Ерик Смит: Малолетният детеубиец от Савона

Тридесет и една годишният Ерик Смит има червена коса, очила с дебели стъкла и лице, обсипано с лунички. Затворническата му униформа изглежда с един номер по-голяма. Неговата външност никак не подхожда на престъплението му.

На 13-годишна възраст той се превръща в център на медийна буря. Рижавата му физиономия и крехката му възраст са в такъв контраст с жестокостта на престъплението му, че убийството за малко да му се размине.

Буря в тихото градче

Савона е тихо провинциално градче с един единствен светофар. Всички съседи се познават, децата играят свободно из дворовете и по тротоарите без родителски надзор. Повечето хора оставят домовете си отключени без изобщо да се замислят. Всичко това се променя през лятото на 1993 г.

Четиригодишният Дерик Роби е момче на място. Местните го смятат за нещо като неофициален кмет на малкото градче, разположено в западната част на щат Ню Йорк, с население 970 души. Той застава с колелото си край пътя и маха на минаващите коли за добре дошли.

Дерик Роби
Дерик Роби

Ерик Смит живее в другия край на града и обича да ходи на гости при своите баба и дядо – Ред и Иди Уилсън.

„Винаги ни прегръщаше и целуваше“ – спомня си Ред. – „Обичаше да се прави на клоун“.

„Определено харесваше да му се обръща внимание“ – добавя баба Иди.

Но ярко червената коса на Смит, дебелите стъкла на очилата му, клепналите му уши и обсипаното му с лунички лице го превръщат в мишена за училищните побойници в продължение на години. Той обикаля с часове града с колелото си – съвсем сам.

През лятото на 1993 г. Смит се записва в лятната занималня, организирана в парка на пресечка от дома на семейство Роби. Дерик също посещава програмата.

На 2 август Дерик се готви да тръгне към парка, но майка му още не е готова да го заведе. Тя обикновено го изпраща дотам, но онази сутрин малкото братче на Дерик й създава грижи. Тогава Дерик казва: „Всичко е наред, мамо. Ще отида сам“. Той я целува, казва: „Обичам те, мамо“ и се отдалечава с щастливи подскоци по тротоара.

Не трябва да пресича улици, защото парка е съвсем наблизо. „Тогава за първи път го пуснах да излезе сам“ – казва с горчивина Дорийн.

Не след дълго небето се покрива с буреносни облаци и Дорийн чувства прилив на паника:

„Кълна се, че това беше момента, в който той е умрял. Мисля, че се опитваше да ни го каже“.

Макар Дорийн все още да не осъзнава това, мрачното й чувство за надвиснала беда е напълно оправдано. Пет минути след като е целунала Дерик за сбогом, той вече е мъртъв.

Тялото му е открито същия ден в малка горичка по средата на пътя от дома му към парка. Полицията предполага, че момченцето е било примамено встрани от пътя и задушено и пребито с камъни. Но засега все още не се знае кой е убиецът.

Неизвестният злодей е изровил два камъка – един много голям и друг по-малък, с които е разбил главата на детето. Преровил е кутията за обяд на Дерик и е смачкал един банан на пихтия. След това е взел безалкохолната му напитка (червен „Кул Ейд“) и я е излял в дупката на главата му, зейнала след ударите. Накрая е съблякъл Дерик и го е изнасилил с пръчка, намерена наблизо.

После убиецът се е заел да аранжира тялото на жертвата. Лявата маратонка на Дерик е била събута от крака му и грижливо поставена край дясната му ръка. Дясната маратонка лежи край лявата му ръка. Тялото изглежда нарочно поставено в тази поза.

Убиецът е продължил да се занимава с трупа на момчето след смъртта му, не само защото е искал, а защото е изпитвал удоволствие от това.

Удоволствие

Думата „удоволствие“ ще изниква отново и отново по време на разследването. Първият път е четири дни след убийството, когато Ерик Смит се появява в полицейското управление и предлага помощта си в разкриването на престъплението.

Ерик Смит
Ерик Смит

„Определено се наслаждаваше на момента. Не му се искаше да свършва“ – спомня си детектив Джон Хибч, който е разговарял многократно със Смит и е нямал никаква идея, че убиецът седи точно пред него. – „Гледаше ме в очите. Много весел, много щастлив. Харесваше му факта, че разговарят с него“.

Първоначално Ерик отрича да е виждал Дерик. Но после внезапно променя историята си. Казва:

„Бях точно през улицата срещу полето. И тогава видях Дерик“. Когато чува това, Хибч за малко да падне от стола си.

„Това го поставяше право на местопрестъплението. Само е трябвало да прекоси полето и е щял да се озове на мястото на убийството“.

Детективът пита Смит с какво е бил облечен Дерик и той описва дрехите му и факта, че е носил кутия за обяд в ръката си.

Смит започва да показва емоции, когато детективите го му задават въпроса къде за последно е видял Дерик.

Научи повече за:   Виктор Саенко и Игор Супрунюк: Маниаците от Днепропетровск

„Гласът му се пречупи. Наведе глава“ – разказва Хибч. – „Вдигна юмруците си и ръцете му потрепнаха леко, когато каза: „Мислите, че аз съм го убил, нали?““.

Смит иска почивка и вторият му баща му донася чаша с безалкохолно – червен „Кул Ейд“. Ерик грабва чашата и я хвърля на земята.

„Всички знаехме, че убитото момче е било залято с червен „Кул Ейд““ – казва Хибч. – „Тогава си помислих, че това дете е видяло нещо много травматизиращо и се опитва да блокира спомените си“.

На следващия ден полицаите помолват Ерик Смит да вземе колелото си и да им покаже къде е бил, когато за последно е видял Дерик Роби. Хибч забелязва как момчето кипи от радостна възбуда през цялото време. Изглежда истински се забавлява, показвайки им мястото.

Не обичам банани!

Но дядото на Смит Ред Уилсън разказва, че семейството е знаело, че Ерик крие нещо. Разбира се, не са смятали, че той го е направил, но са подозирали, че може би някой го е заплашвал да не говори. Същите опасения са изпитвали и приятелското съседско семейство Джон и Марлийн Хескел. След убийството Ерик е прекарвал почти всяка вечер в дома им.

Дерик Роби
Дерик Роби

„Ерик ме попита: „Какво ще стане, ако се окаже, че го е направило дете?“. И аз казах: „Вероятно ще има нужда от психиатрична помощ“. „О, добре“, каза той“ – спомня си Марлийн Хескел. – „И ДНК тестове. Искаше да знае какво биха показали“.

Постепенно подробностите от престъплението се разчуват и скоро Марлийн получава обаждане от своя приятелка.

„Тя ми каза, че според нея убиецът е дете, което не обича банани, защото извършителят е смачкал банана. Възрастен човек просто би го изхвърлил. Нямаше да го прави на каша“.

Марлийн Хескел предприема свое собствено разследване на убийството. Отива в магазина и купува сладолед с ядки, сироп и банани. Занася го у дома и пита всички дали искат мелба. Всички искат.

Ерик казва, че иска мелбата си с ядки и сироп, но няма да яде бананите: „Не! Не обичам банани!“. Марлийн се обажда на приятелката си и й казва: „Ерик не обича банани, а аз съм изплашена“.

Пет дни след смъртта си Дерик е погребан в бейзболната му униформа. Само два дни по-късно неговият убиец прави самопризнания.

Семейството му го притиска и го моли да им каже какво знае. Но истината е много по-ужасна от всичко, което са си представяли.

Защо го е направил?

В ретроспекция хората, които го познават, казват, че са забелязвали знаци, че Ерик Смит – който живее със своята майка, втория си баща и двете си сестри в запусната къща в другия край на града – е меко казано леко чудат. Много обича да чете романи на Стивън Кинг и други страховити истории, поставя плодове в ауспусите на колите на хората, които не се държат добре с него, и най-сериозното – преди четири години е бил обвинен от възрастен съсед, че е удушил котката му по преднамерен и садистичен начин.

Макар да е умно момче, той изостава с един клас в училище. Въпреки пакостите си, той често върши дребни услуги на възрастните. Повечето хора го съжаляват, вместо да се страхуват от него и го смятат за недодялан смотаняк, копнеещ за човешко внимание.

В основата на съдебния процес, който се провежда през август 1994 г., стои натрапчивият въпрос: „Защо Ерик е убил?“.

Прокурор Джон Тъни настоява: „Факт е, че Ерик е избрал да извърши нещо ужасно“.

Но защитата, в лицето на адвокат Кевин Брадли, се противопоставя, че той не е имал избор.

„Ерик Смит страда от много сериозно умствено заболяване“ – казва Брадли. – „Фактът, че изглежда нормален след всичко това показва, че всъщност не е“.

Майката на Ерик разказва от свидетелското място как е разбрала за стореното от сина й:

„В един момент той се обърна към мен и каза, че го е направил. Загубих контрол. Попитах го защо, защо го е сторил. А той само повтаряше: „Не знам. Не знам“. И се разплака““.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Съдебните заседатели чуват, че като едва проходило дете Ерик Смит е получавал гневни изблици и е удрял главата си в пода. Имал е говорни проблеми, изостанал е в училище и е бил безмилостно тормозен от връстниците си. Когато е потърсил съвет от втория си баща как да се справи с гнева си, Тед Смит не е бил подготвен да му помогне.

„Наистина беше разстроен. Стискаше юмруци и се тресеше, когато ми каза: „Татко, имам нужда от помощ““ – разказва Тед от свидетелската скамейка. – „Аз му казах: „Преглътни го. Когато аз се ядосвах на твоята възраст, просто грабвах една торба в хамбара и започвах да я удрям и блъскам до изтощение““.

Ерик е излязъл от стаята. Малко по-късно Тед е отишъл до прозореца и го е видял да се връща съвсем спокоен. Погледнал е надолу и е забелязал, че кокалчетата на ръцете му са обелени и кървящи. Попитал го е какво е станало и Ерик му е отговорил: „Ударих едно дърво няколко пъти“. Тед е решил, че с това проблема с гнева на доведения му син е приключен.

Научи повече за:   Цутому Миязаки: Убиецът Отаку

Свидетелят експерт на защитата, психиатърът д-р Стивън Хърман, диагностицира Ерик Смит с периодично експлозивно разстройство – неконтролируема ярост.

„Буквално смъртоносен гняв и ярост“ – казва Хърман. – „След епизодичен гняв, детето може да изглежда съвсем нормално“.

Но обвинението изтъква, че това е изключително рядко разстройство, което почти не се наблюдава при деца на възрастта на подсъдимия. Ерик е подложен на продължителни медицински изследвания, проведени от експертите на двете страни. Изследват мозъчните му функции, хормоналните му нива и не откриват нищо, което да обяснява свирепото му поведение.

Майката на Ерик Смит Тами споделя, че по време на бременността си е взимала лекарство за епилепсия. Лекарството „Тридион“ би могло да причини родилни дефекти.

Доктор Хърман казва, че не твърди, че лекарството е направило Ерик избухлив, а че е причинило изоставането в развитието му, което е повлияло непоправимо на неговото самочувствие. В крайна сметка болката и гневът му са надделели у него.

„Напевът в този етап от процеса като цяло е „Бедният Ерик““ – изказва се язвително прокурор Тъни. – „Имал ли е проблеми? Да. Но това по принцип не превръща хората в убийци. Знаел ли е, че когато души Дерик, убива дете – човешко същество? Ако е знаел, че върши нещо грешно, дори да страда от всичките психологични и психиатрични проблеми на света, все пак е отговорен за онова, което е извършил пред закона“.

Освен това Тъни изтъква, че Смит е знаел много добре, че действията му са погрешни, защото сам си е признал, че е подмамил Дерик в гората, за да го убие без никой да го види.

През цялото време в съдебната зала лицето на Ерик е зловещо пребледняло. Не показва нито някаква емоция, нито разкаяние.

Ерик Смит е осъден за бруталното убийство на четиригодишния Дерик Роби. Съдебните заседатели единодушно го признават за виновен в убийство втора степен.

Дерик Роби
Дерик Роби

Родителите на Смит са опустошени от тази присъда. Те са убедени, че детето им е болно. Той получава максималната присъда за подобно обвинение по онова време – минимум девет години затвор.

Родителите на убитото момченце Дейл и Дорийн Роби се разплакват от облекчение. Тогава още не осъзнават, че над тях също е надвиснала тежка присъда.

„Най-трудното нещо за мен е, когато някой ме попита: „Колко деца имате?““ – казва Дорийн. – „Обикновено отговарям: „Имам едно момче у дома и още едно, което ме чака в рая“.

В края на процеса основният въпрос остава все така без отговор. Ерик Смит така и не обяснява защо е убил Дерик. Прави го чак десет години по-късно.

Молба за помилване

Десет години по-късно, на 8 юни 2004 г., се провежда заседание при закрити врата за освобождаването на Ерик Смит.

Ерик Смит
Ерик Смит

Семейство Роби вече е научило по най-бруталния начин, че нищо не е сигурно, така че изпращат писмо до Комисията по помилванията, придружено с домашно видео, посветено на краткия живот на Дерик.

„Разстройва ме това, че трябва да ги моля да държат този убиец зад решетките“ – казва Дорийн. – „Най-голямата ми тревога е, че имам още един 12-годишен син. Имам достатъчно проблеми с пубертета му, че да се тревожа и за убиец пуснат на свобода“.

Тази несигурност тежи и на Джон Тъни – прокурорът, осъдил Ерик Смит. Дали комисията ще види нещата различно от съдебните заседатели?

„В много отношения това е като повторно провеждане на процеса – несигурността от изхода“ – казва той.

Новият адвокат на Ерик Смит Сюзан Безжитомир е майка на пет деца и бивш професор в колеж. Той й плаща символичния хонорар от 5 долара на месец. Тя вярва, че Смит трябва да бъде освободен.

„Проблемът не е какво объркано дете е бил той тогава“ – казва Безжитомир. – „Въпросът сега е в какъв млад мъж се е превърнал? Това е отговорът, който интересува комисията“.

Според нея огромната промяна в Смит се дължи на интензивното му лечение през шестте години, които прекарва в затвора за непълнолетни. Когато навършва 21 години, Смит е преместен в затвора за възрастни „Клинтън“.

За да демонстрира промяната у него, Безжитомир му позволява да прочете по телевизията извинението си към семейство Роби, което е приготвил. Но му забранява да отговаря на всякакви въпроси.

„Знам, че действията ми причиниха ужасна загуба за семейство Роби. И за това аз наистина съжалявам“ – казва Ерик Смит. – „Опитвах се да си представя какви са нещата, които Дерик никога няма да изпита. Шестнайсетгодишният му рожден ден. Да празнува Коледа. Да си купи къща. Да завърши училище. Да отиде в колеж. Да се ожени. Да има дете. Ако мога да се върна назад във времето, бих сменил мястото си с Дерик и бих изтърпял цялата болка, която съм му причинил. Ако по този начин мога да му върна живота, бих го направил, но не мога“.

Научи повече за:   Сеито Сакакибара: Ученикът убиец от Кобе

Спомняйки си за детството, Смит описва жестоката болка, която изпитвал от подигравките на връстниците си:

„След няколко години на словесни обиди и мачкане на самочувствието ми, просто изключих чувствата си. За да не изпитвам емоционалната болка, която ме правеше уязвим и слаб. Но вредата беше нанесена. Започнах да вярвам, че съм никой и нищо. Виждах живота в мрачни тонове. Когато отивах на училище, сякаш отивах в ада“.

В този момент Смит почти се доближава до отговора, който преследва толкова много хора вече дълги години. Защо го е направил?:

„Независимо колко дребен или сериозен е даден тормоз, той се натрупва. Докато не стигне до точката, в която детето не може повече да търпи“ – казва той.

„След известно време това дете би могло да изсипе огромния си емоционален гняв върху някой напълно невинен като Дерик. Не защото е зло или сатанично дете. А защото иска тормозът да спре. И това е единственият начин, който познава“.

Но прокурор Тъни посочва, че Смит е дал на комисията доста по-смразяващо обяснение за убийството. Когато са го попитали дали убивайки Роби е изпитал удоволствие, той е казал:

„В онзи момент, да“. Когато са го попитали защо го е направил, Смит е отговорил: „Защото вместо да бъда нараняван, аз наранявах някой друг“.

След това е споделил мислите си по въпроса какво кара децата да убиват и е споменал, че е бил тормозен в дома си:

„Макар всеки случай да е различен, общото между тях е, че децата, които извършват тези немислими престъпления, са изтърпели години на тормоз. Дали в училище, дали у дома или навсякъде. Аз имах проблеми вкъщи. Но няма да говоря за тях“.

Поради сексуалното естество на престъплението му, въпросът дали Ерик Смит е бил насилван сексуално е повдиган няколко пъти по време на процеса и нееднократно отхвърлян. Все пак има показания, че по-голямата му сестра Стейси е била насилвана от втория им баща Тед.

Но категорични доказателства за сексуален тормоз върху Смит не съществуват. Всъщност едно десетилетие по-късно самият той казва на комисията, че не е бил насилван.

Смит дори си позволява да сподели с комисията, че е уникално квалифициран да помага на тормозени деца и един ден се вижда като криминален психиатър, работещ с деца, които убиват.

„Може би смятате, че съм заплаха за добруването на обществото“ – казва той, – „и аз разбирам защо се чувствате така. Но факт е, че не съм. Мога да бъда принос за обществото“.

Семейство Роби и семейство Смит не са разменяли нито дума през годините. Няколко месеца след убийството семейство Роби се преместват в нова къща в Савона, за да избягат от мъчителните спомени на стария си дом. За да почетат Дерик, доброволци изриват с булдозер мястото на престъплението и изграждат на него ново игрище в памет на малкия бейзболист.

Но най-важното за семейство Роби е комисията също да не забравя Дерик и да не позволи на неговия убиец да излезе на свобода. След агонизиращо очакване комисията най-накрая стига до решението си. Молбата на Смит за помилване е отхвърлена.

Ерик Смит
Ерик Смит

Сега близките на Дерик искат да дадат и на други семейства като тяхното повече време да излекуват болката си, преди да се сблъскат с мъчителното изживяване на предсрочните освобождавания. Те се борят да прокарат „Закона на Пени“, който цели да удължи минималните присъди на деца, които убиват, на 10-15 години.

Всички молби на Ерик Смит за освобождаване досега са отхвърлени, като последното разглеждане на молбата му е било през януари 2020 г. Следващото му явяване пред комисията ще бъде през октомври 2021 година. Той казва, че ако го помилват, не възнамерява да се връща в Савона.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Материалът е написан по идея на Kpaxian
Източници: cbsnews.com, people.com, digitaljournal.com, wikipedia.org

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
16 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
NoOne
NoOne
05.09.2011 19:28

Според мен няма значение, че е бил дете.Осъзнавал е какво е вършил.Отнел е един човешки живот и заслужава и неговият да бъде отнет.Но така няма да може да страда и да съжелява, както и трябва, нали.Заслужава да остане до живот в затвора.

Много яка статия 🙂

legion
legion
07.09.2011 15:11

За съжаление това е само върха на айберга. Не достатъчно и не правилно отделено време за възпитание на човека. Не е бил подготвен за живота и лабилната психика само е усложнила нещата. Не е бил подготвен да се справя със средата си, като връсниците му, държанието на които не е било нищо друго като лошо възпитание, а следователно родителите им са косвено виновни в цялата тази случка. Ако се вземе всеки един случай на каквото и да е взаимодействие на индивида със средата си действат не само един-два фактора, действа множество от тях. В никакъв случай не оправдавам човека, само… виж още »

legion
legion
07.09.2011 15:11

И съвсем забравих – браво за труда по статията!

Secret
Secret
10.09.2011 21:15

Потресена съм! Но смятам , че наказанието е справедливо , имайки се предвид тогавашната възраст на извършителя. Смъртно наказание би било жестоко да се приложи на едно дете , но затвор и то доживотен , да.

коджабаш
коджабаш
10.09.2011 22:56

скоро ще го пуснат на свобода!

Secret
Secret
11.09.2011 15:27

Да се надяваме , че няма.

creature
creature
21.09.2011 15:54

Каквото и да му направят повече, няма да върне Дерик. Понесъл си е наказанието – все пак е израстнал в затвора. Ако не представлява риск за обществото, трябва да го пуснат и да му дадат възможност да бъде пълноценен човек.

Rality
Rality
29.10.2011 0:39

Каква свобода той заслужава да му направят това което той е направил.Дори и дете да е,удошил го е удрял го е с камъни и му е направил дупка в главата в която е излял безалкохолно и после го изнасилил с пръчка а най-ужасното е,че това му е доставило удоволствие,заслужава всичко най-лошо за напред и му го пожелавам.Да гори в ада дано!

Часовници реплика
22.11.2011 9:38

Тоя не заслужава затвор, трябва да му направят същото което той е направил. Да усети тръпката… някой хора ми се струва че са тотално изтрещели. Направо е трудно за вярване че мозъка ти може да роди подобни неща.

Вик
Вик
11.08.2012 15:06

В крайна сметка е интересно какво се е случило на последното му обжалване през април тази година? Моля ви, ако има начин да се разбере, да публикувате отговор на този въпрос.

Дес
Дес
15.08.2012 15:41

Някой има ли инфо как е минало явяването пред комисията през април тази година? Би било хубаво статията да се допълни с актуална информация от 2012 🙂

Добс
Добс
07.12.2012 13:56

На изслушването през май 2012 г. отново му е отказано предсрочно освобождаване, следващото изслушване ще е през април 2014.

Белия
Белия
29.12.2012 16:39

Той е убивал един път,ще го прави пак независимо какво казва,щом му е харесало ще го направи пак ако го пуснат

Лилия Костова
Лилия Костова
08.03.2014 10:30

Хей пуснете и историята Джон Силва , който убива своя приятел Джери Лий през 2000 г.

Лилия Костова
Лилия Костова
11.01.2018 9:07

creature Такова понятие като бивш наркоман бивша проститутка и бивш убиец НЯМА ! Щом веднъж е отнел живот пак ще го направи ! Уродите Робърт Томпсън и Джон Венабълс ,които преди 25 г. отнемат по също толкова жесток начин живота на 2 годишно детенце да не мислиш , че са се поправили ? Не не са единият от тях на няколко пъти го арестуват ,че притежава и разпространява детска в Интернет детска порнография . При 100 % доказана вина за убийците трябва да има смъртна присъда без значение от възрастта !

vsekumu zaslujenoto
vsekumu zaslujenoto
07.06.2018 20:42

на всеки 5 мин. мин. в дарк уеб убиват и измъчват хора ,жени деца и др. на живо така наречения live steem и нокой не взема драконови мерки правителствата знаят но нищо всвки ден ги гледт миризливи извратеняци дайе могат да бъдат режисйори да казват на изверга какво даправи на жертвата а ние кво…