Мартин Франкъл: Секс, алчност и измама за милиони

Мартин Франкъл: Секс, алчност и измама за $200 милиона

Невротичният чудак Мартин Франкъл е мозъкът, стоящ зад една от най-големите и чудати измами в американската история. Измама, която разтърсва застрахователните и инвестиционни индустрии и се разпростира от непретенциозния град Толедо в Охайо, до позлатените куполи на Ватикана. В продължение на почти десет години Франкъл успява да измъкне над 200 милиона долара от най-различни застрахователни компании и изпира парите посредством благотворителна фондация, свързана пряко с Католическата църква.

Беглец

Настанени в шикозния хотел “Прем” в Хамбург, беглецът финансист Мартин Франкъл и неговата компаньонка Синди Алисън тъкмо привършват с охолната си вечеря от рибни деликатеси, поръчана от луксозния ресторант “Ла Мер” в хотела.

Франкъл се чувства удобно в своето скъпарско германско скривалище. Разполага с около два милиона долара в диаманти и още четвърт милион в брой. Прекарва времето си в опити да запази своето незаконно присвоено богатство и междувременно изучава астрологическите си прогнози и гледа стари филми по телевизията.

В около 23:00 ч. от вратата се чува лек шум, сякаш някой се опитва да завърти дръжката.

“Мислиш ли, че идват за мен?” – обръща се Франкъл към Синди.

“Не говори глупости” – сгълчава го тя.

Но времето на Франкъл очевидно е изтекло, тъй като в стаята нахлуват двама германски полицаи с извадени оръжия. Първоначално вниманието на детективите е изцяло насочено към Синди, може би защото мъжът до нея не изглежда като най-подходящия обект за международно издирване.

“Аз съм този, когото търсите” – казва високият и кльощав очилат мъж.

Това наистина е скандалният мошеник Мартин Франкъл. Този човек е мозъкът, стоящ зад една от най-големите и чудати измами в американската история. Измама, която разтърсва застрахователните и инвестиционни индустрии и се разпростира от непретенциозния град Толедо в Охайо, до позлатените куполи на Ватикана.

Марти

Марти започва живота си в Толедо на 21 ноември 1954 г., като второто от трите деца на многоуважавания съдия Лион Франкъл и неговата съпруга Тили. Той описва връзката с родителите си като насилствена и нещастна. Това обаче може и да не е истина, тъй като Франкъл има навика да съчинява истории за себе си, когато сметне, че това е необходимо.

Марти Франкъл
Марти Франкъл

Умното и будно момче изпъква със знанията си в училище, но не се справя добре в социален план. Собственото му убеждение, че е по-умен от другите ученици, не го прави особено популярен сред връстниците му. Макар оценките на Марти да са винаги високи, учебните му навици не са съвсем на висота. Подобно на други особено интелигентни деца, той успява да получава добри оценки с минимални усилия. В ретроспекция идеята за награда без труд – същината на мошеника, в който той еволюира по-късно – се появява съвсем рано в тийнейджърските му години. Не че Марти предпочита да спортува или да излиза с приятели, вместо да си пише домашните, просто бързо изгубва интерес към довършването на нещо вече започнато.

Друг проблем, който се появява в ранните му ученически години и го преследва като възрастен, е фобията му от тестове и изпити. Неговите пороци на характера и тази невроза довеждат до провала му в Университета в Толедо. Страхът му от изпити се влошава все повече и преди да отпадне след две години Франкъл натрупва почти 200 часа от недовършени курсови работи.

След провала си в колежа Марти се заиграва с продажбата на недвижими имоти, но и там няма успех. След това започва да проявява интерес към борсите за ценни книжа. Виждайки във финансовите борси начин за много бързо забогатяване, той е обсебен от манията да научи всичко възможно за брокерския бизнес. “Уолстрийт Джърнъл”, “Форчън”, “Бизнес Уийк” и др. са неговите учебници. Все още живеейки у родителите си, той може да си позволи лукса да се мотае по цял ден край брокерските къщи, научавайки как търговците взимат решенията си и как използват специалната си техника. В ерата на светила от “Уол Стрийт” от ранга на Майкъл Милкън и Иван Боески (също прочути измамници) Марти решава, че финансовият свят ще бъде неговият билет към богатството.

Да се научиш да крадеш

Докато теоретичните знанията на Марти за ценните книжа растат, същото не може да се каже за развитието на неговите етични и морални норми. Той е очарован от легендарния Робърт Веско, който измъква стотици милиони долари в една от най-големите измами в историята на САЩ.

В средата на 80-те години Франкъл решава да приведе всичките си натрупани знания в действие. Една от брокерските къщи, в които прекарва голяма част от времето си, е малката толедска компания “Джон Ф. Шулт”, свързана с “Доминик & Доминик” в Ню Йорк. Джон Шулт и неговата съпруга и преуспял брокер Соня са директорите на растящата брокерска фирма.

Семейство Шулте
Семейство Шулт

Преструвайки се на клиент на Соня, Марти си пробива път не само в брокерския бизнес на Шулт, но и в тяхното семейство. Прекарва цели часове, обсъждайки със Соня финансови стратегии, най-различните аспекти от брокерския бизнес и напрежението във връзката й с Джон.

Въпреки другите си слабости, Марти умее да приказва наистина добре. Той впечатлява Соня и Джон със своите познания за пазара и им споменава за система, която би могла да му помогне да разпознае акциите, които ще бъдат бъдещи победители. През януари 1986 г., под натиска на жена си, Джон наема Марти като аналитик във фирмата.

С течение на времето Джон започва да осъзнава, че е допуснал грешка, наемайки Франкъл. Марти се чувства толкова над останалите, че не смята за нужно да се съобразява с правилата за облекло на компанията. Вбесява шефа си всекидневно, появявайки се с джинси и спортни ризи, вместо с костюм и вратовръзка. Освен това Джон започва да се изморява да слуша за сигурната система на Марти и липсата на резултати, които да я подкрепят.

“Франкъл не знаеше как да търгува – той не можеше да търгува” – разказва Джон Шулт. – “Можеше да обясни как функционира пазарът, но само в ретроспекция”.

Нещата стават критични, когато приятелят на Джон Тед Битър попада под влиянието на Марти. Той е впечатлен от приказките му за пазара и му поверява всичките си спестявания, убеден, че търговската система на Марти ще му донесе достатъчно пари, за да се пенсионира.

Въпреки всичките си приказки за инвестиционни стратегии, Марти няма куража да извърши действителните сделки, които биха могли да покажат плюсовете или минусите на системата му. Нарича страха си “борсов блокаж” и чувството е вариация на същата онази невроза, която му попречва да вземе изпитите си в колежа. Страхува се, че ореолът му на гений, който така старателно е изфабрикувал и култивирал, ще се срине под тежестта на евентуален неуспех.

Това, че Марти е брокер без комисионни, не е достатъчна причина за уволнението му, но се оказва съвсем достатъчно, за да провали отношенията между фирмата на Шулт и “Доминик & Доминик”. Без знанието на Джон, Марти се представя за оторизиран агент на “Доминик & Доминик” и отдава под наем от тяхно име електронни борсови терминали. Франкъл e уволнен заради това своеволие. Джон Шулт смята, че безполезният брокер е излязъл завинаги от живота му, но много греши. Истинските поражения върху бизнеса и репутацията му тепърва предстоят.

Научи повече за:   Магдалена Солис: Върховната жрица на кръвта

Подготовка

Оставайки сам с единствения си клиент Тед Битър, Марти стартира свой собствен брокерски бизнес, който ръководи от дома на родителите си. Като доказателство за умението му да пробива с приказки навсякъде, той убеждава компанията за ценни книжа в Чикаго “Ласал Секюритис” да стане неин представител в Толедо.

Марти нарича новото си предприятие “Уинтроп Капитъл”. Този път отива по-далеч от това да слага фалшиви подписи за наем на оборудване, както е правил в “Джон Ф. Шулт”. Използва името и номера на социалната осигуровка на свой приятел и го провъзгласява за президент на “Уинтроп Капитъл” – всичко това без знанието и съгласието на човека.

Като част от “Ласал Секюритис” Марти публикува огромни обяви в жълтите страници, рекламирайки се като единствената брокерска къща, която застрахова балансите си срещу загуби, и зачаква обажданията на потенциалните клиенти. През 1986 г. му се предоставя възможност в лицето на контакт, който е направил, докато е работил за Джон Шулт. След като изслушва невероятно фантастичната реч за постиженията на Марти, бизнесменът Дъглас Максуел се съгласява да създаде заедно с него “Франкъл Фонд” – инвестиционно партньорство, в което участниците трябва да инвестират по 50 000 долара. Марти ще вкара във фонда своите “доказани” мениджърски умения, Тед Битър и още един нов клиент, Джон Хърлихи, който е отговорил на обявата му в жълтите страници. Максуел, от своя страна, ще привлече добър набор от богати приятели и роднини.

По-късно Тед Битър разказва на пресата, че Франкъл е управлявал “Франкъл Фонд” от своята спалня в дома на родителите си.

“Имаше навика да обвинява родителите си за всичко, което не му вървеше в живота… Той беше нервен, напрегнат, често се подлагаше на съмнение и просто блокираше”.

Впоследствие Франкъл се премества в Палм Бийч, Флорида, за да бъде близо до многото богати инвеститори, които Максуел познава. Новите рекламни материали, предназначени за хората от Палм Бийч, превъзнасят невероятния успех на Франкъл като мениджър. Във фонда започват да се трупат пари, които достигат около 1 милион долара. Но голяма част от тях са изгубени, благодарение на лошите сделки, сключени от Максуел (тъй като Марти не иска да търгува), или са похарчени за най-различни административни или жилищни разходи. В крайна сметка играта приключва, когато Тед Битър и Джон Хърлихи се оплакват в полицията. В паниката си Франкъл връща парите на единствения голям инвеститор, привлечен от Максуел, но сумата идва от сметките на Битър и Хърлихи.

През 1991 г., заради фиаското с “Франкъл Фонд”, Комисията за търговия с ценни книжа (SEC) изключва Мартин Франкъл от бизнеса с акции до края на живота му.

Комисията не отделя много време да го разследва. Вероятно го смятат за дребен оператор и след като му забраняват да се занимава с борсови операции, регулаторите вероятно не виждат как би могъл да представлява заплаха в бъдеще.

Онова, което Комисията не разбира е, че Франкъл вече се е захванал с ново начинание, основите на което е положил още през 1989 г. Създадената от него  “Криейтив Партнърс Фонд” е още една измамна компания, подобна на “Франкъл Фонд”, но минималната сума за инвестиция е само 10 000 долара, което ще привлече много по-широк кръг от инвеститори. Този път в аферата е замесена и Соня. Тя напуска Джон Шулт и подава молба за развод.

Марти далеч не е обезсърчен от забраната на федералното правителство и се приготвя за важните неща: да се научи да създава кухи фирми и офшорни сметки, и да пере пари.

Големи удари

През 1991 г. Марти се свързва с Джон Хакни – бизнесмен от Тенеси с известен опит в банкерството. Иска да събере група от инвеститори, за да купи финансово закъсалата застрахователна компания “Франклин Американ Лайф Иншуърънс” в Тенеси.

Точно по това време Марти основава “Тунор Тръст” – компания, в която трима инвеститори са вложили 3,7 милиона долара – една от тях е Соня. Джон Хакни се превръща в единствения попечител на “Тунор Тръст”.

Марти създава “Тунор Тръст”, за да може да купува на ниски цени застрахователни компании, изпаднали във финансови затруднения. Защо се интересува от такива компании? Защото държавните регулатори изискват от застрахователните компании да пазят много големи резерви, за да могат да изплащат полиците на клиентите си. Обикновено те инвестират тези резерви в правителствени и корпоративни облигации с висока стойност. Но Марти има други планове за тези милиони долари и смята, че може да ги използва както си поиска, без да привлича вниманието на регулаторните органи.

Планът му е да използва тези огромни резерви, за да поглъща още и още застрахователни компании, които ще му носят още резерви. Номерът е да измами регулаторите, като ги накара да вярват, че резервите са непокътнати, което изисква доста творчески парични трансфери от компания в компания. Тази “плячка” не само осигурява средствата, необходими на Марти да създаде застрахователна империя, но и прави начина му на живот безкрайно луксозен.

Първата застрахователна компания, която купува през октомври 1991 г. по тази схема, е”Франклин Американ Лайф Иншуърънс”. Застрахователните регулатори са въодушевени да видят как в слабата компания се влива инвестиция от почти 4 милиона долара от “Туроп”. Това увеличава капитала и излишъка на “Франклин” над летвата, изисквана от щата Тенеси. В резултат компанията “Франклин” получава отново разрешение да издава полици.

След това поглъщане “Тунор Тръст” внезапно се сдобива с достъп до резервите на “Франклин” в размер на 20 милиона долара. Първото нещо, което Марти прави, е да затвори своя “Криейтив Партнърс Фонд” и да се разплати с инвеститорите си чрез парите, плячкосани от застрахователната компания.

Същината на идеята, стояща зад подобни незаконни сделки, се нарича “Схемата Понци”, кръстена на името на Чарлз Понци, който забогатява от своята пирамида през 20-те години на XX век. Тя е много проста: инвеститорите дават парите си в инвестиционната компания, очаквайки печалби, но измамникът-мениджър прибира повечето, оставяйки част от тях като резерва. Когато някой от инвеститорите поиска парите си, той ги получава от заделения резерв. Схемата продължава да работи безупречно до момента, в който всички инвеститори не поискат парите си едновременно.

В този случай парите от инвеститорите в “Криейтив Партнърс Фонд” са използвани, за да бъде създаден “Тунор Тръст, който от своя страна закупува компанията “Франклин”. Част от 20-те милиона долара от резервите на “Франклин” са незаконно използвани, за да се плати на инвеститорите в “Криейтив”. Марти разбира, че е много малко вероятно клиентите на “Франклин” някога да поискат едновременно полиците си, следователно може да използва парите за себе си, докато регулаторите не надушат какво прави.

Научи повече за:   Мормонският култ на Ървил Лебарон

Следващата стъпка в тази измама ще бъде купуването на още застрахователни компании в различни щати. По този начин, в случай че регулаторите в един щат поискат да направят ревизия на една от компаниите, има предостатъчно време резервите й да се попълнят със средства от друга компания.

През следващите няколко години “Тунор Тръст” закупува няколко малки застрахователни компании на много ниски цени в южните щати и Оклахома. С поглъщането на всяка компания постъпват милиони долари в резерви. Постепенно сделките стават по-големи, както и “зестрата” на погълнатите компании. През 1998 г. “Тунор” купува за 48 милиона долара “Първа национална застрахователна компания”, разполагаща с резерви за 100 милиона долара. За разлика от други по-ранни покупки, тази компания в Алабама не е във финансов хаос. В края на 1998 г. компаниите на “Тунор” обявяват, че разполагат с 434 милиона долара в резерви.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Марти създава впечатляваща империя, но не е доволен. Замисля безбожна схема за фалшива благотворителност и пране на пари, в която ще въвлече Католическата църква.

Ватиканска афера

Франкъл си е наумил, че трябва да създаде благотворителна фондация, която да е тясно свързана с Католическата църква и Ватикана. Точните причини за тази негова нова мания не са ясни. Най-вероятно е търсел безупречно прикритие за застрахователните си измами и финансови злоупотреби. Вероятно е вярвал, че ще бъде много по-лесно да купува големи застрахователни компании без техните адвокати и счетоводители да се ровят в рискованите му операции, ако зад гърба на “Тунор” стои Ватиканът. Или е смятал, че една порядъчна на вид благотворителна фондация би осигурила неустоими възможности за пране на пари. Със сигурност някъде в цялата му мотивация е присъствало и огромното му его, което е щяло порасне още повече от партньорството си с една толкова възвишена институция, като Католическата църква.

Марти прекарва доста време в проучване на лицата, които смята, че може да подлъже да му помогнат в това начинание. В крайна сметка се спира на трима видни люде, които изхитрява да заложат репутациите си, кариерите си и бъдещето си на карта заради него: Томас Болан, отец Питър Джейкъбс и монсиньор Емилио Коладжовани.

Томас Болан е виден юрист, чийто впечатляващ списък от приятели включва президента Роналд Рейгън. Той е отдаден католик, бивш член на управителния съвет на банка, прокурор (специализиращ в измамите), както и основател на Нюйоркската консервативна партия.

Томас Болан
Томас Болан

Отец Питър Джейкъбс е знаменитост в Ню Йорк. Той въплъщава модерния дух на св. Франциск, посвещавайки живота си на бедните и онеправданите в града. Отец “Джейк” е либерален свещеник, с доста добри връзки в Рим.

Отец Питър Джейкъбс
Отец Питър Джейкъбс

Монсиньор Емилио Коладжовани е почетен съдия в Римската курия и президент на Фондацията на висшето духовенство, основана от епархията в Неапол през 1967 г.

Какво би накарало тези изтъкнати мъже да се замесят в аферите на Марти Франкъл? Отговорът, разбира се, е парите. Франкъл, използвайки името и самоличността на своя приятел Дейвид Рос, убеждава Болан и останалите, че е богат еврейски гений, който иска да дари над 50 милиона долара за католически благотворителности.

“Непорочната” връзка

Подготвяйки се за голямата си измама, Франкъл се заема да се запознае с Католическата църква и в частност със свети Франциск от Асизи. Изпраща помощниците си да преровят книжарниците и интернет, и да му донесат всичко намерено по въпроса. Скоро в библиотеката се напълва с десетки книги за свети Франциск и други католически светци, както и един филм на Франко Зеферели за св. Франциск, който Франкъл гледа отново и отново. Не след дълго е в състояние да преразкаже дословно битието на светеца от XІІІ век, както и да дискутира свободно папските писма.

Първоначално “Фондацията на св. Франциск от Асизи” изглежда доста добра идея. Болан, Джейкъбс и монсиньорът са впечатлени от познанията на “Рос” за католическите светци и институции, и обещават да му помогнат да се срещне с хората, взимащи решения във Ватикана. До момента, в който се състои срещата в Рим, идеята вече се е променила материално: щабът на новата фондация ще бъде в Лихтенщайн; “Рос” ще бъде посочен като първоначален дарител на сумата от 55 милиона; 50 милиона от тях ще бъдат насочени към американска брокерска сметка, която ще се контролира единствено от “Рос”; останалите 5 милиона ще отидат в сметка, управлявана от Ватикана.

Като че ли тези нови условия не са достатъчно противоречиви, но “Рос” добавя към тях и следната клауза: “Нашето споразумение ще включва обещанието, че Ватиканът ще подпомага усилията ми в придобиването на застрахователни компании”, позволявайки на служителите на Ватикана “да удостоверяват пред властите, ако е необходимо, че източникът на средствата е Ватиканът”.

Не е ясно как писмото, в което “Рос” описва правилата си и изпраща на Болан (прокурор и съдебен съветник), не кара прочутия юрист да се стресне поне малко. Накратко Франкъл иска Ватиканът да го прикрива като перач на пари и в замяна му предлага 10% от средствата, (обрани от американските застрахователни компании).

Очевидно все пак някой във Ватикана обръща внимание, защото финалната сделка е различна от предложението на “Рос”: Дейвид Рос ще създаде благотворителната фондация, но тя няма да бъде “очевадно” свързана с Ватикана, а с Фондацията на висшето духовенство на монсиньор Коладжовани. Отец Джейкъбс става президент на “св. Франциск”, а Болан член на управителния съвет. Повечето от първоначалните аспекти за движенията на 55-те милиона долара остават в сила.

В тази уговорка има за всекиго по нещо: Франкъл получава “непорочни” връзки, които ще пазят регулаторните органи настрана от застрахователната му империя, а църквата ще намаже от сигурно разстояние от кривите му финансови сделки.

Парите купуват любов

В едно от невротичните си телефонни обаждания до отец Джейкъбс Марти му казва:

“Без пари няма свобода. Ако живеех с майка си и бях боклукчия, мислите ли, че щях да бъда привлекателен за жените? Парите купуват любов”.

Единствените жени в живота на Марти са майка му и сестра му. Чак през 1986 г., когато започва работа при Джон Шулт, попада в сексуална връзка с жена. Това е Соня Шулт и връзката им продължава по един или друг начин чак до залавянето му.

Соня Шулте
Соня Шулт

Марти и Соня са убедени, че Джон Шулт насилва двете си дъщери. Марти помога на Соня да заведе дело срещу съпруга си и да вземе децата си от него. Марти се страхува, че Джон ще му отмъсти. Шулт е наел охранителен експерт, на име Дейвид Рос (същият човек, чието име Марти присвоява, за да осъществи сделката си с Ватикана). Рос му казва, че единственият начин да се спаси от отмъщението на Шулт е да избяга далеч от Толедо.

Научи повече за:   Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго

Марти наема великолепно имение в Грийнуич, Кънектикът. През пролетта на 1993 г. се премества там със Соня, нейните дъщери и двама от неговите служители – Бенг Тан и Тий Соу.

Плашливият Марти незабавно издига висока ограда около 3-акровия имот, действие, което не го прави особено популярен сред съседите. Разнасят се слухове за този нов странен съсед и неговото потайно поведение. Какво ли крие и кой е той всъщност?

Егото на Марти расте право пропорционално на набъбването на незаконно присвоеното му богатство. Започва да се обгражда с хубави млади жени, някои от които са негови сексуални партньорки, а други просто предани последователки. Неговата икономка Вера Миронова казва за “Уол Стрийт Джърнъл”:

“Всички го обичаха и той се грижеше за тях. Наистина го правеше. Г-н Франкъл плащаше за луксозни апартаменти в Ню Йорк Сити, за къщи в предградията на област Уестчестър, за пет цифрени шопинг маратони в “Нийман-Маркус” и “Сакс”, за коли и шофьори и първокласни пътувания до Европа”.

Мартин Франкъл през 1995г.
Мартин Франкъл през 1995г.

Марти си е купил много любов. Дори наема още едно имение на същата улица, в което да приюти своето растящо домочадие.

Постепенно Марти започва да се интересува от садо-мазохизъм и групов секс. Връзката му със Соня не издържа на това напрежение. Тя и дъщерите й се изнасят от превърналото се в бардак имение. Съседите са убедени, че в него оперира публичен дом.

През 1996 г. млада жена на име Франсиз Бърг отговаря на обявата на Марти във вестника. По-късно момичето разказва на майка си, че той я е накарал да се съблече и след това й е казал, че не иска да прави секс с нея, защото е твърде дебела.

Тя остава в дома му, но е покосена от дълбока депресия. През лятото на 1997 г. Франсиз е открита обесена в имението. Смъртта й е обявена за самоубийство.

Начинът на живот на Марти става все по-разпуснат и странен. Но през май 1999 г. започват да се появяват първите знаци, че приказното му царство е в голяма беда.

Паника в двореца

Това е неизбежно и Марти го знае. Началото на края започва в Мисисипи.

Един от членовете на застрахователната комисия, Джордж Дейл, започва да задава въпроси за това къде ще отидат парите от резервите преди да оторизира трансфера им. Когато установява, че средствата са предназначени за “Либърти Нешънъл Секюритис”, той прави няколко телефонни обаждания и е шокиран да разбере, че компанията “Либърти” е всъщност просто пощенска кутия в Ню Йорк. След това започва да се рови във Фондацията св. Франциск. Всеки отговор, който Дейл получава от хората на Марти, предизвиква у него още по-големи съмнения. В крайна сметка той поставя трите компании на Франкъл в Мисисипи под държавно наблюдение.

Всичко около Марти започва да се разпада в началото на май 1999 г. Налага се да състави план. Започва да раздава ключови задачи на колегите си: фалшиви паспорти и самоличности; няколко милиона долара в диаманти; пари в брой за пътуване и скривалище; частен самолет, с който да напусне САЩ.

Беглецът Мартин Франкъл
Беглецът Мартин Франкъл

Слуховете стигат и до двете имения на Марти. Появяват се куфари, а компютрите и мебелите са изнесени. Това хвърля в паника над 30-те служители, на които той плаща заплати.

Няколко дни след като държавните регулатори слагат ръка на застрахователните му компании, Марти излита с нает самолет към Европа, заедно с две от приятелките си. Когато се изморяват да водят живот на бегълки, тези момичетата са заменени от Синтия Алисън.

Франкъл оставя след себе си купчина унищожени и изгорени документи в имението си в Грийнуич. Сред хартиите, които полицията успява да спаси, има написан на ръка списък, озаглавен като “Изпрани пари”, последвано от “да преведа $ в Израел и да ги върна обратно”. Сред вещите му са открити персонализирани астрологически таблици, предназначени да отговорят на следните въпроси: (1) “Ще отида ли в затвора?”, (2) “Ще ме предаде ли Том?”, (3) “Да избягам ли?”, (4) “Да преведа ли парите обратно от чужбина?”, и (5) “Ще бъда ли в безопасност?”.

Край на играта

През октомври 1999 г. федералното голямо жури в Кънектикът издава обвинителен акт срещу Мартин Франкъл за незаконното присвояване на над 200 милиона долара от застрахователни компании в няколко щата. Докато прокурорите в САЩ изграждат случая си срещу него, германските власти го изправят пред съда за притежанието на фалшиви паспорти и митнически нарушения (вкарването в страната на милиони долари в диаманти). Марти пледира за виновен по тези обвинения, надявайки се да избегне или отложи екстрадирането си в САЩ.

Задържаният Мартин Франкъл
Задържаният Мартин Франкъл

През юни 2000 г. 45-годишният Мартин Франкъл получава присъда от 3 години затвор и глоба в размер на 1,6 милиона в диаманти. Първоначално изглежда, че ще остане в Германия, докато текат обжалванията му, но скоро не остава никакво съмнение, че ще бъде върнат в Щатите и изправен пред съда.

Междувременно в САЩ се води разследване за това как е успял да безчинства в продължение на почти 10 години, без да бъде засечен от никого.

Застрахователните комисии в четири щата подават федерален иск за щети в размер на 600 милиона долара, откраднати от компаниите в Арканзас, Мисисипи, Мисури, Оклахома и Тенеси.

През март 2001 г. Марти прави отчаян опит за бягство от затвора. С помощта на парче жица се опитва да среже решетките на килията си, но е заснет от охранителните камери.

Докато Франкъл е в германския затвор, срещу неговите съучастници също са повдигнати най-различни федерални обвинения. Бедният монсиньор Коладжовани е арестуван през септември, когато отива в Охайо да посети сестра си.

Мартин Франкъл е признат за виновен през 2002 г. и в момента излежава 16-годишната си присъда.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Resistencia Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Resistencia
Гост
Resistencia

Много интересна статия.