Джордж Ръсел: Крадливият сериен убиец

Психиката на Джордж Ръсел се подхранва от омразата. Прекарвайки по-голямата част от детството си като взломаджия в Сиатъл, той краде, за да си отмъсти, но не на хората, които ограбва, а на целия свят. Дребните кражби обаче не са достатъчни. Неизличимата омраза, която смята, че трябва да покаже на човечеството – или по-скоро на женската му половина – не може да бъде укротена. През целия си живот е търсил отдушник за чувствата си, без може би да го осъзнава. С навършването на пълнолетие, когато баровете се отварят за него и вече може да се смеси с хората, в които вижда символ на омразата си, той пресича опасната граница.

Ръсел, който впоследствие е осъден за убийството на три жени в Белвю, щата Вашингтон, убива първата си жертва в една алея, а следващите две в домовете им. Неговият метод на действие се променя, но подписът му е един и същ – винаги оставя женските тела в шокиращо гротескни пози.

Подписните убийци са подтиквани от нещо непостоянно, еротично и смъртоносно, и се превръщат в чудовища, борейки се със собствената си мания. Обикновено съзряват преждевременно сексуално и страдат от натрупвана с години безпомощност. Когато достигнат определена възраст или се сблъскат с подходящ случай, те най-сетне преминават в зоната на комфорт – границата между нормалността и престъпността.

Ръсел е един от най-интересните „подписни убийци“, тъй като цялото му съществуване следва определен още от детството му път, след като е изоставен първо от майка си, а после и от мащехата си. Тези жени олицетворяват за него целокупния женски пол. Онова, което са му причинили, трябва да бъде заплатено със смърт.

Също като Тед Бънди,(когото боготвори), Ръсел успява да се движи в живота с неподозиращо нормално поведение. Тридесетгодишният чернокож мъж посещава баровете, въоръжен с хубавото си лице, блестяща усмивка, речовитост и приятен характер, прикриващи неговата смъртоносна същност. Избира жени, черни и бели, с лекотата на Казанова, но с умисъла на „Синята брада„.

Но, както се случва с много серийни убийци, разяждащият гняв на Ръсел в крайна сметка надделява над здравия му разум.

Оскверняване

Нищо не подсказва, че този ден ще бъде по-различен от всеки друг в Белвю. Съботната утрин на 23 юни 1990 г. започва спокойно за служител в „Макдоналдс“ на име Джими. Слънцето едва е изгряло и ресторантът скоро ще отвори, а управителят се ядосва, че снощните торби с боклук не са изхвърлени. И така Джими помъква тежките найлонови чували към контейнерите зад заведението.

Утринните сенки му попречват да различи какво е нещото, лежащо посред алеята. То изглежда бяло, дълго и усукано като клон на дърво. Първоначално решава, че някакъв по-обемист боклук е изпаднал от контейнера.

Джими поспира и се вторачва внимателно. Ако това е умряло животно, помисля си той, няма начин да го пипна. Прави още няколко крачки напред. Май е манекен… манекен на жена. Чакай, то… тя, изглежда твърде истинска, твърде неподвижна. Може би е пияна? Ранена? Да, но никое човешко същество не може да усуче тялото си по този начин, казва си Джими. Навеждайки се над загадъчната форма, най-сетне разбира всичко. И то го ужасява до мозъка на костите му.

Втурвайки се обратно в ресторанта, Джими сграбчва телефона и закрещява в слушалката за полиция.

Само след минути алеите гъмжат от сини униформи и полицейски коли. Тялото представлява гротескна картина на млада гола жена, извита в немислими за човешкото тяло форми.

„Жертвата е оставена по гръб, с невъзможно кръстосани крака“ – пише д-р Робърт Кепел в своята книга „Подписни убийци“ – „Главата й е обърната наляво, а върху дясното й око е поставена малка кутийка от чипс… В едната й ръка детективите откриват загадъчна улика: шишарка“.

Аутопсията разкрива – освен големия брой тежки рани, подсказващи, че е била жестоко удряна и ритана – че жената е била брутално изнасилена. Освен клиничните знаци за вагинално проникване, анусът й е свирепо разкъсан от неизвестен предмет.

Приблизителното време на смъртта е определено между 02:30 и 05:20 ч., като по-късният час изглежда по-реалистичен, тъй като служителите от нощната смяна в съседния ресторант са изхвърлили боклука в 03:15 ч. и не са видели нищо.

Причината за смъртта е травма от дясната страна на главата, нанесена с тъп и достатъчно тежък предмет, който е разбил черепа й. Черният дроб на жената е разкъсан от очевидно страховит удар. Но повечето от нараняванията, сред които следи от душене с връв, изглежда са били нанесени след смъртта.

Властите се тревожат, че това може да е първото от много убийства; то носи всички белези на дело на един изкривен ум.

Белвю е много мирно градче преди тази нощ – убийствата са изключителна рядкост – и местната полиция не разполага с голям опит в тази област.

След идентифицирането на жертвата, следите – или поне по-солидни предположения – започват да се материализират. Жертвата е разпозната по зъболекарския й картон като Мари Ан Полрайх. Преживе тя е била хубава и общителна 27-годишна жена, висока 1,70 м, със сиви очи и дълга до раменете светлокестенява коса. Видяна е за последно в петък вечерта на 22 юни в заведението „Папайос Кантина“. Нейният шевролет „Камаро“ е паркиран на близкия паркинг, което подсказва на полицията, че тя вероятно си е тръгнала от бара с убиеца.

Научи повече за: Дани Ролинг: Изкормвачът от Гейнсвил

Тъй като е оставила чантата си в гардеробната, детективите предполагат, че убиецът е предложил на жената да правят секс в колата му и тя е възнамерявала да се върне в заведението след това.

Растящ апетит

На 9 август 1990 г., малко повече от месец след убийството на Полрайх, Каръл Ан Бийт се прибира у дома, след посещение в ресторант „Кег“, само за да не види повече утрото.

Хубавата русокоса Каръл Бийт обича да флиртува с мъже по заведенията. Така подхранва егото си. Във вечерта на 9 август насочва усилията си към бармана, обръщайки гръб на останалите мъже, без да осъзнава, че един от тях я наблюдава с особено внимание.

Бийт си тръгва от ресторанта малко след 02:00 ч. и потегля право към къщи. Забелязана е да отключва вратата си от съсед, който е разхождал кучето си около 02:30 ч. Била е сама и е изглеждала леко подпийнала.

Влизайки вкъщи, разведената Бийт поглежда в стаите на двете си дъщери, на 9 и 13 години, за да провери дали спят. Взима си бърз душ и се приготвя да си ляга.

Кварталът, в който живее, е тихо място, намиращо се на около 3 км от центъра на Белвю и на 2 км от ресторанта „Макдоналдс“, където е открито тялото на Полрайх.

Изморената жена полага глава на възглавницата си малко след 03:00 ч. Не си прави труда да дръпне завесите на френския прозорец, гледащ към задния й двор, както не си прави и труда да заключи вратите си.

Не е ясно дали убиецът е влязъл в дома й преди или след като е заспала. Сблъсъкът й с него изглежда е бил кратък, както подсказват двете защитни рани по дланите й. Той забива юмруците си в гръдния й кош, за да заглуши писъка й, и продължава да я удря в гърдите и лицето, докато изпада в безсъзнание. Тогава разполага безжизненото й тяло в поза, с която да даде на света да разбере какво мисли за Каръл Ан Бийт.

За да се увери, че няма повече да се събуди, той удря черепа й няколко пъти с тъп и тежък предмет, който оставя У-образни белези по главата и лицето й. Тя е мъртва, но той не може да търпи погледа на стъклените й очи в сумрака и надява върху главата й плик от химическо чистене, завързвайки го с колан около шията й. Но очите й все още надничат изпод найлоновия чувал. Ръсел покрива лицето й с възглавница.

Сега може да се наслади на остатъка от своя ритуал…

По-голямата дъщеря на Каръл Бийт открива майка си на следващата сутрин. Когато пристига, полицията заварва гледка, още по-отблъскваща от зверството, причинено на Полрайх. Голото тяло на Бийт е проснато напряко на леглото, като краката й сочат към вратата. Нощницата й лежи смачкана на пода.

Тя носи единствено обувки на висок ток, очевидно обути на краката й след смъртта й. Средният пръст на едната й ръка е почти прерязан. Краката й са широко разтворени, а дулото на собствения й пистолет е навряно в тялото й.

Уликите в къщата подсказват, че убиецът не си е тръгнал веднага, а е разглеждал наоколо, вероятно търсейки пари и ценности.

Полицията разпитва бармана Джон Комфорт от ресторант „Кег“, който разказва, че Каръл го е изчакала да затвори и после двамата са правили секс в колата му. Не е забелязал съмнителни лица или коли на паркинга.

Комфорт е задържан, но скоро го освобождават и го поставят под наблюдение. Властите в Белвю все още отказват да признаят, че си имат работа със сериен убиец. Съмненията им се дължат на разликата в метода на действие при двете убийства. Полрайх, казват те, е станала жертва на спонтанно изнасилване, докато Каръл Бийт е била убита от взломаджия, който може би е имал лични причини да я мрази.

Омраза и похот

Онези, отричащи съществуването на сериен убиец в Белвю, бързо променят мнението си, когато жертва номер три, поредната хубава млада жена, е открита на 3 септември в апартамент си в близкия Къркленд. От убийството на Каръл Ан Бийт са изминали 24 дни.

Този път оставената от убиеца визитна картичка не може да бъде пренебрегната. Това е без съмнение същото лице, убило и другите две жени. „Подписът“ му е категоричен по този въпрос.

Андреа Ливайн – наричана от приятелите и колегите си Ранди – е 24-годишна червенокоска, видяна за последно в бара на ресторант „Мейпъл Гардънс“ на 30 август, четири дни преди тялото й да бъде открито от хазяина й. Също като другите две жертви Ливайн често е посещавала „юпи баровете“ в района и е имала завиден успех в срещите за една нощ.

Според нейните приятелки тя си е тръгнала от бара сама. Никой от познатите й не си спомня да е говорила с мъж в онази вечер. Не е останала дълго и не е била в обичайното й жизнено настроение. Тръгнала си е малко след полунощ и се е прибрала в своя малък приземен апартамент в другата част на града.

Научи повече за: Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

На следващата сутрин преди изгрев слънце, около 05:00 ч., нейният хазаяин Боб Хейс забелязва някаква сянка да блуждае край стената зад прозореца на Ливайн. Той облича халата си, освобождава кучето си и излиза да прогони предполагаемия крадец. Но мъжкият силует чува лая на кучето и изчезва, преди Боб да успее да го хване. Спокоен, че е пропъдил натрапника, хазяинът проверява имота си за счупени прозорци и разбити ключалки. Всичко изглежда наред. Поглежда през прозореца на Ранди и я вижда да спи в леглото си.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:

Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf

За нещастие Хейс не успява да види лицето на тайнствения посетител, но по-късно ще го опише на полицията като слаб, млад и доста подвижен.

Той си напомня да предупреди Ливайн за инцидента и започва да се чуди защо не я вижда да излиза. На 3 септември решава да провери какво става с нея и се натъква на най-ужасната гледка, която е виждал в живота си.

Когато пристигат, полицаите заварват тялото на Ливайн проснато напряко на леглото и покрито с окървавен чаршаф. Всичко е в кръв. Главата й, буквално вдлъбната отзад, е покрита с прогизнала от кръв възглавница. В гърлото й, и то доста надълбоко, е навряна електрическа секс играчка.

Смъквайки чаршафа от тялото на Ливайн, ченгетата откриват книгата „Повече наслада от секса“ в лявата й ръка. По тялото й, от челото до ходилата, има не по-малко от 250 разреза, направени с кухненски нож. Тъй като не са установени защитни рани, разследващите предполагат, че тя е била убита в съня си.

И този път не е открито оръжието на убийството. Убиецът отново е прекарал доста време с жертвата си.

Докладът от аутопсията дава интересна тема за размисъл на полицията. Следите от охлузване по един от пръстите й свидетелстват, че убиецът вероятно е откраднал пръстена й. Ако престъпникът се опита да го заложи или продаде, ще могат да го проследят.

Наблюдението е свалено от бармана Джон Комфорт, заподозрян в убийството на Каръл Бийт. Той не само че има алиби за убийството на Ливайн, но детективите се съмняват, че би предприел подобно дръзко престъпление, знаейки, че е под непрекъснато наблюдение.

Междувременно полицията в Белвю, Къркланд и окръг Кинг провежда разпити на приятелите и роднините на жертвите, с надеждата да попадне на нещо общо между тях. Единственото свързващо звено засега се оказва честата посещаемост на убитите жени в баровете. Вероятно убиецът също е постоянен клиент на тези заведения.

След убийството на Бийт всички бивши затворници и лица с криминални досиета в окръг Кинг и района на Сиатъл са прибрани за разпит. Но никой от тях не е бил в Белвю по време на убийствата. Някои от тях остават заподозрени и са поставени под наблюдение.

Макар и затруднена, полицията не се отказва. Знаят, че рано или късно убиецът ще направи грешка и предчувствието им се оправдава. Разследващите от трите юрисдикции скоро се събират да обменят информация и установяват, че са попаднали на свой стар познайник.

Всички добре познават лицето Джордж Уолтърфийлд Ръсел – крадец, взломаджия и наркопласьор. Сега може би ще успеят да добавят и „убиец“ към списъка с „талантите“ му.

Арест

Натоварена с три неразкрити убийства и с маниак-убиец, разхождащ се на свобода, местната полиция не е в настроение за рискове. Затова, когато на 12 септември 1990 г. е получен сигнал за нарушител в нечий заден двор, са свикани всички патрули. Районът е отцепен и полицаите забелязват чернокож мъж да се разхожда безгрижно по улицата, без да може да даде основателна причина защо е там. Той нито работи, нито живее в този район на града, нито има приятели наблизо. Проверката показва, че въпросният Джордж Ръсел има доста дълго криминално досие и е заклет взломаджия. Арестуват го за неприлично поведение.

Но когато го откарват в управлението, полицаите започват да се питат дали нощната му разходка не е имала други мотиви. Жената, подала сигнал за нарушителя, се оказва лична приятелка на наскоро убитата Андреа Ливайн и също като жертвите – постоянна клиентка на нощните барове. Когато й казват името на задържания, тя потвърждава, че го познава – той е чест посетител в „Папайос Кантина“, ресторант „Кег“ и „Мейпъл Гардънс“.

Едновременно с ареста на Ръсел детектив от Сиатъл го разследва по подозрение в притежание на крадени вещи от обир на дом в района на Къркланд. Тъй като той е заподозрян и за други обири на къщи в района на убийствата, детективът се свързва с полицията в Белвю и им казва, че Ръсел наскоро е бил арестуван, защото се е представял за полицейски служител. Офицерът, задържал го тогава, е намерил у него пистолет, който се е оказал откраднат от къща близо до дома на Андреа Ливайн.

Изоставен

По време на разследването на Джордж Ръсел неговата тъмна страна бавно придобива ясни очертания. Полицията си има работа с един млад мъж, чийто живот е бил доста объркан.

Научи повече за: Лари Джийн Бел: Кошмарът в Южна Каролина

От една страна изглежда, че Ръсел няма никакви проблеми. Произхожда от образовано семейство от средната класа и е израснал в бял квартал в Мърсър Айлънд, Вашингтон. Лесно се смесва със сиатълското юпи общество и като че ли не признава расовото разделение.

Но това е само фасада.

Ръсел е роден през 1958 г. във Флорида и родителите му се разделят, когато е едва на шест месеца. Неговата майка Джойс не иска да допусне бебето да й попречи да вземе дипломата си от колежа. Един ден съпругът й се прибира у дома и заварва малкия Джордж съвсем сам. На кухненската маса е оставена бележка, в която Джойс се сбогува с него. Джордж Ръсел старши се изплашва от идеята да отглежда сам детето си и го поверява на грижите на роднини. Малкият Джордж е прехвърлян между баба си и цял низ от лели.

Джойс се появява отново с нов съпруг, когато Ръсел е на шест години; тя го взима със себе си, местейки се от град на град и накрая се установява в Мърсър Айлънд. Семейният живот протича нормално, докато Ръсел не постъпва в гимназията – тогава майка му отново изпълнява коронния си номер и изоставя втория си съпруг и сина си. Момчето е напълно опустошено.

Ръсел напуска училище и въпреки протестите на втория си баща, прекарва дните си с приятели на плажа. Той и неговите другарчета оползотворяват нощите, като проникват с взлом в богаташките къщи и продават откраднатото имущество на черния пазар. Не след дълго бандата става добре позната на полицията.

Ръсел причинява повече главоболия на втория си баща, отколкото той може да понесе. Често е измъкван от леглото в ранни зори, за да прибере сина си от ареста.

Кулминацията настъпва, когато пастрокът му се оженва повторно. Неговата нова съпруга е бяла жена, само с 12 години по-голяма от Ръсел. Отношенията им не потръгват от самото начало. Накрая мащехата поставя въпроса: или аз, или момчето.

Седемнадесетгодишният младеж се озовава на улицата, този път завинаги.

Уморен от миналото си, Джордж Ръсел напуска Мърсър Айлънд и се преселва в Белвю. Там продължава да се забърква в неприятности със закона, но някак си винаги успява да се измъкне. Благодарение на взломаджийските си умения, никога не остава без пари.

Благодарение на чара си, той има много приятели, и бели и черни, готови да му дадат подслон и храна.

След като навършва 21 години Ръсел се превръща в познато лице в заведенията на Белвю и прилежащите му градове – Къркланд, Редмънд и Бодъл. По тези места среща жени, пред които играе ролята на шикозен и щедър плейбой.

Виновен

Познатите на Ръсел сега развързват езици, разказвайки странни истории за него. Приятелят му Смити Маклейн споделя как му е дал пикапа си назаем в нощта на убийството на Мери Ан Полрайх. Ръсел му е казал, че ще пренася с него свои лични вещи, но когато е върнал колата, Смити е забелязал вътре странни петна по предната седалка и някаква лоша миризма.

Полицията прави тестове на петната, които се оказват от кръв от кръвната групата на Полрайх.

Един от клиентите в „Папайос Кантина“ си спомня как Полрайх е флиртувала с Ръсел на дансинга в нощта на убийството, след което го е отрязала.

Сервитьорката Гретчен Кофин е обща позната на Джордж Ръсел и Каръл Бийт. Тя изобщо не харесва Ръсел. Той често е идвал да се храни в нейния ресторант и се е опитвал да я сваля, но тя е отказала да излезе с него. Продължил е да идва понякога след това, като й е хвърлял гневни погледи.

В дните след ареста на Ръсел детективите попадат на доста хора, които не само го описват като странен характер, но и разказват, че е отправял заплашителни и обидни забележки за трите убити жени преди смъртта им.

Но доказателствата не са само словесни. Няколко от клиентите в баровете са купили с намаление от него бижута, които се оказват собственост на жертвите.

По времето на ареста му Ръсел е отседнал при три колежанки, нямащи представа за неговите занимания. Нахлувайки в дома им, полицията открива в раницата му кичури коса, която се оказва на Ранди Ливайн.

Тогава идва финалното и най-солидно доказателство. Резултатите от ДНК анализа на семенната течност, открита по тялото на първата жертва Мери Ан Полрайх, категорично свързват Ръсел с убийството й.

Джордж Ръсел е обявен за виновен в убийствата на трите жени. Изпратен е в затвора „Уала Уала“, където ще остане до края на живота си. Не успява да получи заслуженото наказание, тъй като смъртната присъда в щат Вашингтон е отменена по време на процеса му.

Източник: trutv.com