от трите й деца от различни бащи. Когато е на шест месеца, неговата майка Делия Аурора Гонзалес завежда сина си да бъде благословен от хаитянски жрец на “пало майомбе”, който й казва, че детето е “избраният” и е “предопределено за огромна власт”. Адолфо е все още бебе, когато майка му се премества в Сан Хуан в Пуерто Рико и макар да е покръстен като католик, истинската вяра на семейството му е пазена в дълбока тайна. Делия изповядва “пало майомбе” и предава вярата и на сина си, доверявайки неговото магическо образование на жреците в Сан Хуан и близкото Хаити. През 1972 г. семейството се премества в Маями за постоянно и Адолфо става чирак на един хаитянски жрец в Малка Хавана.

Делия Аурора Гонзалес
Делия Аурора Гонзалес

Майка му е хронична престъпничка с 30 ареста зад гърба си по най-различни обвинения, като нахлуване в частна собственост, кражба в магазини, измама с чекове, кражба на кола и изоставяне на дете. Но Делия винаги се измъква с условна присъда, отдавайки късмета си на своята мистична религия. Тя оставя редица от къщи под наем в Маями разбити, окървавени и осеяни с остатъците от принесени в жертва животни. Съседите шушукат, че тя е вещица, а онези които я ядосват, намират на прага си обезглавени пилета или кози.

Като тийнейджър Констанцо тръгва по стъпките на майка си. Обикаляй гей баровете в Маями и върши в дребни престъпления. Той е лош ученик и завършва почти последен по успех в гимназията.

Интересите му са насочени другаде – да научи тайнствата на вещерството от своя ментор. Двамата заедно ограбват гробове, за да си набавят съставки за казана на жреца и поливат вуду кукли с кръв, за да прокълнат враговете си. Пало Майомбе е аморална религия, която не различава “бяла” от “черна” магия, и всеки, който я практикува, трябва сам да избере пътя си без предразсъдъци. Наркодилърите често се обръщат към жреците й, за да защитят незаконните си занимания, но кръстникът на Констанцо дава един строг съвет на своето протеже:

“Нека неверниците сами се погубят с наркотиците. Ние ще спечелим от тяхната глупост”.

Според майка му през 1976 г. Констанцо е започнал да проявява свръхестествени способности, предсказвайки бъдещи събития с удивителна точност. Месеци преди Джон Хинкли да извърши атентата над президента Роналд Рейгън през 1981 г., Констанцо уж е предрекъл събитието и е заявил, че Рейгън ще оцелее от раните си. Той обаче не успява толкова успешно да предскаже собственото си бъдеще, включващо два ареста за кражба от магазини през 1981 г.

Адолфо де Хесус Констанцо
Адолфо де Хесус Констанцо

В началото на 1983 г. Констанцо си избира светец покровител, давайки обет към Кадиемпембе – Сатаната в неговата религия. С благословията на кръстника си започва да боготвори злото за собствена изгода. Последното му изпитание се изразява в ритуално порязване, при което неговият ментор издълбава с ножа си мистични символи в плътта му.

“Душата ми е мъртва” – заявява Констанцо в края на церемонията. – “Аз нямам бог”.

Чиракът е готов да стане водач.

Научи повече за:   Сиудад Хуарез: Площадката за игра на серийния убиец

Кървави ритуали

През 1983 г. Констанцо заминава за Мексико Сити, където предсказва бъдещето с карти Таро в скандалния квартал Зона Роса – популярен район за проститутките. Преди да се върне в Маями той вербува първите си мексикански последователи, сред които Мартин Куинтана Родригез, хомосексуалният екстрасенс Хорхе Монтес и Омар Ореа Очоа, който е обсебен от окултното още от 15-годишна възраст. В бърза последователност прелъстява Куинтана и Ореа, обявявайки ги за свои “мъж” и “жена”, в зависимост от моментното му романтично настроение.

Мартин Куинтана Родригез
Мартин Куинтана Родригез

В средата на 1984 г. Констанцо се премества за постоянно в Мексико Сити, в търсене на “нови хоризонти”. Живее в странно трио с Куинтана и Ореа и с нарастването на репутацията му започва да събира нови последователи из целия град. Знае се, че може да чете бъдещето и предлага ритуални “пречиствания” на хората, вярващи, че враговете им са ги прокълнали. Разбира се, всичко това струва пари, а журналите на Констанцо, открити след смъртта му, документират 31 редовни клиенти, някои от които са плащали по 4 500 долара за единична церемония. Констанцо създава меню, предлагащо животни за жертвоприношение, като петлите вървят по 6 долара на глава, козите по 30, боа удушвач по 450, възрастни зебри по 1 100 и африкански лъвчета по 3 100 всяко.

Омар Ореа Очоа
Омар Ореа Очоа

Верен на ученията на своя ментор, Констанцо омайва богатите наркодилъри, помагайки им да организират доставките и срещите си на базата на неговите предсказания. За определена цена прави гангстерите и техните бодигарди невидими за полицията и непробиваеми за куршумите. Всичко това са пълни глупости, разбира се, но дилърите със селско потекло му вярват с лекота. Според тефтерите на Констанцо един дилър от Мексико Сити е плащал за магическите му услуги в продължение на три години, като сумата възлиза на 40 000 долара.

За тези пари клиентите искат да видят шоу, а Констанцо не иска да ядосва мъже, въоръжени с “Узи” и возещи се в бронирани лимузини. До средата на 1985 г. той вече има стабилна практика и прави набези в гробищата, за да събира човешки кости за кървавите си ритуали. Мистерията, с която е обгърнат, е достатъчна, за да привлече хора от най-различни прослойки на мексиканското общество, сред които лекар, спекулант с недвижими имоти, модни модели и няколко травестита.

Може би най-особеният аспект от новата кариера на Констанцо е привлекателната сила, която упражнява върху висши полицейски служители. Поне четирима членове на Федералната съдебна полиция се присъединяват към неговия култ в Мексико Сити: един от тях, Салвадор Гарсия Аларкон, ръководи операциите за наркотици; втори – Флорентино Вентура Гутиерес, оглавява мексиканския клон на Интерпол. В страна, в която корупцията обхваща всички нива на държавния апарат и федералните агенти играят ролята на охранители на наркобароните, подкупите не са нещо необичайно, но предаността на последователите на Констанцо изглежда се влияе не само от алчност. Със или без униформа, те го боготворят като малък бог – техният жив посланик от ада.

Адолфо Констанцо - Къстника
Адолфо Констанцо – Къстника

През 1986 г. Флорентино Вентура Гутиерес представя Констанцо на търгуващата с наркотици фамилия Калзада – един от най-силните наркокартели в Мексико. Констанцо спечелва дилърите с чара си и извлича огромни печалби от контактите си с бандата. В началото на 1987 г. е в състояние да плати 60 000 долара в брой за къща в Мексико Сити и си купува цял автопарк от луксозни коли, една от които мерцедес-бенц за 80 000 долара. Когато не свещенодейства за Калзадас и другите си клиенти, Констанцо се занимава с измами, представяйки се веднъж като агент от отдел “Наркотици”, за да обере дилър на кокаин и после да продаде стоката му чрез своите контакти в полицията за сладката сума от 100 000 долара.

В един момент от израстването си от невръстен екстрасенс до магьосник от хайлайфа Констанцо започва да храни своята “нганга” (казан) с човешки жертвоприношения. Общият брой на жертвите му не е известен, но 23 от ритуалните убийства са добре документирани. Мексиканските власти забелязват и ръст на жестоките неразкрити убийства в Мексико Сити по онова време, предполагайки, че известните жертви на Констанцо са само върхът на айсберга. Във всеки случай неговата готовност да изтезава и убива напълно непознати хора – а понякога и най-близките си приятели – страшно впечатлява безмилостните наркодилъри и те се превръщат в основните му клиенти.

След година съвместна работа Констанцо започва да вярва, че неговите магически сили са отговорни за непрекъснатия успех и оцеляването на фамилия Калзада. През април 1987 г. поисква да стане пълноправен партньор в синдиката, но получава рязък отказ. Привидно той сякаш приема отхвърлянето си с лекота, но неговият зъл ум вече замисля отмъщение.

На 30 април 1987 г. Гилермо Калзада Санчез и шестима души от неговото домочадие изчезват безследно при загадъчни обстоятелства. Обявени са за издирване на 1 май и полицията открива разтопени свещи и други доказателства за странна религиозна церемония в офиса на Калзада. След още шест дни властите изваждат обезобразени останки от река Зумпанго. В течение на седмица са открити седем трупа, като всеки от тях носи следите на садистични мъчения: отрязани пръсти и уши; отстранени сърца и гениталии; частично изтръгване на гръбначен стълб при едно от телата; два липсващи мозъка.

Липсващите части, както се оказва, са използвани в казана на Констанцо, за да укрепят силата му за предстоящите още по-велики завоевания. През юли 1987 г. той вече си е набелязал следващите шест жертви.

“Ла Мадрина”

Сара Мария Алдрете Вилареал е родена на 6 септември 1964 г. – дъщеря на електротехник от Матаморос. Тя пресича границата със САЩ, за да учи в гимназията “Портър” в Браунсвил, където учителите я помнят като отлична ученичка и добро дете. Продължава образованието си в училище за секретарки, където я съветват да продължи в истински колеж, но тогава среща любовта. На Хелоуин през 1983 г. Сара Мария се омъжва за родения в Браунсвил Мигел Закариас, който е с 11 години по-възрастен от нея. Връзката им бързо се вгорчава и след пет месеца вече са разделени.

Сара Мария Алдрете Вилареал
Сара Мария Алдрете Вилареал

В края на 1985 г. Сара получава статут на чуждестранен студент в САЩ. Следващата й стъпка е да се запише в двегодишен колеж в Браунсвил, като студент по физкултура. Тръгва на лекции през януари 1986 г. и междувременно работи на две места, като треньор по аеробика и асистент-секретарка в отдела по атлетика към училището.

В края на първия си семестър Сара се отличава както физически, така и академично. С ръст 1,85 м, тя е необичайно висока за мексиканка, а оценките й са отлични. Тя е един от 33-мата студенти, чийто имена са включени в училищния списък “Кой кой е” за 1987-88 г.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
Научи повече за:   Фриц Хаарман: Вампирът от Хановер

След разтрогването на брака си Сара се премества обратно при родителите си в Матаморос, като се прибира за уикендите и ваканциите. Привлекателна и популярна сред мъжете, през 1987 г. тя започва да излиза с наркодилъра Гилберто Соса, работещ за могъщата фамилия Хернандез.

На 30 юли 1987 г. Сара Мария шофира през Матаморос, когато лъскав нов мерцедес я принуждава да отбие от пътя, като за малко не я удря. Привлекателният и вежлив шофьор започва да й се извинява. Представя й се като Адолфо Констанцо, кубино-американец, живеещ в Мексико Сити. Между тях незабавно преминава искра, но Констанцо не се опитва да я сваля. Той отбелязва със задоволство, че рожденият ден на Сара е на същата дата, като този на майка му.

В действителност тяхната среща не е никак случайна. Констанцо е наблюдавал Гилберто Соса и е претеглял връзките му. Срещата му със Сара Алдрете е добре режисирана, както и последвалото им приятелство и бавното й затъване в окултното. Две седмици след първия им сблъсък Констанцо отново се среща с нея в Браунсвил и показно отказва да се ръкува със Соса. Дни след това анонимно обаждане осведомява Соса, че Сара се среща с друг мъж. Тя отрича тези обвинения, но ревнивецът не й вярва и прекратява връзката им. Тя се обръща към Констанцо за съчувствие и се изненадва, когато той й казва, че е видял раздялата им в своите карти Таро.

Констанцо най-накрая отвежда Сара в леглото си, но сексуалният им съюз е кратък. Той не крие предпочитанието си към мъжете и тя неохотно приема това, тъй като вече е захапала религиозния аспект от връзката им. В края на лятото съучениците й виждат в нея огромна промяна. Тя изведнъж се е превърнала в експерт по вещерство и магии, и с жар говори за свързаните сили на тъмнината и светлината. Насаме Констанцо я нарича “Ла Мадрина” – “кръстницата” на неговия разрастващ се култ. Той проучва връзките й с клана Хернандез и предрича, че в скоро време неговият лидер Елио ще се обърне към нея за съвет. Когато Елио наистина го прави през ноември 1987 г., Сара го запознава с Кръстника.

Сезонът на вещиците

Както се оказва, разкъсвана от вътрешни разногласия и заплашена от външни съперници, фамилията Хернандез е готова за поглъщане. Използвайки всичките си “магически” трикове, Констанцо убеждава Елио, че пало майомбе може да реши техните проблеми. Враговете им ще бъдат елиминирани чрез жертвени ритуали; а същите ритуали ще защитават семейството и хората му от беда. Ако бъдат верни на Констанцо, ще станат невидими за властите и неуязвими за куршумите в битка. Всичко, което иска в замяна, е 50 процента от печалбите им и контрол над семейството им.

Бараката, която Констанцо използвал за черните си магии
Бараката, която Констанцо използва за черните си магии

Ритуалите на Констанцо стават още по-сложни и садистични след като премества култа си в ранчото “Санта Елена”, намиращо се на 32 км от Матаморос. Там, на 28 май 1988 г. той застрелва наркодилъра Хектор де ла Фуенте и фермера Мойсес Кастильо, но техните жертвоприношения не го задоволяват. Връщайки се в Мексико на 16 юли, той надзирава изтезаването и разчленяването на Раул Паз Ескуивел – травестит и бивш любовник на члена на култа Хорхе Монтес. Зловещите останки са захвърлени на улицата и намерени от играещи деца.

Осакатяването и болката са от съществено значение за пало майомбе. Кръвта и вътрешностите хранят нганга (казана) и при разбъркването им с пръчки (палос) Констанцо установява връзка със света на духовете. Демоните, на които служи, се усмихват само на жертвите, умиращи в агония. “Те трябва да умират с писъци” – казва Кръстника на паството си. Колкото до момента с изнасилването, което упражнява върху мъжките си жертви, това е просто бонус към ролята му на божество.

На 10 август 1988 г., като отмъщение за кражбата на дрога на стойност 800 000 долара, съперниците на фамилия Хернандез отвличат Овидио Хернандез и неговия двегодишен син. Два дни по-късно мъртвешката бригада на Констанцо отвлича един непознат и го измъчва до смърт в ранчото “Санта Елена”, напявайки молитви за освобождаването на Хернандез и сина му. Когато заложниците са освободени на 13 август без нито една стотинка откуп, той обира цялата слава за това събитие. Звездата му изгрява и Констанцо почти не обръща внимание на самоубийството на своя последовател от Интерпол Флорентино Вентура в Мексико Сити на 17 септември.

През ноември 1988 г. 35-годишното бивше ченге и член на култа Хорхе Валенте де Фиеро Гомез нарушава забраната на Кръстника за употреба на наркотици и се превръща в следващото жертвоприношение за дявола Кадиемпембе и в кървав урок за подчинение. В деня на Свети Валентин в ранчото е изтезаван до смърт контрабандистът Езекиел Родригез Луна; двама други дилъри – Рубен Вела Гарза и Ернесто Ривас Диаз – са добавени към зловещия списък, когато случайно попадат на церемонията. Девет дни по-късно култът отвлича още един непознат, който никога не е идентифициран, но той оказва такава съпротива, че Констанцо нарежда на Елио Хернандез да го застреля без обичайните ритуали. На 25 февруари дебнещите сектанти случайно отвличат 14-годишния племенник на Елио и го убиват преди да разберат грешката си.

В онзи момент Констанцо седи върху 800 кг марихуана, откраднати от друга банда, но чувства нуждата от още едно жертвоприношение, което да гарантира безопасното пренасяне на дрогата през река Рио Гранде. Следващият ритуал е определен за 13 март 1989 г., но страданията на жертвата се струват недостатъчни за вкуса на Кръстника.

“Доведете ми някого, когото мога да използвам” – нарежда той на подчинените си. – “Някой, който ще крещи”.

На следващата сутрин му довеждат Марк Килрой.

Лов на вещици

Свръхестествените способности на Констанцо трябва да са му изневерили през март 1989 г., защото той е стреснат от реакцията на властите след изчезването на Марк Килрой. Дори клането на семейство Калзада не е причинило подобен отзвук, тъй като повечето наблюдатели са заключили, че наркодилърите са си получили заслуженото. Някои от жертвите на Констанцо дори не са обявени за изчезнали; три от тях, които по-късно са изровени в ранчото, така и не са идентифицирани.

Но Марк Килрой е различен. Той идва от влиятелно семейство с политически връзки. Съдбата му заплашва да се превърне в международен скандал. Местната полиция иска да разреши случая бързо, преди репутацията й да се срине съвсем.

Констанцо, от друга страна, все още разполага с 800 кг марихуана, които трябва да прекара през границата. За да защити пратката си, режисира едно последно жертвоприношение, избирайки бившия любовник на Сара Алдрете за свой почетен гост. Гилберто Соса умира с писъци на 28 март 1989 г. и дрогата е транспортирана без проблеми на 8 април, въпреки че Серафин Хернандез е отвел полицията в ранчото седмица преди това. Мулетата на Констанцо събират 300 000 долара, а той се поздравява за магическите си способности.

Неговият магически защитен щит пада на следващия ден. На 9 април са арестувани четирима членове на фамилията Хернандез, преди да могат да предадат на Констанцо неговия дял от голямата сделка. На 11 април ранчото започва да издава погребаните си тайни и през следващите шест дни от земите му са изровени осакатените останки на 15 жертви. (Освен първите 12, погребани в гробището, още три са открити в овощната градина наблизо). Констанцо минава в нелегалност, пътувайки заедно със Сара Алдрете, любовниците си Мартин Куинтана и Омар Ореа, и един наемник от фамилията Хернандез на име Алваро де Валдез. Информатори подшушват на полицията, че той може да отиде при майка си в Маями, но флоридските горещини убеждават Констанцо да остане в Мексико Сити, където се крие в домовете на последователите си.

Научи повече за:   Ричард Трентън Чейз: Вампирът от Сакраменто

Находките в Матаморос остават главна тема за медиите през цялата 1989 г. Телевизионни журналисти пристигат от САЩ, Европа и дори от Япония. Констанцо е “забелязван” чак на север в Чикаго, където слуховете го поставят в редиците на Мафията от Ветровития град. Сара Алдрете е “виждана” да обикаля около училищата в долината Рио Гранде и хората вярват, че тя се е заклела да отвлече и убие по 10 деца за всеки от последователите си, затворени в Мексико. Алтернативна църква в град Фар в щата Тексас е изгорена до основи, когато плъзва слухът, че членовете й са поклонници на Констанцо.

Плакат за издирването на Констанцо
Плакат за издирването на Констанцо

Властите все още търсят напразно Кръстника и неговия антураж, леко облекчени от ареста на патриарха на наркокартела Серафин Хернандез Ривера старши в Хюстън на 17 април. При обиска на къщата, в която се е криел, са открити оръжия и пари в брой, но никакви окултни принадлежности. Констанцо и неговите най-близки хора са потънали в земята.

“Никога няма да ме хванат”

На 8 април 1989 г. Констанцо вижда предателство в своите карти Таро. Знае, че Серафин старши трябва да е бил издаден от информатори и сега още по-внимателно наблюдава приятелите си. Държи узи-то си под ръка и рядко заспива за повече от няколко минути. Все повече заплашва обкръжението си със сила, която уж надвишава тази на полицията:

“Те не могат да ви убият” – казва той. – “Но аз мога”.

На 22 април среднощни подпалвачи нападат ранчо “Санта Елена”, изгаряйки окървавената ритуална барака на Констанцо до основи. На следващата сутрин той изпада в ярост, гледайки по телевизията как полицията изпълнява екзорсизъм на мястото, пръскайки гробовете и пепелта със светена вода. Развилнява се в малкия апартамент, в който живее с Алдрете и останалите, чупейки лампи и обръщайки мебели като обсебен от демон.

Пожарът в колибата
Пожарът в колибата

На 24 април полицията арестува сектанта Хорхе Монтес, нахлувайки в дома му, намиращ се на три пресечки от мястото, където е убито семейство Калзада през 1986 г. Също като останалите, арестувани преди него, Монтес бързо разказва всичко за култа, посочвайки Констанцо като негов ръководител и главен екзекутор в серия от зловещи убийства.

Три дни по-късно Констанцо и неговата кохорта от четирима се настаняват в последното си убежище, в сграда на улица “Рио Сена” в Мексико Сити. На 2 май Алдрете, страхувайки се за живота си, написва бележка и я хвърля долу на улицата от прозореца на спалнята си. Тя гласи:

“Моля ви, свържете се със съдебна полиция и им кажете, че в тази сграда са хората, които търсят. Кажете им, че една жена е държана като заложник. Моля ви за това, защото повече от всичко искам да говоря – или те ще убият момичето”.

Минувач намира бележката минути по-късно, прочита я и си я запазва, вярвайки, че това е просто някаква тъпа шега. Горе в апартамента Констанцо започва да крои планове за бягство от Мексико, за да започне на чисто някъде другаде. “Никога няма да ме хванат” – уверява той приближените си.

Тези планове са осуетени на 6 май 1989 г., когато полицията пристига на улица “Рио Сена” и започва да задава въпроси от врата на врата. Интересуват се от съвсем различен случай – изчезнало дете – но когато ги зърва през прозореца, Констанцо се паникьосва и открива по тях огън с автомата си. След малко сградата е обградена от 180 полицейски служители, които се включват в продължилата 45 минути престрелка. Като по чудо само един от тях е ранен.

Когато осъзнава, че бягството е невъзможно, Констанцо подава оръжието си на Валдез. Наемникът на Хернандез разказва по-късно на полицията:

“Каза ми да убия него и Мартин. Казах му, че не мога да го направя, но той ме удари по лицето и ме заплаши, че ще се пържа в ада. После прегърна Мартин и аз застанах пред тях и ги застрелях с автомата”.

Мъртвите Констанцо и Куинтана
Мъртвите Констанцо и Куинтана

Констанцо и Куинтана са мъртви, когато полицията нахлува в апартамента. Лежат прегърнати в един килер, а Констанцо е облечен по къси шорти, сякаш се е връщал от плажа. Тримата оцелели – Валдез, Ореа и Сара Алдрете – са незабавно арестувани и откарани в затвора. При разпита Валдез признава, че е застрелял Констанцо и тържествено предупреждава полицията:

“Кръстника няма да бъде мъртъв задълго!”.

Заветът

Мексиканските власти са по-загрижени да осъдят оцелелите сектанти, отколкото от предстоящото възкресение на Констанцо. Случаят на Валдез приключва бързо благодарение на неговите самопризнания, но Сара Алдрете първоначално се престорва на жертва, издавайки се впоследствие с прекалените си познания за кървавите ритуали на култа.

Четиринадесет от членовете на сектата са изправени пред съда по различни обвинения, сред които множество убийства, притежание на оръжие и наркотици, заговор и възпрепятстване на правосъдието. През август 1990 г. Валдез е осъден на 35 години затвор за убийството на Констанцо и Куинтана. Сектантите Хуан Фрагоса и Хорхе Монтес получават по 35 години за убийството на травестита Раул Ескуивел; Омар Ореа, съден по същото обвинение, умира от СПИН преди да чуе присъдата си. Сара Алдрете е оправдана за убийството на Констанцо, но получава шест години затвор за съучастничество. Ла Мадрина настоява, че единствената религия, която е практикувала, е “Християнска Сантерия”. По-късно, през 1994 г. Алдрете и още четирима сектанти са съдени за многобройните убийства в ранчото. Тя получава 62 години, а Елио и Серафин Хернандез младши по 67. Американските власти също имат готовност да преследват съдебно Алдрете, Валдез и клана Хернандез за убийството на Марк Килрой, ако случайно бъдат пуснати на свобода.

Арестуваните членове на култа
Арестуваните членове на култа

Но сякаш тяхното зло не е изчезнало дори сега.

Зловещ брой култови убийства остават неразкрити в Мексико. От затвора Сара Алдрете казва на журналистите:

“Не смятам, че религията ще свърши с нас, защото в нея има много хора. Те са основали храм в Монтерей, който няма нищо общо с нас. Това ще продължи”.

Между 1987-89 г. полицията в Мексико Сити се сблъсква със 74 неразкрити ритуални убийства, 14 от които са на невръстни бебета. Култът на Констанцо е заподозрян в поне 16 от тези случаи, в които са замесени деца и тийнейджъри, но властите не разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
26.08.2018 22:21

Ужас! Как могат едни ненормалници да промият мозъците на маса народ, че и на висши полицейски служители. Колко ли са си повярвал, че са Богове за да подложат на страдание невинни хора