Палача от Ню Орлиънс

Палача от Ню Орлиънс

Палача от Ню Орлиънс е неразкрит сериен убиец, действал на територията на Ню Орлиънс в щата Луизиана, от май 1918 до октомври 1919 г.

Както подсказва псевдонимът на убиеца, жертвите са нападани със секира. В някои от случаите вратите на домовете на жертвите са разбивани със същото оръжие. “Палача” не е открит и заловен и престъпленията му спират точно толкова неочаквано, колкото и започват. Самоличността на убиеца остава неизвестна до ден днешен, въпреки че има най-различни предполагаеми заподозрени.

Не всички от жертвите на Палача намират смъртта си, но жестокостта и сляпата произволност на атаките му тероризират обществото в продължение на повече от година.

Той идва в нощта

Бръснарят Андрю Маджио току-що е получил повиквателно за армията. Денят е 22 май 1918 г. и Първата световна война е в умовете на всички. Андрю не изгаря от желание да отиде на война и затова решава в онази нощ да се напие от мъка. Когато се прибира в дома, който дели с двамата си братя Джейк и Джоузеф, малко преди 2 часа сутринта, той не забелязва нищо необичайно. Всъщност не е в състояние да забележи каквото и да е и този факт щял да го преследва до края на живота му. В сравнение с онова, което му предстои да изживее, повиквателното изглежда като ухапване от комар.

Стаите на Джейк и Андрю са част от дома на техния брат Джоузеф Маджио и неговата съпруга Катрин. Джейк се събужда към 4 часа същата сутрин. Той осъзнава, че е разбуден от стенещи звуци, идващи от спалнята на Джоузеф и жена му.  Джейк става от леглото и почуква на стената без да получи отговор. Тогава чука по-силно. Отново нищо.

Вече разтревожен, Джейк се опитва да събуди Андрю, но това се оказва доста трудно, предвид състоянието му. Когато най-сетне успява, двамата се втурват към дома на Джоузеф, където откриват следи от взлом. От задната врата, водеща към кухнята, са отсечени няколко дъски, които лежат на земята.

Двамата влизат в кухнята, минават покрай банята и стигат до спалнята на Джоузеф. Той е в леглото, а Катрин лежи върху него. Когато вижда братята си, Джоузеф се опитва да стане и едва не пада от леглото. Братята му се приближават и виждат дълбоки, кървави рани по главата му. Катрин е вече мъртва, лежаща в локва от кръв. Веднага викат полицията.

Първи, малко преди линейката, пристига ефрейтор Артър Хейтънър, но вече е твърде късно. Джоузеф умира. Докато чака за подкрепление, Хейтънър разпитва братята Маджио и се оглежда за улики.

Същата сутрин местен вестник публикува историята на първата си страница, прилагайки фотография на стаята на смъртта – спалнята на дома, в който живее сем. Маджио зад своя магазин. Женени от 15 години, те държат бакалия и малък бар на ъгъла на улиците “Апърлайн” и “Магнолия”. Полицията заключава, че двойното убийство е извършено малко преди зазоряване.

Оглеждайки кървавото местопрестъпление, Хейтънър открива купчина мъжки дрехи на пода на банята. Вътре в чугунената вана е подпряна секира. Изглежда е почистена набързо, но все още носи следи от кръв. Според други източници секирата е открита под къщата или под задното стълбище.

В спалнята Хейтънър открива бръснач, лежащ в кървавата локва на леглото. Правейки възстановка на престъплението, той стига до заключението, че убиецът е разбил кухненската врата и след това е отишъл право в спалнята. Използвайки секирата е ударил г-жа Маджио по главата и след това е прерязал гърлото й с бръснача, почти отделяйки главата от тялото й. Джоузеф Маджио е покосен със същата секира.

Съдебният лекар пристига на местопрестъплението  и определя, че смъртта е настъпила някъде между два и три часа сутринта. Жертвите са изнесени пред очите на събиращата се тълпа. Съседка казва на полицаите, че е видяла Андрю навън в ранните утринни часове. Джейк и Андрю са отведени за разпит. Те се кълнат, че са невинни, но все пак ги заключват. Джейк е освободен на следващия ден, но Андрю остава в затвора.

След това полицията установява, че бръсначът, използван в убийствата, принадлежи на Андрю. Служител в неговата бръснарница е видял шефа си да го взима със себе си в деня на убийствата. Видимо притеснен, Андрю обяснява, че го е донесъл вкъщи, за да го поправи. С двамата очевидци и бръснача като съществено уличаващо доказателство положението му не изглежда никак розово.

На 26 май, два дни след ареста му, той дава интервю за местен вестник:

“Ужасно е да бъдеш обвинен в убийството на собствения си брат, когато сърцето ти е вече разбито от смъртта му. И от това, че трябва да отида на война. Бях ужасно пиян. Твърде пиян, за да чуя какво става в съседната къща”.

Той изведнъж си спомня, че е видял мъж да влиза в къщата на брат му около 1:30 часа, когато се прибирал у дома. Полицията не му вярва.

Разследващите откриват, че сейфът на Джоузеф е отворен и празен, което говорело за обир, но парите под възглавницата му и в чекмеджетата са непокътнати, както и бижутата на Катрин. В един ъгъл е намерена черна тенекиена кутия. Братята казват, че Джоузеф винаги е заключвал сейфа си, но няма признаци вратата му да е разбита. Следователите установяват, че секирата принадлежи на жертвите и следователно убиецът е бил добре запознат с вътрешността на къщата.

Съдебният лекар внимателно проучва раните на починалите. В случая на Джоузеф секирата е главното оръжие, довело до смъртта му, докато при Катрин това е бръсначът, прерязал гърлото й от ухо до ухо.

Няколко дни след престъплението Андрю е освободен от ареста. Въпреки очевидците, срещу него няма достатъчно доказателства, а скоро нова находка щяла да насочи вниманието на полицията към друг заподозрян.

Черната ръка

На около пресечка разстояние от бакалията, където е убито сем. Маджио, двама детективи се натъкват на странно послание, написано с тебешир на тротоара: “Г-жа Маджио ще будува тази нощ, също като мисис Тоуни”. Почеркът прилича на ученически, което изглежда като важна следа, но в онзи момент никой не знае какво да прави с него. Една от версиите е, че бележката е оставена от съучастник, който е искал да предупреди убиеца, че г-жа Маджио все още не спи. След известно проучване полицията открива възможна връзка с други престъпления, случили се по-рано в този район.

Седем години по-рано, през 1911 г., се случват две или три свирепи убийства със секира (сведенията се разминават по въпроса). Всички жертви са италиански бакали, спящи в леглата си и убити със секира след взлом през задната врата.  И трите инцидента остават неразкрити.

Името на първата жертва е Крути (той няма съпруга), вторият Розети (убит заедно с жена си) и третият Шиамбра (също убит с жена си). Първото име на Шиамбра е Тони и полицията предполага, че това може да има някаква връзка с “г-жа Тоуни” от загадъчната бележка. Най-вероятно жените, а не мъжете са целта на убиеца.

Хората от италианската общност започват да говорят за възможна връзка с мафията. Убитите са италианци, които може би не са платили “дълговете” си. Знае се, че мафията наказва сурово онези, които проявяват подобно безочие. Някои граждани от италиански произход искат закрила от полицията. Други шепнат за организация, наречена “Черната ръка” –  наказателен отряд на мафията, за който се вярва, че е отговорен за убийствата през 1911 г.

Тази организация получава името си, защото онези, които не изпълняват исканията й, получават бележки с отпечатана върху листа черна ръка, като предупреждение за страшните последици. Повечето италианци дават процент от надниците и печалбите си на тази криминална групировка, защото в противен случай са преследвани, тормозени и дори убивани. Смята се, че Черната ръка обучава новите си членове в своеобразно училище за наемни убийци, където се научават да пречупват хората. Мнозина вярват, че Черната ръка е разбита през 1907 г. след поредица от съдебни дела, но италианската общност продължава да се страхува, че нейни членове са все още на свобода. Тъй като убийството на сем. Маджио е твърде подобно на онези от 1911 г., тръгват слухове, че групировката се е възродила и тези слухове придобиват още по-голяма достоверност в светлината на последвалите събития.

Научи повече за:   Марк Сапингтън: Вампира от Канзас Сити

Следваща атака

От убийството на сем. Маджио изминават две седмици и градът започва да се успокоява. Тогава, на 6 юни, Джон Занка пристига с доставката на хляб в бакалията на Луис Бесемер. Магазинът е затворен, което му се струва доста странно. Господин Бесемер, който е от полски произход, винаги ставал рано, за да приеме доставката.

Занка заобикаля магазина и чука на задната врата. Вътре се чува шум от някакво движение, което го успокоява.  Но тогава Бесемер отваря вратата и Занка с ужас вижда, че лицето му е покрито с кръв. Бесемер казва, че е бил нападнат и с трепераща ръка сочи към спалнята. Занка отива да погледне и намира съпругата на бакалина (впоследствие жената се оказва негова любовница) на леглото, покрита с окървавен чаршаф. В главата й зее огромна рана, а следи от кървави боси стъпки водят от леглото до кичур коса, хвърлен на пода.

Занка държи веднага да доведе полицията, но Бесемер го спира, тъй като иска преди това да извика личния си лекар. Все пак Занка се свързва с полицията и извиква линейка за двете жертви.

Полицаите установяват, че и в този случай нападателят е проникнал в къщата, разбивайки задната врата и оръжието отново е ръждясала секира, която принадлежи на Бесемер и е открита в банята. Но Бесемер не е италианец и живее в града само от три месеца. Той е жив и в ясно съзнание, но не може да даде описание на нападателя. Другата жертва, 28-годишната Ана Хариет Лоу, е откарана в болницата.

Подозрението пада върху чернокож мъж, който е работил за Бесемер миналата седмица. Той е арестуван и въпреки че показанията му са противоречиви, не след дълго го освобождават.

Преди да умре от раните си Ана също разказва няколко различни истории. Първо заявява, че е била нападната от мулат. След това променя версията си и обвинява Бесемер в нападението, заявявайки, че той е част от германска конспирация – с други думи шпионин. Тъй като е време на война, тази версия звучи правдоподобно. Вестниците публикуват обширна история, описваща как в дома на Бесемер са открити тайни книжа, написани на немски, руски и иврит, а бакалията му служи като прикритие.  Освен това притежава опиати, а съседите му споделят, че той и съпругата му са пристрастени. В разследването се намесват федералните органи, но местната полиция подозира, че отчужденото семейство просто си измисля тези неща, за да се нараняват взаимно.

Когато излиза от болницата, Бесемер признава, че Ана не му е съпруга, въпреки че живее с нея. След това иска сам да разследва случая, което се струва подозрително на полицията. За тях е очевидно, че той не желае да се вдига шум около случая, което ги навежда на мисълта, че нападението е резултат от семеен скандал. По онова време вече се практикува снемане на пръстови отпечатъци, но никой не се сеща да провери за такива в домовете на Бесемер и Маджио. Не е известно и какво е направила полицията с отпечатъците от стъпки.

В крайна сметка Бесемер е арестуван и обвинен в убийство. Но не той е Палача от Ню Орлиънс.

Тъмна фигура

Два месеца след инцидента с Бесемер, на 5 август на бизнесмена Едуард Шнайдер му се налага да работи извънредни часове в офиса си. Когато се прибира у дома същата вечер, той очаква бременната му съпруга да го посрещне на вратата. Бебето щяло да се роди всеки момент и той иска да бъде до нея, за да й дава кураж. Но когато отваря вратата, в къщата е тихо. Твърде тихо. Едуард повиква жена си, но не получава никакъв отговор.

С растящо безпокойство той влиза в спалнята. Там, на леглото, лежи съпругата му. Тя е цялата в кръв, на главата й зее огромна рана, а някои от зъбите й са избити. Едуард установява, че е все още жива и извиква бърза помощ и полицията.

Госпожа Шнайдер е в критично състояние, но след няколко дни в болницата започва да идва на себе си. За съжаление обаче не може да си спомни много подробности за нападението. Обяснява, че си подремвала, когато се стреснала от тъмна фигура, надвесена над нея. Секирата се спуснала надолу и спомените й свършват до там.

За щастие, нападението не се отразява на бременността й. Тя остава в болницата и седмица по-късно рожда здраво момиченце.

Заглавията във вестниците хвърлят в ужас населението, задавайки въпроса: “ПАЛАЧ ЛИ ВЪРЛУВА В НЮ ОРЛИЪНС?”.

На 10 август, пет дни след нападението над г-жа Шнайдер, още една жена е заплашена от тъмна фигура в дома си. Полин и Мери Бруно са разбудени рано сутринта от силни удари, които сякаш идват от стаята на техния чичо Джоузеф. Полин се изправя в леглото и вижда висока, тъмна фигура, надвесена над нея. Тя се разпищява и нападателят побягва. По-късно момичето разказва, че той сякаш нямал крака. “Движеше се ужасно бързо” – казва тя на пресата.

В отговор на нейния писък Джоузеф Романо влиза в стаята й, но не е в състояние да й предложи помощ. Нощницата му е покрита с кръв от раните по лицето му. “Не знам кой го направи” – казва той на Полин. Преди да падне на пода й казва да се свърже с болницата, където умира след два дни.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Установява се, че вратата е разбита, а на двора е оставена секира. Романо е италианец, но не бакалин, а бръснар и стаята му е претършувана.

Хората в Ню Орлиънс са ужасени. Очевидно в града се подвизава сериен убиец, който напада хората, докато спят. Гражданите започват да докладват на полицията всяка съмнителна фигура. Бакалин открива длето пред вратата си, а друг пък стреля през вратата, когато чува звуци отвън. Полицаите откриват, че някои се е опитвал да я разбие.

За полицията е трудно да установи, кой казва истината и кой просто търси внимание. Носи се дори слух, че “Палача” се разхожда наоколо, облечен в женски дрехи.

Онова, което установяват е, че извършителят не оставя отпечатъци (не е ясно дали полицията е събирала отпечатъците или ги е търсела с невъоръжено око), и изглежда подбира жертвите си безразборно. Повечето, но не всички, са бакали. Детективите се чудят дали това е дело на един човек или на няколко отделни престъпници. Един полицай има теория по въпроса.

Джекил и Хайд

През 1886 г., шотландският писател Робърт Луис Стивънсън публикува историята за уважаван гражданин, който взима таен елексир и се превръща в буйстващ луд. Вдъхновена от сън на автора, книгата следва нападенията на чудовището. Никой не подозира д-р Джекил, тъй като изглежда като обикновен човек и професионалист. Книжката се превръща в международна сензация и дори днес все още се използва от следователите, когато искат да опишат човек с две самоличности – една добра и една лоша.

Научи повече за:   Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Детектив Джоузеф Дантонио, който разследва убийствата от 1911 г., също прави тази връзка, когато е интервюиран от местните вестници.

“Криминалната наука”, казва той, “е установила, че престъпник с двойна самоличност може да изглежда като уважаван, почитащ закона гражданин. Тогава внезапно го обзема импулс да убива и той му се подчинява”.

Според Дантонио сегашните убийства имат връзка с предишните, които е разследвал. Той смята, че убиецът е живял спокойно през тези десет години и внезапно е почувствал нуждата да убива отново. Това означава, че извършителят е невидим, живее и работи около нищо неподозиращите си жертви и действа много предпазливо. Сякаш има нещо свръхестествено в неговата способност да влиза и излиза от домовете на хората, а жертвите да не могат да си спомнят нищо за него. Трудно е да се арестува една “тъмна, надвесена фигура”.

Нападателят не се появява повече до края на годината и Ню Орлиънс се връща към нормалния живот. Минават месеци без вест от Палача. Хората се чудят дали не е напуснал района или просто е приключил с убийствата. Първата световна война приключва и всички са погълнати от нови тревоги. Много скоро щели да разберат, че всичките им предположения за местния убиец са били погрешни.

Нелоялна конкуренция

Всичко започва отново на 10 март 1919 г., но този път отвъд реката, в имигрантското предградие Гретна. От ъгъла на улиците “Джеферсън” и “Секънд” се чуват писъци. Пред втурналия се на помощ съсед Йорландо Джордано се разкрива страховита гледка. (Според вестниците жертвите са намерени от две деца, а писъци не е имало).

Роузи Кортимиля държи дъщеричката си
Роузи Кортимиля държи дъщеричката си

Зле ранената Роузи Кортимиля прегръща мъртвата си двегодишна дъщеричка Мери. Нейният съпруг, бакалинът Чарлз, лежи в локва кръв на пода. Роузи разказва, че са нападнати в съня си. Детето спяло в ръцете й и било покосено от един единствен удар по задната част на главата. Чарлз се хвърлил върху нападателя, но съседите казват, че не са чули шум от борба.

Полицията претърсва къщата и района, но отново не открива никакви улики. И този път кухненската врата е разбита, а нападателят е струпал малко дърва пред оградата, за да я прескочи по-лесно. Търсенето на отпечатъци е безплодно, но полицаите откриват окървавена секира на стълбището. Мотивът не е обир, тъй като не са взети никакви пари и ценности. Съдебният лекар обявява убийството за дело на маниак.

Веднага щом Роузи Кортимиля се възстановява от многобройните рани по главата, тя е готова с обвинението. Арестувани са Франк и Йорландо Джордано  – баща и син, които живеят в съседство и представляват техни бизнес конкуренти. Йорландо е човекът, който пръв й се притекъл на помощ, а сега тя го обвинява в нападението. Той имал непредпазливостта да спомене преди няколко дни, че предчувства, че нещо лошо ще се случи на съседите му. Според вестникарските публикации от онова време Чарлз твърдял, че е бил нападнат от Франк Джордано, но други източници са на мнението,че той не е бил съгласен с обвиненията на жена си и дори я бил накарал да ги свали. Според трети Чарлз Кортимиля умира в болницата.

Показанията на Роузи срещу двамата мъже са толкова убедителни, че те са осъдени – въпреки фактът, че 150-килограмовото тяло на Франк никога не би могло да мине през дупката във вратата и че Чарлз (в случай, че е бил жив) не могъл да го идентифицира в съда като извършителя. В крайна сметка Франк получава смъртна присъда, а баща му доживотен затвор.

Още в ранния етап на разследването се случва друг инцидент, за който се подозира, че може би е част от серията нападения. Три дни след атаката над сем. Кортимиля, редакторът на местен вестник получава писмо, което според някои хора свързва Палача с друга прочута серия от неразкрити убийства.

От ада

През 1888 г. в Лондон за период от 10 месеца са брутално убити пет проститутки, а убиецът отрязва парчета от телата им и ги взима със себе си. Той никога не е открит и заловен, но в полицията пристигат няколко писма, едно от които е подписано с “Джак Изкормвача“.

Джак Изкормвачът
Джак Изкормвача

Към друго пък е приложено парченце от бъбрек, принадлежащо на една от жертвите. То не е подписано, но е изпратено “От ада” и обещава още насилие.

Изглежда на Палача също му е хрумнала подобна идея:

“Адът, 13 март 1919 г.

Почитаеми Смъртни:

Никога не са ме хващали и никога няма да успеят. Никога не са ме виждали, защото съм невидим като небесния ефир, който обгръща вашата земя. Аз не съм човешко същество, а дух, паднал демон от най-горещата точка на ада. Аз съм онова, което вие, орлеанци, и вашата глупава полиция наричате Палача.

Когато видя възможност, ще се върна, за да взема нови жертви. Само аз знам кои ще бъдат те. Не ще оставя следи, освен моята кървава секира, помазана с кръвта и мозъка на онези, които съм изпратил долу, за да ми правят компания.

Ако желаете, кажете на полицията да не ме дразни. Аз разбира се съм разумен дух. Не се обиждам от начина, по който проведоха разследването в миналото. Всъщност те бяха толкова извънредно глупави, че забавляваха не само мен, но и Негово Сатанинско Величество, Франсис Джоузеф и др. Но кажете им да внимават. Нека не се опитват да открият какво съм аз, защото ще им се иска да не са се раждали, когато ги застигне гневът на Палача. Не мисля, че има нужда от това предупреждение, защото чувствам, че полицията винаги ще ме избягва, както е правела в миналото. Те са мъдри и знаят как да се пазят от онова, което може да им навреди.

Несъмнено вие, орлеанци, ме смятате за най-ужасния убиец, какъвто аз наистина съм, но щях да бъда още по-лош, ако исках. Ако исках, щях да идвам във вашия град всяка нощ. Бих могъл лесно да покося хиляди от вашите уважавани граждани, защото съм в близки отношения с Ангела на Смъртта.

Сега, за да бъдем точни, в 12:15 ч. (земно време), следващия вторник вечерта, аз ще посетя Ню Орлиънс отново. Воден от моето безкрайно милосърдие, ще отправя предложение към вас, хора. Ето го и него:

Много обичам джаз музиката и се кълна във всички дяволи от долното царство, че всеки, от чийто дом се носят звуците на джаза, ще бъде пощаден. Ако отвсякъде се носи джаз, ами тогава още по-добре за вас, хора. Едно нещо е сигурно, че някои от онези, които не слушат джаз във вторник вечерта (ако има такива), ще се запознае със секирата ми.

Е, тъй като ми е студено и копнея за топлината на моя роден Пъкъл, а и е време да напусна вашия земен дом, ще прекъсна моята проповед. Надявам се, че вий ще я публикувате и ще ви стане ясно, че аз съм бил, съм и ще бъда най-лошият демон, съществувал някога в действителността и във фантазиите ви.

Палача”

Без значение, дали писмото е лоша шега или не, хората го приемат напълно сериозно. Жителите на Ню Орлиънс се славят с това, че винаги си намират повод за парти, но в града никога не е имало по-буен купон от онзи в нощта на Свети Джоузеф на 19 март. Един от домакините на безбройните партита в града дори се осмелява да разпространи покана за Палача, в която настоява той да влезе през отворения прозорец на банята и да не разбива вратата му.

Научи повече за:   Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

Никой не е убит през онази нощ.

Нови жертви

Някъде в този период през април Луис Бесемер е изправен пред съда, но тъй като войната вече е свършила, никой не се интересува дали той е шпионин или не. Съдебният лекар заявява, че Бесемер няма нужната сила, за да нанесе сам раните по себе си, а на съдебните заседатели им трябват само 10 минути, за да го оправдаят за убийството на любовницата му.

Тогава на 10 август още един италиански бакалин претърпява поражение. Стийв Бока е ударен със секира по време на съня си. Препъвайки се, той успява да стигне до приятеля си по съседство, за да потърси помощ. Въпреки че Бока се възстановява, той няма спомен за подробностите от нападението. От вратата му са изкъртени дъски, а в кухнята е оставена секира. Нищо не е взето.

Три седмици по-късно Палача (или някой друг) успява да влезе в дома на Сара Лауман, но не през вратата. 19-годишното момиче е открито в безсъзнание в леглото си, с множество рани по главата. Пред отворения прозорец е оставена кървава секира.

Следващата жертва е Майк Пепитон. На 27 октомври сутринта съпругата му чува звуци от борба в стаята на мъжа си, която е до нейната. Тя се втурва вътре, сблъсквайки се с нападателя, който вече напуска местопрестъплението. Майк лежи окървавен в леглото си и очевидно оръжието на нападението е секирата, оставена до задната порта. И този път задната врата е разбита.

Дъщеря им хуква да извика полицията и довежда офицер Бен Коркоран, който заварва г-жа Пепитон, надвесена над съпруга си. “Мисля, че Палача беше тук и уби Майк”, казва тя. Майк е откаран в болницата, където умира.

Госпожа Пепитон твърди, че е видяла не един, а двама огромни мъже в дома си. След като нападнали съпруга й, двамата избягали без да вземат нищо. В онзи момент в къщата имало осем души, но изглежда нападателите не се притеснявали от възможността да бъдат видяни и разпознати. Другата странна подробност е, че г-жа Пепитон изобщо не пищи по време на случилото се и отговаря съвсем спокойно на въпросите на полицията.

Един от вестниците публикува статия, обсъждаща възможностите убиецът да е маниак, луд, крадец, садист или някакво свръхестествено същество. И други се питат същото. Хората са забелязали, че дупките във разбитите врати са твърде малки, за да мине през тях възрастен човек. Как успява да влезе и да излезе, освен ако не е човек?

Дяволът

Суеверията в Ню Орлиънс не са нещо необичайно. Разказват се истории за “Хората с иглите”, които забиват игли в женските си жертви, докато не изпаднат в безсъзнание и след това ги отнасят. “Мъжете с черните бутилки” пък убиват пациенти в болниците и след това продават телата им на студентите по медицина. Още по-мистериозен е “Човека с наметалото”, който носи дълго черно наметало и кара черна кола, търсейки момичета, излезли навън сами. Друг герой е “Човека с доминото”, който скача от някое дърво сред минаваща отдолу групичка момичета, които се разбягват от страх в различни посоки. През 1914 г. се появява и герой с псевдонима “Джак Стригача”, който реже къдриците на местните ученички.

Не е учудващо, че много от жителите на Ню Орлиънс започват да говорят за Палача като за зъл демон, живеещ сред тях, особено след като тръгва слух, че е забелязан в черни дрехи и черна широкопола шапка. Той е висок и слаб, точно като всеки уважаващ себе си фантом.

Това е част от причината, която подтиква Калила Смит, историк и автор на книгата “Пътуване в мрака: Призраците и вампирите на Ню Орлиънс”, да събере на едно място историите за Палача.

“Заинтересувах се от него, защото събирах истории за вампири в Ню Орлиънс. Знаех за писмото, в което той се представя като демон и се носеха слухове, че е изчезвал, сякаш е имал крила. Убиецът никога не е  разкрит, а в някои от случаите няма следи от влизане с взлом. Тази загадъчна серия от убийства ме наведе на мисълта: Ами, ако той в действителност не е бил човек?

В Ню Орлиънс има много истории за хора, загубили ума си. В края на ХVІІ век, под влияние на някаква вуду истерия, хората започват да се избиват взаимно, защото вярват, че някои им прави черни магии. От време на време градът изпада в такива периоди. Възможно е извършителят на тези нападения да е вярвал, че е суперчовек. Хората, склонни към подобни убийства, обикновено страдат от делюзии и мания за величие. В писмото си той е сигурен, че няма да го заловят и наистина убийствата остават неразкрити. През 80-те години, когато Ню Орлиънс се считаше за столица на убийствата, възнамерявах да пиша за тези неразкрити убийства, но историята е вече толкова изкривена, че беше невъзможно да отделя фактите от измислицата. Трудно е да се разбере какво наистина се е случило”.

Според някои източници обаче Палача е открит и осъден.

Справедливост?

На 7 декември 1920 г. г-жа Кортимиля получава пристъп на разкаяние и гузна съвест, може би повлиян от заразяването й с дребна шарка. Тя оттегля обвиненията си срещу баща и син Джордано и признава драматично пред медиите, че е излъгала. Заявява, че я е посетил светец, който й казал, че трябва да изкупи греховете си. Моли за прошка.

Двамата несправедливо осъдени мъже са освободени.

Тогава полицията получава сигнал за инцидент в Лос Анджелис, който се случва на 2 декември. Госпожа Майк Пепитон, облечена в черни дрехи и скрита в тъмен вход, застрелва нюорлеанеца Джоузеф Мъмфри. Той пада мъртъв на тротоара, а тя зачаква полицията да дойде и да я арестува. Според нея това е човекът, когото е видяла да бяга от стаята на съпруга й в деня на смъртта му.

Мъмфри има криминално досие и е лежал в затвора, но бил на свобода по време на всяко от убийствата.  Той напуска Ню Орлиънс точно след убийството на Пепитон. Но освен показанията на г-жа Пепитон, нищо друго не го свързва с престъпленията. Някои го описват като поръчков убиец на мафията, но това е само теория, тъй като не всички от жертвите са италианци, а освен това мафията никога не посяга преднамерено на жени.

Госпожа Пепитон излежава десетгодишната си присъда в Лос Анджелис и след това изчезва.

В Ню Орлиънс повече не се случват убийства със секира.

Никой не знае със сигурност, кой е бил Палача от Ню Орлиънс.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме