Дженийн Джоунс: Смъртоносна смяна

Дженийн Джоунс: Смяната на смъртта

Дженийн Джоунс е педиатрична медицинска сестра, убила от 11 до 46 бебета, оставени на нейните грижи. За убийствата на децата е използвала инжекции с хепарин, а по-късно сукцинилхолин. Вината й е доказана с помощта на новооткрити методи за намиране на следи от сукцинилхолин в организма. Точният брой на жертвите й вероятно никога няма да бъде известен, тъй като управата на едно от медицинските заведения в Сан Антонио унищожава всички документи, свързани с нейното назначение и болнична дейност.

Невръстна жертва

Пети Макклелън завежда своята руса и синеока дъщеричка Челси в новата педиатрична клиника. Денят е петък, 17 септември 1982 г. Клиниката в град Кървил, щата Тексас, току-що е отворила врати предния ден и се намира недалеч от караваната, в която живеят Пети и съпругът й Рийд. Челси е само на осем месеца и тъй като се е простудила, майка й иска да бъде сигурна. Бебето е родено преждевременно с недоразвити бели дробове и затова е предразположено към инфекции. Понякога Челси получава захласвания, при които спира да диша за известно време. Бебето е първият пациент в новата клиника.

Челси Макклелън
Челси Макклелън

Педиатричната сестра Дженийн Джоунс отнася детето в друго крило на болницата, за да си поиграе с топка, докато д-р Катлийн Холанд провежда разговор с майката. Малко след това Джоунс се връща и им съобщава, че Челси е спряла да диша. Тя поставя кислородна маска на лицето на бебето и тримата го закарват в спешното отделение в близката болница “Сид Питърсън”. За всеобщо облекчение детето се възстановява. Родителите й дори са благодарни на съдбата, че в клиниката работи толкова компетентна сестра. Разпространяват мълвата за нейния подвиг и на други родители.

Девет месеца по-късно отново се налага да доведат Челси в клиниката. Този път резултатът от посещението е драстично различен. Журналистът Питър Елкинд, който има кратък допир с Дженийн Джоунс, предлага повече подробности в своята книга “Смяната на смъртта”:

“Челси е първият пациент за деня и има нужда просто от профилактичен преглед. Д-р Холанд преценява, че сега е удобен момент да й бъдат направени две стандартни ваксинации. Малко след като сестра Джоунс забива първата игла, Челси започва да изпитва трудности с дишането. Майката помисля, че бебето получава едно от честите си захласвания и помолва сестрата да спре. Джоунс обаче не й обръща внимание и поставя на детето и втората ваксина. Тогава Челси спира да диша съвсем. След няколко конвулсии бебето се отпуска”.

Извикват линейка и след 9 минути Челси пристига в болницата “Сид Питърсън” с поставена в гърлото дихателна тръба. Джоунс държи детето на ръце по време на целия път до там. Тъй като Челси се опитва да махне тръбата, д-р Холанд я подменя с по-голяма и след това дава приспивателно на детето.

Доктор Холанд урежда бебето да бъде транспортирано до друга болница, където ще могат да й направят неврологични тестове, но в линейката Челси отново спира да диша, като този път спира и сърцето й. Джоунс й поставя няколко инжекции, докато д-р Холанд извършва сърдечен масаж, но без резултат. Спират линейката в най-близката болница, където продължават с опитите си да я спасят, но след 20 минути става ясно, че няма повече смисъл. Челси Макклелън е мъртва.

Джоунс ридае над телцето, докато го чисти и завива в одеяло, за да го предаде на родителите. Пети Макклелън е изпаднала в самозаблуждението, че дъщеря й е просто заспала. Без значение какво й казват останалите, не може да приеме, че Челси е мъртва.

Всички се връщат в болницата “Сид Питърсън” и Джоунс собственоръчно отнася детето долу в моргата. Д-р Холанд настоява за аутопсия. Не може просто да се примири с обяснение като внезапна сърдечна смърт. Цялата работа е твърде странна. Челси дори не е болна, когато е доведена в клиниката – детето е доведено за профилактичен преглед.

Аутопсията е извършена и д-р Холанд зачаква резултатите. Междувременно семейство Макклелън урежда погребението на дъщеричката си. След няколко седмици се установява, че Челси е починала от Синдрома на внезапната детска смърт – често фатална дихателна дисфункция при бебетата. Извършените впоследствие изследвания обаче ще оспорят това заключение.

Пети Макклелън не е в състояние да се справи със случилото се. На погребението изпада в истерия и припада, при което нейните роднини търсят психиатрична помощ. Благодарение на успокоителните лекарства, тя прекарва значително време в унес, но острата болка не успява да отмине.

Пети и Рийд Макклелън
Пети и Рийд Макклелън

Един ден, седмица след погребението, Пети отива в гробището “Градина на спомените”, за да положи цветя на гроба на дъщеря си.

Когато се приближива до гроба, заварва там медицинската сестра от клиниката – Дженийн Джоунс. Тя е коленичила на гроба на Челси, ридае и оплаква името на детето отново и отново. Люлее се напред-назад и очевидно изпитва дълбоко страдание, сякаш Челси е нейна родна дъщеря.

“Какво правите тук?” – пита Макклелън. Да не би тази сестра да се чувства виновна за смъртта на Челси? Може би е направила грешка, която е довела до този фатален изход?

Джоунс обръща към нея празен поглед и се отдалечава като в транс, без да каже нито дума. Когато тя си отива, Макклелън забелязва още нещо. Джоунс е донесла малко букетче цветя, но е взела една панделка от гроба на Челси.

Лоши решения

Преди да стане медицинска сестра през 1977 г. и да работи в няколко болници в района на Сан Антонио, Дженийн Джоунс работи известно време като фризьорка. Споделя, че е израснала, чувствайки се нежелана и лишена от обич.

Дженийн е родена на 13 юли 1950 г. и веднага след това е дадена за осиновяване. Нейни нови родители стават Дик и Гладис Джоунс, които освен нея осиновяват още три деца – две по-големи и едно по-малко от Дженийн. Живеят в двуетажна къща с четири спални, намираща се малко извън Сан Антонио. Дик управлява нощен клуб и освен това е заклет комарджия. Живее нашироко и щедро харчи пари през пръсти, но този негов начин на живот в крайна сметка се отразява на семейството му. Нощният клуб затваря врати и парите за харчене намаляват. Джоунс опитва да започне наново, отваряйки ресторант, но и това негово начинание се проваля.

Когато Дженийн е на 10 години, баща й е арестуван. От дома на негов клиент в клуба изчезва голям сейф. Вътре има 1 500 долара и няколко ценни бижута. Дик Джоунс си признава, но твърди упорито, че инцидентът е бил замислен просто като лоша шега. Обвиненията срещу него са свалени.

Тогава Джоунс се заема да прави бизнес с билбордове. Според Дженийн да се вози в камиона на баща си, докато той поставя билбордовете, е най-щастливият период от живота й. В останалото време е оставена някак настрана и рядко получава внимание от родителите си, като дори сама се нарича “черната овца” в семейството.

Понякога се преструва на болна, само за да получи внимание от околните, а в училище обича да командва. По-късно нейни познати разказват, че е била агресивна, а други споделят, че са били предадени от нея. Известна е като лъжкиня и манипулативна личност.

Дженийн е близка с по-малкия си брат Травис, който обича да прекарва времето си в работилницата на баща им. Когато е на 14 години, Травис успява да измайстори сам бомба, която избухва в лицето му и причинява смъртта му. По онова време Дженийн е на 16 години и на погребението изпада в истерия и припада. Загубила е най-близкият си човек. Според някои точно тази травма е причината за появилата се в нея странна жестокост. Според други обаче Дженийн е просто позьорка и използва всяка удобна възможност, за да получи внимание.

Когато Дженийн е последна година в гимназията, здравето на баща й започва да се влошава. Той е диагностициран с последен стадий на рак, но отказва лечение и се прибира да умре вкъщи. Изкарва до Коледа на 1967 г. и умира малко след това на 56-годишна възраст – само година след смъртта на Травис.

Дженийн е съкрушена и въпреки че още не е завършила гимназия, решава, че най-доброто лекарство за болката й ще бъде да се омъжи веднага. Майка й не е съгласна с това нейно решение и двете се карат непрекъснато. Скоро Гладис започва да утолява мъката си с бутилката, напивайки се до безсъзнание, но все така отказва на Дженийн позволение да се задоми.

Дженийн в гимназията
Дженийн в гимназията

В крайна сметка Дженийн завършва училище и се омъжва за Джеймс Харви Делани младши – ученик, отпаднал от гимназията. Той е с наднормено тегло и се интересува само от коли и скорости. След седем месеца брак се записва във военноморския флот и Дженийн, която е ненаситна за секс, веднага му слага рога. Преследва мъжете упорито и драматично, сякаш за да запълни празнината от смъртта на баща си и открито се хвали с похожденията си. Не се свени да се забърква с женени мъже и започва да разпространява слухове за себе си, че е била сексуално насилвана като дете.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Дженийн зависи финансово от майка си и Гладис я насърчава да мисли за някаква кариера. Без да има сериозни планове, тя се записва на фризьорски курс. Джими се връща от флота и им се ражда дете. След четири години брак Дженийн напуска съпруга си, докато той се възстановява в болницата след инцидент. Твърди, че е упражнявал насилие върху нея. В един момент двамата се сдобряват, но след това се разделят завинаги.

Скоро след това по-големият брат на Дженийн умира от рак. Тази поредна загуба и нейният нарастващ страх да не получи рак от боите за коса, с които работи, слагат край на коафьорската й кариера. Тъй като е работила във фризьорския салон на една болница, никой не се изненадва, когато решава да стане медицинска сестра. Тя отново е бременна и сега се налага да се грижи за две деца. Въпреки че цял живот е копнеела да има деца, сега ги оставя на грижите на своята майка-осиновителка.

Дженийн изпитва особено влечение към лекарите и гледа на тях като на загадъчни и могъщи същества. Иска да бъде близо до тях и затова учи цяла година, за да получи лиценз за професионална медицинска сестра. Професията й се отдава, макар че не й харесва особено да бъде на дъното на медицинската йерархия. Нейният интерес към медицината придобива мистични измерения и тя развива някаква мания да поставя диагнози на хората около себе си.

Само осем месеца след първата й работа в Методистката болница на Сан Антонио е уволнена, отчасти защото се опитва да взима решения, които не са в нейните правомощия и отчасти, защото се държи грубо с по-оплакващите се пациенти. Лесно си намира друга работа, но и там не се задържа дълго. Накрая е назначена в интензивното отделение на педиатричния отдел в Медицинския център на окръг Бексър. Точно там оставя своя трагичен отпечатък за първи път.

Синдром на Мюнхаузен

Първото дете, за което се налага да се грижи Джоунс, развива фатална чревна инфекция и когато умира малко след операцията, тя направо обезумява. Дженийн си донася столче и сяда до тялото, гледайки го втренчено. За останалите сестри поведението й е непонятно. Тя не познава детето и е с него от съвсем кратко време – защо тогава е тази пресилена скръб?

За нейните колеги скоро става ясно, че Дженийн обича да се чувства нужна. Често прекарва дълги часове в отделението, настоявайки, че нейното вниманието е от жизненоважно значение за този или онзи пациент. За сметка на това пропуска часовете по обучение за правилно прилагане на медикаменти и в първите години допуска осем отделни грешки, свързани с даването на лекарства. Понякога развива странна привързаност към някои болни деца и отказва да изпълнява определени заповеди под предлог, че иска “най-доброто” за детето.

Макар че съществуват достатъчно предпоставки за уволняването й, включително и идването й една вечер на работа в нетрезво състояние, главната сестра Пат Белко я харесва и защитава, което дава на Джоунс чувство за недосегаемост. По принцип тя никога не обича да признава грешките си, а сега вече има гръб, който да я пази. Дженийн се опитва да се налага на новите сестри, манипулирайки ги да се чувстват длъжни да я викат винаги на помощ и не една от тях напуска работа, само за да се отърве от нея.

В момента, в който получава малко власт, Дженийн става по-арогантна, агресивна и цапната в устата. Обича да разказва за сексуалните си подвизи от миналото и настоящето. Много малко хора я харесват. Има навика да прави мрачни предположения кое бебе ще умре, което разстройва новите сестри, обучавани от нея.

Тогава в отделението постъпва нов доктор – Джеймс Роботам. Като директор на педиатричното интензивно отделение той е натоварен с по-голяма отговорност за пациентите от останалите лекари, което довежда до чести сблъсъци със сестрите. Доктор Роботам ги държи отговорни, което не се харесва на повечето – на всички, с изключение на Дженийн, която приветства възможността да използва колкото се може повече проблеми, за да привлече вниманието на някого.

Д-р Джеймс Роботам
Д-р Джеймс Роботам

Начините й да бъде забелязвана се изразяват в това да посещава други клиники, където се оплаква от нейни собствени измислени здравословни проблеми. Само за две години тя отива на 30 прегледа при различни лекари. Макар че никога не е диагностицирана, повече от вероятно е, че страда от Синдром на Мюнхаузен, при който хората се превръщат в “постоянни пациенти” на болницата, само за да получат от грижовния персонал вниманието, което им е липсвало през детството. Дженийн се оплаква от здравето си не само в клиниките, но и в ежедневието си, като дори използва измислените си болести за лична изгода и манипулация на околните.

Сестрата на смъртта

През 1981 г. Дженийн пожелава да поеме грижата за най-тежко болните пациенти. Това я поставя в тясна близост с умиращите. Тя сякаш разцъфтява от напрежението при спешен случай или от скръбта при кончината на дете. Когато приготвя телата на починалите, често им пее и винаги настоява да отнася лично труповете в моргата. Дженийн често плаче, изпълнявайки тази задача, но някак си изглежда, че всъщност й харесва да плаче.

Никого не притеснява фактът, че доста медикаменти се съхраняват на свободно разположение в отключен шкаф в отделението – това естествено се променя по-късно. Нито пък някой се замисля над факта, че болницата, в която Дженийн е работила преди това, не е дала никакво обяснение за нейното освобождаване. На никого не му идва идеята да я проучи, въпреки че Дженийн е натоварена с доста сериозни задължения. Тя е най-добра в поставянето на интравенозни системи. Дори настоява за организирането на специални семинари относно боравенето с определени лекарства и задава много въпроси. Хората остават впечатлени от жаждата й за знания.

В крайна сметка за всички започва да става ясно, че някои деца умират в това отделение от проблеми, които далеч не са фатални. В двуседмичен период умират седем деца. Необходимостта от реанимация става постоянна – но само когато Дженийн е наоколо. Почти всичките най-тежки случаи са поверени на нейните грижи. Наистина не може да се отрече, че подобни критични обстоятелства несъмнено могат да предизвикат у човек определена възбуда и Дженийн дори коментира какви “необикновени преживявания” са били няколко от случаите за нея. Едно дете в отделението получава пристъпи три дни подред, но само в нейната смяна.

“Ще започнат да ме смятат за Сестрата на смъртта” – подхвърля шеговито един ден Джоунс. Всъщност някои служители вече наричат нейното дежурство “Смяната на смъртта”, заради множеството спешни случаи, възникващи в тези часове – както и многото смъртни случаи.

Дженийн изглежда се наслаждава да съобщава на родителите за смъртта на децата им и да им изказва съболезнованията си. Ако състоянието на някое бебе е влошено, тя казва на останалите сестри: “Тази нощ ще се случи”. Ако детето е близо до смъртта, винаги проявява специален интерес към него. Очевидно иска да е до него, когато краят настъпи.

Въпреки че започват да се носят слухове, че Дженийн причинява нещо на тези деца, главната сестра Пат Белко ги отрича. Според нея тези клюки се разпространяват от завистници и тя отказва да се вслуша в тях.

Тогава шестмесечно бебе на име Хосе Антонио Флорес постъпва в болницата със съвсем обикновени детски симптоми: температура, повръщане и диария. Под грижите на Дженийн детето изпада в необясним пристъп и получава в сърдечен арест.

Смъртоносно дежурство

На докторите им отнема повече от час, за да спасят малкия Хосе, но за щастие успяват. Забелязват, че детето кърви обилно, но не могат да установят причината. Кръвта му не се съсирва, но проблемът изчезва от само себе си и детето изглежда наред – поне до следващия ден, в смяната от 15:00 до 23:00 ч.

Хосе отново получава гърчове и започва да кърви. Рано на следващата сутрин сърцето му спира да бие. Причината за смъртта: неизвестна.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Научи повече за:   Нани Дос: Веселата черна вдовица

Когато докторът казва на бащата на Хосе, че е изгубил сина си, човекът получава сърдечен удар. Тъй като се налага Дженийн да отведе г-н Флорес до спешното, тя позволява на по-големия брат на Хосе да носи тялото на бебето. Веднага след това грабва мъртвото бебе от ръцете му и без обяснения хуква по болничния коридор. Семейството на детето се опитва да я последва, но тя успява да им се измъкне и стига сама в моргата. Нейното поведение е необяснимо за всички, а изследванията на кръвта на Хосе показват наличието на свръхдоза от антикоагуланта хепарин, който има противосъсирващ ефект. Тъй като никой не е предписвал подобно нещо на пациента, началниците на Дженийн започват да стават подозрителни.

Тогава двама от лекарите в болницата, лекуващи тримесечно момченце на име Албърт Гарза, установяват, че Дженийн вероятно е дала на детето свръхдоза хепарин. Когато й повдигат въпроса, тя се ядосва и напуска помещението, но детето се възстановява и случаят не е разследван повече. Този инцидент довежда до по-строг контрол върху персонала, като сестрите са държани отговорни за липсата на лекарства и са длъжни да водят подробни записки за тяхната употреба. Децата, чието здраве се влошава необяснимо, веднага са подлагани на допълнителни лабораторни изследвания. Ако някой причинява нещо на децата в това отделение, той или тя със сигурност ще бъде заловен.

Точно в този период здравето на Дженийн изглежда се влошава. Тя отказва да взима лекарствата, предписани й от лекарите. Често се оплаква от неща, за които няма явна причина. Очевидно отново търси внимание. Някогашният й съюзник д-р Роботам сега започва да подава официални оплаквания срещу нея.

През ноември 1981 г. болничната администрация, хранеща известни резерви към провеждането на вътрешно разследване в педиатричното отделение, свиква съвещание. Решават, че д-р Роботам преувеличава. Тъй като болницата не желае подобни подозрения да стигнат до общественото внимание, решават да не разследват повече случая. Това обаче не спира усилията на Роботам да задвижи официално разследване. Той продължава да следи внимателно случващото се в смяната от 15:00 до 23:00 ч.

Макар употребата на хепарин вече да се следи строго, при смъртта на 11-месечния Джошуа Сойер се появява друго лекарство. Той е доведен в болницата след обгазяване при пожар в дома му. Детето внезапно получава сърдечен арест и докторите му назначават дилантин. Той остава в кома, но лекарите очакват да се съвземе скоро. Дженийн казва на родителите му, че ще бъде най-добре, ако го оставят да умре, тъй като ще се събуди със сериозни мозъчни увреждания. Тогава, доста внезапно, Джошуа получава два сърдечни удара и умира. Изследванията на кръвта му показват наличието на токсични количества дилантин. Очевидно е, че бебето е убито от служител на болницата, но резултатите от тестовете остават незабелязани.

Когато установява, че някогашните й привърженици сега са станали подозрителни, Дженийн прибягва до изнудване. Започва да говори, че има списък с имената на всички деца, починали в болницата, и че знае точно кой лекар е убиецът. Роботам настоява тя да бъде уволнена, но никой не го слуша. Никой не обръща внимание и на сестрата, която постоянно докладва за липсващи материали и лекарства.

Оставката

Тогава Роландо Сантос, едномесечно бебе с пневмония, получава пристъп, сърдечен арест и обилно и необяснимо кървене. Всички негови проблеми се развиват или се увеличават по време на дежурството на Дженийн. Детето започва да уринира обилно и е крайно обезводнено. През трите дни, в които Дженийн не е на работа, състоянието на бебето се подобрява, но в следобеда, когато се връща, то започва да кърви отново. След това получава сърдечен удар. Изследванията показват наличието на огромно количество хепарин в организма му.

Тогава с грижите за детето се заема един от лекарите, но веднага след като го поема Дженийн, бебето се влошава отново и накрая изпада в кома. От устата му потича кръв, а кръвното му налягане пада застрашително. Лекарите успяват да го спасят и нареждат детето да бъде преместено от педиатрията и поставено под 24-часово наблюдение. Благодарение на тези мерки, състоянието на бебето се подобрява достатъчно, за да бъде изписано на родителите му. Роландо оцелява след срещата си с Дженийн Джоунс. Той е един от късметлиите.

Най-сетне още един лекар се обръща към болничната управа с твърдението, че сестрата от следобедната смяна Дженийн Джоунс убива деца. В нейните вещи е попаднал на ръководство за инжектиране на хепарин без оставяне на следи, а освен това е станал свидетел на страданията на Роландо Сантос по време на нейното дежурство. Болницата отново не предприма нищо, страхувайки се от лош медиен отзвук.

Още едно дете е изпратено в педиатричното отделение, за да се възстанови след операция на сърцето. В началото той се чувства добре, но в дежурството на Дженийн става вял и отпуснат. Впоследствие състоянието му се влошава и момчето умира. Лекарите са объркани и могат да припишат смъртта му само на някаква инфекция. Пред очите на всички в стаята Дженийн грабва спринцовка и изпръсква с нея течност във формата на кръст върху челото на детето, след което прави същото и на своето чело. После сграбчва мъртвото бебе и започва да плаче.

Постъпват оплаквания от още лекари и най-сетне е сформирана комисия, която да разследва проблема. Председатели на комисията са главната сестра Пат Белко и доктор Джеймс Роботам. Извикан е и независим екип от следователи, които установяват със сигурност, че съществува проблем, но отказват да го припишат само на една сестра. В крайна сметка комисията решава да смени лицензираните сестри (LVN) с регистрирани (RN) такива, което означава, че Дженийн ще бъде преместена далеч от бебетата. Тя отговаря на тази промяна като си подава оставката. Администраторите са облекчени. За тях това решава проблема.

Но проблемът просто се премества на друго място. Броят на кризите по време на следобедното дежурство се връща в нормалните граници, но започва да се увеличава някъде другаде.

Още смъртни случаи

През 1982 г. д-р Катлийн Холанд отваря педиатрична клиника в Кървил, Тексас. Нуждаейки се от персонал, тя наема Дженийн Джоунс. Докторката е работила с нея в болницата в окръг Бексар и дори е свидетелствала в нейна полза по време на разследването. Някои хора я предупреждават завоалирано да не наема Дженийн, но тя го прави, смятайки Джоунс за жертва на доминирания от мъже медицински патриархат. Вярва в компетентността на Дженийн и я назначава за педиатричен клиник. Холанд дори й помага да се премести в Кървил и наема жилище за нея и двете й деца.

Много родители, живеещи в Кървил, са щастливи от отварянето на клиниката на д-р Холанд, но за период от два месеца през първото лято седем различни деца получават необясними пристъпи в нейния кабинет. В един случай Дженийн казва на разтревожената майка, че детето й просто се тръшка – омаловажаване, което почти коства живота му. Доктор Холанд изпраща тези деца с линейка в болницата “Сид Питърсън”, като нито за момент не й хрумва, че се случва нещо нередно. Версиите на Дженийн обаче винаги се различават от тези на останалите медицински лица, занимаващи се с дадения случай, а един от тях дори е свидетел как тя инжектира нещо на дете, което след това получава гърчове. Съдейки по броя на кризите в клиниката, болничният персонал започва да мисли, че става нещо странно, особено след като децата се възстановяват, когато са преместени в болницата.

Д-р Катлийн Холанд
Д-р Катлийн Холанд

Холанд си обяснява големия брой на колабиращи деца в своя кабинет с това, че при нея пращат най-тежките случаи, тъй като е специалист, а не общопрактикуващ лекар. Успокоява я фактът, че всички деца се възстановяват след това.

Но когато малката Челси Макклелън умира в линейката на път за болницата, д-р Холанд е сломена, както и родителите на детето. Бебето дори не е било болно преди това. В същия ден, когато Дженийн се връща в клиниката, за да види друг пациент, момченцето колабира и се налага да го съживяват. Детето се стабилизира и родителите му по-късно коментират, че Дженийн е изглеждала твърде развълнувана по време на инцидента, някак щастлива. Изследванията, направени на момчето след това, показват, че е нямало причина за подобен неочакван обрат.

Горе-долу по същото време лекар в “Сид Питърсън” научава за високата детска смъртност в болницата, където преди това е работила Дженийн Джоунс. Той обръща внимание за това на свиканата комисия и всички започват да осъзнават, че тя прави нещо на тези деца. Извикват д-р Холанд и я питат дали използва мощния мускулен релаксант сукцилинхолин. Тя отговаря, че държи малко в кабинета си, но не го използва. Без да й каже, комисията осведомява за случая тексаските рейнджъри.

Научи повече за:   Синдромът на върколаците: История и психология на върколаците убийци

На 27 септември, докато Дженийн Джоунс е в обедна почивка, д-р Холанд разглежда шишенцата със сукцинилхолин в кабинета си. И двете са почти пълни, но в гумената запушалка на едното открива мънички дупчици от игла. Когато Дженийн не може да обясни този факт и дори предлага да изхвърлят шишенцата, за да избегнат повече въпроси, д-р Холанд започва да се тревожи. Впоследствие установява, че по-пълното шишенце всъщност е долято с физиологичен разтвор. С други думи някой е използвал голямо количество от опасното лекарство, притежаващо свойството да парализира напълно човешкото тяло, като жертвата е в пълно съзнание, но е абсолютно неспособна да привлече вниманието на околните.

Преди да може да предприеме някакви мерки, д-р Холанд е изправена пред нова криза: Дженийн казва, че е взела свръхдоза от антидепресанта доксепин. Налага се да промият стомаха й, при което се оказва, че изобщо не е прекалявала с лекарството. Взела е само четири таблетки, симулирайки полукома и по този начин е принудила спешния екип да прибегне до животоспасяващи процедури.

След това доктор Холанд открива, че някой е поръчал още едно шишенце сукцинилхолин, което обаче липсва. На 28 септември тя уволнява Дженийн и предлага помощта и съдействието си на разследването.

Въпреки това пациентите се отказват от услугите й, а болница “Сид Питърсън” отказва да работи с нея. Доктор Холанд уволнява Дженийн, но загубва всичко. Дори съпругът й се развежда с нея. На всичко отгоре разбира, че Дженийн се готви да я натопи и започва да се страхува за живота си.

Голямото жури

На 12 октомври 1982 г. голямото жури в окръг Кър провежда предварително заседание, за да реши дали има основание за повдигане на обвинения срещу Дженийн Джоунс относно осемте деца от клиниката на д-р  Холанд, развили внезапни респираторни проблеми, както и за смъртта на Челси Макклелън. Нейното тяло е ексхумирано, за да бъдат изследвани тъканите посредством скъпо струващ тест за установяване наличието на сукцилинхолин, наскоро открит в Швеция. Резултатите показват, че смъртта на бебето е причинена от мускулния релаксант. Въпреки това е изключително трудно да се намери истинско доказателство срещу сестрата. Никой не я е виждал как поставя самата инжекция.

През февруари 1983 г. е свикано още едно предварително жури в Сан Антонио, за да разгледа зашеметяващата бройка от 47 подозрителни смъртни случаи на деца в болницата на окръг Бексар. Всички те са се случили в период от 4 години, докато Дженийн Джоунс е работила там. Показанията на нейните колеги за странното й поведение са в изобилие, но все още няма истинско доказателство.

Трима бивши служители на болницата в Бексар, сред които и 32-годишната Джоунс, са разпитани и от двете предварителни журита. Д-р Холанд също е призована, а родителите на Челси заявяват, че ще съдят нея и Джоунс за смъртта на дъщеря си. Поставена в безизходица, д-р Холанд предлага съдействието си на прокуратурата в замяна на имунитет.

Някъде по това време Дженийн се омъжва за 19-годишно момче, вероятно за да опровергае слуховете в пресата, че е лесбийка. След това я залавят, докато се опитва да избяга с него.

Предварителното жури в окръг Кър първо стига до решението си и определя, че Дженийн Джоунс трябва да бъде съдена по обвинение в едно убийство и още няколко обвинения за нараняването на седем други деца, инжектирани с мускулен релаксант. Очакват я 99 години затвор, в случай че бъде призната за виновна. Тя е изпратена в затвора в окръг Кър, тъй като не може да плати гаранцията си в размер на 250 000 долара.

През ноември предварителното жури в Сан Антонио решава, че Дженийн Джоунс трябва да бъде изправена пред съда за нараняването на четиримесечния Роландо Сантос със съзнателно поставена инжекция хепарин. Джоунс остава главен заподозрян и в още 10 смъртни случая на бебета в болницата.

Управите на болничните заведения, в които е работила, са потресени и отвратени. Освен това са притеснени, тъй като започва да се разчува, че са били предупредени, а не са взели мерки.

Докато очаква процесите, Джоунс споделя:

“Винаги плача, когато умират бебета. Смъртта на възрастните лесно може да бъде обяснена. Когато някой възрастен умре, винаги можеш да кажеш, че той е изживял живота си. Когато умре бебе, то сякаш е било измамено, че ще живее”.

Процесите

Първият процес за убийството на Челси Макклелън и нараняването на две други деца започва на 15 януари 1984 г.

Обвинението представя тезата си, според която Дженийн Джоунс страда от героичен комплекс: тя изпитва нужда да докара децата до ръба на смъртта и след това да ги върне обратно към живота, така че да бъде провъзгласена за тяхна спасителка. Една от нейните бивши колежки споделя, че Дженийн е искала да има повече болни деца в интензивното отделение. “Те са някъде там” – казвала е тя. – “Трябва само да излезем и да ги потърсим”.

Нейните действия могат да бъдат обяснени и по по-тривиален начин: тя харесва вълнението и вниманието, което й носят предизвиканите от нея спешни случаи. Без съмнение с времето поведението й ескалира и тя започва да поема по-големи рискове. Децата не могат да я издадат; те са оставени на нейната милост. Можела е да създава кризисни ситуации, когато си поиска. Това е Синдромът на Мюнхаузен, но проявен чрез заместител (индиректен синдром): тя получава вниманието на лекарите, като разболява някой друг, а не себе си.

Вторият процес протича общо взето по същия начин, като този път е обърнато внимание на нейното поведение в болницата в окръг Бексар. Статистическият доклад, представен пред съда, показва, че вероятността за сърдечен арест при децата по време на нейното назначение е бил 25%, а вероятността за смъртни случаи 10%. Психиатричният преглед не успява да й осигури основа за пледиране за невменяемост. Вместо това адвокатът й призовава свидетели, които описват Дженийн като отдадена, компетентна и отговорна.

На първия процес съдебните заседатели взимат решението си само за три часа. На 15 февруари 1984 г. Дженийн Джоунс е осъдена за убийство и получава максималната присъда от 99 години затвор. По-късно същата година е намерена за виновна и по обвинението за нараняването на Роландо Сантос с инжекция. Двете присъди заедно възлизат на 159 години, но с възможност за предсрочно освобождаване.

Дженийн Джоунс
Дженийн Джоунс

Въпреки че е заподозряна в смъртта на още деца, управата на болницата в окръг Бексар е унищожила всякаква документация, свързана с нейното назначение, възпрепятствайки по този начин подвеждането й под отговорност.

Повечето от хората, които някога са я закриляли в Бексар, са принудени да си подадат оставките, а клиниката в Кървил сключва извънсъдебно споразумение с родителите на Челси Макклелън.

Джоунс се явява пред комисията за предсрочно освобождаване след 10 години, но роднините на Челси Макклелън правят всичко възможно, за да я задържат зад решетките.

Заради приемането на закон в Тексас, който се бори с пренаселването в затворите, Дженийн Джоунс трябва да бъде освободена предсрочно през 2018 г. За да попречи на това, на 25 май 2017 г. прокуратурата я обвинява в убийството на 11-месечния Джошуа Сойер и заявява, че има готовност да повдигне обвинения срещу нея и за смъртта на други деца.

Дженийн Джоунс е изобразена в телевизионния филм “Смъртоносно лекарство” /Deadly Medicine (1991)/ и във филма “Масово убийство” /Mass Murder (2002)/. Освен това нейният случай е разгледан в документалния филм на Discovery Channel “Смъртоносна инжекция” (Lethal Injection) и се говори, че е послужила за вдъхновение в създаването на героинята Ани Уилкс от романа на Стивън Кинг “Мизъри”.


Източници: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ТаняIvanaМосквич 412Inareni Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Misho
Гост
Misho

На мен ми е чудно къде се спали в тия болници дето е работила тая гад. Как може да се тръшнат десетки бебета и никой да забележи. Щом в щатите се случват такива работи представям си тука в родното БГ какво става по болниците

reni
Гост
reni

da i az kato ” Misho” se 4ydq kak ne sa zabelqzali 4e tazi obiva tezi bebeta

Ina
Гост
Ina

Аз пък много се чудя как може да има хора, които пишат “убивам” с о… Е, поне не убиват хора..

Москвич 412
Гост
Москвич 412

То не е сигурно,битовите убийства се извършват в по-голямата си част от неграмотни хора.

Ivana
Гост
Ivana

Може ми не тук е мястото да помоля ,Напишете нещо за изчезналото преди 15/16г. дете Съвестин от ж.к. ” Люлин ” гр. София , последните новини , които съм чела за него са от 2012г……Благодаря !!!

Таня
Гост
Таня

Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка. Тази е по- зла и от крематориумите на Аушвиц, а да посегнеш на невинно и беззащитно детенце, просто не знам какво заслужава, освен да й пожелая в земята да не изгние дано!!!