Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Неудачникът и заклет алкохолик Ричард Спек се прочува с изнасилването и убийството на осем медицински сестри в Чикаго през 1966 г. Той получава от 50 до 100 години затвор за масовото клане на жертвите си. Зад решетките Спек започва да приема женски хормони, отглежда си гърди и се заснема в импровизирано порно видео, което попада в ръцете на медиите пет години след смъртта му.

Нощ на терор

В ранните утринни часове на 14 юли 1966 г. Джуди Диктън решава да учи за предстоящия си изпит по неврология. Тя изключва вентилатора и чува някакъв звук отвън, приличащ на скимтене на животно. Заслушвайки се по-внимателно, помисля, че звукът по-скоро прилича на детски плач. Джуди вдига щорите си и вижда, че някакво момиче седи на перваза в общежитие №2319 от другата страна на улицата. Това е Кора Амурао, която нарежда през сълзи: “О, боже мой, всички са мъртви!”.

Навличайки халата си, Джуди се затичва към №2319. Кора все още седи свита на перваза, плачеща и трепереща. Джуди влиза през отворената врата и пристъпва в дневната. Натъква се на голата Глория Дейви, която лежи просната на дивана, с вързани зад гърба й ръце и парче плат, толкова силно стегнато около шията й, че лицето й е посиняло. Убита.

Глория Дейви

Затичва се към къщата на домакинката г-жа Бисон, викайки: “Има проблем в №19!”.

Домакинката събужда останалите си студентки и хуква към №2319, следвана плътно от Лиона Бончак.

Кора скача от 3-метровата височина на перваза и застава на предните стълби, замръзнала от страх. “Всички вътре са мъртви” – повтаря тя и моли другите да не влизат, защото убиецът би могъл все още да е там. Тя се е измъкнала на косъм, но не знае къде е отишъл извършителят.

Все пак Лиона и г-жа Бисон влизат в къщата. Лиона докосва Глория Дейви и я извиква по име, сякаш се надява мъртвата да се размърда и да даде признаци на живот. Тя не го прави.

Патриша Матусек

Лиона бавно се изкачва по стълбите и поглежда в коридора. В банята има тяло. “Матусек!” – извиква тя, но не получава отговор. Още една мъртва съученичка. Проверява другите две спални и открива в тях останалите студентки, толкова окървавени, че не е в състояние да разпознае никоя от тях, с изключение на Нина Шмейл. Възглавница покрива по-голямата част от лицето й, но Лиона може да види, че това е Нина. Тя лежи по гръб, краката й са разтворени широко, в сърцето й има рана от нож, а около шията й е стегната покривка.

Нина Шмейл

Вледенена от осъзнаването на факта, че осем от колежките й студентки са убити, Лиона се слиза по стълбите, където я чака г-жа Бисон. Казва й да не се качва и че всички горе са мъртви.

Г-жа Бисон грабва телефона с разтреперани ръце и се обажда в болницата.

“О, Боже мой, всички са мъртви!”

Някой маха на патрулиращия полицай Даниел Кели – младок, който е на служба едва от 18 месеца. Той съобщава по радиостанцията, че се е натъкнал на проблем и влиза в къщата. Вътре с шок установява, че познава Глория Дейви. Полицай Кели е излизал със сестра й в миналото. Много разстроен, той изважда оръжието си, претърсва къщата и открива останалите тела. Тогава изтичва отвън, за да извика подкрепления.

На 13 юли полицейският репортер от чикагското радио WCFL Джо Къмингс решава да обиколи югоизточната част на града. Той преслушва полицейската честота, но всичко е спокойно. Към 05:30 ч. се насочва обратно към радиото. Докато се връща, Джо чува нещо по станцията, случващо в неговия район.

“Помощ! Помощ! Помощ!… О, Боже мой, аз излизах със сестра й! О, Боже мой, никога не съм виждал нещо подобно!… О, дайте ми сержанта… дайте ми лейтенанта… О, Боже!”. Джо чува диспечера да пита отново и отново: “Къде си… къде си?”.

Но полицай Кели продължава да повтаря: “О, Боже мой, всички са мъртви!”. Минава известно време преди да каже къде се намира.

Диспечерът казва: “Хубаво… ще изпратим помощ”. Джо си помисля: “Това е само на пресечка оттук”. Завърта волана и потегля с бумтяща от адреналин глава. Спира пред №2319, грабва диктофона си и се затичва към полицай Кели. На улицата няма други хора. Г-жа Бисон, Лиона и Джуди се опитват да успокоят Кора в съседната къща.

Джо забелязва, че Кели обикаля в кръг. Той е обърнал фуражката си наопаки, ризата виси от панталоните му, лицето му е червено, а очите му се стрелкат бясно наоколо.

“Аз съм Джо Къмингс, полицейски репортер за радио WCFL, какво се е случило? Не съм полицай… Аз съм полицейски репортер… какво става тук?” – пита той.

“Убийство” – казва Кели.

“Влизам… няма да пипам нищо” – заявява Джо.

Отваря вратата, пристъпва вътре и вижда тялото на убита бяла жена. Излиза навън и се приближава отново към ченгето с думите: “Значи, имате убийство в дневната стая” – Джо все още не може да разбере защо ченгето е толкова разстроено от някакво рутинно убийство.

“Качете се горе” – казва му Кели.

Джо се връща вътре и заизкачва стълбите. Стигайки до втория етаж, поглежда надолу по коридора и се обръща надясно. Все още е тъмно, слънцето точно е започнало да изгрява. Тръгва по коридора. В спалнята вдясно от него вижда тела, чиято кожа е с болезнения цвят на охра. Малко по-надолу минава покрай друга спалня и още три тела, при което повтаря мантрата на Кели: “О, Боже мой!”. Тръгва да се връща, минава покрай банята и открива още едно тяло вътре. Това прави седем трупа горе и един на долния етаж.

Тръгвайки надолу, Джо усеща как стомахът му започва да се бунтува. Минавайки покрай дневната, хвърля един последен поглед към тялото там и се втурва навън, за да повърне.

След това се връща при колата си и се свързва с радиостанцията: “Говори Джо Къмингс. Намирам се в югоизточната част на града. Тук има масово убийство. Осем студентки медицински сестри са открити, убити с нож”. От станцията му казват, че новината ще се излъчи в емисията в шест часа.

Джо се връща обратно в къщата и се качва на втория етаж. Не знае защо го прави. От коридора може да чуе приближаващите се сирени и се успокоява, че идва помощ. Проверява отново стаите и когато тръгва да се връща, чува някакъв странен шум под обувките си. Поглежда надолу и вижда, че килимът е толкова подгизнал от кръвта, стичаща се от двете спални в коридора, че обувките му потъват в нея. Отвратен, Джо се втурва навън и повръща отново. През цялата си кариера не е виждал подобна бруталност, дори когато веднъж е отразявал самолетна катастрофа.

Полицаите пристигат и го виждат да повръща. Започват да му подвикват: “Хей, Джо, какво става, не ти понася, а? Почваш да остаряваш!”. Подигравките секват, когато ченгетата влизат в къщата и на свой ред излизат на бегом, за да се присъединят към повръщането.

Местопрестъплението

Няколко часа по-късно началникът на отдел “Убийства” Франк Фланаган дръпва Джо настрана и му казва: “Направи ми услуга, когато предаваш новината за радиото кажи, че гърлата им са били прерязани”.

“Защо?” – пита Джо.

“Защото всеки ненормалник в града ще започне да си признава за убийствата на тези момичета. Не споделяй подробностите… единствено убиецът ще знае какво наистина се е случило”. Джо се съгласява.

Улиците навън са пълни с полицаи. Около 06:30 ч. детектив Джак Уоленда се заема методично да разглежда телата едно по едно.

Глория Дейви лежи гола по корем на дивана, а ръцете й са вързани с ивица от чаршаф на двойни възли, изглеждащи твърде професионални. Забелязва вещество, приличащо на семенна течност по задните й части. Копчетата от блузата й са разхвърляни по стълбите. На пода е захвърлена бяла фланелка.

Памела Уилкенинг

Уоленда проверява една от спалните на горния етаж и намира тялото на Памела Уилкенинг, която лежи със запушена уста и е убита с нож в сърцето. Близо до нея, по лице в локва кръв лежи Сюзан Фарис с бял чорапогащник, завързан около врата й. Детективът преброява 18 прободни рани по гърдите и шията й.

Сюзан Фарис

Мери Ан Джордан лежи по гръб, намушкана три пъти в гърдите и по един път в шията и в окото. Той се насочва към следващата спалня, където открива Нина Шмейл с нощница, вдигната над гърдите й и с чаршаф, вързан на същите характерни възли около врата й, по която има прободни рани. По-внимателният оглед показва, че вратът й е счупен.

Мери Ан Джордан
Мери Ан Джордан

Под едно синьо покривало открива Валентина Пезон (24 г.), лежаща по лице с прерязано гърло. Хвърлена върху нея като счупена кукла, с лице нагоре лежи Мерлита Гаргильо, удушена и намушкана с нож.

Научи повече за:   Уилям Бонин: Магистралният убиец от Калифорния

Уоленда минава през вратата отдясно. Краката на Патриша Матусек се подават от банята – тя лежи по гръб, с ръце вързани зад гърба и е удушена с парче от чаршаф, вързано на двоен възел. Нощницата й е вдигната над гърдите, а белите й гащички са смъкнати надолу. Изглежда така, сякаш е била ритана в стомаха. Кървави кърпи покриват пода на банята. Макар да е опитен детектив, Уоленда знае, че това е най-жестокото престъпление, което е виждал.

Съдебният лекар освобождава телата едно по едно и те са откарани в моргата. Къщата е запечатана и лабораторните техници се захващат за работа.

Издирването

Ченгетата се разпръскват, за да претърсят улиците в района. Смятат, че убиецът е познавал местността, тъй като къщата на медицинските сестри е трудно забележима от улицата. Оцелялото момиче, Кора Амурао, е видяло извършителя и го е описало като висок 1,80 м, с руса коса, около 75 кг и с характерен южняшки акцент. Полицията попада на служител в бензиностанция, в която често се навъртат съмнителни типове, и той си спомня за човек с подобно описание. Преди два дни този мъж е оставил на управителя на бензиностанцията две торби с багаж, оплаквайки се, че е моряк, който е изпуснал кораба си и е останал без работа.

Тогава полицията прави проверка в агенцията за набиране на моряци, но служителите там не могат да си спомнят за човек с описанието на заподозрения. Връщайки се обратно в бензиностанцията, детективите се свързват с управителя в дома му. Той потвърждава, че наистина някакъв висок, рус мъж, със силен южняшки акцент му е оставил две торби. Човекът бил изпуснал кораба си и управителят го е насочил към пансион, където може да пренощува.

Ричард Спек
Ричард Спек

Детективите отново посещават агенцията сигурни, че там трябва да има някаква следа. Най-накрая един от служителите си спомня за ядосания моряк с толкова провлечен акцент, че едва се е разбирало какво говори, който бил загубил работата си. Служителят разравя кошчето с отпадъци и изважда оттам смачкано назначение, подписано от Ричард Б. Спек.

Снимката на Ричард Спек съвпада напълно с описанието, дадено от управителя на бензиностанцията. Проверката установява, че той няма криминално досие, поне в района на Чикаго.

Спек изважда късмет

Ричард Спек пристига в бар “Пийтс Таб” около 10:30 ч. сутринта свеж, чист и отпочинал. От колана му виси 30-сантиметров ловджийски нож. Това не е ножът, използван в убийствата, Спек не държи особено да го показва. Преди месец той е заложил скъпия си часовник на бармана, за да си купи пиене. Сега, подплатен с известна сума, откупува часовника си и помолва бармана да прибере ножа му зад бара. Настанявайки се удобно, се впуска в разкази за службата си във Виетнам и как е използвал същия този нож, за да убива хора там.

В един момент Спек се пресяга зад бара, взима ножа си и промъквайки се зад бармана, опира острието в гърлото му. Казва на човека, че точно така би убил някого, ако му се наложи. Барманът никак не се впечатлява и ядосано го заплашва с полиция. Тогава Спек казва, използвайки южняшкия си чар, че просто се шегува.

Един от редовните клиенти в заведението, Уилям Къркланд, купува ножа от Спек. Спек му казва, че е купил оръжието от военен кораб в чужбина, но то всъщност му е подарък от неговия зет Джийн Торнтън.

Пияното дуо се препъва през улицата към друг бар, където продължават с пиенето. Точно там Спек чува за първи път, че в клането има оцелял. Обръщайки се към Къркланд, той казва:

“Това трябва да е дело на някое мръсно копеле”.

В същото заведение се сблъсква с още едно приятелче по чашка, землякът му Робърт “Ред” Джералд. Продължават да пият от бар на бар, докато Ред не може повече да се държи на краката си и има нужда да си полегне. Спек отвежда пияното си другарче в своята стая в “Шипярд Ин”, оставя го в леглото и слиза в бара, за да изпие още няколко чашки. В един момент от хотела му казват, че го търсят по телефона.

Детективите са издирили последния известен телефонен номер на Спек, който се оказва този на сестра му. Накарват служителя от агенцията да се обади и да каже, че е намерил друг кораб за Спек. Служителят попада на неговия зет Джийн Торнтън и му предава съобщението. Торнтън казва, че ще се постарае да го открие, щастлив, че пропадналият му шурей най-накрая ще му се махне от главата.

Торнтън се обажда в “Шипярд Ин” и предава на Спек да позвъни в агенцията, защото са му намерили работа. Служителят му казва да дойде, за да подпише назначението си на кораба “Синклеър”. Спек обаче знае, че “Синклеър” е отплавал преди няколко дни и така и не се появява в агенцията.

Вместо това незабавно се качва в стаята си, събужда Ред, събира си багажа, слиза долу и си поръчва такси. Махмурлията Ред сяда да чака отвън на тротоара, държейки главата си с ръце. Спек чака таксито вътре в хотела, играейки сам на билярд. Когато в бара на хотела влизат трима цивилни полицаи, търсейки висок, рус мъж с южняшки акцент, Спек се държи хладнокръвно. Просто надава ухо и продължава да играе на три метра от ченгетата. Барманът не може да им даде никаква информация.

Късметът продължава

Таксито пристига и Спек глътва питието си на екс, избърсва устата си с ръка и се измъква през страничната врата. Набутва багажа си и Ред в колата и казва на шофьора да кара на север. Оставя Ред по пътя и му казва, че започва работа на кораба “Синклеър” в седем часа на следващата сутрин.

Таксито продължава на север, а шофьорът настоява за адреса. Без да има никаква представа къде се намира, Спек махва към една сграда в квартал “Кабрини-Грийн” и таксито го оставя там.

Той тръгва по осеяната със заведения улица “Ръш”. Изнервен от приятната обстановка се насочва към запуснатия хотел “Ралей”. Построена през 1882 г., някога луксозната сграда отдавна е загубила блясъка си. Спек се чувства като у дома си.

По-късно пияният Спек довежда в хотела чернокожа жена и рецепционистът запомня провлачения му говор. Чува момичето да го нарича Ричард, макар той да се е записал под друго име в хотела. След половин час момичето слиза обратно долу и казва на служителя, че Спек е въоръжен.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

На сутринта служителят разказва на шефката си г-жа Хълингър за мъжа с оръжието и тя се обажда в полицията. Двама полицаи пристигат в хотела в 08:30 ч. Все още замаян от алкохола, Спек се събужда и вижда двете ченгета надвесени над главата му. Той лежи напълно облечен, а оръжието се подава изпод възглавницата му. Полицаите се интересуват за какво му е. Той отрича, че оръжието е негово и казва, че проститутката си го е забравила. Когато го питат как се казва, им отговаря: “Ричард Спек”.

Ченгетата проверяват портфейла му и намират моряшката му карта и паспорт. Но не правят никаква връзка с убийствата. Не всички полицаи са уведомени за самоличността на убиеца. Разпитват Спек в продължение на 15 минути, след това конфискуват оръжието му и си тръгват. Казват на рецепциониста, че гостът е безобиден и изглежда забравят да докладват за отнетото оръжие в управлението. Спек изважда късмет за пореден път.

На дъното

Същата вечер Спек се отправя на обиколка из запуснатите барове около хотела.

Ченгетата все още проверяват други следи и нямат представа,че той се е измъкнал под носа им. Свързват се с ФБР, за да проверят отпечатъците му. Местонахождението му е проследено до “Шипярд Ин” и таксиметровата компания. Шофьорът на таксито им казва, че е оставил Спек в “Кабрини-Грийн”. Натам са отправени въоръжени с пушки полицаи.

Детективите откриват приятелчето на Спек Ред, който все още е в пиянски ступор, но все пак е в състояние да им предаде за “предстоящото” му отплаване с кораба “Синклеър”. Полицията поставя охрана в агенцията, където той би трябвало да се появи преди да замине.

Докато въоръжената полицията претърсва квартала, Спек попада на двама пияници – Клод Лънсфорд – Едноокия и Шорти Инграм, които си подават бутилка зад един магазин. Неспособен да устои на чашката, Спек се залепя за тях, очарован от Едноокия – бездомник, който наскоро е пристигнал от Далас, скрит в товарния влак.

Клод "Едноокия" Лънсфорд
Клод Лънсфорд – Едноокия

Пияниците са отседнали в хотел “Стар”. Спек набързо си събира багажа от “Ралей” и се отправя към “Стар”, за да се срещне с новите си приятели. Г-жа Хълингър и рецепционистът го забелязват да си тръгва, но той им казва, че отива до пералнята. Точно след 15 минути двама детективи влизат в хотела с неговата снимка. Г-жа Хълингър поглежда фотографията и очите й се разширяват: “Той току-що излезе”.

Научи повече за:   Харви Глатман: Убиецът на самотни сърца

Спек удря дъното, когато влиза в хотел “Стар”. “Стаите” са по 85 цента на ден. Всъщност те представляват малки кутийки без прозорци, с циментови подове, обзаведени с койка и шкафче. Въздухът мирише на алкохол, повръщано, пот и фекалии. Дрезгави кашлици, бълнувания, стенания на забравени души и нечие раздиращо повръщане изпълват сградата със зловещата си музика.

Спек хвърля багажа си на койката и отива при Едноокия и Шорти, които пият усърдно на пожарното стълбище. Подавайки си бутилка с евтино вино, разказват истории от живота си. Спек постоянно измества темата. Надява се да се качи на някой товарен влак. Едноокия се съгласява да му покаже как става номерът, но вътре в себе си чувства, че нещо в този човек не му харесва.

На сутринта Спек става рано и си събира багажа, готов да скочи на товарния влак. Почуква на вратата на Едноокия, който му казва да го чака долу. Вместо това Клод, на когото му е омръзнало от досаждането на Спек, му връзва тенекия.

Спек все пак го намира и отново настоява двамата заедно да се качат на товарния влак. Едноокия му казва, че предпочита да остане в Чикаго и да си намери работа. Спек най-накрая се отказва да го убеждава и отива да продаде някои от вещите си.

На 19 юли 1966 г. полицията получава потвърждение, че отпечатъците на Спек съвпадат с тези от местопрестъплението. Детективите издействат заповед за ареста му.

Междувременно той продава някои от вещите си и си купува бутилка вино и няколко вестници, в които вижда името и фотографиите си. Връща се в хотел “Стар”, изсмуква виното, счупва бутилката и прерязва китката си. Ляга на леглото и кръвта му закапва върху разпилените по пода вестници, от които обвинително го гледат собствените му очи. Спек вика съседите си, молейки ги за вода и помощ. Никой не му обръща внимание.

Разкрит

Междувременно Едноокия зърва лика на Спек в един вестник. Връща се в хотел “Стар” и открива кървящия мъж в стаята му. Обажда се анонимно в спешна помощ и в полицията, съобщавайки им, че човекът, когото търсят, се намира в хотела. Но полицията не изпраща кола.

Вместо това Спек е закаран в същата болница, в чиято морга лежат телата на убитите от него медицински сестри. Служителите в линейката си говорят за политика, докато той крещи за вода. Така и не забелязват полицейския бюлетин на таблото си, на който се мъдри неговата снимка.

Спек в болницата
Ричард Спек в болницата

Спек е прегледан от млад лекар, който забелязва в него нещо познато. Поглежда ръката му и вижда на нея същата татуировка, като тази от описанието на убиеца във вестниците. Докторът взима вестника и внимателно сравнява двете лица. “Вода” – умолява го Спек през това време. Когато се уверява, че това е издирваният убиец, лекарят го сграбчва отзад за врата с всичка сила: “А ти даде ли вода на сестрите?” – пита го той. След това извиква полицай, охраняващ друг пациент на същия етаж, и му казва, че Ричард Спек е в болницата. Смаяното ченге се обажда за подкрепления.

Едно нещо е сигурно – Ричард Спек ще получи най-добрата медицинска помощ. Трябва да остане жив, за да бъде изправен пред правосъдието.

Операцията му продължава два часа. През това време болницата се напълва с полиция.

Роден за неприятности

Ричард Бенджамин Спек е роден на 6 декември 1941 г. в Къркууд, щата Илинойс. Той е седмото от осем деца и обожава баща си, но той умира, когато Ричард е на шест годинки. Семейството му е много религиозно и майка му забранява употребата на алкохол у дома. Но когато се омъжва за тексаския престъпник Карл Линдбърг, тя смекчава строгите си изисквания към пиенето. Преместват се в Далас, където лошото пиянско настроение на Линдбърг се изсипва главно върху Ричард. Той е пълен провал в училище. Събира се с други момчета на неговата възраст и прекарва времето си в пиене, побоища и ходене по курви.

След гимназията Спек се оженва и се сдобива с дете, но бракът му не продължава дълго, тъй като често посяга на съпругата и тъщата си. Голяма част от брака си прекарва в затвора. Неговата съпруга Шърли разказва, че той я е изнасилвал, заплашвайки я с нож, и е имал нужда от секс по четири-пет пъти на ден. През януари 1966 г., само шест месеца преди убийствата на сестрите, Шърли подава молба за развод. През същата тази година той е замесен в обир и нападение с нож в Далас. Обирът ще го вкара зад решетките, затова с помощта на сестра си Карълин той се качва на първия автобус и заминава при другата си сестра Марта в Чикаго.

Спек остава там няколко дни и след това отива в Монмаут – малко градче в щата Илинойс, където е живял като дете. Нанася се да живее у семейни приятели. Работи един месец като дърводелец, но след това напуска и прекарва времето си в пиене из местните кръчми. Хвали се на барманите, че е убил бившата си съпруга в Далас. Мнозина забелязват провлачения му южняшки говор.

На 2 април 1966 г. г-жа Харис (65 г.) е нападната в дома си. Някакъв мъж с южняшки акцент опира нож в гърлото й. Казва й да не вдига шум, разрязва халата й на ивици, завързва я и я изнасилва.

На 13 април барманката Мери Кей Пиърс е открита мъртва в кочината зад кръчмата. В стомаха й е нанесен толкова силен удар, че черният й дроб се е разкъсал. Полицията разпитва Спек, но разговорът не е дълъг, защото той внезапно се разболява. Обещава да се върне на 19 април, за да продължат с разпита, но така и не се появява повече. Проследяват го до хотел “Кристи”, където откриват бижута и радиоапарат от дома на г-жа Харис, както и вещи, откраднати при други обири. Управителят на хотела е видял Спек да си тръгва преди около час с куфарите си. Казал му е, че отива до “пералнята”, но вместо това се е качил на автобуса. Три месеца преди убийствата на медицинските сестри Спек – гневен, отхвърлен и криещ се от закона – представлява истинска ходеща бомба със закъснител.

Щатът се подготвя за процеса

Най-важното нещо за щатския прокурор Уилям Мартин е надеждата, че Ричард Спек ще бъде обявен за годен да се яви пред съда.

Осъждането му зависи и от още един важен фактор – да се попречи на свидетелката Кора Амурао да избяга от страх в родните й Филипини. Мартин я държи непрекъснато под око. Довежда майка й и братовчед й в Чикаго за морална подкрепа. Настанява ги в таен апартамент, с 24-часова охрана. Всички медии искат да се доберат до Кора. От нейната история могат да потекат стотици хиляди долари под формата на права за книги, статии и участия в предавания. Дори филипинското правителство иска да контролира бъдещето на момичето.

Кора Амурао
Кора Амурао

Тя решително устоява на изкушенията до появата си в съда.

Спек, който се възстановява в болницата, няма представа, че Мартин е уредил Кора да го идентифицира. Облечена като медицинска сестра тя влиза заедно с останалите сестри в стаята му. Цели три минути и половина наблюдава човека, когото е видяла в нощта на бруталното убийство на нейните приятелки. На излизане от стаята казва на Мартин и детективите: “Това наистина е той”. Доказателствата се трупат: отпечатъци; липса на алиби; идентификацията на Кора; очевидци, които са виждали Спек в района; ножът, изваден от река Калумет; тениската, захвърлена от Спек на местопрестъплението; и семенната му течност, открита по жертвите.

Спек не си признава, че е извършил убийствата. По време на разговорите си с психиатър казва неведнъж: “Сигурно съм го направил, щом всички твърдят така”. Твърди, че не помни нищо от онази нощ, защото е бил много пиян и дрогиран. Екипът от психиатри го намира за годен да се яви пред съда. Смятат, че е социопат, но е напълно с всичкия си.

Основният проблем на защитата е дали Спек ще бъде съден за убийствата едно по едно или за всичките наведнъж. Адвокатите предпочитат един процес за всички убийства, а обвинението се съгласява, тъй като смятат, че това ще им бъде от полза.

Научи повече за:   Децата на Бодом: Убийствата край езеро Бодом

Процесът започва на 3 април 1967 г. Съдебната зала е препълнена от семействата на убитите медицински сестри и любопитни зяпачи.

Историята на Кора

Дребното момиче се качва на свидетелската скамейка. Зрителите в съдебната зала са потресени от разказа й. Когато я помолват да идентифицира човека, убил приятелките й, Кора Амурао слиза от мястото си, приближава се до Ричард Спек, поглежда го в очите и казва, че той е мъжът.

След това започва да разказва какво се е случило в нощта на убийствата. Чула е четири почуквания на вратата на спалнята си. Отворила е и е видяла на прага Спек – много висок, облечен в черно и държащ в ръката си малък револвер. Кора се е втренчила в оръжието. Спек я е сграбчил за ръката и я е попитал: “Къде са приятелките ти?”.

Междувременно Мерлита, с която делят една стая, също е станала от леглото. Спек е подкарал двете момичета по коридора към голямата спалня в задната част на къщата. Светнал е лампите и е видял три спящи жени. Изплашените Кора, Мерлита и Валентина са се скрили в един килер. След малко едно от другите момичета е почукало на вратата на килера и ги е уверило,че мъжът няма да ги нарани. Те са излезли от скривалището си.

Мерлита Гаргильо
Мерлита Гаргильо

Спек е насочил оръжието си към Нина и Пат, като междувременно е държал Памела през кръста. Изгасил е осветлението и е накарал жените да седнат в полукръг, с гръб към прозореца. Седнал е с лице към тях, усмихвайки се, а дългите му крака и бавният му тексаски говор са го карали да изглежда като момче на тяхната възраст. “Искам малко пари. Отивам в Ню Орлиънс” – казал им е той. Момичета са му дали всички пари от чантите си.

След малко се е прибрала Глория Дейви, след среща с приятеля си. Поела е нагоре по стълбите доста подпийнала и е отворила вратата на спалнята. Изпищяла е, когато е видяла Спек и оръжието. Присъединила е се към кръга. Спек се е изправил, измъкнал е един чаршаф от леглата и го е нарязал на ивици. След това е завързал краката и ръцете на момичетата.

Две други сестри, Мери Ан и Сюзан, са се върнали у дома, отворили са вратата на задната спалня и са заварили Спек надвиснал над завързаната Памела, чийто очи са били пълни с ужас. Побягнали са към другата стая и са се разпищели, когато са заварили в нея останалите вързани жени. Спек е побързал да ги настигне. Намушкал ги е с ножа си и ги е удушил. След това се е измил и се е върнал при Памела, за да я довърши с едно пробождане в сърцето. След това се е измил отново.

В другата стая момичета са се опитвали да се напъхат в тясното пространство под леглата. Спек е развързал краката на Нина и я е отвел  в другата спалня, където я е пронизал в гърлото и я е задушил с възглавница. Кора е чула как Нина извиква и после шума на течаща вода. Опитала се е да се скрие още по навътре под леглото.

Спек се е появил отново и е отвел Валентина, без да си прави труда да развързва краката й. Вдигнал я е с лекота и я е отнесъл към смъртта й. Кора отново е чула “Аргх!” и шум на вода. Върнал се е за Мерлита и е отнесъл и нея на ръце. Кора е чула приятелката си да вика “Боли!”.

Валентина Пезон
Валентина Пезон

Минали са още 30 минути, през които водата е шуртяла непрекъснато. Преди да вземе атлетичната Пат Матусек, Спек я е попитал: “Ти ли си момичето в жълтата рокля?”. Отвел я е в банята, ударил я е в стомаха, разкъсвайки черния й дроб, и я е удушил.

После се е върнал обратно в стаята, съблякъл е Глория, заспала от изпития алкохол, и я е изнасилил. Докато е слушала скърцането на пружините на леглото, Кора е затворила очи и е започнала да се моли. Когато ги е отворила отново, стаята е била празна.

Тогава Кора е решила да смени леглата и е побързала да се скрие под едно в другия край на стаята. Опряла е тялото си в стената и е зачакала.

Показанията на момичето хвърлят светлина върху събитията от онази нощ. Коментарът на Спек за жълтата рокля ясно показва, че той е виждал момичетата преди убийствата. Следователно е планирал това клане.

Ричард Спек и неговите адвокати
Ричард Спек и неговите адвокати

На 15 април 1967 г., след 49-минутно заседание, съдебното жури обявява Ричард Бенджамин Спек за виновен в убийствата. Съдията му дава смъртна присъда.

Спек избягва смъртното наказание, когато Върховният съд го заменя с 50-100 години затвор. Но не успява да излежи зад решетките и 20 години. Умира на 5 декември 1991 г. от масивен сърдечен удар. Аутопсията установява,че е имал увеличено сърце и запушени артерии. Напълнял е; лицето му е покрито с белези от шарка, а тялото му е подпухнало като на мъртва риба. Семейството му не пожелава да вземе трупа му. Той е кремиран, а пепелта му е разпръсната на неизвестно място.

Завръщане от мъртвите

Докато лежи в затвора “Стейтвил” в Крест Хил, Илинойс, Спек получава прякора “Птичаря”, вдъхновен от филма “Птичарят от Алкатраз”, тъй като отглежда две врабчета в килията си. Той е самотник, колекционира пощенски марки и слуша музика. Директорът на затвора го описва като “едно голямо нищо, което излежава присъдата си”. Той не е образцов затворник; често е хващан с наркотици и алкохол менте. Наказанията за тези провинения не го спират.

Ричард Спек (49г.) - малко преди смъртта му
Ричард Спек (49 г.) – малко преди смъртта му

По принцип Спек отказва на предложенията за интервюта, но решава да се срещне с журналиста Боб Грийн през 1978 г. В това интервю за първи път публично признава за убийствата и казва, че смята, че ще излезе от затвора “някъде през 2000 г.”, когато се надява да започне свой собствен бизнес с хранителни стоки. Казва още, че едно от удоволствията му в затвора е да се “надруса”. Когато Грийн го пита дали се сравнява с прочути престъпници като Джон Дилинджър, отговаря:

“Аз не съм като Дилинджър или когото и да е. Аз съм изрод”.

Казва, че когато е убивал сестрите, не е почувствал нищо, но нещата са се променили:

“Не чувствах нищо през онази нощ. Казват, че навсякъде е имало кръв. Не мога да си спомня. Чувствах се празен… Страшно съжалявам. За онези момичета и за техните семейства, и за себе си. Ако трябваше да го направя отново, щях просто да ги обера”.

През май 1996 г., пет години след смъртта на Спек, говорителят от телевизия CBS в Чикаго Бил Къртис получава видеокасета. Видеото, заснето в затвора “Стейтсвил”, показва един странен, самодоволен и зловещо преобразен Ричард Спек. Гърдите му имат гротескно женски форми, вероятно вследствие от взимането на хормони. Той е обут в сини копринени гащички и прави секс с друг затворник. Преди сексуалния акт небрежно разказва на оператора зад камерата за убийствата на сестрите.

Когато го питат защо е убил жените, казва: “Просто нямаха късмет онази нощ”. На въпроса какво е чувствал по време на убийствата, отговаря: “Каквото съм чувствал винаги. Нямах чувства”. Добавя, че не съжалява. В един момент казва: “Ако знаеха колко много се забавлявам тук, сигурно щяха да ме пуснат”. Описва с подробности какво е да удушиш някого: “… не е като по телевизията… Отнема повече от три минути и е нужна доста сила”.

Дори след смъртта си Ричард Спек доказва, че е способен да разбуни духовете на живите.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Парфюми Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Парфюми
Гост

Поредния изрод получил си заслуженото!