Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?

В следобедните часове на 6 май 1993 г. Уест Мемфис е разтърсен от новината за откриването на осакатените тела на три осемгодишни момчета. Слуховете за естеството на убийствата плъзват из града като прериен пожар. Скоро става ясно, че момчетата са били рязани с нож, изнасилени и поне едно от тях е било с отрязани гениталии. Много от тези слухове се базират на неточни предположения на полицията. До пладне на следващия ден властите вече разпитват първия си заподозрян Деймиън Еколс. Няколко седмици по-късно предполагаемият съучастник на Еколс Джеси Мискели признава за убийствата, уличавайки Еколс и неговия приятел Джейсън Болдуин. Скоро след това тримата тийнейджъри са арестувани и обвинени в убийствата на Джеймс Майкъл Мур, Стивън Бранч и Кристофър Байърс.

Жителите на Уест Мемфис въздъхват облекчено с мисълта, че чудовищата ще бъдат изправени пред съда и справедливостта ще възтържествува. В общественото пространство бушува гняв към тримата непълнолетни, за които се предполага, че са забъркани в сатанински култ и са извършили убийствата като част от някакъв зловещ ритуал. Слуховете за сатанински сборища се появяват в тази предимно баптистка общност от десетилетия. Подробности за сатанински подвизи има в изобилие, макар досега да е нямало доказателства за извършено убийство. От момента на ареста на тримата до началото на процеса им, местните вестници подхранват жаждата за кръв на обществото с постоянни истории за сатанински извращения.

Джеси Мискели е изправен пред съда на 19 януари 1994 г., след като опитът му да отмени самопризнанията си отпада. Две седмици по-късно е признат за виновен по едно обвинение в предумишлено убийство и две обвинения в непредумишлено убийство. Получава доживотна присъда без право на помилване. Тогава е на 17 години.

Джеси Мискели
Джеси Мискели

Процесът срещу Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс започва на 4 февруари 1994 г. На 18 април те са намерени за виновни по три обвинения в предумишлено убийство по особено жесток начин. На следващия ден 16-годишният Джейсън Болдуин получава доживотен затвор плюс 40 години. Осемнадесетгодишният Деймиън Еколс е осъден на смърт чрез летална инжекция.

Джейсън Болдуин
Джейсън Болдуин

Много години след произнасянето на тези присъди тримата младежи продължават все така да твърдят, че са невинни и настояват за провеждането на нови процеси. Това само по себе си не е нещо необичайно. Много виновни успяват да забавят съдебната система, обжалвайки присъдите си години наред. Необичайното в този случай е, че младежите не са сами в своето убеждение за невинност. Хиляди американски граждани вярват, че Джеси, Джейсън и Деймиън са осъдени несправедливо и им предлагат подкрепата си в тяхната борба за правосъдие. Зад каузата на трите момчета застават със своите знания и опит мнозина криминални и правни експерти.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

Деймиън Еколс твърди, че е бил признат за виновен дълго преди началото на процеса, защото е бил считан за странен, понеже е практикувал религията Уика и е слушал музика, която според дълбоко религиозната част от обществото е харесвана от сатанистите, като “Металика” например. Джеси Мискели пък заявява, че признанията му са били изтръгнати, защото е казвал на полицията онова, което са искали да чуят, само за да го оставят на мира.

Спорното в този случай не е дали Джеси, Джейсън и Деймиън са виновни или невинни, а дали са спазени правилните правни процедури, за да се осигури тяхното осъждане. Спазена ли е била основната догма в американската правосъдна система – презумпцията за невинност – или е била захвърлена, за да утоли жаждата за отмъщение на обществото за страховитите убийства на три невинни деца?

Жертвите

Според семействата на трите жертви те са видени за последно между 17:30 и 18:00 часа на 5 май 1993 г. Трите момчета свършват училище в 15:00 часа. Стивън Бранч се е прибрал вкъщи малко след това според неговата майка Памела Хобс. Вторият баща на Кристофър Байърс Джон Марк Байърс пристига у дома в 15:10 ч. Кристофър не е там, а неговият доведен брат Райън се прибира в 15:30 ч. Крис е трябвало да чака отвън, докато Райън се прибере да му отключи.

Джон Марк Байърс
Джон Марк Байърс

Джон Марк Байърс откарва сина си Райън в съда в 16:00 часа, за да свидетелства в дело за безразсъдно шофиране. Оставя го там и прибира съпругата си Мелиса от работа. Двамата пристигат вкъщи в 17:20 ч. и виждат, че Крис не е там, но има следи, че се е прибирал. Скоро след това Марк Байърс тръгва да прибере Райън и по пътя се натъква на Крис, който кара скейтборд. Откарва момчето у дома, където го дарява с “2-3 близвания” с колана в присъствието на Мелиса, като наказание, че не си е останал вкъщи, както му е било казано. Преди да се върне в съда да прибере Райън, Байърс нарежда на Крис да почисти мястото за паркиране. Момчето е видяно за последен път от пастрока си да прави точно това в 17:30 ч.

В 18:00 часа Даян Мур вижда сина си Майкъл да кара велосипед със Стивън Бранч и Кристофър Байърс, но не успява да ги спре. Крис се вози на велосипеда на Стивън.

Марк Байърс се прибира заедно с Райън в 18:30 часа и установява, че Крис отново не си е у дома. Мелиса говори по телефона с шефа си и не знае, че синът ѝ отново е изчезнал. Тримата тръгват да обикалят квартала да го търсят. Междувременно Марк уведомява един полицейски служител за изчезването на сина си. Казват му да изчака до 20:00 часа преди да подаде официален сигнал. Байърс обяснява на полицая, че причината да е толкова разтревожен е, че Крис никога не е изчезвал така. Това негово изказване е опровергано по-късно от Мелиса, която казва на полицията по време на разпита, състоял се на 25 май, че Кристофър няколко пъти е изчезвал с часове.

Марк Байърс се обажда на полицията в 20:00 часа, за да съобщи за изчезването на Кристофър. В отговор на неговия сигнал в дома на семейството пристига полицай Рийган Мийк. Петнадесет минути по-късно Даян Мур разговаря с Марк, информирайки го, че е видяла трите момчета в 18:00 часа. Заедно с Даян Мур, Мелиса и Райън, Марк тръгва да търси децата в района на местността Робин Худ Хилс, където са били видени за последно. Навън вече е тъмно. По някое време между 20:30 и 22:30 часа Марк се връща вкъщи, за да се преоблече в работни дрехи и ботуши.

Когато се връща у дома в 23:00 часа, Марк Байърс се обажда на шерифа, за да поиска екип за издирване. Казват му да се обади на началника на екипа в окръг Критендън Денвър Рийд на следващата сутрин. Той и Райън отново напускат дома си и потеглят към автомивката за камиони “Блу Бийкън”. Там той казва на служителите, че търси Крис и още две момчета. После се качва в колата и двамата с Райън обикалят наоколо, викайки и натискайки клаксона. Накрая се прибират вкъщи без да са намерили децата. Там ги чакали Мелиса, дядото на Стивън Бранч и вторият му баща Тери Хобс, и Даян Мур. След кратък разговор групата решава да направи още един опит да намери момчетата в горите.

В 1:30 часа на 6 май 1993 г. сержант Бол от полицията в Уест Мемфис пристига в дома на семейство Байърс, за да ги информира, че в района се провежда издирване на момчетата. Той си тръгва в 2:00 часа, когато в къщата идва приятелят на Марк Байърс Тони Хъдсън. Двамата решават да огледат сградата “Мид Континънт”, която в момента е в ремонт. Смятат, че момчетата може би се крият там. Пристигайки, забелязват наблизо черен микробус. Той е заключен и те предполагат, че принадлежи на някой от строителите. Продължават да търсят още час преди да се приберат вкъщи с намерението да подновят издирването на сутринта.

Зловеща находка

Следващият ден започва рано за Марк Байърс. В 6:30 часа той се обажда на Денвър Рийд и двамата си уреждат среща за 8:00 ч. Междувременно търсенето е подновено в района на Робин Худ Хилс с участието на Тери Хобс, Даян Мур, семейство Байърс и други доброволци. След срещата с Рийд провеждат още едно търсене до 13:45 часа, когато сержант Майк Алън намира първото от телата на изчезналите момчета. Макар неговият неподписан доклад да не разкрива точното място, от него става ясно, че тялото е открито в плитък поток. Час по-късно останките са отнесени от служители на полицията. Малко след това на 7 метра на юг е открито и второто тяло, а на 2 метра от него и третото.

Ровът, в който са открити момчетата
Ровът, в който са открити момчетата

Двайсет минути след намирането на третото тяло полицията се свързва със съдебния лекар на окръг Критендън д-р Кен Хейл. Той научава, че телата са открити близо до автомивката “Блу Бийкън”. При пристигането му и трите тела вече са били извадени от водата от полицаите. Доктор Хейл обявява трите момчета за мъртви преди 16:00 часа.

Официалният доклад от аутопсията, изготвен от д-р Франк Перети от щатската криминална лаборатория в Арканзас и д-р Кент Хейл, описва състоянието на момчетата. Първоначалното заключение на полицаите, присъстващи на местопрестъплението е, че момчетата са били изнасилени, но аутопсията не потвърждава това. Разширяването на ануса погрешно се смята за признак за изнасилване, но всъщност е естествено явление след смъртта. Макар да не съществуват доказателства, че трите момчета са били жертва на сексуално насилие, д-р Хейл заявява в доклада си, че това би могло да е възможно.

Джеймс Майкъл Мур, роден на 27 юли 1984 г., е умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, в комбинация с удавяне. Той е открит в отводнителна канавка, удавен в 60 см вода близо до телата на другите две жертви. Момчето е намерено напълно голо, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки. Няма много признаци, че Майкъл се е защитавал срещу нападателя си, а липсата на ожулвания от връзките подсказва, че не се е съпротивлявал след връзването си. Вероятно момчето е било в безсъзнание още в началото на нападението. Няма следи от сексуално насилие.

Джеймс Майкъл Мур
Джеймс Майкъл Мур

Стивън Бранч, роден на 26 ноември 1984 г., също е умрял от многобройни травми по главата, торса и крайниците, както и от удавяне. Той е открит в рова край телата на Майкъл Мур и Кристофър Байърс в 60 см вода. Той също е гол, с китки, вързани за глезените му с връзки за обувки. По главата и лицето на Стивън има много жестоки наранявания, както и няколко повърхностни рани, ожулвания и контузии по останалата част на тялото.

Стивън Бранч
Стивън Бранч

Макар раните му да са подобни на тези на Майкъл, те са много по-дълбоки. В основата на черепа му има 7-8-сантиметрова фрактура. Доктор Перети не забелязва наличието на защитни наранявания. Макар да няма доказателства в подкрепа на това, д-р Хейл смята, че Стивън може да е бил изнасилен.

Кристофър Байърс, роден на 23 юни 1984 г., е получил най-жестоките и явно изразени сексуални наранявания. Той е умрял от многобройни травми по главата, а пенисът, скроталната торба и тестисите му са премахнати с изключителна жестокост. В областта на гениталиите му се наблюдават и порязвания и прободни рани. Той е открит в същата канавка, в 60 см вода, напълно гол, с китки вързани за глезените му с връзки за обувки.

Кристофър Байърс
Кристофър Байърс

Токсикологичната експертиза установява в кръвта му наличието на високи, нетерапевтични нива на лекарството карбамазепин. По тялото му има и голям брой зараснали рани. Д-р Перети забелязва наличието на отбранителни рани. По задните части на детето има три групи наранявания. Макар нападението да е сексуално по природа, няма следи от изнасилване, въпреки че д-р Хейл не изключва тази възможност. Кристофър Байърс не се е удавил, тъй като вече е бил мъртъв, когато е попаднал във водата.

Според заключенията на д-р Хейл при всяка от трите жертви се наблюдава ливидност, с побеляване при натиск. Ливидността показва какво се случва с кръвта на човек след като умре. Сърцето спира, кръвното налягане спада до нула, кръвта се оттича до най-ниските части на тялото единствено по силата на земното притегляне. След известно време кожата започва да се оцветява в лилаво. Ливидността започва около 30 минути след смъртта и след 4-5 часа, в зависимост от условията на околната среда, вече не се наблюдава побеляване. Според това времето на смъртта на момчетата би могло да бъде изчислено приблизително някъде на зазоряване на 6 май, макар че това е трудно да се потвърди, тъй като не е била измерена температурата на тялото на жертвите.

Установява се, че ригор мортис – вцепеняването на мускулната тъкан, което започва след смъртта – се наблюдава и при трите жертви. Ригор мортис започва около 2-4 часа след смъртта и обхваща тялото напълно след 6-12 часа, в зависимост от външните влияния. Според д-р Хейл е трудно да се установи дали ригор мортис е завършил поради начина, по който са били вързани момчетата, но д-р Перети е на мнение, че вцепеняването присъства равномерно във всички крайници.

На мястото, където са открити момчетата, не са намерени следи от кръв или оръжие. Велосипедите на децата и дрехите им са били захвърлени в близкия канал, ефективно отстранявайки всяка евентуална следа. Дрехите им са били потопени с помощта на клони, които не са събрани от полицията в онзи момент. Чак шест месеца по-късно полицаите намират два клона в гората, заявявайки, че са от местопрестъплението. Липсват два чифта от бельото на момчетата. Единствената следа от кръв на мястото е открита там, където са положени телата след изваждането им от водата. Част от брега е била умишлено почистена, но все пак е открит отпечатък от тенис обувка.

Главен заподозрян

В деня след откриването на телата на момчетата лейтенант Джеймс Съдбъри от полицията в Уест Мемфис се свързва със Стив Джоунс от отдел “Детска престъпност” в окръг Критендън. По време на разговора си Съдбъри и Джоунс изразяват общото мнение, че в убийствата се наблюдават преобладаващи нюанси на ритуално жертвоприношение. Тогава Джоунс споделя със Съдбъри, че му е известно едно лице, което се занимава с окултни действия и би могло да извърши подобно престъпление. Двамата се съгласяват да посетят заедно дома на Деймиън Еколс, за да разговарят с него.

В 12:00 часа на 7 май 1993 г. Съдбъри и Джоунс пристигат на улица “Саут Гроув” №2706 в парка за каравани “Бродуей” в Уест Мемфис, където живее Еколс. Разговарят закратко с неговата майка Памела Хътчисън и с баща му Еди, които им разрешават да разпитат Деймиън. Първият им разговор се провежда в спалнята на младежа. Лейтенант Съдбъри прави полароидна снимка на Еколс и забелязва, че той има татуировка на пентаграм на гърдите си и друг неопределен татус на рамото или ръката.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

Два дни по-късно се провежда официален разпит на Деймиън, по време на който той е попитан дали едно от момчетата е било нападнато по-жестоко от другите две. Деймиън отговаря, че доколкото му е известно едно от тях е било обезобразено повече от другите и гениталиите му са били отрязани. Полицията смята, че тази информация би могла да бъде известна единствено на убиеца (или убийците), но всъщност слухът вече се носи из целия град. В последвалия процес обвинението използва изявлението на Деймиън, за да подкрепи теорията си, че той е знаел неща за престъплението, които не са били известни в общественото пространство. Разпитът завършва без повдигане на обвинения и Деймиън е пуснат да си върви.

Деймиън Еколс е роден като Майкъл Уейн Хътчисън на 11 декември 1974 г. Преди да се разведат родителите му непрекъснато се местят заради работата на баща му. Застояват се на едно и също място съвсем закратко преди да потеглят отново, обикновено без никакво предизвестие. Деймиън се е научил да се наслаждава на собствената си компания и няма много приятели. Когато майка му се омъжва повторно, той е осиновен от втория си баща Джак Еколс и се преместват да живеят в неговия дом в Уест Мемфис.

На 13 години Деймиън се отказва от името на баща си, когото не е виждал цели пет години и приема фамилията на своя пастрок. Новото име е само една от многото промени, които се случват с него през следващите няколко години. В основното училище някога високите му оценки се влошават и това продължава в гимназията. На 15 години отношенията с майка му, с която някога са били много близки, започват да страдат от всекидневни спорове и караници.

Връстниците на Деймиън го смятат за различен и той споделя, и целенасочено засилва това им впечатление. Черното облекло е негова запазена марка, както и дългият черен балтон, който носи без значение от времето. Облеклото му отразява неговото емоционално състояние на изолация и депресия, засилващи се през следващите две години. По онова време неговият стремеж към духовна истина и значимост, проявил се още в ранна възраст, се превръща в основен фокус в живота му.

Той опитва в течение на много години да намери това значение в Петдесятническата църква на Джак Еколс без никакъв успех. Изследва много други религии, сред които будизъм, индуизъм и ислям, преди да открие католицизма. За малко чувства, че е намерил това, което търси, но без значение колко отдадено учи, празнотата остава. Точно по онова време променя името си, вдъхновен от католическия свещеник от XІX век отец Деймиън, който се е грижел за прокажените на хавайския остров Молокай. Мелницата за слухове в Уест Мемфис обаче твърди, че той е избрал новото си прозвище, запленен от образа на демоничното момченце от филма “Поличбата”.

Депресията му се задълбочава, а Деймиън все така не намира утеха в религията или момичетата. Скоро се отказва от католицизма и го заменя с езичеството (паганизъм), което открива, изучавайки Стоунхендж и друидите. Тук Деймиън най-сетне открива нещо смислено за себе си. Преклонението пред природата и вярата в кармата му изглеждат логични и истински, макар и да не помагат много на депресията му. В периода 1991-93 година той прави няколко опита за самоубийство чрез най-различни методи, сред които обесване, свръхдоза и дори удавяне.

Неговият първи контакт с полицията се случва, когато е на 17 години. Той и приятелката му решават да избягат заедно от къщи. В първата си нощ като бегълци проникват в една изоставена къща. Полицията пристига на мястото само след час. Деймиън е арестуван и подложен на многобройни психологически тестове. След това е изпратен в болницата “Чартър” в Моумел. Там е диагностициран с маниакална депресия и му е предписан антидепресанта “Трофанил”, който продължава да приема и след осъждането си.

Деймиън Еколс
Деймиън Еколс

Точно след този арест Деймиън за първи път среща надзорника на деца в изпитателен срок Джери Драйвър, който е партньор на Стив Джоунс. Според едно по-късно интервю на Деймиън Драйвър е бил убеден, че сатанинските култове стоят зад множество престъпни дейности в района и е бил твърдо решен да докаже тази си теория. Пътищата на двамата ще се пресичат още много пъти занапред, тъй като Драйвър разследва Деймиън във връзка с най-различни престъпления в района, без да успее да го уличи в нито едно от тях.

Научи повече за:   Убийствата на рапърите Тупак Шакур и Ноториъс Би Ай Джи

В първите месеци след излизането си от болницата Деймиън преживява множество травматични промени. Неговата майка и Джак Еколс се развеждат и тя се омъжва отново за биологичния му баща, премествайки се с него в Портланд, щата Орегон. Тъй като Деймиън е все още в пробация, неговите родители уведомяват властите в Уест Мемфис за преместването си. Тези промени не помагат с нищо за състоянието на Деймиън и той започва да злоупотребява с алкохола.

Състоянието му се влошава до такава степен, че родителите му се обаждат в полицията, когато той се заключва в стаята си, заплашвайки, че ще се самоубие с нож. Отново получава лечение за депресията и алкохолизма си, но скоро го изписват, след като споделя с докторите, че не биха могли да направят нищо, за да го накарат да се почувства по-добре.

След изписването си Деймиън незабавно напуска Портланд и се връща в Арканзас. Властите в Портланд са надлежно уведомени за тази промяна и от своя страна съобщават за преместването му на Драйвър, обаче няма данни тази информация да е постъпвала при властите в Арканзас. Деймиън отсяда при свой стар приятел съученик при условие, че ще се върне в училище. В деня, в който подава молба за приемане, училищната управа му казва да се върне с писмо от родителите си. Драйвър го арестува в момента, в който напуска пределите на училището на основание, че е нарушил условията на пробацията си, напускайки родителските си грижи в Портланд и защото е заплашвал живота на родителите си.

Деймиън е върнат незабавно обратно в болницата “Чартър”, където прекарва две седмици. Когато излиза, открива, че депресията му е много по-добре, защото лекуващият го лекар не му е позволил да се замисля над проблемите си и е настоявал да общува с останалите пациенти. През декември 1992 г. Деймиън взима успешно изпитите си за средно образование, изпълнявайки по този начин условията на пробацията си. Скоро след това родителите му се връщат в Уест Мемфис. По времето на убийствата според собствените му думи Деймиън е разделял вниманието си между тях и своята бременна приятелка Домини.

Свидетели

Уверена, че е пипнала главния си заподозрян, полицията се фокусира върху откриване на доказателства, които да им помогнат за ареста на Деймиън Еколс. Разпитани са всички негови познати и е обявена награда за информация. Той и близкият му приятел Джейсън Болдуин са посещавани многократно от представители на властите, които често паркират колите си край домовете им, с надеждата че ще ги сплашат и пречупят.

На 6 май 1993 г., когато са открити телата, полицията в Уест Мемфис е получила обаждане от Дон Брей от полицията в окръг Марион, който ги е информирал, че при тях има някакво момче, твърдящо, че знае нещо за убийствата. Аарън Хътчисън (няма роднинска връзка с Деймиън) е отишъл в полицията заедно с майка си Вики и е казал на Брей, че убитите момчета са били в някаква “къщичката за игра”. Но когато полицаите отвеждат Аарън на местопрестъплението, там няма никаква “къщичка за игра”. Впоследствие Аарън заявява, че в действителност е станал очевидец на убийствата, като първо казва, че е видял в гората някакви наконтени мъже, говорещи на испански, а по-късно споделя, че е видял Марк Байърс да убива момчетата.

Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението
Аарън Хътчисън води полицията и майка си към местопрестъплението

Въпреки очевидните несъответствия в многото истории на момчето, полицията се опитва да го накара да идентифицира Джейсън и Деймиън чрез снимки, но той не успява да го направи. Всъщност той не знае кои са тримата младежи чак до по-късен етап, когато Джеси Мискели прави самопризнанията си в полицията. Джеси често е бил бавачка на Аарън и го познава добре. В крайна сметка прокуратурата решава да не използва показанията на Аарън, тъй като историята му се променя твърде често, а други свидетели го поставят далеч от местопрестъплението по времето на убийствата. Въпреки това медиите бързо научават, че полицията разполага със свидетел, което се отразява драстично на непредубедеността на евентуалните съдебни заседатели.

Разочарована, че няма да получи никаква награда за показанията на Аарън, неговата майка Вики Хътчисън се съгласява да позволи на полицията да постави подслушвателни устройства в дома ѝ в опит да запишат Деймиън да говори за убийствата. Тя не познава Деймиън лично, затова помолва Джеси Мискели да уреди идването му в дома й. Макар Джеси да твърди, че не е познавал Деймиън, той успява да уреди срещата му с Вики точно преди неговия арест. Целият разговор се записва, но нищо от него не се оказва от полза за полицията. Според властите на касетата не се чува нищо, но Вики Хътчисън твърди, че е изслушала записа в полицията и всичко се е чувало ясно.

На следващия ден Вики Хътчисън казва в полицията, че две седмици след убийствата е отишла с Джеси и Деймиън на ритуала Есбат (ритуално наблюдение на пълната луна в религията Уика и други повлияни от Уика форми на неопаганизма) в град Турел, Аризона. Твърди, че Деймиън ги е закарал с неговия червен форд “Фиеста” в едно пусто поле, където се е състоял ритуала. Макар Деймиън да няма шофьорска книжка, нито притежава или има достъп до форд “Фиеста” и Вики да не е в състояние да назове другите участници в Есбата, както и да намери мястото, тя все пак е използвана като свидетел в процеса, за да потвърди участието на Деймиън и Джеси в сатанински ритуали. След процеса тя признава, че е измислила цялата история.

Полицията се убеждава още повече в съучастието на Джеси Мискели, когато Уилям Уинфред Джоунс им казва, че пияният Деймиън му се е похвалил за убийството на момчетата. Но преди да може да свидетелства на процеса срещу Джеси, Джоунс оттегля показанията си, казвайки на полицията, че просто е чувал слухове за Деймиън. Показанията на тези двама свидетели карат полицията да прибере Джеси Мискели за разпит. Изглежда някои хора просто не могат да устоят на предложената от полицията парична награда за помощ в залавянето на убийците.

Признание

Джеси Мискели е доведен в управлението за разпит на 3 юни 1993 година. По време на разпита, продължил няколко часа, той е подложен на детектор на лъжата и полицията успява да се сдобие със самопризнанията му за собственото му участие в убийствата на трите момчета. Той назовава Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс като свои съучастници.

Според адвоката на Джеси Мискели Даниел Стидхам първоначално полицията се е обърнала към клиента му и неговите приятели с предложение за награда за информация за убийствата. Впоследствие Джеси е бил отведен в полицейското управление за разпит, въпреки че властите не са разполагали с подписан от баща му отказ от права по правилото “Миранда” – задължително изискване при разпитването на непълнолетни. Обикновено подобно нарушаване на конституционните права на непълнолетно лице би било достатъчно за отхвърлянето на самопризнанията му в съда. Поради някаква причина обаче съдия Дейвид Бърнет решава да ги допусне като доказателство.

Даниел Стидхам
Даниел Стидхам

В първоначалните си самопризнания Джеси твърди, че Джейсън Болдуин му се е обадил много рано сутринта на 5 май. Помолил го е да придружи него и Деймиън Еколс в местността Робин Худ Хилс. Джеси е отишъл край канала около 9:00 часа, където се е срещнал с Деймиън и Джейсън. Тогава са се появили трите момчета на велосипедите си. Болдуин и Еколс са започнали да ги бият жестоко. Джеси е бил просто наблюдател, казвайки, че поне едно от момчетата е било изнасилено и заставено да прави орален секс на Болдуин и Еколс. Междувременно Майкъл Мур се е опитал да избяга, но Джеси го е настигнал и го е върнал при двамата си приятели.

Джеси разказва, че Болдуин използвал нож, за да реже лицата на момчетата и да отреже пениса на Кристофър Байърс. Еколс е използвал голяма пръчка, с която е удрял едно от тях и е притискал с нея шията му, за да го задуши. След нападението са свалили дрехите на момчетата и са ги завързали, а Джеси е напуснал мястото. Той е сигурен, че Кристофър Байърс е бил вече мъртъв. Когато се е прибрал у дома, се е обадил на Болдуин, който му е казал: “Направихме го!” и “Какво ще правим, ако някой ни е видял?”. Джеси е можел да чуе в телефонната слушалка, че Еколс също е там.

Когато му задават въпроса дали някога е участвал в култ, Джеси отговаря, че е бил замесен за около три месеца. Казва на полицията, че обикновено са се срещали в горите, където са правели оргии и ритуали за приемане, изискващи убийството и изяждането на кучета. Заявява, че на една от тези сбирки е видял снимка на трите момчета, направена от Еколс, който според показанията му е наблюдавал децата от известно време.

Когато го помолват да опише облеклото на Болдуин и Еколс в момента на убийствата, Джеси казва, че първият е носил сини дънки, черни кубинки и тениска с череп и името на групата “Металика”. Деймиън е бил облечен в черни панталони, ботуши и черна тениска.

Джеси Мискели
Джеси Мискели

По време на разпита Джеси променя времето на убийствата от 9:00 на 12:00 часа и обяснява, че трите момчета са били избягали от училище. Отново променя тези часове в други записани показания, взети два часа след първите. В тях казва, че Болдуин и Еколс са пристигнали в района на Робин Худ Хилс между 17:00 и 18:00 часа, но след подсказване от страна на един детектив отново ги променя на между 19:00 и 20:00 часа. Последното време, което дава е, че съучастниците му са пристигнали в 18:00 ч., а жертвите – когато е било почти тъмно.

В тези свои втори показания Джеси дава още повече подробности за сексуалното насилие над момчетата. Заявява, че децата са били държани за главата и ушите и са били заставени да правят орален секс на Джейсън и Деймиън. Назовава Стивън Бранч и Кристофър Байърс като двете жертви, които са били изнасилени. Казва, че момчетата са били вързани с кафяво въже.

Адвокатът на Джеси Дан Стидхам успява да осигури експертните показания на доктор Ричард Офши и Уорън Хоумс. Д-р Офши е носител на наградата “Пулицър” и експерт във фалшивите и принудителни показания. Той прочита историята на Джеси Мискели и изслушва аудиокасетата от разпита му. Стига до заключението, че самопризнанията му са били взети насилствено и са угоднически и фалшиви. Докторът дава следните причини за своето заключение:

  • Разпитващите офицери много често са подсказвали на Джеси, особено за времето на събитията и идентифицирането на Кристофър Байърс като кастрираното момче.
  • Почти три часа от разпита не са записани.
  • Разпитващите са използвали заплашителни методи по време на разпита.
  • Много области от признанието на Джеси не са подкрепени от фактите.

Примери за неправилна информация в самопризнанията на Джеси Мискели:

  • Джеси е заявил, че жертвите и Джейсън Болдуин не са били на училище, но в действителност е доказано, че са присъствали в часовете.
  • Джеси е заявил, че жертвите са били вързани с въже, докато всъщност те са били вързани със собствените им връзки за обувки.
  • Джеси е заявил, че едно от момчетата е било душено с пръчка, но според доклада на патолога по тялото му няма признаци за удушаване.
  • Джеси е заявил, че момчетата са били изнасилени анално, но патологът не е открил никакви признаци за подобно нещо.
  • Джеси е описал, че убийствата са се случили на мястото, където са открити телата, но там не е открита никаква кръв.

Доктор Офши не получава разрешение да изложи докрай своето мнение по време на процеса, понеже съдия Бърнет вече е постановил, че самопризнанията на Джеси са доброволни, а твърденията на доктора в тази връзка ще влязат в директен сблъсък с предишното решение на съда. Съдия Бърнет заявява също, че подобни показания биха дали на експертния свидетел властта да определи дали обвиняемият е виновен или невинен, което е изцяло работа на съда. В крайна сметка съдебните заседатели чуват само, че д-р Офши има много опит с фалшивите самопризнания и е възможно полицията да е изтръгнала признания от невинен човек.

Уорън Хоумс, експерт по разпити и тестове с детектора на лъжата с 30-годишен опит в областта, се съгласява да свидетелства за защитата, въпреки знанието, че няма да получи пари за услугите си, а само за разходите си.

На предварително заседание съдия Бърнет решава, че Уорън Хоумс не може да свидетелства във връзка със самия тест с полиграф. Тъй като резултатите от подобен тест не се приемат като доказателство, той позволява на Хоумс да свидетелства единствено за своя опит и квалификация, и да направи анализ на техниките за разпит, използвани върху Джеси Мискели.

Когато анализира теста с полиграф, направен от полицията, Хоумс открива, че отговорите на Джеси на въпросите, свързани с убийствата, показват, че той е искрен в отговорите си и всъщност не знае нищо. Но един от детективите си позволява да каже на Джеси по време на разпита, че е излъгал на теста. Това означава, че тестът не е бил проведен правилно или резултатите от него не са интерпретирани както трябва. Ако му е било казано, че според теста е излъгал, това би довело до засилване на чувството за безпомощност у Джеси и вероятно би го накарало да се съгласява с настояванията на полицията за самопризнание.

Според Хоумс съществуват определен брой показатели, които биха могли да затвърдят увереността на разпитващите, че самопризнанията на даден заподозрян са истински:

  • В едно истинско самопризнание заподозреният често дава на полицията все още неизвестна информация за престъплението.
  • Ако самопризнанието е истинско, заподозреният дава информация, която съвпада с реалните доказателства от престъплението.
  • Едно истинско самопризнание обикновено се дава в разказвателна форма и е изпъстрено с множество инцидентни детайли за ситуацията, заобикаляща престъплението, които биха могли да бъдат проверени и потвърдени от полицията по-късно.
  • В едно истинско самопризнание, ако разпитващите направят невярно предположение, свързано с престъплението, заподозреният ще ги поправи.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда заподозреният да бъде поправян за неточностите в собствената му история.
  • В едно истинско самопризнание няма нужда от подсказки или насочващи въпроси, за да се измъкне информация.

Хоумс вярва, че на много места в самопризнанията на Джеси тези критерии не са спазени. Особено го тревожи това, че Джеси е сгрешил времето на престъплението и вида на използваната връв. И двете неща би трябвало да са много важни за него. Също така не споменавал нищо за това как се е чувствал по време на убийствата или след това, нито пък е говорел за казаното по време на престъплението от самия него, от извършителите или от жертвите. Според Хоумс самопризнанията на Джеси Мискели са били изтръгнати чрез серия от силно насочващи въпроси и не са дадени в разказвателна форма.

Показанията на тези двама експертни свидетели са най-силното доказателство, с което разполага защитата, за да разбие случая на обвинението, построен единствено върху тежестта на самопризнанията на Джеси Мискели. Без тяхното експертно мнение да бъде допуснато в съда, тезата на защитата пострадва значително.

Доказателства

Когато арестуват Деймиън Еколс и Джейсън Болдуин, властите пристигат със заповеди за обиск на домовете им. От дома на Болдуин конфискуват един червен халат, собственост на майка му, петнадесет черни тениски и една бяла. От дома на Еколс си тръгват с две тетрадки, в които изглежда е имало сатанински или сектантски бележки, червена тениска, сини дънки и чифт ботуши. Водолази претърсват езерото зад къщата на Болдуин и намират на дъното нож.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин
Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин

Щатската криминална лаборатория открива, че влакната намерени по дрехите на жертвите са подобни на четири влакна, намерени в домовете на Джейсън и Деймиън. В дома на Джеси няма такива. Червено влакно от халата на майката на Джейсън прилича под микроскоп на влакната, намерени по ризата на Майкъл Мур. Зелено полиестерно влакно от шапката на Майкъл е със структура, сходна с онези, намерени по една синя риза в дома на Деймиън, която се оказва собственост на някакво роднинско дете.

Влакна от същата риза съвпадат и с едно памучно-полиестерно влакно, намерено върху сините панталони на Майкъл. Защитата призовава свой собствен експертен свидетел за влакната, който оспорва сходността на червеното влакно. Той показва, че тези влакна биха съвпаднали с дрехите в който и да е местен магазин. Въпреки факта, че показват незадоволителни резултати, влакната все пак са представени като доказателство, свързващо Деймиън Еколс и Джейсън Болдуин с престъплението.

Дрехите на Джейсън Болдуин са използвани в процеса срещу Джеси Мискели, за да се докаже, че първият наистина е притежавал облекло, като описаното в самопризнанията на обвиняемия. Нито една от дрехите не е могла да бъде свързана с престъплението чрез влакна или кръвни проби. Единствената цел на обвинението изглежда е да потвърдят историята на Джеси и да наблегнат върху предпочитанията на момчетата към черните дрехи, които уж показват индикация за сатанински влечения у тях. Книгите и записките на Деймиън, сред които “Сатанинската библия” на Антон Лавей и романи на Стивън Кинг, са използвани като доказателство за неговото затъване в окултното – важен аспект от тезата на обвинението в процеса срещу Деймиън и Джейсън, понеже единственият мотив, който могат да им лепнат е, че убийствата са част от сатанински ритуал.

Ножът, открит в езерото зад дома на родителите на Джейсън Болдуин през ноември 1993 г., е с назъбено острие. Доктор Франк Перети свидетелства, че някои от раните на трите жертви съвпадат и биха могли да бъдат причинени от подобен нож. Но освен показанията на бившата приятелка на Деймиън, че той някога е притежавал такъв нож, само че с компас на дръжката, няма съществени доказателства, че някои от двамата обвиняеми е собственик на ножа.

В нощта на ареста на Деймиън огърлицата, която е носел, е взета като доказателство и изпратена за анализ, тъй като по нея изглежда е имало кървави петна. Резултатите все още не са готови, когато другите доказателства се представят в съда, затова обвинението помолва за отсрочка, за да се сдобие с тях. Съдът се събира два дни по-късно. Незначителните количества генетичен материал в пробите означават, че е възможно определянето само на кръвните групи. Установено е, че едното петно съвпада с кръвната група на Деймиън, а второто с кръвната група, споделяна от Джейсън Болдуин и жертвата Стивън Бранч, както и от 11% от човечеството.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160
Научи повече за:   Народът срещу Лари Флинт

Съмнително

Без почти никакви доказателства, свързващи тримата младежи с местопрестъплението или жертвите, освен съмнителното самопризнание на Джеси Мискели, полицията продължава да разпитва всички техни познати. Никой от разпитаните не може да каже, че е виждал тримата заедно когато и да било в миналото. Деймиън и Джейсън наистина са много близки приятели, но и двамата твърдят, че познават Джеси Мискели съвсем бегло и никога не са излизали заедно.

Тази дупка скоро е запълнена от пробационния надзорник Джери Драйвър, който свидетелства под клетва, че веднъж е видял Деймиън, Джейсън и Джеси да вървят заедно, облечени в дълги черни роби и с тояги в ръце. Дори това да успява да убеди съдебните заседатели, в светлината на собствените признания на Драйвър, че често е преследвал Деймиън за неразкрити престъпления през изминалата година, показанията му са доста съмнителни. Фактът, че през 1997 г. срещу Драйвър са повдигнати обвинения за присвояване на средства и той подава оставка като надзорник в ретроспекция още повече съсипва достоверността му като свидетел.

Полицията успява да намери трима свидетели, които поставят Деймиън и Джейсън на местопрестъплението. Нарлийн Холингсуърд и нейният син и осъждан сексуален насилник Антъни свидетелстват в процеса срещу Деймиън и Джейсън. Нарлийн е шофирала колата си в нощта на 5 май, когато е видяла Деймиън и неговата приятелка Домини Тиърс да вървят по пътя близо до автомивката “Блу Бийкън” около 21:30 часа. Деймиън е бил облечен в тъмна на цвят риза и дрехите му са били мръсни. Домини е носела черни панталони с кръпки на бели цветя. Дъщерята на Нарлийн повтаря историята на майка си в процеса срещу Джеси.

В онази нощ в колата на Нарлийн е имало седем души, но само четирима от тях успяват да свидетелстват, че са видели Деймиън и Домини. Съпругът на Нарлийн Рики Холингсуърт заявява, че не е могъл да различи чии са фигурите. Навън е било тъмно, но четиримата свидетели твърдят, че не само са били в състояние да разпознаят хората, но и да установят, че черната тениска е мръсна. Версията на Антъни противоречи на тази на майка му. Той казва, че са видели Деймиън и Домини час по-късно.

За да укрепи още повече тезата си в умовете на заседателите обвинението призовава още трима свидетели, които заявяват, че са чули Деймиън и Джейсън да признават на глас вината си в убийствата. Първите две свидетелки разказват, че са дочули Деймиън да казва:

“Убих трите момчета и преди да се предам ще убия още две, а едното вече съм го избрал”.

Тази забележка е дочута по време на софтбол мач. Според свидетелките Деймиън е направил коментара пред група свои приятели. Защитата поставя под въпрос достоверността на тези показания по време на кръстосания разпит. Става ясно, че момичетата не са чули нищо друго, казано от Деймиън преди или след тази реплика, както и не са в състояние да назоват хората, към които е била отправена. Освен това една от датите, в която твърдят, че са видели Деймиън на играта по софтбол, се пада след неговия арест. Въпросната игра се е провела в началото на май, но момичетата са отишли в полицията, чак когато са видели новината за ареста на Деймиън по телевизията.

Третият свидетел Майкъл Карсън разказва, че Джейсън Болдуин му е признал, че е убил момчетата. Казва на съда, че е говорил с Джейсън по време на краткия си престой в затвора. Карсън свидетелства:

“Казах му: “Между нас да си остане, направи ли го? Няма да кажа думичка”. Той каза “да” и се впусна в подробности: “Бяхме само аз и Джейсън”. Каза ми, че е нарязал децата, не знам точно колко деца. Само каза, че ги е нарязал. Смукал бил кръвта от пениса и скротума, и е поставил топките в устата си”.

Съдия Бърнет решава, че защитата не може да каже на съдебните заседатели, че Майкъл Карсън е наркоман, тъй като злоупотребата с наркотици не е основателен довод, да се оспорва истинността му като свидетел. Забранява използването и на съобщенията от Дани Уилямс, изпратени както на обвинението, така и на защитата.

Съдия Бърнет
Съдия Бърнет

Дани Уилямс е терапевт в същия център за задържане, където са били Джейсън и Майкъл. Той признава, че е обсъждал случая с Майкъл Карсън. Причината Уилямс да се свърже с адвокатите е, защото е вярвал, че ако се яви в съда, Карсън ще лъжесвидетелства, че е чул подробностите от Джейсън, а всъщност ги е чул от самия него. Съдия Бърнет решава, че ако позволи на съдебните заседатели да чуят тази информация, това би нарушило правото на Карсън на тайна между лекар и пациент. Никога не е доказано, че Карсън и Джейсън са осъществявали контакт помежду си в центъра за задържане.

Култово ченге

За да докаже предумишленост и мотив, обвинението призовава д-р Дейл Грифис, получил дипломата си по пощата от Университета “Колумбия Пасифик” през 1984 г. Той се провъзгласява за “Култово ченге” и дава лекции и семинари за опасностите от участието на младежи в сатанински дейности. Трудно е да се установи неговата квалификация на “експерт”, тъй като според ФБР съществуват много малко доказателства, потвърждаващи историите за сатанински ритуални убийства в Съединените Щати. Изглежда че съдия Бърнет, който е погледнал скептично на валидността на дисциплината “Социална психология”, изучавана от д-р Офши, няма никакъв проблем с доста съмнителните акредитиви на д-р Грифис и позволява той да бъде допуснат като експертен свидетел.

Д-р Дейл Грифис
Д-р Дейл Грифис

В основата на свидетелските показания на д-р Грифис лежи мнението му, че местопрестъплението носи “атрибутите на окултното”. Според него най-очебийните аспекти от това престъпление, каращи го да вярва, че убийците са сатанисти по природа, са:

  • Убийствата са извършени на дата, близка до езически празник и при пълнолуние.
  • Малките деца често са предпочитани за жертвоприношение, защото осигуряват “по-добра жизнена сила”.
  • Броят на жертвите отразява значението на числото три в окултизма.
  • Възрастта на жертвите отразява значението на числото осем като вещерско число.
  • Жертвоприношенията често се правят край вода в подобен на кръщаване ритуал, или просто за да се отмие кръвта.
  • Начинът на връзване на жертвите спомага за разкриването и по-лесния достъп до техните полови органи.
  • Премахването на тестисите на Кристофър Байърс е от значение, защото в сатанинските ритуали те се отрязват заради семето.
  • Отсъствието на кръв на мястото е от значение, защото членовете на един култ често я съхраняват за бъдещи ритуали, в които я пият или се къпят в нея.
  • Твърде прекалената жестокост на убийствата или многобройните рани биха могли да отразяват окултни нюанси.
  • Това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите се дължи на факта, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.
  • Изчистеното място на брега би могло да е било мястото на церемонията.

Интересно е да се знае на какви научни и емпирични данни базира мненията си д-р Грифис. Според Конференцията по религиозна търпимост в Онтарио много от неговата информация е неточна. Наистина на 1 май се празнува езическият празник Валпургиева нощ, но той се провежда само на този ден, а не четири дни по-късно, а и сатанистите не извършват ритуали при пълнолуние. Не са открити доказателства, че деца са били убивани ритуално през изминалия век от последователи на която и да е религия. Числото три няма някакво особено значение в никоя езическа религия, само християните му отдават повече значение заради вярата си в Светата троица. Числото осем няма значимост в Уика или други езически религии.

Кръщението е християнски ритуал, който не се споделя от никоя езическа религия и със сигурност не се практикува от сатанистите. Твърдението, че от детски тестиси би могла да се събере сперма издава пълна липса на знания по биология, тъй като производството на семенна течност започва чак в пубертета. Идеята, че сатанистите пият кръв се разпространява още от XVІ век, макар за това да няма доказателства. Логично е да се очаква при един сатанински ритуал на мястото да бъдат намерени и други ритуални принадлежности, като например олтар, нарисуван на земята кръг и восък от свещи.

Съмнителните показания на д-р Грифис са повторение на множеството митове и страхове, свързани с вещерство и сатанизъм, които отдавна се ширят сред крайно религиозните жители на Уест Мемфис. Неговите думи погалват дълбоко вкоренените суеверия и опасения на съдебните заседатели, и всеки опит да бъдат опровергани вероятно би срещнал глуха съпротива.

В процеса срещу Джеси Мискели се набляга изключително слабо върху предполагаемото сатанинско естество на убийствата. Майката на Кристофър Байърс Мелиса разказва, че шест седмици преди смъртта си нейният син й е казал, че е бил сниман от някакъв мъж в черни дрехи. Тя е дала тези показания, след като вече е било широко известно, че Деймиън е заподозрян и те не са подкрепени с никакви други доказателства, нито някога е потвърдено, че именно Деймиън е бил този мъж в черно.

Други заподозрени

Въпреки фокуса на полицията върху Деймиън като техен главен заподозрян, налице са и други възможности, които обаче не са разследвани задълбочено. Това кара мнозина да се съмняват, че властите нарочно игнорират всяко доказателство, което би отклонило разследването им от Деймиън Еколс.

Още в самото начало на разследването полицията за кратко проявява интерес към двама тийнейджъри от Уест Мемфис. Крис Морган и Брайън Холанд – и двамата известни наркомани и нарушители – са напуснали внезапно щата, заминавайки за Калифорния четири дни след откриването на телата. Морган е познавал бегло трите убити момчета, понеже преди време е продавал сладолед в техния квартал.

Двамата са арестувани на 17 май 1993 г. и полицията в Калифорния ги подлага на тест с полиграф. Резултатите от теста показват, че в графиките на отговорите им се наблюдават индикации за измама, когато са отричали участието си в убийствата. На последвалия разпит Морган предлага дълга история, разказваща за злоупотреба с алкохол и наркотици, както и припадъци и загуба на паметта. Освен това заявява, че “би могъл” да е убил жертвите, но бързо оттегля тази част от показанията си.

Полицията в Калифорния изпраща проби от кръвта и урината на Морган и Холанд на властите в Уест Мемфис, но няма никакви данни те да са разследвали двамата тийнейджъри след ареста им в Калифорния. Половинчатото признание на Морган не е допуснато като доказателство в последвалите процеси срещу Тримата от Уест Мемфис.

В нощта на убийствата в 20:42 часа полицията е получила обаждане от Марти Кинг, управител в ресторанта “Мистър Боджангълс”, намиращ се край Робин Худ Хилс. Той е съобщил, че някакъв “замаян и покрит с кръв и кал” чернокож мъж е прекарал в женската тоалетна около един час. Полицай Рийган Мийк се отзовава на сигнала, но единственото, което прави е да надзърне през прозорчето за поръчки за вкъщи. По-късно тя свидетелства, че не е влязла в ресторанта, тъй като не се е намирал в нейния район. Съгласява се, че заведението се намира съвсем близо до мястото, където момчетата са били видени за последно. След намирането на телата полицията проверява отново сигнала и взима проби от подобните на кръв петна по стената в тоалетната. Тези проби обаче изчезват мистериозно и резултатите от тях остават загадка. Този инцидент придобива още по-голямо значение, когато лабораторните доклади показват, че по дрехите на жертвите са открити два човешки косъма, един от които на човек с негроидна кръв.

През ноември 1993 г. Марк Байърс е разпитан от полицията, след като подарява нож на екипа на телевизия HBO, снимащ документалния филм “Изгубен рай“. Байърс твърди, че ножът е подарък за Коледа от съпругата му Мелиса отпреди две или три години, и никога не го е използвал. Държал го е в най-горното чекмедже на скрина в спалнята си, за да го пази далеч от момчетата. Когато му задават въпроса дали някой би могъл да се пореже с този нож, Байърс отговаря, че е сигурен, че това не е възможно. Тази история се променя, когато водещият разпита му казва, че по ножа е открита кръв. Тогава Байърс си спомня, че е използвал ножа, за да реже еленско месо. Когато го осведомяват, че кръвта съвпада с кръвната група на Кристофър, Байърс заявява, че няма никаква представа как тя би могла да се озове върху ножа.

Марк Байърс
Марк Байърс

Впоследствие, след провеждането на тестове върху Мелиса, Райън и Марк Байърс се установява, че кървавите петна върху ножа съвпадат с ДНК типа както на Кристофър така и на Марк. Повече тестове, които биха могли да установят с по-голяма сигурност чия точно е кръвта, не са направени.

По време на този разпит запитват Байърс какви лекарства приема, на което той отговаря “Ксанакс” и “Зоринал”, които описва като антидепресанти. Когато го питат дали има някакви други лекарства, казва не, но все пак добавя, че друг път е взимал “Тегретол”, което е марковото име на лекарството карбамазепин. Това е същата субстанция, открита в кръвта на Кристофър след смъртта му. Според медицинския картон на детето то също е имало предписание за “Тегретол”, но Байърс твърди, че Крис не е взимал лекарството в деня на изчезването си.

Допълнително доказателство, което би могло да свърже Марк Байърс с убийствата не по-зле от което и да е доказателство срещу Деймиън, Джейсън и Джеси, е присъствието на другия човешки косъм, открит по дрехите на жертвите. Това е черен косъм на бял човек, носещ прилики както с Марк, така и с Деймиън. За съжаление, не е установено нищо по-специфично от това.

Години по-късно Марк Байърс се съгласява да бъде подложен на тест с полиграф по време на заснемането на филма “Изгубен рай 2”. Той минава теста успешно, но филмът набляга изрично на факта, че по време на провеждането му Байърс, който страда от тумор в мозъка, е бил под влиянието на няколко психоактивни предписани лекарства, които биха могли да повлияят на резултатите.

Това не са единствените съмнителни елементи, витаещи около Марк Байърс. През март 1996 г. неговата съпруга Мелиса умира при загадъчни обстоятелства. Нейният бивш съпруг и биологичен баща на Кристофър твърди, че тя е била зависима от хероин още от 12-годишна възраст. Аутопсията разкрива следи от лекарства в организма й, но не достатъчно силни, за да предизвикат смъртта й. До ден днешен не е ясно каква е причината за смъртта й.

Мелиса Байърс
Мелиса Байърс

Известно време след убийствата Марк Байърс изважда всичките си зъби и ги заменя с протеза. Той предлага няколко истории за тази промяна – първо твърди, че са били извадени от зъболекар, а после, че са опадали заради лекарствата, които взима, и накрая – че са били избити в юмручен бой.

Марк Байърс
Марк Байърс

Макар да съществуват много улики, сочещи към Марк Байърс, полицията никога не го приема като заподозрян, нито го разследва задълбочено. Интересно е да се отбележи, че Марк е в много приятелски отношения с разследващите и е бил нарко информатор за полицията по време на убийствата. Възможно ли е пристрастието в полза на Байърс и срещу Еколс от страна на властите да са ги направили слепи за всякакви доказателства, които биха могли да отклонят разследването в друга посока?

И накрая, отпечатъкът от тенис обувка, открит на брега на потока близо до телата, не съвпада с нито една от обувките на Деймиън, Джеси и Джейсън. Този факт отново навежда на мисълта, че може би полицията е трябвало да насочи усилията си в друга посока.

Нови доказателства

Преди началото на съдебния процес срещу Джеси Мискели неговият адвокат Даниел Стидхам е попитал полицията дали са направили криминален профил на възможния убиец. Казали са му, че такъв не е правен. След процеса Стидхам разбира, че са го излъгали. ФБР са предоставили на полицията повърхностен профил под формата на проучване, което да бъде проведено в района, за да се провери дали по време на убийствата в областта е имало ветерани от Войната във Виетнам. Това решение е било взето единствено въз основа на естеството на нараняванията по гениталиите на Кристофър Байърс, тъй като ФБР не е получило всички доклади от местопрестъплението, необходими за съставянето на по-цялостен криминален профил.

Всички усилия на Стидхам да се добере до услугите на уважаван и квалифициран криминален профайлър преди процесите се оказват безплодни. Чак след осъждането на тримата младежи той успява да осигури услугите на Брент Търви, който се съгласява да поеме случая безплатно. Брент Търви е магистър на науките и високо квалифициран и опитен криминален учен, и криминален профайлър. Когато Стидхам се свързва с него, той живее в Калифорния и не е чувал за случая.

Брент Търви
Брент Търви

Криминалният профил, изработен от Търви, разкрива много елементи, пропуснати или криворазбрани от съдебните лекари, и отхвърля много от предположенията на полицията за естеството на убийствата. Ако цялата тази информация е била на разположение в началото на разследването, неговият изход би бил много по-различен.

Търви стига до заключенията си, след като изучава всички налични снимки от местопрестъплението и аутопсиите, видеозапис от местопрестъплението, докладите на разследващия екип, свидетелските показания, показанията на семействата и докладите от аутопсиите.

Изучавайки наличните материали, Търви открива голям брой доказателствени пунктове, останали незабелязани при по-ранните проучвания. Най-важният от тях е неговото мнение, че фигуралните наранявания по цялото лице на Стивън Бранч не са резултат от нападение с назъбен нож, както първоначално се е смятало, а всъщност са следи от ухапване. Това мнение е подкрепено от криминалния одонтолог д-р Томас Дейвид, който идентифицира следите като захапка на възрастен човек. Сравнявайки тези следи със зъбните отпечатъци на Джеси, Джейсън и Деймиън, д-р Дейвид дава експертното си мнение, че те не съвпадат. Отпечатъците от зъби са изключително полезни в идентифицирането на извършител на престъпление, тъй като биха могли да са не по-малко уникални от пръстовите. Още следи от “смучещи” захапвания са открити по вътрешната страна на бедрото на Кристофър Байърс.

Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч
Следите от ухапване по лицето на Стивън Бранч

Също при него се наблюдава и отпечатък от дръжка на нож от дясната страна на раната в областта на гениталиите му. Търви описва тези наранявания като нанесени чрез силни, жестоки тласъци, в никакъв случай прецизни, но пълни с ярост, небрежност и решителност.

Друга неидентифицирана шарка от сбити ожулвания е открита в задната част на главата на Стивън Бранч. Според Търви те съвпадат с отпечатък от подметка. Той препоръчва експерт по обувни отпечатъци да изследва следата и да направи по-точна преценка.

Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч
Отпечатъкът от подметка по тила на Стивън Бранч

Последната част от не добре анализирани веществени доказателства е парчето скъсан плат, открито в ръката на Майкъл Мур, на което никога не е обърнато особено внимание. Търви вярва, че то би могло да е потенциална връзка между жертвите и техния нападател, и поради тази причина следва да бъде проверено от квалифициран специалист.

Научи повече за:   Сеито Сакакибара: Ученикът убиец от Кобе

Заключенията, които Търви прави от наличните доказателства, са следните:

  • Мястото, където са открити телата, не е първичното местопрестъпление – те само са били изхвърлени там. По вероятно е в това престъпление да присъстват четири места на действие: място на отвличането, място на нападението, превозно средство, използвано за транспортирането на момчетата и техните колела, и накрая мястото на изхвърляне в гората.
  • Степента на наранявания по жертвите, особено кастрацията на Кристофър Байърс, би довела до огромно количество кръв на местопрестъплението. В гората обаче няма буквално никаква кръв.
  • Хайки от търсачи са обикаляли района, което не би дало на нападателя достатъчно време да извърши нападението си без да бъде обезпокояван.
  • Естеството на нараняванията на Кристофър Байърс би го накарало да крещи от болка. Търсачите и местните жители не са чули никакви писъци.
  • По никое от телата няма ухапвания от комари, които биха били логични, ако децата са прекарали в гората времето, необходимо за извършване на нападението.
  • При Майкъл Мур се наблюдава необяснима шарка от одрасквания точно под дясното рамо. Тези одрасквания са създадени от насилствен контакт с предмет, неоткрит на местопрестъплението.
  • Естеството на нападението е изисквало светлина, време и усамотеност. В гората е било тъмно. По вероятно е местопрестъплението да е изолирана сграда или къща, намираща се далеч от непосредствената зона на внимание.
  • Жертвите са познавали и са имали доверие на нападателя си. Веществените доказателства, местопрестъплението и виктимологията в този случай са най-сходни с класификацията за “деца, жертви на домашно насилие или битово убийство”.
  • Фактът, че става въпрос за три деца накуп предполага, че нападателят би срещнал трудности да се справи с тях едновременно, освен ако не е бил в състояние да спечели доверието им.
  • Децата вероятно са били отведени на друго място преди самото нападение, което предполага наличието на известно доверие към извършителя. Сплашването и страхът също биха били фактори за упражняване на контрол, което навежда на мисълта, че нападателят е бил много по-едър и силен от жертвите.
  • Жестокостта и яростта на това нападение са наказателни по природа. Вероятно извършителят е наказвал момчетата за някакво истинско или измислено провинение.
  • Разликата в естеството на нараняванията при трите момчета показва, че нападателят е имал различни взаимоотношения с всяко от тях. Търви описва Майкъл Мур като “косвена жертва”, защото вероятно е атакуван, само защото е бил с другите двама. Жестокостта на ударите по главата му и липсата на следи от връзване по глезените и китките му показват, че е бил в безсъзнание по време на нападението. Яростта на извършителя, проявяваща се в телесни повреди и сексуално осакатяване, е насочена главно към Стивън и Кристофър, което предполага по-лична връзка с тях.
  • Мястото на изхвърляне на телата е близо до мястото на отвличане, което предполага, че нападателят познава добре района, живее наблизо и би могъл бързо да се върне в безопасната си зона. Освен това би трябвало да е бил скоро на мястото, за да знае, че там ще има вода в онзи момент.
  • Следите от ухапвания са най-често срещани в случаите на “убийства на малтретирани в дома си деца”.
  • Наличието на зараснали рани по тялото на Кристофър Байърс, опасенията на Мелиса Байърс, че синът й е сексуално малтретиран, които тя е споделила с училищния съветник преди смъртта му, медицинските доклади за поведенчески проблеми и диагнозата на Крис за Синдром на дефицит на вниманието и други поведенчески разстройства, са силни индикатори, че Кристофър Байърс е бил жертва, ако не на сексуално, то поне на физическо насилие преди нападението.
  • Стивън Бранч е имал ожулвания по пениса си, които вероятно са самонанесени. Това понякога се среща при деца, жертви на сексуално насилие.
  • Вероятно става въпрос за двама нападатели. Главният нападател може би е бил мъж, чийто фокус е бил насочен основно към Кристофър Байърс. Неговият съучастник би могъл да бъде както мъж, така и жена.
  • Естеството и диапазонът на нараняванията по Стивън и Кристофър говори за двама отделни нападатели с много различни начини на изразяване на гнева им.
  • Ухапванията в случаите с “деца, жертви на домашно насилие” по-често се свързват с насилник от женски пол.
  • Нападението над Стивън Бранч е по-скоро наказателно по природа, отколкото сексуално.
  • Следите от “смучки” по Кристофър Байърс са по-сексуално ориентирани. Гаврата с гениталиите му говори за извършител, срамуващ се от собствената си сексуалност и вероятно объркан и гневен от собствените си сексуални импулси към мъжкия пол. Нападателят е наказвал Кристофър за неговата сексуалност и за да установи, или поднови своя сексуален контрол над него.

Главният нападател в тези убийства е описан от Брент Търви като човек вероятно притежаващ следните характеристики:

  • Проявява жестоко и егоистично сексуално поведение.
  • Много егоистичен и раздразнителен индивид с потенциално агресивен нрав.
  • Иска да бъде смятан за човек, който не се интересува от чуждото мнение.
  • Би бил описан като враждебен, гневен и злопаметен.
  • Би защитавал имиджа на хетеросексуален мъжкар, държащ нещата под контрол.
  • Егоцентричен индивид, който не може да толерира критиките и недостатъците на околните.
  • Изисква незабавно удовлетворяване на импулсите си и може да реагира яростно, ако тези импулси не бъдат задоволени.
  • Би могъл да бъде убедителен, повърхностен и манипулативен.
  • Доминираща фигура във връзките си с жени.
  • Много собственически настроен и нерационално ревнив в сексуалните си връзки, което поведение вероятно се проявява в агресия към жените в живота му.
  • Притежава някакво ниво на знания и опит в криминална дейност, придобити чрез многократни нарушения, обучение в органите на реда или предишни арести за подобни престъпления. Може да е прекарал известно време в затвора или да се издържа чрез дребни престъпления. Вероятно има минали арести за наркотици, агресивно поведение и нападения.
  • Много е вероятно да има повече от един брак. Той е женомразец и е възможно миналите му връзки да са свързани с физически и психически тормоз.
  • Ако е бил женен по време на нападението, бракът му сигурно е бил в криза. Съпругата му би могла да е негов сервилен партньор в това престъпление.
  • Много е възможно нападателят да е участвал в търсенето на момчетата, вероятно изхвърляйки телата им с намерението да ги намери и по този начин да отстрани подозренията от себе си.
  • Извършителят вероятно притежава колекция от ножове и изпитва не по-малък интерес към огнестрелните оръжия.
  • Сигурно има проблем с пиенето или наркотиците, подкрепен от криминалната му дейност.
  • Вероятно е безработен, неспособен да се задържи за дълго на една работа заради най-различни поведенчески проблеми.
  • Най-вероятно е използвал собственото си превозно средство в това нападение, което сигурно е мъжкарска кола, като например джип.

Този профил не подкрепя виждането на полицията в Уест Мемфис за престъплението и дори всички тълкувания на Брент Търви да бъдат пренебрегнати, веществените доказателства, които той разкрива биха направили буквално невъзможно за което и да е съдебно жури да намери Джеси Мискели, Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс за виновни извън всякакво съмнение. Подробностите в самопризнанията на Джеси нямат отношение към фактите по случая. Доказателствата, че децата не са били убити на мястото, където са намерени, преобладават, а описанието на Джеси, че лицата на децата са били рязани с нож е отхвърлено от мнението на одонтолога, който определя нараняванията като отпечатъци от зъби.

Тъй като в основата на тезата на обвинението стоят самопризнанията на Джеси Мискели, тяхното публично опровержение ефективно би унищожило значението на всякакви подкрепящи ги доказателства.

Но работата на обвинението е улеснена не само от решенията на съдия Бърнет и от небрежно проведеното разследване, но и от огромното медийно отразяване на случая, на което са изложени съдебните заседатели преди началото на процесите, подкрепящо в голяма степен становището на полицията.

Присъдата виновен е единственият начин да се успокои обществото и да накара хората да почувстват, че имат силата да победят злото.

Развития

Полемиката около случая на Тримата от Уест Мемфис продължава почти две десетилетия, които те прекарват в затвора, загубвайки безвъзвратно младостта си в безкрайни обжалвания, всяко от които бива отхвърлено от същия съдия Бърнет. Документалните филми на телевизия HBO – “Изгубен рай” и “Изгубен рай 2” – привличат на тяхна страна хиляди привърженици от целия свят. Трима техни привърженици от Калифорния създават сайта wm3.org от тяхно име, чрез който събират дарения в помощ на каузата им.

Телевизия HBO заснема два документални филма, които излъчва през 1996 и 2000 година. Властите реагират с изявлението, че филмите са пристрастни и непълни. Жителите на Уест Мемфис се чувстват лично засегнати. Те твърдят, че чужденците просто не ги разбират, а много от тези така наречени “чужденци”, отвратени от невежеството и религиозния фанатизъм, показани във филмите, засипват с обиди лицемерието на тази общност, в която хората все още буквално вярват в дявола.

С нарастването на шума около случая с тримата осъдени, водещи адвокати и известни личности, сред които актьорът Джони Деп, групата “Металика” и режисьорът Питър Джаксън, изказват подкрепата и вярата си в невинността на Деймиън Еколс, Джейсън Болдуин и Джеси Мискели. През 2007 г. Еколс подава молба за провеждане на нов процес на базата на указ, позволяващ извършването на нови ДНК експертизи след произнасянето на дадена присъда, тъй като технологичният напредък след 1994 г. би могъл да помогне помилване на несправедливо осъдени лица. Съдия Дейвид Бърнет обаче не позволява представянето на тази информация в съда си. Това негово решение е отхвърлено по-късно от Върховния съд на Арканзас.

През 2007 година са направени тестове на ДНК пробите, събрани от местопрестъплението. Не е намерено никакво съвпадение с Еколс, Болдуин и Мискели. За сметка на това е открито “известно съвпадение” между косъм, намерен в един от възлите, използвани за връзване на жервите, и Тери Хобс – вторият баща на Стивън Бранч.

Тери Хобс
Тери Хобс

През 2010 г. съдът нарежда на Тери Хобс да заплати обезщетение в размер на 17 590 долара на певицата от групата “Дикси Чикс” Натали Мейнс. На тази сума възлизат разходите по делото за клевета, което той завежда срещу нея заради изказването й, че е замесен в убийството на доведения си син.

Благодарение на това провалено дело, лъсват доста обезпокоителни елементи от характера на Хобс. Оказва се, че той е упражнявал физическо насилие върху бившата си жена Памела Бранч и дори е ранил брат й, дошъл да я защити от поредния побой. Сестрата и майката на Памела дават показания под клетва, че убитият Стивън Бранч им е разказвал за някакво наказание с “умрели хлебарки” и за сексуални игри, които Тери го е карал да играе заедно със сестра му Аманда, докато той ги е гледал отстрани. Пам казва, че Тери е биел Аманда и Стивън с колан, като ги е карал да си държат ръцете вдигнати високо горе, за да не оставя следи по тях. Освен това е извадил зъбите си след убийствата и ги е заменил с протеза. Същото е направил и друг доведен баща – Джон Марк Байърс.

На 29 октомври 2007 г. адвокатите на Деймиън Еколс подават молба до Върховния съд за преразглеждане на процеса или незабавното му освобождаване от затвора. Молбата цитира новите ДНК доказателства, свързващи Тери Хобс с местопрестъплението и нови показания от вече бившата му съпруга и майка на Стивън Бранч. В документацията присъстват и нови експертни мнения, според които предполагаемите нарези от нож по жертвите са всъщност резултат от ноктите на дребни хищници.

През юли 2008 г. става ясно, че председателят на съдебното жури в процеса срещу Деймиън Еколс и Джейсън Болдуин Кент Арнолд е обсъждал случая с адвокат преди началото на делото, пред когото е изказал изричното си убеждение във вината на Тримата от Уест Мемфис и намерението си да направи всичко възможно те да бъдат осъдени. Правните експерти се съгласяват, че е напълно възможно това да доведе до отхвърляне на присъдите на Джейсън Болдуин и Деймиън Еколс.

На 10 септември 2008 г. окръжният съдия Дейвид Бърнет отхвърля искането за нов процес, произнасяйки се, че резултатите от ДНК тестовете са неубедителни. Неговото решение е оспорено пред Върховния съд в Арканзас, който изслушва аргументи по случая на 30 септември 2010 г.

На 4 ноември 2010 г. Върховният съд в Арканзас нарежда на по-нискостоящ съд да прецени дали новите анализи на ДНК доказателствата биха могли да оправдаят тримата младежи. По-низшият съд трябва да проучи и твърденията за зле свършена работа от страна на съдебното жури, осъдило Деймиън Еколс на смърт, и Джеси Мискели и Джейсън Болдуин на доживотен затвор.

В началото на декември 2010 г. съдия Дейвид Бърнет най-сетне отстъпва мястото си на съдия Дейвид Лейзър.

Сделката “Алфорд”

След седмици на преговори и дълги години зад решетките, на 19 август 2011 г. Деймиън Еколс, Джейсън Болдуин и Джеси Мискели напускат завинаги стените на затвора. Това се случва благодарение на решението им да приемат така наречената сделка “Алфорд” – рядък правен механизъм, в който осъдените се съгласяват да не оспорват вината си, но въпреки това им е позволено да поддържат тезата, че са невинни. Това означава, че те приемат, че обвинението разполага с достатъчно доказателства за осъждането им, но си запазват правото да отстояват своята невинност.

Според условията на тази сделка съдия Дейвид Лейзър анулира предишните им присъди и нарежда провеждането на нов процес. Всеки от тримата младежи се изправя пред съда и обявява на глас, че се признава за виновен, но продължава да отстоява своята невинност. Съдия Лейзър ги осъжда на вече излежаните им присъди в размер на 18 години и 78 дни, и те получават условна присъда от 10 години. В случай, че престъпят закона отново, могат да бъдат върнати в затвора за период от 21 години.

Сделката “Алфорд” означава, че заседанието, насрочено от Върховния съд за декември 2011 г., става излишно. Причините, изтъкнати от обвинението за приемането на тази сделка, включват, че две от семействата на жертвите са преминали на страната на защитата; майката на свидетелката, твърдяща, че е чула Еколс да си признава за убийствата, се съмнява в искреността на дъщеря си; а служителят на Щатската криминална лаборатория, който е събрал влакната от домовете на Еколс и Болдуинq вече е починал. Освен това част от сделката гласи, че Тримата от Уест Мемфис не могат да съдят щата за несправедливото си осъждане, което спестява на държавата милиони долари.

Мнозина от поддръжниците на тримата младежи обаче, както и техните противници, са възмутени от необичайната сделка. Привържениците оказват натиск върху губернатора на Арканзас да помилва Тримата на база на тяхната невинност.

Семействата на трите жертви са разделени в мненията си за вината или невинността на Еколс, Болдуин и Мискели. През 2000 година биологичният баща на Кристофър Байърс Рик Мъри споделя съмненията си за адекватността на техните присъди на сайта им. През 2007-а майката на Стивън Бранч Памела Хобс се присъединява към поддръжниците им, и призовава за нов процес и ново разследване на доказателствата. В края на 2007 г. един от най-заклетите врагове на Тримата от Уест Мемфис Джон Марк Байърс също обявява, че вече вярва в невинността им.

Бившият профайлър от ФБР Джон Дъглас смята, че убийствата на трите момчета от Уест Мемфис не са дело на трима наивни тийнейджъри, а на един единствен човек, чиято цел е била да унизи и накаже жертвите си. Той казва също, че няма никакви доказателства за сатанински ритуал в това престъпление и се съгласява с обяснението, че одраскванията по телата са всъщност дело на животни, а не са оставени от нож. Според Дъглас извършителят има и предишни прояви на насилие и е добре запознат с жертвите и географията на района.

Живот на свобода

След освобождаването им всеки от Тримата от Уест Мемфис се опитва, макар и късно, да започне живота си от начало. Джеси Мискели се сгодява за своята приятелка от гимназията и се записва в обществен колеж, с намерението да стане автомеханик.

Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си
Деймиън Еколс, Джеси Мискели и Джейсън Болдуин дават пресконференция след освобождаването си

Джейсън Болдуин първоначално не иска да приеме сделката “Алфорд”, настоявайки, че за него е въпрос на принципи да не пледира виновен за нещо, което не е извършил. Но в крайна сметка осъзнава, че отказвайки сделката, може би осъжда Деймиън Еколс на смърт. След освобождаването си той се премества в Сиатъл, където живее с приятели и има връзка с жена, с която се е сприятелил още в затвора. Джейсън възнамерява да се запише в колеж и да стане адвокат, помагащ на несправедливо осъдените да докажат своята невинност. Той разказва в едно интервю, че в момента работи на строителен обект и се учи да шофира.

През 1999 година Деймиън Еколс се оженва в затвора за една от своите поддръжнички на име Лори Дейвис. След освобождаването си се премества заедно с нея в Ню Йорк и няма никакво намерение да се връща в Арканзас. Той казва в едно интервю, че възнамерява да търси кариера в писането и визуалните изкуства.


Гледайте онлайн филма “Изгубен Рай: Детските убийства в Робин Худ Хилс” (с български субтитри)

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160

Материалът е написан по идея на Kpaxian
Източници: trutv.com, wm3.org, jivepuppi.com, blinkoncrime.com, wikipedia.org

Филми и книги по случая:
Втора част от документалната поредица на телевизия HBO “Изгубен рай” в Youtube.
Трета част на “Изгубен рай” (2011), номиниран с Оскар за най-добър документален филм, в Youtube.
Филмът “Devil’s Knot“, вдъхновен от едноименната книга на Мара Левърит, с участието на Рийз Уидърспуун в ролята на Памела Хобс и Колин Фърт в ролята на частен детектив.

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
29 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
avangard
21.02.2012 22:15

“Значението на това, че повечето от нараняванията са от лявата страна на телата на жертвите е, че хората, практикуващи окултизъм вярват, че дясната страна служи на християнството, а лявата на сатанизма.” Боже мили, няма такава върховна глупост. И това от човек, който твърди, че е запознат с окултизма. В окултното има т.нар. “Път на дясната ръка” и съответно “Път на лявата ръка”, което няма никаква връзка с ръцете, а по – скоро с това, което се определя като черна и бяла магия, още по – малко с християнството. Изобщо тоя човек е фул от суеверия без никакъв опит или познания… виж още »

GattaNegra
23.02.2012 0:52

Моля долното ми изказване да се приеме като градивна критика.
Много харесвам този сайт и винаги, когато има нова статия веднага я отварям.
Обаче:
Преди статиите бяха информативни и интересни, съдържащи точното количество информация.
Сега, колкото и да ми е интересно, ми е много трудно да прочета някои от новите статии до край. Струват ми се адски дълги и понякога ми е трудно да следя мисълта в изречението.
Може би ако биографичните данни за лицата се отделят някак в отделна секция … не знам, просто споделям мнение..

Деси
Деси
23.02.2012 11:32

За мен също статиите са доста дълги и неподредени – казвам го без НИКАКВИ лоши чувства – все още смятам този сайт за един от най-дбрите правени в Бг. Подкрепям идеята за отделяне на биографиите от самото събитие, убийството и процесът на разследване и осъждане. Би било доста по-подредено ако първо се описват лицата замесени в случая – от-до и след като вече сме се запознали с тях да се разкаже събитието.
Просто предлагам де…
Статиите остават безкрайно интересни и любопитни!

raquel
raquel
24.02.2012 18:53

Статията беше много интересна но въпреки това е дразнещо да насочиш цялото внимание в/у човек различен от останалите в населеното място и то от органите на реда които трябва да бъдат безпристрастни към които и да е в района.Това е нарушаване на човешките права.И да игнорират следи които неуличават момчетата в престъплението си,е чист непрофесионализъм от тяхна страна,а уликите сами по себе си разкриват кой е и те да не им обърнат внимание!?УЖАС!!!!Това са много тесногръди хора,които считат за нечестиво абсолютно всичко различно и далечно от тяхното вярване,и техните възгледи.Непростимо е да затвориш невинен и да го лишиш от възможността… виж още »

Екскурзии Скандинавия
26.02.2012 14:43

Това си е направо готов сюжет за филм! Като гледам такива филми и не ми се вярва, че може да има такава варващина, но явно всъщност реалността надминава филмите понякога.

pa6ata
pa6ata
12.03.2012 12:53

Гледайте линка с филма на HBO,доста неща ще ви станат ясни.Тези момчета са невинни.

bleak
bleak
12.03.2012 19:12

Като свърши филма помислих,че ще екзекутират Еколс и ми стана супер гадно,защото всъщност не е виновен,както другите двама(или поне така смятам аз),а просто защото е различен от обществото и на овцете от стадото не им изнася…Статията е твърде дълга,но днес си я дочетох и мисля,че колкото и да са лежали в затвора – важното е,че сега са свободни.

ls
ls
22.04.2012 21:55

А кой ще им плати изгубената безвъзвратно младост?!
Това не са 5 дни, или 5,8 месеца в затвора..! Та те са невинни!
Това споразумение, което са подписали няма ли начин да се обжалва?
Много несправедливо ми се струва. 🙁

zimmer55
zimmer55
23.04.2012 18:03

Не знам,как ще ви прозвучи странният ми въпрос,но въпреки това ще го задам!Имам няколко идеи за статия,която съответно модератора или аз може да напише!! Опитах се да пиша на Силвия ЛС,но нищо не стана,така че,ще я помоля,ако прочете това да ми пише ЛС!!!Благодаря предварително!!
ПП:Знам,че тук не е подходящото място,за написването на такова съобщение,но както казах по-горе не мога да и изпратя ЛС

Itatvs
Itatvs
01.01.2013 17:12

Уоу! Благодаря на екипа на Криминални досиета за превода, това беше много интересно дело, прочетох и статия и се запознах с последствията от него!
Всъшност, наистина е странно как можеш да станеш жертва на собствените си хобита. Нима всички ние посещаващи този сайт редовно и създателите му не сме някакви зарибени по серийните убийци и значи ли това, че сме потенциални такива?..

Лора
10.02.2013 11:59

Разбирам, че има суеверни хора, разбирам страха от непознатото, но не разбирам да осъждаш нещо, което не познаваш!
Много лошо впечатление ми направи свързването на сатанизма с уика. Явно на някои места времето изобщо не тече и легендите за лошите и грозни вещици още се приемат за чиста монета.
Тежко и горко на “различните” хора родени в градчета с остарели виждания, особено, ако тези хора са фенове на Стивън Кинг.

Dark_Side
Dark_Side
10.09.2014 0:45

Странно. Имах тук коментар, даже го помня. До скоро седеше, а сега е изтрит. Не, че е нещо важно, но ми е странно защо, след като не беше нищо обидно.

Dark_Side
Dark_Side
10.09.2014 1:51

Ами тук е. ИЗВИНЯВАЙ! 🙂 Понеже сега си свалих Devil’s knot и го гледам, се зарових и в твоята статия да видя някои подробности. И си спомням, че бях писала нещо, но съм се объркала – не е било тук. Този случай много ме грабна, когато прочетох материала на тази страница и изгледах филмите. Така и така съм почнала на тази тема, ще си кажа мнението. Според мен двамата втори бащи на 2 от момчетата – Тери Хобс и Марк Байърс са основните заподозрени по случая. Дали са извършили убийствата сами, или с помощ, е трудно да се каже. Само… виж още »

Dark_Side
Dark_Side
10.09.2014 13:24

Моля:) Не ми беше за коментара, а се почудих да не би да съм казала нещо обидно за някого. Но стига за тази тема, изясни се :). Относно случая, то е повече от ясно, че са замесени, има достатъчно доказателства ПОНЕ да се повдигне разследване – двата ножа (единия с кръв на жертвата, притежание на Байърс и ножчето на Стиви, намерено у вещите на Тери); смъртта на съпругата на Байърс при странни обстоятелства (сигурно е заподозряла нещо); зъбните импланти, които Байърс си поставя (не помня дали и Хобс не прави същото – не съм чела сега цялата статия), когато откриват,… виж още »

Медунка
Медунка
20.09.2014 21:21

Силве, Dark_Side, абсолютно и на 100% съм съгласна със всичко казано от вас! Аз също смятам, че двамата бащи определено имат нещо общо със извършеното зверство над тези невинни малчугани! Дано Почиват в Мир! И двамата са малтретирали децата си физически и психологически много преди инцидента, смятам дори, че е имало и сексуално насилие, което е било постоянно и просто в един момент нещата са загрубели още повече, още повече са излезли от контрол, което мигновено е наложило трите момченца да бъдат премахнати по най-ужасяващият, садистичен и извратен метод. ЗАЩО, питам аз, двамата бащи премахват зъбите си и ги заменят… виж още »

rivezoro
17.09.2015 11:06

все повече съм убеден че трите момчета имат общо със случая – повечето от свидетелските показания срещу тях отпадат поради разминаване на точни дати и времена което е несериозно имайки предвид умствения багаж на повечето там пък и чесно казано и аз трудно бих определил ден и дата на нещо случило се преди повече от две седмици, да не говориме за часове…. ножа в езерото зад къщата на едно от момчетата, самопризнанието на едното, четирима от седем човека в една кола виждан единия същата вечер – и най важното къде са били тримата през времето на убийството и куп други… виж още »

rivezoro
17.09.2015 16:00

забравих да посоча, че както Джеси е описал – той е гонел и хванал Майкал Мур които е искал да избяга – и после го е върнал при останалите момчета
и действително Майкъл Мур е намерен малко по встрани от другите.
те са убийците със сигурност

rivezoro
18.09.2015 10:54

и последен коментар когото разпитват Деймиън за това което е написал в затвора, а именно тренирал е да пише на различни азбуки за да не могат да се прочетът определени имена и то на два три листа и познаите чии имена – на сина му на приятеля му Джейсън и на Алистър Краули – някакъв автор ..сатанист, който описва че за жертвоприношение децата са най подходящи …в предходния по темата разговор Деймиън на няколко пъти без да го питат натърти, че е чувал за Краули но нищо не е чел от него….. Верно много грешки в разследването – сигурно има… виж още »

Али
Али
15.02.2016 14:30

Атанасе нищо не си чел, нищо не си гледал като хората.

Али
Али
15.02.2016 14:37

Значи ако се интересувам от Алистър Краули, могат и мен да изкарат виновна за убийствата 😀
Тримата са невинни, но властите няма да го признаят, защото целия свят ще види колко калпави са всъщност и как никаква работа не са свършили, и как са хвърлили вината върху тях, защото спешно им е трябвало някой, който да поеме вината.

NIkoleta
NIkoleta
26.12.2016 0:24

Това е най-заплетения случай, който съм виждала. И то странното е, че е заплетен, благодарение на властите и лудите репортери, които са се побъркали по този случай тогава. Ако не е бил медийния отзвук, властите щяха да си свършат работата добре и това разследване отдавна да е приключило успешно. Трите момчета изобщо не са виновни, а са били натопени от убиеца и са били угодни на полицията, за да излезе от ситуацията с измити ръце. Бащите също не са виновни. Знам едно нещо, от всички криминални филми, които съм изгледала и то е, че това,което изглежда очевидно, много често лъже.… виж още »

djasra
djasra
22.05.2019 21:17

…..”Музика, харесвана от сатанистите като “Металика” например”…..- четете ли изобщо какво пишете?

djasra
djasra
23.05.2019 0:25

Да, де , изкарва се жертва на ретроградни индивиди в юесей в края на 20- ти век, щото бил слушал Металика и затова го били смятали за сатанист….още преди процеса, както твърди….точно пък тия свежи комерсиалисти, сега пък и сатанисти, та чак и пентаграм си татуирал в тяхна чест…Абсолютна боза