Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Йозеф Фрицъл: Чудовището от Амщетен

Случаят Йозеф Фрицъл се превръща в сензация, когато 42-годишната му дъщеря Елизабет разказва на властите в австрийския град Амщетен, че е била държана като затворничка цели 24 години в таен бункер в мазето на семейния й дом от баща си, който я е подлагал на физическо и сексуално насилие години наред. В резултат от тази насилствена кръвосмесителна връзка между баща и дъщеря се раждат седем деца.

Пролог

На 28 август 1984 г., когато бащата на 18-годишната Елизабет Фрицъл я повиква да му помогне да занесат една нова врата долу в мазето, тя едва ли е можела да си представи годините на терор, които ще последват. Йозеф Фрицъл не е обикновен баща. Смята се, че внушителният, строг мъж е изнасилил дъщеря си Елизабет за първи път, когато е била едва на 11 години. Тя вече е правила опит за бягство на 16 години и сега отново крои планове да се измъкне от къщи.

Елизабет Фрицъл
Елизабет Фрицъл

През следващите близо 25 години никой – нито майката на Елизабет, нито нейните шестима братя и сестри, нито съседите или наемателите, нито местните или държавните органи – няма представа за ужасите, случващи се под земята в малкото австрийско градче Амщетен. Или поне ни харесва да мислим по този начин. Може би е по-удобно да смятаме, че нищо не е можело да се направи и че никой не носи вина. Може би ни харесва да вярваме, че сме в безопасност. Бихме искали да вярваме, че добри хора бдят над нас и че винаги всеки е готов да помогне на ближния си; бихме искали да вярваме, че ако попаднем в ръцете на неописуемо зло, то ще бъде прокудено с помощта на изконните човешки ценности.

Наистина ли никой не е могъл да се досети? Наистина ли не е имало никакъв начин Елизабет да бъде пощадена?

В онзи съдбовен ден през 1984 г. Елизабет Фрицъл изпълнява поръката на баща си. Следва го в мазето. Там той я оковава в белезници, упоява я и я държи като пленница цели 24 години. През тези 24 години Йозеф Фрицъл дава израз на своите най-чудовищни импулси върху собствената си дъщеря; в резултат на което тя му ражда седем деца. Той не е разкрит цели 24 години. Мъченията се случват точно под краката на неговата съпруга Розмари, само на няколко етажа под наемателите му; на същата улица, на която се намират месарницата, фурната и пощата.

Как се случва това? Дали Йозеф Фрицъл е гениален престъпник, толкова лукав, колкото и извратен? Или просто никой не е обръщал внимание, никой не е забелязал признаците, издаващи, че нещо не е наред? Началото на историята на Фрицъл говори, ако не за друго, то поне за умението на този човек да планира нещата.

Построяването на мазето

Фрицъл очевидно e планирал построяването на своя бункер на ужасите от доста време, преди накрая да подмами дъщеря си в него. През 1978 г. – някъде по времето, когато изнасилва щерка си за първи път  – той започва да работи по подземното разширяване на своя скромен, но удобен триетажен дом в Амщетен.

Къщата на Фрицъл
Къщата на Фрицъл

Разрешенията и документацията от строителната инспекция свидетелстват за доста по-малко разширение от онова, което Фрицъл успява да довърши през 1983 г. Още тогава е знаел, че трябва да скрие нещо от властите: той построява стени, които да прикриват истинските размери на неговите разкопки, закътвайки зад легалното мазе едно по-малко тайно подземие.

Елизабет помага на баща си да монтира тежката блиндирана врата, която ще я държи в плен години наред. През по-голямата част от първата й година тя е вързана като куче. След това Фрицъл маха каишката й и я пуска да се разхожда “на воля” в широката 4,50 на 4,50 м килия, представляваща нейният лишен от слънчева светлина дом.

Скоро ще им бъде нужно повече място; безкрайното кръвосмесително насилие на Фрицъл над пленената му дъщеря ще доведе до появата на седем деца. След раждането на първите две той започва да разширява още мазето. Или по-скоро Елизабет го прави, тъй като той я кара да върши тази работа. Нейната награда за този десетгодишен проект? Да я изнасилва в една от новите стаи, вместо да го прави пред децата.

Като инженер и електротехник Йозеф Фрицъл доказва, че го бива в проектирането на тъмничен интериор. Той монтира електронни ключалки на вратите на стаите и заключва главната врата с код. Лишените от прозорци, високи едва 1,67 м и облицовани с бяло дърво стаи са изненадващо светли и Елизабет ги поддържа чисти. Оборудвани са с телевизор, видеокасетофон, котлони и хладилник. Но мястото не е удобно дори за кратък престой, а още по-малко за десетилетия: впоследствие полицаите установяват, че могат да работят в задушливия бункер само за ограничени периоди и накрая се принуждават да пробият дупки в стените, за да увеличат притока на въздух в стаите.

Съседите разказват, че през годините са чували шума от строителните работи, но никога не са искали обяснение, вероятно доволни, че онова, което се строи, по никакъв начин не нарушава гледката от прозорците им. Наемателите в къщата също не се оплакват; знаят, че ще бъдат изхвърлени, ако отидат в градината или в мазето – Фрицъл е казал на жена си, че работи и не желае да бъде обезпокояван. Веднъж завършено, мазето е почти напълно звукоизолирано и Фрицъл може спокойно да обясни случайно породените шумове с неизправности в отоплителната инсталация.

Но какво би могло да мотивира един баща да хвърли такива неимоверни усилия, за да лиши от свобода собствената си дъщеря?

Бегълката

Ако вярваме на показанията на Йозеф Фрицъл пред полицията, тази негова отвратителна целеустременост е била породена от желанието му да защити дъщеря си, въпреки че тя е била застрашена от него самия.

Фрицъл е строг човек и има определени правила. Учи децата си да бъдат покорни и учтиви и не се свени да прибягва до физически наказания, когато не удовлетворяват високите му стандарти. Има нисък праг на търпение към промените и непокорството, настъпващи с юношеската възраст.

Младата Елизабет е жизнено и енергично момиче, обичащо плуването, тениса и футбола. Но когато тийнейджърката започва да се интересува повече от музика, мечти и излизания, а детските игри отстъпват място на юношески вълнения, тя започва да се измъква от къщи, да пие по баровете и да прекарва време с момчета. Фрицъл е повече от бесен. Твърди, че я е записал на курсове за сервитьорки, за да я откъсне от тези лоши навици.

Но точно сервитьорството тласка Елизабет към свободата. Когато е на 15 години, тя се премества на изток в училище-пансион в Стренгберг, където ходи на курсовете, и за първи път е далеч от дома си и от бруталния си и доминиращ баща. Когато се връща у дома, тя бяга в примамливата Виена с приятелка от работата си. Полицията я открива след по-малко от месец и я връща вкъщи. Вкусът на свободата засища глада й през следващите години, в които завършва обучението си. През лятото на 1984 г. Елизабет завършва програмата и очаква известие за работа в Линц, в северната част на страната. Казва на приятелите си, че може да се премести да живее у сестра си и когато се настани, ще им изпрати адреса си.

Но в действителност Елизабет ще остане в малкия Амщетен, скрита зад оградите и под земята на улица “Ибсщрасе” №99 през следващите две десетилетия. Това е достатъчно лесно: бягайки веднъж, Елизабет вече е създала прецедент, който нейният баща може да използва за прикритие. Ще бъде лесно да накара хората да повярват, че неговото създаващо грижи дете просто е избягало отново. И наистина никой не се усъмнява в това.

Научи повече за:   Къщата на ужасите на Фред и Роуз Уест

Той я запазва на сигурно място от опасния външен свят и растящата й независимост. Неговата млада дъщеря представлява нещо, на което не може да устои: Фрицъл иска голямо семейство и иска тя да му роди деца. Тя му напомня за майка му – жена, строга и жестока като него самия.

Историята на Фрицъл

Йозеф Фрицъл е роден в Амщетен през 1935 г., в навечерието на оркестрирания от нацистите Аншлус (присъединяването на Австрия към Голяма Германия) – обединяването на Третия Райх. Баща му е изоставил семейството си и неговата майка го отглежда сама с железен юмрук. Според разказите на членове от семейството тя го е биела до посиняване. А отвъд нейната строгост се крият социалният контекст на вкопания авторитаризъм на падналата Австро-Унгарска империя, военната агресия и тоталитарната дисциплина на нацисткия режим, и суровостта и ужасите на Втората световна война.

Йозеф Фрицъл не изпъква в следвоенния Амщетен. Притежава добре поддържан мерцедес. Облича се изискано и модерно, но не екстравагантно. Поддържа дома и другите си имоти в добър вид. Той е въплъщение на буржоа от онзи период: контролиращ и самоконтролиращ се, порядъчен и отговорен, славещ се с добро име в своя град и на своята улица. Неговите колеги впоследствие осъзнават, че са нямали ни най-малка представа за живота му. Не е човек, който с лекота споделя чувствата и тайните си.

Младият Йозеф Фрицъл
Младият Йозеф Фрицъл

А какви тайни има само.

През 1967 г. Йозеф Фрицъл е обвинен в изнасилване в близкия град Линц, за което прекарва година и половина в затвора. Сред другите му неблагоразумия, следвоенният закон в Австрия изтрива повечето криминални досиета след 15 години. Това означава, че когато по-късно Фрицъл прави постъпки за осиновяването на три от неговите и на Елизабет деца, при проверката няма как да се разбере, че някога е извършвал сексуално престъпление. Освен това е заподозрян и в два други случая на нападение в района и се говори, че се е излагал неприлично на обществени места. По-късно тръгва мълвата, че е изнасилил сестрата на съпругата си. Но нищо от това не предизвиква тревога у властите, че може би представлява потенциална опасност за обществото и собствените му деца.

През 1972 г., след като се отказва от своя малък бизнес за продажба на бельо, Йозеф Фрицъл купува страноприемница и къмпинг край частното алпийско езеро Мондзее, близо до Залцбург. В страноприемницата избухват два пожара, но нито един не е свързан с Фрицъл или с друго злосторничество. След като историята му излиза наяве, полицията започва да разследва неразкрито убийство на момиче, извършено близо до онази страноприемница.

Тези негови чудатости не успяват да обезпокоят властите и също така не тревожат и жена му. В ретроспекция тя осъзнава, че е била угнетена и пасивна жена, която се е оставила на милостта на своя властен съпруг.

Розмари и изчезналата й дъщеря

Тяхната женитба не е предсказуема и по книга. Йозеф Фрицъл, сравнително интелигентен млад мъж на 21 години, се оженва за простоватата Розмари, която по онова време работи като помощничка в кухня.

Той упражнява контрол над нея, точно както ще властва над техните деца и внуци след години. Тя е покорна и, както изглежда, неподозрителна домакиня, която сръчно върти дома си, децата си и наемателите, но за всеки по-значителен въпрос се обръща към съпруга си. Престъпленията на Фрицъл в Линц изглежда не се отразяват на брака им. Нито пък неговите самостоятелни ваканции в Патая – крайбрежен град в Тайланд, популярен сред европейските семейства, но освен това имащ репутацията на дестинация за секс туризъм. Сестрата на Розмари разказва, че когато двамата са спрели да правят секс, Розмари просто се е примирила с това. Когато Фрицъл е слизал долу в мазето под предлог, че ще работи по своите чертежи, тя е знаела, че не бива да го следва или да задава въпроси.

Дали Розмари е била измъчвана от неизяснени въпроси след изчезването на дъщеря си?

Изглежда Фрицъл я е убедил без особено усилие, че дъщеря й е избягала и нищо не могат да направят. Бягството на Елизабет се оказва отлична идея, която лукавият Фрицъл използва добре. Розмари обявява дъщеря си за изчезнала един ден след “бягството”. Няколко седмици по-късно Фрицъл предава на полицията писмо от дъщеря си (с пощенско клеймо от Браунау ам Ин, баварски граничен град, известен като родното място на Хитлер), в което пише, че ако се опитат да я открият, ще изчезне завинаги. Тази заплаха вероятно е успяла да убеди Розмари; макар очевидците да твърдят, че сърцето й е било разбито, тя очевидно не предприема никакви опити да търси дъщеря си. Австрийските власти също не полагат кой знае какви усилия по въпроса.

В следващите си писма Елизабет, пишеща под диктовката на баща си в мазето, загатва, че се е присъединила към някакъв култ. Властите не са достатъчно загрижени, че да разследват загадъчната секта. Това без съмнение е накарало положението да изглежда още по-безнадеждно за Розмари.

Все пак не може да не се зачудим: наистина ли Розмари Фрицъл е била толкова наивна, че да се доверява на съпруга си през цялото това време и никога да не заподозре измамите му или поне да се зачуди какво прави той в своето скривалище в мазето? Нима не е знаела за първото изнасилване на дъщеря си? И как ли Фрицъл се е отнасял с другите им деца? Наистина ли е била толкова лековерна, или е била сплашена до такава степен, че да не може да се опълчи на този човек и дори да помисли за себе? Макар разследването да доказва, че Фрицъл е действал сам, държейки дъщеря си и децата си като затворници, със сигурност на Елизабет й е било трудно да не се запита как нейната майка е останала сляпа за този терор.

Живот в ада

Но Йозеф Фрицъл е експерт в прикриването на своя таен престъпен живот и второто си семейство. Помислил е дори за потенциалната опасност да не бъде забелязан от съседите, че купува двойно повече храна, отколкото е нормално за размера на надземното му семейство. Цели 24 години подред използва своите имоти като извинение, за да напазарува от някой друг град продукти за Елизабет и децата.

Времето трябва да е минавало по странен начин за Елизабет: ден след ден в тесния развъдник без прозорци, без източник на слънчева светлина, посещавана, бита и изнасилвана отново и отново от нейния баща. Старият телевизор й дава някаква представа за живота отвън, но вероятно последователността на бременностите й е давала представа за отминаващото време.

Първа се ражда Керстин през 1988 г. Нещата не се променят много; нейното затворничество и посещенията на баща й продължават. Щефан се ражда през 1990 г., а Лиза през 1993 г.

Докато Лиза е още бебе, Фрицъл я изнася от мазето в кашон, в който има писмо от Елизабет, която моли родителите си да се грижат за момиченцето и ги предупреждава да не я търсят. Писмото изглежда се е сторило достатъчно автентично на социалните служби. Йозеф и Розмари осиновяват детето без службите да се запитат как така Елизабет би оставила детето си на същото семейство, от което е избягала навремето.

Следващата през 1994 г. е Моника. Фрицъл просто я качва на горния етаж, слага я в количката на Лиза и зачаква жена му да получи предварително записаното от дъщеря им обаждане.

Научи повече за:   Криста Гейл Пайк: Ангелско лице - дяволско сърце

След това през 1996 г. Елизабет ражда близнаците Александър и Микаел. Микаел умира малко след това при неизяснени обстоятелства. Фрицъл го кремира в семейната фурна и качва Александър горе. Тяхното последно дете Феликс се ражда през 2002 г. и остава в мазето с майка си, която изпраща писмо на Розмари, за да я уведоми, че има още едно дете. Фрицъл очевидно е почувствал, че няма как да тръсне още едно дете на застаряващата си съпруга.

Семейният мъж прекарва по няколко вечери седмично с Елизабет и трите си деца в мазето. Гледа видео и вечеря с тайното си семейство. Междувременно той и съпругата му открито отглеждат другите три деца, осигурявайки им всички удобства, които едно средностатистическо австрийско дете може да желае. Това би могло да продължи безкрайно или поне до смъртта на Фрицъл. Старецът отдавна е предупредил своето пленено семейство, че ще бъдат обгазени или електрифицирани, ако се опитат да отворят вратите. В действителност електронните ключалки щели да се отворят и да ги освободят, в случай че Фрицъл умре – таймерът е нагласен да отключи вратите, ако мине определен период от време без те да се отварят.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Но преди това да се случи Керстин спасява семейството.

Свобода

През април 2008 г. най-голямото дете на Елизабет, 19-годишната Керстин, се разболява много сериозно. Има треска, ужасни болки в стомаха и кашлица. Момичето хапе устните и езика си до кръв.

Елизабет умолява Фрицъл да заведе момичето в болницата. За нейна изненада той се съгласява. Дали от истинска загриженост или от страх какво би могло да се случи, ако момичето умре, Фрицъл се съгласява, че тя има нужда от незабавна медицинска помощ. За първи път в живота си Керстин излиза навън и е докосната от въздуха и слънцето.

Фрицъл се придържа към стария си номер: преструва се, че дъщеря му Елизабет е изоставила Керстин. След като линейката ги закарва в болницата, казва на полицията, че е намерил момичето отвън с бележка от Елизабет, в която е пишело, че детето има нужда от помощ.

Лекарите се мъчат да разберат какво не е наред с Керстин – и отправят молба в публичното пространство към Елизабет да се срещне с тях, за да говорят за медицинската история на дъщеря й. Налага се полицията да отвори наново случая с нейното изчезване. В опит да ги успокои, Фрицъл изважда поредното писмо от Елизабет, което и този път носи пощенско клеймо от друг град.

Елизабет вижда по своя телевизор, че в болницата имат нужда от нея. Някак си успява да убеди Фрицъл да я пусне да отиде. Дали той просто се е изморил да хитрува или е чувствал, че номерът му е към своя край? Може би е целял да изпробва за пореден път своята лукавост и да се опита да убеди света, че Елизабет е напуснала култа и се връща у дома? Във всеки случай Елизабет и другите две деца са освободени, но при условие да се преструват, че се връщат от някаква секта.

Болничната управа срива този план. Появяването на Елизабет им се струва толкова подозрително, че се обаждат в полицията. Полицаите разпитват Фрицъл и дъщеря му поотделно. Щом й обещават, че семейството й ще бъде в безопасност и че няма да й се наложи да вижда никога повече баща си, Елизабет разказва на полицията цялата история за своето пленничество и тормоз. Първоначално Фрицъл също признава за много от нейните обвинения.

Случаят срещу Йозеф Фрицъл най-сетне започва – и възстановяването на семейството също.

Възстановяване

Трите деца на Елизабет са изправени пред очевидни физически и емоционални предизвикателства.

Керстин е поставена в изкуствено причинена кома, от която впоследствие излиза и в момента се справя добре. Тя и нейните братя са системно недохранвани и са живели без физическо натоварване в тясното мазе. Щефан вероятно ще остане с постоянни гръбначни проблеми заради живота си в подземието.

Те са отгледани в своето дисфункционално семейство без нормално социално общуване и трябва да се научат да се справят с хората навън. Налага им се дори да свикват с отворените пространства, естествената светлина, свободата и свободното движение. Животът, наложен им от техния баща и дядо, вероятно ще им причини посттравматично стресово разстройство.

Трите деца, отгледани от Розмари, се присъединяват към майка си и останалите в психиатричната клиника; по-късно всички се преместват заедно в едно жилище, където започват да се приспособяват към нормалния живот, докато тайните от тази трагедия все още продължават да изплуват.

Първоначално Йозеф Фрицъл прави признания пред полицията, но след това отказва да съдейства. Получава много заплашителни и пълни с омраза писма, както и неговата съпруга, която мнозина обвиняват за неспособността й да разпознае опасните импулси на съпруга си и да защити дъщеря си. Розмари живее известно време с дъщеря си и децата й в апартамент, осигурен от държавата – но по-късно Елизабет я помолва да си тръгне.

Последствия

Дали Елизабет би могла да прости на света, че не е била открита, спасена и защитена?

Бездействието на властите при сведението за нейното участие в култ се явява значителен пропуск в случая. Никой не се е консултирал с Манфред Волфарт, специалист по сектите в епархията на Фрицъл, чак докато Керстин не се появява в болницата. Той заключава, че писмата на Елизабет биха могли да са написани под диктовка, но е малко вероятно тя да е попаднала в култ.

Разтревожен за имиджа на страната си, австрийският канцлер Алфред Гусенбауер побързва да заяви, че случаят на Фрицъл не е “австрийски феномен”, казвайки: “Няма да позволим цяла една страна да бъде държана за заложник от един човек”. Случаят на Фрицъл за съжаление има сходство с друг подобен случай в Австрия: през 1998 г. Волфганг Приклопил отвлича 10-годишната Наташа Кампуш и я държи като затворничка в малко мазе, докато накрая тя успява да избяга през 2006 г.

Наташа Кампуш
Наташа Кампуш

Йозеф Фрицъл е обвинен в изнасилване, кръвосмешение и принудително лишаване от свобода, но се смята, че едва ли ще лежи дълго време в затвора. Той е застрашен и от обвинение в убийството на новородения му син Микаел. Максималната присъда в Австрия, дори за убийство, е едва 15 години. Освен това  осъдените за многобройни престъпления излежават само най-дългата си присъда. Адвокатът на Фрицъл Рудолф Майер заявява, че клиентът му е умствено болен и следва да бъде лекуван, а не осъждан.

Елизабет Фрицъл оказва пълно съдействие на разследването, но някои от децата й едва ли ще свидетелстват. Техните показания биха били от огромно значение за обвиненията в изнасилване и убийство. Ако не бъде осъден по едно от тези обвинения, Фрицъл ще лежи най-много 10 години за принудително лишаване от свобода.

Процесът срещу Йозеф Фрицъл вероятно ще започне в началото на 2009 г. Неговата съдба ще бъде решена от 8 съдебни заседатели и трима съдии.

След обвинителния акт през ноември Фрицъл е подложен на обширно проучване от страна на затворническия психиатър д-р Аделхейд Кастнер. Разговорите между тях двамата разкриват още повече ужаси.

Майка насилница – отмъстителен син

Йозеф Фрицъл разказва на психиатъра, че като дете майка му редовно го е биела жестоко, като е продължавала да го рита дори след като се е свличал кървящ на пода. Никога не го е прегръщала, целувала или казвала, че го обича. Според Фрицъл тя го е родила на този свят, само за да докаже на баща му, че не е безплодна. Двамата минават през бурен развод и тя отглежда Фрицъл сама, работейки като прислужница. Редовно го води на църква. Дали е можела ясно да преценява характери или това се явява просто едно изпълнило се предсказание, но майка му е наричала малкия Йозеф дявол и престъпник.

Научи повече за:   Да убиеш за историята, част 1: Писателят Кристиан Бала

Когато се оженва, Фрицъл довежда своята съпруга Розмари в дома на майка си в Амщетен. През 1959 г. казва на приятели, че майка му е починала. В действителност майка му живее до 1980 г. – затворена на последния етаж в къщата на Фрицъл. Веднъж щом усеща, че вече може да тормози старата си мъчителка, той я заключва в една стая, зазижда прозорците с тухли и лишава старицата дори от светлината на деня.

През 1963 г. Фрицъл пътува до Гана в търсене на лесен секс; той отбелязва, че страхувайки се от болести предавани по полов път, се е уговарял само с “добри момичета”, а никога с проститутки. Потвърждава също, че през 1967 г. е бил осъден на 18 месеца затвор за изнасилването в град Линц. Зад решетките стига до заключението, че една тайна тъмница би му позволила да се потопи, без да се излага на опасност, в своята съдбовна тъмна страна. Д-р Кастнер пише, че Фрицъл не е чувствал неудобство, изнасилвайки дъщеря си Елизабет, когато не я е гледал в очите. Убедил е сам себе си, че престъпленията му не са кой знае какви. Неговото оправдание? Щял е да извърши много по-големи зверства, ако не е затворил и изнасилвал Елизабет. Според Фрицъл неговото второ семейство му е давало шанс да има любящо семейно огнище. Казва, че децата му, родени от съпругата му, са студени и отчуждени от него, а самата Розмари е станала дебела.

Съществуват предпоставки, че Фрицъл ще използва насилието на майка си като част от своята защита. Д-р Кастнер обявява, че той страда от комбинация от личностно и сексуално разстройство, но е годен да бъде изправен на съд. Фрицъл вероятно ще изчака началото на процеса в същия затвор за умствено болни, в който е лежал и канибалът-тийнейджър Робърт Акерман.

Присъда

На 19 март 2009 г. в понеделник съдът в австрийския град Санкт Пьолтен решава, че Йозеф Фрицъл е виновен по всички обвинения. На журито, в състав от осем съдебни заседатели, са му нужни само четири часа, за да реши вината му. Повдигнатите срещу него обвинения включват изнасилването и кръвосмешението с дъщеря му, която лишава принудително от свобода за 24 години, както и затварянето на техните деца и убийството поради нехайство на техния син Майкъл, който умира едва два дни след раждането му. Съдът го осъжда на доживотен затвор в психиатрично заведение.

При откриването на процеса Йозеф Фрицъл пледира за виновен по обвиненията в кръвосмешение и принудително лишаване от свобода.  Казва, че не е виновен по обвиненията в заробване и убийство, и оспорва формулировката на обвинението в изнасилване. Прокурорът заявява, че той е изнасилил дъщеря си Елизабет повече от 3 000 пъти.

Йозеф Фрицъл
Йозеф Фрицъл

Като цяло процесът е затворен за публиката, което е типично за потайната и фиксирана на конфиденциалността австрийска култура, но все пак някои мъгляви и тревожни подробности успяват да си пробият път. Елизабет е наранявана от секс-играчките, които баща й е използвал върху нея и е загубила няколко от зъбите си поради липсата на медицински грижи. Мазето е било пълно с плъхове години наред. Според прокурора Кристиан Буркхайзер Фрицъл почти не е разговарял с дъщеря през първите няколко години на пленничеството й; спускал се е мълчаливо в мазето, само за да я изнасилва. Буркхайзер ярко обрисува тъмнината и влагата в подземието, подавайки на съдебните заседатели мухлясали части от облеклото на пленниците, за да могат да добият впечатление на какви условия на живот са били подложени.

Два дни подред съдът гледа 11-часовите, изнурителни показания на Елизабет. Тя се появява изненадващо на втория ден и сяда на едно свободно място в залата. Елизабет иска да се увери, че баща й ще бъде подведен под отговорност за своите ужасни деяния, включително и за смъртта на бебето Микаел, което умира от дихателен проблем, който би могъл да бъде лекуван. Иска справедливост. Може би дори отмъщение. Когато я забелязва, баща й пребледнява и се пречупва.

Йозеф Фрицъл най-накрая заридава.

След заключителните речи Фрицъл обръща друга страница и пледира за виновен в убийство, заробване и изнасилване. Казва на съдията, че едва след като е видял дъщеря си в залата, е осъзнал колко много я е наранил. Заявява, че се разкайва за стореното. Неговият защитник Рудолф Майер настоява, че Фрицъл е искрен в съжалението си и че старият човек не е могъл да се бори с престъпната си психология, подтикнала го към тези ужасни престъпления. Това е в съгласие с показанията на д-р Кастнер. Тя заявява, че прекараното в насилие детство на Фрицъл го е оставило с нуждата да насилва и да доминира над другите – но отбелязва, че е вменяем и през цялото време е знаел, че върши нещо лошо. Буркхайзер гледа на споменаването на болезненото детство на Фрицъл като на способ за отвличане на вниманието и предупреждава журито да не се залъгва от извиненията на обвиняемия и да не спуска гарда си, както е направила Елизабет през 1984 г.

Съдията пита Фрицъл какво мисли за показанията на Елизабет, в които тя казва, че той със сигурност е знаел, че дихателните проблеми на Микаел са сериозни и че е трябвало да го заведе на лекар. Фрицъл настоява, че тогава е смятал, че бебето ще се оправи от само себе си, но накрая признава, че е трябвало да предприеме нещо.

Съдията се съобразява с мнението на д-р Кастнер, според което съществува риск Фрицъл да повтори престъпленията си, ако не бъде лекуван и би следвало да бъде затворен в психиатрично заведение. В края на процеса Фрицъл се отказва от правото си на обжалване. Ще може да бъде помилван след не по-малко от 14 години.

Новият живот на Йозеф Фрицъл е значително по-удобен от онзи, който е предлагал на своето обитаващо мазето семейство. Освен достъп до общите части на психиатричното заведение, като фитнеса и градината, той разполага с лична стая и баня, собствен телевизор и компютър – и изобилие от слънчева светлина. Дори получава възможността да разбере дали би могъл да третира домашен любимец по-добре, отколкото се е отнасял със семейството си.

Фрицъл трябва да заплати всички разноски по съдебния процес и въпреки че е предложил да даде пари на семейството си, му се налага да обяви банкрут.

Местните власти искат да съборят и да изравнят със земята къщата на Фрицъл в Амщетен и нейното прочуто подземие-затвор, но това намерение така и не се осъществява. През 2016 г. къщата е продадена на местен собственик на стриптийз клуб за 160 000 евро.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
ненаивчоЮлиaнa AнгеловaDiscipSSS Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Галина
Гост
Галина

Това не е справедливост за това чудовище, той 24 години мъчи и изнасилва собственото си дете и после – стая с телевизор и домашен любимец!
Австрия най-накрая трябва да осъзнае проблема, че е развъдник на пълни психопати и да приеме смъртно наказание или просто някаква по-справедлива форма на възмездие за тях.

Някой си
Гост
Някой си

Нищо,абсолютно нищо – присъдата е смешна.А иначе песента от новия албум на Rammstein – Wiener blut e посветена точно на този сличай.

SSS
Гост

Абе ГАлина права си но Австрииците са Прекалено горд народ 🙂 и никога няма да се дадът лесно още повече ,,, са в ЕРопейският съюз а една от ууговорките (така да ги нарека) за членсвтво в Е.С. са да се премахне СМъртното наказание .. 🙁 Иначе съм съгласен с теб че трябва да бъде умъртвен този изверг 🙂

Discip
Гост
Discip

Може да изпратите 1 картичка на чичо Йози за празниците ахахаха
http://img823.imageshack.us/img823/5654/crvgv.png
Жената предлага една как дедо Мраз и елена Рудолф опъват Снежанка смята, че яко ще се издърви :D. Aз поназнайвам немски пия мексикански ликьор и съм в страхотно коледно настроение ако има желаещи мога да преведа пожеланията ви :).

Юлиaнa Aнгеловa
Гост
Юлиaнa Aнгеловa

Товa не е човек не е и животно и дори не и звяр.
Животните, дивите зверове не отнaсят тaкa с децaтa си
Не ги нaрaнявaт по този особен жесток нaчин кaкто е постъпил
Този изрод. Кaкво е товa нaкaзaние трябвaло е дa го
зaтворят по същият нaчин в дупкa без дa излизa без дa види
слънцето без дa контaктувa с когото и дa било и дa преживее ужaсa,
който е изпитвaлa дещеря му и децaтa и a не дa го нaгрaждaвaт
зa сaтaнинското си дее.

ивчо
Гост
ивчо

Това нее истина

нена
Гост
нена

Отвращаващо е. Не мога да повярвам,че съществува такова нещо под слънцето. Е, добре няма ли жена която да оправя ? И за какво се е женил за жена си, за да спи с дъщеря си. Даже и животните не изразяват животиските си прояви така..