Джералд Стано: Убиецът от авеню “Атлантик”

Джералд Стано: Убиеца от авеню "Атлантик"

В утрото на 23 март 1998 г. Джералд Стано седи тихо в килията си в Щатския затвор във Флорида, чакайки да бъде отведен на електрическия стол. Не за първи път е в очакване на срещата си със съдбата. Екзекуцията му е отменяна няколко пъти през последните години.

Докато Стано умува над своята орис, пред затвора се събира огромна тълпа. Изпълнението на смъртната му присъда ще бъде първото, откакто електрическият стол се разваля по време на екзекуцията на убиеца Педро Медина и от главата му изскача 30-сантиметров пламък.

Джералд Стано е осъден на смърт за убийството на 17-годишната стопаджийка Кати Лий Шарф от Порт Ориндж, щата Флорида. Впоследствие признава за убийствата на 41 жени в Ню Джърси, Пенсилвания и Флорида.

Той поръчва последната си вечеря: пържола, парченца бекон, печен картоф със сметана, франзела с масло и салата със синьо сирене. За десерт пожелава шоколадов сладолед и два литра безалкохолно. Трудно е да си представим какво е минавало през главата му, докато е пирувал за последен път. Дали мисълта, че съвсем скоро ще бъде изпържен го е тревожела? Или безгрижно се е надявал, че и този път ще му се размине?

Белязан по рождение

Джералд Стано се ражда под името Пол на 12 септември 1951 г. в Скънектъди, щата Ню Йорк. Майка му вече има четири деца, три от които е дала за осиновяване. Задържа само четвъртото си дете, момиченце с тежко мозъчно увреждане. За щастие на Джералд майка му решава, че не желае да отглежда още едно дете и го дава за осиновяване.

Юджийн и Норма Стано не могат да имат деца и отчаяно желаят да си осиновят бебе-момченце. Тя работи в социалните служби, а той е мениджър в голяма корпорация. Когато Норма чува за бебето Пол, сърцето й веднага се разтуптява. Той е крайно недохранен и занемарен физически и емоционално. Процесът по осиновяването не е никак лесен. Пол трябва да бъде прегледан от лекари, психолози и социални работници. Докладите им показват, че 13-месечното момченце не е годно за осиновяване, тъй като е било подложено на пълна липса на грижи. Детето функционира на животинско ниво и непрекъснато сваля памперсите си и играе със собствените си изпражнения, и дори понякога ги слага в устата си. Семейство Стано не се стряскат от това и настояват да го осиновят. Шест месеца по-късно бебето Пол получава официално името Джералд Юджийн Стано.

Анализът на миналото на Стано допуска възможността неговите проблеми да са започнали с раждането му. Случайно или не, факт е, че голям брой серийни убийци са осиновени деца. Повечето от тях са били осиновени още като бебета. Според данни на ФБР най-малко 16 процента от всички познати серийни убийци досега са били осиновени.

Някои автори смятат, че осиновяването би могло да е една от причините за мотивацията на серийните убийци. Детето би могло да е наследило дефектните гени на родителите си, а когато разбере, че е било осиновено на крехка възраст, това би могло да подрони чувството му за идентичност и да го накара да фантазира за “истинските” си родители.

Тъжно начало

С възрастта Джералд развива много проблеми. Той е емоционално откъснат и често подмокря леглото си, което продължава до 10-годишната му възраст.

Интересно е да отбележим, че поведението на Стано в ранното му детство е обичайно при повечето серийни убийци. Според профайлъра от ФБР Робърт Реслър потенциалните убийци се превръщат в заклети самотници между 8 и 12-годишната си възраст. Тази изолация е най-важният аспект от психологическия им облик. Самотата и изолацията не винаги означават, че потенциалните убийци са интровертни и срамежливи; някои наистина са такива, но други са склонни да общуват и са добри оратори. Тази външна проява на общителност се явява маска на вътрешната им изолация. Реслър отбелязва също, че от всички серийни убийци, които е изучавал, поне 60 процента са имали проблеми с нощното напикаване.

Като подрастващ Джералд трудно се сближава с връстниците си и страни от тях. Бързо се превръща в мишена за побойниците, а момичетата често се подиграват с него. В края на 60-те години е арестуван за подаване на фалшив сигнал за пожар, а скоро след това за хвърляне на камъни по колите от надлез на магистралата. Родителите му са предупредени, че при трето провинение ще бъде изпратен в изправителен център. В опит да го превъзпитат го записват във военно училище. Въпреки това проблемите не престават и Джералд започва да краде пари от съучениците си.

Джералд Стано в гимназията
Джералд Стано в гимназията

През 1967 г. семейството се премества в град Нористаун в щата Пенсилвания. Родителите на Джералд се надяват, че една промяна в обкръжението ще му помогне да загърби странното си поведение. Но нищо не се променя и нещата даже се влошават още повече. Джералд започва редовно да бяга от училище и продължава да краде пари от семейството и съучениците си. След като три пъти повтаря класа, той най-сетне получава дипломата си за средно образование на 21-годишна възраст.

Скоро след като завършва гимназия, Джералд се премества да живее в мотел и се записва в компютърно училище. За изненада и радост на родителите си завършва с отличие и започва работа в местната болница. Но това не продължава дълго. Само след няколко седмици на новата служба го уволняват за кражба на пари от чантите на персонала. За известно време сменя работа след работа и накрая се премества отново да живее с родителите си.

Нарцисизъм

В началото на 70-те години Джералд се премества в Ню Джърси, където се запознава с умствено изостанало момиче, с което започва да излиза. Не след дълго тя установява, че е бременна. Баща й идва да го търси, въоръжен с пистолет, и настоява да се погрижи за аборта. След този случай Джералд започва да пие и да експериментира с наркотиците. Родителите му искат да се премести с тях в Ормънд Бийч, Флорида, където живее баба му. Той се съгласява неохотно.

Научи повече за:   Хърб Баумайстер: Удушвача от Фокс Холоу

Във Флорида Джералд отново сменя работа след работа. Обикновено е уволняван за неявяване на служба, за нехайство или за кражба. През 1975 г. отново се опитва да си стъпи на краката, отказвайки се от алкохола и наркотиците. Влюбва се в 22-годишна фризьорка, за която се оженва на 21 юни 1975 г. За известно време нещата вървят добре за него, тъй като сега може да работи в правната кантора на тъста си.

Джералд с лека ръка обръща гръб на нещата, унищожаващи живота му, но също толкова лесно се връща към тях. Месеци след сватбата започва да пие и да бие жена си, която подава молба за развод. Джералд отново се връща при родителите си.

Според някои автори серийните убийци са същността и квинтесенцията на зловредния нарцисизъм. Личността на нарциса е хаотична, а защитните му механизми са примитивни.

Цялата същност на нарциса е несигурно построена върху стълбове от отрицание, раздвоение, проекции, рационализации и несъзнателно приемане на чужди мисли и чувства. Нарцистичните травми – житейски кризи като изоставяне, развод, финансови трудности, затвор, публично излагане – биха могли да съборят цялата постройка. Нарцисът не може да си позволи да бъде отхвърлен, отритнат, обиждан, нараняван, противопоставян и критикуван. Подобно на него, един сериен убиец отчаяно се опитва да избегне болезнени връзки с обекта си на желание. Той се ужасява от мисълта да бъде изоставен или унижен, да свали маската си пред някого и след това да бъде захвърлен.

Първата от многото

В неделя, на 17 февруари 1980 г., детектив Пол Кроу е извикан в изолиран район зад летището в Дейтона Бийч, където двама пияни студенти са се натъкнали на разложените останки на млада жена.

Покритото с клони тяло е нагласено в специфична поза. Жертвата лежи по гръб, с ръце опънати край тялото и вдигната нагоре глава. Тялото е напълно облечено и по него няма видими следи от сексуално насилие. Кроу предполага, че жената е мъртва от поне две седмици. Напредналата степен на разлагане пречи да се установи причината за смъртта й от пръв поглед. Когато преобръща тялото, Кроу забелязва по гърба й няколко прободни рани.

Младата жена е идентифицирана като 20-годишната студентка Мери Каръл Мейхър. Аутопсията разкрива, че тя е понесла множество прободни рани по гърба, гърдите и краката си.

Мери Каръл Мейхър
Мери Каръл Мейхър

В утрото на 25 март 1980 г. местна проститутка влиза в полицейския участък и иска да говори с някого. Детектив Джим Гадбъри придружава жената в кабинета си и взима показанията й. Тя разказва, че докато си е вървяла по авеню “Атлантик”, до нея е спрял червен автомобил “AMC Гремлин”. Бързо се е разбрала с шофьора за цената и го е завела в мотел наблизо. Там мъжът е отказал да плати предварително и е започнал да спори с нея. Извадил е нож и й е нанесъл дълбока рана на дясното бедро. След това я е смъмрил, че проституира и е избягал. Раната е сериозна и жената е трябвало да отиде в спешното, където са й направили 27 шева. Тя е страшно ядосана от това нападение и дава ясно да се разбере, че иска този мъж да бъде арестуван. Уверена е, че би го разпознала, ако го види отново и го описва като среден на ръст и леко пълен. Носил е очила и е имал мустаци. Накрая добавя, че на идване към участъка й се е сторило, че е видяла колата му, паркирана пред жилищна сграда.

След като взима показанията й, Гадбъри отива до въпросната сграда. Колата не е там, но километър по-надолу забелязва червен “Гремлин” от 1977 г., съвпадащ с описанието. Детективът записва номера на колата и се връща в управлението.

Истина или лъжа

Връщайки се в управлението, Гадбъри проверява номера на колата в компютъра и установява, че е регистрирана на името на 28-годишния Джералд Юджийн Стано от Ормънд Бийч. Веднага му прави впечатление, че той има дълго досие, но никога не е бил осъждан. Главен заподозрян е в още няколко нападения над проститутки в района. Гадбъри показва снимката му на жертвата и тя веднага го идентифицира като своя нападател.

Гадбъри споделя откритието си с Кроу, който веднага проявява интерес към случая. Той работи по профила на убиеца на Мери Каръл, а Стано изглежда съвпада с него: бял мъж, в края на 30-те или началото на 40-те си години, живеещ в Дейтона Бийч, с обикновена кола; качващ стопаджийки и проститутки, с избухлив характер, мразещ жените и не можещ да се справя с отхвърляне. Според профила той е убивал и преди и ще убива отново.

На 1 април 1980 г. двамата детективи задържат Джералд Стано за разпит. Преди разпита да започне Кроу инструктира Гадбъри да зададе на заподозрения определени въпроси, за да може да види какви са реакциите му, когато лъже и когато казва истината. Бързо става ясно, че когато казва истината, Стано се накланя напред, а когато лъже се обляга назад.

След час напрегнат разпит той най-накрая си признава за нападението над проститутката. Тогава в стаята влиза Кроу. Сяда срещу него и казва:

“Джералд, аз съм детектив Пол Кроу. Имам проблем и мисля, че можеш да ми помогнеш… Разследвам едно изчезнало момиче… Чудя се дали не си я виждал”. 

После изважда снимка на Мери Каръл Мейхър и я поставя на масата. Стано изучава снимката няколко минути. “Да, виждал съм я”, казва той. Разказва как я е забелязал в един хотел предишния месец. Когато Кроу го пита дали е говорил с нея, Стано се обляга назад и отговаря, че я е закарал до авеню “Атлантик” и повече не я е виждал.

Научи повече за:   Криста Гейл Пайк: Ангелско лице - дяволско сърце

Зловещи откровения

Кроу знае, че Стано лъже и решава да смени темата. “Джералд, какво те тревожи?”, пита той. Задържаният се навежда напред и го поглежда право в очите. “Днес е денят, в който ме хванахте”, казва той, “днес също така е денят, в който родителите ми са ме осиновили”. След това започва да говори за детството си и за отношенията си с родителите му. След известно време Кроу отново се връща на темата за Мери Каръл. Стано променя първоначалното си изявление, че я е оставил на авеню “Атлантик” и казва, че я е возил наоколо известно време и накрая е спрял да купи бира от супермаркета.

“Тя остана ли в колата, докато купуваше бирата?” – интересува се Кроу.

“Да”.

“Сигурен ли си, че не си се опитал да се възползваш от нея, Джералд?”.

“Да”.

“Искаше, но тя не пожела? Така ли стана?”.

“Да, по дяволите!”.

“Не искаше да ти пусне?”.

“Не, не искаше!”.

“Сигурно те е ударила доста силно, а Джералд?”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“Много си прав, по дяволите!”.

“А ти какво направи? Удари ли я? Сигурно много си се ядосал, нали?”.

“Иска ли питане, по дяволите! Така се вбесих, че я наръгах с всичка сила!”.

“Кажи ми как я наръга”.

“Ами, държах нож под седалката. Извадих го и просто я намушках с всичка сила”.

“Какво направи след това, Джералд?”.

“Пронизах я няколко пъти в гърдите. Отвори вратата и се опита да излезе, но аз я порязах по крака и я вкарах обратно вътре. Затворих вратата, тя падна напред, удари си главата в таблото и започна да се дави от кръв. Намушках я още няколко пъти в гърба, защото ми цапаше колата. Тя се отпусна. После я взех…”.

“Не ми казвай повече” – прекъсва го Кроу. – “Да вървим в колата. Аз ще карам, ти ще показваш пътя”.

Смъртоносно пътуване

Когато пристигат на местопрестъплението, Стано показва на Кроу и Гадбъри къде е оставил тялото и как го е разположил. Обратно в управлението подписва самопризнанията си за убийството на Мери Каръл.

Докато Кроу приключва с документацията си, детектив Лари Луис му задава въпроса дали Стано е признал и за други престъпления. Той отговаря отрицателно и Луис пожелава да зададе на задържания няколко въпроса във връзка с един случай за изчезнало лице.  Двадесет и шест годишната проститутка Тони Ван Хадокс е обявена за изчезнала на 15 февруари и той подозира, че Стано има нещо общо с това. Кроу взима снимка на жената и я поставя пред задържания. Той я поглежда, обляга се назад в стола си и казва, че никога не я е виждал. Кроу знае, че лъже, но не разполага с достатъчно информация по случая, за да го разпита както трябва. Междувременно Стано е обвинен официално в убийството на Мери Каръл Мейхър и откаран в окръжния арест.

Тони Ван Хадокс
Тони Ван Хадокс

На 15 април 1980 г. жител на Холи Хил, намиращ се близо до Дейтона Бийч, открива човешки череп в градината си. Криминалистите претърсват околността и откриват още кости и парчета от дрехи. Очевидно трупът е бил разпръснат от дивите животни.  Аутопсията идентифицира жертвата като Тони Ван Хадокс. Причината за смъртта й са многобройни прободни рани в главата.

Щом научава за самоличността на жертвата, Кроу връща Стано обратно в стаята за разпит. Първоначално той отрича да е убивал младата жена, но часовете минават и упоритостта му започва да се пропуква. Накрая си признава за убийството. Кроу се чуди колко ли още жени е убил Джералд Стано и се заема да преглежда неразкритите случаи от 1975 г. насам.

Попада на случая с 16-годишната Линда Хамилтън от Масачузетс, открита мъртва на 22 юли 1975 г., близо до старо индианско гробище. Момичето е забелязано за последен път на авеню “Атлантик”.

Линда Хамилтън
Линда Хамилтън

През януари 1976 г. на един път на север от Ормънд Бийч е открито тялото на 24-годишната Нанси Хърд. Трупът й е покрит с клони. Младата жена е видяна за последен път да стопира коли на авеню “Атлантик”.

Нанси Хърд
Нанси Хърд

Осемнадесетгодишната Рамона Нийл от Джорджия е открита в щатския парк Томока през май 1976 г. Нейното тяло също е покрито с клони.

Рамона Нийл
Рамона Нийл

Много серийни убийци изминават стотици километри разстояние, за да намерят жертви и Кроу започва да си задава въпроса дали и Стано не е един от тях. В град Брадфорд, намиращ се на около 160 км от Дейтона Бийч, е открито тялото на млада жена. Тя също е забелязана за последен път близо до авеню “Атлантик”. Престъплението прилича на останалите, включително и по вече познатите клони. В малкия град Тайтъсвил е открита мъртва още една млада жена. Тя е видяна да спира коли на стоп на авеню “Атлантик”. И нейното тяло е покрито с клони.

Проучвайки миналото му, Кроу научава, че Стано е живял в различни части на Флорида в началото на 70-те и за кратко в Ню Джърси. Свързва се с управлението в град Стюърт, щата Флорида, и научава, че имат няколко неразкрити случая на убийства на млади жени от средата на 70-те години.  След това се свързва с властите в Ню Джърси и разбира, че и там е имало две подобни убийства в началото на 70-те. Всички жертви са били млади жени, чийто тела са били грижливо разположени и покрити с клони. Детектив Кроу знае, че няма да е лесно да накара Стано да си признае за още едно убийство, а какво остава за повече.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Одисея на убийствата

Джералд Стано осъзнава, че е притиснат до стената и решава, че ще трябва да сключи сделка, за да спаси кожата си. Прокуратурата разполага с признанията му, но не иска да рискува дълъг съдебен процес. Съгласяват се, че ако пледира за виновен в убийствата на Мери Каръл, Тони Ван Хадокс и Нанси Хърд и ако признанията му за останалите случаи бъдат записани в съдебните протоколи, ще получи три последователни доживотни присъди. Той се съгласява и на 2 септември 1981 г. съдията уважава сделката и произнася присъдите му.

Джералд Стано е отведен в окръжния арест и след седмица го транспортират в щатския затвор във Флорида.

Докато лежи в ареста, той се радва на голям публичен интерес. В щатския затвор обаче никой не му обръща внимание. Това го разстройва и в крайна сметка той не издържа и решава да се свърже с Кроу и да си признае всичко – дори това да означава, че ще плати с живота си.

Стано признава за убийствата на 17-годишната Кати Лий Шарф от Порт Ориндж, Флорида, чийто разложени останки са открити на 19 януари 1974 г.; 24-годишната Сюзан Бикрест от Дейтона Бийч, чието тяло е намерено във водите на река Спрус Спринг Крийк през декември 1975 г.; и 23-годишната Мери Мълдуун от Ормънд Бийч, чието тяло е открито в изкоп през ноември 1977 г.

Продължава да признава за убийствата на 19-годишната Джанин Лиготино и 17-годишната Ан Арсено, чийто тела са открити през 1973 г.; 17-годишната Барбара Ан Баур, чието тяло е открито през 1974 г., и още една неидентифицирана жена, намерена в Алтамонт Спрингс през 1974 г.

Освен тях си спомня и за убийствата на още девет жени.

Стано уверява Кроу, че не крие повече скелети в гардероба си и че е признал за всичките си убийства.

Бавно правосъдие

На 8 юни 1983 г. Джералд Стано пледира за виновен в убийствата на Сюзан Бикрест и Мери Мълдуун и е осъден на смърт. Не показва никаква емоция, изслушвайки присъдата си и е откаран обратно в затвора.

Джералд Стано
Джералд Стано

През септември 1983 г. е обвинен в убийството на Кати Лий Шарф. Съдебните заседатели го признават за виновен, препоръчват смъртно наказание и съдията се съгласява с тях.

През следващите три години Джералд Стано продължава да признава за още убийства. Не е известно дали наистина ги е извършил или просто се опитва да отложи изпълнението на смъртната си присъда с нови дела. Детективите продължават да събират имената на жертвите му, но повече обвинения срещу него не са повдигнати.

На 22 май 1985 г. губернаторът на щата Флорида подписва първата смъртна присъда на Стано. Екзекуцията му е насрочена за 2 юли 1986 г., но той подава молба за обжалване ден преди това и в крайна сметка тя е временно отложена.

Обжалванията му пропадат и губернаторът подписва втората му смъртна присъда на 4 юни 1987 г. Екзекуцията е насрочена за 26 август 1987 г. На 22 август Стано подава петиция за habeas corpus до областния съд във Флорида. Съдът решава, че трябва да го изслуша и отлага временно екзекуцията му.

Стано изгубва и това обжалване и губернаторът подписва третата му смъртна присъда. Екзекуцията му е насрочена за 29 април 1997 г. На 8 март той съобщава, че има конфликт с адвоката си и отново успява да отложи наказанието си за 30 май 1997 г.

За негов късмет повредата в електрическия стол по време на екзекуцията на Педро Медина принуждава съда да отложи наказанието му за неопределен период.

Проблемите с електрическия стол са разрешени и на 20 октомври 1997 г. съдът се произнася, че този вид екзекуция не представлява жестоко или необичайно наказание. Губернаторът насрочва датата за екзекуцията на Джералд Стано за 23 март 1998 г.

След още няколко жалби вариантите му за оцеляване са сведени до нула.

Уреждане на сметки

Джералд Стано не продумва нищо на пазачите, изпровождащи го до стаята за екзекуции. Той е вързан за стола, а зад прозореца го наблюдават близките на неговите жертви. Сред тях е и братът на Рамона Нийл, дошъл да види края на чудовището, отнело живота на сестра му. Той възкликва: “Умри, чудовище!”, и по-късно разказва на репортерите:

“Токът мина през него и той започна да се гърчи и после спря. Видях как животът напуска ръцете му. Почувствах се така, сякаш товар с тухли падна от гърба ми. После аз и братята ми отпразнувахме случая, като изпушихме по една пура.
Не мога да изразя чувството. Чувствам се много по-добре. Толкова се радвам, че Флорида имаше куража да запази електрическия стол. Така поне той изпита болка за части от секундата. С летална инжекция щеше просто да заспи”.

Джералд Стано преди екзекуцията
Джералд Стано преди екзекуцията

В крайна сметка Джералд Стано признава за убийствата на 41 жени. Повечето от признанията му така и не стигат до съда и няколко от жертвите му остават неидентифицирани, но полицията смята случая за приключен.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме