Марсел Петийо: Парижкият доктор Сатана

Марсел Петийо: Парижкият доктор Сатана

Марсел Петийо е уважаван лекар, кмет на своя град и герой от френската съпротива – кои тогава са 27-те мъртъвци, чийто изгорени тела са открити в кланицата, оказала се неговият парижки дом? Нацисти и нацистки привърженици, както твърди той, или еврейски бегълци, търсещи спасение от Гестапо? Този благ лекар е известен клептоман и освидетелстван лунатик.  Марсел Петийо признава за над 60 убийства и отива на гилотината за 26 от тях.

Димни сигнали

В утрото на 6 март 1944 г. от комините на стилния дом, намиращ се на улица “Сюер” в Париж, започва да се излива зловонен пушек. Съседите подозрително стрелкат с очи триетажната къща от XІX век, която някога е била дом на незначителна френска принцеса. Когато часовете – а после и дните – минават без признак, че отвратителният дим ще спре, един съсед най-сетне решава да се оплаче. На 11 март той отива да посети собственика на къщата и намира на вратата следната бележка: “Ще отсъствам един месец. Препращайте пощата ми на улица “Ломбард” №18 в Оксер”.

Двама полицейски служители пристигат с велосипедите си. Съседите ги уведомяват, че собственикът на къщата, д-р Марсел Петийо, притежава още един имот, намиращ се на улица “Комартен” №66. Някои от тях отбелязват, че през последните шест месеца празната къща на доктора е била посещавана от доста хора, сред които и един непознат с конска каруца. Преди няколко месеца пред дома са пристигнали два камиона, като в първия са били натоварени 47 куфара, а вторият е доставил 30 или 40 тежки чувала с неизвестно съдържание.

Полицаите се свързват с д-р Петийо в другия му дом. Той ги пита дали са влизали в къщата и когато получава отрицателен отговор, ги предупреждава: “Не правете нищо. Ще дойда след 15 минути”. Половин час по-късно от него няма и следа, а пушекът се усилва все повече. Полицаите извикват пожарната служба.

Пожарникарите проникват в къщата през един прозорец на втория етаж. Претърсват горните етажи преди да влязат в мазето. Съвсем скоро мъжете започват да излизат, като един от тях повръща, а шефът им се обръща към полицаите: “Вътре ви чака доста работа”. Трима полицаи слизат в мазето, където откриват запалена пещ на дървени въглища, от чиято отворена врата се провесва човешка ръка. Купчината въглища наблизо е смесена с човешки кости и части от разчленени трупове. Невъзможно е да се преброят жертвите.

Шокираните полицаи напускат мазето, точно когато доктор Петийо пристига с велосипеда си.

“Това е сериозно” – отбелязва той. – “Репутацията ми е поставена на карта”.

Петийо иска да се увери, че всеки от полицаите е французин и когато получава положителен отговор, нарича мъртвите в мазето си “германци и предатели на нашата родина”. Заявява, че е глава на “съпротивително движение” и че в дома му на улица “Комартен” има 300 документа, “които трябва да се унищожат, преди врагът да ги намери”. Френските полицаи, озлобени от годините на нацистка окупация, му позволяват да си тръгне.

Ще изминат седем месеца преди да го видят отново.

Марсел Петийо

Междувременно огледът на местопрестъплението продължава. В гаража е открита голяма купчина негасена вар, в която има човешки останки, сред които скалп и челюстна кост. В конюшнята е изкопана яма, пълна с още негасена вар и трупове в най-различна степен на разлагане. На стълбището, водещо от двора към мазето, полицията открива конопен чувал, съдържащ половината от обезглавен труп, чийто крака и вътрешни органи са отстранени.

Комисар Жорж-Виктор Масу, 33-годишен полицай с 3 200 ареста зад гърба си, незабавно поема случая. Той забелязва, че мивката в мазето е достатъчно голяма, за да може в нея да се изцеждат труповете от кръвта им и открива звукоизолирана осмоъгълна стаичка, в чийто стени са монтирани окови, а на вратата има шпионка. Масу все още е на местопрестъплението, когато от управлението пристига телеграма, гласяща:

“Заповед от германските власти. Арестувайте Петийо. Опасен лунатик”.

За френските патриоти тази заповед на немците означава, че Марсел Петийо може би настина е герой от Съпротивата. Полицаите се отправят неохотно към улица “Комартен” – и заварват апартамента на Петийо изоставен, без следа от доктора и неговото семейство. Вместо да го търсят, детективите разпитват работниците, които са правили ремонт на къщата на улица “Сюер”. А когато научават, че Петийо е бил затворен и изтезаван от Гестапо от месец май 1943 г. до януари 1944 г., се настройват още по-съчувствено към него и съвсем се отказват да го издирват.

От къщата на улица “Сюер” са извадени обезобразените останки на поне 10 жертви, макар че главният съдебен лекар казва на репортерите, че “бройката 10 е много по-ниска от действителната”. Освен невъзможните за идентифициране кости и части от тела, докторът каталогизира 15 кг овъглени кости, 10 кг неизгорени фрагменти, 5 кг човешка коса, (плюс “повече от 10” цели скалпове), и “три контейнера за боклук”, пълни с твърде дребни за идентификация парченца.

Базирайки се на останките, докторът казва, че най-възрастната жертва е 50-годишен мъж. По жертвите няма следи от нож или огнестрелни рани, нито от отрова или токсични метали. Възможността за наличието на биологични отрови не може да бъде отхвърлена. В апартамента на Петийо на улица “Комартен” полицията открива количества хлороформ, дигиталин, стрихнин и други отрови, плюс запас от хероин и морфин, което е с 50 пъти повече от необходимото за един лекар количество.

Очевидно е, че има нещо странно около Марсел Петийо – но той е изчезнал. Патриот или злодей, докторът се е измъкнал, оставяйки полицията да си задава три въпроса:

Кои са жертвите на улица “Сюер” №21? Как са умрели? И къде е доктор Петийо?

Костницата

Полицейската проверка на миналото на Петийо помага да се идентифицират две от жертвите в кланицата на улицата “Сюер”. Едната е Жан-Марк ван Бевер, парижки наркоман, снабдявал се с наркотици от д-р Петийо до февруари 1942 г., когато е арестуван. Ван Бевер си признава, че е купувал лекарства от Петийо, но изчезва преди началото на процеса. Полицията смята, че вероятно е убит от колегите си престъпници, но две години по-късно тялото му се появява сред жертвите на улица “Сюер”.

Жан-Марк ван Бевер

Другата жертва е идентифицирана като Марте Кайт, майка на друга наркоманка на име Реймонд Боде, която също е купувала отровата си от Петийо.

Боде е арестувана две седмици преди изчезването на Ван Бевер, през март 1942 г.,  и Петийо посещава Марте Кайт с идея как да отърве дъщеря й от затвора. Тя трябва да излъже под клетва, че рецептите са нейни и така да нанесе удар върху обвинението. Кайт се съгласява, но впоследствие, след като се консултира със своя лекар, променя мнението си. Тя изчезва на 26 март. По-късно съпругът й получава две писма, в които Марте заявява намерението си да напусне страната. Съпругът й говори с Петийо и той потвърждава плановете й. Реймонд Боде не вярва на тази история и обявява майка си изчезнала на 7 май 1942 г.

Реймонд Боде

През юли 1942 г. Петийо е осъден и по двете обвинения за продажба на наркотици. Глобен е с 10 000 франка, но при обжалването ги намалява на 2 400. Инспектор Рожер Гиньо подозира, че той е убил Кайт и Ван Бевер, но няма доказателства, че двамата са мъртви чак до откриването им през март 1944 г. Дотогава Петийо вече е изчезнал.

Търсенето му започва сериозно на 13 март 1944 г. Неговата съпруга и синът му са разпитани в Париж, както и брат му Морис. Морис Петийо е лишен от лукавството на брат си и скоро признава, че е доставял негасена вар на улица “Сюер” по заповед на Марсел. Обвинен е в конспирация с цел убийство и е задържан на 17 март. Жоржет Петийо също е задържана по подозрение, че е помагала на съпруга си в престъпленията му.

Морис Петийо

Гермаският комисар Роберт Йодкум предоставя подробности за осеммесечното задържане на Петийо от Гестапо, които установяват какъв е бил мотивът му за убийствата. Той е арестуван през май 1943 г. по подозрение, че извежда евреи извън окупирана Франция. Полицията хвърля мрежите си и улавя в тях един парижки гражданин, който е възнамерявал да избяга, но после се е отказал. Марсел Петийо, казва им той, предлага на евреите изход към Южна Америка с всички необходими документи, на цената от 25 000 франка. Един от онези, възползвали се от услугите му и изчезнали завинаги, е еврейският кожухар Йоаким Гушинов. Тръгвайки, той взима със себе си 50 000 франка в брой, пет самурени палта, плюс злато, сребро и диаманти на стойност около 700 000 франка.

Щом разкрива мрежата за бягство, полицията без усилия задържа съучастниците на Петийо. Неговият приятел от детинство Рене-Густав Незонде е арестуван на 17 март 1944 г. Един приятел на Незонде, Роланд Порчон, когото прибират същия ден, си признава, че е пращал клиенти на него и на Петийо. Казва на детективите, че Незонде е описвал Петийо като “краля на престъпниците”, заявявайки, че е виждал “16 трупа” в мазето на улица “Сюер”. Друг свидетел разказва, че Незонде му е признавал, че е помагал на Петийо да крие телата. Самият Незонде първоначално отрича обвиненията, но на 22 март си признава. Излага различна хронология на събитията, заявявайки, че е научил за клането на улица “Сюер” през ноември или декември 1943 г., когато Петийо е бил задържан от Гестапо. Освен труповете е виждал и дневник – който липсва – с имената на “50 или 60” жертви.

Рене-Густав Незонде

Покрай издирването на Марсел Петийо са задържани още шестима души, включително и бръснар, който е изпращал клиенти на доктора, и Албер и Симон Нюхаузен, у които откриват крадени вещи. Семейство Нюхаузен си признават, че са помогнали на Петийо да изнесе куфари от улица “Сюер”. Повечето от заподозрените са освободени през април 1944 г., освен Незонде, който остава в ареста 14 месеца. Марсел Петийо все още е в неизвестност, когато на 6 юни 1944 г. Съюзническите сили нахлуват във Франция и разследването е временно прекратено.

Научи повече за:   Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста

Анормален младеж

Марсел Андре Анри Феликс Петийо е роден в Оксер на 17 януари 1897 г. Впоследствие съседите разказват много истории за неговото чудато детство, но не е известно колко от тях са били украсени от пресата. Той обича да изтезава дребни животинки до смърт. Неговите учители го смятат за интелигентен. Научава се да чете на петгодишна възраст, самотно дете е и трудно задържа вниманието си върху едно нещо. Отрано похотлив, веднъж предлага секс на свой съученик и е хванат да разпространява неприлични снимки в училище. На 11-годишна възраст открадва револвер и стреля с него в час по история. Друг път организира игра на цирк в училището, поставя свой приятел срещу вратата и го замеря с ножове.

Разбира се, родителите на Марсел се тревожат от неговото поведение. В периода между 1907 г. и 1909 г. те споделят с лекарите, че той получава гърчове,  ходи на сън и често подмокря панталоните си и леглото си нощем. Майката му умира през 1912 г., а баща му си намира нова работа в Жоани, на 24 км от Оксер. Марсел и Морис остават да живеят при леля си в Оксер, но Марсел е изключен от училище и е изпратен при баща си. Скоро е изхвърлен и от училището в Жоани за непокорно поведение.

Марсел бързо напредва от детските бели към престъпленията. На 17-годишна възраст ограбва пощенска кутия и е обвинен в кражба на поща и повреда на държавна собственост. Съдът препоръчва да бъде прегледан от психиатър. На 26 март 1914 г. докторът го обявява за “анормален младеж, страдащ от личностни и наследствени проблеми, ограничаващи до голяма степен способността му да отговаря за действията си”. Това е достатъчно, за да бъдат свалени обвиненията срещу него и съдията го обявява за умствено болен.

Следвайки вече установената тенденция, Марсел е изключен от още две училища, в Дижон и Оксер, преди най-накрая да завърши образованието си в специализирана академия в Париж през юли 1915 г. Първата световна война е в разгара си и той е призован в армията през януари 1916 г. и е изпратен на фронта през ноември. Шест месеца по-късно, по време на сражение, е обгазен и ранен от отломки от граната. Раните заздравяват, но той показва признаци на умствено разстройство, заради които е изпратен в серия от клиники и санаториуми. Обвинен е в кражба на армейски одеяла и е изпратен в психиатрична клиника, където лекарите му поставят диагнозите “умствена нестабилност, неврастения, душевна меланхолия, мании и фобии”. И този път обвиненията срещу него са свалени.

Тази диагноза обаче не му попречва да остане в армията. Той се връща на фронта през юни 1918 г., където получава “нервен срив” и се прострелва в крака. Изпратен е зад фронтовите линии и през юли получава конвулсии на гарата в Дижон, оставайки в безсъзнание цял ден. Този епизод му спечелва триседмична отпуска, но през септември е зачислен към нов батальон. През март 1919 г. странното му поведение и оплакванията му от главоболия го изпращат за психиатрично лечение в Рен. Този път диагнозите са амнезия, ходене на сън, депресия и склонност към самоубийство. Това най-накрая е достатъчно, за да го отърве от военната униформа; през юли Петийо е освободен от армията, получавайки 40% пенсия по инвалидност. Неговият случай е разгледан отново през септември 1920 г. и пенсията му е увеличена на 100% с препоръката, че трябва да се лекува.

Всъщност Петийо вече е постъпил в клиника за душевно болни – но не като пациент. Подпомогнат от ускорената образователна програма за ветерани от войната, той е завършил медицинско училище само за осем месеца и сега работи като стажант в психиатрията в Евре. Получава медицинската си диплома от Медицинския факултет в Париж на 15 декември 1921 г.

Лошо лекарство

Въоръжен с новата си медицинска диплома, Петийо се премества във Виленюев-сюр-Йон, древно селце разположено на река Йона на 40 км от Оксер. С пристигането си 25-годишният доктор отпечатва рекламни брошури, в които се сравнява с другите двама по-възрастни лекари в града. Брошурата гласи:

“Д-р Петийо е млад, а само младите лекари са в крачка с последните методи на прогреса. Затова интелигентните пациенти му имат доверие. Д-р Петийо лекува, а не използва пациентите си”.

Макар да е чаровен и много популярен сред пациентите си, Петийо тайно ги вписва за здравни помощи, при което печели от тях двойно – един път от самия пациент и един път от държавата. Редовно изписва лесни за пристрастяване наркотици. Когато един фармацевт обръща внимание на почти фаталната доза, която Петийо е предписал на дете, докторът отговаря: “За теб какво значение има? Не е ли по-добре да се отървем от това дете, което не прави нищо друго на тоя свят, освен да вади душата на майка си?”.

В личния си живот Петийо остава самотник. Често обръща спокойните разговори в разгорещени спорове, винаги настоявайки да има последната дума. Живее скромно, но харчи пари за спортни коли, които кара безразсъдно из селото, предизвиквайки многобройни пътни инциденти. Като утвърден крадец, Петийо краде от непознати и роднини; неговият брат Морис има обичай да претърсва джобовете му всеки път, когато Марсел му идва на гости. Изгонен е от хазяйката си за кражба на мебели и отговаря на заплахите й за съдебно преследване със забележката, че като освидетелстван лунатик, никога няма да бъде осъден.

По същото това време, през март 1922 г., Петийо попада в конфликт с Комисията по реформите, изискваща от него да се подложи на психиатрични прегледи, за да може да задържи пенсията си. Той заявява, че отказва да взима пенсия, но чековете продължават да пристигат и Петийо е подложен на преглед през юли 1923 г. Лекарите установяват, че езикът му е белязан от прехапване със зъби, вследствие на епилептичните му припадъци и че показва “пълно равнодушие” към собственото си бъдеще. Пенсията му по инвалидност е намалена на 50%.

През 1926 г. Петийо изненадва съседите си, впускайки се в знойна афера с дъщерята на своя възрастна пациентка, Луиз Делавю. Скоро след началото на връзката им, домът на майката на момичето мадам Фльори е ограбен и опожарен. Никой не прави връзка между събитията, но Петийо е заподозрян, когато Луиз изчезва през май 1926 г. Съседите си спомнят, че са го виждали да качва голям сандък в колата си, много напомнящ на онзи, изваден от реката след няколко седмици, пълен с разчленените и разложени останки на млада жена, която никога не е идентифицирана. Игнорирайки това “съвпадение”, полицията обявява Луиз за бегълка и прекратява търсенето й. Вероятно тя е била първата му жертва.

Скоро след изчезването на Луиз Петийо се кандидатира за кмет на Виленюев-сюр-Йон. Дългата ожесточена кампания достига връхната си точка през юли 1926 г., когато той наема човек да прекъсне политическия му дебат с опонента му. Когато Петийо приключва с речта си, неговият съучастник спира електричеството в залата, успявайки да потопи в тъмнина цялото село и да запали няколко пожара. Петийо спечелва на косъм.

Политикът

Виленюев-сюр-Йон вече е управляван от освидетелстван лунатик и Марсел Петийо се постарава да не опровергае този факт. Неговата клептомания е обществена тайна – кметът е заподозрян в кражба на пари от градската хазна, в изчезването на големия барабан на местния оркестър и дори в липсата на един голям каменен кръст. Някои го презират; други твърдят, че той е най-добрият кмет досега.

През юни 1927 г. Петийо се оженва за Жоржет Лабле – 23-годишната дъщеря на заможен земевладелец. Тяхното единствено дете, синът им Герхард, се ражда през следващия април.

Осем месеца след това щастливо събитие Петийо е обвинен в кражбата на няколко туби с бензин от железопътното депо. Оказва се, че в действителност той е купил бензина, но е извършил измама, отказвайки да приеме разписката за доставка и искайки парите си обратно. В началото на 1930 г. съдът го глобява с 200 франка и го осъжда на три месеца затвор. Петийо е свален от кметския пост за четири месеца, но обжалва присъдата си и е оправдан.

Междувременно се задават по-сериозни неприятности.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Една нощ през март 1930 г. огън унищожава дома на Арман Дебов – член на профсъюза на млекарите. Неговата съпруга Хенриет е открита вътре, пребита до смърт с тъп предмет. Полицията подозира, че убийството се е случило по време на обир, тъй като от къщата липсват 20 000 франка. Отпечатъци от обувки в близкото поле водят към Виленюев-сюр-Йон. Тръгват слухове, че Хенриет Дебов е била любовница на д-р Петийо и дори че той е бил видян близо до дома й в нощта на престъплението. Очевидецът в този случай, г-н Фиско, обявява, че възнамерява да свидетелства, но вместо това прави доверчиво посещение в кабинета на доктора. Фиско страда от ревматизъм. Той получава инжекция и умира три часа по-късно, като Петийо подписва смъртния му акт, хвърляйки вината за кончината му на аневризма.

Научи повече за:   Черния барон: Странният живот на Жил дьо Ре

През април Арман Дебов сигнализира в полицията, че жител на Виленюев-сюр-Йон му е казал, че д-р Петийо би могъл да идентифицира убиеца на съпругата му. Местните власти търсят помощта на полицията в Париж, но случаят някак си изчезва, появявайки се отново през април 1946 г. По това време д-р Петийо вече е обвинен в множество убийства в Париж и никой няма интерес да възобновява разследването на Дебов.

През следващите 16 месеца местният префект подава множество оплаквания срещу кмета, повечето отнасящи се до кражба или финансови неуредици. Прокуратурата разследва случаите, откривайки, че 138 молби за регистрации по местожителство и 2 890 франка се държат в кметството, без да бъдат предадени на съответните власти. Петийо хвърля вината за това на секретарката си, която угажда на кмета и поема отговорността. Но през август 1931 г. той все пак е свален временно от кметския пост и подава оставката си на следващия ден. Градският съвет също се оттегля в знак на подкрепа, оставяйки след себе си хаос от документация и неуредици.

Кметският кабинет на Марсел Петийо е официално разпуснат през следващия месец, но него не го е грижа. Пет седмици по-късно, на 18 октомври, той спечелва на изборите като най-младия от 34-те главни съветници на област Йон. Както обикновено службата му е бурна и през август 1932 г. е обвинен в кражба на електричество. Осъден е на 15 дни затвор и е глобен с 300 франка. Отново успява да отърве затвора чрез обжалвания, но присъдата му струва служебния пост. Петийо се премества със семейството си в Париж през януари 1933 г.

Градът на светлините

Марсел Петийо се рекламира в Париж със своя типичен устрем, предлагайки на пациентите си най-различни лечения и представяйки едновременно реални и въображаеми акредитиви. Брошурите го описват като стажант (interne) в психиатрия, а в действителност той е пациент (interné) там. Отваря кабинет в дома си на улица “Комартен” №66.

Въпреки фалшивите си акредитиви, д-р Петийо привлича огромна клиентела и изгражда безупречна репутация. Години по-късно полицията разпитва 2 000 негови пациенти и не чува лоша дума за него от никой от тях.

Междувременно тръгват упорити слухове, че Петийо извършва аборти (незаконна практика в онези дни) и осигурява наркотици. През 1934 г. 30-годишната Реймонд Ханс посещава доктора, заради абцес в устата. Тя все още е в безсъзнание, когато Петийо я откарва в дома й след операцията. Ханс така и не се свестява и умира няколко часа по-късно. Майка й поисква да се извърши аутопсия, която разкрива значително количество морфин в тялото на Реймонд. Съдебният лекар отлага погребението до завършване на разследването, но властите закриват случая без да повдигнат обвинения. Майката на Реймонд подновява жалбата си през 1942 г., но съдът потвърждава първоначалното заключение за естествена смърт.

Петийо е разследван за първи път заради наркотиците през 1935 г., но полицията не открива убедителни доказателства. На следващата година е назначен за държавен лекар на девети район в Париж, което му дава правото да подписва смъртни актове. Както обикновено използва поста си за лични облаги: когато през декември 1942 г. е извикан да установи смъртта на богат адвокат, от дома на мъртвеца изчезват 74 000 франка. През април 1936 г. е заловен да краде книга, при което напада полицай и избягва. Предава се сам два дни по-късно, молейки за милост и цитирайки причините да бъде освободен от армията. Полицията сваля обвинението за нападение над длъжностно лице и Петийо е оправдан за кражбата на основание невменяемост. През август 1936 г. неговата съпруга Жоржет урежда постъпването му в частен санаториум.

Петийо едва е постъпил в болницата и започва да настоява да го пуснат. Лудостта му е отминала, уверява той психиатрите. Това е било моментно състояние, причинено от голямата му заетост в откриването на ново лекарство за облекчаване на запек. Въпреки диагнозата “хронично неуравновесен”, той е изписан в началото на септември 1936 г.

За известно време изглежда, че се е поправил, с изключение на постоянните му данъчни измами. В периода от 1937 г. до 1940 г. той обявява по-малко от 10% от действителните си приходи. Например през 1938 г. декларира 13 100 франка, а печалбите му са около 500 000 франка. През същата година е обвинен в измама и глобен с 35 000 франка.

Животът на всеки французин се променя рязко през септември 1939 г., когато германските войски нахлуват в Полша, започвайки Втората световна война. Полската съпротива рухва през октомври, давайки началото на седеммесечната “Фалшива война” между Франция и Германия. Битките се разпростират с нахлуването на нацистите в Дания и Норвегия през април. Германските войски нахлуват в Холандия, Белгия и Франция на следващия месец. Френският главнокомандващ в Париж го обявява за “отворен град” през юни 1940 г. и германските войски превземат френската столица. Две седмици по-късно във Виши е съставено колаборационистко френско правителство, под управлението на маршал Филип Петен, което издава заповедта за прекратяване на огъня. 40 000 френски войници се предават на 22 юни, а Съпротивата се въоръжава и организира за дълги години на партизанска война.

С немската окупация пред доктор Марсел Петийо се разкрива цял един нов свят на възможности. Той ще използва и ще се съревновава с нацистите в преследване на своята най-голяма и смъртоносна измама досега.

Убежище

Изглежда има поне малка доза истина в твърденията на Петийо, че се е присъединил към Съпротивата. Скоро след окупирането на Париж той започва да осигурява фалшиви медицински сертификати на французите, привиквани за робски труд. Освен това лекува болни и ранени работници, върнати във Франция от Германия, и чрез тях получава информация за движението на немските части и разработването на оръжията им. Мрежата му шпионира щаба на Гестапо в Париж, за да идентифицира колаборационистите, които след това са премахвани от Съпротивата.

Същевременно обаче Петийо съчинява истории за битки, в които никога не е участвал. Твърди, че е изобретил “тайно оръжие”, убиващо нацистите без да оставя никакви следи. Съюзническите главнокомандващи отричат той да е участвал в срещи на високо равнище, а мистериозното му оръжие никога не е открито. Петийо твърди също, че работи в Париж с група испански антифашисти, но те също не са открити. Неговите истории за залагане на бомби и скрити капани из града също са продукт на богатата му фантазия.

Главната операция на Петийо след 1940 г. е да осигурява път за бягство на потенциалните бегълци. Той приютява евреи, бойци от Съпротивата, дребни престъпници – всеки, който може да плати цената от 25 000 франка на калпак. За тази сума Петийо обещава сигурен път до Южна Америка, заедно с всички необходими документи. През 1941 г. купува къщата на улица “Сюер”, която се превръща в главен щаб на неговата подземна мрежа.

Едни от първите клиенти на Петийо са двамата парижки сводници Жозеф Рьокрьо и Адриен Естебетгю, които напоследък са разширили репертоара си, занимавайки се с въоръжени грабежи, преоблечени като агенти на Гестапо. През септември 1942 г. издирваният от френската и немската полиция Рьокрьо потърсва помощта на Петийо (познат като д-р Йожени на своите незаконни клиенти). Пътувайки със своята любовница Клодия Шамо и една друга двойка – сводникът Франсоа Албертини и проститутката Анет Басет – Рьокрьо плаща таксата и незабавно изчезва в къщата на улица “Сюер”. Естебетгю и неговата приятелка Жизел Росни го следват през март 1943 г., също изчезвайки без следа. По-късно Петийо ще се хвали с убийството на тримата сводници и техните жени, заклеймявайки ги като нацистки колаборационисти и провъзгласявайки техните екзекуции за свой патриотичен дълг.

Жертви на Петийо
Жертви на Петийо

През април 1943 г. офицерите от Гестапо докладват за “нарастващи слухове сред обществото за организация, осигуряваща нелегално преминаване на границата с Испания, с помощта на фалшиви аржентински паспорти”. Нацистите изтъкват, че “пътниците пътуват на неутрални кораби, отплаващи от пристанище в Португалия”. Всъщност бегълците никога не напускат живи Париж. Агентът от Гестапо Роберт Йодкум успява да изнуди френския евреин Иван Драйфус да му помогне да проникне в мрежата, но Драйфус изчезва преди това да се случи през май 1943 г.

Сред другите, обърнали се към услугите на д-р Петийо, са Нели-Денис Хотен – бременна жена, която идва при него за аборт през юли 1941 г. и никога повече не е видяна. Възрастният евреин д-р Пол-Леон Браунбергер, който възнамерява да избяга със съпругата си, изчезва сам от станцията на метрото през юни 1942 г. Месец по-късно трима германски евреи изчезват след консултация при Петийо, а разчленените им останки са намерени в река Сена през август. Още трима бежанци, семейство Улф, изчезват в къщата на ул. “Сюер, заедно с шестима техни приятели. Един друг сводник, Жозеф Пиеречи, заминава за отвъдното заедно с любовницата си.

Жертви на Петийо
Жертви на Петийо

Това са само жертвите, които полицията успява да идентифицира по-късно, но далеч не са всички. През 1942 г. и 1943 г. от река Сена са извадени многобройни разчленени тела, като останките включват девет глави, четири бедра и най-различни други отрязани части. Френската полиция и съдебните лекари не успяват да разпознаят повечето от жертвите. Гестапо, от своя страна, не е толкова загрижено за мъртвите французи, колкото за възможността евреите и членовете на Съпротивата да бягат от правосъдието им. Нацистите се фокусират върху мрежата на Петийо и през май 1943 г. са готови да заложат капана си.

Научи повече за:   Никола Клокс: Вампирът от Париж

Беглецът

Петийо толкова усърдно рекламира мрежата си, че в началото на 1943 г. в нея не е трудно да се проникне. В действителност информатор на име Шарл Берета вече си е пробил път вътре и захранва Гестапо с имена. През май нацистите арестуват Раул Фурие, Едмон Пинтард и Рене-Густав Незонде и ги изтезават, докато не идентифицират Марсел Петийо като “д-р Йожени”. Той се присъединява към останалите в затвора. Макар нацистите да претърсват дома и другите му имоти, те някак си пропускат къщата на улица “Сюер”. Незонде е освободен две седмици по-късно, но Петийо и другите двама остават в затвора още осем месеца. Изтезавани са постоянно, но упорито отказват да издадат имената на членовете на Съпротивата.

Всъщност мълчанието на Петийо вероятно се е дължало на факта, че “героят” изобщо не е познавал никого от Съпротивата, а признанието за неговата мрежа би било равносилно на самоубийство. Нацистите освобождават тримата затворници в началото на януари 1944 г. За ирония, месеците на изтезания зад решетките осигуряват най-доброто прикритие на Петийо досега – но времето му изтича. До месец март неговата къща на ужасите на улица “Сюер” ще бъде разкрита, а самият той ще изчезне безследно.

Верните пациенти и приятели на Петийо са ключът към оцеляването му като беглец. Те го укриват от едно място на друго в Париж, а той си пуска брада и непрекъснато сменя името си. В крайна сметка се установява да живее у своя пациент Жорж Редут. Убеждава го, че Гестапо го търси за убийството на германци и информатори. Докато живее при него, Петийо излиза само нощем и понякога се връща с оръжия, за които твърди че е отнел от нацистките патрули.

През август 1944 г. парижката полиция вдига стачка и е обсадена в своята префектура от германските танкове и военни части. През този месец Петийо, представяйки се под името “Анри Валери”, се присъединява към новите Френски вътрешни сили. Бързо е издигнат до чин капитан и отговаря за контрашпионажа и разпитите на затворниците в район Рюли в Париж. Френската столица е освободена на следващия месец и колаборационистите са прочистени, като Петийо/Валери участва активно в тези събитията.

Прикритието му започва да се пропуква през септември, когато войниците от неговата част ограбват възрастния кмет на Тесанкорт, задигайки от дома му 12,5 милиона франка и колекционерски марки, и убиват жертвата си пред свидетели. Трима младежи докладват за престъплението на Петийо, който веднага ги хвърля в затвора. Лейтенант от Вътрешните сили се опитва да разследва, но капитан Валери му заповядва да не се занимава със случая. Бандитите са задържани за кратко и сетне са освободени, изчезвайки заедно с парите.

Три дни след грабежа-убийство вестник “Съпротива” публикува унищожителна статия за беглеца Петийо. Историята го нарича “войник на Райха”, който облича германска униформа и преследва френските патриоти в Авиньон. Адвокатът на Петийо Рене Флорио получава писмо от клиента си, в което обявява статията за колекция от “мръсни немски лъжи”.

Макар писмото да се оказва фалшиво, то убеждава властите, че Петийо е все още в Париж. Търсенето му започва наново, като капитан Анри Валери е сред офицерите участващи в него.

Късметът на Петийо свършва на 31 октомври в 10:15 ч. сутринта, когато е разпознат и арестуван в станция на парижкото метро. Той носи пистолет, 31 000 франка и 50 документа с шест различни имена. Настъпва краят на дългото му бягство, но търсенето на истината тепърва започва.

“Врагове на Франция”

Тактиката на Марсел Петийо е да настоява за пълната си невинност. Признава, че е убивал определени “врагове на Франция” като член на Съпротивата, но отрича да го е правил за изгода. Според него за първи път е чул за труповете на улица “Сюер” през февруари 1944 г., когато е бил освободен от Гестапо. Предполага, че мъртвите “колаборационисти” са убити и захвърлени в къщата му от членовете на неговата мрежа, които отдавна са се разпръснали и няма как да потвърдят историята му. Петийо е поискал негасена вар от брат си Морис, за да разтвори телата и да премахне миризмата им.

Марсел Петийо в съда
Марсел Петийо в съда

Петийо е затворен в крилото на смъртниците в затвора “Санте”, докато властите разследват неговите твърдения. Странно, но героят-патриот няма защитници сред известните лидери на групите на Съпротивата. Някои го познават като дребен службогонец, измамник или изобщо не са чували за него; други групи, които той описва в детайли, пък изобщо не съществуват. Прокурорите накрая игнорират историята му и го обвиняват в 27 убийства с цел грабеж – плячката му се измерва на около 200 милиона франка в брой, злато и бижута, които никога не са възстановени.

Процесът срещу него започва на 18 март 1946 г., пред трима съдии и седем съдебни заседатели. Рене Флорио и този път защитава Петийо. Прокурорите са подпомогнати от 12 адвокати, наети от роднините на жертвите. Петийо участва активно в собствената си защита, задявайки се със съдиите и прокурорите, въртейки на шиш свидетелите, и разменяйки си забележки с частните адвокати. Обявява адвоката на семейство Кайт за “двоен агент” и “защитник на евреите”, и отбелязва, че жертвата Жозеф Рьокрьо отдалеч е приличал на колаборационист. Настоява, че жертвата Йоаким Гушинов е жив и здрав. Защо властите не могат да го открият? Защото, самодоволно заявява Петийо, Южна Америка е голямо място.

Марсел Петийо в съда
Марсел Петийо в съда

Петийо държи на образа си на герой до края, признавайки си, че е убил 19 от 27-те жертви на улица “Сюер”. Освен това си признава, че е убил общо 63 врагове на Франция в периода от 1940 г. до 1945 г.  Всички те са “германци и колаборационисти”. 44 от тях никога не са идентифицирани, а Петийо казва в съда: “Не съм длъжен да се оправдавам за убийства, в които не съм обвинен!”.

В действителност той казва повече от достатъчно. Рене Флорио произнася възхваляваща реч, описвайки Петийо като герой от Съпротивата, която е аплодирана от публиката. Но съдиите и заседателите са на различно мнение. Петийо е оправдан за убийството на Нели-Денис Хотен, но е признат за виновен в останалите 26 предумишлени убийства. Смъртната присъда не е изненада за никого, но самият Петийо изглежда не трепва при произнасянето й.

“Моята съвест е чиста”

Адвокатът на Марсел Петийо се опитва да обжалва, но присъдата на клиента му е потвърдена.

В деня преди това решение на съда пазачите намират в затворническата униформа на Петийо ампула. Помислят, че това е цианид, но съдържанието й се оказва успокоително. Това обяснява неестественото спокойствие на затворника. Той отказва да види свещеник, предпочитайки според собствените му думи “да отнесе товара със себе си”.

Петийо трябва да умре в деня на потвърждаването на присъдата му, но гилотина се разваля в онази сутрин и екзекуцията му е отложена. На 25 май, в 3:30 ч. в затвора е докарана подвижна гилотина, която час по-късно е готова за работа. Той отказва да изпие традиционната чаша ром, но приема да изпуши една цигара. Съгласява се да се срещне със свещеник, заради настояванията на съпругата си и му казва: “Не съм религиозен човек и съвестта ми е чиста”.

Гилотината, използвана за екзекуцията на Петийо
Гилотината, използвана за екзекуцията на Петийо

Ритуалът е изпълнен като по вода. Петийо се подписва в регистъра, преди ръцете му да бъдат вързани, вратът му обръснат, а яката отрязана от ризата му. Спокойно се доближава до гилотината. Един от зрителите, д-р Алберт Пол, разказва: “Петийо се движеше спокойно, сякаш отиваше към офиса си или на някаква рутинна среща”. Преди да бъде вързан за плъзгащата се табла на гилотината, той се обръща към зрителите:

“Господа, моля Ви да не гледате. Това няма да бъде никак приятно”.

Острието се спуска в 5:05 ч. Според очевидците Марсел Петийо се е усмихвал, когато главата му е паднала в коша.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме