Фриц Хаарман: Вампирът от Хановер

Фриц Хаарман: Вампира от Хановер

Един от най-тежките случаи на клиничен вампиризъм е този на Фриц Хаарман, известен още като германския „Вампир от Хановер“. Подобно на Андрей Чикатило той търси бездомни деца по гарите и ги отвежда в дома си, обещавайки им храна и подслон. Хаарман прегризва гърлата на жертвите си и получава оргазъм, вкусвайки кръвта им. След това продава месото и дрехите им на черния пазар.

Първи находки

С криминалната вълна последвала Първата световна война XX век навлиза в “ерата на сексуалните престъпления”. Не е учудващо, че първата страна, в която това явление става очевидно, е Германия, където обществото потъва в бедност и лишения, причинени от хиперинфлацията и недостига на храна. Елегантният Хановер, намиращ се в центъра на долна Саксония, e един от най-силно засегнатите градове и точно там Фриц Хаарман извършва една от най-необикновените серии от престъпления в историята на модерните времена.

На 17 май 1924 г. няколко деца, играещи на брега на реката близо до замъка Херенхаузен, намират човешки череп. На 29 май реката изхвърля още един. Градът изпада в паника на 13 юни, когато в речната тиня са открити още два черепа. Медицинската експертиза установява, че първите два принадлежат на младежи на възраст от 18 до 20 години, а последният е на 12-годишно момче. Черепите са отделени от тялото с помощта на остър инструмент, а плътта е изцяло премахната от тях.

Първоначално се смята, че човешките останки са дошли от института по анатомия в Гьотинген или че са били изхвърлени в реката от осквернители на гробове. Но тези теории остават недоказани и мистерията придобива още по-голяма публичност, когато момчета, играещи си в мочурището, изравят чувал с човешки кости. Властите не могат повече да държат в тайна зловещите находки, а сигналите за изчезнали момчета продължават да се увеличават (през 1923 г. бройката достига почти 600). Жителите на Хановер са обладани от ужас. Разследването установява, че повечето липсващи деца са на възраст от 14 до 18 години, а в града се носят слухове, че по магазините се продава човешко месо.

В неделната Петдесетница на 1924 г. стотици хора се спускат по малките пътечки и мостове на Стария град, в търсене на човешки останки. Мащабът на тази експедиция е без прецедент в германската криминална история и е стимулирана главно от ширещото се суеверие, че в района върлува “върколак” или “човекоядец”. Онази част от река Лайне, която минава през града, е пресушена и преровена от полицията и общинските работници. Находките са ужасяващи. На дъното са открити над 500 части от трупове, за които впоследствие се установява, че принадлежат на поне 22-ма души, на възраст между 15 и 20 години. Приблизително половината са във водата от доста време, а по ставите на по-пресните от тях си личат гладки разрези.

Всеки крадец и сексуален первезник в Хановер е подложен на разпит и благодарение на усилената работа на детективите и серия от странни съвпадения е задържан заподозрян на име Фридрих (Фриц) Хаарман. Този човек вече е познат на полицията като “дилър” на дрехи и месо, и е публично изявен хомосексуалист.

Хаарман е доста симпатичен на пръв поглед – обикновен човечец с открито приятелско изражение и вежливи обноски. Среден на ръст, набит и добре сложен, той има кръгло като луна лице и ясни закачливи очи. Не се отличава с особена привлекателност и единственото нещо, изпъкващо на лицето му, е неговият добре поддържан светлокестеняв мустак. Изражението на Фриц става непроницаемо в момента, в който е притиснат до стената, и детективите скоро осъзнават, че техният заподозрян е човек, изтъкан от противоположности. Понякога е уклончив и пресметлив, друг път твърде приказлив и преливащ от енергия, и в същото време отчаяно търсещ съчувствие и внимание. Неговите меки, бели ръце се движат нервно през цялото време.

Макар тялото на Хаарман да е силно и едро, то излъчва някаква женственост, а гласът му е като на кисела старица. Почти постоянната отбранителност и притеснение на убиеца се отразяват в неговите движения и маниери: поклащането на задника му, облизването на устните му, пърхането на миглите му. Хаарман обича да прекарва времето си типично по женски – в готвене и печене, но в същото време може да пуши силни мъжки пури. Макар да изглежда безобиден на външен вид, Фриц Хаарман ще влезе в историята като най-продуктивния сериен убиец в Германия.

Създаването на убиеца

Фридрих Хайнрих Карл Хаарман е роден като най-малкото от шестте деца в семейството си на 25 октомври 1879 г. Неговата майка, която е на 41 години по време на раждането му, твърде много глези и обгрижва малкия Фриц, давайки му да си играе с кукли вместо с момчешки играчки. Фриц не харесва баща си от най-ранна възраст и тази омраза продължава през целия му живот.

Родителите му нямат нищо общо помежду си. Оли Хаарман е навъсен и свадлив огняр, който често посещава западналите барове в Стария град. Неговата съпруга, Джоана Клаудиус, е със седем години по-възрастна от него. Благодарение на нейната зестра от няколко къщи и малко състояние, съпругът й е заможен човек в онова време на бързо икономическо развитие. Джоана е проста, леко глуповата жена, успяваща да игнорира постоянното пиянство и изневерите на съпруга си. Раждането на шестото им дете влошава здравето й и тя прекарва оставащите й 12 години живот на легло.

Хаарман и баща му непрекъснато се карат и заплашват – бащата, че ще изпрати Фриц в приют, а Фриц, че ще издаде баща си на полицията за предполагаемото убийство на един машинист. Съюзяват се единствено в името на някоя обща измама и за да се защитават един друг в съда.

Научи повече за:   Александър Пичушкин: Шахматния убиец

Още в детството си Хаарман показва очебийни женствени (вероятно травеститски) наклонности. Освен това обича да всява страх и ужас у околните. Забавлява се да връзва сестрите си и често тропа по прозорците посред нощ, плашейки семейството си с призраци и върколаци. Той е разглезено дете, но в същото време е доста популярен сред връстниците си.

Момчето не успява да усвои шлосерската професия и е изпратено във военно тренировъчно училище. Фриц е добър гимнастик и послушен войник, но скоро започва да страда от епилептични припадъци. Той напуска лазарета през ноември 1895 г. и започва работа при баща си.

Младост

Докато мързела и безполезността на Хаарман продължават, неговото сексуално развитие бързо прогресира. Започва всекидневно да посяга сексуално на деца и скоро срещу него заваляват обвинения. Градският доктор обявява перверзника за невменяем и съдът го изпраща в приют за душевно болни малко след 18-ия му рожден ден. Там младежът преживява някаква травма, която се отразява на целия му живот и го кара да каже по-късно: “Обесете ме, правете с мен каквото искате, но само не ме връщайте в лудницата”. Липсата на добра охрана скоро му позволява да избяга и той заминава за Швейцария, където остава в продължение на две години.

Той се връща в Хановер на 20-годишна възраст и се оженва за едро, хубаво момиче на име Ерна Льоверт. Бракът е благословен от родителите и на двамата, надяващи се, че той ще сложи край на странните страсти на Фриц. Но той скоро изоставя момичето и своето неродено дете, и отново постъпва в армията.

Той се вписва добре в армията и се превръща в отличен войник. Хаарман по-късно описва този период като “най-щастливия в живота си”. Изминава една година без инциденти, но през октомври 1901 г. Хаарман припада и е изпратен във военна болница за четири месеца. Там му поставят диагнозата “умствен дефицит” и е освободен от армията с пенсия по инвалидност.

Фриц се връща отново при баща си, с когото подновява дългогодишните битки. След едно скарване между тях избухва бой и старецът се опитва да го вкара в лудница, но градският лекар преценява, че той страда единствено от “липса на морал”.

Хаарман започва да се занимава с обири и прекарва една трета от следващите 20 години зад решетките.

След като излиза от затвора през април 1918 г., Хаарман се появява за кратко в Берлин и после отново в Хановер. Скоро започват убийствата.

Смъртоносна комбинация

Фриц Хаарман започва своята смъртоносна серия през септември 1918 г., в периода, когато Германия страда от икономическа криза и жесток недостиг на храна. На 25 септември младият беглец Фридел Рот (17 г.) изчезва от дома си, но негов приятел съобщава на полицията, че момчето за последен път е било видяно с Хаарман. Под натиска на семейството на Рот детективите нахлуват в апартамента на Фриц Хаарман и го заварват в леглото с полуголо младо момче. Той получава девет месеца затвор за развращаване на непълнолетен. Невероятно, но тогава полицията не претърсва жилището му. Пет години по-късно Хаарман признава: “Главата на убитото момче беше натикана зад печката, увита във вестник”.

Детективите претърсват печката на Хаарман
Детективите претърсват печката на Хаарман

Животът на убиеца се преобръща драматично в края на 1919 г., когато се запознава с младия Ханс Гранс на гарата в Хановер. Дребният крадец Ханс е избягал от къщи и сега се изхранва, продавайки стари дрехи на гарата. Момчето предлага сексуалните си услуги на открито хомосексуалния Хаарман срещу пари. Скоро между тях се заражда приятелство и Ханс остава да живее с любовника си. Връзката им е повече от сексуална и се крепи на лудост и духовен паразитизъм. Фриц винаги включва своя млад съквартирант в безумните си идеи.

Хаарман излежава присъдата си от март до декември 1920 г. През това време Гранс се препитава чрез кражби из цяла Германия. Двамата се събират отново на Коледа и следва период на безоблачно щастие, който продължава до август 1921 г. Двамата крадци дават вид на добре облечени благоприлични господа и спечелват уважението на местните хора. Под тази маска изкарват прехраната си чрез просия или кражба на дрехи, които продават.

В началото на 1922 г. двамата се преместват на улица “Нющрасе” №8. Хаарман изкарва добри пари; освен кражбите, получава пенсия по инвалидност и отскоро се е превърнал в информатор на полицията. Невероятно, но дрехите, които продава или раздава из цял Хановер, му спечелват репутацията на благодетел на бедните. Всичко върви добре до февруари 1923 г., когато се заема да убива.

Входът към жилището на Хаарман
Входът към жилището на Хаарман

Убиецът задържа двама младежи в чакалнята на гарата в Хановер, представяйки се за полицай. По-непривлекателното момче е освободено, а другото придружава фалшивия офицер до дома му. Гранс се връща неочаквано в жилището и заварва Хаарман с трупа на момчето. Той поглежда шокирано любовника си и го пита: “Кога да се върна?”.

Царство на терора

През следващите няколко месеца Хаарман отнема живота на още 12 младежи. Набелязва жертвите си на гарата,  предлага им подслон или работа, или ги задържа, представяйки се за полицай. Това се случва толкова често, че когато веднъж един социален работник пита пазача на гарата кой е Хаарман, човекът му отговаря: “Той е детектив”. Хаарман отвежда момчетата в стаята си на ул. “Нющрасе” и ги убива, прегризвайки гърлото им, докато ги изнасилва. След това разчленява телата им и продава дрехите и месото им на черния пазар. Излишните останки изхвърля в река Лайне.

Спалнята на Фриц Хаарман
Спалнята на Фриц Хаарман

Една година по-късно, когато полицията конфискува вещите на убиеца, семействата на жертвите разпознават сред тях много предмети, които Хаарман е запазил като сувенири. Мнозина очевидци са виждали него (и понякога Гранс) да говорят и да си тръгват с жертвите. Но двамата мъже се ползват с такова уважение, че никой не съобщава за това в полицията. Хаарман дори има безочието да отговори на обява, предлагаща възнаграждение за информация. Появява се на вратата на семейството, представяйки се за криминалист, и впоследствие хората разказват, че се е “смял истерично” през цялото време.

Научи повече за:   Албърт Фиш: Върколака от Уистерия

Убийствата продължават необезпокоявано и в началото на 1924 г. Тъй като жертвите му са главно бегълци, родителите им не съобщават веднага за тяхното изчезване. През това време Хаарман продава дрехите и месото им из цял Хановер. Веднъж един купувач отнася парче месо в полицията, защото му се е сторило, че е човешко. Полицейският лаборант заявява категорично, че това е свинско месо.

Изчезването на Ерик де Врис на 14 юни 1924 г. слага край на царството на убиеца. Хаарман предлага на момчето цигара и го кани в дома си. По онова време полицията предполага, че жертвите на убиеца са около 27 момчета, убити в продължение на 16 месеца.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Въпреки мащабната операция за залавянето му, убиецът все още е на свобода и Хановер е на прага на граждански бунт.

Затвор

През май и юни Фриц Хаарман е разпитван нееднократно, заедно с останалите сексуални насилници в града, но полицията не успява да докаже нищо със сигурност. Междувременно пресата публикува подробности за намерените черепи с надеждата, че това ще доведе до някакви следи.

Полицията решава да предприеме специална стратегия: тъй като Хаарман познава местните полицаи, властите извикват двама служители от Берлин, които да се престорят на бездомници на гарата. Но невероятният късмет на убиеца и този път им изиграва лоша шега. Заварват Фриц да се кара с 15-годишния Карл Фром – момче, което е прекарало няколко дни в апартамента му. Момчето се държи особено безочливо и високомерно и Хаарман има дързостта да го предаде на железопътната полиция, заявявайки, че то пътува с фалшиви документи. Когато се озовава в полицейския участък, Фром обръща нещата и заявява, че Хаарман го е подлагал на сексуален тормоз. Това е достатъчна причина за властите, за да го задържат.

Фриц Хаарман (в средата) с полицейските детективи. Ноември 1924г.
Фриц Хаарман (в средата) с полицейските детективи. Ноември 1924г.

Впоследствие убиецът твърди, че е предал Фром на властите, защото е знаел, че няма да издържи на изкушението още дълго и ще убие момчето. Ако това негово твърдение е вярно, то Хаарман за първи път проявява някакви морални скрупули, които в крайна сметка довеждат до неговото падение.

Доказателствата срещу него обаче не са никак солидни. В дома му са открити много от дрехите на изчезналите деца, но нищо не го уличава пряко в смъртта им. Той обяснява, че облеклата са попаднали у него покрай бизнеса му с дрехи. По стените на жилището му има следи от кръв, но той ги обяснява с търговията си с месо, което естествено не е човешко. Признава, че е имал сексуални отношения с някои от момчетата, но отрича да знае къде са те сега и защо по дрехите им има следи от кръв.

Заподозреният показва завидно умение да избягва неудобните въпроси и да отлага разпитите. Хаарман е лукав човек и разбирайки доста потайната същност на хомосексуализма по онова време, осъзнава пределно ясно, че полицията едва ли ще може да измъкне уличаващи доказателства от жертвите му или от техните семейства.

Открития и признания

Една от жертвите на Хаарман е момче на име Роберт Вицел, чийто родители постоянно обсаждат полицията с въпроси, откакто синът им е изчезнал на 26 април 1924 г. Когато първите черепи са намерени година по-късно, г-н Вицел е извикан да идентифицира един от тях, чиято неправилна челюстна кост прилича на тази на сина му. В нощта на изчезването си Роберт е посетил местния цирк заедно с най-добрия си приятел – закачливият и женствен Фриц Кахлмайер. Кахлмайер разказва, че някакъв “полицай от гарата” ги е довел в цирка. В апартамента на Хаарман са открити дрехите на Вицел, но той не си признава за убийството му.

Пробивът идва, когато в полицейския участък влиза една двойка и минава покрай семейство Вицел, които седят пред кабинета на началника. Г-жа Вицел незабавно разпознава сакото на мъжа и го пита откъде се е сдобил с него. Мъжът й казва, че е купил дрехата от Хаарман и дори изважда от панталоните си карта за самоличност на името на Вицел. Жената, която го придружава, е хазяйката на Хаарман, г-жа Енгел, която е дошла в полицията, за да провери неговата военна пенсия.

Затворникът е подложен на безкрайни и безмилостни разпити. След седем дни на маниакална ярост и емоционални сривове Хаарман най-сетне се пречупва и поисква да направи пълни самопризнания.

Убиецът повежда полицията и съдебните служители на мъртвешка обиколка из Хановер. Показва им части от трупове, скрити в храсти, кости, хвърлени в езерото и скелети, скрити из целия град. Все повече хора се свързват с полицията, разказвайки, че са купували дрехи или месо от Хаарман и Гран, и доказателствата се трупат.

Характерът на Хаарман също се променя през това време. Сега той се отваря към следователите и показва услужливата, детинска и често саркастична страна от своята личност. Изглежда е чувствал облекчение, че най-накрая може да свали огромното бреме от плещите си, и да разкаже за тъмнината и страховете на своя анормален сексуален живот.

Ханс Гранс е арестуван на 8 юли и двамата мъже се срещат на няколко пъти преди началото на процесите им. В тези случаи Хаарман винаги изглежда нервен, докато Гранс е напълно безразличен към случващото се около него. Хаарман остава в затвора до 16 август, след което е изпратен в Гьотинген за психиатрична оценка. Процесът срещу него започва на 4 декември 1924 г.

Научи повече за:   Даниел Камарго Барбоса: Звяра от мангровите гори

Делото

Процесът продължава 14 дни и на него се явяват почти 200 свидетели. Хаарман е обвинен, че е убил умишлено и преднамерено 27 момчета, в периода от септември 1918 г. до юни 1924 г.

Фриц Хаарман е съпровождан към съда от полицията
Фриц Хаарман е съпровождан към съда от полицията

Хаарман настоява да се защитава сам, показвайки пълно безгрижие. Често най-безотговорно прекъсва заседанията. В един момент пита с възмущение защо в залата има толкова много жени, а съдията му отговаря едва ли не извинително, че няма право да ги изгони.

Наблюдателите обаче възприемат наивната комбинация от факти и измислици на Хаарман за освежаваща, в сравнение със сухите речи на юристите и лицемерието на властите. Той заявява на съдебните заседатели: “Не се бавете. Искам да прекарам Коледа с мама на небето”. Забавлява се по време на заседанията и дори успява нееднократно да разсмее публиката.

В пълна негова противоположност обвиненият в подстрекателство към две убийства Ханс Гранс показва твърд и непоклатим характер. Съдебните заседатели искрено вярват, че той е по-опасният от двамата. Гранс се е фокусирал изцяло върху самосъхранението си, което му изиграва лоша шега, понеже Хаарман е концентрирал върху него своето желание за отмъщение. Иска да го повлече със себе си в отвъдното. Затова отправя невероятни и напълно неточни обвинения в убийство към своя партньор, на които съдът вярва напълно. След като постига целта си да не умре сам, Хаарман се успокоява и оставя Гранс да говори.

Фриц Хаарман в съда, пред черната дъска, на която е нарисувана скица на апартамента му.
Фриц Хаарман в съда, пред черната дъска, на която е нарисувана скица на апартамента му.

Най-смразяващият разказ обаче идва, когато Хаарман се изправя на свидетелската скамейка, за да опише с най-живописни подробности своя метод на убийство.

“Никога не съм имал намерение да наранявам тези младежи, но знаех, че нещо ще се случи и това ме натъжаваше… Нахвърлях се върху тях и прегризвах адамовата им ябълка, като ги изнасилвах в същото време”.

Хаарман разказва за вината, която е чувствал в този момент. Редовно е колабирал върху мъртвото тяло и е покривал лицето му с плат, за да “не го гледа”.

“Правех два разреза на стомаха и слагах вътрешностите в кофа, след това изцеждах кръвта и чупех костите. Така можех да стигна до сърцето, белите дробове и бъбреците, които нарязвах и слагах в кофата. Свалях плътта от костите и ги прибирах в мушамена торба. Трябваха ми пет-шест тура, за да изхвърля всичко в реката или в тоалетната. Винаги съм мразел да го правя, но не можех да спра – страстта ми беше много по-силна от отвращението ми към рязането и кълцането”.

Разбивал е черепите на парчета и ги е хвърлял в реката или в мочурището, а дрехите е раздавал или продавал. Отрича да е убивал някои от момчетата – например Херман Волф, за когото казва, виждайки снимката му, че момчето изглежда твърде зле облечено, грозно и мръсно, за да го заинтересува.

Хаарман твърди непрестанно, че е бил вдъхновяван от красотата и чувствеността, а не от секса или изгодата. Според него е по-лесно да убиеш някого, когото обичаш – по този начин му даряваш мир.

“Често, след като извършвах убийство, се молех да бъда изпратен в клиника, но не в лудница. Ако Гранс ме обичаше, щеше да ме спаси. Вярвайте ми, не съм болен – просто понякога имам странни хрумвания. Искам да бъда обезглавен. Всичко ще свърши бързо и след това ще настъпи спокойствие”.

Краят?

На 19 декември 1924 г. Фриц Хаарман получава 24 смъртни присъди, а Ханс Гранс една. След обявяването на присъдата му Хаарман заявява:

“Искам да бъда екзекутиран на пазара. На надгробната ми плоча трябва да бъде написано: “Тук лежи масовият убиец Хаарман””.

Съдът не уважава нито едно от исканията му и Фриц Хаарман е надлежно обезглавен зад стените на затвора в Хановер. Гранс се опитва да обжалва, но смъртната му присъда е потвърдена.

Но историята има още един неочакван обрат. Един човек намира на улицата писмо, адресирано до Алберт Гранс, бащата на осъдения на смърт съучастник на Хаарман. Човекът доставя писмото до адреса, а бащата на Гранс го предава на властите.

Писмото, написано от Хаарман,  обобщава връзката между него и Гранс, и най-важното, обявява младия човек за невинен.

“Ханс Гранс бе осъден несправедливо по вина на полицията и защото исках отмъщение… Поставете се на мястото на Гранс: той ще постави под съмнение съществуването на Бог и правосъдието заради мен… Нека Ханс Гранс ми прости за моята отмъстителност”.

След екзекуцията на двамата мъже е открито още едно писмо на Хаарман, обясняващо действията му единствено като опит да си отмъсти на полицията:

“Вие няма да ме убиете; аз ще се върна – да, ще бъда сред вас до края на света. И сега вие самите станахте убийци. Трябва да знаете: Ханс Гранс бе невинен! Е? Как е съвестта ви сега?”.

След екзекуцията главата на Фриц Хаарман е запазена от учените, които искат да изследват строежа на мозъка му. Медицинското училище „Гьотинген“ я съхранява във формалин цели 89 години, преди да бъде кремирана през 2013-а.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
АзSaphira-SelectaВикDidi_666Силвия Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Още едно доказателство в полза това,че ако хомосексуализмът е наказуем със смърт,ще живееме на едно много по-чисто ,от към престъпни елементи, място.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Както се пее в една стара песен-убий педалите на забавата им-някой път като си правят наглия парад вадим Калагите и ги почваме.

Някой си
Гост
Някой си

Москвич,позволи ми да те поправя,текста на песента е:Умри,умри,умри педерас… :D.Хайде аз млъквам вече,че по-високопоставените в йерархията на сайт,започнаха да ни дърпат ушите 😀

Някой си
Гост
Някой си

*в йерархията на сайта -искаш да кажа

Някой си
Гост
Някой си

ааа, как мразя тези тъпи грешки от бързане… ***в йерархията на сайта -исках да кажа

Didi_666
Гост

Зловеща история, но и доста интересна бих казала ! Определено ме докосна !! Ако някой знае някакви подобни истории и действителни случаи ако има желание нека ми пише на e-mail [email protected] Благодаря

…………………………………………………………………………………………………………….
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

Вик
Гост
Вик

Аз викам – Умри,умри,умри ти, Някой си може и тоя смешник,москвича да се присъедини:) Май вярно си никой,комплексарче. Поздрави 🙂

Saphira-Selecta
Гост
Saphira-Selecta

Izvinqvam se, che pisha na latinica, no nqmam instaliran kirilizator….

Наистина е странно да си представим докъде може да стигне човешката лудост……но всеки убиец има две страни едната е на ловък и хитър човек, а другата е на крайно гнусната и отвратителна същност

—————————————————————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор.

Аз
Гост
Аз

изказванията ви само показват колко сте комплексирани. да не би всички “педали” да са като този ? имам приятели гейове и мога да ви кажа че не са по различни от нас. Изроди има от всеки пол и сексуална ориентация.