Джери Брудос: Похотливият фетишист

Джери Брудос: Похотливия убиец с фетиш към обувки

Фетишизмът е безобиден при нормалните хора, но при психопатите може да бъде фатален. Според експерти 72% от серийните убийци са проявявали някаква форма на фетишизъм в ранните години от живота им. Джером Брудос е сериен убиец, който реже стъпалата на жертвите си и ги използва за богатата си колекция от женски обувки. Макар сам по себе си фетишът към обувки да е безобиден, оказва се, че когато е комбиниран със силна психоза, той може да се окаже смъртоносен.

Бягство

В късния следобед на 21 април 1969 г. секретарката Шарън Ууд (24 г.) от орегонския град Портланд си тръгва от работа, за да се срещне със съпруга си, който иска да обсъдят развода им. Тя търси колата си в подземното ниво на паркинга, когато по рамото я потупва висок, закръглен мъж. Той държи пистолет.

Шарън Ууд

Мъжът й казва да не вика. Тя страшно се уплашва и в същото време се разгневява на натрапника. За части от секундата Шарън взима решението да му се противопостави. Изпищява и се опитва да се отдалечи от него, но той я сграбчва с ръка за гърлото. Мъжът е доста по-висок и е по-тежък от нея поне с 45 килограма. Едва ли има шанс да го надвие, но осъзнава, че ако не се бори, докато все още има възможност да бъде чута от някого, едва ли ще остане жива. Инстинктът й подсказва, че този мъж възнамерява да я убие.

Шарън заритва срещу него с високите си токчета и изпищява отново. Сграбчва оръжието и се опитва да го отскубне от ръцете му. Мъжът се опитва да запуши устата й с ръка и тя го захапва – до кръв. Той се опитва да се освободи като я хваща за косата и я поваля на земята, но тя продължава да се съпротивлява с всички сили.

Той удря главата й в бетона, което я замайва. Отпуска хватката на зъбите си и той освобождава ръката си. Тогава чува приближаването на кола. Нападателят й вдига оръжието си от земята и побягва. Спомените й свършват дотук. Свестява се малко по-късно и разтреперана дава показанията си на полицаите. Описва нападателя си като висок мъж, със сини очи и лунички. Ще го познае, ако го види отново. Полицията разпитва и други хора в района, но никой не може да си спомни човек с подобно описание. Едва по-късно Шарън научава, че отчаяният опит на този мъж да я отвлече само е усъвършенствал неговия подход към жените и го е накарал да действа много по-предпазливо в бъдеще. Тя оцелява, но не след дълго друга млада жена няма да има този късмет.

В следващия следобед 15-годишно момиче от град Сейлъм в Орегон се оплаква, че огромен мъж с лунички се е опитал да я вкара насила в спортна кола. Двата инцидента изглеждат свързани, но не предоставят никакви реални следи. Детективите не осъзнават, че вече са по средата на разследване на серия от убийства.

Това са трудни и бурни времена за цялата страна. През 1968 г. САЩ са ужилени от атентата над кандидата за президент Робърт Кенеди (брат на убития през 1963 г. президент Дж. Ф. Кенеди); от метежа на “Чикагската седморка” ( група активисти срещу войната във Виетнам, отговорни за гигантски метеж, организиран в центъра на Чикаго през 1968 г.); и от размириците на студенти, протестиращи срещу същата тази война. Цяла една субкултура експериментира с наркотиците и окултното. И страната тепърва ще види още много серийни убийци.

Но Орегон все още не е изправян срещу подобни престъпления. Ще мине известно време преди полицията да осъзнае, че си има работа със сериен хищник. Дори тогава чудовищните импулси, подтикващи го да убива, остават неразбрани. В деня, в който е разпитана Шарън Ууд, три други жени вече са мъртви.

Изчезнали жени

През 1968 г. Линда Слоусън (19 г.) продава енциклопедии от врата на врата, опитвайки се да изкара малко пари за колежа. На 26 януари маршрутът й я отвежда в един квартал на Портланд.

Линда Слоусън

Оттогава изчезва безследно. Издателството, в което работи, няма представа за движението й през онзи ден и френетичните прошения на семейство Слоусън в полицията не довеждат до нищо. Колата й е открита изоставена, но в нея не са намерени улики, които да подскажат какво се е случило с момичето. Дните минават и случаят започва да изстива. Мистерията е съживена отново следващата година, когато изчезват и други млади жени.

На 26 ноември 1968 г. Джен Уитни (23 г.) се прибира у дома за Деня на благодарността. Нейният автомобил рамблър е открит заключен близо до Олбъни, а от момичето няма и следа. В колата е установена лека техническа повреда, която може би я е накарала да търси друг превоз. В онези дни момичетата безгрижно стопират по Западното крайбрежие, преди хищниците да осъзнаят колко лесна плячка са.

Джен Уитни

Четири месеца по-късно, на 27 март 1969 г., изчезва 19-годишната Карън Спринкър. Колежанката се е прибрала у дома и е щяла да обядва с майка си в ресторант в центъра.

Майка й я чака един час и започва да се тревожи. Карън не би пропуснала срещата им. Оказва се, че е паркирала колата си в гаража на магазина, където я е чакала майка й. Хората в района разказват, че са видели много висока и странно изглеждаща жена. Когато един очевидец се е приближил до нея, видял е, че това всъщност е мъж в женски дрехи. В онзи момент никой не свързва този чудак с инцидента, но в ретроспекция парченцето пасва идеално в пъзела.

Карън Спринкър
Карън Спринкър

Само четири седмици по-късно Линда Сейлий (22 г.) е отвлечена от един търговски център. Тя отива там, за да купи подарък за приятеля си, но не се появява на срещата им същата вечер.

Не отива и на работа на следващия ден, а колата й е открита изоставена. Също като в останалите случаи, в колата няма никакви следи от влизане със сила или борба. Приятелят на момичето е проверен, но не след дълго е изчистен от подозренията.

Линда Сейлий
Линда Сейлий

Полицията се пита дали има някаква връзка между тези момичета. Забелязват, че всички са изчезнали през втората половина от месеца. Всяка от тях е млада и бяла жена. Но това е всичко, с което разполага разследването, докато човешки останки не са открити в близката река.

Зловеща находка

Три седмици след изчезването на Линда Сейлий, рибар открива разложени човешки останки в течението на река Лонг Том, намираща се на юг от Корвалис. Той се обажда в полицията. Когато пристигат, полицаите установяват, че мъртвата жена е завързана за предавателна кутия от кола, което затруднява изваждането на тялото. Жертвата е прикрепена към автомобилната част с найлоново въже, вързано по доста специфичен начин. Възелът е запазен като доказателство. Освен това е открита и медна жица, усукана по начин, предполагащ, че извършителят има опит като електротехник.

Съдебният лекар установява,че жертвата е била удушена. От двете страни на гръдния й кош има следи от убождания с нещо като нагорещена игла, направени след смъртта. Благодарение на зъболекарския й картон, тя е идентифицирана като Линда Сейлий.

След няколко дни полицията се натъква на още едни разложени останки в реката, вързани за автомобилен двигател. Въжето е вързано по същия начин, което означава, че извършителят е един и същи човек. Тази жертва е удушена с ремък. Облеклото й съвпада с дрехите, които е описала майката на Карън Спринкър.

Когато изваждат тялото, оказва се, че под дрехите си тя носи твърде голям сутиен, натъпкан с кафяви хартиени кърпи. Гърдите на жертвата са отрязани и очевидно хартията е била поставена с цел да попие кръвта.

По-нататъшното претърсване на реката не донася нови тела. Полицията знае, че трябва да търси или много силен мъж, или двама партньори, тъй като телата плюс тежестите, закрепени към тях, не биха могли да бъдат носени от обикновен човек.

Научи повече за:   Владислав Волкович и Владимир Кондратенко: Среднощните убийци от Украйна

Полицията решава да разпита студентите от кампуса на Щатския университет в Орегон, намиращ се в Корвалис. Това се оказва мъдър ход.

Пробив в случая

Детективите научават, че наскоро някои студентки са се оплаквали, че получават странни обаждания от  мъж, който се опитва да ги подмами навън. Има и сигнали за подозрителен закръглен, червенокос мъж, мотаещ се из кампуса. Детективите попадат на момиче, което даже е излизало на среща с младеж, твърдящ, че е самотен ветеран от Войната във Виетнам, който търси компания. Това звучи обещаващо.

Момичето няма намерение да излиза повторно с този човек, тъй като й се е сторил странно отвеян (и дори е изразил желание да говори за телата, открити в реката), но детективите я помолват да се свърже с него и тя го прави. Фактът, че я е попитал дали не се страхува да излезе с непознат, увеличава още повече подозренията на полицията. Освен това момичето го описва като висок мъж, със светла коса и много лунички, което съвпада с описанието на другите очевидци. Момичето урежда срещата и се обажда на полицията.

Полицаите пристигат на уговореното място и забелязват влизането на висок и закръглен мъж. Искат да знаят името му и той им отговаря, че се казва Джери Брудос. Изглежда напълно спокоен, сякаш няма какво да крие. Това означава, че е или невинен, или е умен и арогантен убиец. Полицаите нямат нищо срещу него, но го поставят под наблюдение. Научават, че живее в района и обръщат особено внимание на факта, че работи като електротехник. Това е достатъчно основание да направят проверка на миналото му.

След пет дни Джери Брудос е арестуван.

Тайни

Джером Хенри Брудос е роден на 31 януари 1939 г. в Южна Дакота. Неговите родители често се местят и накрая се установяват в Орегон. Той е нежелано дете за майка си, която вече има двама сина. Тя се отнася към него с пренебрежение и критицизъм. Надявала се е, че ще се роди момиче и когато Брудос осъзнава това, то повлиява на неговото развитие и самоусещане. Той лесно се привързва към жени, различни от майка му, и в детството си дружи с момиченце, което умира. Често е оставян сам и постепенно развива свой собствен фантастичен свят и навици, които го вкарват в проблеми със закона още преди да навърши 17. Фантазиите му се изразяват в сексуален фетиш към дамски обувки и бельо.

Джери Брудос
Джери Брудос

Не е ясно как точно Брудос се е превърнал във фетишист на обувки, но едно нещо е сигурно – той започва да проявява манията си в изумително крехка възраст.

Всичко започва, когато на петгодишна възраст намира чифт обувки с висок ток на боклука. Но причината за появяването на фетиша му не са самите обувки, а силната реакция на майка му, която го заварва да се разхожда с тях в стаята си. Тя незабавно ги грабва, унищожава ги и му дава да разбере, че прави нещо много лошо. Тя е ужасно разстроена и ядосана, което внушава на момчето мисълта, че обувките са някакво примамливо, но забранено изкушение. Забраната придава на обувките определен ореол, който допринася към развиващата се сексуалност на Брудос. По-късно той открадва обувките на учителката си в детската градина и е наказан със строго мъмрене.

С израстването му обувките започват да му носят сексуална възбуда. Брудос продължава да събира тайно обувки, като ги крие от майка си и постепенно започва да прибавя към колекцията си и женско бельо, което краде от просторите на съседните къщи. Докосването до женското бельо му носи чувство на комфорт и възбуда. Това са загадъчни и забранени дрехи, извикващи у него дълбоки еротични чувства, които не може да разбере и обясни.

Трудна младост

През 1956 г., когато е на 17 години, фетишът на Брудос започва да става опасен. Той изкопава дупка в подножието на хълм, в която възнамерява да пази секс робините си. След това напада 17-годишно момиче с нож и го принуждава да си свали дрехите, за да фотографира голото й тяло. За това си деяние е осъден на девет месеца в психиатричното отделение на Щатската болница в Орегон, но има право да излиза, за да посещава училище. Лекарите установяват, че неговите сексуални фантазии са съсредоточени към омразата срещу строгата му майка и желанието му да си отмъсти на жените като цяло. Част от фантазиите му включват поставянето на момичета във фризер, за да може по-късно да наглася вдървените им тела в откровено порнографски пози. Медицинският състав не вярва, че Брудос е “извънредно умствено болен”, неговата диагноза е гранична шизофрения.

Джери Брудос на 17
Джери Брудос на 17 години

Лекарите са на мнение, че той просто се пригажда към израстването си и не го смятат за опасен, въпреки че е развил фетиш към дамски обувки, бельо и голи женски снимки. Изглежда незрял и неспособен да се справи нормално със своята развиваща се сексуалност. Според психиатрите той просто трябва да порасне. През 1956 г. не се знае много за развитието на серийните сексуални хищници.

Брудос постъпва в армията, но е освободен заради странните си делюзии и мании. Тогава става електротехник. През 1961 г., когато е на 22, среща срамежливо 17-годишно момиче (което източниците наричат с различни имена – Дарси, Ралфин, Сюзан) и се оженва за нея. Дарси се съгласява с всичко, което иска Брудос – готви гола в кухнята и никога не влиза в работилницата му и тавана на къщата. Двамата имат две деца, но в един момент Дарси започва да отказва да прави секс с него.

Съпругата му изглежда не забелязва, че Брудос се измъква през нощта и нахлува в домовете на хората, за да задоволи фетиша си към бельо. Все пак е наясно с някои от неговите чудатости. Веднъж той се появява пред нея облечен в женско бельо. Тя е шокирана, а той наранен от нейното неразбиране. След този случай търси жена, която би се съгласявала с неговите желания и би приемала всичко. Съпругата му го разочарова и той се потапя в тайния си свят. Двамата не обелват повече нито дума за неудобния случай.

Друг път Дарси открива в дома си преспапие с формата на женска гърда. То наистина я притеснява, но Брудос има обяснение. Тя го приема и забравя за инцидента, и прави същото и по-късно, когато го хваща да проявява фотографии на голи жени.

Травеститът

Филмите на ужасите обикновено изобразяват мъжете, обличащи се в женски дрехи, като убийци психопати, които мразят и искат да убиват жени. Примери за това са “Психо” и “Направен да убива”. Травеститите не са агресивни хора. Тяхната обсебеност от женски дрехи или бельо не ги превръща в изнасилвачи или убийци, но често е съпроводена от чувството за срам. В случай, че се обърнат към насилието, техният фетиш може да стане част от него, но влечението към женски дрехи е просто израз на особените им еротични желания. Жестокостта им се дължи на съвсем друга двигателна сила.

Всъщност няколко масови и серийни убийци, сред които и Джери Брудос, твърдят, че като деца са били заставяни да се обличат като момичета, но за разлика от него, повечето от тях не стават травестити. А пък други се превръщат в такива и без помощта на родителите си.

Брудос става все по-дързък в придобиването и носенето на женски дрехи, и в един момент напада в дома й спяща жена и я изнасилва. Тя съобщава за случая в полицията, но няма достатъчно следи, които да доведат до него.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
0

Когато е на 28 години, на вратата му почуква Линда Слоусън. Това е първото му убийство.

Вероятна причина

Опитвайки се да свържат Джери Брудос с убийствата, детективи Джим Стовал и Джийн Доърти сравняват движенията му с времето на изчезването на жените. През януари 1968 г. той е живял в същия квартал, в който е продавала енциклопедиите си изчезналата Линда Слоусън. През август или септември 1968 г. се е преместил в Сейлъм и е работил в Лебанон – близо до мястото, откъдето изчезва Джен Уитни през ноември. Неговата сегашна месторабота е в Холси – само на 9 км от река Лонг Том, където са открити жертвите. Когато Карън Спринкър изчезва от търговския център на 27 март, Брудос живее само на няколко пресечки от мястото.

Специфичните възли на Брудос
Специфичните възли на Брудос

В работилницата му са намерени големи количества найлонови въжета. Полицаите, които говорят с него, имат “лошо чувство” за този човек, но нямат достатъчно основания, за да могат да претърсят дома му. Освен това той не изглежда достатъчно силен, за да носи телата и не кара спортна кола. Обаче си признава, че е взимал на заем такава. Едно от въжетата в работилницата му е вързано на възел, подобен на онези, използвани върху телата. Брудос позволява на детективите да вземат проба, но след това се обажда на адвоката си Дейл Дрейк и го помолва да разбере защо полицията се интересува от него.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангелът на милосърдието

Междувременно полицията се сдобива със заповед за обиск на колата му, но установява, че вътрешността й е старателно почистена. Брудос има готово обяснение. Но тогава е разпознат от момиче, което някакъв мъж се е опитал да вкара насила в колата си. Това е достатъчно основание за арест. Полицията все още не е изградила достатъчно солиден случай, но се опасява, че Брудос може да се паникьоса и да избяга. Когато един ден се качва в колата си с Дарси и потегля за Портланд, полицията прави своя ход.

Джери Брудос е арестуван на 30 март и се съгласява да бъде разпитан. Оказва се, че е обут с женски гащички. Малко по малко, въпреки предупрежденията на адвоката си, той признава за убийствата.

Признанието

През 1960 г. излиза филмът “Психо” на Алфред Хичкок. Чернобялата лента е вдъхновена отчасти от историята на Ед Гийн. Филмът показва умопобъркания и доминиран от майка си Норман Бейтс, който под благовидната си маска таи непреодолимо желание на убива жени с нож, действие, което го възбужда неудържимо.  В действителност убива онази част от себе си, която самият той не одобрява. Неговото състояние на раздвоена самоличност шокира зрителите, особено в комбинация с обсебеността му към женски дрехи. Сега полицията е изправена пред един Норман Бейтс от плът и кръв.

Докато Джери Брудос признава за своите престъпления, става очевидно, че той старателно набляга на своя фетиш към обувки, гащички и сутиени. Така се въодушевява, описвайки своята страст, сякаш очаква, че тя ще зарази детективите, които го разпитват. Те обаче не се хващат на въдицата.

Брудос е убил четири жени от януари 1968 г. до април 1969 г., и е нападнал още няколко. Детективите отбелязват у него пълна липса на чувство за вина или разкаяние (макар да оплаква съдбата си и да се чувства зле за жената и децата си). Никога не загубва апетита си, независимо колко ужасяващи неща разказва.

Описва как е убил и обезобразил четирите жени и е хвърлил телата им в реката, след като е отрязал части от тях. Неговата първа жертва Линда Слоусън е открита без лявото си стъпало. Той е запазил крака й за известно време, като е пробвал върху него обувки и му е правел снимки. Две от другите жертви са с отрязани гърди. Той е фотографирал и тях и е правил секс с телата им.

Ударил е Линда Слоусън с дъска, достатъчно силно, за да я зашемети. След това я е удушил. Мъртвото момиче е лежало на пода в работилницата му, докато той е прекарвал време в къщата със семейството си.

Методът

Първото убийство на Джери Брудос противоречи на възприетото мнение, че убийците бързат да се отърват от тялото на жертвата си или да се отдалечат колкото се може повече от него. Първата му мисъл е какво би могъл да направи с мъртвото момиче, за да задоволи фантазиите си.

Той е в двора, когато тя почуква на вратата. Започва веднага да я прилъгва да влезе вътре. Тя го прави с готовност. След като я убива, изпраща съпругата и децата си да хапнат навън, но тогава неочаквано идва негов приятел, от когото също се постарава да се отърве. Щом остава насаме с мъртвото момиче, побързва да го съблече. Брудос си спомня всяка подробност, поне що се отнася до бельото й, тъй като е останал особено доволен от факта, че тя носи червени гащички. Облича голото момиче с дрехи от собствената си колекция. Осъзнавайки, че не може вечно да я държи у дома, отрязва стъпалото й с трион, слага го във фризера и след това изхвърля тялото в реката. За да бъде сигурен, че няма да бъде открито, връзва за него автомобилен двигател, преди да го хвърли от моста.

След това се връща у дома, за да се наслади на частта от нея, която е запазил – спомен от първото му убийство и трофей, с който да си играе. Притежава толкова много обувки с висок ток. Сега може да ги изпробва на стъпалото и да прави фотографии. Забавлява се по този начин, докато стъпалото не започва да се разлага, след което завързва за него тежести и също го хвърля в реката.

Брудос става все по-арогантен, описвайки ужасяващите си действия. Гледа на убитите и обезобразени от него жени като на предмети, които му принадлежат и съществуват единствено за негово удоволствие. Тъй като удоволствието не е продължавало вечно, налагало се е да го подновява с нови жертви.

Полицията осъзнава, че едва ли ще открие тялото на Слоусън след толкова много време и затова натиска Брудос за подробностите около убийството на Джен Уитни, която е изчезнала преди шест месеца.

Брудос продължава

Колата на Джен Уитни се е повредила, точно както детективите са предполагали. За неин лош късмет Брудос точно тогава е минал покрай нея. Тя е пътувала с двама мъже, приличащи на хипита, но той е спрял въпреки това. Очевидно Джен е качила хипитата на стоп и сега те й помагат да поправи колата. Брудос предлага да закара и трима им, оставя мъжете и откарва Джен у дома си. Казва й да го изчака малко, за да каже на съпругата си, че ще поправя колата й.

След това се качва на задната седалка, казва й да си затвори очите и мята около шията й колан, с който я удушава. Когато е мъртва, прави секс с тялото й в колата. После я отнася в работилницата си, облича я в някои от неговите дрехи и й прави снимки за спомен. Насилва сексуално тялото още няколко пъти. След това я връзва и я вдига във въздуха с помощта на кука и макара, закрепени за тавана. Въпреки опасността, че някой може да я открие я държи така в продължение на няколко дни. Тя е едва втората му жертва, но той вече се чувства доста самоуверен.

В действителност, докато той и семейството му отсъстват за няколко дни, кола се разбива в къщата му, оставяйки в стената голяма дупка, през която се вижда вътре. Никой обаче не поглежда, дори и полицията, която пристига на място. След като маха тялото, което вече мирише на разложение, Брудос поканва полицаите да проверят щетите от катастрофата. Те очевидно не са подушили нищо, макар че трупът е в бараката на двора, увит в найлонов чувал.

От тази жертва Брудос запазва дясната гърда, вместо стъпалото й. “Щях да направя пластмасова отливка от нея и после да изработя преспапие” – казва той. Но творението му не се получава така както иска. (Опитва по-късно същото с гърдата на друга жертва, но и тогава се проваля). Накрая връзва за тялото тежест и го хвърля в реката. Отказва да разкрие на полицията точното място.

Научи повече за:   Дейтън Лирой Роджърс: Убиеца от гората Молала

Брудос среща Карън Спринкър в търговския център, където е щяла да се види с майка си. Преди това е опитал с друга жертва, която е изпуснал, и затова се е спрял на Карън, въпреки че не са му харесали нейните обувки. Използва пистолет, за да я вкара в колата си и я отвежда в дома си, където я изнасилва и я кара да му позира в дрехи по негов избор. След това я обесва с помощта на куката си. Подлага трупа й на същите унижения, на които е подложил телата на предишните си жертви. Този път отрязва и двете й гърди и я облича в твърде голям за нея сутиен. Натъпква го с хартия, за да предпази колата си от кръвта и да накара сутиена да стои по-добре.

С Линда Сейлий използва фалшива полицейска значка и заплахата, че ще я арестува за кражба от магазин, за да я накара да прави това, което иска. Тя чака завързана в работилницата му, докато той вечеря със семейството си. Когато се опитва да я удуши, Линда му оказва силна съпротива. Той я изнасилва след смъртта й, след което забива жици от двете страни на ребрата й, за да я “накара да танцува” с електрически ток.

На 2 юни 1969 г. Брудос е обвинен в умишлено убийство за смъртта на Карън Спринкър и полицията приготвя заповед за обиск. Брудос смята, че е заличил доказателствата от работилницата си, казвайки на жена си да изгори колекцията му от женски дрехи. Но задоволството му не трае дълго. Дарси не се е подчинила на заповедта му.

Обискът

Полицията претърсва дома и работилницата на Брудос, надявайки се да открие улики, които да го свържат с някоя от жертвите, както и да научи нещо повече за методите му. Онова, което откриват, е шокиращо. Фотографират всичко, включително и куката, използвана за провесване на телата от тавана. Откриват найлонови въжета и кожен каиш, вероятно използвани в убийствата. На един от рафтовете стои зловещо “преспапие”, направено от женска гръд. Открита е и колекция от женски обувки в най-различни размери, както и най-разнообразно бельо – сутиени, бюстиета, бикини и гащички. Най-интересни са фотографиите. На някои от тях се вижда самият Брудос в женско бельо, но останалите съдържат ужасяващите образи на неговите жертви. На една от снимките се вижда жена с черна качулка на главата, провесена от тавана. Друго тяло е облечено с най-различно бельо. Брудос често изрязва главите от снимките, за да може да се наслаждава на анонимното женско тяло.

Една от нощниците на Брудос
Една от нощниците на Брудос

Снимката, която наистина привлича вниманието на полицията, в крайна сметка подписва и присъдата на чудовищния убиец – дори в очите на адвокатите му. На нея се вижда тялото на момиче, облечено в черно дантелено бельо с жартиери, което виси провесено от тавана. На пода  под нея има огледало и камерата е уловила в него замръзналия образ на убиеца.

Сега полицията разполага с веществено доказателство срещу него. Време е да се заемат с процеса. Според някои източници телата на Слоусън и Уитни не са открити, а според други Джен Уитни е намерена през лятото на 1970 г. Въпреки това, окръжният прокурор разполага с достатъчно доказателства и процесът се провежда през 1969 г.

Психиатрична оценка

Джери Брудос е представляван от адвокат Дейл Дрейк, който привлича към случая и могъщия адвокат по криминално право Джордж Ротън. Защитниците знаят, че няма да могат да заобиколят вината на Брудос и затова формулират стратегията си около тезата с невменяемостта. Той пледира неохотно (тъй като се счита за гений) за невинен поради невменяемост. Това означава, че ще бъде подложен на психиатрична оценка от експертите на двете страни.

Джери Брудос
Джери Брудос

Брудос се опитва с хленчове и сълзи да убеди психиатрите, че е жертва на ужасната си майка, но повечето от тях прозират, че той просто съжалява самия себе си. Добавя, че през 1967 г. е претърпял инцидент. Докато е поправял някакъв уред го е ударил ток. Оцелял е, но оттогава страда от жестоки главоболия. След това е започнал да напада жени, за да краде бельото им и е изнасилил една жена в дома й. Не е бил в състояние да се контролира. Фантазирал е как съхранява женски трупове във фризера си, как ги облича и прави с телата им каквото си поиска, когато си поиска. С други думи, мечтаел е за кукла в човешки ръст.

След първото убийство си купува голям фризер. Сега, когато е реализирал фантазията си, иска да бъде по-подготвен за втори удобен случай. Той е човек, който обича да контролира нещата. Брудос твърди, че ако бъде лекуван в болница, вероятно ще се оправи и е убеден, че ще излезе и ще може да отгледа децата си. Изобщо не е наясно със сериозността на ситуацията си, но не е объркан или дезориентиран. Арогантен е и не показва никакво разкаяние.

Седемте психиатри, които го преглеждат, отбелязват, че макар да страда от личностно разтройство, той е знаел много добре, че онова, което върши, е лошо. Следователно не би могъл да бъде обявен за невменяем според закона.

След консултация с адвокатите си, които му казват, че няма измъкване, Джери Брудос пледира за виновен в убийствата на Джен Уитни, Карън Спринкър и Линда Сейлий. Получава три последователни доживотни присъди с възможност за предсрочно освобождаване. Признава за убийството на Линда Слоусън, но нейното тяло никога не е открито и той не е съден за това престъпление.

Съпругата на Брудос също е арестувана и съдена като негов съучастник. Тяхна съседка заявява, че е виждала Дарси да помага на Брудос с една от жертвите му, но нейните показания са дескридитирани. Дарси е оправдана, поради липса на доказателства. През 1970 г. тя слага край на брака си с Брудос, променя името си и се премества с децата си на неизвестно място.

През август 1970 г. апелативният съд в Орегон отхвърля обжалването на Брудос. Последвалите му обжалвания също са отхвърлени от съда, както и опитите му да убеди Комисията по предсрочно освобождаване, че се е поправил и е готов да излезе на свобода.

Край на играта

Трите доживотни присъди на Джером Брудос (67 г.) свършват на 28 май 2006 г. Най-дълго лежалият затворник в Щатския затвор в Орегон (почти 37 години) умира от естествена смърт.

Джером Брудос в затвора
Джером Брудос в затвора

Образцовият затворник и компютърен експерт не изоставя надеждата, че ще излезе на свобода, явявайки се периодично пред Комисията и настоявайки, че вече не представлява опасност за обществото. Въпреки това никога не изразява разкаяние за престъпленията си, като обвинява за действията си своята доминираща майка. Понякога дори се отмята от признанията си и твърди, че е невинен. Но също така признава, че убийството лекува стреса.

Джери Брудос е открит мъртъв в килията си в 05:10 ч. сутринта. Според някои източници е бил подложен на лечение за рак на дебелото черво и в седмицата преди смъртта си често е посещавал лечебницата на затвора.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Москвич 412DiscipAlmirenaмарес Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
марес
Гост

Abe zasto ne gi rastrelvat tia pedali ,,dojivoten zatvor ne e dostata4no.

Almirena
Гост
Almirena

Марес, точно един от “тези педали” беше казал, че предпочита смъртното наказание пред доживотния затвор. По-бързо приключва всичко за тях по този начин, докато ако лежат доживот, зловещите им фантазии има да ги измъчват през останалите години от съществуването им, без да могат да ги осъществяват(да не говорим за натиска, упражняван им от другите затворници).

Discip
Гост
Discip

Мога да те уверя, че никой не предпочита смъртната присъда ако я препочитаха нямаше да обжалват и да сключват сделки със съда мога да ти изброя 30 имена на най-известните и какви ли не налудничави опити за промяна на доживотна. Даже ако те интересува ще те светна защо им изпълняват присъдите по нощите ;). Може да не ти се вярва, но копелетата имат доста права гледане на филми, срещи, кореспонденция точно връщането към спомените и преживяването отново на престъпленията ги зарежда. За натиска от другите затворници пак бъркаш Биттейкър продължава да раздава автографи и се подписа като “Клещите”, за Менсън… виж още »

Almirena
Гост
Almirena

Уау! Я разкажи, че звучи интересно. 🙂 А за другото, сигурна съм, че го бях чела някъде тук, само че не мога да си спомня за кой убиец точно ставаше дума ( Оноприенко ли?…излезе ми от акъла), но точно това ме беше впечатлило, че вместо да обжалва, като останалите, е мрънкал да се приключва всичко по-скоро и че му е все едно дали ще умира… Явно има “копелета” и “копелета” 😀 А това, че ги третират като някакви знаменитости особено ме подразни в случая на Сагава…(подушвал ли е и ще подуши ли изобщо правосъдие той, така и не ми стана… виж още »

Discip
Гост
Discip

Еми то и Дамър искаше смъртна присъда само дето в Уисконсин няма такава. Всички пробват да слючат сделка със съда, за да отърват инжекцията. Повечето се изживяват като знаменитости след като има перковци /в това число и моя милост/, които се интересуват от тях и дори са готови да плащат за нокри, кичури и рисунки. Примерно на Рамирез на обжалванията ходят страшно много малки мацки, които много му се кефят и е особено популярен сред тях. На мен ми се ходи на Менсън следващото му излушване е 2012 тамън сега като издаде албума ще ми го подпише :). За изпълненията… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Юрий Леонидович Цюман иска смъртната присъда,не е Оноприенко,Оноприенко сега си мечтае да убие още 252 души по територията на цяла Европа.В СССР присъдите се изпълняват по всяко време,тоест *изпълняваха Чикатило е разстрелян сутринта,Михасевич,Сливко и Нагиев по обед.