Шарл Сображ: Лукавият бикини-убиец

Шарл Сображ: Лукавият "Бикини-убиец" от Югоизточна Азия

Представете си, че можете да печелите по един милион долара за всяка година, прекарана в затвора, с ясното съзнание, че ще излезете оттам като старец. Ще приемете ли тази сделка?

Да предположим, че бихте могли да живеете като цар зад решетките, да разполагате с почти пълен контрол, гостите ви да идват и да си отиват, когато си поискат, да имате мобилни телефони, телевизия, деликатесни храни и скъпи вина. Заслужава ли си заради това да заложите 20 години от живота си?

За серийния убиец Шарл Сображ идеята за пенсиониране в Париж и получаването на 15 милиона долара за правата над филм за неговия живот си заслужават напълно двете десетилетия от живота му, прекарани в корумпиран индийски затвор. Мъжът от виетнамско-индийски произход и французин по осиновяване превръща присъдата си за убийство в Индия в почти султански живот, докато междувременно се опитва да избегне преследването си за дузина други престъпления, извършени в различни юрисдикции, които биха могли да му донесат смъртно наказание.

Този мошеник, крадец на бижута, наркодилър и убиец живее живот, изпълнен с приключения и интриги, превърнал го в медийна знаменитост. В затвора има достъп до пишеща машина, телевизор, хладилник и огромна библиотека. Освен това с лекота успява да вкарва зад решетките храна и наркотици, които използва, за да контролира и забавлява колегите си в един от най-строго охраняваните затвори в Индия.

На всичко отгоре той може да излезе на свобода на 52-годишна възраст, да продаде историята на живота си за 15 милиона долара и после, когато се върне в Париж, да взима по 5 000 долара на интервю.

Не е зле за човек, осъден за едно убийство и обвинен в поне още 10. Според властите Сображ е убил над 20 нищо неподозиращи европейски и американски туристи и поклонници, пътуващи из Далечния Изток. Някои от тях идват в Азия в търсене на наркотици, а други на духовно израстване. Вместо това намират Шарл Сображ и неговата банда от убийци.

Сображ създава нещо подобно на семеен култ, в който той е бащинската фигура.

Мотив

Тормозът в ранното детство, травмите по главата и безразличните или жестоки родители са често срещани обстоятелста в миналото на серийните убийци. Но какво е накарало Шарл Сображ да се превърне в психопат?

Шарл Сображ
Шарл Сображ

За разлика от повечето серийни убийци, той убива заради финансова и лична изгода. Интересува се само от паспортите и личните документи на жертвите си, които улесняват незаконния му бизнес с наркотици и бижута. Не е подтикван от сексуално желание, нито извлича някакво особено удоволствие от убийствата. Просто премахва хората, които стоят на пътя му.

“Ако съм убивал или съм уреждал убийство, то е било единствено заради бизнеса, просто работа, като генерал в армията” – казва Сображ на един журналист.

Психопатите като него са неспособни да изпитват разкаяние. За тях фразите “Искам да те убия” и “Искам да те целуна” носят един и същи емоционален заряд. Страхът е почти непознат за тях, затова заплахата от наказание не ги стряска.

Някои специалисти наричат определен вид психопати “кукловоди”. Шарл Сображ е пример за тази диагноза, макар че хората като него са само малък процент от всички психопати.

Психопатите са водени от три мотивации: търсене на силни усещания, почти непреодолимо желание за победа и склонност да нараняват околните.

В един от най-ранните си сблъсъци със закона Шарл Сображ обяснява на майка си, че “винаги може да накара някой идиот да направи това, което иска”. Десетгодишното момче прави този коментар, когато е обвинено, че е накарало доведения си брат да ограби магазин.

Психопатите, попаднали в затвора, могат да научат думите на песента, но не и музиката. Те повтарят онова, което Комисията по помилванията и обществото желаят да чуят. Успешно използват психиатърския жаргон, обявявайки: “Чувствам разкаяние!”, но това са просто кухи думи.

Изоставяне

Постоянни величини във формиращите години на Шарл Сображ са изоставянето и бедността. Роден с името Гурмук Сображ и дете на неомъжена виетнамка, той израства, чувствайки безразличието на родителите си към неговото съществуване. Неговата майка Сонг е изоставена от баща му, индийски шивач, скоро след раждането му и тя обвинява сина си за това.

Баща му не иска да има нищо общо с Гурмук, но момчето си фантазира, че той е някаква митична, героична фигура.

Впоследствие Сонг се запознава с френски войник и се омъжва за него. Лейтенант Алфонс Дару няма нищо против да осинови момчето, но не пожелава да му даде името си. Държи се добре с него, но когато в семейството се раждат още деца, Гурмук започва да се чувства изолиран. За самия Дару, който постоянно влиза и излиза от болницата, лекувайки посттравматичния си стрес от войната, момчето е тежест за оскъдните семейни ресурси.

Дете, отритнато по този начин, започва в един момент да прави разни неща, за да привлече внимание. Пренебрегнатите деца предпочитат дори негативно внимание, отколкото никакво, и Шарл (който приема това име като тийнейджър, след като е покръстен като католик), не прави изключение. Още от ранна възраст той е непокорен и пакостлив. Шарл е умно и чаровно момче, но оценките му са слаби и често отсъства от училище или създава проблеми в клас.

Семейството живее в Марсилия и Шарл има достъп до корабите, заминаващи на изток за Индокитай. Често се промъква на тях, опитвайки се да избяга при родния си баща, който изобщо не споделя неговите чувства. Успява на няколко пъти да отплава от Марсилия, само за да бъде намерен в открито море и върнат в пристанището – което струва доста пари на майка му и втория му баща.

Когато е арестуван за кражба с взлом в Париж, Шарл отива зад решетките за три години, което съвсем го отчуждава от семейството му. Самотният младеж, от когото никой не се интересува, решава, че семейството му и цялото общество трябва да си платят, задето са го отхвърлили.

Феликс

1963 г. щe бъде първата от много години зад решетките. Сображ бързо свиква с живота в затвора. Той е брутален и жесток и дребно азиатско момче като него вероятно би се превърнало в плячка за хищниците. Но той знае карате и го използва, за да се защитава.

Затворът “Поаси” близо до Париж е ужасно място. Построен е през XVІ век като манастир и е преустроен в затвор от агностиците на Френската революция. Високите каменни стени отделят затворниците от външния свят, а индивидуалните килии са толкова малки, че ги използват единствено за спане – осъдените прекарват деня в ограждения, разделени на групи според тяхната свирепост, хигиена и националност.

Поведението на Сображ в затвора е индикация за бъдещето му. На затворниците е забранено да държат книги в килиите си, но не и на Сображ. Нарушенията, които биха донесли сурови наказания на всеки друг, не се отнасят до него. Той е приел толкова покъртителен образ, че успява да привлече вниманието на един от доброволците, посещаващи затвора. Феликс Дескон е богат млад човек, който идва в Поаси всяка седмица, за да помага на затворниците да пишат писмата си, да разрешава правните им проблеми или просто да разговаря с тях. Шарл бързо се присламчва към него, третирайки го като спасител и ролеви модел.

Двамата мъже стават приятели и Феликс дори се опитва да сдобри Шарл с майка му и баща му, без особен успех. Осигурява му книги, емоционална стабилност и кураж.

След освобождаването си Шарл се премества да живее у Феликс и възобновява криминалната си кариера, но вече е много по-умел и предпазлив. Той крачи в два различни свята. Светлият свят на Феликс Дескон е изпълнен с работа, благотворителност и досег с някои от най-добрите парижки семейства. Другият свят е по-мрачно и зловещо място, в което Сображ се чувства като у дома си – парижкият подземен свят.

Собственото му разрушително поведение го изпраща в затвора в същата нощ, в която предлага брак на годеницата си. Той открадва кола и закарва любимата си Шантал в бляскаво казино. Започва да залага като побеснял и загубва хиляди взети назаем франкове, за което обвинява Шантал, която отказва да се омъжи за него. По-късно, с пребледнялото от страх момиче до себе си, подкарва колата със самоубийствена скорост, отказвайки да спре, докато тя не приеме предложението му. Шантал се съгласява.

Точно тогава зад тях прозвучава сирената на полицейска кола. Той се опитва да избяга от полицията, но загубва контрол на един мокър участък и разбива колата. Шарл е арестуван и изпратен обратно в Поаси за осем месеца.

Шантал

Красивата парижанка Шантал, която живее с родителите си, се запознава със Сображ на едно парти. Моментално е запленена от този начетен и заможен млад мъж, който й разказва за своите приключения в Ориента и Дакар, и за измисленото си богато семейство в Сайгон.

Той говори като поет и я ухажва, въпреки неодобрението на родителите й. Няма никакъв начин нейният баща – традиционен френски католик – да позволи дъщеря си да се омъжи за някакъв полувиетнамец, без значение колко богато е семейството му. Но Шантал е омагьосана и когато Сображ се връща в затвора за осем месеца, тя остава до него, заклева му се във вярност и казва на приятелите и колегите си, че нейният приятел е отишъл в армията.

Органически неспособен да види вина в себе си, Шарл обвинява света за последния си сблъсък със закона. Тихо излежава времето си, но в серията от писма, изпратени до Феликс, отрича всякаква отговорност за действията си.

Когато е освободен осем месеца по-късно, Сображ вече е успял да спечели доста парички чрез серия от измами. Парите правят родителите на Шантал по-податливи към идеята за брак и Шарл най-накрая се оженва за нея.

Скоро след това тя забременява. В същото време Шарл решава да напусне Европа и да замине за Ориента, преди кулата му от измами да рухне върху него. Той разпространява фалшиви чекове из цяла Франция и обира домовете на богати семейства и е само въпрос на време преди полицията да го надуши.

Шарл помолва Феликс да му заеме кола за ден-два, натоварва в нея имуществото си и бременната си съпруга и напуска Франция. Двойката си пробива път през Източна Европа с помощта на фалшиви документи, ограбват двама души, с които се сприятеляват, и въобще оставят след себе си диря от престъпления. Когато пристигат в Истанбул с откраднатата кола на Феликс, властите вече разговарят с техните приятели в Париж, издирвайки двойката. Шантал ражда момиченцето си в Бомбай (днешен Мумбай).

Научи повече за:   Джон Джордж Хейг: Виртуозът на киселинните бани

Индия

Шарл и Шантал бързо се интегрират във френското общество на субконтинента. Крайно представителният и интелигентен психопат Шарл е посрещнат с отворени обятия от някои от най-висшестоящите французи в Индия, а привлекателната му съпруга и нейното очарователно бебе са също толкова добре дошли на женските чаени партита.

В началото на техния брак Шантал все още е в блажено неведение за крадливите наклонности на своя съпруг. Той й говори за “бизнеса” си и тя неведнъж се е оказвала в положението на нищо неподозиращ съучастник.

През по-голямата част от 70-те години Сображ върти търговия с откраднати коли, снабдявайки носталгично настроените французи и богатите индийци със страст към западни коли с трудно намиращи се американски и европейски автомобили.

Шарл или краде колите, или докарва откраднати коли от Пакистан и Иран, намазвайки ръцете на алчните митничари по границата. Узаконява ги, като ги обявява за крадени, след което ги купува обратно на търг. След това ги продава на благодарните си приятели с голяма печалба.

Работата му го държи далеч от дома през по-голямата част от 1970-71 г., а тъгуващата за Франция Шантал се чуди къде е съпругът й. Той често й подарява красиви бижута, за да я умилостиви.

Единствената слабост на Шарл изглежда е страстта му към хазарта и точно този порок ще доведе до втория му сериозен сблъсък със закона и накрая до падението му.

Шарл губи много пари в казиното в Макао, което го принуждава да заложи бижутата на Шантал. Парите от ценностите обаче не са достатъчни, за да покрият дълговете му и животът му е в опасност от бруталните азиатски бирници.

За щастие, той е представен на французин, който има план как Шарл да се сдобие с достатъчно пари, за да покрие дълговете си и да живее охолно дълго време след това.

Обирът на бижутерски магазин е обречен от самото начало. Шарл и неговата банда взимат хотелската стая над магазина, за да пробият пода и да се спуснат вътре през нощта. Но след тридневно безплодно къртене става ясно, че този план няма да успее.

Тогава престъпниците подмамват собственика на бижутерията в хотелската стая, под предлог че ще се срещне с богат клиент. Сображ го заплашва с пистолет, отнема му ключовете от магазина и изпразва касите му.

Шарл се озовава на летището в Делхи с торба, пълна със скъпоценни камъни. Обаче се принуждава да зареже плячката си на митницата, тъй като бижутерът е успял да съобщи за обира в полицията и тя затваря летището. Шарл оставя 10 000 долара в брой и още повече в бижута и се връща с празни ръце в Бомбай.

Бомбай е твърде привлекателен град за крадец като него. Освен това Шантал и бебето все още са там, затова той се връща към стария си бизнес с откраднати коли. Скоро след завръщането си е спрян от полицията в открадната кола и след като е разпознат от очевидци, е арестуван за кражбата на бижутата. Отведен е в затвора в Тихар, близо до Делхи, където организира своето първо драматично бягство.

Преструвайки се, че страда от кървяща язва, Шарл е закаран в местната болница, където е диагностициран с апендицит, въпреки че му няма нищо. Възстановявайки се след ненужната операция, Шарл убеждава Шантал да му помогне да избяга от болницата като упои охраната му. Шантал също взема доза хлороформ, за да не бъде заподозряна в бягството му.

Той е заловен скоро след това и двамата с Шантал, чието безсъзнание не успява да убеди полицията в нейната невинност, са задържани. Шантал е освободена под гаранция. Впоследствие Шарл също успява да плати гаранцията си с парите, които взема назаем от баща си в Сайгон, и двамата напускат Индия.

Арести и бягства

В Кабул, Афганистан, Шарл издържа съпругата и детето си чрез измами и обири на хипитата, пътуващи на изток, следвайки дирята на хашиша. Семейство Сображ живее добре в Кабул, но скоро жаждата за приключения обзема Шарл и той отвежда семейството си на летището. Оказва се обаче, че не е плащал за стаята си в хотела от два месеца и е арестуван от афганистанската полиция.

Време е за ново бягство. Шарл успява да вкара в затвора спринцовка, с която изтегля малко от собствената си кръв и я изпива, симулирайки кръвоизлив в стомаха. В болницата отново упоява пазача си и избягва в Иран.

През следващата година обикаля източното полукълбо, без да се установява никъде за дълго, за да не привлича вниманието на полицията, макар че продължава да се издържа чрез кражби.

Често пътува с около 10 паспорта, някои купени, други откраднати и нито един на името на Шарл Сображ. Повече не използва името си, а сменя самоличността си непрекъснато. По-късно ще разкаже на полицията, че в периода 1972-73 г. е пътувал до Карачи, Пакистан, Рим, Техеран, Кабул, Югославия, България и чак на север до Копенхаген.

След като изоставя семейството си в Кабул, Шарл вижда края на брака си. Вярната Шантал, която вече има собствено досие в базата данни на Интерпол, решава, че достатъчно се е напатила от престъпния си съпруг и се връща във Франция.

Междувременно местата, до които той може да пътува, стават все по-ограничени. В Истанбул към него се присъединява по-малкият му брат Андре и се превръща деен участник в измамите му. Андре настоява двамата да продължат с престъпленията си в Европа, но Сображ предпочита да се върне в Ориента, където по-лесно може да се слее с тълпата.

В крайна сметка Андре скъпо ще заплати за своето глупаво желание да следва брат си. Те извършват два обира в Турция, след което избягват в Гърция и ограбват няколко туристи в Атина, преди да бъдат арестувани за дребна кражба на ценности. Шарл разчита на надеждата, че историческите врагове Гърция и Турция едва ли някога ще споделят информация помежду си за двамата братя, ограбващи туристите.

Той убеждава Андре, че ще бъде лесно да накарат властите да повярват, че Шарл е Андре, а Андре – Шарл. Сображ е търсен човек и ако се престори на брат си, би могъл да излезе от затвора след седмици. След това Андре ще каже на гърците, че са освободили грешния човек и ще го пуснат.

Планът почти проработва, но когато гръцките власти решават да наложат възможно най-суровото наказание на двамата мъже, той се принуждава да измисли друг план. Отново симулира болест и успява да избяга от полицейския бус, с който го карат към болницата.

След няколко дни Андре казва на пазачите си, че не е Шарл Сображ. За негово нещастие ядосаните гърци решават да го предадат на турските си врагове, които далеч не са склонни към снизходителност. Андре е осъден на 18 години тежък труд.

Отровителят

Докато брат му гние в турския затвор, Шарл се понася към Изтока. Обикаля из Индия, Кашмир, Иран и Близкия Изток, занимавайки се с дребни измами. Неговият обичаен метод на действие е да намери френско или англоговоряща туристическа двойка, да се сприятели с тях и да ги впечатли като мистериозен, богат търговец. След това ги използва или за пренасяне на бижута през границата, или ограбва парите, паспортите и билетите им.

Докато усъвършенства тази схема, той среща жената, която ще се превърне в негов най-близък довереник и съучастник. Това е Мари Льоклерк, която идва на Изток, за да търси приключения. Определено ги открива в лицето на Шарл Сображ.

Мари Льоклерк

Шарл среща френската канадка по време на туристическа обиколка и успява да я убеди да се върне в Банкок след края на ваканцията й. Когато се връща след няколко месеца, Мари с ужас разбира, че той има връзка с тайландка на име Мей, за която й е казал, че му е секретарка.

Любовта й към Шарл е патологична. Мари не е в състояние да види никаква злина у него и с готовност се примирява с неговите празни развлечения. Години по-късно тя пише на Сображ (който вече си има нова любовница) от затвора в Тихар:

“Рунг е с дванадесет години по-млада и свежа от мен. Ти се нуждаеш от жена, която да може да живее при всякакви условия, във всякакъв климат. Колкото до мен, аз съм стара, уморена, рядко се усмихвам и имам горчив характер, който едва ли тепърва ще се промени… Рунг трябва да остане с теб. Важното нещо е да не си сам и да имаш до теб някой, който да те обича”.

Без съмнение Сображ е вярвал, че е в състояние да задоволи две жени. Някак си убеждава Мари да стане негова партньорка в престъпленията и двамата се запознават с австралийски професор и неговата съпруга, които са на почивка в Тайланд. Шарл умело се вмъква в живота им и двамата австралийци вярват, че са намерили истински приятел в негово лице. Той и Мари сервират на жертвите си кокосово мляко, подправено със силно успокоително. Когато двамата заспиват, Шарл претършува хотелската им стая, задигайки няколко хиляди долара в брой, както и паспортите им, сватбените им халки и самолетните им билети.

Подобно на своя калифорнийски съименник Чарлз Менсън, Сображ започва да гради нещо подобно на “семейство”. Мей стои в периферията, а Шарл и Мари прибират при себе си скитащ френски младеж на име Доминик. В продължение на няколко дни Шарл дава на момчето достатъчно отрова, за да го накара да изглежда болен от дизентерия. Щедро му предоставя дома си, докато успее да стъпи на крака. Обикновено дизентерията отминава бързо (или болният умира от обезводняване), но Доминик дълго време не може да се възстанови. В действителност Сображ нарочно го разболява, за да го държи в зависимост.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Веднага щом проумява, че е длъжник на Сображ и приема своето място, Доминик бързо се възстановява. Междувременно Шарл попада на двама младежи, Яник и Жак, бивши полицаи от френските колонии. Вместо да ги трови, ги омайва с вино и песни и докато те се забавляват навън с Мари, Шарл задига паспортите и спестяванията им.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Не се притеснявайте, уверява той изпадналите в паника мъже, можете да останете при мен, докато ви издадат нови паспорти. По-късно ще говорим за отплата.

Аджай Чоудури

Последната добавка в кръга на Сображ е младият индиец Аджай Чоудури. Студеният Аджай бързо се превръща в негов лейтенант и го придружава навсякъде. Той е довереник, съучастник и съконспиратор, на когото може да се разчита, че ще се справи и с най-деликатната ситуация.

Бикини убийства

След като събира кортежа си, Шарл Сображ започва да убива. Смята се, че може да е убивал и преди това, но сега за първи път оставя следа.

Неговата първа жертва е американката Джени Боливър, която идва на изток, за да преоткрие себе си чрез медитация и потапяне в будисткия начин на живот. Вместо това, допуска грешката да се потопи в компанията на Сображ и неговите хора. Не е ясно защо я е убил, но според някои източници тя е заслужила смъртта си, отказвайки да се присъедини към неговия престъпен антураж.

Джени е открита мъртва в топлите води на Тайландския залив, облечена единствено в бански на цветя. Първоначално изглежда, че младата жена се е удавила, но месеци по-късно, когато е извършена аутопсията, става ясно, че главата й е била държана насила под водата.

Следващата жертва е младият евреин Виталий Хаким, който, подобно на Джени, идва на изток, за да открие смисъла на живота, но вместо това попада в капана на Сображ и намира смъртта си. Виталий отсяда в дома му за няколко дни. Придружава Аджай и Шарл в пътуването им до курорта Патая и според Шарл е решил да остане с приятелите, които е срещнал там. Яник и Жак се учудват от този факт, защото Виталий е оставил дрехите си в апартамента и е дал за съхранение паспорта и пътническите си чекове на Сображ.

Виталий Хаким

Няколко дни по-късно на пътя за Патая е открито жестоко изгорено мъжко тяло. По него има следи от побой и за полицията е ясно, че горкият човек е бил жив, когато е бил залят с бензин и подпален. Властите предполагат, че мъжът е попаднал на тайландски бандити и не свързват смъртта му с тази на Джени Боливър.

През декември 1975 г. приятел на Виталий Хаким идва да го търси. В хотела му казват, че той е освободил стаята си преди няколко седмици и повече не се е върнал. Виталий е оставил съобщение за своята приятелка, без да иска добавяйки още една жертва в списъка на Сображ. Французойката Шармейн Кару е открита мъртва при обстоятелства много сходни с тези при смъртта на Джени. Очевидно тя е проследила пътя на Виталий до Шарл Сображ и е започнала да задава твърде много въпроси. Месеци по-късно аутопсията показва, че Шармейн е била удушена, а не удавена, и то с такава сила, че костите във врата й са били счупени.

Любов и смърт

Следващите жертви на Сображ са две двойки. Макар да са убити по различно време и на различно място, те срещат съдбата си в лицето на човека, станал известен на полицията като “Лукавия”.

Хенк Бинтанжа

Хенк Бинтанжа и неговата годеница Корнелия “Коки” Хемкер са холандски студенти, пътуващи из Югоизточна Азия. Те се натъкват на Шарл Сображ в Хонг Конг. Той им се представя като Ален Дюпоа, търговец на диаманти, и бързо се сближава с двамата младежи.

Като специална услуга Шарл продава на Коки сапфирен пръстен за 1 600 долара и поканва двамата в своята “луксозна вила” в Банкок. Казва им, че трябва да тръгне преди тях, но ще им изпрати кола с шофьор на летището.

Корнелия “Коки” Хемкер

Хенк и Коки бързо изпадат в състоянието на останалите, разболявайки се внезапно и оставайки да се възстановят в апартамента на Шарл. Той полага специални грижи за холандската двойка, заключвайки ценностите и паспортите им в сейфа си.

В нощта, в която се появява Шармейн Кару, Хенк и Коки бързо са изпратени навън, въпреки болестта си. Никой не задава въпроси, когато Шарл и Аджай се връщат след известно време, смърдящи на бензин и покрити с мръсотия. Шарл не обелва дума по въпроса, но Доминик и двамата бивши полицаи започват да стават подозрителни.

Вестниците в Банкок шумно обявяват новината за двамата туристи, нападнати и убити от бандити. Мъжът и жената са удушени, а телата им подпалени. У тях не са открити документи. След няколко дни на първите страници се появява новината за още една удавена западнячка.

Сображ заминава за Непал с паспорта на Хенк и в Катманду среща поредната западна двойка. Лади Дюпар и Анабела Тремон са се запознали в Непал и бързо са станали приятели. Лади е дошъл от Канада, за да изкачи връх Еверест, а Анабела е калифорнийско момиче, търсещо смисъла на живота си. Двамата прекарват доста време в един район на Катманду, наречен “Шантавата улица”, където човек може да си купи всичко, от хашиш до рубини. Лади изчаква времето да се оправи, за да може да изкачи върха, а Анабела просто няма друго занимание.

Шарл Сображ

Подробностите за това, как двамата са се запознали с Шарл Сображ, са оскъдни, но не след дълго в полето е открито изгорено и нарязано с нож мъжко тяло. Докато властите се опитват да идентифицират трупа, наблизо е открито второ тяло, в което е разпозната Аманда. Тя е намушкана няколко пъти с нож в гърдите.

Полицията попада на първата си следа, когато непалската митница докладва, че Лади Дюпар е напуснал страната скоро след смъртта на Анабела. Предполагат, че той е убил новата си приятелка и е напуснал страната, но се чудят на кого ли принадлежи другото тяло, намерено до нея.

Беглецът

Разбира се, Лади Дюпар не е напуснал Непал, нито е убил приятелката си. Шарл използва неговия паспорт, за да отиде в Банкок, където продава няколко от бижутата, които Лади е купил в Делхи. На следващия ден, използвайки паспорта на Хенк, се връща в Катманду. Полицията успява да установи какво са правили Лади и Анабела през последните си дни. Шарл, Мари и Аджай са разпитани, но успяват да се измъкнат.

Докато е в Банкок, Шарл прави стряскащо откритие. Доминик, Яник и Жак са сглобили парченцата от пъзела и са осъзнали, че са под грижите на убиец-маниак. Те проникват в офиса на Шарл и откриват дузини паспорти и документи, принадлежащи на нещастни туристи. Тримата французи напускат апартамента на Сображ и Тайланд, и се връщат в Париж. Пред да заминат обаче, споделят с полицията какво се случва в апартамента.

Бягайки от непалските власти, Шарл и компанията му пресичат границата с Индия и се отправят към Калкута. Добре се вписват в може би най-бедното място на земята. Шарл няма пари, знае, че е издирван от полицията и може само да предполага какво го очаква в Банкок. Но вярва в свръхчовешките си възможности и е убеден, че никой смъртен не може да го спре. Той има план. Нуждае се единствено от чист паспорт и малко пари.

Шарл намира и двете у израелския учен Авони Яков, който е открит упоен и удушен в хотелската си стая в Калкута. Паспортът и пътническите му чекове, на стойност около 300 долара, липсват.

Използвайки паспорта на Яков, Шарл отвежда Аджай и Мари в Сингапур. Мари е принудена да използва френски паспорт на мъж, но никой от граничарите не забелязва това.

Така, Шарл се връща в Банкок, където незабавно упоява и ограбва богат американец, открадвайки самоличността му. Макар все още да може да използва документите на Авони Яков, той е научил, че никога не е излишно да разполага с още един паспорт. Късметът е на негова страна, защото полицията, въоръжена с информацията на Яник и неговите приятели, прибира триото за разпит във връзка с “Бикини убийствата”. Но това е едно жалко и импотентно разследване. Тайландската полиция няма интерес да проваля туристическия бизнес в страната с един скандален процес.

Холандското посолство обаче, начело с Херман Нипенберг, има желание да разследва. Нипенберг е твърдо решен да изправи пред съда Шарл Сображ, Ален Готие или Робърт Грейнър – както и да се нарича този човек. Дипломатът е убеден, че той е отговорен за смъртта на поне двама холандски туристи.

Но убиецът се изплъзва. Преди години Шарл е казал на брат си, че Далечният изток е царството на корупцията, където всеки може да бъде купен за определена цена. Доказва това ясно през 1976 г., когато плаща 18 000 долара на тайландски полицай, който обръща глава на другата страна, за да могат Шарл и неговата компания да напуснат страната.

Спират за кратко в Малайзия, където Шарл изпраща Аджай да се сдобие със скъпоценни камъни от миньорските градчета. Индиецът се връща с камъни на стойност 40 000 долара. Шарл възнамерява да ги продаде в Женева, но първо трябва да се погрижи за нещо.

Никой не знае какво се е случило с Аджай Чоудури в Малайзия, но когато Шарл се среща с Мари на летището, за да се качат на самолета за Женева, индиецът не е с него. Тя се интересува какво е станало, но погледът на Шарл я кара никога повече да не отваря дума за това. До ден днешен властите смятат, че партньорът на Сображ лежи заровен някъде във влажните джунгли на Малайзия.

Интерпол

Един живот изплетен от лъжи не може да издържи дълго. Въпрос на време е Шарл Сображ да бъде заловен. Той надценява собствената си интелигентност и подценява органите на реда в Далечния изток, смятайки, че няма значение, че тайландската полиция издирва Ален Готие или Лади Дюпар. Надхитрял ги е преди и пак ще го направи.

Но, когато през 1976 г. се разнасят новините за сериен убиец, погубващ туристи в Тайланд, местната полицията разбира, че трябва да залови Шарл Сображ. Туризмът е твърде важен за икономиката и подкупите не могат да се сравнят с милионите, които ще бъдат загубени, ако хората престанат да посещават страната.

Жертви на Сображ

Досега при мистериозни и сходни обстоятелства в Югоизточна Азия са загинали две американки, двама канадци, един турчин, двама холандци, една французойка и един израелски учен. Почти всяко посолство в страната призовава за правосъдие.

Научи повече за:   Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема

Шарл Сображ попада в полезрението на Интерпол през 1973 г., когато е свързан с неуспешния обир на бижута в хотел “Ашока”. Не е свързан с “Бикини убийствата” в Тайланд –  за тях е издирван Ален Готие – но Интерпол разполага с доста солидното му досие. Рано или късно всеки престъпник, дори толкова интелигентен като Сображ, допуска грешка.

Залавянето на Лукавия

В Бомбай Шарл и Мари отново започват да въртят измамите си. Той възстановява своето “семейство”, примамвайки две изгубили се западнячки, Мери Елън и Барбара, и прави бърза пачка, дрогирайки французин на име Жан-Люк Соломон. Отровата не понася на Жан-Люк и той умира, превръщайки грабежа на Сображ в убийство.

Шарл, Мари, Мери Елън и Барбара заминават за Делхи, където Сображ се натъква на група френски студенти и става техен неофициален гид в града. Студентите смятат, че са извадили късмет да попаднат на съотечественик на такова странно място и когато Шарл им предлага хапче, което уж ще ги предпази от дизентерия, мнозина от тях го взимат с благодарност.

Планът му е да изчака, докато студентите се замаят от лекарството и да ограби стаите им, но всичко се обърква. Хапчетата действат твърде бързо и студентите започват да капят като мухи още в лобито на хотела. Тогава някой осъзнава, че само тези, които са взели лекарството, се чувстват зле и трима студенти повалят “гида” на земята и извикват полицията.

Това е началото на края за Шарл Сображ.

Шарл Сображ

Полицията бързо хваща следите на останалата част от бандата на Шарл, и Барбара и Мери Елън казват всичко, което знаят.

Шарл издържа на интензивния разпит в продължение на две седмици без да промени историята си, според която е важен френски търговец. Но дори той започва да се изморява, изправен пред лицето на трупащите се от цял свят доказателства.

Тайландците имат заповед за ареста му, важеща 20 години, за убийствата му, извършени в страната. Непал иска да говори с него във връзка с тамошните убийства. Той е избягал от гръцкия и афганистанския затвор, а турците са затворили брат му вместо него. Французите не искат да имат нищо общо със Сображ, тъй като са го изгонили преди много време. Индийците го обвиняват в убийството на Жан-Люк Соломон.

Шарл Сображ е отведен в затвора в Тихар в покрайнините на Делхи.

Затворът в Тихар

За Мари и другите две жени и най-дълбоките кръгове на ада биха били по-добро място от затвора в Тихар. Заклеймените като убийци жени се хранят с хляб и вода, и каквото друго успеят да си купят. Водата се пуска от тръба в килиите им само по веднъж на ден и ако изпуснат момента, трябва да чакат утрешната дажба. Плъховете и насекомите в Тихар безстрашно обикалят и се завират навсякъде, тъй като затворниците обикновено са твърде слаби, за да ги гонят. Колкото до тоалетните – за тази цел се ползва дупката в ъгъла на килията. Съкилийничка на Мари е младо малайзийско момиче, бавно губещо разсъдъка си, защото е напълно забравено в затвора.

Затворът в Тихар

Но Шарл изобщо не се тревожи. Знае как работят нещата в Индия и внася със себе си в пандиза 70-каратови скъпоценни камъни. Макар новият му дом да не е толкова удобен като апартамента му в Банкок, той ще свърши работа за известно време. Той не смята, че ще остане да гние в Тихар; знае, че някак ще успее да откупи свободата си.

В средата на 70-те години времената в Индия са трудни. Индира Ганди управлява с железния юмрук на военния закон и условията в страната са доста сурови. Съдебната система е задръстена с политически затворници и други подобни престъпници. В резултат на това минават цели две години преди Шарл Сображ и неговият клан да бъдат изправени пред съда. Междувременно, водени от отчаянието си, Мери Елън и Барбара правят опити за самоубийство. Шарл, разбира се, се чувства прекрасно.

Процесът срещу Шарл Сображ заслужава отделна история. Невероятно, но неговият брат, който е освободен предсрочно от турците, изминава целия път до Индия, за да се отзове на молбата му за помощ. Сображ наема и уволнява адвокати един през друг и в края на процеса обявява гладна стачка в протест срещу нечовешките условия в Тихар. Накрая решава да се защитава сам.

Съдията обаче не е впечатлен от тези постановки и решава, че Сображ е виновен. Мари е обявена за невинна, но е върната в Тихар, за да очаква делото за отравянето на френските студенти. Тя ще излежи известно време за това престъпление и ще бъде освободена по милост, когато й откриват рак на яйчниците. Мари умира у дома си в Канада, продължавайки да обича мъжа, който е съсипал живота й.

Шарл е изправен пред опасността от смъртна присъда. На всички е пределно ясно, че е убил много повече хора от Жан-Люк Соломон, но той твърди, че времето, излежано в Тихар, е достатъчно наказание.

Дали е успял да подкупи съдията? Това не е известно, но е повече от възможно. Органите на реда в целия свят са изумени, когато съдията осъжда Шарл Сображ само на 7 години затвор. Лукавия отбелязва поредната си победа.

На свобода

Шарл е обвинен и в неуспешния си опит да ограби френските студенти, и към присъдата му са прибавени още пет години. Макар, разбира се, да е за предпочитане пред смъртта, тази присъда представлява проблем за него. Заповедта за ареста му в Тайланд има давност 20 години, което означава, че веднага щом излезе от Тихар, ще бъде депортиран и вероятно екзекутиран.

Дванадесет години са достатъчно време, за да изчезнат някои свидетели и прокуратурата да изгуби интерес. Бягството от Тихар, което е детска игра за човек като Лукавия, ще го превърне в международно издирван престъпник. Той има нужда от план и разполага с няколко години, за да го измисли.

Междувременно буквално върти Тихар на пръста си. И пазачите и останалите затворници са негови приятели. Дори празнува юбилея си от десет години зад решетките, вдигайки купон. Този път няма значение колко бързо ще подействат хапчетата и когато пазачите заспиват по средата на веселието, Шарл Сображ излиза необезпокояван от затвора.

Според неговите по-късни обяснения, той все още не е бил готов да напусне Тихар, тъй като е нямал готов план и е искал да остане още няколко години. Сображ урежда да бъде заловен и е осъден за бягството и приспиването на пазачите. Този негов ход се оказва успешен. С течение на времето властите по света забравят за него и разследването в Банкок излинява със смъртта на някои очевидци и загубата на доказателства.

На 17 февруари 1997 г. Лукавия излиза от затвора в Тихар. Той е в разцвета на живота си, на 52 години. Тайландските власти нямат голям шанс да заведат дело срещу него след толкова много години, но Шарл е човек без родина. Трябва да бъде депортиран от Индия и властите го държат, докато намерят страна, която да го приеме.

Сображ напуска Индия

В крайна сметка той се връща във Франция, където иска пари от журналистите, за да бъде интервюиран. През март 2002 г. индийско филмово студио обявява, че ще прави филм за живота му.

Ново развитие

През септември 2003 г. Шарл Сображ е арестуван в луксозното казино “Роял”, намиращо се в хотел “Як и Йети” в Катманду, Непал. Задържан е като незаконен имигрант за влизането си в страната с фалшив паспорт през 1975 г. Истинската причина за ареста му обаче е желанието на властите да го разпитат за убийствата на двамата чуждестранни туристи.

Телата на двамата са открити през 1975 г. в поле в околностите на Катманду. Труповете им са изгорени. Сображ отрича обвиненията и заявява, че властите нямат никакви доказателства, че е бил в страната по време на престъплението.

Той е съден през лятото на 2004 г. и е намерен за виновен в двете убийства. Получава доживотна присъда и незабавно я обжалва.

Сображ отново зад решетките

През ноември 2004 г., докато тече обжалването му, Сображ предприема дързък опит за бягство от затворническата си килия. Използва лаптопа и мобилния си телефон, за да прати имейл на свой приятел, в който го моли да му изпрати някакво химическо вещество, което да праща хората в безсъзнание. Планира отново да приспи пазачите си и да избяга, но полицията осуетява намеренията му.

Междувременно апелативният съд постановява убийствата на двамата туристи да бъдат разследвани по-добре, тъй като няма достатъчно доказателства. Присъдата му е потвърдена през 2005 г.

В края на 2007 г. адвокатът на Сображ обръща към френския президент Никола Саркози с молба да съдейства за освобождаването на клиента му. Според него той е станал жертва на расизъм. През 2008 г. Сображ обявява годежа си с 20-годишната непалка Нихита Бисвас. На 7 юли 2008 г. пуска обръщение към медиите, заявявайки, че никога не е бил осъждан за убийство и ги умолява да престанат да го наричат сериен убиец.

С настъпването на 2018 г. Шарл Сображ е в критично състояние. Претърпял е няколко сърдечни операции и му предстоят още много.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Виж всички коментари